1

С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като не освобождава дивидентите, изплащани на дружествата, установени в Исландия или Норвегия, от удържане при източника на данък върху дивидентите при същите условия като дивидентите, изплащани на нидерландските дружества, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по член 40 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 1, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“).

2

Съгласно член 40 от Споразумението за ЕИП:

„В рамките на разпоредбите на настоящото споразумение са забранени ограниченията между договарящите се страни, свързани с движението на капитали, принадлежащи на лица, които пребивават в държавите членки на [Европейската общност] или в страните от [Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ)], както и прилагането на дискриминационно отношение въз основа на национална принадлежност, на местоживеене на страните или на място на инвестиране на капиталите. Необходимите разпоредби за прилагането на настоящия член, се съдържат в приложение ХII.“

3

Посоченото приложение ХII, озаглавено „Свободно движение на капитали“, се позовава на Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора (ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10).

4

Член 1, параграф 1 от тази директива гласи:

„Без да се засягат следните разпоредби, държавите членки премахват ограниченията относно движението на капитали между лица, които живеят в държавите членки. […]“

5

Съгласно член 4 от същата директива:

„Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да предприемат всички необходими мерки, inter alia, за да предотвратят нарушаването на техните законови и подзаконови разпоредби, по-специално в областта на данъчното облагане […]

Прилагането на тези мерки и процедури не може да има за последица възпрепятстването на движенията на капитали, които се извършват в съответствие с правото на Общността.“

6

Член 1, параграф 1 от Закона за данъка върху дивидентите (Wet op de dividendbelasting) от 23 декември 1965 г. (наричан по-нататък „Wet DB“) гласи:

„С понятието „данък върху дивидентите“ се означава прекият данък, с който се облагат лицата, получаващи пряко или посредством удостоверения доходи от акции, сертификати за имуществени права или заеми като посочените в член 10, параграф 1, буква г) от Закона за корпоративния данък от 1969 г. [Wet op de vennootschapsbelasting 1969, наричан по-нататък „Wet Vpb“] на акционерни дружества, частни дружества с ограничена отговорност, командитни дружества и други дружества, установени в Нидерландия, чийто капитал е разделен изцяло или отчасти на акции.“

7

Съгласно член 4 от Wet DB:

„1.   Данък върху доходите от акции, сертификати за имуществени права и заеми като посочените в член 10, параграф 1, буква г) от [Wet Vpb] може да не се удържи, ако:

[…]

2.   Данък върху доходите от акции, сертификати за имуществени права и заеми като посочените в член 10, параграф 1, буква г) от [Wet Vpb] не се удържа, ако получателят на доходите е образувание, установено в друга държава — членка на Европейския съюз, и са изпълнени следните условия:

[…]“

8

Съгласно член 13 от Wet Vpb:

„1.   За определяне на печалбата не се вземат предвид ползите, извличани от дяловото участие, както и разходите, свързани с придобиването или прехвърлянето на това участие (освобождаване на дялово участие).

2.   Налице е дялово участие, ако данъчнозадълженото дружество:

[…]“

9

Що се отнася до дружествата, установени в Исландия или Норвегия, в нидерландското законодателство не съществува специална разпоредба, която да отчита обстоятелството, че те могат да се позовават на член 40 от Споразумението за ЕИП. Въз основа на двустранни споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с тези държави — страни по Споразумението за ЕИП, не се събира данък върху дивидентите при дялово участие в капитала на нидерландско дружество в размер най-малко на 10% (член 10 от споразумението между Кралство Нидерландия и Република Исландия относно данъците върху доходите и капиталите, подписано на 25 септември 1997 г.) или най-малко на 25% (член 10 от споразумението между Кралство Нидерландия и Кралство Норвегия относно данъците върху доходите и капиталите, подписано на ).

10

Като счита, че в Нидерландия дивидентите, изплащани на установени в тази държава членка дружества, се третират по-благоприятно от дивидентите, изплащани на дружества, установени в други държави членки и в държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП), и че следователно Кралство Нидерландия не изпълнява задълженията си по член 56 ЕО и по член 40 от Споразумението за ЕИП, с официално уведомително писмо от 18 октомври 2005 г. Комисията приканва тази държава членка да представи обяснения.

11

Тъй като в отговорите на Кралство Нидерландия само се посочва, че отговорът по същество ще бъде даден по-късно, на 6 юли 2006 г. Комисията издава мотивирано становище, съдържащо същите твърдения за нарушения, с което отправя покана към тази държава членка да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с него в срок от два месеца, считано от получаването му.

12

Посочената държава членка отговоря на мотивираното становище с писмо от 7 септември 2006 г., в което се уточнява, че считано от , Wet DB ще бъде пригоден, що се отнася до дивидентите, изплащани на дружества, установени в една от другите държави — членки на Общността. Това изменение, което предхожда предявяването на настоящия иск, води до приемането на член 4, параграф 2 от Wet DB, такъв, какъвто е възпроизведен в точка 7 от настоящото решение.

13

За сметка на това във връзка с твърдяното нарушение на член 40 от Споразумението за ЕИП Кралство Нидерландия поддържа, че съответното нидерландско законодателство не съдържа ограничения върху свободното движение на капитали и че дори това да беше така, ограничението е обосновано.

14

Като приема, че изменението на член 4 от Wet DB прави нидерландското законодателство съвместимо с Договора за ЕО, що се отнася до дружествата, установени в другите държави — членки на Общността, Комисията решава да продължи производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка и да предяви настоящия иск във връзка с твърдението за неизпълнение на член 40 от Споразумението за ЕИП.

15

Комисията изтъква, че в Решение от 23 септември 2003 г. по дело Ospelt и Schlössle Weissenberg (C-452/01, Recueil, стр. I-9743, точки 28, 29 и 32) Съдът е постановил, че член 40 от Споразумението за ЕИП, както и приложение XII към това споразумение имат същия правен обхват като идентичните по същество разпоредби на член 56 ЕО. Освен това тя посочва, че Съдът на ЕАСТ е постановил същото в Решение от по дело Fokus Bank/Norway (E-1/04, EFTA Court Report, стр. 22, точка 23) и в Решение от по дело Paolo Piazza (E-10/04, EFTA Court Report, стр. 100, точка 33).

16

Тя счита, че нидерландското законодателство установява дискриминация при данъчното третиране на дивидентите, изплащани на дружество, което е установено в Нидерландия или вече — в друга държава — членка на Общността, и на дивидентите, изплащани на дружество, което е установено в Исландия или Норвегия.

17

Всъщност тя посочва, че дивидентите, изплащани от нидерландско дружество на друго нидерландско дружество или на дружество, установено в друга държава — членка на Общността, са освободени от удържане при източника на данък върху дивидентите от първото дружество, ако второто притежава най-малко 5% от капитала на първото, докато дивидентите, изплащани от нидерландско дружество на дружество, установено в Исландия или Норвегия, са освободени само ако последното притежава най-малко 10% (за исландските дружества) или най-малко 25% (за норвежките дружества) от капитала на съответното нидерландско дружество.

18

Тази дискриминация засягала принципа на свободно движение на капитали, тъй като правела инвестирането в нидерландски дружества по-неизгодно за дружествата, установени в Исландия или Норвегия, отколкото за дружествата, установени в Нидерландия или в другите държави — членки на Общността. Освен това тя правела по-трудно за нидерландско дружество привличането на капитали от Исландия и Норвегия, отколкото привличането на капитали от Нидерландия или друга държава — членка на Общността.

19

Комисията подчертава, че в Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Amurta (C-379/05, Сборник, стр. I-9569, точка 28) във връзка с дивиденти, изплащани на установени в други държави членки дружества, които през разглеждания в това дело период от време, не са били освободени по същия начин както дивидентите, изплащани на нидерландски дружества, Съдът вече е постановил, че такава дискриминация противоречи на член 56 ЕО.

20

Също както по това дело, разглежданата в настоящото дело данъчна правна уредба може да се счита за съвместима с общностното право и следователно със Споразумението за ЕИП само ако различното третиране, което тя допуска, се отнася до положения, които не са обективно сходни, или е обосновано с императивно съображение от обществен интерес.

21

Комисията поддържа, а Кралство Нидерландия оспорва, че положението на исландските и норвежките дружества е обективно сходно с това на нидерландските дружества с оглед на опасността от двойно данъчно облагане на печалбите от нидерландски дружества, част от чийто капитал те притежават.

22

От практиката на Съда следвало, че мерките, с които в такава хипотеза се цели избягване на двойно данъчно облагане, трябва да се разпрострат по отношение на всички чуждестранни дружества, които могат да се ползват от разпоредбите в областта на свободното движение на капитали. В това отношение Комисията се позовава на Решение от 14 декември 2006 г. по дело Denkavit Internationaal и Denkavit France (C-170/05, Recueil, стр. I-11949, точка 37).

23

Комисията признава, че по силата на член 58 ЕО и в настоящия случай — по силата на член 4 от Директива 88/361, посочена в приложение ХII към Споразумението за ЕИП, според който държавите членки имат право „да предприемат всички необходими мерки, inter alia, за да предотвратят нарушаването на техните законови и подзаконови разпоредби, по-специално в областта на данъчното облагане“, националният законодател може да приема мерки за борба със злоупотребите със свободите на вътрешния пазар, по-специално що се отнася до свободното движение на капитали.

24

Такива мерки трябвало все пак да са пропорционални на преследваната цел. Кралство Нидерландия не обяснявало обаче с какви злоупотреби се бори с отказа за освобождаване на плащането на дивиденти на дружества, установени в Исландия или Норвегия, от удържане при източника на данък върху дивидентите.

25

Кралство Нидерландия поддържа, че задълженията, произтичащи от свободното движение на капитали между държавите — членки на Общността, не могат чисто и просто да се пренесат в отношенията между тези държави и държавите от ЕАСТ, каквито са Република Исландия и Кралство Норвегия. Това следвало от обстоятелството, че в последните две държави не се прилага Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане и облагането на застрахователните премии (ОВ L 336, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 21), изменена с Директива 2004/106/ЕО на Съвета от (ОВ L 359, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 154, наричана по-нататък „Директива 77/799“).

26

Кралство Нидерландия счита, че борбата с опасността от данъчни измами и злоупотреби не е единствената обосновка на предвиденото от нейното законодателство различно третиране на дивидентите, изплащани на дружества, установени в държави — членки на Общността, и на дивидентите, изплащани на дружества, установени в Исландия или Норвегия.

27

Всъщност според това законодателство освен условието, което изисква дяловото участие да достига най-малко 5% от капитала, самият получател на дивидентите също трябвало да отговаря на две условия, за да има право на разглежданото освобождаване, условия, които се прилагат също при изцяло национални положения и които не са дискриминационни, а именно — получателят, от една страна, да подлежи на облагане с данък върху печалбата и от друга страна, да е крайният получател на дивидентите.

28

Спазването на тези условия обаче можело лесно да се провери в отношенията между държавите членки благодарение на обвързващия характер на Директива 77/799, докато сключените с Република Исландия и Кралство Норвегия двустранни споразумения — поради това че не са общностни правни инструменти — не позволявали на държава членка или на Комисията да иска пред Съда изпълнение на произтичащите от тях задължения.

29

Поради това Кралство Нидерландия счита, че липсата на общностен правен инструмент в отношенията ѝ с Република Исландия и Кралство Норвегия обосновава разликите в условията за предоставяне на освобождаването от удържане при източника на данък върху дивидентите за дяловите участия, притежавани от установени в тези две държави дружества.

30

По този въпрос Комисията, напротив, изтъква обстоятелството, че съответните двустранни споразумения са правно обвързващи за посочените държави. Макар да било по-трудно да се постигне спазване на международноправните задължения, отколкото да се наложи спазване в рамките на Общността на задълженията, произтичащи от общностното право, това не означавало, че тези споразумения са без значение за отговора на въпроса дали дискриминацията по отношение на исландските и норвежките дружества е пропорционална на преследваната цел, а именно събирането на данъка върху дивидентите.

31

Освен това Кралство Нидерландия не доказвало, нито дори твърдяло, че Република Исландия или Кралство Норвегия не са спазили задълженията, които произтичат от посочените споразумения, или дори че е имало затруднения или необосновани забавяния при прилагането на споразуменията.

32

Една от основните цели на Споразумението за ЕИП е да се осъществи по възможно най-пълен начин свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали в цялото ЕИП, така че изграденият на територията на Общността вътрешен пазар да обхване и държавите от ЕАСТ. С оглед на това целта на множе-ство разпоредби от посоченото споразумение е да гарантират във възможно най-голяма степен еднаквото му тълкуване в цялото ЕИП (вж. Становище 1/92 от 10 април 1992 г., Recueil, стр. I-2821). Във връзка с това Съдът трябва да следи разпоредбите от Споразумението за ЕИП, които по същество са идентични на тези от Договора, да се тълкуват еднакво в държавите членки (вж. Решение по дело Ospelt и Schlössle Weissenberg, посочено по-горе точка 29).

33

От това следва, че ако ограниченията върху свободното движение на капитали между лица от държавите — страни по Споразумението за ЕИП, трябва да се преценяват с оглед на член 40 от посоченото споразумение и на приложение XII към него, тези разпоредби имат същия правен обхват като идентичните по същество разпоредби на член 56 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Ospelt и Schlössle Weissenberg, посочено по-горе, точка 32).

34

От друга страна, в отсъствието на общностни мерки за уеднаквяване или хармонизация държавите членки запазват при спазване на общностното право компетентността си да определят, чрез спогодби или едностранно, критериите за разпределяне на своите правомощия за облагане с данъци, по-специално с оглед премахване на двойното данъчно облагане (вж. в този смисъл Решение по дело Amurta, посочено по-горе, точки 16 и 17).

35

Тази компетентност не им позволява да прилагат мерки, които противоречат на свободите на движение, гарантирани от Договора или от сходните разпоредби на Споразумението за ЕИП (вж. в този смисъл Решение по дело Amurta, посочено по-горе, точка 24).

36

В настоящия случай членове 4 и 4a от Wet DB във връзка с член 13 от Wet Vpb предвиждат освобождаване от удържане при източника на данък върху дивидентите за дружествата получатели със седалище в държава членка. Съгласно член 4, параграф 2, точка 2 от Wet DB това освобождаване се прилага за дивидентите, разпределяни на дружества със седалище в друга държава членка, които притежават дялове, представляващи най-малко 5% от номиналната стойност на внесения капитал на местното дружество, разпределящо дивидентите.

37

Въз основа на споразуменията, целящи избягване на двойното данъчно облагане, които Кралство Нидерландия е сключило с Република Исландия и Кралство Норвегия, държави от ЕИП, освобождаването от удържане при източника на данък върху дивидентите обаче може да се приложи за дивидентите, разпределяни на исландските или норвежките дружества, само ако последните притежават съответно най-малко 10% или 25% от дяловете в нидерландското дружество, разпределящо дивидентите. Следователно в това отношение трябва да се установи, че тези дружества, за разлика от дружествата със седалище в държава членка, не са защитени от опасността от двойно данъчно облагане, когато притежават повече от 5%, но съответно по-малко от 10% или от 25% от дяловете на нидерландското дружество, разпределящо дивидентите.

38

Тази разлика между данъчните правила, които се прилагат, от една страна, за дружествата, установени в държавите — членки на Общността, и от друга — за тези, установени в двете разглеждани държави от ЕИП, които се ползват от член 40 от Споразумението за ЕИП по същия начин, по който първите се ползват от член 56 ЕО, поставя в неблагоприятно положение по отношение на данъчното облагане на дивидентите исландските дружества, притежаващи между 5% и 10% от капитала на нидерландско дружество, и норвежките дружества, притежаващи между 5% и 25% от капитала на такова дружество.

39

Такава разлика в третирането, що се отнася до начина на данъчно облагане на дивидентите, изплащани на дружества получатели, които са установени в Исландия и Норвегия, спрямо дивидентите, изплащани на дружества получатели, които са установени в държавите — членки на Общността, може да разубеди дружествата, установени в първите две държави, да инвестират в Нидерландия. Освен това тя прави по-трудно за нидерландско дружество привличането на капитали от Исландия и Норвегия, отколкото привличането на капитали от Нидерландия или друга държава — членка на Общността. Следователно тя представлява ограничение върху свободното движение на капитали, което е по принцип забранено от член 40 от Споразумението за ЕИП.

40

Следва обаче да се разгледа дали това ограничение върху свободното движение на капитали може да бъде обосновано с оглед на разпоредбите от Договора, които по същество са възпроизведени в Споразумението за ЕИП.

41

Кралство Нидерландия счита, че установените в Исландия и Норвегия дружества получатели се намират в едно от различните положения, посочени в член 58, параграф 1, буква а) ЕО, според който разпоредбите на член 56 ЕО не накърняват правото на държавите членки да прилагат съответните разпоредби на тяхното данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение, що се отнася до тяхното място на пребиваване.

42

От постоянната съдебна практика следва, че за да може национална данъчна правна уредба да се счита за съвместима с разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали, различното третиране трябва да се отнася до положения, които не са обективно сходни, или да е обосновано с императивно съображение от обществен интерес (вж. Решение по дело Amurta, посочено по-горе, точка 32 и цитираната съдебна практика).

43

При това положение трябва да се провери дали дружествата получатели, установени в държава членка, и дружествата получатели, установени в Исландия и Норвегия, се намират в сходно положение с оглед на освобождаването от удържане при източника на данък върху дивидентите.

44

Кралство Нидерландия поддържа, че разликата в положението, на която се основава, се състои в обстоятелството, че по силата на двустранните спогодби, сключени с двете разглеждани държави от ЕИП, не било възможно да се гарантира, че съответните дружества получатели действително изпълняват условията, наложени на дружествата от държавите членки с член 4, параграф 2 от Wet DB, а именно, от една страна, да съществуват под една от правноорганизационните форми, изброени в приложението към Директива 90/435, или под правноорганизационна форма, посочена в министерско постановление, и от друга страна, да се облагат в държавата по установяването им с данък върху печалбата без възможност за избор или за освобождаване от задължение за плащане.

45

То основава разсъжденията си върху разпоредбите на Директива 77/799. Съгласно този акт, чиято цел е борбата с международните данъчни измами и избягване на данъци, компетентните органи на държавите членки трябва да извършват обмен на всякаква информация, която би им дала възможност за правилно определяне по-специално на данъците върху доходите.

46

След като тази директива не се прилага за Република Исландия и Кралство Норвегия, Кралство Нидерландия поддържа, че няма нито една обвързваща разпоредба, която да му позволи да получи сведенията, предназначени за проверката на изпълнението на условията, предвидени в член 4, параграф 2 от Wet DB.

47

Трябва обаче да се посочи, че макар да би могла да обоснове поставеното от Кралство Нидерландия изискване исландските и норвежките дружества да докажат, че наистина отговарят на предвидените от нидерландското законодателство условия, за да могат да се ползват от освобождаването от удържане при източника на данък върху дивидентите, такава разлика в правния режим на задълженията в данъчната област на разглежданите държави спрямо тези на държавите членки не позволява да се обоснове поставеното от това законодателство изискване за притежаване на по-голям дял от капитала на дружеството, разпределящо дивидентите, като условие за ползване от това освобождаване.

48

Всъщност последното изискване няма отношение към условията, които впрочем са наложени на всички дружества, за да имат те право на посоченото освобождаване, а именно да съществуват под определена дружествена форма, да се облагат с данък върху печалбата и да са крайният получател на изплатените дивиденти, условия, чието изпълнение нидерландската данъчна администрация действително трябва да може да провери.

49

С оглед на последното от нито едно доказателство по преписката не следва и Кралство Нидерландия не доказва, че притежаването на дялово участие в капитала на дружество, по-малко от 10% или от 25%, влияе по какъвто и да е начин на опасността от представяне на неверни данни на компетентната администрация, по-специално що се отнася до данъчния режим на дружествата, установени в двете разглеждани държави от ЕИП, и че следователно изискването за такъв размер на дяловото участие е обосновано, при положение че това изискване не съществува по отношение на дружествата, установени в държавите — членки на Общността.

50

Следователно не може да бъде приет доводът, изтъкнат от Кралство Нидерландия и изведен от различното положение, в което се намират, от една страна, дружествата със седалище в държавите — членки на Общността, и от друга страна, исландските и норвежките дружества, за да се обоснове изискването вторите дружества да имат по-високо равнище на дялово участие в капитала на нидерландските дружества, разпределящи дивиденти, за да могат да се ползват като първите дружества от освобождаване от удържане при източника на данък върху дивидентите, които получават от тези нидерландски дружества.

51

Този извод се потвърждава имплицитно от обстоятелството, че двустранните спогодби, сключени от Кралство Нидерландия с Република Исландия и Кралство Норвегия, поставят като единствено условие за освобождаването от удържане при източника на данък върху дивидентите, изплащани на исландските и норвежките дружества, съществуването на определено равнище на дяловото участие в капитала на нидерландското дружество, разпределящо дивидентите, без да изискват те освен това да отговарят на останалите условия, установени от член 4, параграф 2 от Wet DB.

52

От гореизложеното следва, че като не освобождава дивидентите, изплащани от нидерландски дружества на дружествата, установени в Исландия или Норвегия, от удържане при източника на данък върху дивидентите при същите условия като дивидентите, изплащани на нидерландските дружества или на дружествата, установени в други държави — членки на Общността, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по член 40 от Споразумението за ЕИП.

53

По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Нидерландия и нейният иск е уважен, Кралство Нидерландия трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: