Дело C-44/06

Gerlach und Co. mbH

срещу

Hauptzollamt Frankfurt (Oder)

(преюдициално запитване, отправено от

Finanzgericht des Landes Brandenburg)

„Митнически съюз — Общностен транзит — Доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото на извършване на нарушението — Тримесечен срок — Предоставяне на срока след приемане на решението за събиране на вносните мита“

Решение на Съда (пети състав) от 8 март 2007 г.  

Резюме на решението

Свободно движение на стоки — Общностен транзит — Външен общностен транзит

(член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87 на Комисията)

Член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87 относно разпоредбите за прилагане, както и относно мерките за опростяване на режима на общностен транзит, изменен с Регламент (ЕИО) № 1429/90, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение, не може да предостави на главното отговорно лице тримесечния срок за представяне на доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където действително е извършено нарушението или нередността, след приемане на решението за събиране на вносните мита в рамките на административното производство по обжалване на това решение.

В действителност подобно закъсняло уведомяване за този срок противоречи на разпоредбите на член 11а, параграф 2 и нарушава правото на главното отговорно лице, произтичащо от тази разпоредба, да изложи по подходящ начин своята гледна точка относно редовността на транзитната операция, преди приемането на решението за събиране, на което е адресат и което съществено засяга неговите интереси.

(вж. точки 37, 39 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

8 март 2007 година(*)

„Митнически съюз — Общностен транзит — Доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото на извършване на нарушението — Тримесечен срок — Предоставяне на срока след приемане на решението за събиране на вносните мита“

По дело C‑44/06

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Finanzgericht des Landes Brandenburg [Финансов съд в провинция Бранденбург] (Германия) с акт от 12 октомври 2005 г., постъпил в Съда на 30 януари 2006 г., в рамките на производство по дело

Gerlach und Co. mbH

срещу

Hauptzollamt Frankfurt (Oder),

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г‑н R. Schintgen, председател на състав, г‑н A. Tizzano (докладчик) и г‑н A. Borg Barthet, съдии,

генерален адвокат: г‑жа E. Sharpston,

секретар: г‑н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–       за Gerlach und Co. mbH, от г‑н G. Schemmann, Steuerberater, подпомаган от адв. T. Krüger, Rechtsanwalt,

–       за Комисията на Европейските общности, от г‑жа J. Hottiaux, в качеството на представител, подпомагана от адв. B. Wägenbaur, avocat,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1       Преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87 на Комисията от 27 март 1987 година относно разпоредбите за прилагане, както и относно мерките за опростяване на режима на общностен транзит (ОВ L 107, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 1429/90 на Комисията от 29 май 1990 година (ОВ L 137, стр. 21, наричан по-нататък „Регламент № 1062/87“).

2       Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между дружество Gerlach & Co mbH (наричано по-нататък „Gerlach“) и Hauptzollamt Frankfurt (Oder) [Главна митническа служба във Франкфурт] (наричана по-нататък „Hauptzollamt“) във връзка със събирането на вносни мита.

 Общностна правна уредба

3       Към момента на настъпването на обстоятелствата по главното производство режимът на общностния транзит е уреден, от една страна, с Регламент (ЕИО) № 222/77 на Съвета от 13 декември 1976 година относно общностния транзит (ОВ 1977, L 38, стр. 1), изменен с Регламент (ЕИО) № 474/90 на Съвета от 22 февруари 1990 година (ОВ L 51, стp. 1, наричан по-нататък „Регламент № 222/77“), и от друга страна, с Регламент № 1062/87.

4       Разпоредбата на член 36, параграф 1 от Регламент № 222/77 гласи:

„Когато бъде установено, че по време или във връзка с транзитна операция в Общността в определена държава-членка е допуснато нарушение, събирането на митата и другите сборове, които могат да бъдат дължими, се извършва от тази държава-членка в съответствие с нейните законодателни, подзаконови и административни разпоредби, без да се отнема възможността за наказателно преследване.“ [неофициален превод]

5       За случаите, в които мястото на извършване на нарушението или на нередността не може да се установи, параграфи 2 и 3 от този член предвиждат редица презумпции, които дават възможност за избягване на спорове за компетентност.

6       По-конкретно член 36, параграф 3 от Регламент № 222/77 гласи:

„Когато пратката не бъде представена в получаващото митническо учреждение и мястото, където е било извършено нарушението или нередността не може да се установи, това нарушение или нередност се смятат за извършени:

–       в държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение

или

–       в държавата-членка, към която принадлежи транзитното митническо учреждение в точката на влизане в Общността, на което е дадено съобщение за транзита,

освен ако, в подлежащ на определяне срок, на компетентните органи се прeдстави убедително доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където действително е извършено нарушението или нередността.

Ако не се представи подобно доказателство и по този начин се приеме, че споменатото нарушение или нередност са били извършени в отправната държава-членка или в държавата-членка на влизане, посочена в първи параграф, второ тире, митата и другите сборове по отношение на съответните стоки се събират от тази държава-членка съгласно нейните законодателни, подзаконови и административни разпоредби.

[…]“ [неофициален превод]

7       Разпоредбата на член 11а от Регламент № 1062/87 гласи:

„1.      Когато пратката не бъде представена в получаващото митническо учреждение и мястото, където е било извършено нарушението или нередността не може да се установи, отправното митническо учреждение уведомява главното отговорно лице за този факт колкото се може по-скоро и във всеки случай преди края на единадесетия месец след датата на регистриране на декларацията за транзит в Общността.

2.      Уведомлението, посочено в параграф 1, по-специално посочва срока, в който на отправното митническо учреждение трябва да се представи доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където действително е било извършено нарушението или нередността, което да задоволи компетентните органи.

Този срок е три месеца от датата на уведомлението, посочено в параграф 1. Ако споменатото доказателство не се представи до изтичането на този срок, компетентната държава-членка взима мерки за събирането на митата и другите сборове. В случаите, когато тази държава-членка не е държавата, в която се намира отправното митническо учреждение, последното трябва незабавно да информира споменатата държава-членка.“ [неофициален превод]

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

8       От акта за препращане е видно, че на 6 и на 13 юли 1990 г., по искане на Gerlach, Hauptzollamt поставя в режим на общностен транзит две пратки с живи телета от Полша, с направление митническото учреждение в Барселона (Испания).

9       С получаването от митническите власти в La Jonquera (Испания) и в Барселона на подпечатаните разписки, установяващи представянето на тези пратки в получаващата митница, Hauptzollamt изпълнява изискванията на общностния транзитен режим.

10     Разследвания, проведени впоследствие от Комисията на Европейските общности и от службите на митническия инспекторат в Потсдам и Хановер обаче показват, че испанските печати, положени върху горепосочените разписки, са подправени и че при превоза на едрия рогат добитък са допуснати нередности. Точното място на тези нередности не е могло да бъде установено.

11     Впоследствие, на 30 януари и 4 февруари 1992 г. Hauptzollamt изпраща до Gerlach, в качеството му на главно отговорно лице в транзитната процедура, два акта за установяване на митнически задължения, насочени към последващо събиране на дължимите вносни мита за двете разглеждани пратки.

12     Gerlach подава жалба срещу тези актове и същевременно прави искане за спиране на изпълнението.

13     С писмо от 2 април 1992 г. Hauptzollamt уведомява Gerlach за това, че изпратените стоки не са представени в получаващото митническо учреждение, и го уведомява за възможността до 7 юли 1992 г. да представи доказателство за редовното приключване на транзитните операции или за мястото, на което нарушенията или нередностите са действително извършени. Изпълнението на двата акта за установяване на митнически задължения е спряно до изтичането на този срок.

14     След изтичането на горепосочения срок, в който Gerlach не представя исканите доказателства, Hauptzollamt, с решение от 28 юли 1998 г., отхвърля жалбата като неоснователна.

15     Непосредствено след това Gerlach подава пред Finanzgericht des Landes Brandenburg жалба за отмяна на актовете за установяване на митнически задължения и на решението, постановено при обжалването по административен ред.

16     В своята жалба Gerlach твърди, че Hauptzollamt му предоставя тримесечния срок, предвиден в член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87, едва след като взема решение за събиране на вносните мита. В това отношение той се позовава на Решение на Съда от 21 октомври 1999 г. по дело Lensing & Brockhausen (C‑233/98, Recueil, стр. I‑7349), от което е видно, че в случай на неизпълнение на режима на транзит отправната държава-членка е оправомощена да събере митата от главното отговорно лице едва след като предварително му укаже, че то може в тримесечен срок да представи доказателство за мястото на действителното извършване на нарушението или на нередността.

17     Hauptzollamt възразява на този довод на Gerlach, като посочва, че въпросният тримесечен срок във всички случаи му е предоставен в рамките на административното производство по обжалване. Следователно това представлявало поправяне на евентуален порок на производството, свързан с определянето на горепосочения срок.

18     При тези условия Finanzgericht des Landes Brandenburg решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Оправомощена ли е национална митническа администрация да осчетоводява митата преди да предостави срока за установяване на мястото на извършване на нарушението или на нередността, предвиден в член 11а, параграф 2 от [Регламент № 1062/87], и надлежно да определя този срок за първи път в хода на съдебното производство по обжалване?“

19     Препращащата юрисдикция е склонна да даде положителен отговор на поставения въпрос. Тя преценява, че държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение, може да осчетоводява митата преди да предостави тримесечния срок по член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87, щом като този срок е предоставен на главното отговорно лице в рамките на административното производство по обжалване.

20     Според Finanzgericht митническата администрация трябвало по принцип първо да предостави на главното отговорно лице въпросния срок и едва след неговото изтичане да започне събирането на митата. Не било забранено обаче поредността на тези процедури да бъде обратна. Всъщност според препращащата юрисдикция от значение е тримесечният срок действително да бъде предоставен на главното отговорно лице и следователно да му бъде предоставена конкретна възможност да представи исканите доказателства преди приключването на процедурата по събиране на митата. Впрочем актът за установяване на митнически задължения, който е предмет на жалба, не би могъл да има окончателен характер. Следователно, ако националният орган е предоставил въпросния срок в рамките на административното производство по обжалване, главното отговорно лице все пак е щяло да има възможност да представи необходимите доказателства и по този начин да постигне отмяна на обжалвания акт. Ето защо, дори и в този случай правата на главното отговорно лице биха били спазени.

21     Макар да признава, че в посоченото по-горе Решение по дело Lensing & Brockhausen, както и в Решение от 20 януари 2005 г. по дело Honeywell Aerospace (C‑300/03, Recueil, стр. I‑689), Съдът приема, че отправната държава-членка може да предприема събиране на митата само в случаите, в които посочи на главното отговорно лице, че разполага с въпросния тримесечен срок, Finanzgericht същевременно счита, че разрешението, възприето в тези съдебни решения, не намира приложение в конкретния случай.

22     В действителност Finanzgericht установява, от една страна, че по делата, довели до тези решения, на главните отговорни лица не е определен какъвто и да било срок, докато в конкретния случай е определен срок след приемане на акта за установяване на митнически задължения, но преди той да придобие окончателен характер. От друга страна, в посоченото по-горе Решение по дело Honeywell Aerospace Съдът не дава тълкуване на член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87, който е предмет на това дело, а на последвалата го разпоредба, а именно член 379, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3).

 По преюдициалния въпрос

23     Със своя въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87 трябва да се тълкува в смисъл, че държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение, може да предостави на главното отговорно лице тримесечния срок за представяне на доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където нарушението или нередността са действително извършени, след приемане на решението за събиране на вносните мита, в рамките на административното производство по обжалване на това решение.

 Доводи на страните

24     Gerlach и Комисията считат, че отправната държава-членка не може да определя и да събира вносни мита освен в случаите, когато разглежданият в главното производство тримесечен срок е изтекъл, без да е представено доказателство за редовността на операцията, или когато доказателствата, предоставени от главното отговорно лице, са недостатъчни.

25     Това тълкуване се основавало на посочените по-горе решения по дело Lensing & Brockhausen, както и по дело Honeywell Aerospace, в които Съдът вече бил обсъдил въпроса, повдигнат в главното производство от Finanzgericht. Текстът на тези решения бил недвусмислен и техният диспозитив бил напълно приложим по аналогия към случая по главното производство.

26     Всъщност според Gerlach и Комисията посоченото тълкуване произтичало от самото съдържание на член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87, което задължава, на първо място, да се определи разглежданият в главното производство тримесечен срок и след това, на второ място, ако изискуемите доказателства не бъдат представени в този срок, да се предприеме събирането на митата и на другите сборове.

27     Комисията добавя, че възприетото тълкуване също така се потвърждава от целта на тази разпоредба, а именно гарантиране на бързо събиране на митата чрез насърчаване на главното отговорно лице да сътрудничи активно за изясняване на положението. Впрочем предоставянето от отправната държава-членка на разглеждания срок в главното производство след събирането на митата било в противоречие с тази цел.

28     Всъщност, ако след решението за събиране на вносните мита, главното отговорно лице беше успяло да установи в предписания срок, че нередностите са извършени в друга държава-членка, която би следвало тогава да предприеме събирането, отправната държава-членка би трябвало да оттегли вече постановеното решение и да препрати преписката на компетентната държава-членка. Недостатък на това тълкуване било забавянето на процедурата, което възпрепятствало полезното действие на определянето на такъв срок.

29     Накрая Комисията подчертава, че предлаганото решение е в съответствие с общите принципи на общностното право. Всъщност, било безспорно, че в случаите, в които административно производство предвижда правото на заинтересованото лице да бъде изслушано, правният акт, с който приключва това производство, може да бъде приет едва след изслушване на заинтересованото лице.

 Отговор на Съда

30     По силата на член 36, параграф 3 от Регламент № 222/77, когато при положение, сходно с това по главното производство, дадена пратка не бъде представена в получаващото митническо учреждение и мястото на нарушението или на нередността не може да се установи, това нарушение или нередност се смятат за извършени в държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение, освен ако, в подлежащ на определяне срок, не бъде представено доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където нарушението или нередността са били действително извършени.

31     Член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87 уточнява по-нататък, че когато дадена пратка не бъде представена в получаващото митническо учреждение и мястото на нарушението или на нередността не може да се установи, отправното митническо учреждение уведомява главното отговорно лице за този факт колкото се може по-скоро и във всеки случай преди края на единадесетия месец след датата на регистриране на декларацията за транзит в Общността.

32     По смисъла на параграф 2 на същия член споменатото уведомление посочва по-специално срока, в който на отправното митническо учреждение трябва да се представи доказателството за редовността на транзитната операция или за мястото, където нарушението или нередността са били действително извършени, което да задоволи компетентните органи. Този срок е три месеца от датата на уведомлението по параграф 1. Ако споменатото доказателство не бъде представено след изтичането на този срок, компетентната държава-членка взима мерки за събирането на митата и другите сборове.

33     Съдът всъщност вече е отсъдил, че от самата редакция на член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87, както и от последвалите го идентични разпоредби, а именно член 49, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1214/92 на Комисията от 21 април 1992 година относно разпоредбите за прилагане, както и относно мерките за облекчаване на режима на общностен транзит (ОВ L 132, стр. 1) и член 379, параграф 2 от Регламент № 2454/93, е видно, че уведомлението от отправното митническо учреждение до главното отговорно лице относно срока, в който исканите доказателства могат да бъдат представени, има задължителен характер и трябва да предшествува събирането на митническите задължения (вж. в този смисъл Решение от 14 април 2005 г. по дело Комисия/Нидерландия, C‑460/01, Recueil, стр. I‑2613, точки 62 и 80).

34     Съдът е подчертавал освен това, че този срок има за цел да защити интересите на главното отговорно лице, като му даде тримесечен срок, за да представи, когато това е необходимо, доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където нередността или нарушението са действително извършени (вж. Решение от 14 ноември 2002 г. по дело SPKR, C‑112/01, Recueil, стр. I‑10655, точка 38 и Решение по дело Honeywell Aerospace, посочено по-горе, точка 24).

35     Следователно държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение, може да предприеме събиране на вносните мита само в случаите, в които предварително посочи на главното отговорно лице, че разполага с тримесечен срок за представяне на исканите доказателства и ако последните не бъдат представени в указания срок (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Lensing & Brockhausen, точка 29, както и Решение по дело Honeywell Aerospace, точка 23).

36     При тези условия горепосоченият срок не може да бъде предоставен за първи път след вземане на решението на компетентните органи да предприемат събиране на вносните мита, в рамките на административното производство по обжалване на това решение. Същото се отнася на още по-силно основание до случай като този по главното производство, в който това решение подлежи на незабавно изпълнение.

37     В действителност подобно закъсняло уведомяване за този срок противоречи на разпоредбите на член 11а, параграф 2, от Регламент № 1062/87 и нарушава правото на главното отговорно лице да изложи по подходящ начин своята гледна точка относно редовността на транзитната операция, преди приемането на решението за събиране, на което е адресат и което съществено засяга неговите интереси.

38     Впрочем спазването на това право представлява основен принцип на общностния правопорядък, който трябва да се гарантира във всяко производство, включително и в производство във връзка с общностен транзит, което е образувано срещу едно лице и може да завърши с увреждащ акт (вж. в този смисъл Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др., C‑32/95 P, Recueil, стр. I‑5373, точки 21 и 30, Решение от 21 септември 2000 г. по дело Mediocurso/Комисия, C‑462/98 P, Recueil, стр. I‑7183, точка 36 и Решение от 9 юни 2005 г. по дело Испания/Комисия, C‑287/02, Recueil, стр. I‑5093, точка 37).

39     Следователно на поставения въпрос следва да се отговори, че член 11а, параграф 2 от Регламент № 1062/87 трябва да се тълкува в смисъл, че държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение, не може да предостави на главното отговорно лице тримесечния срок за представяне на доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където действително е извършено нарушението или нередността, след приемане на решението за събиране на вносните мита в рамките на административното производство по обжалване на това решение.

 По съдебните разноски

40     С оглед на обстоятелството, че за страните по главния спор настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 11а, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1062/87 на Комисията от 27 март 1987 година относно разпоредбите за прилагане, както и относно мерките за опростяване на режима на общностен транзит, изменен с Регламент (ЕИО) № 1429/90 на Комисията от 29 май 1990 година, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата-членка, към която принадлежи отправното митническо учреждение, не може да предостави на главното отговорно лице тримесечния срок за представяне на доказателство за редовността на транзитната операция или за мястото, където действително е извършено нарушението или нередността, след приемане на решението за събиране на вносните мита в рамките на административното производство по обжалване на това решение.

Подписи

---

* Език на производството: немски.