Дело T‑291/04

Enviro Tech Europe Ltd и Enviro Tech International, Inc.

срещу

Европейска комисия

„Околна среда и защита на потребителите — Класификация, опаковане и етикетиране на n-пропилбромид като опасно вещество — Директива 2004/73/ЕО — Директива 67/548/ЕИО — Регламент (ЕО) № 1272/2008 — Жалба за отмяна — Просрочена молба за допълване на исканията — Правен интерес — Липса на лично засягане — Недопустимост — Извъндоговорна отговорност — Решение на Съда относно валидността на Директива 2004/73 — Идентичност на предмет“

Резюме на решението

1.      Жалба за отмяна — Правен интерес — Интерес, преценяван към датата на подаване на жалбата/иска — Изтичане на срока на действие на обжалвания акт по време на производството — Акт, послужил за основание за национални санкционни мерки по отношение на жалбоподателя — Запазване на правния интерес

(член 230, четвърта алинея ЕО)

2.      Производство — Акт, който отменя и заменя по време на производството обжалвания акт — Молба за допълване на исканията за отмяна

(член 230, пета алинея ЕО; членове 111 и 113 от Процедурния правилник на Общия съд)

3.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Възможност да бъдат лично засегнати от акт с общ характер — Условия — Класифициране с Директива 2004/73 на дадено вещество като опасно вещество

(член 230, четвърта алинея ЕО; Директива 67/548 на Съвета; Директива 2004/73 на Комисията)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Искане за обезщетение, основано на незаконосъобразността на класифицирането с Директива 2004/73 на дадено вещество като опасно вещество

(член 288, втора алинея ЕО)

1.      Правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/ѝ, тъй като в противен случай същият/същата би бил(а) недопустим(а). Този предмет на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага искът или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала. В този смисъл евентуалното изтичане на срока на действие на обжалвания акт по време на производството не налага само по себе си задължение на съда на Съюза да обяви липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество поради липса на предмет или на правен интерес към датата на обявяване на съдебното решение.

В рамките на жалба за отмяна, щом като актът, чиято отмяна се иска, вече е произвел правнообвързващи последици на национално равнище, и щом като само съдебното решение за отмяна произвежда действие ex tunc, като премахва с обратна сила въпросния акт от правния ред на Съюза, все едно че той никога не е съществувал, само по себе си констатирането на отмяната или на невалидността на посочения акт и дори евентуалното констатиране на неговата незаконосъобразност в резултат на искане за обезщетение не са достатъчни за защита на жалбоподателя, който иска отмяната на въпросния акт, срещу взетите по отношение на него национални санкционни мерки, чието правно основание са приетите от съответната държава членка национални норми за съобразяване със задължението за транспониране на обжалвания акт, при положение че за разлика от съдебното решение за отмяна, такива констатации по принцип имат действие само ex nunc, ограничени са единствено до спора за обезщетение и не премахват с обратна сила правното основание на посочените мерки.

(вж. точки 84 и 86—89)

2.      Когато даден акт в хода на производството е заменен с друг акт със същия предмет, той може да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да допълни своите искания и правни основания. Все пак допълване на исканията за отмяна след изтичането на предвидения за тази цел в член 230, пета алинея ЕО срок за обжалване би било несъвместимо с тази разпоредба. Всъщност в съответствие с принципите на правна сигурност и равнопоставеност на правните субекти пред закона член 230, пета алинея ЕО установява императивен срок за обжалване, който е определен, абсолютен и не може да бъде продължаван. Всякакво изключение от или продължаване на този срок, предоставено от съда на Съюза, дори при единодушното съгласие на страните, следователно ще противоречи на недвусмислените текст и структура на тази разпоредба, както и на волята на авторите на Договора. Освен това абсолютните процесуални предпоставки по смисъла на членове 111 и 113 от Процедурния правилник на Общия съд, които налагат на последния да обяви за недопустима жалба за отмяна или молба за допълване на исканията за отмяна, не могат да бъдат тълкувани ограничително, тъй като в противен случай биха създали възможността, противно на принципа на правна сигурност и равнопоставеност на правните субекти пред закона, да се заобиколят императивните разпоредби на Договора, които уреждат по-специално сроковете за обжалване.

Така молбата за допълване на исканията за отмяна на жалбоподател, който умишлено или поради небрежност е пропуснал да подаде жалба за отмяна срещу приетия по време на производството акт или да поиска съответно допълване на исканията си за отмяна в срока за обжалване, предвиден за тази цел, въпреки че явно е бил в състояние да го направи и че такова действие е могло разумно да се изисква от него, е явно просрочена и трябва да бъде отхвърлена като недопустима. Фактът, че по силата на член 77, буква а) и член 79, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд вече започнатото производство е било спряно към момента на публикуването на приетия по време на производството акт, е ирелевантен, щом като това спиране не е могло да окаже въздействие върху предвидения в член 230, пета алинея ЕО срок за обжалване.

(вж. точки 94—97)

3.      Общият характер на акт, произтичащ от естеството и обхвата му, доколкото се прилага за всички заинтересовани икономически оператори, не изключва възможността този акт да засяга лично някои от тях по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО. Така, когато дадено решение засяга група лица, които са били определени или определими към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори. Все пак възможността да се определи сравнително точно броят или дори личността на правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от посочената мярка, когато това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт.

В този смисъл участието на жалбоподател в процедурата, довела до приемането, с Директива 2004/73 относно двадесет и девето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества, на класифицирането на n-пропилбромида като леснозапалимо и токсично за човешката репродукция вещество, не е достатъчно, при липса на процесуални гаранции, предвидени по отношение на него от релевантната правна уредба, за да се докаже неговата процесуална легитимация да обжалва посочената директива. При тези условия жалбоподателят не може да претендира, че е индивидуализиран от гледна точка на оспорената мярка, още повече когато не е нито в основата на първоначалното класифициране на споменатото вещество, нито на това, което е извършено с Директива 2004/73.

Условията, които позволяват да се направи извод за наличието на ограничен кръг оператори, засегнати от посоченото класифициране, явно не са изпълнени и при липсата на надеждна точност относно личността, броя и положението на въпросните оператори, по-специално по въпросите дали те разполагат с положение на съответния пазар или с вече съществуващи права или дали търпят отрицателни последици, подобни на тези, които засягат жалбоподателя.

Освен това не е достатъчно някои оператори да бъдат икономически повече засегнати от други от акт с общо приложение, за да бъдат индивидуализирани спрямо тези други оператори, при положение че съответният акт се прилага на основание на обективно определено положение. Обстоятелството, че жалбоподател може да загуби значителен източник на доходи поради нова правна уредба, само по себе си не доказва, че той се намира в специфично положение, и не е достатъчно, за да докаже, че тази правна уредба го визира лично, тъй като жалбоподателят трябва да представи доказателства за обстоятелства, позволяващи да се приеме, че вредата, която той твърди, че е претърпял, е от естество да го индивидуализира спрямо всички други икономически оператори, засегнати по същия начин като него от посочената правна уредба. Поради това хипотезата, в която жалбоподателят търпи значителна икономическа загуба в резултат на влизането в сила и изпълнението на оспореното класифициране, следователно не може да обоснове сама по себе си да се признае, че той е лично засегнат. По същия начин той няма да бъде индивидуализиран само защото е съсредоточил своето производство върху дадено вещество, щом като съществуват други засегнати от посочената правна уредба оператори — не определени или с уточнен брой, като групата, към която принадлежат, може да бъде изменена с оспореното класифициране, което засяга техните продукти също както този на жалбоподателя.

Освен това съществуващо вече право на жалбоподател, основано на изключителна лицензия за използване на патентовано откритие, отнасящо се до продукт, съдържащ посоченото вещество, също не може да го индивидуализира като адресат на оспорената директива. Всъщност евентуалното съществуване на придобито или субективно право — включително право на собственост, — обхватът или упражняването на което е потенциално засегнат(о) от посоченото класифициране, не може само по себе си да индивидуализира притежателя на посоченото право, по-специално когато други оператори могат да разполагат с аналогични права и следователно да се намират в същото положение като притежателя.

(вж. точки 101, 103, 104, 106, 109—112, 114 и 116)

4.      За да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно поведение на неговите органи по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно незаконосъобразност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Като се има предвид кумулативният характер на тези условия, жалбата трябва да се отхвърли изцяло, когато само едно от тези условия не е спазено.

В тази връзка, що се отнася до искане за обезщетение, основано на незаконосъобразността на класифицирането — с Директива 2004/73 относно двадесет и девето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548 за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества — на n-пропилбромида като леснозапалимо и токсично за човешката репродукция вещество, незаконосъобразността не може да бъде доказана, когато в предходно решение Съдът е отхвърлил, с оглед на поставените му преюдициални въпроси, оплакванията, които целят атакуването на валидността на посоченото класифициране — оплаквания, които по същество са възпроизведени от жалбоподателя в рамките на неговото искане за обезщетение. Всъщност, когато предметът на даден спор пред Общия съд съвпада в голяма степен с предмета, с който е сезиран Съдът в рамките на друго дело, когато жалбоподателят, както и институцията ответник са участвали в двете производства, когато актът, чиято валидност се атакува, е идентичен, когато оплакванията, целящи неговата отмяна или обявяването на недействителността му, като цяло са едни и същи и когато Съдът е потвърдил законосъобразността на оспорения акт, Общият съд повече не може да поставя тази преценка под въпрос.

(вж. точки 122, 123, 137 и 138)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

16 декември 2011 година(*)

„Околна среда и защита на потребителите — Класификация, опаковане и етикетиране на n-пропилбромид като опасно вещество — Директива 2004/73/ЕО — Директива 67/548/ЕИО — Регламент (ЕО) № 1272/2008 — Жалба за отмяна — Просрочена молба за допълване на исканията — Правен интерес — Липса на лично засягане — Недопустимост — Извъндоговорна отговорност — Решение на Съда относно валидността на Директива 2004/73 — Идентичност на предмет“

По дело T‑291/04

Enviro Tech Europe Ltd, установено в Kingston upon Thames (Обединено кралство),

Enviro Tech International, Inc., установено в Melrose Park, Illinois (Съединени американски щати),

за които се явяват от адв C. Mereu и адв. K. Van Maldegem, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явява първоначално г‑н X. Lewis, впоследствие г‑н P. Oliver и г‑н G. Wilms, в качеството на представители,

ответник,

с предмет, от една страна, искане за отмяна на Директива 2004/73/ЕО на Комисията от 29 април 2004 година относно двадесет и девето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ L 152, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 46, стр. 3), доколкото Директива 2004/73 класифицира n-пропилбромида като вещество, което притежава някои опасни свойства, и от друга страна, искане за обезщетение,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: г-н J. Azizi (докладчик), председател, г‑н S. Frimodt Nielsen и г‑н D. Gratsias, съдии,

секретар: г-н N. Roser, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 май 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

 Правна уредба

 Разпоредби от Договора

1        Член 95 ЕО гласи:

„1. Чрез дерогация от член 94 [ЕО] и освен когато е предвидено друго в настоящия договор, за постигането на предвидените в член 14 [ЕО] цели, се прилагат следните разпоредби. Съветът, в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 [ЕО], след като се консултира с Икономическия и социален комитет, приема мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в държавите членки, които имат за своя цел установяването и функционирането на вътрешния пазар.

[…]

3. В своите предложения, предвидени в параграф 1, в областта на здравето, сигурността, защитата на околната среда и закрилата на потребителите, Комисията приема за база високо равнище на закрила, като взема под внимание, по-специално, всяко ново развитие, основаващо се на научните факти. В рамките на съответните си правомощия, Европейският парламент и Съветът също ще полагат усилия да постигнат тази цел“.

 Класификация като опасно вещество

2        Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 година за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ 196, 1967 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 1, стр. 23), изменена по-специално с Директива 92/32/ЕИО на Съвета от 30 април 1992 година (ОВ L 154, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 86) и с Директива 2006/121/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година (ОВ L 396, стр. 850; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 59, стр. 11), установява правилата във връзка с предлагането на пазара на някои „вещества“, определени като „химични елементи и техни съединения в естествено състояние или получени чрез производствен процес, който включва и добавки, необходими за стабилизация на продуктите, и примеси, възникнали при използвания производствен процес, но изключва всеки разтворител, който може да бъде отделен, без това да повлияе на стабилността на веществото или да промени неговия състав“.

3        За тази цел Директива 67/548 извършва — в съответствие с член 4, параграф 1 от нея — класифициране на веществата на базата на присъщите им свойства съгласно категориите, предвидени в член 2, параграф 2 от същата. Класифицирането на едно вещество като „опасно“ в приложение І към тази директива изисква като предварително условие за пускането му на пазара полагането върху неговата опаковка на задължителен етикет, включващ по-специално символите за опасност и стандартни фрази, посочващи, от една страна, особените рискове, произтичащи от опасностите при използването на веществото, и от друга страна, съвети за безопасната му употреба.

4        Съгласно член 2, параграф 2 от Директива 67/548:

„По смисъла на настоящата директива „опасни“ с[а] следните вещества и препарати:

[…]

в)      изключително запалими вещества и препарати са течни вещества и препарати с изключително ниска температура на възпламеняване и ниска температура на кипене, и газообразни вещества и препарати, които се възпламеняват на въздух при обикновена температура и налягане;

г)      лесно запалими вещества и препарати:

–        вещества и препарати, които могат да се нагорещят и да се възпламенят при контакт с въздуха при обикновена температура без прилагане на енергия,

или

–        твърди вещества и препарати, които могат лесно да се възпламенят при кратък контакт с източник на огън, и които продължават да горят или да тлеят след отстраняване на източника на огън,

или

–        течни вещества и препарати, които имат много ниска температура на възпламеняване

или

–        вещества и препарати, които при контакт с вода или влажен въздух, отделят в опасни количества силно възпламеними газове;

д)      запалими вещества и препарати са течни вещества и препарати, които имат ниска температура на запалване;

[…]

н)      токсични за репродукцията вещества и препарати са химични вещества и препарати, които при вдишване, поглъщане или проникване през кожата, могат да предизвикат или да повишат честотата на ненаследствени увреждания на потомството и/или да увредят мъжката и женската репродуктивни функции или способности“.

5        Що се отнася до анализите, които могат да се извършват, за да се класифицират веществата, член 3, параграф 1 от Директива 67/548 гласи:

„Анализи на химикали по смисъла на настоящата директива като общ принцип сe извършват съгласно методите, заложени в приложение V. Физико-химичните свойства на веществото се определят съгласно методите, специфицирани в приложение V.А […]“.

6        Част A.9 от приложение V към Директива 67/548 установява методите за определяне на температурата на възпламеняване. За тази цел в него са идентифицирани два метода, наречени равновесен и неравновесен метод, в зависимост от които се избират материалът и измервателните устройства, както и съответните ISO стандарти. Така равновесният метод препраща към ISO стандартите 1516, 3680, 1523 и 3679. При неравновесния метод се използват определени апарати за измерване на температурата на възпламеняване, един от които е наречен апарат на Пенски-Мартенс, при който се употребяват следните стандарти: ISO 2719, EN 11, DIN 51758, ASTM D 93, BS 2000‑34 и NF M07‑019.

7        Член 4, параграф 2 от Директива 67/548 предвижда, че „[о]бщите принципи за класифициране и етикетиране на веществата и препаратите се прилагат съгласно критериите в приложение VI, [освен] когато [е предвидено друго] за опасни[те] препарати […] в [специалните] директиви“.

8        Точка 1.1 от приложение VI към Директива 67/548 предвижда:

„Задачата на класификацията е да се определят всички физико-химични, токсикологични и екотоксикологични свойства на веществата и препаратите, които могат да представляват риск по време на нормалн[ото боравене с тях] и употреба[та им]. С цел да се предпази ползвателя, широкия [кръг] потребител[и] и околната среда и за да се посочи опасността [или опасностите], веществата и препаратите, [з]а които са [идентифицирани] някакви опасни свойства, трябва да бъдат етикетирани“.

9        Точка 1.2 от приложение VI към Директива 67/548 гласи:

„Това приложение поставя основните принципи за управление на класификацията и етикетирането на веществата и препаратите, посочени в член 4 от настоящата директива и член 4 от Директива 1999/45/ЕО и други директиви, които се отнасят до опасните препарати.

Адресирана е до всички, за които се отнася[т] (производители, вносители, национални органи) […] методи[те] за класификация и етикетиране на опасните вещества и препарати“.

10      Точка 1.3 от приложение VI към Директива 67/548 уточнява:

„Изискванията на настоящата директива и Директива 1999/45/ЕО [целят] да предоставят първоначално средство, чрез което на широкия [кръг] потребител[и] и [работници] да бъде дадена основната информация за опасните вещества и препарати. Етикетът привлича вниманието на хората, [които] си служат и[ли] използват [тези] вещества и препарати, към присъщата за някои такива материали опасност.

Етикетът също може да служи за привличане на вниманието към по-пълна информация за безопасността на продукта и употребата му в други налични форми“.

11      Точка 1.4 от приложение VI към Директива 67/548 по-специално уточнява:

„Етикетът взима под внимание всички възможни опасности, които [могат да] се появят при нормалното [боравене с] и употреба на опасните вещества и препарати, когато са във формата, в която се предлагат на пазара, но не е задължително за формата, в която могат да се използват накрая, [например] разредени. Най-опасните рискове са […] обозначени със символи, […] тези опасности и такива, произтичащи от други опасни свойства се определят със стандартни рискови фрази[, а] фрази[те] за безопасност дават съвет за необходимата предпазливост, с която да се използват тези вещества.

[…]“.

12      Точка 1.6 от приложение VI към Директива 67/548 се отнася за „Данни, които се изискват за класификацията и етикетирането“. Точка 1.6.1, буква б) уточнява, че данните, които се изискват за класификацията и етикетирането, могат да се получат по-специално от резултатите от предишни тестове, от информация, взета от използваната литература или извлечена от практическия опит. В нея също се уточнява по по-общ начин, че „[…] експертни становища при необходимост, може също да се вземат предвид“.

13      Точка 1.7.2 от приложение VI към Директива 67/548, озаглавена „Прилагане на ориентировъчни критерии за веществата“, гласи:

„Ориентировъчните критерии, заложени в настоящото приложение се прилагат директно, когато съответните данни са получени от методи за тестване, сравн[ими] с тези, които са описани в приложение [V]. В другите случаи наличните данни трябва да се оценяват чрез сравняване на използваните методи на тестване с тези, които са посочени в приложение [V] и правилата, определени в настоящото приложение за определяне на подходящата класификация и етикетиране.

В някои случаи може да има съмнение относно прилагането на съответния критери[й], особено когато това изисква използване на експертно мнение. В такива случаи производителят, дистрибуторът или вносителят временно класифицира и етикетира веществата на основата на преценка на доказателствата от компетентно лице.

Без да се засяга член 6, където е приложена посочената по-горе процедура и когато са налице опасения за несъвместимост, тогава може да се направи предложение за въвеждане на времената класификация в приложение [І]. Предложението се отправя към една от държавите членки и следва да бъде придружено от [необходимите] научни данни (виж също точка 4.1).

Подобна процедура може да се следва, когато [е събрана] информация[...], ко[я]то дава основание за загриженост относно точността на съществуващото вписване в приложение [І]“.

14      Точка 2.2.4 от приложение VI към Директива 67/548, озаглавена „Лесно запалими [вещества и препарати]“, уточнява:

„Веществата и препаратите се класифицират като лесно запалими и носят символа „F“ и индикатор за опасност „лесно запалим“ в съответствие с резултатите от тестовете, дадени в приложение [V]. Рисковата фраза се определя в съответствие със следните критерии:

R 11 Лесно запалим

–        Твърди вещества и препарати, които могат лесно да се запалят след кратък контакт с източници на възпламеняване и които продължават да горят или да [тлеят] след отстраняването на източника на възпламеняване.

–        Течни вещества или препарати, които имат температура на възпламеняване по-ниска от 21 °С, но които не са изключително запалими.

–        […]“.

15      Точка 2.2.5 от приложение VI към Директива 67/548, озаглавена „Запалими [вещества и препарати]“, уточнява:

„Вещества[та] и препарати[те] се класифицират като запалими в съответствие с резултатите от тестовете, дадени в приложение [V]. Рисковата фраза се определя в съответствие с критериите, посочени по-долу:

R 10 Запалим

–        Течни вещества и препарати, които имат температура на запалване равна на или по-голяма от 21 °С и по-малка или равна на 55 °С.

Обаче на практика се оказва, че препарат с температура на възпламеняване, която е равна на или по-голяма от 21 °С и по-малка или равна на 55 °С, не [трябва да] се класифицира като запалим, ако препаратът не може по никакъв начин да поддържа горене и, само доколкото няма причина [за страх, че боравещите] с тези препарати или други лица, [могат] да бъдат изложени на риск“.

16      Точка 2.2.6 от приложение VI към Директива 67/548, озаглавена „Други физико-химични свойства“, гласи по-специално:

„Определят се допълнителни рискови фрази за веществата и препаратите, които са били класифицирани [въз основа на] точки 2.2.1—2.2.5 или [на] раздели 3, 4 и 5[,] в съответствие със следните критерии (основани на практиката, постигната по време на [изработването] на приложение [I]):

[…]

R 18 При употреба може да образува запалима или експлозивна паровъздушнa смес

За препарати, които не са класифицирани като запалими, които съдържат летливи съединения, които са запалими във въздуха.

[…]“.

17      Точка 4.1.2 от приложение VІ към Директива 67/548 предвижда:

„Ако производителят, дистрибуторът или вносителят има на разположение информация, която показва, че това вещество се класифицира и етикетира в съответствие с критериите, дадени в точк[и] 4.2.1, 4.2.2 или 4.2.3, той временно етикетира веществото в съответствие с тези критерии, на основата на оценка на доказателств[а] от компетентно лице“.

18      Съгласно точка 4.1.3 от приложение VІ към Директива 67/548 „[п]роизводителят, дистрибуторът или вносителят, колкото е възможно по-скоро, подава документи, обобщаващи цялата информация на държавата членка, в която веществото се разпространява на пазара […]“.

19      В точка 4.1.4 от приложение VІ към Директива 67/548 се пояснява следното:

„Освен това, производител, дистрибутор или вносител, който има нови данни, които са от значение за класификацията и етикетирането на веществото в съответствие с критериите в точк[а] 4.2.1, 4.2.2 или 4.2.3, предоставя тези данни колкото е възможно по-скоро на държавата членка, в която веществото се разпространява на пазара“.

20      Точка 4.1.5 от приложение VІ към Директива 67/548 гласи следното:

„За да се получи колкото е възможно по-скоро хармонизирана класификация за Общността чрез процедурата, определена в член 28 от настоящата директива, държавите членки, които имат съответната налична информация, която обосновава класификацията на веществото в една от тези категории, независимо дали е получена или не от производителя, предават тази информация на Комисията, колкото е възможно по-скоро, заедно с предложение за класификация и етикетиране.

Комисията предава на [другите] държави[…] членки предложението за класификация и етикетиране, така както е получено. Всяка държава членка може да поиска от Комисията получената от нея информация.

[…]“.

21      Точки 4.2.1 „Канцерогенни вещества“, 4.2.2 „Мутагенни вещества“ и 4.2.3 „Вещества, които са токсични за репродукцията“ от приложение VI към Директива 67/548 поясняват вредните характеристики на опасните вещества, обхванати, по смисъла на член 2, параграф 2, букви л)—н), от посочената директива, и ги разпределят съответно в три категории в зависимост от степента на тяхната действителна или предполагаема опасност.

22      Така точка 4.2.3.1 от приложение VI към Директива 67/548, отнасяща се до „[в]ещества[та], които са токсични за репродукцията“, разпределя веществата, които имат такива въздействия, както следва:

„Категория 1

Вещества, за които се знае, че увреждат [репродуктивната функция] при хората.

Има достатъчни доказателства, за да се установи причинна връзка между излагането на човека на веществото и увредената [репродуктивна функция].

Вещества, които са познати като причиняващи [токсични последици върху развитието] при хората.

Има достатъчни доказателства, за да се установи причина връзка между излагането на човека на веществото и [последващи токсични последици върху развитието на поколението].

Категория 2

Вещества, които се разглеждат като такива, които увреждат [репродуктивната функция на] хората.

Има достатъчн[о] доказателства, за да се създаде [сериозно предположение], че излагането на човека на веществото може да има за резултат [увреждане на репродуктивната функция] на човека на основата на:

–        ясно доказателство при проучвания с животни [за увреждане на репродуктивната функция] при отсъствието на токсични въздействия или доказателство за [увреждане на възпроизводителната функция], появяващо се при приблизително същите нива на дозиране като при други токсични [последици], но ко[е]то не е вторична неспецифична последица от другите токсични въздействия,

–        друга [релевантна] информация.

Вещества, които се разглеждат като такива, които [причиняват токсични последици върху развитието] при хората.

Има достатъчн[о] доказателства, за да се създаде [сериозно предположение], че излагането на човека на веществото може да [предизвика токсични последици върху развитието] на основата на:

–        ясно доказателство при [подходящи] проучвания с животни, където въздействието се е наблюдавало при отсъствието на белези за [значителна] токсичност при майката или […] при приблизително същите нива на дозиране, както при други токсични [последици], но които не са вторични неспецифични последици от другите токсични въздействия,

–        друга [релевантна] информация.

Категория 3

Вещества, които причиняват безпокойство за [репродуктивната функция] при хората

Главно на основата на:

–        резултати от подходящи [проучвания] с животни, които предоставят достатъчн[о] доказателства, които да доведат до силно подозрение относно [увреждане на репродуктивната функция] в отсъствието на токсични [въздействия] или доказателство за [увреждане на репродуктивната функция], появяващ[о] се при приблизително същите нива на дозиране, както при други токсични [последици], но ко[е]то не [е] вторичн[а] неспецифичн[а] последиц[а] от другите токсични въздействия, но където доказателството не е достатъчно, за да се постави веществото в категория 2,

–        друга [релевантна] информация.

Вещества, които причиняват безпокойство за хората [поради] възможни [токсични последици върху развитието]

Главно на основата на:

–        резултати от подходящи [проучвания] с животни, които предоставят достатъчн[о] доказателства, които да доведат до силно подозрение относно […] токсичност [за развитието], в отсъствието на белези за [значителна] токсичност при майката или […] при приблизително същите нива на дозиране, както при други токсични [последици], но които не са вторични неспецифични последици от другите токсични въздействия, но където доказателството не е достатъчно, за да се постави веществото в категория 2,

–        друга [релевантна] информация“.

23      Озаглавената „Коментари относно категоризацията на веществата, които са токсични за репродукцията“ точка 4.2.3.3 от приложение VI към Директива 67/548 по-специално посочва:

„[…] Поставянето в категории 2 и 3 се прави [главно] на основата на данни от животните. Данните от проучвания in vitro или проучвания върху птичи яйца се разглеждат като „поддържащи доказателства“ и само по изключение водят до класификация при отсъствието на данни in vivo.

Заедно с повечето от другите видове токсични [последици], веществата, които демонстрират репродуктивна токсичност се очаква да имат праг, под който не биха се появили вредни въздействия. Дори когато с[а доказани] ясни [последици] при изследването на животни, [екстраполирането им за] човека [може да е несигурно] заради приеманите доз[и], например когато въздействието се проявява само при високи дози, [когато има съществени] токсикокинетични разлики […] или [когато] начин[ът] на приемане не е подходящ. Поради тези или аналогични причини [може да е оправдано] веществото да се класифицира в категория 3 или дори да не се класифицира […].

[…]

За класифициране на вещество в категория [2] [поради] увреждане на [репродуктивната функция], обикновено трябва да са налице ясни доказателства при един животински вид, с поддържащо доказателство за механизма на действие или мястото върху което въздейства или [за] химични реакции с други известни антифертилни фактори или друга информация за хората, която води до заключението, че въздействието вероятно би могло да се забележи и при хората. К[огато] има проучвания само за един вид, без други [подходящи] поддържащи доказателства, то[гава] класификацията в категория 3 може да е подходяща“.

24      Съгласно текста на член 4, параграф 3 от Директива 67/548 „[п]риложение I съдържа списък на веществата, класифицирани съгласно принципите, заложени в параграфи 1 и 2, заедно с техните хармонизирани класифициране и етикетиране. Решението да се включи вещество в приложение I, заедно с хармонизираните класифициране и етикетиране, се взима съгласно процедурата, заложен[а] в член 29“ от посочената директива.

25      Класификацията на дадено вещество като „опасно“ налага като предварително условие за неговото пускане на пазара, по силата на член 23, параграф 2, букви г) и д) от Директива 67/548, поставянето върху неговата опаковка на предписано етикетиране, включващо по-специално символи за опасност, както и стандартни фрази („R-фрази“), посочващи специалните рискове, произтичащи от опасностите при употреба на веществото, и стандартни фрази, свързани с безопасната употреба на веществото („S-фрази“). Що се отнася по-специално до R-фразите, член 23, параграф 2 от посочената директива гласи:

„Всяка опаковка показва ясно и незаличимо следното:

[…]

г)      стандартни фрази (R-фрази), посочващи специалните рискове, произтичащи от опасностите при употреба на веществото. Формулировката на тези R-фрази е в съответствие с тази, заложена в приложение III. R-фразите, които ще се използват за всяко вещество, са както е посочено в приложение I […]“.

 Процедура за адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548

26      По силата на член 28 от Директива 67/548 измененията, необходими за адаптиране на приложенията ѝ към техническия прогрес, се приемат в съответствие с процедурата, заложена в член 29 от същата директива. В рамките на тази процедура на основание член 5, параграф 1 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159), във връзка с точка 1 от приложение ІІІ към Регламент (ЕО) № 807/2003 на Съвета от 14 април 2003 година относно адаптирането към Решение № 1999/468/ЕО на разпоредбите за комитетите, които подпомагат Комисията при упражняване на изпълнителните ѝ правомощия, установени в инструментите на Съвета, приети съгласно консултативната процедура (единодушие) (ОВ L 122, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 160), Комисията на Европейските общности се подпомага от комитет, съставен от представители на държавите членки и председателстван от представител на Комисията. Съгласно член 5, параграф 3 от посоченото решение Комисията приема предвидените мерки, ако те са в съответствие със становището на комитета. Член 5, параграф 4 от решението обаче предвижда, че когато предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или ако не е предоставено становище, Комисията сезира Съвета на Европейския съюз и информира Европейския парламент.

27      На практика процедурата, която следва Комисията, за да приеме мерки за адаптиране на Директива 67/548, е структурирана по следния начин.

28      Държава членка или представител на промишлеността може да предложи на Европейското бюро по химикалите (наричано по-нататък „BESC“), орган на Комисията със седалище в Испра (Италия), да започнат обсъждания относно класификацията на дадено вещество или препарат. Тези обсъждания се провеждат най-напред в рамките на техническия комитет по класификация и етикетиране (наричан по-нататък „CTCE“), който е председателстван от член на BESC и се състои от експерти, определени от компетентните органи на държавите членки. Този комитет заседава два пъти годишно и изготвя доклад, който предлага при необходимост класификацията на дадено вещество или препарат.

29      Въз основа на доклада на CTCE Комисията започва изработването на мерки, предназначени да бъдат представени на регулаторния комитет, предвиден в член 29 от Директива 67/548, във връзка с член 5 от Решение 1999/468 (вж. точка 26 по-горе), и впоследствие да бъдат приети съгласно процедурата, предвидена в член 28 от посочената директива. Ако Комисията сметне, че докладът на CTCE води до предположението, че разглежданото вещество или препарат притежава канцерогенни, мутагенни или токсични свойства за репродукцията или че посоченият доклад трябва да бъде преразгледан или допълнен, защото не стига до подходящо заключение за класификацията, тя може да сезира работната група „CMR“ (акроним за „канцерогенен, мутагенен или токсичен за репродукцията“), понастоящем специализираният комитет от експерти (наричан по-нататък „CES“). CES е временен комитет ad hoc, съставен от експерти по токсикология и по класификация, определени от държавите членки, и председателстван от член на BESC. Освен това CES посреща представители на промишлеността, с която са свързани разглежданите продукти, които могат в началото на заседанието да изложат становища, следвани от време за въпроси и отговори. След това експертите заседават в отсъствието на представителите на промишлеността.

30      Както CTCE, така и CMR/CES са органи, които не са предвидени в правнообвързващ текст. Те са предназначени да подпомагат Комисията, преди тя да представи на регулаторния комитет, предвиден в член 29 от Директива 67/548, във връзка с член 5 от Решение 1999/468, проекти на мерки за адаптиране.

31      В това отношение обаче едно „Становище на Комисията“, приложено към приложение VI към Директива 67/548, гласи следното:

„С оглед на точка 4.1.5, и по-специално последния параграф на точка 4.1.5, Комисията заявява, че [когато възнамерява да] използва[…] процедурата [по] член 28, е готова предварително да вземе становището на съответните експерти, определени от държавите членки и имащи специална [квалификация] по отношение на канцероген[ното], мутагенн[ото] или […] токсичн[ото въздействие върху репродукцията].

Тази консултация ще се осъществи в рамките на нормалните процедури за консултация с национални експерти и/или в рамките на съществуващите комитети. Същият ще бъде случая[т], когато веществата, които вече са включени в приложение [І], трябва да се класифицират отново с оглед на тяхн[ото] канцерогенно[…], мутагенн[о] или токсично въздействие върху репродукцията“.

 Частична отмяна, изменение и замяна на Директива 67/548 с Регламент (ЕО) № 1272/2008

32      Считано от 20 януари 2009 г., Директива 67/548 е частично отменена, изменена и заменена с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси (ОВ L 353, стр. 1). Този регламент цели по-специално въвеждането на глобална хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали, така както е разработена в рамките на Организацията на обединените нации (съображения 5—8 от Регламент № 1272/2008).

33      В това отношение съображение 53 от Регламент № 1272/2008 гласи следното:

„С цел в пълна степен да се отчете дейността и опитът, натрупани по Директива 67/548/ЕИО, в това число класифицирането и етикетирането на конкретни вещества, включени в приложение I към Директива 67/548/ЕИО, всички съществуващи хармонизирани класификации следва да се преобразуват в нови хармонизирани класификации, използващи новите критерии. Нещо повече, тъй като прилагането на настоящия регламент е отложено и хармонизираните класификации в съответствие с критериите на Директива 67/548/ЕИО са валидни за класифицирането на вещества и смеси през последващия преходен период, всички съществуващи хармонизирани класификации следва също да се включат в непроменен вид в приложение към настоящия регламент. Подчиняването на всички бъдещи хармонизирани класификации на настоящия регламент следва да предотврати разминаването в хармонизираните класификации на едно и също вещество според съществуващите и новите критерии“.

34      Озаглавеният „Цел и приложно поле“ член 1 от Регламент № 1272/2008 по-специално гласи:

„1. Целта на настоящия регламент е да гарантира високо ниво на защита на човешкото здраве и околната среда, както и свободно движение на веществата, смесите и изделията, посочени в член 4, параграф 8, чрез:

а)      хармонизиране на критериите за класифициране на веществата и смесите и на правилата относно етикетирането и опаковането на опасни вещества и смеси;

б)      въвеждане на задължение за:

i)      производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата да класифицират веществата и смесите, които се пускат на пазара;

ii)      доставчиците да етикетират и опаковат веществата и смесите, които се пускат на пазара;

iii)      производителите, производителите на изделия и вносителите да класифицират онези вещества, които не се пускат на пазара, но подлежат на регистрация или нотификация съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006 [на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, стр. 1, поправка в ОВ L 136, 2007 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3 и поправки в ОВ L 36, 5.2.2009 г., стр. 84 и ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 89)];

в)      предвиждане на задължение за производителите и вносителите на вещества да нотифицират [Европейската агенция по химикали (ECHA)] за такива класификации и елементи на етикета, ако те не са били представени на Агенцията като част от регистрация съгласно Регламент (ЕО) № 1907/2006;

г)      съставяне на списък от вещества с техните хармонизирани класификации и елементи на етикетиране на общностно равнище в част 3 от приложение VI;

д)      съставяне на списък за класификация и етикетиране на веществата, състоящ се от всички нотификации, подадена информация и хармонизирани класификации и елементи на етикетиране, посочени в букви в) и г).

[…]“.

35      Съгласно член 3 от Регламент № 1272/2008, озаглавен „Опасни вещества и смеси и определяне на класовете на опасност“:

„Вещество или смес, за което са изпълнени критериите по отношение на физичните опасности, опасностите за здравето или опасностите за околната среда, определени в части 2—5 от приложение I, е опасно и се класифицира съобразно съответните класове на опасност, предвидени в това приложение.

В случаите, когато в приложение I класовете на опасност са подразделени въз основа на пътя на експозиция или според естеството на въздействието, веществото или сместа се класифицира в съответствие с това подразделяне“.

36      Озаглавеният „Хармонизиране на класифицирането и етикетирането на веществата“ член 36 от Регламент № 1272/2008 по-специално предвижда:

„1.      Вещество, отговарящо на критериите, посочени в приложение I за следните класове, по правило подлежи на хармонизирано класифициране и етикетиране в съответствие с член 37:

а)      респираторна сенсибилизация, категория 1 (приложение I, раздел 3.4);

б)      мутагенност за зародишните клетки, категория 1А, 1[Б] или 2 (приложение I, раздел 3.5);

в)      канцерогенност, категория 1А, 1[Б] или 2 (приложение I, раздел 3.6);

г)      токсичност за репродукцията, категория 1А, 1[Б] или 2 (приложение I, раздел 3.7).

[…]

3.      Когато вещество отговаря на критериите за други класове на опасност или подразделения, различни от посочените в параграф 1, и не попада в приложното поле на параграф 2, към приложение VI може да бъде също прибавено хармонизирано класифициране и етикетиране в съответствие с член 37, след преценка на всеки отделен случай, ако се представят доводи, че е необходимо такова действие на общностно равнище“.

37      По силата на озаглавения „Процедури за хармонизиране на класифицирането и етикетирането на веществата“ член 37 от Регламент № 1272/2008:

„1.      Компетентният орган може да внесе в [ECHA] предложение за хармонизирано класифициране и етикетиране на вещества и, когато е уместно, специфична пределна концентрация или М-коефициенти, или предложение за преразглеждането им.

Предложението се изготвя във формата, определена в част 2 от приложение VI, и съдържа съответната информация, предвидена в част 1 от приложение VI.

2.      Производител, вносител или потребител надолу по веригата на дадено вещество може да внесе в [ECHA] предложение за хармонизирано класифициране и етикетиране на това вещество и, когато е уместно, за специфична пределна концентрация или М-коефициенти, при условие че в част 3 от приложение VI не се съдържа вписване за веществото по отношение класа на опасност или подразделението, обхванати от предложението.

Предложението се изготвя в съответствие с приложимите части на раздели 1, 2 и 3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1907/2006 и следва формата, определен в част Б на Доклада за безопасност на химичното вещество в раздел 7 от посоченото приложение. То трябва да съдържа съответната информация, предвидена в част 1 от приложение VI към настоящия регламент. Прилага се член 111 от Регламент (ЕО) № 1907/2006.

3.      Когато предложението на производителя, вносителя или потребителя надолу по веригата се отнася до хармонизираното класифициране и етикетиране на вещество в съответствие с член 36, параграф 3, се дължи такса, определена от Комисията в съответствие с процедурата [по регулиране], посочена в член 54, параграф 2.

4.      Комитетът за оценка на риска към [ECHA], създаден съгласно член 76, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, дава становище по всяко предложение, внесено в съответствие с параграфи 1 или 2 в срок от 18 месеца от получаването на предложението, като дава възможност на заинтересованите страни да представят съображенията си. [ECHA] препраща това становище и евентуалните съображения […] на Комисията.

5.      Когато Комисията счете за целесъобразно да бъдат хармонизирани класифицирането и етикетирането на дадено вещество, тя внася без неоправдано забавяне проект за решение относно включването на това вещество, заедно със съответната класификация и елементи на етикетиране, в таблица 3.1 на част 3 от приложение VI и, когато е уместно, специфичните пределни концентрации или М-коефициенти.

В таблица 3.2 на част 3 от приложение VI при спазване на същите условия се прави съответното вписване в срок до 31 май 2015 г.

Тази мярка, предназначена да измени несъществени елементи от настоящия регламент, се приема в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 54, параграф 3. Поради наложителни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 54, параграф 4.

6.      Производители, вносители или потребители надолу по веригата, разполагащи с нова информация, която може да доведе до промени в хармонизираната класификация и елементи на етикетиране на вещество в част 3 от приложение VI, внасят предложение в съответствие с параграф 2, втора алинея до компетентния орган в една от държавите членки, в които веществото е пуснато на пазара“.

38      Съгласно озаглавения „Адаптиране към техническия и научния прогрес“ член 53, параграф 1 от Регламент № 1272/2008:

„Комисията може да коригира и адаптира член 6, параграф 5, член 11, параграф 3, член 12, член 14, член 18, параграф 3, буква б), член 23, членове 25—29 и член 35, параграф 2, втора и трета алинеи, както и приложения I—VII, в съответствие с техническия и научния прогрес, включително като отчита надлежно развитието на [глобалната хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химикали], по-конкретно всички изменения от страна на ООН, свързани с използването на информация за подобни смеси, и като взема предвид развитието на международно признатите програми за химични вещества и на информацията от базите данни за злополуки. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, се приемат съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 54, параграф 3. Поради наложителни причини за спешност Комисията може да използва процедурата по спешност, посочена в член 54, параграф 4“.

39      Според озаглавения „Процедура на комитет“ член 54 от Регламент № 1272/2008:

„1.      Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 133 от Регламент (ЕО) № 1907/2006.

2.      При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

3.      При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

4.      При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5a, параграфи 1, 2, 4 и 6 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него“.

40      Съгласно член 55, параграф 11 от Регламент № 1272/2008, озаглавен „Изменения на Директива 67/548/ЕИО“, „[п]риложение I [към посочената директива] се заличава“.

41      По силата на озаглавения „Преходни разпоредби“ член 61 от Регламент № 1272/2008:

„1.      До 1 декември 2010 г. веществата се класифицират, етикетират и опаковат в съответствие с Директива 67/548/ЕИО. До 1 юни 2015 г. смесите се класифицират, етикетират и опаковат в съответствие с Директива 1999/45/ЕО.

2.      Чрез дерогация от член 62, втора алинея от настоящия регламент и в допълнение към изискванията на параграф 1 от настоящия член, веществата и смесите може съответно преди 1 декември 2010 г. и 1 юни 2015 г. да се класифицират, етикетират и опаковат в съответствие с настоящия регламент. В този случай разпоредбите на Директиви 67/548/EИО и 1999/45/ЕО за етикетиране и опаковане не се прилагат.

3.      От 1 декември 2010 г. до 1 юни 2015 г. веществата се класифицират както съгласно Директива 67/548/ЕИО, така и съгласно настоящия регламент. Те се етикетират и опаковат в съответствие с настоящия регламент.

4.      Чрез дерогация от член 62, втора алинея от настоящия регламент, за вещества, които са класифицирани, етикетирани и опаковани в съответствие с Директива 67/548/EИО и вече пуснати на пазара преди 1 декември 2010 г., не се изисква да бъдат преетикетирани и преопаковани в съответствие с настоящия регламент преди 1 декември 2012 г.

Чрез дерогация от член 62, втора алинея от настоящия регламент, за смеси, които са класифицирани, етикетирани и опаковани съгласно Директива 1999/45/EО и вече пуснати на пазара преди 1 юни 2015 г., не се изисква преетикетиране и преопаковане в съответствие с настоящия регламент преди 1 юни 2017 г.

5.      Когато вещество или смес е класифицирано(а) съгласно Директива 67/548/ЕИО или Директива 1999/45/EО преди, съответно, 1 декември 2010 г. или 1 юни 2015 г., производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата могат да изменят класификацията на веществото или сместа, като използват таблицата за преобразуване в приложение VII към настоящия регламент“.

42      Озаглавеният „Влизане в сила“ член 62 от Регламент № 1272/2008 гласи:

„Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Дялове II, III и IV се прилагат по отношение на веществата от 1 декември 2010 г., а по отношение на смесите — от 1 юни 2015 г.“

 Обстоятелства в основата на спора

43      N-пропилбромидът (наричан по-нататък „nПБ“) е летлив органичен разтворител, използван по-специално за почистване и промишлено обезмасляване по-конкретно на метални части.

44      Жалбоподателите, Enviro Tech Europe Ltd и Enviro Tech International, Inc., се занимават единствено с производството и разпространението на продукт, наречен „EnSolv“, който се произвежда на основата на патентован препарат, съставен главно от nПБ. Първият жалбоподател е дружество, учредено по правото на Обединеното кралство, контролирано изцяло от втория жалбоподател, дружество по американското право. То притежава изключителна лицензия за предлагането на пазара в Европа на продукта „EnSolv“, включително свързаната с него технология за прецизно паропочистване. Тази лицензия му е предоставена въз основа на договор за прехвърляне от 16 октомври 2001 г. от притежателя на европейски патент EP 0 781 842 B1 от 29 септември 1999 г. за използването на изобретение, озаглавено „Почистване на части с използването на разтворител без опасност за околната среда“. В точка 0001 посоченият европейски патент пояснява:

„Настоящото изобретение се отнася по общ начин до молекулярно почистване на части чрез обезмасляване с пара. То се отнася по-специално до смес от разтворители, съдържащи [nПБ], смес от терпени и смес от разтворители, чиято температура на кипене е ниска, и метод за почистване на части в инсталация за обезмасляване с пара, използваща тази смес от разтворители. Сместа от разтворители, предмет на настоящото изобретение, е незапалима, некорозивна и безопасна, като нейният озоноразрушаващ потенциал (ОНП) е между 0,001 и 0,046.“

45      С Директива 91/325/ЕИО на Комисията от 1 март 1991 година относно дванадесето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548 (ОВ L 180, стр. 1), nПБ е класифициран в приложение I към Директива 67/548 като „дразнещо Xn“ вещество, заедно по-специално с рискови фрази R 10 „Запалим“ и R 20 „Вреден при вдишване“.

46      Що се отнася до рисковата фраза R 10 „Запалим“, жалбоподателите поясняват, без това да е оспорено от Комисията, че до момента член 5, параграф 1 от Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 1999 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни препарати (ОВ L 200, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 28, стр. 15), във връзка с точка 2.2.5 от приложение VI към Директива 67/548, им позволявал, след анализи, извършени в съответствие с приложение V от посочената директива, да избегнат етикетирането на „EnSolv“ като запалим продукт. Всъщност, от една страна, съгласно член 5, параграф 1 от Директива 1999/45 „[р]исковете от един препарат, произтичащи от неговите физико-химически свойства се оценяват чрез определяне […] чрез методите, посочени в част А от приложение V към Директива 67/548/ЕИО, [на] физико-химическите свойства на препарата, необходими за съответно класифициране и етикетиране съгласно критериите, посочени в приложение VI към настоящата директива“. От друга страна, в точка 2.2.5 от приложение VI към Директива 67/548 е посочено, че „[о]баче на практика се оказва, че препарат с температура на възпламеняване, която е равна на или по-голяма от 21 °С и по-малка или равна на 55 °С, не [трябва да] се класифицира като запалим, ако препаратът не може по никакъв начин да поддържа горене и, само доколкото няма причина [за страх, че боравещите] с тези препарати или други лица, [могат] да бъдат изложени на риск“.

47      По време на срещата на работната група CMR (понастоящем CES) от 16 до 18 януари 2002 г. директорът на Health & Safety Executive (Ведомството за здравето и безопасността на Обединеното кралство, наричано по-нататък „HSE“) в качеството си на представител на Обединеното кралство и докладчик по досието за класифициране на nПБ от посочената работна група предлага nПБ да бъде класифициран и като токсичен за репродукцията по смисъла на категории 2 (R 60) и 3 (R 63). Работната група CMR изразява предварително съгласие с това предложение и освен това запазва класифицирането R 10, докато HSE представи допълнителна информация по въпроса за запалимостта на nПБ.

48      През март и април 2002 г. HSE предлага nПБ да се класифицира като лесно запалимо вещество (R 11), основавайки се на резултатите от ново научно изпитване, озаглавено „изпитване [B.] 1996 г. и 2002 г.“, определящо температурата на възпламеняване на nПБ на – 10 °C.

49      Международното сдружение по бромни разтворители (International Brominated Solvent Association, наричано по-нататък „IBSA“), което представлява повечето производители и разпространители на nПБ, включително притежателите на патенти за продуктите на основата на nПБ като жалбоподателите, многократно оспорва това предложение за класифициране пред HSE, BESC и работната група CMR и им представя в подкрепа научни данни и доводи. IBSA изтъква освен това, че текат научни изследвания, които били от естество да предоставят подходящи допълнителни сведения относно свойствата на nПБ, включително относно неговия механизъм на действие.

50      По време на срещата на работната група CMR от 15 до 17 май 2002 г. предвид съмненията, изтъкнати от някои експерти, включително от този от Обединеното кралство, отнасящи се до трудностите да се тества запалимостта на nПБ и той да се класифицира като R 10 или като R 11, или като R 18, се стига до заключението, че класификацията R 10 трябва да бъде временно запазена и че трябва да се свика група от специализирани експерти, за да се обсъдят въпросите за запалимостта на nПБ. Освен това работната група CMR решава да продължи да класифицира nПБ по-специално като токсично за репродукцията вещество по смисъла на категории 2 (R 60) и 3 (R 63).

51      Експертната група се събира на 4 декември 2002 г. Точка 4 от доклада от това заседание гласи следното:

„Експертите са съгласни, че запалимостта е способността на дадено вещество да образува при условията на средата смес във въздуха, която при наличието на източник на възпламеняване може да влезе в реакция на саморазпространение. Условията на средата са тези, които могат да съществуват при нормални климатични условия на околната среда, например, – 20 [до] 40°C“.

52      Що се отнася по-конкретно до запалимостта на nПБ, в точки 23—30 от същия доклад се пояснява следното:

„23.      Експертите представят таблица, изброяваща всички налични данни за запалимостта на nПБ (вж. приложение 1). Тази таблица е подготвена преди срещата от HSE […].

24.      Експертите единодушно смятат, че nПБ има температура на възпламеняване и в определени граници е експлозивен и че следователно рискът от запалване е присъщ за това вещество.

25.      Експертите отбелязват, че температура на възпламеняване е била доказана само в един вид изпитване и че изпитването е използвало температурна граница, надвишаваща определената в насоката за изпитванията. Те обаче приемат тези резултати за валидни, защото:

–        няма съществена причина да се отхвърлят изводите от метода за изпитване при използваната температура,

–        резултатът е потвърден от две независими лаборатории с различни проби от nПБ,

–        експерименталната стойност на получената температура на възпламеняване е подобна на тази, която е била изчислена (вж. приложение 2).

26.      Не е била установена температура на възпламеняване на nПБ чрез други видове изпитвания.

27.      Въз основа на тези доказателства мнозинството експерти смята, че nПБ трябва да се класифицира като F; R 11.

28.      Един експерт смята, че тази класификация би могло да не е подходяща, тъй като групата счита, че рисковете, които представлява nПБ, са по-слаби от тези на другите течности, класифицирани като F ; R 11. NПБ не може да поддържа горенето след премахване на източника на възпламеняване.

29.      Що се отнася до класификацията на други вещества, експертите са съгласни, че веществата със същите характеристики на запалимост трябва да бъдат класифицирани по същите критерии за класификация като приложените по-горе за nПБ. Решенията за класификация обаче би трябвало винаги да бъдат основани на разглеждането на наличните данни поотделно за всяко химично вещество; не съществува валидно основание за определяне на една и съща класификация за всички химични вещества от една група, например за предоставяне на всички [халогенирани въглеводороди] на класификацията F ; R 11 при липса на други данни.

30.      Групата препоръчва за [халогенираните въглеводороди], които имат граница на експлозивност, но нямат експериментално определена температура на възпламеняване, методът на изчисление, използван за nПБ (приложение 2), да се използва, за да се оцени температурата на възпламеняване и за да позволи да се вземе решение за класифициране“.

53      По време на заседанието си от 15 до 17 януари 2003 г. работната група CMR взема под внимание, от една страна, заключенията на групата на специализираните експерти, що се отнася до запалимостта на nПБ, и от друга страна, факта, че съществува меморандум на промишлеността относно текущите проучвания във връзка с токсичността на nПБ за репродукцията. С мнозинство от гласовете работната група CMR решава да класифицира nПБ като токсично за репродукцията вещество по смисъла на категория 3 (R 63). На последно място, посочената група решава да препоръча nПБ да бъде класифициран, при двадесет и деветото адаптиране към техническия прогрес, по-специално като лесно запалимо (R 11) и токсично за репродукцията вещество по смисъла на категории 2 (R 60) и 3 (R 63).

54      След приемането на тази препоръка IBSA многократно се опитва да убеди работната група CMR да възобнови обсъжданията си относно nПБ.

55      На заседанието си от 14 до 16 май 2003 г. работната група CMR решава да не възобновява обсъждането относно nПБ и потвърждава, въпреки искането за оттегляне от представителя на Италианската република, своята препоръка за класифициране на nПБ при двадесет и деветото адаптиране към техническия прогрес.

56      С писма от 29 август и 29 септември 2003 г. IBSA моли Комисията да вземе необходимите мерки, за да поправи съдържащите се в препоръките на работната група CMR относно nПБ грешки.

57      С две писма от 3 ноември 2003 г. Комисията посочва на законните представители на IBSA, съветници на жалбоподателите в настоящия спор, че доводите, представени в техните писма от 29 август и 29 септември 2003 г. не обосновават изменение на класификацията на nПБ, препоръчана от работната група CMR.

58      На 23 декември 2003 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на горепосочените писма, по която е образувано дело T‑422/03.

59      С Директива 2004/73/ЕО на Комисията от 29 април 2004 година относно двадесет и девето адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548 (ОВ L 152, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 46, стр. 3, наричана по-нататък „обжалваната директива“), публикувана в Официален вестник на Европейския съюз на 30 април 2004 г., nПБ е класифициран с индекс № 602-019-00-5 по следния начин в приложение 1 Б, стр. 32 (не са включени рубриките, в които липсва отбелязване или са ирелевантни):

Индекс №	Химично наименование	Класификация	Етикетиране
602-019-00-5	l-бромопропан n-пропилбромид	F; R11 2. kl., repr.; R60 3 kl., repr.; R63 Xn; R48/20 Xi; R36/37/38 R67	T; F R: 60-11-36/37/38- 48/20-63-67 S: 53-45

60      Съгласно съображение 1 от обжалваната директива, по-специално:

„Приложение I към Директива 67/548/ЕИО съдържа списък на опасни вещества […]. Необходимо е този списък да се актуализира с цел включването на нови нотифицирани вещества и други съществуващи вещества, както и да се приведат в съответствие с въведените вече вписвания към техническия прогрес […]“.

61      По силата на член 1, параграф 1 от обжалваната директива приложение I към Директива 67/548 се изменя по-специално както следва:

„[…]

б)      вписванията [в приложение I към Директива 67/548], съответстващи на вписванията, посочени в приложение 1Б към настоящата директива се заменят с текста, определен в [последното] приложение;

[…]“.

62      Съгласно член 2, параграф 1 от обжалваната директива държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с посочената директива, преди 31 октомври 2005 г.

63      В съответствие с член 3 от обжалваната директива същата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник, а именно на 20 май 2004 г.

 Производство и искания на страните

64      Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 22 юли 2004 г.

65      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалваната директива в частта, в която класифицира nПБ сред лесно запалимите (R 11) и токсични за репродукцията вещества от категория 2 (R 60) (наричана по-нататък „оспореното класифициране“),

–        да обяви Комисията за отговорна за вредите, претърпени от тях поради нейното незаконосъобразно поведение, и да ги обезщети с неокончателна сума от 350 000 EUR,

–        да обяви Комисията за отговорна за непосредствените загуби и за предвидимите с достатъчна степен на сигурност вреди, дори в хипотезата, при която тези вреди все още не биха могли да се определят с точност,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

66      С отделен акт, заведен в секретариата на Общия съд на 13 септември 2004 г., Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник на Общия съд срещу исканията за отмяна и за обезщетение. Жалбоподателите подават становището си по това възражение на 25 октомври 2004 г.

67      С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 4 ноември 2004 г., в съответствие с членове 242 ЕО и 243 ЕО, жалбоподателите са поискали допускане на временни мерки, които целят съдията по обезпечителното производство да разпореди спирането на „включването на nПБ в [обжалваната] директива до произнасянето по същество“. С определение от 10 февруари 2005 г. по дело Enviro Tech Europe и Enviro Tech International/Комисия (T‑291/04 R, Recueil, стр. II‑475) председателят на Общия съд отхвърля тази молба и не се произнася по съдебните разноски.

68      С определение от 30 юни 2005 г. Общият съд решава, че ще се произнесе по възражението за недопустимост, както и по съдебните разноски, с решението, което слага край на производството.

69      В писмената си защита Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

70      С определение на председателя на трети състав на Общия съд от 15 юли 2005 г., след изслушване на страните, настоящото дело е съединено с дело T‑422/03 за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение в съответствие с член 50 от процедурния правилник.

71      С определение на председателя на трети състав на Общия съд от 1 март 2007 г. производството е спряно, за да продължи след обявяването на Решение на Съда от 13 март 2008 г. по дело Комисия/Infront WM (C‑125/06 P, Сборник, стр. I‑1451).

72      С определение на председателя на трети състав на Общия съд от 18 декември 2008 г. производството е спряно, за да продължи след обявяването на Решение на Съда от 15 октомври 2009 г. по дело Enviro Tech (Europe) (C‑425/08, Сборник, стр. I‑10035).

73      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 27 ноември 2009 г., жалбоподателите оттеглят жалбата си по дело T‑422/03.

74      Дело T‑422/03 е заличено от регистъра с определение на председателя на трети състав на Общия съд от 18 декември 2009 г.

75      В рамките на процесуално-организационно действие на основание член 64 от процедурния правилник Общият съд уведомява страните за приемането и влизането в сила на Регламент № 1272/2008 и ги моли да представят писмено становищата си по отношение на евентуалните последици, които произтичат от този регламент за по-нататъшния ход на настоящото производство. В отговор на тази молба, с отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 15 януари 2010 г., Комисията е поискала от Общия съд да установи, по силата на членове 113 и 114 от Процедурния правилник, че настоящата жалба е останала без предмет и че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество с мотива, че приложение I към Директива 67/548, включително оспореното класифициране, е отменено с Регламент № 1272/2008, считано от 20 януари 2009 г.

76      Жалбоподателите представят становища по тази молба на 11 март 2010 г. В тези становища те молят Общия съд да приеме допълване на техните искания и правни основания за отмяна, в смисъл занапред те да обхващат и оспореното класифициране, както е възприето в част 3, таблица 3.2 от приложение VI към Регламент № 1272/2008.

77      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 9 април 2010 г., Комисията иска отхвърляне на тази молба.

78      Тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да заседава, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд председателят на Общия съд определя друг съдия за попълване на състава.

79      По доклад на съдията докладчик Общият съд (първи състав) решава да започне устната фаза на производството.

80      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 5 май 2011 г.

 От правна страна

 По искането за отмяна

 По искането за прекратяване поради липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество

81      В самото начало следва да се констатира, че както приема Комисията в съдебното заседание, което е вписано в протокола от съдебното заседание, искането за прекратяване поради липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество се отнася само до искането за отмяна на обжалваната директива, а не до искането за обезщетение.

82      Според Комисията след отмяната на оспореното класифициране с Регламент № 1272/2008 искането за отмяна трябва да бъде отхвърлено в съответствие с членове 113 и 114 от Процедурния правилник, с мотива че то е останало без предмет. Всъщност член 55, параграф 11 от Регламент № 1272/2008 предвиждал, че приложение I към Директива 67/548, включително поместеното в него оспорено класифициране, се „заличава“ — което било синоним на термина „отменя“, — считано от датата на влизане в сила на посочения регламент, а именно 20 януари 2009 г. Освен това в съображение 53 от същия регламент се потвърждавало, че класификациите, обхванати от приложение I към посочената директива, преминават в непроменен вид в приложение VI към Регламента. Жалбоподателите не можели да претендират и че са запазили своя правен интерес да атакуват обжалваната директива в съответствие с изключителните критерии, признати от съдебната практика.

83      Жалбоподателите считат, че са запазили своя правен интерес да водят настоящото дело.

84      Както се посочва в постоянната съдебна практика, правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува с оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването му/ѝ, тъй като в противен случай същият/същата би бил(а) недопустим(а). Този предмет на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага искът или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го/я е подала (Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 42; вж. Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Reliance Industries/Съвет и Комисия, T‑45/06, Сборник, стр. II‑2399, точка 35 и Решение на Общия съд от 18 март 2009 г. по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, T‑299/05, Сборник, стр. II‑565, точка 43 и цитираната съдебна практика).

85      В конкретния случай е безспорно, че жалбоподателите са разполагали с правен интерес да атакуват оспореното класифициране при подаването на настоящата жалба.

86      Освен това, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали след заличаването, по силата на член 55, параграф 11 от Регламент № 1272/2008, на приложение I към Директива 67/548, оспореното класифициране е престанало да поражда правнообвързващи последици, следва да се припомни, че евентуалното изтичане на срока на действие на обжалвания акт по време на производството не налага само по себе си задължение на съда на Съюза да обяви липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество поради липса на предмет или на правен интерес към датата на обявяване на съдебното решение (вж. в този смисъл Решение по дело Wunenburger/Комисия, точка 84 по-горе, точка 47 и Решение по дело Shanghai Excell M&E Enterprise и Shanghai Adeptech Precision/Съвет, точка 84 по-горе, точка 46).

87      В това отношение, както признава Комисията по време на съдебното заседание — което е вписано в протокола от същото, — трябва да се констатира, че жалбоподателите са станали обект на съдебно преследване и на санкции на национално равнище за това, че при пускането на пазара на продукта „Ensolv“ са нарушили предписанията, произтичащи от оспореното класифициране, както е транспонирано от приложимата национална правна уредба. Това съдебно преследване и тези санкции са в основата на съдебен спор, започнал на 12 юли 2007 г. пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) [Върховен съд на Англия и Уелс, отделение на кралската скамейка (Административен съд), Обединено кралство] (дело CO/5860/2007), понастоящем спрян до произнасяне на съдебното решение, което слага край на настоящото производство [вж. също Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, точка 25]. В този контекст следва да се уточни, че обжалваната директива представлява правното основание за приетите от държавите членки национални норми за съобразяване със задължението за транспониране, предвидено в член 2, параграф 1 от посочената директива, във връзка с член 249, трета алинея ЕО, и че всички национални административни мерки за контрол и за санкциониране, приети в този контекст, по-специално в случай на нарушаване на тези норми, продължават да са обосновани от оспореното класифициране, както е въведено със същата директива.

88      Както изтъкват жалбоподателите, от една страна, от това следва, че обжалваната директива вече е произвела правнообвързващи последици по отношение на тях на национално равнище, тъй като те са били подложени на съдебно преследване и санкции по-специално в Обединеното кралство за това, че не са спазили наложените от оспореното класифициране ограничения, което е в основата на отнесения пред High Court of Justice спор, и от друга страна, само съдебното решение за отмяна произвежда действие ex tunc, като премахва с обратна сила оспореното класифициране от правния ред на Съюза, все едно че то никога не е съществувало (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, точка 35).

89      За сметка на това само по себе си констатирането на отмяната или на невалидността на оспореното класифициране и дори евентуалното констатиране на неговата незаконосъобразност в резултат на искане за обезщетение (Решение на Общия съд от 24 октомври 2000 г. по дело Fresh Marine/Комисия, T‑178/98, Recueil, стр. II‑3331, точка 45) не били достатъчни за защита на жалбоподателите срещу приетите по отношение на тях национални санкционни мерки, при положение че за разлика от съдебното решение за отмяна, такива констатации по принцип имали действие само ex nunc и били ограничени единствено до спора за обезщетение, и не премахвали с обратна сила правното основание на посочените мерки.

90      При тези условия, предвид санкционните мерки, приети срещу жалбоподателите въз основа на оспореното класифициране, въведено първоначално с обжалваната директива и впоследствие с националните норми, целящи привеждането ѝ в действие, жалбоподателите основателно твърдят, че биха извлекли полза от отмяната на това оспорено класифициране и че в резултат запазват правния си интерес в това отношение.

91      Следователно искането на Комисията за прекратяване поради липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество трябва да се отхвърли.

 По молбата за допълване на исканията и правните основания за отмяна

92      В подкрепа на молбата си за допълване на техните искания и правни основания за отмяна, отнасящи се до оспореното класифициране, както е описано в част 3 от приложение VI към Регламент № 1272/2008, жалбоподателите изтъкват, че поради спирането на настоящото производство до постановяването от Съда на Решение по дело C‑425/08 и поради публикуването на Регламент № 1272/2008 на 31 декември 2008 г. те не са могли да поискат от Общия съд разрешение да допълнят своите искания и правни основания за отмяна след влизането в сила на посочения регламент. Основната причина да не подадат отделна жалба срещу това ново класифициране била, че на този етап дело C‑425/08 е било висящо. Действително, ако изходът от това производство бе благоприятен за жалбоподателите, отделна жалба срещу Регламент № 1272/2008 би била безполезна. При всички положения в настоящия случай молбата за допълване на исканията и на правните основания за отмяна била допустима с оглед на критериите, признати от Общия съд в Решение от 9 септември 2010 г. по дело Al-Aqsa/Съвет (T‑348/07, все още непубликувано в Сборника, точки 30—36).

93      Комисията иска молбата за допълване на исканията и правните основания за отмяна да бъде отхвърлена като просрочена и следователно недопустима.

94      В постоянната съдебна практика е установено, че когато даден акт в хода на производството е заменен с друг акт със същия предмет, той може да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да допълни своите искания и правни основания. В такъв случай всъщност задължаването на жалбоподателя да подаде нова жалба би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо, ако, за да отговори на критиките, съдържащи се в жалба, подадена пред съда на Съюза срещу определен акт, въпросната институция може да промени обжалвания акт или да го замени с друг, и да се позовава в производството на тази промяна или замяна с цел да лиши другата страна от възможността да обхване в първоначалните си искания и правни основания последващия акт или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него (вж. в този смисъл Решение по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, точка 88 по-горе, точка 28 и цитираната съдебна практика; вж. също Решение на Общия съд от 7 октомври 2009 г. по дело Vischim/Комисия, T‑420/05, Сборник, стр. II‑3841, точка 53).

95      Същевременно, макар в случая въведеното с обжалваната директива оспорено класифициране да е било заменено по време на производството с аналогично класифициране, съдържащо се в част 3, таблица 3.2 от приложение VI към Регламент № 1272/2008, трябва да се констатира, че жалбоподателите, както самите те признават, нито са подали отделна жалба за отмяна на този регламент, нито са поискали в рамките на настоящото производство да им бъде разрешено да допълнят своите искания за отмяна в предвидения за тази цел в член 230, пета алинея ЕО срок за обжалване. Впрочем по причини, аналогични на приетите от съдебната практика, която разрешава отстраняване на нередовностите във връзка с условията за допустимостта на жалба за отмяна само когато то е извършено преди изтичането на срока за обжалване (Решение на Съда от 27 ноември 1984 г. по дело Bensider и др./Комисия, 50/84, Recueil, стр. 3991, точка 8), допълване на исканията за отмяна след изтичането на този срок би било несъвместимо с член 230, пета алинея ЕО. Всъщност в съответствие с принципите на правна сигурност и равнопоставеност на правните субекти пред закона (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 101), тази разпоредба установява императивен срок за обжалване, който е определен, абсолютен и не може да бъде продължаван. Всякакво изключение от или продължаване на този срок, предоставено от съда на Съюза, дори при единодушното съгласие на страните, следователно ще противоречи на недвусмислените текст и структура на тази разпоредба, както и на волята на авторите на Договора. Освен това абсолютните процесуални предпоставки по смисъла на членове 111 и 113 от Процедурния правилник, които налагат на Общия съд да обяви за недопустима жалба за отмяна или молба за допълване на исканията за отмяна, не могат да бъдат тълкувани ограничително, тъй като в противен случай биха създали възможността, противно на принципа на правна сигурност и равнопоставеност на правните субекти пред закона, да се заобиколят императивните разпоредби на Договора, които уреждат по-специално сроковете за обжалване.

96      В този контекст жалбоподателите не могат да се позовават на изключителния подход на Общия съд в Решение Al-Aqsa/Съвет, точка 92 по-горе, което впрочем се отнася до много особено фактическо и правно положение, което не е сравнимо с това в настоящия случай. Всъщност в настоящия случай жалбоподателите умишлено или поради небрежност са пропуснали да подадат жалба за отмяна срещу оспореното аналогично класифициране, съдържащо се в част 3, таблица 3.2 от приложение VI към Регламент № 1272/2008, или да поискат съответно допълване на исканията си за отмяна в срока за обжалване, предвиден за тази цел, в рамките на настоящото производство, въпреки че явно са били в състояние да го направят и че такова действие е могло разумно да се изисква от тях. В това отношение фактът, че по силата на член 77, буква а) и член 79, параграф 1, първа алинея от Процедурния правилник това производство е било спряно към момента на публикуването на Регламент № 1272/2008 в Официален вестник на 31 декември 2008 г., е ирелевантен, щом като това спиране не е могло да окаже въздействие върху предвидения в член 230, пета алинея ЕО срок за обжалване.

97      Следователно молбата за допълване на исканията на жалбоподателите, подадена на 11 март 2010 г. — т.е. почти една година след изтичането на срока за обжалване на Регламент № 1272/2008 и почти пет месеца след възобновяването на настоящото производство вследствие на обявяването на Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, — е явно просрочена и трябва да бъде отхвърлена като недопустима.

 По допустимостта на искането за отмяна с оглед на член 230, четвърта алинея ЕО

98      В самото начало следва да се отбележи, че въпреки влизането в сила по време на производството, а именно на 1 декември 2009 г., на член 263 ДФЕС, въпросът за допустимостта на искането за отмяна трябва да бъде решен единствено въз основа на член 230, четвърта алинея ЕО (Определение на Общия съд от 7 септември 2010 г. по дело Norilsk Nickel Harjavalta и Umicore/Комисия, T‑532/08, все още непубликувано в Сборника, точки 68—75 и Определение на Общия съд по дело Etimine и Etiproducts/Комисия, T‑539/08, все още непубликувано в Сборника, точки 74—81), което не е оспорено от страните.

99      Според Комисията искането за отмяна трябва да бъде обявено за недопустимо, щом като жалбоподателите не са лично засегнати от оспореното класифициране по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО. От една страна, жалбоподателите не разполагали с процесуални права в рамките на процедурата за адаптиране на Директива 67/548 към техническия прогрес; от друга страна, те не можели да се позовават на съществуващи вече права, които ги индивидуализират като адресат. Така изключителната лицензия за използването на европейски патент EP 0 781 842 B1, който жалбоподателите не притежавали, се отнасяла не до самия nПБ, а до смес от разтворители, както и до метод за почистване. По същия начин този патент сам по себе си не е бил обезсилен от оспореното класифициране. Освен това жалбоподателите не били част от категория оператори, чийто брой е бил определим и ограничен към момента на приемането на обжалваната директива.

100    Жалбоподателите се смятат за лично засегнати от оспореното класифициране по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, така че тяхното искане за отмяна е допустимо. В това отношение жалбоподателите по същество изтъкват, първо, че са участвали активно в „административното“ производство, довело до приемането на оспореното класифициране, производство, в рамките на което са станали адресати на „индивидуални решения“ на Комисията, и са разполагали с процесуални гаранции. Второ, оспореното класифициране обезсилвало тяхното вече съществуващо право на интелектуална собственост, а именно изключителната лицензия, произтичаща от европейски патент EP 0 781 842 B1 за продукта „EnSolv“, съставен от 95 % nПБ, както и за технология за прецизно паропочистване, чиито качества зависели от ефективния, незапалим и безопасен характер на nПБ, с окончателна последица изгубването на тяхното положение на пазара. Трето, жалбоподателите поддържат, че предвид тяхното особено положение на пазара и в качеството им на притежатели на такова вече съществуващо право те били част от „затворена категория“ засегнати оператори. Четвърто, Общият съд трябвало да обяви искането за отмяна за допустимо, за да удовлетвори тяхното право на ефективна съдебна защита.

101    Що се отнася до въпроса дали жалбоподателите са лично засегнати от оспореното класифициране, следва да се припомни, че обжалваната директива, съдържаща това класифициране, представлява акт с общо приложение, тъй като се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категория лица, посочени общо и абстрактно, а именно към всички физически или юридически лица, произвеждащи и/или търгуващи с nПБ или с продукти на базата на nПБ. Въпреки това общият характер на акт, произтичащ от естеството и обхвата му, доколкото се прилага за всички заинтересовани икономически оператори, все пак не изключва възможността той да засяга лично някои от тях (Решение на Съда от 23 април 2009 г. по дело Sahlstedt и др./Комисия, C‑362/06 P, Сборник, стр. I‑2903, точка 29, Определение на Общия съд от 10 септември 2002 г. по дело Japan Tobacco и JT International/Парламент и Съвет, T‑223/01, Recueil, стр. II‑3259, точка 29 и Определение на Общия съд от 30 април 2003 г. по дело Villiger Söhne/Съвет, T‑154/02, Recueil, стр. II‑1921, точка 40).

102    В това отношение следва да се припомни, че субект, различен от адресата на даден акт, може да твърди, че е лично засегнат по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО, само ако този акт го засяга поради някои присъщи за него качества или поради фактическо положение, което го отграничава от всички останали лица и така го индивидуализира по същия начин като адресата на акта (Решение на Съда от 15 юли 1963 г. по дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197, 223 и Определение на Съда от 26 ноември 2009 г. по дело Região autónoma dos Açores/Съвет, C‑444/08 P, точка 36).

103    Освен това, когато дадено решение засяга група лица, които са били определени или определими към момента на приемане на този акт в зависимост от присъщи за членовете на тази група критерии, тези лица могат да бъдат лично засегнати от посочения акт в качеството си на част от ограничен кръг икономически оператори (Решение на Съда от 22 юни 2006 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 и C‑217/03, Recueil, стр. I‑5479, точка 60, Решение на Съда по дело Комисия/Infront WM, точка 71 по-горе, точка 71 и Решение на Съда по дело Sahlstedt и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 30).

104    Все пак възможността да се определи сравнително точно броят или дори личността на правните субекти, по отношение на които се прилага дадена мярка, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от тази мярка, когато е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт (Определение на Съда от 8 април 2008 г. по дело Saint-Gobain Glass Deutschland/Комисия, C‑503/07 P, Сборник, стр. I‑2217, точка 70 и Решение по дело Sahlstedt и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 31).

105    Преценката дали жалбоподателите са лично засегнати от оспореното класифициране следва да се извърши именно предвид тези принципи.

106    На първо място, що се отнася до участието на жалбоподателите в процедурата, довела до приемането на оспореното класифициране, и до наличието на евентуални процесуални гаранции в тяхна полза, трябва да се констатира, че релевантната правна уредба не предвижда процесуални гаранции за защита на жалбоподателите, на които те биха могли да се позоват, за да докажат своята процесуална легитимация да обжалват разглежданата директива (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 14 декември 2005 г. по дело Arizona Chemical и др./Комисия, T‑369/03, Recueil, стр. II‑5839, точки 58—90). Впрочем при липса на процесуални права в защита на жалбоподателите последните не могат да претендират, че така са индивидуализирани от гледна точка на оспореното класифициране (вж. в този смисъл Определение по дело Norilsk Nickel Harjavalta и Umicore/Комисия, точка 98 по-горе, точки 103—106 и Определение по дело Etimine и Etiproducts/Комисия, точка 98 по-горе, точки 109—112; в този смисъл и по аналогия вж. също Определение на Съда от 17 февруари 2009 г. по дело Galileo Lebensmittel/Комисия, C‑483/07 P, Сборник, стр. I‑959, точка 53). Освен това е безспорно, че жалбоподателите са се включили в рамките на процедурата за адаптиране на Директива 67/548 към техническия прогрес, довела до оспореното класифициране, едва след като тази процедура е започнала в рамките на работната група CMR, като са се обърнали през 2003 г. по-специално към HSE, в качеството му на докладчик по досието, и са му представили нова информация, за да постигнат възобновяване на обсъжданията в това отношение, и че следователно не са били в основата на първоначалното класифициране на nПБ, както е изменено с обжалваната директива, нито на това, което е извършено с последната директива.

107    На второ място, що се отнася до твърдяното особено положение на жалбоподателите на съответния пазар в качеството им на оператори на „уникален продукт“ и притежатели на специфично вече съществуващо право, както и на тяхната евентуална принадлежност към затворена категория оператори, следва да се отбележи, че от информацията относно производството и търговията на продуктите на базата на nПБ, представена от страните в отговор на писмените въпроси на Общия съд, от една страна, следва, че от nПБ са съставени множество продукти — различаващи се от разтворителите, предназначени за почистване, — спадащи към различни пазари, например на пулверизаторите, платовете, лепилата, мастилата и облицовките, и че той се използва като изходна суровина за производството на фармацевтични продукти и на други органични съединения, като инсектициди, четвъртични амониеви съединения, аромати и парфюми. От друга страна, що се отнася до структурата на съответния пазар за производство и продажба на разтворители на базата на nПБ, предназначени за много прецизно паропочистване, в който осъществяват дейност жалбоподателите, от посочената информация следва, че жалбоподателите не са единствените оператори, които използват nПБ като основна съставка на подобен продукт за почистване, а съществуват няколко преки конкуренти, осъществяващи дейност на същия пазар. Така, макар в това отношение Комисията да посочва три дружества (всички установени в Съединените щати), жалбоподателите най-напред преброяват четирима конкурентни производители на разтвори на базата на nПБ, които били „теоретично засегнати“ от оспореното класифициране, и уточняват впоследствие в съдебното заседание, че някои от тях вероятно са напуснали европейския пазар. Освен това от писмо от 13 ноември 2002 г., изпратено от съветниците на жалбоподателите до Комисията от името на IBSA, следва, че „[ч]леновете на IBSA представляват 90 % от промишленото производство на разтворители от nПБ и наброяват [петима] производители […]“ и че „членовете на IBSA притежават шест американски патента за продукти на базата на nПБ, както и европейски и други чуждестранни патенти“.

108    При тези обстоятелства, дори да се предположи, че оспореното класифициране засяга nПБ само доколкото той се разпространява на пазара на производството и продажбата на разтворители на базата на nПБ за много прецизно паропочистване, което в случая не е така, трябва да се констатира, че с оглед на елементите, посочени в точка 107 по-горе, жалбоподателите не са успели да докажат своето твърдяно особено положение на оператор на „уникален продукт“ и притежател на специфични вече съществуващи права, нито евентуалната си принадлежност към тази затворена категория оператори.

109    Всъщност дори след обстойно оспорване от страна на Комисията жалбоподателите не поясняват надлежно специфичните характеристики и състава на твърдяната затворена категория оператори, търгуващи с продукт на базата на nПБ, аналогичен на продукта „EnSolv“, за които те признават, че също са засегнати от оспореното класифициране. Така от писмените становища на жалбоподателите не е видно дали се счита, че тази категория оператори включва произвеждащите и/или търгуващите с разтворители за почистване на базата на nПБ и/или тези, които разполагат с права на интелектуална собственост, аналогични на това на жалбоподателите, което би могло да се изведе от писмото на IBSA. Освен това жалбоподателите не са успели да докажат, че тази категория оператори не е могла да бъде изменена след влизането в сила на оспореното класифициране. Впрочем предвид липсата на надеждна точност относно личността, броя и положението на съответните оператори, по-специално по въпроса дали те разполагат с положение на пазара или с вече съществуващи аналогични права и дали търпят подобни отрицателни последици поради оспореното класифициране, условията, които позволяват да се направи извод за наличието на ограничен кръг оператори (Решение по дело Комисия/Infront WM, точка 71 по-горе, точки 73—76), засегнати от посоченото класифициране, явно не са изпълнени.

110    Следва по-нататък да се припомни, че възможността в момента на приемането на оспорения акт да се определи с по-голяма или по-малка точност колко или дори кои са правните субекти, по отношение на които се прилага посоченият акт, не предполага по никакъв начин, че същите трябва да бъдат разглеждани като лично засегнати от този акт, когато е безспорно, че това прилагане се осъществява по силата на обективно правно или фактическо положение, определено от въпросния акт (вж. цитираната в точка 104 по-горе съдебна практика). Освен това не е достатъчно някои оператори да бъдат икономически повече засегнати от други от акт с общо приложение, за да бъдат индивидуализирани спрямо тези други оператори, при положение че съответният акт се прилага на основание на обективно определено положение (вж. Решение на Общия съд от 2 март 2010 г. по дело Arcelor/Парламент и Съвет, T‑16/04, все още непубликувано в Сборника, точка 106 и цитираната съдебна практика). По-нататък, в съдебната практика е прието, че обстоятелството, че жалбоподател може да загуби значителен източник на доходи поради нова правна уредба, само по себе си не доказва, че той се намира в специфично положение, и не е достатъчно, за да докаже, че тази правна уредба го визира лично, тъй като жалбоподателят трябва да представи доказателства за обстоятелства, позволяващи да се приеме, че вредата, която той твърди, че е претърпял, е от естество да го индивидуализира спрямо всички други икономически оператори, засегнати по същия начин като него от посочената правна уредба (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 29 юни 2006 г. по дело Nürburgring/Парламент и Съвет, T‑311/03, непубликувано в Recueil, точки 65 и 66 и цитираната съдебна практика).

111    Поради това хипотезата, в която жалбоподателите търпят значителна икономическа загуба в резултат на влизането в сила и изпълнението на оспореното класифициране, следователно не може да обоснове сама по себе си да се признае, че те са лично засегнати.

112    По същия начин обстоятелството, дори да се предположи, че е установено, че жалбоподателите са единствените оператори, които са съсредоточили своята икономическа дейност върху предлагането на пазара на разтворител за почистване на базата на nПБ, който е особено засегнат от оспореното класифициране, защото това вещество представлява 95 % от неговия състав, също не е достатъчно, за да ги индивидуализира, тъй като съществуват други оператори, произвеждащи и/или предлагащи на пазара аналогични разтворители или други продукти на базата на nПБ, и броят и личността на тези оператори не са уточнени или дори групата на тези оператори може да бъде изменена след влизането в сила на посоченото класифициране (вж. в този смисъл Решение на Съда от 26 юни 1990 г. по дело Sofrimport/Комисия, C‑152/88, Recueil, стр. I‑2477, точка 11 и Определение на Общия съд от 6 септември 2004 г. по дело SNF/Комисия, T‑213/02, Recueil, стр. II‑3047, точки 62 и 63), и тъй като това класифициране засяга техните продукти също както продукта на жалбоподателите.

113    При тези условия трябва да се приеме, че жалбоподателите не са доказали надлежно, дори след обстойното оспорване от страна на Комисията и предприетите от Общия съд няколко процесуално-организационни действия, че към момента на приемането на обжалваната директива са били част от индивидуализирана от гледна точка на оспореното класифициране затворена категория оператори, или че тяхното особено положение на пазара на производството и на предлагането на пазара на разтворители на базата на nПБ за много прецизно паропочистване ги индивидуализира спрямо всички други оператори. Всъщност, доколкото оспореното класифициране обхваща само nПБ като такъв, а не всякакви продукти на базата на това вещество, като продукта „EnSolv“, това класифициране поражда правнообвързващи последици по абстрактен и общ начин спрямо всички оператори, използващи nПБ за разни цели, които осъществяват дейност на различни пазари. В този смисъл оспореното класифициране се прилага към обективно определени положения и поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно, а именно всички производители и потребители на nПБ.

114    На трето място, предвид горните съображения, съществуващото вече право на жалбоподателите, основано на изключителната лицензия за използване на патентовано откритие на базата на nПБ, наречено „EnSolv“, също не може да ги индивидуализира като адресат.

115    Без да е необходимо произнасяне по въпроса дали от съществуването на специфично или изключително право на интелектуална собственост към момента на приемането на акт с общо приложение, за жалбоподателя, притежаващ такова право, може при определени условия да произтича процесуална легитимация по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО (Решение на Съда от 18 май 1994 г. по дело Codorníu/Съвет, C‑309/89, Recueil, стр. I‑1853, точки 21 и 22 и Решение на Общия съд от 15 декември 2005 г. по дело Infront WM/Комисия, T‑33/01, Recueil, стр. II‑5897, точки 160 и 165—167), от преписката е видно, че към момента на влизане в сила на обжалваната директива няколко конкуренти на жалбоподателите, които осъществяват дейност на пазара на разтворителите за почистване на базата на nПБ, също разполагали с права на интелектуална собственост, включително патенти, свързани с производството и предлагането на пазара на посочените разтворители (вж. точка 107 по-горе), чието използване рискувало да бъде засегнато от оспореното класифициране. Дори след точен писмен въпрос в това отношение обаче жалбоподателите не се произнасят обстойно по въпроса дали и до каква степен тези други оператори са се намирали в положение, аналогично на тяхното, а се ограничават да повторят, че тяхната изключителна лицензия е била особено засегната поради описанието на патентования продукт като незапалим и безопасен.

116    Същевременно, от една страна, както е признато в съдебната практика, съществуването на придобито или субективно право — включително право на собственост, — обхватът или упражняването на което е потенциално засегнат(о) от спорния акт, не може само по себе си да индивидуализира притежателя на посоченото право, по-специално когато други оператори могат да разполагат с аналогични права и следователно да се намират в същото положение като притежателя (вж. в този смисъл Решение по дело Sahlstedt и др./Комисия, точка 101 по-горе, точка 32, Определение по дело Etimine и Etiproducts/Комисия, точка 98 по-горе, точка 104 и цитираната съдебна практика), какъвто явно е случаят по настоящото дело. От друга страна, дори след писмените и устните въпроси на Общия съд жалбоподателите не са били в състояние да обяснят дали и до каква степен оспореното класифициране е могло да им попречи да продължат да използват своята изключителна лицензия, да ги лиши от съответното право или дори да обезсили европейския патент EP 0 781 842 B1 (вж. в този смисъл Решение по дело Codorníu/Съвет, точка 115 по-горе, точка 21, Определение на Съда от 21 ноември 2005 г. по дело SNF/Комисия, C‑482/04 P, непубликувано в Recueil, точка 41 и Определение на Съда по дело Galileo Lebensmittel/Комисия, точка 106 по-горе, точка 45). Всъщност, макар жалбоподателите да поддържат, че оспореното класифициране засяга предлагането на пазара на продукта „EnSolv“ и тяхното конкурентно положение, те все пак не твърдят, че след влизането в сила на това класифициране, най-късно на национално равнище, са щели да бъдат длъжни да преустановят търговското използване на своята изключителна лицензия.

117    На четвърто място, що се отнася до правото на ефективна съдебна защита, достатъчно е да се констатира, че макар да трябва частноправните субекти да могат да се ползват с такава защита на правата, които са им предоставени по силата на правния ред на Съюза, позоваването на посоченото право не може да постави под въпрос установените в член 230, четвърта алинея ЕО условия. Всъщност съдебната защита на физическите или юридическите лица, които поради предвидените в член 230, четвърта алинея ЕО условия за допустимост не могат пряко да обжалват актове на Съюза — по-специално такива с общо приложение, — трябва да бъде гарантирана по ефективен начин посредством способите за защита пред националните юрисдикции. Съобразно прогласения в член 10 ЕО принцип за лоялно сътрудничество последните са длъжни — доколкото е възможно — да тълкуват и прилагат вътрешните процесуални правила, които уреждат упражняването на правото на обжалване, така че да позволят на посочените лица да оспорват по съдебен ред законосъобразността на всяко решение или на всяка друга национална мярка, свързана с прилагането към тях на акт на Съюза, като се позовават на невалидността на същия и така създават повод за националните юрисдикции да се обръщат към Съда с преюдициални запитвания (вж. в този смисъл Решение на Съда от 25 юли 2002 г. по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стр. I‑6677, точки 43 и 44 и Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Комисия/Ente per le Ville vesuviane и Ente per le Ville Vesuviane/Комисия, C‑445/07 P и C‑455/07 P, Сборник, стр. I‑7993, точки 65 и 66).

118    При тези условия доводът на жалбоподателите, че в случай на недопустимост на искането за отмяна единствената възможност за тях била да нарушат националните законодателства относно класифицирането на веществата и предлагането им на пазара и да се изложат на санкции, включително наказателни, за да могат да сезират националните юрисдикции, не може да бъде приет. Във всеки случай трябва да се отбележи, че жалбоподателите явно са били в състояние да подадат жалби пред националните юрисдикции срещу тези национални мерки, привеждащи в изпълнение оспореното класифициране. Впрочем по първата от тези жалби, в производство по преюдициално запитване, е постановено Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, а с втората е повдигнат спор пред High Court of Justice (England & Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (дело CO/5860/2007), понастоящем спрян до произнасяне на съдебното решение, което слага край на настоящото производство.

119    Следователно трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, основан на правото на ефективна съдебна защита.

120    Предвид всички изложени съображения трябва да се приеме, че жалбоподателите не са доказали, че са лично засегнати по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО от оспореното класифициране, и поради това искането им за отмяна трябва да бъде обявено за недопустимо.

 По искането за обезщетение

 Предварителна бележка

121    Тъй като в съдебното заседание Комисията оттегля възражението за недопустимост относно искането за обезщетение, което е отбелязано в протокола от съдебното заседание, и тъй като не се е появило никакво друго обстоятелство, което може да постави под въпрос допустимостта на това искане, следва да се разгледа неговата основателност.

 По условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза

122    За да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза за неправомерно поведение на неговите органи по смисъла на член 288, втора алинея ЕО, трябва да са изпълнени определени кумулативни условия, а именно незаконосъобразност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда (вж. Решение на Съда от 9 ноември 2006 г. по дело Agraz и др./Комисия, C‑243/05 P, Recueil, стр. I‑10833, точка 26 и цитираната съдебна практика, както и Решение по дело Arcelor/Парламент и Съвет, точка 110 по-горе, точка 139 и цитираната съдебна практика).

123    Като се има предвид кумулативният характер на тези условия, жалбата трябва да се отхвърли изцяло, когато само едно от тези условия не е спазено (вж. Решение по дело Arcelor/Парламент и Съвет, точка 110 по-горе, точка 140 и цитираната съдебна практика).

124    Що се отнася до първото от тези условия, изисква се да бъде установено достатъчно сериозно нарушение на правна норма, която има за предмет предоставяне на права на частноправните субекти (Решение на Съда от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 42). Колкото до изискването нарушението да бъде достатъчно сериозно, решаващият критерий, който позволява да се смята, че то е спазено, е критерият за явното и сериозно нарушение от страна на съответната институция на Съюза на наложените на нейното право на преценка предели. Само когато тази институция има значително ограничено право на преценка или дори няма такова, самото нарушение на правото на Съюза може да бъде достатъчно, за да се установи съществуването на достатъчно сериозно нарушение (Решение на Съда от 10 декември 2002 г. по дело Комисия/Camar и Tico, C‑312/00 P, Recueil, стр. I‑11355, точка 54; вж. Решение по дело Arcelor/Парламент и Съвет, точка 110 по-горе, точка 141 и цитираната съдебна практика).

125    Необходимо е да се прецени основателността на посочените от жалбоподателите правни основания за незаконосъобразност в светлината на тези критерии. В това отношение следва да се уточни, че оспореното класифициране, което жалбоподателите считат за незаконосъобразно, е прието от Комисията под формата на директива, свързана със защитата на здравето на потребителите и при изпълнение на широкото право на преценка, което ѝ е признато в този сложен технически и правен контекст, който по естеството си подлежи на развитие (вж. в този смисъл Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, точки 46 и 47). В този смисъл евентуално нарушение на разглежданите правни норми, което е достатъчно сериозно, трябва да се основава на явно и сериозно пренебрегване на пределите на широкото право на преценка, с което Комисията разполага при упражняването на правомощията си в областта на защитата на здравето и на потребителите (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 11 септември 2002 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T‑13/99, Recueil, стр. II‑3305, точка 166 и Решение на Общия съд от 26 ноември 2002 г. по дело Artegodan и др./Комисия, T‑74/00, T‑76/00, T‑83/00—T‑85/00, T‑132/00, T‑137/00 и T‑141/00, Recueil, стр. II‑4945, точка 201).

126    Поради това следва да се провери дали твърдяното нарушение на правните норми, на които се позовават жалбоподателите, се изразява в явно и сериозно нарушаване на пределите на широкото право на преценка, с което е разполагала Комисията при приемането на обжалваната директива (вж. точка 59 по-горе).

 По правните основания за незаконосъобразност

127    В подкрепа на искането си за обезщетение жалбоподателите по същество се позовават на седем правни основания, целящи да изтъкнат, че оспореното класифициране е незаконосъобразно.

128    Първото правно основание се подразделя на три части, които са изведени от явни грешки в преценката и в правото при прилагане на разпоредбите на Директива 67/548, а именно, първо, на методите на изпитване, предвидени в приложение V към нея, второ, на критериите за класифициране, предвидени в приложение VI към нея, и трето, на критерия за нормално боравене или употреба, посочен в същото приложение VI.

129    Второто правно основание е изведено от нарушение на оправданите правни очаквания за правилното прилагане на релевантните критерии за класифициране, предвидени от Директива 67/548.

130    Третото правно основание е изведено от нарушение на член 95, параграф 3 ЕО и на принципа на „добра администрация“, доколкото Комисията е пропуснала да разгледа всички налични научни доказателства относно nПБ.

131    Четвъртото правно основание е изведено от неправилно прилагане (de facto) на принципа на предпазните мерки, който не бил приложим към актове, основани на оценка на рисковете.

132    Петото правно основание е изведено от некомпетентност и от нарушение на някои общи принципи на правото на Съюза.

133    Това правно основание се подразделя на пет части, а именно, първо, некомпетентност на Комисията, поради това че е пренебрегнала и надхвърлила релевантните критерии за класифициране, предвидени от Директива 67/548, второ, нарушение на принципа на правна сигурност и на оправданите правни очаквания за правилното прилагане на посочените критерии за класифициране, трето, нарушение от Комисията на принципа на независимост и изрядност на научните съветници, за това че е утвърдила препоръка на работната група CMR, която не е отговаряла на необходимите изисквания за независимост, изрядност, прозрачност, безпристрастност и почтеност, четвърто, нарушение на принципа за пропорционалност, доколкото необратимите и нормативни търговски последици на оспореното класифициране надхвърлят необходимото за постигане на преследваните цели, пето, нарушение на принципа за равно третиране, поради това че Комисията е използвала метод за изпитване с цел да определи температурата на възпламеняване на nПБ, който не е бил използван за класифицирането на подобни разтворители, като бромните или хлорните разтворители.

134    Шестото правно основание (представено като част от петото правно основание) е изведено от злоупотреба с власт, доколкото оспореното класифициране е основано само на едно изпитване, което не отговаря на посочените в приложение V към Директива 67/548 температурни ставки и на предвидените от същата директива методи.

135    Седмото правно основание (представено като част от петото правно основание) е изведено от нарушение на принципа на „добра администрация“ и на задължението да се разгледат надлежно и безпристрастно информацията и исканията на жалбоподателите.

136    В съдебното заседание с оглед на Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, жалбоподателите оттеглят четвъртото правно основание, изведено от неспазване на принципа на предпазните мерки, четвъртата и петата част от петото правно основание, изведени съответно от нарушението на принципа на пропорционалност и на принципа на равно третиране, и шестото правно основание, изведено от злоупотреба с власт, което е вписано в протокола от съдебното заседание.

 Относно последиците от Решение по дело Enviro Tech (Europe)

137    В самото начало следва да се констатира, че предметът на настоящия спор до голяма степен съвпада с този на атакуването на валидността на оспореното класифициране, с което Съдът е сезиран в рамките на преюдициалните въпроси, довели до приемането на Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, като първият жалбоподател и Комисията са участвали и в двете производства, актът, чиято валидност се атакува, а именно оспореното класифициране, въведено с обжалваната директива (вж. точка 59 по-горе), е идентичен, и оплакванията, целящи неговата отмяна или обявяването на недействителността му, като цяло са едни и същи.

138    Така, доколкото в Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, Съдът отхвърля, с оглед на поставените му преюдициални въпроси, оплакванията, които целят атакуването на валидността на оспореното класифициране и по същество са възпроизведени от жалбоподателите в настоящото производство за обжалване, и следователно в този смисъл потвърждава законосъобразността на оспореното класифициране, Общият съд повече не може да поставя тази преценка под въпрос (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 13 декември 1999 г. по дело Tyco Toys и др./Комисия и Съвет, T‑268/94, Recueil, стр. II‑3569, точка 24).

 По първото правно основание, изведено от явни грешки в преценката и от неспазване на релевантните разпоредби на Директива 67/548

139    Според жалбоподателите, като утвърждава оспореното класифициране, първо, Комисията допуска явни грешки в преценката и нарушава разпоредбите относно методите на изпитване, предвидени в приложение V към Директива 67/548. Класифицирането като „лесно запалим“ (R 11) се основавало на резултата само от едно изпитване, определящо температурата на възпламеняване на – 10°C, получена от г‑жа B. на основание на равновесния метод в съответствие със стандарт ISO 1523 и с използването на апарат на Пенски-Мартенс, докато прилагането на други методи, съгласно стандартите ISO 3689, DIN 51755, ISO 13736 и ASTM 1310, не довело до възпламеняване. Въпреки че приложеният стандарт ISO 1523 изрично уточнявал, че изпитванията, осъществени по силата на този стандарт, са валидни само в температурната скала, включваща между 10 °C и 110 °C, изпитването, осъществено от г‑жа B., не разкрива никаква температура на възпламеняване за nПБ в рамките на тази скала и неговият резултат не бил валиден с оглед част A.9, точка 1.1 от приложение V към Директива 67/548. Второ, Комисията допуснала явна грешка в преценката и нарушила критериите, уреждащи класифицирането на дадено вещество като токсично за репродукцията, предвидени в точка 4.2.3 от приложение VI към Директива 67/548. В това отношение тя преценила неправилно изискваните доказателства и направила погрешни заключения от опитите, извършени върху плъхове, пренасяйки резултатите от посочените опити върху човека. Трето, Комисията допуснала явна грешка в преценката и приложила неправилно критерия за нормално бораване или употреба, посочен в точка 1.1 от приложение VI към Директива 67/548, що се отнася до класифицирането на nПБ като лесно запалим и токсичен за репродукцията. В това отношение жалбоподателите уточняват, че в Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, Съдът не се е произнесъл по частта, изведена от явна грешка в преценката при прилагането на критерия за нормално боравене или употреба, тъй като Conseil d’État (Белгия) не бил отправил изричен преюдициален въпрос за това.

140    Комисията иска настоящото правно основание да бъде отхвърлено като явно правно необосновано, тъй като Съдът е разрешил със сила на пресъдено нещо всички правни въпроси, повдигнати от жалбоподателите.

141    Що се отнася до първите две части от настоящото правно основание, следва да се припомни, че Съдът се е произнесъл, както следва (Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, точки 46—71):

„–      Предварителни бележки

46      Като начало следва да се подчертае, че в този сложен правен и технически контекст, който по естеството си подлежи на развитие, по същество Директива 67/548 оставя в значителна степен право на преценка на Комисията относно обхвата на мерките, които следва да се вземат, за да се адаптират приложенията към тази директива към техническия прогрес.

47      Както е постановено, при положение че […] органи[те на Съюза] разполагат с широко право на преценка, по-специално при преценката на много сложни фактически елементи от научен и технически характер при определяне на обхвата и естеството на приеманите от тях мерки, контролът на […] съд[а на Съюза] трябва да се сведе до изследване дали упражняването на това право не е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт или също дали тези органи явно не са превишили пределите на правото си на преценка. В такъв контекст […] съд[ът на Съюза] всъщност не може да замени със своята преценка на фактическите елементи от научен и технически характер тази на институциите — единствените, на които Договорът е възложил тази задача (вж. Решение [на Съда] от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C‑326/05 P, Сборник, стp. I‑6557, точки 75—77).

–      По въпроса за запалимостта

48      В съответствие с точка 1.2, съдържаща се в част A.9 от приложение V към Директива 67/548, запалимостта на дадена течност се определя, на първо място, като се измери температурата ѝ на възпламеняване. Температурата на възпламеняване е най-ниската температура на дадена течност, при която, при специфичните обстоятелства на метода на изпитване, нейните изпарения заедно с въздуха образуват запалима смес.

49      Според жалбоподателя […], като класифицира [nПБ] като леснозапалимо вещество, [обжалваната] директива […] не спазила методите за определяне на температурата на възпламеняване, установени в част А.9. от приложение V към Директива 67/548.

50      В това отношение следва да се отбележи, че […] за да се определи температурата на възпламеняване на течностите, следва да се избере измежду равновесния метод, използван според стандартите ISO 1516, 3680, 1523 или 3679, или неравновесния метод. [И]зборът на най-подходящия метод зависи от свойствата на веществото, което трябва да се анализира.

51      Тези методи съдържат критерии за избора на материала в зависимост от температурния градиент, при който трябва да бъдат направени измерванията. Съществуват няколко категории измервателни уреди, приложими към различните температурни градиенти.

52      От материалите по делото следва, че като се основава на становищата на експертите в областта, съдържащи се в доклада на заседавалата на 4 декември 2002 г. група на [специализирани] експерти по запалимостта […], Комисията счита, че [nПБ] е леснозапалимо вещество предвид резултатите от извършените опити, получени между другото според равновесния метод и стандарт ISO 1523, с апарат на Пенски-Мартенс, позволил да бъде установена температура на възпламеняване – 10 ºC.

53      На първо място, що се отнася до оплакването на жалбоподателя […], според което класифицирането на [nПБ] като леснозапалимо вещество се основава само на един опит, извършен съгласно гореспоменатите спецификации, докладът на [специализираните] експерти позволява това твърдение да бъде отхвърлено.

54      Така, от този документ следва, че са били извършени множество опити съгласно най-широко приетите стандарти за измерване на температурата на възпламеняване и че по-голямата част от тези опити не са позволили да бъде установена температура на възпламеняване за въпросното вещество.

55      При все това, […] следва да се има предвид обстоятелството, че като цяло е трудно да се определи температурата на възпламеняване на халогенираните въглеводороди, какъвто е [nПБ], чиито свойства могат да доведат до неверни или неточни резултати при изчисленията. Както самият стандарт ISO 1523 напомня, резултатите, получени от смесите от разтворители, съдържащи халогенирани въглеводороди, следва да се разглеждат предпазливо, тъй като те могат да дадат необичайни резултати.

56      При това положение резултатът, получен съгласно равновесния метод и стандарт ISO 1523 с апарат на [Пенски-Мартенс], не е единственият, показал за [nПБ] наличието на температура на възпламеняване по-ниска от 21°C.

57      Освен споменатото измерване докладът [на специализираните] експерти съдържа резултати от друг опит със същия апарат, но извършен съгласно неравновесния метод, ASTM D 93‑94, което отговаря точно на предписаното в точка 1.6.3.2, съдържаща се в част A.9 от приложение V към Директива 67/548, и който показва температура на възпламеняване на [nПБ] – 4,5 ºC. В допълнение към тези опити е извършено и теоретично изчисление на температурата на възпламеняване, което показва, че [nПБ] би могъл да се превърне в запалимо вещество при повече от – 7 ºC. Въз основа на тази информация и след проведено обсъждане мнозинството в групата [на специализираните] експерти счита, че [nПБ] е леснозапалимо вещество, което трябва да се класифицира като R11.

58      От гореизложеното следва, че както групата [на специализираните] експерти, така и Комисията не са се основали само на един-единствен опит, а на множество научни елементи, които показват, че за [nПБ] температурата на възпламеняване е по-ниска от 21 ºC, което позволява да класифицират това вещество в категорията на „леснозапалимите“ течности в съответствие с точки 2.2.3—2.2.5 от приложение VI към Директива 67/548.

59      На второ място, жалбоподателят в главното производство твърди, че съгласно техническите спецификации апаратът на Пенски-Мартенс е по-подходящ за определяне на температурата на възпламеняване по силата на стандарт ISO 1523 в температурен градиент между 10 ºC и 110 ºC.

60      В това отношение следва да се констатира, че обстоятелството, че измерванията са направени в температурен градиент, различен от градиента, препоръчван за измервателния уред, може да повлияе на надеждността на класифицирането.

61      При все това е важно да се подчертае, че предвид степента на сигурност, която трябва да се съблюдава за получения резултат по отношение на температурата, която е определяща за класифицирането, този факт сам по себе си не е достатъчен, за да постави под съмнение заключенията на групата [на специализираните] експерти и на Комисията, според които [nПБ] трябва да се класифицира като леснозапалимо вещество.

62      Така според постоянната съдебна практика, когато […] орган [на Съюза] е призван в рамките на задълженията си да прави сложни оценки, правото на преценка, с което той се ползва, се прилага също в известна степен спрямо установяването на фактическите елементи в основата на дейността му (вж. в този смисъл Решение [на Съда] от 29 октомври 1980 г. по дело Roquette Frères/Съвет, 138/79, Recueil, стp. 3333, точка 25 и Решение [на Съда] от 21 януари 1999 г. по дело Upjohn, C‑120/97, Recueil, стp. I‑223, точка 34). Освен това при такива обстоятелства компетентната институция е длъжна да разгледа внимателно и безпристрастно всички относими данни по случая (Решение [на Съда] от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стp. I‑5469, точка 14).

63      От доклада на групата [на специализираните] експерти е видно, че макар да не са били единодушни по въпроса дали [nПБ] трябва да бъде класифициран като R11, мнозинството в групата е на това мнение. Трябва също да се отбележи, че сред тези експерти е налице консенсус по въпроса, че тъй като [nПБ] наистина има температура на възпламеняване и в определени граници е експлозивен, може да се счита, че рискът от запалване е присъщ на това вещество.

64      От гореизложеното следва, че при преценката на запалимия характер на [nПБ] Комисията е следвала становището на групата [на специализираните] експерти, което се основава на резултатите от редица опити, извършени съгласно различни методи, потвърдени от информация, получена от специализирани публикации.

65      При това положение изглежда, че упражняването на правото на преценка, с което разполага Комисията при класифицирането на [nПБ] като „леснозапалимо“ вещество, не е опорочено от явна грешка или злоупотреба с власт, и че Комисията явно не е превишила пределите на своето право на преценка.

–      По въпроса за токсичността за човешката репродукция

66      Тъй като класифицирането на [nПБ] като токсично за човешката репродукция вещество почива единствено на резултатите от опитите, извършени върху животни, които показват наличието на значителни токсични последици за тяхната репродукция, пред запитващата юрисдикция жалбоподателят […] оспорва факта, че тези резултати могат да бъдат тълкувани разширително, за да може от тях да се изведе, че въпросното вещество е вредно за човешката репродукция.

67      Критериите за класифицирането на едно вещество като токсично за репродукцията се съдържат в точка 4.2.3 от приложение VI към Директива 67/548. В частност, за да се класифицира едно вещество в категория на токсичност 2 въз основа на увреждане на репродуктивната функция, трябва да са налице ясни доказателства при един животински вид за увреждане на репродуктивната функция, придружени или с допълнителни доказателства за механизма на действие или мястото, върху което въздейства, или за наличието на прилика от химична гледна точка с други известни „антифертилни“ фактори или друга информация, която позволява да се заключи, че и при хората могат да бъдат наблюдавани подобни последици.

68      Както обаче произтича от […] доклади[те] от заседанията на работната група CMR […] [от] 14 [до] 16 май 2003 г. и [от] 15 [до] 17 януари 2003 г. […], съображенията за класифициране на [nПБ] в категория на токсичност 2 се основават на вредните последици за репродуктивната функция, констатирани при стандартните проучвания върху вид плъхове, както и на сходството в структурата на това вещество и неговия изомер 2‑бромопропан, наречен още изо-бромпропан, класифицирано в категория на токсичност 1 както поради това, че за него е известно, че уврежда репродуктивната функция на човека, така и поради токсичните последици за човешкото развитие.

69      Също така фактът, че [nПБ] причинява значителни поражения върху репродуктивните органи на плъховете от двата пола при приемане на дози, което не е довело до други систематични въздействия, представлява най-значителната последица от споменатите в докладите на работната група CMR проучвания. Освен това при тези проучвания се стига до извода, че токсичните последици не се проявяват единствено при приемане на високи дози.

70      Следователно изглежда, че становището на експертите се основава на критериите, предвидени в точка 4.2.3 от приложение VI към Директива 67/548, и в частност в точка 4.2.3.3 от него, и че така въз основа на това становище Комисията е могла основателно да класифицира [nПБ] като „токсично за репродукцията вещество от категория 2“.

71      При това положение следва да се констатира, че упражняването на правото на преценка, с което разполага Комисията при класифицирането на [nПБ] като „токсично за репродукцията вещество от категория 2“, не е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт и че Комисията не е превишила явно пределите на своето право на преценка“.

142    Тези съображения на Съда отговарят изрично на оплаквания, аналогични, ако не и идентични с изтъкнатите в рамките на първата и втората част от настоящото правно основание, което жалбоподателите не поставят под въпрос.

143    Що се отнася до първата част, достатъчно е да се констатира, че Съдът е отхвърлил всички представени пред него оплаквания, по същество възпроизведени от жалбоподателите в настоящото производство, отнасящи се по-специално, от една страна, до твърдяната явна грешка при изпълнението на изпитването, определящо температурата на възпламеняване на nПБ, и при преценката на резултатите от него, и от друга страна, до твърдяната грешка, свързана с факта, че тази температура на възпламеняване се намира извън предвидената от стандарта ISO 1523 температурна скала.

144    Що се отнася до втората част, трябва да се посочи, че Съдът също така е дал окончателен отговор на всички оплаквания, изтъкнати от жалбоподателите. Така той потвърждава довода на Комисията — достатъчен, за да се отхвърли тази част, — че класифицирането на nПБ като токсично за репродукцията вещество от категория 2 се основава по-специално на доказателства, получени и преценени в съответствие с точка 4.2.3.3 от приложение VI към Директива 67/548 (вж. докладите от срещите на работната група CMR от 15 до 17 януари и от 14 до 16 май 2003 г.). В това отношение жалбоподателите не могат основателно да изтъкват, че Комисията е нарушила необходимия с оглед на точка 4.2.3.1 от приложение VI към Директива 67/548 стандарт на доказване. От тази разпоредба, чиито критерии съвпадат в голяма степен, не следва, че изразите „ясно доказателство при проучвания с животни“ и „резултати от [проучвания]“, от една страна, и термините „силно подозрение“ и „[сериозно предположение]“, от друга страна, са израз на различни стандарти на доказване. Освен това в посочените там случаи на класифициране в категория 2 или 3 Комисията е оправомощена да основе своите заключения върху „друга съответна информация“ и/или „подходяща [информация]“, което подчертава широкото право на преценка, с което тя разполага в рамките на проверката на научни доказателства. На последно място, жалбоподателите не могат да поставят под въпрос окончателната преценка на Съда относно основателността на анализа на резултатите от изпитванията и на другите доказателства в основата на класифицирането на nПБ сред токсичните за репродукцията вещества от категория 2.

145    Колкото до третата част, следва да се констатира, че несъмнено Съдът не се е произнесъл изрично по спазването от Комисията на критерия за „нормално [боравене] или употреба“ по смисъла на точка 1.1 от приложение VI към Директива 67/548. В това отношение обаче трябва да се констатира, че първият жалбоподател, Enviro Tech (Europe), е изтъкнал този довод пред Съда и последният го е взел предвид (Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, точки 31 и 34). Впрочем, дори Съдът да не се е позовал изрично на критерия за нормално боравене или употреба при преценката на запалимостта и токсичността на nПБ, това не променя факта, че както подчертават самите жалбоподатели в съдебното заседание, този критерий е израз на общ принцип, предопределящ различните критерии за преценка, уреждащи запалимостта и токсичността на веществата (вж. точки 2.2.5 и 4.2.3 от приложение VI към Директива 67/548), така че Съдът непременно го е взел предвид имплицитно. Така в точка 69 от Решението, отнасяща се до токсичността на nПБ за репродукцията, и с оглед на предвиденото в точки 4.2.3.1 и 4.2.3.3 от приложение VI към Директива 67/548 Съдът приема, че въпросните проучвания стигат до извода, че „токсичните последици не се проявяват единствено при приемане на високи дози“.

146    Следователно Съдът е отхвърлил по същество и третата част от настоящото правно основание, свързана с критерия „нормално бораване или употреба“.

147    Що се отнася по-специално до запалимостта на nПБ, следва впрочем да се уточни, че доводите на жалбоподателите засягат преди всичко нормалното боравене и нормалната употреба на техния продукт „EnSolv“, който като такъв не е предмет на оспореното класифициране, за разлика от неговата основна съставка, nПБ. За сметка на това жалбоподателите не отчитат широката гама на възможна употреба на nПБ в други продукти (вж. точка 107 по-горе), условията за нормално боравене или употреба при всяка от които могат определено да се различават от тези на продукта „EnSolv“ или на други продукти на базата на nПБ за обезмасляване с пара. Впрочем при тези обстоятелства жалбоподателите не са успели да поставят под съмнение основателността на съдържащата се в точки 56 и 58 от Решението на Съда констатация, че предвид температурните ставки, предвидени от стандарта ISO 1523, е достатъчно Комисията да докаже наличието на температура на възпламеняване, по-ниска от 21 °C.

148    На последно място, доколкото жалбоподателите изтъкват, че Съдът не е имал на разположение всички факти и научни доказателства, с които понастоящем разполага Общият съд и които обосновават изводи, различни от тези, до които са стигнали Комисията и Съдът, достатъчно е да се констатира, че жалбоподателите са могли да се позоват на тях и да ги представят в рамките на производството пред Съда. Тъй като обаче жалбоподателите, както самите те признават в съдебното заседание, явно са пропуснали да действат по този начин, те не могат повече да поставят под въпрос основателността на посочените в решението на Съда изводи.

149    Предвид всички изложени съображения първото правно основание трябва да се отхвърли изцяло като правно неоснователно.

 По второто правно основание, изведено от нарушение на оправданите правни очаквания за правилното прилагане на съответните критерии за класифициране, предвидени в Директива 67/548

150    Според жалбоподателите оспореното класифициране засяга техните оправдани правни очаквания за грижливо и безпристрастно разглеждане от страна на Комисията, с цел правилното класифициране на nПБ, на представените от тях релевантни научни данни. Комисията иска настоящото правно основание да се отхвърли като явно неоснователно.

151    Макар в Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, Съдът да не се е произнесъл изрично по подобно правно основание, това не променя факта, че посоченото правно основание представлява преформулиране на първото правно основание, с което жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала явни грешки в преценката при прилагането на предвидените в Директива 67/548 критерии за класифициране и че е нарушила посочените критерии.

152    Освен това, както се приема в постоянната съдебна практика, правото да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания принадлежи на всеки правен субект, по отношение на когото дадена институция е породила основателни надежди с конкретни уверения, които му е предоставила, доколкото те не противоречат на приложимата правна уредба. Ако обаче предпазливият и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка на Съюза, от естество да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на този принцип, когато тази мярка бъде приета (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Plantanol, C‑201/08, Сборник, стр. I‑8343, точки 46 и 53 и цитираната съдебна практика, както и Решение на Съда от 17 септември 2009 г. по дело Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, C‑519/07 P, Сборник, стр. I‑8495, точка 84).

153    В настоящия случай трябва да се констатира, че нито едно от условията, които могат да доведат до прилагането на принципа на защита на оправданите правни очаквания, не е изпълнено. От една страна, при липса на конкретни уверения от страна на Комисията или на друг оправомощен за това орган жалбоподателите не могат да се позоват на оправдано очакване, че nПБ няма да бъде класифициран, както е предвидено от оспореното класифициране или по друг начин. От друга страна, не се спори, че законовите критерии за извършване на такова класифициране са толкова ясни и точни, че тяхното прилагане към настоящия случай е било предвидимо за жалбоподателите, поради което те се включват в процедурата за приемането на оспореното класифициране, за да повлияят върху резултата от нея. По същия начин жалбоподателите не могат да изтъкват оправдани правни очаквания относно избора от страна на компетентния орган на методите за тестване, съответстващи на тези нормативноустановени критерии (вж. точка 6 по-горе), нито, на по-силно основание, относно научния резултат, до който този орган може да стигне, прилагайки подобен тест.

154    Поради това настоящото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

 По третото и седмото правно основание, изведени от нарушение на член 95, параграф 3 ЕО и на принципа на „добра администрация“

155    В подкрепа на третото и седмото правно основание жалбоподателите се основават главно на доводите, изтъкнати в рамките на първото и второто правно основание. Според жалбоподателите, като пропуска да разгледа много релевантни научни данни, представени от тях, Комисията нарушава, от една страна, член 95, параграф 3 ЕО, и от друга страна, принципа на „добра администрация“, по силата на който тя по-специално трябва да зачита правото на защита на операторите и да преценява всеки конкретен случай поотделно, безпристрастно и надлежно. Комисията иска настоящите правни основания да се отхвърлят като явно неоснователни.

156    Доколкото жалбоподателите се позовават в настоящия случай на нарушение на някои закрилящи ги процесуални гаранции, следва да се припомни, че процедурата за адаптиране на Директива 67/548 към техническия прогрес не предвижда такива гаранции в полза на засегнатите икономически оператори (вж. съдебната практика, посочена в точка 106 по-горе). Поради това оплакванията на жалбоподателите, упрекващи Комисията в нарушение на процесуалните гаранции и дори правото на защита, не могат да бъдат приети.

157    Доколкото жалбоподателите изтъкват, че Комисията не е спазила своето задължение за дължима грижа или изискванията на член 95 ЕО, достатъчно е да се констатира, че от точки 62—65 от Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, е видно, че Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателите, що се отнася до твърдяното нарушение от Комисията на нейното задължение за полагане на дължимата грижа. Във всеки случай жалбоподателите не са успели да докажат, че Комисията е пропуснала надлежно да вземе предвид данните и документите, които те са представили в досъдебното производство, и дори че такова вземане предвид е могло да има отражение върху резултата от процедурата, довела до приемането на оспореното класифициране (вж. съображенията, съдържащи се в точки 139—154 по-горе относно първото и второто правно основание). По-нататък, с оглед на съображенията, формулирани от Съда в Решение по дело Enviro Tech (Europe), точка 72 по-горе, посочени в точка 141 по-горе, жалбоподателите не могат основателно да изтъкват, че в това отношение Комисията е нарушила явно и сериозно пределите на широката си свобода на преценка при приемането на обжалваната директива (вж. точка 59 по-горе).

158    На последно място, доколкото жалбоподателите упрекват Комисията, че не е отложила приемането на оспореното класифициране, въпреки че е била информирана за наличието на текущи проучвания за преразглеждане на токсичността на nПБ за репродукцията, този неясен довод не може да обоснове нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа или на член 95, параграф 3 ЕО, тъй като все още несигурните резултати от тези проучвания още не са били на разположение по време на преценката на свойствата на nПБ и тъй като Комисията е разполагала, в съответствие със съображенията на Съда, посочени в точка 141 по-горе, с достатъчно научни доказателства, за да пристъпи, на този етап, към приемането на оспореното класифициране.

159    Поради това настоящите правни основания трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни, без да е необходимо произнасяне по въпроса дали член 95 ЕО е приложим към конкретния случай.

 По петото правно основание, изведено от некомпетентност и от нарушение на някои общи принципи на правото на Съюза

160    В подкрепа на първата част от настоящото правно основание жалбоподателите повтарят главно доводите, посочени в рамките на първото и второто правно основание, като от тях по същество стигат до извода, че „изменяйки“ обхвата на установените с Директива 67/548 правила, Комисията надвишава правомощията, които са ѝ предоставени от посочената директива. В рамките на втората част те припомнят по същество своите доводи, изтъкнати в подкрепа на второто правно основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. В рамките на третата част жалбоподателите поддържат, че оспореното класифициране утвърждава препоръка на работната група CMR, която не изпълнява „условията за независимост, изрядност, прозрачност, безпристрастност и почтеност, необходими за едно правилно научно становище“, върху което трябва да бъдат основани решенията на Съюза. Комисията иска настоящото правно основание да се отхвърли като явно неоснователно.

161    Трябва да се констатира, че доводите на жалбоподателите в подкрепа на първата част, изведена от некомпетентост, представляват само нюансиран вариант на доводите, изтъкнати в рамките на първото правно основание. Тъй като в това отношение Съдът приема, че Комисията не е надвишила явно пределите на своето право на преценка и че е спазила релевантните критерии за класифициране на nПБ, тази институция не може да бъде считана за некомпетентна да приеме оспореното класифициране. Следователно тази част не може да бъде приета.

162    Що се отнася до втората част, достатъчно е да се препрати към съображенията в точки 151—154 по-горе, за да бъде тя отхвърлена като неоснователна.

163    Колкото до третата част, изведена от нарушение на принципа за независимост и изрядност на научните становища, следва да се констатира, че тази част съвпада до голяма степен с първото правно основание, както и с правното основание, изведено от нарушението на принципа на „добра администрация“ (вж. точка 157 по-горе). Следва да се уточни в това отношение, че както потвърждава Съдът, жалбоподателите не могат основателно да изтъкват, че Комисията е пропуснала да вземе предвид представената информация и доказателства и дори че е нарушила явно и сериозно пределите на широката си свобода на преценка (вж. посочената в точка 125 по-горе съдебна практика), основавайки се, в рамките на изискваните сложни технически и научни оценки, на неубедителни доказателства.

164    Следователно настоящото правно основание трябва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

165    Тъй като жалбоподателите не са установили наличието на незаконосъобразност, от естество да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, искането за обезщетение следва да се отхвърли.

166    При тези условия жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

 По съдебните разноски

167    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

168    Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство, в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Enviro Tech Europe Ltd и Enviro Tech International, Inc. да заплатят съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство.

Azizi

Frimodt Nielsen

Gratsias

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 декември 2011 година.

Подписи

Съдържание

Правна уредба

Разпоредби от Договора

Класификация като опасно вещество

Процедура за адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548

Частична отмяна, изменение и замяна на Директива 67/548 с Регламент (ЕО) № 1272/2008

Обстоятелства в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По искането за отмяна

По искането за прекратяване поради липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество

По молбата за допълване на исканията и правните основания за отмяна

По допустимостта на искането за отмяна с оглед на член 230, четвърта алинея ЕО

По искането за обезщетение

Предварителна бележка

По условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза

По правните основания за незаконосъобразност

Относно последиците от Решение по дело Enviro Tech (Europe)

По първото правно основание, изведено от явни грешки в преценката и от неспазване на релевантните разпоредби на Директива 67/548

По второто правно основание, изведено от нарушение на оправданите правни очаквания за правилното прилагане на съответните критерии за класифициране, предвидени в Директива 67/548

По третото и седмото правно основание, изведени от нарушение на член 95, параграф 3 ЕО и на принципа на „добра администрация“

По петото правно основание, изведено от некомпетентност и от нарушение на някои общи принципи на правото на Съюза

По съдебните разноски

---

* Език на производството: английски.