СТАНОВИЩЕ 1/94 НА СЪДА

от 15 ноември 1994 година

„Компетентност на Общността да сключва международни споразумения в областта на търговията с услуги и закрилата на интелектуалната собственост — Производство по член 228, параграф 6 от Договора за ЕО“

С молба на основание член 228, параграф 6 от Договора за ЕО Комисията е поискала становището на Съда относно компетентността на Европейската общност да сключи Споразумението за създаване на Световната търговска организация, и по-специално Общото споразумение по търговията с услуги (GATS) и Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, включително търговията с фалшифицирани стоки (TRIPs).

Съдържание

Изложение на искането за становище

I –  Споразумения, резултат от преговорите от Уругвайския кръг

II –  Статут на Европейските общности в СТО

III –  Преговори и подписване на Споразумението за СТО

IV –  Въпроси, поставени от Комисията, и процедура

A –  Въпроси, поставени от Комисията

Б – Процедура

V –  По допустимостта на искането

VI –  По формулирането на въпросите

VII –  Същност на спора

VIII –  Въпроси, по които страните не спорят

IX –  Многостранните споразумения за търговията със стоки

X –  Анализ на споразуменията GATS и TRIPs

A –  GATS

1.  Причини за съществуването на GATS

2.  Същност на GATS

3.  Определяне на услугите и начини за предоставянето им

4.  Двойната „универсалност“ на GATS

5.  Същност на поетите задължения

a)  Общи задължения

б) Специални задължения

6.  Динамична същност на споразумението

Б – TRIPs

1. Цели и основание за съществуването

2. Приложно поле на Споразумението TRIPs и методи, възприети за постигане на неговите цели

3. Специални материални разпоредби

a)  Авторско право и свързаните с него права

б) Индустриална собственост

i)  Търговски марки

ii)  Географски означения

iii)  Промишлен дизайн

iv)  Патенти

v)  Дизайн на разположението (топографията) на интегрални схеми

vi)  Закрила на неразгласена техническа информация

vii)  Контрол на антиконкурентна дейност при договорни лицензии

4. Специални процесуални разпоредби (способи за защита/прилагане на правата върху интелектуалната собственост)

а) Санкции

б) Процесуални гаранции

XI –  Обща търговска политика GATS и TRIPs: становища на страните в производството

A –  GATS

Б – TRIPs

XII –  GATS, TRIPs и правомощията по презумпция

A –  Общи съображения относно пълномощията по презумпция

Б – GATS

1.  Позиция на Европейската комисия

a)  Наличие на вътрешни правомощия

i)  Правомощия, произтичащи от специални разпоредби от Договора за ЕО

ii)  По правомощията, изведени от общи разпоредби (членове 100А и 235 от Договора за ЕО)

б) По необходимостта от външни действия на Общността

2.  Позиции на страните, представили становища

i)  Компетентността, изведена от специални разпоредби на Договора за ЕО

ii)  По компетентността, която може да се изведе от разпоредбите на Договора, които имат общ характер (членове 100А и 235 от Договора за ЕО)

B –  TRIPs

1.  Позиция на Европейската комисия

a)  По съществуването на вътрешна компетентност

i)  По компетентността, изведена от вторичното право

ii)  По правомощията по презумпция, които би могло да се изведат от разпоредбите с общ характер от Договора (членове 100А и 235 от Договора за ЕО)

б) По необходимостта от външни действия на Общността

2.  Позиции на страните, представили становища

XIII –  Проблеми във връзка с представителството на някои зависими от държави членки територии, които обаче не са част от Общността

XIV –  Влияние на въпроса за компетентността върху начина на излагане на становищата в рамките на СТО

XV –  Бюджетни и финансови въпроси

XVI –  Отговори, предложени от Комисията, Съвета и държавите членки, представили становища

XVII –  Въпроси, поставени от Съда на Комисията, Съвета и на държавите членки, и отговори, дадени на тези въпроси

A –  Първи въпрос

Б– Втори въпрос

B –  Трети въпрос

Г– Четвърти въпрос

Д– Пети въпрос

E– Шести въпрос

Ж– Седми въпрос

З– Осми въпрос

И– Девети въпрос

Й– Десети въпрос

К– Единадесети въпрос

СТАНОВИЩЕ НА СЪДА

I– Въведение

ІІ– По допустимостта на искането

ІІІ– По начина на формулиране на въпросите на Комисията

ІV– По представителството на някои зависими от държавите членки територии

V– По бюджетните и финансовите въпроси

VІ– По многостранните споразумения за търговия със стоки

VІІ– По член 113 от Договора за ЕО, GATS и TRIPs

А– GATS

Б – TRIPs

VІІІ– По външните правомощия по презумпция на Общността, GATS и TRIPs

А– GATS

Б– TRIPs

ІХ– По задължението за сътрудничество между държавите членки и институциите на Общността

 Изложение на искането за становище

I –  Споразумения, резултат от преговорите от Уругвайския кръг

„Най-сложните икономически преговори в световната история“ (по думите на Съвета) приключиха с подписването в Маракеш на 15 април 1994 г. на Заключителния акт, който отразява резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори. Тези преговори продължават седем години, началото е поставено с Декларацията на министрите от Punta del Este от 20 септември 1986 г. Представителите на правителствата и на Европейските общности, които подготвиха Заключителния акт, постигнаха съгласие, че е желателното той да влезе в сила на 1 януари 1995 г. или възможно най скоро след тази дата.

Заключителният акт съдържа споразумение за създаване на Световната търговска организация (по-долу наричано „Споразумението за СТО“). По този начин трябва да бъде създадена обща институционална рамка за осъществяване на търговските взаимоотношения между страните членки. Това споразумение не включва материалноправни разпоредби. Те се намират в приложенията, които съдържат различни „многостранни търговски споразумения“, представляващи неразделна част от Споразумението за СТО.

Могат да се посочат:

–        Многостранни споразумения за търговията със стоки, включително GATT 1994 (приложение 1А),

–        Общо споразумение по търговията с услуги (GATS, приложение 1Б)(1),

–        Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPs, приложение 1 В)(2),

–        Договореност относно правилата и процедурите за уреждане на спорове (приложение 2),

–        Механизъм за преглед на търговската политика (приложение 3).

Споразумението за СТО и приложенията към него представляват единен „пакет“. Държава, която желае да стане член на СТО, трябва да приеме всички многостранни споразумения, договорени по време на Уругвайския кръг. Процедурата за уреждане на спорове се прилага по отношение на всички тези многостранни споразумения. Тази процедура позволява като последна възможност да се използва т.нар. „насрещна санкция“. При нарушаване само на един елемент от споразуменията, разгледани като единно цяло (било в сектора на стоките, на услугите или на защитата на интелектуалната собственост), може да бъде наложена санкция в друг сектор (член 22, параграф 3, буква б) от Договореността за уреждане на спорове) или по друго споразумение (член 22, параграф 3), буква в) от Договореността). Освен това, както отбелязва Комисията, „по същия начин може да бъде предложена компенсация в друг сектор или по друго споразумение, различно от споразумението, което е било нарушено“.

Тази система на единния „пакет“ слага край на това, което е наричано „GATТ по желание“. Отделните споразумения, постигнати в резултат на Токийския кръг, включват променливи нива на участие. Освен това по всяко споразумение има отделна процедура за уреждане на спорове.

Като приложения към Споразумението за СТО има също и четири многостранни споразумения (отнасящи се съответно до държавните поръчки, до търговията с въздухоплавателни средства за гражданската авиация, до млекопреработвателния сектор и до говеждото месо). В тези области се допуска изключение от принципа за единния „пакет“ — споразуменията са обвързващи само за членовете на СТО, които ги приемат. Процедурата за уреждане на спорове обаче следва да се прилага в отношенията между страните, които ги приемат.

II –  Статут на Европейските общности в СТО

В две разпоредби от Споразумението за СТО се споменават изрично Европейските общности.

Член ІХ, който се отнася до вземането на решения предвижда, че когато решенията се вземат чрез гласуване, „на заседанията на Министерската конференция и на Общия съвет всяка страна — членка на СТО, трябва да има един глас“ и че „когато Европейските общности упражняват своето право да гласуват, те трябва да имат толкова гласове, колкото са на брой държавите, членуващи в тях и които членуват в СТО“.

Освен това, член ХІ, параграф 1, който се отнася до първоначалните страни — членки на СТО, предвижда:

„Първоначални страни — членки на СТО, са договарящите се страни по ГАТТ (1947) към датата на влизане в сила на това споразумение и Европейските общности, които приемат това споразумение и многостранните търговски споразумения, чиито списъци с отстъпки и задължения са приложени към ГАТТ (1994), а списъците им със специфични задължения са приложени към ГАТС“.

III –  Преговори и подписване на Споразумението за СТО

Декларацията от Punta del Este, която поставя начало на преговорите, е одобрена от Съвета и от представителите на правителствата на държавите членки, „доколкото се отнася до тях“. Преговорите от името на Общността и от името на държавите членки са водени единствено от Комисията. Съветът посочва, че „за да се осигури максимална съгласуваност при провеждане на преговорите, е решено Комисията да бъде единствен преговарящ от името на Общността и на държавите членки“. В протокола от заседанието, по време на което Съветът одобрява декларацията от Punta del Este, обаче се отбелязва, че „настоящото решение (с което е дадено разрешение за започване на предвидените в декларацията преговори от Комисията) не предрешава въпроса за компетентността на Общността и на нейните държави членки по някои конкретни въпроси“.

Споразумението за СТО е подписано, от една страна, от председателя на Съвета и от сър Leon Brittan, член на Комисията, от името на Съвета на Европейския съюз, и от друга страна, от представителите на държавите от името на техните съответни правителства. Тази процедура е приложена в изпълнение на решение на Съвета и на представителите на държавите членки, прието на проведената на 7 и 8 март 1994 г. среща. От становището на Съвета се установява, че от своя страна Комисията е поискала в протокола от това заседание да се отбележи, че „Заключителният акт […] и приложените към него споразумения са от изключителната компетентност на Европейската общност“.

IV –  Въпроси, поставени от Комисията, и процедура

A –  Въпроси, поставени от Комисията

На 6 април 1994 г., т.е. няколко дни преди датата, определена за подписване на Споразумението за СТО в Маракеш, но няколко седмици след одобрението на Заключителния акт от Комитета за търговски преговори (създаден от конференцията в Punta del Este орган за успешното приключване на преговорите от Уругвайския кръг), в Съда постъпва искане от Комисията за становище по член 228, параграф 6 от Договора за ЕО.

Въпросите са следните:

„С оглед на отразените в Заключителния акт от 15 декември 1993 г. резултати от търговските преговори от Уругвайския кръг на GATТ:

1)      Компетентна ли е Европейската общност да сключи всички части от Споразумението за създаване на СТО, които се отнасят до търговията с услуги (GATS) и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, включително с търговията с фалшифицирани стоки (TRIPs) на основата на Договора за ЕО, по-специално на основата само на член 113 от него или на основата на член 113 във връзка с членове 100А и/или 235 от същия договор?

2)      Компетентна ли е Европейската общност да сключи сама частите от Споразумението за СТО, които се отнасят до стоките и/или услугите, попадащи изключително в приложното поле на Договорите за ЕОВС и Евратом?

3)      В случай че отговорът на горните два въпроса е утвърдителен, отразява ли се това на способността на държавите членки да сключат Споразумението за СТО, след като вече е договорено, че те ще бъдат първоначални страни — членки на СТО?“.

 Б – Процедура

В съответствие с член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда искането за становище е връчено на Съвета на Европейския съюз (по-нататък наричан „Съветът“) и на държавите членки. Писмени становища са представили Съветът, както и датското, германското, гръцкото, испанското, френското, нидерландското и португалското правителство и правителството на Обединеното кралство. По искане на Европейския парламент му е дадена възможност да представи становище.

V –  По допустимостта на искането

Без да прави формално възражение за недопустимост на искането, Съветът припомня, че във всички предишни случаи, в които е била използвана процедурата по член 228, параграф 6, „искането е правено преди подписване на споразумението“. Според него „има сериозни основания да се постави въпросът дали все още е възможно да се образува производството за предварително становище (във връзка с „предвиждано“ споразумение) […] след като са били поети задължения на международно равнище“. Нидерландското правителство споделя тези съмнения.

Испанското правителство прави формално възражение за недопустимост на искането. Производство за становище могло да бъде образувано само преди Общността да е поела международни задължения. Испанското правителство подчертава, че целта на подписването е да бъде придаден официален характер на текстовете, които са резултат от преговорите, и включва задължението те да бъдат представени за одобрение от съответните органи.

Френското правителство отправя по-политическа критика към Комисията. Без да повдига въпроса за недопустимостта, то обяснява, че като изчаква последния момент, т.е. когато Споразумението за СТО трябва да бъде подписано и сключено, при положение че несъгласието относно националната компетентност възниква още през 1992 г., Комисията не действа в дух на сътрудничество и възприема поведение, несъвместимо със съгласуваността на действията на Общността и държавите членки. Държавите членки изобщо не могат да представят Споразумението за СТО за одобрение от техните парламенти, след като въпросът за компетентността все още не е решен. Колкото до Съвета, той също така изобщо не може да сезира Европейския парламент с предложение за решение за сключване на Споразумението, при положение че правната основа на такова решение и въпросът за компетентността остават неизяснени.

VI –  По формулирането на въпросите

Съветът критикува начина, по който Комисията е формулирала въпросите си.

Според Съвета, тъй като производството се отнася до споразумение, което е било подписано от Общността и нейните държави членки по силата на техните съответни правомощия, въпросът е не дали Общността може да сключи сама това споразумение (хипотеза, която според него е само теоретична), а именно дали „съвместното сключване от Общността и от държавите членки на споразуменията, постигнати в резултат на Уругвайския кръг на преговорите, е съвместимо с разпределянето на компетентността, установено с Договорите за създаване на Европейските общности“.

