—

за Willy Kempter KG, от адв. K. Makowe, Rechtsanwalt,

—

за Чешка република, от г-н T. Boček, в качеството на представител,

—

за Република Финландия, от г-жа E. Bygglin, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности от г-н F. Erlbacher и г-н T. van Rijn, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на принципа на сътрудничество, произтичащ от член 10 ЕО, разгледан в светлината на Решение от 13 януари 2004 г. по дело Kühne & Heitz (C-453/00, Recueil, стp. I-837).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Willy Kempter KG (по-нататък „Kempter“) и Hauptzollamt Hamburg-Jonas (Главна митническа служба, по-нататък „Hauptzollamt“) по повод прилагането на § 28 и § 51 от Закона за административното производство (Verwaltungsverfahrensgesetz) от 25 май 1976 г. (BGBl. 1976 I, стp. 1253, по-нататък „VwVfG“).

3

Член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година за определяне на подробни общи правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 351, стp. 1) има следното съдържание:

„Без да се засяга прилагането на членове 5 и 16, изплащането на възстановяването зависи от представянето на доказателства, че продуктите, за които е приета декларация за износ, са напуснали в същото състояние митническата територия на Общността, най-късно в срок от шестдесет дни, считано от датата на приемане на декларацията.“ [неофициален превод]

4

Член 5, параграф 1 от Регламент № 3665/87 гласи:

„Изплащането на възстановяването, диференцирано или недиференцирано, зависи освен от условието продуктът да е напуснал митническата територия на Общността, от условието продуктът, освен ако е погинал по време на превоза при форсмажорни обстоятелства, да е внесен в трета страна или, според случая, в определена трета страна в срок от дванадесет месеца от приемането на декларацията за износ:

[…]“ [неофициален превод]

5

§ 48, алинея 1, първо изречение от VwVfG предвижда, че дори когато вече не може да бъде обжалван, един незаконосъобразен административен акт може да бъде оттеглен изцяло или отчасти, като оттеглянето може да има действие занапред или обратно действие.

6

§ 51 от VwVfG се отнася до възобновяването на приключилите с окончателен административен акт производства. Алинея 1 от него предвижда, че по искане на заинтересуваното лице съответният орган трябва да се произнесе по отмяната или изменението на един окончателен административен акт:

7

В алинея 3 от този параграф се уточнява, че искането за това трябва да бъде направено в срок от три месеца, считано от деня, в който заинтересуваното лице е узнало обстоятелствата, позволяващи възобновяването на производството.

8

От акта за препращане се установява, че през периода между 1990 и 1992 г. Kempter изнася говеда към различни арабски страни и към бивша Югославия. На това основание в съответствие с действащия по това време Регламент № 3665/87 то иска и получава възстановявания при износ от Hauptzollamt.

9

По повод на едно разследване Betriebsprüfungsstelle Zoll (Служба за контрол на митниците) на Oberfinanzdirektion (Регионална дирекция на финансите) на Frеiburg установява, че преди вноса им в посочените страни част от животните са били мъртви или са били заклани по спешност по време на превоза или на карантината в държавите по местоназначението.

10

Поради това с решение от 10 август 1995 г. Hauptzollamt иска от Kempter връщане на възстановяването при износ, което то е получило.

11

Kempter подава жалба срещу това решение, без обаче да сочи нарушения на общностното право. С решение от 16 юни 1999 г. Finanzgericht Hamburg [Съд по финансовоправни спорове] отхвърля жалбата по съображения, че жалбоподателят не представя доказателства за вноса на животните в трета страна през дванадесетте месеца, следващи датата на приемането на декларацията за износ, съгласно изискването на член 5, параграф 1, буква а) от Регламент № 3665/87 за заплащане на възстановяванията. С определение от 11 май 2000 г. Bundesfinanzhof [Федерален съд по финансовоправни спорове] отхвърля като последна инстанция подадената от Kempter въззивна жалба срещу това решение.

12

По този начин решението на Hauptzollamt от 10 август 1995 г. за връщане на полученото възстановяване при износ става окончателно.

13

В Решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stärke (C-110/99, Recueil, стp. I-11569, точка 48) Съдът на Европейските общности приема, че условието, според което стоките трябва да са внесени в трета страна, за да бъдат предоставени предвидените в общностен регламент възстановявания при износ, може да се противопостави на бенефициента на възстановяванията само преди отпускането им.

14

По друго дело на 21 март 2002 г. Bundesfinanzhof се произнася с решение, с което прилага така направеното от Съда тълкуване. Kempter твърди, че е узнало за това съдебно решение на 1 юли 2002 г.

15

Като се позовава на това решение на Bundesfinanzhof, на 16 септември 2002 г., т.е. около 21 месеца след произнасянето на Решение по дело Emsland-Stärke, посочено по-горе, Kempter иска от Hauptzollamt на основание на § 51, алинея 1 от VwVfG преразглеждане и оттегляне на административното решение за връщане на възстановяването при износ.

16

С решение от 5 ноември 2002 г. Hauptzollamt отхвърля искането на Kempter, като подчертава, че промяната в съдебната практика не означава изменение на правото, което единствено може да обоснове възобновяване на производството в съответствие с § 51, алинея 1, първо тире от VwVfG. На 25 март 2003 г. е отхвърлена и жалбата по административен ред срещу това решение.

17

Тогава Kempter сезира отново Finanzgericht Hamburg, като между другото поддържа, че в случая са изпълнени условията за преразглеждане на окончателно административно решение, изложени от Съда в Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, и че следователно административното решение за връщане на възстановяването при износ на Hauptzollamt от 10 август 1995 г. трябва да бъде отменено.

18

В акта си за препращане Finanzgericht Hamburg установява първо, че в светлината на Решение по дело Emsland-Stärke, посочено по-горе, както и на решението на Bundesfinanzhof от 21 март 2002 г., административното решение за връщане на полученото възстановяване при износ на Hauptzollamt от 10 август 1995 г. е незаконосъобразно. След това той си задава въпроса, дали при това положение Hauptzollampt е длъжна да преразгледа решението, което междувременно е станало окончателно, след като жалбоподателят не се е позовал нито пред Finanzgericht Hamburg, нито пред Bundesfinanzhof на неправилно тълкуване на общностното право, а именно на член 5, параграф 1 от Регламент № 3665/87.

19

Препращащата юрисдикция припомня, че в Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, Съдът приема, че:

„Принципът на сътрудничеството, произтичащ от член 10 ЕО, задължава административния орган, сезиран с искане в този смисъл, да преразгледа окончателното административно решение, за да вземе предвид възприетото междувременно от Съда тълкуване на съответната разпоредба, когато

20

Що се отнася до първите две условия, изброени в предходната точка, Finanzgericht Hamburg смята, че в случая те са изпълнени, доколкото от една страна, по силата на § 48, алинея 1, първо изречение от VwVfG Hauptzollamt има правомощието да оттегли решението си за връщане на полученото възстановяване при износ от 10 август 1995 г., а от друга страна, това административно решение действително е станало окончателно по силата на Определението от 11 май 2000 г. на Bundesfinanzhof, който се е произнесъл като последна инстанция.

21

Що се отнася до третото условие, споменато в Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, Finanzgericht Hamburg иска да бъде установено дали то трябва да се тълкува в смисъл, че от една страна, заинтересуваното лице трябва да е обжалвало по съдебен ред административния акт, основавайки се на общностното право, а от друга страна, националният съд да е отхвърлил жалбата, без да е отправил до Съда преюдициално запитване. Ако е така, в случая това условие не би могло да се счита за изпълнено и следователно жалбата на жалбоподателя в главното производство би трябвало да се отхвърли, тъй като Kempter не се е позовало на неправилно тълкуване на общностното право нито пред Finanzgericht Hamburg, нито пред Bundesfinanzhof.

22

Finanzgericht Hambourg смята, че все пак въз основа на Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, може да се заключи, че в случая, дал повод за това решение, жалбоподателят също не е поискал да бъде отправено преюдициално запитване до Съда.

23

При мотивирането на акта за препращане Finanzgericht Hamburg освен това изразява становището, че когато самите национални юрисдикции не са разбрали значението на въпрос, свързан с тълкуването на общностното право, това не трябва да бъде в тежест на увредения частноправен субект.

24

Що се отнася до четвъртото условие, споменато в Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, Finanzgericht Hambourg смята, че то е изпълнено, ако веднага след като „действително е узнал“ за съответната практика на Съда, частноправният субект, който е увреден от несъвместимото с общностното право административно решение, „без забавяне“ или „без виновно забавяне“ поиска от администрацията да преразгледа това административно решение.

25

При обстоятелствата по главното производство, независимо че е подадено 21 месеца след произнасянето на Решение по дело Emsland-Stärke, посочено по-горе, искането за преразглеждане, подадено от Kempter до Hauptzollamt, не би могло да се счита за просрочено, с оглед на факта, че е депозирано едва на 16 септември 2002 г., т.е. в срок по-кратък от три месеца, считано от момента, в който Kempter твърди, че е узнал за съдебното решение, с което Bundesfinanzhof прилага Решение по дело Emsland-Stärke, посочено по-горе.

26

Доколкото администрацията трябва да прилага тълкуването на общностноправна разпоредба, дадено от Съда в решение по преюдициално запитване, към правоотношенията, възникнали преди това съдебно решение, препращащата юрисдикция се пита дали възможността да се иска преразглеждането и оттеглянето на административно решение, което е окончателно и нарушава общностното право, може да бъде неограничена във времето или напротив, тя трябва да бъде свързана с ограничен срок, обоснован със съображения за правна сигурност.

27

При тези условия Finanzgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

С първия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да установи дали Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, не налага преразглеждането и оттеглянето (rectius: поправяне) на административно решение, станало окончателно по силата на решение на действаща като последна инстанция юрисдикция, само ако жалбоподателят в главното производство се е позовал на общностното право в рамките на обжалването на това административно решение по съдебен ред съгласно вътрешното право.

29

Kempter, финландското правителство и Комисията на Европейските общности смятат, че е уместно на първия въпрос да бъде даден отрицателен отговор.

30

На първо място, Kempter отбелязва, че от член 234, трета алинея ЕО не следва, че страните по главния спор трябва да са се позовали пред националната юрисдикция на неправилно тълкуване на общностното право, за да бъде тя задължена да отправи преюдициално запитване. Комисията добавя, че такова условие не следва нито от мотивите, нито от диспозитива на Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе.

31

След това Kempter и Комисията отбелязват, че задължението на националните юрисдикции, които се произнасят като последна инстанция, да отправят преюдициално запитване в съответствие с член 234, трета алинея ЕО също не би трябвало да зависи от това дали страните са поискали такова запитване от тези юрисдикции.

32

Накрая, финландското правителство смята, от една страна, че необходимостта за страните по главното производство да са се позовали пред националната юрисдикция на неправилно тълкуване на общностното право би могла да направи на практика невъзможно упражняването на права, признати от общностния правен ред, и да бъде в противоречие с принципа на ефективността. От друга страна, не би трябвало увреденият гражданин да понесе последствията от това, че национална юрисдикция не е оценила значението на въпрос от общностното право.

33

Чешкото правителство, от своя страна, поддържа, че преразглеждането и оттеглянето на окончателно решение на администрацията могат да бъдат поставени в зависимост от условието заинтересуваното лице да е обжалвало това решение пред националните юрисдикции, позовавайки се на общностното право, единствено в случай че по силата на вътрешното право същите тези юрисдикции нямат нито възможността, нито задължението да прилагат служебно общностното право и когато това обстоятелство не представлява пречка за спазването на принципите на равностойност и ефективност.

34

За да бъде даден отговор на първия въпрос, е уместно първо да се напомни, че според установената съдебна практика в рамките на своите правомощия всички органи на държавите-членки имат задължението да гарантират спазването на нормите на общностното право (вж. Решение от 12 юни 1990 г. по дело Германия/Комисия, C-8/88, Recueil, стр. I-2321, точка 13, както и Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, точка 20).

35

Уместно е също така да се припомни, че тълкуването, което Съдът дава на норма на общностното право при упражняване на предоставените му с член 234 ЕО правомощия, изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила (вж. по-специално Решение от 27 март 1980 г. по дело Denkavit italiana, 61/79, Recueil, стp. 1205, точка 16; Решение от 10 февруари 2000 г. по дело Deutsche Telekom, C-50/96, Recueil, стp. I-743, точка 43, както и Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, точка 21). С други думи, постановеното в производство по преюдициално запитване решение има не конститутивно, а чисто декларативно действие, като последица от което то произвежда действие от датата на влизане в сила на тълкуваната норма (вж. в този смисъл Решение от 19 октомври 1995 г. по дело Richardson, C-137/94, Recueil, стp. I-3407, точка 33).

36

От това следва, че по дело като разглежданото в главното производство така разтълкуваната норма на общностното право трябва да се прилага от административния орган в рамките на неговите правомощия дори към правоотношения, възникнали преди постановяването на решението на Съда в отговор на преюдициално запитване (вж. Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, точка 22, и в този смисъл Решение от 3 октомври 2002 г. по дело Barreira Pérez, C-347/00, Recueil, стp. I-8191, точка 44; Решение от 17 февруари 2005 г. по дело Linneweber и Akritidis, C-453/02 и C-462/02, Recueil, стp. I-1131, точка 41, както и Решение от 6 март 2007 г. по дело Meilicke и др., C-292/04, Recueil, стp. I-1835, точка 34).

37

Както Съдът припомня обаче, тази съдебна практика трябва да се тълкува в светлината на принципа на правната сигурност, който е сред общите принципи, признати в общностното право. В това отношение е важно да се отбележи, че окончателният характер на административното решение, постигнат след изтичането на разумни срокове за обжалване или, както в главното производство, чрез изчерпване на способите за защита, допринася за тази правна сигурност, поради което общностното право не изисква административният орган да е поначало длъжен да оттегли едно окончателно административно решение (Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, точка 24).

38

Съдът приема обаче, че въз основа на произтичащия от член 10 ЕО принцип на сътрудничеството особени обстоятелства могат да наложат на национален административен орган да преразгледа административно решение, станало окончателно след изчерпване на вътрешноправните способи за защита, за да се съобрази с възприето по-късно от Съда тълкуване на приложима в случая разпоредба на общностното право (вж. в този смисъл Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, точка 27, както и Решение от 19 септември 2006 г. по дело i-21 Germany и Arcor, C-392/04 и C-422/04, Recueil, стp. I-8559, точка 52).

39

Както припомня препращащата юрисдикция, в светлината на точки 26 и 28 от Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, между условията, които могат да обосноват такова задължение за преразглеждане, Съдът взима предвид по-специално обстоятелството, че решението на действаща като последна инстанция юрисдикция, по силата на което оспорваното административно решение е станало окончателно, от гледна точка на по-късна практика на Съда е основано на неправилно тълкуване на общностното право, възприето, без Съдът да е бил сезиран с преюдициално запитване при условията по член 234 ЕО, трета алинея ЕО.

40

Настоящото преюдициално запитване цели обаче единствено да бъде установено дали това условие е изпълнено само ако жалбоподателят в главното производство се е позовал на общностното право при обжалването по съдебен ред на съответното административно решение.

41

В това отношение е уместно да се подчертае, че въведената с член 234 ЕО система с цел да бъде гарантирано единството при тълкуването на общностното право в държавите-членки създава пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции чрез производство, което не зависи изобщо от инициативата на страните (вж. в този смисъл Решение от 27 март 1963 г. по дело Da Costa и др., 28/62—30/62, Recueil, стp. 59 и 76; Решение от 1 март 1973 г. по дело Bollmann, 62/72, Recueil, стp. 269, точка 4 и Решение от 10 юли 1997 г. по дело Palmisani, C-261/95, Recueil, стp. I-4025, точка 31).

42

Действително както уточнява генералният адвокат в точки 100—104 от заключението си, преюдициалното запитване се основава на диалог между две съдилища, чието начало зависи изцяло от преценката, която националната юрисдикция прави на релевантността и необходимостта от това запитване (вж. в този смисъл Решение от 16 юни 1981 г. по дело Salonia, 126/80, Recueil, стp. 1563, точка 7).

43

Освен това, както отбелязва Комисията и както изтъква генералният адвокат в точки 93—95 от заключението си, самият текст на Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, по-никакъв начин не сочи, че в рамките на съдебното обжалване по вътрешното право жалбоподателят трябва да повдигне въпроса от общностното право, станал по-късно предмет на преюдициалното решение на Съда.

44

Ето защо не би могло въз основа на Решение по дело Kühne & Heitz да бъде направен изводът, че с оглед на третото условие, изведено от това решение, страните трябва да са повдигнали пред националния съд съответния въпрос от общностното право. Всъщност за да бъде изпълнено това условие, е достатъчно или въпросът от общностното право, чието тълкуване се е оказало неправилно в светлината на по-късно решение на Съда, да е бил разгледан от действащата като последна инстанция национална юрисдикция, или да е можело да бъде разгледан служебно от нея.

45

В това отношение следва да се припомни, че макар общностното право да не задължава националните юрисдикции да разглеждат служебно правно основание, изведено от нарушаване на общностни разпоредби, когато разглеждането на това правно основание би ги задължило да излязат извън границите на определения от страните предмет на спора, тези юрисдикции са длъжни да разгледат служебно правните основания, изведени от задължителна общностна норма, когато съгласно националното право те имат задължението или възможността да го направят по отношение на една задължителна норма на националното право (вж. в този смисъл Решение от по дело Van Schijndel и Van Veen, C-430/93 и C-431/93, Recueil, стр. I-4705, точки 13, 14 и 22, както и Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Kraaijeveld и др. C-72/95, Recueil, стp. I-5403, точки 57, 58 и 60).

46

При това положение на първия поставен въпрос следва да се отговори, че в рамките на административно производство за преразглеждане на административно решение, станало окончателно по силата на съдебно решение, постановено от действаща като последна инстанция юрисдикция, като преразглеждането се иска, тъй като от гледна точка на по-късна практика на Съда съответното съдебно решение е основано на неправилно тълкуване на общностното право, общностното право не изисква жалбоподателят в главното производство да се е позовал на общностното право при обжалването на административното решение по съдебен ред съгласно вътрешното право.

47

С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали общностното право ограничава във времето възможността за подаване на искане за преразглеждане на окончателно административно решение.

48

Kempter подчертава отначало, че общностното право не съдържа никаква специална разпоредба във връзка със срока, в който се преклудира или се погасява по давност правото да се иска преразглеждане. То добавя след това, че съобразно Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, заинтересуваното лице може да се позове на правото си да иска преразглеждане на станалото окончателно административно решение само ако национална разпоредба допуска това. За да бъде взето решение дали това право е ограничено във времето или не, би трябвало да се вземат предвид националните разпоредби във връзка с давността.

49

Kempter изтъква също, че ако следва да се приложат по аналогия общностните разпоредби, уреждащи преклузивните и давностните срокове, неговото искане пак не би трябвало да се счита за просрочено, тъй като е било депозирано по-малко от три години след заключението на генералния адвокат по делото, дало повод за Решение по дело Emsland-Stärke, посочено по-горе, т.е. момента, от който би могло да се очаква изменение на трайно установената практика на германските юрисдикции.

50

Що се отнася до четвъртото условие, изведено от Съда в Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, чешкото и финландското правителства споделят изразеното от препращащата юрисдикция становище, според което така създаденият от Съда срок за искане на преразглеждане на станало окончателно административно решение би трябвало да бъде свързан с действителното узнаване на тази съдебна практика от заинтересуваното лице.

51

Те смятат освен това, че общностното право не е пречка за ограничаване във времето на правото да се иска преразглеждане на незаконосъобразно административно решение. Ето защо можело с националните процесуални норми да се предвиди, че искане от този вид трябва да бъде направено в определени срокове, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност.

52

Според Комисията вторият преюдициален въпрос се отнася само до периода между произнасянето на решението на Съда, от което произтича незаконосъобразността на административното решение, и направеното от Kempter искане за преразглеждане и оттегляне на административното решение.

53

Комисията сочи освен това, че принципът на процесуалната автономия на държавите-членки не позволява определянето на срок на общностно равнище. По съображения за правна сигурност тя предлага да бъде допълнено четвъртото условие, изведено от Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, като се предвиди, че то предполага заинтересуваното лице да е сезирало административния орган незабавно след като е узнало за преюдициалното решение на Съда, от което произтича незаконосъобразността на станалото окончателно административно решение, и то в срок, който започва да тече от произнасянето на решението на Съда и който е разумен от гледна точка на принципите на националното право и съобразен с принципите на равностойност и ефективност.

54

Що се отнася до въпроса за ограничаването във времето на възможността за подаване на искане за преразглеждане, уместно е първо да се напомни, че в случая, дал повод за Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, предприятието жалбоподател е поискало преразглеждане и поправка на административното решение в срок, който не надвишава трите месеца след узнаването му за Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Voogd Vleesimport en — export, (C-151/93, Recueil, стp. I-4915), от което произтича незаконосъобразността на административното решение.

55

Действително при преценката си на фактическите обстоятелства по случая, дал повод за Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, Съдът приема, че продължителността на срока, след който е било подадено искането за преразглеждане, трябва да бъде взета предвид и едновременно с посочените от препращащата юрисдикция други условия е основание за преразглеждането на оспорваното административно решение. Съдът не изисква все пак искането за преразглеждане задължително да е подадено незабавно след като жалбоподателят е узнал за практиката на Съда, на която се основава искането му.

56

Трябва да се приеме обаче, както отбелязва генералният адвокат в точки 132—134 от заключението си, че общностното право не налага никакъв точен срок за подаването на искане за преразглеждане. Ето защо четвъртото условие, посочено от Съда в Решение по дело Kühne & Heitz, посочено по-горе, не би могло да се тълкува като задължение съответното искане за преразглеждане да бъде подадено в точно определен срок, след като молителят е узнал за практиката на Съда, на която се основава самото искане.

57

Уместно е все пак да се уточни, че според постоянната съдебна практика при липса на общностна правна уредба в дадена област, във вътрешния правен ред на всяка държава-членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от общностното право, доколкото, от една страна, тези правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност) и от друга страна, доколкото не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (принцип на ефективността) (вж. по-специално Решение от 13 март 2007 г. по дело Unibet, C-432/05, Сборник, стp. I-2271, точка 43, както и Решение от 7 юни 2007 г. по дело Van der Weerd и др., C-222/05—C-225/05, Сборник, стp. I-4233, точка 28 и цитираната съдебна практика).

58

Така в интерес на правната сигурност Съдът е приел, че определянето на разумни преклузивни срокове за предявяване на права по административен или съдебен ред е съвместимо с общностното право (вж. в този смисъл Решение от 16 декември 1976 г. по дело Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral, 33/76, Recueil, стp. 1989, точка 5, както и Решение по дело Comet, 45/76, Recueil, стp. 2043, точки 17 и 18; Решение по дело Denkavit italiana, посочено по-горе, точка 23, Решение от 25 юли 1991 г. по дело Emmott, C-208/90, Recueil, стp. I-4269, точка 16; Решение по дело Palmisani, посочено по-горе, точка 28; Решение от 17 юли 1997 г. по дело Haahr Petroleum, C-90/94, Recueil, стp. I-4085, точка 48 и Решение от 24 септември 2002 г. по дело Grundig Italiana, C-255/00, Recueil, стp. I-8003, точка 34). В действителност такива срокове не могат да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от общностния правен ред (Решение по дело Grundig Italiana, посочено по-горе, точка 34).

59

От тази постоянна съдебна практика следва, че държавите-членки могат да изискват, в името на принципа на правната сигурност, искането за преразглеждане и за оттегляне на административно решение, станало окончателно и противоречащо на общностното право съгласно по-късното тълкуване на това право от Съда, да бъде направено пред компетентната администрация в разумен срок.

60

Ето защо на втория поставен въпрос следва да се отговори, че общностното право не поставя никакви ограничения във времето за подаване на искане за преразглеждане на окончателно административно решение. Държавите-членки обаче са свободни в съответствие с общностните принципи на ефективност и равностойност да предвидят разумни срокове за упражняване на правните средства за защита.

61

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: