РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

4 ноември 2008 година

Дело F-41/06

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Инвалидност — Пенсиониране поради инвалидност — Мотивиране — Отмяна“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Marcuccio иска, от една страна, отмяна на решението на Комисията, с което е пенсиониран поради инвалидност, както и на поредица актове, свързани с посоченото решение, и от друга страна, осъждането на Комисията да му изплати обезщетение за вреди

Решение: Отменя решението на Комисията от 30 май 2005 г. за пенсиониране на жалбоподателя поради инвалидност. Осъжда Комисията да изплати на жалбоподателя сумата от 3 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата част. Комисията понася наред с направените от нея съдебни разноски и две трети от разноските на жалбоподателя. Жалбоподателят понася една трета от направените от него съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Становище — Задължение за мотивиране — Предмет

(членове 25, 53 и 78, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)

Целта на разпоредбите относно медицинските комисии и комисиите по инвалидност е да се повери на медицински експерти окончателната преценка на всички въпроси от медицинско естество. Съдебният контрол не може да се разпростира спрямо медицинските преценки в тесен смисъл, които трябва да се приемат за окончателни, щом са извършени правомерно. За сметка на това съдебният контрол може да се упражнява върху правомерността на учредяването и функционирането на тези комисии, както и върху правомерността на становищата, които те изготвят. От тази гледна точка общностният съд е компетентен да разгледа дали становището съдържа мотивиране, позволяващо да се преценят съображенията, на които се основават заключенията, които становището съдържа, и дали е установена разбираема връзка между медицинските констатации, които то съдържа, и заключенията, до които стига комисията.

Явно лишено от всякакво мотивиране е становището на комисия по инвалидност, която се ограничава чисто и просто да констатира и същевременно да направи извод, че длъжностното лице е засегнато от инвалидност, считана за пълна и поставяща го в невъзможност да упражнява своите функции. Простото упоменаване в протокола на комисията по инвалидност, че длъжностното лице страдало от тревожно-депресивен синдром, не позволява на общностния съд да узнае и да провери съображенията, на които се основават заключенията, които становището съдържа, и дали е установена разбираема връзка между медицинските констатации, които то съдържа, и заключенията, до които е стигнала комисията. Всъщност един тревожно-депресивен синдром може да се прояви по твърде различни начини и в твърде различни степени и не предполага страдащото от него лице непременно да бъде считано за засегнато от постоянна и пълна инвалидност, поставяща го в невъзможност да упражнява функции, съответстващи на длъжност от неговата функционална група.

(вж. точки 64, 65 и 67)

Позоваване на:

Съд — 10 декември 1987 г., дело Jänsch/Комисия, 277/84, Recueil, стр. 4923, точка 15

Първоинстанционен съд [понастоящем Общ съд] — 27 февруари 1992 г., дело Plug/Комисия, T‑165/89, Recueil, стр. II‑367, точка 75; 15 декември 1999 г., дело Nardone/Комисия, T‑27/98, Recueil FP, стр. I‑A‑267 и II‑1293, точка 87