РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (пети състав)

23 януари 2007 година

Дело T-472/04

Vassilios Tsarnavas

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Член 45 от Правилника — Повишаване — Съдебно решение, с което се отменя решението жалбоподателят да не бъде повишен — Преразглеждане на заслугите — Мотиви“

Предмет: Жалба с предмет искане за отмяна на решението на Комисията от 23 декември 2003 г., доколкото то не включва името на жалбоподателя нито в списъка на длъжностните лица, предложени за повишаване в процедурата за 1999 г., нито в списъка на длъжностните лица, за които се счита, че са най-заслужили да бъдат повишени в степен A 4 в рамките на процедурите по повишаване за 1998 г. и за 1999 г., нито в списъка на длъжностните лица, повишени в степен A 4 в рамките на посочените процедури по повишаване.

Решение: Отменя решението на Комисията от 23 декември 2003 г., с което името на жалбоподателя не е включено в списъка на длъжностните лица, за които се счита, че са най-заслужили да бъдат повишени в степен A 4 в рамките на процедурите по повишаване за 1998 г. и за 1999 г., от една страна, и с което жалбоподателят не е повишен в степен A 4 в рамките на посочените процедури по повишаване, от друга страна. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Повишаване — Сравнително съпоставяне на заслугите

(Правилник за длъжностните лица, член 45, параграф 1)

Когато в изпълнение на решение, с което се отменя отказът за повишаване на жалбоподателя с мотива, че липсва разширено сравнително съпоставяне на неговите заслуги със заслугите на длъжностните лица, подлежащи на повишаване от другите служби, администрацията извършва ново сравнително съпоставяне, тя трябва да направи това, като сравни положението на всяко длъжностно лице, повишено в съответната степен или вписано в списъка на длъжностните лица, за които се счита, че са най-заслужили да бъдат повишени в тази степен, което в хода на съответната процедура по повишаване е получило сравнима или по-ниска оценка от тази на жалбоподателя. Само едно такова сравнително съпоставяне е годно да изпълни условията за полагане на грижа и безпристрастност, наложени от член 45, параграф 1 от Правилника, както и изискванията, произтичащи от принципа за равно третиране.

Всъщност администрацията няма право да ограничи своето сравнително съпоставяне само до длъжностните лица, повишени в рамките на съответната процедура, като изключи подлежащите на повишаване длъжностни лица, които, без да са били повишени, са били вписани в списъка на длъжностните лица, за които се счита, че са най-заслужили за повишаване. Евентуално решение за включване на името на жалбоподателя в този списък би могло да доведе до неговото повишаване в рамките на следващата процедура по повишаване, тъй като органът по назначаване по принцип е в правото си да вземе под внимание при сравнителната преценка на заслугите обстоятелството, че длъжностно лице вече е било обект на предложение за повишаване в рамките на предходна процедура по повишаване.

Администрацията не може също така да ограничи сравнителното съпоставяне на заслугите само до повишените длъжностни лица, за които разликата между тяхното атестиране и средното атестиране на тяхната генерална дирекция е значително по-ниска от разликата между атестирането на жалбоподателя и средното атестиране на неговата генерална дирекция, като изключи длъжностните лица, чието атестиране е било сравнимо с това на жалбоподателя или е било малко по-ниско от неговото. Администрацията трябва да разгледа дали разликата във възнаграждението между жалбоподателя и всички тези длъжностни лица, които са получили сравнимо или по-ниско атестиране, е била обективно оправдана от други аспекти на техните заслуги, като например други сведения за тяхното административно и лично положение, които могат да релативизират преценката, направена единствено с оглед на оценките от атестирането. По-конкретно, администрацията трябва да разгледа дали тези други аспекти на техните заслуги са позволявали да се приеме, че заслугите на повишените длъжностни лица са били действително по-големи от тези на жалбоподателя.

(вж. точки 71, 73—75, 77 и 82—85)

Позоваване на: Съд — 8 октомври 1986 г., дело Clemen и др./Комисия, 91/85, Recueil, стр. 2853, точка 10; 9 ноември 2000 г., дело Комисия/Hamptaux, C‑207/99 P, Recueil, стр. I‑9485, точка 19; Първоинстанционен съд — 21 октомври 1997 г., дело Patronis/Съвет, T‑168/96, Recueil FP, стр. I‑A‑299 и II‑833, точка 35; 5 март 1998 г., дело Manzo-Tafaro/Комисия, T‑221/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115 и II‑307, точка 18; 3 октомври 2000 г., дело Cubero Vermurie/Комисия, T‑187/98, Recueil FP, стр. I‑A‑195 и II‑885, точка 85; 11 юли 2002 г., дело Perez Escanilla/Комисия, T‑163/01, Recueil FP, стр. I‑A‑131 и II‑717, точки 28 и 36; 19 март 2003 г., дело Tsarnavas/Комисия, T‑188/01—T‑190/01, Recueil FP, стр. I‑A‑95 и II‑495, точки 107, 114, 121 и 122; 11 декември 2003 г., дело Breton/Съд, T‑323/02, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1587, точка 99; 15 септември 2005 г., дело Casini/Комисия, T‑132/03, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1169, точки 55, 69 и 70; 22 февруари 2006 г., дело Standertskjöld-Nordenstam и Heyraud/Комисия, T‑437/04 и T‑441/04, все още непубликувано в Сборника, точка 60.