Според португалското правителство формулираните от Комисията въпроси съответстват на отминал вече стадий от процеса на сключване на Споразумението. Важно е всъщност да се реши дали формата на смесено споразумение е съвместима с принципите и разпоредбите на Договорите за ЕО и за ЕОВС относно разпределянето на компетентността между Общността и държавите членки.

Правителството на Обединеното кралство разглежда въпросите в ред, различен от възприетия от Комисията. На първо място, то обяснява компетентността на Общността въз основа на теорията за правомощията по презумпция, като същевременно подчертава успоредната компетентност на държавите членки, и второ, посочва защо член 113 не може да бъде основа за сключването на споразуменията.

VII –  Същност на спора

Въпросите, които следва да бъдат разрешени, не се отнасят до всички многостранни споразумения — приложения към Споразумението за СТО, нито дори до Споразумението за създаване на СТО.

Както подчертава Съветът, предмет на спора са първо материалните разпоредби. Институционалните разпоредби не поставят никакви конкретни проблеми от гледна точка на компетентността: компетентността за участие в институционални споразумения по необходимост следва от компетентността относно материалните разпоредби; целта на институционалните споразумения е да се осигури „управлението“ на материалните разпоредби. Поради това тук не e необходимо да се описват тези институционални споразумения.

Съветът сочи, че материалните разпоредби, които следва да бъдат разгледани, са трите основни споразумения — за стоките (GATT 1994), за услугите (GATS) и за интелектуалната собственост (TRIPs).

По отношение на търговията със стоки (която е предмет на GATT 1994 и на редица договорености за тълкуването), няма спор между Съвета, представилите становища правителства и Европейския парламент, че следва да се приеме, че Общността е компетентна. Единствените резерви са свързани с продуктите по ЕОВС (резерва, изразена от Съвета и от всички представили становища правителства), със Споразумението за техническите пречки пред търговията (резерва, изразена единствено от нидерландското правителство) и с необходимостта член 43 от Договора за ЕО да се използва като допълнителна правна основа във връзка със селското стопанство (но тази последва резерва, изразена от Съвета, от Обединеното кралство и от Европейския парламент, не поставя под въпрос изключителната компетентност на Общността).

Услугите и интелектуалната собственост са в центъра на спора. По този въпрос Комисията, от една страна, и осем държави (всички, с изключение на Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург, Ирландия и Италианската република) и Европейският парламент, от друга, са на различни становища. Различията са изложени накратко по-долу.

Комисията счита, че Общността има изключителна компетентност (на основата на общата търговска политика или, при условията на евентуалност, на основата на правомощията по презумпция, или по-точно на наличието на успоредна вътрешна и външна компетентност). Според държавите членки, които са представили становища, компетентността е споделена между държавите и Общността. Във всички случаи тези държави членки и Парламентът изключват наличието на компетентност на основата на общата търговска политика. Парламентът не е изразил формално становище по отношение на обосноваността на становището на Комисията, изложено при условията на евентуалност.

VIII –  Въпроси, по които страните не спорят

Преди да бъдат изложени въпросите, по които има различни становища, и доводите, приведени в подкрепа на застъпваните от различните страни становища, следва да бъдат посочени въпросите, по които вижданията изглежда съвпадат.

–        Фактът, че Съветът и всички държави членки са подписали Споразумението за СТО и приложенията към него, е израз на съгласието им, че сключването на това споразумение е навременно, дори необходимо.

–        Няма спор по въпроса, че за сключването на Споразумението за СТО, в съответствие с член 228, параграф 3, втора алинея от Договора за ЕО, е необходимо одобрението на Европейския парламент, тъй като споразумението предвижда създаване на специфична институционална рамка.

–        Комисията подчертава, че „по политически, ако не по правни съображения, […] ще бъде необходимо единодушие за сключването на всички споразумения от Уругвайския кръг“. Нито Съветът, нито държавите членки, които са представили становища, са оспорили това твърдение.

IX –  Многостранните споразумения за търговията със стоки

Многостранните споразумения за търговията със стоки по принцип обхващат GATT 1994, чието тълкуване се уточнява в редица меморандуми за разбирателство, споразумения за някои продукти (селско стопанство и текстил и облекло) и споразумения за използването на ограничителни правни разпоредби като техническите пречки пред търговията, прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки и TRIMs („Свързаните с търговията инвестиционни мерки“).

Комисията смята, че всички тези споразумения „се отнасят до търговия със стоки и всички те целят разширяването на международната търговия чрез премахване на пречките и нарушенията в търговията“ и попадат в приложното поле на член 113 от Договора за ЕО.

