This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62006TJ0040
Judgment of the General Court (Sixth Chamber) of 13 September 2010.#Trioplast Industrier AB v European Commission.#Competition - Agreements, decisions and concerted practices - Market for industrial plastic sacks - Decision finding an infringement of Article 81 EC - Duration of the infringement -Fines - Seriousness of the infringement - Mitigating circumstances - Cooperation during the administrative procedure - Proportionality - Joint and several liability - Principal of legal certainty.#Case T-40/06.
Решение на Общия съд (шести състав) от 13 септември 2010 г.
Trioplast Industrier AB срещу Европейска комисия.
Конкуренция - Картели - Пазар на найлоновите промишлени торби - Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО - Продължителност на нарушението - Глоби - Тежест на нарушението - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество по време на административното производство - Пропорционалност - Солидарна отговорност - Принцип на правната сигурност.
Дело T-40/06.
Решение на Общия съд (шести състав) от 13 септември 2010 г.
Trioplast Industrier AB срещу Европейска комисия.
Конкуренция - Картели - Пазар на найлоновите промишлени торби - Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО - Продължителност на нарушението - Глоби - Тежест на нарушението - Смекчаващи обстоятелства - Сътрудничество по време на административното производство - Пропорционалност - Солидарна отговорност - Принцип на правната сигурност.
Дело T-40/06.
Сборник съдебна практика 2010 II-04893
ECLI identifier: ECLI:EU:T:2010:388
Дело T-40/06
Trioplast Industrier AB
срещу
Европейска комисия
„Конкуренция — Картели — Пазар на найлоновите промишлени торби — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на нарушението — Глоби — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество по време на административното производство — Пропорционалност — Солидарна отговорност — Принцип на правната сигурност“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Тежест на доказване на нарушението и на неговата продължителност за Комисията — Обхват на тежестта на доказване
(член 81, параграф 1 EО)
2. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Предприятие, прехвърляно многократно по време на нарушението — Редуване във времето на няколко дружества майки
(Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
3. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Преценка — Отчитане на икономическата действителност, такава каквато е била към момента на извършване на нарушението
(член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
4. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Пасивно съдействие или „следване на лидера“ от предприятието — Критерии за преценка
(член 23 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 3, първо тире от Известие 98/C 9/03 на Комисията)
5. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Право на преценка на Комисията — Задължение да се осигури съразмерност между размера на глобите и общия обем на пазара на съответния продукт — Липса
(член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
6. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Максимален размер — Изчисляване — Оборот, който следва да бъде взет предвид — Глоба, която надвишава годишния оборот, реализиран от съответния продукт — Нарушение на принципа на пропорционалност — Липса
(член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
7. Конкуренция — Глоби — Солидарна отговорност за плащането — Определяне на размера на глобата, която трябва да се плати от солидарно отговорното предприятие — Предприятие, прехвърляно многократно по време на нарушението — Редуване във времето на няколко дружества майки
(Регламент № 1/2003 на Съвета; Известие 98/C 9/03 на Комисията)
1. Комисията трябва да докаже не само наличието на картел, но и неговата продължителност. В това отношение, при липсата на доказателства, които да установят пряко продължителността на едно нарушение, е важно Комисията да се основава поне на доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че това нарушение е продължавало без прекъсване между две конкретни дати.
При положение, в което е установено, че дадено предприятие е участвало в нарушение както преди, така и след определен период, вземайки участие в редица аниконкурентни срещи, без да се разграничи публично от тяхното съдържание, може да се приеме, че нарушението е продължило без прекъсване, ако предприятието е било поканено да участва в антиконкурентните срещи, състояли се през този период, и то се е извинило неколкократно за отсъствието си.
(вж. точки 41, 42 и 46—48)
2. При изчисляване на размера на глобите, наложени за нарушаване на правилата на конкуренцията, подходът на Комисията, който налага на дружество майка да плати същия начален размер като приетия по отношение на дъщерното дружество, което пряко е участвало в картела, без този начален размер да бъде разделян в случай на редуване на няколко дружества майки във времето, не може да се счита за неподходящ. Всъщност крайната цел, която Комисията преследва чрез използването на този метод за изчисляване, е да може за дружеството майка, отговорно за вмененото му нарушение, да се определи същият начален размер като този, който щеше да бъде определен, в случай че самото то бе участвало пряко в картела. Впрочем това съответства на целта на политиката на конкуренция, и по-специално на целта на глобите, като инструмент на тази политика, изразяваща се в насочване поведението на предприятията към зачитане правилата на конкуренция.
Обстоятелството, при което сборът от сумите, наложени за плащане от последователните дружества майки, надхвърля сумата, наложена за плащане от тяхното дъщерно дружество, само по себе си не може да доведе до заключението, че прилаганият от Комисията метод за изчисляване е явно неправилен. Всъщност, като се има предвид прилагането на методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, и принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите, след като е установено, че съществува икономическа единица, участвала в нарушението, Комисията може да държи едно от юридическите лица, които принадлежат или са принадлежали на тази единица — независимо дали става въпрос за дружеството майка или за дъщерно дружество, — отговорно за заплащането на по-голяма сума от тази, за която е отговорно другото юридическо лице или другите юридически лица, формиращи или формирали посочената икономическа единица. Следователно в случай на нарушение, извършено от дъщерно дружество, което по време на нарушението последователно е принадлежало на няколко икономически единици, не може a priori да се счита, че е неуместно сборът от сумите, наложени за плащане от дружествата майки, да е по-голям от сумата или от сбора от сумите, наложени за плащане от посоченото дъщерно дружество.
(вж. точки 74 и 76)
3. При изчисляване на размера на глобите, наложени за нарушаване на правилата на конкуренцията, преценката на тежестта на нарушението трябва да се определя от икономическата действителност, такава каквато е била към момента на извършване на посоченото нарушение. В това отношение релевантните елементи, които трябва да се вземат предвид, са по-конкретно размерът и икономическата мощ на всяко предприятие, както и обхватът на нарушението, извършено от всяко от тях. За да се преценят тези елементи, непременно следва да се изхожда от реализирания през въпросния период оборот.
Референтната година не трябва непременно трябва да бъде последната пълна година, през която е продължило нарушението.
При изчисляването на глобите, когато Комисията прилага индивидуализиран подход, чиято цел е адресатите на решението, от които се търси отговорност само като дружества майки, да бъдат третирани като преки участници в нарушението, без други релевантни показатели референтната година не би могла да бъде годината, през която икономическата единица, образувана от дружеството майка и дъщерното дружество, още не е съществувала.
(вж. точки 91, 93 и 95)
4. Съгласно точка 3, първо тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС, „изключително пасивна[та] или [последователска] роля“ на дадено предприятие в извършването на нарушението съставлява, ако бъде установена, смекчаващо обстоятелство. Пасивната роля предполага поведението на засегнатото предприятие да е безлично, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения.
Сред обстоятелствата, които са от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в картела, или наличието на изрични изявления в този смисъл на представители на трети предприятия, участвали в нарушението.
Освен това фактът, че други предприятия, участващи в един и същи картел, са могли да бъдат по-активни от определен участник, не означава, че той е имал чисто пасивна или последователска роля. Всъщност само пълната пасивност би могла да има значение и тя трябва да бъде установена от страната, която се позовава на нея.
(вж. точки 106—108)
5. При определянето на размера на глоба, наложена за нарушаване на правилата на конкуренцията, Комисията разполага с право на преценка и не е длъжна да прилага за тази цел определена математическа формула. Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, размерът на глобата се определя въз основа на тежестта на нарушението и неговата продължителност. При това посоченият размер е резултат от поредица оценки в цифрово изражение, извършени от Комисията в съответствие с Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС. Определянето на този размер е функция по-специално от различни обстоятелства, свързани с индивидуалното поведение на разглежданото предприятие, като наличието на отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства.
От тази правна уредба не може да се направи извод, че Комисията трябва да гарантира съразмерност между общия размер на така определените и наложени на участниците в картела глоби и обема на пазара на разглежданата стока за определена година от нарушението, след като нарушението продължава повече от 20 години и размерите на глобите зависят също от други обстоятелства, свързани с индивидуалното поведение на засегнатите предприятия.
(вж. точки 141 и 142)
6. Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, цели да се избегне непропорционалност на глобите. В положение, при което крайният размер на глобата не надхвърля тавана от 10 % от оборота, той не може да се счита за непропорционален поради факта, че общият размер на глобите надхвърля общия обем на съответния пазар, нито поради факта, че глобата надхвърля годишния оборот, реализиран от дадено предприятие от съответната стока. Таванът от 10 % от оборота се прилага, без да трябва да се отчита конкретната роля на предприятието в картела.
Що се отнася до сравнението между предприятията, адресати на решение, с което им се налагат глоби, разликата в третирането може да бъде пряка последица от максималното ограничение, въведено за глобите от Регламент № 1/2003, което безспорно се прилага само в случаите, при които размерът на предвидената глоба би надхвърлил 10 % от оборота на съответното предприятие. Подобна разлика не може да представлява нарушение на принципа на равно третиране.
(вж. точки 144 и 147)
7. Принципът на правната сигурност представлява общ принцип на правото на Съюза, който по-конкретно изисква всеки акт на институциите на Съюза, и в частност този, който налага или позволява налагането на санкции, да бъде ясен и точен, така че съответните лица да могат да узнаят по недвусмислен начин правата и задълженията, които произтичат от него, и да действат съобразно с тях.
Когато дружество майка и дъщерно дружество съставляват или са съставлявали една икономическа единица, която е участвала в картел, Комисията може да ги държи солидарно отговорни за нарушението на правилата за конкуренция.
В случай на дъщерно дружество, принадлежало последователно на няколко дружества майки, няма пречка Комисията да държи различните дружества майки солидарно отговорни за заплащането на глобата, наложена на тяхното дъщерно дружество. За сметка на това обаче решение, което дава на Комисията пълна свобода при събирането на глобата от което и да е от засегнатите юридически лица, в изпълнение на което решение до пълното си удовлетворяване Комисията следователно може да реши да събере цялата или част от глобата от дъщерното дружество или от някое от дружествата майки, които последователно са контролирали дъщерното дружество, то без да може да се изтъкне каквото и да било основание, изведено от възпиращия ефект на глобите, такова решение поставя сумата, която действително ще бъде събрана от някое от дружествата майки, в зависимост от сумите, които ще бъдат събрани от другите. Доколкото обаче тези последователни дружества майки никога не са образували заедно обща икономическата единица, между тях не е възможно да съществува никаква солидарна отговорност. Принципът за индивидуализиране на наказанията и санкциите изисква действително заплатената от дружествата майки сума да не надхвърля дела на солидарната му отговорност. Решение, което не уточнява какъв е делът на дружествата майки, а същевременно дава пълна свобода на Комисията относно реализирането на съответната солидарна отговорност на последователните дружества майки, които никога не са образували икономическа единица помежду си, е несъвместимо със задължението на Комисията, което тя има съгласно принципа на правната сигурност, да даде на тези дружества възможност да узнаят по недвусмислен начин точния размер на глобата, която трябва да заплатят с оглед на периода, за който заедно с дъщерното дружество са солидарно отговорни за нарушението. Такова решение нарушава както принципа на правната сигурност, така и принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите.
(вж. точки 161, 163—167, 169 и170)
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
13 септември 2010 година(*)
„Конкуренция — Картели — Пазар на найлоновите промишлени торби — Решение за установяване на нарушение на член 81 ЕО — Продължителност на нарушението — Глоби — Тежест на нарушението — Смекчаващи обстоятелства — Сътрудничество по време на административното производство — Пропорционалност — Солидарна отговорност — Принцип на правната сигурност“
По дело T‑40/06
Trioplast Industrier AB, установено в Smålandsstenar (Швеция), за което се явяват адв. T. Pettersson и адв. O. Larsson, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която първоначално се явяват г‑н F. Castillo de la Torre, г‑н P. Hellström и г‑н V. Bottka, а впоследствие г‑н Castillo de la Torre, г‑н L. Parpala и г‑н Bottka, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 година относно производство по член 81 [ЕО] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби), отнасящо се до картел на пазара на найлоновите промишлени торби, както и, при условията на евентуалност, искане за намаляване на глобата, наложена на жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij (докладчик), председател, г‑н V. Vadapalas и г‑н L. Truchot, съдии,
секретар: г‑жа C. Kristensen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 юни 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателят Trioplast Industrier AB е дружеството майка в групата Trioplast. То е адресат на решението, предмет на настоящата жалба, в качеството си на дружество майка на Trioplast Wittenheim SA със седалище във Wittenheim (Франция), което произвежда промишлени торби, покрития и други торби.
2 През 1999 г. посредством дъщерното си дружество Trioplanex France SA жалбоподателят купува Trioplast Wittenheim, тогава с наименованието Silvallac, от Nyborg Plast International A/S — дружество, учредено по датското право, което впоследствие променя наименованието си на FLS Plast A/S. Това прехвърляне се извършва на 19 януари 1999 г., с обратно действие от 1 януари 1999 г.
3 През декември 1990 г. самото FLS Plast придобива 60 % от акциите на Trioplast Wittenheim от дружеството Cellulose du Pin, което е част от групата, притежавана от Compagnie de Saint-Gobain SA. Останалите 40 % са прехвърлени от Cellulose du Pin на FLS Plast през декември 1991 г.
Административно производство
4 През ноември 2001 г. дружеството British Polythene Industries информира Комисията, че в отрасъла на промишлените торби съществува картел (наричан по-нататък „картелът“). То изразява желание да сътрудничи в рамките на разпоредбите на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по дела във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“).
5 На 26 и 27 юни 2002 г. Комисията извършва проверки на тринадесет предприятия съгласно член 14, параграфи 2 и 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3). Едно от тези предприятия е Trioplast Wittenheim.
6 Между 14 ноември 2002 г. и 21 февруари 2003 г., на основание член 11 от Регламент № 17, Комисията отправя искания за информация до няколко предприятия, между които е Trioplast Wittenheim.
7 С писмо от 19 декември 2002 г., допълнено с писмо от 16 януари 2003 г., Trioplast Wittenheim посочва, че то също иска да сътрудничи на разследването на Комисията в рамките на Известието относно сътрудничеството, и предоставя писмени обяснения.
8 На 4 август 2003 г. Комисията отправя искане за допълнителна информация до Trioplast Wittenheim и до другите засегнати предприятия.
9 На 29 април 2004 г. Комисията образува административно производство и приема изложение на възраженията срещу няколко дружества, между които по-конкретно са жалбоподателят и Trioplast Wittenheim. От 26 до 28 юли 2004 г. е проведено изслушване.
Обжалваното решение
10 На 30 ноември 2005 г., на основание на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията приема Решение C (2005) 4634 окончателен относно производство по член 81 [ЕО] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), чието резюме е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 26 октомври 2007 г. (L 282, стр. 41). Между адресатите на обжалваното решение са Trioplast Wittenheim, чието участие в нарушението е счетено от Комисията за явно, и жалбоподателят, който тя идентифицира като част от икономическа единица, отговорна за нарушението от 1999 г. до 2002 г. FLS Plast и FLSmidth & Co. A/S (наричано по-нататък „FLSmidth“), холдинг в групата FLS, по-рано с наименованието FLS Industries A/S, също са адресати на обжалваното решение. Заедно с Trioplast Wittenheim те са образували икономическа единица от 1990 г. до 1999 г.
11 В обжалваното решение, и по-конкретно в съображения 417—548, Комисията установява, че в нарушение на член 81 ЕО няколко предприятия са участвали в антиконкурентни споразумения или в съгласувани антиконкурентни практики, които обхващат територията на Белгия, Германия, Испания, Франция, Люксембург и Нидерландия. Съгласно съображения 549—576 от обжалваното решение нарушението е извършено от януари 1982 г. до юни 2002 г., но с различна продължителност в различните предприятия.
12 В съображения 3—14 от обжалваното решение се уточнява, че за целите на обжалваното решение разглежданите стоки са найлонови промишлени торби, използвани за пакетиране на основни стоки и в повечето случаи на суровини, химически торове, полимери, строителни материали, селскостопански и градинарски продукти и храни за животни. Видно от обжалваното решение, тези торби се произвеждат от една и съща суровина — а именно полиетилен, — но според различните производствени процеси могат да се разделят на четири категории: отворени промишлени торби, вентилни торби, торби FFS („form, fill and seal“, т.е. горещо формоване, пълнене и херметическо затваряне) и касетъчни торби. Комисията заключава, че макар да имат някои различия помежду си, тези видове торби образуват относително еднородно цяло.
13 Съгласно съображения 165—186 от обжалваното решение, схематично картелът е организиран на две нива, а именно:
– главното ниво на Европейската асоциация на производителите на найлонови вентилни торби (наричана по-нататък „Valveplast“) и произтичащите от нея функционални подгрупи, между които подгрупата „касетъчни торби“, и
– нивото на регионалните подгрупи, независимо дали са свързани с Valveplast, а именно подгрупа „Бенелюкс“, подгрупа „Белгия“, подгрупа „Германия“, подгрупа „Франция“ и групата „Teppema“ (организация, създадена от нидерландски производители на отворени промишлени торби, свързана главно с нидерландския пазар и инцидентно с белгийския пазар).
14 От съображения 187—416 на обжалваното решение следва, че разглежданите антиконкурентни споразумения и практики са приели следните форми:
– механизъм за редовен обмен на информация, която не е анонимна, за обема на продажбите и пазарните дялове на членовете на всяка група и подгрупа,
– обща система за определяне и контрол на пазарни квоти по географски зони, а в рамките на всяка географска зона — по предприятие,
– общи модели на образуване на продажните цени за клиентите,
– на ниво групи и подгрупи — прилагане на системи за определяне на лидер при обслужването на големите клиенти,
– механизъм за налагане на санкции при надхвърляне на квотите или неспазване на определените цени,
– съгласуване и картел на цените и обемите за доставка при определени клиенти и
– разпределяне на обществени поръчки и съгласувано подаване на тръжни документи с привидни оферти.
15 Съгласно съображения 443 и 459 от обжалваното решение Комисията счита, че с изключение на дружеството Stempher поведението на групата предприятия, адресати на обжалваното решение — всички участвали в различна степен в срещите на Valveplast или в срещите на една или няколко подгрупи, — съставлява едно и също продължавано нарушение.
16 В съображение 765 от обжалваното решение Комисията квалифицира нарушението като много тежко и заключава, че макар да не е възможно да се определят с точност конкретните последици от всички разглеждани тайни споразумения, все пак може да се твърди, че те са се прилагали и поради това несъмнено са имали последици за пазара.
17 По-нататък, в съображения 766—777 от обжалваното решение Комисията разделя засегнатите предприятия на шест категории според пазарния им дял на съответния пазар, като се позовава на пазарния дял, достигнат от всяко от тях през 1996 г. за разглежданата стока на съответната територия. Въз основа на това Комисията установява началния размер на глобите между 5,5 милиона и 35 милиона евро. Комисията определя началния размер на глобата на Trioplast Wittenheim на 8,5 милиона евро (пета категория), като неговият дял от съответния пазар през 1996 г. възлиза на 2,8 %. Същият начален размер е определен на жалбоподателя, както и на FLS Plast и FLSmidth, тъй като участват в нарушението в качеството си на дружество майка на Trioplast Wittenheim.
18 От съображения 779—783 от обжалваното решение следва, че началният размер на глобите е увеличен с 10 % за всяка пълна година на извършване на нарушението и с 5 % за всеки допълнителен период, равен на или по-голям от шест месеца, но по-кратък от една година. Така за Trioplast Wittenheim началният размер на глобата е увеличен с 200 %, което съответства на период на нарушение от 20 години и 5 месеца, което на свой ред увеличава основния размер на глобата на 25,50 милиона евро. Увеличенията на началния размер на глобата на FLS Plast (както и на FLSmidth) и на жалбоподателя са определени съответно на 80 % и на 30 %, което означава основни размери на глобата от 15,30 милиона евро за FLS Plast и FLSmidth и 11,05 милиона евро за жалбоподателя.
19 Както следва от съображения 802 и 812—822 от обжалваното решение, основните размери на глобата, наложена на Trioplast Wittenheim и на неговите дружества майки, не са нито увеличени, нито намалени предвид отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, нито пък поради прилагането на правилото, което определя като таван на глобата 10 % от общия размер на оборота на съответното предприятие за предходната стопанска година, предвидено в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (наричан по-нататък „таванът от 10 % от оборота“). В замяна на това, за да отчете сътрудничеството на Trioplast Wittenheim, Комисията прилага точка Г от Известието относно сътрудничеството. В съображение 841 от обжалваното решение тя приема, че Trioplast Wittenheim и жалбоподателят имат правото на намаляване от 30 % на размера на глобата, която би била наложена при липса на сътрудничество. Основните размери на глобата на FLS Plast и FLSmidth обаче не са намалени на това основание.
20 По този начин окончателният размер на глобата, наложена на Trioplast Wittenheim, е определен на 17,85 милиона евро. От тази сума FLS Plast и FLSmidth са солидарно отговорни за 15,30 милиона евро. Жалбоподателят е солидарно отговорен за сумата от 7,73 милиона евро.
21 Накрая, разпоредителната част на обжалваното решение съдържа по-конкретно следните разпоредби:
„Член 1
1. Предприятията, нарушили член 81 ЕО посредством участие през посочения период в комплекс от споразумения и съгласувани практики в отрасъла на найлоновите промишлени торби в Белгия, Германия, Испания, Франция, Люксембург и Нидерландия, чиито споразумения и съгласувани практики се състоят в определяне на цени и установяване на общи модели на ценообразуване, разпределяне на пазари и пазарни квоти, разпределяне на клиенти, сделки и поръчки, съгласувано подаване на тръжни документи в отговор на покани за участие в търгове и обмен на специфична информация, са, както следва:
[…]
ж) Trioplast Wittenheim […] от 6 януари 1982 г. до 26 юни 2002 г. и [жалбоподателят] от 21 януари 1999 г. до 26 юни 2002 г.;
з) FLS Plast […] и FLSmidth […] от 31 декември 1990 г. до 19 януари 1999 г.;
[…]
Член 2
За посочените в член 1 нарушения са наложени следните глоби:
[…]
е) Trioplast Wittenheim […]: 17,85 [милиона евро]. От този размер, FLSmidth […] и FLS Plast […] са солидарно […] отговорни за сумата от 15,30 [милиона евро], а [жалбоподателят] е солидарно […] отговор[ен] за сумата от 7,73 [милиона евро];
[…]
Член 3
Предприятията, посочени в член 1, трябва незабавно да прекратят нарушенията, посочени в същия член, в случай че все още не са го направили.
Те трябва да се въздържат от повторно извършване на което и да е действие или поведение, посочено в член 1, и от всяко действие или поведение, имащо същия или подобен предмет или резултат.
[…]“.
Производство и искания на страните
22 На 9 февруари 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
23 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени частично член 1, параграф 1, буква ж) от обжалваното решение в частта относно периода, за който жалбоподателят е отговорен за нарушението,
– да отмени частично член 2, първа алинея, буква е) от обжалваното решение в частта относно размера на наложената му глоба и при условията на евентуалност да намали нейния размер,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
24 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
25 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.
26 С определение от 15 юни 2010 г. след изслушване на страните председателят на шести състав решава настоящото дело да бъде съединено с дело T‑26/06 (Trioplast Wittenheim/Комисия) за целите на устната фаза на производството, в съответствие с член 50 от Процедурния правилник на Общия съд.
27 В съдебното заседание от 30 юни 2010 г. се провеждат устните състезания между страните и са изслушани техните отговори на въпросите, поставени от Общия съд.
От правна страна
28 В подкрепа на исканията си жалбоподателят се позовава на шест правни основания.
29 Първото правно основание се отнася до законосъобразността както на член 1, параграф 1, буква ж) от обжалваното решение, така и на определения от Комисията размер на глобата на жалбоподателя. Всъщност с третата част от това правно основание жалбоподателят оспорва законосъобразността на обжалваното решение в частта, в която се допускала грешка при определянето на продължителността на извършеното от него нарушение. Що се отнася до първата и втората част от същото правно основание, те са свързани, респективно, от една страна, със законосъобразността на използвания от Комисията начин за изчисляване на глобата, и от друга страна, със законосъобразността на определянето на тежестта на нарушението, по-конкретно относно избора на референтната година. Поради това първо следва да се разгледа третата част от първото правно основание и след това първата и втората част от посоченото правно основание.
30 Следващите пет правни основания са свързани с отмяната на член 2, първа алинея, буква е) от обжалваното решение в частта относно размера на наложената на жалбоподателя глоба. Всъщност с второто правно основание жалбоподателят оспорва основателността на отказа на Комисията да му признае смекчаващи обстоятелства. Третото правно основание е изведено от неспазването на тавана от 10 % от оборота. Четвъртото правно основание цели да докаже, че в рамките на Известието относно сътрудничеството Комисията извършва неправилна преценка на сътрудничеството на жалбоподателя. Петото правно основание се отнася до нарушаването от Комисията на принципите на пропорционалност и на равно третиране. Накрая, шестото правно основание е изведено от неспазването на принципите на добрата администрация и на правната сигурност при определянето на солидарната отговорност на жалбоподателя.
31 В съдебното заседание жалбоподателят оттегля третото правно основание. Поради това не се налага то да бъде разглеждано.
1. По искането за частична отмяна на обжалваното решение
По първото правно основание, изведено от наличието на грешки при определянето на продължителността на нарушението и на размера на глобата
По третата част от първото правно основание, свързана със законосъобразността на определянето на продължителността на нарушението
– Доводи на страните
32 Жалбоподателят оспорва анализа на Комисията, съгласно който нарушението, извършено от Trioplast Wittenheim, продължава 20 години и 5 месеца, а именно от януари 1982 г. до юни 2002 г. Той счита, че размерът на глобата му следва да се намали с оглед на изложените от него хипотези, свързани с продължителността на участието на Trioplast Wittenheim в нарушението.
33 Най-напред жалбоподателят твърди, че участието на Trioplast Wittenheim в антиконкурентните практики приключва на срещата на Valveplast на 23 март 1999 г. Ето защо нарушението на Trioplast Wittenheim продължило 17 години и 2 месеца и според него периодът, за който жалбоподателят трябвало да поеме солидарна отговорност, е от 21 януари до 23 март 1999 г. Всъщност вниманието на жалбоподателя, който придобил Trioplast Wittenheim няколко седмици преди това, било привлечено от разглежданите антиконкурентни практики за пръв път по време на срещата на 23 март 1999 г. Според жалбоподателя, г‑н B., един от членовете на неговото ръководство, който става новият председател на управителния съвет на Trioplast Wittenheim и който представлява последното, не е участвал в неправомерни обсъждания. След това жалбоподателят издал вътрешно указание за прекратяване на нарушението.
34 Като признава, че Trioplast Wittenheim участва в три срещи на Valveplast през 2001 г., жалбоподателят твърди, че по време на тези срещи Valveplast провежда браншови обсъждания по два проекта, счетени за законосъобразни, а именно, от една страна, начинът на ценообразуване при торбите FFS, за да се улесни преминаването към по-тънки покрития, и от друга страна, параметрите, които трябва да се определят за продажбите на търг по интернет. Макар да се оказало, че тези обсъждания имат антиконкурентен характер, Trioplast Wittenheim не им придало значение. Следователно Trioplast Wittenheim нямало за цел да използва картела в своя изгода.
35 По-нататък, в случай че Общият съд приеме, че като присъства на три срещи на Valveplast, проведени през 2001 г., Trioplast Wittenheim участва в нарушението, жалбоподателят твърди, че Trioplast Wittenheim се оттегля от картела между 23 март 1999 г. и 27 март 2001 г., а през юли 2001 г. окончателно прекратява участието си в него. При тази хипотеза, нарушението на Trioplast Wittenheim продължило максимум 17 години и 6 месеца.
36 Що се отнася до това, че дъщерното му дружество не е участвало в картела между 1999 г. и 2001 г., жалбоподателят изтъква, че през въпросния период Trioplast Wittenheim има за цел да прекрати неправомерното сътрудничество, започнато от предишните собственици или от предишното ръководство, да действа самостоятелно и в съответствие с пазара и по този начин да увеличи търговския си оборот и пазарния си дял, както и да не използва в търговската си дейност информацията, получена по повод на разглежданите антиконкурентни практики.
37 Накрая, що се отнася до окончателното оттегляне от Valveplast, жалбоподателят твърди, че след срещата на 12 юли 2001 г. Trioplast Wittenheim не е присъствало на други срещи. Жалбоподателят добавя, че през ноември 2001 г. групата Trioplast приема програма за съответствие с правото на конкуренцията, което доказвало, че тя се е разграничила от всякакво антиконкурентно поведение. Жалбоподателят добавя, че Trioplast Wittenheim никога не е участвало в евентуално съгласуване на търгове по интернет — тема, засягана по време на срещите, на които присъства. По това време Trioplast Wittenheim участвало само в един търг, който не е бил предмет на съгласуване.
38 Комисията иска настоящата част от първото правно основание да бъде отхвърлена.
– Преценка на Общия съд
39 Съгласно съдебната практика Комисията трябва да докаже не само наличието на картел, но и неговата продължителност. В това отношение, при липсата на доказателства, които да установят пряко продължителността на едно нарушение, е важно Комисията да се основава поне на доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може разумно да се приеме, че това нарушение е продължавало без прекъсване между две конкретни дати (Решение на Общия съд от 7 юли 1994 г. по дело Dunlop Slazenger/Комисия, T‑43/92, Recueil, стр. II‑441, точка 79 и Решение на Общия съд от 16 ноември 2006 г. по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стр. II‑4441, точка 51). Освен това следва да се уточни, че макар периодът между две отделни противоправни прояви да е релевантен критерий, за да се установи непрекъснатият характер на дадено нарушение, въпросът дали посоченият период е достатъчно дълъг, за да е налице прекъсване на нарушението, не може да бъде разглеждан абстрактно. Напротив, той следва да бъде преценен с оглед на дейността на въпросния картел (Решение на Общия съд от 19 май 2010 г. по дело IMI и др./Комисия, T‑18/05, все още непубликувано в Сборника, точка 89).
40 По този начин разпределението на тежестта на доказване може да се променя, доколкото фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да породят задължение за другата страна да даде обяснение или обосновка, като в противен случай може да се заключи, че въпросните обстоятелства са доказани (Решение на Общия съд по дело Peróxidos Orgánicos/Комисия, точка 39 по-горе, точка 53; в този смисъл вж. също Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, С‑204/00 P, С‑205/00 P, С‑211/00 P, С‑213/00 P, С‑217/00 P и С‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 79 и Решение на Съда от 17 юни 2010 г. по дело Lafarge/Комисия, С‑413/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 21).
41 От тази гледна точка, доколкото се оспорват участието в картел или степента на това участие, или неговата продължителност, се счита, че е достатъчно Комисията да докаже, че засегнатото предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни по естеството си споразумения, без явно да се е противопоставило на това, за да е доказано в достатъчна степен участието на посоченото предприятие в картела. Когато участието в такива срещи е установено, това предприятие следва да посочи косвени доказателства, с които може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 81).
42 Всъщност, когато участва в определена среща, без да се разграничи публично от нейното съдържание, предприятието дава основание на другите участници да смятат, че то ще се присъедини към тях и ще се съобрази с резултатите от нея (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, точка 40 по-горе, точка 82).
43 В случая е установено, че Trioplast Wittenheim участва в картела от януари 1982 г. до 23 март 1999 г. и че жалбоподателят нарушава член 81 ЕО в периода от 21 януари 1999 г. до 23 март 1999 г. като част от същата икономическата единица като Trioplast Wittenheim. Въпреки това жалбоподателят оспорва, че Trioplast Wittenheim е участвало в картела в периода от 23 март 1999 г. до юни 2002 г. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че Trioplast Wittenheim се оттегля от картела в периода от 23 март 1999 г. до 27 март 2001 г. и че окончателно прекратява участието си в срещите на Valveplast на 12 юли 2001 г.
44 На първо място, следва да се констатира, че жалбоподателят признава, че Trioplast Wittenheim присъства антиконкурентните срещи на Valveplast на 23 март 1999 г. и на 27 март, 8 юни и 12 юли 2001 г., които по-конкретно са посветени на модела на ценообразуване на торбите FFS и на съгласуването на търговете по интернет. От преписката е видно, че г‑н B., който към този момент е член на ръководството на групата Trioplast, както и председател на управителния съвет на Trioplast Wittenheim, представлява последното на тези срещи, с изключение на срещата на 12 юли 2001 г., на която е присъствал някой си г‑н W.
45 Така, трябва да се приеме, че доколкото участието на Trioplast Wittenheim на тези срещи е безспорно, жалбоподателят следва да посочи косвени доказателства, които да установят, че участието на Trioplast Wittenheim в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения. Макар жалбоподателят да се позовава на обстоятелството, че идвайки на разглежданите срещи, Trioplast Wittenheim няма намерение да участва в неправомерен картел и не взема участие в неправомерните обсъждания, той не доказва, че Trioplast Wittenheim се е разграничило публично от съдържанието на срещите. Следователно твърдението на жалбоподателя, че Trioplast Wittenheim прекратява участието си в картела на 23 март 1999 г., не може да се приеме.
46 На второ място, що се отнася до периода от 23 март 1999 г. до 27 март 2001 г., следва да се констатира, че от обжалваното решение, и по-конкретно от приложение 1 към него, което съдържа подробна информация за срещите на Valveplast, следва, че Комисията не разполага с преки доказателства за участие на Trioplast Wittenheim в срещите на Valveplast, проведени през посочения период. Комисията не оспорва тази констатация.
47 В замяна на това е установено, че Trioplast Wittenheim е канено да участва на тези срещи и че то многократно се извинява за отсъствието си. Всъщност, от една страна, Комисията подробно описва това обстоятелство не само в писмените си становища, но и в съдебното заседание, без жалбоподателят да го оспори по какъвто и да било начин. От друга страна, твърдението на Комисията се подкрепя от множество доказателства в преписката, чието съществуване и съдържание жалбоподателят не оспорва. По-специално става въпрос за протоколите от срещите на 27 август и 25 ноември 1999 г. и на 23 март и 18 август 2000 г., от които следва, че Trioplast Wittenheim се извинява за отсъствието си и за протокола от срещата на 5 декември 2000 г., който доказва най-малкото че Trioplast Wittenheim е било поканено на нея.
48 При тези обстоятелства въз основа на представените от Комисията доказателства може да се приеме, че нарушението е продължило без прекъсване между 23 март 1999 г. и 27 март 2001 г. Освен това, жалбоподателят не представя никакво доказателство, че Trioplast Wittenheim се е разграничило от картела по време на срещата на 23 март 1999 г. или след нея. Твърдението на жалбоподателя, че Trioplast Wittenheim е действало самостоятелно на пазара, без да използва в търговската си дейност информацията, получена преди това, чрез контактите с другите участници в картела, не поставя тази констатация под въпрос.
49 На трето място, що се отнася до периода между срещата на 12 юли 2001 г. и 26 юни 2002 г., достатъчно е да се констатира, че жалбоподателят не доказва, че по време на въпросната среща или след това Trioplast Wittenheim изрично се е разграничило пред другите участници от съдържанието на срещата на 12 юли 2001 г. Също така не е установено разграничаване на Trioplast Wittenheim от картела по смисъла на съдебната практика и в периода от 12 юли 2001 г. до 26 юни 2002 г.
50 При тези обстоятелства следва да се вземе предвид факта, че както следва от преписката, на 10 декември 2001 г. г‑н T. кани писмено Trioplast Wittenheim да участва в срещата, която трябва да се проведе на следващия ден в Париж. Освен това във водените по време на тази среща бележки се посочва, че другите участници не са знаели какви са намеренията на Trioplast Wittenheim относно участието му в картела. Всъщност началото на посочените бележки е следното: „Участници: само Fardem, B-K, RKW, Cofira и ние, BPI повече няма да идва, а за TRIO [Trioplast] не се знае“.
51 Поради това твърдението на жалбоподателя, че Trioplast Wittenheim окончателно прекратява участието си в картела на 12 юли 2001 г., не може да се приеме.
52 Следователно жалбоподателят неправилно твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, що се отнася до определянето на продължителността на извършеното от неговото дъщерно дружество Trioplast Wittenheim нарушение и поради това относно определянето на неговото собствено нарушение като дружество майка.
53 Следователно третата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена, поради което искането за частична отмяна на член 1, параграф 1, буква ж) от обжалваното решение също трябва да бъде отхвърлено.
По първата част от първото правно основание, свързана със законосъобразността на начина за изчисляване на глобата
– Доводи на страните
54 Жалбоподателят твърди, че в основата на използвания от Комисията метод за изчисляване на размера на наложената му глоба има съществена грешка и че освен това този метод противоречал на съдебната практика. Според жалбоподателя посоченият метод не е прилаган досега.
55 Той напомня, че отговорността му не е ангажирана за това, че самият той е нарушил правилата за конкуренция. Считал се за солидарно отговорен само поради участието на Trioplast Wittenheim в антиконкурентната практика през периода, през който е собственик на това дружество, а именно от 21 януари 1999 г. до 26 юни 2002 г.
56 Допуснатата от Комисията грешка обаче се изразявала във факта, че при изчисляването на глобата тя не взема предвид, че извършеното от Trioplast Wittenheim нарушение обхваща три отделни периода, а именно времето, през което то се притежава от Compagnie de Saint-Gobain, времето, през което се притежава от FLS Plast и FLSmidth, и времето, през което се притежава от групата Trioplast. За FLS Plast, FLSmidth и жалбоподателя начинът на изчисляване на Комисията довел до това, че кумулираната солидарна отговорност на тези дружества надхвърляла общия размер на глобата, наложена на Trioplast Wittenheim, което било абсурдно. Оказало се също така, че на посочените дружества е наложена солидарна глоба за периода, през който никое от тях не притежава Trioplast Wittenheim. Този подход противоречал на съдебната практика, и по-конкретно на Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Cascades/Комисия (С‑279/98 P, Recueil, стр. I‑9693).
57 Жалбоподателят посочва, от една страна, че основните принципи, свързани със солидарната отговорност, предполагат, че тя съвпада с отговорността на този, с който другият е солидарен, и не може да се установява по различен начин. Следователно жалбоподателят трябвало да бъде солидарно отговорен с Trioplast Wittenheim за частта от глобата, съответстваща на периода, през който той е притежавал това дъщерно дружество, т.е. три години. От друга страна, жалбоподателят посочва, че прилаганият от Комисията метод предполага трите години, през които жалбоподателят притежава Trioplast Wittenheim, да бъдат отчетени двукратно, като въпросните години се изчисляват едновременно за Trioplast Wittenheim и за самия него.
58 По повод твърдението му, че методът за изчисляване не е бил прилаган досега, жалбоподателят счита за ирелевантно посоченото от Комисията обстоятелство, че посоченият метод е използван в редица решения след делото AstraZeneca (дело COMP/A.37.507/F3 — AstraZeneca, ОВ L 332, 2006 г., стр. 24). Въпросните решения не били разглеждани от общностните юрисдикции и не можело да представляват установена постоянна практика.
59 Според твърденията на жалбоподателя, като се имат предвид неудобствата на прилагания метод, Комисията е трябвало да приложи метода, използван от нея в някои предходни дела, между които е дело Peroxydes organiques (дело COMP/E-2/37.857 — Peroxydes organiques, ОВ L 110, 2005 г., стр. 44). В това дело относно дъщерно дружество, участвало в съответното нарушение по-дълго от своето дружество майка, Комисията установила само един начален размер на глобата и обратно на това, което направила в случая на Trioplast Wittenheim и неговите дружества майки, разделила този размер между двете икономически единици, участвали последователно в нарушението, а именно тази, която е съставена от дъщерното дружество, и тази, която е съставена от дъщерното дружество и неговото дружество майка. След това за всяка от тези икономически единици началният размер на глобата е съобразен с продължителността на участието, отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и тавана от 10 % от оборота. В случая на жалбоподателя, с оглед на определените от Комисията параметри, резултатът от този метод е щял да доведе до неговата солидарна отговорност с Trioplast Wittenheim за сумата от 2,58 милиона евро.
60 Според жалбоподателя вторият метод, който Комисията е можела да използва, се състоял в разделянето на общия размер на глобата на Trioplast Wittenheim, т.е. 17,85 милиона евро на 20 години, които представляват общата продължителност на нарушението, което дава 0,89 милиона евро годишно. Според този метод, за да определи размера, за който FLS Plast и FLSmidth, от една страна, и жалбоподателят, от друга страна, трябва да бъдат солидарно отговорни, Комисията трябвало да умножи годишния размер от 0,89 съответно по 8 години и по 3 години. Според този метод жалбоподателят щял да бъде признат за солидарно отговорен с Trioplast Wittenheim до 2,67 милиона евро.
61 Ако Общият съд приеме приложения в конкретния случай метод за изчисляване на глобите, жалбоподателят счита, че би бил дискриминиран в сравнение с предприятията, на които е наложена глоба съгласно принципите, ръководили приемането на решенията, които са постановени по дело „Peroxydes organiques“ и дело „Tubes sanitaires en cuivre“ (Дело C.38.069 — Tubes sanitaires en cuivre, ОВ L 192, 2006 г., стр. 21). Освен това жалбоподателят счита, че е дискриминиран в сравнение с предприятията, на които е наложена глоба съгласно Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата нa член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стp. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Новите насоки относно метода за определяне на глобите“), чието прилагане би довело до значително по-малка глоба за него.
62 Комисията иска настоящата част от първото правно основание да бъде отхвърлена.
– Преценка на Общия съд
63 Следва да се посочи, че съгласно член 1 от обжалваното решение Trioplast Wittenheim, FLS Plast, FLSmidth и жалбоподателят са нарушили член 81 ЕО. В него се уточнява, че нарушението на Trioplast Wittenheim е продължило от 6 януари 1982 г. до 26 юни 2002 г., това на FLS Plast и FLSmidth — от 31 декември 1990 г. до 19 януари 1999 г., а това на жалбоподателя — от 21 януари 1999 г. до 26 юни 2002 г. Съгласно член 2, първа алинея, буква е) от обжалваното решение на Trioplast Wittenheim е наложена глоба от 17,85 милиона евро и от този размер FLS Plast и FLSmidth са солидарно отговорни за сумата от 15,30 милиона евро, а жалбоподателят — за сумата от 7,73 милиона евро.
64 В рамките на настоящото правно основание жалбоподателят оспорва по същество основателността на метода за изчисляване, използван от Комисията за определяне на размера на „глобите“. В това отношение Общият съд в самото начало отбелязва, че по-конкретно в съображение 879 от обжалваното решение Комисията разграничава глобите, наложени на някои адресати, от една страна, и сумите, за които други адресати на обжалваното решение са солидарно отговорни, от друга страна. В това отношение се забелязва, че в посоченото съображение 879 от обжалваното решение в някои случаи Комисията определя сумите, до които стига, прилагайки своя метод за изчисляване, като глоба на пряко участвалите в картела дъщерни дружества, и като таван, до който дружествата майки са солидарно отговорни. В други случаи, обратно, посочените суми са определени като глоби на дружествата майки, и като таван на глобата, до който пряко участвалите в картела дъщерни дружества са солидарно отговорни при заплащането на глобата.
65 Следва да се отбележи освен това, че Комисията използва термина „глоба“, без значение дали посочва глобата като такава или тавана, до който адресатът е солидарно отговорен при заплащането на глобата. Тази употреба на термина „глоба“, без да се прави разграничение според вложения смисъл, следва по-конкретно от съображение 784, 841 или още от съображение 867 от обжалваното решение, в които Комисията посочва определените суми и като глоба, и като солидарна отговорност за заплащането ѝ, което е видно от разпоредителната част на обжалваното решение.
66 Следователно трябва да се констатира, че прилаганият от Комисията метод за изчисляване се отнася единствено за установяване на сумите, които трябва да бъдат наложени за плащане на адресатите на обжалваното решение, независимо дали става дума за глоба или за таван на глоба. Така, доколкото посоченият метод за изчисляване не посочва основанието, на което на адресатите на обжалваното решение е наложено плащането на определените суми, а именно дали като глоба или като таван, до който дружеството е солидарно отговорно при заплащането на глобата, в рамките на настоящото правно основание Общият съд ще се ограничи до разглеждане на оспорвания метод за изчисляване, използван от Комисията, доколкото този метод е решаващ за установяването на определените суми.
67 Най-напред, що се отнася до изчисляването на определената за Trioplast Wittenheim сума, в точки 17—20 по-горе е посочено, че Комисията стига до окончателния размер от 17,85 милиона евро, като в рамките на диференциран подход и въз основа на достигнатия пазарен дял за съответната стока на релевантната територия го включва в петата категория, като му определя начален размер на глобата от 8,5 милиона евро. След това Комисията увеличава началния размер от 8,5 милиона евро с 200 %, поради продължителността на участието му в картела, установена на 20 години и 5 месеца, което води до основен размер от 25,5 милиона евро. При липса на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства и тъй като таванът от 10 % от оборота е без значение, Комисията единствено намалява основния размер с 30 % съгласно Известието относно сътрудничеството.
68 По-нататък, що се отнася до изчисляването на сумата, определена на жалбоподателя, Комисията установява същия начален размер на глобата като определения за Trioplast Wittenheim. След това Комисията увеличава началния размер с 30 %, с цел основният размер да отрази продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението, а именно 3 години. Основният размер от 11,05 милиона евро е намален с 30 % на основание Известието относно сътрудничеството. Вследствие на това определената за жалбоподателя сума достига 7,73 милиона евро.
69 Същият метод е приложен към предишното дружество майка на Trioplast Wittenheim, FLS Plast, и към неговия холдинг FLSmidth, на които е наложено плащане в размер на 15,30 милиона евро. В техния случай не е предоставено никакво увеличаване или намаляване на основание на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, нито пък, за разлика от случая на жалбоподателя, намаляване на основание Известието относно сътрудничеството.
70 В светлината на тези съображения, като все пак трябва да се разгледат и останалите правни основания, на които се позовава жалбоподателят, трябва да се приеме, че той не доказва, че при определянето на сумите, които Trioplast Wittenheim и жалбоподателят трябва да заплатят, Комисията е нарушила Регламент № 1/2003 или че се е отклонила от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за ЕОВС (ОВ С 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69; наричани по-нататък „Насоките относно метода за определяне на размера на глобите“). Всъщност в рамките на настоящата част от първото правно основание жалбоподателят не посочва нито един довод, позволяващ да се приеме, че в основата на метода за изчисляване като такъв има съществена грешка или противоречие на съдебната практика.
71 В това отношение на първо място следва да се констатира, че не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че самият той не е нарушавал правилата за конкуренция. Всъщност въз основа на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на жалбоподателя, на когото се вменяват в отговорност антиконкурентните действия на Trioplast Wittenheim в периода от 21 януари 1999 г. до 26 юни 2002 г., е наложено плащането на сума на основание на отговорността му за нарушение, за което се счита, че е извършено от самия него поради това вменяване в отговорност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Metsä-Serla и др./Комисия, С‑294/98 P, Recueil, стр. I‑10065, точка 28). В това отношение трябва да се подчертае, че вменяването в отговорност на жалбоподателя на поведението на Trioplast Wittenheim не се оспорва по никакъв начин.
72 На второ място, следва да се напомни неправилното твърдение на жалбоподателя, че Комисията не взема предвид факта, че по времето на картела, който продължава повече от 20 години, Trioplast Wittenheim принадлежи последователно на три дружества майки. Всъщност от обжалваното решение следва, че при определянето на сумите, които трябва да заплатят както жалбоподателят, така и FLS Plast и FLSmidth, Комисията установява тясна връзка между тези суми и продължителността на участието в нарушението на всяко от дружествата майки на Trioplast Wittenheim. Както е посочено в точка 68 по-горе, в случая на жалбоподателя Комисията увеличава с 30 % началния размер от 8,5 милиона евро, т.е. с 10 % за всяка пълна година, през която жалбоподателят притежава капитала на Trioplast Wittenheim. Идентичен подход е следван спрямо FLS Plast и FLSmidth.
73 Поради това е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че му се търси отговорност за нарушение, различно от извършеното от него. В това отношение Решение по дело Cascades/Комисия, точка 56 по-горе, на което се позовава жалбоподателят, е ирелевантно, доколкото за разлика от настоящия случай то се отнася до отговорността на дружеството майка за незаконосъобразни деяния, извършени от дъщерните дружества преди придобиването им от него.
74 Освен това, доколкото жалбоподателят цели да изтъкне, че Комисията е трябвало да раздели началния размер на три, преди да го промени съобразно други елементи, достатъчно е да се констатира, от една страна, че жалбоподателят не посочва никаква норма или правен принцип, които да налагат на Комисията задължение в този смисъл. От друга страна, сам по себе си подходът, който налага на дружество майка да плати същия начален размер като приетия по отношение на дъщерното дружество, което пряко е участвало в картела, без този начален размер да бъде разделян в случай на редуване на няколко дружества майки във времето, не може да се счита за неподходящ. Всъщност крайната цел, която Комисията преследва чрез използването на този метод за изчисляване, е да може за дружеството майка, отговорно за вмененото му нарушение, да се определи същият начален размер като този, който щеше да бъде определен, в случай че самото то бе участвало пряко в картела. Впрочем това съответства на целта на политиката на конкуренция, и по-специално на целта на глобите, като инструмент на тази политика, изразяваща се в насочване поведението на предприятията към зачитане правилата на конкуренция (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 6 април 1995 г. по дело Martinelli/Комисия, T‑150/89, Recueil, стр. II‑1165, точка 59).
75 Във всички случаи задължение за разделяне на началния размер при уточнените в точка 74 по-горе условия не може да произтича единствено от обстоятелството, че такова разделяне е било направено във връзка с разглеждането на предходни дела, като дело Peroxydes organiques. Доколкото към момента на вземане на посочените от жалбоподателя решения Комисията е установила практика при вземането на решения относно метода за изчисляване на размера, няма пречка в настоящото дело тази практика да се отхвърли или измени. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че сама по себе си по-ранната практика на Комисията при вземането на решения не съставлява правна уредба на изчисляването на глобите в областта на конкуренцията, тъй като тази уредба се съдържа единствено в Регламент № 1/2003 (вж. в този смисъл Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Bank der österreichischen Sparkassen/Комисия, С‑125/07 P, С‑133/07 P, С‑135/07 P и С‑137/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 233 и цитираната съдебна практика; вж. също, по аналогия, Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело LR AF 1998/Комисия, T‑23/99, Recueil, стр. II‑1705, точка 234).
76 На трето място, в допълнение към предходната точка, е важно е да се посочи, че обстоятелство, според което сборът от сумите, наложени за плащане от жалбоподателя, от една страна, и от FLS Plast и FLSmidth, от друга страна, надхвърля сумата, наложена за плащане от тяхното дъщерно дружество Trioplast Wittenheim, само по себе си не може да доведе до заключението, че прилаганият от Комисията метод за изчисляване е явно неправилен. Всъщност, като се има предвид прилагането на методологията, изложена в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите и принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите към обстоятелствата в случая, след като е установено, че съществува икономическа единица, участвала в нарушението, Комисията може да държи едно от юридическите лица, които принадлежат или са принадлежали на тази единица — независимо дали става въпрос за дружеството майка или за дъщерно дружество, — отговорно за заплащането на по-голяма сума от тази, за която е отговорно другото юридическо лице или другите юридически лица, формиращи или формирали посочената икономическа единица. Следователно в случай на нарушение, извършено от дъщерно дружество, което по време на нарушението последователно е принадлежало на няколко икономически единици, не може a priori да се счита, че е неуместно сборът от сумите, наложени за плащане от дружествата майки, да е по-голям от сумата или от сбора от сумите, наложени за плащане от посоченото дъщерно дружество.
77 На четвърто място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията е нарушила основните принципи, приложими в областта на солидарната отговорност, следва да се посочи, че в рамките на изложението на настоящото правно основание, жалбоподателят не уточнява естеството или съдържанието на тези принципи. В случай че жалбоподателят цели да докаже, че трите довода, разгледани в точки 71—76 по-горе, всъщност установяват нарушение на тези принципи, достатъчно е да се повтори, че тези доводи са необосновани, каквото и да е естеството или съдържанието на въпросните принципи. Следователно това твърдение за нарушение не може да бъде прието.
78 Освен това, доколкото жалбоподателят оспорва сумата, за която му се търси солидарна отговорност при заплащането на наложената на Trioplast Wittenheim глоба, с довода че сборът от сумите, за които той е солидарно отговорен, от една страна, и FLS Plast и FLSmidth, от друга страна, надхвърлял размера на глобата, наложена на Trioplast Wittenheim като основен длъжник, следва да се посочи, че това твърдение за нарушение е предмет на шестото правно основание. Ето защо то ще бъде разгледано отделно при анализа на посоченото правно основание.
79 На пето място, предвид твърдението, че трите години, през които жалбоподателят притежава Trioplast Wittenheim, са отчетени двукратно при прилагане на метода за изчисляване, следва да се напомни, че няма пречка Комисията да отчете този период от три години както при определянето на наложената за плащане от жалбоподателя сума, така и при определяне на сумата, наложена за плащане от Trioplast Wittenheim. Всъщност, доколкото при солидарната отговорност вземането на кредитора се погасява без значение кой плаща, било съдлъжниците на основния длъжник или самият той, двойна солидарна отговорност изобщо няма.
80 На последно място, тезата на жалбоподателя, че методът за изчисляване не бил прилаган досега, не се подкрепя от фактите, тъй като от устните състезания пред Общия съд е видно, че Комисията действително използва този метод за изчисляване в редица решения, предхождащи обжалваното решение. Тази констатация не може да се оспори само поради факта че тогава посочените решения не са разгледани от юрисдикциите на Съюза. Освен това, предвид съдебната практика, посочена в точка 75 по-горе, обстоятелството, че Комисията е прилагала друг метод по делата, предхождащи делото AstraZeneca, е ирелевантно.
81 Предвид доводите, посочени от жалбоподателя в рамките на първата част от първото правно основание, не може да се приеме за установено от него, че Комисията не е имала основание да използва настоящия метод за изчисляване, за да определи сумата, наложена за плащане от жалбоподателя. Също така не може да се приеме твърдението, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране и Новите насоки относно метода за определяне на глобите, които освен това не са приложими в разглеждания случай. В това отношение е достатъчно препращане към съдебната практика, посочена в точка 75 по-горе, относно практиката при вземане на решения от Комисията, и към съдебната практика, според която обстоятелството, че прилагането на метода, предвиден в Новите насоки относно метода за определяне на глобите, може да доведе до сума, по-малка от наложената за плащане в обжалваното решение, само по себе си не доказва нейния несъразмерен характер (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑329/01, Recueil, стр. II‑3255, точка 380).
82 Поради това първата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена, без да е необходимо да се разглеждат предлаганите от жалбоподателя методи за изчисляване на глобата.
По втората част от първото правно основание, свързана със законосъобразността на определянето на тежестта на нарушението при изчисляването на глобата
– Доводи на страните
83 Жалбоподателят упреква Комисията, че за да определи началния размер, се е основала на пазарния дял на Trioplast Wittenheim през 1996 г. — според обжалваното решение последната година на нарушението, през която всички дружества, адресати на обжалваното решение, все още са били активни на пазара на промишлените торби.
84 Като избира 1996 г. като референтна година в рамките на диференцирания подход, Комисията нарушила установената от самата нея практика за определяне на тежестта на дадено нарушение. Според тази практика, която е възприета от общностните юрисдикции, референтната година трябвало да бъде последната пълна година, през която нарушението е продължило, за да се оцени по най-адекватен начин икономическата мощ на всеки от участниците. Поради това в настоящото дело референтна трябвало да бъде 2001 г.
85 Жалбоподателят твърди също, че макар методът на Комисията да цели да наложи на FLS Plast и FLSmidth, както и на самия него, плащането на сума в отделен за тях начален размер, т.е. различен от този на Trioplast Wittenheim, този размер е трябвало да бъде отнесен към периода, през който дружествата майки съответно са притежавали Trioplast Wittenheim. Следователно сумата, наложена му като начален размер, не можела законосъобразно да се основава на пазарния дял, притежаван от Trioplast Wittenheim през 1996 г., тъй като жалбоподателят придобива последното едва през 1999 г.
86 В случай че въпреки това Общият съд одобри избора на 1996 г. като референтна година, жалбоподателят твърди, че Комисията нарушава принципа на пропорционалност. Като е взела предвид пазарния дял на Trioplast Wittenheim през 1996 г., т.е. 2,8 %, Комисията включила производството на отворени промишлени торби и на вентилни торби, което е спряно от Trioplast Wittenheim през 1997 г. Предвид пазарния дял на Trioplast Wittenheim през 2001 г., който възлиза на около 0,4 %, Комисията трябвало да включи Trioplast Wittenheim в шестата или дори в седмата категория предприятия, а не в петата.
87 Като се позовава на свободата на преценка, с която разполага в това отношение, Комисията твърди, че изборът на 1996 г. като референтна година е законосъобразен, доколкото отчитането на реализирания през тази година оборот позволило на Комисията да прецени размера и икономическата мощ на всяко предприятие в отрасъла, както и обхвата на нарушението, извършено от всяко от тях. Принципът на равно третиране изисквал Комисията да избере само една референтна година, въпреки че изборът на определена година като референтна неизбежно предполага, че е възможно някои предприятия да отчетат по-висок или по-нисък оборот спрямо други години.
88 Според Комисията изборът на 1996 г. като референтна година е оправдан, макар наистина жалбоподателят да придобива Trioplast Wittenheim от FLS Plast през 1999 г. Всъщност Trioplast Wittenheim продължило да участва в картела дори след като сменило дружеството майка. Комисията посочва, че референтната година може да се намира или в периода, в който FLS Plast участва в нарушението, или в периода, в който жалбоподателят го е правил, но не и в двата едновременно.
89 Що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на пропорционалност, според Комисията фактът, че Trioplast Wittenheim спира дадено производство 1997 г., е по-скоро обстоятелство, което подкрепя избора на 1996 г. като референтна година, тъй като по-добре отразява положението на Trioplast Wittenheim на пазара и спрямо другите членове картела през по-голямата част (около три четвърти) от общата продължителност на нарушението.
– Преценка на Общия съд
90 Най-напред трябва да се напомни, че както следва от точка 75 по-горе, Комисията не е обвързана от предходните си решения. Следователно, дори да се допусне, че определянето на референтната година в настоящото дело съставлява изменение на установена практика, само по себе си това обстоятелство не може да има никакво значение за законосъобразността на обжалваното решение.
91 По-нататък, съгласно постоянната съдебна практика преценката на тежестта на нарушението трябва да се определя от икономическата действителност, такава каквато е била към момента на извършване на посоченото нарушение; в това отношение релевантните елементи, които трябва да се вземат предвид, са по-конкретно размерът и икономическата мощ на всяко предприятие, както и обхватът на нарушението, извършено от всяко от тях (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Sarrió/Комисия, T‑334/94, Recueil, стр. II‑1439, точка 397 и цитираната съдебна практика). За да се преценят тези елементи, непременно следва да се изхожда от реализирания през въпросния период оборот (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия, С‑291/98 P, Recueil, стр. I‑9991, точка 86 и цитираната съдебна практика).
92 Макар, както посочва жалбоподателят, в случая, по който са постановени Решение от 14 май 1998 г. по дело Sarrió/Комисия, точка 91 по-горе, и Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия, точка 91 по-горе, използваният метод за изчисляване да се основава на реализирания оборот през последната пълна година от периода на извършване на нарушението, това обстоятелство не предполага, че този избор трябва да винаги се прави. Всъщност, както следва от същата съдебна практика, следва да се избере методът за изчисляване, който позволява да се вземат предвид размерът и икономическата мощ на всяко засегнато предприятие, както и обхватът на нарушението, извършено от всяко от тях, съобразно икономическата действителност, такава каквато е била към момента на извършване на нарушението (Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Sarrió/Комисия, точка 91 по-горе, точка 88). Освен това Общият съд счита, че периодът, който трябва да се вземе предвид, следва да се определи така, че получените обороти да бъдат максимално сравними (Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело Fiskeby Board/Комисия, T‑319/94, Recueil, стр. II‑1331, точка 42).
93 Следователно тезата на жалбоподателя, че референтната година непременно трябва да бъде последната пълна година, през която е продължило нарушението, не може да се приеме.
94 Въпреки това в разглеждания случай следва да се посочи, че нарушението е продължило повече от 20 години и че броят на участващите в него предприятия, както и структурата на всяко от тях, може да са се изменили през тези 20 години, също както и размерът и икономическата мощ на всяко от тях. В това отношение трябва да се констатира, че макар явно да е сред адресатите на обжалваното решение, както се посочва в съображение 767 от него, жалбоподателят не е в групата на предприятията, адресати на обжалваното решение, които през избраната като референтна 1996 г. са били представени на пазара на промишлените торби. Освен това от преписката следва, че икономическата единица, част от която е жалбоподателят в периода от 21 януари 1999 г. до 26 юни 2002 г., т.е. в края на периода на нарушението, вече не произвежда две стоки, спадащи към отрасъла на промишлени торби, произвеждани дотогава от Trioplast Wittenheim, и че през същия период пазарният му дял е около 0,4—0,5 %. При тези обстоятелства не може да се приеме, че избраните от Комисията оборот и пазарен дял, а именно тези на Trioplast Wittenheim за 1996 г., могат да отразят размера и икономическата мощ на предприятието, в което жалбоподателят участва от 1999 г.
95 В същия аспект трябва да се отбележи следващото от обжалваното решение обстоятелство, че при изчисляването на глобите Комисията прилага индивидуализиран подход, чиято цел е адресатите на обжалваното решение, от които се търси отговорност само като дружества майки, да бъдат третирани като преки участници в нарушението. Доколкото обаче жалбоподателят и Trioplast Wittenheim образуват икономическата единица, която преди 1999 г. не съществува, изборът на 1996 г. като референтната година за тази единица, без други релевантни показатели, не би могъл да отговаря на икономическата действителност, такава каквато е била към периода, в който това предприятие участва в нарушението. Поради това тази референтна година не може да бъде показателна за обхвата на нарушението, което се вменява в отговорност на жалбоподателя.
96 При тези обстоятелства изтъкнатите от Комисията доводи не могат оспорят този извод. Всъщност, доколкото Комисията, по-конкретно в отговора си на въпросите на Общия съд, решава да се позове на дискреционната си власт в тази област, от точки 94 и 95 по-горе следва, че когато в рамките на диференциран подход включва жалбоподателя в отредената на Trioplast Wittenheim категория на основание на пазарния му дял през 1996 г., Комисията допуска явна грешка в преценката. Освен това при наличието на променено положение, каквото е разглежданото в случая, изборът на пазарен дял от референтна година, която не може да бъде сравнена със следващите години, може да доведе до дискриминация, като отдалечени във времето положения се разглеждат въз основа на един и същи референтен критерий.
97 Освен това доводът, че 1996 г. отразявала по-добре положението на Trioplast Wittenheim на съответния пазар през целия период на нарушението, отколкото това можело да направи положението му след спирането през 1997 г. на производството на някои стоки, спадащи към отрасъла на промишлените торби, не отчита факта, че в настоящото дело при изчисляването на глобата на жалбоподателя е наложена за плащане сума, която е различна от установената от Комисията за неговото дъщерно дружество. В това отношение е ирелевантен доводът, че пазарният дял на Trioplast Wittenheim е взет предвид при диференцирания подход към жалбоподателя, тъй като този диференциран подход е основан на оборот, в който жалбоподателят не участва. Следователно този оборот не може да отрази икономическата действителност към момента, в който жалбоподателят образува икономическа единица с Trioplast Wittenheim.
98 С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че втората част от първото правно основание трябва да бъде уважена. Следователно обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, в която определеният на жалбоподателя начален размер е основан на пазарния дял на Trioplast Wittenheim, достигнат през референтната 1996 г.
По второто правно основание относно основателността на отказа на Комисията да признае наличието да смекчаващи обстоятелства
Доводи на страните
99 Жалбоподателят счита, че при определянето на размера на глобата Комисията е трябвало да вземе предвид смекчаващите обстоятелства, характеризиращи участието на Trioplast Wittenheim в нарушението.
100 На първо място, жалбоподателят твърди, че Trioplast Wittenheim участва в неправомерните срещи само спорадично. В това отношение жалбоподателят се позовава на няколко протокола от срещи, които доказвали по-конкретно че другите оператори са се съмнявали в участието на Trioplast Wittenheim и че то редовно е отсъствало от срещите. Освен това същите документи потвърждавали, че Trioplast Wittenheim е било второстепенен икономически актьор, разполагащ с малък пазарен дял, и че това дружество е нямало активен подход към обсъжданите в рамките на антиконкурентните практики въпроси.
101 На второ място, жалбоподателят подчертава, че Trioplast Wittenheim взима участие само в три от шестте подгрупи, а именно подгрупи „Франция“, „Бенелюкс“ и „касетъчни торби“, и че най-късно през февруари 1997 г. Trioplast Wittenheim ги напуска. Доколкото нарушението на член 81 ЕО се състои в участието в подгрупите, жалбоподателят твърди, че за това нарушение на Trioplast Wittenheim се прилагат правилата за погасителната давност. Във всички случаи както участието на Trioplast Wittenheim, ограничено до нивото на подгрупите, така и относително ранното му напускане съставлявали факти, които е трябвало да бъдат признати като смекчаващи обстоятелства.
102 На трето място, в случай че Общият съд приеме, че Trioplast Wittenheim участва в нарушението след 23 март 1999 г., жалбоподателят твърди, че особената роля на това дружество във Valveplast по времето, в което то е негово дъщерно дружество, е трябвало да се приеме като смекчаващо обстоятелство. При това положение жалбоподателят подчертава, че за пръв път разбира за антиконкурентните практики на Valveplast по време на срещата, проведена на 23 март 1999 г. Това следвало от договора за прехвърляне на акции между FLS Plast и Trioplanex France и от арбитражното решение, постановено след процедура, свързана с евентуалното нарушение на този договор. Освен това след тази среща Trioplast Wittenheim променило позицията си, доколкото забранило на служителите си да участват в антиконкурентните дейности на Valveplast, и Trioplast Wittenheim посетило три срещи, проведени през 2001 г., само на добра воля, с надеждата да се обсъждат законосъобразни въпроси.
103 В допълнение към този довод жалбоподателят подчертава, че фактите, на които се позовава Комисията, за да отхвърли наличието на смекчаващи обстоятелства, като например участието в подгрупи, са без значение за него, тъй като се отнасят за период, в който той все още не е пристъпил към придобиването на Trioplast Wittenheim. В случай че Общият съд приеме определянето на отделна за него глоба, жалбоподателят счита, че Комисията би трябвало да вземе предвид смекчаващите обстоятелства, съществували след посоченото придобиване, най-малкото що се отнася до неговата отговорност.
104 Комисията иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено.
– Преценка на Общия съд
105 Според съдебната практика, когато дадено нарушение е извършено от няколко предприятия, следва да се разгледа относителната тежест на участието в нарушението на всяко едно от тях (Решение на Съда от 16 декември 1975 г. по дело Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Recueil, стр. 1663, точка 623), за да се определи дали е уместно да се вземат предвид отегчаващи или смекчаващи обстоятелства.
106 Съгласно точка 3, първо тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите „изключително пасивна[та] или [последователска] роля“ на дадено предприятие в извършването на нарушението съставлява, ако бъде установена, смекчаващо обстоятелство. Пасивната роля предполага поведението на засегнатото предприятие да е безлично, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия, T‑220/00, Recueil, стр. II‑2473, точка 167).
107 В това отношение от съдебната практика следва, че сред обстоятелствата, които са от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в картела, или наличието на изрични изявления в този смисъл на представители на трети предприятия, участвали в нарушението (Решение на Общия съд по дело Cheil Jedang/Комисия, точка 106 по-горе, точка 168 и Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T‑236/01, T‑239/01, T‑244/01—T‑246/01, T‑251/01 и T‑252/01, Recueil, стр. II‑1181, точка 331).
108 Освен това Общият съд вече е уточнил, че фактът, че други предприятия, участващи в един и същи картел, са могли да бъдат по-активни от определен участник, не означава, че той е имал чисто пасивна или последователска роля. Всъщност само пълната пасивност би могла да има значение и тя трябва да бъде установена от страната, която се позовава на нея (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 26 април 2007 г. по дело Bolloré и др./Комисия, T‑109/02, T‑118/02, T‑122/02, T‑125/02 и T‑126/02, T‑128/02 и T‑129/02, T‑132/02 и T‑136/02, Сборник, стр. II‑947, точка 611).
109 В разглеждания случай се налага изводът, че никой от доводите, свързани с пасивната и последователска роля, която жалбоподателят имал в рамките на картела, не може да бъде приет. Тези доводи се разделят на три групи: първата се отнася по-конкретно до отсъствието на Trioplast Wittenheim от срещите на Valveplast и до положението му на пазара, втората засяга участието му в подгрупите, а последната е свързана с обстоятелствата, които настъпват в периода след 1999 г.
110 На първо място, от приложение 1 към обжалваното решение, съдържащо множество подробности относно срещите на Valveplast, проведени между 1984 г. и 2002 г., следва, че освен в периода след 1999 г., за който става въпрос в точки 44—50 по-горе, Trioplast Wittenheim редовно присъства на срещите на Valveplast и на няколко пъти се извинява за отсъствията си. Тъй като тази информация не се оспорва и без да е необходимо на този етап да се преценява дали Trioplast Wittenheim участва често в срещите на подгрупите, в разглеждания случай Комисията не може да бъде упреквана, че не установява пасивната или последователска роля на това дружество, поради това че то не участва често в срещите на Valveplast.
111 В това отношение следва да се уточни, че освен това Комисията няма основание да допуска, че другите оператори действително се съмняват в участието на Trioplast Wittenheim. По този въпрос жалбоподателят не представя доказателства, например изявления на други участници в картела относно особената роля, която Trioplast Wittenheim е имало. Твърденията на жалбоподателя се основават единствено на съдържанието на протоколите от срещите на Valveplast, които не могат да обосноват изводите, които той иска да направи от тях. Всъщност забележката, съдържаща се в протокола от срещата от 2 март 1993 г. относно промяната на „пасивното участие“ на г‑н G., представител на Trioplast Wittenheim, в „активно участие“, не е непременно признак за съмнения от страна на останалите участници относно участието в нарушението на това дружество като такова, тъй като преди 1992 г. то е представлявано от други лица. Във всички случаи протоколът посочва, че участието на г‑н G. се променя в посока активно присъединяване към картела, считано от март 1993 г. Обстоятелството, че през 2000 г. участник във Valveplast е натоварен да се свърже с представителя на Trioplast Wittenheim, за да обсъди бъдещото представителство на последното, само по себе си също не обосновава поставянето под съмнение на участието му в картела.
112 Що се отнася до твърдението, че Trioplast Wittenheim било второстепенен актьор на пазара, следва да се подчертае, че това не е така и че Trioplast Wittenheim действително е активно както на съответния пазар, така и във Valveplast и в подгрупите. Всъщност от съображения 134, 135 и 400 от обжалваното решение следва, че Trioplast Wittenheim произвежда всичките четири стоки, които са предмет на картела, а именно отворените промишлени торби, вентилните торби, торбите FFS и касетъчните торби. При тези обстоятелства, както следва от съображения 173, 179, 185 и 205 от обжалваното решение, Trioplast Wittenheim участва не само в дейността на Valveplast, но и в подгрупите „касетъчни торби“, „Франция“ и „Бенелюкс“.
113 Твърдението, че Trioplast Wittenheim не е възприело активен подход по обсъжданите въпроси в рамките на антиконкурентните практики, също е неоснователно. Както следва от обжалваното решение, и по-конкретно от съображение 802 от него, Trioplast Wittenheim, което е сред основателите на картела, многократно участва в някои от посочените съглашателски практики, по-конкретно в системата за обмен на информация, свързана с обема на продажбите и с пазарните дялове, и в разпределянето на клиенти.
114 На второ място, що се отнася до обстоятелство, че Trioplast Wittenheim е участвало само в три от шестте подгрупи и ги е напуснало най-късно през 1997 г., следва да се напомни, от една страна, че участието в три подгрупи не е изключително рядко в сравнение с това на другите членове на картела, което свидетелства за сравнима степен на ангажираност на нивото на подгрупите. Всъщност от съображения 173—185 от обжалваното решение следва, че само дружествата Wavin и Fardem Packaging присъстват на срещите на повече от три подгрупи. От друга страна, предвид факта, че Trioplast Wittenheim действително участва в трите посочени по-горе подгрупи в продължение на около три четвърти от продължителността на нарушението, не следва да се заключи, че напускането на тези подгрупи може да означава пасивна роля на Trioplast Wittenheim.
115 Относно довода на жалбоподателя, изведен от това, че нарушението на Trioplast Wittenheim е погасено по давност, доколкото се отнася до участието в подгрупите, достатъчно е да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва квалификацията на нарушението като едно и също и продължавано. Като се има предвид, че като едно и също и продължавано нарушението се прекратява на 26 юни 2002 г. и следователно не може да се счете за погасено по давност, краят на участието на Trioplast Wittenheim в подгрупите е ирелевантен.
116 На трето място, следва да се напомни, че дори да се допусне, че жалбоподателят изобщо не е знаел за антиконкурентните практики във Valveplast при придобиването на Trioplast Wittenheim през 1999 г., той не доказва пълна пасивност по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 108 по-горе, от страна на дъщерното си дружество, що се отнася до участието му в картела в периода от януари 1999 г. до юни 2002 г. Както следва от преценката на третата част от първото правно основание, и по-специално от точки 44 и 45 по-горе, през 2001 г. Trioplast Wittenheim присъства на три срещи, по време на които са изработени два съществени елемента на картела, а именно моделът на ценообразуване и съгласуването на търговете по интернет.
117 Като се има предвид, че жалбоподателят не установява, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е приела, че са налице смекчаващи обстоятелства, и съответно не е намалила размера на сумата, за която жалбоподателят е солидарно отговорен, второто правно основание следва да се отхвърли.
По четвъртото правно основание относно искането за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер
– Доводи на страните
118 Жалбоподателят счита, че намаляването на началния размер на глобата с 30 %, приложено от Комисията съгласно точка Г от Известието относно сътрудничеството, е трябвало да бъде по-голямо.
119 Най-напред, жалбоподателят посочва, че след искането им за намаляване на размера на глобата Trioplast Wittenheim и самият той са сътрудничили ефикасно на Комисията. Той твърди, от една страна, че е предоставил декларации и документи, които били полезни в работата на Комисията при установяване на нарушението, и от друга страна, че фактът на оспорване от негова страна в хода на административното производство на някои факти, както са представени в изложението на възраженията, не трябвало да води до ограничаване на възможностите за намаляване на размера на глобата. Всъщност жалбоподателят само подчертал някои обстоятелства, които Комисията разбрала неправилно, без никога да е оспорвал съществуването на антиконкурентна практика. След това Комисията направила няколко изменения, свързани с представянето на фактите. В това отношение жалбоподателят счита, че би трябвало да има правото да се позове на преценка на фактите, различна от направената от Комисията в рамките на предоставената ѝ „свобода“, без да бъде санкциониран за това при разглеждането на искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер.
120 По-нататък, жалбоподателят отбелязва, че Комисията намалява с 25 % глобата на дружество Bischof+Klein и че според обжалваното решение обстоятелството, че не е оспорено съществуването на фактите, посочени в изложението на възраженията, допринася за намаляването на размера на глобата на това предприятие. Тъй като жалбоподателят също не оспорвал съществуването на антиконкурентната практика и предоставил повече доказателства от Bischof+Klein, трябвало глобата му да бъде намалена с повече.
121 Комисията иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено.
– Преценка на Общия съд
122 Следва да се напомни, че Комисията разполага с широко право на преценка по отношение на методиката за изчисляване на глобите и в това отношение може да вземе предвид много фактори, сред които е и оказаното от съответните предприятия сътрудничество по време на осъществяването на разследването от службите на тази институция. В този контекст се изисква Комисията да осъществи комплексна фактическа преценка, каквато е преценката относно сътрудничеството на съответните предприятия (Решение на Съда от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, С‑328/05 P, Сборник, стр. I‑3921, точка 81).
123 В това отношение Комисията има широка свобода на преценка относно качеството и ползата от сътрудничеството на дадено предприятие, и по-конкретно в сравнение с приноса на останалите предприятия (Решение по дело SGL Carbon/Комисия, точка 122 по-горе, точка 88). В рамките на тази преценка обаче тя не може да не спазва принципа на равно третиране (Решение на Общия съд от 28 април 2010 по дело BST/Комисия, T‑452/05, все още непубликувано в Сборника, точка 142).
124 В Известието относно сътрудничеството Комисията е уточнила при какви условия предприятията, които са ѝ сътрудничили по време на нейното разследване на даден картел, могат да бъдат освободени от глоба или да се ползват от намаляване на размера на глобата, която иначе би следвало да заплатят.
125 Точка Г от Известието относно сътрудничеството предвижда:
„1. Когато дадено предприятие сътрудничи, без да са налице всички изложени в [точки] Б и В условия, то се ползва с намаляване от 10 % до 50 % на размера на глобата, която би била наложена при липса на сътрудничество.
2. Такава хипотеза може да е налице, когато:
– преди изпращане на изложението на възраженията предприятието предостави на Комисията информация, документи или други доказателства, които допринасят да се потвърди наличието на извършеното нарушение,
– след получаване на изложението на възраженията предприятието уведоми Комисията, че не оспорва съществуването на фактите, върху които тя е основала обвиненията си“. [неофициален превод]
126 В разглеждания случай, от една страна, следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията установява, че подробните обяснения на жалбоподателя за функционирането на картела в рамките на Valveplast и на подгрупите, по-конкретно на подгрупа „Франция“, както и за квотите, механизмите за разпределяне на клиенти и значението на таблиците за пазарните дялове, са допринесли за потвърждаване на наличието на нарушението. От друга страна, Комисията взема предвид обстоятелството, че жалбоподателят оспорва някои факти, както са представени в изложението на възраженията. Тези съображения я карат да намали размера на глобата на жалбоподателя с 30 %.
127 Най-напред, що се отнася до констатацията на Комисията, че жалбоподателят оспорил някои факти, както са представени в изложението на възраженията, и до предоставянето на по-малко намаляване на сумата, за която жалбоподателят е солидарно отговорен, не може да се приеме, че те представляват явна грешка в преценката.
128 Всъщност от обжалваното решение следва, че жалбоподателят е оспорил някои факти, представени в изложението на възраженията, по начин, надхвърлящ обикновеното посочване на фактически данни, които Комисията да е изтълкувала неправилно. Съгласно съображения 275 и 276 от обжалваното решение жалбоподателят твърди, че Trioplast Wittenheim не е участвало в нарушението, свързано с установяването на система за съгласуване на търговете по интернет. Установено е обаче, че Trioplast Wittenheim присъства на срещата на Valveplast на 8 юни 2001 г., когато се засяга този въпрос, и че не се е разграничило публично от съдържанието на срещата. Според съображение 301 от обжалваното решение жалбоподателят отхвърля каквото и да било участие в нарушението на Trioplast Wittenheim, свързано с установяването на модела на ценообразуване за торбите FFS, при положение че е доказано, че последното участва в срещата на Valveplast на 15 септември 2000 г., на която се решава създаването на работна група по този въпрос. Trioplast Wittenheim не се разграничава от съдържанието и на тази среща.
129 Това оспорване в хода на административното производство не може да се счита за преценка на фактите, която просто се различава от преценката, направена от Комисията в рамките на предоставената ѝ „свобода“. Това оспорване е свързано с два съществени елемента на картела, а именно съгласуването на търговете по интернет и модела на ценообразуване. Освен това тази преценка не се поставя под съмнение от факта, че след отговора на жалбоподателя в обжалваното решение има някои разлики в сравнение с изложението на възраженията по отношение на представянето на фактите.
130 По-нататък, що се отнася до сравняването на положението на жалбоподателя с това на Bischof+Klein, чиято глоба освен това е намалена с по-малко, отколкото намалената с 30 % глоба на жалбоподателя, следва да се отбележи, че от съображение 851 от обжалваното решение е видно, че в отговора си на изложението на възраженията Bischof+Klein посочва, че не оспорва съществуването на фактите, както са представени в посоченото изложение. Следователно това дружество се е съобразило с точка Г.2, второ тире от Известието относно сътрудничеството, за разлика от жалбоподателя, който, както следва от преписката, никога не се позовава изрично на тази разпоредба.
131 Освен това, докато е установено, че жалбоподателят е оспорил някои факти в хода на административното производство, той не е посочил нищо, за да докаже, че въпреки изявлението, съдържащо се в отговора му на изложението на възраженията, Bischof+Klein все пак е оспорило съществуването на фактите в хода на посоченото производство. Следователно дори в случай че Комисията, от една страна, е намалила размера на наложената на Bischof+Klein глоба или е намалила глобата на това дружество повече, отколкото иначе би направила това, с довода че посоченото предприятие не е оспорило съществуването на фактите, а от друга страна, е пропуснала да намали глобата на жалбоподателя, не може да се приеме, че в този случай става въпрос за явна грешка в преценката.
132 Накрая, следва да се посочи, че жалбоподателят нито твърди, нито a fortiori доказва, че доказателствата, които е предоставил на Комисията, са допринесли повече от тези на Bischof+Klein за потвърждаването на нарушението. Ето защо на това основание също не може да се приеме, че Комисията е допуснала грешка.
133 Следователно четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По петото правно основание относно спазването на принципите на пропорционалност и на равно третиране
– Доводи на страните
134 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е спазила принципите на пропорционалност и на равно третиране.
135 На първо място, той счита, че е непропорционално общият размер на глобите на всички участващи в нарушението предприятия, т.е. сума от 290,71 милиона евро след прилагане на тавана от 10 % от оборота и на Известието относно сътрудничеството (и повече от 600 милиона евро преди това), да надхвърля годишния оборот на целия съответен пазар, а именно около 250 милиона евро. Също така жалбоподателят упреква Комисията за това, че глобата на Trioplast Wittenheim и неговата глоба, наложена му на основание неговата солидарна отговорност, са твърде големи спрямо реализирания оборот на съответния пазар. В това отношение жалбоподателят оспорва факта, че в разглеждания случай е приложимо Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия (T‑224/00, Recueil, стр. II‑2597), тъй като за разлика от жалбоподателя, Archer Daniels Midland имало водеща роля във въпросния картел.
136 На второ място, жалбоподателят счита, че Комисията третира сходни случаи по различен начин и не се придържа към собствената си практика относно глобите. От една страна, жалбоподателят се позовава на други дела, между които например дело Méthionine (Дело C.37.519 — Méthionine, ОВ L 255, 2003 г., стр. 1), в което съотношението между наложените глоби и реализираните обороти на съответните пазари било по-разумно. От друга страна, жалбоподателят твърди, че размерът на глобата на Trioplast Wittenheim е по-несъразмерен спрямо оборота му, отколкото този на други адресати на обжалваното решение, като дружествата Bischof+Klein, Nordenia International и Cofira-Sac.
137 Жалбоподателят добавя, че съотношението между началните размери, определени на предприятията от първата категория, и началните размери, определени на предприятията от четвъртата категория, е приблизително четири към едно. Според него окончателният размер на глобата на Trioplast Wittenheim е трябвало да бъде намален, за да съответства на поне една четвърт (приблизително) от окончателния размер на глобата, дължима от Bischof+Klein, което е включено в първата категория.
138 На трето място, жалбоподателят твърди, че Trioplast Wittenheim е незначителен икономически актьор, без значително влияние на пазара, и че то не е извлякло никаква печалба от участието си в антиконкурентната практика. В това отношение жалбоподателят посочва, че глобата в размер на 7,3 милиона евро, до който той е солидарно отговорен, била 21 пъти по-голяма от общата печалба от продажбите на разглежданите стоки на групата Trioplast за 1999 г., 2000 г. и 2001 г. Освен това при определянето на размера на глобата Комисията пропуснала да вземе предвид действителния капацитет на Trioplast Wittenheim за нейното заплащане. Според жалбоподателя несъстоятелността на последното би могла да се избегне, ако Комисията бе взела предвид нестабилното му състояние и ако при приемането на обжалваното решение бе констатирала пряката или непряка финансова отговорност на предходния му собственик, а именно FLS Plast.
139 На четвърто място, жалбоподателят твърди, че наложените в разглеждания случай глоби щяха да бъдат значително по-малки, ако бяха приложени Новите насоки относно метода за определяне на глобите.
140 Комисията иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено.
– Преценка на Общия съд
141 На първо място и доколкото петото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, следва да се напомни съдебната практика, според която при определянето на размера на всяка глоба Комисията разполага с право на преценка и не е длъжна да прилага за тази цел определена математическа формула (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Mo och Domsjö/Комисия, С‑283/98 P, Recueil, стр. I‑9855, точка 47 и Решение на Общия съд от 5 декември 2006 г. по дело Westfalen Gassen Nederland/Комисия, T‑303/02, Recueil, стр. II‑4567, точка 151). Освен това съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 размерът на глобата се определя въз основа на тежестта на нарушението и неговата продължителност. При това посоченият размер е резултат от поредица оценки в цифрово изражение, извършени от Комисията в съответствие с Насоките относно метода за определяне на размера на глобите. Определянето на този размер е функция по-специално от различни обстоятелства, свързани с индивидуалното поведение на разглежданото предприятие, като наличието на отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T‑304/02, Recueil, стр. II‑1887, точки 82 и 85).
142 От тази правна уредба не може да се направи извод, че Комисията трябва да гарантира съразмерност между общия размер на така определените и наложени на участниците в картела глоби и обема на пазара на разглежданата стока за определена година от нарушението, след като нарушението продължава повече от 20 години и размерите на глобите зависят също от други обстоятелства, свързани с индивидуалното поведение на засегнатите предприятия (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Hoechst/Комисия, T‑410/03, Сборник, стр. II‑881, точка 342).
143 Доколкото става въпрос за съотношението между годишния оборот на жалбоподателя и размера на наложената му глоба, следва да се отбележи, от една страна, че при определянето на тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение Комисията действително се позовава на реализирания през 1996 г. оборот, и от друга страна, че началният размер от 8,5 милиона евро, който е определен въз основа този оборот, е по-малък от началния размер, който тя е могла да определи съгласно точка А, трето тире от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, а именно 20 милиона евро (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T‑446/05, все още непубликувано в Сборника, точка 180). Обстоятелството, че Комисията е трябвало да вземе предвид оборота за година, през която жалбоподателят присъства на съответния пазар, само по себе си не може да има значение при този анализ.
144 Във всички случаи член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 цели да се избегне непропорционалност на глобите. Като се има предвид, че в разглеждания случай крайният размер на глобата не надхвърля тавана от 10 % от оборота, той не може да се счита за непропорционален поради факта, че общият размер на глобите надхвърля общия обем на съответния пазар, нито поради факта, че глобата на Trioplast Wittenheim и тази на жалбоподателя надхвърлят съответните им годишни обороти, реализирани с разглежданата стока (вж. в този смисъл Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 135 по-горе, точка 200). Обратно на твърдяното от жалбоподателя, таванът от 10 % от оборота се прилага, без да трябва да се отчита конкретната роля на дадено предприятие в картела.
145 На второ място, що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на равно третиране, трябва да се констатира, от една страна, че по отношение на направените от жалбоподателя сравнения с други решения на Комисията, приети в областта на глобите, по-конкретно с оглед на съотношението между общия размер на глобите и обема на съответния пазар, тези решения могат да бъдат релевантни от гледна точка на спазването на принципа за равно третиране само ако се докаже, че данните, свързани с обстоятелствата по преписките относно тези решения, каквито са пазарите, стоките, страните, предприятията и съответните периоди, са сравними с данните по конкретния случай (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия, T‑59/02, Recueil, стр. II‑3627, точка 316).
146 Все пак само споменаването от жалбоподателя на общите размери на глобите и на оборотите, реализирани на разглежданите във въпросните решения пазари, не може да бъде достатъчно, за да се приеме, че същите условия са изпълнени в разглеждания случай. Така, жалбоподателят не установява, че пазарите, стоките, страните, предприятията и съответните периоди са сравними с тези, които характеризират настоящия случай.
147 От друга страна, що се отнася до направеното от жалбоподателя сравнение с други адресати на обжалваното решение, следва да се напомни, че в разглеждания случай таванът от 10 % от оборота се прилага за дружествата Bischof+Klein, Nordenia International и Cofira-Sac. В замяна на това, посоченото правило не е довело до намаляване на сумата, за която жалбоподателят е солидарно отговорен, което до голяма степен обяснява какво жалбоподателят квалифицира като непропорционалност между окончателните размери. Според съдебната практика обаче това обстоятелство не може да се счита за дискриминация. Всъщност разликата в третирането е пряката последица от максималното ограничение, въведено за глобите от Регламент № 1/2003, чиято законосъобразност не се оспорва и който безспорно се прилага само в случаите, при които размерът на предвидената глоба би надхвърлил 10 % от оборота на съответното предприятие (Решение на Общия съд от 20 март 2002 г. по дело ABB Asea Brown Boveri/Комисия, T‑31/99, Recueil, стр. II‑1881, точка 185).
148 На трето място, относно липсата на печалба на жалбоподателя от картела следва да се подчертае, че фактът, че дадено предприятие не е реализирало никаква печалба от нарушението, не би могъл да предотврати налагането на глоба, за да не отнеме на последната нейния възпиращ ефект. От това следва, че при определяне на глобите Комисията не е задължена да установи, че нарушението е осигурило неправомерно предимство на засегнатите предприятия, нито при необходимост да вземе предвид липсата на печалба, реализирана от разглежданото нарушение (Решение на Общия съд от 15 март 2000 г. по дело Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Recueil, стр. II‑491, точка 4881). Следователно доводът е неотносим.
149 Що се отнася до твърдението за нарушение, свързано с неотчитането на нестабилното финансово състояние на Trioplast Wittenheim по време на административното производство, следва да се напомни, че според съдебната практика, при определянето на размера на глобата Комисията не е длъжна да отчита лошото финансово състояние на дадено предприятие, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия (Решение на Съда от 8 ноември 1983 г. по дело IAZ International Belgium и др./Комисия, 96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, Recueil, стр. 3369, точки 54 и 55).
150 Освен това, без да е необходимо да се обсъжда направеното от Комисията, но непосочено от жалбоподателя позоваване на точка 5, буква б) от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, според която трябва да се вземе предвид действителната платежоспособност на дадено предприятие, следва да се отбележи, че тези насоки по никакъв начин не поставят под съмнение посочената съдебната практика. Всъщност тази способност е релевантна само в „специфичен социален контекст“, а именно когато последствията от заплащането на глобата по-специално могат да доведат до увеличаване на безработицата или влошаване в икономическите сектори, които се намират във възходяща или низходяща позиция спрямо въпросното предприятие (Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия, С‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977, точки 105 и 106). В разглеждания случай обаче в хода на административното производство не е представено никакво доказателство, че е налице такъв контекст.
151 Що се отнася до позоваването от жалбоподателя на състоянието на FLS Plast, следва да се констатира, че въпреки факта, че в съдебното заседание Общият съд го приканва да уточни становището си, жалбоподателят не посочва релевантни доказателства, които да установят връзка между обявяването в несъстоятелност на Trioplast Wittenheim и начина, по който Комисията третира FLS Plast.
152 На четвърто място, не следва да се прави сравнение между размера на глобите, наложени в разглеждания случай, и този на хипотетични глоби, които биха били определени на основание Новите насоки относно метода за определяне на глобите, както настоява жалбоподателят. Всъщност Насоките относно метода за определяне на размера на глобите съставляват релевантната правна уредба в настоящото дело и фактът, че впоследствие Комисията публикува Новите насоки относно метода за определяне на глобите, няма никакво значение за приложимостта ratione temporis на предходните насоки.
153 От всичко изложено дотук следва, че петото правно основание трябва да бъде отхвърлено.
По шестото правно основание относно спазването на принципите на добрата администрация и на правната сигурност
– Доводи на страните
154 Жалбоподателят упреква Комисията, от една страна, че нарушава разпоредбите на Регламент № 1/2003, както и принципите, които са в основата на член 23, параграф 1 от същия, и от друга страна, че нарушава принципа на добрата администрация, както е формулиран в съдебната практика и в Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1). Според жалбоподателя от тези принципи следва, че всеки акт на институциите, който поражда правни последици, трябва да бъде ясен и точен и да бъде доведен до знанието на адресата по такъв начин, че той да може със сигурност да се увери в последиците и значението на този акт.
155 В това отношение жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не определя ясно степента, в която той е отговорен за нарушението на Trioplast Wittenheim, и точния размер на глобата, която трябва да заплати в крайна сметка. Всъщност не било уточнено по какъв начин заплащането на глобата от 17,85 милиона евро, наложена на Trioplast Wittenheim, трябва да се раздели между жалбоподателя, от една страна, и FLS Plast и FLSmidth, от друга страна, като се има предвид, че сборът от сумите, за които тези дружества майки са солидарно отговорни, надхвърля размера, определен на Trioplast Wittenheim. Поради това обжалваното решение създавало правна несигурност, която можело да доведе до спор между различните дружества майки пред националните юрисдикции или арбитър, след като те трябвало да направят и разпределение на взаимните си отговорности.
156 Предвид факта, че сборът от сумите, за които последователните дружества майки са солидарно отговорни, надхвърля глобата, наложена на Trioplast Wittenheim, жалбоподателят счита, че Комисията не би могла да се позовава на правомощието си да изисква заплащането на глобата от дружеството, което по всяка вероятност е в състояние да я заплати. Той посочва, че при тези обстоятелства всяко от дружествата майки било солидарно отговорно с Trioplast Wittenheim само за различна част от нарушението. Според жалбоподателя солидарната отговорност дава на Комисията единствено правото да иска заплащане на част от глобата, според съответния период, било от FLS Plast и FLSmidth или от Trioplast Wittenheim, било от жалбоподателя или от Trioplast Wittenheim. В разглеждания случай Комисията създала фактическа солидарна отговорност между FLS Plast и FLSmidth, от една страна, и жалбоподателя, от друга страна, за която не съществувало никакво правно основание.
157 От друга страна, жалбоподателят повтаря доводите, които посочва в рамките на първата част от първото правно основание относно неотчитането на факта, че Trioplast Wittenheim е принадлежало на Compagnie de Saint-Gobain и че кумулираната отговорност на дружествата майки надхвърля размера на глобата, наложена на Trioplast Wittenheim. Той подчертава, че Комисията е трябвало да използва някой от предложените от него методи за изчисление.
158 Комисията най-напред напомня, че от обжалваното решение следва, че Trioplast Wittenheim дължи сума в размер на 17,85 милиона евро. От този размер, на основание солидарната им отговорност, FLS Plast и FLSmidth били длъжни да заплатят сума с максимален размер от 15,30 милиона евро, а жалбоподателят — сума с максимален размер от 7,73 милиона евро. Според Комисията всяко заплащане от страна на някое от тези дружества трябва да се приспадне от общия размер от 17,85 милиона евро. Тя твърди, че притежава дискреционна власт да иска заплащането от предприятието, което в най-голяма степен е в състояние да изпълни това задължение. След като едно или повече солидарно отговорни предприятия платят, те следва да определят каква пропорционална част от заплащането трябва да се поеме от всеки адресат и какви трябва да бъдат евентуалните уравнявания между тях.
159 Комисията уточнява, че не твърди, че съществува солидарна отговорност между FLS Plast и FLSmidth, от една страна, и жалбоподателя, от друга страна. Жалбоподателят бил солидарно отговорен с Trioplast Wittenheim само за частта от продължителността на нарушението, която се отнася до него. Освен това Комисията счита, че за нея не е било необходимо да уточнява начина, по който задължението за заплащане трябва да бъде разпределено накрая между жалбоподателя и Trioplast Wittenheim или между FLS Plast и FLSmidth и Trioplast Wittenheim.
160 По-нататък, като се позовава на посоченото от нея в рамките на първата част от първото правно основание, Комисията отхвърля доводите относно отговорността, свързана с периода, през който Trioplast Wittenheim принадлежи на Compagnie de Saint-Gobain, и с надхвърлянето на размера на глобата, наложена на Trioplast Wittenheim.
– Преценка на Общия съд
161 Следва да се напомни, че принципът на правната сигурност представлява общ принцип на правото на Европейския съюз, който по-конкретно изисква всеки акт на институциите на Европейския съюз, и в частност този, който налага или позволява налагането на санкции, да бъде ясен и точен, така че съответните лица да могат да узнаят по недвусмислен начин правата и задълженията, които произтичат от него, и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл Решение на Съда от 22 май 2008 г. по дело Evonik Degussa/Комисия и Съвет, С‑266/06 P, непубликувано в Сборника, точка 43, и Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T‑279/02, Recueil, стр. II‑897, точка 66).
162 Твърденията за нарушение на жалбоподателя са изведени основно от това, че тъй като сборът от сумите, за които жалбоподателят, от една страна, и FLS Plast и FLSmidth, от друга страна, са солидарно отговорни, надхвърля размера на наложената на Trioplast Wittenheim глоба, обжалваното решение не определя ясно размера, който той трябва да заплати в крайна сметка, и от това, че Комисията създала фактическа солидарна отговорност между жалбоподателя, от една страна, и FLS Plast и FLSmidth, от друга страна.
163 В това отношение, следва да се напомни, че когато дружество майка и дъщерно дружество съставляват или са съставлявали една икономическа единица, която е участвала в картел, Комисията може да ги държи солидарно отговорни за нарушението на правилата за конкуренция (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, С‑97/08 P, все още непубликувано в Сборника, точки 58 и 59).
164 В разглеждания случай следва да се приеме, че Trioplast Wittenheim съставлява една икономическата единица последователно с FLS Plast и FLSmidth в периода от 31 декември 1990 г. до 19 януари 1999 г. и с жалбоподателя в периода от 21 януари 1999 г. до 26 юни 2002 г. Поради това няма пречка Комисията да държи както FLS Plast и FLSmidth, така и жалбоподателя солидарно отговорни за заплащането на глобата, наложена на тяхното дъщерно дружество Trioplast Wittenheim. Така Комисията налага на Trioplast Wittenheim глоба от 17,85 милиона евро и държи солидарно отговорни за заплащането на посочената глоба FLS Plast и FLSmidth, от една страна, и жалбоподателя, от друга страна, съответно за сумата от 15,30 милиона евро и за сумата от 7,73 милиона евро.
165 Освен това, както твърди Комисията, член 2, първа алинея, буква е) от обжалваното решение дава на последната пълна свобода относно събирането на глобата от което и да е от засегнатите юридически лица в зависимост от тяхната платежоспособност. Така, до пълното удовлетворяване Комисията може да реши да събере цялата или част от глобата от дъщерното дружество или от някое от дружествата майки, които последователно са контролирали дъщерното дружество. Ако Комисията реши да събере цялата глоба от дружествата майки, тя може евентуално да се обърне към жалбоподателя, за да събере максималния размер на глобата, за който е установена солидарната му отговорност, а именно 7,73 милиона евро, и да събере останалата част от глобата от FLS Plast и от FLSmidth, която по необходимост ще бъде по-малка от 15,30 милиона евро, до която стойност е определена солидарната им отговорност. И обратно, Комисията може да предпочете да събере от FLS Plast и от FLSmidth максималния размер на глобата, за който е определена солидарната им отговорност. В този случай тя може да събере от жалбоподателя само сума, която е по-малка от тази, за която е установена солидарната му отговорност.
166 Следователно, без да може да се изтъкне каквото и да било основание, изведено от възпиращия ефект на глобите, свободата на избора на Комисията при изпълнението на член 2, първа алинея, буква е) от обжалваното решение поставя сумата, която действително ще бъде събрана от жалбоподателя, в зависимост от сумите, които ще бъдат събрани от FLS Plast и от FLSmidth, и обратно.
167 Важно е обаче да се посочи, че жалбоподателят, от една страна, и FLS Plast и FLSmidth, от друга страна, никога не са образували заедно обща икономическата единица. Заедно с Trioplast Wittenheim тези дружества майки последователно образуват две отделни единици, всяка отговорна самостоятелно за картела, в различни периоди и условия. Доколкото на това основание не е възможно да съществува никаква солидарна отговорност между последователните дружества майки, обжалваното решение не може да позволява на Комисията да поставя сумата, която действително ще бъде събрана от жалбоподателя, в зависимост от сумата, която ще бъде събрана от другите дружества майки, и обратно.
168 Действително, както следва от съображения 782, 783, 785—812, 836—841 и 862—865 от обжалваното решение, по този въпрос то установява лична отговорност за всяко от дружествата майки при извършване на посоченото нарушение, като взема предвид продължителността, през която те притежават контрола върху Trioplast Wittenheim, липсата на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, които ги засягат, и тяхното сътрудничество с Комисията по време на разследването. Установените по този начин суми обаче съставляват максималните суми, за които Комисията определя съответната солидарна отговорност на последователните дружества майки на Trioplast Wittenheim.
169 Доколкото обаче жалбоподателят, от една страна, и FLS Plast и FLSmidth, от друга страна, никога не са образували заедно икономическата единица, принципът за индивидуализиране на наказанията и санкциите изисква действително заплатената от жалбоподателя сума да не надхвърля дела на солидарната му отговорност. Този дял съответства на съотношението между сумата, наложена за плащане от жалбоподателя, и сбора от сумите, за които последователните дружества майки са съответно солидарно отговорни за плащането на глобата, наложена на Trioplast Wittenheim. В това отношение е важно да се посочи, че принципът на индивидуализиране на наказанията и на санкциите, съгласно който икономическа единица може да бъде санкционирана само за деяния, които са ѝ вменени индивидуално, е приложим във всяко производство, което е възможно да доведе до санкции съгласно правилата за конкуренция (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Union Pigments/Комисия, T‑62/02, Recueil, стр. II‑5057, точка 119).
170 Доколкото член 2, първа алинея, буква е) от обжалваното решение не уточнява какъв е делът на жалбоподателя, като при това дава пълна свобода на Комисията относно реализирането на съответната солидарна отговорност на последователните дружества майки, които никога не са образували икономическа единица помежду си, тази разпоредба е несъвместима със задължението на Комисията, което тя има съгласно принципа на правната сигурност, да даде на жалбоподателя възможност да узнае по недвусмислен начин точния размер на глобата, който трябва да заплати с оглед на периода, за който заедно с Trioplast Wittenheim е солидарно отговорен за нарушението. Поради това обжалваното решение нарушава както принципа на правната сигурност, така и принципа за индивидуализиране на наказанията и санкциите.
171 Предвид всичко изложено по-горе, шестото правно основание трябва да бъде уважено. Поради това, без да е необходимо настоящото правно основание да се преценява с оглед на принципа на добрата администрация, член 2, първа алинея, буква е) от обжалваното решение следва да бъде отменен в частта, която се отнася до жалбоподателя.
2. По направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на глобата
172 Доколкото посочените от жалбоподателя правни основания са наведени в подкрепа на частта от искането за намаляване на глобата, от точки 94—98 по-горе следва, че обжалваното решение съдържа явна грешка в преценката, доколкото Комисията избира по отношение на жалбоподателя 1996 г. като референтна година за определянето на тежестта на нарушението. Следователно, упражнявайки своята пълна правораздавателна юрисдикция, на основание член 31 от Регламент № 1/2003 Общият съд трябва да установи нов начален размер за изчисляването на сумата, за която жалбоподателят е солидарно отговорен при заплащането на глобата, наложена на дъщерното му дружество. Предвид изложените по-горе съображения, Общия съд счита, че ще прецени справедливо обстоятелствата по случая, както следват от преписката, като определи начален размер за жалбоподателя от 3 милиона евро.
173 След това, като се има предвид, че се налага, от една страна, увеличаване поради продължителността на участие на жалбоподателя в картела, и от друга страна, намаляване на основание на Известието относно сътрудничеството, сумата на жалбоподателя следва да се определи на 2,73 милиона евро. От направения в точка 171 по-горе извод, че шестото правно основание трябва да бъде уважено, следва, че този размер съставлява основата за определяне на дела на жалбоподателя в рамките на солидарната отговорност на последователните дружества майки за плащането на наложената на Trioplast Wittenheim глоба.
174 Доколкото другите елементи, необходими за изчисляването на посочения в точка 169 по-горе дял на жалбоподателя — между които е по-конкретно сумата, наложена за плащане от другите дружества майки на Trioplast Wittenheim — не са окончателно определени и не могат да бъдат установени в рамките на настоящото производство, предвид нейното задължение да вземе необходимите мерки за изпълнение на настоящото решение съгласно член 266 ДФЕС Комисията ще трябва да определи дела на жалбоподателя в зависимост от необходимите за тази цел окончателни елементи.
По съдебните разноски
175 Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания или поради изключителни обстоятелства.
176 В конкретния случай, тъй като подадената от жалбоподателя жалба е частично уважена, Общият съд счита, че следва да възложи в тежест на жалбоподателя половината от направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски, направени от Комисията, която понася половината от направените от нея съдебни разноски и половината от направените от жалбоподателя съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя член 2, първа алинея, буква е) от Решение C (2005) 4634 окончателен на Комисията от 30 ноември 2005 г. година относно производство по член 81 ЕО (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) в частта, която се отнася до Trioplast Industrier AB.
2) Определя за Trioplast Industrier сума от 2,73 милиона евро, въз основа на която трябва да се определи неговият дял в рамките на солидарната отговорност на последователните дружества майки за плащането на наложената на Trioplast Wittenheim SA глоба.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Trioplast Industrier понася половината от направените от него съдебни разноски и половината от съдебните разноски, направени от Комисията.
5) Комисията понася половината от направените от нея съдебни разноски и половината от направените от Trioplast Industrier съдебни разноски.
Meij |
Vadapalas |
Truchot |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 септември 2010 година.
Подписи
Съдържание
Обстоятелства, предхождащи спора
Административно производство
Обжалваното решение
Производство и искания на страните
От правна страна
1. По искането за частична отмяна на обжалваното решение
По първото правно основание, изведено от наличието на грешки при определянето на продължителността на нарушението и на размера на глобата
По третата част от първото правно основание, свързана със законосъобразността на определянето на продължителността на нарушението
– Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
По първата част от първото правно основание, свързана със законосъобразността на начина за изчисляване на глобата
– Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
По втората част от първото правно основание, свързана със законосъобразността на определянето на тежестта на нарушението при изчисляването на глобата
– Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
По второто правно основание относно основателността на отказа на Комисията да признае наличието да смекчаващи обстоятелства
Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
По четвъртото правно основание относно искането за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер
– Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
По петото правно основание относно спазването на принципите на пропорционалност и на равно третиране
– Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
По шестото правно основание относно спазването на принципите на добрата администрация и на правната сигурност
– Доводи на страните
– Преценка на Общия съд
2. По направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на глобата
По съдебните разноски
* Език на производството: шведски.