—

за Roby Profumi Srl, от адв. M. Pozzi, avvocato,

—

за белгийското правителство, от г-жа L. Van den Broeck, в качеството на представител,

—

за френското правителство, от г-жа R. Loosli-Surrans, в качеството на представител,

—

за италианското правителство, от г-н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г-н G. Albenzio, avvocato dello Stato,

—

за полското правителство, от г-жа E. Ośniecką-Tamecką, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н A. Caeiros и г-жа D. Recchia, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 28 ЕО и на член 7 от Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти (ОВ L 262, стр. 169; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 3, стр. 101), изменена с Директива 93/35/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г. (ОВ L 151, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 237, наричана по-нататък „Директива 76/768“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между дружеството Roby Profumi Srl (наричано по-нататък „Roby Profumi“) и Comune di Parma [Община Парма] относно потвърждаването от кмета на тази община на санкциите, наложени на Roby Profumi поради неспазване на национални разпоредби относно козметичните продукти.

3

Директива 76/768 цели сближаването на законодателствата на държавите-членки относно козметичните продукти, за да се гарантира свободното движение на тези продукти в Европейската общност. Като цели да защити общественото здраве, тази директива установява еднакви правила що се отнася до състава, етикетирането и опаковането на козметичните продукти.

4

Член 7 от Директива 76/768 предвижда:

„1.   Държавите-членки не могат по причини, свързани с изискванията, съдържащи се в настоящата директива и приложенията ѝ, да отказват, забраняват или ограничават достъпа до пазара на козметични продукти, съобразени с разпоредбите на настоящата директива и приложенията ѝ.

2.   От друга страна, те могат да изискват информацията, предвидена в член 6, параграф 1, букви б), в), г) и е), да се изписва поне на техния национален език или езици [да се чете: национален или официален език или езици]; те могат също така да изискват информацията, предвидена в член 6, параграф 1, буква ж) да се изписва на език, разбираем за потребителя. За тази цел Комисията приема обща номенклатура на съставките в съответствие с процедурата, предвидена по член 10.

3.   Освен това дадена държава-членка може, за целите на бързо и подходящо медицинско лечение при възникването на проблеми, да изиска необходимата информация за веществата, вложени в козметичните продукти, да бъде предоставена на компетентния орган, който гарантира, че информацията ще бъде използвана единствено за лечение на заболяването.

Всяка държава-членка посочва компетентен орган и изпраща информация за него на Комисията, която публикува тази информация в Официален вестник на Европейските общности.“

5

Член 10 от Закон № 713 от 11 октомври 1986 г. относно нормите за изпълнение на директивите на Европейската икономическа общност относно производството и продажбата на козметични продукти (norme per l’attuazione delle direttive della Comunità economica europea sulla produzione e la vendita dei cosmetici) (редовна притурка към GURI бр. 253 от 30 октомври 1986 г.), изменен със Законодателен декрет № 126 от 24 април 1997 г. (GURI бр. 112 от 16 май 1997 г., наричан по-нататък „Закон № 713/86“), предвижда:

„[…]

3-bis.   Вносът на козметични продукти от страни, които не са членки на Европейския съюз, се осъществява под контрола на експерт, отговарящ на посочените в параграфи 1 и 2 условия. Той е длъжен да прави оценка на производствения метод, използван за продуктите.

4.   Добрите практики за производство на козметични продукти, които също се основават на общностните правила, се определят и актуализират с декрет на министъра на здравеопазването съвместно с министрите на промишлеността, на търговията, на занаятите и на заетостта, и на общественото осигуряване.

5.   Лицата, които възнамеряват да произвеждат или опаковат за своя сметка или за сметка на трети лица посочените в член 1 продукти, съобщават писмено за това на Министерство на здравеопазването и на областната управа в срок най-малко от 30 дни преди започването на тази дейност.

6.   Съобщението трябва да съдържа:

7.   За всяка промяна в данните, посочени в букви а), б) и в) на параграф 6, предварително се изпраща ново съобщение.

8.   Аналогично съобщение, засягащо единствено букви а) и г) на параграф 6, се изпраща от вносителите на готови за продажба опаковани продукти, произхождащи от страни — членки на Европейския съюз, като вносителите на тези продукти от страни, които не са членки на Европейския съюз, са длъжни да съобщават също името и квалификацията на експерта, посочен в параграф 3-bis.

[…]“

6

Roby Profumi е дружество, учредено по италианското право, което извършва дейност в областта на вноса и износа на козметични продукти в рамките на общностния пазар.

7

На 9 октомври 2000 г. местен административен санитарен орган налага на Roby Profumi парична санкция в размер на 10000000 ITL (италиански лири) поради неизпълнение на предвиденото в член 10, параграф 8 от Закон № 713/86 задължение за съобщаване на Министерство на здравеопазването и на областната управа на определени данни, свързани с внесените козметични продукти. След като Roby Profumi обжалва по административен ред това решение, на 31 юли 2001 г. кметът на Comune di Parma издава разпореждане, с което потвърждава наложената санкция и увеличава размера на глобата на 15000000 ITL.

8

Roby Profumi обжалва разпореждането пред Tribunale di Parma. Макар да смята, че Roby Profumi не е изпълнило задължението, предвидено в член 10, параграф 8 от Закон № 713/86, който тя приема за съответстващ на общностното право, тази юрисдикция частично уважа исканията му, като намалява размера на глобата на 5000000 ITL.

9

Roby Profumi подава касационна жалба срещу решението на Tribunale di Parma. То поддържа по-конкретно, че тази юрисдикция не трябвало да прилага посочената по-горе национална разпоредба, тъй като тя противоречала на член 28 ЕО и на член 7 от Директива 76/768.

10

Corte suprema di cassazione има съмнения относно съвместимостта на италианската разпоредба с посочените по-горе общностни разпоредби, поради което решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„[Ч]лен 10, параграф 8 от Закон № 713/86, изменен с член 9, параграф 4 от Законодателен декрет № 126/1997, [в съответствие ли е] с член 28 ЕО и с член 7 от [Директива 76/768?]“

11

На първо място следва да се напомни, че макар съгласно установената съдебна практика да е вярно, че в рамките на производство по постановяване на преюдициално заключение Съдът не може да се произнася по въпроси от вътрешното право на държавите-членки, нито по съобразността на национални разпоредби с общностното право, той все пак може да предостави насоки за тълкуване на общностното право от такова естество, че да позволят на националната юрисдикция да реши спора, с който е сезирана (вж. по-специално Решение от 23 ноември 1989 г. по дело Eau de Cologne & Parfümerie-Fabrik 4711, C-150/88, Recueil, стр. 3891, точка 12, както и Решение от 21 септември 2000 г. по дело Borawitz, C-124/99, Recueil, стр. I-7293, точка 17).

12

Поради това следва да се приеме, че с поставения въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 28 ЕО и член 7 от Директива 76/768 допускат национална разпоредба, която предвижда задължение за вносителя на козметични продукти да съобщава на Министерство на здравеопазването и на областната управа по-специално наименованието или фирмата на предприятието, неговото седалище и това на производствената единица, както и пълния и подробен списък на използваните вещества и на веществата, съдържащи се в посочените продукти.

13

На второ място следва да се припомни също, че Директива 76/768 хармонизира по изчерпателен начин националните правила за опаковане и етикетиране на козметични продукти (вж. по-специално Решение от 28 януари 1999 г. по дело Unilever, C-77/97, Recueil, стр. I-431, точка 24, Решение от 13 януари 2000 г. по дело Estée Lauder, C-220/98, Recueil, стр. I-117, точка 23, както и Решение от 24 октомври 2002 г. по дело Linhart и Biffl, C-99/01, Recueil, стр. I-9375, точка 17).

14

Както Съдът вече е постановил обаче, когато определен въпрос е предмет на хармонизация на общностно равнище, съответните национални мерки трябва да се разглеждат с оглед на предписанията на мярката за хармонизация, а не с оглед на разпоредбите на Договора за ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Eau de Cologne & Parfümerie-Fabrik 4711, посочено по-горе, точка 28, Решение от 12 октомври 1993 г. по дело Vanacker и Lesage, C-37/92, Recueil, стр. I-4947, точка 9, както и Решение от 13 декември 2001 г. по дело DaimlerChrysler, C-324/99, Recueil, стр. I-9897, точка 32).

15

От посоченото следва, че за да отговори на преюдициалния въпрос, Съдът трябва да се ограничи до тълкуването на Директива 76/768.

16

На първо място следва да се заключи, че с приемането на Директива 76/768 общностният законодател възнамерява да съвмести целта за постигане на свободно движение на козметичните продукти и целта за защита на общественото здраве (вж. Решение от 13 септември 2001 г. по дело Schwarzkopf, C-169/99, Recueil, стр. I-5901, точка 27).

17

Действително, както е видно от второто и третото съображение на Директива 76/768, като смята, че разликите между националните разпоредби относно козметичните продукти задължават производителите да променят продукцията си съобразно предназначението ѝ за една или друга държава-членка и че тези разлики възпрепятстват свободното движение на посочените продукти, общностният законодател все пак приема, че въпросните национални разпоредби целят защита на общественото здраве и че следователно общностната хармонизация в тази област трябва да се ръководи от същата цел. Последващите изменения на Директива 76/768 се ръководят от същите съображения (вж. Решение по дело Schwarzkopf, посочено по-горе, точка 28).

18

Едно от предвидените в Директива 76/768 правила е и задължението, посочено в член 7, параграф 1, според което държавите-членки не могат да отказват, забраняват или ограничават достъпа до пазара на козметични продукти, съобразени с разпоредбите на настоящата директива и приложенията ѝ.

19

На следващо място следва да се отбележи, че член 7, параграф 3 от тази директива предвижда, че дадена държава-членка може, за целите на бързо и подходящо медицинско лечение при възникването на проблеми, да изиска необходимата информация за веществата, вложени в козметичните продукти, да бъде предоставена на компетентния орган (вж. Решение от 5 май 1993 г. по дело Комисия/Франция, C-246/91, Recueil, стр. I-2289, точка 9).

20

Тази разпоредба, включена в директива, чиято цел — както е видно по-специално от второто и третото ѝ съображение — по-конкретно е да гарантира свободната търговия с козметични продукти, цели също така закрила на здравето на хората по смисъла на член 30 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело Estée Lauder, посочено по-горе, точка 25).

21

Мерките, които държавите-членки следва да приемат с оглед на въвеждането на член 7, параграф 3 от Директива 76/768, трябва все пак да са приети при спазване на принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл Решение по дело Unilever, посочено по-горе, точка 27, Решение по дело Estée Lauder, посочено по-горе, точка 26, както и Решение по дело Linhart и Biffl, посочено по-горе, точка 26).

22

В конкретния случай, в главното производство, от националното законодателство е видно, че вносителите на козметични продукти трябва да съобщават на властите, отговарящи за защитата на здравето и живота на хората, наименованието или фирмата на производителя, неговото седалище и това на производствената единица, както и пълен и подробен списък на веществата, съдържащи се в пуснатия в продажба продукт.

23

Това задължение за съобщаване позволява на компетентните власти при възникването на проблеми да предоставят възможно най-бързо на медицинските служби необходимата информация с оглед на бързо и подходящо лечение.

24

Подобно задължение за съобщаване е пропорционално на целта за защита на здравето на хората, залегнала в член 7, параграф 3 от Директива 76/768, доколкото то гарантира, че компетентните национални власти ще имат на разположение подробна информация относно разглеждания продукт. Действително, подходящо лечение може да се предпише само в зависимост от тази информация.

25

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се отговори, че член 7 от Директива 76/768 допуска национална разпоредба, която в интерес на бързо и подходящо медицинско лечение при възникване на проблеми задължава вносителя на козметични продукти да съобщава на Министерство на здравеопазването и на областната управа наименованието или фирмата на предприятието, неговото седалище и това на производствената единица, както и пълния и подробен списък на използваните вещества и на веществата, съдържащи се в посочените продукти.

26

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 7 от Директива 76/768/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, свързани с козметични продукти, изменена с Директива 93/35/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 г., допуска национална разпоредба, която в интерес на бързо и подходящо медицинско лечение при възникване на проблеми задължава вносителя на козметични продукти да съобщава на Министерство на здравеопазването и на областната управа наименованието или фирмата на предприятието, неговото седалище и това на производствената единица, както и пълния и подробен списък на използваните вещества и на веществата, съдържащи се в посочените продукти.