1.

Commissione Tributaria Regionale di Genova (Италия) моли Съда да се произнесе по приложимостта на членове 216 и 220 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 2 ) в случая, когато дадена общностна стока е предварително изнесена, в рамките на режим активно усъвършенстване, за трета страна, с която е сключено споразумение, съдържащо клауза за невъзстановяване.

2.

Спорът в основата на делото се отнася до събиране от митницата в Генуа на мита, за които се твърди, че дружеството Agrover дължи във връзка с операции в рамките на режим активно усъвършенстване по предварителен износ на бланширан ориз с произход от Общността за Унгария — страна, обвързана към този момент с Европейските общности и техните държави-членки чрез споразумение, съдържащо клауза за невъзстановяване — и по последващ внос от Тайланд на еквивалентно количество олющен ориз, освободено от мита.

3.

Съгласно член 114:

„1.   Без да се засяга член 115, режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Общността по усъвършенстването на:

2.   Следните термини означават:

4.

Член 115 гласи:

„1.   При изпълнение на условията по параграф 2 и при спазване на параграф 4 митническите органи разрешават:

2.   Еквивалентните стоки трябва да бъдат от същото качество и да притежават същите характеристики като вносните стоки. Въпреки това, в определени съгласно процедурата на комитета случаи, може да се разреши еквивалентните стоки да бъдат в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки.

3.   За митнически цели при прилагането на параграф 1 вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните стоки — за вносни.“

5.

Член 216 гласи:

„1.   Дотолкова, доколкото сключени споразумения между Общността и трети страни предвиждат преференциално тарифно третиране при внос в тези страни на стоки с произход от Общността по смисъла на тези споразумения, при условие, че когато тези стоки са получени под режим активно усъвършенстване, необщностните стоки, вложени в стоките с произход от Общността подлежат на заплащане на съответните вносни сборове [другаде в текста да се чете: „мита“], валидирането на необходимите документи за получаване в третите страни на преференциалното тарифно третиране поражда вносно митническо задължение.

2.   За момент на възникване на това митническо задължение се счита моментът, в който митническите органи приемат декларацията за износ на въпросните стоки.

3.   Длъжник е деклараторът. При косвено представителство лицето, за чиято сметка се подава декларацията, се счита също за длъжник.

4.   Размерът на вносните сборове [другаде в текста: „мита“] по това митническо задължение се определя при същите условия, както и в случаите на митническо задължение, породено от приемането на същата дата на декларацията за допускане за свободно обращение на стоките с цел приключване на митническия режим активно усъвършенстване.“

6.

Член 220 гласи:

„[…]

2.   Извън случаите, посочени в член 217, параграф 1, втора и трета алинея, последващо вземане предвид не се допуска, когато:

[…]

[…].“

7.

Съгласно член 1 „създава се Споразумение между Общността и нейните държави-членки, от една страна, и Унгария, от друга“.

8.

Член 15, озаглавен „Забрана за възстановяване на мита или за освобождаване от тях“, гласи:

9.

През 2001 г., след издадено от митницата в Novarа разрешение за активно усъвършенстване Agrover, което има установено във Vercelli (Италия) седалище, с три операции извършва предварителен износ на бланширан ориз с произход от Общността за Унгария — страна, обвързана към този момент с Европейските общности и техните държави-членки чрез споразумение, съдържащо клауза за невъзстановяване — а впоследствие внася от Тайланд еквивалентни количества олющен ориз, освободен от мита.

10.

На 26 януари 2004 г. митницата в Генуа, при която са осъществени трите операции по компенсаторен внос, издава три акта за изменение общо в размер на 73767,88 EUR. Митницата в Генуа приема, че при тези вносни операции е трябвало да бъдат заплатени мита, с мотив, че вносът не е такъв, който трябва да се счита за попадащ в режима на активно усъвършенстване по смисъла на членове 114 и 115 от МКО, той като компенсаторният внос не се е отнасял до стока, която пристига от страна, сключила споразумение с Общността.

11.

Дружеството Agrover подава жалба срещу тези решения. Commissionne tributaria provinciale di Genova отхвърля жалбата на 2 юли 2004 г. Agrover подава въззивна жалба срещу това решение пред Commissionne tributaria regionale di Genova, която счита за необходимо да постави следните два преюдициални въпроса:

12.

Дружеството Agrover предлага на Съда да отговори, че член 216 от МКО не се прилага за извършените от него операции на активно усъвършенстване, тъй като този член се отнася изключително до необщностни стоки, „вложени“ в общностна стока, предназначена за износ, докато в случая с ориза, който той предварително е изнесъл, не е имало влагане. Това тълкуване се потвърждавало от член 15 от Решение № 3/96, което предвиждало забрана за възстановяване на мита между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, единствено за материалите без произход, използвани в производството на продукти с произход от Общността. Освен това в конкретния случай прилагането на член 216 от МКО причинявало на износителя загуба от около 210 EUR за тон ориз.

13.

Италианското правителство предлага на Съда да отговори, че режимът „активно усъвършенстване“, посочен в членове 114, 115 и 216 от МКО се отнася до всяка митническа операция, която отговаря на законовите условия, и операторът не може да претендира за разширяване на обхвата на своите облекчения за последващата операция по компенсаторен реимпорт за същата стока, произхождаща от трета страна, която не е сключила споразумение с Общността. Италианското правителство изтъква, че съмненията, които предизвиква тълкуването на неточната редакция на член 216 от МКО с оглед неговото прилагане в случаи като конкретния, са отразени в съставения от службите на Комисията документ TAXUD/724/2003 от 20 март 2003 г., в който, като се признавало двусмислието на разглежданата разпоредба, се установявало, че във всички случаи, при които е осъществена с издаването на сертификат EUR.1 дадена операция по активно усъвършенстване на ориз с предварителен износ, митата трябва да бъдат събрани по време на реимпорта на необщностните стоки. Това е така, тъй като според посочения документ „въпреки своя контекст [член 216 от МКО не е ] нито правило за произход, нито правило за активно усъвършенстване, а е правило, което се отнася до митническото задължение. Иначе казано, правното основание, в точния смисъл на думата, за евентуално събиране на мита, е член 216 от МКО, а не правилото за „невъзстановяване“, определено в протокола за произход“. Предоставянето също на освобождаване от мита за стоки при компенсаторен внос би довело до прекомерно натрупване на облекчения в рамките на една и съща операция. Операторът би трябвало да избере или да се възползва от освобождаването към момента на износа благодарение на издадения сертификат EUR.1, или да се възползва от освобождаването от мита към момента на компенсаторния внос.

14.

Комисията предлага на Съда да отговори, че член 216 от МКО може да се прилага само в случай на „класическо“ активно усъвършенстване, при което вносът предхожда износа. Член 216 от МКО се отнасял за стоки, произхождащи от Общността, получени под режим активно усъвършенстване. От член 115, параграф 3 от МКО обаче следвало, че в конкретния случай операцията не можело да се разглежда като износ на стоки за трета страна, с която съществува преференциално тарифно споразумение. Параграф 2 от член 216 от МКО, според който митническото задължение възниква към момента, в който митническите органи приемат декларацията за износ на стоките, предварително третирани според процедурата на „класическо“ активно усъвършенстване, бил несъвместим с режима на активно усъвършенстване EX/IM (система, наричана „предварителен износ“) и с правната фикция, посочена в член 115, параграф 3 от МКО. Предвид тази правна фикция италианските органи не е трябвало да заверят сертификат EUR.1 за ориз с произход от Общността, който е трябвало да бъде изнесен за Унгария. Те е трябвало, напротив, да приемат, че оризът пристига от Тайланд, за да бъде изнесен за Унгария под режим на активно усъвършенстване EX/IM.

15.

Според Agrover, ако Съдът трябваше да приеме, че член 216 от МКО е приложим в конкретния случай, то Съдът би трябвало да отговори, че Agrover не е длъжно да плати митата, тъй като член 220, параграф 2, буква б) от МКО е също приложим. От една страна, не би могла да се постави под съмнение добросъвестността на Agrover, тъй като митническите органи не са изразили никакви резерви по отношение на подобни операции години наред. Подобна пасивност обаче би оправдала прилагането на член 220, параграф 2, буква б) от МКО ( 6 ). Документът TAXUD/724/2003 на Комисията подчертавал освен това неадекватния характер на член 216 от МКО спрямо операциите на активно усъвършенстване като тази в конкретния случай. Накрая, разрешението за активно усъвършенстване въобще не се позовава на член 216 от МКО. Така Agrover счита, че митническите органи не могат да потвърдят сега, без да нарушат принципа на оправданите правни очаквания ( 7 ), че издаването на сертификати EUR.1 по време на износа на бланширан ориз за Унгария може да доведе до налагането на твърде завишени мита при компенсаторния внос на тайландски ориз, тъй като това би причинило непоправима вреда на жалбоподателя, тъй като Agrover няма повече възможността да прехвърли граничното мито на приобретателя на реимпортирания ориз.

16.

Италианското правителство предлага да се отговори, че член 220, параграф 2, буква б) от МКО не е приложим в конкретния случай, тъй като митническите органи не са допуснали никаква грешка било към момента на износ, било към момента на компенсаторния внос. То допълва, че по време на издаването на сертификат EUR.1 не била допусната никаква грешка, тъй като изнесеният ориз е бил действително с италиански произход. Това се отнасяло също и за въвеждането, тъй като приемането на митническата декларация би било лишено съответно от правно значение, що се отнася до одобрението или разрешението на избраните за изпълнение ред и условия, и не включвало също предварителен контрол на редовността на операцията, контрол, който по принцип бил извършен a posteriori, за да ускорят митническите операции. Дори и да беше допусната грешка, последната е можело да бъде открита по разумен начин от Agrover въз основа на неговия професионален опит в областта на митническото оформяне и на международната търговия. Същото освен това трябвало да поеме свързаните с неговата дейност икономически рискове и не можело да се укрива зад понятието за добросъвестност, което винаги е тълкувано стриктно от общностната съдебна практика ( 8 ).

17.

Що се отнася до Комисията, тя предлага на Съда да не отговаря на втория въпрос, тъй като по смисъла на член 216 от МКО никакво мито не е било дължимо в делото в основата на преюдициалното запитване. При все това тя допълва, че Съдът е признал правото на длъжника, състоящо се в това, администрацията да не пристъпва към последващо събиране на дължимото мито, ако са изпълнени кумулативно следните три условия: митото не е било събрано в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи; допуснатата от тях грешка трябва да е от такова естество, че да не е можело да бъде открита по разумeн начин от добросъвестен длъжник, въпреки неговия професионален опит и положена грижа, за които той трябва да представи доказателства; длъжникът трябва да е спазил всички предвидени от действащата правна уредба разпоредби по отношение на митническата декларация ( 9 ). В случай на спорове относно събирането на несъбрани мита във връзка с износа на ориз за Унгария националният съд е компетентен да квалифицира юридически фактите в светлината на тълкуването на член 220, параграф 2, буква б) от МКО, което се отнася по-специално до случаите на грешки при издаване на сертификати, необходими за получаването на преференциална тарифа.

18.

В самото начало следва да се подчертае, че действащият МКО трябва да бъде изцяло и в основи преработен в близко бъдеще ( 10 ). По принцип, предложението за модернизиран кодекс цели „модернизацията на Митническия кодекс, рационализирането на процедурите и митническите процеси и приспособяването на правилата на общите норми за използване на информационните системи“. Още повече, той значително ще засегне по-конкретно понятието активно усъвършенстване в сравнение с това, което съществува днес ( 11 ).

19.

Понастоящем, по силата на член 114 от МКО режимът активно усъвършенстване ( 12 ) позволява да се ползва отлагане на плащането на митата при внос на стоки, пристигащи от трети страни в Общността, при условие че те са обработени и отново превозени извън Общността. При тази система една и съща стока се внася, обработва и реекспортира. Митническият кодекс предвижда и системата, наречена „еквивалентна компенсация“: стоката може да бъде с общностен произход, при условие че тя е еквивалентна на държаните от същото предприятие стоки (член 115, параграф 3 от МКО). Накрая, също е възможно съгласно МКО да се изнесе стока, преди дори да е внесена третата стока: система, наречена „предварителен износ“ или „EX/IM“ (член 115, параграф 1, буква б) от МКО) ( 13 ). В конкретния случай италианското предприятие Agrover иска да използва тези две възможности, той като то изнася италиански ориз за Унгария, след което внася ориз, произхождащ от Тайланд.

20.

Нещо повече, към момента на тези операции е съществувало между Унгария и Общността преферeнциално споразумение, предвиждащо клауза, наречена за „невъзстановяване“. Целта на такава клауза е да се забрани отложеното плащане на митата при внос на стоки от трети страни, които са изнесени за страна, подписала преференциално споразумение. Следователно с това правило се цели да се засили двустранната икономическа интеграция, тъй като ограничавайки по този начин използването на продукти от трети страни, които не са подписали подобно споразумение, то благоприятства включването на продукти, произхождащи от страни партньори. За да улесни установяването на произхода на изнесените стоки при този вид търговия, са въведени специални документи, сертификати за движение, наричани също сертификати „EUR.1“ ( 14 ). Различните заинтересовани страни изглежда отделят голямо внимание на обстоятелството, че италианската митница издава този сертификат на Agrover за изнесения от него ориз за Унгария. Това обстоятелство обаче няма особено значение; то просто показва, че в желанието си да изнесе своя ориз за Унгария, в рамките на преференциалния режим, Agrover моли митническите власти за документа, който те му издават.

21.

Целта на режима активно усъвършенстване е различна от тази на правилото за невъзстановяване, тъй като освобождавайки от мита внесените от трети страни в Общността стоки, той цели да предостави най-добро конкурентно положение на стоките от трети страни, които са обработени в Общността и реекспортирани ( 15 ), или според думите на Съда, „да не се поставят в неблагоприятно положение в международен план общностните предприятия, които използват стоки от трети страни, за да получат продукти, предназначени за износ, предоставяйки им възможността да получат тези стоки при същите условия като необщностните предприятия“ ( 16 ).

22.

Между тези две цели член 216 от МКО очертава, разглеждайки внесените под режим активно усъвършенстване стоки, че трябва да бъдат заплатени мита при внос, когато те са изнесени в рамките на преференциално тарифно третиране. Следователно член 216 от МКО разглежда специално, както се поддържа от Agrover и от Комисията, само класическата хипотеза, при която вносът предхожда износа (система „IM/EX“).

23.

При това положение считаме, че поради правната фикция на системата за еквивалентна компенсация по член 115, параграф 3, съгласно която система компенсаторният продукт се третира като трета стока, а вносният продукт като общностна стока, член 216 МКО трябва да се прилага също в хипотезата, при която износът предхожда вноса (система „EX/IM“) ( 17 ).

24.

Такъв прочит на член 216 от МКО изглежда в съответствие с икономическата цел на икономическия митнически режим. Това изследване на икономическата цел е оправдано, от една страна, от сложността и недотам ясната редакция на този член, което е изтъкнато от всички страни в производството. От друга страна, правният анализ на понятията от митническата област предполага да се вземат предвид техните икономически аспекти ( 18 ).

25.

Ако член 216 МКО обаче не се прилагаше в случаите, при които износът предхожда вноса и продуктите са изнесени за страна, с която съществува преференциално споразумение, предвиждащо клауза за невъзстановяване, притежателят на разрешението за активно усъвършенстване не би заплатил мита нито по време на вноса, тъй като това е самата цел на тази система, нито по време на предварителния износ, по силата на клаузата за невъзстановяване.

26.

Както много ограниченият брой автори, които се занимават с този въпрос ( 19 ), Комитетът по митнически кодекс посочва в документа на TAXUD, на който се позовава италианското правителство, нелогичния характер на такова положение: „[ч]лен 216 от Кодекса е въведен самостоятелно, за да понесат, от гледна точка на митническото задължение, последствията на включеното в някои преференциални споразумения „правило за невъзстановяване“. Той цели главно да гарантира с определението за особено положение, от което възниква митническо задължение, спазването на международни задължения на Общността, като лишава износителя/притежателя на разрешението за активно усъвършенстване да се възползва от тази процедура (освобождаване от налаганите върху вносните стоки мита) от момента, към който „правилото за невъзстановяване“ съществува в съответното споразумение и се прилага при износа на съответните продукти. За съжаление възприетата редакция на член 216 от Кодекса не отразява точно обхвата и съдържанието на правилото за „невъзстановяване“ […]“ ( 20 ).

27.

По настоящото дело Комисията счита, че не е обвързана от този текст. Дори той да няма задължителна сила ( 21 ), не е никак безполезно да му се обърне внимание ( 22 ), въпреки че този комитет се състои от известни специалисти в областта ( 23 ).

28.

Следователно доводът на Agrover, според който прилагането на член 216 от МКО би му причинило загуба от около 210 EUR за тон ориз, не би могъл да се поддържа. В действителност неприлагането на член 216 от МКО би довело в конкретния случай до печалба от 80 EUR за тон ориз (Agrover като заплаща 210 EUR за тон неолющен ориз, внесен от Тайланд и като самият той заплаща 290 EUR, когато изнася бланширан ориз за Унгария ( 24 )), докато в случай на прилагане на член 216 МКО Agrover би трябвало да заплати вносни мита от 210 EUR за тон неолющен ориз или загуба от 166 EUR за тон ориз. Макар тази последица да е несъмнено неприятна за икономическия оператор, тя все пак е в съответствие с целта за облагодетелстване на общностните стоки за сметка на вноса от трети страни. Така, в подобна хипотеза би било напълно в интерес на икономическия оператор, към което го приканва Комитетът по митнически кодекс в своя информативен документ от 20 март 2003 г., да „предпочете да не се възползва от предоставеното освобождаване на основание активно усъвършенстване и да предпочете износ на ориз с произход в рамките на преференциалното споразумение“ [неофициален превод]. Във всеки случай Agrover трябва да заплати митата, за които в крайна сметка се е възползвал от особено дълги срокове за плащане, предвид времето, което е било нужно на италианските митнически органи да се запознаят с положението.

29.

Накрая, що се отнася до уточнението по първия преюдициален въпрос, според който не съществува преференциално споразумение със страната, от която произхождат внесените продукти, следва да се подчертае, че то е без значение, тъй като дори и продуктите да са могли да бъдат внесени, освободени от мита поради преференциално споразумение, проблемът с механизма на активно усъвършенстване, който цели просто да отложи плащането на митата при внос, просто не би възникнал.

30.

Следователно би следвало да се отговори на първия въпрос, че член 216 от МКО се прилага в случай, при който дадена общностна стока е предварително изнесена под режим активно усъвършенстване за трета страна, с която е сключено споразумение, предвиждащо предоставящо преференциално тарифно третиране.

31.

С втория си въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали Agrover може в случай на положителен отговор на първия въпрос да се възползва от опрощаване на мита на основание член 220, параграф 2, буква б) от МКО поради евентуална грешка на митническите органи.

32.

Следва да се напомни, че възстановяването или опрощаването на мита при внос като при износ може да се предостави само при определени условия и в специално предвидени случаи. Разпоредбите, предвиждащи такова освобождаване или такова опрощаване, се тълкуват следователно стриктно ( 25 ).

33.

Член 220, параграф 2, буква б) от МКО разглежда изрично хипотезата, при която „размерът на дължимите сборове не бил взет предвид в резултат на грешка от страна на митническите органи“, т.е. органите вземат първоначално решение относно размера на митата, след което променят акта и считат, че размерът на митата не е правилно определен. В конкретния случай обаче митническите органи не изменят акта; те никога не са заявявали пред Agrover, че той не е трябвало да заплаща никакви мита. Искането за плащане от 26 януари 2004 г. представлява първо заемане на позиция от митническите органи. Във всеки случай, член 220, параграф 2, буква б) от МКО е следователно неприложим ( 26 ).

34.

Предвид гореизложените съображения, предлага се на Съда да отговори по следния начин на поставените от Commissione Tributaria Regionale di Genova въпроси:

a)

или при приемане на уведомлението за реекспорт на съответните продукти, получени под режим активно усъвършенстване;

б)

или при приемане на декларацията за стоките, допуснати под режим активно усъвършенстване в случай на предварителен износ на съответните компенсаторни продукти“.