—

за Roda Golf & Beach Resort SL, от адв. E. López Ayuso, abogada,

—

за испанското правителство, от г-н J. López-Medel Bascones, в качеството на представител,

—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek, в качеството на представител,

—

за германското правителство, от г-н M. Lumma и г-жа J. Kemper, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от г-жа S. Chala, в качеството на представител,

—

за италианското правителство, от г-н R. Adam, в качеството на представител, подпомаган от г-жа W. Ferrante, avvocato dello Stato,

—

за латвийското правителство, от г-жа E. Balode-Buraka и г-жа E. Eihmane, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от г-н G. Iván, в качеството на представител,

—

за полското правителство, от г-н M. Dowgielewicz, в качеството на представител,

—

за словашкото правителство, от г-н J. Čorba, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н V. Joris и г-н F. Jimeno Fernández, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 16 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 година за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки (ОВ L 160, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 161).

2

Запитването е отправено във връзка с подадена пред Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 5 de San Javier (Първоинстанционен и следствен съд no 5, Сан Хавиер) от Roda Golf & Beach Resort SL (наричано по-нататък „Roda Golf“) молба за преразглеждане на отказа на съдебния секретар на тази юрисдикция да връчи, извън съдебно производство, на установени в Обединеното кралство и в Ирландия получатели нотариална покана, съдържаща изявление за едностранно разваляне от Roda Golf на шестнадесет договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключени от това дружество с всеки един от посочените получатели.

3

С акт от 26 май 1997 г. Съветът на Европейския съюз приема на основание член K.3 от Договора за Европейския съюз (членове K—K.9 от Договора за Европейския съюз са заменени с членове 29—42 ЕС) Конвенцията за връчване в държавите — членки на Европейския съюз, на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела (ОВ C 261, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 11, стр. 206).

4

Тази конвенция не влиза в сила. Тъй като текстът на Регламент № 1348/2000 е вдъхновен от този на конвенцията, обяснителният доклад към нея (ОВ C 261, 1997 г., стр. 26) се споменава в преамбюла на посочения регламент.

5

Регламент № 1348/2000 урежда връчването между държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела.

6

Съображение 2 от този регламент гласи:

„Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква подобряване и ускоряване на връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела от една от държавите членки в друга.“

7

Съгласно съображение 6 от този регламент:

„Ефективността и бързината на съдебното производство по граждански дела предполагат прякото и бързо изпращане на съдебните и извънсъдебните документи между местни органи, които са определени от държавите членки […].“

8

Член 2, параграф 1 от Регламент № 1348/2000 предвижда, че „[в]сяка държава членка определя служители, органи или други лица, наричани „предаващи органи“, които са компетентни да изпращат съдебни и извънсъдебни документи за връчване в друга държава членка“.Съгласно член 23, параграф 1 от посочения регламент държавите членки съобщават тази информация на Комисията на Европейските общности, като последната я публикува в Официален вестник.

9

От информацията, изпратена от Кралство Испания в съответствие с посочения член 23 (ОВ C 151, 2001 г., стр. 4 и C 202, 2001 г., стр. 10), е видно, че в Испания предаващите органи са Secretarios Judiciales (съдебни секретари) на различните Juzgados (съдебни органи с еднолични състави) и Tribunales (съдебни органи с колегиални състави).

10

Член 16 от Регламент № 1348/2000, който се съдържа в глава III от него, озаглавена „Извънсъдебни документи“, гласи:

„Извънсъдебни документи могат да бъдат предадени за връчване в друга държава членка в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.“

11

Член 17, буква б) от този регламент предвижда изготвянето на справочник с наименованията на документите, които могат да се връчват в съответствие с посочения регламент.

12

Този справочник се съдържа в приложение II към Решение 2001/781/ЕО на Комисията от 25 септември 2001 година за приемане на наръчник за приемащите агенции и справочник на документите, които подлежат на връчване съгласно Регламент (ЕО) № 1348/2000 (ОВ L 298, стр. 1, поправки — ОВ L 31, 2002 г., стр. 88 и ОВ L 60, 2003 г., стр. 3), изменено с Решение 2007/500/ ЕО на Комисията от (ОВ L 185, стр. 24). Той обхваща информацията, съобщена от държавите членки в приложение на член 17, буква б) от Регламент № 1348/2000. По отношение на Испания в него се посочва, че „[щ]о се отнася до извънсъдебните документи, които подлежат на връчване, става въпрос за несъдебни документи, издадени от публични органи, които съгласно испанския закон са компетентни да извършват връчване“.

13

Регламент № 1348/2000 е заменен с Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 (ОВ L 324, стр. 79), приложим в своята цялост, считано от

14

Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела установява механизъм на административно сътрудничество, който позволява връчването на даден документ чрез посредничеството на централен орган. Член 17 от тази конвенция урежда връчването на извънсъдебните актове.

15

Съгласно член 20, параграф 1 от Регламент № 1348/2000, последният има приоритет пред разпоредбите, съдържащи се в Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г.

16

Гражданскопроцесуалният закон 1/2000 (Ley 1/2000, de Enjuiciamiento Civil) от 7 януари 2000 г. (BOE № 7 от , стр. 575, наричан по-нататък „LEC“) урежда в своите членове 223 и 224 режима, който е приложим по отношение на решенията на съдебния секретар на гражданска юрисдикция, по следния начин:

„Член 223. Разпореждания за извършване на процесуално-организационни действия

1.   Съдебните секретари постановяват разпореждания за извършване на процесуално-организационни действия, които са необходими за законоустановения ход на производството.

2.   Разпореждането за извършване на процесуално-организационни действия включва разпоредителна част, името на съдебния секретар, който го е постановил, датата и неговия подпис.

Член 224. Обжалване на разпорежданията за извършване на процесуално-организационни действия

1.   Нищожни са разпорежданията за извършване на процесуално-организационни действия по въпроси, които законът изисква да бъдат разрешени с разпореждане на съдия, определение или решение.

2.   Извън случаите, посочени в предходния параграф, разпорежданията за извършване на процесуално-организационни действия могат да бъдат отменени по искане на увредената от тях страна, когато нарушават правна норма или уреждат въпроси, които съгласно този закон трябва да бъдат разрешени с разпореждане на съдия.

3.   За разглеждането и произнасянето по жалбата по предходния параграф се прилагат правилата относно молбите за преразглеждане на постановен акт.“

17

По отношение на молбата за преразглеждане на постановен акт, към която препраща член 224 от LEC, член 454 от същия закон гласи:

„Член 454. Необжалваемост на определението, постановено в производство по молба за преразглеждане на постановен акт

Освен в случаите, в които е възможно обжалване на отказа да се изпрати жалбата на по-горния съд, определението, постановено в производство по молба за преразглеждане на постановен акт, не подлежи на обжалване, което не изключва възможността при евентуално обжалване на окончателното решение отново да бъде повдигнат въпросът, предмет на посочената молба.“

18

Съгласно член 455 от LEC определенията на Juzgados de Primera Instancia подлежат на обжалване, при условие че са „окончателни“ или ако „това е изрично предвидено в закона“.

19

На 2 ноември 2007 г. Roda Golf, дружество по испанското право, иска от съдебния секретар на запитващата юрисдикция да изпрати съгласно Регламент № 1348/2000 на компетентните получаващи органи в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и в Ирландия шестнадесет писма, адресирани до установени в тези две държави членки получатели. Писмата съдържат волеизявление за едностранно разваляне на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени между това дружество и посочените получатели. От съдържанието им не е видно да са свързани по какъвто и да било начин с висящо съдебно производство.

20

Видно от материалите по делото, предоставени на Съда от запитващата юрисдикция, както и от становището на молителя в главното производство, последният заверява пред нотаруис в Сан Хавиер нотариална покана, която е вписана под № 111 в нотариалния регистър, като иска от нотариуса да връчи тази покана чрез посредничеството на съдебния секретар, който е компетентен орган според информацията, съобщена от Кралство Испания в съответствие с член 23 от Регламент № 1348/2000.

21

Секретарят на запитващата юрисдикция отказва да изпрати разглежданата в главното производство нотариална покана, тъй като връчването ѝ не се иска в рамките на съдебно производство и следователно не попада в приложното поле на Регламент № 1348/2000.

22

Roda Golf подава молба за преразглеждане на това решение пред запитващия съд. То твърди по-конкретно, че в приложение на Регламент № 1348/2000 извънсъдебните документи могат да бъдат връчени извън съдебно производство.

23

При тези обстоятелства Juzgado de Primera Instancia e Instrucción no 5 de San Javier решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

Комисията повдига две възражения за липса на компетентност на Съда по отношение на поставените въпроси. На първо място тя изтъква, че решението, което запитващият съд следва да постанови по главното производство, представлява окончателно решение, което подлежи на обжалване в съответствие с член 455 от LEC. Ето защо запитването било недопустимо, тъй като съгласно член 68 ЕО единствено националните юрисдикции, чиито решения не подлежат на обжалване, могат да отправят преюдициални запитвания във връзка с част трета, дял IV от Договора за ЕО.

25

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 68 ЕО, когато е възникнал въпрос, свързан с тълкуването на актовете на институциите на Европейската общност, основаващи се на посочения дял IV, пред национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, тази юрисдикция, ако счете, че се нуждае от решение по въпроса, за да се произнесе, отправя искане до Съда на Европейските общности да се произнесе по него.

26

Поставените в настоящото производство въпроси се отнасят до тълкуването на Регламент № 1348/2000. Тъй като този регламент е приет от Съвета на основание член 61, буква в) ЕО и член 67, параграф 1 ЕО, които се съдържат в част трета, дял IV от Договора за ЕО, член 68 ЕО е приложим в случая.

27

При тези условия само национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, може да иска от Съда да се произнесе по въпрос, свързан с тълкуването на посочения регламент.

28

В това отношение в точка 41 от своето заключение генералният адвокат посочва, че са налице известни противоречия в испанската съдебна практика, що се отнася до възможността за обжалване на решение като това, което запитващият съд следва да постанови в главното производство. Макар Комисията да се позовава в тази връзка на постановени от националните съдилища определения, в които е допусната подобна възможност, съществува не само съдебна практика в обратния смисъл, но и доктринален спор, доколкото част от доктрината отрича всякаква възможност за обжалване в рамките на такова производство.

29

Съдът обаче не трябва да се произнася по тази противоречива практика. В случая запитващият съд посочва в преюдициалното си запитване, че решението, което следва да постанови по главното производство, е необжалваемо.

30

Ето защо първото повдигнато от Комисията възражение за липса на компетентност следва да се отхвърли.

31

На второ място, Комисията счита, че запитващата юрисдикция не разглежда спор, а „несъдебна преписка“. Следователно Съдът не бил компетентен да се произнесе по поставените въпроси, тъй като същите са отправени в случай, в който националният съд действа в качеството на административен орган и не упражнява правораздавателни функции.

32

От предоставените на Съда материали по делото е видно, че преюдициалните въпроси са поставени по повод на молба за преразглеждане на отказа на съдебен секретар да връчи въпросната нотариална покана. В производството по тази молба единствената страна е молителят в главното производство.

33

В това отношение е необходимо да се припомни, че член 234 ЕО, приложим към част трета, дял IV от Договора за ЕО по силата на член 68 ЕО, не подчинява сезирането на Съда на състезателния характер на производството, в рамките на което националният съд отправя преюдициален въпрос (вж. Решение от 17 май 1994 г. по дело Corsica Ferries, C-18/93, Recueil, стр. I-1783, точка 12).

34

От посочения член 234 ЕО обаче следва, че националните юрисдикции могат да сезират Съда само ако пред тях има висящ спор и ако те трябва да постановят решение в рамките на производство, което трябва да завърши с произнасяне на решение с правораздавателен характер (вж. Определение от 18 юни 1980 г. по дело Borker, 138/80, Recueil, стр. 1975, точка 4, Определение от по дело Greis Unterweger, 318/85, Recueil, стр. 955, точка 4, Решение от по дело Job Centre, C-111/94, Recueil, стр. I-3361, точка 9 и Решение от по дело Salzmann, C-178/99, Recueil, стр. I-4421, точка 14).

35

Така, когато действа като административен орган, без от него същевременно да се изисква да разреши правен спор, запитващият орган не може да се разглежда като изпълняващ правораздавателна функция. Подобен е случаят, например, когато по заявление за вписване на дружество в регистър той се произнася в производство, което няма за предмет отмяната на акт, засягащ неблагоприятно молителя (вж. Решение по дело Job Centre, точка 11 и Решение по дело Salzmann, точка 15, посочени по-горе, както и Решение от 15 януари 2002 г. по дело Lutz и др., C-182/00, Recueil, стр. I-547, точка 14; вж. също в този смисъл Решение от по дело Cartesio, C-210/06, Сборник, стр. I-9641, точка 57).

36

Обратно, съд, сезиран с въззивна жалба срещу решение на нисшестоящ съд, на който е възложено воденето на регистър, с което се отказва да се уважи такова заявление за вписване, като предмет на жалбата е отмяната на това решение, за което се твърди, че засяга неблагоприятно жалбоподателя, е сезиран със съдебен спор и упражнява правораздавателна функция. (вж. Решение по дело Cartesio, посочено по-горе, точка 58). Съответно в подобен случай съдът, който се произнася като въззивна инстанция, трябва по принцип да се разглежда като юрисдикция, която може да постави преюдициален въпрос на Съда в приложение на член 234 ЕО (вж. за такива примери по-конкретно Решение от 15 май 2003 г. по дело Salzmann, C-300/01, Recueil, стр. I-4899, Решение от по дело SEVIC Systems, C-411/03, Recueil, стр. I-10805, Решение от по дело Möllendorf и Möllendorf-Niehuus, C-117/06, Сборник, стр. I-8361, както и Решение по дело Cartesio, посочено по-горе).

37

Тази съдебна практика може да се приложи в настоящия случай. Макар да може да се счита, че съдебният секретар, сезиран с искане за връчване на съдебни или извънсъдебни документи на основание Регламент № 1348/2000, действа като административен орган, без същевременно да разрешава правен спор, това не важи по отношение на съда, който следва да се произнесе по молбата за преразглеждане на отказа на този съдебен секретар да извърши исканото връчване.

38

Всъщност целта на такава молба е да се отмени посоченият отказ, за който се твърди, че накърнява право на молителя, а именно правото му да иска връчване на определени документи по предвидения в Регламент № 1348/2000 ред.

39

Следователно запитващият съд е сезиран със спор, поради което упражнява правораздавателни функции.

40

Обстоятелството, че съдебният секретар е част от организационната структура на запитващата юрисдикция, не може да опровергае този извод. Всъщност това обстоятелство не е от значение за правораздавателния характер на правомощията, упражнявани от запитващия съд в рамките на главното производство, тъй като това производство е за отмяна на акт, за който се твърди, че накърнява право на молителя.

41

Поради тези съображения второто повдигнато от Комисията възражение за липса на компетентност на Съда също трябва да бъде отхвърлено.

42

Следователно Съдът е компетентен да отговори на поставените въпроси.

43

Със своите два въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали връчването на извънсъдебни документи извън съдебно производство, когато това връчване е между частни лица, попада в приложното поле на посочения регламент.

44

Като начало следва да се прецени дали понятието „извънсъдебен документ“ по смисъла на член 16 от Регламент № 1348/2000 е понятие от общностното право или, обратно, понятие от националното право.

45

Испанското, чешкото, германското, гръцкото, латвийското, унгарското и полското правителство считат, че съдържанието на понятието за извънсъдебен документ трябва да бъде определено според правото на всяка държава членка. Те изтъкват, че Регламент № 1348/2000 оставя на държавите членки да решат дали могат да бъдат връчвани извънсъдебни документи и ако да, кои. В това отношение те се позовават на член 17, буква б) от този регламент, който предвижда, в изпълнение на този регламент, изготвянето на справочник на документите, които подлежат на връчване, като подчертават, че този справочник съдържа списъци на такива документи с различно съдържание в зависимост от различните държави членки.

46

Следва да се припомни, че с Регламент № 1348/2000 се цели подобряване и ускоряване на връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела между държавите членки. Този регламент обаче не определя по точен и еднообразен начин понятието за извънсъдебен документ.

47

Съгласно член 17, буква б) този регламент възлага на Комисията задачата да изготви, след съгласуване с държавите членки, справочник, посочващ документите, които подлежат на връчване. В уводната част на този справочник се посочва, че информацията, съобщена по този начин от държавите членки, има само примерен характер. Съдържанието му обаче показва, че под контрола на Комисията държавите членки са определили по различен начин документите, които според тях подлежат на връчване в съответствие с посочения регламент. Въпреки обаче съществуването на посочения справочник понятието за извънсъдебен документ по смисъла на член 16 от Регламент № 1348/2000 трябва да се счита за понятие на общностното право.

48

В действителност целта на Договора от Амстердам да се създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като по този начин се придаде ново измерение на Общността, и пренасянето от Договора за ЕС в Договора за ЕО на режима за приемане на мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение свидетелстват за волята на държавите членки да закрепят такива мерки в правния ред на Общността и така да утвърдят принципа за тяхното самостоятелно тълкуване (Решение от 8 ноември 2005 г. по дело Leffler, C-443/03, Recueil, стр. I-9611, точка 45).

49

Освен това избраната форма — регламент, а не директива както първоначално предлага Комисията (вж. ОВ C 247 E, 1999 г., стр. 11), показва значението, което общностният законодател отдава на прякото и еднакво прилагане на разпоредбите на Регламент № 1348/2000 (Решение по дело Leffler, посочено по-горе, точка 46).

50

Следователно понятието за извънсъдебен документ по смисъла на член 16 от Регламент № 1348/2000 е понятие на общностното право.

51

По въпроса дали връчването на извънсъдебни документи извън съдебно производство попада в приложното поле на Регламент № 1348/2000 испанското и словашкото правителство изтъкват, че за да се счита даден документ за извънсъдебен, той би трябвало да има конкретна връзка било с висящо съдебно производство, било с образуването на подобно производство.

52

Roda Golf, германското, гръцкото, италианското, латвийското, унгарското и полското правителство, както и Комисията поддържат обратното.

53

В това отношение следва да се припомни, че член 61, буква в) ЕО е правното основание за приемането на Регламент № 1348/2000. С цел постепенното създаване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие тази разпоредба допуска да се приемат посочените в член 65 ЕО мерки. Съгласно член 65 ЕО тези мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, доколкото са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар, включват между другото подобряване и опростяване на системата за трансгранично връчване на съдебните и извънсъдебните документи.

54

Освен това в съображение 2 от Регламент № 1348/2000 се посочва, че правилното функциониране на вътрешния пазар изисква подобряване и ускоряване на връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела от една от държавите членки в друга.

55

По този начин член 65 ЕО и Регламент № 1348/2000 целят установяването на вътрешнообщностна система за връчване, чиято крайна цел е правилното функциониране на вътрешния пазар.

56

Предвид тази цел съдебното сътрудничество, до което се отнасят разпоредбата и регламента, посочени в предходната точка, не следва да бъде ограничено само до съдебните производства. Всъщност това сътрудничество може да се прояви както в рамките на съдебно производство, така и извън него, доколкото има трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

57

Противно на поддържаното от испанското, полското и словашкото правителство, обстоятелството, че в съображение 6 от Регламент № 1348/2000 се посочват ефективността и бързината само на съдебното производство, не е достатъчно, за да се изключат от приложното поле на този регламент документите, които не са свързани със съдебно производство. В действителност това съображение се отнася само до едно от следствията на основната цел на посочения регламент. Посочването в упоменатото съображение на извънсъдебните документи в контекста на съдебните производства трябва следователно да се разбира в смисъл, че връчването на такива документи може да се наложи и в рамките на съдебно производство.

58

Освен това разглежданата в главното производство покана, предадена на съдебния секретар на запитващата юрисдикция с оглед на връчването ѝ, е изготвена от нотариус, видно от точка 20 от настоящото решение, и като такава представлява извънсъдебен документ по смисъла на член 16 от Регламент № 1348/2000.

59

Що се отнася до изразените от испанското и полското правителство опасения, а именно че широкото разбиране на понятието за извънсъдебен документ щяло да доведе до прекомерно натоварване предвид ресурсите на националните юрисдикции, следва да се подчертае, че произтичащите от Регламент № 1348/2000 задължения във връзка с връчването не са непременно в тежест на националните юрисдикции. Всъщност определянето на предаващите и получаващите органи, които по силата на член 2, параграфи 1 и 2 от посочения регламент могат да бъдат „служители [да се чете: „длъжностни лица“], органи или други лица“, попада в правомощията на държавите членки. Следователно последните имат право да определят като предаващи или получаващи органи при връчването на съдебни и извънсъдебни документи органи, различни от националните юрисдикции.

60

От друга страна, връчването чрез посредничеството на предаващите и получаващите органи не е единственият начин за връчване, предвиден в Регламент № 1348/2000. Така член 14 от него допуска държавите членки да предвидят връчване на съдебни документи пряко по пощата на лица, които пребивават в друга държава членка. Всъщност повечето държави членки приемат подобен начин на връчване. Освен това съгласно член 15 от него този регламент допуска прякото връчване чрез длъжностни лица, държавни служители или други компетентни лица от получаващата държава членка. Съгласно член 16 от посочения регламент тези две разпоредби са приложими по отношение на връчването на извънсъдебни документи.

61

Ето защо на поставените въпроси следва да се отговори, че връчването извън съдебно производство на документ, съдържащ нотариално удостоверяване, като разглеждания в главното производство попада в приложното поле на Регламент № 1348/2000.

62

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Връчването извън съдебно производство на документ, съдържащ нотариално удостоверяване, като разглеждания в главното производство, попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 година за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки.