1.

С определението за преюдициално запитване по настоящото дело Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) иска от Съда да тълкува член 27 от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания ( 2 ), който член предвижда митническо освобождаване за пратките от стоки с незначителна стойност, изпратени от трета страна към Общността. По същество въпросът е дали и при какви обстоятелства условията за това освобождаване са изпълнени и в случаите на групирано изпращане и деклариране пред митница на голям брой отделни колети, стойността на всеки от които е под предвидения в разглежданата разпоредба предел.

2.

Първоначалният текст на член 27 от Регламент № 918/83 ( 3 ) гласи:

„Освобождават се от вносни сборове, при спазване на условията по член 28, пратките, изпратени до получател с писмо или пощенски колет и които съдържат стоки, чиято обща стойност не превишава 10 ECU[ ( 4 )]“.

3.

Регламент (ЕИО) № 2287/83 ( 5 ) въвежда допълнително условие за предоставяне на митническото освобождаване, посочено в член 27 от Регламент № 918/83. То гласи:

„Посоченото в член 27 от основния регламент освобождаване се прилага само по отношение на писма или колети, изпратени по пощата директно от трета страна на физическо или юридическо лице в Общността.“ [неофициален превод]

4.

Като основание за това изменение в трето и четвърто съображение на Регламент № 2287/83 се посочва:

„като счита, че следва да се избегне възможността търговските предприятия да се облагодетелстват от тази разпоредба чрез създаване на дейности ad hoc или изкуствено преместване на съществуващи дейности, като по този начин причиняват нарушения на конкуренцията в общия пазар; че за да се избегнат тези нарушения е уместно да се изключи освобождаването от вносни сборове на посочените пратки, които преди пускането им в свободно обращение са били поставени под друг митнически режим;

че поради тази причина следва да се освободят само въпросните пратки, които са изпратени директно от трета страна на физическо или юридическо лице в Общността.“ [неофициален превод]

5.

Регламент № 3357/91 ( 6 ) премахва установеното в член 27 от Регламент № 918/83 ограничение за изпращане по пощата.

6.

Първото съображение на Регламент № 3357/91 обяснява това изменение така:

„като има предвид, че административното опростяване, предвидено в член 27 от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 г. относно установяване режим на Общността за освобождаване от митни сборове, последно изменен с Регламент (ЕИО) № 4235/88, трябва, за да бъде ефективен, да се прилага за всеки внос на пратки, съдържащи стоки с незначителна стойност.“

7.

Следователно член 27 от Регламент № 918/83, изменен с Регламент № 3357/91, вече гласи:

„[При условията на] член 28 всякакви пратки, съдържащи стоки с незначителна стойност, изпратени директно от трета страна на получател в Общността, се признават за освободени от вносни [мита].

8.

Член 28 от Регламент № 918/83 изключва някои категории стоки от митническо освобождаване.

9.

Главното производство се отнася до законосъобразността на акт за установяване на финансови задължения, изпратен на дружество за митническо обслужване и спедиция Har Vaessen Douane Service BV (наричано по-нататък „Har Vaessen“).

10.

Въз основа на информацията в определението за преюдициално запитване и на становищата на страните ходът на нидерландското производство в основни линии протича по следния начин.

11.

В периода от 12 ноември 1998 г. до Har Vaessen подава декларация от името на нидерландското дружество ECS Media BV, установено в Нидерландия (наричано по-нататък „ECS“), за пускане в свободно обращение на компакт дискове, касети и магнитни ленти. Тези стоки са поръчани от отделни клиенти на дружеството майка на ECS — нидерландското дружество ECI voor Boeken en Platen BV (наричано по-нататък „ECI“). Между ECI и дъщерното му дружество ECS е сключен договор, въз основа на който ECI предава поръчките на ECS, което на свой ред доставя на клиентите поръчаните стоки от център за дистрибуция, разположен в Швейцария.

12.

Стоките са подготвени за изпращане от ECS в Швейцария. Поръчаната от всеки клиент стока е опакована като колет, върху който е отбелязан адресът на съответния клиент. Към колета е приложен формуляр за банков превод на името на ECI, с помощта на който клиентът може да извърши плащането, след като получи стоката. Освен цената на стоката, във формуляра за банков превод отделно е посочена и сумата, съответстваща на разходите за изпращането ѝ.

13.

След това различните колети са изпратени заедно от Har Vaessen към център за дистрибуция на дружеството PTT Post BV (наричано по-нататък „PTT“) в Нидерландия. От този център за дистрибуция PTT е доставило различните колети на отделните клиенти на ECI.

14.

В рамките на декларацията Har Vaessen иска да се приложи митническото освобождаване, предвидено в член 27 от Регламент № 918/83, по силата на който от вносни сборове се освобождават пратките от стоки, чиято стойност не превишава 22 EUR. Във формуляра за декларация ( 7 ) е посочено: в поле 8 — че получател е PTT, в поле 9 — че финансовоотговорно лице е ECS и в поле 15 — че държавата на изпращане/износ е Швейцария. Към формуляра за декларация са приложени списъци с лицата, за които са предназначени различните колети, както и фактурираната им сума. Безспорно е, че стойността на стоките, които се съдържат във всеки колет, не надвишава 22 EUR.

15.

Нидерландските органи отказват исканото от Har Vaessen митническо освобождаване. С известие от 29 декември 1999 г. Har Vaessen се поканва да заплати за транспортираните стоки мита в размер общо на 436907,60 NLG. С посочения акт Har Vaessen официално се поканва да заплати и данък върху добавената стойност в размер общо на 4468110,70 NLG.

16.

Жалбата на Har Vaessen е отхвърлена и то обжалва решението за отхвърлянето ѝ. Gerechtshof Amsterdam отменя платежното нареждане за данъка върху добавената стойност, но отхвърля като неоснователна жалбата относно митата.

17.

Har Vaessen подава жалба пред Hoge Raad der Nederlanden. С определение от 7 декември 2007 г. Hoge Raad спира производството и отправя до Съда преюдициално запитване по следните два въпроса:

18.

В хода на производството пред Съда Har Vaessen, нидерландското правителство и Комисията на Европейските общности представят устни и писмени становища.

19.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали митническото освобождаване, посочено в член 27 от Регламент № 918/83, може също да се приложи към групова пратка и групова митническа декларация за отделни пратки, стойността на всяка от които поотделно не надвишава 22 EUR, но общата им стойност е над тази пределна стойност.

20.

Член 27 от Регламент № 918/83 предвижда, че „пратки, съдържащи стоки с незначителна стойност, изпратени директно от трета страна на получател в Общността“, се признават за освободени от вносни мита.

21.

Видно от текста на член 27, предвидените в него условия за освобождаване са формулирани общо. Като се изключи географският критерий, той не ограничава нито кръга на изпращачите, нито този на адресатите. Формулировката на член 27 обхваща както отделните пратки, които се транспортират и се декларират едновременно, така и другите отделни пратки.

22.

Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи дали изпращане като разглежданото в дадения случай отговаря на условията за предоставяне на освобождаването. В това отношение в хода на преюдициалното производство пред Съда страните по делото обсъждат два въпроса.

23.

От една страна, поставя се въпросът кой е „адресатът“ на такава групова пратка — дали става въпрос за крайните адресати, които са посочени върху колетите, или напротив, както изтъква нидерландското правителство, за PTT, което е получило всички пратки, за да ги достави на отделните адресати.

24.

От друга страна, следва да се разгледа възражението на запитващата юрисдикция, че целта и духът на условията за предоставяне на освобождаването трябва да водят до ограничаване на приложното поле на споменатото освобождаване по съображения, свързани с неговата цел.

25.

Нидерландското правителство счита, че получател на пратките е PTT. Дружеството, което ги изпраща, всъщност е предоставило отделни пратки, групирани с цел изпращане след преминаване на границата, на PTT, което е натоварено да ги достави на отделните получатели. Следователно нидерландското правителство счита, че PTT е получател в Общността по смисъла на член 27. След като PTT приема пратка, чиято обща стойност, състояща се от сбора на стойностите на отделните пратки, значително надвишава пределната стойност, посочена в член 27, в дадения случай условията за предоставяне на освобождаване според нидерландското правителство не са изпълнени.

26.

За разлика от него Комисията е на мнение, че получателите по смисъла на член 27 в случая са различните получатели на отделните колети. Следователно Комисията разглежда въпросното изпращане като групов транспорт на различни отделни пратки до отделни клиенти, а не като пратка до PTT, надхвърляща посочената в член 27 пределна стойност. Според нея хипотеза като тази в разглеждания случай попада в приложното поле на освобождаването.

27.

Следва да се приеме, както прави Комисията, че крайните получатели на колетите трябва да се разглеждат като техни получатели по смисъла на Регламента. PTT е само посредник в логистичната верига, която започва в Швейцария с предоставянето им на изпращащото дружество и завършва в Нидерландия при лицата, до които са адресирани колетите, които лица са получатели по смисъла на член 27.

28.

Колетите са опаковани в Швейцария от ECS с оглед изпращането им и на тях е поставен адресът на клиентите в Нидерландия. Следователно на този етап колетите биха могли чисто и просто да бъдат предоставени на швейцарската поща и да бъдат обект на единна процедура по изпращането им до получателите в Нидерландия. В този случай обаче крайната дистрибуция на клиентите в Нидерландия вероятно би била извършена също от нидерландската поща и следователно от още една допълнителна брънка в транспортната верига. Несъмнено, далеч сме от мисълта, че в подобни случаи нидерландската поща е получател на колетите, тъй като извършва за швейцарската поща дистрибуцията в Нидерландия.

29.

В крайна сметка обаче, дали швейцарската поща изпраща колетите в Нидерландия, откъдето те се доставят на получателите от местната поща, или напротив — първият етап от процеса по изпращане се поема от изпращача, не трябва да има никакво отражение върху отговора на въпроса кой следва да се разглежда като получател на колетите по смисъла на член 27. Получател е само този, който е посочен върху всеки колет още от началото на веригата по изпращането, а не нидерландското дружество PTT, което е просто междинен етап от състоящата се от много елементи верига по изпращане.

30.

Не е възможно да съответства на целта и духа на Регламента благоприятстването на едни начини за транспортиране спрямо други, така че само начинът на експедиция, съдържащ единствена брънка, да изпълнява условията за митническо освобождаване, а транспортна верига, съдържаща много брънки — не.

31.

Никое от съответните транспортни предприятия в качеството си на участник в транспортната верига не е „получател“ на стоката за своя сметка, а само за целите на (продължаването на) нейния транспорт.

32.

Историята на приемането на условията за предоставяне на митническо освобождаване също подкрепя това тълкуване на нормата. До влизането в сила на изменителния Регламент № 3357/91 член 27 се прилага само за пратки, изпратени „по пощата“. В стремежа си да разшири административното опростяване, свързано с условията за митническо освобождаване, това ограничение за прилагането му се премахва с Регламент № 3357/91. Следователно, ако независимо от начина на изпращане условията за освобождаване са изпълнени, не може да се прави разлика според това, дали изпращането се извършва изключително посредством частно предприятие, или се съчетава частен транспорт с изпращане по пощата. В случай на транспортна верига, съдържаща много елементи, като получател по смисъла на член 27 не може да се разглежда някое от транспортиращите лица.

33.

Накрая, от начина на деклариране в спорния случай също е видно, че не PTT, а различните клиенти трябва да се разглеждат като получатели на отделните пратки.

34.

Наистина, в поле 8 от формуляра за декларация като получател е посочено „PTT“, а не например „други“. Както обаче изтъква Комисията, това е без значение ( 8 ). Всъщност един преглед на всички обстоятелства по декларирането непременно води до извода, че съответната доставка все пак е декларирана като групов транспорт на отделни пратки до различни клиенти. Така, към формуляра за декларация е приложен списък с лицата, за които са предназначени различните колети.

35.

Освен това в приложения към пратката списък се посочва стойността на стоките във всеки един колет. Посочването на тази информация все пак има смисъл само в случай на деклариране на голям брой отделни пратки, адресирани до различни получатели.

36.

Накрая, следва да се даде отговор на едно възможно възражение, което, дори страните по главното производство в случая да не са повдигнали, трябва накратко да се спомене. То се отнася до изискването съгласно член 27 стоките да са изпратени директно от трета страна на получател в Общността. На това би могло да се възрази, че в дадения случай стоката не е изпратена директно на получателя, тъй като първо е била доставена на PTT. Както обаче ще видим по-нататък, смисълът, който Регламентът влага в този критерий за „директен“ характер, е различен.

37.

Условието пратката да е изпратена „директно от трета страна“, е въведено в член 27 с изменящия го Регламент № 2287/83. По силата на третото съображение от този регламент следва да се избегне възможността търговските предприятия да се облагодетелстват от тази разпоредба чрез създаване на дейности ad hoc или изкуствено преместване на съществуващи дейности, като по този начин причиняват нарушения на конкуренцията в рамките на общия пазар. За да се избегнат тези нарушения, пратките, които преди пускането им в свободно обращение са били поставени под друг митнически режим, трябва да се изключат от приложното поле на член 27 от Регламент № 918/83.

38.

Поради това, както основателно посочва Комисията, митническото освобождаване трябва да бъде изключено поради критерия за директно изпращане само в случаите, когато преди това стоката е била поставена под друг митнически режим. Както изтъква Комисията, такъв например е случаят, когато преди това стоката е била поставена под режим на митническо складиране. Запитващата юрисдикция следва да определи дали стоката предварително е била поставена под друг митнически режим. Данните, предоставени в това отношение в определението на запитващата юрисдикция, не позволяват обаче да се заключи, че разглежданите стоки преди това са били поставени под друг митнически режим.

39.

При все това, дори критерият за „директно“ изпращане да се разбира по друг начин, при всички случаи това няма да доведе до различен извод. Всъщност обстоятелството, че PTT не може да се разглежда като получател, тъй като е само неутрална брънка от транспортната верига, не може да наруши и директния характер на изпращането от изпращача до получателя.

40.

Като обобщение следва да се констатира, че разглежданата тук доставка представлява групов транспорт на различни отделни пратки до съответните клиенти и че PTT не е получател на обща пратка, която надхвърля посочената в член 27 пределна стойност.

41.

Като се позовава на първото съображение от Регламент № 3357/91, съгласно което митническото освобождаване е мярка за „административното опростяване“, запитващата юрисдикция прави предположение, че член 27 от Регламент № 918/83 би могъл да се отнася само за случаите, когато свързаните с декларирането административни разходи надхвърлят размера на дължимите мита. Тъй като тази диспропорция между административни разходи и мита в случаите на групова митническа декларация не се потвърждава непременно, запитващата юрисдикция иска да установи дали и такива пратки отговарят на условията за предоставяне на освобождаването.

42.

Това питане обаче не намира каквото и да е основание в текста на член 27. Тази разпоредба не изисква диспропорция между административните разходи за събирането на мита и митата, които биха могли да се дължат за отделната пратка. Член 27 се позовава единствено на стойността на всяка пратка и не прави разлика в това отношение в зависимост от вида на митническата декларация. Следователно съгласно текста на този член митническото освобождаване не се ограничава само до пратки с незначителна стойност, които се декларират поотделно и които поради това причиняват относително високи административни разходи. Напротив, текстът на член 27 очевидно включва и пратките с незначителна стойност, които се изпращат например едновременно в голямо количество от изпращач, който е търговец по занятие, и които поради това, в случаите, когато е възможна групова декларация, водят до определено по-ниски административни разходи. Съгласно текста на член 27 съотношението между дължимите по принцип мита и свързаните с тях административни разходи не играе никаква роля.

43.

Първото съображение също не посочва, че митническото освобождаване трябва да се предоставя само ако в разглеждания случай съществува диспропорция между административните разходи за събиране на митата и размера на съответните мита. В първото съображение е посочена само преследваната с член 27 цел, а именно административно опростяване на процедурата по събиране на мита.

44.

В крайна сметка обаче общата декларация също представлява опростяване на административната процедура за митническите органи. Информацията, която в противен случай би била предоставяна поотделно с всяка една пратка, е посочена в обобщен вид в една-единствена молба. Систематичното изключване на всяка обща декларация от областта на прилагане на митническото освобождаване и налагането поради това на мита за пратките с незначителна стойност единствено поради съображението, че същите са декларирани заедно пред митницата в една и съща молба, не води в посоката на целта за административно опростяване. Напротив, в действителност то би накарало занапред съставителя на декларация да декларира голям брой отделни пратки, за да може да се ползва от митническото освобождаване. Това би предполагало допълнителна работа за митническите органи, без от нея да има каквато и да е полза. За разлика от тях изпращачът, който е търговец по занятие, би могъл лесно да постигне автоматизирането на тази отделна декларация.

45.

Поради това предложението за ограничаване на обхвата на формулирания общо член 27 по съображения, свързани с целта, не може да бъде прието.

46.

Поради това на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 27 от Регламент № 918/83 трябва да се тълкува в смисъл, че на посоченото в този член освобождаване може да бъде направено позоваване при групово изпращане на пратки от стоки, стойността на всяка от които не надвишава 22 EUR, когато различните пратки се изпращат на отделни получатели в Общността и когато стоките преди това не са били поставени под друг митнически режим.

47.

С втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали условията за предоставяне на уреденото в член 27 от Регламент № 918/83 освобождаване се прилагат и в случаите, когато съдоговорителят на получателя на съответната пратка е установен в Общността, или тези условия се прилагат само ако съдоговорителят на получателя е установен в трета страна, от която се изпраща разглежданата стока. В дадения случай договорът за продажба, въз основа на който се изпращат пратките, в действителност е сключен не между получателя и изпращача, установен в Швейцария, а между получателя и предприятие със седалище в Нидерландия. В такъв случай то изпраща стоките от склада си в Швейцария до получател в Нидерландия.

48.

От текста на член 27 от Регламент № 918/83 не следва, че митническото освобождаване се прилага само ако съществуват договорни отношения между изпращача и получателя на стоката. Член 27 от Регламента се основава върху изцяло фактическото обстоятелство, че изпращането е осъществено, и просто посочва, че стоките са изпратени директно от трета страна до получател в Общността. Той не се основава нито на мястото, където е установен получателят на стоките, нито върху факта на съществуващи правоотношения между изпращача и получателя. Избрана е употребата не на думите „продавач“ и „купувач“, а на понятията „изпращач“ и „получател“.

49.

Както вече беше посочено ( 9 ), критерият за „директно“ изпращане позволява да се изключи само митническото освобождаване на пратките, които преди това са били поставени под друг митнически режим. Следователно от този критерий не може по какъвто и да е начин да се изведе, че между изпращача и получателя трябва да съществуват договорни правоотношения.

50.

Поради това като междинно заключение следва да се приеме, че член 27 от Регламент № 918/83 не поставя митническото освобождаване в зависимост от това дали изпращачът е съдоговорител на изпращача.

51.

Накрая, остава да се разгледа дали съображенията, изведени от борбата срещу злоупотребите, са в подкрепа на различно тълкуване на Регламента.

52.

Нидерландското правителство счита, че поведението на ECI представлява злоупотреба, доколкото още от самото начало то има за цел да не плати никакъв данък върху добавената стойност за разглежданите стоки. По силата на член 101 от нидерландския правилник за митниците (Douaneregeling) стоките, които отговарят на установените в член 27 от Регламент № 918/83 правни условия за предоставяне на митническо освобождаване, са освободени и от данък върху добавената стойност.

53.

Нидерландското правителство посочва, че за да се ползва от освобождаване от данък върху добавената стойност, ECI изпраща най-напред стоките от Нидерландия в Швейцария, за да ги достави оттам на клиентите си в Нидерландия. Това поведение води до нарушаване на конкуренцията, тъй като изпращачите, които изпращат стоките си директно от Нидерландия на техните нидерландски клиенти, трябва да плащат данък върху добавената стойност. За възпрепятстването на такава злоупотреба член 27 от Регламент № 918/83 трябва да се тълкува достатъчно стриктно, за да не се предоставя никакво митническо освобождаване в случаи като разглеждания.

54.

Следователно нидерландското правителство не твърди, че съответното предприятие се ползва неправомерно от митническо освобождаване. Освен това от изложението на фактите от страна на нидерландското правителство също не следва, че предприятието избира да осъществява продажбите си по пощата, за да се ползва неправомерно от митническо освобождаване. В случаите на директно изпращане от Нидерландия по правило то също няма да дължи мита, така че изпращането от Швейцария не предоставя никакво митническо предимство на предприятието за продажби по пощата.

55.

Нидерландското правителство обаче изтъква, че предприятието неправомерно е било освободено от данък върху добавената стойност.

56.

Член 22 от Директива 83/181/ЕИО на Съвета от 28 март 1983 година за определяне обхвата на член 14, параграф 1, буква г) от Директива 77/388/ЕИО по отношение на освобождаването от данък върху добавената стойност при окончателен внос на някои стоки ( 10 ) предвижда, че държавите членки могат да разрешат освобождавания за внос на стоки с обща стойност над 10 EUR и не повече от 22 EUR ( 11 ). Нидерландия използва тази възможност и освобождава вноса на стоки с незначителна стойност от данък върху добавената стойност. В това отношение нидерландското право обвързва освобождаването от данък върху добавената стойност с митническото освобождаване, което следва да се предостави в съответствие с член 27 от Регламент № 918/83.

57.

Не е допустимо условията за предоставяне на митническо освобождаване да се тълкуват ограничително, за да се възпрепятства злоупотреба в областта на данъка върху добавената стойност. Всъщност връзката между митническо освобождаване и евентуално неправомерно освобождаване от данък върху добавената стойност е в резултат единствено от обвързването им, предвидено в тази област от нидерландското право.

58.

Доколкото член 22, първа алинея, първо изречение от Директива 83/181 предвижда задължително освобождаване за стоките, чиято стойност не надвишава 10 EUR, член 22, втора алинея предоставя на държавите членки, както Комисията също посочва, възможност да изключат от това освобождаване стоките, внасяни в рамките на продажба по пощата.

59.

Следователно на потенциална злоупотреба в областта на освобождаването от данък върху добавената стойност може ефикасно да се противодейства в рамките на уреждащото тази материя право. Тя не води до задължението в рамките на митническото освобождаване член 27 от Регламент № 918/83 да се тълкува ограничително.

60.

Накрая, Съдът приема, че в областта на данъка върху добавената стойност е законосъобразно да се откаже данъчно предимство, когато разглежданите действия имат за резултат получаването на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваните с тези разпоредби цели, и от множе-ство обективни обстоятелства е видно, че основната цел на въпросните сделки е получаването на данъчно предимство ( 12 ). Следователно Съдът приема за законосъобразно недопускането на неправомерното получаване на данъчни предимства.

61.

Поради това възражението, изведено от възможна злоупотреба с освобождаване от данък върху добавената стойност, което националното право обвързва с митническото освобождаване, трябва да бъде взето предвид в рамките на освобождаването от данък върху добавената стойност и не може да доведе до ограничително тълкуване на член 27 от Регламент № 918/83 в противоречие с общата му формулировка.

62.

Въз основа на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на въпросите на Hoge Raad der Nederlanden по следния начин: