1

Дружество KG Holding NV, в което единствен акционер е Кралство Нидерландия, е учредено на 1 януари 2002 г. в рамките на процедура по предоставянето на автономия на службите за реинтеграция към нидерландското Министерство на социалната политика и труда.

2

На 18 май 2002 г. чрез разделяне на KG Holding са учредени дружествата Kliq Reïntegratie BV (1450 служители) и Kliq Employability BV (200 служители). KG Holding е едноличен собственик на дяловете в тези две дружества. Съществуват също ограничен брой други малки дъщерни дружества. Главната дейност на двете основни дъщерни дружества се състои в предоставянето на услуги в областта на настаняването на работа на търсещите работа лица, реинтегриране на работниците с увреждания, търсенето в полза на работодателите на работници, които могат да заемат свободни длъжности, и услуги в областта на намирането на работа като цяло.

3

Вследствие на финансови затруднения в рамките на процедура по преструктуриране на Kliq Reïntegratie на 31 юли 2003 г. е учредено дружество Kliq BV. Впоследствие, считано от , Kliq поема част от договорите на Kliq Reïntegratie.

4

На 30 септември 2003 г. KG Holding, в качеството си на едноличен собственик на капитала в Kliq, решава да запише 150000 нови дружествени дяла в Kliq, всеки с номинална стойност 100 EUR, на обща стойност 15 милиона евро, при условие че 75% от тази сума, а именно 11,25 милиона евро, бъдат внесени едва след като Kliq поиска това.

5

На 12 ноември 2003 г. Кралство Нидерландия иска от Комисията разрешение да предостави на KG Holding помощ за оздравяване под формата на кредит, възлизащ на 45 милиона евро и за срок от 6 месеца, като 9,25 милиона евро от тях са предназначени да бъдат отпуснати като заем на Kliq и 35,75 милиона евро са предназначени за Kliq Reïntegratie за изпълнение на текущите му договорни задължения и за покриване на разходите по социален план.

6

В решението си от 16 декември 2003 г. (ОВ C 33, 2004 г., стр. 8) Комисията е приела, че държавната помощ, която Кралство Нидерландия планира да предостави на KG Holding под формата на заем в размер на 45 милиона евро за срок от шест месеца, може да се счита за съвместима с общия пазар.

7

На 23 декември 2003 г. между KG Holding и Kliq е бил сключен договор за заем за сумата от 9,25 милиона евро. Договорът съдържа забрана за прихващане от страна на Kliq, докато по отношение на KG Holding предвижда възможност то да извърши прихващане между сумите, дължими по договора за заем, и евентуално вземане на Kliq.

8

На 24 януари 2004 г. нидерландският министър на финансите решава да трансформира заема в размер на 45 милиона евро, предоставен на KG Holding, в помощ за преструктуриране в полза на същото дружество. Това трансформиране трябвало да се осъществи чрез трансформирането на отпуснатия от Кралство Нидерландия на KG Holding заем за оздравяване в собствен капитал на KG Holding, както и чрез предоставянето на сумата от 9,25 милиона евро от заема на Kliq и на 35,75 милиона евро от заема на Kliq Reïntegratie. С уведомление до Комисията от Кралство Нидерландия е поискало одобряването на тази помощ за преструктуриране. През април, август и ноември 2004 г. Комисията е поискала допълнителни уточнения.

9

На 8 февруари 2005 г. Rechtbank Rotterdam (Областен съд Ротердам) обявява KG Holding в несъстоятелност, като назначава за синдик на дружеството г-н J. R. Maas. На Rechtbank Utrecht (Областен съд Utrecht) обявява Kliq Reïntegratie в несъстоятелност, като назначава за синдик на дружеството г-н J. L. M. Groenewegen.

10

На 23 март 2005 г. Комисията организира среща с представители на Министерство на финансите и съответните дружества по повод молбата за разрешаване на помощта за преструктуриране.

11

Вследствие на обявяването на KG Holding в несъстоятелност и на финансовите затруднения на Kliq в началото на 2005 г. последното разработва план, който да му позволи да осигури продължаването на дейността си. Целта на този план е да позволи на KG Holding да продаде притежаваните от него дружествените дялове от капитала на Kliq. За тази цел Kliq пристъпва към осъществяване на поетапен план, а именно, на първо място, изпълнението от страна на KG Holding на задължението му към него за изплащане на дяловете чрез прихващане на задължението за изплащане със заема в размер до 9,25 милиона евро, и след това, продажбата на собствените на KG Holding дялове.

12

На 16 юни 2005 г. Kliq иска от синдика на KG Holding невнесената част от капитала да бъде внесена изцяло. Синдикът на KG Holding възразява срещу молбата на Kliq, целяща дяловете да бъдат изплатени чрез прихващане между това задължение и дълга на Kliq по договора за заем, възлизащ на 9,25 милиона евро. След това на Kliq иска от rechter-commissaris (съдия-следовател), който е компетентният национален съдия, да разпореди синдикът на KG Holding да съдейства за осъществяването на поетапния план, да осъществи трансформирането на задължението и след това да пристъпи към продажбата на дяловете от капитала на Kliq чрез тръжна процедура. На Кралство Нидерландия също подава молба, с която иска rechter-commissaris да разпореди синдикът да се противопостави с всички средства на прихващане от страна на Kliq между неговото вземане спрямо KG Holding (задължение да внесе дяловете в капитала) и това на KG Holding спрямо Kliq (задължение за връщане на заем в размер на 9,25 милиона евро). На rechter-commissaris е уважил молбата на Kliq. Той приема, че прихващането и внасянето на дяловете в капитала съставляват предимство в полза на всички кредитори на KG Holding. Молбата на Кралство Нидерландия е отхвърлена и синдикът на KG Holding е задължен да окаже съдействие при осъществяването на поетапния план, разработен от Kliq. Нито една от двете страни не е подала жалба срещу решението.

13

На 14 декември 2005 г. Kliq е обявено в несъстоятелност и г-н J. R. Maas и г-н C. van den Bergh са назначени за синдици. На същите синдици продават активите на Kliq на участник на пазара за цена от 5,5 милиона евро.

14

В резултат на уведомлението, направено от Кралство Нидерландия на 26 януари 2004 г. (ОВ С 280, стр. 2), на Комисията решава да започне процедура по член 88, параграф 2 ЕО. В това решение Комисията е стигнала до неокончателен извод, че помощта за преструктуриране, която Кралство Нидерландия възнамерявало да предостави на KG Holding чрез трансформиране на заема от 45 милиона евро и лихвите върху тази сума в собствен капитал на KG Holding, не е била в съответствие с изискванията на съобщението относно насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и за преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ С 288, 1999 г., стр. 2, наричани по-нататък „насоките“), в сила към момента на предоставяне на заема за оздравяване. Следователно Комисията е имала съмнения дали планираната помощ за преструктуриране би могла да се приеме за съвместима с общия пазар.

15

Кралство Нидерландия е уведомило Комисията за реакцията си по отношение на това решение и е предоставило допълнителните сведения, поискани с писма от 29 септември 2005 г. и 13 януари и 

16

На 19 юли 2006 г. Комисията приема Решение 2006/939/ЕО относно схемата за помощ в полза на KG Holding, за която е постъпило уведомление от страна на Нидерландия (ОВ L 366, стр. 40, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

17

В обжалваното решение Комисията установява, на първо място, съществуването на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1, ЕО.

18

След това Комисията преценява съвместимостта на помощта за преструктуриране с общия пазар. В съображение 34 от обжалваното решение Комисията уточнява, че KG Holding отговаряло на условията, за да се счита за предприятие в затруднение по смисъла на насоките и че следователно е можело да ползва помощи за преструктуриране. По-нататък Комисията констатира, че предоставянето на помощта е обусловено от осъществяването на план за преструктуриране, който трябва да бъде утвърден от нея (съображение 35 от обжалваното решение). В съображение 36 от обжалваното решение Комисията излага, че представеният от нидерландските власти план за преструктуриране е непълен. Според Комисията планът за преструктуриране не е ефикасен и не може да доведе до необходимата промяна поради недостатъчната степен на възвръщаемост спрямо очакваната възвръщаемост на капитала (съображения 37 и 38 от обжалваното решение).

19

В съображение 39 от обжалваното решение Комисията излага:

„Ако съществените условия, предвидени в насоките за предоставяне на помощ за преструктуриране, не са изпълнени, Комисията не може да утвърди плана за преструктуриране и следователно помощта за преструктуриране не може да бъде одобрена. Поради тази причина мярката, за която е направено уведомление, не може да бъде приета за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в), ЕО.“ [неофициален превод]

20

В точка 6.2.3 от обжалваното решение Комисията посочва допълнителни съображения по отношение на трансформирането в собствен капитал на заема за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро, отпуснат на Kliq, по отношение на заема за оздравяване в размер на 35,75 милиона евро, прехвърлен на Kliq Reïntegratie, и по отношение на предишните заеми, предоставени на KG Holding по време на учредяването му.

21

Що се отнася до трансформирането в собствен капитал на отпуснатия на Kliq заем за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро, Комисията излага следното в съображения 43—45 от обжалваното решение:

22

Що се отнася до прехвърления на Kliq Reïntegratie заем за оздравяване в размер на 35,75 милиона евро, Комисията е установила, че той не е бил трансформиран в собствен капитал, така че тази помощ продължава да се приравнява на помощ за оздравяване. В съображение 50 от обжалваното решение Комисията одобрява плана за ликвидация на изпадналите в несъстоятелност KG Holding и de Kliq Reïntegratie, в случай че бъдат изпълнени следните две условия:

23

Що се отнася до предишните заеми, отпуснати на KG Holding по време на учредяването му, Комисията посочва, че те не попадат в обхвата на помощите за преструктуриране и на процедурата в конкретния случай (съображение 51 от обжалваното решение). Въпреки това Комисията подчертава, че иска да изясни гледната си точка, за да допринесе за избягването на нови противоречия между общностните разпоредби в областта на държавните помощи и прилагането на националното законодателство от компетентните съдилища, що се отнася по-конкретно до съдебното производство пред нидерландския съд, изложено в съображения 52—55 от обжалваното решение.

24

Съображения 52—55 от обжалваното решение гласят:

25

Като се има предвид гореизложеното, Комисията постановява следното в разпоредителната част на обжалваното решение:

„Член 1

Помощта, предоставена от [Кралство Нидерландия] в полза на [KG Holding] под формата на помощ за преструктуриране на стойност 45 милиона евро, не отговаря на предвидените в насоките условия и следователно е несъвместима с общия пазар.

Член 2

1.   [Кралство Нидерландия предприема] всички необходими мерки с оглед на възстановяването от [KG Holding] и от [Kliq] на частта от помощта, посочена в член 1, която [KG Holding] е прехвърлило на дъщерното си дружество [Kliq] по силата на договор за заем за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро и която е била трансформирана в собствен капитал, ведно с натрупаните лихви.

2.   Възстановяването се извършва незабавно и съгласно предвидените в националното право процедури, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на [обжалваното решение].

3.   Сумата, която следва да се възстанови, включва лихвите от датата, на която отделните части от нея са били предоставяни на получателите, до датата на възстановяването им.

4.   Лихвите, посочени в параграф 3, се изчисляват в съответствие с членове 9 и 11 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията.

Член 3

В качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност [Кралство Нидерландия] предявява за вписване пред синдика вземането си срещу [KG Holding] и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро. [Кралство Нидерландия] следи дружествата да бъдат ликвидирани по такъв начин, че да се прекрати нарушението на конкуренцията, което означава дейността на съответните дружества да се прекрати и активите им да се продадат при пазарни условия и в най-кратък срок.“

26

На 14 март 2007 г. в секретариата на Първоинстанционния съд са постъпили три жалби, подадени от г-н Maas, в качеството му на синдик на KG Holding (наричан по-нататък „жалбоподател 1“), г-н Maas и г-н Van den Bergh, в качеството им на синдици на Kliq BV (наричани по-нататък „жалбоподател 2“), и г-н Groenewegen, в качеството му на синдик на Kliq Reïntegratie (наричан по-нататък „жалбоподател 3“).

27

С определение от 3 ноември 2008 г. на председателя на осми състав на Първоинстанционния съд дела Т-81/07, Т-82/07 и Т-83/07 са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение в съответствие с член 50 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

28

С акт, постъпил в секретариата на Първоинстанционния съд на 14 ноември 2008 г., Комисията представя адресирано до нидерландските власти писмо от относно дела Т-81/07 и Т-82/07. Жалбоподатели 1 и 2 представят писмените си становища по отношение на писмото с акт, постъпил в секретариата на Първоинстанционния съд на

29

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебно заседание от 10 декември 2008 г.

30

Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

31

Комисията моли Първоинстанционния съд:

32

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите изтъкват по същество, че са допуснати фактически и правни грешки, непълнотата на мотивите на обжалваното решение и нарушаване на правото им на защита и на правото им да бъдат изслушани, както и на общите принципи на правото и различни нарушения на членове 87 ЕО и 88 ЕО.

33

За целите на разглеждането на настоящите жалби следва да се разграничат обжалваните части на решението:

34

С оглед на подготовката на съдебното заседание преди провеждането му Първоинстанционният съд е съобщил на страните доклада за съдебното заседание, като ги е поканил да представят евентуално становища по доклада или устно по време на съдебното заседание, или писмено в подходящ срок преди съдебното заседание. С акт, постъпил в секретариата на Първоинстанционния съд на 8 декември 2008 г., жалбоподатели 1 и 2 са представили писмени становища по доклада за съдебното заседание. На съдебното заседание от Комисията е поискала от Първоинстанционния съд по същество тези становища да не се взимат под внимание.

35

Следва да се отбележи, че съгласно член 47, параграф 1 от Процедурния правилник жалбата и писмената защита могат да се допълнят с писмена реплика от ищеца или жалбоподателя и с писмена дуплика от ответника. С подаването на жалбите и писмените реплики от жалбоподатели 1 и 2 и на писмената защита и писмената дуплика от Комисията по дела T-81/07 и T-82/07 писмената фаза на производството е приключила на 14 януари 2008 г. Първоинстанционният съд счита, че писмените бележки на жалбоподатели 1 и 2 от отчасти излизат извън рамките на становището по доклада за съдебното заседание. Тъй като страните нямат право да допълват преписката след края на писмената фаза на производството, Първоинстанционният съд не взема под внимание писмените становищата на жалбоподатели 1 и 2 от в частите им, в които излизат извън рамките на становище по доклада за съдебното заседание.

36

Комисията изтъква, че твърденията за нарушения относно кредита са недопустими. Нейните съображения, изложени в мотивите на обжалваното решение, не можели да бъдат предмет на жалба за отмяна.

37

Жалбоподатели 1 и 3 твърдят, че в съображения 51—55 от обжалваното решение Комисията се е произнесла неправилно от правна страна по отношение на контокорентния кредит, представляващ сума в размер на 17 милиона евро, който според тях бил отпуснат на KG Holding от Кралство Нидерландия след учредяването на дружеството и който не е бил предмет на решението за започване на процедурата. Следователно Комисията превишила правомощията си и нарушила правото им на защита и правото им да бъдат изслушани, както и общите принципи на правото, включително правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на 7 декември 2000 г. (ОВ C 364, 2000 г., стр. 1), принципа за прозрачност и задължението си за полагане на дължимата грижа.

38

В съображения 51—55 от обжалваното решение Комисията разглеждала публичен кредит, отпуснат от държавата на KG Holding през 2002 г. Ставало въпрос за контокорентен банков кредит в размер на 17 милиона евро, свързан с държавна гаранция, отпуснат при пазарни условия от Кралство Нидерландия през 2002 г., чието изплащане жалбоподател 1 и жалбоподател 3 били поискали в рамките на гражданско съдопроизводство пред Rechtbank Den Haag (Районен съд Хага). В обжалваното решение Комисията посочвала, без да мотивира становището си по този въпрос, че решение на национален съд, което постановява, че държавата е длъжна да изпълни поетото от нея през 2002 г. задължение, се равнявало на решение за предоставяне на нова държавна помощ в полза на кредиторите на KG Holding.

39

Жалбоподатели 1 и 3 подчертават, че като се произнася по мярка, която е предмет на висящ пред национален съд спор, Комисията превишава правомощията си.

40

Още повече, позицията на Комисията не била напълно мотивирана по смисъла на член 253 ЕО. В съображение 52 от обжалваното решение Комисията била установила, че кредитът в размер на 17 милиона евро бил отпуснат от Кралство Нидерландия при пазарни условия и че не можел да се счита за държавна помощ. След като предоставянето на заем от държавата в полза на предприятие не представлявало държавна помощ, още по-малко би могло да се приеме като решение за предоставяне на нова държавна помощ приетото при прилагане на националното право от компетентния национален съд решение да осъди държавата да изпълни задълженията си по договор, който не е представлявал държавна помощ към момента на сключването му, и да изплати кредита. Ако се намираше в положението на Кралство Нидерландия, търговско предприятие също би било задължено да изплати договорения кредит.

41

Освен това кредитът в размер на 17 милиона евро не попадал в обхвата на трансформирането на заема за оздравяване в помощ за преструктуриране на KG Holding, за която е направено уведомление от Кралство Нидерландия съгласно член 88, параграф 3 ЕО.

42

Дори Кралство Нидерландия да допълнило уведомлението си в даден момент, включвайки в него този кредит, въпросът пак не попадал в рамките на преценката и на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО, тъй като жалбоподатели 1 и 3 не били уведомени за това. Във всеки случай това не се споменавало в решението от 5 август 2005 г.

43

Принципът на добрата администрация, принципът за прозрачността и задължението за полагане на дължимата грижа изисквали потенциално заинтересованите страни да могат ясно да узнаят въз основа на решението за започване на процедурата какви са естеството и обхватът на мярката, подложена на по-задълбочено разглеждане. Дори правно необвързващо, произнасянето на Комисията по отношение на мярка, независимо дали тя има връзка с предмета на решението за започване на процедурата, не било съвместимо с тези принципи, ако тази мярка не е посочена в решението.

44

Противно на твърдяното от Комисията, кредитът не бил предмет на разглеждане в точка 5 от приложението към решението за започване на процедурата.

45

Жалбоподатели 1 и 3 твърдят по същество, че в съображения 51—55 от обжалваното решение Комисията се е произнесла неправилно от правна страна относно кредита в размер на 17 милиона евро и го определила погрешно като нова държавна помощ, за която следва да бъде направено уведомление, в случай че държавата трябва да изплати целия размер на кредита на синдиците. Тази преценка на Комисията нарушавала правото им на защита, правото им да бъдат изслушани, задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа и принципите на добра администрация и на прозрачност.

46

Първоинстанционният съд счита, че Комисията не следва да се произнася в мотивите на решението по въпроси, които излизат извън обхвата на разпоредителната му част. Въпреки това в случая е достатъчно да се установи, че само разпоредителната част на дадено решение може да произвежда правни последици и следователно да уврежда, независимо от мотивите, на които то се основава. В замяна на това съображенията в мотивите към решение сами по себе си не могат да се обжалват с цел отмяна. Те подлежат на контрол за законосъобразност от общностните съдилища само доколкото като мотиви към увреждащ акт представляват необходимата основа на разпоредителната част на този акт (Определение на Съда от 28 януари 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, C-164/02, Recueil, стр. I-1177, точка 21) или когато мотивите могат най-малко да изменят материалния обхват на разпоредителната част на разглеждания акт (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от по дело Lagardère и Canal+/Комисия, T-251/00, Recueil, стр. II-4825, точка 68, Определение на Първоинстанционния съд от по дело EnBW/Комисия, T-387/04, Сборник, стр. II-1195, точка 127).

47

В случая обжалваните преценки на Комисията относно кредита не представляват необходимата основа за разпоредителната част на обжалваното решение. Също така те не могат да променят по същество решеното в разпоредителната част. Всъщност след като Комисията се е ограничила да установи в разпоредителната част, че помощта, предоставена от Кралство Нидерландия в полза на KG Holding под формата на помощ за преструктуриране на стойност 45 милиона евро, е несъвместима с общия пазар и че Кралство Нидерландия следва да предприеме всички необходими мерки с оглед на възстановяването от KG Holding и от Kliq на частта от помощта, възлизаща на 9,25 милиона евро, и да предяви за вписване вземането си срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро, следва да се приеме, че посочената разпоредителна част ни най-малко не съдържа становището на Комисията относно кредита в размер на 17 милиона евро.

48

Следователно жалбите по дела T-81/07 и T-83/07 са недопустими в частите им, които са насочени срещу изложените в обжалваното решение съображения относно кредита в размер на 17 милиона евро.

49

Следва да се разгледат твърденията за нарушения по отношение на несъвместимостта с общия пазар на помощта за преструктуриране, за която е направено уведомление, в размер на 45 милиона евро (член 1 от обжалваното решение), възстановяването от KG Holding и от Kliq на заема за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро, трансформиран в собствен капитал, ведно с натрупаните лихви до датата на възстановяването му (член 2 от обжалваното решение), предявяването за вписване пред синдика на вземането на Кралство Нидерландия срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност (член 3 от обжалваното решение), и последиците на несъстоятелността за възстановяването на държавната помощ (членове 2 и 3 от обжалваното решение).

50

Жалбоподателите твърдят, че в нарушение на членове 87 ЕО и 88 ЕО Комисията не е установила, че планираната помощ засяга конкуренцията или търговията между държавите членки. Съображенията, изложени от Комисията в съображение 23 от обжалваното решение по този въпрос, най-малкото не били достатъчно мотивирани и следователно били в противоречие с член 253 ЕО.

51

Що се отнася до твърденията, изложени в съображение 23 от обжалваното решение, според жалбоподателите първото изречение от съображението, съгласно което фактът, че KG Holding развива дейност само на нидерландския пазар, не изключва, че предоставено му предимство би могло да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки, представлява просто декларативно твърдение.

52

В съображение 23, второ изречение от обжалваното решение Комисията не уточнявала кои са по-малките международни предприятия, които извършват дейност на нидерландския пазар. Освен това тя не обяснявала в каква степен наличието на нидерландския пазар на дъщерни дружества на тези предприятия е от значение за определяне дали конкуренцията е нарушена значително, нито до какви последствия за търговията между държавите членки ще доведе това. На съдебното заседание жалбоподателите са оспорили международния характер на тези предприятия по отношение на общия пазар.

53

В съображение 23, трето изречение от обжалваното решение Комисията посочвала, че условията за прилагане на член 87, параграф 1 ЕО изглеждат изпълнени. Комисията трябвало да установи, че тези условия са действително изпълнени, и не можела да се задоволи с преценката, че те изглеждали изпълнени.

54

Що се отнася до трансформирането на заема за оздравяване на KG Holding в помощ за преструктуриране, Комисията трябвало да вземе под внимание естеството на разглежданите заем за оздравяване и помощ за преструктуриране.

55

Според жалбоподатели 1 и 3 одобреният заем за оздравяване в размер на 45 милиона евро първоначално е бил предвиден за ликвидацията на Kliq Reïntegratie: 35,75 милиона евро били предоставени на Kliq Reïntegratie от KG Holding за финансиране на плана за освобождаване на близо 1000 служители, както и други понесени разходи в рамките на ликвидацията на Kliq Reïntegratie. Тази сума не можела да бъде възстановена и следователно не можела да засегне националната конкуренция и да има значителни последици за търговията между държавите членки.

56

Според жалбоподател 2, що се отнася до Kliq, Комисията не посочвала как прихващането между двете задължения може да има значителни последици за конкуренцията и за търговията между държавите членки. Въпросното прихващане всъщност щяло да доведе, в сравнение със случай на неизвършването му, до увеличаване само на масата на KG Holding, не и на Kliq.

57

В писмените си реплики жалбоподателите подчертават, че мотивите на обжалваното решение противоречат също на посоченото от Комисията в нейното решение от 16 декември 2003 г. В точка 3.2.2 от това решение Комисията била приела, че последиците за конкуренцията и търговията между държавите членки не съществували или били едва доловими. Още повече, като препращала към решението за започване на процедурата, Комисията не отчитала факта, че задължението за мотивиране, което е имала в рамките на решението за започване на процедурата, е твърде различно от задължението за мотивиране, което е имала по отношение на обжалваното решение.

58

Жалбоподателите изтъкват, че Комисията не може a posteriori да допълва мотивите на обжалваното решение. Като се позовават на решението на Комисията от 23 ноември 2005 г. относно мярка за помощ № 465/2005 (ОВ С 9, 2006 г., стр. 5), жалбоподателите смятат, че факторите, изтъкнати от Комисията в писмената ѝ защита, са неотносими към въпроса дали помощта е можела да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

59

Комисията оспорва изложените от жалбоподателите доводи.

60

По отношение на член 1 от обжалваното решение жалбоподателите от една страна твърдят, че изложените мотиви относно нарушението на конкуренцията и засягането на търговията между държавите членки са непълни, и от друга страна оспорват направения от Комисията анализ на тези две условия.

61

На първо място, що се отнася до задължението за мотивиране, Първоинстанционният съд отбелязва, че изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стр. I-1719, точка 63 и Решение на Съда от по дело Франция/Комисия, C-17/99, Recueil, стр. I-2481, точка 35).

62

Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Delacre и др./Комисия, C-350/88, Recueil, стр. I-395, точка 16 и Решение на Съда по дело Франция/Комисия, точка 61 по-горе, точка 36).

63

По отношение по-конкретно на едно решение в областта на държавните помощи Съдът е постановил, че ако в някои случаи с оглед на самите обстоятелства, при които е била предоставена помощта, може да се окаже, че тя е от естество да засегне търговията между държавите членки или да наруши или да представлява заплаха от нарушение на конкуренцията, Комисията е длъжна най-малкото да посочи тези обстоятелства в мотивите на своето решение (Решение на Съда от 13 март 1985 г. по дело Нидерландия и Leeuwarder Papierwarenfabriek/Комисия, 296/82 и 318/82, Recueil, стр. 809, точка 24, Решение на Съда от по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия, C-15/98 и C-105/99, Recueil, стр. I-8855, точка 66 и Решение на Съда от по дело Германия/Комисия, C-334/99, Recueil, стр. I-1139, точка 59).

64

Следва да се уточни, че Комисията е длъжна не да установи реалното въздействие на помощта върху търговията между държавите членки и действителното нарушаване на конкуренцията, а само да разгледа дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C-372/97, Recueil, стр. I-3679, точка 44). В това отношение понятието за „засягане“ на търговията между държавите членки включва също и възможността за такъв резултат (Решение на Съда от по дело Италия/Комисия, C-66/02, Recueil, стр. I-10901, точка 112).

65

В случая следва да се посочи, че в обжалваното решение Комисията изтъква по-специално факта, че спорната мярка се състояла в трансформирането в собствен капитал на предоставената от Кралство Нидерландия на KG Holding помощ за оздравяване, възлизаща на 45 милиона евро (съображения 8 и 22). По-нататък тя посочва, че предоставената на KG Holding помощ за оздравяване и трансформирането ѝ в собствен капитал предоставяли такова предимство, каквото предприятие, намиращо се в подобно затруднение и пред несъстоятелност, не би получило на финансовия пазар (съображение 22). Още повече, Комисията подчертава, че наред с KG Holding по-малки международни предприятия като TMP и Creyff’s (дъщерно дружество на Solvus, Белгия) също са развивали дейност на нидерландския пазар (съображение 23). По-нататък тя заключава, че това предимство изглежда поставяло в по-благоприятно положение едно предприятие спрямо неговите конкуренти, което нарушавало или застрашавало да наруши конкуренцията и засягало търговията между държавите членки (съображение 23). По отношение на големината на KG Holding и Kliq Reïntegratie Комисията посочва, че тези предприятия са наели около 2000 служители (съображения 9 и 10) и че към 1 януари 2002 г. дружественият капитал на KG Holding възлизал на около на 73 милиона евро (съображение 32).

66

По този начин Комисията излага достатъчно ясно фактите и правните съображения, които в това отношение са от същественото значение за структурата на обжалваното решение. С излагането на тези обстоятелства Комисията е представила достатъчно факти за установяване на вероятността помощта да засегне търговията и конкуренцията.

67

Тези мотиви позволяват на жалбоподателите и на Първоинстанционния съд да се запознаят с причините, поради които Комисията е приела, че не е изключено спорната операция да доведе до нарушение на конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

68

По отношение на довода на жалбоподателите, че мотивите на обжалваното решение противоречат в това отношение на точка 3.2.2 от решението на Комисията от 16 декември 2003 г., следва да се подчертае, че последното решение се отнася не до помощта за преструктуриране, а до помощта за оздравяване. Що се отнася до посоченото по-горе решение на Комисията от относно мярка за помощ № 465/2005 за училищни услуги по подпомагане, жалбоподателите не посочват защо това решение е относимо към настоящия случай. При всички положения това решение не би могло да накърни адекватния характер на мотивите на обжалваното решение.

69

Следователно доводите относно твърдяната липса на мотивите следва да бъдат отхвърлени.

70

На второ място, що се отнася до основателността на съдържащата се в обжалваното решение преценка на Комисията относно нарушението на конкуренцията и засягането на търговията, следва да се разгледа дали помощта в настоящия случай може да засегне търговията между държавите членки и дали нарушава или заплашва да наруши конкуренцията.

71

Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно съдебната практика всяка помощ, отпусната на предприятие, което осъществява дейността си на пазара на Общността, може да предизвика нарушения на конкуренцията и да засегне търговията между държави членки (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2002 г. по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T-92/00 и T-103/00, Recueil, стр. II-1385, точка 72 и цитираната съдебна практика).

72

Първо, по отношение на условието за нарушение на конкуренцията е безспорно установено, че помощта за оздравяване в размер на 45 милиона евро е предоставена под формата на заем от Кралство Нидерландия на KG Holding, от която сума 9,25 милиона евро са отпуснати като заем на Kliq, а 35,75 милиона евро са предназначени за Kliq Reïntegratie за изпълнение на текущите му договорни задължения и за покриване на разходите по социален план.

73

Съгласно плана за преструктуриране отпуснатият на KG Holding заем от 45 милиона евро трябвало да бъде трансформиран в помощ за преструктуриране в полза на същото дружество. Това трансформиране трябвало да се изразява в трансформирането на отпуснатия от Кралство Нидерландия на KG Holding заем за оздравяване в собствен капитал на KG Holding, както и в предоставянето на сума в размер на 9,25 милиона евро от този заем на Kliq и на сума в размер на 35,75 милиона евро от този заем на Kliq Reïntegratie.

74

Помощта за преструктуриране следвало да доведе до плащане от страна KG Holding на задължението в размер на 45 милиона евро, което било значително по размер с оглед на факта, че към 1 януари 2002 г. дружественият капитал възлизал на около 73 милиона евро. По отношение на Kliq това освобождаване трябвало да доведе до трансформирането на заема в размер на 9,25 милиона евро в собствен капитал. Разглежданата помощ трябвало да подобри средствата за развитие на дейността на KG Holding и Kliq, а оттам и конкурентното положение на тези предприятия.

75

Що се отнася до Kliq Reïntegratie, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 8 юни 1995 г. по дело Siemens/Комисия, T-459/93, Recueil, стр. II-1675, точки 48 и 77, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Vlaams Gewest/Комисия, T-214/95, Recueil, стр. II-717, точка 43 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Ter Lembeek/Комисия, T-217/02, Recueil, стр. II-4483, точка 177). Планираната помощ за преструктуриране трябвало да освободи дружеството от дълг в размер на 35,75 милиона евро. По отношение на довода на жалбоподателите, че сумата в размер на 35,75 милиона евро била предназначена за ликвидацията на Kliq Reïntegratie, следва да се отбележи, че според решението на Комисията от тази сума била предназначена за изпълнение на договорните задължения и за покриване на разходите по социален план. Така Kliq Reïntegratie трябвало да бъде освободено от разходи, които поначало би трябвало да понесе.

76

Що се отнася до засягането на търговията между държавите членки, от постоянната съдебна практика следва, че когато предоставена от държава членка помощ укрепва положението на едно предприятие по отношение на другите конкурентни предприятия в търговията в Общността, последната трябва да се разглежда като повлияна от помощта (Решение на Съда от 17 септември 1980 г. по дело Philip Morris Holland/Комисия, 730/79, Recueil стр. 2671, точка 11 и Решение на Съда от по дело Белгия/Комисия, C-75/97, Recueil, стр. I-3671, точка 47, Решение по дело Ter Lembeek/Комисия, точка 75 по-горе, точка 181).

77

В случая следва да се отбележи, че планираната помощ за преструктуриране в размер на 45 милиона евро укрепва положението на KG Holding и двете му дъщерни дружества Kliq и Kliq Reïntegratie по отношение на това на техните конкуренти на нидерландския пазар, сред които, както е посочено в съображение 23 от обжалваното решение, са също международни предприятия като TMP и Creyff’s.

78

На съдебното заседание жалбоподателите оспорват международния характер на тези предприятия по отношение на общия пазар, като изтъкват, че дейността им имала вътрешни за Кралство Нидерландия последици. Следва да се отбележи, че жалбоподателите не са представили никакви доказателства в тази насока. Следователно те не са доказали, че заключението на Комисията в обжалваното решение, че тези предприятия имат международен характер, е неправилно.

79

Тъй като помощта, предмет на спора, укрепва положението на жалбоподателите по отношение на други конкурентни предприятия, и по-конкретно на международни предприятия, които предлагат подобни услуги също и в други държави членки, следва да се приеме, че търговията вътре в Общността е повлияна от помощта.

80

Следователно в светлината на цитираната съдебна практика следва да се заключи, че Комисията правилно е приела, че спорната помощ би могла да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

81

От изложеното по-горе следва, че доводите на страните относно несъвместимостта на спорната помощ с общия пазар следва да бъдат отхвърлени. Следователно искането за отмяна на член 1 от обжалваното решение не е основателно.

82

Жалбоподатели 1 и 2 изтъкват, че в съображения 43—46 от обжалваното решение Комисията неправилно се е произнесла относно изплащането на притежаваните от KG Holding дружествени дялове от капитала на Kliq чрез извършване на прихващане между задължението на KG Holding за внасянето им и вземането на последното към Kliq по силата на договора за заем. Този въпрос не бил предмет на решението за започване на процедурата от 5 август 2005 г. Следователно Комисията превишила правомощията си и нарушила правото им на защита и правото им да бъдат изслушани, както и общите принципи на правото, включително правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа за прозрачност и задължението си за полагане на дължимата грижа.

83

Прихващането не влизало в рамките на трансформирането на заема за оздравяване в помощ за преструктуриране в полза на KG Holding, за която на 26 януари 2004 г. е било направено уведомление от Кралство Нидерландия съгласно член 88, параграф 3 ЕО.

84

Дори Кралство Нидерландия да е допълнило уведомлението си, добавяйки планираното прихващане между задълженията, за което жалбоподатели 1 и 2 не са били уведомени, въпросът пак нямало да попадне в рамките на преценката и на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО. В решението за започване на процедурата никъде не се споменавало за това. Противно на твърдяното от Комисията, трансформирането в собствен капитал не се споменавало в приложението към решението за започване на процедурата.

85

Принципът на добра администрация, принципът за прозрачност и задължението си за полагане на дължимата грижа изисквали потенциално заинтересованите страни да могат ясно да узнаят на база на решението за започване на процедурата какви са естеството и обхватът на мярката, подложена на по-задълбочено разглеждане. Дори правно необвързващо, произнасянето на Комисията по отношение на мярка, независимо дали тя има връзка с предмета на решението за започване на процедурата, не било съвместимо с тези принципи, ако тази мярка не е била посочена в решението.

86

В писмените си реплики жалбоподатели 1 и 2 твърдят, че противно на претендираното от Комисията, изобщо не става въпрос за изменение на мярката за помощ, за която е направено уведомление след започване на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО. С обявяването на KG Holding в несъстоятелност на 8 февруари 2005 г., настъпило след уведомлението от , Кралство Нидерландия е изгубило изцяло контрола си върху KG Holding и дъщерните му дружества, сред които Kliq Reintegratie и Kliq. Кралство Нидерландия станало обикновен кредитор, без да притежава право на контрол. Прихващането, извършено едностранно от Kliq, не можело да се счита за акт на държавата членка или за елемент от започналата процедура по член 88, параграф 2 ЕО.

87

Жалбоподател 2 изтъква също, че в съображения 43—46 от обжалваното решение Комисията неправилно е решила, че Kliq трябвало да се счита за получател на държавна помощ в размер на 9,25 милиона евро. Според него Комисията трябвало да вземе предвид факта, че Кралство Нидерландия не носело отговорност за трансформирането на заема за оздравяване в собствен капитал и следователно последното не можело да се определи като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Обжалваното решение било неправилно от правна и/или фактическа страна, мотивите му били непълни и то противоречало на член 87 ЕО и/или на член 253 ЕО.

88

Според жалбоподател 2 Комисията е изследвала съществуването на помощ под заглавието „Съвместимост на помощта с общия пазар“, а не под заглавието „Съществуване на помощ“.

89

Както било видно от съображение 43 от обжалваното решение, при преценката на мярката Комисията се била основала на неправилни фактически данни. Противно на твърдяното от нея, адресат на постановлението на rechter-commissaris било не Кралство Нидерландия, а единствено синдикът на KG Holding, който не можел да се сравнява или приравнява на държавата. Още повече, Комисията неправилно твърдяла, че Съдът е разпоредил на нидерландските власти да трансформират заема в собствен капитал, тъй като той е разпоредил само на синдика на KG Holding да позволи извършването на прихващане от страна на Kliq.

90

Обявената на 8 февруари 2005 г. несъстоятелност на KG Holding променила положението. Държавата не носела отговорност за действията на синдика на KG Holding, независимо дали той действал по оправомощаване от страна на rechter-commissaris или с негово разрешение. Синдикът на KG Holding не бил държавен орган, той не действал от името на акционера (държавата) и държавата не можела да дава напътствия на синдика на KG Holding или на rechter-commissaris или да упражнява контрол. Статутът на синдика в производството по несъстоятелност се уреждал от нидерландския закон за несъстоятелността. Следователно член 87, параграф 1 ЕО не се прилагал по отношение на действията и решенията на синдика.

91

В материята на несъстоятелността rechter-commissaris бил юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО.

92

Фактът, че публичното предприятие е под държавен контрол, не бил достатъчен сам по себе си, за да е налице отговорност на държавата за мерки за финансова подпомагане. Било необходимо освен това да се изследва въпросът дали публичните власти са взели участие по един или друг начин в приемането на тези мерки. С факта на обявяването на несъстоятелността и назначаването на синдика, след 8 февруари 2005 г. финансовите средства на KG Holding и на Kliq вече не били под постоянен публичен контрол и не били на разположение на компетентните нидерландски власти. От съображение 36 на обжалваното решение следвало, че в нито един момент нидерландските власти не са могли да предоставят изисканата от тях информация.

93

Предимството на общностното право, на което Комисията се позовава в член 44 от обжалваното решение, както и член 88, параграф 3 ЕО в случая не създавали никакво задължение за синдика на KG Holding. Според жалбоподател 2 прихващането било в полза на масата на KG Holding. Това е причината, поради която rechter-commissaris е могъл да уважи молбата, без да наруши общностното право, като постановлението му само по себе си било съвместимо с общия пазар.

94

В писмената си реплика жалбоподател 2 подчертава, че Комисията не е взела предвид факта, че прихващането, извършено едностранно от Kliq, е мярка, различна от тази, за която Кралство Нидерландия е направило уведомление. Мярката, за която е направено уведомление, се състояла от планираното решение на нидерландските власти да предоставят помощ за преструктуриране на KG Holding чрез трансформиране на заема за оздравяване в размер на 45 милиона евро и дължимите върху него лихви в собствен капитал. Мярката, разгледана от Комисията в обжалваното решение, била постановлението на rechter-commissaris, с което последният разпорежда на синдика на KG Holding да съдейства за изпълнение на предложения от Kliq поетапен план. Съгласно член 87, параграф 1 ЕО двете мерки трябвало да бъдат разгледани поотделно.

95

Освен това твърдението на Комисията, че rechter-commissaris може да упражнява контрол върху въпросните средства, било неточно. На основание на националното законодателство в областта на несъстоятелността всяко заинтересовано лице имало право да обжалва акт на синдика пред rechter-commissaris. Това обаче не означавало, че rechter-commissaris може да се разпорежда с вземането или че може да упражнява контрол върху него. Да се приеме друго тълкуване би довело до неприемливата последица, че всяка мярка, взета от предприятие в изпълнение на съдебно решение, би следвало да се счита за финансирана с държавни ресурси и следователно отговорността за нея да се носи от държавата.

96

Що се отнася до възстановяването на лихвите, жалбоподатели 1 и 2 твърдят, че в член 2, параграф 3 от обжалваното решение Комисията неправилно е решила, че Кралство Нидерландия следвало да предприеме всички необходими мерки с оглед възстановяването от KG Holding и от Kliq на помощта от 9,25 милиона евро, като сумата за възстановяване включва лихвите от датата, на която отделните части от нея са били предоставяни на получателите, до датата на възстановяването ѝ.

97

Според тях нидерландското законодателство в областта на несъстоятелността предвижда, че след обявяването в несъстоятелност дължимите лихви спират да се начисляват. Те добавят, че неправомерната помощ трябва да бъде възстановена по процедурните правила на националното право, доколкото тези национални правила не правят възстановяването на помощта практически невъзможно.

98

Не можело да се приеме, че национално законодателство, което предвижда, че лихви върху задълженията на обявените в несъстоятелност предприятия не се начисляват от датата на съответното обявяване в несъстоятелност, е от естество да доведе до практическа невъзможност за възстановяване на помощите, изискуемо по общностното право.

99

Според тези жалбоподатели лихвите, визирани в член 2, параграф 3 от обжалваното решение, текат до датата, на която съответно KG Holding и Kliq са били обявени в несъстоятелност, а не до датата на събирането.

100

В писмените си реплики жалбоподатели 1 и 2 подчертават, че преди постановяване на обжалваното решение било невъзможно да узнаят, че Комисията ще наложи на Кралство Нидерландия задължение, което противоречи на нормите на националното право. Следователно след като не са уведомили Комисията за съществуването на национална разпоредба, те не са нарушили задължението си за полагане на дължимата грижа. Съгласуването между Комисията и държавата членка по силата на член 10 ЕО не било достатъчно по повод на условията за възстановяване. Те уточняват, че докато обжалваното решение не бъде отменено или изменено в тази му част, Кралство Нидерландия е длъжно да събере и лихвите до датата на действителното възстановяване на сумата.

101

Комисията подчертава, че не е излязла извън рамките на решението за започване на процедурата. Визираните предприятия, а именно тези от групата Kliq, и видовете помощи, които е разгледала — в случая помощи за оздравяване и за преструктуриране — са останали същите в течение на цялата процедура. Още повече, в случая на Kliq планираното конвертиране на дълга от 9,25 милиона евро в собствен капитал било споменато в точка 3 от приложението към решението за започване на процедурата.

102

В решението за започване на процедурата нямало как да се спомене специфичният факт, че тази мярка е постановена от rechter-commissaris, защото този факт настъпил впоследствие.

103

Комисията подчертава, че помощта е била неправомерна. Комисията добавя, че когато една помощ е неправомерна и тя е започнала предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура срещу вече приведена в действие схема за предоставяне на помощи, тя не е длъжна да разшири процедурата, когато въпросната държава членка измени посочената схема. Всъщност в противен случай тази държава реално би могла да удължава по свое усмотрение въпросната процедура и така да отлага приемането на окончателно решение.

104

Още повече, нито жалбоподатели 1 и 2, нито дружествата, чиито синдици са те, са представили становища в рамките на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО, въпреки че самите те или представители на тези дружества са присъствали на срещата с Комисията от 23 март 2005 г.

105

В писмената си дуплика Комисията подчертава, че „debt-for-equity-swap“ (замяна на вземания срещу активи) зависела от споразумението относно заема в размер на 9,25 милиона евро, отпуснат на Kliq от KG Holding. Не ставало въпрос за едностранен акт от страна на Kliq. Кралство Нидерландия се било противопоставило на отправената от Kliq молба и сигнализирало до rechter-commissaris, че за трансформирането на заема за оздравяване в собствен капитал е било необходимо разрешението на Комисията. Rechter-commissaris пренебрегнал тези доводи. Според него по настоящото дело в случай на извършване на прихващане и пълно изплащане на дялове ставало въпрос само за начин за привеждане в действие на разрешена помощ за оздравяване в съответствие с националните разпоредби.

106

Разпореденото от синдика конвертиране на 9,25 милиона евро от заема за оздравяване в собствен капитал противоречало на точка 3.1 от насоките, по силата на която помощта за оздравяване трябвало да приеме формата на обезпечения на заеми или на заеми и заемите за оздравяване трябвало да бъдат върнати в дванадесетте месеца след последната вноска в полза на предприятието. Rechter-commissaris не тълкувал разпоредбите на националното право в съответствие с общностното право, въпреки че разполагал с широки дискреционни правомощия относно молбата на Kliq.

107

Според Комисията да се приемат защитаваните от жалбоподатели 1 и 2 тези би имало за последица, че когато държава членка направи уведомление за план за помощ за преструктуриране и започне официалната процедура по разследване, самият факт, че впоследствие национална юрисдикция постанови без нейно разрешение да се предостави тази помощ за преструктуриране, щял да задължи държавата да започне втора официална процедура по разследване.

108

Като оспорва доводите на жалбоподател 2, Комисията подчертава, че в точка 6.2.3.1 от обжалваното решение не е анализирала актовете на нидерландската изпълнителна власт, а постановлението на rechter-commissaris от 22 август 2005 г. Отговорността за извършените на негова основа действия на синдика следвало да се носи от Кралство Нидерландия, тъй като действията били извършени по разпореждане на член на нидерландската съдебна власт.

109

Комисията посочва, че става въпрос за държавни ресурси, изхождащи по-конкретно от изпълнителната власт на Кралство Нидерландия под формата на заем за оздравяване, който по принцип следвало да се върне на държавата. Кралство Нидерландия, и по-конкретно съдебната му власт, е можело да упражнява контрол върху тези средства. То е постановило трансформирането на заема в собствен капитал.

110

Според Комисията постановлението на rechter-commissaris не е съвместимо с общия пазар. Кредитор не би трансформирал заема си в собствен капитал на предприятие в затруднение. Възможностите да събере част от дължимото му в случай на изпадане в несъстоятелност биха намалели значително. Комисията изтъква също, че договорът за заем между KG Holding и Kliq съдържа забрана за прихващане. Ако rechter-commissaris не бе приел постановлението си, Kliq не би имало никаква възможност да задължи KG Holding да трансформира заема в собствен капитал.

111

Съдебната практика също многократно потвърждавала, че съдебните актове могат да представляват държавни помощи.

112

Дори постановлението на rechter-commissaris от 22 август 2005 г. да не представлява нито акт, отговорността за който се носи от държавата, нито следователно държавна помощ, това нямало да промени заключението ѝ, че заемът в размер на 9,25 милиона евро трябва да бъде възстановен. В такъв случай би имало злоупотреба с помощ по смисъла на членове 14 и 16 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41). Комисията дала съгласие само за помощ за оздравяване под формата на краткосрочен заем. Впоследствие този заем бил трансформиран без нейно съгласие в собствен капитал, считано от края на август 2005 г. Ако не била на държавата, отговорността за това трансформиране следователно била на друго лице. В такъв случай това друго лице щяло да използва помощта по начин, различен от одобрения от Комисията, което представлява злоупотреба с държавна помощ.

113

В писмената си дуплика Комисията подчертава, че съдържанието на поетапния план е същото като „debt-for-equity-swap“, което тя е описала в точка 3 от приложението към решението за започване на процедурата. Постановлението на rechter-commissaris относно трансформирането на помощта за оздравяване в помощ за преструктуриране противоречало на общностното право и отговорност за него носела държавата. В случая ставало въпрос не за средства, получени в резултат на реализирана от Kliq печалба, а за средства, произтичащи от отпуснат от Кралство Нидерландия заем за оздравяване.

114

Що се отнася до възстановяването на лихвите, Комисията изтъква, че никой, и по-конкретно жалбоподатели 1 и 2 не са я уведомили за нидерландските разпоредби, преди да приеме обжалваното решение. При липса на подобна специфична информация преди приемането на обжалваното решение за нея е било невъзможно при формулирането на решенията ѝ, постановяващи възстановяването, да вземе предвид всички възможни национални разпоредби.

115

Жалбоподатели 1 и 2 твърдят по същество, че прихващането между задължението за изплащане на дружествените дялове и заема, възлизащ на 9,25 милиона евро, не е било предмет на решението за започване на процедурата. Според Комисията това прихващане следва да се счита за частично изпълнение на помощта за преструктуриране, за която Кралство Нидерландия е направило уведомление. Що се отнася до лихвите за възстановяване, според жалбоподатели 1 и 2 Комисията неправилно приела, че те текат до датата на възстановяването.

116

На първо място следва да се разгледа въпросът дали осъщественото вследствие на постановлението на rechter-commissaris прихващане между задължението за изплащане на дружествените дялове и вземането в размер на 9,25 милиона евро е предмет на решението за започване на процедурата.

117

Във връзка с това следва да се припомни, че съгласно член 6 от Регламент № 659/1999 решението за започване на процедурата трябва да постави заинтересованите страни в състояние да участват ефективно в официалната процедура по разследване, в хода на която те ще имат възможността да изтъкнат своите доводи (Решение на Първоинстанционния съд от 30 април 2002 г. по дело Правителство на Гибралтар/Комисия, T-195/01 и T-207/01, Recueil, стр. II-2309, точка 138). Единственият предмет на процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, е да задължи Комисията да осигури всички потенциално заинтересовани страни да бъдат уведомени и да имат възможност да изтъкнат своите доводи (Решение на Съда от по дело Intermills/Комисия, 323/82, Recueil, стр. 3809, точка 17).

118

Съгласно точка 1 от решението за започване на процедурата то има за предмет уведомлението от 26 януари 2004 г., чрез което Кралство Нидерландия е обявило намерението си да предостави на KG Holding помощ за преструктуриране. Точка 15 от посоченото решение уточнява, че въпросната мярка цели да трансформира в собствен капитал помощта за оздравяване, предоставена от държавата на KG Holding, включително и припадащите ѝ се лихви. Това трансформиране е част от план за преструктуриране, изложен в точка 10 от посоченото решение. Според този план помощта за преструктуриране се състои в отпускането от KG Holding на 9,25 милиона евро от държавния заем за оздравяване в полза на Kliq и след това в трансформирането на този заем в собствен капитал. Тази мярка за преструктуриране се споменава също и в точка 3 от приложението към решението за започване на процедурата.

119

Прихващането между задължението за изплащане на дружествените дялове и вземането в размер на 9,25 милиона евро не се споменава в решението за започване на процедурата. Всъщност въпросното постановление на rechter-commissaris е от 22 август 2005 г. и следователно е постановено след приемането на решението за започване на процедурата от Следователно за Комисията не е било възможно да упомене това прихващане в решението за започване на процедурата.

120

Това прихващане, извършено вследствие постановлението на rechter-commissaris, следва да бъде разграничено от трансформирането на заема за оздравяване в собствен капитал в съответствие с плана за преструктуриране, за който Кралство Нидерландия е подало уведомление до Комисията.

121

Що се отнася до това прихващане, от данните по делото, и по-конкретно от постановлението на rechter-commissaris от 22 август 2005 г., следва, че то е предвидено в разработения от Kliq поетапен план. Съгласно този поетапен план KG Holding следвало да изпълни задължението си към Kliq за изплащане на притежаваните от него дружествени дялове в Kliq чрез извършване на това прихващане и след това тези дружествени дялове трябвало да бъдат продадени.

122

В настоящия случай Kliq е поискало от rechter-commissaris на основание член 69 от Faillissementswet (нидерландския Закон за несъстоятелността) да разпореди синдикът на KG Holding да съдейства за изпълнение на поетапния план.

123

С постановление от 22 август 2005 г. rechter-commissaris е уважил молбата на Kliq. Така той имплицитно е разпоредил на синдика на KG Holding да изплати изцяло притежаваните от KG Holding дялове в Kliq и да прихване тази сума с част от помощта за оздравяване, възлизаща на 9,25 милиона евро, дадена в заем на Kliq от KG Holding.

124

Действително, това прихващане е довело до трансформирането на част от заема за оздравяване, възлизаща на 9,25 милиона евро, в собствен капитал на Kliq и следователно е имало същия ефект, който е бил конкретно предвиден в плана за преструктуриране, изложен в решението за започване на процедурата.

125

Следва обаче да се заключи, че rechter-commissaris не е разпоредил изпълнението на плана за преструктуриране в същия му вид, за който Кралство Нидерландия е подало уведомление до Комисията.

126

На първо място, следва да се отбележи, че съгласно точка 1.1 от постановлението то е имало за предмет молбата на Kliq, подадена на основание член 69 от Faillissementswet и целяща да се получи съдействието на синдика на KG Holding за изпълнение на поетапния план, а именно, първо, изпълнението от KG Holding на задължението му към Kliq за изплащане на дяловете чрез прихващане между задължението за изплащане и заема в размер до 9,25 милиона евро, и след това, продажбата на притежаваните от KG Holding дялове в Kliq.

127

Това постановление следователно се е отнасяло не само до частта от помощта за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро, но също и до задължението за изплащане на дружествените дялове. Всъщност разглежданото прихващане зависело от изплащането на дружествените дялове. За разлика от това, трансформирането на заема за оздравяване в собствен капитал, така както е предвидено в плана за преструктуриране, щяло да засегне само помощта за оздравяване. Следователно предметът на постановлението ясно се разграничава от този на плана за преструктуриране.

128

На следващо място, следва да се отбележи, че постановлението на rechter-commissaris е основано само на нидерландското право на несъстоятелността, в случая на член 69 от Faillissementswet.

129

От постановлението на rechter-commissaris следва, че той е проверил дали изпълнението на поетапния план съставлява предимство за всички кредитори на KG Holding. В крайна сметка е решил, че пълното изплащане на притежаваните от KG Holding в Kliq дялове и прихващането на тази сума с частта от помощта за оздравяване, възлизаща на 9,25 милиона евро, дадена в заем на Kliq от KG Holding, представлява такова предимство.

130

Поради това rechter-commissaris не е изпълнил плана за преструктуриране, а е постановил изпълнението на поетапния план, така както Kliq е поискало.

131

Още повече, следва да се отбележи, че rechter-commissaris не е участвал в изготвянето нито на плана за преструктуриране, нито на молбата за помощ за преструктуриране. Отговорна за това е била изпълнителната власт. Следователно тя би била компетентна да пристъпи към изпълнение на помощта за преструктуриране, ако същата бъдела одобрена от Комисията. Rechter-commissaris, в качеството си на независима юрисдикция, се е произнесъл в постановлението си относно активите и пасивите на предприятия, включващи и част от помощта за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро, без да държи сметка за планираната от нидерландските власти помощ за преструктуриране, за която е направено уведомление до Комисията.

132

Следва също да се вземе предвид фактът, че както признава Комисията на съдебното заседание, към момента на произнасяне на постановлението на rechter-commissaris нидерландските власти вече не са искали да изпълнят плана за преструктуриране във вида, в който е бил съобщен на Комисията.

133

Още повече, следва да се отбележи, че нидерландските власти не са участвали при трансформирането на частта от заема за оздравяване в собствен капитал. Според постановлението на rechter-commissaris и противно на посоченото в съображения 19 и 43 от обжалваното решение не Кралство Нидерландия трябва да трансформира заема в собствен капитал, а синдикът на KG Holding е задължен да съдейства за това трансформиране. Както следва от писмената ѝ защита, Комисията е знаела за това към момента на приемане на обжалваното решение. В защитата тя обяснява, че е приела, че отговорността за въпросната част от помощта се носела от държавата, поради мотива че дори мярката да не била постановена от нидерландската изпълнителна власт, тя все пак била постановена от rechter-commissaris.

134

Следва да се заключи, че в случая трансформирането на заема за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро чрез разпореденото от rechter-commissaris прихващане между задължението на KG Holding за изплащане на дружествените дялове и вземането на последното към Kliq по силата на договора за заем е различна мярка от тази, за която Кралство Нидерландия е направило уведомление. Постановлението на rechter-commissaris се отнася до активите и пасивите на KG Holding и на Kliq, включващи и част в размер на 9,25 милиона евро от одобрената от Комисията помощ за оздравяване, независимо от помощта за преструктуриране, за която Кралство Нидерландия е подало уведомление. Затова трансформирането чрез прихващане не попада в рамките на решението за започване на процедурата.

135

Несъмнено, както подчертава и Комисията, от Решението на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini (C-119/05, Сборник, стр. I-6199, точки 60 и 61) следва, че националната юрисдикция трябва да тълкува разпоредбите на националното право, доколкото е възможно, по начин, който дава възможност тези разпоредби да се прилагат така, че да допринасят за прилагането на общностното право, и е длъжна да гарантира пълното действие на нормите на общностното право, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение разпоредбите на националното законодателство, които им противоречат. Вярно е също, както изтъква Комисията, че националната юрисдикция трябва да се старае да не приема решение, чиято единствена последица би била разширяването на кръга от получатели на неправомерната помощ. (Решение на Съда от по дело Transalpine Ölleitung in Österreich, C-368/04, Recueil, стр. I-9957, точка 57).

136

Задължението на rechter-commissaris да вземе предвид общностното право по отношение на помощта за оздравяване обаче по никакъв начин не променя факта, че той не е взел решение за изпълнение на помощта за преструктуриране и че постановлението му не попада в рамките на решението за започване на процедурата.

137

Що се отнася до довода на Комисията, че отговорността за постановлението на rechter-commissaris е на държавата, следва да се отбележи, че в случая въпросът не е да се установи дали отговорността за актовете на съдебната власт се носи от държавата (по този въпрос вж. Решение на Съда от 30 септември 2003 г. по дело Köbler, C-224/01, Recueil, стр. I-10239, точки 31—33), а дали, както е посочено в съображение 43 от обжалваното решение, националният съд е постановил изпълнението на помощ за преструктуриране, за която Кралство Нидерландия е подало уведомление.

138

Що се отнася до довода на Комисията, че тя не е длъжна да разшири предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура, когато съответната държава членка измени разглежданата помощ, следва да се посочи, че в настоящия случай постановлението на rechter-commissaris не се отнася до помощта за преструктуриране, за която Кралство Нидерландия е направило уведомление. Затова в случая не става въпрос за изменение на тази помощ.

139

Освен това доводът, че е налице злоупотреба с разрешена помощ за оздравяване, на който Комисията се позовава при условията на евентуалност, в случай че Първоинстанционният съд приеме, че постановлението на rechter-commissaris не представлява държавна помощ, следва да се отхвърли. Всъщност, от една страна, Комисията е започнала официална процедура за разследване на помощта за преструктуриране, за която Кралство Нидерландия е направило уведомление, а не на злоупотребата с одобрената от нея помощ за оздравяване. От друга страна, от мотивите на обжалваното решение не следва, че то се отнася до злоупотреба с държавна помощ.

140

Поради това доводите на Комисията не могат да се приемат.

141

От гореизложеното следва, че член 2 от обжалваното решение следва да бъде отменен, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи на жалбоподатели 1 и 2 относно частта от помощта за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро.

142

Това правно основание се отнася до възстановяването на получената накрая помощ за оздравяване от Kliq Reïntegratie. Жалбоподатели 1 и 3 оспорват мотивите на обжалваното решение, както и основателността на задължението за предявяване за вписване в производството по несъстоятелност на вземането срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро.

143

Що се отнася до предявяването за вписване пред синдика на вземането на Кралство Нидерландия срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност, жалбоподатели 1 и 3 твърдят, че Комисията е допуснала грешки в преценката и че поради това мотивите на обжалваното решение са неясни или най-малкото непълни, което е в нарушение на член 87, параграф 1 ЕО и на член 253 ЕО. От обжалваното решение не ставало ясно дали Комисията счита, че става въпрос за правомерна или неправомерна помощ в размер на 35,75 милиона евро, която трябва да бъде възстановена на Кралство Нидерландия, или счита, че става въпрос за одобрена от нея на основание параграф 23, буква г) от насоките помощ за оздравяване. Първото тълкуване можело да се изведе от членове 1, 2 и 3 от обжалваното решение, докато съображения 47—50 и член 3 от обжалваното решение били в подкрепа на второто тълкуване, което обаче се обезсилвало от член 1 и от съображения 39 и 56 от обжалваното решение, съгласно които мярката, за която е направено уведомление, не може да се счита за съвместима с общия пазар.

144

Според жалбоподатели 1 и 3 е възможно в член 3 от обжалваното решение Комисията да е искала само да посочи, че Кралство Нидерландия трябва да събере стойността на одобрения заем за оздравяване от страната, сключила договора за заема, единствено в предвидените от националното право условия, без да се произнася по въпроса коя е тази договаряща страна.

145

Комисията оспорва представените от жалбоподатели 1 и 3 доводи.

146

Жалбоподатели 1 и 3 поддържат, че мотивите на обжалваното решение са непълни по отношение на сумата от 35,75 милиона евро.

147

В тази връзка следва да се припомни, че задължението за мотивиране съставлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за основателността на обжалваното решение, който спада към законосъобразността по същество на спорния акт и трябва да отговаря на установените от съдебната практика изисквания. (вж. точки 62 и 63 по-горе).

148

В случая в съображения 7 и 8 от обжалваното решение Комисията описва контекста на помощта за преструктуриране, за която Кралство Нидерландия е направило уведомление с писмо от 26 януари 2004 г. Там тя посочва именно че през декември 2003 г. е разрешила помощ за оздравяване в размер на 45 милиона евро в полза на KG Holding в очакване на план за преструктуриране. В съображение 14 от обжалваното решение Комисията подчертава, че според плана за преструктуриране предоставената на KG Holding помощ за оздравяване, 35,75 милиона евро от която са били предоставени впоследствие на Kliq Reïntegratie, щяла да бъде трансформирана в помощ за преструктуриране чрез преобразуване в собствен капитал.

149

В съображение 22 от обжалваното решение Комисията посочва, че спорната мярка се състои в трансформирането на предоставената от Кралство Нидерландия на KG Holding помощ за оздравяване и лихвите върху нея в собствен капитал. След като в съображения 30—38 от обжалваното решение е разгледала условията, които следва да бъдат изпълнени с оглед на получаването на разрешение за помощта за преструктуриране, в съображение 39 от него Комисията заключава, че тъй като предвидените от насоките условия за получаването на помощ за преструктуриране не са били изпълнени, тя не може да разреши плана за преструктуриране и че следователно помощта за преструктуриране не може да бъде одобрена. Така член 1 от обжалваното решение предвижда, че помощта за преструктуриране е несъвместима с общия пазар.

150

Съображения 47—50 от обжалваното решение се отнасят до частта от помощта за оздравяване в размер на 35,75 милиона евро. В тях Комисията посочва условията за разрешаване на план за ликвидация, сред които и задължението на Кралство Нидерландия да предяви за вписване пред синдика вземането си срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро, в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност. Член 3 от обжалваното решение предвижда това задължение, както и задължението за Кралство Нидерландия да следи съответните дружества да бъдат ликвидирани по такъв начин, че да се прекрати нарушението на конкуренцията, и по-конкретно да се прекрати дейността им и активите им да се продадат при пазарни условия и в най-кратък срок.

151

Следователно в мотивите на обжалваното решение Комисията прави ясно разграничение между помощта за оздравяване и помощта за преструктуриране. Тя взима предвид контекста на помощта за преструктуриране, която е на същата стойност като помощта за оздравяване. Като задължава Кралство Нидерландия да предяви за вписване в производството по несъстоятелност пред синдика вземането си срещу дружествата „[KG Holding ] и/или Kliq Reïntegratie“, възлизащо на 35,75 милиона евро, Комисията взима под внимание сложността на случая, що се отнася по-специално до собствеността върху активите на тези дружества, изложена в съображение 15 от обжалваното решение.

152

Впрочем в рамките на административната процедура на 23 март 2005 г. Комисията е организирала среща относно искането за разрешаване на помощта за преструктуриране, в която са участвали представителите на KG Holding и на Kliq Reïntegratiе. Следователно контекстът на обжалваното решение също е бил добре познат на тези дружества.

153

Като съдържат, на първо място, съображения, според които условията за разрешаване на помощ за преструктуриране не са били изпълнени, и на следващо място, изложение на последствията от тези съображения за частта от помощта за оздравяване в размер на 35,75 милиона евро, мотивите на обжалваното решение показват по ясен и недвусмислен начин доводите на Комисията и следователно отговарят на условията на член 253 ЕО.

154

Жалбоподатели 1 и 3 подчертават, че Комисията неправилно е приела, че Кралство Нидерландия трябва да предяви за вписване пред синдика вземането си срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро, в качеството си на кредитор в производството по несъстоятелност.

155

В решението си от 16 декември 2003 г. Комисията се съгласила сумата от 35,75 милиона евро да бъде използвана за финансиране на освобождаването на персонал и за обратното изкупуване на излишни договори на Kliq Reïntegratie, като се има предвид, че последното трябвало да се ликвидира впоследствие, което било несъвместимо със задължението за възстановяването на посочената сума в тежест на KG Holding и/или Kliq Reïntegratie.

156

Комисията знаела, че в рамките на планираната операция за преструктуриране Kliq Reïntegratie щяло да функционира само като съвкупност, в която недоходоносните елементи на KG Holding щели да бъдат ликвидирани, и че Kliq Reïntegratie щяло да бъде ликвидирано на свой ред след изпълнението на различните дългове и планове за освобождаване на служители. Както посочва Комисията в точки 2.1 и 2.4 от решението си от 16 декември 2003 г., 35,75 милиона евро били предназначени за набавяне на средства за изпълнение на задълженията по текущите договори и за покриване на разходите по социалния план.

157

В писмените си реплики жалбоподатели 1 и 3 изтъкват, че преформулирането на наложените по силата на решението от 16 декември 2003 г. задължения на Кралство Нидерландия е излишно, тъй като това решение вече било определило задълженията, в случай че помощта за оздравяване не бъде превърната в помощ за преструктуриране или в случай че Комисията не разреши помощта за преструктуриране. Още повече, като се има предвид начинът, по който разследването е било ограничено в решението за започване на процедурата, Комисията трябвало да се ограничи до разглеждането на искането за одобрение на помощта за преструктуриране и в съответствие с решението от да се задоволи с констатацията, че в случай че тя не даде исканото одобрение, Кралство Нидерландия ще бъде длъжно да докаже, че заемът за оздравяване е бил върнат или че е получило обезщетение съобразно националното право на несъстоятелността. Въпросът в каква степен Кралство Нидерландия е изпълнило това задължение не трябвало да е предмет на обжалваното решение. Разглеждането на помощта за преструктуриране, за която е направено уведомление, и започналата във връзка с това процедура по член 88, параграф 2 ЕО не можели да бъдат използвани, за да се провери спазването на предходно решение и задълженията, наложени или произтичащи от него за Кралство Нидерландия.

158

Жалбоподател 3 добавя, че на 23 декември 2003 г. Кралство Нидерландия е сключило договор за заем с KG Holding за сумата от 45 милиона евро. Последното е сключило на свой ред договор за заем в размер на 35,75 милиона евро с Kliq Reïntegratie и с Kliq в размер на 9,25 милиона евро. Кралство Нидерландия нямало нито на основание на договора за заем, нито на основание на националното право вземане срещу Kliq Reïntegratie.

159

Жалбоподател 3 изтъква, че Kliq Reïntegratie не може да бъде определено като предприятие получател. Комисията не посочвала нито в обжалваното решение, нито в решението от 16 декември 2003 г. за одобряване на заема за оздравяване, че на Kliq Reïntegratie е била предоставена държавна помощ. В решението от , както и в съображение 24 и в член 1 от обжалваното решение Комисията изтъквала държавна помощ само по отношение на KG Holding.

160

Жалбоподател 3 добавя, че Kliq Reïntegratie не може по никакъв начин да бъде определено като получател на държавна помощ, тъй като към момента, в който му е бил отпуснат заема в размер на 35,75 милиона евро, то вече не упражнявало никаква икономическа дейност и следователно вече не можело да се разглежда като предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Договорът за заем, сключен между KG Holding и Kliq Reïntegratie и одобрен от Комисията с решението ѝ от 16 декември 2003 г., бил датиран от Дейността на Kliq Reïntegratie била прехвърлена на Kliq, считано от

161

В таблица 2 от решението ѝ от 16 декември 2003 г. Комисията посочвала, че макар и целта на заема да не изглеждала строго ограничена до поддържането на обичайната дейност на KG Holding, в настоящия случай той все пак можел да се разглежда като заем за оздравяване. Заемът от 35,75 милиона евро всъщност бил необходим за покриване на разходите по освобождаването на 1200 членове на персонала и за обратното изкупуване на станали излишни договори за лизинг и за наем. Комисията добавяла, че този заем трябвало също така да позволи на предприятието да разполага с необходимите ликвидни средства за изпълнение на текущите договорни задължения.

162

Според жалбоподател 3 било възможно в член 3 от обжалваното решение Комисията да е искала само да посочи, че Кралство Нидерландия трябва да предяви за вписване произтичащото от държавния заем вземане в размер на 35,75 милиона евро пред синдика по несъстоятелността на страната по договора, на която държавата заела тази сума, а именно KG Holding. Държавата обаче предявила за вписване вземането си пред синдика по несъстоятелността на KG Holding и пред този на Kliq Reïntegratie.

163

В писмената си реплика жалбоподател 3 се позовава на точка 9 от решението за започване на процедурата, според която KG Holding следва да ликвидира Kliq Reïntegratie, което било губещо, и да учреди ново дъщерно дружество Kliq. В рамките на плана за преструктуриране в тежест на Kliq било да възстанови дългосрочната жизнеспособност на KG Holding. В точка 10 от решението за започване на процедурата Комисията посочила също че Kliq Reïntegratie трябвало да бъде ликвидирано преди края на 2004 г. В схемата, фигурираща в точка 11 от решението за започване на процедурата, Комисията поставила забележката „За прекратяване“ до името на Kliq Reïntegratie.

164

Комисията оспорва представените от жалбоподатели 1 и 3 доводи.

165

Жалбоподатели 1 и 3 твърдят, на първо място, че предвиденото в решението на Комисията от 16 декември 2003 г. предоставяне на заема за оздравяване, възлизащ на 35,75 милиона евро, за финансирането на ликвидацията на Kliq Reïntegratiе е несъвместимо със задължението за предявяване за вписване на вземането на Кралство Нидерландия срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie.

166

В началото следва да се припомни, че както е видно от параграф 10 от насоките, помощта за оздравяване е временна по естеството си. Съгласно параграф 23, буква г) от насоките тя трябва да бъде придружена от поемането на задължение от държавата членка да представи на Комисията в шестмесечен срок, считано от разрешаването на помощта за оздравяване, или план за преструктуриране, или план за ликвидация, или доказателство, че заемът е бил върнат в пълен размер. Параграф 25 от насоките гласи, че помощта за оздравяване е извънредна мярка, която има за цел да поддържа дейността за ограничен период от време, през който може да се прецени бъдещето на предприятието.

167

От това следва, че по принцип ако план за преструктуриране или за ликвидация не бъде предоставен на Комисията, помощта следва да бъде върната. В настоящия случай според Комисията връщането се осъществява чрез предявяване за вписване на вземането срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро.

168

Решението на Комисията от 16 декември 2003 г. не изключва връщането на помощта чрез предявяването. От точки 1 и 2.1 от посоченото решение следва, че помощта е била предназначена за оздравяването на дружествата от група Kliq, а именно KG Holding и дъщерните му дружества Kliq и Kliq Reïntegratie. В точки 2.1 и 2.4 от решението Комисията е посочила, че 35,75 милиона евро са били предназначени да се набавят средствата за изпълнение на задълженията по текущите договори и да се покрият разходите по социалния план на Kliq Reïntegratie.

169

Прилагайки насоките, Комисията е одобрила помощта за оздравяване. Освен това в решението от 16 декември 2003 г. е уточнено, че в съответствие с параграф 23, буква г) от насоките Кралство Нидерландия се е задължило да представи план за преструктуриране или за ликвидация или доказателство, че заемът е бил върнат в пълен размер.

170

С оглед на гореизложеното следва да се установи, че доводът на жалбоподатели 1 и 3, че упоменатото в решението на Комисията от 16 декември 2003 г. предоставяне на помощта за оздравяване е несъвместимо с връщането, трябва да се отхвърли.

171

Що се отнася до довода на жалбоподатели 1 и 3, че обжалваното решение е излишно, тъй като решението от 16 декември 2003 г. вече определя наложените на Кралство Нидерландия задължения, в случай че помощта за оздравяване не бъде превърната в помощ за преструктуриране или в случай че Комисията не разреши помощта за преструктуриране, следва да се подчертае, че сам по себе си фактът, че дадено решение е излишно, не го прави неправомерно.

172

В писмените си реплики жалбоподатели 1 и 3 изтъкват, че в съответствие с решението за започване на процедурата обжалваното решение трябвало да се ограничи до разглеждане на молбата за одобряване на помощта за преструктуриране и не трябвало да се разпростира към задължения във връзка с помощта за оздравяване, които вече следвали от решението от 16 декември 2003 г.

173

Следва да се отбележи впрочем, че в жалбите си жалбоподатели 1 и 3 не са изложили правно основание, изведено от факта, че като се е произнесла по помощта за оздравяване в обжалваното решение, Комисията е излязла извън рамките на решението за започване на процедурата. Следователно трябва да се приеме, че като оспорват обжалваното решение, поради факта че Комисията не е спазила установените в решението за започване на процедурата граници на разследване, жалбоподатели 1 и 3 развиват ново правно основание в писмените си реплики. Следователно тъй като е формулирано без никакво обяснение, което да може да обоснове късното му представяне, в приложение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник това правно основание следва да се отхвърли като просрочено.

174

Жалбоподател 3 поддържа също, че Kliq Reïntegratie не е било получател на помощта и че Кралство Нидерландия нямало вземане срещу него. Още повече, след получаване на заема в размер на 35,75 милиона евро то вече не било предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

175

Първо, що се отнася до довода, че Kliq Reïntegratie не е бил получател на държавната помощ и че държавата нямала вземане срещу това дружество, следва да се припомни, че съгласно общностното право когато Комисията установи, че помощите са несъвместими с общия пазар, тя може да разпореди на държавата членка да събере тези помощи от получателите (Решение на Съда от 8 май 2003 г. по дело Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия, C-328/99 и C-399/00, Recueil, стр. I-4035, точка 65 и Решение на Съда от по дело Германия/Комисия, C-277/00, Recueil, стр. I-3925, точка 73), или с други думи от предприятията, които са се ползвали действително от тях (в този смисъл вж. Решение на Съда от по дело Белгия/Комисия, C-457/00, Recueil, стр. I-6931, точка 55 и Решение на Съда от по дело Германия/Комисия, посочено по-горе, точка 75).

176

Помощта за оздравяване в размер на 45 милиона евро е била предназначена за оздравяването на дружествата от група Kliq. Сумата от 35,75 милиона евро е била предназначена за набавяне на средствата за изпълнение на задълженията по текущите договори и за покриване на разходите по социалния план на Kliq Reïntegratie. Именно последното реално е получило сумата от 35,75 милиона евро от отпуснатия на KG Holding заем за оздравяване. Kliq Reïntegratie е дъщерно дружество, притежавано 100% от KG Holding. Следователно последното е просто един посредник, що се отнася до получаването на помощта, от която Kliq Reïntegratie се е ползвало действително.

177

Следователно Комисията е могла основателно да приеме Kliq Reïntegratie за получател на помощта, възлизаща на 35,75 милиона евро, без да е необходимо Първоинстанционният съд да проверява дали е съществувало вземане на Кралство Нидерландия срещу последното.

178

Що се отнася до довода на жалбоподател 3, че към момента на предоставяне на заема в размер на 35,75 милиона евро Kliq Reïntegratie не можело вече да се счита за предприятие по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране (вж. Решение на Съда от 23 април 1991 г. по дело Höfner и Elser, C-41/90, Recueil, стр. I-1979, точка 21 и Решение на Съда от по дело Wouters и др., C-309/99, Recueil, стр. I-1577, точка 46 и цитираната съдебна практика). От постоянната съдебна практика следва също, че икономическа дейност е всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар (вж. Решение Wouters и др., посочено по-горе, точка 47 и цитираната съдебна практика).

179

Основната дейност на Kliq Reïntegratie се състояла в предоставяне на услуги в областта на настаняването на работа на търсещите работа лица, реинтегриране на работниците с увреждания, търсенето в полза на работодателите на работници, които могат да заемат свободни длъжности, и услуги в областта на намирането на работа като цяло. С оглед на цитираната в точка 178 по-горе съдебна практика следва да се приеме, че Kliq Reïntegratie е упражнявало икономическа дейност.

180

Към момента на предоставяне на заема за оздравяване в размер на 35,75 милиона евро на Kliq Reïntegratie по договора за заем, сключен от последното с KG Holding на 24 декември 2003 г. и одобрен от Комисията с решение от , Kliq Reïntegratie все още не е било изпаднало в несъстоятелност. Според жалбоподател 3 считано от Kliq е поело част от договорите на Kliq Reïntegratie по пазарна цена, назначени са били нови управители, разходите са били намалени и част от служителите на Kliq Reïntegratie (500 от 1450 служители) са били наети от Kliq. Жалбоподател 3 добавя, че по отношение на частта от персонала, която не е била наета от Kliq, е бил въведен в действие социален план, както и по-конкретно план за освобождаване на заетите лица.

181

Към 1 октомври 2003 г. Kliq Reïntegratie все още е отговаряло по непоетата от Kliq част от договори и е имало 950 служители. Финансовите средства за социалния план са били на разположение едва след сключването на договора за заем на На последно място, Kliq Reïntegratie е изпаднало в несъстоятелност чак шестнадесет месеца след поемането на част от договорите от Kliq, а именно на Тези обстоятелства показват, че когато му е бил отпуснат заемът за оздравяване в размер на 35,75 милиона евро по договора за заем, сключен от него с KG Holding на , Kliq Reïntegratie все още е упражнявало икономическа дейност и е можело да бъде определено като предприятие получател на помощта за оздравяване.

182

От това следва, че доводите на жалбоподатели 1 и 3 не могат да се приемат.

183

Жалбоподателите твърдят, че в съображения 43—46 и в член 2 от обжалваното решение Комисията е решила в нарушение на членове 87 ЕО и 88 ЕО, че Кралство Нидерландия трябва да претендира възстановяването от KG Holding и Kliq на предоставената помощ, възлизаща на 9,25 милиона евро. Освен това в съображения 47—50 и в член 3 от обжалваното решение Комисията неправилно решила, че за да получи възстановяване на помощта в размер на 35,75 милиона евро от KG Holding и/или от Kliq Reïntegratie, Кралство Нидерландия трябва да предяви за вписване вземането си срещу последните в производството по несъстоятелност. Поради несъстоятелността на KG Holding, на Kliq Reïntegratie и на Kliq възстановяването на стойността на помощта станало невъзможно и изгубило смисъл, доколкото възстановяването на тези суми чрез предявяването за вписване на вземането в производството по несъстоятелност вече не било необходимо и било излишно за прекратяване нарушението на конкуренцията.

184

Съгласно постоянната съдебна практика целта на решението, с което се постановява възстановяването на помощта, била да се възстанови ефективната конкуренция, тоест да се възстанови положението, такова каквото е било преди предоставянето на несъвместимата помощ. Тази цел щяла да бъде постигната, когато стойността на предоставената неправомерна помощ, увеличена с лихвите за забава, бъдела върната от получателя, при условие че тогава той щял да изгуби предимството на пазара, от което се е ползвал по отношение на конкурентите си, и че вследствие на това щяло да се възстанови положението на пазара отпреди изплащането на помощта. Ако предприятията получатели вече не са действащи на посочения пазар, възстановяването на стойността на помощта от масата на несъстоятелността не било необходимо.

185

Жалбоподателите признават, че съгласно Решение от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия, точка 175 по-горе (точка 85) помощта трябва да бъде възстановена чрез отразяването на вземането в масата на несъстоятелността. Това решение обаче се позовава на Решение на Съда от по дело Комисия/Белгия (52/84, Recueil, стр. 89) и на Решение на Съда от по дело Белгия/Комисия (C-142/87, Recueil, стр. I-959), които се отнасят до случаи, в които предприятието получател все още не е било обявено в несъстоятелност към датата на спорното решение и следователно е можело да развива потенциално дейност на пазара. Следователно тези дела трябвало да се разграничат от настоящия случай, в който предприятията получатели вече не упражняват дейност на пазара поради обявяването му в несъстоятелност.

186

В писмените си реплики жалбоподателите подчертават, че когато едно предприятие е прекратило напълно и окончателно дейността си, било е обявено в несъстоятелност и се е пристъпило към ликвидацията му, какъвто е случаят с KG Holding, се подразбира, че конкурентите му вече не могат да бъдат в по-неблагоприятно положение. Предприятието получател всъщност е изчезнало от пазара и икономически вече не съществува.

187

Жалбоподателите се позовават на решенията на Комисията от 30 октомври 2002 г. относно държавната помощ, предоставена от Италия на Industrie Navali Meccaniche Affini SpA (INMA) (ОВ L 22, 2003 г., стр. 36), и от относно помощ за преструктуриране, предоставена от Германия на Fairchild Dornier GmbH (Dornier) (ОВ L 357, стр. 36). В тях Комисията е приела, че трябва да се въздържа от пристъпване към възстановяване на помощта, когато предприятието получател е прекратило икономическата си дейност.

188

Жалбоподателите подчертават, че не оспорват постоянната съдебна практика, припомнена в Решение на Първоинстанционния съд от 19 октомври 2005 г. по дело CDA Datenträger Albrechts/Комисия (T-324/00, Recueil, стр. II-4309). По това дело когато Комисията приела решението си, предприятието получател все още не било обявено в несъстоятелност. В Решение от по дело Германия/Комисия, точка 175 по-горе, след обявяването му в несъстоятелност икономическата дейност на въпросното предприятие е била прехвърлена на 100% притежавано от него дъщерно дружество, върху което то е упражнявало контрол.

189

Комисията оспорва представените от жалбоподателите доводи.

190

Жалбоподателите оспорват по същество правомерността на разпореждането за възстановяване, съдържащо се в член 2, параграф 1 и в член 3 от обжалваното решение, поради факта на производството по несъстоятелност и прекратяването на икономическата им дейност.

191

На първо място, що се отнася до производството по несъстоятелност, следва да се отбележи, че несъстоятелността на KG Holding, на Kliq Reïntegratie и на Kliq е била обявена съответно на 8 и и , т.е. преди приемането на обжалваното решение на

192

Във връзка с това следва да се припомни, че от съдебната практика относно изпаднали в несъстоятелност предприятия получатели на помощи следва, че възстановяването на предишното положение и премахването на произтичащото от неправомерно предоставените помощи нарушение на конкуренцията могат по принцип да се осъществят чрез вписването в пасива на предприятието в ликвидация на задължение за връщане на въпросните помощи, с изключение на случаите, когато друго предприятие се е ползвало от тези помощи (вж. решение по дело CDA Datenträger Albrechts/Комисия, точка 188 по-горе, точка 101 и цитираната съдебна практика).

193

Според тази съдебна практика фактът, че предприятието е изпаднало в несъстоятелност, сам по себе си не поставя под съмнение принципа за възстановяване на помощта (в този смисъл вж. също Решение по дело Италия и SIM 2 Multimedia/Комисия, точка 175 по-горе, точки 53—55).

194

На второ място, що се отнася до прекратяването на икономическата дейност на съответните предприятия, следва да се припомни, че правомерността на едно решение в областта на държавните помощи следва да се преценява във връзка с данните, с които Комисията е разполагала към момента на приемането му (Решение от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия, точка 175 по-горе, точка 39), в случая към

195

Следва да се отбележи, че в хода на административната процедура жалбоподателите не са представили на Комисията никакво становище. Доводите на жалбоподателите обаче не са недопустими поради единствената причина, че не са ги изтъкнали в хода на административната процедура. Правото на жалба на едно лице не следва да се ограничава поради единствената причина, че макар в хода на административната процедура да е разполагало с възможност да изложи становище, относно преценка, съобщена при започването на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО и възпроизведена в обжалваното решение, то е пропуснало да го направи. (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 1996 г. по дело AIUFFASS и AKT/Комисия, T-380/94, Recueil, стр. II-2169, точка 64 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Cityflyer Express/Комисия, T-16/96, Recueil стр. II-757, точка 39).

196

Що се отнася до икономическата дейност на KG Holding, от съображения 19 и 20 от обжалваното решение следва, че нидерландските власти са изпратили две писма до Комисията, през септември 2005 г. и февруари 2006 г., за да я уведомят за развитието на започналото срещу KG Holding производство по несъстоятелност. Що се отнася до Kliq, от съображение 20 от обжалваното решение следва, че нидерландските власти са изпратили писмо до Комисията през януари 2006 г., за да я уведомят, че на 14 декември 2005 г. Kliq е било обявено в несъстоятелност и че съответното производство е започнало. От преписката не следва Комисията да е получила друга информация относно икономическата дейност на KG Holding и Kliq след обявяването им в несъстоятелност. Следователно тя не може да бъде упрекната, че при приемане на обжалваното решение е приела, че производството по несъстоятелност все още не е било приключило и че въпросните предприятия не са престанали да съществуват.

197

Що се отнася до икономическата дейност на Kliq Reïntegratie, от съображения 19 и 20 на обжалваното решение следва, че нидерландските власти са изпратили две писма до Комисията през септември 2005 г. и през февруари 2006 г., за да я уведомят за развитието на започналото срещу Kliq Reïntegratie производство по несъстоятелност. От преписката не следва Комисията да е получила друга информация относно икономическата дейност на Kliq Reïntegratie след обявяването му в несъстятелност. От точки 179—181 по-горе следва, че въпреки факта, че считано от 1 октомври 2003 г. Kliq е поело част от договорите на Kliq Reïntegratie, то все още е упражнявало икономическа дейност към датата на сключване на договора за заем в размер на 35,75 милиона евро през декември 2003 г. Това предприятие е обявено в несъстоятелност едва шестнадесет месеца след поемането на част от договорите му от Kliq, а именно на Комисията е знаела, че съгласно плана за преструктуриране Kliq Reïntegratie е трябвало да прекрати дейността си. Това обстоятелство не означава обаче, че към предприятието вече е било прекратило действително дейността си.

198

От преписката не следва, че предоставената от нидерландските власти информация е била откъслечна, така че Комисията да е трябвало да поиска Кралство Нидерландия да ѝ предостави допълнителна информация относно икономическото положение на съответните предприятия (в този смисъл вж. Решение на Съда от 13 април 1994 г. по дело Германия и Pleuger Worthington/Комисия, C-324/90 и C-342/90, Recueil, стр. I-1173, точка 29). Следователно Комисията е могла основателно да приеме, че фактът, че въпросните предприятия са били обявени в несъстоятелност, не е означавал сам по себе си, че те са престанали да съществуват.

199

Освен това, противно на твърдяното от жалбоподателите, от преписката не следва, че към момента на приемане на обжалваното решение въпросните предприятия са били прекратили напълно и окончателно икономическите си дейности.

200

Що се отнася до довода на жалбоподателите, че в случая възстановяването на помощта е невъзможно, следва да се припомни, от една страна, че сам по себе си фактът, че предприятията получатели на помощ са изпаднали в несъстоятелност, не означава непременно, че възстановяването на помощта е станало невъзможно, и от друга страна, че съответната държава членка може да впише вземането си в пасива на предприятията. Освен това следва да се добави, че евентуалните процедурни или други трудности по отношение на обжалвания акт не могат да окажат влияние върху правомерността му (в този смисъл вж. Решение на Съда от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, точка 185 по-горе, точки 62 и 63 и Решение на Съда от по дело Комисия/Франция, C-214/07, Сборник, стр. I-8357, точка 46). В случай на трудности по силата на правилото, което въвежда за държавите членки и за институциите на Общността взаимни задължения за лоялно сътрудничество, което именно е в основата на член 10 ЕО, Комисията и държавата членка трябва да си сътрудничат добросъвестно, за да преодолеят тези трудности, при пълно спазване на разпоредбите на Договора, и по-специално на тези относно държавните помощи (вж. Решение на Съда от по дело Комисия/Гърция, C-415/03, Recueil, стр. I-3875, точка 42 и цитираната съдебна практика).

201

Жалбоподателите са се позовали на посочените по-горе предишни решения на Комисията от 30 октомври 2002 г. и от , за да докажат неправомерността на обжалваното решение. Във връзка с това е достатъчно да се констатира, че всеки случай на държавна помощ следва да се преценява отделно от Първоинстанционния съд. Следователно посочените от жалбоподателите решения, които се отнасят до специфични случаи и нямат никаква връзка с настоящото решение, не са относими в настоящия случай.

202

От това следва, че доводите на жалбоподателите следва да се отхвърлят.

203

С оглед на изложените по-горе съображения член 2 на обжалваното решение следва да се отмени и жалбите да се отхвърлят в останалата им част.

204

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Когато обаче има няколко загубили делото страни, Първоинстанционният съд взема решение по разпределянето на съдебните разноски. Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Първоинстанционният съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

205

От гореизложеното следва, че тези разпоредби ще бъдат справедливо приложени, като се реши, че тъй като жалбоподатели 1 и 2 губят частично по предявените от тях правни основания, жалбоподател 1 ще понесе направените от него съдебни разноски по дело T-81/07, а жалбоподател 2 — по дело T-82/07. Тъй като жалбоподател 3 губи по всички предявени от него правни основания, той следва да бъде осъден да понесе освен направените от него съдебни разноски по дело T-83/07 и тези на Комисията по дело T-83/07. Комисията ще понесе направените от нея съдебни разноски по дела T-81/07 и T-82/07.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

Обстоятелства, предхождащи спора

1. Общ контекст

2. Административната процедура

3. Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

1. Предварителни бележки

2. По допустимостта на жалбите по дела Т-81/07 и Т-83/07 в частите им относно кредита в размер на 17 милиона евро, отпуснат на KG Holding от Кралство Нидерландия

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

3. По съществото на спора

По несъвместимостта с общия пазар на помощта за преструктуриране, за която е направено уведомление, в размер на 45 милиона евро (член 1 от обжалваното решение)

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По възстановяването от страна на KG Holding и Kliq на заема за оздравяване в размер на 9,25 милиона евро, трансформиран в собствен капитал, ведно с лихвите до датата на възстановяването му (член 2 от обжалваното решение)

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По предявяването за вписване пред синдика на вземането на Кралство Нидерландия срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност (член 3 от обжалваното решение)

По мотивите на обжалваното решение

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По задължението за предявяване за вписване в производството по несъстоятелност на държавното вземане срещу KG Holding и/или Kliq Reïntegratie, възлизащо на 35,75 милиона евро,

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По последиците от несъстоятелността за възстановяването на държавната помощ (членове 2 и 3 от обжалваното решение)

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски