1

Разглежданата мярка е въведена с член 12 от италианската наредба-закон (Decreto Legge) № 269 от 30 септември 2003 г. относно „мерки за развитие на икономиката и коригирането на публични финанси“ (наричана по-нататък „НЗ 269/2003“), преобразуванa в Закон № 326 от Той влиза в сила на , датата на публикуване на НЗ 269/2003 в италианския държавен вестник, без Комисията да е била уведомена за нея.

2

С член 12 от НЗ 269/2003 се изменя данъчното третиране на някои предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, специализирани в притежаването на акции на дружества с ниска или средна капитализация, които се котират на регламентиран пазар на Европейския съюз (наричани по-нататък „специализирани инвестиционни структури“).

3

С този член се предвижда по-специално че считано от финансовата година, през която са изпълнени определени специфични изисквания, доходите от капитал, реализирани от специализираните инвестиционни структури, се облагат с данък със ставка от 5%, заместващ корпоративния данък с обичайната ставка от 12,5%.

4

За да се гарантира еднакво равнище на ефективно данъчно облагане на чуждестранните и на италианските инвестиционни структури, с член 12 от НЗ 269/2003 се предвижда, че частта от доходите от капитал, реализирани от неспециализираните италиански инвестиционни структури, инвестиращи в специализирани италиански инвестиционни структури, които доходи са с произход от посочените специализирани структури, се облагат със заместващ данък с намалена номинална ставка от 5%, а 60% от доходите от капитал с произход от чуждестранни инвестиционни структури, реализирани от италиански инвестиционни структури, се освобождават от данък.

5

За да се стимулират и други инвестиционни структури, член 12 от НЗ 269/2003 предвижда, че пенсионните фондове също се облагат с ефективен данък със ставка от 5% върху частта от техните доходи с произход от чуждестранни специализирани инвестиционни структури и че доходите с произход от италиански инвестиционни структури се ползват с данъчен кредит в размер на 6%, съответстващ на заместващия данък със ставка от 5%, с който се облагат доходите от капитал, реализирани от специализираните инвестиционни структури, в които участват тези пенсионни фондове.

6

Всички италиански инвестиционни схеми и инвестиционните структури, уредени с Директива 85/611/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (OВ L 375, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 138), могат да се ползват от намалената ставка от 5%, при условие че са специализирани в инвестирането в акции на дружества с ниска или средна капитализация, допуснати до търговия на европейски регламентиран пазар (наричани по-нататък „дружества с ниска или средна капитализация“). Съгласно член 12 от НЗ 269/2003 това са дружествата, чийто капитал не надвишава 800 милиона евро, определен въз основа на средната пазарна цена на акциите на дружеството в последния ден за търговия на всяко тримесечие.

7

По силата на член 12 от НЗ 269/2003 инвестиционните структури са специализирани, ако притежават акции на дружества с ниска или средна капитализация на стойност, съответстваща най-малко на две трети от стойността на притежаваните от тях активи за календарната година, в продължение най-малко на една шеста от общия брой на дните, в които фондовете функционират, както е посочено в периодичните финансови отчети на тези структури. Режимът е приложим единствено считано от финансовата година, през която дадена инвестиционна структура е инвестирала най-малко две трети от общия размер на своите активи в акции на дружества с ниска или средна капитализация или считано от момента, в който уставът на инвестиционната структура предвиди, че тя ще инвестира основно в акции на дружества с ниска или средна капитализация.

8

Освен италианските инвестиционни структури, всички други италиански фондове от отворен и затворен тип („класически люксембургски фондове“), инвестиционните дружества с променлив капитал (наричани по-нататък „ИДПК“) и чуждестранните инвестиционни структури могат да се ползват от прилагането на намалена данъчна ставка от 5%, при условие че са регистрирани като специализирани инвестиционни структури или относно частта от техните доходи, инвестирана в специализирани чуждестранни инвестиционни структури.

9

С писмо от 22 октомври 2003 г. Комисията приканва италианските власти да ѝ предоставят информация за мерките, приети с НЗ 269/2003, и тяхното влизане в сила, за да прецени дали представляват помощи по смисъла на член 87 ЕО, като същевременно припомня на Италианската репу-блика задължението ѝ за уведомяване по член 88, параграф 3 ЕО.

10

С писма от 11 и италианските власти предоставят исканата информация. На Комисията още веднъж насочва вниманието върху задълженията им по член 88, параграф 3 ЕО и ги приканва да уведомят евентуалните бенефициери за последиците, предвидени в Договора и в член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (OВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), ако се установи, че разглежданата мярка представлява помощ, която е неправомерно приведена в изпълнение.

11

С писмо от 11 май 2004 г. Комисията уведомява Италианската репу-блика, че на е решила за започне предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура относно данъчните помощи, предоставени по силата на член 12 от НЗ 269/2003.

12

С писмо от 14 юли 2004 г. италианските власти представят своето становище на Комисията.

13

Решението на Комисията да започне официална процедура по разследване е публикувано на 9 септември 2004 г. в Официален вестник на Европейския съюз (OВ C 225, стр. 8).

14

С писма от 7 октомври 2004 и от Associazione italiana del risparmio gestito (наричано по-нататък „Assogestioni“) представя своето становище.

15

Решение 2006/638/ЕО на Комисията от 6 септември 2005 г. относно схемата за държавни помощи, която Италия възнамерява да приведе в изпълнение в полза на някои предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, специализирани в притежаването на акции на дружества с ниска или средна капитализация, които се котират на регламентиран пазар на Европейския съюз (OВ L 268, 2006 г., стр. 1) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), описва най-напред процедурата, предшествала приемането му (раздел I) и след това разглежданата мярка (раздел II).

16

Що се отнася до последната, Комисията най-напред очертава общата уредба, в която се вписва член 12 от НЗ 269/2003. В този контекст тя определя инвестиционните структури като предприятия, които извършват колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (или ПКИПЦК) в общ интерес на множе-ство инвеститори, и добавя, че тези структури могат да бъдат или под формата на договорен инвестиционен фонд без юридическа правосубектност, управляван от дружество за управление с обособено имущество (наричано по-нататък „ДУОИ“), или на инвестиционен фонд, учреден във формата на дружество (например ИДПК) или на пенсионен фонд. След това тя уточнява кои са специализираните инвестиционни структури по смисъла на член 12 от НЗ 269/2003, преди да представи по-подробно данъчния режим, приложим към различните инвестиционни структури.

17

По-нататък в обжалваното решение се излагат мотивите за започването на процедурата (раздел III) и становището на италианските власти, както и на третите заинтересовани лица (раздел IV).

18

Оценката на Комисията (раздел V) включва седем подраздела. В самото начало Комисията посочва, че разглежданата мярка изпълнява кумулативно критериите, предвидени в член 87, параграф 1 ЕО. Тя доказва наличието на селективно предимство в полза най-напред на специализираните инвестиционни структури и след това на дружествата с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от посочените специализирани инвестиционни структури.

19

От четвъртия подраздел на раздел V от обжалваното решение, озаглавен „Държавни ресурси“, е видно, че предимствата са предоставени от държавата под формата на отказ от бюджетни постъпления, които обикновено се събират от италианската хазна. Следващият подраздел се отнася до ефекта на мярката върху конкуренцията. В това отношение Комисията отбелязва, че специализираните инвестиционни структури се конкурират с други финансови предприятия и действат в условията на отворен пазар, който се характеризира със значителна търговия вътре в Общността. Освен това тя изтъква, че някои дружества с намалена капитализация, които се ползват от разглежданата мярка, осъществяват дейност в отрасли, в които е налице търговия между държавите членки.

20

В шести подраздел, озаглавен „Правомерност на мярката“, Комисията подчертава, че италианските власти са привели в изпълнение разглежданата мярка без предварително уведомление, поради което тя представлява неправомерна помощ.

21

Седми подраздел от оценката на Комисията е посветен на разглеждането на съвместимостта на схемата с общия пазар.

22

Разпоредителната част на обжалваното решение гласи:

„Член 1

Схемата за държави помощи, предоставени под формата на данъчни стимули в полза на [специализирани инвестиционни структури], посочени в член 12 от [НЗ] 269/2003, която [Италианската репу-блика] е привела в изпълнение в нарушение на член 88, параграф 3 [ЕО], е несъвместима с общия пазар.

Член 2

[Италианската репу-блика] отменя посочената в член 1 схема за държавни помощи, считано от изтичане на два месеца от датата на уведомяване на настоящото решение.

Член 3

1.   В рамките на два месеца от датата на уведомяване на настоящото решение Италианската репу-блика уведомява всички финансови посредници, включително [специализираните инвестиционни структури] и всички други лица, засегнати от прилагането на посочената в член 1 от решението на Комисията схема за държавни помощи, да считат посочената схема за несъвместима с общия пазар.

2.   Италианската репу-блика взема всички необходими мерки за възстановяване на помощите, посочени в член 1 и предоставени неправомерно на разположение на бенефициерите от инвестиционни структури във формата на дружества или, в зависимост от случая, от предприятия, които управляват инвестиционни структури в договорна форма, без да се засягат евентуалните искове, предвидени по националното право.

В срок от два месеца, считано от датата на уведомяване на настоящото решение, Италианската репу-блика уведомява Комисията за самоличността на бенефициерите, размера на индивидуално предоставените помощи и методите, по които е бил определен този размер.

3.   Възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите, предвидени по националното право с оглед на непосредственото и ефективно изпълнение на настоящото решение.

4.   Помощите, които подлежат на възстановяване, включват лихвите, които текат, считано от датата, на която са били поставени на разположение на бенефициерите, до датата на тяхното действително възстановяване.

Лихвите се изчисляват съгласно разпоредбите на глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004.

Член 4

[Италианската репу-блика] уведомява Комисията в срок от два месеца, считано от датата на уведомяване за настоящото решение, за приетите и предвидени мерки за съобразяване с него. Тя предоставя тази информация, като използва приложения към настоящото решение въпросник. В същия срок тя предоставя всички документи, които доказват, че е в ход процедурата за възстановяване на неправомерните помощи от страна на бенефициерите.

Член 5

Адресат на настоящото решение е Италианската репу-блика.“ [неофициален превод]

23

Assogestioni и Fineco Asset Management SpA (последното наричано по-нататък „Fineco“, а съвместно наричани „жалбоподатели“) подават жалба срещу оспорваното решение, заведена на 19 декември 2005 г. в секретариата на Първоинстанционния съд

24

Assogestioni е сдружение, учредено с цел насърчаване на колективните интереси на дружества за управление на спестявания и на дружества, които предоставят управленски услуги. Сред членовете на Assogestioni фигурират дружества за управление на спестявания, които управляват специализирани ПКИПЦК, попадащи под разпоредбите на член 12 от НЗ 269/2003, и по-специално Fineco.

25

Fineco е дружество за управление на спестявания, учредено във формата на акционерно дружество. То управлява два от трите общи фонда, специализирани в дружества с ниска или средна капитализация, които са се възползвали от данъчната мярка по член 12 от НЗ 269/2003 и които оперират в Италия.

26

Жалбоподателите молят Първоинстанционния съд:

27

Комисията моли Първоинстанционния съд:

28

Без да повдига възражение за недопустимост с отделна молба съгласно член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, в своята писмена защита Комисията излага обширни съображения, целящи да докажат, че подадената жалба следва да бъде счетена за недопустима.

29

Комисията смята по същество, че Fineco няма активна процесуална легитимация, тъй като не е доказало индивидуалната си активна процесуална легитимация по отношение на бенефициерите на разглежданата в решението схема за помощи, сред които фигурира и то. Жалбата, подадена от Assogestioni в качеството му на сдружение, представляващо интересите на тези бенефициери, също била недопустима.

30

Комисията най-напред констатира, че обжалваното решение е адресирано до държава членка, а не до жалбоподателите. Поради това следвало да се установи дали те са пряко и лично засегнати от обжалваното решение. Fineco, а следователно и Assogestioni, все пак не били лично засегнати от обжалваното решение.

31

Всъщност обжалваното решение, с което се обявява за несъвместима с общия пазар схема за държавни помощи, приложима към неопределен брой предприятия, било акт с общо приложение. Личният интерес на частни лица по отношение на акт с общо приложение обаче бил предмет на стриктна преценка в съответствие със съдебната практика.

32

В настоящия случай предприятията бенефициери не можели да посочат присъщи на тях качества или особени обстоятелства, които ги разграничават от всички други предприятия. Този анализ се потвърждавал от съдебната практика. В това отношение Комисията цитира различни съдебни решения, сред които Решение на Съда от 23 февруари 2006 г. по Atzeni и др. (C-346/03 и C-529/03, Recueil, стр. I-1875, точки 32—34).

33

Комисията разглежда различни съдебни решения, с които се приемат за допустими жалби за отмяна, и по-конкретно решенията, на които се позовават жалбоподателите, и изтъква разликите между тези дела и настоящия случай.

34

По-специално Решение на Съда от 19 октомври 2000 г. по дело Италия и Sardegna Lines/Комисия (C-15/98 и C-105/99, Recueil, стр. I-8855, наричано по-нататък „Решение по дело Sardegna Lines“), се обяснявало с фактическите обстоятелства по този случай, а именно че жалбоподателят Sardegna Lines бил основен бенефициер на въпросната схема за помощи — факт, известен на Комисията при вземането на решението относно схемата за държавни помощи.

35

Комисията изтъква, че във всички случаи е необходимо да се заличи впечатлението, което може да се породи от някои решения, че наличието на нареждане за възстановяване имало решаващо значение при разглеждането на допустимостта на жалбите. Всъщност що се отнася до допустимостта на жалбите им, такъв подход водел до поставяне в по-благоприятно положение на действителните бенефициери на схема за помощи, за която не е отправено уведомление, в сравнение с потенциалните бенефициери на схема за помощи, за която е отправено уведомление, което би насърчило държавите членки да не отправят уведомление за помощи, като по този начин се осуетява действието на предвидения в Договора контролен механизъм. Освен това действителното съществуване на задължение за възстановяване на помощта от предприятията можело да бъде определено само след проверка, чието естество може да се променя в зависимост от обстоятелствата. От друга страна, съгласно съдебната практика, установена с Решение на Съда от 9 март 1994 г. по TWD Textilwerke Deggendorf (C-188/92, Recueil, стр. I 833), приемането за допустими на жалби, подадени от действителните бенефициери на помощи, предоставени в рамките на схема, за която не е отправено уведомление, излагало въпросните предприятия на риск да загубят впоследствие всякаква възможност за съдебна защита пред националните юрисдикции. Освен това Комисията насочва вниманието на Първоинстанционния съд към нежеланите практически последици, до които би довела допустимостта на посочените жалби, и по-конкретно до увеличаване на броя на жалбите, когато дадено решение се отнася до благоприятен данъчен режим или до всякакво друго облекчение, благоприятстващо голям брой предприятия.

36

Освен това Комисията отбелязва, че що се отнася до Assogestioni, става въпрос за организация, учредена да насърчава колективните интереси на своите членове. Подобно на Fineco обаче, Assogestioni не можело да твърди, че е лично засегнато от обжалваното решение, така че подадената от Assogestioni жалба трябвало също да бъде отхвърлена като недопустима.

37

За разлика от това Fineco счита, че жалбата следва да бъде обявена за допустима, тъй като обжалваното решение го засяга не само пряко, но и лично. Fineco било лично засегнато от обжалваното решение в качеството си на действителен бенефициер на схемата за помощи, предмет на посоченото решение. Освен това то е било уведомено пряко за обжалваното решение от Италианската репу-блика. Fineco смята също така, че се различава от другите потенциални адресати на обжалваното решение, тъй като към датата на приемане на решението два от управляваните от него общи инвестиционни фондове са отговаряли на необходимите условия за ползване на въпросната данъчна мярка. Според Fineco Съдът бил приел, че фактът, че дадено предприятие се е възползвало от мярка за помощ, му позволявал да оспорва решението на Комисията, с което тази помощ се обявявала за несъвместима с общия пазар, независимо че адресат на решението била държава членка. Както следвало от различни съдебни решения, същото се отнасяло и за решенията на Комисията, с които определена схема за помощи се обявявала за неправомерна.

38

Fineco изтъква, че съдебната практика, на която се позовава Комисията в подкрепа на недопустимостта на жалбата, е неприложима в настоящия случай.

39

Освен това Fineco смята, че Комисията иска да обуслови допустимостта на тези жалби от едно допълнително условие, непознато от съдебната практика, а именно наличието на индивидуален административен акт на националните органи.

40

Fineco смята, че е засегнато лично от обжалваното решение и по друга причина, а именно наличието на нареждане за възстановяване, което го засяга пряко в качеството му на действителен бенефициер на данъчни облекчения.

41

От своя страна Assogestioni изтъква, че то защитава не само собствените си интереси, но и тези на BNL Gestioni и на Fineco. Тъй като тези дружества са пряко и лично засегнати от обжалваното решение, Assogestioni счита, че е допустимо да действа от тяхно име. Освен това Assogestioni подчертава, че е участвало в процедурата, предшествала приемането на обжалваното решение.

42

Съгласно член 230, четвърта алинея ЕО всяко физическо или юридическо лице може да предяви иск за отмяна на решенията, които са адресирани до него, или за отмяна на решение, което въпреки формата си на регламент или решение, адресирано до друго лице, го засяга пряко и лично.

43

В настоящия случай е безспорно, че решението е адресирано до Италианската репу-блика, а не до жалбоподателите. Следователно е необходимо да се провери дали обжалваното решение засяга пряко и лично жалбоподателите.

44

В това отношение Първоинстанционният съд счита за уместно да провери най-напред дали Fineco е засегнато пряко и лично от обжалваното решение.

45

Съгласно постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197 и 223 и Решение по дело Sardegna Lines, посочено в точка 34 по-горе, точка 32).

46

Така Съдът е приел, че по принцип предприятие не може да оспорва решение на Комисията, с което се забранява схема за предоставяне на помощи в даден сектор, ако не е засегнато от решението поради принадлежността си към въпросния сектор и качеството си на потенциален бенефициер на тази схема за предоставяне на помощи. Действително по отношение на предприятието жалбоподател такова решение представлява мярка от общ характер, която се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно (вж. Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C-298/00 P, Recueil, стр. I-4087, точка 37 и посочената съдебна практика).

47

Необходимо е да се отбележи, че решението не индивидуализира предприятието или предприятията — бенефициер(и) на разглежданата помощ. Член 1 от него прогласява за несъвместима с общия пазар схемата за държавни помощи, приведена в изпълнение от Италианската репу-блика под формата на данъчни стимули в полза на специализирани инвестиционни структури. Следователно обжалваното решение се прилага в обективно определени случаи и поражда правни последици спрямо категория лица, предвидени общо и абстрактно по смисъла на посочената съдебна практика.

48

Следва обаче да се припомни, че в точки 34 и 35 от Решение по дело Sardegna Lines, точка 34 по-горе, Съдът се е произнесъл, че предприятието Sardegna Lines е лично засегнато от разглежданото решение и жалбата му срещу него е допустима, тъй като решението го засяга не само като предприятие в сектора на корабоплаването в Сардиния, потенциален бенефициер на схемата за предоставяне на помощи на собствениците на кораби в Сардиния, но и като действителен бенефициер на индивидуална помощ, която е предоставена в рамките на тази схема и чието възстановяване е разпоредено от Комисията (Решение на Първоинстанционния съд от 20 септември 2007 г. по дело Salvat père & fils и др./Комисия, T-136/05, Сборник, стр. II-4063, точка 69).

49

При това положение е необходимо да се провери дали Fineco има качеството на действителен бенефициер на индивидуална помощ, предоставена в рамките на схемата за помощи в разглеждания сектор, възстановяването на които е разпоредено от Комисията.

50

Безспорно е, че Fineco е дружество за управление на спестявания и че на това основание управлява два общи фонда, специализирани в акции на дружества с ниска или средна капитализация, а именно „Fineco AM Small Cap Italy“ и „Fineco Small Cap Europe“, попадащи под разпоредбите на член 12 от НЗ 269/2003. В качеството си на управител на фондовете то е длъжно да плати предвидения в тази разпоредба заместващ данък, т.е. то се ползва от разглежданата мярка, чието възстановяване е разпоредено. Освен това по време на съдебното заседание Комисията признава, че Fineco вече е приложило разглежданата мярка и по принцип е посочено в нареждането за възстановяване.

51

Следователно Fineco е действителен бенефициер на индивидуалните помощи, чието възстановяване е поискано. Ето защо то е лично засегнато от обжалваното решение.

52

Що се отнася до прякото засягане на Fineco, тъй като член 3, параграф 2 от обжалваното решение задължава Италианската репу-блика да предприеме необходимите мерки за възстановяване на помощите, посочени в член 1 от същото решение, Fineco следва да се счита за пряко засегнато от тази разпоредба (вж. в този смисъл Решение по дело Sardegna Lines, точка 34 по-горе, точка 36 и Решение по дело Salvat père & fils и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 75).

53

Действително двата критерия за пряко засягане, изведени от съдебната практика, а именно, на първо място, обстоятелството, че разглежданият акт трябва да има преки последици върху правното положение на лицето, и на второ място, обстоятелството, че посоченият акт не трябва да оставя на адресатите си, на които е възложено прилагането му, никаква възможност за преценка, са изпълнени в настоящия случай (Решение по дело Salvat père & fils и др./Комисия, точка 48 по-горе, точка 76).

54

При това положение следва да се приеме, че жалбата на Fineco е допустима.

55

Съгласно установената съдебна практика сдружение, на което е възложено да защитава колективните интереси на предприятия, по принцип има право да подаде жалба за отмяна срещу окончателно решение на Комисията в областта на държавните помощи само ако въпросното предприятие има това право на лично основание или ако то може да предяви личен интерес от водене на делото, а именно поради това че актът, чиято отмяна се иска, е засегнал положението му на преговарящ (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 29 септември 2000 г. по дело CETM/Комисия, T-55/99, Recueil, стр. II-3207, точка 23 и посочената съдебна практика).

56

В съответствие с тази съдебна практика, тъй като на Assogestioni е възложено защитата на колективните интереси на неговите членове и поне един от тях, а именно Fineco, има право да обжалва решението, жалбата на Assogestioni също е допустима.

57

В първата част от това правно основание жалбоподателите се позовават по същество на противоречивостта и непълнотата на мотивите на обжалваното решение относно наличието на селективно предимство.

58

На първо място, жалбоподателите изтъкват, че мотивите на обжалваното решение противоречат на доводите, посочени в решението за започване на официална процедура по разследване (наричано по-нататък „решение за започване“). Всъщност в последното Комисията се била позовала на пряко предимство в полза на специализираните инвестиционни структури, произтичащо от намаляване на данъка. В обжалваното решение обаче след като потвърждавала първоначалната си позиция, тя била въвела нов довод, съгласно който разглежданата мярка включвала непряко предимство за специализираните инвестиционни структури, което се състояло в по-голяма ликвидност и по-високи комисиони.

59

На второ място, след като била заявила в решението за започване и в съображение 36 от обжалваното решение, че разглежданата мярка съдържа непряко предимство в полза на специализираните инвестиционни структури, Комисията си противоречала веднага след това, в съображение 37 от обжалваното решение, където бенефициери на помощта били вече не специализираните инвестиционни структури, а ИДПК и ДУОИ. Въпреки това в настоящия случай никак не било релевантно да се установи дали ИДПК и инвестиционните структури, които не са във формата на дружества, представляват предприятия. Независимо от това, без всякаква връзка, в съображение 38 от обжалваното решение Комисията припомняла отново, че дори специализираните инвестиционни структури, които не са във формата на дружества, се считали за предприятия. В съображение 45 от обжалваното решение Комисията твърдяла също че те били в конкуренция с други финансови предприятия. Така Комисията смесвала структурите за колективно инвестиране с дружествата за управление на спестявания.

60

Това объркване се срещало отново в точка 149 от писмената защита, в която Комисията квалифицирала като предприятия инвестиционните структури с изцяло договорен характер, след като в точка 130 от нея поддържала, че никога не е квалифицирала като предприятия фондовете без правосубектност.

61

На трето място, жалбоподателите твърдят, че Комисията не е мотивирала надлежно наличието на икономическо предимство в полза на дружествата с ниска или средна капитализация, макар че в съображение 42 от обжалваното решение тя описвала това хипотетично предимство като състоящо се в „увеличаване на търсенето на техните акции и увеличаване на тяхната ликвидност“.

62

Според жалбоподателите тези съображения правят обжалваното решение противоречиво и не дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни контрола си в съответствие със съдебната практика на Съда и на Първоинстанционния съд.

63

Във втората част на това правно основание жалбоподателите се стремят да докажат, че мотивите на обжалваното решение са противоречиви и непълни по отношение на наличието на нарушение на конкуренцията, което може да засегне търговията вътре в Общността.

64

Според жалбоподателите посочването на факта, че дружествата бенефициери могат да оперират на международните пазари и да извършват търговска дейност, както и други икономически дейности на пазари, които се характеризират с интензивна конкуренция, е привиден мотив. Комисията не била обяснила защо непрякото икономическо предимство, предоставено на дружествата бенефициери, можело да наруши конкуренцията, при положение че става въпрос за незначителни суми, от които се ползват голям брой дружества.

65

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

66

В самото начало следва да се напомни, че съгласно съдебната практика правното основание, изведено от нарушението на член 253 ЕО, е различно от правното основание, изведено от явната грешка в преценката. Действително докато първото от тях, с което се има предвид липса на мотиви или тяхната непълнота, спада към съществените процесуални нарушения по смисъла на член 230 ЕО и представлява свързано с обществения ред правно основание, което общностният съд трябва да изтъкне, второто основание, което се отнася по същество до законосъобразността на решението, спада към нарушението на правна норма по прилагането на Договора по смисъла на същия член 230 ЕО и може да бъде разгледано от общностния съд само ако жалбоподателят го е изтъкнал. Следователно въпросът за задължението за мотивиране е различен от този за основателността на мотивите (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стр. I-1719, точка 67, Решение на Съда от по дело Франция/Комисия, C-17/99, Recueil, стр. I-2481, точка 35, Решение на Съда от по дело Нидерландия/Комисия, C-159/01, Recueil, стр. I-4461, точка 65 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T-158/99, Recueil, стр. II-1, точка 97).

67

Според постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 235 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. В частност Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а за нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 8 юли 2004 г. по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, Т-198/01, Recueil, стр. II-2717, точки 59 и 60 и посочената съдебна практика).

68

Освен това при схеми за помощи Комисията може да се ограничи да изследва общите характеристики на разглежданата схема, без да е длъжна да изследва всеки отделен случай, в който тя се прилага (Решение на Съда по дело Sardegna Lines, точка 34 по-горе, точка 51 и Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Гърция/Комисия, С-278/00, Recueil, стр. I-3997, точка 24), за да се провери дали тази схема съдържа елементи на помощ.

69

В светлината на тези принципи следва да се разгледа дали обжалваното решение е мотивирано в достатъчна степен от гледна точка на различните посочени аспекти.

70

Както е видно от обобщеното представяне на обжалваното решение в точки 15—22, при описанието на разглежданата мярка Комисията посочва, че инвестиционните структури могат да бъдат във формата или на договорен инвестиционен фонд без правосубектност, управляван от ДУОИ, или на инвестиционен фонд, учреден във формата на дружество (например ИДПК), или на пенсионен фонд (съображение 13).

71

Връщайки се към причините за започване на процедурата в съображение 29 от обжалваното решение, Комисията уточнява, че като изразява съмнение относно възможното наличие на помощ в полза на специализираните инвестиционни структури, тя приема, че последните представляват „предприятия“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, т.е. че са или във формата на дружество — и сами по себе си представляват предприятия — или съставляват обособено имущество, управлявано от предприятия, които участват в конкуренцията на инвестиционните пазари.

72

В съображение 35 от обжалваното решение Комисията дава оценка на помощта, като заявява, че намаляването на данъка в полза на инвеститорите съставлява държавна помощ в полза както на специализираните инвестиционни структури, така и на дружествата с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от тези предприятия.

73

В съответствие с това разграничение по-нататък тя структурира своя анализ, като разглежда селективното предимство в полза на специализираните инвестиционни структури в съображения 36—41 от обжалваното решение, а в съображения 42 и 43 от него — селективното предимство в полза на дружествата с ниска или средна капитализация.

74

Що се отнася до специализираните инвестиционни структури, в съображение 36 от обжалваното решение Комисията припомня, че в някои случаи инвестиционните структури са предприятия по смисъла на член 87 ЕО и следователно могат да се ползват от предвиденото в член 12 от НЗ 269/2003 намаляване на данъка. Комисията уточнява, че макар инвестиционните структури да не се ползват пряко от намаляването на данъка, предоставено на лицата, които са записали дялове в тях, те все пак извличат от него непряка икономическа полза, предвид обстоятелството че разглежданата мярка подтиква записалите дялове лица да придобиват дялове в тези специализирани структури, като по този начин осигуряват на последните ликвидност и допълнителни доходи под формата на комисиони за управление и за записване на дялове.

75

В съображение 37 от обжалваното решение Комисията отчита забележката на италианските власти, че специализираните инвестиционни структури, които съгласно член 12 от НЗ 269/2003 прилагат намаления данък, са само имуществени маси и следователно по принцип не могат да се считат за предприятия по смисъла на член 87 ЕО. Тя отбелязва обаче, че в някои случаи тези инвестиционни структури са във формата на дружества и могат да се ползват от предимства на собствено основание. Комисията подчертава също че други инвестиционни структури без правосубектност се управляват от предприятия в конкуренция с други оператори, управляващи спестявания, и следователно тези предприятия могат да се ползват от предимства.

76

По-нататък, в съображение 38 от обжалваното решение, Комисията твърди, че независимо дали са във формата на дружество, специализираните инвестиционни структури осъществяват икономическа дейност и следователно са предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Тя смята, че това се потвърждава от практиката на Съда в областта на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), от която следвало, че сделките на ИДПК, състоящи се в колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа, представляват икономическа дейност, осъществявана от данъчнозадължени лица по смисъла на директивите в областта на ДДС.

77

Предвид гореизложеното в съображение 39 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че данъчното предимство, предоставено на инвеститорите, които инвестират в специализирани инвестиционни структури, поставя в по-благоприятно положение самите структури в качеството им на предприятия, когато те са учредени във формата на дружество, или предприятията, управляващи такива структури, когато те са в договорна форма.

78

В съображение 40 от обжалваното решение Комисията посочва, че условието за селективност е изпълнено, тъй като разглежданата мярка предвижда намаляване на данъка изключително и само за специализираните инвестиционни структури и за дружествата, които ги управляват. Тя добавя, че съгласно съдебната практика фактът, че предимството е непряко, не изключва наличието на държавна помощ.

79

Накрая, в съображение 41 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че с разглежданата мярка се предоставя непряко селективно предимство на специализираните инвестиционни структури и на дружествата, които ги управляват, в ущърб на други предприятия, които предлагат алтернативни форми на инвестиране.

80

От гореизложеното следва, че обжалваното решение съдържа мотиви относно наличието на непряко селективно предимство, предоставено на специализираните инвестиционни структури. То обяснява защо, макар и при различни условия, посочените различни инвестиционни структури в зависимост от тяхната правна форма могат да се считат за осъществяващи икономическа дейност и следователно да бъдат квалифицирани като предприятия по смисъла на член 87 ЕО. Предприятие — бенефициер на предимството, е или самата инвестиционна структура, когато тя е във формата на дружество, или предприятието, което я управлява, когато инвестиционната структура е в договорна форма.

81

Жалбоподателите обаче изтъкват различни противоречия в мотивите на обжалваното решение.

82

В това отношение следва да се припомни, че противоречие в мотивите на дадено решение представлява нарушение на задължението по член 253 ЕО, което може да засегне валидността на разглеждания акт, ако бъде установено, че поради това противоречие адресатът на акта не може да се запознае изцяло или частично с действителните мотиви на решението и поради това диспозитивът на акта е лишен изцяло или частично от всякаква правна опора (Решение на Първоинстанционния съд от 30 март 2000 г. по дело Kish Glass/Комисия, Т-65/96, Recueil, стр. II-1885, точка 85).

83

На първо място, що се отнася до твърдяното противоречие между мотивите на обжалваното решение и на решението за започване, следва да се отбележи, че дори да се констатира разминаване между двете решения, то не означава, че жалбоподателите не могат да се запознаят с мотивите на обжалваното решение, посочени в него.

84

Освен това съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 в решението за започване се обобщават релевантните фактически и правни въпроси, включва се предварителната оценка на Комисията и се излагат съмненията по отношение на съвместимостта на мярката с общия пазар. Официалната процедура по разследване от своя страна позволява да се задълбочат и изяснят въпросите, засегнати в решението за започване. От член 7 от Регламент № 659/1999 следва, че до края на тази процедура анализът на Комисията може да еволюира, тъй като е възможно в крайна сметка тя да реши, че мярката не представлява държавна помощ или че съмненията относно нейната съвместимост са отстранени. Ето защо окончателното решение може в известна степен да се разминава с решението за започване, без обаче това да опорочава окончателното решение.

85

Във всички случаи, в настоящия казус не съществува никакво противоречие между решението за започване и обжалваното решение нито по отношение на визираното предимство, нито по отношение на разглежданите структури.

86

Всъщност що се отнася до непрякото предимство, което разглежданата мярка предоставя на специализираните инвестиционни структури, още с решението за започване Комисията приема, че то може да се състои в благоприятстване на търсенето на акциите на тези структури от инвеститорите поради увеличаваното на техните доходи след данъчно облагане. Не може обаче да се приеме, че тази оценка влиза в противоречие с оценката в съображение 36 от обжалваното решение, съгласно която специализираните инвестиционни структури извличат непряко предимство от разглежданата мярка „като се има предвид, че намаляването на данъка върху инвестициите в специализираните структури подтиква записалите дялове лица да придобиват дялове от тези специализирани структури, осигурявайки по този начин ликвидност и допълнителни доходи под формата на комисиони за управление и за записване на дялове“. Фактът, че от друга страна, в обжалваното решение Комисията не е възпроизвела твърдението за нарушение, визиращо предоставянето на пряко предимство на специализираните инвестиционни структури под формата на намаляване на данъка, не може да се счете за противоречие.

87

Що се отнася до визираните инвестиционни структури, жалбоподателите отново грешат, като изтъкват, че визираните бенефициери вече не са специализираните инвестиционни структури, а по-скоро предприятията за инвестиране във форма на дружества, а когато тези предприятия са във формата на общи фондове — дружествата, които ги управляват.

88

Всъщност според обжалваното решение, от една страна, специализираните инвестиционни структури продължават да се разглеждат като бенефициери на разглежданата мярка, въпреки че в решението се уточнява, че те са такива сами по себе си, в качеството си на предприятия, когато са във формата на дружества, или посредством дружествата, които ги управляват, когато са в договорна форма (съображение 39).

89

От друга страна, в решението за започване Комисията вече е посочила, че прилаганото намаляване на данъка за специализираните инвестиционни структури може да благоприятства и управляващите такива фондове дружествата, които също са предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

90

На второ място, жалбоподателите изтъкват различни неточности и противоречия в самите мотиви на обжалваното решение.

91

Първо, що се отнася до бенефициерите на разглежданата мярка и качеството им на предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, от съображение 35 от обжалваното решение ясно следва, че според Комисията разглежданата мярка представлява държавна помощ в полза на специализираните инвестиционни структури и на дружествата с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от тези образувания.

92

Що се отнася до специализираните инвестиционни структури, от съображения 13 и 37 следва, че те могат да бъдат в различни форми, сред които от интерес за настоящото дело са формата на управляван от ДУОИ договорен инвестиционен фонд без юридическа правосубектност и формата на учреден като дружество инвестиционен фонд, като например ИДПК.

93

Следователно е логично в съображение 39 от обжалваното решение Комисията да твърди, че въпросната мярка благоприятства самите инвестиционни структури в качеството им на предприятия, когато те са във формата на дружество, или предприятията, които управляват такива структури, когато те са в договорна форма. Тя завършва своя анализ на инвестиционните структури в различните им форми, като в съображение 41 от обжалваното решение логично повтаря, че разглежданото предимство е предоставено както на инвестиционните структури, така и на дружествата, които ги управляват.

94

Жалбоподателите — единият в качеството му на дружество за управление на два фонда, до които се отнася разглежданата мярка, а другият в качеството му на сдружение, представляващо такива дружества за управление — следователно са можели да се запознаят с мотивите на обжалваното решение и да разберат по какъв начин са визирани в него.

95

Този извод не се поставя под съмнение от твърдяното противоречие, което се съдържало в съображение 38 от обжалваното решение.

96

Всъщност препращайки към практиката на Съда в областта на данъчното третиране на ИДПК, това съображение явно е част от обосновката на качеството на предприятия на последните. Макар тази обосновка да изглежда в някои отношения спорна или двусмислена, от една страна, тя не се отнася до жалбоподателите, тъй като е насочена към ИДПК, а от друга страна, това съображение трябва преди всичко да бъде поставено в своя контекст и да бъде разгледано в светлината на обжалваното решение и неговия диспозитив, за чиято обосновка то не е от определящо значение. Следователно не може да се приеме, че това съображение поставя под съмнение изводите, които могат да направят за себе си жалбоподателите от мотивите на обжалваното решение, и по-конкретно от мотивите, изложени в съображения 13, 29, 36, 37, 39 и 41.

97

Второ, що се отнася до липсата на мотиви относно селективно предимство, предоставено на дружествата с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от специализирани инвестиционни структури, следва да се отбележи, че Комисията разглежда този въпрос в съображения 42 и 43 от обжалваното решение.

98

В съображение 42 от обжалваното решение Комисията посочва, че предимството за тези дружества се изразява в увеличаване на търсенето на техните акции и на тяхната ликвидност. Комисията отхвърля довода, че те не получавали никакво предимство, тъй като фондовете и инвеститорите се стремяли преди всичко да максимализират печалбите си. Всъщност Комисията смята, че по-благоприятното данъчно третиране прави инвестирането по-привлекателно, като по този начин осигурява по-голяма ликвидност на посочените дружества въпреки липсата на активни действия от страна на тези дружества, насочени към използването на такова предимство.

99

По-нататък, в съображение 43 от обжалваното решение Комисията отхвърля довода, че разглежданата мярка представлявала мярка на обща данъчна политика, която имала за цел да благоприятства капитализацията на дружествата с ниска или средна капитализация и не попадала в обхвата на правилата относно държавните помощи.

100

Следователно е ясно, че в обжалваното решение Комисията е мотивирала наличието на селективно предимство в полза на дружествата с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от специализирани инвестиционни структури. В допълнение, в това отношение жалбоподателите оспорват по-скоро основателността на изложените мотиви, която съгласно посочената в точка 66 по-горе съдебна практика не може да бъде изтъкната като аргумент в рамките на настоящото правно основание, изведено от липсата на мотиви.

101

Следователно първата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена.

102

Следва да се припомни, че макар Комисията да е длъжна да посочи в мотивите на своето решение най-малко обстоятелствата, при които е била предоставена дадена помощ, когато те позволяват да се докаже, че помощта може да засегне търговията между държавите членки, тя не е длъжна да докаже действителния ефект на вече предоставени помощи. Всъщност ако беше така, това изискване щеше да доведе до поставяне в по-благоприятно положение на държавите членки, които предоставят неправомерни помощи, за сметка на тези, които отправят уведомление за помощи, съществуващи само в етап на проект (Решение по дело Technische Glaswerke Ilmenau/Комисия, точка 67 по-горе, точка 215).

103

С оглед на тази съдебна практика не изглежда, че в настоящия случай Комисията е нарушила задължението си да мотивира надлежно обжалваното решение.

104

Всъщност тя изследва ефекта на разглежданата мярка върху конкуренцията в три съображения от обжалваното решение, като от една страна, обяснява как според нея разглежданата мярка нарушава конкуренцията и засяга търговията вътре в Общността, и от друга страна, отговаря на някои критики, отправени в хода на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение.

105

Така в съображение 45 от обжалваното решение Комисията посочва, че разглежданата мярка може да наруши конкуренцията между предприятията и да засегне търговията между държавите членки, като се има предвид, че „дружествата бенефициери могат да оперират на международните пазари и да осъществяват търговска дейност, както и други икономически дейности на пазари, които се характеризират с интензивна конкуренция“. Тя добавя, че специализираните инвестиционни структури „са в конкуренция с други финансови предприятия и развиват дейност на отворен пазар, който се характеризира със значителна търговия вътре в Общността“ и че определени дружества с ниска или средна капитализация развиват дейност в сектори, в които е налице търговия между държавите членки.

106

В съображение 46 Комисията отхвърля довода, основан на ограничената тежест на разглежданата мярка върху бюджета и ограничения брой на специализираните структури, развиващи дейност през 2004 г. — годината, за която се отнася започнатата от Комисията процедура по отношение на разглежданата мярка. В това отношение тя припомня, на първо място, установената съдебна практика, съгласно която дори помощ с малка стойност засяга конкуренцията. На второ място, тя подчертава, че Италианската репу-блика не изключва възможността разглежданата мярка да произведе много по-значителен икономически ефект в бъдеще. Тя добавя, че ограниченият ефект на разглежданата мярка може да се обясни и с влиянието, което нейните бързи действия в тази област оказват върху поведението на операторите. Накрая, Комисията посочва, че предоставените от Италианската репу-блика данни не позволяват да се направи изводът, че предимствата, които индивидуалните бенефициери извличат от разглежданата мярка, остават в границите на помощи de minimis.

107

Ето защо в съображение 47 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че разглежданата мярка „засяга (посредством данъчното третиране на инвеститорите) конкурентното положение на някои предприятия, които осъществяват търговска дейност, и тъй като те оперират на отворени за международна конкуренция пазари, тя нарушава конкуренцията“.

108

Следователно мотивите на обжалваното решение позволяват на жалбоподателите и на общностния съд да се запознаят с причините, поради които Комисията е счела, че условията за прилагане на член 87, параграф 1 ЕО, свързани със засягането на търговията между държавите членки и нарушаването на конкуренцията, са изпълнени в настоящия случай.

109

Жалбоподателите не могат да упрекнат Комисията, че не е разследвала по-точно конкретните ефекти на спорната помощ върху търговията между държавите членки и върху конкуренцията. Всъщност Комисията не била длъжна да извърши икономически анализ на реалното положение на разглеждания пазар, на пазарния дял на предприятията — бенефициери на помощите, на позициите на конкурентните предприятия и на търговските потоци на разглежданите услуги между държавите членки, при положение че е посочила по какъв начин спорните помощи нарушават конкуренцията и засягат търговията между държавите членки. Тъй като става въпрос за помощ, за която не е отправено уведомление, Комисията не е длъжна да доказва действителния ефект от нея (вж. в този смисъл Решение по дело СЕТМ/Комисия, точка 55 по-горе, точки 102 и 103).

110

Следователно втората част от първото правно основание, изведена от липсата на мотиви на обжалваното решение относно влиянието на разглежданата мярка върху конкуренцията и върху търговията вътре в Общността, е неоснователна.

111

Поради това първото правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло.

112

В първата част от второто правно основание жалбоподателите поддържат, че разглежданата мярка не е държавна помощ, а данъчна мярка от общ характер, тъй като тя благоприятства лицата, записали дялове в инвестиционни структури.

113

На първо място жалбоподателите изтъкват, че намаляването на данъка в резултат от разглежданата мярка благоприятства пряко лицата, записали дялове в инвестиционни структури. Всъщност при чуждестранните инвестиционни структури тази мярка се изразявала в пряко намаляване от 12,5% на 5% на ставката на облагане на доходите на лицата, които притежават дялове в тези инвестиционни структури, докато при италианските инвестиционни структури същата мярка, включваща намаляване на заместващата ставка, с която се облагат посочените инвестиционни структури, водела пряко и непосредствено до увеличаване на сумите, които записалите дялове лица могат да получат от периодичното разпределение на доходи или от обратното изкупуване, или от продажбата на дялове. Освен това увеличаването на капитала на инвестиционните структури благоприятствало единствено лицата, записали дялове в тях, но не и дружествата за управление. Що се отнася до ИДПК, жалбоподателите посочват, че при тях не можело да има увеличаване на получените комисиони за управление, тъй като ИДПК възлагат управлението на тяхното имущество на други предприятия. Относно специализираните инвестиционни структури със седалище извън Италия жалбоподателите считат, че комисионите за управление са пропорционални на брутния оперативен резултат, без да се приспада заместващият данък, тай като тези инвестиционни структури не се облагат със заместващ данък върху оперативния резултат.

114

На второ място жалбоподателите отбелязват, че въпросните притежатели на дялове по принцип са частни лица, а не предприятия, от което следва, че с обжалваното решение погрешно е прието, че разглежданата мярка представлява държавна помощ.

115

С втората част от правното основание жалбоподателите твърдят, че от намаляването на данъка, въведено с разглежданата мярка, не произтича каквото и да било селективно икономическо предимство в полза на ИДПК и на ДУОИ.

116

На първо място жалбоподателите твърдят, че въпросното намаляване на данъка не може само по себе си да осигури на предприятията, управляващи специализираните инвестиционни структури, получаването на допълнителни комисиони. Дори да се приемело, че разглежданата мярка може да насърчи записването на дялове в специализирани инвестиционни структури, дружествата, които ги управляват, нямало непременно да се облагодетелстват от това. Всъщност записването на дялове в специализирани инвестиционни структури можело да доведе до прехвърлянето на дялове в неспециализирани инвестиционни структури. Когато инвестиционните структури се управлявали от едно и също ДУОИ, увеличаването на комисионите, получени за управлението на специализирани инвестиционни структури, се компенсирало с намаляване на комисионите, получени за управлението на неспециализирани инвестиционни структури. Наличието на пряко икономическо предимство за въпросното дружество не било доказано.

117

Наред с това жалбоподателите изтъкват, че в практиката на Комисията мерките, благоприятстващи инвестиционните предприятия и фондовете, нямат ефект на държавни помощи за предприятията, които ги управляват. Освен това жалбоподателите отбелязват, че комисионите за управление представляват разход, а не печалба за ИДПК.

118

На второ място жалбоподателите посочват липсата на селективен характер на хипотетичното предимство, предоставено на ИДКП и на ДУОИ. Всъщност предимството, описано от Комисията в обжалваното решение, било достъпно за всички ДУОИ, тъй като те можели да учредят инвестиционни структури, отговарящи на поставените от разглежданата мярка условия. Също така съществуващите фондове и ИДПК можели да действат като специализирани инвестиционни структури. При всички положения селективният характер на разглежданото предимство не можело да произтича от невъзможността за предприятията, които използват други видове инвестиционни инструменти за набиране на капитал, да се ползват от разглежданата мярка. Според жалбоподателите тази гледна точка придавала на понятието за селективност неприемлив обхват и разширявала понятието за държавна помощ, включвайки в него намалените данъчни ставки, които се прилагат само към доходите от някои видове инвестиционни инструменти.

119

С третата част от второто правно основание жалбоподателите оспорват, че инвестиционните структури могат да бъдат квалифицирани като предприятия.

120

Те изтъкват, че общите инвестиционни фондове представляват само имуществени маси, които не са самостоятелни юридически лица. Освен това, след като е приела в решението за започване, че общите фондове не произвеждат стоки и не предоставят услуги, Комисията не можела да разглежда тези фондове като предприятия. В допълнение, съгласно Директива 2003/48/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 година относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания (ОВ L 157, стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 64) доходите от плащания, разпределяни от инвестиционни структури, се считали за лихви, а не за корпоративни печалби.

121

С четвъртата част от второто правно основание жалбоподателите оспорват, че разглежданата мярка е довела до предоставянето на селективно икономическо предимство за дружествата с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от специализирани инвестиционни структури.

122

Било трудно да се разбере как незначителна по размер мярка от порядъка на 600000 EUR, от която се ползват голям брой дружества — според жалбоподателите6900 — може да доведе до увеличаване на инвестициите и до свързаното с него увеличаване на ликвидността на въпросните дружества. Комисията не била доказала по никакъв начин твърдения в обжалваното решение ефект.

123

Във всеки случай целта на разглежданата мярка била не да увеличи ликвидността на дружествата с ниска или средна капитализация, а да насърчи инвеститорите да разнообразят своя инвестиционен портфейл. Assogestioni оспорва изрично изявленията, които Комисията му приписва в съображение 32 от обжалваното решение, че разглежданата мярка имала за цел да стимулира капитализацията на тези дружества. Накрая жалбоподателите подчертават, че разглежданата мярка няма за последица намаляването на разходите, свързани с инвестициите във въпросните дружества, поради което тя не можела да се разглежда като инвестиционна помощ в полза на ДУОИ.

124

Дори и да се приеме, че разглежданата мярка съдържа пряко икономическо предимство за дружествата с ниска или средна капитализация, жалбоподателите оспорват селективния характер на такова предимство, тъй като положението на тези дружества не можело да се сравнява с това на котираните дружества. Така хипотетичното предимство, предоставено на котираните дружества с ниска или средна капитализация, било оправдано от преследваната с разглежданата мярка цел.

125

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

126

С второто правно основание жалбоподателите критикуват по същество обжалваното решение относно идентифицирането на бенефициерите на разглежданата мярка (първа част), предоставянето на селективно предимство на различни категории твърдени бенефициери (втора и четвърта част) и квалифицирането като предприятия на различни инвестиционни структури (трета част). Първата и третата част на това правно основание следва да се разгледат общо.

127

В това отношение следва да се напомни, че член 87 ЕО забранява всяка помощ, представена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, независимо дали свързаните с помощите предимства са предоставени по пряк или непряк начин. Така в съдебната практика се приема, че предимство, пряко предоставено на определени физически или юридически лица, които не са непременно предприятия, може да представлява непряко предимство и следователно държавна помощ за други физически или юридически лица, които са предприятия (вж. в този смисъл Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C-156/98, Recueil, стр. I-6857, точки 22—35 и Решение на Съда от по дело Нидерландия/Комисия, C-382/99, Recueil, стр. I-5163, точки 38 и 60—66).

128

Съгласно съображение 35 от обжалваното решение „намаляването на данъка в полза на инвеститорите представлява държавна помощ в полза […] на предприятия, специализирани в инвестирането в акции на дружества с ниска или средна капитализация“. В съображение 36 от обжалваното решение Комисията посочва, че „въпреки че специализираните инвестиционни структури не се ползват пряко от намаляването на данъка, предоставено на лицата, които са записали дялове в тях, те все пак извличат от него непряко икономическо предимство“. В съображение 39 от обжалваното решение тя повтаря, че данъчното предимство, предоставено на инвеститорите, които инвестират в специализираните инвестиционни структури, благоприятства самите тези структури.

129

Освен това от съображение 42 от обжалваното решение следва, че според Комисията разглежданата мярка предоставя непряко селективно предимство на дружествата с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от специализирани инвестиционни структури, което се състои в увеличаване на търсенето на техните акции и увеличаване на тяхната ликвидност.

130

Поради това от обжалваното решение следва, че без да оспорва, че записалите дялове лица са преките бенефициери на разглежданата мярка, Комисията е квалифицирала тази мярка като държавна помощ по отношение на нейните непреки бенефициери, които според нея са специализираните инвестиционни структури и дружествата с ниска или средна капитализация.

131

Все пак съгласно съдебната практика, цитирана в точка 127 по-горе, фактът, че според жалбоподателите разглежданата мярка не може да представлява държавна помощ в полза на лицата, записали дялове в специализирани инвестиционни структури, не пречи да бъде направена такава квалификация по отношение на предприятията, които са само непреки бенефициери на помощта. За да се констатира наличието на намеса чрез ресурси на държавата в полза на предприятие, не е необходимо то да бъде пряк бенефициер (Решение на Първоинстанционния съд от 18 януари 2005 г. по дело Confédération nationale du Crédit mutuel/Комисия, T-93/02, Recueil, стр. II-143, точка 95).

132

Следователно Комисията не е допуснала правна грешка при преценката на разглежданата мярка по отношение на нейните непреки бенефициери.

133

От това следва, че доводите на жалбоподателите, които имат за цел да докажат липсата на държавна помощ по отношение на преките бенефициери на разглежданата мярка, не могат да бъдат приети. Всъщност условията по член 87, параграф 1 ЕО следва да бъдат изпълнени не по отношение на тези бенефициери, а по отношение на непреките бенефициери.

134

Във връзка с това преди да се изследва наличието на предимство, следва да се провери, както ни приканват жалбоподателите в третата част от това правно основание, дали Комисията основателно е квалифицирала като предприятия посочените различни непреки бенефициери.

135

В това отношение следва да се констатира, че обжалваното решение разграничава две хипотези (вж. съображения 13, 29, 37 и 39 и точки 75, 77, 92 и 93 по-горе). В някои случаи тези инвестиционни структури са във формата на дружества и самите те в качеството си на предприятия могат да се ползват от разглежданото предимство. В други случаи посочените структури нямат юридическа правосубектност, а се управляват от предприятия, които са поставени в по-благоприятно положение по смисъла на член 87 ЕО. Следователно дори когато специализираните инвестиционни структури, посочени в член 12 от НЗ 269/2003, са — както твърдят жалбоподателите — обикновени имуществени маси без юридическа правосубектност, според обжалваното решение предприятията, които ги управляват, се ползват непряко от въпросното предимство. Съществуването и квалифицирането като предприятия на дружествата, които управляват тези договорни инвестиционни фондове без юридическа правосубектност, обаче не се оспорва. От това следва, че разглежданата мярка наистина поставя в по-благоприятно положение предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

136

При всички положения в това отношение следва да се припомни, че тъй като в настоящия случай се касае за схема за помощи, Комисията е можела да се ограничи с изследване на общите характеристики на разглежданата схема, без да е длъжна да разглежда всеки отделен случай на прилагане (вж. съдебната практика, посочена в точка 68 по-горе). Съдът приема, че е достатъчно за целите на прилагането на член 87, параграф 1 ЕО към схема за помощи тя да благоприятства някои предприятия, без тази констатация да се засяга от обстоятелството, че схемата благоприятства и бенефициери, които не са предприятия (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 декември 2005 г. по дело Италия/Комисия, C-66/02, Recueil, стр. I-10901, точки 91 и 92). Следователно Комисията е можела да се ограничи до доказване на това, че в определени случаи инвестиционните структури са предприятия (съображение 36 от обжалваното решение).

137

Следователно първата и третата част от второто правно основание са неоснователни.

138

Следва да се припомни, че за помощи се считат по-специално интервенциите, с които под различни форми се намаляват тежестите, които обикновено обременяват бюджета на дадено предприятие, и които следователно, без да са субсидии в тесния смисъл на думата, са от същото естество и имат същия ефект (вж. също и Решение на Съда от 17 юни 1999 г. по дело Белгия/Комисия, C-75/97, Recueil, стр. I-3671, точка 23 и Решение от по дело Banco Exterior de España, C-387/92, Recueil, стр. I-877, точка 13).

139

От съображение 36 от обжалваното решение следва, че специализираните инвестиционни структури се ползват от непряко предимство, тъй като намаляването на данъка върху инвестициите в специализираните структури подтиква записалите дялове лица да придобиват дялове в тези специализирани структури, като по този начин им осигуряват ликвидност и допълнителни доходи под формата на комисиони за управление и за записване на дялове. В съображение 39 от обжалваното решение Комисията повтаря, че увеличаването на търсенето на дялове в специализирани инвестиционни структури води до увеличаване на комисионите за управление и за записване на дялове, получени от тези структури или от предприятията, които ги управляват.

140

Жалбоподателите обаче оспорват самото наличие на такова предимство в полза на специализираните инвестиционни структури и предприятията, които ги управляват.

141

Що се отнася до довода, че единствено уменията на предприятията, които управляват специализирани инвестиционни структури, биха позволили те да получат допълнителни комисиони, достатъчно е да се посочи, че както признават самите жалбоподатели, разглежданата мярка има за цел да насърчи инвеститорите да записват дялове в такъв тип инвестиционни структури. Тъй като обаче не се оспорва, че изплащането на комисиони се определя пропорционално на съответния обем при придобиването на дялове и/или за управлението на фондовете, макар че условията могат да варират, увеличаването на записаните дялове неизбежно води до увеличаване на комисионите за управление и за записване на дялове, получени от тези структури или от предприятията, които ги управляват, както твърди Комисията в съображение 39 от обжалваното решение. Следователно доводът на жалбоподателите е неоснователен.

142

Относно довода, изведен от компенсирането на евентуалното увеличаване на комисионите, получени за управлението на специализирани инвестиционни структури, с намаляването на комисионите, получени за управлението на неспециализирани инвестиционни структури, следва да се отбележи, от една страна, че в съображение 36 от обжалваното решение Комисията посочва както комисионите за управление, така и комисионите за записване на дялове. Доводите на жалбоподателите обаче във всички случаи се отнася само до комисионите за управление. От друга страна, макар и да е възможно в някои случаи твърдяното от жалбоподателите компенсиране да се осъществи по отношение на комисионите за управление, от нищо не личи, че то може да се прояви автоматично, така че във всички случаи премахне предоставеното с разглежданата мярка предимство.

143

Във всички случаи фактът, че предоставеното с въпросната мярка предимство може понякога да бъде отричано, не може сам по себе си да отмени квалификацията му като предимство по член 87, параграф 1 ЕО. Достатъчно е разглежданата мярка да води до увеличаване на търсенето на дялове в специализирани инвестиционни структури и следователно на комисионите за управление и за записване на дялове, получавани от тези структури или от предприятията, които ги управляват, за да бъдат тези предприятия поставени в по-благоприятно положение по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, независимо от условието за селективност. В това отношение е без значение дали общият брой на всички комисиони, които тези предприятия са получавали преди приемането на разглежданата мярка, за всички структури и операции, взети заедно, се е увеличил или може да се увеличи.

144

Освен това следва да се подчертае, че когато жалбоподателите отбелязват, че комисионите за управление представляват разход за ИДПК, тъй като се плащат на дружествата, на които е възложено тяхното управление, те потвърждават тезата на Комисията, че когато специализираната инвестиционна структура се управлява от дружество за управление, последното извлича полза от разглежданата мярка под формата на увеличаване на комисионите за управление и за записване на дялове (вж. съображение 39 от обжалваното решение).

145

Най-накрая, не са убедителни и доводите на жалбоподателите, които се основават на практиката на Комисията при вземане на решения. Всъщност следва да се припомни, че понятието за държавни помощи е обективно понятие, което се преценява към датата на вземане на решение от Комисията (Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C-182/03 и C-217/03, Recueil, стр. I-5479, точка 137) и което зависи единствено от това дали държавната мярка предоставя или не предимство на едно или на няколко предприятия (Решение на Първоинстанционния съд от по дело Westdeutsche Landesbank Girozentrale и Land Nordrhein-Westfalen/Комисия, T-228/99 и T-233/99, Recueil, стр. II-435, точка 180). Следователно практиката на Комисията при вземане на решения в тази област, по която също е налице противоречие между страните, не може да бъде решаваща.

146

Следователно нито един от доводите, с които жалбоподателите оспорват наличието на предимство в полза на специализираните инвестиционни структури или предприятията, които ги управляват, не е основателен.

147

Жалбоподателите оспорват също и селективния характер на разглежданата мярка по отношение на посочените структури или предприятия.

148

Както следва от текста на член 87, параграф 1 ЕО, икономическо предимство, предоставено от държава членка, има характер на помощ само ако при наличието на определена селективност може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“. За целите на прилагане на тази разпоредба е необходимо единствено да се установи дали в рамките на определен правен режим дадена държава мярка може да постави в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО в сравнение с други предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на преследваната от съответната мярка цел (вж. Решение на Съда от 8 ноември 2001 г. по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, C-143/99, Recueil, стр. I-8365, точки 34 и 41 и посочената съдебна практика).

149

Съгласно практиката на Съда не изпълнява това условие за селективност мярка, която макар да предоставя предимство на своя бенефициер, е оправдана с оглед на естеството и общата структура на системата, в която се вписва (Решение по дело Adria-Wien Pipeline и Wietersdorfer & Peggauer Zementwerke, точка 148 по-горе, точка 42).

150

Най-напред, що се отнася до специализираните инвестиционни структури, които са дружества и самите те в качеството си на предприятия могат да се ползват от разглежданото предимство (вж. по-горе, точка 135), както следва от описанието в съображения 11—19 от обжалваното решение и от посочените в съображение 40 от него обяснения, разглежданата мярка предвижда намаляване на данъка „само за [специализираните инвестиционни структури] и дружествата, които ги управляват“. След като е предназначена само за точно определени инвестиционни структури, които отговарят на определени условия „в ущърб на други предприятия, които предлагат алтернативни форми на инвестиране“ (съображение 41 от обжалваното решение), тя поставя в по-благоприятно положение някои инвестиционни структури по отношение на други, които се намират в сходно фактическо и правно положение по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 148 по-горе. Следователно разглежданата мярка има селективен характер по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

151

В това отношение доводът на жалбоподателите, че произтичащото от разглежданата мярка предимство било достъпно за всички инвестиционни структури, отговарящи на предвидените условия, поради което тя представлявала обща мярка, е неубедителен.

152

Всъщност самият факт, че от предимството може да се ползва всяка инвестиционна структура, която изпълнява предвидените условия, не означава сам по себе си, че въпросната мярка е от общ характер, и не изключва възможността тази мярка да има селективен характер (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2002 г. по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, T-92/00 и T-103/00, Recueil, стр. II-1385, точка 58).

153

Ето защо въпросната мярка предоставя селективно предимство на някои специализирани инвестиционни структури и попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО. Тази констатация не се поставя под съмнение от обстоятелството, че от настоящата схема за помощи се ползват и бенефициери, които не са предприятия (вж. точка 136 по-горе). Следователно във всички случаи тези съображения са достатъчни, за да мотивират отхвърлянето на втората част от второто правно основание.

154

При условията на евентуалност следва да се отбележи, по-специално що се отнася до специализираните инвестиционни структури без юридическа правосубектност, че според Комисията разглежданата мярка поставя в по-благоприятно положение управляващите ги дружества, чието качество на предприятия не се оспорва (вж. по-специално съображения 37 и 39 от обжалваното решение). Следва да се отбележи обаче, че съгласно посочената в точка 148 по-горе съдебна практика условието за селективност е изпълнено и по отношение на тях.

155

Всъщност следва да се подчертае, че дадена помощ може да има селективен характер по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО дори когато засяга цял икономически сектор (Решение по дело Италия/Комисия, точка 136 по-горе, точка 95).

156

В настоящия случай разглежданата мярка се прилага за финансовия сектор. В него тя благоприятства единствено предприятия, които осъществяват визираните операции. След като не се прилага към всички икономически оператори, тя не може да се счита за обща мярка на данъчната или икономическата политика. Всъщност с нея се дерогира общият данъчноправен режим. Дружествата за управление бенефициери се ползват непряко от предимства, които не са предвидени в рамките на нормалното прилагане на тази схема и за които не могат да претендират предприятия от финансовия сектор, които не осъществяват операции по управление на специализирани инвестиционни структури (вж. в този смисъл Решение по дело Италия/Комисия, точка 136 по-горе, точки 96, 97, 99 и 100). Следователно разглежданата мярка има селективен характер и по отношение на дружествата за управление на специализирани инвестиционни структури.

157

Този извод не се поставя под съмнение с факта, че е възможно някои ДУОИ да се ползват от предоставеното с разглежданата мярка предимство в някои от своите дейности, но не и в други. Въпреки това обаче разглежданата мярка им предоставя предимство за някои отделни дейности, докато други неспециализирани ДУОИ не се ползват с това предимство.

158

От изложените съображения следва, че втората част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена.

159

От съображение 42 от обжалваното решение следва, че Комисията счита, че разглежданата мярка предоставя непряко селективно предимство на дружествата с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от специализирани инвестиционни структури, под формата на увеличаване на търсенето на техните акции и увеличаване на тяхната ликвидност, и двете свързани с по-голямата привлекателност на инвестицията.

160

Жалбоподателите оспорват, че разглежданата мярка може да доведе до такива увеличения. Това твърдение не само не било правдоподобно поради незначителните суми, които Италианската репу-блика е предвидила за разглежданата мярка с оглед на големия брой на заинтересованите предприятия, но и не било доказано в обжалваното решение.

161

Що се отнася до връзката, която жалбоподателите се стремят да докажат, между сумата, предвидена от италианските власти за разглежданата мярка, и броя на дружествата с ниска или средна капитализация, следва да се отбележи, че тя не може да опровергае изтъкнатата преди това в обжалваното решение (съображение 42) връзка между засилване на привлекателността на инвестицията в тези дружества и увеличаването на тяхната ликвидност.

162

В това отношение следва да се подчертае, че Италианската репу-блика изтъква, че с разглежданата мярка се цели да се насърчи пазарната капитализация на дружества с ниска или средна капитализация в сравнение с тази на другите дружества, котирани в Европа (съображение 32 от обжалваното решение). В писмената си дуплика по настоящото дело Комисията възпроизвежда откъс от жалбата на италианските власти по дело Т-424/05, от който е видно, че предоставянето на данъчни облекчения на институционалните инвеститори, които участват в дружествата с ниска или средна капитализация, води до намаляване на отрицателните последици от намалената капитализация върху перспективите за растеж на предприятията, тъй като голямата капитализация благоприятства увеличаването на размерите на дружествата. Жалбоподателите, разбира се, твърдят, че целта на разглежданата мярка не е била да увеличи ликвидността на дружествата с ниска или средна капитализация. Те посочват обаче, че разглежданата мярка е имала за цел да подтикне инвеститорите да разнообразят своя инвестиционен портфейл, като придобиват участия в специализирани инвестиционни дружества, както и във връзка с това да насърчи ДУОИ да разширят гамата на предлаганите от тях продукти. Дори обаче целта на разглежданата мярка да не е тази, която нейният автор посочва, а посочената от жалбоподателите, от гледна точка на инвеститорите тя увеличава привлекателността на инвестициите в посочените дружества и посредством увеличаването на търсенето на техните акции предоставя предимство на тези дружества.

163

Освен това Съдът вече е приел, че мярка, която позволява на заинтересованите предприятия да увеличат своите собствени средства при по-благоприятни условия, може да бъде държавна помощ (вж. в този смисъл Решение по дело Германия/Комисия, точка 127 по-горе, точка 34). Следователно самото нарастване на ликвидността може, обратно на твърдяното от жалбоподателите, да представлява предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

164

От друга страна, доводът на жалбоподателите, че ИДПК или ДУОИ се ръководят от логиката за максимализиране на печалбата, а не от съображения за евентуални данъчни намаления, не е убедителен. Всъщност, от една страна, тези два мотива не си противоречат, тъй като евентуалните намаления на данъка по принцип увеличават печалбата. От друга страна, ако с разглежданата мярка се постигне посочената от жалбоподателите цел, да насърчи ДУОИ да разширят гамата на предлаганите от тях продукти, това очевидно означава, че тя оказва влияние върху тяхната политика, като по този начин води до нарастване на търсенето на акции на дружествата с ниска или средна капитализация.

165

Следователно в съображение 42 от обжалваното решение Комисията с право стига до извода, че като благоприятства търсенето от инвеститорите на акции на дружествата с ниска или средна капитализация, разглежданата мярка предоставя непряко предимство на тези дружества.

166

От съдебната практика, посочена в точки 148 и 149 по-горе, обаче следва, от една страна, че проверката на селективния характер на мярката изисква да се сравни положението на предприятията бенефициери с това на другите предприятия, които се намират в сходно фактическо и правно положение от гледна точка на целта, преследвана с разглежданата мярка, и от друга страна, че мярка, която създава предимство, не изпълнява условието за селективност, когато е оправдана от естеството и от общата структура на системата, към която принадлежи.

167

Жалбоподателите обаче твърдят, от една страна, че положението на котираните дружества с ниска или средна капитализация не е сравнимо с това на по-големите дружества, и от друга страна, че ограничаването на обхвата на мярката до дружествата с ниска или средна капитализация не е селективен критерий, тъй като е оправдано от преследваната цел.

168

Що се отнася до първия довод, следва да се отбележи, че жалбоподателите по никакъв начин не са доказали, че положението на колективното инвестиране в дружества с ниска или средна капитализация не може да се сравни с това на колективното инвестиране в други дружества или с това на индивидуалното инвестиране. По-специално фактът, че дружествата с голяма капитализация разполагат именно със значителна капитализация и вече са широко представени на пазара и в портфейлите на инвестиционните структури, не пречи само поради това те да бъдат сравнявани с дружествата с ниска или средна капитализация. Освен това когато жалбоподателите изтъкват, че разглежданата мярка има за цел да подтикне инвеститорите да разнообразят своя инвестиционен портфейл и да насърчат ДУОИ да разширят гамата на предлаганите от тях продукти, те мълчаливо признават, че дяловете на дружества с ниска или средна капитализация и тези на други дружества, например с голяма капитализация, са инвестиции и продукти, които могат да бъдат част от един и същ портфейл. Ако разглежданата мярка може да насърчи инвеститорите да преструктурират своя портфейл с цел уравновесяване, това означава, че от тяхна гледна точка инвестициите в дружества с ниска или средна капитализация са сравними с тези в други дружества и следователно биха могли да ги привлекат, в случай че видят в тях предимство като това, което може да им предостави разглежданата мярка.

169

Що се отнася до втория довод, Комисията го е разгледала в съображение 43 от обжалваното решение. Тя счита, че предоставеното данъчно предимство не компенсира значителните различия в данъчното третиране на колективните инвестиции в дружества с ниска или средна капитализация, от една страна, и на колективните инвестиции в други дружества или индивидуалните инвестиции в некотирани дружества, от друга страна. Разглежданата мярка не може да бъде оправдана и от нейната специфична цел, тъй като тя се ограничава да предвиди намаляване на данъка в случай на специализирани колективни инвестиции в акции на дружества с ниска или средна капитализация и като такава не е нито селективна, нито съразмерна на целта да се благоприятства капитализацията на тези дружества, а по-скоро е подчинена на условието инвестициите да бъдат осъществени чрез посредничеството на специализираните инвестиционни структури.

170

Жалбоподателите обаче не представят никакво доказателство, което може да обоснове тяхното твърдение, че разглежданата мярка била оправдана от преследваната с нея цел, която според тях е да се гарантира, че инвеститорите ще разнообразят своя инвестиционен портфейл, като записват дялове в специализирани инвестиционни структури, а според италианските власти — да се благоприятства капитализацията на тези дружества. В това отношение следва да се припомни, че ако се приеме, че преследването на определена цел на икономическата или индустриална политика, като например насърчаване на инвестирането, може да изключи дадена селективна мярка от обхвата на член 87, параграф 1 ЕО, тази разпоредба би изгубила всякакво полезно действие. В съответствие с установената съдебна практика следва да се приеме, че не може на основание на преследваната с нея цел разглежданата мярка да избегне квалификацията като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (Решение по дело Diputación Foral de Álava и др./Комисия, точка 152 по-горе, точка 51).

171

Най-накрая следва да се отбележи, че настоящата част от второто правно основание, дори и да е основателна, сама по себе си не е достатъчна да доведе до отмяна на обжалваното решение, тъй като то се отнася и до специализираните инвестиционни структури или техните дружества за управление.

172

Следователно четвъртата част от второто правно основание е неоснователна, поради което второто правно основание следва да бъде отхвърлено изцяло.

173

Жалбоподателите изтъкват третото правно основание при условията на евентуалност, в случай че Първоинстанционният съд приеме, че разглежданата мярка представлява държавна помощ. Според тях разглежданата мярка отговаря на две от условията, посочени в член 87, параграф 2, буква а) ЕО. На първо място, ставало въпрос за мярка със социален характер в полза на инвеститорите. На второ място, с нея не се допускала каквато и да било дискриминация между предлаганите на национално и на общностно равнище финансови продукти. Социалният характер на мярката се изразявал в това, че тя била насочена към създаването на структура, позволяваща на дребните спестители да придобиват акции на дружества, които иначе биха били трудно достъпни за тях.

174

Във всички случаи Решение на Първоинстанционния съд от 14 декември 2005 г. по дело Regione autonoma della Sardegna/Комисия (T-200/04, непубликувано в Recueil), на което се позовава Комисията, не било релевантно, тъй като в цитирания пасаж Първоинстанционният съд бил отговорил на оплакване, изведено от липса на предварително разследване.

175

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

176

За да се определи, от една страна, дали бенефициерът на дадена помощ може да се позове на факти и документи, които не са били доведени до знанието на Комисията преди приемането на нейното решение, и от друга страна, дали правните основания, които се основават на тези факти или документи, са допустими, следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на жалба за отмяна, подадена по член 230 ЕО, законосъобразността на акт на Общността трябва да се преценява в зависимост от данните, съществуващи към датата на приемане на акта. В частност комплексните оценки, които Комисията прави, трябва да се разглеждат само в зависимост от доказателствата, с които тя е разполагала към момента на тяхното извършване. В това отношение Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид информация, която евентуално е могла да ѝ бъде, но не ѝ е била предоставена в хода на административната процедура, поради което Комисията не е била длъжна да преценява служебно и въз основа на предположения каква е информацията, която е можело да ѝ бъде предоставена (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 23 ноември 2006 г. по дело Ter Lembeek/Комисия, T-217/02, Recueil, стр. I-4483, точки 82 и 83 и посочената съдебна практика).

177

От това Първоинстанционният съд прави извода, че когато жалбоподател е участвал в официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, е недопустимо той да се позовава на неизвестни на Комисията фактически доводи, които не е изтъкнал пред нея в хода на официалната процедура по разследване. За сметка на това няма пречка заинтересованото лице да развие срещу окончателното решение правно основание, което не е било посочено във фазата на административното производство (Решение по дело Ter Lembeek/Комисия, точка 176 по-горе, точка 84).

178

Следователно е ясно, че на този етап жалбоподателите не могат да се позоват на фактически доводи, които не са били известни на Комисията при приемане на решението и които те не са изтъкнали пред нея в хода на официалната процедура по разследване. Няма пречка обаче в рамките на настоящата жалба те да се позоват на нарушението на член 87, параграф 2, буква a) ЕО, въпреки че не са оспорили изрично преценката на Комисията относно неприложимостта в решението за започване на официална процедура по разследване на предвидените в член 87, параграфи 2 и 3 ЕО дерогации.

179

При разглеждане по същество на това правно основание следва най-напред да се припомни, че когато става въпрос за дерогация от прогласения в член 87, параграф 1 ЕО основен принцип за несъвместимост на държавните помощи с общия пазар, член 87, параграф 2, буква а) ЕО трябва да бъде тълкуван стриктно (вж. в този смисъл Решение по дело Германия/Комисия, точка 127 по-горе, точка 49).

180

В съображение 52 от обжалваното решение изрично се изключва прилагането на дерогацията, на която се позовават жалбоподателите.

181

От текста на член 87, параграф 2, буква а) ЕО следва, че прилагането на тази дерогация е обусловено от социалния характер на помощта, от предоставянето ѝ на отделни потребители и от липсата в този контекст на разграничение по отношение на произхода на засегнатите стоки.

182

Макар да не се оспорва, че помощта е предоставена, без да се прави разграничение по отношение на произхода на разглежданите инвестиционни структури, тя е насочена общо към инвеститорите от всички категории, чиито данъци и тежести се намаляват. От това следва, че разглежданата мярка няма какъвто и да било социален характер. Следователно Комисията основателно е изключила прилагането на дерогацията по член 87, параграф 2, буква а) ЕО.

183

Поради това третото правно основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

184

С това правно основание, изтъкнато при условията на евентуалност спрямо предходните основания, в случай че Първоинстанционният съд не отмени обжалваното решение изцяло, жалбоподателите искат отмяна на нареждането за възстановяване, що се отнася до инвестиционните структури във формата на дружества и до предприятията, които управляват инвестиционните дружества в договорна форма.

185

Според жалбоподателите незаконосъобразността на нареждането за събиране произтича, на първо място, от липсата на идентичност между действителните бенефициери на разглежданата мярка и лицата, посочени във въпросното нареждане за събиране, а именно италианските специализирани ИДПК и италианските ДУОИ, които управляват специализирани общи фондове. Всъщност от член 88 ЕО и член 14 от Регламент № 659/1999 следвало, че нареждането за събиране може да се отнася само до преките и ефективни бенефициери на помощите. Комисията обаче била признала, по-специално в съображение 42 от обжалваното решение, че само инвеститорите били действителни бенефициери на разглежданата мярка, а специализираните инвестиционни структури се ползвали от нея непряко.

186

Жалбоподателите смятат за несъразмерно да се изисква от съответните ИДПК и ДУОИ да изплатят стойността на намаляването на заместващия данък, с което е обложен оперативният резултат, при положение че предимството, от което те се ползвали, се състояло в увеличаване на получените комисиони. Комисията не можела да налага възстановяването на сума, която не отговаряла на тази на предимството, с което бенефициерите действително се ползвали. Като налагала възстановяването на несъразмерна сума, Комисията нарушавала член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999, по смисъла на който „Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността.“ В това отношение жалбоподателите твърдят, че нареждането за възстановяване е несъразмерно само по себе си.

187

На второ място, жалбоподателите твърдят, че изпълнението на нареждането за възстановяване би поставило италианските специализирани ИДПК и италианските ДУОИ, които управляват специализирани общи фондове, в положение, по-неблагоприятно от това, в което биха се намирали без разглежданата мярка, тъй като плащането на равностойността на данъчното намаление представлявало тежест, с която те иначе нямало да бъдат обременени. Освен това за тях не било възможно да пренесат тази тежест върху инвеститорите. Следователно налагането на такава допълнителна тежест противоречало на съдебната практика, която изисква връщането към statu quo ante посредством събирането на неправомерно платените помощи.

188

На трето място, жалбоподателите отбелязват, че италианските власти не са в състояние да извършат разпореденото събиране по отношение на специализираните инвестиционни структури със седалище в друга държава членка, независимо дали се касае за ИДПК или за ДУОИ, управляващи общи фондове, поради което въпросното нареждане за събиране било не само незаконосъобразно, но и неприложимо, което водело до дискриминация в зависимост от седалището на специализираните инвестиционни структури.

189

Комисията оспорва доводите на жалбоподателите.

190

Член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 предвижда, че когато са взети неблагоприятни решения в случаи на неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността.

191

Следва да се припомни, че премахването на неправомерна помощ посредством възстановяване е логическа последица от установяването на нейния неправомерен характер и има за цел да се възстанови предишното положение (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия, C-277/00, Recueil, стр. I-3925, точно 74 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Freistaat Thüringen/Комисия, T-318/00, Recueil, стр. II-4179, точка 308).

192

Основната цел на възстановяването на неправомерно изплатена държавна помощ е да се премахне нарушаването на конкуренцията, причинено с конкурентното предимство, предоставено с неправомерната помощ (Решение от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия, точка 191 по-горе, точка 76, Решение на Първоинстанционния съд от по дело Saxonia Edelmetalle и др./Комисия, T-111/01 и T-133/01, Recueil, стр. II-1579, точка 114 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Freistaat Thüringen/Комисия, точка 191 по-горе, точка 310).

193

Възстановяването с цел възобновяване на предишното положение не може да бъде считано за мярка, несъразмерна на целите на разпоредбите на Договора в областта на държавните помощи. С възстановяването на помощта бенефициерът губи предимството, с което се е ползвал в сравнение с конкурентите си на пазара, и се възстановява съществувалото преди предоставянето на помощта положение (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия, C-372/97, Recueil, стр. I-3679, точки 103 и 104 и Решение на Съда от по дело Unicredito Italiano, C-148/04, Recueil, стр. I-11137, точка 113).

194

Относно помощите с данъчен характер Съдът е приел, че възстановяването на предишното положение означава връщане, доколкото е възможно, към положението, което би преобладавало, ако съответните операции бяха осъществени, без да е предоставено намаляване на данъка. Това възстановяване не предполага различно възпроизвеждане на миналото в зависимост от хипотетични елементи като решенията за избор, често многобройни, които заинтересованите оператори са можели да вземат, тъй като взетите решения за избор в условията на ползване на помощта могат да се окажат необратими (Решение по дело Unicredito Italiano, точка 193 по-горе, точки 117 и 118).

195

Четвъртото правно основание следва да бъде разгледано в светлината на тези принципи.

196

С член 3, параграф 2 от обжалваното решение, в текста на италиански език, се разпорежда на Италианската репу-блика да вземе всички необходими мерки, за да поиска възстановяване на помощите, предоставени неправомерно на разположение на бенефициерите, от инвестиционни структури във формата на дружества или, в зависимост от случая, от предприятия, които управляват инвестиционни структури в договорна форма, без да се засягат евентуалните искове, предвидени по националното право.

197

Съображение 60 от обжалваното решение уточнява, че Италианската репу-блика трябва да поиска възстановяване на помощите от инвестиционните структури или предприятията, които управляват инвестиционните структури, които едновременно са първите бенефициери на помощта и лица с данъчно задължение към държавата за заместващия данък върху оперативния резултат. Помощите, които трябва да бъдат възстановени, съответстват на разликата между обичайния заместващ данък и намаления данък, резултат от въпросното данъчно стимулиране. В съображение 60 Комисията не изключва възможността инвестиционните структури или предприятията, които ги управляват, да изискат съответната сума от своите инвеститори, ако тази възможност е предвидена по националното право. Комисията подчертава също, че е възможно всички или част от помощите, предоставени на индивидуални бенефициери, да попадат под разпоредбите, приложими към помощите de minimis.

198

На първо място следва да се отбележи, че специализираните инвестиционни структури или ДУОИ, които ги управляват, са именно бенефициери на разглежданата мярка, както произтича от точки 127—132 и 138—146 по-горе, така че жалбоподателите неправилно се позовават на нарушение на член 88 ЕО и член 14 от Регламент № 659/1999, поради това че с обжалваното решение се разпорежда на Италианската репу-блика да поиска възстановяване на помощите от лица, различи от бенефициерите според обжалваното решение. В това отношение следва да се подчертае, че нито Договорът, нито Регламент № 659/1999 правят разграничение в зависимост от качеството на пряк или непряк бенефициер на разглежданата неправомерна помощ с оглед на събирането, което следва да бъде извършено от засегната държава членка.

199

Жалбоподателите обаче изтъкват, че обжалваното решение налага на специализираните инвестиционни структури или на ДУОИ, които ги управляват, да възстановят предимство, което е напълно различно от това, с което според Комисията те са се ползвали. Всъщност те трябвало да възстановят стойността на данъчното облекчение, на което не са преки бенефициери, докато според Комисията предимството им се състояло в увеличаване на техните комисиони за управление и за записване на дялове. Следователно принципът на пропорционалност бил нарушен.

200

В това отношение от съображение 60 от обжалваното решение личи, че възстановяването следва да се извърши от специализираните инвестиционни структури или от ДУОИ, които ги управляват, едновременно в качеството им на непреки бенефициери на помощта и на данъчнозадължени лица във връзка със заместващия данък.

201

В качеството си на данъчнозадължени лица специализираните инвестиционни структури и ДУОИ, които ги управляват, са единствените възможни адресати, към които Италианската репу-блика може да се обърне, за да се пристъпи към събирането на неправомерната помощ. Следователно възстановяването на предишното положение, което би било налице, ако разглежданите операции бяха осъществени, без да е предоставено намаляване на данъка, изисква от тях да бъде възстановена разликата между обичайния данък и данъка, намален в резултат на разглежданата мярка, като в зависимост от разпоредбите на националното право за тях остава възможността да се обърнат впоследствие към записалите дялове лица или дори към държавата.

202

Освен това с оглед на качеството им на бенефициери на въпросната неправомерна помощ възстановяването ѝ от специализираните инвестиционни структури или ДУОИ, които ги управляват, не може да се счита за несъразмерно в съответствие с посочената в точки 192—194 по-горе съдебна практика. Всъщност разглежданото данъчното облекчение, чието възстановяване се иска, предизвиква нарушение на конкуренцията в полза на специализираните инвестиционни структури или предприятията, които ги управляват, спрямо другите инвестиционни структури.

203

Доводът, че след разпореденото възстановяване специализираните инвестиционни структури и ДУОИ, които ги управляват, щели да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото ако не са се ползвали от разглежданата мярка, също следва да бъде отхвърлен. Всъщност сумите, който трябва да бъдат възстановени, не могат да бъдат определени въз основа на различни операции, които предприятията са можели да осъществят, ако не са избрали формата на операция, която се ползва от помощта (Решение по дело Unicredito Italiano, точка 193 по-горе, точка 114).

204

На второ място, във всички случаи следва да се отбележи, че дори ако се предположи, че практическите трудности, на които се позовават жалбоподателите, са се проявили, това не е достатъчно, за да се постави под съмнение действителността на нареждането за възстановяване, което засяга, без да дискриминира, всички специализирани инвестиционни структури или дружествата, които ги управляват.

205

Следователно това правно основание не може да бъде прието, така че жалбата следва да се отхвърли изцяло.

206

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

Обстоятелства, предхождащи спора

Разглежданата мярка

Административна процедура

Обжалваното решение

Производство и искания на страните

По допустимостта

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съществото на спора

1. По първото правно основание, изведено от нарушаване на разпоредбите на член 253 ЕО във връзка с член 88 ЕО, поради противоречивост и непълнота на мотивите на обжалваното решение

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По първата част от правното основание относно мотивите за наличието на селективно предимство

По втората част от настоящото правно основание, изведена от липсата на мотиви относно наличието на нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията вътре в Общността

2. По второто правно основание, изведено от член 87, параграф 1 ЕО, поради това че мярката не представлява държавна помощ

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По идентифицирането на бенефициерите на разглежданата мярка и тяхното квалифициране като предприятия

По наличието на селективно предимство в полза на специализирани инвестиционни структури или предприятия, които ги управляват

По наличието на непряко селективно предимство в полза на котирани дружества с ниска или средна капитализация, чиито акции се притежават от специализирани инвестиционни структури

3. По третото правно основание, изведено, при условията на евентуалност, от нарушението на член 87, параграф 2, буква а) ЕО и член 88 ЕО, поради това че Комисията е приела, че разглежданата мярка е несъвместима с общия пазар

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

4. По четвъртото правно основание, изведено, при условията на евентуалност спрямо предходните основания, от нарушаване на член 88 ЕО и член 14 от Регламент 659/1999, поради това че Комисията е разпоредила да бъде поискано възстановяване на помощите от инвестиционните структури във формата на дружества и от предприятията, които управляват инвестиционните структури в договорна форма

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски