I — Въведение

II — Правна уредба

А — Регламент № 17

Б — Насоките

III — Фактите

IV — Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение

V — Производството пред Съда

VI — По жалбата до Съда

А — Неспазване на критерий за изчисляване на глобите, за който се твърди, че е задължителен, а именно на критерия за „необходимостта“ в случай на увеличаване на равнището на глобата, и липса на мотиви в това отношение (първо и второ правно основание)

1. Предварителни бележки

2. Задължение за мотивиране на необходимостта да се увеличи равнището на глобите

а) Доводи на страните

б) Правни съображения

Б — Неотчитане на оборота в рамките на ЕИП като отправна точка за изчисляването на глобите (трето правно основание)

1. Предварителни бележки

2. Доводи на страните

3. Обжалваното съдебно решение и правни съображения

В — Нарушение на принципа на равно третиране при изчисляване на глобата (четвърто правно основание)

1. Доводи на страните

2. Правни съображения

Г — Грешка при прилагане на правото при определяне на последиците от картела на пазара (пето, шесто и седмо правно основание)

1. Предварителни бележки

2. Доводи на страните

3. Обжалваното съдебно решение

4. Правни съображения

Д — Грешка при прилагане на правото при определяне на момента на преустановяване на картела (осмо, девето, десето и единадесето правно основание)

1. Предварителни бележки

2. Нарушение на член 81 поради неправилно прилагане на правилата относно прекратяване на участието в картел

а) Доводи на страните

б) Обжалваното съдебно решение и правни съображения

3. Нарушение на член 81 ЕО по отношение на събранието в Anaheim

а) Доводи на страните

б) Обжалваното съдебно решение и правни съображения

4. Изопачаване на доказателства относно момента на прекратяване на картела или момента, в който ADM се оттегля от него

а) Преценка на документи на други участници в картела

i) Доводи на страните

ii) Обжалваното съдебно решение и правни съображения

б) Приписаната на Roquette записка

i) Доводи на страните

ii) Правни съображения

Е — Грешка при прилагане на правото в анализа относно смекчаващото обстоятелство, изведено от преустановяването на нарушението — неспазване на принципа за съобразяване с правилата, приети от самия субект (дванадесето правно основание, посочено при условията на евентуалност)

1. Доводи на страните

2. Обжалваното съдебно решение и правни съображения

VII — По съдебните разноски

VIII — Заключение

1.

Предмет на настоящото дело е жалба на дружеството Archer Daniels Midland Company (наричано по-нататък „ADM“ или „жалбоподателят“) срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности, постановено на 27 септември 2006 г. по дело Archer Daniels Midland/Комисия (Т-329/01, Recueil, стр. II-3255, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“). В това решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на ADM с главно искане за отмяна на два члена от Решение C(2001) 2931 окончателен, прието от Комисията на в производство по прилагане на член 81 от Договора за ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/E-1/36.756 — Натриев глюконат, наричано по-нататък „оспорваното решение“).

2.

Делото е относно последиците от участието на ADM през първата половина на 90-те години в ценови картел на пазара на натриевия глюконат, което ADM не оспорва по същество. Това дело има някои прилики с делото Daniels Midland и др./Комисия ( 2 ) във връзка с картел на пазара на аминокиселини, и по-специално лизин, също през първата половина на 90-те години.

3.

Всички посочени от ADM пред Първоинстанционния съд правни основания се отнасят до размера на наложената му глоба и са изведени, първо, от възможността по настоящия случай да се приложат Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, публикувани от Комисията през 1998 г. ( 3 ) (наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“); второ, те са изведени от тежестта на нарушението; трето, от неговата продължителност; четвърто, от наличието на смекчаващи обстоятелства; пето, от съдействието на ADM в административната процедура, и шесто, от спазването на правата на защита.

4.

С жалбата си ADM иска от Съда частична отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна или значително намаляване на глобата, наложена със спорното решение.

5.

За пореден път оплакванията са насочени основно срещу Насоките от 1998 г. ( 4 ), въпреки че сами по себе си те не се оспорват пряко и официално ( 5 ).

6.

Член 81 ЕО забранява „като несъвместими с общия пазар: всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на общия пазар“.

7.

Член 15, озаглавен „Глоби“, от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора ( 6 ), гласи следното в параграф 2:

„С решение Комисията може да наложи на предприятия или сдружения на предприятия глоби най-малко в размер от хиляда разчетни единици и най-много в размер от един милион разчетни единици, като последният размер може да достигне десет процента от оборота от предходната стопанска година от всяко от предприятията, участвало в нарушението, когато умишлено или поради небрежност:

[…]

С оглед определяне размера на глобата, освен тежестта на нарушението, следва да се отчете и неговата продължителност.“ [неофициален превод]

8.

Междувременно Регламент № 17 е заменен с Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора ( 7 ), който съгласно член 45 влиза в сила на

9.

Текстът на въведението на Насоките от 1998 г. ( 8 ) е следният:

„Установените по-долу принципи следва да гарантират прозрачността и безпристрастността на решенията на Комисията пред предприятията и също така пред Съда на Европейските общности, като същевременно потвърдят дискреционните правомощия, с които е овластена Комисията за определяне на глоби в рамките на 10% от общия оборот. Тези правомощия трябва въпреки това да се осъществяват при провеждане на последователна и недискриминационна политика, която съответства на преследваните цели за санкциониране на нарушенията на правилата на конкуренцията.“

10.

По-нататък в тях се изяснява, че новият метод за определяне на размера на глобите се основава на правила, които предвиждат изчисляването на основна сума, която може да се увеличи, за да се вземат предвид отегчаващи обстоятелства или да се намали, за да се вземат предвид смекчаващи обстоятелства. Правилата за определяне на глобата, които са посочени след това, включват следните етапи:

11.

В съответствие с точка 1 от Насоките от 1998 г. Комисията най-напред определя основната сума на глобата „в съответствие с тежестта и продължителността на нарушението“. По отношение на първия от тези два аспекта нарушенията се класират в три категории — „незначителни“, „сериозни“ и „много сериозни“ в зависимост от техния характер, действително отражение на пазара, където това може да бъде определено, а също и размера на съответния географски пазар (точка 1, част А от Насоките от 1998 г.). За всяка от тези три категории се изброяват критериите за класиране. Що се отнася до продължителността на нарушенията, точка 1, част Б от Насоките установява разграничение между нарушения с малка продължителност (по принцип по-малко от една година), нарушения със средна продължителност (по принцип от една до пет години) и нарушения за дълъг период (по принцип повече от пет години).

12.

След като се определи основната сума на глобата, точки 2 и 3 Насоките от 1998 г. определят, че следва да се провери дали сумата трябва да се увеличи поради отегчаващи обстоятелства ( 9 ) или да се намали поради смекчаващи обстоятелства, като сред последните текстът посочва „преустановяване[то] на нарушението веднага след намесата на Комисията (по-специално, когато тя извършва проверки)“ ( 10 ). На следващия етап (точка 4 от Насоките от 1998 г.) следва да се приложи Известието от 18 юли 1996 г. за неприлагане или намаляване на глобите ( 11 ).

13.

Точка 5, буква а) от Насоките от 1998 г. гласи по-специално следното:

„Става ясно, че окончателният размер, изчислен съгласно този метод (основна сума, увеличена или намалена на процентна основа), не може в никой случай да надвишава 10% от световния оборот на предприятията, както е установено в член 15, параграф 2 от Регламент № 17.“

14.

Насоките от 1998 г. са заместени от нова редакция през 2006 г. ( 12 ) (наричана по-нататък „Насоките от 2006 г.“). Тези нови насоки се прилагат във всички случаи, когато изложението на възраженията е нотифицирано след датата на публикуването им в Официален вестник (а именно след 1 септември 2006 г.) ( 13 ).

15.

По-долу са изложени фактите съгласно обжалваното съдебно решение.

16.

ADM е дружество майка на група предприятия, които упражняват дейност в сектора на преработката на зърнени култури и маслодайни семена. То се установява на пазара на натриев глюконат през 1990 г.

17.

Натриевият глюконат се числи към хелагообразуващите фактори, които представляват продукти, дезактивиращи металните йони в промишлените процеси. Тези процеси се използват включително в промишленото почистване (на бутилки или съдове), обработката на повърхности (против ръжда, обезмасляване, гравиране с алуминий) и пречистването на води. Затова хелагообразуващите фактори се използват в хранителната, козметичната, фармацевтичната, хартиената промишленост и в производството на бетон, както и в други производства. Натриевият глюконат се продава в целия свят и на световните пазари присъстват конкурентни предприятия.

18.

През 1995 г. от съвкупните продажби на натриев глюконат в света е реализиран оборот от около 58,7 милиона евро, а в Европейското икономическо пространство (ЕИП) — от около 19,6 милиона евро. Към момента на настъпване на фактите почти цялото световно производство на натриев глюконат е в ръцете на пет предприятия, а именно, първо, Fujisawa Pharmaceutical Co. Ltd (наричано по-нататък „Fujisawa“), второ, Jungbunzlauer AG (наричано по-нататък „Jungbunzlauer“), трето, Roquette Frères SA (наричано по-нататък „Roquette“), четвърто Glucona vof (наричано по-нататък „Glucona“), предприятие, което до декември 1995 г. се контролира съвместно от Akzo Chemie BV, дъщерно дружество, което принадлежи изцяло на Akzo Nobel NV (наричано по-нататък „Akzo“), и от Coöperatieve Verkoop- en Productievereniging van Aardappelmeel en Derivaten Avebe BA (наричано по-нататък „Avebe“), и пето, от ADM.

19.

През март 1997 г. американското Министерство на правосъдието уведомява Комисията, че в резултат от разследване на пазара на лизин и на лимонена киселина е започнало разследване и на пазара на натриев глюконат. През октомври и декември 1997 г., както и през февруари 1998 г., Комисията получава информация, че Akzo, Avebe, Glucona, Roquette и Fujisawa признават участието си в картел, в рамките на който са определяли цените на натриевия глюконат и са разпределяли обема на продажбите на този продукт в Съединените американски щати и другаде. В резултат от споразумения, сключени с американското Министерство на правосъдието, американските власти налагат глоби на тези предприятия, както и на ADM. Наложената на ADM глоба заради участието му в картела на пазара на натриев глюконат е включена в общата глоба от 100 милиона щатски долара (USD), платена в рамките на делата относно лизина и лимонената киселина.

20.

През февруари 1998 г. Комисията иска информация от основните производители, вносители, износители и купувачи на натриев глюконат в Европа. ADM не е сред адресатите на искането. След като получава искането за информация, Fujisawa установява контакт с Комисията, за да ѝ предложи съдействие и на 12 май 1998 г. ѝ представя писмена декларация и материали, включващи резюме на хронологията на картела и някои документи. През септември 1998 г. Комисията прави проверки в помещенията на Avebe, Glucona, Jungbunzlauer и Roquette.

21.

На 10 ноември 1998 г. Комисията изпраща искане за информация до ADM. На ADM ѝ съобщава, че има намерение да ѝ съдейства. По време на заседанието, проведено на , ADM представя „първоначален отчет във връзка със [своето] съдействие“. По-нататък, на , на Комисията са представени декларация от предприятието и документи, свързани с делото.

22.

На 2 март 1999 г. Комисията изпраща подробни искания за информация на Glucona, Roquette и Jungbunzlauer. С писма от , и тези предприятия заявяват желанието си да съдействат на Комисията и ѝ предоставят определена информация за картела. На Комисията изпраща допълнителни искания за информация на ADM, Fujisawa, Glucona, Roquette и Jungbunzlauer.

23.

Въз основа на предоставената ѝ информация на 17 май 2000 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на ADM и на останалите предприятия относно нарушение на член 81, параграф 1 ЕО и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (наричано по-нататък „Споразумението ЕИП“). ADM и всички останали предприятия представят писмени становища по възраженията на Комисията. Никоя от посочените страни не иска да бъде изслушана, нито оспорва по същество фактите по изложението на възраженията.

24.

След като иска допълнителна информация от ADM и останалите засегнати предприятия, на 2 октомври 2001 г. Комисията приема спорното решение, чийто диспозитив съдържа по-специално следните разпоредби:

„Член 1

[Akzo], [ADM], [Avebe], [Fujisawa], [Jungbunzlauer] и [Roquette] са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и — считано от 1 януари 1994 г. — член 53, параграф 1 от Споразумението ЕИП, като са взели участие в продължаващо споразумение и/или съгласувана практика в областта на натриевия глюконат.

Нарушението продължава:

[…]

Член 3

За нарушението, посочено в член 1, се налагат следните глоби:

[…]“ [неофициален превод]

25.

За да определи размера на глобите, в решението Комисията използва метода, изложен в Насоките от 1998 г., както и в Известието относно съдействието.

26.

На първо място, Комисията определя основния размер на глобата в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението.

27.

По отношение на тежестта на нарушението преди всичко тя счита, че съответните предприятия са допуснали много тежко нарушение с оглед на неговото естество, неговото конкретно въздействие върху пазара на натриев глюконат в ЕИП и обхвата на съответния географски пазар.

28.

По-нататък Комисията счита, че е необходимо да се вземе предвид действителният икономически капацитет на нарушителите да причинят вреда на конкуренцията и да определи глобата на равнище, което да гарантира, че тя ще има достатъчно възпиращо действие. Следователно, като се основава на световния оборот на предприятията от продажбата на натриев глюконат през 1995 г., последната година от нарушението, данните за която съобщават съответните предприятия вследствие на исканията за информация на Комисията и от които Комисията изчислява съответните пазарни дялове на тези предприятия, Комисията разделя последните в две категории. В първата категория тя поставя предприятията, които според данните на нейно разположение са притежавали дялове от световния пазар на натриев глюконат над 20%, а именно Fujisawa (35,54%), Jungbunzlauer (24,75%) и Roquette (20,96%). За тези предприятия Комисията определя първоначален размер на глобата от 10 милиона евро. Във втората категория тя поставя предприятията, които според данните на нейно разположеие са притежавали дялове от световния пазар на натриев глюконат под 10%, а именно Glucona (около 9,5%) и ADM (9,35%). За тези предприятия Комисията определя първоначален размер на глобата от 5 милиона евро, с други думи за Akzo и Avebe, които заедно са притежавали Glucona, от 2,5 милиона евро на всяко от тях.

29.

По-нататък, за да има глобата достатъчен възпиращ ефект и за да се вземе предвид обстоятелството, че големите предприятия притежават юридически и икономически познания и имат инфраструктури, които им дават възможност по-лесно да установят, че поведението им представлява нарушение, и да бъдат наясно с последиците, произтичащи от него съгласно законодателството в областта на конкуренцията, Комисията извършва допълнително адаптиране на първоначалния размер. Следователно при отчитане на размера и общите ресурси на съответните предприятия Комисията прилага мултипликационен коефициент от 2,5 към първоначалните размери, определени за ADM и Akzo, като ги увеличава, и по този начин определя размера на глобите съответно на 12,5 милиона евро в случая на ADM и на 6,25 милиона евро в случая на Akzo.

30.

Що се отнася до продължителността на извършеното от всяко предприятие нарушение, първоначалният размер освен това се увеличава с 10% годишно, което представлява увеличение от 80% за Fujisawa, Akzo, Avebe и Roquette, от 70% за Jungbunzlauer и от 35% за ADM.

31.

Така Комисията определя основния размер на глобата, която налага на ADM, на 16,88 милиона евро. Що се отнася до Akzo, Avebe, Fujisawa, Jungbunzlauer и Roquette, основният размер е определен съответно на 11,25, 4,5, 18, 17 и 18 милиона евро.

32.

На второ място, предвид утежняващите обстоятелства основният размер на наложената на Jungbunzlauer глоба е увеличен с 50% поради това, че предприятието е изиграло водеща роля в картела.

33.

На трето място, Комисията разглежда и отхвърля смекчаващите обстоятелства, посочени от някои предприятия, сред които и ADM.

34.

На четвърто и последно място, Комисията прилага дял Б от Известието относно съдействието и прави на Fujisawa „много съществено намаляване“ (по-конкретно 80%) на размера на глобата, която би му била наложена при липсата на съдействие. Освен това Комисията приема, че ADM не отговаря на условията, предвидени в дял В от това известие, за да се ползва от „съществено намаляване“ на размера на наложената му глоба. Накрая, съгласно дял Г от посоченото известие Комисията прави „значително намаляване“ от размера на глобата, наложена на ADM и на Roquette (по 40% на всяко от тях), както и на Akzo, на Avebe и на Jungbunzlauer (по 20% на всяко от тях).

35.

През 2001 г. пет от предприятията, на които е наложена глоба, сред които и ADM, обжалват оспорваното решение. Жалбата на ADM е внесена в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 декември 2001 г.

36.

ADM иска от Първоинстанционния съд да отмени член 1 от спорното решение, доколкото същото сочи или в него поне се приема, че то е участвало в нарушението след 4 октомври 1994 г. То иска и отмяна на член 3 от спорното решение, доколкото същото се отнася до него; а при условията на евентуалност, отмяна или съществено намаляване на размера на наложената му глоба. Накрая, то иска Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

37.

С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата и осъжда ADM да заплати съдебните разноски. От известието за доставяне е видно, че съдебното решение е съобщено на ADM на 2 октомври 2006 г.

38.

В жалбата, постъпила в секретариата на Съда на 11 декември 2006 г. ( 14 ), ADM моли Съда:

39.

Комисията иска жалбата до Съда да бъде отхвърлена и жалбоподателят ADM да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

40.

Срещу обжалваното съдебно решение ADM формулира 12 правни основания. Съгласно жалбата до Съда те всички се отнасят до размера на наложената глоба и се подразделят според съдържанието си в четири категории: нарушения на различни принципи за определяне на глобата, нарушения във връзка с критерия относно последиците от картела на пазара, нарушения във връзка с въпроса относно края на картела, и на последно място, при условията на евентуалност нарушение във връзка с отчитането на смекчаващо обстоятелство.

41.

По съображения за тематична последователност (които ще изложа накратко на съответните места по-долу) според мен е полезно за последващия анализ да обединя формулираните от жалбоподателя дванадесет правни основания по малко по-различен от предложения от него начин, без да се променя изцяло редът на представяне, избран от него в жалбата до Съда.

42.

Ще изложа и разгледам правните основания по жалбата до Съда в шест тематични раздела:

43.

Тъй като според мен всички посочени тук правни основания в крайна сметка се отнасят по-специално до определянето на размера на наложената на ADM глоба, като въведение бих искал да направя няколко общи бележки относно обхвата на контрола, поверен на Съда в рамките на обжалването.

44.

От член 225, параграф 1 ЕО и от член 58, параграф 1 от Статута на Съда следва, че по принцип предметът на жалбата до Съда трябва да се ограничава само до правни въпроси. Следователно преразглеждането на фактите по принцип е изключено ( 15 ).

45.

Във връзка с глобите, налагани в приложение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, следва да се отбележи, че в съответствие с член 229 ЕО Първоинстанционният съд разполага с пълна юрисдикция да правораздава. Когато Съдът се произнася по правни въпроси в рамките на производство по обжалване, той не може по съображения за справедливост да замени със своята преценка преценката на Първоинстанционния съд, който при произнасянето си упражнява пълен съдебен контрол върху размера на глобите, наложени на предприятията за извършени от тях нарушения на общностното право ( 16 ). Следователно предмет на упражнявания от Съда контрол могат да са само правни въпроси.

46.

В рамките на производството по обжалване Съдът, от една страна, упражнява контрол за това в каква степен Първоинстанционният съд отчита по правилен от гледна точка на правото начин основните фактори за преценка на тежестта на дадено поведение в контекста на членове 81 ЕО и 82 ЕО, както и на член 15 от Регламент № 17, а от друга страна, проверява дали Първоинстанционният съд се произнася надлежно по всички изложени от жалбоподателя доводи, свързани с отмяна на глобата или с намаляване на размера ѝ ( 17 ).

47.

В този раздел обобщавам първите две правни основания, посочени от жалбоподателя: оплакването от липса на мотиви относно необходимостта да се увеличи равнището на глобата спрямо предходната практика, както и оплакването, че не са били взети предвид задължителни критерии, които Съдът развил в Решение по дело Musique diffusion française и др./Комисия ( 18 ) (което жалбоподателят нарича Решение по дело „Pioneer“).

48.

Във връзка с изчисляването на глобите следва още в началото да се напомни, че с оглед на момента, който в случая трябва да се вземе предвид ( 19 ), рамките на това изчисляване основно се определят от член 15, параграф 2 от Регламент № 17. В съответствие с тази разпоредба Комисията може да наложи глоби на предприятията, когато умишлено или поради небрежност извършват нарушение на разпоредбите на член 81, параграф 1 ЕО. От тази разпоредба освен това личи, че с оглед определяне размера на глобата освен тежестта на нарушението Комисията следва да отчете и неговата продължителност.

49.

В съответствие с практиката на Съда санкциите, предвидени в член 15, параграф 2 от Регламент № 17, преследват двойна цел, а именно санкциониране на противоправните деяния ( 20 ) и предотвратяване на повторното им извършване ( 21 ). Действително правото на Комисията да налага глоби на предприятията, които умишлено или поради небрежност нарушават член 81, параграф 1 ЕО или член 82 ЕО, е едно от предоставените ѝ средства, за да може същата да изпълни надзорните функции, поверени ѝ от член 85 ЕО, които включват не само задачата по разследване и санкциониране на индивидуални нарушения, а и задължението за провеждане на обща политика, насочена към прилагане в областта на конкуренцията на установените с Договора за ЕО принципи, и към ориентиране на поведението на предприятията в тази насока ( 22 ).

50.

Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 съдържа съвсем малко на брой конкретни изисквания; както вече посочих, по същество той се ограничава до критериите за „тежест на нарушението“ и за неговата „продължителност“. Към тези два критерия се добавя максимален размер на глобата от 10% от оборота през предходната стопанска година. Комисията следва да определи по целесъобразност размера на глобата във всеки отделен случай; за целта изрично ѝ се признава ( 23 )„широко право на преценка“, а дори и „особено широко право на преценка“, което все пак се подчинява на някои правила, които не са установени само в Регламент № 17, а произтичат отчасти и от общите принципи, развити в съдебната практика ( 24 ), спазването на които трябва да се осигури от Съда.

51.

Съгласно постоянната съдебна практика Комисията разполага с право на преценка относно данните, които би следвало да бъдат взети предвид при определяне на размера на глобите, например особените обстоятелства в конкретния случай, контекста му и възпиращото действие на глобите, като не е необходимо да се придържа към обвързващ или изчерпателен списък със задължителни критерии ( 25 ).

52.

Както вече посочих, определянето на глобите подлежи на пълен правораздавателен контрол от Първоинстанционния съд, като контролът на Съда се ограничава само до правните въпроси ( 26 ).

53.

С решението, което постановява по делата, които са в основата на Решение Musique diffusion française и др./Комисия ( 27 ), в края на 70-те години Комисията започва политика на тежки финансови санкции в случай на сериозни нарушения на правилата на конкуренция ( 28 ). Ето как в своето Решение Съдът преценява това увеличаване на равнището на глобите: „Фактът, че Комисията в миналото е прилагала глоби с определено равнище за определени видове нарушения, не я лишава от възможността да повиши това равнище в рамките, посочени от Регламент № 17, ако това е необходимо, за да се гарантира прилагането на общностната политика на конкуренция. Напротив, ефикасното прилагане на общностните правила за конкуренция изисква Комисията да може във всеки момент да адаптира равнището на глобите към нуждите на тази политика“ ( 29 ).

54.

Комисията приема първите си Насоки за определяне на размера на глобите през 1998 г. — Насоките от 1998 г. — а впоследствие ги променя през 2006 г. — Насоките от 2006 г. Приемането на Насоките от 1998 г. бележи началото на ново увеличаване на равнището на глобите ( 30 ).

55.

Макар съдебната практика да не определя такива насоки като правни норми, които администрацията трябва да спазва при всички случаи, тя все пак ги счита за правила за поведение, които съдържат насоки за подхода в административната практика, който да бъде възприет и от които администрацията не може да се отклонява в отделни случаи, без да посочи мотиви, съвместими с равното третиране. Съдът отбелязва, че като приема подобни правила за поведение и като обявява посредством публикуването им, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка. Евентуалното отклоняване от насоките би могло да се счита за нарушение на общи принципи на правото като принципите за равно третиране или за защита на оправданите правни очаквания. Следователно не би могло да се изключи, че при определени условия и в зависимост от тяхното съдържание подобни норми за поведение с общо приложение могат да пораждат правни последици ( 31 ).

56.

В своята практика Съдът дава напълно благоприятна преценка на Насоките от 1998 г.: той заявява, че като определят общо и абстрактно метода за определянето на размера на глобите, налагани съгласно член 15 от Регламент № 17, Насоките гарантират правната сигурност на предприятията ( 32 ). Макар и да не представляват правно основание за определяне на размера на глобите, те все пак уточняват прилагането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 ( 33 ). Съдът счита, че те са съвместими не само с член 15, параграф 2 от Регламент № 17, а и със забраната за обратно действие, с принципа за равно третиране и за пропорционалност ( 34 ).

57.

Ще разгледам първите две правни основания заедно, тъй като до голяма степен те се припокриват.

58.

Като се позовава на точки 38—50 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят изяснява, че като отхвърля, без да излага мотиви, довода на ADM, че не се налага увеличаване на глобите в съответствие с насоките, за да се гарантира в случая прилагането на политиката на конкуренция на Общността, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото. Освен това той е следвало да мотивира това решение по особено убедителен начин с оглед на толкова тежкото увеличение, направено и с обратна сила. Забраната за обратно действие на наказателните норми не би била налице само ако увеличаването на равнището на глобите е било предвидимо. За сметка на това в натоящия случай Комисията увеличила глобата, без да прилага критерия за необходимостта от такова увеличение, като се основала изключително на член 15 от Регламент № 17. Към това се добавял фактът, че самите Насоки от 1998 г. също не използвали критерия за необходимост от увеличаването на глобите с оглед прилагането на политиката на конкуренция на Общността.

59.

В своето второ правно основание жалбоподателят съчетава този довод относно липсата на мотиви с допълнителния довод, че като не мотивира позицията си, Първоинстанционният съд освен това пренебрегнал критериите, развити от Съда в неговото Решение по дело Musique diffusion française и др./Комисия ( 35 ). В случая той ги приложил неправилно. Според жалбоподателя Комисията не се позовала на изискване на политиката на конкуренция на Общността, което да обоснове увеличаване на глобите изобщо или в случая, а и Първоинстанционният съд не отбелязал наличието на такива изисквания.

60.

Накрая, жалбоподателят допълва своите две оплаквания, като се позовава на Насоките от 2006 г., които били резултат от опита на Комисията с насоки в тази област на действие и които според нея в крайна сметка били най-подходящата процедура. Според жалбоподателя действащите Насоки от 2006 г. по-специално разкривали необоснованост на размера на глобите, определени с помощта на Насоките от 1998 г. Той счита, че в случай като настоящия Насоките от 2006 г. предвиждали глоба в размер едва на 25% от наложената в случая. Макар Комисията да се позовала на изисквания на общностната политика на конкуренция, за да увеличи глобите, такова увеличение не можело да се счита за обосновано в светлината на Насоките от 2006 г., а и на по-ниските глоби, които те предвиждали.

61.

Комисията счита, че тези две правни основания при всички случаи са лишени от основание. Второто било и недопустимо поради твърде неясната си и обща формулировка; във всички случаи съдържащите се в него доводи по същество били еднакви с тези, на които се основава първото правно основание. В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отговорил на доводите на жалбоподателя относно прилагането на Насоките от 1998 г. в настоящия случай. Той приел, че в основата си те били приложими в случая, след което разгледал дали конкретното им прилагане съдържа някаква грешка при прилагане на правото. Било нелогично и излишно за пореден път да се проверява дали увеличаването на равнището на глобата в резултат от това прилагане е в съответствие с критерия за необходимост.

62.

Не споделям резервите на Комисията по повод допустимостта на второто правно основание. Ясно е, че жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че не е спазил съдебната практика, като по-специално в случая не е приложил критерия за разглеждане, който произтича от Решение по дело Musique diffusion française и др./Комисия ( 36 ).

63.

По повод правното основание, изведено от нарушаване на задължението за мотивиране на актовете, следва да се напомни, че целта на изискваното от член 253 ЕО изложение на мотивите е, от една страна, да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна — да даде възможност на общностния съд да упражни контрол ( 37 ). Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай ( 38 ).

64.

Накрая, не бива да се забравя, че въпросът за обхвата на задължението за мотивиране представлява правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда в рамките на производството по обжалване, доколкото при упражнявания в тези рамки контрол за законосъобразност на дадено решение трябва непременно да се вземат предвид фактите, на които се е основал Първоинстанционният съд, за да стигне до извода за пълнота или непълнота на мотивите ( 39 ).

65.

С помощта на тези указания следва да се провери какво следва да се има предвид под достатъчно ясни и точни мотиви в контекста на настоящото дело, за да може впоследствие да се определи дали мотивите на обжалваното съдебно решение отговарят на тези критерии.

66.

Оплакването от нарушение на задължението за мотивиране в настоящия случай се отнася за критерия за „необходимост“ в случай на увеличаване на равнището на глобите. Жалбоподателят счита, че задължението за мотивиране на такава необходимост произтича от цитираното от него Решение по дело Musique diffusion française и др./Комисия ( 40 ).

67.

При внимателен анализ на това решение се вижда, че навремето Комисията указва причините, поради които счита за необходимо да увеличи равнището на глобите: това равнище било оправдано от естеството на нарушението. По-високото равнище на глобите било особено необходимо за най-сериозните правонарушения, по-специално когато участниците в картела възнамеряват да поддържат потребителските цени в рамките на по-висок сегмент, както е било навремето. Редица предприятия поддържали поведение, чиято противоправност им била известна, тъй като печалбата от него надвишавала размера на налаганите дотогава глоби. Само по-високи от налаганите в миналото глоби можели да ги възпрат от това поведение.

68.

По-нататък в правните си съображения Съдът стига до извода въз основа на надзорните функции на Комисията ( 41 ), както и на функциите ѝ да ориентира поведението на предприятията в посоката на общностните правила на конкуренцията ( 42 ), произтичащи от последните, че „при преценка на тежестта на дадено нарушение с цел определяне размера на глобата Комисията трябва да вземе предвид не само специфичните обстоятелства по случая, но и в какъв контекст е извършено нарушението и да гарантира, че действието ѝ има необходимия възпиращ ефект, особено що се отнася до видовете нарушения, които са особено вредни за постигане целите на Общността“ ( 43 ). Комисията правилно квалифицирала спорните прояви като много сериозни нарушения. Тя също можела да реши да вземе предвид факта, че макар противоправността на практики от този вид да е установена отдавна, те все още се срещали често поради печалбата, която нарушителите могат да получат от тях. Поради това Комисията с основание можела да приеме, че следва да увеличи равнището на глобите, за да засили възпиращия им ефект ( 44 ). Фактът, че Комисията в миналото е прилагала глоби с определено равнище за определени видове нарушения, не я задължава да го запази в бъдеще; напротив, ефикасното прилагане на общностните правила за конкуренция изисква Комисията да може във всеки момент да адаптира равнището на глобите към нуждите на тази политика в рамките, определени с Регламент № 17 ( 45 ).

69.

В това решение следователно навремето Съдът разглежда въпроса, който се поставя отново днес, за необходимостта от увеличаване равнището на глобите в рамките на критерия за „тежестта на нарушението“, който произтича от член 15, параграф 2 от Регламент № 17. Когато разглежда този критерий, той не само взема предвид „особените обстоятелства на конкретния случай“, а и „контекста на нарушението“ и необходимостта да се гарантира възпиращият ефект на глобите. Във връзка с това той приема общи съображения на политиката в областта на конкуренцията като обяснение за увеличаването на равнището на глобите и дори счита, че възможността за увеличаването му дори е необходима за практическата ефикасност на общностните правила на конкуренцията.

70.

След като при тези обстоятелства Съдът не изисква от Комисията да предостави по-задълбочен анализ на необходимостта или мотивите, свързани с конкретния случай, той практически оставя въпроса за необходимостта на преценката на Комисията ( 46 ), която трябва да я извърши в рамките на критерия за „тежестта на нарушението“, който произтича от член 15, параграф 2 от Регламент № 17.

71.

Съдът постановява това решение през 1983 г. по повод на решение на Комисията, което датира от по-рано (т.е. към момент, в който не съществуват нито Насоките от 1998 г., нито нещо подобно на тях), като продължава да прилага тази практика след влизането в сила на тези насоки и я приспособява към новото положение, произтичащо от приемането им.

72.

В Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, което е основополагащо във връзка с Насоките от 1998 г. ( 47 ), Съдът припомня своята практика, съгласно която равнището на глобите, което се прилага до моментна, не обвързва Комисията за в бъдеще ( 48 ). Предприятията не можели да придобият оправдани правни очаквания въз основа на практиката на Комисията, прилагана до момента в областта на глобите, нито въз основа на метода за изчисляването им ( 49 ).

73.

В точка 229 от решението Съдът подчертава, че предприятията „трябва да отчитат възможността, че във всеки момент Комисията може да реши да увеличи равнището на размера на глобите в сравнение с прилаганото в миналото“.

74.

В точка 230 от същото решение той по-нататък недвусмислено транспонира посочената по-горе практика в случаите, когато Насоките от 1998 г. са били приложени: „Това се прилага не само когато Комисията увеличава равнището на размера на глобите, като налага глоби в индивидуални решения, но и когато това увеличаване се извършва чрез прилагането в конкретни случаи на такива правила за поведение с общо значение като Насоките“ ( 50 ).

75.

Освен това в съответствие с постоянната съдебна практика при прилагане на критерия за „тежестта на нарушението“ следва да се вземат предвид голям брой фактори, и по-специално „възпиращият ефект на глобите“ ( 51 ). Това се отнася както за глобите, налагани с индивидуални решения, без да се прилагат правила за поведение с общо значение като Насоките от 1998 г.

76.

Предвид всичко изложено дотук на този междинен етап от разглеждането на първите две правни основания може да се направи извод, че от посоченото от жалбоподателя Решение по дело Musique diffusion française и др./Комисия ( 52 ) не следва, че за да увеличи равнището на глобите, Комисията е задължена да предостави подробно изложение на мотивите или дори свързано с конкретния случай, що се отнася до критерия за необходимост, задължение, което Първоинстанционният съд евентуално трябвало да вземе предвид. Анализът на по-нататъшната съдебна практика, по-специално на Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия ( 53 ), което е основополагащо за Насоките от 1998 г., води до същия извод.

77.

В светлината на тези предпоставки трябва на следващо място да се разгледа дали оплакването за липса на мотиви относно обжалваното съдебно решение е основателно или не.

78.

Както личи от обжалваното съдебно решение ( 54 ), в производството пред Първоинстанционния съд проблематиката за увеличаването на равнището на глобите се основава на основния въпрос за приложимостта на насоките, и по-конкретно на оплакването от нарушение на принципа за правна сигурност и на принципа за забрана на обратното действие на наказанията.

79.

В точки 38—50 от обжалваното съдебно решение, цитирани от жалбоподателя, Първоинстанционният съд най-напред се спира на въпроса за забраната на обратното действие, по-специално по повод на Насоките от 1998 г. като инструмент на политиката в областта на конкуренцията и на техните правни последици. В това отношение той посочва, че главното нововъведение на тези насоки трябва да се търси в метода за определяне на глобите въз основа на тарифа ( 55 ). След това в точки 44—46 той възпроизвежда изцяло съдебната практика, която описах подробно по-горе ( 56 ) и в съответствие с която обстоятелството, че в миналото Комисията е приложила глоби на определено равнище към определени видове нарушения, не би могло да я лиши от възможността да увеличи това равнище в границите, посочени в Регламент № 17, ако това е необходимо, за да осигури прилагането на общностната политика в областта на конкуренцията, както в рамките на индивидуални решения, така и чрез прилагането в конкретни случаи на правила за поведение с общо значение като насоките. Накрая, в точка 47 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд заявява, че „[с] уговорките съгласно изложението в точки 99 и сл. по-долу ADM неправилно твърди по същество, че увеличаването на равнището на глобите от Комисията в условията на картела било явно несъразмерно спрямо целта да се осигури прилагането на политиката в областта на конкуренцията“.

80.

В точка 99 и сл., посочени от Първоинстанционния съд, той анализира оплакването от нарушение на принципа на пропорционалност. Неговите разяснения се отнасят до изчисляването на размера на глобата в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението, и по-специално от значението на пазара като фактор. Той не засяга изрично въпроса за необходимостта от увеличаване на размера на глобата. Все пак по-горе показах, че е разгледал въпроса за увеличаването на равнището на глобите в рамките на критерия за „тежестта на нарушението“, както е бил длъжен да направи ( 57 ).

81.

От всичко това следва, че в съответствие с практиката на Съда Първоинстанционният съд правилно разглежда критерия за „необходимостта“ от увеличаване на равнището на глобите, който произтича от Решение по дело Musique diffusion française и др./Комисия ( 58 ), когато прилага критерия за „тежестта на нарушението“, без да добавя към него допълнително изискване за мотивиране, което би надхвърлило Насоките от 1998 г. Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия показва, че забраната за обратно действие на наказателните норми също не препятства този начин на действие.

82.

Освен това следва да се отбележи, че макар жалбоподателят да не упоменава това изрично, двете правни основания, предмет на разглеждане в момента, по същество поставят под въпрос за законосъобразността на метода за изчисляване на глобите, съдържащ се в Насоките от 1998 г. Съдът обаче установява тяхната съвместимост с член 15, параграф 2 от Регламент № 17, със забраната за обратно действие, с принципа за равно третиране и с принципа за пропорционалност ( 59 ).

83.

Да се изисква освен това във всяко индивидуално решение отново да се мотивира общата и абстрактна политика, която е в основата на насоките, като всеки път се прави позоваване на особеностите на случая, всъщност би означавало да се заобиколят методите за изчисление, закрепени в насоките ( 60 ).

84.

Бих искала все пак да отбележа, встрани от основното изложение, че макар Съдът да приема, че методът за изчисляване на глобите, закрепен в Насоките от 1998 г., е съвместим с изискванията по член 15 от Регламент № 17 ( 61 ), тази съдебна практика не слага край на критиките, насочени срещу този метод, по-специално поради неговата липса на прозрачност ( 62 ), въпреки че в коментарите се установява, че на практика той се прилага относително систематично ( 63 ). Влизането в сила на Насоките от 2006 г. разрешава някои оплаквания във връзка с предходните насоки, тъй като Комисията променя метода си на изчисление; това по-специално се отнася до „определянето въз основа на тарифа“, което произтича от остарялото категоризиране на „незначителни“, „сериозни“ и „много сериозни“ нарушения, което се съдържа в точка 1, част А от Насоките от 1998 ( 64 ) г. Широкото право на преценка, с което разполага Комисията при изчисляването на глобите, обаче остава непроменено ( 65 ). Въпреки че член 229 ЕО и член 17 от Регламент № 17 предоставят на Съда пълна правораздавателна юрисдикция с оглед контрола върху упражняването на това дискреционно правомощие на Комисията ( 66 ), все пак за да се гарантира правната сигурност, е желателно това административно право на преценка да се подплати с точни критерии за изчисляване на глобите ( 67 ).

85.

Ще добавя, за да отговоря на доводите, които жалбоподателят излага, за да установи, че трябва да се приложат Насоките от 2006 г., че според мен няма причина да се прилагат, освен Насоките от 1998 г. и последващите Насоки от 2006 г., които ги заменят, и увеличаването в размера на глобата да се разглеждат „в светлината“ на последните ( 68 ). Комисията приема спорното решение на 2 октомври 2001 г. Към този момент се прилагат Насоките от 1998 г. Насоките от 2006 г. са в сила по делата за картели едва от и поради това за целите на настоящото производство по обжалване са ирелевантни.

86.

Те също така не могат да уточнят правото на преценка на Комисията с обратна сила в очакване на последващо изменение на следваната от тях политика.

87.

Впрочем, ако Съдът трябва да се съобрази с тях, това чисто и просто би означавало съдът по жалбата да замества със собствената си преценка преценката на Първоинстанционния съд поради съображения за справедливост ( 69 ).

88.

Следователно Първоинстанционният съд правилно се е произнесъл в съответствие с изискванията на практиката на Съда и е мотивирал решението си достатъчно ясно и точно. Поради това предлагам първото и второто правно основание да се отхвърлят като неоснователни.

89.

Според постоянната съдебна практика доколкото методът за изчисляване, закрепен в насоките, не взема за отправна точка основни суми, определени въз основа на оборота, той не е несъвместим с член 15, параграф 2 от Регламент № 17 ( 70 ).

90.

В това отношение следва да се установи, че основното нововъведение на Насоките от 1998 г. спрямо предходната практика е като отправна точка при изчисляване да се взема основният размер, който се определя въз основа на ставки, които насоките предвиждат и които отразяват различните степени на тежест на нарушенията, но които сами по себе си нямат връзка с оборота на разглежданото предприятие. В този смисъл методът основно почива върху определяне на глобите въз основа на тарифа, макар тя да е относителна и гъвкава ( 71 ).

91.

Насоките от 1998 г. изобщо не използват изрично понятието „оборот“, освен по повод на максималния размер от 10% от световния оборот на предприятията, предвиден в член 15, параграф 2 от Регламент № 17 ( 72 ). От друга страна, те съдържат имплицитни привръзки, свързани именно с оборота на предприятията ( 73 ). Следователно насоките не изключват използването на оборота не само като максимален размер на глобите, а и възможността да бъде взет предвид в процеса на изчисление на глобите. Това е така, тъй като той представлява „полезно и релевантно указание за икономическата мощ на предприятието (съвкупен оборот), както и за въздействие върху конкуренцията на проявите, които той показва (оборот на съответния пазар)“ ( 74 ), макар че е само един от множество други фактори в широката гама критерии за преценка на разположение на Комисията ( 75 ).

92.

ADM формулира това правно основание във връзка с оборота на съответния пазар, който в спорното решение Комисията приема, че е „световният“ оборот, докато според жалбоподателя тя е трябвало да вземе предвид оборота „в ЕИП“.

93.

Като се позовава по-специално на точки 75—81 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че е нарушил приложими при изчисляването на глобите правни принципи, доколкото е съгласен в спорното решение Комисията изобщо да не взема предвид релевантния оборот в ЕИП като подходящата отправна точка за изчисляване на глобата. В решението си Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като не взела предвид реализирания в ЕИП оборот нито като отправна точка на изчисленията си, нито като фактор, който може впоследствие да повлияе върху размера на глобата. Поради това размерът ѝ надвишавалл неколкократно релевантния оборот, реализиран в ЕИП ( 76 ).

94.

Въпреки че в точка 78 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно обобщава принципите, които трябва да се спазват при определяне на глобите, той все пак неправилно не приложил впоследствие своите правни изводи по разглеждания от него случай.

95.

Насоките от 2006 г. показвали защо оборотът, реализиран в ЕИП, трябвало да се вземе предвид като подходяща отправна точка при определяне на вредата, нанесена на конкуренцията на пазара на съответните продукти в Общността, и относителното значение на участниците в картела в сектора на съответните продукти. Ако Комисията бе използвала този метод за изчисление, наложената на ADM глоба би възлизала едва на част от спорната глоба.

96.

Комисията отбелязва, че единствено Първоинстанционният съд е компетентен да контролира начина, по който тя преценява тежестта на противоправните прояви във всеки отделен случай ( 77 ). Първоинстанционният съд не допуснал никаква грешка при прилагане на правото и взел предвид всички релевантни фактори в отговор на доводите на ADM. Следователно правното основание трябвало да се отхвърли.

97.

В точки 75—81 от обжалваното съдебно решение, упоменати от жалбоподателя, Първоинстанционният съд разглежда правното основание, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност в резултат от това, че размерът на глобата е по-висок от оборота, който жалбоподателят реализира в ЕИП от продажбата на разглеждания продукт през целия период на нарушението, и го отхвърля. В точки 76 и 77 той припомня постоянната съдебна практика относно преценката на тежестта на нарушенията и отбелязва, че за да се определи размерът на глобата, Комисията може да реши да вземе предвид както съвкупния оборот на предприятието, така и заемания от него пазарен дял на разглеждания пазар, но не може да придаде нито на единия, нито на другия от тези обороти несъразмерно значение спрямо останалите фактори в преценката, поради което определянето на подходящия размер на глобата не може да е резултат от просто изчисление, основаващо се на съвкупния оборот.

98.

В точки 78 и 79 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изяснява, че оборотът не е единственият критерий, който да бъде взет предвид. За разлика от твърденията на жалбоподателя на този критерий би се отдало несъразмерно значение, ако контролът на пропорционалността на глобата се ограничи до анализ на съотношението между нея и оборота от разглеждания продукт.

99.

Поради това Първоинстанционният съд заявява в точка 80: „При всички положения единственото посочено от ADM обстоятелство, че наложената глоба надвишавала размера на оборота, реализиран от него в ЕИП от продажбата на този продукт през съответния период от съществуването на картела, или дори че го надвишавала значително, не е достатъчно да установи непропорционалния характер на глобата. Всъщност пропорционалността на равнището на глобата следва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които Комисията трябва да вземе предвид, когато преценява тежестта на нарушението, а именно самото му естество, конкретното му въздействие на съответния пазар и обхвата на географския пазар. При следване на доводите на ADM по-долу ще бъде разгледана основателността на решението от гледна точка на някои от тези критерии“.

100.

Това обяснение показва ясно, че не е достатъчно да се вземат предвид само точки 75—81 от обжалваното съдебно решение, които критикува жалбоподателят, за да се разреши въпросът за основателността на това оплакване.

101.

За да се вникне в проблема, следва, от една страна, да се вземе предвид какво Първоинстанционният съд е почерпил от спорното решение по този въпрос. Ето какво заявява той в точка 59 от своето решение по повод на преценката на тежестта на нарушението от Комисията:

„За да прецени тези елементи, Комисията решава да вземе предвид оборотите, реализирани от съответните предприятия от продажбата на натриев глюконат в световен план през последната година от периода на нарушението, а именно 1995 г. В това отношение Комисията приема, че „[тъй като] пазарът [на натриев глюконат е] […] световен, тези обороти [са] най-доброто възможно указание за възможността на участващите предприятия [да] нанесат значителна вреда на останалите оператори в общия пазар и/или ЕИП […]“. Комисията добавя, че според нея този метод се потвърждава от обстоятелството, че става въпрос за световен картел, който по-специално има за цел да разпредели пазарите в световен план, а оттам и да изведе някои зони от пазара на ЕИП от действието на конкуренцията. Тя освен това счита, че световният оборот на всяка от страните в картела дава представа и за приноса ѝ към неговата ефикасност като цяло или, обратно, за нестабилността, която би го засегнала, ако тази страна не участваше в него […]“.

102.

След това в точки 82—87 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд сочи, че в съответствие с насоките оборотите на съответните предприятия — световният или от продажбата на съответния продукт — не са отправна точка за изчисляване на глобите, нито по аргумент за по-силното основание единствен релевантен критерий, който позволява да се определи тежестта на нарушението. Комисията все пак можела да вземе предвид оборота наред с други критерии, особено когато в приложение на трета, четвърта, пета и шеста алинея от точка 1, част А от Насоките от 1998 г. тя адаптира размера на глобата, за да осигури неговия достатъчен възпиращ ефект.

103.

За разлика от твърденията на ADM, в точки 378—382 от решението Комисията всъщност взела предвид в това отношение оборотите на съответните страни от продажбата на разглеждания продукт. За да приложи диференцирано третиране между съответните предприятия, тя взела предвид оборотите, които те реализирали от продажбата на натриев глюконат в световен план през последната година от нарушението, а именно 1995 г.

104.

На този етап в точка 87 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд добавя следното: „В случая обаче е налице картел, обединяващ предприятия, които притежават почти всички дялове от пазара на съответния продукт в световен план. Освен това картелът е за определяне на цените и за разпределяне на пазара чрез определянето на квоти за продажба. В такъв случай в рамките на диференцираното третиране между съответните предприятия Комисията може валидно да вземе предвид оборотите, реализирани от членовете на картела от продажбата на натриев глюконат в световен план. Всъщност, тъй като целта на това диференцирано третиране е да се оцени ефективният икономически капацитет на нарушителите да нанесат вреда на конкуренцията с противоправното си поведение, а следователно и да се вземе предвид специфичното им тегло в картела, Комисията не надхвърля широкото си право на преценка, като приема, че световният пазарен дял на съответните членове на картела е подходяща указателна величина“.

105.

По-нататък в изложението в точки 113 и 114 Първоинстанционният съд анализира оплакването, изведено от това, че Комисията не взема предвид оборота, реализиран в ЕИП. По повод твърдяното нарушение на принципа за равно третиране спрямо решението „Цинкови фосфати“ ( 78 ), което жалбоподателят цитира за сравнение, Първоинстанционният съд изяснява по-специално в точка 113, че „обстоятелствата, свързани с картела, които са предмет на решението, се различават от тези, които се разглеждат в т.нар. решение „Цинкови фосфати“. Всъщност картелът на пазара на цинкови фосфати обхваща само територията на ЕИП, докато картелът относно натриевия глюконат е световен“. В точка 114 Първоинстанционният съд добавя, че „основната сума, определена от Комисията за допуснатото от ADM нарушение в настоящия случай, е подходяща предвид всички отбелязани от нея в решението обстоятелства и на преценката на някои от тях в настоящото съдебно решение“.

106.

От изложеното следва, че Първоинстанционният съд не заслужава упрека на жалбоподателя и не само обобщава приложимите принципи, а и прилага произтичащите от тях последици към конкретния разглеждан от него случай. Във връзка с това той засяга довода относно отчитането на реализирания в ЕИП ( 79 ) оборот, но го третира като един от редица други критерии, което е правилно от правна гледна точка. След това разяснява, че (и защо) е подходящо като отправна точка де се вземат предвид оборотите, реализирани от участниците в картела от продажби на натриев глюконат в световен план, за да се изчисли размерът на глобата, като същевременно имплицитно оповестява причината изчислението да не се основе на реализирания в ЕИП оборот. Следователно от правна гледна точка Първоинстанционният съд анализира този довод на жалбоподателя в достатъчна степен.

107.

Накрая, в рамките на производството по обжалване ( 80 ) Съдът не следва да контролира извода на Първоинстанционния съд, че „основната сума, определена от Комисията за допуснатото от ADM нарушение в настоящия случай, е подходяща предвид всички отбелязани от нея в решението обстоятелства и на преценката на някои от тях в настоящото съдебно решение“.

108.

ADM отново се опитва да се позове на Насоките от 2006 г., които коригирали Насоките от 1998 г., но за пореден път в това отношение следва да се отговори, че Насоките от 2006 г. не намират приложение в случая ( 81 ).

109.

Предвид всичко изложено дотук считам, че това правно основание е недопустимо, доколкото цели Съдът да проведе цялостно ново разглеждане на глобата, а считам също и че то е необосновано.

110.

Като се позовава на точки 107—113 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че нарушава принципа на равно третиране, когато установява, че разликата в размера на глобата спрямо пряко съпоставимото дело „Цинкови фосфати“ ( 82 ) се обосновавала с обективни различия.

111.

Той твърди, от една страна, че цитираните от Първоинстанционния съд съдебни решения в точки 108—110 от неговото решение не били релевантни. Според постоянната съдебна практика, и по-специално в съответствие с точка 209 от Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия след приемането на насоките Комисията нарушавала принципа на равно третиране, когато се отклонява от тях, без да предостави мотиви.

112.

От друга страна, Първоинстанционният съд не посочил нито един релевантен критерий, който да позволява действително да се разграничат делата „Натриев глюконат“ и „Цинкови фосфати“ в рамките на аспектите, които Комисията отчита в решението за налагане на глобата. По тези две дела Комисията използвала съгласувани критерии при изчисляване на основния размер на глобата. Обратно на заявеното от Първоинстанционния съд, тя не използвала световния оборот, за да достигне до този основен размер. Едва на следващ етап от изчислението по делото „Натриев глюконат“ Комисията използвала световния оборот като критерий за разпределяне на предприятията в три отделни групи, за да гарантира възпиращия ефект на глобите. Глобата, наложена на ADM в спорното решение, била дискриминационна спрямо наложената по дело „Цинкови фосфати“.

113.

Накрая, ADM упреква Първоинстанционния съд, че при упражняването на правомощието му за пълен правораздавателен контрол в точка 114 от обжалваното съдебно решение той установява въз основа на приложените от Комисията критерии, че размерът на глобата е подходящ ( 83 ). Той счита, че по изключение Съдът може да контролира тази констатация, за да се убеди, че тя не съдържа никаква грешка при прилагане на правото. ADM е на мнение, че настоящото дело е пряко съпоставимо с дело „Цинкови фосфати“, дори ако подобно на Първоинстанционния съд се разгледат само критериите, приложени от Комисията. Първоинстанционният съд не упоменал нито един различен допълнителен критерий, който да даде различен резултат. ADM поддържа освен това, че когато упражнява правомощието си за пълен правораздавателен контрол, Първоинстанционният съд не може да нарушава принципа за равно третиране, като позволи на Комисията да наложи на ADM дискриминационна глоба, при положение че за други от участващите предприятия прилага друго третиране. Накрая, в случай че Първоинстанционният съд е намерил релевантен допълнителен критерий, обосноваващ по-висока глоба в случая, той не го е изложил с необходимата точност. При това положение изложението на мотивите било недостатъчно, доколкото единствено препраща към всички критерии, разгледани от Комисията в решението.

114.

Комисията му отвръща, че Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка в решението си. По-специално в първоинстанционното производството самият жалбоподател не изложил убедително в каква степен настоящото дело конкретно било съпоставимо с делото „Цинкови фосфати“ и в какво точно се състояло неравното третиране.

115.

Принципът на равно третиране е общ принцип на общностното право, който следователно трябва да се спазва и в рамките на производство по прилагането на член 81 ЕО.

116.

В съответствие с постоянната съдебна практика този принцип за равно третиране или недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано ( 84 ).

117.

Доколкото по този начин жалбоподателят се позовава на положението на друг картел и на начина, по който Комисията го е санкционирала, за да установи, че в случая тя нарушава принципа за равно третиране, следва да се отбележи, както впрочем е направил Първоинстанционният съд в точки 108—112 от обжалваното съдебно решение, че практиката на Комисията по взимане на решения не би могла да служи за правна уредба на глобите в областта на конкуренцията, а решенията по други дела имат само насочващ характер за евентуалното наличие на дискриминация, тъй като е малко вероятно свързаните с тях обстоятелства като например съответните пазари, продукти, предприятия и периоди да са еднакви ( 85 ).

118.

При това положение самият жалбоподател е трябвало да обясни на Първоинстанционния съд защо положението, което се разглежда по делото, на което той се позовава, действително е съпоставимо по смисъла на посочената по-горе съдебна практика.

119.

Ето по какъв начин Първоинстанционният съд възпроизвежда в обжалваното съдебно решение изложението на жалбоподателя, без той да има възражения във връзка с това: „макар тези две дела отчасти да се отнасят до едно и също време и да са съпоставими не само по отношение на размера на съответните пазари, а и по отношение на тежестта и продължителността на нарушението, Комисията взема предвид ограничения размер на пазара на цинков фосфат в Европа и по това дело определя обща глоба от 11,95 милиона евро (или 75% от съвкупната сума от продажбите на разглеждания продукт) при обща глоба от 40 милиона евро по делото за натриевия глюконат (които представляват над 200% от продажбите на разглеждания продукт в ЕИП). Освен това ADM отбелязва, че по т.нар. дело „Цинкови фосфати“ определената основна сума е 3 милиона евро за предприятията, които притежават пазарен дял над 20%, и 0,75 милиона евро за предприятието с явно по-малък пазарен дял. То напомня, че при натриевия глюконат Комисията определя начален размер за изчисляване на глобата от 10 милиона евро за предприятията с пазарен дял над 20% и от 5 милиона евро за онези със значително по-малък пазарен дял“ ( 86 ).

120.

По-нататък в точки 113 и 114 Първоинстанционният съд обсъжда това изложение:

121.

В първата от тези две точки от съдебното решение Първоинстанционният съд отговаря в достатъчна от правна гледна точка степен на всички формулирани от ADM доводи. Освен това следва да се отбележи по повод на настоящото дело, че както личи от възпроизведеното изложение в обжалваното съдебно решение, жалбоподателят не установява с по-голяма точност в какво отношение размерът на съответните пазари, както и тежестта и продължителността на нарушението са съпоставими с тези по делото „Цинкови фосфати“.

122.

Що се отнася до преценката, направена от Първоинстанционния съд във втората от тези точки от съдебното решение, следва накрая да се отбележи, че поради съображения за справедливост Съдът не следва да замества със своята преценка тази на Първоинстанционния съд в рамките на упражняваното от него правомощие за пълен правораздавателен контрол по повод на размера на наложените глоби ( 87 ).

123.

Накрая, ще отбележа, че жалбоподателят безуспешно се позовава на Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия ( 88 ). Той изтъква, че Комисията нарушава насоките, когато се отклонява от съдържащите се в тях указания, без да мотивира тази позиция. Той не посочва каква е връзката с принципа за равно третиране по отношение на дело „Цинкови фосфати“.

124.

Предвид всичко изложено дотук предлагам на Съда да отхвърли това правно основание като неоснователно.

125.

За изчисляването на основната сума точка 1, част А от Насоките от 1998 г. разпределя нарушенията в три категории според тежестта им, на които отговарят различни начални суми на глобите, като нарушенията са „незначителни“, „сериозни“ и „много сериозни“. Сумата се определя въз основа на няколко критерия, по-специално на „действително отражение на пазара, където това може да бъде определено“.

126.

По повод на това жалбоподателят изтъква, че Първоинстанционният съд допуснал грешки при прилагане на правото във връзка с определянето на въздействието на картела върху пазара. Той упреква Първоинстанционния съд, че е нарушил принципа, съгласно който е длъжен да зачита нормите, които сам е приел, че не е отговорил на въпроса за въздействието на картела, когато се променя определението за пазара, и че незаконосъобразно е разместил тежестта на доказване.

127.

Ще разгледам трите оплаквания едновременно, тъй като до голяма степен се припокриват.

128.

Обща тяхна предпоставка е преценката на ADM, че Комисията дава твърде тясно определение на пазара на разглеждания продукт и че произтичащите от него констатации във връзка с действителните последици на пазара са погрешни. Комисията определя пазара на разглеждания продукт като пазар „на натриев глюконат в твърда и течна форма и на неговия първичен продукт, глюконовата киселина“ ( 89 ).

129.

В отговор на приведени от ADM доводи по време на административната процедура Комисията приема, че съществуват някои частично заместващи натриевия глюконат продукти в зависимост от употребата им, но според нея няма доказателство, че тези продукти упражнявали действителен натиск върху цената му. Напротив, според нея някои обстоятелства противостоят на защитаваната от ADM теза. В този смисъл тя сочи, че няма напълно заместващи натриевия глюконат продукти и някои потребители го предпочитат пред потенциалните заместващи продукти, тъй като е по-безвреден за околната среда. Освен това тя счита, че тази гледна точка се потвърждава, от една страна, от предоставените отговори от страна на клиенти на членуващите в картела, и от друга страна, от самото му съществуване, което се ограничава до натриевия глюконат и според нея е указание, че самите членове считат, че пазарът се ограничава до него ( 90 ).

130.

Според жалбоподателя Първоинстанционният съд неправилно отхвърля в точка 238 от обжалваното съдебно решение оплакването от погрешно определение за съответния пазар.

131.

Като се позовава на точки 236—239 от обжалваното съдебно решение, той счита, че Първоинстанционният съд нарушава принципа, че Комисията трябва да спазва правилата, които сама е приела, а именно в случая насоките за изчисляването на глобите. Правилното определение за пазара на съответните продукти било необходимата отправна точка за разглеждане на последиците от картела на съответния пазар. Когато пазарът на съответния продукт е определен твърде тясно, както в случая, изводите, основаващи се на това определение относно последиците от картела, не биха могли да са точни. Неправилното определяне на съответния пазар от Kомисията води до грешка при оценяване на въздействието на пазара. Тъй като натриевият глюконат е само един от много други хелагообразуващи агенти с обем от едва 20% от пазара, той можел лесно да се замени със заместващи продукти, поради което картелът не оказал приписваното му въздействие върху пазара.

132.

Първоинстанционният съд дал погрешен от правна гледна точка отговор на тези доводи на ADM, че то трябвало да установи необходимостта от определение на съответния пазар, различно от това на Комисията. ADM изяснява във връзка с това, че — обратно — Комисията следва да установи последиците от картела на съответния пазар, което в съответствие с насоките включвало определянето на пазара на разглеждания продукт. Докато това определение не било налице, тежестта на доказване не можела да се възложи на противната страна, т.е. на ADM.

133.

Второ, жалбоподателят — като се позовава на точки 234 и 236 от обжалваното съдебно решение — упреква Първоинстанционния съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не отговорил на довода на ADM, че според наличните доказателства при използване на по-широко определение на пазара картелът не би имал никакво въздействие върху него.

134.

Във внесената в Първоинстанционния съд жалба ADM установявало, по-специално с помощта на таблици, че натриевият глюконат представлява 20% от хелагообразуващите агенти. Според него това било силен довод в подкрепа на защитавания от него извод, че картелът така и не е установил ефикасен контрол върху цените. ADM доказало, че цените на заместващите хелагообразуващи агенти продукти през цялото време се променяли успоредно с тези на натриевия глюконат — преди, в рамките и след периода на съществуване на картела. То установило по безспорен начин, че за движението на цените определящи били други фактори, а не картелът.

135.

Трето, жалбоподателят, като се позовава на точки 230, 234, 236 и 237 от обжалваното съдебно решение, упреква Първоинстанционния съд, че е разместил тежестта на доказване, като е изискал ADM да докаже, че цените щели да бъдат еднакви дори в отсъствието на картела.

136.

В точки 177 и 184 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отговорил на ADM, което твърди, че Комисията трябвало да установи какво би било развитието на цените в отсъствието на картела, т.е. конкретно, че те биха били по-високи при наличието му отколкото в отсъствието му, че да се докаже това твърдение било невъзможно. Въпреки това в точка 237 от неговото съдебно решение той възложил на ADM тежестта да докаже, че картелът не е имал никакво въздействие. ADM счита, че по този начин Първоинстанционният съд е разместил тежестта на доказване по незаконосъобразен начин. Насоките задължавали Комисията да докаже въздействието на картелите. Те обаче не предвиждали, че ADM трябва да установи липсата на такова въздействие.

137.

Според Комисията това оплакване на ADM е неоснователно и почива на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение. Както подчертава Първоинстанционният съд в точка 229 от него, въпросът за определението на пазара не би възникнал във връзка с констатацията за наличието на нарушение, а във връзка с оценката на тежестта му. Първоинстанционният съд констатирал, че в първоинстанционното производство ADM не доказва, че Комисията е трябвало да оцени по друг начин действителното въздействие на съответния пазар, ако бе използвала различно определение на пазара. ADM изисквало днес от Съда да разгледа в рамките на производството по обжалване фактически въпрос, който то самото пренебрегнало в първоинстанционното производство.

138.

В точки 228—237 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд анализира по същество упрека на ADM към Комисията във връзка с приетото от нея твърде тясно, а следователно и погрешно определение на пазара на съответните продукти, доколкото същото не взема предвид заместващите натриевия глюконат продукти.

139.

В самото начало той отбелязва във връзка с това, че ADM не повдига оплакване във връзка с неправилно определение на пазара на съответните продукти, за да установи, че Комисията е нарушила член 81, параграф 1 ЕО. ADM не оспорвало, че с участието си в картела на пазара на натриев глюконат е допуснало нарушение по смисъла на тази разпоредба ( 91 ).

140.

По-нататък Първоинстанционният съд изяснява, че упрекът на ADM към Комисията е, че му е наложила твърде висока глоба, най-вече поради това че според нея картелът е оказал действително въздействие върху съответния пазар и тя го е взела предвид при определяне на размера на глобата. Разсъжденията на ADM обаче могат да бъдат споделени само ако то докаже, че ако Комисията бе определила пазара на разглежданите продукти по различен начин, е трябвало да констатира, че нарушението не е имало действително въздействие върху пазар, определен като пазар на натриевия глюконат и неговите заместващи продукти ( 92 ).

141.

Във връзка с това Първоинстанционният съд обяснява, че в съответствие с точка 1, част А, първа алинея от Насоките от 1998 г. при разглеждане на въздействието на картел върху съответния пазар следва да се приемат хипотези, за да се провери по-специално каква цена би имал въпросният продукт в отсъствието на картел ( 93 ). Комисията по-специално би трябвало да провери — също както и противната страна при оспорване ( 94 ) — каква цена би достигнал въпросният продукт в отсъствието на картел, като тези действия включват различни неподлежащи на претегляне елементи, на които следва да се противопоставят разумни, а не подлежащи на точно количествено изразяване вероятности ( 95 ).

142.

ADM обаче изобщо не положило усилие да отхвърли анализа, направен в решението на Комисията, за пазара на натриев глюконат, предоставяйки дори началните щрихи на съпоставка между равнището на действително практикуваните цени през периода на съществуване на картела на по-широкия пазар на хелагообразуващите фактори с това, което по всяка вероятност би преобладавало на същия по-широк пазар в отсъствието на картел, ограничаващ се до натриевия глюконат ( 96 ).

143.

От трите формулирани тук правни основания ще разгледам най-напред последното, тъй като според мен разрешението на въпроса относно „тежестта на доказване“ отчасти съдържа отговора на двете други правни основания, а именно правното основание, изведено от нарушение на принципа, че следва да се спазват правилата, които субектът приема сам, и правното основание, изведено от отсъствието на отговор на въпроса за въздействието на картела в случай на промяна в определянето на пазара.

144.

Според мен тук е едновременно недостатъчно и заблуждаващо да се говори за „тежест на доказване“, тъй като преди всичко става дума за процесуални задължения, които се налагат в областта на обстоятелственото излагане на фактите и тяхното доказване. Има се предвид задължението, което лежи върху различните страни да докажат фактите, които привеждат в подкрепа на виждането си. Всяка страна трябва най-напред да изтъкне фактите в своя полза и да ги изложи по убедителен начин, като изложението на страната определя рамките на репликата на останалата(ите) страна(и).

145.

Това конкретно означава, че обстоятелственото изложение на Комисията може да се обезсили само от също толкова обстоятелствено изложение на противната(ите) страна(и). Само ако двете противни страни представят релевантни и относими доводи и изведат от тях различни заключения ще трябва да се приложат правилата относно разпределянето на тежестта на доказване ( 97 ).

146.

В случая Комисията приема определение на пазара на съответния продукт, за да прецени тежестта на нарушението с оглед определянето на размера на глобата.

147.

В съответствие с принципите относно задължението за обстоятелствено изложение на фактите, които току-що посочих, очевидно Първоинстанционният съд счита това определяне за убедително, тъй като той приема същата предпоставка за по-нататъшната си преценка. Не виждам по какъв начин той е допуснал грешка при прилагане на правото в това отношение.

148.

В мотивите си Първоинстанционният съд подчертава, че ADM не може да се задоволи с твърдението или доказването, че първоначалното определяне на пазара е погрешно, а трябва и да докаже в каква степен тази грешка води до съвсем различна преценка за тежестта на нарушението. Следователно Първоинстанционният съд имплицитно приема предпоставката, за разлика от становището на ADM, че погрешното определяне на съответния пазар не води автоматично в случай като настоящия до извод относно въздействието на картела, който също да е погрешен. От методологична гледна точка Първоинстанционният съд задължава страната, която възнамерява да обори преценката на Комисията, а именно ADM в случая, да изпълни и да изложи същите аналитични етапи, които и Комисията трябва да спазва в своята преценка.

149.

В крайна сметка по този начин Първоинстанционният съд изисква от жалбоподателя да изложи виждането си за нещата в поне също толкова обстоятелствено изложение. Ако ADM възнамерява успешно да оспори изложението на Комисията, което Първоинстанционният съд явно счита за убедително, включително явно също толкова убедителните констатации, направени от нея в спорното решение, то може да направи това от правна гледна точка единствено въз онова на изложение, което да е както убедително, така и обстоятелствено. Предвид обстоятелствата по случая то не може именно да ограничи изложението си до твърдяната в първоначалното определяне на пазара грешка, а трябва да го разпростре и по отношение на останалите направени от Комисията преценки.

150.

В точки 230 и 237 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд с помощта на изразите „не оказва въздействие“, „несъществуващ“ и „поне пренебрежимо малък“, сочи, че ADM установява в достатъчна степен наличието на грешка в заключенията на Комисията относно въздействието на спорния картел на съответния пазар само ако този картел не е имал последици на по-широкия пазар на хелагообразуващите агенти, на който то се позовава. Доводът, изведен от измененото определение на пазара, в този смисъл би трябвало да се съпътства от мотивирано изложение, което да установява, че картелът не е имал въздействие на съответния пазар и че на практика е бил неуспешен, тъй като не е породил последици.

151.

Според Първоинстанционния съд ADM следва да „установи“ или да „посочи обстоятелства, които, взети заедно, биха съставлявали съвкупност от съгласувани указания, показващи с разумна вероятност“ ( 98 ) точността на тезата му, по-специално с помощта на сравнение на цените при наличието и в отсъствието на картел ( 99 ), като се има предвид, както установява Първоинстанционният съд в точки 175—178 от обжалваното съдебно решение, че последните могат да се установят само хипотетично.

152.

С помощта на този анализ следователно Първоинстанционният съд установява едновременно по достоверен и правилен от правна гледна точка начин в рамките на общите принципи на задължението за обстоятелствено изложение на фактите и на тежестта на доказване причините, поради които ADM не успява да обори спорните констатации на Комисията.

153.

Дори Съдът обаче да не възприеме тези доводи на Първоинстанционния съд, решението на последния не трябва да се отменя, тъй като диспозитивът му се оказва основателен поради други правни съображения, поради което жалбата трябва да се отхвърли ( 100 ). При условията на евентуалност бих искала да засегна разсъжденията, водещи до този извод.

154.

Трите правни основания, които следва да се разгледат тук, съдържат сами по себе си явно противоречиви доводи, които не издържат нито на законите на логиката, нито на правилата на опита и които поради това не могат да оборят констатациите на Комисията, които се оспорват по това дело. По-точно казано, ADM действително признава, че в продължение на няколко години са налице сключени съглашателски споразумения, но те не пораждат действие, тъй като такъв картел не може да въздейства на „по-широкия пазар“. Напразно може да се търси основание, потвърждаващо това разсъждение, тъй като участието на предприятие в антиконкурентни практики и споразумения обикновено е с цел да се увеличи печалбата му ( 101 ). ADM твърди обаче, че в продължение на години инвестира време, енергия и средства в картел, от който като последица няма никаква печалба. Още това твърдение само по себе си не буди доверие. Няма предприятие, което със съзнанието за незаконосъобразността на картелите и опасността да му се наложи глоба ще поддържа непечеливш картел в продължение на години ( 102 ). Следователно, ако тези доводи, включително относно определянето на пазара, вече са лишени от всякаква убедителна сила, те не могат и да оборят констатациите, направени от Комисията във връзка с въздействието на картела на съответния пазар, включително по отношение на определянето му.

155.

Ето защо във всички случаи следва да се отхвърли правното основание, изведено от нарушение на правилата относно тежестта на доказване.

156.

Оттук следва, че Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, що се отнася и до принципа, че следва да се спазват правилата, които субектът приема сам, в нарушението на който ADM упреква Комисията. Това е така, тъй като Комисията не следва да установи въздействието на картела на „по-широкия“, определен от ADM, пазар. Тя няма никакво основание да прави това, тъй като ADM не успява дори да събуди съмнения в точността на определението и на анализа, представени от Комисията.

157.

Последното от трите разглеждани в момента заедно правни основания, а именно правното основание, изведено от това, че Първоинстанционният съд не отговорил на довода на ADM, че събраните доказателства показвали, че при прилагането на по-широкото определение на пазара, картелът не би имал никакво въздействие на пазара, също е неоснователно.

158.

Както изясних по-горе ( 103 ), от само себе си се разбира в съответствие с общите правила относно задължението за обстоятелствено излагане на фактите и тежестта на доказване и при това положение от правна гледна точка няма основание за критика, че Първоинстанционният съд изисква от ADM да разколебае с помощта на подплатено с доказателства изложение, така че да ги обори, констатациите на Комисията, които оспорва, включително определението на пазара, което тя предлага. След това Първоинстанционният съд ще следва да прецени стойността на доказателствата, представени пред него ( 104 ), което означава, че освен в случай на изопачаването ( 105 ) им — неповдигнато в случая правно основание — става дума за убежденията на Първоинстанционния съд. По тази причина няма основание за възражения срещу изискваното от страна на Първоинстанционния съд от ADM съпоставяне на развитието в равнището на цените при наличието и в отсъствието на картел ( 106 ). Тази съпоставка е неразделна част от разглеждането на въздействието на картела на съответния пазар. Затова трябва да се направи изложение и да се следват същите етапи в анализа като тези, за които е задължена Комисията в рамките на своята преценка.

159.

Жалбоподателят евентуално ( 107 ) посочва едното от тези ценови равнища ( 108 ), но все пак явно не посочва и двете. Нищо в обясненията му не показва, че твърди да е построил и посочил необходимите хипотези ( 109 ), които могат да установят равнището на цените, „които по всяка вероятност биха преобладавали на същия по-широк пазар в отсъствието на картел, ограничен до натриевия глюконат“.

160.

В точки 234 и 236 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд мотивира в достатъчна степен този извод и търсенето на липса на мотиви би било напразно.

161.

Предвид изложеното следва разглежданото тук правно основание да се отхвърли в неговата цялост.

162.

В съответствие с член 15, параграф 2 от Регламент № 17 продължителността на нарушението се отразява при изчисляването на глобата, т.е. под формата на увеличение в съответствие с точка 1, част Б от Насоките от 1998 г. ( 110 )

163.

По отношение на четирите правни основания, които формулира във връзка с въпроса за момента на преустановяване на картела, жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагане на правото, като потвърждава констатацията на Комисията, че ADM участвало в картела в продължение на 3 години и 11 месеца, а именно от юни 1991 г. до юни 1995 г., въз основа на което тя увеличава размера на глобата с 35% на основание на неговата продължителност. ADM твърди от своя страна, че е участвало в картела в продължение само на 3 години и 4 месеца, а именно от октомври—ноември 1991 г. до 4 октомври 1994 г. ( 111 ) То счита, че глобата трябва да се намали съответно.

164.

Конкретно жалбоподателят твърди пред Първоинстанционния съд, че Комисията допуска грешки в преценката, когато констатира, че нарушението продължило до юни 1995 г. Той сам сложил край на участието си в картела на събранието, проведено в Лондон на 4 октомври 1994 г., и добавя, че събранието, проведено в Anaheim (Калифорния, САЩ) от до , не може да се счита за продължение на нарушението ( 112 ).

165.

Жалбоподателят формулира четири правни основания срещу преценките на Първоинстанционния съд по този въпрос: нарушение на член 81 ЕО поради неправилно прилагане на правилата за прекратяване на участието в картел; изопачаване на доказателства относно момента на излизането на ADM; нарушение на член 81 ЕО относно събранието в Anaheim и изопачаване на доказателства относно записката, приписана на Roquette.

166.

Преди да разгледам правните основания поотделно, бих искала да направя още някои бележки във връзка с възлагането на задължението за обстоятелствено излагане на фактите и за тежестта на доказване, тъй като повдигнатият тук въпрос в някои отношения е по-различен от разгледания по-горе ( 113 ).

167.

Правните основания, които трябва да се разгледат тук, в крайна сметка се отнасят до размера на глобата. Тази част от процеса на определянето му обаче се извършва чрез прилагане на критерия за продължителността на картела. При прилагането на този критерий за изчисляване на глобата Комисията се основава на констатациите, които е направила във връзка с наличието на нарушения на правилата в областта на конкуренция.

168.

При оспорване на продължителността на картела или участието на различните субекти в него както в настоящия случай Комисията следва да установи приетата от нея в оспорваното решение продължителност ( 114 ). Всъщност при спор относно наличието на нарушение на правилата в областта на конкуренцията Комисията следва да докаже констатираните от нея нарушения и да приведе доказателствата, годни да установят в достатъчна от правна гледна точка степен наличието на фактическия състав на нарушението ( 115 ).

169.

В този вид дела не е рядкост наличието на антиконкурентна практика или споразумение да трябва да се изведе от определени съвпадения и указания, които взети заедно и в отсъствието на друго достоверно обяснение, могат да представляват доказателство за нарушение на правилата в областта на конкуренцията ( 116 ).

170.

Когато се установи участието на предприятие в събрания с явно антиконкурентен характер, приложимото правило относно тежестта на доказване е, че предприятието трябва да приведе доказателства, които да установят, че участието му в тези събрания е било лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи, с намерения, различни от техните ( 117 ). Предприятието не може да се оневини с твърдението, че тайно, т.е. без да го оповести публично, се е оттеглило от картела ( 118 ).

171.

След като въпросът относно тежестта на доказване се уреди по този начин, все пак не трябва да се забравя и другият аспект, който посочих по-горе ( 119 ), а именно задължението за обстоятелствено излагане на фактите. Макар Комисията да следва да докаже констатациите, до които достига в спорното решение, то жалбоподателят, а именно ADM в случая, следва на първо място да изложи обстоятелствата и данните, които могат да събудят съмнения в точността на констатациите, на които се основава обжалваният акт ( 120 ), като насочените срещу него доводи трябва да са в съответствие с доказателствената сила на констатациите на Комисията.

172.

По принцип Първоинстанционният съд следва да преценява фактите и доказателствата, изложени пред него ( 121 ), което логично включва оценката на доказателствената сила на представените доводи, като в рамките на производство по обжалване тази оценка може да се оспорва само в твърде ограничена степен, по-специално във връзка с изопачаването на доказателства ( 122 ).

173.

Жалбоподателят, който в това отношение се позовава на точки 247—253 от обжалваното съдебно решение, упреква Първоинстанционния съд, че нарушава член 81 ЕО, като прилага неправилно правилата относно прекратяване на участието в картел. Макар уместно да използва релевантния критерий за „публично разграничаване“ във връзка с прекратяване на участието, той все пак трябвало да направи извода от обстоятелството, че ADM напуска събранието на картела, състояло се на 4 октомври 1994 г. в Лондон, че ADM по този начин слага край на участието си в картела.

174.

Макар ADM да сочи, че по време на събранието най-напред заплашва да се оттегли от споразумението, ако изискванията му не бъдат удовлетворени, след което поставя ултиматум, а накрая напуска събранието поради неуспеха му, Първоинстанционният съд не стига до извод, че по този начин то слага край на участието си в картела. Той неправилно включил в критерия за публичното разграничаване субективен елемент, като интерпретирал мотивите, от които ADM било водено. Той преценява, че напускането на събранието било чисто стратегическо действие, а след това не приема, че краят на участието на ADM е на 4 октомври 1994 г.

175.

ADM счита, че критерият за публично разграничаване трябвало все пак да се разглежда изключително като обективен критерий. От съдебната практика произтичало, че понятието за незаконосъобразно споразумение или за съгласувани практики е обективно, доколкото включва „съзнателно съгласие“ ( 123 ) и „волеизявление“ ( 124 ) ( 125 ). В съответствие със съдебната практика не било достатъчно с оглед на защитата си предприятието да твърди, че тайно се е оттеглило от картела ( 126 ). Жалбоподателят счита, че дори скритото намерение да се продължи участието в картел след публично разграничаване от него не може да се счита за съставомерно деяние. Дори да се предположи, че ставало дума за стратегическа маневра, тя била неуспешна. Така или иначе член 81 ЕО се отнася за публичните действия, а не за противоправните помисли.

176.

Жалбоподателят добавя, че след като напуска събранието, и следователно се отказва от споразумението, последното на практика било прекратено поради неразрешени противоречия. Впоследствие нямало нито едно действие, свързано с него, както личи от преустановеното предоставяне на данни за продажбите, което самият Първоинстанционният съд установява в точка 252 от обжалваното съдебно решение.

177.

Накрая, посочените мотиви в точки 248 и 249 от обжалваното съдебно решение били, първо, неточни и, второ, лишени от относимост, при положение че Комисията не откроила тези аспекти нито в решението си, нито в писмената си защита.

178.

Комисията иска обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.

179.

В точка 246 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се позовава на критерия за „публичното разграничаване“. Той заявява, че може да се направи извод за окончателното преустановяване на участието на ADM в картела само ако ADM „се е разграничило публично от случилото се на събранията“. В точка 247 той по-нататък приема, че напускането от ADM на проведеното в Лондон на 4 октомври 1994 г. събрание не може да се счита за окончателно преустановяване на участието му в картела, тъй като ADM не се разграничава открито от целите му, а напротив, като се стреми да разреши противоречието, което се разразява между членовете на картела, и да постигне компромис, засвидетелствало съгласие с принципното прилагане на картела. В заключение той упоменава, че Комисията можела валидно да квалифицира поведението на ADM по време на това събрание по-скоро като стратегия, отколкото като преустановяване на участието в картела.

180.

При положение че Съдът като юрисдикция по обжалването не може да направи повторна оценка на фактите ( 127 ), разглеждането на настоящото правно основание се свежда до въпроса дали в преценката на фактите Първоинстанционният съд може да вземе предвид мотивите, поради които ADM напуска събранието в Лондон на 4 октомври 1994 г.

181.

Жалбоподателят не оспорва, че проведеното в Лондон на 4 октомври 1994 г. събрание е част от „явно антиконкурентни събрания“ ( 128 ). Както вече посочих по-горе, той именно следва да представи данни, които да установят, че участието му в събранията е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, или да установи, че е посочил на конкурентите си, че участва в тези събрания с намерения, различни от техните ( 129 ).

182.

Обратно на неговите твърдения, „намеренията“, а дори и „мотивите“ са част от тези данни и следователно са относими. Част от тях е и гледната точка на адресатите, тъй като на конкурентите трябва да се покаже, че действително става дума за различни намерения, т.е. за намерения, които не са (или вече не са) антиконкурентни.

183.

Този аспект особено настоятелно се подчертава в Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия:

184.

На друго място в същото решение Съдът освен това заявява, че следва да се отбележи открито неодобрение на незаконосъобразните практики или да се информират другите участници за обстоятелството, че намеренията за присъствието на събранието са различни от техните, т.е. че не са антиконкурентни ( 130 ).

185.

От изложеното по-горе следва, че Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, тъй като правилно избира и прилага критерия си за преценка.

186.

Що се отнася до аспектите от изложението на мотивите в точки 248 и 249 от обжалваното съдебно решение, които жалбоподателят счита за неточни и лишени от относимост, те губят значение, тъй като преценката в точки 246 и 247 вече обосновава отхвърлянето на правното основание.

187.

Предвид изложеното предлагам на Съда да отхвърли това правно основание като неоснователно.

188.

Сега ще се отклоня до известна степен от поредността на представяне на доводите и най-напред ще разгледам събранието, проведено в Anaheim през юни 1995 г., след което ще се спра на двете оплаквания, изведени от изопачаването на доказателства.

189.

Жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че в нарушение на член 81 ЕО приема, че поведението по време на събранието в Anaheim през юни 1995 г. е антиконкурентно. Той твърди, че целта на това събрание не е била антиконкурентна, тъй като по време на това събрание били обменени единствено данни за пазара, които не били специфични за предприятията. Доколкото картелът бил прекратен на събранието от 4 октомври 1994 г., трябвало да се установи, че в Anaheim било дадено началото на нов картел. Само по себе си не било незаконно да се положат усилия за установяване на общия размер на пазара чрез обмена на анонимни сведения. За разлика от твърденията на Първоинстанционния съд в точка 265 от обжалваното съдебно решение, Комисията също не направила постъпки да установи, че в резултат от този обмен конкуренцията била ограничена. Следователно Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че картелът продължил да съществува предвид събранието през 1995 г.

190.

Комисията отвръща, че жалбоподателят не сложил край на участието си в картела по време на събранието от октомври 1994 г. и че събранието в Anaheim било само продължение на съглашателските дейности. Тя стига до извода, че Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото.

191.

В точки 258—268 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд анализира характера на събранието, проведено в Anaheim от 3 до За целта той анализира фактите, които са му представени, в рамките на пет стъпки. В рамките на първите две, които се съдържат в точки 258—262 от неговото решение и срещу които е насочено настоящото правно основание, той най-напред анализира хода на събранието:

[…]

192.

По време на следващата стъпка — „на трето място“ — Първоинстанционният съд се спира на записката, приписана на Roquette, на която ще отделя внимание по-нататък. В рамките на четвъртата стъпка той разглежда различни изявления на членовете на картела, на които също ще се спра по-нататък. Накрая, в рамките на петата стъпка, той заявява, че провеждането на това събрание в рамките на общо събрание на отрасъла е без значение. Първоинстанционният съд отбелязва, че по този начин не се изключва възможността съответните предприятия да се възползват от общото събрание, за да се съберат във връзка с обсъждането на картела.

193.

Разясненията на Първоинстанционния съд в точки 258—262 от съдебното решение, които следва да се анализират тук, по същество се отнасят до преценка на фактите, която по принцип не подлежи на преразглеждане в производството по обжалване ( 131 ). Първоинстанционният съд изхожда от предпоставката, че събранието в Anaheim не е началото на нов картел, а продължение на предишния. Поради това той не приема твърденията на жалбоподателя, че картелът бил прекратен още на събранието в Лондон от 4 октомври 1994 г. Тези два извода на Първоинстанционния съд са резултат от преценка на фактите и при това положение е изключено Съдът да замести със своята собствена преценка тази на Първоинстанционния съд.

194.

Преценката на твърдението на жалбоподателя, че по време на събранието от 1995 г. нямало никакъв незаконосъобразен обмен на информация, тъй като направеният там опит да се установи общият обхват на пазара чрез анонимен обмен на информация, нямал за цел да ограничава конкуренцията, е граничен случай между преценка на фактите и правен въпрос.

195.

Ако се разгледа отделно, въпросът дали такъв обмен на информация е антиконкурентно поведение, по принцип би могъл да се счита за правен въпрос. Във всеки случай изглежда, че жалбоподателят изхожда от тази представа, тъй като се позовава на различни източници в подкрепа на своето твърдение ( 132 ).

196.

В контекста на настоящото дело обаче този въпрос не възниква самостоятелно пред Първоинстанционния съд, тъй като става дума за категоризирането и квалифицирането на едно от няколко събрания на участниците в картел, а именно последното, доколкото това е известно до момента. Като се има предвид, че от контекста безспорно личи, че картелът продължава да съществува в продължение на няколко години, следва да се определи и прецени поведението на участниците в това събрание, което очевидно е последното.

197.

От тази гледна точка Първоинстанционният съд преценява фактите, представени пред него, и установява, че всички участници в картела присъстват на това събрание и, както постъпват по време на други събрания в миналото, обсъждат обема на продажбите от предходната година. В своя анализ Първоинстанционният съд напълно отчита факта, че се предлага и в практиката се въвежда нова система за обмен на информация за обема на продажбите. Както вече изложих по-горе, Първоинстанционният съд разяснява, че тази система трябва да позволи да се установи анонимно общият обхват на пазара на натриев глюконат, т.е. така, че никой от участниците да не може да разбере данните на останалите. Първоинстанционният съд обаче анализира не антиконкурентния характер на тази нова система сама по себе си — което е правен въпрос — а действително дали Комисията може основателно да счита, че поведението на участниците в картела по време на това събрание е продължение на поведението им до момента, но облечено в нови форми и методи. Следователно той е направил фактическа преценка, което не позволява Съдът да преразглежда фактите и в това отношение.

198.

Жалбоподателят сочи още, че Комисията не установила, че като обменят анонимно информация, за да определят общия обем на пазара, участниците в картела са нарушили конкуренцията, но това различно оплакване не подкрепя правното основание.

199.

Във връзка с това Първоинстанционният съд основателно напомня в точка 265 от обжалваното съдебно решение, че в съответствие с постоянната съдебна практика за целите на прилагането на член 81, параграф 1 ЕО е излишно да се вземат предвид конкретните последици от споразумението, ако се установи, че то има за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията ( 133 ). Както е посочено в точка 262 от обжалваното съдебно решение, която цитирах по-горе, според Първоинстанционния съд Комисията е могла основателно да направи извод, че новата система за обмен на информация, въведена от участниците в картела, има за цел да запази антиконкурентните мерки, приети от тях, за да контролират пазара.

200.

От това следва, че настоящото правно основание също трябва да се отхвърли.

201.

Трябва да се разгледат още две оплаквания на жалбоподателя относно изопачаването на доказателства.

202.

Налице е изопачаване на доказателствата, когато без да е налице позоваване на нови доказателства, наличните се оценяват по явно неправилен ( 134 ) начин, което може да се наблюдава например в случай, че преценката е в противоречие с логиката или значението на доказателствата е напълно изопачено ( 135 ), т.е. когато юрисдикцията придава на определени доказателства погрешно съдържание от обективна страна ( 136 ).

203.

Като се позовава на точки 248—250 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че изопачава доказателствата, като приема, че документите на други участници, посочени в тези точки, а именно на Roquette и Jungbunzlauer, не потвърждават, че ADM се оттеглило от картела още на 4 октомври 1994 г., както твърди то. В този смисъл Jungbunzlauer твърдяло, че „когато Roquette заявява на в Лондон, че повече няма да спазва никое от тези споразумения, всички договорености се прекратяват“. От своя страна Roquette изяснява, че „Roquette изразява отказа си да продължи“ и „това слага край на картела“. В този смисъл Roquette и Jungbunzlauer заявили, че картелът бил прекратен в същия момент, който посочило и ADM. За обратното тълкуване по този въпрос, възприето от Първоинстанционния съд, нямало основание нито в спорното решение, нито в писмената защита на Комисията.

204.

Комисията оспорва това изявление. Въпросните доказателствени средства не установявали, че целият картел бил прекратен на 4 октомври 1994 г., а единствено, че на тази дата го напуснало Roquette, но не и жалбоподателят. Първоинстанционният съд основателно приел, че не разполага с никакви данни, които да му дадат основание за извода, че жалбоподателят сложил край на участието си в картела на

205.

Разгледани във връзка с точка 251, цитираните от жалбоподателя точки 248—250 от обжалваното съдебно решение представляват упоменатата ( 137 ) четвърта стъпка от изложението на мотивите. Пълният текст на този пасаж от решението е следният:

206.

В този пасаж от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд следователно се опира на три писма от другите участници в картела, за да направи извод, че той съществува през периода между 4 октомври 1994 г. и юни 1995 г. Обратно на твърденията на жалбоподателя, няма никакво основание да се твърди, че преценката на тези доказателствени средства е явно неправилна. Първоинстанционният съд не им придава явно неправилно съдържание.

207.

Обратно, преценката на Първоинстанционния съд ясно се потвърждава от съдържащата се в точка 250 от съдебното решение констатация — „в това писмо Fujisawa посочва, че картелът е прекратен едва през 1995 г.“ — в съчетание с констатацията относно липсата на основания, че ADM се оттегля от него преди тази дата.

208.

При това положение да се приемат свидетелските показания, посочени от жалбоподателя („[к]огато в Лондон на 4 октомври 1994 г. Roquette заявява, че вече няма да спазва нито едно [от] споразуменията, те се прекратяват“, „Roquette изразява отказа си да продължи“ и „това слага край на картела“), единствено като доказателства за отделянето му, а не като доказателство за края на картела, е напълно легитимна възможност за тълкуване.

209.

От това следва, че Съдът не е компетентен да разглежда това правно основание, тъй като не може по съображения за справедливост със своята преценка да замести тази на Първоинстанционния съд.

210.

Тъй като изложението на ADM не съдържа нито един сериозен довод, който да установява, че Първоинстанционният съд е изопачил разглежданите тук доказателства, и това правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

211.

Жалбоподателят, който в това отношение се позовава на точка 263 от обжалваното съдебно решение, упреква Първоинстанционния съд, че изопачава доказателствата, като приписва на Roquette записката, посочена там, и като приема, че може да я разглежда като доказателство относно характера на събранието от юни 1995 г. Това доказателство — единственото — което установявало, че участниците в събранието обсъждат теми като „компенсация“, „производство“ и „цена“, не било съставено от Roquette, а от американските правоохранителни органи като основа за разговорите със свидетелите на Roquette, и поради това не ставало дума за записка от събрание. Информацията, която тя съдържа, била с неустановен произход.

212.

Комисията отбелязва, че Roquette със сигурност не е автор на въпросната записка, но все пак я предава на Комисията, което правилно се установява и в точка 233 от спорното решение. Евентуално допусната от Първоинстанционния съд грешка относно автора на тази записка не би могла да произведе последици. Записката показвала, че събранието, проведено в Anaheim през 1995 г., било с антиконкурентен характер. Освен това разясненията на Първоинстанционния съд в точка 263 от обжалваното съдебно решение били само част от веригата. От останалите ѝ части се установява ясно антиконкурентният характер на събранието в Anaheim.

213.

Всъщност явно не съществува никакво доказателство, че Roquette действително е съставило записката, посочена в точка 263 от обжалваното съдебно решение. Изглежда то само я е предало на Комисията, както впрочем личи и от доводите на страните, възпроизведени от Първоинстанционния съд в точка 255 от обжалваното съдебно решение ( 138 ).

214.

В крайна сметка записката и нейният произход не са определящи. Четвъртата стъпка в това изложение на мотивите е само част от много други. Крайният извод не зависи единствено от този елемент.

215.

Всъщност, както посочих в предходните разяснения, останалите преценки на Първоинстанционния съд във връзка с характера на събранието в Anaheim са достатъчни да обосноват „антиконкурентната“ квалификация, дадена от Първоинстанционния съд в неговото решение. В този смисъл вече са налице няколко достатъчни указания, потвърждаващи твърдяната от Комисията продължителност на участието на ADM в картела, а жалбоподателят не е в състояние да ги обезсили, а именно, от една страна, преценката на събранието в Anaheim като продължение на предходните прояви с други методи, и от друга страна, преценката на документите, изхождащи от други участници в картела. В точка 263 от обжалваното съдебно решение самият Първоинстанционен съд впрочем просто квалифицира разглежданата тук записка като „потвърждение“ на тезата на Комисията и на предходната си квалификация на събранието в Anaheim от юни 1995 г.

216.

От изложеното следва, че осмо, девето, десето и единадесето правно основание трябва да се отхвърлят.

217.

Като въведение следва да се напомни, че точка 3 от Насоките от 1998 г. предвижда, че размерът на глобата се намалява при смекчаващи обстоятелства, и по-специално при „преустановяване на нарушението веднага след намесата на Комисията (по-специално, когато тя извършва проверки)“ (трето тире на посочената разпоредба).

218.

Комисията разполага с широко право на преценка ( 139 ) по отношение на смекчаващите обстоятелства, които не са изчерпателно ( 140 ) изброени в Насоките от 1998 г.

219.

Жалбоподателят по същество изтъква, че като в точки 272—287 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд заявява, че Комисията може да не взема предвид преустановяването на нарушението като смекчаващо обстоятелство, той допуска грешка при прилагане на правото. С нея се нарушава принципът, че Комисията трябва да спазва правилата, които сама приема. Той твърди, че размерът на глобата трябва да се намали поради това смекчаващо обстоятелство.

220.

Комисията иска съответният пасаж от обжалваното съдебно решение да се потвърди.

221.

В самото начало следва да се отбележи, че както ще бъде установено, разясненията на жалбоподателя във връзка със смекчаващото обстоятелство съдържат противоречиви изявления спрямо направените от него изявления относно момента на преустановяване на картела.

222.

В точка 270 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд напомня твърдението на ADM, че в точка 3, трето тире от насоките „преустановяване[то] на нарушението веднага след намесата на Комисията (по-специално, когато тя извършва проверки)“ е признато за смекчаващо обстоятелство. В тази точка по-нататък се казва, че според АDM „то трябвало да се ползва от това смекчаващо обстоятелство, като се има предвид, че преустановило противоправната проява веднага след намесата на американските органи в областта на конкуренцията“.

223.

В жалбата си жалбоподателят не оспорва начина, по който Първоинстанционният съд възпроизвежда доводите на страните, независимо че те явно противоречат на твърденията му на друго място в тази жалба, а именно, че той прекратил участието си в картела още на 4 октомври 1994 г. ( 141 ) Противоречието се състои конкретно в това, че прекратяването при намесата на американските органи датира безспорно от  ( 142 ) — дата, която съвпада с момента на прекратяване на картела през „юни 1995 г.“, както констатира Комисията (което жалбоподателят оспорва).

224.

Независимо от противоречивите изявления на жалбоподателя във връзка с фактите според мен Първоинстанционният съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, когато се е произнесъл по отчитането на смекчаващото обстоятелство.

225.

В точки 272—287 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изяснява, привеждайки мотиви, че правилото по точка 3, трето тире от Насоките от 1998 г. трябва да се тълкува ограничително, за да не препятства полезния ефект на член 81, параграф 1 ЕО, а следователно и в смисъл, че Комисията не можела да си наложи да счита, че простото преустановяване на нарушението веднага след намесата ѝ е смекчаващо обстоятелство ( 143 ).

226.

След това Първоинстанционният съд добавя следното:

227.

Според мен в тези мотиви няма грешка при прилагане на правото, а критерият, на който се основават, е правилен.

228.

Чисто граматическото тълкуване на разпоредбата на точка 3, трето тире от Насоките от 1998 г. може да остави впечатлението, че самото преустановяване на всяко нарушение от извършителя веднага след намесата на Комисията във всички случаи и безрезервно представлява смекчаващо обстоятелство ( 144 ).

229.

Такова чисто граматическо тълкуване на въпросната разпоредба обаче не би било в съответствие с целите на общностното право в областта на конкуренцията да се гарантира ненарушена конкуренция на общия пазар.

230.

Първоинстанционният съд правилно уточнява, че смекчаващото обстоятелство по смисъла на целите на общностното право трябва да включва „поощрение“ или „самостоятелна инициатива от страна на нарушителя“ ( 145 ). Споделям преценката му, тъй като намаляването на глобата поради смекчаващо обстоятелство е поощрение, което не може да се дава веднага след като нарушителят преустанови противоправното си поведение с нещо като рефлекс непосредствено след намесата на органите в областта на конкуренцията. По отношение на напълно желателната реакция на нарушителя, който слага край на противоправното си поведение, Насоките от 1998 г. впрочем предвиждат адекватен стимул, доколкото в точка 2 сочат сред отегчаващите обстоятелства продължаването на нарушението след намесата на Комисията ( 146 ).

231.

В този смисъл впрочем е логично, че в друго решение Първоинстанционният съд изхожда от принципа, че в случай на таен картел при прекратяване на нарушението след намесата на Комисията намаляването на основната сума изобщо не е обосновано, при положение че в случаите на нарушения на конкуренцията от този вид намесата на Комисията по необходимост се съпътства от прекратяване на картела ( 147 ).

232.

При това положение няма основание за възражения срещу това, че Първоинстанционният съд приема, че за да се признае наличието на смекчаващо обстоятелство, трябва съответното предприятие да е поело инициатива, която надхвърля само преустановяването на нарушението след намесата на Комисията ( 148 ). Освен това не виждам никакво правно съображение, което да дава възможност да се оспорва преценката на Първоинстанционния съд относно фактите по случая, който е приел, че жалбоподателят не поема никаква инициатива в този смисъл и при това положение не може да се ползва от соченото от него смекчаващо обстоятелство.

233.

Що се отнася до съдържанието, това понятие за смекчаващите обстоятелства, вдъхновено от преценката на поведението, е в съответствие със съдебната практика относно смекчаващите обстоятелства, изведена във връзка с положения отпреди приемането на Насоките от 1998 г., съгласно която размерът на глобата се намалява само когато съответното предприятие сътрудничи в хода на административната процедура ( 149 ).

234.

Следва все пак да се обърне внимание на обстоятелството, че изложените в случая бележки, които с оглед на член 81, параграф 1 ЕО целят да определят задължението на Комисията да спазва правилата, които сама е приела с Насоките от 1998 г., се простират отвъд приетите от Съда мотиви в Решение по дело Dalmine/Комисия ( 150 ). В това решение — също както например в решението, постановено от Първоинстанционния съд по същото дело ( 151 ) — Съдът изисква единствено наличието на причинно-следствена връзка с първата намеса на Комисията.

235.

По съображения за изчерпателност ще отбележа, че дори ако се приеме, че е достатъчно в случая да се изисква причинно-следствена връзка с първата намеса на Комисията, не може да се приеме никакво смекчаващо обстоятелство. Причината е, че от установените от Първоинстанционния съд факти следва, че Комисията се обръща с искане за информация към основните производители, вносители, износители и купувачи на натриев глюконат в Европа едва от февруари 1998 г. ( 152 ), т.е. в момент, когато ADM според собствените му изявления ( 153 ) е прекратило участието в картела вече от няколко години.

236.

При това положение и това правно основание, посочено при условията на евентуалност, трябва да се отхвърли като неоснователно.

237.

След като нито едно от правните основания, посочени от жалбоподателя, не може да се приеме, предлагам на Съда да отхвърли жалбата изцяло.

238.

В съответствие с член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, който по силата на член 118 от него се прилага съответно към производствата по обжалване, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. При положение че правните основания на жалбоподателя не са уважени, а Комисията е направила искане в този смисъл, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

239.

Предвид изложените съображения предлагам на Съда: