1

С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда:

2

Съгласно член 2, параграф 1 от Закон 3037/2002 (FEK A’ 174/30.7.2002), озаглавен „Забрана за използване или инсталиране на игри“, използването на електрически, електромеханични и електронни игри, „включително и компютри, принципно се забранява на обществени места като хотели, кафенета, всички видове помещения на сдружения за осъществяване на дейност в обществена полза и на всякакви други обществени места или частни обекти. Забранява се също инсталирането на тези игри“.

3

Член 3 от същия закон, озаглавен „Предприятия за предоставяне на интернет услуги“, посочва, че „[з]абраната по член 2 не се прилага при инсталиране и експлоатиране на компютри в центрове за предоставяне на интернет услуги. Забранява се обаче на тези компютри да се използват игри, независимо от прилагания метод“.

4

Неспазването на посочените забрани е основание за налагане на наказателните санкции, предвидени в член 4 от споменатия закон, както и на административните санкции, предвидени в член 5 от същия.

5

Накрая, съгласно член 9, параграф 1 от същия закон разпоредбите му „не засягат действието на разпоредбите на Закон 2206/1994, както и това на другите разпоредби относно казината“.

6

В точка 1 от диспозитива на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Съдът постановява:

„Като е въвела в член 2, параграфи 1 и в член 3 от Закон 3037/2002 забрана за инсталиране и експлоатиране на всякакви електрически, електромеханични и електронни игри, включително игри за компютри, на всички обществени места или частни обекти, с изключение на казината, при неспазването на която се налагат предвидените в членове 4 и 5 от същия закон наказателни или административни санкции, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по членове 28 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и по член 8 от Директива [98/34].“

7

На поставения от Комисията на 11 декември 2006 г. въпрос доколко е изпълнено Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Република Гърция отговаря с писмо от В това писмо гръцките органи не предоставят никаква конкретна информация по отношение на изменението на разглежданата национална правна уредба с оглед на съобразяването ѝ с това решение. За сметка на това те подчертават важността и сложността на изменението, като твърдят, че компетентните министерства си сътрудничат за приемането на приемлива правна уредба в съответствие с общностното право и с принципа на пропорционалност.

8

Като счита, че Република Гърция не е предприела необходимите мерки за съобразяване с Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, на 23 март 2007 г. Комисията изпраща на тази държава членка официално уведомително писмо на основание член 228 ЕО.

9

След като Република Гърция не отговаря на това писмо, на 29 юни 2007 г. Комисията изпраща на тази държава членка мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването на становището, да предприеме необходимите мерки за осигуряване на изпълнението на посоченото решение.

10

След като Република Гърция нито отговаря на споменатото становище, нито уведомява Комисията за каквато и да било законодателна мярка, насочена към съобразяване със споменатото решение, Комисията, приемайки, че тази държава членка не е осигурила изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, предявява настоящия иск.

11

Република Гърция отговаря на мотивираното становище на 12 март 2008 г., т.е. два дни след предявяването на настоящия иск, като посочва, че е свикана законодателна комисия за изготвянето на законопроект за изменение.

12

Освен това от устните състезания е видно, че в съответствие с член 8 от Директива 98/34 на 7 май 2008 г. Република Гърция изпраща на Комисията първия законопроект за изменение. Комисията излага съображенията си в подробно становище от , на което Република Гърция не отговаря. Страните все пак провеждат среща на в Атина.

13

Представителят на Република Гърция посочва също че в кратки срокове гръцкото правителство ще приеме нов законопроект за изменение, след което същият ще бъде предоставен на Комисията с оглед на проверка на разпоредбите му в съответствие с член 8 от Директива 98/34. След тази процедура, за да бъде приет законопроектът, Парламентът трябвало да го подложи на гласуване.

14

Макар член 228 ЕО да не уточнява в какъв срок трябва да бъде изпълнено решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения, от постоянната съдебна практика следва, че интересът, свързан с непосредственото и еднакво прилагане на общностното право, изисква това изпълнение да започне незабавно и да приключи във възможно най-кратки срокове (вж. по-специално Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, C-121/07, Сборника, стр. I-9159, точка 21 и цитираната съдебна практика).

15

Освен това датата, към която се преценява наличието на неизпълнение на задължения от държава членка по член 228 ЕО, е датата на изтичане на срока, определен в издаденото въз основа на тази разпоредба мотивирано становище (вж. по-конкретно Решение от 18 юли 2007 г. по дело Комисия/Германия, C-503/04, Сборник, стр. I-6153, точка 19 и цитираната съдебна практика).

16

В конкретния случай е видно, че към датата на изтичане на двумесечния срок, определен в мотивираното становище от 29 юни 2007 г., Република Гърция не предприема никакви мерки с оглед на изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, след като проектът на първата мярка по изпълнението е предоставен на Комисията едва на

17

При тези условия следва да се приеме за установено, че Република Гърция, както сама признава, не е изпълнила задълженията си по член 228, параграф 1 ЕО.

18

Като се основава на метода на изчисляване, който определя в Съобщението относно прилагането на член 228 от Договора за ЕО (SEC(2005) 1658) от 13 декември 2005 г., Комисията предлага на Съда на наложи на Република Гърция, поради неизпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, периодична имуществена санкция в размер на 31798,80 EUR за всеки ден забава, считано от датата на предстоящото постановяване на решението по настоящото дело до датата на изпълнение на споменатото Решение по дело Комисия/Гърция.

19

Комисията счита, че осъждането да се заплати периодична имуществена санкция представлява най-подходящото средство за възможно най-бързо прекратяване на установеното нарушение и че в дадения случай периодична имуществена санкция от 31798,80 EUR за всеки ден забава е съобразена с тежестта и продължителността на нарушението, като същевременно отчита необходимостта от ефективност на санкцията. Този размер е изчислен чрез умножаване на еднаква базисна сума от 600 EUR с коефициент 11 (по скала от 1 до 20), за да се отчете тежестта на нарушението, с коефициент 1,1 (по скала от 1 до 3), за да се отчете продължителността на нарушението, и с коефициент 4,38 (основан на брутния вътрешен продукт на въпросната държава членка и на разпределянето на гласовете в Съвета на Европейския съюз), за който се предполага, че отразява платежоспособността на тази държава членка.

20

Що се отнася до тежестта на нарушението, Комисията отбелязва, че разглежданата национална правна уредба нарушава три от четирите основни свободи, които Договорът установява. Тя поддържа също така, че гръцките органи не са изпълнили задълженията си по член 8, параграф 1, първа алинея от Директива 98/34 и че освен това не са оказали пълно съдействие на Комисията в хода на досъдебната фаза на производството по член 228 ЕО.

21

Република Гърция счита, че Комисията е определила крайно високо ниво на коефициента, който следва да отчита тежестта на установеното неизпълнение на задължения, и че същият не би трябвало да надвишава 4. В това отношение тя изтъква, че неизпълнението на задължения е засегнало само малък сектор на дейност и че разглежданата национална правна уредба се прилага без дискриминация и освен това е най-подходящото разрешение на икономическите и социалните проблеми, причинени от неправилното и неконтролирано експлоатиране на игрите, поради което е обоснована от императивни съображения от обществен интерес. Освен това като се позовава на практиката на Съда, Република Гърция поддържа, че споменатият коефициент нарушава принципа на пропорционалност.

22

По отношение на продължителността на неизпълнението Комисията взема предвид периода от единадесет пълни месеца, който е изминал от постановяването на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, до датата на решението ѝ за предявяване на настоящия иск — 17 октомври 2007 г.

23

Република Гърция иска този коефициент да бъде сведен до минималното му равнище. Според нея началният момент на неизпълнението на задължения е изтичането на тримесечния срок, определен в писмото от 11 декември 2006 г., с което Комисията иска информация относно това доколко е изпълнено Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.

24

След като установи, че Република Гърция не се е съобразила с Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, Съдът може на основание член 228, параграф 2, трета алинея ЕО да наложи на тази държава членка да заплати еднократно платима сума или периодична имуществена санкция.

25

В това отношение следва да се напомни, че с оглед на обстоятелствата в конкретния случай Съдът преценява по всяко дело имуществените санкции, които следва да определи (Решение от 10 януари 2008 г. по дело Комисия/Португалия, C-70/06, Сборник, стр. I-1, точка 31 и цитираната съдебна практика).

26

В случая, както се посочва в точка 18 от настоящото решение, Комисията предлага на Съда по-специално да наложи на Република Гърция периодична имуществена санкция от 31798,80 EUR.

27

В това отношение следва най-напред да се напомни, че предложенията на Комисията не биха могли да обвържат Съда и представляват само полезна отправна точка (вж. Решение от 25 ноември 2003 г. по дело Комисия/Испания, C-278/01, Recueil, стр. I-14141, точка 41 и цитираната съдебна практика). Насоки като съдържащите се в съобщенията на Комисията също не обвързват Съда, но допринасят за гарантиране на прозрачността, на предвидимостта и на правната сигурност в дейността на Комисията (вж. в този смисъл Решение от по дело Комисия/Франция, C-304/02, Recueil, стр. I-6263, точка 85 и Решение от по дело Комисия/Франция, C-177/04, Recueil, стр. I-2461, точка 70).

28

Съдът е пояснил също, че осъждането да се заплати периодична имуществена санкция и/или еднократно платима сума цели да упражни икономическа принуда върху неизправната държава членка, която да я накара да прекрати установеното нарушение на задължения. Следователно наложените имуществени санкции трябва да бъдат определени в зависимост от необходимата степен на натиск за убеждаване, така че въпросната държава членка да промени своето поведение (вж. в този смисъл Решение от 12 юли 2005 г. по дело Комисия/Франция, точка 91, посочено по-горе, както и Решение от по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точки 59 и 60).

29

В случая следва да се констатира, че на заседанието на Съда от 29 януари 2009 г. представителят на Република Гърция потвърждава, че към тази дата не е гласувана и a fortiori не е влязла в сила нито една законова разпоредба, която да прекратява неизпълнението на задължения, установено с Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе.

30

След като въпросното неизпълнение на задължения продължава към момента на преценка на фактите от Съда, предложеното от Комисията осъждане на Република Гърция да заплати периодична имуществена санкция представлява подходящо средство, за да се подтикне тази държава членка към приемане на необходимите мерки, за да осигури изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).

31

На следващо място, що се отнася до начина на изчисляване на размера на такава периодична имуществена санкция, при упражняване на своето право на преценка Съдът я определя по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на установеното нарушение, както и на платежоспособността на съответната държава членка (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика).

32

В тази перспектива основните критерии, които трябва да бъдат взети предвид, за да се осигури принудителният характер на периодичната имуществена санкция с оглед на еднакво и ефективно прилагане на общностното право, по принцип са степента на тежест на нарушението, неговата продължителност и платежоспособността на съответната държава членка. За прилагането на тези критерии трябва да се отчетат по-конкретно последиците от неизпълнението за частните и за обществените интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от страна на съответната държава членка (вж. Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика).

33

На първо място, по отношение на тежестта на нарушението, и в частност на последиците от неизпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, за частните и за обществените интереси, следва да се приеме, че забраната за инсталиране, експлоатиране и използване на всякакви електрически, електромеханични и електронни игри, включително игри за компютри, на всички обществени места или частни обекти, с изключение на казината, така както е предвидена от националното законодателство, разглеждано в делото, по което е постановено това решение, нарушава произтичащите от членове 28 ЕО 43 ЕО и 49 ЕО принципи на свободно движение на стоки, на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване.

34

Както Съдът отбелязва в точки 29, 30, 51 и 55 от Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, тази национална правна уредба води не само до намаляване на обема на вноса на такива игри от други държави членки, но на практика и до прекратяване на този внос след въвеждането на споменатата забрана. Освен това посочената правна уредба препятства икономическите оператори от други държави членки да предоставят услугите си и дори да се установяват с тази цел в Гърция.

35

Освен това, както изтъква генералният адвокат в точка 54 от заключението си, Република Гърция не предприема никакви мерки, за да спре прилагането на законодателството, разглеждано по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, и следователно допуска възможността икономическите оператори да подлежат на основание на същото на наказание лишаване от свобода и на имуществени санкции. Поради това Република Гърция следва неотложно да измени посоченото законодателство.

36

Накрая, следва също да се има предвид, че неизпълнението на задължения, установено с посоченото по-горе с Решение по дело Комисия/Гърция, се дължи на липсата на предвиденото в член 8 от Директива 98/34 нотифициране на техническите регламенти. Всъщност изпълнението на това специфично задължение представлява необходимо условие за пълното осъществяване на формулираната в съображения 2 и 3 от посочената директива цел, насочена към осигуряване на доброто функциониране на вътрешния пазар.

37

Освен това целта на националното законодателство, разглеждано по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, е борбата със сериозните социални проблеми, произтичащи от факта, че въпросните игри могат лесно да бъдат превърнати в хазартни игри, които в Гърция са забранени извън казината. В точка 38 от това решение Съдът приема, че императивните съображения от обществен интерес, на които се позовава Република Гърция, могат да обосноват установеното по това дело препятствие за свободното движение на стоки. В точка 41 от посоченото решение Съдът все пак приема, че забраната на споменатите игри на всички обществени места и частни обекти, с изключение на казината, представлява мярка, която е несъразмерна спрямо преследваната цел.

38

С оглед на тези съображения коефициентът, чието предназначение е да отчете степента на тежест на неизпълнението, следва да бъде определен на 8, което отразява по подходящ начин характеристиките на разглежданото нарушение.

39

На второ място, що се отнася до продължителността на нарушението, тя трябва да се преценява, като се отчита моментът, в който Съдът разглежда фактите в рамките на производството на основание член 228 ЕО, а не с оглед на момента, в който последният е бил сезиран от Комисията (вж. Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 45).

40

В случая неизпълнението от Република Гърция на задължението ѝ да изпълни Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, продължава повече от две години, предвид периода от време, изтекъл след 26 октомври 2006 г. — датата на обявяване на това решение.

41

При тези условия коефициент 1,5 (по скала, степенувана от 1 до 3) се явява подходящ за отчитане на продължителността на нарушението.

42

На трето място, що се отнася до платежоспособността на разглежданата държава членка, предложението на Комисията, състоящо се в това да се приеме коефициент, основан на брутния вътрешен продукт на тази държава членка и на броя гласове, които същата има в Съвета, по принцип представлява подходящ начин за отразяване на този критерий, като едновременно с това запазва разумно разграничаване между различните държави членки (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 48 и цитираната съдебна практика).

43

В случая коефициентът 4,38, предложен от Комисията и посочен в Съобщението относно прилагането на член 228 от Договора за ЕО от 13 декември 2005 г., отразява по подходящ начин промяната на факторите, които стоят в основата на оценката на платежоспособността на Република Гърция.

44

Същото важи и за размера на базисната сума, към който се прилагат мултипликационните коефициенти и който трябва да бъде определен на 600 EUR.

45

С оглед на всички гореизложени съображения умножаването на базисна сума от 600 EUR с определените коефициенти — 8 за тежест на нарушението, 1,5 за продължителност на нарушението и 4,38 с оглед на платежоспособността на съответната държава членка, в случая води до сума в размер на 31536 EUR за всеки ден забава. Тази сума следва да се приеме за подходяща с оглед на целите, които се преследват с периодичната имуществена санкция, така както са определени в точка 28 от настоящото решение.

46

Предвид всички изложени съображения Република Гърция следва да бъде осъдена да заплати на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ периодична имуществена санкция в размер на 31536 EUR за всеки ден забава на прилагането на необходимите мерки за съобразяване с Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от постановяването на настоящото решение до изпълнението на споменатото Решение по дело Комисия/Гърция.

47

Комисията предлага на Съда да осъди Република Гърция да заплати еднократно платима сума от 9636 EUR за всеки ден забава на изпълнението на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, считано от деня на постановяването на това решение до деня, в който посоченото решение бъде изцяло изпълнено или до датата на постановяване на решението по настоящото дело, в случай че към тази дата споменатото Решение по дело Комисия/Гърция не е изпълнено изцяло.

48

Тази сума за всеки ден забава е резултат от умножаването на базисна сума от 200 EUR с коефициент за тежест на нарушението, който в случая е определен на 11 по скала от 1 до 20, и с коефициент, отразяващ платежоспособността на Република Гърция, определен на 4,38.

49

Исканата на това основание обща сума възлиза на 3420780 EUR, получена след умножаване на сумата от 9636 EUR за всеки ден забава с 355, т.е. броя дни от 26 октомври 2006 г. — датата на постановяването на Решение по дело Комисия/Гърция, посочено по-горе, до — датата, на която Комисията решава да предяви настоящия иск.

50

Република Гърция изтъква, че не трябва да бъде осъдена да заплати еднократно платима сума, тъй като тази имуществена санкция е наложена за миналото поведение на съответната държава членка. Освен това според нея предложеният от Комисията размер на еднократно платима сума не съответства на тежестта, както и на продължителността на нарушението, и е прекомерен, ако се вземе предвид проблематичният характер на правната уредба относно игрите в Гърция.

51

Що се отнася до налагането на еднократно платима сума, същата трябва да бъде определяна за всеки конкретен случай в зависимост от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с поведението на държавата членка, срещу която е образувано производството по член 228 ЕО (Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 62).

52

Когато реши да наложи периодична имуществена санкция или еднократно платима сума, Съдът следва при упражняване на своето право на преценка да я определи по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, и от друга страна, съразмерна на установеното нарушение, както и на платежоспособността на съответната държава членка. Що се отнася по-конкретно до налагането на еднократно платима сума, сред релевантните фактори в това отношение са именно обстоятелства като продължителността на неизпълнението на задължения след постановяване на решението, с което то е констатирано, както и разглежданите публични и частни интереси (вж. Решение от 9 декември 2008 г. по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 64 и цитираната съдебна практика).

53

В случай като този, който е предмет на настоящия иск, осъждането да се заплати еднократно платима сума е наложително предвид дългия период от време, през който неизпълнението продължава след постановяването на решението, с което същото първоначално е установено, разглежданите публични и частни интереси, липсата на решение да се спре прилагането на съответното законодателство, за да се избегне образуването на наказателни производства, и липсата на действително започване на изпълнението на решението.

54

Предвид гореизложеното обстоятелствата по случая са преценени правилно, като размерът на еднократно платимата сума, която Република Гърция трябва да заплати, е определен на три милиона евро.

55

Следователно същата следва да бъде осъдена да заплати на Комисията по сметка „Собствени ресурси на Европейската общност“ еднократно платима сума в размер на три милиона евро.

56

По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Гърция и последната е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: