—

за Feinchemie Schwebda GmbH и Bayer CropScience AG, от адв. A. Vroninks и адв. D. Waelbroeck, avocats, както и адв. A. Freriks, advocaat,

—

за Agrichem BV, от адв. W. Hoyng и адв. J. P. L. van Marissing, advocaten,

—

за нидерландското правителство, от г-жа H. G. Sevenster и г-жа C. A. H. M. ten Dam, в качеството на представители,

—

за белгийското правителство, от г-жа A. Hubert, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н B. Doherty и г-жа M. van Heezik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1, и поправка — ОВ L 170, 1992 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) и Директива 2002/37/ЕО на Комисията от 3 май 2002 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с цел включване на етофумезат като активно вещество (ОВ L 117, стр. 10; Специално издание на български език, глава 3, том 41, стр. 259), както и на Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 година относно определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 366, стр. 10; Специално издание на български език, глава 3, том 11, стр. 220).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Feinchemie Schwebda GmbH и Bayer CropScience AG (наричани по-нататък съответно „Feinchemie“ и „Bayer“) и от друга страна, College voor de toelating van bestrijdingsmiddelen (наричан по-нататък „College“) относно решението на последния от 19 ноември 2004 г., с което той уважава жалбата, подадена от Agrichem BV (наричано по-нататък „Agrichem“) срещу седем решения, приети от College на 23 януари 2004 г. С тези решения College отнема притежаваните от Agrichem разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи „етофумезат“ като активно вещество.

3

По смисъла на член 2, точка 1 от Директива 91/414 „продукти за растителна защита“ означава „[а]ктивни вещества и препарати, съдържащи едно или повече активни вещества, приготвени във формата, в която те се доставят на потребителя“, като по-конкретно с тях се цели предпазване на растенията или на растителните продукти от вредители. В член 2, точка 4 от тази директива активните вещества са определени като „[в]ещества или микроорганизми, включително вируси, които имат общо или специфично действие [било] върху вредители[, било] върху растения, части от растения или растителни продукти“.

4

Съгласно член 3, параграф 1 от посочената директива продукт за растителна защита по принцип не може да се пуска на пазара и да се използва на територията на държава-членка, ако компетентните органи на тази държава-членка не са дали разрешение за продукта в съответствие с разпоредбите на същата директива.

5

Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 91/414 предвижда, че „държавите-членки издават разрешение за продукти за растителна защита само […] ако активните им вещества са включени в приложение I и всички условия, посочени в него, са изпълнени“, както и ако са изпълнени условията, посочени в споменатия параграф 1, букви б)—е) от същия член.

6

В член 5 от Директива 91/414 са предвидени условията за включване на активните вещества в приложение I към същата директива. По-конкретно с оглед на научно-техническите познания трябва да може да се очаква, че остатъците, получени вследствие на употреба, отговаряща на добрата растителнозащитна практика, на продукти за растителна защита, съдържащи разглежданото активно вещество, нямат никакви вредни въздействия върху човешкото здраве или здравето на животните или върху подпочвената вода, или неприемливо въздействие върху околната среда.

7

Процедурата за включване на активно вещество в приложение I към Директива 91/414 е уредена в член 6 от последната. По силата на параграф 1 от този член Комисията на Европейските общности, подпомагана от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, е оправомощена да включва активни вещества в това приложение. Съгласно параграф 2 от посочения член заявлението за включване на активно вещество в споменатото приложение трябва да бъде придружено от документация, отговаряща на изискванията на приложение II от същата директива (наричана по-нататък „документация по приложение II“), и от документация, отговаряща на изискванията на приложение III към посочената директива (наричана по-нататък „документация по приложение III“), за поне един препарат, съдържащ това активно вещество.

8

Член 8 от същата директива се отнася до преходните мерки и дерогациите. Съгласно параграф 2 от този член:

„Чрез дерогация от член 4 и без да се засягат параграф 3 или Директива 79/117/ЕИО, държава-членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на настоящата директива, да разреши на своята територия пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I, които се намират вече на пазара две години след датата на нотифициране на настоящата директива.

След приемането на настоящата директива, Комисията започва изпълнението на работна програма за постепенното изследване на въпросните активни вещества през 12-годишния период, посочен в предходната алинея. Тази програма може да изисква от заинтересованите страни да предоставят на Комисията и на държавите-членки всички необходими данни в срок, предвиден в програмата. Регламент, приет съобразно постановената в член 19 процедура, ще уточни всички разпоредби, необходими за изпълнението на програмата.

[…]

През 12-годишния период, посочен в първа алинея, след изследване на такива активни вещества от комитета, посочен в член 19, може да се вземе решение посредством процедурата, постановена в настоящия член [да се чете: „процедурата, постановена в същия член“], че активното вещество може да бъде включено в приложение I и при какви условия; или в случаи, когато изискванията на член 5 не са изпълнени или изискваната информация и данни не са били представени в предписания срок, да се вземе решение тези активни вещества да не бъдат включени в приложение I. Държавите-членки осигуряват издаването, отнемането или изменението на съответните разрешения в предписания срок.“

9

Член 13 от Директива 91/414 предвижда:

„1.   […] държавите-членки изискват от заявителите за получаване на разрешение за продукти за растителна защита да представят със заявленията си:

и

[…]

3.   При издаване на разрешения, държавите-членки не използват информацията, посочена в приложение II, в полза на други заявители:

[…]

[…]

6.   Чрез дерогация от параграф 1 за активни вещества, които вече са на пазара две години след съобщаването на настоящата директива, държавата-членка може, като задължително отчита разпоредбите на Договора, да продължи да прилага предишните национални правила относно изискванията за данни, доколкото тези вещества не са включени в приложение I.

[…]“.

10

Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 3600/92 последният „определя подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО […]. Първият етап включва оценка на веществата, изброени в приложение I към [посочения] регламент, с оглед на евентуалното им включване в приложение I към Директива 91/414/ЕИО“. В приложение I към Регламент № 3600/92 по-специално е посочено веществото „етофумезат“.

11

Член 4 от Регламент № 3600/92 предвижда:

„1.   Всеки производител, който желае да осигури включването на активното вещество, посочено в приложение I към настоящия регламент […] в приложение I към [Д]иректива[…] [91/414], нотифицира за това Комисията в срок от шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

[…]

2.   Нотификацията се извършва до Комисията […] в съответствие с нотификацията, посочена в приложение II към настоящия регламент, попълнена и съдържаща ангажимента, посочен в част 5 на образеца за нотификация.

3.   На всеки производител, който не е изпратил своевременно посочената в параграф 1 нотификация за което и да е активно вещество, се разрешава да участва в посочената в член 1 програма само колективно с други нотификатори за това вещество или, в посочения в параграф 4 случай, да подпомага нотифициращата държава-членка със съгласието на първоначалните нотификатори.

[…]“.

12

Съгласно член 6 от посочения регламент:

„1.   В срока, посочен в третото тире на член 5, параграф 4, нотификаторите, определени в посочения в същия член регламент, трябва поотделно или колективно да изпратят на определения орган на държавата-членка докладчик за всяко активно вещество:

[…]

2.   Обобщеното досие включва следното:

[…]

[…]

3.   Пълното досие съдържа протоколите и пълните доклади за изследване относно информацията, посочена в параграф 2, буква в).

[…]“.

13

Съображения 5 и 8 от Директива 2002/37 гласят следното:

[…]

14

Член 4 от Директива 2002/37 предвижда:

„1.   Държавите-членки преразглеждат предоставеното разрешение за всеки продукт за растителна защита, съдържащ етофумезат, за да се гарантира, че изискванията, отнасящи се до етофумезата, изложени в приложение I от Директива 91/414[…], са спазени. При необходимост те изменят или отнемат разрешението в съответствие с Директива 91/414[…] преди 1 септември 2003 г.

2.   Всеки продукт за растителна защита, съдържащ етофумезат, било като единствено активно вещество или като едно от повече активни вещества, всички от които са включени до 1 март 2003 г. в приложение I към Директива 91/414[…], подлежи на преоценка от държавите-членки в съответствие с уеднаквените принципи, изложени в приложение VI към Директива 91/414[…], въз основа на досие, отговарящо на изискванията на приложение III към нея. Въз основа на тази оценка те определят дали продуктът отговаря на условията, изложени в член 4, параграф 1, букви б), в), г) и д) от Директива 91/414[…]. Ако е необходимо и не по-късно от 28 февруари 2007 г., те изменят или отнемат даденото за всеки съответен продукт за растителна защита разрешение.“

15

Съгласно член 7, параграф 1, буква c) от Закона за пестицидите (Bestrijdingsmiddelenwet) от 12 юли 1962 г. (Stb. 1962, № 288, наричан по-нататък „Bmw“) College отнема разрешението или отменя включването, посочени в член 4 от този закон, ако отнемането или отмяната са необходими за изпълнението на общностна мярка.

16

Етофумезатът е активно вещество, което две години преди нотифицирането на Директива 91/414 вече се намира на пазара. Следователно то попада в обхвата на преходните разпоредби на член 8, параграф 2 и на член 13, параграф 6 от посочената директива. Именно по силата на тези преходни разпоредби на Agrichem са предоставени разрешения за пускане на пазара на определен брой продукти за растителна защита, съдържащи „етофумезат“ като активно вещество.

17

В качеството на нотификатори по смисъла на член 4 от Регламент № 3600/92 Feinchemie и Bayer спазват предвидената в този регламент процедура, като в резултат етофумезатът е включен в приложение I към Директива 91/414. Съгласно член 6, параграф 2 от посочената директива тези предприятия изпращат на Комисията документация по приложение II.

18

Agrichem не участва в качеството на самостоятелен нотификатор или заедно с други лица в нотификация относно активното вещество „етофумезат“.

19

След включването на това вещество в приложение I към Директива 91/414, със седем решения от 23 януари 2004 г., приети на основание Bmw, College отнема притежаваните от Agrichem разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи „етофумезат“ като активно вещество, по съображение че за тези продукти не е определена крайна дата за употреба и че Agrichem не разполага с пълна документация по приложение II, както и че то няма достъп до подобна документация.

20

На 28 януари 2004 г. Agrichem сезира College с жалба срещу посочените решения, като твърди, че не е длъжно да представи документация по приложение II или да докаже, че има достъп до подобна документация, като се има предвид по-конкретно, че член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 изисква единствено да се изпълнят условията в приложение I към Директива 91/414, изменена с Директива 2002/37. С решение от 30 януари 2004 г. College изменя едно от решенията си от 23 януари 2004 г., като определя 30 януари 2004 г. за датата, от която започва да поражда действие отнемането на едно от разглежданите разрешения.

21

Освен това на 28 януари 2004 г. Agrichem подава молба за постановяване на временни мерки пред съдията по обезпечителното производство на College van Beroep voor het bedrijfsleven. С решение от 20 февруари 2004 г. последният уважава посочената молба и спира изпълнението на решенията на College от 23 януари 2004 г. за период от шест седмици.

22

След като Agrichem, както и Feinchemie и Bayer, последните в качеството на трети заинтересовани лица, са изслушани от Adviescommissie voor de bezwaarschriften (съвещателна комисия по жалбите) на College, с решение от 19 ноември 2004 г. последният отменя отнемането на седемте разглеждани разрешения, по съображение че нито Директива 2002/37, нито Директива 91/414 го оправомощават при преразглеждането на действащите разрешения съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 да изисква пълна документация по приложение II в подкрепа на тези разрешения.

23

На 23 декември 2004 г. Feinchemie и Bayer подават жалба пред College van Beroep voor het bedrijfsleven срещу последното решение на College. Те смятат, че от член 13, параграфи 1 и 3 от Директива 91/414 произтича, че притежател на разрешение за продукт за растителна защита, който същевременно не е извършил нотификация относно съдържащото се в този продукт активно вещество, включено в приложение I към тази директива, трябва да разполага с документация по приложение II или да има достъп до нея и че през период от пет години, считано от включването на етофумезата в приложение I към тази директива, данните, представени от съответните нотификатори в документацията по приложение II, не могат да бъдат използвани от трети лица или за нуждите на такива лица без разрешението на нотификаторите.

24

Според тези предприятия, доколкото към 1 септември 2003 г. Agrichem не разполага с документация по приложение II и освен това няма достъп до подобна документация, съществуващите разрешения за съдържащи активното вещество етофумезат продукти за растителна защита, пуснати на пазара от последното предприятие, трябва да бъдат отнети.

25

В това отношение препращащата юрисдикция отбелязва на първо място, че съществуват различни равнища на контрол върху разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, като тези равнища са предвидени в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/37. На второ място тя посочва, че срокът за преразглеждане, предвиден в параграф 1 от този член, е значително по-кратък от срока за преоценка съгласно параграф 2 от посочения член. На трето място юрисдикцията подчертава, че от самия текст на тези разпоредби произтича, че единствено при преоценката на действащите разрешения за пускане на пазара е необходимо на компетентните органи да се представи документация по приложение II и документация по приложение III.

26

На последно място, що се отнася до доводите, изтъкнати от Feinchemie и Bayer относно поверителността на информацията, съобщавана в хода на процедурата за включване на активно вещество в приложение I към Директива 91/414, препращащата юрисдикция припомня, че не е установено дали College е основал обжалваното решение на информацията, съдържаща се в представената от тези дружества документация по приложение II, и смята, че съществуват съмнения относно това дали притежателите на действащо разрешение, издадено по силата на член 8, параграф 2 от Директива 91/414 и преразгледано на основание член 4, параграф 1 от Директива 2002/37, трябва да бъдат приети за заявители на разрешение по смисъла на член 13, параграф 3 от Директива 91/414.

27

Следователно препращащата юрисдикция приема, че вероятно при преразглеждане на разрешение на основание член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 College не е длъжен да проверява дали притежателят на разглежданите в главното производство разрешения действително разполага с документация по приложение II или дали има достъп до подобна документация, нито да отнеме посочените разрешения, в случай че тези условия не са изпълнени от посочения притежател. При все това тя смята, че тълкуването, което следва да се даде на член 4, параграф 1 от Директива 2002/37, не е толкова очевидно, че да се отстрани всякакво разумно съмнение.

28

При тези условия College van Beroep voor het bedrijfsleven решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите-членки да прекратят преди 1 септември 2003 г. действието на разрешение за съдържащи етофумезат продукти за растителна защита, по съображение че притежателят на разрешението не разполага с документация, отговаряща на изискванията на приложение II към Директива 91/414, или че няма достъп до подобна документация?“

29

С писмо от 7 декември 2007 г. Feinchemie и Bayer молят Съда да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в приложение на член 61 от Процедурния правилник, по съображение че заключението на генералния адвокат било основано на факти и доводи, които не били или не е могло да бъдат разисквани от страните.

30

На първо място, съгласно точки 85—88 от посоченото заключение разпоредбите относно свободната конкуренция били от основно значение при разглеждането на преюдициалния въпрос. Страните обаче никога не са изразявали становища по този въпрос. В допълнение Feinchemie смята, че, като предлага да не се прилагат разпоредбите на Директива 91/414 относно защитата на данните на притежателите на съществуващи разрешения, заключението на генералния адвокат противоречало именно на правните норми в областта на конкуренция.

31

На второ място, в точка 95 от заключението си генералният адвокат изобщо не взел предвид разликата, съществуваща между защитата на данните и поверителността на данните в дадена документация, което представлявало нова гледна точка, която също не била разисквана от страните.

32

На трето и последно място, Feinchemie и Bayer твърдят, че от точка 97 от посоченото заключение е видно, че становището на генералния адвокат е основано на явно неправилно тълкуване на Директива 91/414.

33

От една страна е важно да се припомни, че Съдът може — служебно или по предложение на генералния адвокат, както и по искане на страните — да разпореди възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 61 от своя Процедурен правилник, ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или трябва да се реши въз основа на довод, който страните не са разисквали (вж. Определение от 4 февруари 2000 г. по дело Emesa Sugar, C-17/98, Recueil, стр. I-665, точка 18, Решение от 14 декември 2004 г. по дело Swedish Match, C-210/03, Recueil, стр. I-11893, точка 25 и Решение от 14 септември 2006 г. по дело Stichting Zuid-Hollandse Milieufederatie, C-138/05, Recueil, стр. I-8339, точка 23).

34

От друга страна, по силата на член 222, втора алинея ЕО задължение на генералния адвокат е, като действа напълно безпристрастно и независимо, да изразява в открито заседание мотивирано становище по делата, които съгласно Статута на Съда изискват неговата намеса. При изпълнението на тази задача той може, ако е необходимо, да анализира преюдициалното запитване, като го постави в контекст, по-широк от контекста, строго определен от препращащата юрисдикция или от страните в главното производство. Като се има предвид, че Съдът не е обвързан нито от заключението на генералния адвокат, нито от мотивите, въз основа на които той достига до него, не е необходимо да се възобновява устната фаза на производството съгласно член 61 от Процедурния правилник всеки път, когато генералният адвокат повдигне правен въпрос, по който страните не са изразили становища.

35

В конкретния случай Съдът смята, че делото е достатъчно изяснено, за да се постанови решение, и че няма нужда делото да се решава въз основа на доводи, които не са разисквани от страните, поради което решава, че молбата за възобновяване на устната фаза на производството не следва да бъде уважена.

36

С въпроса си препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите-членки да прекратят преди 1 септември 2003 г. действието на съществуващо разрешение за съдържащ етофумезат продукт за растителна защита, с мотив че с оглед на преразглеждането на това разрешение притежателят му не разполага с документация по приложение II или няма достъп до подобна документация.

37

Feinchemie и Bayer, нидерландското и белгийското правителство, както и Комисията, предлагат на поставения въпрос да се отговори отрицателно. Те поддържат, че притежателите на предходни съществуващи разрешения са длъжни да разполагат с документация по приложение II от момента на включване на активното вещество в приложение I към Директива 91/414. Макар член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 да не го предвижда изрично, задължението на държавите-членки да прекратят преди 1 септември 2003 г. действието на предходните съществуващи разрешения за съдържащи етофумезат продукти произтичало от целите, общата структура и правилата на Директива 91/414.

38

Впрочем Комисията смята, че срокът, предвиден в член 4, параграф 1 от Директива 2002/37, е свързан с представянето на документация по приложение II, а срокът, предвиден в параграф 2 от същия член — с преоценката на продукт за растителна защита въз основа на документация по приложение III, доколкото подготвянето на последната документация изисквало повече време от подготвянето на първата.

39

Като се има предвид, че член 13, параграф 3, буква г) от Директива 91/414 по принцип забранявал на държавите-членки да използват информацията, предоставена в подкрепа на заявление за включване на активно вещество в приложение I към тази директива, а именно посочените в приложение II към нея данни, в полза на други заявители през период от пет години, считано от датата, на която поражда действие решението за включване на съответното активно вещество, тези държави-членки трябвало да се уверят, че притежателите на съществуващи разрешения разполагат и с документация по приложение II или че имат достъп до такава документация.

40

В този смисъл член 13, параграф 6 от Директива 91/414 разрешавал на държавите-членки да продължат да прилагат предходните национални правила относно изискванията в областта на информацията, доколкото съответните вещества не са включени в приложение I към тази директива. От посоченото следвало, че от момента на включването на определено активно вещество в това приложение преходните разпоредби на посочената директива вече не били приложими за съответното активно вещество, както и за съдържащите това вещество продукти за растителна защита, и че за последните трябвало да се прилага режимът, предвиден в параграф 1 от същия член. По-конкретно заявленията за разрешаване на продукт за растителна защита трябвало да бъдат придружени от документация по приложение II и документация по приложение III.

41

Feinchemie и Bayer, както и Комисията, поддържат, че застъпеното от тях тълкуване на Директива 91/414 и Директива 2002/37 се потвърждава от формулировката на последващите директиви за включване на активни вещества в приложение I към Директива 91/414 като Директива 2005/53/ЕО на Комисията от 16 септември 2005 година за изменение на Директива 91/414 (ОВ L 241, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 65, стр. 250), чието съображение 11 гласи:

„Натрупаният опит от предишните включвания в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на активни вещества, които са оценени в рамките на Регламент (ЕИО) № 3600/92, е показал, че могат да възникнат трудности при тълкуването на задълженията на притежателите на действащи разрешения във връзка с достъпа до информация. За да се избегнат допълнителни затруднения, следователно се явява необходимо да се уточнят задълженията на държавите-членки, особено задължението да се потвърди, че притежателят на разрешение позволява достъпа до досие, като по този начин изпълнява изискванията на споменатата директива [да се чете: „притежателят на разрешение е доказал, че има достъп до досие, отговарящо на изискванията на приложение II към споменатата директива“]. […]“

42

Що се отнася до Agrichem, то предлага на поставения въпрос да се отговори утвърдително. Всъщност от ясните разпоредби на член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 било видно, че на етапа на преразглеждането разрешенията за съдържащите етофумезат продукти за растителна защита трябвало да отговарят само на условията, посочени за това активно вещество в приложение I към Директива 91/414. По-дългият срок, предвиден в член 4, параграф 2 от Директива 2002/37, се обосновавал с времето, необходимо за подготвянето на документация по приложение III. Ето защо срокът, предвиден в член 4, параграф 1 от Директива 2002/37, не можел да се счита за достатъчен за подготвянето на документация по приложение II или по приложение III. Agrichem твърди също така, че ако било необходимо да се представя подобна пълна документация още на етапа на преразглеждането с оглед на приложение I към Директива 91/414 на разрешенията за пускане на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи „етофумезат“ като активно вещество, нямало да се разграничат двата вида проверки, предвидени съответно в параграфи 1 и 2 от член 4 от Директива 2002/37. В допълнение това тълкуване на посочения член 4, параграф 1 не можело да бъде поставено под съмнение от разпоредбите на Директива 91/414, като се има предвид, че спрямо нея Директива 2002/37 се явява lex specialis.

43

На първо място следва да се припомни, че по силата на член 6 от Директива 91/414 Комисията, подпомагана от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, е оправомощена да включва активни вещества в приложение I към тази директива. Решението ѝ се материализира с приемането на директива за включване като Директива 2002/37, член 1 от която предвижда включването на активното вещество „етофумезат“ в посоченото приложение I.

44

С оглед на това включване член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 задължава държавите-членки, от една страна, да преразгледат издадените в предходен момент разрешения за всеки продукт за растителна защита, съдържащ етофумезат, за да се уверят, че те отговарят на свързаните с това активно вещество изисквания, посочени в приложение I към Директива 91/414, а от друга страна, преди 1 септември 2003 г. да изменят или ако е необходимо, да отнемат посочените разрешения съгласно последната директива. За сметка на това член 4, параграф 2 от Директива 2002/37 предвижда, че всеки продукт за растителна защита, съдържащ етофумезат, било като единствено активно вещество или като едно от активните вещества, включени в приложение I към Директива 91/414 до 1 март 2003 г., подлежи на преоценка от държавите-членки в съответствие с уеднаквените принципи, изложени в приложение VI към последната директива, и въз основа на документация по приложение III.

45

Следователно от текста на член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 ни най-малко не произтича, че с оглед на процедурата по преразглеждане на съществуващите разрешения притежателите им трябва да разполагат или да имат достъп до документация по приложение II.

46

Това тълкуване се потвърждава от съображение 8 от Директива 2002/37. Съгласно това съображение след включването на етофумезата в приложение I към Директива 91/414 на държавите-членки следва да бъде предоставен разумен срок за прилагането на разпоредбите на Директива 91/414 относно съдържащите това активно вещество продукти, и по-специално за преразглеждането на съществуващите разрешения в съответствие с разпоредбите на същата директива, така че да се изпълнят изискванията относно етофумезата, изложени в приложение I към нея. От това съображение е видно също така, че на притежателите на посочените разрешения трябва да бъде предоставен по-дълъг срок за представянето на документация по приложение II и на документация по приложение III за всеки продукт за растителна защита и за преоценката на този продукт в съответствие с уеднаквените принципи, изложени в приложение VI към Директива 91/414.

47

Следователно не е видно, че член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите-членки да прекратят преди 1 септември 2003 г. действието на съществуващо разрешение за съдържащ етофумезат продукт за растителна защита, по съображение че притежателят на това разрешение не разполага с документация по приложение II или няма достъп до подобна документация.

48

За да се отговори на довода, изтъкнат от Feinchemie и Bayer, от нидерландското и белгийското правителство, както и от Комисията, според който подобно буквално тълкуване противоречало на разпоредбите на Директива 91/414 относно защитата на данните, между които член 13, параграф 3, и поради това член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 трябвало да се тълкува с оглед на Директива 91/414, първо следва да се уточни, че с Директива 2002/37 се преследват три основни цели, а именно: на първо място, етофумезатът да се включи в приложение I към Директива 91/414, на второ място, да се гарантира, че държавите-членки преразглеждат съществуващите разрешения за съдържащи това активно вещество продукти за растителна защита с оглед на това дали отговарят на свързаните с него изисквания, изложени в посоченото приложение, и ако е необходимо, да изменят или отнемат тези разрешения преди 1 септември 2003 г. и на трето място, да се гарантира, че държавите-членки преоценяват посочените продукти съгласно уеднаквените принципи, изложени в приложение VI към Директива 91/414, и въз основа на документация по приложение III.

49

Следва също да се припомни, че когато дадена директива за прилагане изисква тълкуване, тя трябва, доколкото е възможно, да се тълкува в съответствие с разпоредбите на основната директива (вж. по аналогия Решение от 24 юни 1993 г. по дело Dr Tretter, C-90/92, Recueil, стр. I-3569, точка 11). Освен това определена разпоредба трябва, доколкото е възможно, да се тълкува по начин, който не поставя под съмнение нейната действителност (Решение от 4 октомври 2001 г. по дело Италия/Комисия, C-403/99, Recueil, стр. I-6883, точки 28 и 37).

50

При все това макар да е вярно, че при липса на изрично предвидено задължение за държавите-членки да проверяват дали притежателите на предходни разрешения имат достъп до документация по приложение II член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 би довел до съкращаване на срока за защита на данните по член 13, параграф 3, буква г) от Директива 91/414, това положение произтича пряко от начина, по който е формулирана първата разпоредба. Като се има предвид, че текстът на член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 е ясен и недвусмислен, тълкуването, според което по силата на тази разпоредба притежателят на съществуващо разрешение не е длъжен да представя документация по приложение II по време на преразглеждането, е единственото тълкуване, съвместимо с принципа на правната сигурност, който изисква общностната правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага (вж. Решение от 11 декември 2007 г. по дело Skoma-Lux, C-161/06, Сборник, стр. I-10841, точки 36 и 38).

51

Следва да се подчертае също така, че член 4, параграф 2 от Директива 2002/37 предвижда, че държавите-членки първо проверяват въз основа на документацията по приложение III дали съдържащите етофумезат продукти за растителна защита отговарят на условията, посочени в член 4, параграф 1, букви б)—д) от Директива 91/414 и ако е необходимо изменят или отнемат предоставеното преди това разрешение за съответния продукт за растителна защита. По този начин тази разпоредба позволява да се запази равновесието между, от една страна, защитата на данните по член 13, параграф 3 от Директива 91/414 и от друга страна, правата, които ясните разпоредби на член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 пораждат за притежателите на предходни съществуващи разрешения.

52

Следователно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 не може да бъде поставено под съмнение от тълкуване на Директива 91/414, от което следва, че предвидените в тази разпоредба условия за преразглеждане са по-строги.

53

Що се отнася до изтъкнатия от Feinchemie и Bayer, както и от Комисията, довод, изведен от тълкуване на член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 с оглед на последващите директиви за включване на различни активни вещества в приложение I към Директива 91/414, между които Директива 2005/53, следва да се заключи, от една страна, че тълкуването на Директива 2002/37 не може да зависи от последващото приемане на аналогични мерки, а от друга страна, че в последното изречение от съображение 11 от Директива 2005/53 се посочва именно, че същата не налага нови задължения на държавите-членки или на притежателите на разрешения в сравнение с приетите до този момент директиви за изменение на приложение I към Директива 91/414.

54

Във всеки случай следва да се отбележи, че в съображение 11 от Директива 2005/53 се посочва също така, че „[…] опит[ът] е показал, че могат да възникнат трудности при тълкуването на задълженията на притежателите на действащи разрешения във връзка с достъпа до информация. За да се избегнат допълнителни затруднения, следователно се явява необходимо да се уточнят задълженията на държавите-членки, особено задължението да се потвърди, че притежателят на разрешение позволява достъпа до досие, като по този начин изпълнява изискванията на споменатата директива“ [да се чете: „притежателят на разрешение е доказал, че има достъп до досие, отговарящо на изискванията на приложение II към споменатата директива“]. Това уточнение потвърждава, че направеният в Директива 2005/53 избор поражда действие за в бъдеще и че тя по никакъв начин не представлява тълкувателен акт, който може да окаже въздействие върху тълкуването на Директива 2002/37.

55

При тези условия на поставения въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1 от Директива 2002/37 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите-членки да прекратят преди 1 септември 2003 г. действието на съществуващо разрешение за съдържащ етофумезат продукт за растителна защита, с мотив че притежателят му не разполага с документация по приложение II или няма достъп до подобна документация.

56

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 4, параграф 1 от Директива 2002/37/ЕО на Комисията от 3 май 2002 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета с цел включване на етофумезат като активно вещество трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите-членки да прекратят преди 1 септември 2003 г. действието на разрешение за съдържащ етофумезат продукт за растителна защита, по съображение че притежателят на разрешението не разполага с документация, отговаряща на изискванията на приложение II към Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, или че няма достъп до подобна документация.