1. 

Настоящото дело има за предмет жалба, подадена от Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland GmbH (наричано по-нататък „DSD“) срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 24 май 2007 г. по дело Duales System Deutschland/Комисия ( 2 ). Това дело се отнася до злоупотреба с господстващо положение в областта на събирането на отпадъци от опаковки.

2. 

По силата на германска наредба производителите и разпространителите на опаковки са длъжни да приемат обратно и да оползотворяват опаковките, които пускат на германския пазар ( 3 ). Жалбоподателят е предприятие, което предлага на тези производители и разпространители на търговски опаковки да събира, сортира и оползотворява техните опаковки. За тази цел последните трябва да поставят върху опаковките си логото „Der Grüne Punkt“. Като насрещна престация производителите и разпространителите трябва да плащат вноска на DSD, която включва разходите за събирането, сортирането и оползотворяването на приети обратно от DSD опаковки, както и свързаните с тях административни разходи.

3. 

Именно тази система, създадена от DSD, е в основата на Решение 2001/463/ЕО на Комисията от 20 април 2001 година относно процедура по прилагане на член 82 от Договора за ЕО ( 4 ).

4. 

Основният въпрос, който поставя настоящата жалба, се отнася до това дали жалбоподателят може да се позове на логото „Der Grüne Punkt“, за да обоснове факта, че производителите и разпространителите трябва да плащат вноска за всички опаковки, върху които е поставено това лого, макар част от тези опаковки да не е приета обратно от системата на жалбоподателя, а от конкурентна система.

5. 

Освен това с настоящата жалба Съдът е призован да се произнесе по последиците от неспазването от Първоинстанционния съд на задължението да се произнесе в разумен срок. Всъщност жалбоподателят счита, че това производство, което продължава около пет години и девет месеца, нарушава въпросния принцип.

6. 

В настоящото заключение най-напред ще изложа мотивите, поради които считам, че жалбата трябва да бъде отхвърлена.

7. 

По-нататък ще посоча, че в рамките на този спор, при който прекомерната продължителност на съдебното производство не е оказала влияние върху естеството на постановеното от Първоинстанционния съд решение по същество, санкцията за незачитането на правото на всеки правен субект на разглеждане на делото му в разумен срок според мен не трябва да се търси в отмяната на спорното решение, а в признаването в полза на жалбоподателя на правото да предяви иск за обезщетение на основание член 288, втора алинея ЕО.

8.

Член 82 ЕО е формулиран както следва:

„Забранена като несъвместима с общия пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на общия пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.

Такава злоупотреба в частност може да се изразява във:

[…]“

9.

В случай на нарушение на член 82, първа алинея и втора алинея, буква а) ЕО Комисията на Европейските общности може по силата на член 3, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година ( 5 )„да задължи чрез решение съответните предприятия и сдружения на предприятия да прекратят установеното нарушение“.

10.

На 12 юни 1991 г. е приета Наредба за недопускането на отпадъци от опаковки (Verordnung über die Vermeidung von Verpackungsabfällen) ( 6 ), чиято изменена редакция, приложима към настоящия спор, влиза в сила на (наричана по-нататък „наредбата за опаковките“). Наредбата има за предмет предотвратяване и намаляване на последиците за околната среда от отпадъците от опаковки и задължава за тази цел производителите и разпространителите на опаковки да приемат обратно и да оползотворяват използваните търговски опаковки.

11.

По смисъла на § 3, алинея 1 от посочената наредба търговски опаковки са опаковките, в които се опакова в местата на продажба предназначеният за крайния потребител продукт. В тях се включват и опаковките, както и съдовете и приборите за еднократна употреба, използвани в търговските обекти, в ресторантите и от други доставчици на услуги, за да бъде възможно или улеснено предаването на продуктите на крайния потребител.

12.

Съгласно дефиницията по § 3, алинея 7 от наредбата за опаковките производител е всяко лице, което произвежда опаковки, опаковъчни материали или продукти, от които непосредствено се произвеждат опаковки, както и всяко лице, което внася опаковки на германска територия. Според § 3, алинея 8 от посочената наредба разпространител е всяко лице, което пуска на пазара опаковки, опаковъчни материали или продукти, от които непосредствено се произвеждат опаковки, а също и опаковани стоки, на който и да е етап от разпространението. Накрая, крайният потребител е определен в § 3, алинея 10 от същата наредба като всяко лице, което не извършва последваща продажба на стоката под формата, в която му е била доставена.

13.

За да изпълнят задължението си за обратно приемане и оползотворяване на търговските опаковки, в съответствие с § 6, алинеи 1 и 2 от наредбата за опаковките производителите и дистрибуторите са длъжни безвъзмездно да приемат обратно в мястото на продажба или в непосредствена близост до него използваните от крайните потребители опаковки и да ги предоставят за оползотворяване. Тази система се нарича „индивидуална система“. В рамките на тази система по силата на § 6, алинея 1, трето изречение от посочената наредба разпространителят трябва да уведомява крайния потребител за възможността да върне опаковката с поставени на видно място табели.

14.

Според § 6, алинея 3, първо изречение от наредбата за опаковките производителите и разпространителите могат също да изберат да се присъединят към система, която осигурява в цялата зона на търговия на разпространителя редовно събиране на търговските опаковки от крайния потребител или в близост до жилището му, за да се предоставят за оползотворяване. Тази система се нарича „колективната система“. Съгласно точка 2, второ изречение от дял 4 от приложение I към § 6 от посочената наредба производителите трябва да показват участието си в колективна система чрез етикетите или по всякакъв друг подходящ начин. Те могат също да отбележат това участие върху опаковките или да използват други мерки като например информиране на клиентелата в мястото на продажба или приложена към опаковката бележка. Когато се присъединят към колективна система, производителите и разпространителите се освобождават от задължението за събиране и оползотворяване на всички опаковки, обхванати от тази система.

15.

В приложение на § 6, алинея 3, единадесето изречение от наредбата колективните системи трябва да бъдат одобрени от компетентните органи на съответните провинции. За да бъдат одобрени, тези системи трябва по-конкретно да имат степен на покритие, която обхваща територията на поне една провинция, чрез тях да се осъществява редовно събиране в близост до жилището на потребителите и да е подписано споразумение с органите на местно самоуправление, отговарящи за управлението на отпадъците. Всяко предприятие, което отговаря на тези условия в дадена провинция, може да организира там одобрена колективна система.

16.

За да изпълнят изцяло задълженията си за обратно приемане и оползотворяване на използваните търговски опаковки, производителите и разпространителите, независимо от избраната система, трябва да спазват определените в приложение I към § 6 от наредбата за опаковките коефициенти на оползотворяване, които се променят в зависимост от материала, от който е направена опаковката. При индивидуална система спазването на тези коефициенти трябва да бъде доказано чрез издаването на удостоверения от независими експерти, а при колективна система — чрез предоставянето на проверяеми сведения за количествата събрани и оползотворени опаковки.

17.

Освен това § 6, алинея 1, девето изречение от наредбата за опаковките указва, че ако не изпълнява задълженията си за обратно приемане и оползотворяване чрез индивидуална система, разпространителят трябва да го направи чрез колективна система.

18.

DSD е дружество, което от 1991 г. стопанисва колективна система на цялата германска територия (наричана по-нататък „системата DSD“). За целта през 1993 г. DSD е одобрено от компетентните власти на всички провинции.

19.

Отношенията между DSD и производителите и разпространителите, присъединили се към неговата система, се уреждат чрез типов договор с предмет използването на логото „Der Grüne Punkt“ (наричан по-нататък „договорът за използване на логото“). По силата на член 1, алинея 1 от този договор присъединилото се дружество е оправомощено срещу възнаграждение да поставя логото „Der Grüne Punkt“ върху търговските опаковки, включени в системата DSD.

20.

За сметка на предприятията, които се присъединяват към системата му, DSD осигурява събирането, сортирането и оползотворяването на използваните търговски опаковки, които те решат да включат в системата DSD, като ги освобождава по този начин от задължението им за обратно приемане и оползотворяване на посочените опаковки. За тази цел присъединилите се предприятия са длъжни да известят за видовете опаковки, които желаят да бъдат обезвреждани посредством системата DSD, и да поставят логото „Der Grüne Punkt“ върху всяка опаковка, включена в тези видове и предназначена за вътрешно потребление в Германия.

21.

Производителите и разпространителите, които използват логото „Der Grüne Punkt“, плащат на DSD вноска за всички опаковки с това лого, които пускат в обращение на германска територия. Размерът на тази вноска се изчислява въз основа на два вида елементи, а именно теглото на опаковката и вида на използвания материал, от една страна, и обема и повърхността на опаковката, от друга страна. Вноските са предназначени изключително да покрият разходите за събиране, сортиране и оползотворяване, както и свързаните с тях административни разходи.

22.

Логото „Der Grüne Punkt“ е регистрирано като марка през 1991 г. в германското патентно ведомство, като DSD е притежател на тази марка. С обща лицензия DSD отстъпва правото на използване на логото „Der Grüne Punkt“ извън Германия, и по-специално в другите държави — членки на Европейската общност, на ProEurope (Packaging Recovery Organisation Europe SPRL) със седалище в Брюксел (Белгия).

23.

В рамките на системата DSD опаковките с логото „Der Grüne Punkt“ могат да се събират или в специални контейнери, които са различни според това дали става въпрос за метали, пластмаса и разнородни материали, или в контейнери, инсталирани в близост до местата за живеене (по-специално за хартия и стъкло), докато остатъчните отпадъци трябва да се изхвърлят в контейнерите за отпадъци на обществената система за обезвреждане на отпадъците.

24.

Самото дружество DSD нито събира, нито оползотворява използваните опаковки, а възлага тази услуга на подизпълнители — местни предприятия. Отношенията между DSD и тези предприятия се уреждат от типов договор (наричан по-нататък „договор за услуги“). DSD подписва такъв договор с повече от 500 предприятия.

25.

Договорът за услуги е предмет на Решение 2001/837/ЕО на Комисията от 17 септември 2001 година, постановено в процедура, образувана на основание член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП ( 7 ). С Решение на Първоинстанционния съд от по дело Duales System Deutschland/Комисия (T-289/01, Сборник, стр. II-1691) жалбата на DSD за отмяна на това решение е отхвърлена.

26.

Както е видно от обжалваното съдебно решение, фактите могат да бъдат обобщени по следния начин.

27.

На 2 септември 1992 г. DSD уведомява Комисията освен за своя статут и за няколко споразумения, сред които договора за използване на логото и за договора за услуги с оглед получаване на решение, че липсват основания за предприемане на действия от страна на Комисията, или поне на решение за освобождаване.

28.

След като на 23 юли 1997 г. публикува в Официален вестник на Европейските общности (ОВ C 100, стр. 4) съобщение в съответствие с член 19, параграф 3 от Регламент № 17 за намерението си да се произнесе благоприятно относно нотифицираните споразумения, Комисията получава становищата на трети лица, отнасящи се по-специално до различни аспекти от прилагането на договора за използване на логото. В частност тези трети лица твърдят, че е налице нарушаване на конкуренцията в резултат на плащането на двойна вноска при участие в системата DSD и в тази на друг доставчик на услуги.

29.

На 15 октомври 1998 г. DSD представя на Комисията поредица от ангажименти, които целят избягване на възможността присъединилите се към системата DSD производители и разпространители на опаковки да плащат двойна вноска, в случай че участват в друга колективна система, действаща на регионално равнище.

30.

Този ангажимент е следният ( 8 ):

„Ако системи, различни от [системата DSD], действащи на регионално ниво, са създадени и официално одобрени от върховните власти на дадена провинция в съответствие с § 6, алинея 3 от наредбата за опаковките, [DSD] има готовност да приложи договора за използването на логото, така че присъединилите се към неговата система да имат възможност да участват в други системи за част от опаковките си. В такъв случай [DSD] няма да получи никаква вноска на основание на договора за използването на логото за събраните от тези системи опаковки, като този втори начин за събиране трябва да се удостовери чрез доказателства. Второто условие, което се поставя за освобождаване от вноска за опаковките с логото [„Der Grüne Punkt“], е да не се нарушават правата върху марката [„Der Grüne Punkt“].“

31.

На 3 ноември 1999 г. Комисията изразява становище, че ангажиментите, представени от DSD на , трябва също да включват индивидуалните системи, използвани за третиране на част от опаковките, а не да се ограничават само до колективните системи.

32.

На 15 ноември 1999 г. няколко производители на опаковки подават жалба до Комисията. Те изтъкват, че договорът за използване на логото възпрепятства създаването на индивидуална система за обратно приемане на опаковките. Те смятат, че използването на логото, без срещу това да има действително предоставяне на услуга за третиране на отпадъците от DSD, представлява злоупотреба с господстващо положение от страна на DSD.

33.

С писмо от 13 март 2000 г. DSD представя на Комисията два допълнителни ангажимента. Единият от тях визира случая, когато производителите и разпространителите избират индивидуална система за част от опаковките си и се присъединяват към системата DSD за останалата част. В този случай DSD се ангажира да не събира вноска на основание договора за използването на логото за частта от опаковките, приети обратно чрез индивидуалната система, при условие че му се предоставят доказателства за този втори начин на събиране. Тези доказателства трябвало да бъдат предоставени съгласно изисквания, посочени в точка 1, параграф 2 от приложение I към § 6 от наредбата за опаковките. В писмото си от DSD посочва също, че според него не е необходимо да се променят ангажиментите, представени на  ( 9 )

34.

На 3 август 2000 г. Комисията изпраща на DSD изложение на възраженията, на което то отговаря с писмо от

35.

На 20 април 2001 г. Комисията приема спорното решение.

36.

Комисията приема като отправна точка за своите разсъждения, от една страна, възможността за даден производител или разпространител на опаковки да комбинира различни системи, за да изпълни задълженията си по наредбата за опаковките ( 10 ), и от друга страна, неоспореното от DSD обстоятелство, че то има господстващо положение. Всъщност към момента на приемането на спорното решение DSD е единственото предприятие, което предлага колективна система на цялата германска територия и системата DSD събира около 70% от търговските опаковки в Германия.

37.

По-нататък Комисията разделя своите правни съображения на две части. Първата е посветена на анализа на поведението на DSD от гледна точка на член 82 ЕО, а втората — на разглеждането на мерки, позволяващи на Комисията въз основа на член 3, параграф 1 от Регламент № 17 да сложи край на констатираната злоупотреба.

38.

Според спорното решение злоупотребата с господстващо положение се дължи на факта, че получаваната от DSD вноска от производителите и разпространителите на опаковки, които са се присъединили към системата DSD, не е обусловена от действителното използване на системата, а се изчислява въз основа на броя опаковки с логото „Der Grüne Punkt“, които производителите и разпространителите са търгували в Германия, независимо дали опаковките са оползотворени или не от DSD. Производителите и разпространителите обаче, които са се присъединили към системата DSD, по силата на договора за използване на логото е трябвало да поставят това лого върху всяка от опаковките, за които DSD е известено и които са предназначени за потребление в Германия.

39.

Комисията отбелязва също, че в действителност DSD свързва вноската само с поставянето на логото „Der Grüne Punkt“ върху опаковките, независимо дали маркираните по този начин опаковки действително ще бъдат приети обратно от системата DSD или не, докато в договора за използване на логото е предвидено, че вноската служи само за покриване на разходите за събирането, сортирането и оползотворяването на използваните опаковки, както и на свързаните с тях административни разходи.

40.

Комисията илюстрира позицията си с три хипотези, описани в спорното решение.

41.

Първата хипотеза е тази, в която производител или разпространител на опаковки решава да се присъедини към системата DSD и към друга колективна система. Така например дадено предприятие може да реши да прибегне само за територията на дадена провинция до услугите на конкурент на DSD, тъй като неговите цени са по-изгодни, и да продължи да ползва услугите на DSD за останалата част от федералната територия, където единствено последното осъществява дейност. В тази хипотеза обаче сключеният с DSD договор задължава предприятието да плати вноска на DSD, тъй като пуснатите на пазара на въпросната провинция опаковки носят логото „Der Grüne Punkt“.

42.

Втората хипотеза се отнася до случай, в който дадено предприятие решава да комбинира индивидуална система със системата DSD, например в рамките на стопанисването на верига от ресторанти за бързо хранене. Всъщност този вид ресторанти най-често предлагат на потребителите да консумират на място или да отнесат закупения продукт и следователно опаковките. В този случай е напълно разбираемо в рамките на индивидуална система разпространителят да приема обратно върнатите на място от потребителя използвани опаковки в мястото на продажба или в непосредствена близост до него (например в поставените отвън специални контейнери). За отнесените от потребителя опаковки, които следователно ще бъдат изхвърлени далеч от мястото на продажба, разпространителят използва системата DSD.

43.

В третата хипотеза производител или разпространител на опаковки пуска последните едновременно на германския пазар и на пазара на други държави членки. За разпространяваните на територията на други държави членки опаковки производителят или разпространителят се присъединява към колективната система, която използва логото „Der Grüne Punkt“. Такъв може да бъде например случаят с пуснати на люксембургския пазар опаковки, които съгласно желанието на пусналото ги на пазара предприятие се приемат обратно от системата Valorlux. По различни причини обаче това предприятие не желае да се присъедини към системата DSD за обратното приемане и оползотворяване на пуснатите на германска територия опаковки. Можем да си представим, че посоченото предприятие произвежда пластмасови флакони, които разпространява на люксембургска територия и на територията на дадена провинция в Германия. В Люксембург то се присъединява към системата Valorlux, а в германската провинция използва например индивидуална система за обратно приемане и оползотворяване.

44.

Според Комисията в тези три хипотези поведението на DSD очевидно представлява злоупотреба, доколкото има за цел да наложи на присъединилите се предприятия несправедливи цени и да попречи на влизането на конкуренти на съответния германски пазар.

45.

Всъщност във всяка една от описаните хипотези производителят или разпространителят на опаковки се сблъсква с един и същ проблем, а именно че за един и същ вид опаковки, пуснати на германския пазар, е принуден да плаща две вноски, макар че участва в системата DSD само за територията на друга държава членка и не участва или участва само за част от опаковките на германска територия. Производителят или разпространителят всъщност е принуден да поставя логото „Der Grüne Punkt“ върху всички опаковки и следователно трябва да плаща вноска за всяко поставяне на това лого върху дадена опаковка.

46.

Разгледаното, но отхвърлено от Комисията в тази хипотеза селективно маркиране би означавало с логото „Der Grüne Punkt“ да се маркират само приеманите обратно от системата DSD опаковки и би задължило производителите или разпространителите да използват за еднакви опаковки две различни производствени линии, едната от които да бъде само за маркираните с логото „Der Grüne Punkt“ опаковки. Според Комисията това би довело до значителни допълнителни разходи за производителя или разпространителя на тези опаковки.

47.

По-нататък в своя анализ Комисията приема, че поставянето на логото върху всички опаковки и последващото му прикриване върху предназначените за близките супермаркети или за големите магазини на самообслужване опаковки, които използват конкурентни индивидуални или колективни системи, с оглед разграничаването им от опаковките, които се поемат обратно от системата DSD, би довело до допълнителни организационни разходи за производителя или разпространителя.

48.

Освен това според Комисията, тъй като поведението на потребителя е непредвидимо, защото последният може да реши както да върне опаковката в мястото за продажба, така и да я депозира в контейнер, движението на дадена опаковка не може да се определи предварително. Така пластмасова бутилка, върху която е поставено логото „Der Grüne Punkt“, може да се озове в контейнер, който не принадлежи на DSD. Производителят или разпространителят не разполагал с материални и логистични средства да проследи движението на даден отпадък и да се увери, че той е поставен на правилното място.

49.

От това Комисията достига до извода, че свързването на вноската с поставянето на логото „Der Grüne Punkt“ върху опаковките задължава предприятията, които участват в системата DSD за част от своите опаковки, или да разполагат с отделни производствени линии и канали за разпространение, което води до допълнителни разходи, или да плащат вноска за услуга, която DSD не им предоставя. По този начин DSD налагало несправедливи договорни условия.

50.

Накрая, според Комисията поради самото естество на механизма си въведената от DSD система може единствено да разубеди присъединилите се към DSD предприятия от използването на услугите на конкурентни предприятия, тъй като това автоматично би породило за тях допълнителни разходи. Следователно тук била налице пречка за навлизането на конкурентни предприятия на съответния пазар. Всъщност, ако решат да използват DSD и друга система за обезвреждане на отпадъци, тези предприятия трябвало да плащат две вноски за поверената на конкурент на DSD част от отпадъците, а именно вноската на DSD за поставянето на логото и тази на конкурента за действителното събиране, сортиране и оползотворяване на отпадъците.

51.

С оглед на всички гореизложени съображения Комисията достига до извода, че DSD злоупотребява със своето господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО както по отношение на клиентите, така и по отношение на конкурентите си.

52.

По-нататък в точки 136—153 от мотивите на спорното решение Комисията посочва, че констатацията за злоупотреба не се засяга от необходимостта от запазване на отличителния характер на логото „Der Grüne Punkt“. В точка 145 от мотивите на посоченото решение тя посочва, че основната функция на логото е изпълнена, ако то указва на потребителя, че има възможност да обезвреди опаковката чрез DSD.

53.

След този анализ Комисията приема следното спорно решение:

„Член 1

Поведението на [DSD], което […] изисква плащането на вноска за всички търговски опаковки, търгувани в Германия с логото [„Der Grüne Punkt“], е несъвместимо с общия пазар, когато по силата на наредбата за опаковките [задължените за вноската] предприятия:

[…]“

54.

След като установява наличието на злоупотреба, в приложение на член 3, параграф 1 от Регламент № 17 на Съвета спорното решение определя начина, по който DSD трябва да прекрати това нарушение. Основната от тези мерки е определена в член 3 от решението:

„DSD е длъжно да се ангажира спрямо всички страни, подписали договора за използване на логото, да не събира вноска за количествата търговски опаковки, търгувани в Германия с логото [„Der Grüne Punkt“], за които не се използва услугата, свързана с поемане на задължението за обезвреждане на отпадъците в съответствие с член 2 от посочения договор за използване на логото, и за които задълженията по наредбата за опаковките са изпълнени по друг начин. […]“

55.

С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 юли 2001 г., DSD иска отмяна на спорното решение.

56.

DSD подава и молба за спиране на изпълнението на спорното решение. С Определение от 15 ноември 2001 г. по дело Duales System Deutschland/Комисия (T-151/01 R, Recueil, стр. II-3295) председателят на Първоинстанционния съд отхвърля тази молба.

57.

Определение от 5 ноември 2001 г. Първоинстанционният съд допуска предприятията Vfw AG (наричано по-нататък „Vfw“), Landbell AG für Rückhol-Systeme (наричано по-нататък „Landbell“) и BellandVision GmbH (наричано по-нататък „BellandVision“) да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията.

58.

Писмената фаза на производството приключва на 9 септември 2002 г.

59.

На 19 юни 2006 г. Първоинстанционният съд решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия поставя на страните редица въпроси. Отговорите на тези въпроси са изслушани в съдебното заседание от 11 и 

60.

С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на жалбоподателя.

61.

Пред Първоинстанционния съд жалбоподателят посочва по същество три правни основания, изведени, първо, от нарушение на член 82 ЕО, второ, от нарушение на член 3, параграф 1 от Регламент № 17, както и на принципа на пропорционалност, и трето, от нарушение на член 86, параграф 2 ЕО.

62.

Първоинстанционният съд отхвърля първото правно основание като неоснователно.

63.

С първото си правно основание жалбоподателят по същество изтъква, че обратно на изводите в спорното решение в никакъв случай не е необходима принудителна лицензия за марката му „Der Grüne Punkt“, за да може производителят или разпространителят на опаковки да участва в конкурентна система. Така DSD поддържа, че е възможно селективно маркиране на опаковки, което позволява тези с логото „Der Grüne Punkt“ да се депозират единствено в инсталациите на системата DSD.

64.

Жалбоподателят смята също, че спорните разпоредби от договора за използване на логото са необходими, за да се гарантира осъществяването на целите на наредбата за опаковките, които включвали защитата на различните функции на марката „Der Grüne Punkt“, както и за да се осигури доброто функциониране на системата DSD.

65.

След като в точка 139 от обжалваното съдебно решение посочва, че за да се съобрази с коефициентите на оползотворяване, даден производител или разпространител на опаковки може да използва едновременно индивидуална и колективна система, в точки 142—163 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд излага причините, поради които DSD злоупотребява с господстващото си положение. Така той постановява, че подходът чрез селективно маркиране не е наложен с наредбата за опаковките и не позволява да се сложи край на установената със спорното решение злоупотреба. По-нататък в точка 150 от обжалваното съдебно решение той посочва, че твърдяната от жалбоподателя изключителност не е наложена с посочената наредба в случай на прибягване до смесени системи, и уточнява, че логото „Der Grüne Punkt“ не оказва такова влияние, каквото твърди жалбоподателят.

66.

Освен това в точка 156 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд постановява, че „фактът, че логото „Der Grüne Punkt“ и означението за „подходящо средство“, което обозначава друга колективна система […], фигурират върху една и съща опаковка при съвместно използване на две колективни системи, и фактът, че върху една и съща опаковка се появяват логото „Der Grüne Punkt“ и означението на възможност за връщане в магазина при съвместно използване на системата DSD и на индивидуална система, не нарушават основната функция на марката“.

67.

От това в точка 164 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд достига до извода, че „нито наредбата за опаковките, нито правото относно марките, нито присъщите за функционирането на системата DSD нужди дават право на жалбоподателя да изисква от предприятията, които използват неговата система, да плащат вноска за всички търгувани в Германия опаковки с логото „Der Grüne Punkt“, когато тези предприятия докажат, че за част или за всичките си опаковки не прибягват до системата DSD“.

68.

С второто си правно основание жалбоподателят посочва, че мерките, взети от Комисията със спорното решение, не отговарят на посочените в член 3 от Регламент № 17 изисквания.

69.

Той счита по-специално, че селективното маркиране на опаковките в зависимост от използваната система е по-подходящо от наложеното със спорното решение задължение. Жалбоподателят поддържа също, че член 3 и член 4, параграф 2 от спорното решение са несъразмерни, тъй като го задължават да предостави на трети страни лицензия за използването на марката „Der Grüne Punkt“. Освен това той изтъква също, че спорното решение го задължава да не събира вноска за самото използване на логото, когато е доказано, че произтичащите от наредбата за опаковките задължения са изпълнени чрез друг метод.

70.

Първоинстанционният съд отхвърля това правно основание. В точка 173 от обжалваното съдебно решение той приема, че „фактът, че теоретично е възможно да се постави селективно логото върху опаковките, не може да води до отмяна на [взетите в рамките на спорното решение] мерки, тъй като това разрешение е по-скъпо и трудно за изпълнение от производителите и разпространителите на опаковки, отколкото определените в членове 3 и 5 от [това] решение мерки, които целят единствено да ограничат възнаграждението за предлаганата от DSD услуга до действително извършената от системата му услуга“.

71.

В точка 181 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също така посочва, че целта на включените в спорното решение задължения не е била да наложат на DSD лицензия без ограничение във времето за използването на логото „Der Grüne Punkt“, а само да задължат DSD да не събира вноска за всички опаковки с това лого, когато е доказано, че всички или само част от тези опаковки са били приети обратно и оползотворени чрез друга система.

72.

Като отговаря на довода на жалбоподателя, че последният може да събира подходяща вноска за самото използване на марката, в точка 196 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че спорното решение трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва възможността за DSD да събира вноска, която съответства само на използването на марката, когато е доказано, че опаковката с посоченото лого е била приета обратно и оползотворена чрез друга система.

73.

С третото си правно основание DSD изтъква, че е изключено нарушение на член 82 ЕО, тъй като то е натоварено с услуга от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО, а именно управлението на отпадъците с екологична цел.

74.

В точка 208 в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че дори да се приеме, че на жалбоподателя е възложена такава услуга, рискът тази задача да бъде поставена под въпрос в резултат на спорното решение е недоказан. В точка 211 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд добавя, че тъй като в рамките на административната процедура DSD не се е позовало на член 86, параграф 2 ЕО, Комисията не може да бъде упрекната за това, че не е мотивирала решението си по тази точка.

75.

Ето защо в точка 213 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд достига до извода, че жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

76.

На основание член 56 от Статута на Съда на 8 август 2007 г. DSD подава в секретариата на Съда жалба срещу посоченото съдебно решение.

77.

С молба, подадена в секретариата на Съда на 16 ноември 2007 г., Interseroh Dienstleistungs GmbH (наричано по-нататък „Interseroh“), което от 2006 г. стопанисва колективна система на цялата територия на Германия, иска да встъпи по делото в подкрепа на исканията на Комисията. С Определение от председателят на Съда допуска встъпването.

78.

DSD моли Съда:

79.

Комисията, Vfw, Landbell, BellandVision и Interseroh молят Съда:

80.

Сега правните основания на жалбата следва да се разгледат в светлината на тези съображения.

81.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква осем правни основания.

82.

С първото си правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че е нарушил задължението за мотивиране, като е направил противоречиви констатации относно твърдяната злоупотреба от страна на жалбоподателя.

83.

С второто си правно основание DSD твърди, че Първоинстанционният съд е изопачил договора за използване на логото, като е приел, че по силата на този договор жалбоподателят предоставя лицензия за използването на марката „Der Grüne Punkt“ за приетите обратно от конкурентни системи опаковки.

84.

С третото си правно основание DSD счита, че като е констатирал, че марката „Der Grüne Punkt“ няма твърдяната от DSD изключителност, Първоинстанционният съд е нарушил задължението си за мотивиране и е изопачил наредбата за опаковките.

85.

С четвъртото си правно основание жалбоподателят изтъква нарушение на общностното право относно марките.

86.

С петото си правно основание DSD изтъква, че Първоинстанционният съд е нарушил член 82 ЕО, от една страна, като без да изложи достатъчно мотиви и в противоречие с доказателствата по делото е приел за установено, че жалбоподателят е допуснал злоупотреба с господстващо положение, състояща се в издаването на лицензии за използване на марката „Der Grüne Punkt“ за опаковки, които не са обхванати от неговата система, и от друга страна, като не е съобразил необходимите за предоставянето на принудителна лицензия условия.

87.

С шестото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил член 3 от Регламент № 17 и принципа на пропорционалност, като го е задължил да предоставя лицензия на предприятията, чиито опаковки не са включени в неговата система, и като го е лишил от правото да поставя обяснителна бележка върху опаковките с логото „Der Grüne Punkt“, които не са приети обратно от системата DSD.

88.

Със седмото си правно основание DSD посочва наличието на процесуално нарушение, доколкото Първоинстанционният съд заместил мотивите на Комисията със свои мотиви.

89.

Накрая, с осмото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е нарушил правото му на разглеждане на делото в разумен срок.

90.

С първото си правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че е направил противоречиви констатации относно твърдяната злоупотреба с господстващо положение и че по този начин е нарушил задължението си за мотивиране.

91.

Според жалбоподателя противоречието се заключава във факта, че от една страна, според анализа на Първоинстанционния съд, и по-специално според точки 48, 50, 58, 60, 119, 163 и 164 от обжалваното съдебно решение, DSD изисква присъединилите се към неговата система предприятия да плащат вноска за търговските опаковки, които не са приети обратно от тази система, докато от друга страна, в точка 194 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че „не може да се изключи, че самата марка „Der Grüne Punkt“, поставена върху въпросната опаковка, може да има икономическа стойност“ и че „макар опаковка[та] на практика да не е отнесена в системата DSD и да е доказано, че еквивалентът ѝ в материал е бил събран или оползотворен чрез конкурентна система, марката оставя на потребителя възможността да обезвреди тази опаковка посредством системата DSD“. По този начин, продължава Първоинстанционият съд, „такава възможност, предоставена на потребителя за всички търгувани опаковки с логото „Der Grüne Punkt“, […] може да има цена, която […] би трябвало да може да бъде платена на DSD в замяна на престацията, предложена в конкретния случай, а именно предоставяне на разположение на неговата система“.

92.

Комисията счита, че това правно основание е неоснователно. Тя напомня, че целта на вноската е да се покрият разходите по събирането, сортирането и оползотворяването на опаковките, както и разходите за управление. Обратно, вноската не представлявала насрещна престация за използването на марката. Следователно спорното решение и обжалваното съдебно решение не се отнасяли до вноска за използването на марката. В точки 194—196 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд логично разграничавал извършената от жалбоподателя злоупотреба, от една страна, и възможността той да получи подходяща вноска за самото използване на марката.

93.

Vfw, Landbell, BellandVision, както и Комисията считат, че не е налице противоречие. Точка 194 от обжалваното съдебно решение нямала нищо общо с констатациите на Първоинстанционния съд относно злоупотребата. Тя се отнасяла единствено до въпроса дали самото поставяне на логото „Der Grüne Punkt“ върху опаковките може да има цена дори когато DSD не предоставя никаква услуга по обезвреждане.

94.

В рамките на първото правно основание относно нарушението на член 82 ЕО в точки 86—163 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд разглежда въпроса дали жалбоподателят е злоупотребил с господстващото си положение на съответния германски пазар. От този анализ в точки 164 и 165 от това решение той стига до извода, че „нито наредбата за опаковките, нито правото на марките, нито присъщите за функционирането на системата DSD нужди дават право на жалбоподателя да изисква от предприятията, които използват неговата система, да плащат вноска за всички търгувани в Германия опаковки с логото „Der Grüne Punkt“, когато тези предприятия докажат, че за част или за всичките си опаковки не прибягват до системата DSD“. По тези съображения Първоинстанционният съд отхвърля първото правно основание.

95.

От точка 191 от обжалваното съдебно решение личи, че в рамките на второто правно основание, изведено от нарушение на член 3 от Регламент № 17 и нарушение на принципа на пропорционалност, Първоинстанционният съд се е произнесъл по довода на жалбоподателя, че членове 3 и 4 от спорното решение изключват събирането на вноска за самото използване на марката. В точка 194—196 от това решение Първоинстанционният съд посочва причините, поради които DSD може да получава подходяща вноска за самото използване на марката, когато е доказано, че опаковката с логото „Der Grüne Punkt“ е била приета обратно и оползотворена от друга система.

96.

Така в точки 194—196 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд констатира, че логото „Der Grüne Punkt“ може да има икономическа стойност и че самото поставяне на логото върху опаковката „може да има цена“.

97.

Според мен констатациите на Първоинстанционния съд не са противоречиви. Той прави разграничение между вноската, която покрива само разходите за действителното използване на системата, доколкото единствено тази вноска е предмет на разглеждане по настоящото дело, и подходящата вноска за самото използване на логото „Der Grüne Punkt“ — вноска от различно естество, тъй като е само възможност, за която може да се преговаря и която е напълно страничен въпрос спрямо предмета на спора пред Първоинстанционния съд.

98.

Следователно предвид изложеното по-горе смятам, че първото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

99.

С второто правно основание DSD упреква Първоинстанционния съд, че е изопачил договора за използване на логото.

100.

В подкрепа на това правно основание жалбоподателят привежда няколко довода.

101.

Първо, според DSD Първоинстанционният съд е констатирал, че по силата на този договор то предоставя отделна лицензия за използването на логото „Der Grüne Punkt“, т.е. лицензия за маркирането на търговските опаковки, които не са включени в системата DSD. Следователно, като изопачил договора за използване на логото, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото.

102.

Жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че не е взел предвид доводите му, които доказват, че не предоставя отделна лицензия и че договорът за използване на логото се свежда до това да предостави на присъединилите се предприятия правото на използване на логото, за да може DSD да поеме произтичащите от наредбата за опаковките задължения за обратно приемане и оползотворяване. Следователно DSD счита, че щом договорът за използване на логото се свежда до предоставянето на правото на поставяне на логото върху опаковките, като по този начин позволява приемането на тези опаковки от неговата система за обезвреждане, не е налице несъответствие между предоставяната от него услуга и вноската. Следователно било изключено да е налице злоупотреба.

103.

Второ, DSD поддържа, че тълкуването, което Първоинстанционният съд дава на договора за използване на логото, противоречи на доказателствата по делото. Всъщност от кореспонденцията между DSD и Комисията в хода на административната процедура било видно, че DSD не предоставя отделна лицензия, а само отказва да допусне с логото „Der Grüne Punkt“ да се обозначават опаковките, които са предназначени за конкурентни системи.

104.

Трето, жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд в изопачаване на доказателствата, на които се е основал и с оглед на които е констатирал, че жалбоподателят предоставя отделна лицензия. По-специално Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като въз основа на решението на Oberlandesgericht Düsseldorf от 11 август 1998 г. по дело Hetzel, решението на Bundesgerichtshof (Германия) от по дело Bäko, въз основа на жалбите, с които е сезирана Комисията, както и на първоначално защитаваната от жалбоподателя теза, констатирал, че DSD предлага отделна лицензия.

105.

Всъщност жалбоподателят има предвид точка 163 от обжалваното съдебно решение, в която Първоинстанционният съд постановява, че „присъщите за функционирането на системата DSD нужди не могат да оправдаят поведението на жалбоподателя, установено в решенията [по дело Bäko и по дело Hertzel], посочени от Комисията […], в различните жалби до Комисията […] и в първоначално представената от DSD теза в неговата жалба […], състоящо се в изискване да бъде плащана вноска за всички търгувани в Германия опаковки с логото „Der Grüne Punkt“, когато е доказано, че някои от опаковките са приети обратно и оползотворени в друга колективна или индивидуална система“.

106.

Комисията припомня, че при установяването на злоупотребата се е основала единствено на определения в договора за използване на логото режим на вноската. Тя уточнява, че несъразмерността между изискваната вноска и действително извършената от DSD услуга има връзка с използването на марката само доколкото DSD си служи с логото „Der Grüne Punkt“, за да оказва икономически натиск върху присъединилите се към неговата система предприятия.

107.

Vfw, Landbell и BellandVision смятат, че това правно основание е недопустимо, доколкото DSD може да основава жалбата си само на нарушение на правни норми от страна на Първоинстанционния съд, но не и на твърдения за неправилна преценка на фактите.

108.

Разбирам, че жалбоподателят възразява срещу направения при преценката на фактите и доказателствата по делото извод на Първоинстанционния съд, че DSD предоставя на присъединилите се предприятия лицензия за използване на логото „Der Grüne Punkt“ за опаковките, които не се приемат обратно, нито се оползотворяват от неговата система. Според жалбоподателя Първоинстанционният съд е трябвало да тълкува договора за използване на логото като договор, който свързва вноската единствено с предоставяната услуга.

109.

Според мен жалбоподателят погрешно разбира констатациите на Първоинстанционния съд.

110.

Всъщност, след като излага доводите на страните, в точка 141 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд най-напред припомня, че „единствено свързаните с вноската разпоредби от договора за използване на логото са квалифицирани като злоупотреба с господстващо положение в [спорното] решение (а именно член 4, алинея 1 и член 5, алинея 1 от договора)“. По-нататък Първоинстанционният съд уточнява, че „[спорното] решение не критикува факта, че член 3, алинея 1 от договора налага на производителя или на разпространителя, който желае да използва системата DSD, да постави логото „Der Grüne Punkt“ върху всяка опаковка, обявена и предназначена за вътрешно потребление“.

111.

В изложението на правната уредба, в точка 17 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че съгласно член 4, алинеи 2 и 3 от договора за използване на логото вноската, заплащана от присъединилите се към системата DSD предприятия, е предназначена изключително за покриването на разходите за събиране, сортиране и оползотворяване, както и свързаните с тях административни разходи.

112.

С оглед на гореизложеното считам, че въз основа на договора Първоинстанционният съд е определил ясно задълженията на DSD, както и насрещната престация на производителя или разпространителя, която е под формата на вноска. В тежест на DSD е установено, че вноската, която то изисква от присъединилите се предприятия, не съответства на действително предоставяната от него услуга, тъй като дори когато някои опаковки са приети обратно от конкурентна система, DSD по силата на договора за използване на логото изисква заплащането на вноска за тези опаковки — вноска, която, припомням, служи изключително за покриване на разходите за събиране, сортиране и оползотворяване, както и свързаните с тях административни разходи.

113.

Следователно според мен Първоинстанционният съд не тълкува договора за използване на логото в смисъл, че има за последица да предостави на присъединилите се предприятия лицензия за използването на логото „Der Grüne Punkt“ за опаковките, които не са приети обратно, нито са оползотворени от системата DSD.

114.

Както подчертава Комисията, логото „Der Grüne Punkt“ има връзка с договора за използване на логото само доколкото това лого играе роля при идентифицирането. Самият жалбоподател поддържа това пред Първоинстанционния съд. В точка 124 от обжалваното съдебно решение този съд всъщност припомня доводите на DSD, че „марката „Der Grüne Punkt“ позволявала едновременно да се идентифицира кои са опаковките, прехвърлени на DSD, […] и да обърне внимание на потребителя какво трябва да прави с тях“.

115.

Ето защо считам, че Първоинстанционният съд правилно се е основал на предпоставката, че предметът на договора за използване на логото е да позволи на присъединилите се предприятия да се освободят от задължението си за повторно приемане и оползотворяване на отпадъците. Като насрещна престация за тези услуги тези предприятия трябва да заплащат вноска на DSD за всички опаковки, за които то е известено, независимо дали в действителност са били приети обратно от системата DSD или не, като логото служи за идентифициране на опаковките, за които е известено DSD.

116.

Следователно мисля, че второто правно основание също трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

117.

С третото си правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че не е мотивирал надлежно констатацията, че марката „Der Grüne Punkt“ не може да се ползва от претендираната изключителност, и че с тази констатация е изопачил наредбата за опаковките и е нарушил правото относно марките.

118.

В подкрепа на това правно основание жалбоподателят изтъква няколко довода.

119.

С първия си довод жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд основава констатацията си, че жалбоподателят не може да претендира изключителност на марката „Der Grüne Punkt“, единствено на устните състезания в съдебното заседание и следователно не е мотивирал надлежно тази констатация.

120.

С втория си довод жалбоподателят поддържа, че констатацията на Първоинстанционния съд, според която производителят или разпространителят на опаковки прехвърля на DSD определено количество материал, противоречала на разпоредбите на договора за използване на логото, на тези на наредбата за опаковките и на произтичащите от правото относно марките изисквания, според които обхванатите от системата DSD опаковки трябва да могат да бъдат идентифицирани.

121.

С третия, четвъртия и петия си довод DSD упреква Първоинстанционния съд, че е изопачил наредбата за опаковките, като е констатирал, първо, че дадена опаковка може бъде включена едновременно в системата DSD и в друга колективна система, второ, че разпространител, който се е присъединил към колективна система, може да изпълни впоследствие задълженията си за повторно приемане и оползотворяване посредством индивидуална система, и трето, че разпространител, който изпълнява тези задължения посредством индивидуална система, може да се присъедини впоследствие към колективна система.

122.

С шестия си довод DSD поддържа, че констатацията на Първоинстанционния съд, според която на опаковките, които не са обезвредени от системата DSD, може да се поставя логото „Der Grüne Punkt“, лишава това лого от отличителния му характер и явно противоречи на установения с наредбата за опаковките принцип на прозрачност.

123.

Накрая, със седмия си довод жалбоподателят поддържа, че отказът на Първоинстанционният съд да приеме изключителността на логото „Der Grüne Punkt“ е несъвместим с правото относно марките.

124.

DSD счита, че Първоинстанционният съд не е мотивирал в достатъчна степен направената в точка 161 от обжалваното решение констатация, че марката „Der Grüne Punkt“ няма твърдяната изключителност. По-специално жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че се е основал на устните състезания в съдебното заседание, без да е възможно от обжалваното съдебно решение или от доклада от съдебното заседание да се определи какъв е бил предметът на обсъждане при условията на състезателност.

125.

Комисията поддържа, че в основната си част преценката на доводите, изведени от правото относно марките, не почива на обсъжданията в съдебното заседание.

126.

Подобно на Комисията считам, че този довод трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

127.

Всъщност в точка 139 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че изложеното в рамките на устните състезания му позволява да направи следната констатация: „[п]роизводителят или разпространителят на опаковки не прехвърля на DSD определен брой опаковки, предназначени да носят логото „Der Grüne Punkt“, а по-скоро количество материал, с което този производител или разпространител ще търгува в Германия, и чието обратно приемане и оползотворяване смята да възложи на системата DSD. Следователно за даден производител или разпространител на опаковки е възможно да използва смесени системи, за да се съобрази с определените в наредбата [за опаковките] коефициенти на оползотворяване“.

128.

Въз основа на тази констатация Първоинстанционният съд разглежда критиките на жалбоподателя относно изложения в спорното решение анализ, и по-специално изтъкнатите от жалбоподателя доводи, свързани с правото относно марките.

129.

В точки 103—114 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва доводите на страните, изтъкнати в устната фаза на производството и отнасящи се до доводите, че спорните разпоредби от договора за използване на логото са обосновани с оглед на правото относно марките.

130.

По-нататък в точка 156 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният посочва, че съгласно решение на Kammergericht Berlin от 14 юни 1994 г.„[марката „Der Grüne Punkt“] „само посочва за визираната услуга, че стоката, върху която е поставена, може да бъде обезвредена посредством системата DSD“, без да предоставя указания за качеството на предложената услуга“. Първоинстанционният съд добавя, че „в случай на отреждане на част от опаковките на конкурент на DSD потребителят е свободен да реши дали да възстанови опаковката чрез системата DSD или чрез конкурентната система“.

131.

В точка 157 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд достига до извода, че „[с]лед като функцията на логото „Der Grüne Punkt“ е да идентифицира възможността за обезвреждане на въпросната опаковка чрез системата DSD и след като това лого може да бъде поставено съвместно с други знаци или други механизми, които позволяват да се идентифицира друга възможност за обезвреждане чрез индивидуална или конкурентна колективна система, не може да се твърди, че [спорното] решение представлява несъразмерно нарушение на правото на марките или във всеки случай засягане, необосновано от необходимостта да се избегне злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО“.

132.

Освен това в точка 158 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отговаря на довода на жалбоподателя, с който се поставя под съмнение съдържащото се в спорното решение твърдение, че от решението на Kammergericht Berlin следва, че основната функция на логото „Der Grüne Punkt“ е изпълнена, когато то указва на потребителя, че има възможност да обезвреди опаковката чрез DSD. Първоинстанционният съд счита, че този довод е ирелевантен, тъй като „[той] само отбелязва особения контекст на постановеното решение […], без да поставя под въпрос извода, до който стига Комисията, а именно, че няколко указания, които информират потребителя как да постъпи спрямо различните системи за обратно приемане и оползотворяване, могат да се поставят върху същата опаковка“.

133.

В точка 159 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд също така обяснява, че резултатите от проучванията на общественото мнение, на които се позовава жалбоподателят и които според него потвърждават отличителния характер на марката, не поставят под въпрос изложения в спорното решение извод. В това отношение Първоинстанционният съд посочва, че „[е] логично потребителите да идентифицират логото „Der Grüne Punkt“, поставено върху опаковката, като означение, че тя може да бъде върната в съоръженията за събиране на отпадъци, разположени в близост до жилището им. Въпреки това последното не позволява да се разкрият реакциите на тези потребители при наличието на опаковка, върху която са поставени няколко вида лого, които идентифицират колективни системи. Комисията и встъпилите страни посочват обаче в тази връзка това, което беше потвърдено в съдебното заседание, а именно че съоръженията за събиране на отпадъци, използвани от тези системи, са обикновено същите и че през по-голямата част от времето потребителят поставя опаковките в тези съоръжения в зависимост от използвания материал, а не в зависимост от логото върху опаковката“.

134.

Пред Първоинстанционният съд жалбоподателят поддържа също, че с поставяне на марката „Der Grüne Punkt“ върху опаковка, която участва в конкурентна система, се накърнява отличителната функция на тази марка, тъй като потребителите се въвеждат в заблуда във всички хипотези, посочени в спорното решение. В случаите, когато индивидуалната система се комбинира със системата DSD, жалбоподателят твърди, че близо 48,4% от потребителите нямало да разберат противоречивата информация, представена чрез обозначението за обратно приемане и чрез предаденото посредством логото „Der Grüne Punkt“ обозначение за обратно приемане в близост до жилището чрез системата DSD ( 11 ).

135.

На този довод в точка 160 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отговаря, че „[посоченият] довод, свързан с измамата на потребителите, към които е насочена стоката, посредством марката, не може да се приеме […], тъй като договорът за използване на логото засяга само ползвателите на въпросното лого, а именно производителите и разпространителите на опаковки, които прибягват до системата DSD, а не потребителите“.

136.

Първоинстанционният съд завършва своя анализ, като в точка 161 от обжалваното съдебно решение уточнява, че „да се приеме претендираната от жалбоподателя изключителност не би имало друг резултат, освен да се възпрепятстват производителите и разпространителите на опаковки да прибягнат до смесена система и да легитимират възможността жалбоподателят да бъде възнаграден за услуга, за която заинтересованите лица са доказали, че на практика не е била извършена, тъй като е била възложена на друга колективна или индивидуална система според определените в член 1 от [спорното] решение ред и условия“.

137.

Като се имат предвид всички тези съображения, считам, че противно на поддържаното от жалбоподателя, мотивите на Първоинстанционния съд относно констатацията, че марката „Der Grüne Punkt“ няма твърдяната от жалбоподателя изключителност, не се основават предимно на устните състезания в съдебното заседание и не са непълни.

138.

Ето защо считам, че първият довод от третото правно основание трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

139.

Според DSD направената в точка 139 от обжалваното съдебно решение констатация, че „производителят или разпространителят на опаковки не му прехвърля […] определен брой опаковки, предназначени да носят логото „Der Grüne Punkt“, а [му прехвърля] по-скоро количество материал, с което този производител или разпространител ще търгува в Германия, и чието обратно приемане и оползотворяване смята да възложи на системата DSD“, е в явно противоречие с разпоредбите на договора за използване на логото относно известяването и предоставянето на лицензии, с разпоредбите на наредбата за опаковките относно изпълнението на задължението за повторно приемане, с произтичащото от тази наредба изискване за прозрачност, и накрая, с произтичащото от правото относно марките изискване за различимост на опаковките, които са включени в системата DSD.

140.

Както отбелязва Комисията, в рамките на втория довод от третото правно основание жалбоподателят само препраща към становището си относно националната правна уредба, без да установява връзка между тази правна уредба и посочените в този довод критики срещу констатациите на Първоинстанционния съд. Посоченият довод не съдържа никакви правни аргументи, показващи с какво Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

141.

Припомням обаче, че по силата на член 225 ЕО, член 51, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане ( 12 ).

142.

При тези обстоятелства считам, че вторият довод от третото правно основание трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

143.

Жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че е изопачил наредбата за опаковките, като е констатирал, първо, че дадена опаковка може бъде включена едновременно в системата DSD и в друга колективна система, второ, че разпространител, който се е присъединил към колективна система, може да изпълни впоследствие задълженията си за повторно приемане и оползотворяване посредством индивидуална система, и трето, че разпространител, който изпълнява тези задължения посредством индивидуална система, може да се присъедини впоследствие към колективна система.

144.

DSD поддържа, че с направените в точки 129 и 154 от обжалваното решение констатации, според които поверените на системата DSD опаковки в същото време могат да бъдат включени в друга система за обратно приемане и оползотворяване, различна от системата DSD, се изопачава съдържанието на наредбата за опаковките.

145.

Жалбоподателят счита, че тези констатации явно противоречат на принципа на правната уредба относно опаковките, според който за конкретна опаковка е налице или задължение за обратно приемане, или освобождаване от това задължение. Следователно той счита, че обратно на констатацията на Първоинстанционния съд относно този довод, дадена опаковка не може да бъде включена в две или повече системи за обезвреждане.

146.

В това отношение жалбоподателят посочва цитирания от Първоинстанционния съд в точка 134 от обжалваното съдебно решение пример. Първоинстанционният съд посочва, че в рамките на верига ресторанти за бързо хранене, „когато крайният потребител купува сандвич, продаден в опаковка, предназначена да запази топлината, този потребител може свободно да реши дали да консумира стоката на място и да върне опаковката в контейнери за отпадъци, поставени от веригата ресторанти за бързо хранене в рамките на нейната индивидуална система, или да отнесе стоката в къщи, за да върне впоследствие опаковката в съоръженията за събиране на DSD, разположени в близост до жилището му“. Първоинстанционният съд по-нататък заключава, че „[т]ази опаковка може да бъде върната в двете системи за събиране и оползотворяване, предложени от веригата за бързо хранене, за да се изпълнят предвидените в наредбата [за опаковките] задължения“.

147.

DSD счита, обратно на констатираното от Първоинстанционния съд, че дори в областта на бързото хранене дадена опаковка не може да бъде включена в две колективни системи. Според него, макар да е възможно опаковката да бъде върната обратно на място в рамките на индивидуална система или да бъде включена в колективна система, става въпрос само за грешка от страна на потребителя. Жалбоподателят подчертава важността на това да се посочи ясно какъв е предвиденият за всяка опаковка метод на обезвреждане.

148.

Комисията счита, че в рамките на смесения подход, при който се използват две колективни системи, производителят или разпространителят на опаковки е длъжен да спазва прозрачност относно двете системи. Следователно опаковките носели две различни обозначения, служещи за идентифициране на тези системи. Комисията счита, че такъв подход е възможен, тъй като посочените системи имат задължения само по отношение на количества опаковки. Комисията посочва също, че в случай на конкуренция между колективни системи опаковките се събират в едни и същи контейнери.

149.

Смятам, че направената в точка 154 от обжалваното съдебно решение констатация на Първоинстанционния съд, според която поверената на системата DSD опаковка може да бъде включена в няколко системи за обезвреждане, не изопачава съдържанието на наредбата за опаковките.

150.

Всъщност най-напред следва да се уточни, че както отбелязва Първоинстанционният съд в точка 10 от обжалваното съдебно решение, „в становището, представено на 24 май 2000 г. на Комисията в рамките на административната процедура […], германските власти посочват, че наредбата за опаковките позволява на разпространителя да съвмести обратното приемане в близост до търговския обект при индивидуална система и събирането в близост до крайния потребител при колективна система, като участва в колективната система само за частта от опаковките, които е пуснал на пазара“.

151.

Освен това в точка 45 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомня, че „[оспорваното] решение отбелязва също предходен отговор на германските власти, от който следва, че § 6, алинея 3 от наредбата [за опаковките] не означава, че е възможно прибягване само до една-единствена система. Така германските власти никога не са имали намерението да позволят създаването само на една колективна система в цялата страна или във всяка провинция.“

152.

Въз основа на тези констатации в точка 131 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд според мен правилно посочва, че съгласно приложение I към § 6 от наредбата за опаковките коефициентите на оползотворяване са изчислени като процент от масата на пуснатия в търговския оборот материал, която действително е приета обратно и оползотворена, и че в точка 1, параграф 2 от това приложение се уточнява, че количествата опаковки са определени като процент от масата.

153.

Поради това в точки 132—135 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд обяснява, че тъй като коефициентите на оползотворяване са били изчислени в зависимост от процента от масата, е възможно да се направи разпределение между няколко системи, без да е необходимо да са посочват предварително определени количества опаковки. Първоинстанционният съд илюстрира своята позиция с помощта на пример за верига от ресторанти за бързо хранене. Така той показва, че в рамките на такава верига се налага индивидуална система да бъде комбинирана със системата DSD, тъй като съществува възможност продуктът да бъде консумиран на място или да бъде отнесен. Първоинстанционният съд по-нататък посочва, че „важното в договорното отношение между жалбоподателя и производителя или разпространителя на опаковки е да се гарантира, че пуснатите на пазара количества материал, които трябва да се оползотворят, действително са приети обратно и оползотворени, за да се достигнат предвидените в наредбата [за опаковките] коефициенти“.

154.

В точки 136—138 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че съществуват корективни механизми, които позволяват да се изпълнят наложените с тази наредба задължения. Първоинстанционният съд посочва по-специално, че ако индивидуалната система не е достатъчна, за да се достигнат коефициентите на оползотворяване, производителят или разпространителят на опаковки може да използва колективна система, за да бъдат изкупени липсващите количества.

155.

Освен това самата наредба за опаковките предлага този подход в § 6, алинея 1, като уточнява, че ако разпространителите не изпълняват задължението си за обратно приемане и оползотворяване чрез индивидуална система, те трябва да го направят чрез колективна система ( 13 ).

156.

С оглед на всичко гореизложено считам, че третият довод също трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

157.

DSD поддържа също така, че доказателствата по делото са изопачени и в съдържащата се в точка 137 от обжалваното съдебно решение констатация, че разпространител, който се е присъединил към колективна система, може впоследствие да започне сам да приема обратно и да оползотворява опаковките. По-специално тази констатация противоречала на основен принцип на наредбата за опаковките, според който участието в колективна система за изпълнение на задължението за оползотворяване води до освобождаване от задълженията за обезвреждане. Според DSD не е възможно опаковките, включени в колективна система, впоследствие да бъдат включени в индивидуална система.

158.

Също така DSD отбелязва, че с посочената констатация, според която разпространител, който е решил да прибегне до индивидуална система за някои опаковки, би могъл впоследствие да изпълни произтичащи от посочената наредба задължения, като изкупи обратно количествата опаковки от колективна система, се изопачава съдържанието на наредбата за опаковките.

159.

Комисията счита, че Първоинстанционният съд не изхожда от хипотезата за последващо изпълнение на задълженията за обратно приемане и оползотворяване, а има предвид хипотезата на намаляване на дължимата на колективна система вноска в случай на събиране, което не съответства на наложените коефициенти.

160.

Считам, че Първоинстанционният съд не е изопачил доказателствата по делото, като в точка 137 от обжалваното съдебно решение е констатирал, че верига ресторанти за бързо хранене може да иска намаляване на вноската, която е платила на колективната система, когато посредством индивидуалната система докаже, че е поела обратно количествата опаковки, които са ѝ били поверени.

161.

Всъщност, обратно на поддържаното от жалбоподателя, считам, че в този пример не става дума за последващо използване на индивидуална система за обратно приемане и оползотворяване на опаковките. Припомням, че в посочения пример Първоинстанционният съд изхожда от предпоставката, че веригата ресторанти за бързо хранене от самото начало съчетава индивидуална с колективна система.

162.

Като се основава на тази предпоставка, Първоинстанционният съд посочва, че е възможно да се въведат корективни механизми, когато индивидуалната система не успява да изпълни задълженията на разпространителя или обратно, когато успява да събере определените количества. В последния случай Първоинстанционният съд пояснява, че „веригата ресторанти за бързо хранене ще може да иска намаляване на вноската, която е платила на съответната колективна система, ако докаже, че е върнала обратно и оползотворила [количествата], които са били поверени [на колективната система]“.

163.

Впрочем самият жалбоподател е взел предвид тази възможност. Всъщност в точки 60 и 61 от мотивите на спорното решение се посочва, че преди приемането на това решение DSD е поело ангажимент да не събира вноска за частта от опаковките, включени в индивидуална система, когато производителят или разпространителят на опаковки е решил да съчетае системата DSD с индивидуална система.

164.

Що се отнася до довода на жалбоподателя, че Първоинстанционният съд е изопачил наредбата за опаковките, като е констатирал, че разпространител, който е решил да прибегне до индивидуална система, впоследствие може да изпълни задълженията си, като изкупи обратно количествата опаковки от колективна система, считам, че той също трябва да бъде отхвърлен.

165.

В точка 9 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомня, че „§ 6, алинея 1, девето изречение от наредбата посочва, че ако разпространител не изпълнява задължението си за обратно приемане и оползотворяване чрез индивидуална система, той трябва да го направи чрез колективна система“.

166.

Следователно считам, че четвъртият и петият довод трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

167.

DSD поддържа, че точка 154 от обжалваното съдебно решение съдържа грешка при прилагане на правото, доколкото Първоинстанционният съд е констатирал, че на опаковките, които не са обезвредени от системата DSD, може да бъде поставено логото „Der Grüne Punkt“. DSD счита, че тази възможност лишава логото от неговия отличителен характер и е в явно противоречие с принципа на наредбата за опаковките, според който потребителите и властите трябва да могат да определят ясно дали за дадена опаковка е налице задължението за обратно приемане в мястото на продажба или не.

168.

Комисията припомня, че DSD неправилно приема, че подходът в наредбата за опаковките е всяка опаковка да се разглежда поотделно. Според Комисията такъв подход не отговаря на икономическите условия, в които се вписват смесените подходи, насърчавани именно за да се реализира целта за благоприятстване на конкуренцията.

169.

Считам, че този довод също трябва да бъде отхвърлен.

170.

Всъщност в точка 124 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че според DSD логото „Der Grüne Punkt“ позволява да се укаже кои опаковки са му прехвърлени и да се обърне внимание на потребителя какво трябва да прави с тях, което позволява да се гарантира изпълнението на задачата, възложена на DSD от присъединилото се предприятие.

171.

В точка 153 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомня, че „различните форми на реклама, предвидени в наредбата [за опаковките], а именно поставянето на етикети или всяко друго подходящо за колективните системи средство [точка точка 2, параграф 4 от приложение I към § 6 от посочената наредба] и обозначаването на възможността за връщане на опаковката в мястото на продажба за индивидуалните системи (§ 6, алинея 1, трето изречение от [същата] наредба), дават възможност на крайния потребител да се информира за представените различни възможности за връщане на въпросната опаковка, без да потвърждават доводите на жалбоподателя, според които поставянето на логото „Der Grüne Punkt“ върху опаковка щяло да доведе до възпрепятстване на обратното приемане и оползотворяване от система, различна от системата DSD“.

172.

По-нататък в точка 154 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че „наредбата [за опаковките] не уточнява, че логото „Der Grüne Punkt“ не може да се поставя върху опаковките, събирани в рамките на конкурентна колективна или индивидуална система, ако те спазват освен това наложените от [посочената] наредба условия за идентифициране на използваната система съвместно със системата DSD. Такива означения могат да бъдат кумулирани, като една и съща опаковка може да принадлежи на няколко системи едновременно. В този смисъл Комисията тълкува правилно съдържанието на задължението за прозрачност, определено от германските власти в тяхното становище, според което следва ясно да се определи както в интерес на потребителите, така и в интерес на властите кои са опаковките, които трябва да се върнат в местата на продажба или в непосредствена близост до тях и кои не са обхванати от това задължение“.

173.

Обратно на поддържаното от жалбоподателя, тук не става дума за това да се даде възможност на конкурентни системи да поставят логото „Der Grüne Punkt“ върху опаковки, които не са включени в системата DSD. Според мен Първоинстанционният съд се основава на хипотезата, че производителят или разпространителят на опаковки се е присъединил към системата DSD и към друга колективна или индивидуална система. Следователно, за да се спази предвиденото в наредбата за опаковките задължение за обозначаване на обратното приемане на използваната опаковка, трябва да бъде обозначено в коя система е включена опаковката, за да може веднага след използването на опаковката потребителят да бъде информиран за възможностите, с които разполага. Например това може да стане чрез поставянето върху пластмасова бутилка на логото „Der Grüne Punkt“ и на друго лого, обозначаващо възможността и друга система да приеме обратно посочената бутилка, а също и чрез табела в мястото на продажба, че бутилката може да бъде върната в това място на продажба.

174.

Като се имат предвид разпоредбите на наредбата за опаковките, не виждам как Първоинстанционният съд е изопачил тази наредба, като е приел, че логото „Der Grüne Punkt“ може да съществува заедно с друго обозначение върху една и съща опаковка. Припомням, че посочената наредба, от една страна, предоставя възможността на производителя или разпространителя да се присъедини към няколко системи, и от друга страна, го задължава да укаже как може да се върне опаковката.

175.

Следователно считам, че шестият довод от третото правно средство трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

176.

Като критикува и точка 161 от обжалваното съдебно решение, DSD отбелязва, че правото относно марките не допуска констатацията, според която претендираната от него изключителност не може да бъде призната, тъй като не би имала друг резултат, освен да възпрепятства производителите и разпространителите на опаковки да прибягнат до смесена система. В това отношение DSD посочва, че в съответствие с германската съдебна практика и предвид резултатите от проучванията на общественото мнение логото „Der Grüne Punkt“, в качеството си на регистрирана марка, се отнася изключително до DSD и до предлаганите от него услуги. Правото относно марките изобщо не допускало логото „Der Grüne Punkt“ да бъде лишено от тази изключителна функция само за да се гарантира възможността за смесена система.

177.

Като се има предвид, че с четвъртото си правно основание жалбоподателят също се позовава на нарушение от страна на Първоинстанционния съд на общностното право относно марките, считам, че този довод следва да се разгледа в рамките на това правно основание.

178.

С четвъртото си правно основание DSD изтъква нарушение на общностното право относно марките в резултат от направената от Първоинстанционния съд в точка 161 от обжалваното съдебно решение констатация, че на марката „Der Grüne Punkt“ не следва да се признае твърдяната изключителност. DSD посочва, че по силата на член 5 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките ( 14 ), регистрираната марка предоставя на своя притежател изключителни права, които дават право да се забрани използването на марката за стоки или услуги, идентични или аналогични на обхванатите от регистрираната марка.

179.

Според Комисията описаната в член 5 от Директива 89/104 изключителност е напълно различна от тази, за която става дума в точка 161 от обжалваното съдебно решение. Първоинстанционният съд само извеждал последиците от изложените в точки 156 и 157 от това решение разсъждения, че във връзка със съответната услуга марката „Der Grüne Punkt“ само посочва, че стоката, върху която е поставена, може да бъде обезвредена посредством системата DSD, без да предоставя указания за качеството на предложената услуга.

180.

Комисията добавя, че спорното решение не води до неразрешено използване на марката, т.е. използването ѝ от лица, с които DSD не е подписало договор.

181.

Vfw посочва, че логото не е марка в класическия смисъл. То счита, че марката характеризира стоки или услуги, които са идентични или аналогични с тези, за които е регистрирана марката. Що се отнася до логото „Der Grüne Punkt“ обаче, всеки производител използвал своите собствени индивидуални марки, за да обозначи стоките. Това лого било предназначено само да указва участието в колективна система, а не да обозначава идентични или сходни стоки или услуги.

182.

Според Landbell и BellandVision това правно основание е недопустимо и във всички случаи е неоснователно.

183.

Според жалбоподателя Първоинстанционният съд неправилно е постановил, че марката „Der Grüne Punkt“ няма твърдяната от нейния притежател изключителност, и по този начин е нарушил общностното право относно марките.

184.

Както посочва Първоинстанционният съд в точка 124 от обжалваното съдебно решение, DSD счита, че марката „Der Grüne Punkt“ позволява едновременно да се идентифицира кои са опаковките, прехвърлени на системата DSD, и да се обърне внимание на потребителя какво трябва да прави с тях, което позволявало да се гарантира изпълнението на предоставената на DSD задача от присъединилия се към неговата система производител или разпространител на опаковки. Следователно според DSD единствено опаковките, за които се използва системата DSD, трябвало да бъдат маркирани с логото „Der Grüne Punkt“.

185.

В точки 156—161 от обжалваното съдебно решение обаче Първоинстанционният съд приема, че фактът, че върху една опаковка са поставени едновременно логото и означението за подходящо средство, което обозначава друга колективна система, или означението за възможност за връщане в магазина, не е нарушение на основната функция на марката, а именно да идентифицира възможността за обезвреждане на съответната опаковка посредством системата DSD. Следователно Първоинстанционният съд счита, че тъй като поставянето на посоченото лого заедно с други знаци или други механизми, които позволяват да се идентифицира друга възможност за обезвреждане чрез индивидуална или колективна конкурентна система, не нарушава основната функция на марката, жалбоподателят няма основание да твърди нарушение на правото относно марките.

186.

Освен това в точка 160 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд уточнява, че „договорът за използване на логото засяга само ползвателите на въпросното лого, а именно производителите и разпространителите на опаковки, които прибягват до системата DSD, а не потребителите“.

187.

Считам, че като е констатирал в точка 161 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не може да ползва твърдяната изключителност на марката поради опасността да се възпрепятстват производителите и разпространителите на опаковки да прибегнат до смесена система и да се легитимира възможността жалбоподателят да бъде възнаграден за услуга, която не е предоставил, Първоинстанционният съд не е нарушил общностното право относно марките.

188.

Всъщност следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика специфичната цел на правото относно марките по-специално е да гарантира на притежателя изключителното право да използва марката при първото пускане на стоката в обращение и по този начин да я защити от конкурентите, които биха искали да злоупотребят с положението и добрата репутация на марката, продавайки стоки, които неправомерно носят тази марка ( 15 ).

189.

По тази причина член 5, параграф 1 от Директива 89/104 предвижда, че регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права и че по този начин притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана.

190.

В настоящото дело считам, че предприятията, които са се присъединили към системата DSD само за част от своите опаковки (първата и втората хипотеза) или за опаковките, пуснати на пазара на друга държава членка (третата хипотеза), не могат да се считат за конкуренти на DSD или за трети лица, които неправомерно продават стоки, които носят логото „Der Grüne Punkt“.

191.

Всъщност в първата и втората хипотеза производителите и разпространителите са се договорили с DSD за обратното приемане и оползотворяването на някои опаковки. В третата хипотеза производителите и разпространителите са притежатели на лицензия за използване на логото „Der Grüne Punkt“ на територията на друга държава членка.

192.

Самото DSD обаче е създало тази система, която задължава да се поставя логото върху всички опаковки, дори ако някои от тези опаковки не са включени в посочената система. Следователно производителите и разпространителите не използват марката „Der Grüne Punkt“ неправомерно, а само изпълняват задължението си за поставяне на посоченото лого върху всички опаковки, независимо дали са включени в системата DSD.

193.

Освен това в точка 156 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно припомня, че основната функция на марката „Der Grüne Punkt“ е да обозначава възможността опаковката, върху която е поставена тази марка, да бъде приета обратно от системата DSD.

194.

След като логото „Der Grüne Punkt“ фигурира върху опаковката, основната функция на марката е изпълнена, тъй като на потребителя е обърнато внимание за възможността да депозира опаковката в контейнерите на DSD. Следователно, обратно на поддържаното от жалбоподателя в съдебното заседание, не е налице „унищожаване на марката“.

195.

Впрочем считам, че марката „Der Grüne Punkt“ не се вписва в класическата система на правото относно марките.

196.

Всъщност марката помага на потребителя да направи осведомен избор за стоките или услугите, обозначени с тази марка. Ако например потребителят вече е купувал стока или услуга, от която е получил известно удовлетворение, по-специално тъй като тази стока или услуга е била качествена, марката му служи като отправна точка за бъдещи покупки на същите стоки или услуги. Следователно марката насочва избора на потребителя.

197.

Според мен обаче в рамката на системата DSD функцията на марката „Der Grüne Punkt“ не е да ориентира потребителя в избора на стока. Както припомня Първоинстанционният съд в точка 156 от обжалваното съдебно решение, тази марка служи да идентифицира опаковките, които могат да бъдат третирани от системата DSD.

198.

Според мен потребителят, който купува стока с марката „Der Grüne Punkt“, избира въпросната стока например поради нейното качество, а не защото знае, че тя може да бъде обезвредена от системата DSD. Напълно логично е да приемем например, че потребителят купува яйца от биологични стопанства, защото системата на производство изключва използването на пестициди и изкуствени торове и по-този начин гарантира търсеното от потребителя качество, а не защото върху опаковката фигурира логото „Der Grüne Punkt“, което обозначава възможността за обратното приемане на тази опаковка от системата DSD.

199.

Според мен положението би било различно, ако логото „Der Grüne Punkt“ указваше, че стоката, върху която фигурира, е стока, която подлежи на рециклиране или вече е рециклирана. Всъщност основателно може да се предположи, че някои загрижени за опазване на околната среда потребители ще предпочетат да изберат стоки, чиято опаковка подлежи на рециклиране или вече е рециклирана. В този случай лого, което обозначава, че опаковката на закупената стока е била рециклирана, безспорно оказва влияние върху избора на потребителя. Такъв е случаят например с пакет хартия, върху който фигурира лого, указващо на потребителя, че тази хартия е била рециклирана. Тогава потребителят ще направи активен избор.

200.

В настоящото дело обаче логото „Der Grüne Punkt“ не обозначава възможност за рециклиране на опаковката. Това лого указва, че опаковката може да бъде приета обратно от системата DSD, която ще я третира и оползотвори, ако има такава възможност ( 16 ).

201.

Следователно считам, че в точки 156 и 160 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че от една страна, „марка[та] „само посочва за визираната услуга, че стоката, върху която е поставена, може да бъде обезвредена посредством системата DSD“, без да предоставя указания за качеството на предложената услуга“, и че от друга страна, „договорът за използване на логото засяга само ползвателите на въпросното лого, а именно производителите и разпространителите на опаковки, които прибягват до системата DSD, а не потребителите“.

202.

В този смисъл според мен с констатацията в точка 161 от обжалваното решение, че марката „Der Grüne Punkt“ няма твърдяната от нейния притежател изключителност, Първоинстанционният съд не нарушава общностното право относно марките.

203.

Следователно считам, че четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

204.

В рамките на своето пето правно основание DSD поддържа, че Първоинстанционният съд е нарушил член 82 ЕО.

205.

Според жалбоподателя Първоинстанционният съд не е мотивирал надлежно своя анализ и освен това е изопачил доказателствата по делото, като е постановил, че поведението на DSD представлява злоупотреба, състояща се в издаването на лицензии за използването на логото „Der Grüne Punkt“ независимо от използването на системата DSD и в изискването да се заплаща вноската, дължима въз основа на лицензията, включително когато лицензополучателят докаже, че не е използвал посочената система.

206.

Освен това според DSD спорното решение го задължава да предоставя на присъединилите се предприятия лицензия за опаковките, които не са приети обратно, нито са оползотворени от неговата система. В настоящия случай обаче не били налице установени в практиката на Съда условия за предоставяне на принудителна лицензия. Тъй като не обяснявал по какъв начин отказът да се предостави принудителна лицензия е довел до злоупотреба с право, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото.

207.

При условията на евентуалност жалбоподателят поддържа, че дори да предоставя на присъединилите се предприятия лицензия за самото използване на логото, обжалваното съдебно решение би позволявало да се участва в системата DSD за много малки количества опаковки, без DSD да може да изисква като насрещна престация подходяща вноска и без да може да провери дали подобен подход е оправдан. По-специално жалбоподателят нямало да може да провери дали са налице причините, които според спорното решение правят необходимо поставянето на марката „Der Grüne Punkt“ върху всички опаковки (по-специално с оглед на допълнителните икономически разходи, до които би довело селективното маркиране).

208.

Що се отнася до първия довод, Комисията счита, че жалбоподателят не е обяснил защо според него констатациите на Първоинстанционния съд са недостатъчно мотивирани, противоречат на доказателствата по делото и изопачават разпоредбите на националното право.

209.

Що се отнася до втория довод, Комисията счита, че Първоинстанционният съд е разгледал довода на жалбоподателя относно налагането на принудителна лицензия и е установил, че издаването на такава лицензия не е било налагано на DSD.

210.

Що се отнася до изложения в условията на евентуалност довод на DSD, Комисията поддържа, че в настоящия случай не става дума за принудителна лицензия. Тя посочва, че както потвърждава Първоинстанционният съд, спорното решение предвижда, че ако дадено предприятие участва в системата DSD за малки количества опаковки, дадена вноска е оправдана само пропорционално на това слабо участие.

211.

Landbell и BellandVision напомнят, че спорното решение и обжалваното съдебно решение не се основават върху хипотезата за издаване на лицензия за използването на логото „Der Grüne Punkt“ независимо от използването на системата DSD, а вземат предвид размера на вноската за предоставените услуги.

212.

Според Vfw петото правно основание почива на неправилно разбиране на предмета на спора, тъй като волята на Комисията не била да наложи на DSD задължение за предоставяне на лицензията, а само да му попречи да използва господстващото си положение, за да изключи конкуренцията от страна на други системи.

213.

Interseroh отбелязва, че в обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изобщо не споменава, че DSD предлагало лицензия за използването на логото „Der Grüne Punkt“ независимо от използването на неговата система. Това решение не пораждало и задължение за DSD да предоставя лицензии. Констатираната от Първоинстанционния съд злоупотреба се състояла именно във факта, че DSD предлагало лицензии за използване на това лого само едновременно със задължението за заплащане на вноска за използването на неговите услуги, дори ако присъединилото се предприятие не е използвало системата на DSD за някои опаковки, маркирани с посоченото лого.

214.

Подобно на Комисията считам, че първият довод от петото правно основание трябва да бъде отхвърлен.

215.

Всъщност жалбоподателят се ограничава да посочи, че Първоинстанционният съд е нарушил член 82 ЕО, като е приел наличието на злоупотреба от страна на жалбоподателя, без да изложи достатъчно мотиви, в противоречие с доказателствата по делото и при изопачаване на разпоредбите на националното право. Жалбоподателят не посочва никакъв правен аргумент в подкрепа на този довод и само препраща в бележка под линия към точка 20 от жалбата, в която се посочва, че „констатациите на [обжалваното] съдебно решение следователно са явно противоречиви. Първоинстанционният съд не се произнася окончателно по въпроса дали спорното поведение представлява злоупотреба с господстващо положение“.

216.

По силата на припомнената в точка 141 от настоящото заключение съдебна практика обаче жалбата трябва точно да посочва пороците на решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя такова искане.

217.

Безспорно е, че това не е така в настоящия случай. Следователно считам, че първият довод от петото правно основание трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

218.

С втория си довод жалбоподателят твърди, че спорното решение и обжалваното съдебно решение го задължават да предоставя лицензия на присъединилите се предприятия за опаковки, които не са приети обратно, нито са оползотворени от неговата система. Следователно, като не обяснявал по какъв начин отказът за предоставяне на принудителна лицензия представлявал злоупотреба с господстващо положение, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото.

219.

Според мен жалбоподателят греши относно квалификацията на злоупотребата, в която е упрекнат. Всъщност считам, че предвид анализа на Първоинстанционния съд същият — обратно на поддържаното от жалбоподателя — не приема, че злоупотребата се състои в отказа на DSD да предостави принудителна лицензия, и правилно излага причините, поради които констатира злоупотреба с господстващо положение от страна на DSD.

220.

Ще отбележа, че в точки 176—183 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отговаря на довода на жалбоподателя, изложен пред него в рамките на второто правно основание, според който член 3 и член 4, параграф 1 от спорното решение са непропорционални, тъй като задължават DSD да предоставя на трети лица лицензия за използване на марката „Der Grüne Punkt“, при това дори в случай на неучастие в системата DSD.

221.

Така Първоинстанционният съд обяснява причините, поради които е приел, че член 3 и член 4, параграф 1 от спорното решение не задължават DSD да предоставя лицензии на присъединилите се към неговата система предприятия за опаковките, които не са приети обратно от тази система, а имат за цел да се преустанови злоупотребата, като на DSD се наложи задължение да не изисква вноска за непредоставена от него услуга.

222.

Всъщност в точка 178 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомня, че съгласно спорното решение злоупотребата, в която е упрекнато DSD, се състои в изискването да се плаща вноска за всички търгувани в Германия опаковки с логото „Der Grüne Punkt“. По-нататък Първоинстанционният съд посочва, че „[с]поред [това] решение не може да се изисква вноска, когато производителите и разпространителите на опаковки, които прибягват до системата DSD само за една част от търгуваните в Германия опаковки, докажат, че посредством конкурентни колективни или индивидуални системи, са изпълнили наложените в наредбата [за опаковките] задължения за обратно приемане и оползотворяване [първа и втора хипотеза]. Също така вноска не може да се изисква, когато производителите и разпространителите на опаковки, които не са прибегнали до системата DSD в Германия, но пускат на пазара в тази държава стандартизирана опаковка, която пускат на пазара и в друга държава членка и заради която се присъединяват към система за обратно приемане, използваща логото „Der Grüne Punkt“, докажат, че посредством конкурентни колективни или индивидуални системи са изпълнили наложените в посочената наредба задължения [трета хипотеза]“.

223.

С оглед на тези обстоятелства в точка 180 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че наложените с член 3 и член 4, параграф 1 от спорното решение задължения следователно не са насочени към трети лица, а към производители или разпространители на опаковки, които са или съдоговорители на DSD, или притежатели на лицензия за използването на марката „Der Grüne Punkt“ в друга държава членка в рамките на система за обратно приемане или оползотворяване, използваща това лого.

224.

В точка 181 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд приема, че „тези задължения нямат за предмет да наложат на DSD лицензия без ограничение във времето за използването на марката „Der Grüne Punkt“, а само задължават DSD да не събира вноска за всички опаковки с [това лого], когато е доказано, че всички или само част от тези опаковки са били приети обратно и оползотворени посредством друга система“.

225.

От това Първоинстанционният съд стига до извода в точка 182 от обжалваното съдебно решение, че „докато ползвателите на логото „Der Grüne Punkt“ могат да докажат, че количествата опаковки, за които не използват системата DSD, на практика са били приети обратно и оползотворени чрез една или няколко други използвани от тях колективни или индивидуални системи, жалбоподателят не може да твърди, че е несъразмерно от него да искат да не бъде възнаграден за услуга, която не е извършил“.

226.

Според мен от този анализ следва, че Първоинстанционният съд правилно е идентифицирал злоупотребата с господстващо положение, в която е упрекнат жалбоподателят, и правилно е обяснил, че спорното решение няма за цел да наложи принудителни лицензии в полза на присъединилите се предприятия, а да сложи край на злоупотребата, когато е доказано, че опаковките с логото „Der Grüne Punkt“ са били приети обратно от друга система, а не от DSD.

227.

Следователно считам, че петото правно основание също трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

228.

В подкрепа на шестото си правно основание DSD упреква Първоинстанционния съд, че направеният от него анализ не е надлежно мотивиран и противоречи на доказателствата по делото, както и че е допуснал нарушение на член 13 от Регламент № 17 и на принципа на пропорционалност. На първо място, DSD изтъква, че наредбата за опаковките и правото относно марките не допускат то да бъде задължено да предоставя лицензия за използване на логото „Der Grüne Punkt“. Наложените с член 3 и сл. от спорното решение мерки обаче, които не били съобразени с факта, че DSD не предоставя отделни лицензии за използване на логото, налагали на жалбоподателя именно такова задължение.

229.

На второ място, DSD отбелязва, че посочената наредба и правото относно марките не допускат то да няма възможност да изисква от клиентите си да поставят върху опаковките с логото „Der Grüne Punkt“, които обаче не се обезвреждат от системата DSD, бележка, чрез която би могло да се неутрализира отличителното действие на това лого. Като в точка 200 от обжалваното съдебно решение отхвърлил довода на DSD, че опаковките с логото „Der Grüne Punkt“, обезвреждани от системата DSD, трябва да могат да се различават от тези, върху които е поставено същото лого, но не се обезвреждат от тази система, Първоинстанционният съд не се съобразил с обстоятелството, че член 3 от спорното решение представлява нарушение на член 3 от Регламент № 17, както и на принципа на пропорционалност.

230.

Комисията счита, че първият довод на DSD, според който наредбата за опаковките и правото относно марките не допускат то да бъде задължено да предоставя лицензия за използване на логото „Der Grüne Punkt“, е изведен от неправилната предпоставка, че Първоинстанционният съд се основал на хипотезата за отделна лицензия за използването на това лого.

231.

Освен това, що се отнася до втория довод, Комисията счита, че Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че нито наредбата за опаковките, нито правото относно марките изискват различните опаковки да бъдат така обозначени, че да може да се разпознае дали са част от системата на DSD или от друга система.

232.

Vfw счита, че DSD не е подкрепило с достатъчно доказателства доводите си по настоящото правно основание.

233.

Според Landbell и BellandVision това правно основание е недопустимо, тъй като жалбата трябва точно да посочва частите от решението, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно подкрепя това искане.

234.

Що се отнася до първия довод от шестото правно основание, според който спорното решение задължава жалбоподателя да предоставя лицензия за използването на марката „Der Grüne Punkt“, той е подобен на разгледания в рамките на петото правно основание и затова препращам към извършената в рамките на това правно основание преценка.

235.

Следователно считам, че първият довод от шестото правно основание трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

236.

С втория си довод DSD твърди, че Първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил довода му, че опаковките с логото „Der Grüne Punkt“, обезвреждани от системата DSD, трябва да могат да се различават от тези, върху които е поставено същото лого, но не се обезвреждат от тази система. Според жалбоподателя анализът на Първоинстанционния съд бил непълен, противоречал на доказателствата по делото и нарушавал член 3 от Регламент № 17, както и принципа на пропорционалност.

237.

Разбирам, че според DSD само по себе си изискването върху опаковките, които не са приети обратно от системата DSD, да се постави обяснителна бележка, която позволява да се неутрализира отличителното действие на марката, би било по-подходяща, пропорционална и съответстваща на член 3 от Регламент № 17 мярка.

238.

Според мен Първоинстанционният съд правилно отхвърля оплакването, че член 3, параграф 1 от спорното решение е непропорционален, доколкото не предвижда възможност за поставяне на обяснителни бележки.

239.

Всъщност в точка 200 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че „[т]акива обяснителни бележки […] почивали върху идеята, че било възможно да се разграничат опаковките с логото „Der Grüne Punkt“, които принадлежат на системата DSD, от тези, върху които е поставено това лого, но които не принадлежат на системата DSD и върху които следователно трябвало да има бележка, предназначена да привлече вниманието на потребителя. Както вече беше посочено обаче (вж. точки 131—138 от [обжалваното съдебно решение]), редът и условията на функциониране на смесените системи не почиват върху идентифицирането на опаковките от потребителите, които остават свободни да решат на коя система ще върнат опаковката, а [почиват] върху предоставянето на маса от материал за оползотворяване“.

240.

Според мен този анализ на Първоинстанционния съд е в съответствие с посоченото в обжалваното съдебно решение. В точка 48 от настоящото заключение видяхме, че не е възможно предварително да се определи какво ще се случи с опаковката. Напълно възможно е пластмасова бутилка да бъде закупена от германския пазар и после да бъде изхвърлена в контейнер във Франция, който принадлежи на конкурент на DSD. Както посочва Комисията, поведението на потребителя не може да бъде определено предварително. Следователно обяснителната бележка върху опаковките, които носят логото „Der Grüne Punkt“ и се приемат обратно от конкурентна на DSD система, не би могла да има очаквания ефект, тъй като е невъзможно обозначените с това лого и приемани обратно от системата DSD стоки да се разделят от онези, които са обозначени със същото лого, но се приемат обратно от конкурентна система.

241.

Освен това ще отбележа, че в съдебното заседание Landbell посочва, че на практика събирането, сортирането и оползотворяването се извършват независимо от това дали опаковката е обозначена с марка, указваща в коя система е включена. Само количествата материал се разпределят между различните системи. DSD не оспорва тази практика.

242.

Следователно считам, че шестото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

243.

В рамките на седмото си правно основание жалбоподателят изтъква наличието на процесуално нарушение. Според него Първоинстанционният съд е заместил мотивите на Комисията със своите собствени мотиви. Жалбоподателят счита също, че всяко добавяне на нови констатации от Първоинстанционния съд представлява нарушение на правото му да бъде изслушан.

244.

В подкрепа на правното си основание DSD упреква Първоинстанционния съд, че е направил нови констатации, основани на изявленията на страните в хода на съдебното заседание. Ставало дума за отговори на подробни въпроси, които Първоинстанционният съд поставил едва три седмици преди съдебното заседание или в хода на самото заседание, без да укаже какви ще са последиците от дадените отговори, нито каква връзка установява между посочените въпроси и съдържащите се в спорното решение констатации. Така въз основа на посочените въпроси и отговори Първоинстанционният съд направил нови фундаментални констатации относно условията и реда за функциониране на смесените системи, които не се срещали в спорното решение и които не се споменавали от Комисията или от жалбоподателя.

245.

DSD има предвид по-конкретно две констатации, а именно, от една страна, констатацията, че поверените на DSD опаковки може едновременно да са включени в колективна и в индивидуална система, и от друга страна, констатацията, че наредбата за опаковките предвижда множе-ство корективни механизми, които дават възможност на производителите и разпространителите да изпълнят задълженията си по тази наредба, като поверяват a posteriori опаковките на индивидуална или на колективна система.

246.

Комисията, подкрепяна от Vfw, Landbell и BellandVision, счита, че визираните с това правно основание точки от обжалваното съдебно решение не съдържат нищо ново спрямо вече разгледаното в рамките на административната процедура и в писмената фаза на производството пред Първоинстанционния съд.

247.

Жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че е направил нови констатации, които не се съдържат в спорното решение, и че по този начин е заместил мотивите на Комисията със своите собствени мотиви. Според DSD ставало дума за констатацията, че е възможно да се прибегне едновременно до колективна и индивидуална система, както и до констатацията, че наредбата за опаковките предвижда множе-ство корективни механизми, които дават възможност на производителите и разпространителите да изпълнят задълженията си по тази наредба, като поверяват a posteriori опаковките на индивидуална или на колективна система.

248.

Смятам, че това правно основание също трябва да бъде отхвърлено.

249.

Всъщност ще припомня, че в точки 44—46 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд възпроизвежда съдържанието на спорното решение относно възможността за комбиниране на няколко системи за обратно приемане и оползотворяване.

250.

По-точно в точка 45 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че „[спорното] решение излага няколко обстоятелства, които позволяват да се установи възможността за прибягване до смесени системи. Така [това] решение посочва, че от становището на германските власти ([точка 20 от мотивите] на [спорното] решение) следва, че наредбата [за опаковките] позволява да се съвместят индивидуална и колективна система, като се участва в колективна система само за обратното приемане на част от търгуваните опаковки. […] [Спорното] решение отбелязва също предходен отговор на германските власти, от който следва, че § 6, алинея 3 от [посочената] наредба не означава, че е възможно прибягване само до една-единствена система. Така германските власти никога не са имали намерението да позволят създаването само на една колективна система в цялата страна или във всяка провинция ([точка 23 от мотивите] на [спорното] решение)“.

251.

В точка 46 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва също, че „жалбоподателят не оспорва възможността производител или разпространител на опаковки да прибегне до смесена система“.

252.

Що се отнася до констатациите на Първоинстанционния съд, изложени в точки 137 и 139 от обжалваното съдебно решение, според които наредбата за опаковките позволява използването на корективни механизми, ще отбележа, че макар Първоинстанционният съд да не е цитирал изрично точките от спорното решение, на които се позовава, от една страна, в точка 9 от обжалваното съдебно решение той констатира, че „§ 6, алинея 1, девето изречение от [споменатата] наредба посочва, че ако разпространител не изпълнява задължението си за обратно приемане и оползотворяване чрез индивидуална система, той трябва да го направи чрез колективна система“, и от друга страна, тази констатация се среща и в точка 21 от мотивите на спорното решение.

253.

Следователно, като в точка 137 от обжалваното съдебно решение констатира, че ако коефициентът на оползотворяване не е достигнат чрез индивидуална система, производителят или разпространителят може да изкупи определено количество опаковки, така че да достигне този коефициент, Първоинстанционният съд не е заместил мотивите на Комисията със своите собствени мотиви, тъй като това съображение несъмнено произтича от спорното решение.

254.

Жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд и в това, че е направил нова констатация, като е постановил, че производителите и разпространителите могат да изпълнят задълженията си по наредбата за опаковките, като поверяват a posteriori опаковките на индивидуална или на колективна система.

255.

Както посочих в точки 160—163 от настоящото заключение, според мен жалбоподателят допуска грешка относно смисъла, в който следва да се разбира точка 137 от обжалваното съдебно решение. Всъщност в направения в точки 134—137 от обжалваното съдебно решение анализ Първоинстанционният съд се основава на предпоставката, че разпространителят се е присъединил към две системи — индивидуална и колективна. Следователно не става дума за използване a posteriori на индивидуална система, а за коригиране на предоставените на различни системи количества материал, което да позволи на разпространителя, като комбинира индивидуалната система с колективна, да поиска от последната да възстанови недължимо получената вноска за приетите обратно от индивидуалната система опаковки.

256.

Освен това в точка 138 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд уточнява, че „тези възможности за поправяне са конкретизирани в споразумение за компенсация, посочено в хода на съдебното заседание, което позволява на управляващите системите да разпределят количествата матери[ал], оползотворени от предприятията за събиране, които използват, съобразно количествата материал, за които са отговорни въз основа на подписаните с производителите и разпространителите на опаковки договори“.

257.

Следователно с оглед на тези съображения считам, че седмото правно основание също трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

258.

С осмото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение и е накърнил интересите му, като не е спазил основното право на разглеждане на делото в разумен срок, което е закрепено в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена в Ница на (ОВ C 364, стр. 1).

259.

Според жалбоподателя от пръв поглед е ясно, че продължителност на производството от пет години и девет месеца се явява значителна. В това отношение той цитира Решение от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия ( 17 ). Жалбоподателят счита, че такава продължителност може да бъде оправдана само при наличие на изключителни обстоятелства по смисъла на Решение от по дело Baustahlgewebe/Комисия ( 18 ), какъвто не е случаят по настоящото дело.

260.

Следователно жалбоподателят иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение съгласно член 58, първа алинея, второ изречение и член 61, параграф 1, първо изречение от Статута на Съда.

261.

По-нататък в хода на изложението на моите съображения ще посоча доводите на жалбоподателя в подкрепа на това правно основание.

262.

Комисията счита, че съгласно практиката на Съда прекалената продължителност на производството не може да доведе до отмяна на съдебно решение, ако тази продължителност не е оказала влияние върху изхода от спора ( 19 ). Според нея няма връзка между продължителността на производството и изхода на спора и отмяната на обжалваното съдебно решение би довела до допълнително удължаване на производството.

263.

Vfw отбелязва, че DSD не е поставено в по-неблагоприятно положение поради продължителността на производството, доколкото е могло да продължи дейността си, а пазарното му положение не е било значително отслабено. Освен това, дори да се допусне, че интересите на жалбоподателя са накърнени, отмяната на обжалваното съдебно решение щяла да представлява несъразмерна мярка.

264.

Landbell и BellandVision припомнят, че разумният характер на срока трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата по конкретния случай. В настоящия случай DSD съществено усложнило делото, като изложило пространни доводи, които изопачават същината на спора и дори са неверни по основните въпроси, свързани с правото относно марките.

265.

От установената съдебна практика следва, че съгласно член 225, параграф 1 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда по отношение на евентуални нарушения на процесуални правила обжалването се ограничава само до правни въпроси. Съгласно последната разпоредба основанията за обжалване са липса на компетентност на Първоинстанционния съд, нарушение на процесуални правила, което накърнява интересите на жалбоподателя, както и нарушение на общностното право от страна на Първоинстанционния съд ( 20 ).

266.

По този начин Съдът е компетентен да упражнява контрол за това дали пред Първоинстанционния съд са допуснати нарушения на процесуални правила, които накърняват интересите на жалбоподателя, и трябва да се увери, че общите принципи на общностното право и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени ( 21 ).

267.

В това отношение следва да се припомни, че член 6, параграф 1 от ЕКПЧ предвижда, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона ( 22 ).

268.

Вдъхновеният от основните права общ принцип на общностното право, че всяко лице има право на справедлив съдебен процес, и по-конкретно право на процес в разумен срок, е приложим при съдебно обжалване на решение на Комисията за налагане на глоби на предприятие за нарушаване на правото на конкуренцията ( 23 ). Следователно при обжалването Съдът следва да разгледа такива правни основания, изтъкнати по отношение на производството пред Първоинстанционния съд ( 24 ).

269.

Производството е започнало с подаването на 5 юли 2001 г. в секретариата на Първоинстанционния съд на жалба за отмяна от жалбоподателя и е приключило на — датата на обявяване на обжалваното съдебно решение. Следователно производството пред Първоинстанционния съд е продължило около пет години и девет месеца.

270.

Що се отнася до критериите на Европейския съд по правата на човека, в посоченото по-горе Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия Съдът приема, че разумният характер на срока се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованото лице, от сложността на делото, както и от поведението на жалбоподателя и това на компетентните органи ( 25 ).

271.

Ще разгледам последователно тези три критерия в светлината на съдебната практика от Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе.

272.

Съдът вече е приел, че предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси при спорове относно наличието на нарушение на правилата на конкуренцията основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар, са от съществен интерес не само за самия жалбоподател и неговите конкуренти, но и за третите лица ( 26 ).

273.

Следователно значимостта, и по-специално финансовата значимост на спора за съответното предприятие изисква бързо разглеждане на делото. Ако вземем за пример случая с предприятие, което по силата на решение на Комисията е длъжно да разпространи информация за един от своите продукти, за да могат конкурентните предприятия да разработват своите продукти, няма съмнение, че това решение и образуваното по жалба на предприятието производство ще окажат влияние върху неговата дейност, тъй като жалбата срещу решението на Комисията няма суспензивен ефект.

274.

Същото важи и когато Комисията реши да наложи глоба на предприятието, което смята за отговорно за нарушението.

275.

Следователно въпросът, която се поставя в настоящото дело, е дали спорът е от такова съществено значение за DSD, че да е заложено оцеляването на неговата икономическа дейност. Не смятам, че това е така.

276.

За разлика от случая, разглеждан по дело Baustahlgewebe/Комисия, по което е постановено посоченото по-горе решение, Комисията не е наложила глоба на DSD. В това отношение в писмената си защита Комисията припомня, че в точка 148 от изложението на възраженията ( 27 ) вече е дала подробни пояснения и че не възнамерява да налага и периодична имуществена санкция.

277.

Освен това според мен спорното решение не може да застраши дейността на жалбоподателя. То има за цел да сложи край на злоупотреба, състояща се в изискване на вноска за всички пуснати на пазара от присъединилото се предприятие опаковки, включително за тази част от тях, която в действителност не е приета обратно от системата DSD. По тази причина посоченото решение предвижда, че не следва да се заплаща вноска за частта от опаковките, за която е доказано, че не е приета обратно от системата DSD.

278.

Следователно договорите, които DSD е подписало с присъединилите се предприятия, не са застрашени и дейността му може да се осъществява нормално. От DSD се иска единствено да не изисква плащането на вноска за непредоставена от него услуга.

279.

Следователно според мен спорът има реална значимост за DSD, понеже неизбежно ще окаже въздействие върху него, но не е от фундаментално значение, тъй като не застрашава икономическото оцеляване на дейността му.

280.

Това обстоятелство обаче не следва да лишава жалбоподателя от правото му на справедлив процес в разумен срок особено при положение че — както ще покажа по-нататък — сложността на делото не е налагала производството да продължи пет години и девет месеца.

281.

От практиката на Европейския съд по правата на човека и от тази на Съда следва, че сложността на дадено дело се определя с оглед на съвкупност от обстоятелства.

282.

Европейският съд по правата на човека приема, че икономическият характер на нарушенията сам по себе си не придава особена сложност на производството. Той посочва също, че изменението на разглежданото по главното производство законодателство е улеснило работата на съдия-следователя. Освен това Европейският съд по правата на човека отбелязва, че главното производство се отнася до четири лица в рамките на дружества, осъществяващи дейност в един и същ сектор, без да са налице твърде сложни юридически конструкции, които значително да затрудняват разследващите органи при изпълнението на техните задачи. От това той стига до извода, че сложността на делото не обосновава продължителността на производството ( 28 ).

283.

За да прецени сложността на делото, в Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, посочено по-горе, Съдът взема предвид по-специално броя на засегнатите от решението на Комисията лица и факта, че жалбата на жалбоподателя е една от единадесетте жалби, подадени на три различни езика на производството, формално съединени за целите на устната фаза от производството ( 29 ). Съдът посочва също, че производството по исканията на жалбоподателя изисква задълбочен анализ на сравнително обемни документи и на фактически и правни въпроси с известна сложност ( 30 ).

284.

В Решение от 9 септември 2008 г. по дело FIAMM и FIAMM Technologies/Съвет и Комисия ( 31 ) Съдът посочва, че значителната продължителност на производството пред Първоинстанционния съд може да се обясни в голяма степен със съвкупност от обективни обстоятелства, свързани с броя сходни дела, заведени последователно пред Първоинстанционния съд, както и със значимостта на правните въпроси, повдигнати в тях ( 32 ).

285.

В рамките на настоящото дело следва да се отбележи, че визираното от спорното решение предприятие DSD е единственият жалбоподател. Освен това производството се провежда само на един език, а именно немски.

286.

Разбира се, безспорно е, че по делата, с които е сезиран, Първоинстанционният съд трябва да разглежда сложни фактически и правни въпроси.

287.

Все пак считам, че настоящото дело не се характеризира с правна сложност, която да обоснове продължителност на производството от пет години и девет месеца.

288.

Всъщност ще посоча, че макар да е вярно, че предвидената от наредбата за опаковките система и създадената от DSD система на пръв поглед са трудни за разбиране, фактите по настоящото дело не са толкова сложни, колкото например фактите, които може да се наложи Първоинстанционният съд да разглежда в дела за картели и съгласувани практики.

289.

Освен това правният въпрос по това дело се свежда до това дали е налице злоупотреба с господстващо положение, като въпросът за самото наличие на господстващо положение не се оспорва. Установяването на наличието на такова положение обаче често е трудно и сложно, по-специално тъй като следва да се проучат сложни сами по себе си икономически данни.

290.

Затова считам, че сложността на настоящото дело не обосновава продължителност на производството пред Първоинстанционния съд от пет години и девет месеца.

291.

В хода на съдебното производство поведението на жалбоподателя може да допринесе за удължаване на продължителността на това производство. Следователно Съдът ще разгледа това поведение, за да вземе предвид отговорността на всяко лице за продължителността на производството.

292.

За да прецени поведението на жалбоподателя, в посоченото по-горе Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия Съдът разглежда въпроса дали Baustahlgewebe GmbH е поискало удължаване на първоначално определения за подаване на писмената реплика срок, за да определи дали то е допринесло съществено за удължаване на продължителността на производството.

293.

В настоящото дело следва да се отбележи, че от доказателствата по делото е видно, че DSD действително е поискало удължаване на срока за подаване на писмената си реплика, което искане е било прието с решение от 21 ноември 2001 г.

294.

Според мен обаче не това искане за удължаване на срока за подаване на писмената реплика е допринесло съществено за удължаване на продължителността на производството пред Първоинстанционния съд.

295.

Всъщност, що се отнася до поведението на компетентния орган, а именно Първоинстанционният съд, следва да се отбележи, че между уведомяването на страните за края на писмената фаза на производството на 9 септември 2002 г. и поканата за съдебно заседание, връчена на страните на , са изтекли три години и девет месеца. Струва ми се, че като се вземе предвид относителната сложност на делото и поведението на жалбоподателя, този срок е необоснован.

296.

В това отношение в посоченото по-горе Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия Съдът приема, че структурата на общностната съдебна система обосновава в някои отношения възможността Първоинстанционният съд, натоварен с установяването на фактите и извършването на анализ на спора от материалноправна гледна точка, да разполага със сравнително повече време за разглеждане на искове и жалби, които изискват задълбочен анализ на сложни факти. Все пък Съдът добавя, че тази задача не освобождава създадената специално с тази цел общностна институция от спазването на разумен срок при разглеждането на делата, с които е сезирана ( 33 ).

297.

Съдът разглежда и въпроса дали между края на писмената фаза и решението за започване на устната фаза на производството са проведени процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства ( 34 ).

298.

Съдът посочва, че между края на писмената фаза и решението за започване на устната фаза на производството са изтекли 32 месеца, а между приключването на устната фаза и произнасянето на съдебното решение на Първоинстанционния съд — 22 месеца. Според Съда такава продължителност може да бъде обоснована само с изключителни обстоятелства. Съдът приема, че при положение че производството пред Първоинстанционния съд не е спряно например по силата на членове 77 и 78 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, следва да се заключи, че такива обстоятелства не са налице ( 35 ).

299.

Ще отбележа, че в настоящото дело между края на писмената фаза и решението за започване на устната фаза на производството са изтекли 45 месеца и че през този период не е било предприето никакво процесуално-организационно действие или действие по събиране на доказателства.

300.

Следователно с оглед на всички тези обстоятелства считам, че макар значимостта на спора за заинтересуваното лице да не застрашава оцеляването на икономическата дейност на DSD, сложността на делото, както и поведението на жалбоподателя, не обосновават продължителност на производството пред Първоинстанционния съд от пет години и девет месеца. Следователно според мен този срок трябва да се счете за неразумен.

301.

Жалбоподателят счита, че неспазването на разумната продължителност на производството пред Първоинстанционния съд накърнява неговите интереси по смисъла на член 58, първа алинея, второ изречение от Статута на Съда. Такова нарушение обосновавало отмяната на обжалваното съдебно решение независимо от евентуалните му последици за изхода на спора в съответствие с член 61, първа алинея, първо изречение от Статута на Съда.

302.

Считам, че осмото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неотносимо.

303.

Макар да е вярно, че според мен продължителността на производството пред Първоинстанционния съд не отговаря на определението за разумен срок, считам, че тази констатация всъщност не може да бъде санкционирана с отмяна.

304.

В това отношение с посоченото по-горе Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия се приема, че причинената от нарушението на разумния срок на производството вреда следва да бъде поправена само посредством обезщетение.

305.

В настоящото дело да се допусне отмяна на обжалваното съдебно решение би означавало да се позволи DSD да възобнови неправомерното поведение, санкционирано от спорното решение по съображения, които описах като основателни.

306.

Всъщност санкцията за нарушаването на разумния срок на производството не трябва в никакъв случай да води до това да се разреши на съответното предприятие да продължи или да възобнови поведението, за което е прието, че противоречи на общностните правила.

307.

От това следва, че нарушаването на разумния срок на производството евентуално може да обоснове само искане за поправяне на причинената вреда.

308.

Що се отнася до естеството тази вреда, разглежданото в настоящото дело положение не може да се сравни с това на предприятие, което е понесло икономически загуби поради прекалената продължителност на производството. Следователно според мен не е налице икономическа вреда.

309.

В случая претърпяната от жалбоподателя вреда се изразява в самото нарушение на основен принцип на общностното право, именно правото на справедлив процес, част от което е спазването на разумен срок ( 36 ).

310.

В това отношение ще припомня, че в член 6, параграф 2 ЕС се посочва, че „Съюзът зачита основните права, така както те са гарантирани от [ЕКПЧ]“.

311.

Освен това според постоянната съдебна практика основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване Съдът следи, като се вдъхновява от общите за държавите членки конституционни традиции, както и от указанията, съдържащи се в международните актове за защита на правата на човека, към които държавите членки са се присъединили или в чието изготвяне са участвали ( 37 ).

312.

В този контекст ЕКПЧ има особено значение ( 38 ).

313.

Според мен правото на всяко лице делото му да бъде разгледано в разумен срок е от такова значение, че самият факт на лишаването на определено физическо или юридическо лице от тази гаранция вече представлява самостоятелна вреда.

314.

Що се отнася до възможните форми на обезщетението, считам, че предвидените от Европейския съд по правата на човека способи могат да бъдат приложени и към настоящото дело. В този смисъл според мен признаването на нарушението на въпросния принцип представлява „справедливо удовлетворение“, което при липсата на имуществени вреди може само по себе си да поправи понесената от жалбоподателя вреда. Всъщност Европейският съд по правата на човека вече е приел, че „констатацията, [че дадена държава е нарушила член 6, параграф 1 от ЕКПЧ] предоставя сама по себе си […] достатъчно справедливо удовлетворение предвид обстоятелствата по спора“ ( 39 ).

315.

Ако обаче DSD счита, че обикновеното признаване на нарушаването на принципа на разумен срок на производството не е справедливо удовлетворение, по мое мнение то може да предяви пред общностната юрисдикция иск за обезщетение за вреди по общия ред. Всъщност съгласно член 288, втора алинея ЕО „[в] случай на извъндоговорна отговорност, Общността в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжна да поправи вредите, причинени от нейни институции или служители, при изпълнението на техните задължения“.

316.

Следователно възниква въпросът коя юрисдикция е компетентна да разгледа такъв иск.

317.

Общностното законодателство не предвижда специални разпоредби за исковете за обезщетение за вреди, причинени от дейността на общностните съдебни органи.

318.

В посоченото по-горе дело Baustahlgewebe/Комисия генералният адвокат Léger отбелязва, че според него Съдът е компетентен да разглежда такива спорове, когато те се отнасят до приети от самия Първоинстанционен съд актове.

319.

Предложеното тогава разрешение е следното. Като се има предвид, че на съдебния орган не може да се възложи задачата да се произнася по въпроса дали собствените му действия или бездействия са неправомерни или съставляват служебна грешка, следва да се приеме, че Първоинстанционният съд не е компетентен да разглежда исковете за обезщетение, предявени във връзка с приети от самия него актове. Следователно според генералния адвокат Léger компетентен да разглежда такива искове е Съдът.

320.

По времето, когато е прието посоченото по-горе Решение по дело Baustahlgewebe/Комисия, предложеното разрешение не се е сблъсквало с никакво непреодолимо препятствие, тъй като компетентността на Първоинстанционния съд не е била уредена в Договора за ЕО, а е била установена с решение на Съвета на Европейския съюз съгласно адаптирана процедура ( 40 ).

321.

С влизането в сила на Договора от Ница обаче на Първоинстанционния съд с акт на първичното право вече е предоставена компетентност да разглежда спорове относно обезщетения за вреди, причинени от институциите или служителите на Общността при изпълняването на техните функции.

322.

Следователно при действащите разпоредби на първичното общностно право не виждам на какво правно основание Съдът би могъл да разглежда този вид искове, освен ако не се създаде нов способ за защита.

323.

Следователно считам, че Първоинстанционният съд остава компетентен да разглежда искове за обезщетение за вреди, причинени от неспазване на разумния срок на производството пред общностните съдилища.

324.

Според мен това разрешение е в съответствие с принципа на безпристрастност на съда. Всъщност развитата от Европейския съд по правата на човека концепция за безпристрастност ми изглежда съвместима с разрешението, което предлагам.

325.

Всъщност тази концепция разграничава два аспекта на понятието за безпристрастност — субективен и обективен ( 41 ).

326.

Субективният критерий се отнася до въпроса какво е вътрешното убеждение на конкретния съдия при определени обстоятелства и следователно е насочен към личността на самия съдия. Субективната безпристрастност се предполага до доказване на противното ( 42 ). Следователно тя трудно се оспорва.

327.

Именно по тази причина от решаващо значение е обективната безпристрастност на юрисдикцията. Обективният критерий се отнася до въпроса дали независимо от личното поведение на даден съдия определени факти, които могат да бъдат проверени, дават основание за съмнения в безпристрастността му ( 43 ). В това отношение Европейският съд по правата на човека уточнява, че от значение може да бъде дори представата, която се създава ( 44 ).

328.

Анализът на съдебната практика на последния показва, че той преценява критерия за обективната безпристрастност за всеки отделен случай. Освен това в решение по дело Morel срещу Франция, посочено по-горе, той уточнява, че отговорът на въпроса дали дадена юрисдикция е обективно безпристрастна зависи от обстоятелствата по делото ( 45 ).

329.

Във всеки един от случаите, с които е бил сезиран, обаче може да се открие водеща нишка, а именно че определящият критерий е дали съмненията на заинтересованото лице може да се считат за обективно обосновани ( 46 ).

330.

С оглед на този критерий Европейският съд по правата на човека в някои случаи приема, че кумулирането на правораздавателни функции, както и кумулирането на правораздавателни и неправораздавателни функции не противоречат на принципа на обективната безпристрастност, а в други случаи санкционира подобно кумулиране.

331.

Така например в решение по дело Gubler срещу Франция ( 47 ) г-н Gubler оспорва безпристрастността на дисциплинарната комисия на националния съвет на лекарския съюз. Този орган подава жалба срещу него и в същото време се произнася по същата жалба. Г-н Gubler счита, че посоченият орган е едновременно съдия и страна.

332.

Европейският съд по правата на човека приема, че тъй като членовете на дисциплинарната комисия, формирали състава на органа, който се е произнесъл по подадената срещу г-н Gubler жалба, не са участвали във вземането на решението на националния съвет да подаде такава жалба, съмненията на жалбоподателя относно независимостта и безпристрастността на членовете на дисциплинарната комисия не могат да се приемат за обективно обосновани ( 48 ).

333.

В дело Procola срещу Люксембург ( 49 ) жалбоподателят оспорва безпристрастността на комитета по споровете към държавния съвет на Люксембург в рамките на жалба срещу правилник на Великото херцогство. Четирима от петимата членове на този комитет първоначално са представили становище по проекта за този правилник в рамките на техните съвещателни функции.

334.

Европейският съд по правата на човека приема, че е налице смесване на консултативните и правораздавателните функции на четиримата членове на държавния съвет. Той постановява, че самият факт, че някои лица осъществяват последователно по отношение на едно и също решение два вида функции, може да постави под въпрос структурната безпристрастност на посочената институция, като по този начин обоснове съмненията на жалбоподателя ( 50 ).

335.

Освен това Европейският съд по правата на човека уточнява, че член 6, параграф 1 от ЕКПЧ задължава всяка национална юрисдикция да проверява дали съставът ѝ за всяко конкретно дело представлява безпристрастен съд ( 51 ).

336.

Тази съдебна практика трябва да се съчетае с ефективното прилагане на други основни принципи, а именно правото на достъп до правосъдие и изискването за двуинстанционно производство.

337.

Тъй като общностните юрисдикции, компетентни да разгледат иск за обезщетение за вреди, причинени от дейността на общностните съдебни органи, са само две — едната като първа, а другата като касационна инстанция, ми се струва разумно да бъде призната тяхната компетентност с изричната уговорка съставът, който разглежда иска, да е различен от този, който е постановил акта, от който произтича твърдяната вреда.

338.

Разбира се, постановеното от Европейския съд по правата на човека Решение по дело Михалков срещу България ( 52 ) може да предизвика съмнения относно възможността Първоинстанционният съд да разглежда искове за обезщетение за вреди, причинени от общностна юрисдикция. Всъщност в това дело Европейският съд по правата на човека приема, че макар да не е съществувала никаква причина за съмнение в личната безпристрастност на съдиите от Софийски градски съд, професионалната им принадлежност към една от страните по спора (доколкото разглеждат деликтен иск срещу самия Софийски градски съд) сама по себе си може да породи у жалбоподателя оправдани съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора ( 53 ). Освен това съмненията на жалбоподателя се подсилват от факта, че съгласно релевантните бюджетни правила обезщетението, което ще му бъде присъдено, в случай че спечели делото, следва да бъде изплатено от бюджета на Софийски градски съд ( 54 ).

339.

Ще подчертая обаче, че това особено решение е неприложимо към настоящото дело. Доколкото държавните юрисдикции са многобройни, определен иск лесно може да бъде възложен на чужди на спора и следователно чисти от всякакво съмнение относно тяхната безпристрастност юрисдикции. Както видяхме, на общностно равнище това не е така.

340.

Ако в настоящото дело се следват разсъжденията на Европейския съд по правата на човека, нито Първоинстанционният съд, нито Съдът, в случай че се разглежда поведението на последния, не биха могли да се произнесат по иск за обезщетение за вреди, причинени от общностна юрисдикция. Това следователно би представлявало отказ от правосъдие.

341.

Според мен всички тези съображения са в подкрепа на запазването на компетентността на Първоинстанционния съд да разглежда такива искове.

342.

По тези причини и при горепосочените условия смятам, че може да се приложи единствено общата процедура.

343.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда: