1

Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) урежда общностния режим, приложим към издаването и оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на продуктите за растителна защита.

2

Член 4, параграф 1 от Директива 91/414 предвижда, че „[д]ържавите членки издават разрешение за продукти за растителна защита само ако […] активните им вещества са включени в приложение I […]“.

3

Условията, които трябва да бъдат изпълнени за целите на включването на активните вещества в приложение I, се уточняват в член 5 от Директива 91/414:

„1.   В съответствие с равнището на научно-техническите познания, дадено активно вещество се включва в приложение I за първоначален срок, който не може да надхвърля 10 години, ако може да се очаква, че продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество, ще отговарят на следните условия:

[…]“

4

Член 6, параграф 1 от Директива 91/414 гласи:

„Включването на активно вещество в приложение I се извършва в съответствие с процедурата, предвидена в член 19.

В съответствие с тази процедура се определя следното:

[…]“

5

Активните вещества, които не са включени в приложение I от Директива 91/414, при определени условия могат да се ползват от преходен режим на дерогация. Съгласно член 8, параграф 2 от Директива 91/414 държавите членки са можели през период от 12 години от датата на нотифициране на Директива 91/414 да разрешават пускането на своя национален пазар на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I, които вече са се намирали на пазара две години след датата на нотифициране на Директива 91/414, а именно 25 юли 1993 г. Комисията на Европейските общности е трябвало да започне изпълнението на работна програма за постепенното изследване на тези активни вещества. Впоследствие е можело да се вземе решение, че посоченото вещество може да бъде или да не бъде включено в приложение I към Директива 91/414. Държавите членки е трябвало да осигурят издаването, отнемането или изменението на съответните разрешения.

6

Посоченият период от 12 години се удължава по силата на член 1 от Регламент (ЕО) № 1335/2005 г. на Комисията от 12 август 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2076/2002 и Решения 2002/928/ЕО, 2004/129/ЕО, 2004/140/ЕО, 2004/247/ЕО и 2005/303/ЕО по отношение на периода, посочен в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО, и продължаване на употребата на някои вещества, които не са включени в приложение I към нея (ОВ L 211, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 65, стр. 169), до за активните вещества, които се оценяват в рамките на втория етап, предвиден съгласно Регламент (ЕО) № 451/2000 на Комисията от за определяне на подробни правила за изпълнение на втория и третия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 (ОВ L 55, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 32, стр. 3).

7

Регламент № 451/2000, изменен с Регламент (ЕО) № 1490/2002 на Комисията от 14 август 2002 година за определяне на допълнителни подробни правила за изпълнение на третия етап на работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета, и за изменение на Регламент (ЕО) № 451/2000 (ОВ L 224, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г, глава 3, том 45, стр. 32), урежда процедурата по оценяване на някои вещества с оглед на евентуалното им включване в приложение I към Директива 91/414. Едно от тези вещества е дихлорвосът.

8

Установената с Регламент № 451/2000 процедура се открива с нотифициране на интерес, предвидено в член 4, параграф 1 от него, което по отношение на дихлорвоса е трябвало да бъде изпратено най-късно до 31 август 2000 г. на определената в приложение I към регламента държава членка докладчик (наричана по-нататък „ДЧД“), а именно Италианската репу-блика, от производителя, желаещ да осигури включването на активно вещество в приложение I към Директива 91/414.

9

По силата на член 6, параграф 1 от Регламент № 451/2000 нотификаторите подават до ДЧД едно резюмирано досие и едно пълно досие, така както те са определени в член 6, параграфи 2 и 3 от същия регламент.

10

Като срок за подаване на тези досиета, както и на относимата информация, която може да допринесе за оценката на активните вещества, съгласно разпоредбите на член 5, параграф 4, букви в) и г) от Регламент № 451/2000 във връзка с член 2 от Регламент (ЕО) № 703/2001 на Комисията от 6 април 2001 година относно определяне на активните вещества на продукти за растителна защита, които трябва да бъдат оценени по време на втория етап от посочената в член 8, параграф 2 от Директива 91/414 работна програма, и за изменение на списъка с определените за докладващи по тези вещества държави членки (ОВ L 98, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 37, стр. 43), е определена датата

11

Съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 451/2000 най-късно шест месеца след приемането на всички досиета за дадено активно вещество ДЧД докладва пред Комисията относно пълнотата на представените досиета. За активните вещества, за които едно досие е счетено за пълно, ДЧД пристъпва към оценяване на досието.

12

Същинският етап на оценяване на активните вещества се урежда от член 8 от Регламент № 451/2000, изменен с член 20 от Регламент № 1490/2002.

13

Член 8, параграф 1 от Регламент № 451/2000 гласи:

„[ДЧД] извършва оценка и изготвя доклад само за тези активни вещества, за които поне едно досие е било определено като пълно […]. Тя изпраща на [Европейския орган за безопасност на храните] проект на доклада за своите оценки на досиетата във възможно най-кратък срок и не по-късно от 12 месеца, след като досието е било определено като пълно. […]

В същото време [ДЧД] препоръчва на Комисията:

[…]“

14

На този етап на оценяването член 8, параграф 2 от изменения Регламент № 451/2000, предвижда, че „предоставянето на нови изследвания [по принцип] няма да се приема“, но че „[ДЧД] може въпреки това да покани нотификаторите да предоставят допълнителни данни, които са необходими за изясняването на досието“, и че в този случай тя „определя срок, в който информацията следва да бъде предоставена“.

15

Съгласно член 8, параграф 5, първа алинея от Регламент № 451/2000 „[Европейският орган за безопасност на храните] представя проекта на доклада за оценка, изготвен от докладващата държава, на държавите членки и може да организира експертна консултация, на която присъстват и експерти от [ДЧД]“. На този етап от процедурата член 8, параграф 5, втора алинея от изменения Регламент № 451/2000 уточнява:

„Без да се засягат разпоредбите на член 7 на директивата [91/414], предоставянето на нови изследвания няма да се приема. [ДЧД] може, в съгласие с [Европейския орган за безопасност на храните], да покани нотификаторите да предоставят в определени срокове допълнителни данни, които [ДЧД] или [Европейският орган за безопасност на храните] смятат, че са необходими за изясняването на досието.“

16

Член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 гласи:

„[Европейският орган за безопасност на храните] оценява проекта на доклада за оценка, изготвен от докладчика, и предоставя на Комисията своето становище дали може да се очаква активното вещество да отговори на изискванията за безопасност на директивата [91/414] не по-късно от една година след получаването на проекта на доклада за оценка на [ДЧД]. При необходимост [Европейският орган за безопасност на храните] дава своето становище за възможните опции, които се считат за задоволителни по отношение на изискванията за безопасност. […]“

17

Член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000 гласи:

„Най-късно шест месеца след получаването на становището на [Европейския орган за безопасност на храните], посочено в параграф 7, Комисията предоставя проекта на доклад за прегледа. […Т]я предоставя на Комитета:

[…]“

18

Член 28, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 8, стр. 68) предвижда, както следва:

„Научният комитет и постоянните групи от научни експерти отговарят за предоставянето на научните становища на [Европейския орган за безопасност на храните] във всяка от поверените им области на компетентност, а при необходимост имат възможност да организират публични изслушвания.“

19

Жалбоподателят, Denka International BV, е дружество, което търгува с дихлорвос и с продукти за растителна защита на базата на дихлорвос.

20

Дихлорвосът е активно вещество, което се използва като органофосфатен инсектицид за третиране в оранжерии и след събирането на реколтата — в складовете.

21

На 20 април 2000 г. жалбоподателят нотифицира Комисията за желанието си да осигури включването на дихлорвоса в приложение I към Директива 91/414.

22

На 17 април 2002 г. жалбоподателят подава своето досие пред ДЧД. След като иска уточнения във връзка с досието, на ДЧД преценява, че досието е пълно и започва оценяването му по реда на член 8 от Регламент № 451/2000.

23

На 20 октомври 2003 г. ДЧД представя проекта на доклада си за оценка (наричан по-нататък „ПДО“) пред Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ). В ПДО се препоръчва невключването на дихлорвоса в приложение I от Директива 91/414 с основния мотив, че липсват многобройни данни.

24

На 21 юни 2004 г. ПДО е изпратен от ЕОБХ на държавите членки и на жалбоподателя. Вследствие на това съобщаване на жалбоподателят депозира експертен доклад за хроничната токсичност, както и бележките си по ПДО. Съобщаването на ПДО слага началото на така наречената процедура на „партньорска проверка“, предвидена в член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000.

25

В този контекст на 9 февруари 2005 г. се провежда заседание за оценяване, в което участват представителите на държавите членки, ЕОБХ и жалбоподателят.

26

През май 2005 г. ДЧД публикува допълнение към ПДО, в което се отчита, по решение на заседанието от 9 февруари 2005 г., експертният доклад относно хроничната токсичност, както и становищата на държавите членки и на жалбоподателя. В това допълнение ДЧД посочва, че въпреки данните, представени от жалбоподателя, продължават да стоят открити някои въпроси, свързани по-конкретно с дългосрочната токсичност и с мутагенността на дихлорвоса. В това допълнение ДЧД поддържа направената от нея препоръка за невключване на дихлорвоса в приложение I от Директива 91/414.

27

От 27 юни до е организирано заседание на координационното звено за партньорска проверка на пестицидите на ЕОБХ (наричано по-нататък „EPCO“), на което е разгледана токсичността на дихлорвоса. На това заседание EPCO не стига до окончателно заключение, по-специално по въпроса за мутагенността и канцерогенността на дихлорвоса. Вследствие на това е решено да се поставят два въпроса на една от научните групи на ЕОБХ, научната група по здравето на растенията, на продуктите за растителна защита и остатъците от тях (наричана по-нататък „групата SPR“). В резултат на това EPCO отправя запитване до групата SPR, от една страна, дали е възможно да се установи механизъм, по който дихлорвосът причинява тумори и да се определи необходимият праг на излагане преди тяхната поява, и от друга страна, дали туморите, които се наблюдават при плъхове и мишки, са релевантни признаци при оценяването на действието на дихлорвоса върху човешкото здраве.

28

На 1 април 2006 г. групата SPR приема становище, което е разгледано на на заседанието за окончателната оценка на дихлорвоса между представителите на държавите членки и ЕОБХ.

29

На 12 май 2006 г. ЕОБХ финализира своя доклад, озаглавен „Заключения за партньорската проверка за оценяване на рисковете, свързани с използваното като пестицид активно вещество дихлорвос“ (наричан по-нататък „докладът на ЕОБХ“), и впоследствие го изпраща на Комисията по реда на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000.

30

На 22 юни 2006 г. жалбоподателят представя своите бележки по доклада на ЕОБХ.

31

Докладът на ЕОБХ и становището на групата SPR са обсъдени от държавите членки и от Комисията в рамките на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. На 14 юли 2006 г. се провежда първото заседание на този комитет. На второто заседание, състояло се на 28 и , Комисията представя своя доклад за прегледа на дихлорвоса, в който тя предлага това вещество да не се включва в приложение I към директивата.

32

На 6 юни 2007 г. Комисията приема Решение 2007/387/ЕО за невключване на дихлорвос в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета и за оттегляне на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи това вещество (ОВ L 145, стр. 16, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

33

Обжалваното решение гласи в член 1 от него, че дихлорвос не се включва като активно вещество в приложение I към Директива 91/414. Вследствие на това в член 2 от него то налага задължението разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи дихлорвос, да бъдат оттеглени до 6 декември 2007 г. и считано от , да не се издават или подновяват разрешения за такива продукти. Съгласно член 4 от него адресати на обжалваното решение са държавите членки.

34

Мотивите за невключването на дихлорвоса в приложение I към Директива 91/414 са посочени в съображение 5 от обжалваното решение:

„Няколко проблема бяха набелязани по време на оценката на това активно вещество. В частност, въз основа на наличните токсикологични данни и отчитайки неяснотите по отношение на генотоксичните и канцерогенните свойства на веществото, а също така като се вземе предвид лошото качество на досието като цяло, не е доказано, че предполагаемото излагане на оператори, работници и случайни лица е допустимо.“

35

Настоящата жалба е подадена от жалбоподателя в секретариата на Първоинстанционния съд на 31 август 2007 г.

36

Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

37

Комисията моли Първоинстанционния съд:

38

В подкрепа на своята жалба жалбоподателят прави възражение за незаконосъобразност и изтъква девет правни основания за отмяна. Възражението за незаконосъобразност е изведено от незаконосъобразността на член 20 от Регламент № 1490/2002. Правните основания са изведени съответно, първо, от нарушение на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000, от нарушение на член 28, параграф 1 от Регламент № 178/2002 и от нарушение на член 8 от Регламент № 451/2000, второ, от липсата на обективна научна основа за обжалваното решение, трето, от нарушение на член 5 от Директива 91/414, четвърто, от нарушение на принципа на пропорционалност, на правото на изслушване и на правото на защита, пето, от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, шесто, от нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за високи научни постижения и за независимост на научните становища, седмо, от нарушение на „принципа за недопускане на дискриминация“, осмо, от нарушение на член 95 ЕО, на член 4, параграф 1 и на член 5, параграф 1 от Директива 91/414 и девето, от нарушение на принципа на субсидиарност и на член 5 ЕО.

39

Жалбоподателят прави възражение за незаконосъобразността на член 20 от Регламент № 1490/2002, който според него е накърнил дълбоко неговите права и неговите легитимни очаквания, като е предвидил участието на ЕОБХ в процедурите по оценяване на активните вещества, предвидени за втората фаза на работната програма, като например дихлорвос, което представлява задължителен допълнителен етап в оценяването на активните вещества, докато при действието на предходната правна уредба, този етап е бил факултативен. Член 20 от Регламент № 1490/2002 трябвало да бъде обявен за незаконосъобразен и за неприложим към жалбоподателя, щом като тази разпоредба се прилагала с обратно действие по отношение на процедурата по оценяване на дихлорвоса.

40

Жалбоподателят всъщност припомня, че принципът на общностното право за забрана на обратното действие изисква правната уредба, приложима към процедурата по оценяване на дихлорвоса по силата на Директива 91/414, да бъде процедурата, която е била в сила към момента, в който тя е започнала. Този принцип налагал тази правна уредба да не бъде впоследствие предмет на сериозни изменения. Прилагането с обратна сила на правните актове можело да бъде прието само по изключение, при условие че се даде правилна обосновка и че не се накърняват легитимните очаквания на икономическите субекти.

41

Жалбоподателят подчертава обаче, че нито Директива 91/414, нито Регламент № 451/2000, нито член 20 от Регламент № 1490/2002 не излагат основанието, поради което ЕОБХ трябва да участва с обратна сила в рамките на започналите процедури по оценяване. Нещо повече, оправданите правни очаквания на жалбоподателя били нарушени вследствие на това, че той не е могъл да предвиди участието на отделен орган като ЕОБХ в рамките на процедурата по оценяване, нито закъснялата партньорска проверка на ПДО.

42

Комисията поддържа, че повдигнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

43

Важно е да се припомни, че разпоредбите на член 8 от Регламент № 451/2000 са изменени с член 20 от Регламент № 1490/2002. Докато преди влизането в сила на Регламент № 1490/2002 активните вещества са били оценявани от ДЧД и от Комисията, която в съответствие с член 8, параграф 3, втора алинея от Регламент № 451/2000 „[е можела] да организира консултация с експерти на една или няколко държави членки“, Регламент № 1490/2002 отрежда определена роля на ЕОБХ в оценяването на активните вещества. Така например в съответствие с член 8, параграф 1 от изменения Регламент № 451/2000 ДЧД изпраща за активните вещества, за които поне едно досие е определено като пълно, ПДО до ЕОБХ, който съгласно член 8, параграф 7 от същия този регламент го оценява и предоставя на Комисията становище за съответствието на активното вещество с изискванията за безопасност на Директива 91/414.

44

По-нататък, що се отнася до оплакването, изведено от прилагането с обратна сила на член 20 от Регламент №1490/2002, следва да се отбележи, че Регламент № 1490/2002 не предвижда каквото и да било прилагане с обратна сила на своите разпоредби, и по-конкретно на своя член 20. Всъщност съгласно член 21 от посочения регламент той влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник, а именно на 28 август 2002 г., и от тази дата разпоредбите му се прилагат пряко.

45

В това отношение следва да се припомни, че от постоянната съдебна практика е видно, че за разлика от общностните материалноправни разпоредби, които трябва да се тълкуват като неотнасящи се по принцип до заварени при влизането им в сила положения, процедурните правила се прилагат незабавно (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 25 октомври 2007 г. по дело SP и др./Комисия, T-27/03, T-46/03, T-58/03, T-79/03, T-80/03, T-97/03 и T-98/03, Сборник, стр. II-4331, точка 116 и цитираната съдебна практика).

46

Следователно разпоредбите на Регламент № 1490/2002, които предвиждат участието на ЕОБХ в процедурата по оценяване на активните вещества, са процедурни правила, които съгласно цитираната в точка 45 по-горе съдебна практика се прилагат незабавно.

47

Вследствие на това жалбоподателят не би могъл да претендира, че незабавното прилагане на новите разпоредби на член 8 от Регламент № 451/2000 по отношение на вече започнали процедури за оценяване на активни вещества е било незаконосъобразно. Освен това с оглед на незабавното прилагане на процедурните правила, по този пункт в Регламент № 1490/2002 не се изискват каквито и да било конкретни мотиви.

48

Що се отнася, на второ място, до оплакването, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания, от постоянната съдебна практика е видно, че приложното поле на този принцип не би могло да бъде разширено дотолкова, че да възпрепятства изобщо прилагането на новата правна норма спрямо бъдещите последици от положения, създадени при действието на предходната норма (Решение на Съда от 20 септември 1988 г. по дело Испания/Съвет, 203/86, Recueil, стр. 4563, точка 19, Решение на Съда от по дело Butterfly Music, C-60/98, Recueil, стр. I-3939, точка 25 и Решение на Съда от по дело Pokrzeptowicz-Meyer, C-162/00, Recueil, стр. I-1049, точка 55).

49

Нещо повече, следва да се изтъкне, първо, че на практика Регламент № 1490/2002 не внася допълнителен етап в процедурата по оценяване на активните вещества. Всъщност както беше изтъкнато в точка 43 по-горе, член 8, параграф 3, втора алинея от Регламент № 451/2000, гласи преди неговото изменение с Регламент № 1490/2002, че Комисията „[можела] да организира консултации с експерти на една или няколко държави членки“. Следователно на тази основа жалбоподателят е могъл да очаква в момента, в който нотифицирал своето досие на ДЧД, че ще бъде извършена партньорска проверка.

50

Второ, след като Регламент № 178/2002 е публикуван на 1 февруари 2002 г., жалбоподателят е могъл да очаква, по-конкретно на основание на съображения 34 и 36, както и на член 22 от този регламент, че на ЕОБХ се възлага да даде научно становище в процедурата по оценяване на активните вещества, съдържащи се в продуктите за растителна защита. Следователно жалбоподателят не е могъл да има оправдани правни очаквания в обстоятелството, че ЕОБХ няма да участва в това оценяване.

51

Следователно възражението за незаконосъобразност трябва да бъде отхвърлено.

52

В първата част на първото правно основание жалбоподателят изтъква, че съгласно член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 ЕОБХ е следвало да изпрати своя доклад на Комисията през октомври 2004 г. А той прави това едва през май 2006 г. Затова според жалбоподателя ЕОБХ е направил оценка в период, през който той не е бил законово оправомощен да направи това и за който не е разполагал с изричен мандат от Комисията или от друга общностна институция. Следователно ЕОБХ е превишил правомощията си.

53

Щом като докладът на ЕОБХ е послужил съгласно член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000 за основа на обжалваното решение, порокът в процедурата, от който бил засегнат посоченият доклад, оправдавал отмяната на обжалваното решение. Всъщност ако ЕОБХ бе спазил срока, предвиден в член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000, обжалваното решение щяло да бъде различно, защото Комисията щяла да бъде длъжна да представи ПДО на ЕОБХ или на друг независим научен орган с оглед на последващата партньорска проверка. В такъв случай ДЧД щяла да има възможност да запознае с поводите за безпокойството си жалбоподателя, който щял да разполага с повече време, за да оцени ПДО и да предостави допълнителни изследвания или да представи повече доказателства.

54

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа настоящата част от правното основание да бъде отхвърлена.

55

Следва да се припомни, че съгласно член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 ЕОБХ оценява ПДО и представя на Комисията становище за съответствието на активното вещество с изискванията за безопасност, предвидени в Директива 91/414, в срок от една година след получаването на ПДО. В конкретния случай трябва да се установи, че ЕОБХ не е спазил този срок. Всъщност макар и ЕОБХ да е получил ПДО на 20 октомври 2003 г., той е изпратил становището си на Комисията едва на

56

Дори и да се допусне обаче, че срокът по член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 е императивен, превишаването му няма да засегне законосъобразността на обжалваното решение, освен ако не се установи, че при липсата на това нарушение обжалваното решение е щяло да има различно съдържание (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 април 1986 г. по дело Bernardi/Парламент, 150/84, Recueil, стр. 1375, точка 28 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Degussa/Комисия, T-279/02, Recueil, стр. II-897, точка 416).

57

Жалбоподателят твърди, че случаят е такъв, доколкото ако срокът по член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000 беше спазен от ЕОБХ, Комисията е щяло да трябва да изпрати ПДО на ЕОБХ или на друг независим научен орган с оглед на нова партньорска проверка. Тогава ДЧД щяла да има възможността да изложи поводите за своето безпокойство пред жалбоподателя, който щял да разполага с повече време, за да оцени ПДО и да представи допълнителни изследвания или да представи повече доказателства.

58

Налага се обаче изводът, че както в ПДО и в допълнението към него, така и в доклада на ЕОБХ се отбелязва, че досието, така както то е нотифицирано от жалбоподателя, не е съдържало всички необходими данни, за да позволи задоволително оценяване на вредното действие на дихлорвоса. А щом като след размяната на мнения и на информация, организирана в неговите рамки в продължение на редица месеци, ЕОБХ не успява на 12 май 2006 г. да направи заключение за безвредното действие на дихлорвоса, той не би успял, a fortiori, с оглед на недостатъчния характер на нотифицираното досие, да успее да стигне до различен резултат, ако той беше приел своя доклад в едногодишния срок, считано от съобщаването на ПДО. Напротив, ДЧД би била в невъзможност да депозира допълнение към ПДО, както е направила през май 2005 г.

59

Освен това противно на изтъкваното от жалбоподателя по отношение на възможността на Комисията да представи ПДО на ЕОБХ или на друг независим научен орган с оглед на нова партньорска проверка, Регламент № 451/2000 не предвижда такава възможност. Всъщност, от една страна, видно от член 8, параграф 1 от този регламент, Комисията не разполага с никакво правомощие да представи ПДО. Тази роля има единствено ДЧД, която трябва да изпрати ПДО на ЕОБХ най-късно до дванадесет месеца, след като досието е прието за пълно. От друга страна, по силата на член 8, параграф 4 от Регламент № 451/2000 подаването на нов ПДО е възможно само в изключителни случаи, щом като този документ видимо не отговаря на определените от Комисията изисквания за представяне. В този случай Комисията се споразумява с ЕОБХ и с ДЧД за срок за представяне на нов ПДО, който съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 451/2000 не може да превишава четири месеца. Следователно се налага изводът, че хипотезата, развита от жалбоподателя, съгласно която ако докладът на ЕОБХ е бил приет в срок, Комисията щяла да бъде длъжна да представи ПДО на ЕОБХ или на друг научен орган, което по-конкретно би оставило на жалбоподателя повече време за представяне на допълни изследвания, е неправилна.

60

Следователно първата част на първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

61

В рамките на втората част на първото правно основание жалбоподателят изтъква, че съгласно член 28, параграф 1 от Регламент № 178/2002, EPCO е поставило в хода на прегледа на дихлорвос по реда на Директива 91/414 някои въпроси относно канцерогеността и генотоксичността на дихлорвоса в групата SPR. Според жалбоподателя по силата на член 28, параграф 1 от Регламент № 178/2002, становището, изготвено от групата SPR, съставлява научното становище на ЕОБХ като цяло. Това становище следователно трябвало да бъде взето под внимание, без промени, в доклада на ЕОБХ. И тъй като последният противоречал на становището на групата SPR, бил нарушен член 28, параграф 1 от Регламент № 178/2002. Нещо повече, щом като докладът на ЕОБХ съставлява научната основа на обжалваното решение, последното било лишено от всякакво научно и процедурно основание и следователно трябвало да бъде отменено.

62

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящата част трябва да бъде отхвърлена.

63

По същество твърденията на жалбоподателя повдигат два въпроса. Първият се отнася до правната стойност на становището на групата SPR. По-точно, уместно е да се определи дали това становище обвързва ЕОБХ. Вторият въпрос, който се поставя само при положителен отговор на първия, се отнася до твърдяното противоречие между становището на групата SPR и доклада на ЕОБХ. Тези два въпроса следва да бъдат обсъдени последователно.

64

На първо място, когато става дума за правната стойност на становището на групата SPR, следва най-напред да се изясни ролята, която се възлага на групата SPR в процедурата по оценяване на нотифицираните досиета от производителите, желаещи да осигурят включването на едно активно вещество в приложение I към Директива 91/414, така както тя е предвидена в член 8 от Регламент № 451/2000.

65

В това отношение е важно да се подчертае, че в този член не се прави каквото и да е изрично упоменаване на групата SPR. Така съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 451/2000 ДЧД изготвя ПДО, който изпраща на ЕОБХ. По силата на член 8, параграф 5 от същия този регламент ЕОБХ представя ПДО на държавите членки и може да организира експертни консултации. И накрая, съгласно член 8, параграф 7 от посочения регламент ЕОБХ оценява ПДО и предоставя на Комисията становище за съответствието на активното вещество с изискванията за безопасност, предвидени в Директива 91/414.

66

Именно обаче в рамките на член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000 на групата SPR може да бъде възложена определена роля. Съгласно този член ЕОБХ е длъжен да организира партньорска проверка, по-конкретно от страна на държавите членки и когато е необходимо, от национални експерти, за оценяване на ПДО. С цел рационализиране на този преглед ЕОБХ разработва специални процедури. Тези процедури са описани в документа със заглавие „Procedure of the peer review of active substances used in plant protection products evaluated in the second stage of the review programme“ (Процедура по партньорска проверка на активните вещества, използвани в продуктите за растителна защита, оценявани в рамките на втория етап от работната програма). В него ЕОБХ излага четири вида процедури, между които той може да прави избор в зависимост от трудностите, които се съдържат в досието. Тези процедури се управляват в рамките на ЕОБХ от звено за координиране на партньорските проверки на пестицидите, наричано и PRAPeR (EFSA’s Pesticide Risk Assessment Peer Review), звено, което поема изпълняваните дотогава функции от EPCO. Именно в рамките на специално разработената процедура от ЕОБХ за оценяване на активните вещества, във връзка с безвредността на които възниква проблем — която е една от посочените по-горе четири вида процедури, — ЕОБХ предвижда роля за групата SPR, създадена съгласно член 28, параграф 4 от Регламент № 178/2002. Всъщност за тези вещества ЕОБХ предвижда свикване на заседания на национални експерти, както и възможност за консултиране на групата SPR по проблематични въпроси.

67

По-нататък следва да се определи дали становището на групата SPR обвързва ЕОБХ при изготвянето на неговия доклад. Жалбоподателят изтъква, че случаят е такъв, като се позовава на член 28, параграф 1 от Регламент № 178/2002.

68

Съгласно този член „постоянните групи от научни експерти отговарят за предоставянето на научните становища на [ЕОБХ] във всяка от поверените им области на компетентност […]“. Важно е да се установи, както прави жалбоподателят, че редакцията на този член предполага, че ако ЕОБХ реши да поиска научно становище от такава група, той е длъжен да се съобрази с него. Това тълкуване се потвърждава и от правилата, които ЕОБХ е определил за себе си: в случаите на консултиране на групата SPR е предвидено, че докладът за заседанията на националните експерти, посочени в точка 66 по-горе, отчита нейното становище. Изключение от това правило може да има само в случаите, в които ЕОБХ разполага с научни сведения, оправдаващи отхвърлянето на това становище.

69

Следва обаче да се отбележи, че противно на твърдяното от жалбоподателя, в процедурата по оценяване на нотифицираните досиета от производителите, желаещи да осигурят включването на едно активно вещество в приложение I към Директива 91/414, становището на групата SPR не следва да се смесва със становището на ЕОБХ относно съответствието на активното вещество на изискванията за безопасност, предвидени в Директива 91/414, изготвяно по реда на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000. Всъщност вече беше изтъкнато, че в рамките на посочената по-горе процедура групата SPR може да бъде консултирана от PRAPeR във връзка с някои специални трудности на досиетата, чието оценяване тя координира. В замяна на това обаче групата SPR не може в никакъв случай да замени ЕОБХ в изготвянето на становището по член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000.

70

Видно от предходното, в рамките на процедурата по член 8 от Регламент № 451/2000, становището на групата SPR обвързва ЕОБХ по въпросите, по които тя е консултирана, но без да се засяга общата оценка на риска, който представлява съответното активно вещество.

71

На второ място, следва да се определи дали становището на групата SPR не е променено или оспорено в доклада на ЕОБХ. В това отношение е важно да се припомни, че научното становище на групата SPR е дадено по искане на EPCO. Пред групата SPR са поставени два въпроса. От една страна, към тази група се отправя въпросът дали тя може да установи механизмите, по които дихлорвос причинява тумори и при положителен отговор, дали според нея може да бъде определен праг на излагане. От друга страна, към нея се отправя въпросът дали туморите, наблюдавани при животните, могат да бъдат релевантни за оценката на въздействието на дихлорвоса върху човешкото здраве.

72

Що се отнася до първия въпрос, в своя отговор групата SPR прави разграничение между генотоксичност и канцерогенност. Що се отнася до евентуалните механизми, по които дихлорвосът би могъл да бъде генотоксичен, становището на групата SPR, от една страна, прави заключение за мутагенността in vitro на дихлорвоса и от друга страна, за съществуването на някои доказателства, че дихлорвосът е мутагенен в точката на контакт in vivo, но че механизмът, който отключва това действие, не е достатъчно познат. Що се отнася до канцерогенния характер на дихлорвоса, групата SPR подчертава, че единственото установено канцерогенно действие се отнася до тумори, открити в предната част на стомаха на мишки. Според групата SPR такива тумори изглеждат последица от завишени локални концентрации на дихлорвос през един по-дълъг период (причинени от угояването на животните). В това отношение групата SPR посочва, че е възможно, но далеч не е сигурно, че тези тумори са причинени от изменение на ДНК на клетките в точката на контакт, което по принцип предполага, че туморите могат да се появят и на други места. Според групата SPR обаче дозите, необходими за възникването на туморите, били толкова високи, че появата на такива тумори на други места била малко вероятна. Това според групата SPR означава, че съществува една прагова стойност, по-ниско от която не може да настъпи никаква канцерогенна реакция.

73

Що се отнася до втория въпрос, групата SPR прави заключението, че след като предната част на стомаха на мишките няма еквивалент при човека, налице е значителна научна неяснота по отношение на начина на действие и на релевантността по отношение на хората на туморите в предната част на стомаха, причинявани при мишките от дихлорвоса. Групата SPR повтаря, че макар и да не е възможно да се изключи взаимодействие с ДНК като критичен етап в зараждането на тези тумори, появата на тези тумори изглежда последица от завишени и продължителни локални концентрации на дихлорвос. Според групата SPR наличните доказателства изглежда сочели, че тези тумори нямало да възникнат на равнищата на излагане, които биха се срещали при предлаганото използване на активното вещество, доколкото преди да се развият туморите, би се появила тежка системна токсичност.

74

Следва да се установи, че докладът на ЕОБХ съдържа вярно резюме на тези отговори. В края на това резюме ЕОБХ признава, че въз основа на становището на групата SPR теоретично може да бъде определена прагова стойност, под която употребата на активното вещество дихлорвос би била безопасна. Според доклада на ЕОБХ обаче, щом като досието не съдържа солидно изследване в дългосрочен план по отношение на канцерогенността, не е възможно нито да се определи „дозата без наблюдавани нежелани ефекти“ (ДБННЕ), нито да се придобие обща представа за токсикологичното действие на активното вещество. Въз основа на това докладът на ЕОБХ заявява, че в конкретния случай не може да бъде определена такава прагова стойност.

75

С оглед на изложеното по-горе следва да се установи, че докладът на ЕОБХ нито променя, нито отрича становището на групата SPR. В това отношение е важно да се изтъкне, че обстоятелството, че в своя доклад ЕОБХ е преценил, че оценката на рисковете, които крие дихлорвос за човешкото здраве, не е убедителна поради неяснотите, свързани с генотоксичните и канцерогенните свойства на това вещество, докато групата SPR подчертава, че наличните доказателства изглежда внушават, че опасността от генотоксичност и канцерогенност е минимална, е тясно свързано с констатацията, направена в точка 69 по-горе, съгласно която групата SPR може да бъде консултирана във връзка с някои особени трудности на представените за оценяване досиета, но в никакъв случай не може да замени ЕОБХ в изготвянето на становището по член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000. Всъщност докато оценяването на рисковете, извършвано от групата SPR, е от теоретично естество, от компетентност на ЕОБХ е, когато той извършва същото оценяване, да отчита практическите подробности, свързани с управлението на тези рискове. В конкретния случай, макар и групата SPR да е преценила, че на теория рисковете от мутагенност и от канцерогенност са минимални, докладът на ЕОБХ сочи, че поради празнотите в представените от жалбоподателя данни, които правят невъзможно определянето на прагова стойност, оценката на рисковете не е убедителна.

76

Затова втората част на първото правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

77

В рамките на третата част на първото правно основание жалбоподателят поддържа, че съгласно съдебната практика Комисията има задължението да представи на държавите членки всяка информация, която може да бъде полезна за решението за включване или за невключване на активно вещество, преди гласуването в Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните. Едно неизпълнение на това задължение представлявало нарушение на процедурните изисквания по член 8 от Регламент № 451/2000.

78

В това отношение жалбоподателят изтъква, че видно от съображение 6 от обжалваното решение, Комисията е разгледала внимателно всички негови бележки. Сред последните са неговите бележки по доклада на ЕОБХ, с дата 22 юни 2006 г. След като тези бележки не са били изпратени на държавите членки, Комисията нарушила своите задължения по член 8 от Регламент № 451/2000, което оправдавало отмяната на обжалваното решение.

79

Освен това жалбоподателят изтъква в своята реплика, че дори и тези бележки да са били изпратени до държавите членки на 11 септември 2006 г., както твърди Комисията, именно на заседанието на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните от Комисията предложила за първи пъти невключването на дихлорвоса. Следователно представителите на държавите членки не са имали достъп до тези документи при първото разглеждане на предложението на Комисията. Нещо повече, те са получили достъп до тях едва 17 дни преди заседанието на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните от , на което е прието обжалваното решение.

80

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящата част трябва да бъде отхвърлена.

81

Най-напред следва да се изтъкне, че съгласно член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000 най-късно шест месеца след получаването на доклада на ЕОБХ Комисията предоставя проект на доклад за прегледа, както и проект на директива за включване на активното вещество в приложение I или проект на решение, адресиран до държавите членки, за оттегляне на разрешенията за продукти за растителна защита, съдържащи съответното активно вещество, и следователно за невключването на същото активно вещество в приложение I към Директива 91/414.

82

В конкретния случай следва да се изтъкне, че независимо от въпроса дали Комисията има задължение да съобщи бележките на жалбоподателя по доклада на ЕОБХ, видно от съдържанието на досието, бележките на жалбоподателя от 22 юни 2006 г. са изпратени на на държавите членки с оглед на заседанието на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните на 28 и Макар и както напомня жалбоподателят, първото заседание на този комитет да се е състояло на , заседание, на което не е взето никакво решение за включване на дихлорвос в приложение I към Директива 91/414, гласуването за невключването на дихлорвоса в приложение I към Директива 91/414 се е състояло в рамките на същия този комитет едва на заседанието от 28 и Следователно се налага изводът, че бележките на жалбоподателя са били съобщени на държавите членки достатъчно рано, за да могат последните да ги вземат предвид при своето гласуване.

83

Затова третата част на първото правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

84

На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията не разполага с достатъчни научни сведения, които ѝ позволяват да направи заключение на обективна основа за необходимостта от забрана на дихлорвоса.

85

Така жалбоподателят изтъква, че обжалваното решение се основава на същественото научно заключение, според което генотоксичността и канцерогенността на дихлорвоса не могат да се изключат. Това заключение се опровергавало от становището на групата SPR, според което дихлорвосът не криел канцерогенен или генотоксичен риск. По този начин текстът на това становище, според което „[с]лед като разгледа всички данни, с които разполага, групата SPR стигна до заключението, че с изключение на туморите в предната част на стомаха на мишките, не съществува никакво друго убедително доказателство за свързан със сместа туморен растеж“, били в противоречие със заключенията, направени в доклада на ЕОБХ и в обжалваното решение.

86

От една страна обаче становището на групата SPR трябвало в правно отношение да бъде приравнено към това на ЕОБХ в неговата цялост.

87

От друга страна, Комисията, както и ЕОБХ биха могли само да избират между това да се присъединят към становището на групата SPR или да се разграничат от него, при условие, че в този последен случай се позоват на ново становище на групата SPR или на научен орган със същия статут или от същото ниво. В това отношение докладът на ЕОБХ поражда особено съмнение, доколкото той е финализиран едва пет дни след съобщаването на становището на групата SPR, което само по себе си е изисквало методично оценяване в продължение на една година. Освен това Комисията не се основава на сериозните научни открития относно липсата на генотоксичност и канцерогенност на дихлорвоса като изложените в становището на групата SPR и не съществувало никакво сериозно изследване, което да разкрива обратното. И накрая, становището на групата SPR не било посочено в обжалваното решение и Комисията не обосновавала по никакъв начин неговото пренебрегване в обжалваното решение.

88

На второ място, жалбоподателят изтъква, че дори и докладът на ЕОБХ да трябва да бъде считан за валидна основа на обжалваното решение, самият този доклад бил опорочен, доколкото той не е изготвен от ЕОБХ в качеството му на независим орган, даващ научни становища, а в качеството му на координатор на заседания на експерти. Това било видно от четвъртото съображение на обжалваното решение и от самия доклад на ЕОБХ.

89

На трето място, жалбоподателят изтъква, че действието на дихлорвоса върху населението изобщо и върху околната среда е без значение, като се има предвид предлаганата употреба на дихлорвоса, а именно за вътрешна употреба за луковиците на цветя. Очевидно било, че както от логическа, така и от научна гледна точка не съществува какъвто и да било риск за населението или за околната среда, ако дихлорвосът се използва вътрешно единствено за луковиците на цветя. В резултат на това нямало никакво научно основание за ограничението, съдържащо се в обжалваното решение, основано на хипотетични поводи за загриженост.

90

На четвърто място, що се отнася до твърдението на Комисията, съгласно което е невъзможно оценката на риска да бъде доведена докрай поради празнотите в досието, жалбоподателят поддържа в репликата, че самата ДЧД е обявила досието за пълно. Една такава декларация непременно предполагала, че според ДЧД досието е съдържало всички данни, изисквани съгласно Директива 91/414, за да се пристъпи към оценяване на активното вещество. Обстоятелството, че компетентните органи са преценили досието за пълно и са продължили оценяването на досието, пораждало у жалбоподателя оправдани правни очаквания във факта, че всички изисквани данни са били предоставени.

91

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

92

Следва да се припомни, че както следва от пето, шесто и девето съображение от Директива 91/414, тя цели премахването на пречките за вътреобщностния търговски обмен на продукти за растителна защита, като същевременно се запазва високо ниво на опазване на околната среда, както и на здравето на хората и на животните (Решение на Съда от 14 септември 2006 г., по дело Stichting Zuid-Hollandse Milieufederatie, C-138/05, Recueil, стр. I-8339, точка 43 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Bayer CropScience и др./Комисия, T-75/06, Сборник, стр. II-2081, точка 81).

93

В този контекст, за да може ефективно да преследва възложената ѝ цел и предвид комплексните технически оценки, които трябва да извършва, на Комисията трябва да бъде признато широко право на преценка (Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C-326/05 P, Сборник, стр. I-6557, наричано по-нататък „Решение по дело IQV“, точка 75 и Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 82).

94

Упражняването на това право обаче не е освободено от съдебен контрол. В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че в рамките на този контрол общностният съд трябва да провери дали процедурните правила са били спазени, дали възприетите от Комисията факти са точни по същество, както и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти и злоупотреба с власт (Решение на Съда от 25 януари 1979 г. по дело Racke, 98/78, Recueil, стр. 69, точка 5, Решение на Съда от по дело Nölle, C-16/90, Recueil, стр. I-5163, точка 12 и Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 83).

95

Следва също така да се припомни, че от член 6, параграф 2, буква б) от Регламент № 451/2000 следва, че нотификаторът е този, който трябва да представи доказателството въз основа на информацията, подадена за един или повече препарати за ограничен набор от предложени употреби, че изискванията на Директива 91/414 са удовлетворени по отношение на посочените в член 5 от посочената директива критерии. Следователно в тежест на нотификатора е да докаже безвредността на активното вещество (вж. по аналогия Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 85).

96

Именно в светлината на предходните съображения следва да се обсъди дали формулираните в обжалваното решение научни заключения не почиват, както твърди жалбоподателят, на обективна и валидна научна основа.

97

На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че обжалваното решение се основава на същественото научно заключение, според което генотоксичността и канцерогенността на дихлорвоса не могат да се изключат, заключение, което се опровергавало от становището на групата SPR, важно е да се отбележи, първо, че видно от съображение 5 от обжалваното решение, макар и същественият въпрос да се отнася до неяснотите по отношение на генотоксичните и канцерогенните свойства на дихлорвоса, се посочва и лошото качество на досието като цяло, което е представлявало пречка за доказването на това, че предполагаемото излагане на оператори, работници и случайни лица е допустимо.

98

Щом като Комисията не дава повече уточнения в обжалваното решение относно празнотите на досието, докладът на ЕОБХ, за който не се оспорва, че представлява научната основа за обжалваното решение, прави такива уточнения. Така, освен неяснотите, свързани с генотоксичните и канцерогенните свойства на дихлорвоса, докладът на ЕОБХ съобщава за следните проблеми:

99

Ето защо жалбоподателят неоснователно пренебрегва проблемите, установени в обжалваното решение, различни от неяснотите, свързани с генотоксичността и с канцерогенността на дихлорвоса.

100

Второ, следва да се установи, че противно на твърдяното от жалбоподателя обжалваното решение не е в противоречие със становището на групата SPR. Както вече бе изложено в точки 71—75 по-горе, докладът на ЕОБХ, който съставлява научната основа за обжалваното решение, възпроизвежда вярно текста на това становище. Макар и докладът на ЕОБХ да посочва, че оценката на рисковете не е убедителна, докато групата SPR внушава, че рискът от генотоксичност и от канцерогенност е минимален, в този доклад ЕОБХ обяснява, както това беше посочено в точка 74 по-горе, основанието, поради което рискове, които могат да изглеждат допустими на теория, в конкретния случай не са такива. Освен това както вече беше посочено в точка 98 по-горе, докладът на ЕОБХ се позовава на проблеми, различни от неяснотите, свързани с генотоксичността и канцерогенността на дихлорвоса, проблеми, по отношение на които не са извършени консултации с групата SPR.

101

С оглед на гореизложеното доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че обжалваното решение се основава на съществено научно заключение, според което генотоксичността и канцерогенността на дихлорвоса не могат да се изключат, заключение, което било в противоречие със становището на групата SPR, трябва да бъде отхвърлено.

102

На второ място, що се отнася до довода, изведен от това, че докладът на ЕОБХ не бил изготвен от него в качеството му на независим орган, а в качеството му на координатор на експертните заседания, следва да се установи, че това твърдение показва непознаване от страна на жалбоподателя на процедурата по оценяване на досиетата, нотифицирани от производителите, желаещи да осигурят включването на активно вещество в приложение I към Директива 91/414, така както тя е предвидена в член 8 от Регламент № 451/2000.

103

Както вече беше изтъкнато в точка 65 по-горе, съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 451/2000 ДЧД изготвя ПДО, който предава на ЕОБХ. По силата на член 8, параграф 5 от същия този регламент ЕОБХ изпраща ПДО на държавите членки и може да организира експертна консултация. И накрая, съгласно член 8, параграф 7 от посочения регламент ЕОБХ оценява ПДО и изпраща на Комисията становище за съответствието на активното вещество с изискванията за безопасност на Директива 91/414.

104

Тази процедура за оценяване трябва да се тълкува в светлината на преамбюла на Регламент № 1490/2002, доколкото този регламент изменя член 8 от Регламент № 451/2000. Видно по-конкретно от съображение 12 от Регламент № 1490/2002, ПДО „следва да бъдат разгледани на равнопоставена основа от [ЕОБХ], преди да бъдат предоставени на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните“. По силата на член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000 това разглеждане на равнопоставена основа преминава през организирането на партньорска проверка. Именно въз основа на тази партньорска проверка ЕОБХ предоставя ПДО, както и собствения си доклад на Комисията по реда на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000.

105

Затова напълно основателно Комисията уточнява в съображение 4 от обжалваното решение, че ПДО е бил предмет на „партньорска проверка“ от държавите членки и ЕОБХ и че той ѝ е бил представен под формата на доклад на ЕОБХ. Следователно не можело да се смята, че посоченият доклад е опорочен, доколкото той не бил изготвен от ЕОБХ в качеството му на независим орган.

106

На трето място, що се отнася до довода на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че действието на дихлорвоса върху населението изобщо и върху околната среда е без значение, доколкото дихлорвосът е предназначен да бъде използван само вътрешно за луковиците на цветя, е уместно да се изтъкне, че макар и да не съществува никакъв риск за населението изобщо и за околната среда, жалбоподателят е длъжен да докаже съгласно член 6, параграф 2, буква б) от Регламент № 451/2000, че рискът за операторите, които работят с активното вещество, е в съответствие с изискванията на Директива 91/414, и по-конкретно с предвидените в член 5 от посочената директива критерии. Но както вече беше посочено в точки 97—99 по-горе, празнотите на досието не позволявали извършването на убедителна оценка на риска.

107

На четвърто място, доводът на жалбоподателя, изведен от това, че след като ДЧД е обявила досието за пълно, Комисията вече не можела да го упреква, че не е включил някои данни, е недопустим на основание член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, доколкото той се повдига за първи път в репликата.

108

Във всички случаи този довод не е основателен. В това отношение е уместно да се изтъкне, че съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 451/2000 нотификаторите „подават до определения за всяко от активните вещества орган на [ДЧД] пълното досие, посочено в параграф 3“. Съгласно член 6, параграф 3 от Регламент № 451/2000 пълното досие следва да включва „веществено индивидуалните доклади за опитите и изследванията“.

109

Обстоятелството обаче, че едно досие е обявено за пълно от ДЧД по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 451/2000, не гарантира непременно, че то съдържа пълната информация, която да позволи на ДЧД, ЕОБХ и Комисията да вземат становище по вредното действие, по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 91/414, на съответното активно вещество. В това отношение следва да се уточни, че досие, което съдържа предвидените в член 6, параграф 3 от Регламент № 451/2000 изследвания и доклади, ще бъде считано за пълно от ДЧД, което не предпоставя качеството на досието и не изключва възможността да бъдат поискани допълнителни данни, които да позволят на ДЧД и/или на ЕОБХ да направят своята научна оценка на активното вещество.

110

От всичко гореизложено е видно, че второто правно основание трябва да бъде отхвърлено.

111

Жалбоподателят изтъква, че по силата на съдебната практика опасността трябва да бъде разграничавана от риска. Според жалбоподателя критериите за оценяване, поставени от член 5 от Директива 91/414 се основавали на оценка на риска. Обжалваното решение нарушавало този член, тъй като не се основавало на оценка на рисковете, а единствено на изброяването на вътрешноприсъщите за дихлорвоса опасни свойства.

112

Така според жалбоподателя Комисията се позовава в съображение 5 от обжалваното решение на неяснотите, свързани с генотоксичните и канцерогенните свойства на това вещество, за да обоснове неключването му в приложение I към Директива 91/414. А генотоксичността и канцерогенният характер на дихлорвоса се отнасяли до неговите вътрешноприсъщи опасни свойства. Установяването на тези свойства само по себе си не позволявало да се направи изводът, че дихлорвосът излага околната среда и човешкото здраве на недопустим риск. В това отношение обжалваното решение се ограничавало с това да уточни, че наличните данни не са достатъчни, без да се стига до ясен извод по въпроса дали те водят или не до недопустим риск за човешкото здраве и за околната среда.

113

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

114

Следва да се припомни, че видно от девето съображение на Директива 91/414, разпоредбите, които уреждат даването на разрешения за продукти за растителна защита, трябва да осигурят висока степен на защита, която по-специално трябва да предотвратява разрешаването на продукти за растителна защита, при които рисковете за здравето, подпочвената вода и околната среда не са били предмет на необходимите изследвания.

115

В този контекст следва да се отбележи, че критериите, записани в член 5, параграф 1 от Директива 91/414, за включването на едно вещество в приложение I, са формулирани широко и се основават на анализ на рисковете от вредни последици за здравето на хората или животните или за подпочвените води или на неприемливото въздействие върху околната среда (Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 184).

116

Освен това тази разпоредба трябва да бъде тълкувана във връзка с принципа на предпазните мерки. По силата на този принцип, когато продължават да съществуват научни неясноти относно наличието или мащабите на рисковете за човешкото здраве, общностните институции могат да предприемат предпазни мерки, без да изчакват пълното доказване на действителния и сериозен характер на тези рискове (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Обединеното Кралство/Комисия, C-180/96, Recueil, стр. I-2265, точка 99 и Решение на Първоинстанционния съд от , по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T-13/99, Recueil, стр. II-3305, точка 139). Нещо повече, в контекста на прилагането на принципа на предпазните мерки, който съответства по хипотеза на контекст на научна неяснота, от една оценка на рисковете не може да се изисква да предоставя задължително на общностните институции убедителни научни доказателства за действителния характер на риска и за сериозността на потенциалното вредно въздействие при настъпване на този риск (Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, посочено по-горе, точка 142).

117

В светлината на гореизложеното и на съдебната практика, цитирана в точки 92—95 по-горе, е важно да се припомни, че видно от съображение 5 от обжалваното решение, последното се основава не само на наличните токсикологични данни и на неяснотата, свързана с генотоксичните и канцерогенните свойства на дихлорвоса, но също така и по-общо, на лошото качество на досието като цяло. В това отношение вече беше установено в точка 98 по-горе, че подаденото от жалбоподателя досие съдържа празноти, така че във връзка с генотоксичните и канцерогенните свойства на дихлорвоса не би могло да бъде направено никакво надеждно заключение, както и по-общо, във връзка с безвредността на дихлорвоса. Така в доклада на ЕОБХ се посочва, че някои неясноти могат да бъдат отстранени само след представяне на липсващите данни и изследвания.

118

Ето защо следва да се установи, в светлината на принципа на предпазните мерки, че като се имат предвид наличните токсикологични данни, неяснотите, свързани с генотоксичните и канцерогенните свойства на дихлорвоса, и празнотите в досието, които правят невъзможно извършването на убедителна оценка на рисковете, Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела обжалваното решение, и също така не е нарушила член 5 от Директива 91/414.

119

Следователно третото правно основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

120

Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила правото му на защита и правото му да бъде изслушан справедливо, като не е изпълнила, на първо място, задължението си да му предостави възможността и достатъчното време за изготвяне на неговите писмени бележки и за представяне на изследвания в отговор на възраженията, повдигнати в процеса на оценяването на дихлорвоса относно отсъствието на дългосрочни изследвания, позволяващи да се изключат генотоксичният и канцерогенният риск, и на второ място, задължението си да разгледа внимателно бележките му.

121

На първо място, що се отнася до неизпълнението на задължението да му се предостави възможност и достатъчно време за изготвяне на неговите бележки и за представяне на изследвания, жалбоподателят преценява, че е необходимо да се разгледа дали липсата на дългосрочни изследвания е била изтъкната от Комисията или от ЕОБХ на достатъчно ранен етап в хода на процедурата по оценяване и дали той е разполагал с достатъчно време за представяне на липсващите данни.

122

Що се отнася до момента, в който отсъствието на дългосрочни изследвания е изтъкнато от Комисията и от ЕОБХ, жалбоподателят поддържа, първо, че нито ДЧД, нито групата SPR са повдигнали въпроса за дългосрочните изследвания като съществен аспект за научната оценка. Второ, този въпрос официално се превърнал в искане на данни от страна на ЕОБХ едва на много късен етап от разглеждането на досието, когато ЕОБХ вече бил финализирал доклада си. Трето, жалбоподателят не можел да очаква това искане, доколкото групата SPR го е счела за ненужно. Четвърто, в репликата жалбоподателят поддържа, че твърдението на Комисията, според което тя не е трябвало да го предупреждава за празнотите в досието и да му даде време за тяхното поправяне, щом като нотификаторът може винаги да подаде ново искане, трябва да се счита за непропорционален и неподходящ отговор на една непредвидима липса на данни, настъпваща в хода на процедурата по прегледа.

123

Що се отнася до въпроса за времето, с което той е разполагал, за да изготви дългосрочните си изследвания, жалбоподателят изтъква, че Комисията не му е дала възможността и времето да постави този въпрос, след като тя е преценила, че сроковете за това са изтекли. Комисията следвало да удължи или да спре течението на собствените си административни срокове, за да му даде справедлива възможност да защити позицията си. Това важало с особена сила, като се има предвид обстоятелството, че той е получил ясни уверения в хода на състоялото се от 27 юни до заседание на EPCO и от страна на групата SPR, че не било необходимо никакво дългосрочно изследване. Положението на жалбоподателя следователно било сравнимо с това на жалбоподателя по делото, по което е постановено Решение по дело IQV, точка 93 по-горе. Освен това проявената от Комисията небрежност по отношение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан се утежнявала от обстоятелството, че жалбоподателят бил положил всички усилия в процеса на оценяването, за да изпълни всяко искане от страна на компетентните органи. И накрая, доколкото компетентните органи не били спазили нормативноустановените срокове, те не можели легитимно да искат стриктното спазване на наложените на жалбоподателя срокове.

124

На второ място, що се отнася до неизпълнението на задължението за внимателно разглеждане на бележките на жалбоподателя, последният изтъква, че в съображение 6 от обжалваното решение Комисията твърди, че всички представени от него бележки са били внимателно разгледани. Но случаят не бил такъв.

125

Така жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не му е разрешила да представи нови дългосрочни изследвания, след като е отхвърлила неговите доводи, както и становището на групата SPR, съгласно които тези изследвания били ненужни.

126

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и твърди, че настоящата част трябва да бъде отхвърлена.

127

Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика зачитането на правото на защита във всяко започнало срещу дадено лице производство, което може да завърши с увреждащ лицето акт, представлява основен принцип на общностното право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да е правна уредба относно разглежданата процедура. Този принцип изисква адресатите на решения, които засягат чувствително техните интереси, да бъдат поставени в състояние да изложат по полезен начин своята гледна точка (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 юни 2006 г., по дело Dokter и др., C-28/05, Recueil, стр. I-5431, точка 74 и Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 130).

128

В конкретния случай следва преди всичко да се установи, че обжалваното решение е увреждащо за жалбоподателя, щом като с него се отказва да се уважи искането му за включване на дихлорвоса в приложение I към Директива 91/414.

129

По-нататък, на първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, съгласно който неговото право на защита е нарушено, доколкото не са му били предоставени нито възможност, нито достатъчно време за представяне на изследванията в отговор на повдигнатите в доклада на ЕОБХ възражения за липсата на дългосрочни изследвания, следва да се отбележи, първо, че приложимите правни разпоредби не предвиждат каквото и да било задължение да се дава на нотификатора възможност за представяне на изследвания в хода на процедурата по оценяване.

130

Така член 8, параграфи 2 и 5 от Регламент № 451/2000 гласи, че по принцип няма да се приема предоставянето на „нови изследвания“ от момента, в който съответно ДЧД и ЕОБХ са започнали оценяването на активното вещество. Макар и според посочените разпоредби ДЧД, при необходимост със съгласието на ЕОБХ, когато вече ПДО е изпратен на последния, да може да покани нотификатора да предостави в определените срокове допълнителни данни, които според ДЧД или ЕОБХ са необходими за изясняването на досието, тези разпоредби не предвиждат такова изключение за представянето на нови изследвания. A fortiori, не съществува никаква възможност за представяне на допълнителни данни или изследвания след финализирането от ЕОБХ на неговия доклад.

131

Второ, обратно на твърдяното от жалбоподателя, Комисията не е била длъжна да удължава или да спира течението на законоустановените срокове, за му даде справедлива възможност да защити своята позиция. Според жалбоподателя това задължение произтичало, от една страна, от ясните уверения, че не било необходимо каквото и да било дългосрочно изследване, получени в хода на проведеното от 27 юни до заседание на EPCO и от страна на групата SPR, и от друга страна, от Решение по дело IQV, точка 93 по-горе.

132

От една страна обаче, независимо от въпроса дали жалбоподателят действително е получил ясни уверения, че не е необходимо каквото и да било дългосрочно изследване, такива уверения не биха могли да обосноват оправдани правни очаквания за жалбоподателя, щом като член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000 предвижда изрично, че по принцип не се допускат нови изследвания от момента, в който ЕОБХ започва да оценява активното вещество. Всъщност от съдебната практика е видно, че само уверения, които съответстват на приложимите правни норми, могат да са основание за оправдани правни очаквания (Решение на Първоинстанционния съд от 30 юни 2005 г. по дело Branco/Комисия, T-347/03, Recueil, стр. II-2555, точка 102 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия, T-282/02, Recueil, стр. II-319, точка 77).

133

От друга страна, Решение по дело IQV, точка 93 по-горе, не може да бъде от помощ в конкретния случай. От това решение всъщност е видно, че удължаването на срока за оценяване на едно активно вещество се налага, ако не е невъзможно да бъде допуснато отклонение от определените с разглежданата правна уредба процедурни срокове и нотифициралите активното вещество страни са изпаднали във форсмажорна ситуация, която им е попречила да спазят процедурните срокове — обстоятелство, което би могло да съществува, ако невъзможността да бъдат спазени въпросните срокове поне отчасти се е дължала на противоречивото поведение на компетентните органи (Решение по дело IQV, точка 93 по-горе, точки 84—88 и Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 89). В конкретния случай, без да бъде необходимо да се разглежда дали е възможно да се допусне отклонение от определените от разглежданата правна уредба срокове, се налага изводът, че жалбоподателят не е изтъкнал никакво доказателство, че се е оказал във форсмажорна ситуация, която му е попречила да спази тези срокове. И обратно, както вече беше установено в точка 58 по-горе, ПДО, съобщен на жалбоподателя през юни 2004 г., вече съобщава, че досието, така както е нотифицирано от последния, не съдържа всички необходими данни, за да позволи на ЕОБХ да прецени по задоволителен начин вредното действие на дихлорвоса. По-конкретно, той съобщава в точка 4.6 от него за необходимостта да бъде представено изследване относно дългосрочната токсичност на дихлорвоса.

134

На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение на задължението за предоставяне на жалбоподателя на възможност и на достатъчно време за изготвяне на неговите бележки, както и на задължението да се обсъдят внимателно направените бележки, е важно да се изтъкне, че видно от съображение 6 от обжалваното решение, жалбоподателят е поканен да направи такива бележки по доклада на ЕОБХ, покана, на която той отговаря с представянето на бележките си на 22 юни 2006 г.. Същото това съображение потвърждава, че бележките на жалбоподателя „са били разгледани внимателно“, но че „пораждащите загриженост въпроси […] са останали без отговор“. От това следва не само че жалбоподателят е бил поканен да изложи бележките си, но че освен това те са били разгледани внимателно.

135

С това се обуславя изводът, че правото на жалбоподателя да бъде изслушан в хода на процедурата преди вземането на обжалваното решение, е било спазено. Следователно първата част от четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

136

Жалбоподателят поддържа, че като е избързала да отхвърли становището на групата SPR и бележките му, съобщени на 22 юни 2006 г., без да предвиди други начини за разрешаване на разминаването в становищата между експертите, например чрез искане на друго становище или чрез предоставяне на жалбоподателя на повече време за събиране на необходимите данни, Комисията е нарушила принципа на пропорционалност.

137

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящата част трябва да бъде отхвърлена.

138

Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност, който е част от основните принципи на общностното право, изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (Решение на Съда от18 ноември 1987 г. по дело Maizena и др., 137/85, Recueil, стр. 4587, точка 15, Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 116 по-горе, точка 411 и Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 223).

139

Въпреки това в областта на земеделието съдебният контрол за спазване на принципа на пропорционалност е особен, доколкото Съдът и Първоинстанционният съд признават на общностния законодател оперативна самостоятелност, съответстваща на възложените му с членове 34—37 ЕО политически отговорности в тази област (Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело National Farmers’ Union и др., C-157/96, Recueil, стр. I-2211, точка 61). Ето защо единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка (Решение на Съда от по дело Jippes и др., C-189/01, Recueil, стр. I-5689, точка 82, Решение на Първоинстанционния съд по дело Pfizer Animal Health/Съвет, точка 116 по-горе, точка 412 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Alpharma/Съвет, T-70/99, Recueil, стр. II-3495, точки 177—180).

140

Жалбоподателят твърди по същество, че Комисията не трябвало да отхвърля становището на групата SPR и бележките му, съобщени на 22 юни 2006 г., без да предвиди други начини за разрешаване на разминаването в експертните становища, например чрез искане на друго становище или чрез предоставянето му на повече време за събиране на необходимите данни.

141

В това отношение следва да се установи, че доводът, съгласно който Комисията е могла да поиска друго становище или да удължи законоустановените срокове, не намира никакво основание в приложимата правна рамка. Всъщност в момента, в който Комисията участва в оценяването на активното вещество, ЕОБХ вече е дало становище, съгласно член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000, за съответствието на посоченото вещество с изискванията за безопасност на Директива 91/414. Но на този етап от процедурата нито Директива 91/414, нито Регламент № 451/2000 не предвиждат възможност за искане на допълнително становище. Нещо повече, в точки 129—133 по-горе беше установено, че освен в случаите на форсмажорна ситуация не е възможно никакво удължаване на законоустановените срокове и че жалбоподателят не е изтъкнал никакво доказателство, че се е намирал във форсмажорна ситуация.

142

Вследствие на това следва да се установи, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията е имала избор между няколко подходящи мерки, които да ѝ наложат прибягването към мярката, съдържаща най-малка принуда, съгласно принципа на пропорционалност.

143

При всяко положение е уместно да се изтъкне, че твърдението, съгласно което Комисията е избързала да отхвърли становището на групата SPR, както и бележките на жалбоподателя по доклада на ЕОБХ, е неточно от фактическа страна. Всъщност установено е, съответно в точки 74 и 134 по-горе, че текстът на становището на групата SPR е точно възпроизведен в доклада на ЕОБХ и че бележките на жалбоподателя по този доклад са били внимателно разгледани. Вследствие на това следва да се установи, че твърдението на жалбоподателя не е основателно.

144

Следователно и втората част от четвъртото правно основание не може да бъде уважена, така че посоченото правно основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

145

Жалбоподателят твърди, че принципът на закрила на оправданите правни очаквания е бил двукратно нарушен. От една страна, той е получил уверения, че новите данни, които той представил в рамките на прегледа на дихлорвоса, щели да бъдат проучени и щели да представляват предмет на партньорска проверка. Тези уверения постъпвали от два органа, действащи от името или под егидата на Комисията — ДЧД и ЕОБХ. Като не е подложила на партньорска проверка представените от жалбоподателя данни, Комисията накърнила оправданите му правни очаквания.

146

От друга страна, жалбоподателят поддържа, че у него било създадено впечатлението, че било ненужно да изработва изследване за дългосрочния канцерогенен характер, тъй като работният календар не е позволявал това, и че въпросът бил представен на вниманието на групата SPR за окончателно заключение. Обстоятелството, че групата SPR е издала становище, разсейващо всякакви поводи за загриженост във връзка с канцерогенния характер и с генотоксичността, засилило оправданите му правни очаквания в обстоятелството, че ЕОБХ ще изготви съвместим с това становище доклад.

147

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

148

Съгласно постоянната съдебна практика правото на позоваване на защитата на оправданите правни очаквания се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Общността, като му е предоставила конкретни уверения, е породила у него основателни надежди (Решение на Съда от 15 юли 2004 г. по дело Di Lenardo и Dilexport, C-37/02 и C-38/02, Recueil, стр. I-6911, точка 70, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Embassy Limousines & Services/Парламент, T-203/96, Recueil, стр. II-4239, точка 74; вж. също в този смисъл Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 153). Такива уверения, независимо от формата, в която са предадени, представляват конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници (вж. в този смисъл Решение на Съда от по дело Kögler/Съд, C-82/98 P, Recueil, стр. I-3855, точка 33). Никой обаче не може да се позовава на нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, предоставени му от администрацията (Решение на Съда от по дело Германия/Комисия, C-506/03, точка 58, Решение на Съда от по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C-182/03 и C-217/03, Recueil, стр. I-5479, точка 147).

149

В това отношение на първо място следва да се отбележи, че в рамките на процедурата за оценяване на активните вещества за целите на включването им в приложение I към Директива 91/414, предвидена в член 8 от Регламент № 451/2000, ЕОБХ прави оценка на вредното въздействие на съответното вещество и изпраща на Комисията научно становище по този въпрос. Посоченото становище се изготвя въз основа на оценения в хода на партньорска проверка от държавите членки и ако е необходимо, от национални експерти ПДО. По принцип преди началото на партньорската проверка се осъществява контакт между нотифициращия или нотифициращите съответното активно вещество и ЕОБХ. След това е задача на Комисията и ако случаят е такъв, на Съвета, да вземат окончателно решение за съответното активно вещество. Предвид възложеното по този начин участие на ЕОБХ в процедурата по оценяване на активните вещества, трябва да се приеме, че противно на твърдяното от Комисията, формулираните както от Комисията, така и от ЕОБХ конкретни уверения в хода на процедурата за оценка на активните вещества могат да са основание за пораждането на оправдани правни очаквания у нотификатора.

150

На второ място, що се отнася до уверенията, за които жалбоподателят твърди, че е получил, че новите данни, които той представил в рамките на прегледа на дихлорвоса, щели да бъдат проучени и щели да представляват предмет на партньорска проверка, следва да се установи, първо, че жалбоподателят не уточнява кои от данните са били представени, но не са били оценени. По силата обаче на член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим към производството пред Първоинстанционния съд съгласно член 53, първа алинея от същия статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, исковата молба или жалбата в частност трябва да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. За тази цел жалбата трябва изрично да посочва в какво се състои правното ѝ основание, така че само неговото абстрактно излагане не отговаря на изискванията на Статута на Съда и на Процедурния правилник (Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 120). Вследствие на това, като се има предвид обстоятелството, че твърдението на жалбоподателя относно данните, за които се твърди, че са представени, но не са оценени, е лишено от прецизност, това оплакване следва да се отхвърли като недопустимо.

151

На трето място, що се отнася до довода, изведен от обстоятелството, че жалбоподателят е бил накаран да вярва, че било ненужно да изготви изследване за дългосрочния канцерогенен характер на дихлорвоса, защото, първо, работният календар не позволявал това, второ, въпросът е бил представен на група SPR за окончателно заключение и трето, групата SPR излязла със становище, което разсейвало всеки повод за загриженост във връзка с канцерогенния характер и генотоксичността на дихлорвоса, се налага изводът, че жалбоподателят не твърди да е получил ясни уверения, че изготвянето на такова изследване било ненужно. Той всъщност се ограничава да твърди, че от някои фактически елементи заключил, че не е трябвало да представя дългосрочно изследване. От това следва, че в отсъствието на конкретни уверения, предоставени от ЕОБХ или от Комисията в това отношение, не може да се изтъква никакво нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания.

152

С оглед на гореизложеното петото правно основание следва да бъде отхвърлено.

153

Жалбоподателят изтъква, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, така както той е записан в член 211 ЕО, като не е основала обжалваното решение, първо, на независими научни становища, второ, на решаващи доказателства, трето, на своевременно извършен научен преглед, четвърто, на внимателно и подробно оценяване на всички данни и като е пропуснала да предупреди жалбоподателя за това, че качеството на неговото досие е недостатъчно.

154

На първо място, според жалбоподателя докладът на ЕОБХ и обжалваното решение не отговарят на изискването за независимост. Всъщност както било видно от този доклад, в който се посочвало, че „на заседанието с представителите на държавата членка през април 2006 г. било прието, че оценката на рисковете все още не била убедителна“, и от съображение 4 от обжалваното решение, ЕОБХ приел доклада си, като представил собствената си експертиза за канцерогенния характер и генотоксичността на дихлорвоса за оценка и преглед от страна на представителите на държавите членки на 5 април 2006 г. Именно участието на представителите на държавите членки в приемането на научното становище от ЕОБХ, по реда на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000, подкопавало независимостта на това становище.

155

На второ място, жалбоподателят изтъква, че националните експерти са се задоволили с това да заявят, че данните за канцерогенния характер и генотоксичността били неубедителни, че едно ново дългосрочно изследване на този етап било противопоказно и че задача на групата SPR било да даде окончателно заключение по този въпрос. Според жалбоподателя, от една страна, експертите всъщност са преценили, че едно ново дългосрочно изследване било противопоказно, като се има предвид изтичането на общите административни срокове. А видно от Решение по дело IQV, точка 93 по-горе, необходимостта от спазването на строги срокове не може да има по-голяма тежест от необходимостта да се извърши изчерпателно и съответстващо на последното равнище на познанията оценяване. От друга страна, макар и данните да не са били убедителни и макар само групата SPR да била в състояние да даде заключение по този въпрос, основанието, поради което експертите не са се обединили около становището на групата SPR, било неясно. Следователно като е пренебрегнала становището на групата SPR, Комисията е допуснала явна грешка в преценката и е нарушила задължението си за добра администрация.

156

На трето място, според жалбоподателя в конкретния случай Комисията не е изпълнила задължението си за спазване на определения от Директива 91/414 и приложенията към нея календар за оценяване на продуктите за растителна защита, доколкото ЕОБХ е представило своя доклад на Комисията след изтичане на срока, предвиден в Регламент № 451/2000.

157

На четвърто място, жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила и задължението си за добра администрация, както и задължението си да разгледа всяко дело с дължимата грижа и безпристрастно, като не е представила на държавите членки и ЕОБХ подадените от жалбоподателя на 22 юни 2006 г. бележки, докато според съдебната практика тя била длъжна да представи относимите изследвания и данни за оценяването на дихлорвоса на същия преглед, както всички изследвания, които са изтъкнати в хода на работата по оценяването.

158

На пето място, жалбоподателят поддържа в репликата, че макар и Комисията да е преценила, че досието е било с толкова ниско качество, което не давало възможност да се извърши оценка на риска, тя била длъжна по силата на принципа за добра администрация да го предупреди за това в периода между подаването на неговото досие през април 2002 г. и публикуването на обжалваното решение през юни 2007 г.

159

Комисията оспорва доводите на жалбоподателят и поддържа, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

160

На първо място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, изведено от това, че обжалваното решение не се основавало на независими научни становища, следва да се изтъкне, че доводите, които жалбоподателят развива в рамките на настоящото правно основание, са идентични с доводите, развити в рамките на второто правно основание. Беше решено обаче, че тези доводи са неоснователни. Следователно настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

161

На второ място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, изведено от това, че обжалваното решение не се основава на решаващи доказателства, уместно е да се изтъкне, че жалбоподателят твърди по същество, от една страна, че прилагането на стриктни срокове не може да има повече тежест от необходимостта да се извърши изчерпателно и съответстващо на последното равнище на познанията оценяване и от друга страна, че Комисията допуснала явна грешка в преценката, като е пренебрегнала становището на групата SPR. Важно е да се установи, че по същество тези доводи са идентични с развитите съответно в рамките на първата част на четвъртото правно основание и в рамките на втората част на първото правно основание. А вече беше решено, че тези доводи са неоснователни. Така че настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

162

На трето място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, изведено от това, че обжалваното решение не се основавало на своевременно извършен научен преглед, следва да се установи, че тези доводи са идентични с доводите, развити в рамките на първата част на първото правно основание. А вече беше решено, че тези доводи са неоснователни. Така че настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

163

На четвърто място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, изведено от това, че обжалваното решение не се основавало на извършено с дължимата грижа и подробно оценяване на всички данни, следва да се изтъкне, че жалбоподателят основава своето оплакване на обстоятелството, че Комисията пропуснала да съобщи на държавите членки и ЕОБХ представените от него на 22 юни 2006 г. бележки. Тези доводи са идентични по същество с доводите, развити в рамките на третата част от първото правно основание. А вече беше решено, че тези доводи са неоснователни. Така че настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено.

164

На пето място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя, изведено от обстоятелството, че Комисията била задължена по силата на принципа на добра администрация да го предупреди за лошото качество на неговото досие между подаването му през април 2002 г. и датата на публикуването на обжалваното решение, вече беше изтъкнато в точка 58 по-горе, че ПДО, допълнението към него, както и докладът на ЕОБХ, документи, които са били съобщени на жалбоподателя между 2004 г. и 2006 г., са посочвали, че във вида, в който било нотифицирано от жалбоподателя, досието не съдържало всички необходими елементи, за да позволи на ЕОБХ да оцени по задоволителен начин вредното въздействие на дихлорвоса. Освен това видно от елементите на досието, жалбоподателят вече бил уведомен за съществуването на празноти в неговото досие през 2003 г., преди финализирането на ПДО. Вследствие на това жалбоподателят не може да претендира, че не е бил предупреден за ниското качество на неговото досие.

165

С оглед на гореизложеното шестото правно основание следва да бъде отхвърлено.

166

Жалбоподателят счита, че активните вещества, които са подложени на оценяване на рисковете в рамките на преходната работна програма, осъществявана от Комисията на основание член 8, параграф 2 от Директива 91/414, се оказват в идентично положение. Той обаче отбелязва, че редица вещества като манеб, манкозеб и оксамил са включени в приложение I към Директива 91/414, макар и въз основа на предоставените данни да са съдържали рискове от токсичност, при условие обаче че съответните вещества бъдат подложени на допълнителни тестове съгласно член 6, параграф 1 от Директива 91/414.

167

Вследствие на това обжалваното решение нарушавало „принципа за недопускане на дискриминация“, доколкото не съществувало никакво основание, което да обоснове обективно направеното разграничение за целите на прилагането на член 6, параграф 1 от Директива 91/414 между оксамила, манкозеба и манеба, от една страна, и дихлорвоса, от друга.

168

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

169

Следва да се припомни, че принципът на равно третиране не допуска да се третират по различен начин сходни положения и да се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения на Първоинстанционния съд от 25 октомври 2005 г. по дело Groupe Danone/Комисия, T-38/02, Recueil, стр. II-4407, точка 453 и по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 236).

170

В конкретния случай жалбоподателят счита, че дихлорвосът е сравним с активните вещества, визирани от Директива 2005/72/ЕО на Комисията от 21 октомври 2005 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с цел включване на хлорпирифос, хлорпирифос-метил, манкозеб, манеб и метирам като активни вещества (ОВ L 279, стр. 63; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 66, стр. 157), от Директива 2006/16/ЕО на Комисията от за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с цел включване на оксамил като активно вещество (ОВ L 36, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 69, стр. 191), както и от Директива 2007/25/ЕО на Комисията от за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета за включване на диметоат, диметоморф, глуфозинат, метрибузин, фосмет и пропамокарб като активни вещества (ОВ L 106, стр. 34). В тези директиви Комисията приема включването на съответните активни вещества в приложение I към Директива 91/414, при условие че бъдат извършени допълнителни изследвания.

171

Първоинстанционният съд изтъква, че видно от съображение 5 от Директива 2005/72, от съображение 4 от Директива 2006/16 и от съображение 4 от Директива 2007/25, Комисията е установила, че от направените различни изследвания е видно, че е могло да се очаква продуктите за растителна защита, съдържащи активните вещества, визирани от посочените директиви, като цяло да отговарят на изискванията, определени в член 5, параграф 1, букви a) и б) от Директива 91/414. Така че се е пристъпило към включването на тези активни вещества в приложение I към посочената директива, при условие обаче че бъдат извършени допълнителни тестове, имащи за цел да потвърдят оценката на рисковете по някои пунктове.

172

По отношение на дихлорвоса обаче Комисията никога не е установявала, че продуктите за растителна защита, съдържащи това активно вещество, са отговаряли на изискванията по член 5, параграф 1, букви a) и б) от Директива 91/414. Напротив, тя е установила в съображение 6 от обжалваното решение, че „оценките, направени въз основа на внесената и оценена по време на срещите на експертите на [ЕОБХ] информация, не [са показали], че може да се очаква, че при предложените условия на употреба продуктите за растителна защита, съдържащи дихлорвос, като цяло отговарят на изискванията, предвидени в член 5, параграф 1, букви a) и б) от Директива 91/414/ЕИО“.

173

След като оценяването на дихлорвоса, от една страна, и на визираните от директиви 2005/72, 2006/16 и 2007/25 активни вещества, от друга страна, е довело до различни резултати, Комисията е могла да третира различно дихлорвоса и следователно е могла да реши, без да нарушава принципа на равно третиране, да не включва това активно вещество в приложение I към Директива 91/414.

174

Вследствие на това седмото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

175

Жалбоподателят изтъква, че Комисията не е приела обжалваното решение в съответствие с равнището на научно-техническите познания, които са на разположение към 6 юни 2007 г., дата на приемането на това решение. С това тя е нарушила член 95 ЕО, както и член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива 91/414.

176

В това отношение жалбоподателят припомня, че член 95, параграф 3 ЕО гласи, че когато приемат мерки в областта на общественото здравеопазване и опазването на околната среда, общностните институции вземат под внимание всички научни факти, които са на тяхно разположение. Освен това член 5 от Директива 91/414 не давал на Комисията възможността да се отклони от задължението да приема решенията в тази област, като се взема предвид равнището на научно-техническите познания. Тази гледна точка се подкрепяла от практиката на Съда и на Първоинстанционния съд. И накрая, член 4 от Директива 91/414 насочвал към необходимостта за държавите членки да вземат решенията, относими към активните вещества, с оглед на научно-техническите познания.

177

Жалбоподателят изтъква обаче, от една страна, че Комисията не е разгледала всички данни, които са били на нейно разположение. Всъщност жалбоподателят представил редица изследвания на Комисията през август 2005 г., в които той оценявал, първо, равнищата на излагане на оператора на дихлорвос, второ, риска, на който били изложени случайните лица, трето, физическите и химическите свойства на дихлорвоса и четвърто, аналитичния метод във вода. Освен това през март 2006 г. той представил и исканото изследване относно аналитичния метод във въздух. Тези изследвания никога не били оценени, независимо от изричното уверение, че това е било направено. Жалбоподателят изтъква, от една страна, че Комисията не му е разрешила да представи по-убедителни данни, преценявайки, че срокът за това е изтекъл.

178

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

179

Следва да се припомни, че член 5, параграф 1, буква б) от Директива 91/414 предвижда, че за да може едно вещество да бъде включено в приложение I от същата тази директива, трябва да може да се очаква в съответствие с равнището на научно-техническите познания, че използването на продуктите за растителна защита, съдържащи съответното активно вещество, съобразно изискванията на добрата растителнозащитна практика не оказва вредно въздействие върху човешкото здраве или здравето на животните и че то няма неприемливо въздействие върху околната среда съгласно член 4, параграф 1, буква б), подточки iv) и v) от същата директива.

180

Тази разпоредба, тълкувана във връзка с принципа на предпазните мерки, предполага, че по отношение на здравето на хората съществуването на сериозни данни, които без да отстраняват научната неопределеност, позволяват в разумна степен да се постави под съмнение безвредният характер на дадено вещество, по принцип не допуска включването на това вещество в приложение I към Директива 91/414. Всъщност принципът на предпазните мерки е насочен към предотвратяване на потенциалните рискове (Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 г. по дело Швеция/Комисия, T-229/04, Сборник, стр. II-2437, точка 161).

181

Важно е обаче да се уточни, че от позоваването в член 5, параграф 1 от Директива 91/414 на „равнището на научно-техническите познания“ не би могло да се направи изводът, че предприятия, нотифицирали активно вещество и изправени пред вероятност от решение за невключване на това вещество в приложение I към Директива 91/414, би трябвало да се ползват от възможността да представят нови данни, докато продължават да съществуват съмнения относно безвредността на посоченото активно вещество. Такова тълкуване би противоречало на целта за високо равнище на опазване на околната среда и на здравето на хората и на животните, която е в основата на член 5, параграф 1 от Директива 91/414, доколкото то би означавало на страната, нотифицирала активното вещество, в тежест на която, от една страна, е да докаже неговата безвредност и която, от друга страна, най-добре познава разглежданото вещество, да се предостави право на вето по отношение на евентуално решение за невключване на разглежданото вещество в приложение I към Директива 91/414 (Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 93).

182

Освен това следва да се установи, че едно такова тълкуване на посочената разпоредба би било още по-неприемливо с оглед на съществуването, както е посочено в съображение 10 от обжалваното решение, на възможността за (ре)нотификация на активното вещество с оглед на евентуалното му включване в приложение I към Директива 91/414 въз основа на член 6, параграф 2 от последната (вж. в този смисъл Решение по дело Bayer CropScience и др./Комисия, точка 92 по-горе, точка 94).

183

Освен това както вече беше изложено в точка 130 по-горе, уместно е да се изтъкне, че по отношение на сроковете, които следва да бъдат спазени от нотификаторите за подаване на изследванията и на данните в рамките на общата процедура за оценяване на активните вещества по Директива 91/414, по-конкретно на член 8, параграф 5 от Регламент №451/2000, съществуват ясни правни разпоредби. След като жалбоподателят не твърди, че е представил допълнителните данни, искани от ЕОБХ, в съгласие с ДЧД, в хода на заседанието за оценяване от 9 февруари 2005 г., следва да се установи, че изследванията, които не са взети под внимание от Комисията, не са представени по реда на този член.

184

Макар и както изтъква жалбоподателят, член 8, параграф 5 от Регламент № 451/2000 да не предоставя на Комисията правомощието да дерогира от задължението решенията по реда на Директива 91/414 да се приемат с оглед на равнището на научно-техническите познания, тази разпоредба трябва да бъде предмет на конформно с духа и целта на член 5 от Директива 91/414 тълкуване, чиито практически начини на прилагане тя определя.

185

Както обаче вече беше изтъкнато в точка 133 по-горе, удължаването на срока на оценяване на едно активно вещество — и когато това е необходимо, за предоставяне на нови данни — се налага само при условие че от една страна, не е невъзможно да се дерогира от процедурните срокове, определени от съответната правна уредба, и от друга страна, че страните, нотифицирали активното вещество, са се намирали във форсмажорна ситуация, която им е попречила да спазят процедурните срокове. Освен в случая, вече посочен в точка 133 по-горе, при който невъзможността да се спазят посочените срокове се дължи на противоречивото поведение на компетентните органи, подобно обстоятелство може да се предвиди, когато равнището на научно-техническите познания се е развило по непредвидим начин след нотифицирането на досието на ДЧД.

186

В конкретния случай се налага изводът, че жалбоподателят не е изтъкнал никакво доказателство, че се е намирал във форсмажорна ситуация, която му е попречила да спази сроковете. По-конкретно, не е доказано никакво ново развитие на научно-техническите познания за дихлорвоса след нотифицирането на досието на ДЧД, което да е в състояние да постави под въпрос надеждността на съдържащата се в посоченото досие информация.

187

Ето защо оплакването, изведено от твърдяно нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 91/414, трябва да бъде отхвърлено.

188

Следва да се припомни, че съгласно член 95, параграф 3 ЕО в предложенията си до Съвета относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки с предмет създаването и функционирането на вътрешния пазар в областта на здравето, сигурността, защитата на околната среда и закрилата на потребителите Комисията приема за база високо равнище на закрила, като взема под внимание по-специално всяко ново развитие, основаващо се на научните факти. Член 152, параграф 1, ЕО прогласява, че при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Европейската общност се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве.

189

Следва всъщност да се установи, че жалбоподателят изтъква в своите писмени изявления, че член 5 от Директива 91/414 потвърждава и възприема тези разпоредби на договора ЕО. Следователно се налага изводът, че доводите, които жалбоподателят развива относно член 95, параграф 3 ЕО, се смесват с доводите, развити в подкрепа на член 5 от Директива 91/414. Решено беше обаче, че тези доводи не са основателни. Оплакването, изведено от твърдяно нарушение на член 95, параграф 3 ЕО, следователно трябва също да бъде отхвърлено, без да е необходимо Първоинстанционният съд да се произнася по приложимостта на член 95, параграф 3 ЕО, която се оспорва от Комисията.

190

Член 4, параграф 1 от Директива 91/414 предвижда, че държавите членки гарантират, че издават разрешение за продукти за растителна защита само ако тяхната безвредност е установена, като се имат предвид научно-техническите познания. Доколкото този член, който се отнася до издаването на разрешения за продукти за растителна защита (наричано по-нататък „РПРЗ“) от държавите членки, е съставен по същество аналогично на редакцията на член 5, параграф 1 от Директива 91/414, тези членове трябва да бъдат тълкувани по еднакъв начин.

191

Ето защо независимо от обстоятелството, че адресати на този член са държавите членки, а не Комисията, следва да се установи, че както и по отношение на оплакването, изведено от нарушение на член 95, параграф 3 ЕО, доводите, свързани с нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 91/414, се смесват с отнасящите се до член 5, параграф 1 от посочената директива. А вече беше решено, че тези доводи са неоснователни. Следователно оплакването, изведено от твърдяно нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 91/414, трябва да бъде отхвърлено.

192

От предходното следва, че доводът на жалбоподателя, изведен от задължение на Комисията да се съобрази с „равнището на научно-техническите познания“, не може да бъде уважен. Следователно осмото правно основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост като неоснователно.

193

Жалбоподателят изтъква, че ако Комисията вземе решение да забрани активно вещество, без да разгледа дали това решение би могло да бъде по-добре прието на равнището на държавите членки, тя нарушава принципа на субсидиарност, на който се основава по негово мнение Директива 91/414.

194

Всъщност според жалбоподателя практиката на Комисията е да разгледа дали едно активно вещество може да бъде включено в приложение I към Директива 91/414, при условие че на органите от държавата членка бъдат представени допълнителни или потвърждаващи данни, когато титулярите на РПРЗ искат да обосноват запазването на тези РПРЗ. Тази практика в крайна сметка се изразявала в това, че за държавата членка, в която се иска РПРЗ, остава задачата да извърши окончателната научна оценка на активното вещество, съдържащо продукт за растителна защита. Именно държавите членки трябвало да решат дали представените на национално равнище данни са достатъчни за премахване на всеки повод за загриженост. Тук ставало дума за един логичен аспект на системата, като се има предвид, че оценката на активно вещество, основаваща се на критерии за обективна оценка на рисковете, не може например да бъде напълно съобразена с различията в географските и земеделските условия във всяка държава членка.

195

Макар и Комисията да била правно задължена да си зададе въпроса доколко тя е била в по-добра позиция от държавите членки да разгледа въпросите, пораждащи загриженост, които продължавали да съществуват според обжалваното решение, тя изобщо не обмислила този въпрос.

196

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и поддържа, че настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

197

Следва да се припомни, че принципът на субсидиарност е прогласен в член 5, втора алинея ЕО, съгласно който Общността предприема действия в областите, които не са от нейната изключителна компетентност, само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите членки и поради обхвата или последиците на предлаганото действие могат да бъдат по-успешно осъществени на общностно равнище.

198

Следва всъщност да се отбележи, че обжалваното решение е прието в съответствие с предвидените от Директива 91/414 и от Регламент № 451/2000 процедури, определящи условията и реда за прилагане на втората и третата фаза на работната програма, визирана в член 8, параграф 2 от тази директива. Жалбоподателят обаче не прави възражение за незаконосъобразност на тази директива и на този регламент от гледна точка на принципа на субсидиарност.

199

В това отношение е важно да се изтъкне, че Директива 91/414 разпределя правомощията между Общността и държавите членки в зависимост от целите на предлаганото действие. Така съгласно членове 3 и 4 от Директива 91/414 издаването на разрешения за продукти за растителна защита е от компетентност на държавите членки. Същевременно обаче съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива държавите членки могат по принцип да издават разрешение за продукт за растителна защита само ако съответните активни вещества са изброени в приложение I. Видно освен това от член 8, параграф 8 от Регламент № 451/2000, само Комисията или когато е необходимо, Съветът, има правомощието да вземе решение за включването или не на активно вещество, попадащо във втората фаза на работната програма по приложение I към Директива 91/414. Тази разпоредба не позволява в никакъв случай на държавите членки да вземат окончателно решение по въпроса дали съответното активно вещество отговаря на условията по член 5, параграф 1 от Директива 91/414.

200

След като правната рамка, уреждаща приемането на обжалваното решение, не предвижда в това отношение намесата на държавите членки, Комисията не би могла да бъде упрекната в нарушение на принципа на субсидиарност.

201

Ето защо деветото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неотносимо.

202

От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

203

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото и Комисията е направила искане той да бъде осъден да заплати съдебните разноски, следва той да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и направените от Комисията съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

Правна уредба

Директива 91/414/ЕИО

Регламент № 451/2000

Регламент (ЕО) № 178/2002

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По възражението за незаконосъобразност на член 20 от Регламент № 1490/2002

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По първото правно основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 7 от Регламент № 451/2000, на член 28, параграф 1 от Регламент № 178/2002 и на член 8 от Регламент № 451/2000

По първата част на първото правно основание

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По втората част на първото правно основание

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По третата част на първото правно основание

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По второто правно основание, изведено от липсата на научна обосновка на обжалваното решение

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По третото правно основание, изведено от нарушение на член 5 от Директива 91/414

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на правото на защита, на правото на изслушване и на принципа на пропорционалност

По първата част на четвъртото правно основание

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По втората част на четвъртото правно основание

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По петото правно основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По шестото правно основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и от задължението за високи научни постижения и за независимост на научните становища

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По седмото правно основание, изведено от нарушение на принципа за равно третиране

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По осмото правно основание, изведено от нарушение на член 95 ЕО, както и на член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Директива 91/414

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

— По оплакването, изведено от нарушение на член 5, параграф 1 от Директива 91/414

— По оплакването, изведено от нарушение на член 95, параграф 3 ЕО

— По оплакването, изведено от нарушение на член 4, параграф 1 от Директива 91/414

По деветото правно основание, изведено от нарушение на принципа на субсидиарност и на член 5 ЕО

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски