1. 

По настоящите дела от Съда се иска да установи дали методът за изчисляване, приложен от Комисията при определяне на сумата на налозите върху производството, предназначени да финансират общата организация на пазарите в сектора на захарта, е действителен. Налозите върху производството по-специално имат за цел да отразят разходите на Общността от възстановяванията при износ или плащанията, извършени при определени обстоятелства, за да се обезщетят производителите на захар, поради факта, че цените на захарта на световния пазар по принцип са по-ниски от подпомаганата общностна цена. Няколко производители на захар оспорват законосъобразността на два аспекта от изчисляването на налозите върху производството.

2. 

Първата стъпка от това изчисляване изисква цялостната загуба за определена пазарна година да се прогнозира преди края на тази пазарна година, като се умножи „излишъкът, който може да бъде изнесен“, по прогнозираната „средна загуба“ за тон.

3. 

„Излишъкът, който може да бъде изнесен“, по същество се определя като продукцията на захар минус количествата захар, „реализирани за потребление в рамките на Общността“. Последното понятие по същество се определя като общите първоначални запаси от захар, продукцията на захар и вноса на захар минус общите окончателни запаси от захар и изнесена захар. Изнесената захар обхваща количествата захар, изнесени в натурално състояние, и количествата захар, „които се съдържат в изнесените преработени продукти“. Жалбоподателите — производители на захар, твърдят, първо, че „количествата захар, които се съдържат в изнесените преработени продукти“ и за които не са платени възстановявания при износ, не трябва да се разглеждат като количества захар, „които се съдържат в изнесените преработени продукти“, за целите на това изчисляване.

4. 

„Средната загуба“ за тон по същество се определя като общата сума на възстановяванията, разделена на общия тонаж на „задължения[та] за износ, които трябва да се изпълнят“ през съответната пазарна година. При условията на евентуалност жалбоподателите — производители на захар, твърдят, че ако (обратно на основния им довод) количествата захар, „които се съдържат в изнесените преработени продукти“, включват всички количества такава захар, независимо дали са били платени възстановявания при износ или не, то „задължения[та] за износ, които трябва да се изпълнят“, по подобен начин трябва да включват всички количества изнесена захар, включително тези, за които не са платени възстановявания при износ.

5. 

Безспорно е, че (поне) основната цел на налозите върху производството е да се гарантира, че производителите на захар финансират разходите за реализацията на излишъка от продукцията на Общността. Производителите на захар твърдят, че вследствие на използвания от Комисията при изчисляване на налозите метод те плащат повече, отколкото са тези разходи.

6.

Общата организация на пазарите в сектора на захарта към момента на настъпване на фактите по спора се урежда от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета ( 2 ) (наричан по-нататък „Основния регламент“), който се прилага за пазарните 2001/2002—2005/2006 години ( 3 ).

7.

От значение са следните съображения ( 4 ) в преамбюла на Основния регламент:

[…]

8.

Законодателството така предвижда производителите да посрещнат разходите на Общността ( 6 ) от реализирането на излишъците от продукцията чрез налог върху производството, който се изчислява в съответствие с член 15 от Основния регламент. Член 15 не може да се разбере без следната информация.

9.

Член 11, параграф 2 от Основния регламент определя основно количество A и основно количество Б за всеки произвеждащ захар регион на Общността ( 7 ). Член 11, параграф 1 изисква държавите-членки да разпределят квоти A и Б на всяко предприятие на нейна територия, което произвежда захар, изоглюкоза или инулинов сироп ( 8 ) през пазарната 2000/2001 година. Квоти A и Б се облагат с налог върху производството въз основа на различна ставка ( 9 ). Тъй като делата пред Съда се отнасят само до захар, по-надолу се разглежда само законодателството в частта, в която то се отнася до този продукт.

10.

Количествата захар, произведени през определена пазарна година над общото количество на квоти A и Б на съответното предприятие или от предприятие, което не разполага с квота, се посочва като „захар В“. По принцип ( 10 ) захар В не може да се реализира в рамките на Общността и трябва бъде изнесена без последваща преработка и без помощ при износ преди 1 януари след края на съответната пазарна година ( 11 ).

11.

Настоящото дело се отнася до захар A и Б, която не е била реализирана за потребление в рамките на Общността и която след това е реализирана чрез износ.

12.

Основният регламент определя интервенционна цена ( 12 ) и по същество изисква интервениращата агенция, определена от всяка произвеждаща захар държава-членка, да изкупи по интервенционната цена всяко количество захар, което ѝ се предлага и което е произведено според квота от общностни цвекло и тръстика ( 13 ).

13.

Освен това възстановявания при производството се предоставят за захар с произход от държавите-членки или от трети държави и в свободно обращение в държавите-членки, която се използва при производството на определени продукти от химическата промишленост. Сумата от възстановяването се определя „при отчитане по-специално на разходите, произтичащи от използването на внесена захар, които би понесла химическата промишленост в случай на предлагане на световния пазар“ ( 14 ) [неофициален превод].

14.

Основният регламент също предвижда, че доколкото е необходимо да се подпомогне износът на захар или без последваща преработка, или под формата на преработените продукти, посочени в приложение V въз основа на цените на световния пазар, разликата между тези цени и цените в Общността могат да се покрият от възстановявания при износ ( 15 ). Така възстановяванията при износ не са нито задължителни, нито автоматични. Те се предоставят при поискване и при представяне на съответната лицензия за износ ( 16 ).

15.

По отношение на метода за изчисляване на налога върху производството, разглеждан по настоящото дело, член 15 ( 17 ) по същество предвижда следното:

16.

Следователно става ясно, че тъй като i) цялостната загуба определя ставката на налога върху производството, ii) цялостната загуба е продуктът от излишъка, който може да бъде изнесен, и средната загуба, iii) излишъкът, който може да бъде изнесен, се изчислява въз основа, inter alia, на количествата захар, реализирани за потребление в рамките на Общността, и iv) средната загуба се засяга от общите налози върху задълженията за износ, които трябва да се изпълнят, начинът, по който се изчисляват както количествата захар, реализирани за потребление в рамките на Общността, така и общите налози върху задължения за износ, които трябва да се изпълнят, има пряко въздействие върху сумата на налога.

17.

Двата проблема по настоящите дела се отнасят до тълкуването на два от тези въпроси: първо, дали при изчисляването на „излишъка, който може да бъде изнесен“, трябва да се вземат предвид количествата захар, изнесени под формата на преработени стоки, за които не са платени възстановявания при износ, и второ, дали „задълженията за износ“ трябва да включват всички изнесени количества, включително тези, за които не са платени възстановявания при износ.

18.

Тези два въпроса се разглеждат подробно в Регламента за прилагане на Основния регламент, на който ще се спра по-нататък.

19.

Член 15, параграф 8 от Основния регламент предвижда подробните правила за прилагането на член 15 да се приемат чрез законодателство за прилагане, което по-специално трябва да обхване сумите на налозите, които подлежат на събиране. Въз основа (inter alia) на тази разпоредба Комисията приема Регламент № 314/2002 относно установяване на подробни правила за прилагането на системата на квотите в сектора на захарта ( 21 ) (наричан по-нататък „Регламента за прилагане“).

20.

Регламентът за прилагане (между другото) предвижда определянето на прогнозираното количество захар, реализирано за потребление в Общността по смисъла на член 15, параграф 1, буква б) и параграф 2, буква а) от Основния регламент, и съдържа дефиницията на задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година по смисъла на член 15, параграф 1, буква г) от Основния регламент.

21.

Член 6, параграф 4 от Регламента за прилагане, съответно изменен, предвижда, че прогнозираните реализирани за потребление в Общността количества са i) общите количества захар, складирани в началото на пазарната година, количествата захар, произведени според квоти А и Б, количествата захар, внесени в натурално състояние, и количествата захар, които се съдържат във внесените преработени продукти, минус ii) общите количества захар, изнесени в натурално състояние, количествата захар, които се съдържат в изнесените преработени продукти, количествата захар, складирани в края на пазарната година, и (по същество) количествата захар, които се използват в химическата промишленост ( 22 ). Изглежда, че този текст изисква количествата в подточка ii) да включват всички количества захар, които се съдържат в изнесените преработени продукти, независимо дали за захарта са били платени възстановявания при износ или не.

22.

Член 6, параграф 5 от Регламента за прилагане определя „задължения[та] за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година“, по същество като всички количества захар, които трябва да се изнесат в натурално състояние с възстановявания при износ или износни налози, определени чрез търгове, открити за тази пазарна година или въз основа на лицензии за износ, издадени през тази пазарна година, и всеки предвидим износ на захар под формата на преработени продукти с възстановявания при износ или износни налози, определени за тази цел през тази пазарна година, като тези количества са разпределени равномерно за пазарната година ( 23 ). Изглежда, че най-малкото от 2003 г. Комисията тълкува израза „задължения за износ“ по смисъла на член 6, параграф 5 като обхващащ количествата захар, които трябва да се изнесат с възстановявания при износ, които са определени и действително платени, с изключение на количествата захар, които трябва да се изнесат с възстановявания при износ, които са определени, но в действителност не са платени.

23.

Резултатът от включването на всички количества захар, които се съдържат в изнесените преработени продукти за целите на втория компонент от изчисляването, предписан от член 6, параграф 4 от Регламента за прилагане, е че прогнозираните „реализирани за потребление в Общността количества“ са по-малки, отколкото биха били, ако не бяха включени всички количества захар, които трябва да се изнесат в преработени продукти. Това от своя страна увеличава „излишъка, който може да бъде изнесен“, и в крайна сметка, сумата на налога върху производството.

24.

Изглежда, че резултатът от това увеличение е съществен. В настоящите дела е безспорно, че в много случаи ( 24 ) производителите на захар не търсят възстановявания при износ за количества захар, включени в изнесени преработени продукти. Това се дължи основно на две причини. Първо, количествата, за които става дума във всеки конкретен случай, често не са такива, че да е оправдано производителят да попълва и представя необходимите документи. Второ, дори когато количествата биха могли по принцип да породят право на значимо възстановяване при износ, производителят при все това би могъл да сметне за несъразмерно трудно предоставянето на доказателства за точното количество захар, използвано в продукта, от което зависи сумата на възстановяването при износ.

25.

Налозите върху производството за пазарните 2001/2002, 2002/2003 и 2003/2004 години се определят съответно от Регламент № 1837/2002, Регламент № 1762/2003 и Регламент № 1775/2004 ( 25 ).

26.

В делата пред препращащите юрисдикции производителите на захар оспорват определянето на налози върху производството през (според случая) пазарните 2001/2002, 2002/2003 и 2003/2004 години.

27.

По дело C-5/06 Zuckerfabrik Jülich производителят по същество се оплаква, че при определяне на количествата захар, реализирани за потребление в рамките на Общността и използвани при изчисляване на излишъка, който може да бъде изнесен, Комисията не е трябвало да включва количествата захар, изнесени от Общността под формата на преработени стоки, за които не са платени възстановявания при износ, тъй като от този износ не последвали загуби за бюджета на Общността. Обратно, при определяне на средната загуба на тон захар Комисията също трябвало да включи и количеството, за което не са платени възстановявания. Нямало обективна причина, която да оправдава вземането предвид на различни количества при определянето на излишъка, който може да бъде изнесен, и на средната загуба на тон захар. Вследствие на това налозите превишили действителните разходи от покриването на свързаните с износа загуби.

28.

Въз основа на така изчислените налози върху производството Zuckerfabrik Jülich бил обложен със 7,3 милиона евро за пазарната 2003/2004 година. Според него правилната цифра е 3,7 милиона евро. Ето защо той оспорва тази оценка пред Finanzgericht (Съд по финансовоправни спорове) Düsseldorf.

29.

За този съд не съществуват съмнения относно това дали направеното от Комисията определяне относно ставките на налога, определен съгласно Регламент № 1775/2004, е съвместимо с член 15 от Основния регламент, доколкото количествата захар, които са били изнесени под формата на преработени продукти и за които не са платени възстановявания при износ, били включени в изчисляването на излишъка, който може да бъде изнесен.

30.

Препращащата юрисдикция отбелязва, че както е видно от преамбюла на Основния регламент, целта на облагането с налози върху производството е да се прехвърли на производителите тежестта на разходите, понесени за реализация на излишъците от тази част от продукцията на Общността, която е излишък спрямо вътрешното потребление на Общността. Този принцип за самофинансиране на разходите за реализация е признат и от Съда в неговата досегашна съдебна практика ( 26 ). Това може да послужи в подкрепа на тълкуването на „излишъка, който може да бъде изнесен“ по смисъла на член 15 от Основния регламент като изискващо включването в изнесените количества, използвани при определяне на „количествата, реализирани за потребление в Общността“, само на тези изнесени количества, за които действително са били платени възстановявания при износ през съответната пазарна година.

31.

Освен това така извършеното от Комисията изчисляване на налозите върху производството, които трябва да се определят, също би могло да наруши принципа на пропорционалност. Този принцип изисква приложените с общностни разпоредби мерки да бъдат подходящи за постигане на преследваната цел и да не превишават необходимото за нейното постигане. Ако целта за облагане чрез налози върху производството е просто да се изиска от производителите да посрещнат разходите за реализацията на излишъците от продукцията на Общността, тогава определянето на налози, без да се вземе предвид фактът, че са платени възстановявания при износ само за част от изнесената захар, би превишило необходимото за постигането на тази цел.

32.

Ако член 15 от Основния регламент изисква при изчисляването на „излишъка, който може да бъде изнесен“, да се вземат предвид само тези изнесени количества захар, за които действително са били платени възстановявания при износа, то член 6, параграф 4 от Регламента за прилагане и Регламент № 1775/2004 ( 27 ) биха били недействителни.

33.

Ако обаче член 15 от Основния регламент изисква при изчисляване на излишъка, който може да бъде изнесен, да се вземат предвид всички изнесени количества захар — независимо от факта, че за част от тези количества не са били платени възстановявания при износ, — би се повдигнал въпросът дали случаят би бил такъв при изчисляване на средната загуба на тон захар. Ако Съдът заеме позиция, че изчисляването на Комисията на средната загуба на тон не е съвместимо с член 15 от Основния регламент, то Регламент № 1775/2004 ( 28 ) би бил недействителен на това основание.

34.

Ето защо Finanzgericht Düsseldorf поставя следните преюдициални въпроси:

35.

По съединени дела C-23/06—C-36/06 Saint Louis Sucre и др. (наричани по-нататък дело „Saint Louis Sucre“) производителите вярват, че са платили твърде голям налог върху производството за 2001/2002, 2002/2003 и 2003/2004 пазарни години. Те отправят искане за частично възстановяване, поради това че от 2002 г. налогът е генерирал повече приходи, отколкото се предвиждало с правилното прилагане на релевантното законодателство, което предвижда проста система за самофинансиране от производителите. Това е така, защото част от захарта, включена в преработени изнесени продукти, на практика не води до възстановявания при износ и следователно не поражда никакви разходи. Регламентът за прилагане обаче включва в изчисляването на излишъка, който може да бъде изнесен, сделките, които не генерират никакви възстановявания, или следователно никакви разходи. Производителите считат, че като отчела по различен начин количествата захар, които са изнесени под формата на преработени продукти, които не са породили никакви възстановявания при износ, като, от една страна, ги включила в нуждаещия се от финансиране излишък, който може да бъде изнесен, но от друга страна, ги изключила от разглежданите „задължения за износ“, които допускат изчисляване на „средната загуба“, Комисията надценила сумата на налога за трите пазарни години 2001/2002, 2002/2003 и 2003/2004, като не взела предвид предвидена от Съвета цел за самофинансиране.

36.

При условията на евентуалност, ако Съдът подкрепи тълкуването на Комисията на излишъка, който може да бъде изнесен, производителите твърдят, че целта на самофинансирането изисква от Комисията да включи в „разглежданите ангажименти за износ“ количествата захар, изнесени под формата на преработени продукти, за които не са били платени възстановявания при износ.

37.

Tribunal de Grande Instance de Nanterre (Окръжен съд, гр. Нантер) посочва, че е длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда, тъй като се оспорва действителността на разглежданото общностно законодателство. Той отбелязва и че страните са съгласни за нуждата от подобно запитване, тъй като оспореният въпрос е бил повдигнат и в други държави-членки, някои от които, включително Франция, са изразили своето несъгласие с метода за изчисляване, използван от управителния комитет за прогнозиране на общата загуба, която трябва да се финансира чрез налога върху производството.

38.

Ето защо той поставя следните въпроси:

39.

Жалбоподателите, френското, германското и гръцкото правителство и Комисията представят писмени, както и устни становища по време на съдебното заседание по дело Zuckerfabrik Jülich, както и по дело Saint Louis Sucre. Италианското правителство представя писмено становище по дело Saint Louis Sucre.

40.

Първият въпрос по дело Zuckerfabrik Jülich и по дело Saint Louis Sucre по същество иска да установи дали член 15 от Основния регламент изисква при определяне на излишъка, който може да бъде изнесен, да се вземат предвид само тези изнесени количества, за които действително са били платени възстановявания при износ.

41.

Изглежда безспорно, че утвърдителният отговор на този въпрос ( 29 ) би означавал, че член 6, параграф 4 от Регламента за прилагане е недействителен, тъй като действието на тази разпоредба е, че при определяне на излишъка, който може да бъде изнесен, трябва да се вземат предвид всички изнесени количества, независимо дали действително са били платени възстановявания при износ. Въпросът за недействителността на член 6, параграф 4 се повдига във втория въпрос по дело Zuckerfabrik Jülich и като част от първия въпрос по дело Saint Louis Sucre.

42.

По подобен начин, ако се отговори утвърдително на първия въпрос по дело Zuckerfabrik Jülich и по дело Saint Louis Sucre (както е перифразиран по-горе), това би имало за ефект, че регламенти № 1837/2002, № 1762/2003 и № 1775/2004, които установяват размера на налога върху производството, изчислен, inter alia, в съответствие с член 6, параграф 4 от Регламента за прилагане, са недействителни в това отношение. Недействителността на регламенти № 1837/2002, № 1762/2003 и № 1775/2004 (по отношение на Регламент № 1775/2004) се повдига като четвърти въпрос по дело Zuckerfabrik Jülich и (по отношение на всичките три регламента) като част от първия въпрос по дело Saint Louis Sucre.

43.

Следва да се припомни, че в съответствие с член 15 от Основния регламент цялостната загуба, която определя ставката на налога върху производството, се получава от излишъка, който може да бъде изнесен, и от средната загуба. Излишъкът, който може да бъде изнесен, се изчислява въз основа на количествата захар, реализирани за потребление в рамките на Общността. Член 6, параграф 4 от Регламента за прилагане, съответно изменен, предвижда, че количествата, реализирани за потребление в Общността, са i) общите количества захар, складирани в началото на пазарната година, количествата захар, произведени според квоти A и Б, количествата захар, които са внесени в натурално състояние, и количествата захар, които се съдържат във внесените преработени продукти, минус ii) количествата захар, които са изнесени в натурално състояние, количествата захар, които се съдържат в изнесените преработени продукти, количествата захар, които са складирани в края на пазарната година, и (по същество) количествата захар, които се използват в химическата промишленост.

44.

Безспорно е, че понятието за количества захар, „които се съдържат в изнесените преработени продукти“, по смисъла на член 6, параграф 4, съответно изменен, включва всички количества захар, които се съдържат в изнесените преработени продукти, дори тези, за които не са били платени възстановявания при износ. Въпросът е дали това тълкуване е съвместимо с член 15 от Основния регламент.

45.

Жалбоподателите и френското, гръцкото и италианското правителство по същество твърдят, че в съответствие с член 15 от Основния регламент при определяне на излишъка, който може да бъде изнесен, трябва да се отчитат само тези изнесени количества захар, за които действително са били платени възстановявания при износ. Тези страни, според случая, се позовават в подкрепа на своето становище, първо, на съдържанието, структурата, историята, целта и тълкуването от Съда на Основния регламент и второ, на принципа на пропорционалност.

46.

Германското правителство и Комисията заемат противоположно становище.

47.

Германското правителство се основава на текста както на член 15 от Основния регламент, така и на член 6, параграф 4 от Регламента за прилагане и на целите на налога върху производството, сред които са оказване на влияние върху производството на захар и стабилизиране на пазара ( 30 ).

48.

Комисията твърди, че Основният регламент не ѝ предоставя друг избор освен да вземе предвид при изчисляване на излишъка, който може да бъде изнесен, целия износ, включително този, за който не са били ползвали възстановявания при износ. Този подход е логичен, тъй като излишъкът, който може да бъде изнесен, трябва да включва всички количества, независимо дали действително са били изнесени или не, чието реализиране се предвижда от общностни мерки. Освен това общностното потребление би било надценено, ако не се отчетат някои изнесени количества.

49.

По същество ми се струва, че въпросът се свежда до това дали се възприема по-широк подход, насочен към крайната цел на изчисляването, или стеснен подход, насочен към отделните компоненти от изчисляването. В първия случай изглежда, че целта за самофинансиране подкрепя становището, че трябва да се вземат предвид само количествата захар, изнесени в преработени продукти, за които са поискани и платени възстановявания при износ. В противен случай ефектът на повличането е, че изкуствено се завишава „цялостната загуба“ и следователно се повишават налозите върху производството. Във втория случай, ясното съдържание на разпоредбите води до противоположното заключение: на този етап от изчисляването само се определя това, което е било изнесено.

50.

Според мен би било несъстоятелно да се възприеме второто становище. Изчисляването не се включва в законодателството като лингвистично упражнение. То се предвижда като етап от определянето на наличието на цялостна загуба. Както твърди Zuckerfabrik Jülich, изразът „цялостна загуба“ в член 15, параграф 1, буква д) е йерархично по-висшепоставен от подчинените изрази „излишък, който може да бъде изнесен“ и „средна загуба“ и следователно трябва да обагри тълкуването на последните изрази. Ако е налице цялостна загуба, налогът върху производството се изчислява чрез пряко и непосредствено позоваване на тази загуба и се налага на производителите на захар по такива ставки, които позволяват те да понесат цялата загуба (при спазване на ограничение).

51.

Принципът на отговорността на производителя е въведен с Регламент № 1785/1981 ( 31 ). Съдът обяснява в дело Eridania и др. ( 32 ), че преди приемането на този регламент се предвижда общностна система за финансиране на разходите за реализизацията на излишъците. Съгласно тази по-ранна система такива разходи се понасят в определени граници от производителите като цяло чрез налог върху производството, докато остатъкът се понася от бюджета на Общността. Регламент № 1785/1981 въвежда системата, която е в основата на настоящите разпоредби. Впрочем текстът на съображение 11 в преамбюла на Регламент № 1785/1981 по същество е идентичен на този на съображение 9 в преамбюла на Основния регламент.

52.

Това съображение заедно с другите съображения, посочени в точка 7 по-горе, според мен ясно посочва, че първостепенната цел на налога върху производството съгласно системата след 1981 г. е да гарантира, че производителите понасят разходите за реализацията на излишъците от продукцията.

53.

Съображение 11 в преамбюла на Основния регламент освен това споменава принципа, че производителите трябва да носят пълна финансова отговорност за натрупаните през всяка пазарна година загуби. Това цели да подчертае, че става дума за действителните загуби.

54.

По дело Eridania и др. на Съда е отправен въпрос дали налогът върху производството противоречи на недопускането на дискриминация, поради това че общият размер на финансовата тежест във връзка с финансирането на системата на квотите е изчислен въз основа на потреблението в рамките на Общността, докато финансовата тежест, която се понася от отделните предприятия, е изчислена въз основа на тяхното действително производство през референтния период.

55.

Съдът отхвърля този довод. В своето решение той посочва, че „системата на квотите […] предвижда реализиране по гарантирани цени на обхванатите количества чрез система за финансиране на разходите за реализацията, които се понасят солидарно от всички производители. Тази система за финансиране е уредена по такъв начин, че квотата А, която представлява вътрешното потребление, води до събиране само на минимален налог, докато квотата Б, предназначена в основната си част за износ, е обложена с много по-високи налози, които могат да финансират необходимите възстановявания и в същото време да имат възпиращо действие върху производителите“ ( 33 ).

56.

Това твърдение се цитира от препращащата юрисдикция по дело Zuckerfabrik Jülich и от германското правителство и по двете дела в подкрепа на становището, че целта на налога върху производството не е просто производителите да понесат разходите за реализацията, но също и да се постигне възпиращо действие спрямо тях.

57.

Според мен обаче е ясно, че използваната от Съда формулировка е съвместима със становището, че основната цел е самофинансирането от производителите.

58.

От структурата на член 15 от Основния регламент също е видно, че основната цел е самофинансирането. Член 15, параграф 3 предвижда, че основният производствен налог се определя, като се раздели предвидимата обща загуба на прогнозираното производство на захар A и Б за текущата пазарна година, при условията на ограничение ( 34 ). Ако обаче така изчисленият налог върху производството „не покрива напълно цялостната загуба“, член 15, параграф 4 предвижда изчисляването на последващ налог върху производството на захар Б, отново при условията на ограничение ( 35 ). Впрочем ако изглежда, че поради двете ограничения предвидимата цялостна загуба „не може да се покрие от очакваните постъпления от налозите“, член 15, параграф 5 предвижда последващо адаптиране при условията на ново ограничение ( 36 ).

59.

Посоченото тълкуване освен това се подкрепя и от начина, по който се третират в Основния регламент възстановяванията при производството на количествата захар, използвана в химическата промишленост ( 37 ). Член 15, параграф 6 изисква при изчисляване на цялостната загуба, посочена в параграф 1, буква д), да се вземат предвид всички загуби, които произтичат от предоставянето на възстановявания при производството. Възстановяванията при производството следователно се включват в изчисляването само когато действително са били предоставени.

60.

Струва ми се освен това, че самият факт, че налогът върху производството налага на производителите да понесат тежестта от финансирането на разходите за субсидиране на износа на излишъците от продукцията, има възпиращо действие спрямо производителите. Простият факт, ако се приеме за такъв, че налозите върху производството имат възпиращо действие спрямо излишъците от продукцията над общностното потребление, по никакъв начин не е несъвместим с основната цел на тези налози — да се финансират възстановяванията при износ, и следователно не противоречи и на идеята, че такива налози трябва така да се изчислят, че производителите да не плащат повече от необходимото за тази цел.

61.

Струва ми се, че единственият убедителен довод срещу предлаганото от мен тълкуване е, че то приема количествата захар, изнесени като преработени продукти, за които не са били платени възстановявания при износ, като количества захар, „реализирани за потребление в рамките на Общността“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква б) от Основния регламент. Ясно е, че това не е естественото значение на този израз.

62.

Трябва обаче да се има предвид, че понятието за „количества захар […], реализирани за потребление в рамките на Общността“, няма самостоятелно значение. То е просто етикет, прикачен към междинна стъпка от изчисляването на „излишъка, който може да бъде изнесен“. Смисълът, който обичайно би могъл да се даде на този етикет в друг контекст, следователно не е от особено значение.

63.

Ако при все това се приема за съществено да се достигне до тълкуване на израза „количества захар […], реализирани за потребление в рамките на Общността“, което да съвпада с неговия по-широк контекст, считам, че това е възможно. Според мен решението се състои в това количествата захар, изнесени без разходи за Общността — включително количествата захар, изнесени като преработени продукти, за които не са били платени възстановявания при износ — да се разглеждат като равностойни на количествата захар, реализирани за потребление в рамките на Общността. Струва ми се, че това тълкуване, макар и малко пресилено, се налага, за да се тълкува по-общо законодателството с оглед да се отразят неговите цели ( 38 ).

64.

По дело Saint Louis Sucre Комисията се позовава на съдебна практика, която поддържа, че в областта на общата селскостопанска политика общностният законодател се ползва от широко право на преценка, което съответства на политическата отговорност, предоставена му с членове 34—37 ЕО. Следователно съдебният контрол трябва да се ограничи до извършване на проверка дали въпросната мярка не е опорочена от явна грешка или злоупотреба с власт и дали съответният орган не е превишил явно границите на своето право на преценка ( 39 ).

65.

Всъщност Съдът се е произнесъл в този смисъл. Това обаче не предоставя на общностния законодател carte blanche в сектора на селското стопанство. Съдът не изключва съдебния контрол върху упражняването от страна на институциите на техните широки правомощия за преценка. За да има полза от подобен преглед, то трябва да е възможно Съдът да се намеси, когато, както в настоящото дело, методът за изчисляването на налог върху производството, предназначен да послужи като средство за производителите да понесат разходите на Общността за реализирането на излишъците, явно води до прекомерно облагане, като по този начин налага несъразмерна тежест върху производителите.

66.

Следователно съм на мнение, че при определяне на излишъка, който може да бъде изнесен, трябва да се вземат предвид само тези изнесени количества захар, за които действително са били платени възстановявания при износ.

67.

Безспорно е, че член 6, параграф 4 от Регламента за прилагане не отразява това тълкуване. Следователно тази разпоредба, заедно с регламенти № 1837/2002, № 1762/2003 и № 1775/2004, е недействителна в това отношение.

68.

С третия въпрос по дело Zuckerfabrik Jülich и втория въпрос по дело Saint Louis Sucre по същество се иска да се установи дали член 15 от Основния регламент изисква при определянето на средната загуба на тон захар да се вземат предвид всички изнесени количества, включително тези, за които не са били платени възстановявания при износ, или дали, обратно, при изчисляването не трябва да се вземат предвид изнесените количества, за които не са били платени възстановявания при износ.

69.

Следва да се припомни, че в съответствие с член 15 от Основния регламент цялостната загуба, която определя ставката на налога върху производството, се получава от излишъка, който може да бъде изнесен, и от средната загуба на тон. Средната загуба на тон е разликата между общата сума на възстановяванията и общата сума на налозите върху общия тонаж на задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през тази пазарна година. Член 6, параграф 5 от Регламента за прилагане определя задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година, по същество като всички количества захар, които трябва да се изнесат в натурално състояние с възстановявания при износ ( 40 ), определени чрез търгове, открити за тази пазарна година, или въз основа на лицензии за износ, издадени през тази пазарна година, и всеки предвидим износ на захар под формата на преработени продукти с възстановявания при износ ( 41 ), определени за тази цел през тази пазарна година, като тези количества се разпределят равномерно за пазарната година.

70.

Жалбоподателите и френското правителство повтарят, че при изчисляване на цялостната загуба от излишъка, който може да бъде изнесен — което е един от елементите при това изчисляване — трябва да се изключат количествата захар, които не са донесли загуба на Общността. Ако Комисията работи на тази основа, за нея би било логично да изключи такива количества захар и при изчисляването на другия елемент — средната загуба. Комисията понастоящем постъпва по този начин. Този въпрос е бил повдигнат при условията на евентуалност, по-специално в случай че Съдът постанови, че при изчисляване на цялостната загуба трябва да се вземат предвид всички количества захар, изнесени като преработени продукти. В подобен случай, ако при изчисляване на средната загуба Комисията също не вземе предвид всички количества захар, изнесени като преработени продукти, независимо дали са били платени възстановявания при износ или не, изчисляването ще бъде опорочено, тъй като цифрата за износа, използвана при изчисляване на излишъка, който може да бъде изнесен, би била по-висока, отколкото тази, използвана при изчисляване на средната загуба. Това би противоречало на принципа на пропорционалност, тъй като средната загуба би била изкуствено завишена и така няма да отразява действителната средна загуба от всички изнесени количества, които са взети предвид при изчисляването на цялостната загуба.

71.

Гръцкото и италианското правителствo не представят становище относно тълкуването на средната загуба.

72.

Германското правителство твърди, че ако излишъкът, който може да бъде изнесен, се определя въз основа на всички изнесени количества, докато средната загуба се изчислява само въз основа на тези изнесени количества, за които са били платени възстановявания при износ, това може да доведе до налог върху производството, който превишава действителните загуби, което би било в противоречие с принципа на самофинансиране.

73.

Комисията отбелязва, че Съветът изрично използва израза „задължения за износ“, а не „изнесени количества“ в член 15, параграф 1, буква г) от Основния регламент. Понятието „задължения“ предполага, че износът се извършва с подкрепата на общностни мерки, а именно в настоящото дело — на възстановявания при износ. Освен това тъй като целта на изчисляването на средната загуба е да се определи разходът за единица излишно количество захар на пазара, при определянето на тези разходи трябва да се включат само количествата, за чието реализиране действително са били понесени разходи.

74.

Член 15, параграф 1, буква г) определя средната загуба или средния приход като разликата между общата сума на възстановяванията и общата сума на налозите върху общия тонаж на задълженията за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година. На практика тази разлика обичайно води до средна загуба, тъй като цените на световния пазар обичайно са на равнище под подпомаганите общностни цени. Тази средна загуба тогава се умножава по излишъка, който може да бъде изнесен, за да се получи средна стойност на цялостната загуба. Тази загуба от своя страна се разделя на прогнозираното производство на захар и с получената сума се облагат производителите като основен производствен налог.

75.

Вече обясних причините, поради които считам, че при изчисляване на излишъка, който може да бъде изнесен, трябва да се вземат предвид количествата захар, които се съдържат в изнесените преработени продукти, само когато те са се ползвали от възстановявания при износ. Безспорно от тази логика се налага, че ако това е така, то и при другия елемент при определянето на прогнозираната цялостна загуба, а именно средната загуба, трябва по подобен начин да се вземат предвид количествата захар, изнесени като преработени продукти, само когато те са се ползвали от възстановявания при износ.

76.

Поради изложените по-горе съображения смятам, че на въпросите, поставени от Finanzgericht Düsseldorf по дело C-5/06, трябва да се отговори следното:

77.

Поради същите съображения смятам, че на първия въпрос, поставен от Tribunal de Grande Instance de Nanterre по съединени дела C-23/06—С-36/06, трябва да се отговори следното:

а)

прогнозираното количество от захар А и Б, изоглюкоза А и Б и инулинов сироп А и Б за съответната пазарна година;

б)

прогнозираното количество от захар, изоглюкоза и инулинов сироп, реализирани за потребление в рамките на Общността през съответната пазарна година

в)

излишък, който може да бъде изнесен, получен чрез изваждане на количеството, посочено в буква б), от количеството, посочено в буква а);

г)

оценка на средната загуба или на средния приход на тон захар за задължения за износ, които трябва да се изпълнят през текущата пазарна година.

Тази средна загуба или приход е равна на разликата между общата сума на възстановяванията и общата сума на налозите върху общия тонаж на въпросните задължения за износ;

д)

оценка на цялостната загуба или приход, получени чрез умножаване на излишъка, посочен във буква в), със средната загуба или приход, посочени в буква г).

а)

излишъците, които могат да се изнесат, изчислени на основата на окончателната продукция на захар А и Б, изоглюкоза А и Б и инулинов сироп А и Б, от една страна, и окончателното количество захар, изоглюкоза и инулинов сироп, реализирани за потребление в рамките на Общността, от друга страна;

б)

средната загуба или приход на тон захар от съответните общи задължения за износ, изчислени като се използва методът, описан във втората алинея на параграф 1, буква г) по-горе;

в)

цялостната загуба или приход, получени чрез умножаване на излишъка, посочен в буква а), със средната загуба или приход, посочен в буква б);

г)

общата сума на наложените основни производствени налози и налози Б.

—

за захар, 2 % от интервенционната цена за бяла захар,

—

за инулинов сироп, изразен като еквивалент на захар/изоглюкоза, чрез прилагане на коефициент от 1,9, максималният размер, дължим за бяла захар, и

—

за изоглюкоза, дела от основния производствен налог, понесен от производителите на захар.

—

за захар Б, 30 % от интервенционната цена за бяла захар,

—

за инулинов сироп Б, изразен като еквивалент на захар/изоглюкоза, чрез прилагане на коефициент от 1,9, максималният размер, дължим за бяла захар Б, и

—

за изоглюкоза Б, дела от налога Б, понесен от производителите на захар.

—

сумите на налозите, които подлежат на събиране,

—

преразгледания максимален процентен дял за налога Б,

—

адаптираната минимална цена за цвекло Б, която съответства на преразгледания максимален процентен дял за налога Б.“ [неофициален превод]

а)

са складирани в началото на пазарната година;

б)

са произведени според квоти А и Б;

в)

са внесени в натурално състояние;

г)

се съдържат във внесените преработени продукти;

а)

са изнесени в натурално състояние;

б)

се съдържат в изнесените преработени продукти, които се съдържат в натурално състояние;

в)

са складирани в края на пазарната година;

г)

за които са били издадени документи за възстановявания при производството, както е посочено в член 7, параграф 3 от Регламент (EO) № 1260/2001[ ( 43 )].

а)

всички количества захар, които трябва да се изнесат в натурално състояние с възстановявания при износ или износни налози, определени чрез търгове, открити за тази пазарна година;

б)

всички количества захар, изоглюкоза и инулинов сироп, които трябва да се изнесат в натурално състояние с възстановявания при износ или износни налози, определяни периодично въз основа на лицензии за износ, издадени през тази пазарна година;

в)

всеки предвидим износ на захар, изоглюкоза и инулинов сироп под формата на преработени продукти с възстановявания при износ или износни налози, определени за тази цел през тази пазарна година, като тези количества се разпределят равномерно за пазарната година.