Дело C-359/05

Estager SA

срещу

Receveur principal de la recette des douanes de Brive

(преюдициално запитване, отправено от

Tribunal de grande instance de Brive-la-Gaillarde)

„Икономическа и парична политика — Регламенти (ЕО) № 1103/97 и № 974/98 — Въвеждане на еврото — Обмяна на националните парични единици в паричната единица „евро“ — Правна уредба на държава-членка, с която някои парични суми, посочени в национална валута в законодателството на тази държава, се преизчисляват в евро“

Резюме на решението

Икономическа и парична политика — Въвеждане на еврото — Обмяна на националните парични единици в паричната единица „евро“

(Регламенти № 1103/97 и № 974/98 на Съвета)

Макар и да е вярно, че Регламент № 1103/97 относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото, и Регламент № 2866/98 относно обменните курсове към еврото на валутите на държавите-членки, които приемат еврото, по никакъв начин не засягат данъчните правомощия на държавите-членки и възможността последните да увеличават размера на налаганите от тях налози, в не по-малка степен е вярно, че обмяната в евро на размера на даден налог трябва да се осъществява при спазване на разпоредбите, предвидени в Регламент № 1103/97, както и на принципа за продължаване действието на правните инструменти и на целта за неутралност при преминаване към еврото. Това по-конкретно е свързано с изискванията за правна сигурност и прозрачност, които позволяват да се запази доверието на икономическите агенти при въвеждането на еврото.

Следователно Регламенти № 1103/97 и № 974/98 относно въвеждането на еврото трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при обмяната в евро на размера на налог върху доставените или използвани за консумация от човека количества от брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис от мека пшеница го е увеличила до размер, по-висок от този, който би бил получен в резултат от прилагането на правилата за обмяна, предвидени в тези регламенти, освен ако подобно увеличение отговаря на изискванията за правна сигурност и прозрачност, гарантирани от посочените регламенти, което предполага въпросните нормативни текстове да позволяват ясно да се разграничи решението на властите на държава-членка да увеличат този размер от процеса по обмяна в евро на посочената сума. Препращащата юрисдикция следва да провери дали това е така в рамките на спора, с който е сезирана.

(вж. точки 32—33 и 37 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

18 януари 2007 година(*)

„Икономическа и парична политика — Регламенти (ЕО) № 1103/97 и 974/98 — Въвеждане на еврото — Обмяна на националните парични единици в паричната единица „евро“ — Правна уредба на държава-членка, с която някои парични суми, посочени в национална валута в законодателството на тази държава, се преизчисляват в евро“

По дело C-359/05

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от tribunal de grande instance de Brive-la-Gaillarde (Франция) с акт от 9 септември 2005 г., постъпил в Съда на 26 септември 2005 г., в рамките на производство по дело

Estager SA

срещу

Receveur principal de la recette des douanes de Brive,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н C. W. A. Timmermans, председател на състав, г‑н J. Klučka, г‑жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), г‑н J. Makarczyk и г‑н G. Arestis, съдии,

генерален адвокат: г‑н  M. Poiares Maduro,

секретар: г‑н  B. Fülöp, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 септември 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Estager SA, от адв. F. Genot-Delbecque и адв. N. Petrignet, avocates,

–        за френското правителство, от г‑н G. de Bergues и г‑н J.‑C. Gracia, в качеството на представители,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н J.‑F. Pasquier и г‑н P. Aalto, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 октомври 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 година относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото (ОВ L 162, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 81) и Регламент № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото (ОВ L 139, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 112).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Estager SA (наричано по-нататък „Estager“) и receveur principal de la recette des douanes de Brive [главен касиер, отговорен за събирането на митата в Brive] (наричан по-нататък „receveur principal“) във връзка с увеличението, при преминаване към еврото, на налог върху доставени или използвани за консумация от човека количества от брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис от мека пшеница (наричан по-нататък „налогът“).

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

3        По смисъла на член 1 от Регламент № 1103/97:

„За целите на настоящия регламент:

–        „правни инструменти“ означава законодателни и законови [да се чете „законови и подзаконови“] разпоредби, актове на администрацията [да се чете „административни актове“], съдебни решения, договори, едностранни правни актове, инструменти за разплащане, различни от банкноти и монети, и други инструменти с правна сила,

[…]“.

4        Член 3 от посочения регламент разпорежда:

„Въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете [да се чете „промяна на установеното“] в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент. Настоящата разпоредба се прилага, без да се засяга договореното между страните.“

5        Член 4 от същия регламент предвижда:

„1.      Обменните курсове се приспособяват към едно евро, изразено във всяка от националните парични единици на участващите държави-членки. Тези курсове следва да бъдат изразени с шест цифри.

2.      Обменните курсове не се закръгляват или съкращават при извършване на обмяната.

3.      Обменните курсове се използват за обмяна на евро единица и национални парични единици. Обратните курсове, получени от обменните курсове, не се използват.

4.      Паричните суми, които се обменят от една национална валута в друга, следва първо да бъдат обменени в парична сума, изразена в евро единици, която може да бъде закръглена до не по-малко от три десетични знака и след това да бъде обменена в друг вид национална парична единица. Не се допуска използването на друг алтернативен метод за изчисляване, освен ако той не води до същите резултати.“

6        Текстът на член 5 от Регламент № 1103/97 гласи:

„Паричните суми, които следва да бъдат платени или осчетоводени в случаите, когато се извършва закръгляване след обмяна в евро единици в съответствие с член 4, се закръгляват към най-близкия цент. Сумите във валута, които следва да бъдат платени или осчетоводени в случаите, когато са обменени в национална парична единица, се закръгляват към най-близката част от паричната единица или при липса на такава, към най-близката единица, или въз основа на националното право или практика, към кратна или дробна част от частта или от част от националната валутна единица. В случай че прилагането на обменните курсове дава резултат, който е точно наполовина, сумата се закръглява.“ [да се чете „сумата се закръглява към по-горното число“].

7        Член 7 от Регламент № 974/98 предвижда, че заместването с еврото на валутата на всяка участваща държава-членка само по себе си не променя съдържанието на съществуващите към датата на заместването правни инструменти.

8        Член 14 от същия регламент гласи:

„Когато в съществуващите към края на преходния период правни инструменти се съдържат данни в националните валутни единици, тези данни се разбират като данни в евро единицата в съответствие със съответните обменни курсове. Прилагат се правилата за закръгляването, определени в Регламент [...] № 1103/97 г.“

9        По силата на член 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 година относно обменните курсове към еврото на валутите на държавите-членки, които приемат еврото (ОВ L 359, стр. 1), неотменимо фиксираният обменен курс между еврото и френският франк е 1 EUR за 6,55957 FRF.

 Национална правна уредба

10      Налогът е въведен с член 1618 septies от френския Code général des impôts [Общ данъчен кодекс]. Преди въвеждането на еврото размерът му е бил 100 FRF за тон брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис от мека пшеница.

11      Член 1, параграф 1 от Закон № 2000‑517 от 15 юни 2000 година за оправомощаване на френското правителство да преизчисли с наредба стойността в евро на някои парични суми във франкове, посочени в законодателството (JORF от 16 юни 2000 г., стр. 9063), предвижда, че френското правителство има право чрез наредба да вземе мерките, необходими за преизчисляването при преминаването към евро на някои парични суми във френски франкове, посочени в законодателството.

12      Приета в приложение на този закон, Наредба № 2000‑916 от 19 септември 2000 година за преизчисляване стойността в евро на някои парични суми във франкове, посочени в законодателството (JORF от 22 септември 2000 г., стр. 14877) определя размера на налога на 16 EUR, считано от 1 януари 2002 г.

13      Член 1 от посочената наредба предвижда:

„[В] съответствие с член 14 от регламента (№ 974/98), паричните суми във франкове, посочени в законодателството […], от 1 януари 2002 г. се заменят със суми в евро, като се прилага официалният курс и общностните правила за закръгляване.

[...]“

14      Съгласно текста на доклада до френския президент относно Наредба № 2000‑916 (JORF от 22 септември 2000 г., стр. 14876):

„В приложение на Регламенти № 1103/97 […] и № 974/98 […], позоваванията на националната парична единица, съдържащи се в законодателството, от 1 януари 2002 г. следва да се четат като позовавания на еврото, като се прилага официалният обменен курс от 6,55957 [FRF] за 1 EUR, със закръгляване до втория десетичен знак.

В някои случаи резултатът, получен при прилагането на тези правила, ще бъде труден за възприемане или запомняне, вследствие на което съществува опасност да се затрудни прилагането на текстовете, съдържащи въпросните позовавания на паричната единица.

Ето защо, за да се запази яснотата на законодателните текстове и по този начин да се улесни правилното им прилагане, изглежда уместно посочените в някои текстове парични суми да се определят като стойности в евро без десетичен знак или в по-значима стойност.

[…]

Настоящата наредба, приета съгласно оправомощаването [направено със Закон № 2000‑517], се основава на посочените по-долу принципи.

На първо място, тъй като адаптирането на текстовете трябва да се обоснове със стремежа да се запази лесното им възприемане, се изменят само паричните суми, за които е трудно да се определи стойност, включваща два знака след десетичната запетая.

Ясното и недвусмислено прилагане на общностните норми за обмяна и закръгляване следва да остане правило, а адаптирането — изключение. От това произтича, че изразените в сантими суми в повечето случаи не се изменят.

[…]

Всички тези адаптации ще влязат в сила на 1 януари 2002 г., датата на необратимото и пълно заместване на франка с еврото.

[…]“

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

15      Като счита, че прилагането на Регламенти № 1103/97, 974/98 и 2866/98 е трябвало да доведе до определяне размера на налога на 15,24 EUR, а не на 16 EUR, с писмо от 12 март 2002 г. Estager отправя искане до receveur principal за възстановяване на част от налога, изплащан от това дружество от 1 януари 2002 г.

16      Receveur principal отхвърля искането за възстановяване с решение от 26 март 2002 г.

17      Поради това на 24 май 2002 г. Estager предявява иск срещу receveur principal пред препращащата юрисдикция, с оглед на възстановяване на сумите, които счита за недължимо платени.

18      При тези обстоятелства tribunal de grande instance de Brive-la-Gaillarde решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„В съответствие ли са с общностните регламенти, свързани с въвеждането на еврото, разпоредбите на Наредба № 2000-916 […] относно обмяната от 100 [FRF| на 16 EUR на налога [...], прилаган към продукцията от брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис от мека пшеница?“

 По преюдициалния въпрос

19      Със своя въпрос препращащата юрисдикция по същество пита дали Регламенти № 1103/97 и № 974/98 допускат национално законодателство, което при обмяната в евро на размера на налог като този, който е предмет на спора по главното производство, го е увеличило до размер, по-висок от този, който би бил получен като резултат от прилагането на правилата за обмяна, предвидени от посочените регламенти.

20      За да се отговори на този въпрос, е уместно да се придържаме както към текста, така и към целите на разпоредбите от въпросните регламенти.

21      В това отношение следва да се припомни, че в точки 30—34 от Решение от 14 септември 2004 г. по дело Verbraucher-Zentrale Hamburg (C‑19/03, Recueil, стр. I‑8183) Съдът вече е имал повод да разгледа целите на Регламент № 1103/97.

22      От разглеждането става ясно, че този регламент цели да гарантира, че преминаването към единната парична единица се осъществява, без да се засягат задълженията, които вече са поети от гражданите и предприятията. В тази връзка четвърто съображение от него гласи, че „[…] правна сигурност в един ранен етап ще позволи подготовката на гражданите и фирмите [другаде в текста: „предприятията“] да протече при добри условия“. Седмо съображение гласи, че е „[…] общоприет правен принцип, че продължаването на действието на договорите и другите правни инструменти не се засяга от въвеждането на нова парична единица“. Същото съображение уточнява, че целта на разпоредбите на Регламент № 1103/97 относно посоченото продължаване на действието е „да предоставят правна сигурност и прозрачност на икономическите представители [другаде в текста: „икономическите агенти“], по-специално на потребителите […]“. Член 3, първо изречение от споменатия регламент предвижда, че „Въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете [да се чете: „промяна на установеното“] в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент“ (Решение по дело Verbraucher-Zentrale Hamburg, посочено по-горе, точка 31).

23      Освен това трябва да се отбележи, че по смисъла на член 7 от Регламент (ЕО) № 974/98 „Заместването на валутата на всяка участваща държава-членка с еврото само по себе си не променя деноминацията [да се чете: „съдържанието“] на съществуващите към датата на заместването правни инструменти“.

24      Установяването на правила, свързани с операциите по обмяна, също е част от целта за неутрално преминаване към еврото. По същество стремежът към възможно най-голяма неутралност на тези операции както за гражданите, така и за предприятията, предполага да се гарантира „висока степен на точност при обменните операции“, както посочва дванадесето съображение от Регламент № 1103/97. Член 4, параграф 1 от същия регламент освен това предвижда, че обменните курсове „следва да бъдат изразени с шест цифри“. Параграф 2 от същия член предвижда, че „обменните курсове не се закръгляват или съкращават при извършване на обмяната“, а параграф 3 от него — „обратните курсове, получени от обменните курсове, не се използват“, като според десето съображение от посочения регламент целта на последната разпоредба е да се избегнат „значителни неточности, особено ако се оперира с големи суми“ (Решение по дело Verbraucher-Zentrale Hamburg, посочено по-горе, точка 32).

25      Принципът за продължаване на действието на правните инструменти и целта за неутралност на преминаването към еврото се прилагат към „установеното“ или към „съдържанието“ на „правните инструменти“ по смисъла на Регламенти № 1103/97 и № 974/98.

26      Не може да има съмнение, че размерът на налог като този, който е предмет на спора по главното производство, представлява „установеното в правен инструмент“ по смисъла на член 3 от Регламент № 1103/97.

27      Ето защо е необходимо да се разгледа дали Регламенти № 1103/97 и № 974/98 не допускат национална правна уредба, която при преминаването към еврото едновременно е извършила обмяна в евро и е увеличила размера на такъв налог.

28      В главното производство е установено, че с приемането на Наредба № 2000‑916 френският законодател е възнамерявал да приложи общностната правна уредба относно въвеждането на еврото, за да определи размера на налога.

29      Всъщност, както следва и от доклада до френския президент относно Наредба № 2000‑916 и от ясния текст на член 1, параграф 1от последната, тази наредба цели чрез прилагане на Регламенти № 1103/97 и № 974/98, както и на официалния обменен курс, да замени посочените в законодателството парични суми във френски франкове със суми в евро, считано от 1 януари 2002 г.

30      От посочения доклад и от член 2 от Наредба №  2000‑916 произтича също, че с оглед на запазване яснотата на законодателството и улесняване на прилагането му, някои разпоредби от тази наредба имат за цел да преизчислят определени суми в евро, произтичащи от прилагането на общностните правила за обмяна, посочени в член 1 от същата наредба.

31      В писмените си становища френското правителство и Комисията на Европейските общности не оспорват, че действително е настъпило увеличение на размера на налога, тъй като както те, така и Estager признават, че стриктното прилагане, от една страна, на неотменимо фиксирания с член 1 от Регламент № 2866/98 обменен курс между еврото и френския франк, както и, от друга страна, на предвидените в член 5 от Регламент № 1103/97 правила за закръгляване, би следвало да доведе до определяне на размера на налога на 15,24 EUR, вместо на 16 EUR.

32      В това отношение, макар и да е вярно, че — както изтъква френското правителство — Регламенти № 1103/97 и № 2866/98 по никакъв начин не засягат данъчните правомощия на държавите-членки и възможността последните да увеличават размера на налаганите от тях налози, в не по-малка степен е вярно, че обмяната в евро на размера на даден налог при обстоятелства като тези в спора по главното производство трябва да се осъществява при спазване на разпоредбите, предвидени от Регламент № 1103/97, както и на принципа за продължаване действието на правните инструменти и на целта за неутралност при преминаване към еврото.

33      Това по-конкретно е свързано с изискванията за правна сигурност и прозрачност, които позволяват да се запази доверието на икономическите агенти при въвеждането на еврото. Съгласно седмо съображение от Регламент № 1103/97 целта на разпоредбите на този регламент, свързани с продължаването на действието на договорите и другите правни инструменти, е постигането на правна сигурност и прозрачност за икономическите агенти.

34      От това произтича, че когато пристъпва едновременно към обмяна в евро и увеличаване размера на даден налог, какъвто е случаят по спора в главното производство, държавата-членка трябва да следи за гарантирането на правната сигурност и прозрачността по отношение на икономическите агенти.

35      Спазването на посочените изисквания по-конкретно предполага тези агенти да могат ясно да разграничат във въпросните нормативни текстове решението на органите на тази държава-членка за увеличаване на размера на налога от процеса по обмяна в евро на тази сума.

36      Препращащата юрисдикция следва да провери дали е такъв случаят в спора по главното производство.

37      Като се вземат предвид всички посочени по-горе съображения, отговорът на поставения въпрос следва да бъде, че Регламенти № 1103/97 и № 974/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при обмяната в евро на размера на налог като спорния по главното производство го е увеличила до размер, по-висок от този, който би бил получен в резултат от прилагането на правилата за обмяна, предвидени в тези регламенти, освен ако подобно увеличение отговаря на изискванията за правна сигурност и прозрачност, гарантирани от посочените регламенти, което предполага въпросните нормативни текстове да позволяват ясно да се разграничи решението на властите на държава-членка да увеличат този размер от процеса по обмяна в евро на посочената сума. Препращащата юрисдикция следва да провери дали това е така в рамките на спора, с който е сезирана.

 По съдебните разноски

38      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 година относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото, и Регламент № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 година относно въвеждането на еврото трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която при обмяната в евро на размера на налог, като спорния по главното производство, върху доставените или използвани за консумация от човека количества от брашно, едрозърнест и дребнозърнест грис от мека пшеница, го е увеличила до размер, по-висок от този, който би бил получен в резултат от прилагането на правилата за обмяна, предвидени в тези регламенти, освен ако подобно увеличение отговаря на изискванията за правна сигурност и прозрачност, гарантирани от посочените регламенти, което предполага въпросните нормативни текстове да позволяват ясно да се разграничи решението на властите на държава-членка да увеличат този размер от процеса по обмяна в евро на посочената сума. Препращащата юрисдикция следва да провери дали това е така в рамките на спора, с който е сезирана.

Подписи

---

* Език на производството: френски.