—

за Sony Music Entertainment (Germany) GmbH, от адв. M. Schaefer, Rechtsanwalt,

—

за Falcon Neue Medien Vertrieb GmbH, от адв. R. Nirk и адв. E. Schott, Rechtsanwälte,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н W. Wils и г-н H. Krämer, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 372, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Sony Music Entertainment (Germany) GmbH (наричано по-нататък „Sony“) и Falcon Neue Medien Vertrieb GmbH (наричано по-нататък „Falcon“) по повод на закрилата на някои права, сродни на авторското право.

3

Член 12 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120) (отм.), предвижда:

„Без да се засяга по-нататъшната хармонизация, посочените в тази директива права на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации не могат да се погасяват преди изтичането на съответните срокове, предвидени в [Международната конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, приета в Рим на 26 октомври 1961 г.]. Посочените в тази директива права на продуцентите на първо фиксиране на филми не могат да се погасяват преди изтичането на срок от двадесет години, който се изчислява от края на годината, през която е извършено фиксирането.“

4

Срокът на закрила по член 12 от Директива 92/100 е увеличен на петдесет години с член 3 от Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 година за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 290, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 141).

5

Директива 2006/116 кодифицира Директива 93/98. Член 3, параграф 2 от Директива 2006/116 предвижда:

„Правата на продуцентите на звукозаписи изтичат 50 години, след като е направен записът. […]

Настоящият параграф, обаче, няма да има за ефект защитата на подновяването на правата [да се чете: „подновяването на защитата на правата“] на продуцентите на звукозаписи, когато при изтичането [да се чете: „поради изтичането“] на срока на закрилата, предоставена им съгласно член 3, параграф 2 на Директива 93/98/EИО във версията ѝ преди изменението на [да се чете: „изменението с“] Директива 2001/29/EИО [на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2001 година (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230)], те вече не са закриляни на “

6

Член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/116 гласи:

„1.   Когато страната на произхода на дадено произведение по смисъла на Бернската конвенция [за закрила на литературните и художествените произведения (Парижки акт от 24 юли 1971 г.)] е трета страна и авторът на произведението не е гражданин на Общността, срокът на закрила, предоставен от държавите членки, изтича на датата на изтичането на закрилата, предоставена в страната на произхода на произведението, но не може да надхвърля срока, установен в член 1.

2.   Срокът на закрила, установен в член 3, се прилага и в случаите, когато носителите на права не са граждани на Общността [другаде в текста: „граждани или юридически лица на Общността“], при условие че държавите членки им предоставят закрила. Без да се засягат международните задължения на държавите членки, срокът на закрила, предоставен от държавите членки, изтича не по-късно от датата на изтичането на закрилата, предоставена в страната, на която е гражданин носителят на права, и не може да надвишава срока, установен в член 3.“

7

Параграфи 1—3 от член 10 от Директива 2006/116, озаглавен „Прилагане по време“, гласят:

„1.   Когато даден срок на закрила, който е по-дълъг от съответния срок, предвиден в настоящата директива, вече тече в държава членка към 1 юли 1995 г., настоящата директива няма да има за последица скъсяването на този срок на закрила в държавата членка.

2.   Сроковете на закрила, предвидени в настоящата директива, се прилагат за всички произведения и обекти, които са закриляни поне в една държава членка към датата, назована в параграф 1, по силата на националните разпоредби за авторското право и сродните му права, или които отговарят на критериите за закрила съгласно Директива 92/100 […].

3.   Настоящата директива не засяга каквито и да е действия по използване, извършени преди датата, посочена в параграф 1. Държавите членки приемат необходимите разпоредби за закрила в частност на правата, придобити от трети страни.“

8

§ 137f от Закона за авторското право и сродните му права (Gesetz über Urheberrecht und verwandte Schutzrechte) от 9 септември 1965 г. (BGBl. 1965 I, стр. 1273), изменен със Закон от (BGBl. 1995 I, стр. 842, наричан по-нататък „UrhG“), е преходната разпоредба в рамките на транспонирането на Директива 93/98.

9

§ 137f, втора и трета алинея от UrhG гласи:

„(2)   Разпоредбите на този закон съгласно редакцията, която е в сила от 1 юли 1995 г., се прилагат и към произведенията, срокът на чиято закрила по този закон е изтекъл преди , но които към тази дата все още се ползват със закрила по силата на законите на друга държава — членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство. Първото изречение се прилага съответно за сродните права на издателя на посмъртно публикувани произведения (§ 71), на артистите-изпълнители (§ 73), на продуцентите на звукозаписи (§ 85), на излъчващите организации (§ 87) и на продуцентите на филми (§ 94 и § 95).

(3)   Когато съгласно втора алинея се възобновява закрилата на дадено произведение по този закон, така подновените права принадлежат на автора. Въпреки това започнатите преди 1 юли 1995 г. действия по използването могат да продължат в предвидените рамки. За използването след включително се дължи подходящо възнаграждение. Разпоредбите на първите три изречения се прилагат съответно за сродните права.“

10

Както е видно от преюдициалното запитване, Falcon разпространява два звукозаписа с изпълнения на музиканта Боб Дилън. Първият компактдиск е озаглавен „Bob Dylan — Blowin in the Wind“, а вторият — „Bob Dylan — Gates of Eden“.

11

Звукозаписите включват заглавия, които са издадени в рамките на албумите „Bob Dylan — Bringing It All Back Home“, „The Times They Are A-Changin’“ и „Highway 61 Revisited“. Тези албуми са публикувани в Съединените американски щати преди 1 януари 1966 г.

12

Ищецът в главното производство Sony е германското дъщерно дружество на едноименното многонационално японско дружество.

13

Sony иска от компетентния Landgericht да забрани на Falcon да възпроизвежда лично или чрез трети лица и да разпространява лично или чрез трети лица звукозаписите „Bob Dylan — Blowin in the Wind“ и „Bob Dylan — Gates of Eden“. Освен това то иска Falcon да бъде осъдено да предостави определени сведения и да се установи задължението на Falcon да му изплати обезщетение за вреди.

14

Falcon изтъква, че нито един продуцент на звукозаписи няма права за територията на Германия по отношение на албумите на Боб Дилън, записани преди 1 януари 1966 г.

15

Landgericht отхвърля искането на Sony. Сезиран от последното, въззивният съд приема, че правата на продуцента на звукозаписи във връзка с разглежданите в главното производство обекти несъмнено са надлежно прехвърлени на Sony. Този съд обаче отхвърля иска на Sony, като преценява, че съгласно Конвенцията за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено възпроизвеждане на техните звукозаписи, приета в Женева на 29 октомври 1971 г., която е в сила в Германия и в Съединените американски щати, продуцентите на звукозаписи могат да се ползват със закрилата на произтичащите от § 85 от UrhG авторски права само във връзка с дейност, извършена след Освен това въззивният съд приема, че направените преди тази дата музикални звукозаписи не се закрилят и съгласно § 137f от UrhG, тъй като това е преходна разпоредба за привеждането на националното право в съответствие с Директива 93/98. Всъщност втора алинея от този параграф не се прилагала към звукозаписи, създадени преди , тъй като те никога не са били закриляни в Германия.

16

При тези условия Sony подава ревизионна жалба срещу решението на въззивния съд пред Bundesgerichtshof, който като преценява, че изходът на производството по подадената жалба зависи от тълкуването на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116, решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

17

В самото начало е необходимо да се приеме, че разглежданите в главното производство права, сродни на авторското право, се отнасят до права за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи. Не се оспорва обстоятелството, че тези права са надлежно прехвърлени на Sony.

18

По-нататък от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно § 126 от UrhG предприятията със седалище в Съединените щати могат да се ползват в Германия със закрилата, предвидена в посочената в точка 15 от настоящото решение конвенция, само във връзка с дейност, извършена след 1 януари 1966 г., докато случаят с разглежданите в главното производство звукозаписи не е такъв. Прилагането на § 137f, втора алинея от UrhG освен това не води до предоставянето на закрила за тези звукозаписи на германска територия, тъй като тази разпоредба изисква разглежданото произведение да е било закриляно на тази територия преди , докато случаят с посочените звукозаписи не е такъв.

19

Важно е също така да се подчертае, че както следва от самия текст на преюдициалното запитване, то се основава на твърдението, според което предвидената в британското законодателство закрила се прилага към направените преди 1 януари 1966 г. звукозаписи и обхваща публикуваните в Съединените щати звукозаписи на американски продуценти.

20

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали срокът на закрила по член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 следва да се предостави на обекти, които никога не са се ползвали със закрила в държавата членка, в която се иска тази закрила.

21

Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 предвидените в член 3, параграф 2 от нея срокове на закрила на правата на продуцентите на звукозаписи се прилагат към разглеждания обект, ако към 1 юли 1995 г. този обект е закрилян на територията на поне една държава членка по силата на националните разпоредби за авторското право или за сродните му права или ако посоченият обект отговаря на критериите за закрила съгласно Директива 92/100.

22

В този смисъл от текста на посочения член 10, параграф 2 личи, че първото от предвидените в тази разпоредба алтернативни условия се отнася до предварителното наличие на закрила на разглеждания обект поне в една държава членка. Посочената разпоредба не изисква тази държава членка да е държавата, в която се иска предвидената в Директива 2006/116 закрила.

23

Освен това следва да се отбележи, че в съображение 3 от Директива 2006/116 се посочва, че различията между националните законодателства могат да затруднят свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги, както и да нарушат конкуренцията на общия пазар. С оглед на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар предназначението на директивата е законодателствата на държавите членки да се хармонизират така, че сроковете на закрила да бъдат идентични в цялата Общност.

24

При това положение тълкуването на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116, според което прилагането на първото предвидено в тази разпоредба алтернативно условие би зависело от предварителното наличие на закрила по националното законодателство на държавата членка, в която се иска предвидената в посочената директива закрила, макар че тази предварителна закрила вече е била предоставена в друга държава членка, не съответства нито на самия текст на разглежданата разпоредба, нито на целта на директивата.

25

Ето защо на първия въпрос е необходимо да се отговори в смисъл, че съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 предвиденият в тази директива срок на закрила е приложим и когато разглежданият обект никога не е бил закрилян в държавата членка, в която се иска закрила.

26

С този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали националните разпоредби по смисъла на първото алтернативно условие по член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 включват и разпоредбите относно закрилата на носителите на права, сродни на авторското право, които не са граждани или юридически лица на Общността.

27

Следва да се отбележи, че както посочва генералният адвокат в точка 64 от заключението си, разпоредбите на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 се отнасят до обекта на закрилата и се прилагат към всички произведения и обекти, които към 1 юли 1995 г. са закриляни съгласно разпоредбите на поне една държава членка в областта на авторското право и сродните му права.

28

В това отношение от текста на посочения член 10, параграф 2 не следва, че той се отнася само до националните разпоредби в областта на авторското право или сродните му права във връзка със закрилата на носителите на такива права, които са граждани или юридически лица на Общността. Всъщност по смисъла на тази разпоредба държавите членки трябва да предоставят предвидените в Директива 2006/116 срокове на закрила на всички обекти или произведения, които към 1 юли 1995 г. са закриляни като такива поне в една държава членка.

29

Ето защо при прилагането на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 е необходимо да се провери дали обектът или произведението може да се разглежда като закрилян(о) поне в една държава членка към 1 юли 1995 г., независимо на коя държава е гражданин или юридическо лице носителят на правата, сродни на авторското право, върху обекта или произведението.

30

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че Bundesgerichtshof се съмнява дали тълкуването на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116, според което тази разпоредба следва да се прилага и спрямо носителите на права, сродни на авторското право, които не са граждани или юридически лица на Общността, е съвместимо с член 7, параграф 2 от тази директива.

31

В това отношение е необходимо да се приеме, че целта на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 е да определи условията, при които предвидените в директивата срокове на закрила на правата, сродни на авторското право, се прилагат като преходна мярка към заварени положения. Тази разпоредба предвижда, че посочените срокове се прилагат за произведенията и обектите, които към 1 юли 1995 г. се ползват със закрила съгласно националните разпоредби в областта на авторското право и сродните му права в поне една държава членка.

32

Целта на посочения член 10, параграф 2 не е да се въведе отклонение от даденото в член 7, параграф 2 от Директива 2006/116 решение винаги когато предвидените в директивата срокове на закрила се искат от носители на права, сродни на авторското право, които не са граждани или юридически лица на Общността, във връзка с обект или произведение, който или което не отговаря на нито едно от двете алтернативни условия на преходната разпоредба на член 10, параграф 2 от тази директива.

33

В действителност посоченият член 7, параграф 2 има за цел да уреди закрилата на правата, сродни на авторското право, по отношение на носителите на такива права, които не са граждани или юридически лица на Общността, и затова предвижда, че установените в член 3 от директивата срокове на закрила се прилагат към такива носители на права, при условие че държавите членки им предоставят закрила.

34

Предвид изложеното дотук въпросът дали в контекста на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 носителят на сродни права върху обект или произведение, който е гражданин или юридическо лице на трета страна, е закрилян към 1 юли 1995 г. поне в една държава членка, трябва да се преценява в светлината на националните разпоредби на тази държава членка, а не в светлината на националните разпоредби на държавата членка, в която се иска предвидената в директивата закрила. Този извод се подкрепя и от съображения 3 и 17 от посочената директива, в които е изложена нейната цел за хармонизация, и по-специално за установяване на една и съща начална точка за изчисляването на срока на закрила на правата, сродни на авторското право, както и на еднакви срокове на закрила на тези права в цялата Общност, за да се осигури безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

35

Оттук следва, че що се отнася до обект или произведение, закрилян(о) към 1 юли 1995 г. поне в една държава членка съгласно националните разпоредби на тази държава членка, обстоятелството, че носителят на закриляните права е гражданин или юридическо лице на трета страна и съгласно националното право на държавата членка, в която се иска предвиденият в Директива 2006/116 срок на закрила, не разполага със закрила в тази държава членка, не е определящо за прилагането на член 10, параграф 2 от посочената директива. В действителност важното е да се установи дали към разглежданият обект или произведение се е ползвал(о) със закрила съгласно националните разпоредби на поне една държава членка.

36

От акта за преюдициално запитване е видно, че в Обединеното кралство предвидената в националното право закрила се прилага към направените преди 1 януари 1966 г. звукозаписи и че към разглежданите в главното производство звукозаписи вече са се ползвали със закрила в тази държава членка. При тези условия член 7, параграф 2 от Директива 2006/116 не може да се прилага към случая по главното производство.

37

Ето защо на буква а) от втория въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в тази директива срокове на закрила се прилагат в случая, в който към 1 юли 1995 г. разглежданият обект или произведение е закрилян(о) като такъв/такова поне в една държава членка съгласно националните разпоредби на тази държава членка в областта на авторското право или сродните му права и носителят на такива права върху този обект или произведение, който е гражданин или юридическо лице на трета страна, към тази дата се ползва с предвидената в тези национални разпоредби закрила.

38

Предвид този отговор и като се има предвид посоченото в точка 19 от настоящото решение твърдение, на което се основава актът за преюдициално запитване, не следва да се отговаря на буква б) от втория въпрос.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: