—

за Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones, от г-н F. Ramos Cea, procurador, и адв. M. Sánchez Blanco, abogado,

—

за испанското правителство, от г-н M. Muñoz Pérez, в качеството на представител,

—

за белгийското правителство, първоначално от г-жа A. Hubert, впоследствие от г-жа C. Pochet, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от г-н S. Spyropoulos, както и г-жа I. Pouli и г-жа S. Trekli, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от г-н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г-н P. Gentili, avvocato dello Stato,

—

за нидерландското правителство, от г-жа C. Wissels и г-н M. de Grave, в качеството на представители,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н R. Vidal Puig, в качеството на представител,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 2 и на член 10, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (OВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195, наричана по-нататък „Рамковата директива“), във връзка със съображение 11 от същата директива.

2

Запитването е отправено във връзка с жалба на Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones (наричана по-нататък „CMT“) за цялостна или частична отмяна на Кралски указ 2296/2004 за приемане на регламент относно пазарите на електронни съобщения, достъпа до мрежи и номериране (Real Decreto 2296/2004 por el que se aprueba el Reglamento sobre mercados de comunicaciones electrónicas, acceso a las redes y numeración) от 10 декември 2004 г. (BOE № 314 от 30 декември 2004 г., стр. 42372), както и на определени точки от националния телефонен номерационен план, приложен към посочения кралски указ, с мотива че същите противоречат на общия Закон 32/2003 за далекосъобщенията (Ley General 32/2003 de Telecomunicaciones) от 3 ноември 2003 г. (BOE № 264 от 4 ноември 2003 г., стр. 38890, наричан по-нататък „LGT“), който транспонира в националното право Рамковата директива.

3

Съображение 11 от Рамковата директива гласи:

„В съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции, държавите-членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен орган или органи с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения. Това изискване за независимост не накърнява институционалната автономност и конституционните задължения на държавите-членки или на принципа на неутралност по отношение на правилата в държавите-членки, регламентиращи системата от имуществени права, установени в член 295 от договора. Националните регулаторни власти [другаде в текста „органи“] следва да притежават всички необходими източници, като персонал, опит и финансови средства, за изпълнение на своите задачи.“

4

Двадесето съображение от тази директива гласи:

„Достъпът до номерационни ресурси на основата на прозрачни, обективни и недискриминационни критерии е от съществено значение за конкуренцията между предприятията в сектора на електронните съобщения. Всички елементи от националните номерационни планове следва да бъдат управлявани от националните регулаторни власти, включително точковите кодове, използвани за адресиране в мрежата. […]“

5

Член 2, буква ж) от Рамковата директива определя „националния регулаторен орган“ като „властта или властите, натоварени от държава-членка с някоя от регулаторните задачи, посочени в настоящата директива и в Специфичните директиви“.

6

Съгласно член 2, буква м) от тази директива „предоставянето на електронна съобщителна мрежа“ означава създаването, оперирането, контрола или осигуряването на достъп до такава мрежа.

7

Член 3 от Рамковата директива, озаглавен „Национални регулаторни власти“, гласи:

„1.   Държавите-членки гарантират, че всяка задача, възложена на националните регулаторни власти съгласно настоящата директива и Специфичните директиви, се осъществява от компетентен орган.

2.   Държавите-членки гарантират независимостта на националните регулаторни власти, като осигуряват те да бъдат правно отделени и функционално независими от всички организации, предоставящи електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Държавите-членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, доставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват ефективно структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

3.   Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни власти упражняват правомощията си безпристрастно и при пълна прозрачност.

4.   Държавите-членки публикуват задачите, които се възлагат на националните регулаторни власти, в лесно достъпна форма, особено що се отнася до задачи, които са възложени на повече от един орган. Държавите-членки осигуряват, по целесъобразност, консултация и сътрудничество между тези органи и между тях и националните органи, на които е поверено прилагането на правото за защита на конкуренцията, и националните органи, на които е поверено прилагането на правото за защита на потребителите, по въпроси от взаимен интерес. Когато повече от един орган е компетентен по тези въпроси, държавите-членки осигуряват, че съответните задачи на всеки орган са публикувани в лесно достъпна форма.

[…]

6.   Държавите-членки нотифицират Комисията за всички задачи, възложени на националните регулиращи [другаде в текста „регулаторни“] органи съгласно настоящата директива и на специфичните директиви, както и произтичащите от тях отговорности.“

8

От своя страна член 10 от Рамковата директива, озаглавен „Номериране, именуване и адресиране“, посочва в параграф 1:

„Държавите-членки гарантират, че националните регулаторни власти контролират разпределението на всички национални номерационни ресурси и управлението на националните номерационни планове. Държавите-членки гарантират, че за всички обществено достъпни електронни съобщителни услуги са осигурени адекватни номера и номерационни блокове. Националните регулаторни власти създават обективни, прозрачни и недискриминационни процедури за разпределение на националните номерационни ресурси.“

9

На 9 декември 2005 г. CMT предявява пред Tribunal Supremo жалба за отмяна и обявяване за недействителни на член 27, параграфи 1 и 3, член 28, параграф 2, членове 34, 36, 38, член 40, параграфи 1 и 3, членове 49 и 55 от Кралски указ 2296/2004, както и точки 5.4. и 10.1. от националния телефонен номерационен план, приложен към посочения указ, доколкото противоречали на разпоредбите на LGT.

10

CMT изтъква, че тези разпоредби не спазват разпределянето на правомощията в областта на управлението на номерационните ресурси, предвидено в членове 16 и 48 от LGT. Всъщност предвидената от посочените по-горе законови разпоредби и от разпоредбите на LGT остатъчна компетентност в тази област на Министерството на промишлеността, туризма и търговията се уточнявала от разпоредбите на Кралски указ 2296/2004 по такъв начин, че функциите на CMT се ограничавали само до изпълнение на постановените от това министерство решения. Освен това CMT поддържа, че този кралски указ надхвърля LGT, като нарушава принципите на законност, йерархия на правните норми и правна сигурност и нарушава разпоредбите на член 10, параграф 1 от Рамковата директива.

11

С решение от 23 януари 2007 г. Tribunal Supremo решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

12

В самото начало следва да се посочи, че съгласно първото съображение от Рамковата директива новата регулаторна рамка за далекосъобщенията, а именно рамковите директиви — Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение) (OВ L 108, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183), Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (OВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213) и Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (OВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169), е приета като се има предвид, че предходната регулаторна рамка е позволила създаване на условия за ефективна конкуренция в далекосъобщителния сектор по време на прехода от монопол към пълна свобода на конкуренцията.

13

В този контекст следва да се прецени съображение 11 от Рамковата директива, съгласно което в съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции държавите-членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен орган или органи (наричани по-нататък „регулаторния орган“ или „регулаторните органи“) с оглед гарантиране на безпристрастността на неговите/техните решения.

14

Член 3, параграф 2 от Рамковата директива уточнява подробните правила, които трябва да гарантират независимостта на регулаторните органи, като предвижда, че те трябва да бъдат правно отделени и функционално независими от всички организации, предоставящи електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги. Когато запазват собствеността или контрола над предприятията, доставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, държавите-членки трябва специално да осигурят ефективно структурно отделяне на регулаторната функция от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

15

Незабавно следва да се уточни, че функциите по разпределение на националните номерационни ресурси и по управление на националните номерационни планове не са част от функциите, упражнявани от субектите, които осигуряват предоставяне на електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съгласно определението в член 2, буква м) от Рамковата директива. Следователно те не трябва да се разглеждат като „оперативни функции“ по смисъла на съображение 11 от посочената директива, а като „регулаторни функции“.

16

Освен това препращащата юрисдикция иска да установи дали Рамковата директива позволява на държавите-членки да възлагат на отделни регулаторни органи, от една страна, регулаторните функции и от друга страна, функциите по управление в областта на разпределение на националните номерационни ресурси и на националните номерационни планове.

17

В това отношение от член 10, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 2 от Рамковата директива произтича, че държавите-членки трябва да възлагат на един или няколко регулаторни органа контрола на разпределението на всички национални номерационни ресурси, както и управлението на националните номерационни планове, че тези регулаторни органи трябва да бъдат правно отделени и функционално независими от всички организации, предоставящи електронни съобщителни мрежи, оборудване и услуги, и че държавите-членки, които запазват собствеността или контрола над предприятията, доставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, трябва да гарантират ефективно структурно отделяне на дейностите, свързани със собствеността и контрола на тези предприятия, от една страна, и на регулаторните функции, включително тези по разпределението на националните номерационни ресурси и управлението на националните номерационни планове, от друга страна.

18

Този извод се подкрепя както от съображение 11 от Рамковата директива, което задължава държавите-членки да гарантират независимостта на регулаторния орган или органи, така и от член 3, параграф 4 от същата директива, който предвижда, че държавите-членки трябва да публикуват задачите, които се възлагат на тези регулаторни органи, по-конкретно когато те са възложени на повече от един орган.

19

Освен това тази евентуална множественост на регулаторните органи произтича от самото определение за национален регулаторен орган, формулирано в член 2, буква ж) от посочената директива.

20

От друга страна, следва да се констатира, че нито една разпоредба от Рамковата директива не налага регулаторният орган, на който са възложени функциите по разпределение на националните номерационни ресурси и управление на националните номерационни планове, да бъде отделен или независим от другите регулаторни органи, и по-конкретно от органа, отговорен за приемането на националния номерационнен план или на процедурите за контрол и управление на този план.

21

Предвид всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграфи 2 и 4, както и член 10, параграф 1 от Рамковата директива във връзка със съображение 11 от същата директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че функциите по разпределение на националните номерационни ресурси и по управление на националните номерационни планове трябва да се разглеждат като регулаторни функции. Държавите-членки не са длъжни да възлагат тези различни функции на отделни регулаторни органи.

22

С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали държава-членка може да възложи регулаторните функции, посочени в член 10, параграф 1 от Рамковата директива, на няколко регулаторни органа.

23

От формулировките на член 2, буква ж) и на член 10, параграф 1 от Рамковата директива ясно произтича, че няколко регулаторни органа могат да контролират разпределението на националните номерационни ресурси, както и управлението на националните номерационни планове.

24

Въпреки че в тази област държавите-членки се ползват с институционална автономност при организацията и структурирането на регулаторните органи по смисъла на член 2, буква ж) от Рамковата директива, тази институционална автономност може да се упражнява само при пълно спазване на определените от същата директива цели и задължения.

25

Така съгласно член 3, параграфи 2, 4 и 6 от посочената директива държавите-членки трябва не само да осигурят функционалната независимост на регулаторните органи от организациите, предоставящи електронни съобщителни мрежи, оборудване или услуги, но също и да публикуват в лесно достъпна форма задачите, които възлагат на посочените регулаторни органи, и да уведомят Комисията за името на регулаторните органи, натоварени с тези функции, както и за съответните им отговорности.

26

Следователно дори когато тези функции спадат частично към правомощията на министерства, всяка държава-членка е длъжна да следи последните да не взимат участие пряко или косвено в изпълнението на „оперативни функции“ по смисъла на Рамковата директива.

27

Въз основа на изложено по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 1, както и член 3, параграфи 2, 4 и 6 от Рамковата директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат функциите по разпределение на националните номерационни ресурси, както и функциите по управление на националните номерационни планове, да бъдат поделени между няколко независими регулаторни органа, при условие че разпределението на задачите е публично оповестено в лесно достъпна форма и е нотифицирано на Комисията.

28

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши: