Дело C-64/06

Telefónica O2 Czech Republic a.s., по-рано Český Telecom a.s.

срещу

Czech On Line a.s.

(Преюдициално запитване, отправено от Obvodní soud pro Prahu 3)

„Електронни съобщения — Мрежи и услуги — Обща регулаторна рамка — Предприятие с господстващо положение — Задължение за взаимно свързване с други оператори — Преходни разпоредби — Директива 97/33“

Резюме на решението

1.        Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници

(член 234 ЕО)

2.        Сближаване на законодателствата — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Директиви 2002/19 и 2002/21 — Преходни разпоредби

(Директиви 97/33, 2002/19 и 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Тъй като преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът се произнася, без по принцип да е необходимо да разглежда обстоятелствата, при които националните юрисдикции са се обърнали към него с въпроси и възнамеряват да приложат разпоредбата от общностното право, чието тълкуване искат.

Различно е положението само в хипотезите, в които разпоредбата от общностното право, чието тълкуване се иска, не е приложима към фактите по главното производство, тъй като същите са настъпили преди присъединяването на нова държава-членка към Европейския Съюз, или в които е очевидно, че съответната разпоредба не може да бъде приложена.

(вж. точки 22—23)

2.        По силата на преходните разпоредби на Директива 2002/19 относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и на Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги регулаторният орган по далекосъобщенията на държава-членка, присъединила се към Европейския съюз на 1 май 2004 г., има право да се произнесе по отношение на задължението на предприятие, което предоставя далекосъобщителни услуги и притежава значителна пазарна сила по смисъла на Директива 97/33 относно взаимната свързаност в далекосъобщенията с оглед осигуряване на общодостъпна услуга и оперативна съвместимост чрез прилагане на принципите на предоставяне на отворена мрежа (ONP), изменена с Директива 98/61, да сключи договор за взаимно свързване на мрежата си с тази на друг оператор, след присъединяването на съответната държава, в рамките на разпоредбите на изменената Директива 97/33.

(вж. точка 28 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

14 юни 2007 година(*)

„Електронни съобщения — Мрежи и услуги — Обща регулаторна рамка — Предприятие с господстващо положение — Задължение за взаимно свързване с други оператори — Преходни разпоредби — Директива 97/33“

По дело C‑64/06

с предмет преюдициално запитване, отправено от l’Obvodní soud pro Prahu 3 (Чешка република) на основание член 234 ЕО с акт от 24 ноември 2005 г., постъпил в Съда на 6 февруари 2006 г., в рамките на производство по дело

Telefónica O2 Czech Republic a.s., по-рано Český Telecom a.s.,

срещу

Czech On Line a.s.,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н C. W. A Timmermans, председател на състав, г‑н P. Kūris (докладчик), г‑н K. Schiemann, г‑н J. Makarczyk и г‑н L. Bay Larsen, съдии,

генерален адвокат: г‑н D. Ruiz-Jarabo Colomer,

секретар: г‑н J. Swedenborg, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 февруари 2007 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Telefónica O2 Czech Republic a.s., от г‑жа J. Procházková, právnička,

–        за Czech On Line a.s., от г‑н V. Horáček, advokát,

–        за чешкото правителство, от г‑н T. Boček, в качеството на представител,

–        за нидерландското правителство, от г‑жа H. G. Sevenster и г‑жа C. ten Dam, в качеството на представители,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н M. Shotter и г‑н P. Ondrůšek, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 февруари 2007 г.

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169, наричана по-нататък „Директива за достъпа“), както и на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (ОВ L 108, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195, наричана по-нататък „Рамкова директива“).

2        Запитването е отправено в рамките на правен спор между Telefónica O2 Czech Republic a.s., по-рано Český Telecom a.s. (наричано по-нататък „TO2“) и Czech On Line a.s. (наричано по-нататък „COL“) във връзка с отказа на TO2 на направено от COL предложение за разширяване на съществуващото сътрудничество, така че същото да обхване и широколентовите високоскоростни интернет услуги („Asymétric Digital Subscriber Line“ [асиметрична цифрова абонатна линия], наричана по-нататък „ADSL“).

 Правна уредба

 Общностно право

3        Член 27 от Рамковата директива определя преходните мерки по следния начин:

„Държавите-членки поддържат [да се чете: „запазват“] всички задължения според националното законодателство, посочени в член 7 от [Директива за достъпа] и член 16 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), дотогава, докато бъде направено определение [да се чете: „определяне“] по отношение на тези задължения от страна на националния регулаторен орган в съответствие с член 16 от настоящата директива.

Операторите на фиксираните обществени телефонни мрежи, посочени от своите национални регулаторни власти, като притежаващи значително въздействие на пазара при доставката на фиксирани обществени телефонни мрежи и услуги по смисъла на приложение I, част 1 към Директива 97/33/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година относно взаимната свързаност в далекосъобщенията с оглед осигуряване на общодостъпна услуга и оперативна съвместимост чрез прилагане на принципите на предоставяне на отворена мрежа (ONP) (ОВ L 199, стр. 32), изменена с Директива 98/61/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. (ОВ L 268, стр. 37, наричана по-нататък „Директива 97/33“)] или Директива 98/10/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 1998 година относно прилагането на „предоставяне на отворена мрежа“ (ONP) към гласовата телефония и относно въвеждането на общодостъпна услуга в областта на далекосъобщенията в конкурентна среда (ОВ L 101, стр. 24)], продължават да бъдат считани за „нотифицирани оператори“ за целите на Регламент (ЕО) 2887/2000 до приключване на процедурата за пазарен анализ, посочена в член 16. След това те вече не се смятат за „нотифицирани оператори“ за целите на регламента.“

4        Член 7 от Директивата за достъпа, озаглавен „Преглед на предишни задължения за достъп и взаимосвързаност“, гласи:

„1. Държавите-членки запазват всички задължения на предприятията, които предоставят обществени съобщителни мрежи и/или услуги във връзка с достъпа и взаимосвързаността, влезли в сила [да се чете: „приложими“] преди датата на влизане в сила на настоящата директива, в съответствие с разпоредбите на членове 4, 6, 7, 8, 11, 12, и 14 от [Директива 97/33/ЕО], член 16 от Директива 98/10/ЕО и членове 7 и 8 от Директива 92/44/EО, до извършване на преглед на задълженията и вземане на решение в съответствие с параграф 3.

2. Комисията посочва съответните пазари за задълженията, посочени в параграф 1, в първоначалната препоръка за пазарите на продукти и услуги и решението, което трябва да се приеме за определяне на транснационалните пазари в съответствие с разпоредбите на член 15 от [Рамковата директива].

3. Държавите-членки гарантират, че във възможно най-кратки срокове след влизането в сила на настоящата директива и периодично след датата на влизане в сила националните регулаторни органи ще извършват анализ на пазара в съответствие с разпоредбите на член 16 от Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива), за да установят дали да продължат, изменят или оттеглят прилаганите задължения [да се чете: „дали да запазят, изменят или отменят тези задължения“]. Засегнатите страни получават предизвестие с достатъчен срок за предстоящите промени или за оттеглянето на задълженията [да се чете: „или за отмяната на задълженията“].“

 Национално право

5        Член 37 от Закон № 151/2000 за далекосъобщенията, който изменя други закони (zákon č. 151/2000 Sb., o telekomunikacích), гласи:

„1. Операторите на обществени телефонни мрежи и доставчиците на далекосъобщителни услуги, които предоставят електронни съобщителни мрежи под наем и притежават значително въздействие върху релевантния пазар, са длъжни да изпълнят всички искания на доставчиците, на които е издадено разрешение за предоставяне на далекосъобщителни услуги, за достъп до мрежата, с която оперират (по-нататък „достъп до мрежата“).

2. Операторите на обществени далекосъобщителни мрежи и доставчиците на обществени далекосъобщителни услуги, които контролират достъпа до поне една крайна точка на мрежата, идентифицирана с един или няколко номера от номерационния план, както и доставчиците на обществени съобщителни услуги, които предоставят електронни далекосъобщителни мрежи под наем, свързани с обектите на потребителя, са длъжни, в случай че друг оператор или доставчик, който упражнява съответна далекосъобщителна дейност, подаде молба до тях, да му позволят да осъществи взаимно свързване, пряко или непряко, до далекосъобщителните мрежи, с които оперират (по-нататък „взаимно свързване на мрежи“). Достъпът до мрежата се предоставя за сметка на молителя срещу заплащане.

3. Достъпът до мрежата се гарантира със сключването на договор в писмена форма между оператора на обществена далекосъобщителна мрежа и доставчика на обществени далекосъобщителни услуги; взаимното свързване на мрежите е гарантирано с договор в писмена форма между операторите на обществени далекосъобщителни мрежи.

[…]“

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

6        TO2 и COL са оператори на далекосъобщителни мрежи, които на 29 януари 2001 г. сключват договор за взаимно свързване на своите обществени фиксирани далекосъобщителни мрежи. На 3 февруари 2003 г. второто дружество предлага на първото да сключат допълнително споразумение към този договор, за да бъдат техните мрежи взаимно свързани и с оглед на предоставянето на ADSL. TO2 заявява за публикуване в Официален вестник на далекосъобщенията само предложение за достъп до инфраструктурата на собствената му мрежа, която използва тази технология, докато по силата на Закон № 151/2000 е задължено да публикува предложение за взаимно свързване на мрежи.

7        Тъй като не се сключва споразумение, COL сезира Český telekomunikační úřad (чешки орган за регулиране на далекосъобщенията, наричан по-нататък „регулаторен орган“), който с решение от 30 април 2004 г. уважава молбата на основание Закон № 151/2000. Вследствие на подадена до председателя на този орган жалба въпросното решение е отменено по съображения от общ и фактически характер и делото е върнато на регулаторния орган. На 14 септември 2004 г. този орган приема ново решение в полза на COL, с което задължава страните в главното производство да сключат допълнително споразумение към договора за взаимно свързване, което да обхване и услугите с ADSL.

8        С решение от 20 януари 2005 г. председателят на регулаторния орган отхвърля новата жалба, подадена от TO2. Неговото решение е окончателно и подлежи на изпълнение.

9        Чешкият гражданскопроцесуален кодекс позволява в тази хипотеза да се сезира съдът с жалба за отмяна, като в случая това е Obvodní soud pro Prahu 3 (Районен съд Прага 3).

10      Според този съд ТО2 поддържа, че решението на регулаторния орган противоречи на Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Чешката република, от друга страна, сключено и одобрено от името на Общностите с Решение 94/910/ЕОВС, ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията от 19 декември 1994 г. (ОВ L 360, стр. 1), както и на Директивата за достъпа, Рамковата директива и Директива 97/33.

11      При тези условия l’Obvodní soud pro Prahu 3 решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Има ли право [регулаторният орган] с административно решение, взето след 1 май 2004 г. (тоест след присъединяването на Чешката република към Европейските общности) да наложи на предприятие, което предоставя далекосъобщителни услуги и има значително въздействие върху пазара на далекосъобщенията (господстващо положение), задължението да сключи договор за взаимно свързване на мрежата си с тази на друг оператор?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Има ли право [регулаторният орган] да налага такова задължение само при условията, предвидени в член 8, параграф 2 от [Директивата за достъпа], а именно въз основа на предварителен анализ на пазара, извършен в съответствие с член 16 от [Рамковата директива], и на предварителната процедура по членове 6 и 7 от [Рамковата директива], или [например съгласно съображение 15, член 3, член 4, [параграф] 1, член 5, параграф 1, буква а) и параграф 4, член 10, параграфи 1 и 2 от [Директивата за достъпа] може да направи това, без предварително да извърши анализ на пазара?

3)      Има ли значение за отговора на втория въпрос фактът, че молбата на определен оператор за получаване на разрешение за взаимно свързване на неговата мрежа с мрежата на оператор със значително въздействие (господстващо положение) върху пазара на далекосъобщенията е подадена до [регулаторния орган] преди 1 май 2004 г., както и това, че по същество процедурата по искането е проведена пред този орган преди 1 май 2004 г., тоест преди присъединяването на Чешката република към Европейските общности?

4)      При положение че към момента на настъпването на фактите, а именно между 1 май 2004 г. и 30 април 2005 г., Чешката република не е транспонирала в достатъчна степен споменатите директиви, възможно ли е Директивата [за достъпа] и [Рамковата] директива да се прилагат непосредствено и следователно:

а)      безусловни и достатъчно ясни ли са тези директиви (или една от тях), за да бъдат приложени от дадена юрисдикция вместо националното законодателство?

б)      има ли право оператор със значително въздействие (господстващо положение) върху пазара на далекосъобщенията поради неправилното транспониране на Директивата [за достъпа] и на [Рамковата] директива да се позове (има ли качеството да се позове) на тяхното непосредствено действие и гарантират ли тези директиви (или една от тях) защитата на интересите на оператора, който е отказал да сключи договор за взаимно свързване (във връзка с услуги с ADSL) с други национални далекосъобщителни оператори (дори когато според становището на [регулаторния орган], което трябва да подлежи на правораздавателен контрол, този оператор не спазва целите на новата регулаторна рамка?)

в)      може ли същият този оператор да се позове на непосредственото действие на транспонираните в недостатъчна степен директиви (или на една от тях), когато (дори ако предвидените в директивите условия са изпълнени) [регулаторният орган] в решенията си се произнася по конкретни условия за взаимно свързване на мрежи на оператори и поради това налага конкретни задължения на частноправните субекти?“

 Относно възобновяването на устната фаза на производството

12      С молба, подадена до секретариата на Съда на 9 март 2007 г., ТО2 иска възобновяване на устната фаза на производството, която е приключена на 27 февруари 2007 г. след изслушване на заключението на генералния адвокат.

13      В подкрепа на молбата си ТО2 поддържа, че в исканията си излага доводи, които не са представени на страните в главното производство, и по-специално довода, изведен от непосредственото действие на позитивното задължение да се извърши анализ на пазара, въпреки че спорът се отнася до негативното задължение да не се произнесе по отношение на задължението за взаимно свързване, без да бъде извършен такъв анализ.

14      Следва да се напомни, че Съдът може служебно или по предложение на генералния адвокат, както и по искане на страните, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 61 от своя процедурен правилник, ако счита, че делото не е достатъчно изяснено или трябва да се реши въз основа на довод, който страните не са разисквали (Решение от 18 юни 2002 г. по дело Philips, C‑299/99, Recueil, стр. I‑5475, точка 20).

15      Съдът смята, че въпросът за непосредственото действие на разглежданите в главното производство разпоредби се повдига с четвъртия въпрос, поставен от препращащата юрисдикция, и че разполага с необходимите данни, за да му даде отговор.

16      Поради тази причина трябва да се отхвърли подадената от ТО2 молба за възобновяване на устната фаза от производството.

 Относно компетентността на Съда

17      На първо място, чешкото правителство поддържа, че Съдът не е компетентен да отговори на всички поставени въпроси, тъй като фактическите обстоятелства по спора са настъпили преди датата на присъединяване на Чешката република към Европейския съюз.

18      В съдебното заседание ТО2, COL и Комисията изтъкват, че Съдът е компетентен rationae temporis, тъй като от една страна, ако главното производство започва със сигурност през февруари 2003 г., то продължава до постановяването на решението на председателя на регулаторния орган от 20 януари 2005 г., а от друга страна, по силата на чешкото законодателство решението на регулаторния орган от 30 април 2004 г. е отменено, а новото решение е постановено на 20 януари 2005 г. Освен това ТО2 уточнява, че целта на последното решение, което има конститутивен, а не установителен характер, е не да установи властнически задълженията, породени от настъпили преди това факти, а да постави основите на бъдещи правни задължения.

19      От акта за препращане е видно, че подадената от COL молба до регулаторния орган, с която се иска TO2 да бъде задължено да му осигури взаимно свързване с ADSL мрежата, е разгледана и въз основа на нея този орган постановява решение на 30 април 2004 г., тоест преди датата на присъединяване на Чешката република към Съюза.

20      Това решение обаче е отменено на 9 септември 2004 г. и ново решение е постановено на 14-и същия месец. След обжалване последното е потвърдено от председателя на регулаторния орган на 20 януари 2005 г. То се счита от страните за окончателно и подлежащо на изпълнение.

21      Следва да се напомни, без да е необходимо да се разглеждат последиците от отмяната на решение съгласно чешкото право, че от една страна, оспорваното в главното производство решение е прието след присъединяването на Чешката република към Съюза и урежда едно положение занапред, а не за минал момент, а от друга страна, че националният съд поставя на Съда въпроса относно приложимото към спора по главното производство общностно право.

22      Тъй като преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на общностното право, Съдът се произнася, без по принцип да е необходимо да разглежда обстоятелствата, при които националните юрисдикции са се обърнали към него с въпроси и възнамеряват да приложат разпоредбата от общностното право, чието тълкуване искат (Решение от 5 декември 1996 г. по дело Reisdorf, C‑85/95, Recueil, стр. I‑6257, точка 15).

23      Различно е положението само в хипотезите, в които разпоредбата от общностното право, чието тълкуване се иска, не е приложима към фактите по главното производство, тъй като същите са настъпили преди присъединяването на нова държава-членка към Съюза (вж. в този смисъл Решение от 10 януари 2006 г. по дело Ynos, C‑302/04, Recueil, стр. I‑371, точки 35 и 36), или в които е очевидно, че съответната разпоредба не може да бъде приложена (вж. Решение по дело Reisdorf, посочено по-горе, точка 16).

24      В конкретния случай обаче това не е така. Следователно Съдът е компетентен да тълкува посочените по-горе директиви и трябва да отговори на въпросите, поставени от препращащата юрисдикция.

 По преюдициалните въпроси

25      Следва да се разгледат заедно първи, втори и трети въпрос, с които препращащата юрисдикция по същество иска да се установи дали предвид приложимите общностни разпоредби след 1 май 2004 г. регулаторният орган има право да наложи на предприятие, което предоставя далекосъобщителни услуги и има значително въздействие върху пазара на далекосъобщения, задължението да сключи договор за взаимно свързване на мрежата си с тази на друг оператор.

26      В това отношение е необходимо да се уточни, предвид член 27 от Рамковата директива и член 7, параграф 1 от Директивата за достъпа, отнасящи се до преходните разпоредби, които могат да бъдат приложени, независимо дали тези директиви са транспонирани, че Директива 97/33, за която е установено, че е транспонирана в чешкото право със Закон № 151/2000, продължава да поражда последици в необходимата степен.

27      Следователно, както правилно твърди Комисията, регулаторният орган може да действа в рамките на Директива 97/33.

28      С оглед на изложеното по-горе, на първи, втори и трети въпрос следва да се отговори, че по силата на преходните разпоредби на Рамковата директива и на Директивата за достъпа регулаторният орган има право да се произнесе по отношение на задължението на предприятие, което предоставя далекосъобщителни услуги и има значително въздействие върху пазара по смисъла на Директива 97/33, да сключи договор за взаимно свързване на мрежата си с тази на друг оператор, след 1 май 2004 г., в рамките на разпоредбите на Директива 97/33.

29      Имайки предвид отговора, даден на първи, втори и трети въпрос, не е необходимо да се отговори на четвърти въпрос.

 По съдебните разноски

30      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

По силата на преходните разпоредби на Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) и на Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) Český telekomunikační úřad има право да се произнесе по отношение на задължението на предприятие, което предоставя далекосъобщителни услуги и има значително въздействие върху пазара по смисъла на Директива 97/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. относно взаимната свързаност в далекосъобщенията с оглед осигуряване на общодостъпна услуга и оперативна съвместимост чрез прилагане на принципите на предоставяне на отворена мрежа (ONP), изменена с Директива 98/61/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г., да сключи договор за взаимно свързване на мрежата си с тази на друг оператор, след 1 май 2004 г., в рамките на разпоредбите на изменената Директива 97/33.

Подписи

---

* Език на производството: чешки.