Съветът приема, че „почти всички разпоредби от GATT и приложенията към него са от изключителната компетентност на Общността“ и че тази компетентност „произтича главно от член 113“. Независимо от това той отбелязва, че във връзка със споразуменията за селското стопанство и санитарните и фитосанитарните мерки е необходимо да се използва член 43, тъй като те „се отнасят не само до търговските мерки, приложими по отношение на международната търговия със селскостопански продукти, но […] преди всичко до вътрешната система за организация на селскостопанските пазари“.

Във връзка със селското стопанство правителството на Обединеното кралство се присъединява към становището на Съвета, като го подкрепя с основани на конкретни примери доводи.

То дава „два примера за последиците на споразуменията, съдържащи се в приложение 1А към Споразумението за създаване на Световната търговска организация за вътрешния режим на селскостопанските продукти в Общността. Първо, разпоредбите от Споразумението за селското стопанство, ограничаващи „вътрешната подкрепа“, ще имат непосредствено отражение върху размера на помощта, която производителите и преработвателите на селскостопански продукти ще получават от общите организации на селскостопански пазари, всички създадени на основата на член 43 от Договора за ЕО и следователно преки последици за функционирането на тези организации. Второ, разпоредбите от Споразумението за селското стопанство относно задълженията за намаляване на субсидиите за износа ще засегнат системата на Общността за възстановяванията при износ за селскостопанските продукти на Общността, създадена и управлявана в съответствие с член 43. На практика всички общи организации на пазара съдържат разпоредби за възстановявания при износ и системата се управлява съгласно регламенти за изпълнение на Съвета и на Комисията, приети в съответствие с разпоредбите за общите организации“.

Правителството на Обединеното кралство подчертава, че тези мерки се отнасят до селскостопански продукти с произход от Общността, докато обичайните инструменти на търговска политика (количествени и тарифни ограничения) се отнасят до вносни, а не до местни продукти. Въз основа на това то стига до извода, че тези мерки попадат в приложното поле на член 43.

Тези забележки относно селското стопанство не поставят под въпрос изключителната компетентност на Общността.

Европейският парламент също счита, че се налага да се използва член 43 от Договора, като се има предвид голямото значение на Споразумението за селското стопанство. Той отбелязва, че системата за общи преференции се основава едновременно на член 113 и на член 43 от Договора (Регламент (ЕИО) № 3917/92 на Съвета от 21 декември 1992 г. (ОВ L 396, стр. 1) и Регламент (ЕО) № 3668/93 на Съвета от 20 декември 1993 г. (ОВ L 338, стр. 22).

Нидерландското правителство се съсредоточава по-специално върху Споразумението за техническите пречки пред търговията. За разлика от Комисията, която твърди, че Общността има изключителна компетентност по отношение на това ново споразумение, нидерландското правителство счита, че „Общността до голяма степен е придобила изключителна компетентност в областта на техническите пречки пред търговията“, но „държавите членки са запазили собствена компетентност поради естеството на някои директиви, но също и поради това че пълна хармонизация в тази област не е осъществена и не се предвижда“.

В областта на търговията със стоки продуктите по ЕОВС са истинската ябълка на раздора между Комисията, от една страна, и Съвета и правителствата, които са представили становища, от друга.

Според Комисията Многостранните споразумения за търговията със стоки не изискват никаква друга правна основа освен член 113, дори когато се отнасят до продукти по ЕОВС или продукти по Евратом.

Комисията се стреми да омаловажи значението, което другите страни придават на член 71 от Договора за ЕОВС. Тази клауза в член 71, по силата на която правомощията на държавите членки не се засягат, не запазвала никакви права за държавите членки по смисъла на член 232, параграф 1 от Договора за ЕО.

Комисията се позовава на Становище от 11 ноември 1975 г по дело 1/75 (Recueil, стр. 1364, по-специално стр. 1365), според което:

„е изключено [член 71 от Договора за ЕОВС] да бъде пречка за прилагането на членове 113 и 114 от Договора за ЕИО и да се отрази на възложените на Общността правомощия за водене на преговори и сключване на международни споразумения в областта на общата търговска политика“.

Накрая Комисията приема, че друг законен начин за сключване на търговски споразумения съгласно Договора за ЕОВС е като основа да се използва член 95.

Обратно, Съветът смята, че „сключването на GATT и на приложенията към него от държавите членки очевидно е съвместимо с Договора, тъй като съдържащите се в тях разпоредби са в обхвата на правомощията по въпросите на търговската политика, които член 71 от Договора за ЕОВС оставя на държавите членки“.

Испанското правителство набляга на изключителната компетентност на държавите членки по отношение на продуктите по ЕОВС. Република Гърция и португалското правителство споделят това становище.

Правителството на Обединеното кралство също се позовава на член 71 от Договора за ЕОВС в подкрепа на становището си, че държавите членки са компетентни, но приема, че както Комисията отбелязва, един също толкова законосъобразен начин за сключване на споразумението би бил да се използва член 95 от Договора за ЕОВС.

Колкото до Френското правителство, то смята, че „сключването от ЕОВС, на основата на член 95 от този договор, на споразумения относно търговския режим на продуктите по ЕОВС не е довело до прехвърлянето на ЕОВС на признатите на държавите членки по силата на член 71 от този договор правомощия“ и „следователно държавите членки могат сами да решат да сключат GATT и приложенията към него, що се отнася до разпоредбите относно търговията с продукти по ЕОВС, която е от компетентността, оставена им от член 71 от Договора за ЕОВС“.

X –  Анализ на споразуменията GATS и TRIPs

A –  GATS

1.     Причини за съществуването на GATS

Защо е необходимо общо споразумение за търговията с услуги? В някои развити страни секторът на услугите е станал доминиращ сектор на икономиката. Според Комисията за някои икономисти това развитие е „предвестник на основно преструктуриране на световната икономика и на все по-отчетливо прехвърляне на традиционната икономика към икономиките на развиващите се страни, които поради това ще станат основни износители на производствени стоки“. „Развитите икономики ще изнасят главно услуги и стоки с висока добавена стойност (с високотeхнологичен компонент)“. „Експанзията на международната търговия с услуги изостана спрямо ръста на този сектор в националните икономики, поради това че не съществуваха международни правила, предоставящи на операторите необходимата сигурност и предвидимост. В резултат на това възниква идеята за създаване на рамка, която да позволи прехода към либерализация чрез договарянето на нови правила“.

2.     Същност на GATS

GATS представлява опит за въвеждане на принципите на GATT в областта на услугите, където пречките пред търговията не са под формата на мита или квоти за внос, а на правна уредба на достъпа до пазарите и квалификацията на доставчиците на услуги. Не всички правила, които следва да се спазват, са окончателно определени. Както по-общо отбелязва френското правителство във връзка със СТО, GATS представлява рамка за преговори за задълбочаване на вече договорените правила и за сключване на споразумения в нови области.

3.     Определяне на услугите и начини за предоставянето им

Понятието услуги е много широко, тъй като то обхваща „всяка услуга във всеки сектор, освен услугите, предоставяни в процеса на упражняване на държавната власт“. Що се отнася до „услуга, предоставена при упражняване на държавна власт“, това е „всяка услуга, която нито се предоставя на търговска основа, нито в конкуренция с един или повече доставчици на услуги“ (член 1, параграф 3, букви б) и в) от GATS).

Съгласно член 1, параграф 2 от GATS търговията с услуги включва четири вида или начина за предоставяне на услуги:

–        „Сross-border supply“ (или „трансгранични доставки“): предоставяне на услуга от територията на една страна членка на територията на друга страна членка. Съветът дава следния пример за такава доставка: установена в държава А архитектурна фирма доставя проект за електрическа инсталация на установена в държава Б инженерна фирма.

–        „Сonsumption abroad“ (или „потребление в чужбина“): предоставяне на услуга на територията на една страна членка на потребител на услуги от друга страна членка. Пример: услуги, предоставени в държава А на туристи от държава Б.

–        „Сommercial presence“ (или „търговско присъствие“ или „присъствие на юридически лица“): предоставяне на услуга от доставчик на услуги от една страна членка чрез търговско присъствие на територията на друга страна членка. Съгласно член ХХVІІІ, буква г) „търговско присъствие“ означава „всеки вид стопански или професионално уредена единица, включително чрез:

i)      създаване, придобиване или поддържане на юридическо лице, или

ii)      създаване или поддържане на филиал или представителство

на територията на дадена страна членка за целите на предлагането на услуги“.

Поради това, както отбелязва Съветът, става въпрос за установяването и доставката на услуги в държава Б от предприятия или професионалисти от държава А. Банковите услуги са пример за този вид доставка на услуги.

–        „Мovement of persons“ („движение на лица“ или „присъствие на физически лица“). Това е доставка на услуга от доставчик на услуга от една страна членка, благодарение на присъствието на физически лица от тази страна членка на територията на друга страна членка. Според Съвета пример за това е предприятие от държава А, което доставя услуги в държава Б с работници, идващи от държавата А. Напълно естествено този пример се свързва със строителните работи.

4.     Двойната „универсалност“ на GATS

Съветът подчертава, че GATS притежава двойна универсалност. От една страна, то обхваща всички сектори на услугите (вж. по-горе определението за услуги в Х. А. 3): с други думи, то се отнася до транспорта, финансовите услуги и застраховането, далекосъобщенията, информационните технологии и аудиовизуалните услуги, туристическия сектор, хотелиерството и ресторантьорството, строителните работи, свободните професии и дори образованието и здравеопазването и т.н. От друга страна, GATS обхваща всички аспекти на установяването и на дейността на доставчиците на услуги. GATS се прилага по отношение на „мерките на страните членки, които засягат търговията с услуги“, така както е определена в него. Поради това то обхваща:

–        всички условия, свързани с установяването (чрез учредяване или придобиване на дружество или чрез създаване на клон),

–        всички условия, регулиращи упражняването на тези дейности (от нормите за несъстоятелността до данъчните норми или нормите относно персонала).

5.     Същност на поетите задължения

Следва да се прави разграничение между общите и специалните задължения.

a)     Общи задължения

Най-същественото задължение е принципът за режим на третиране като най-облагодетелствана нация (член ІІ, параграф 1). Независимо от това, за период, който не трябва да надвишава десет години (вж. приложението), дадена страна може да остави в сила мярка, която провежда дискриминация между нейните търговски партньори, доколкото тази мярка е включена в списъка на изключенията в приложението и отговаря на посочените в него условия. Наред с това член V предвижда постоянно изключение от принципа за режим на третиране като най-облагодетелствана нация в полза на регионалната интеграция, по същия начин както се предвижда в член ХХІV от GATТ.

Друго общо задължение е това за прозрачност: по-специално всяка страна членка е длъжна да публикува мерките или разпоредбите относно услугите (член ІІІ, параграф 1), като в споразумението това се нарича „общоприложими мерки, които се отнасят до или засягат действието на това споразумение“.

Трябва да се отбележи също задължението за създаване на процедури (съдебни, арбитражни или административни) за обжалване на административните решения, засягащи търговията с услуги (член VІ, параграф 2).

Трябва също да се отбележи задължението за всяка страна членка да не допуска монополист — доставчик на услуги на нейна територия, да действа по начин, несъответстващ на принципа за режима на третиране като най-облагодетелстваната нация или на специфичните ѝ задължения (член VІІІ, параграф 1).

Накрая, има поети задължения за признаване на разрешение, лицензиране или сертифициране на доставчиците на услуги (член VІІ).

 б) Специални задължения

Специалните задължения, съдържащи се в части ІІІ и ІV от Споразумението и приложенията, задължават всяка държава членка да предостави достъп до пазарите на услугите и на доставчиците на услуги от всяка страна членка и да осигури на услугите и на доставчиците на услуги от всяка страна членка, що се отнася до мерките, засягащи предоставянето на услуги, третиране, не по-малко благоприятно от това, което тя предвижда за своите собствени подобни услуги и за своите собствени доставчици на подобни услуги (принцип на националното третиране).

Ограниченията, обхванати от задължението за предоставяне на достъп до пазарите, са уточнени в член ХVІ, параграф 2: по същество те включват задължение за въздържане от налагане на количествени ограничения за дейностите на доставчиците на услуги от други страни членки. Съветът дава следните примери за такива ограничения:

–        максимален брой телевизионни или транспортни предприятия, контролирани от предприятия или граждани на трета страна,

–        максимален брой „чуждестранни“ лекари,

–        максимален процент „чуждестранни“ участия в капитала на телевизионни предприятия, транспортни дружества и т.н.,

–        забрана за упражняване на някои дейности от банки и застрахователни дружества под чужд контрол,

–        въвеждане на „квоти“ в аудиовизуалния сектор за продукциите от трети страни.

Тези задължения, които не са нито безусловни, нито абсолютни, са установени в списъците по страни. Страна членка може да посочи в списъка си, че не дава пълен достъп до пазара си или че поставя условия (например търговско присъствие) или че налага ограничения. Тези условия и ограничения са уточнени в нейния списък. Същото важи и за задължението за режима на национално третиране.

Списъкът за Европейската общност е депозиран от Общността и от държавите членки; независимо от това поетите задължения посочват поименно всяка държава членка и условията и ограниченията не са еднакви за всички държави членки.

Тези конкретни задължения са резултат от многостранни преговори, при които реципрочността не е търсена сектор по сектор, а общо.

6.     Динамична същност на споразумението

Предназначението на GATS е да създаде рамка за преговори и поради това, както отбелязва Съветът, то е динамично споразумение. Съветът обръща внимание на член ХІХ от GATS, който се отнася до задължението за започване на последователни кръгове преговори, насочени към постигане на все по-високо равнище на либерализация. Трябва да се посочи член Х, който предвижда основани на принципа за недопускане на дискриминация многостранни преговори по въпроса за извънредните защитни мерки. Може също да се обърне внимание на член ХІІІ, който, независимо че предвижда неприложимост на принципа за режима на най-облагодетелстваната нация и на специалните задължения за достъп до пазара и за национално третиране по отношение на държавните поръчки в областта на услугите, предвижда по този въпрос да бъдат проведени многостранни преговори в определен срок. Накрая член ХV предвижда започването на преговори с оглед на разработването на необходимите многостранни норми, за да се избегне нарушаващият търговията ефект на субсидиите.

 Б – TRIPs

 1. Цели и основание за съществуването

Както отбелязва френското правителство, основната цел на споразумението TRIPs е да засили и хармонизира на световно равнище защитата на интелектуалната собственост.

Френското правителство отбелязва, че поради провала на положените в друг контекст усилия за постигане на тази цел, и по-специално на извършената между 1980 г. и 1984 г. работа за ревизиране на Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, развитите страни са настояли правата върху интелектуалната собственост да бъдат включени в преговорите от Уругвайския кръг и по този начин да се използва общата динамика на GATT (с неговите възможности за преговори) и неговия механизъм за разрешаване на споровете.

Както отбелязва Комисията, търговията с фалшифицирани стоки в някои трети страни (присвоени търговски марки, имитация на продукти, нарушаване на патентни права върху продукти или процеси, пиратски копия на книги, дискове или видеокасети) причинява значителни вреди на промишлеността на Общността. Смята се, че липсата на ефективна защита на интелектуалната собственост в някои трети страни има същия ефект по отношение на „стоки, които са обект на права върху интелектуалната собственост“, както всяко друго ограничение върху вноса.

Комисията отбелязва, че както Съединените щати, така и Общността са налагали ответни търговски санкции по отношение на държави, които или не осигуряват достатъчна защита на интелектуалната собственост, или дискриминират техни търговски партньори. Тези мерки са допринесли за възприемането от страна на развиващите се страни на идеята за засилена защита на интелектуалната собственост, докато дотогава те са били склонни да възприемат този клон на правото като инструмент за експлоатация от страна на развитите икономики. Комисията отбелязва също, че развиващите се страни все повече осъзнават възможните ползи от засилената защита на интелектуалната собственост от гледна точка на насърчаване на местните иновации.

 2. Приложно поле на Споразумението TRIPs и методи, възприети за постигане на неговите цели

Споразумението TRIPs има много широко приложно поле, тъй като включва едновременно литературната и художествената собственост (авторски права и свързаните с тях права) и индустриалната собственост (търговски марки, указания и наименования за произход, патенти, дизайни и модели, ноу-хау), но без да включва новите видове растения (член 1, параграф 2 от TRIPs).

Част І от Споразумението TRIPs (членове 1—8) съдържа общи разпоредби и основни принципи. Част ІІ (членове 9—40) установява стандарти за достъп, обхват и използване на правата върху интелектуалната собственост. Част ІІІ (членове 41—61) определя правилата за прилагане на правата върху интелектуалната собственост. Част ІV (член 62) обхваща процедурите за придобиване и запазване на правата върху интелектуалната собственост. Част V (членове 63 и 64) се отнася до уреждането на спорове. В част VІ (членове 65—67) се съдържат преходните разпоредби, а в част VІІ (членове 68—73) — институционни и заключителни разпоредби.

Споразумението TRIPs цели да установи минимално равнище на закрила на интелектуалната собственост. Според Споразумението TRIPs страните членки са свободни както да въведат по-широкообхватни защитни мерки, така и да изберат най-подходящия метод за прилагане на неговите разпоредби (член 1, параграф 1 от Споразумението TRIPs).

Приложимостта на споразумението се определя чрез персонален критерий (право, приложимо по отношение на някои физически или юридически лица с национална принадлежност към трети страни; член 1, параграф 3 от Споразумението TRIPs).

Споразумението TRIPs установява принципа на национално третиране (член 3) и на третиране като „най-облагодетелствана нация“ (член 4). Съществуват някои изключения от тези два принципа. Принципът на национално третиране се прилага, като се спазват изключенията, предвидени още в Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, в Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения, в Римската конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации и във Вашингтонския договор за интелектуалната собственост върху интегралните схеми. Освен това задължението за предоставяне на национално третиране е ограничено, по отношение на изпълнителите, продуцентите на звукозаписи и радиопредавателните организации, до правата, посочени в самото Споразумение TRIPs (член 3, параграф 1 от Споразумението TRIPs).

Както отбелязва Съветът, за постигане на целите на Споразумението TRIPs се използват два различни начина: първо, чрез препращане към международните конвенции, които по думите на Комисията „се радват на сравнително широк прием“, а именно Парижката конвенция за индустриалната собственост и Бернската конвенция за литературните и художествените произведения — конвенции, които също целят да постигнат хармонизация на правата и национално третиране в нехармонизирани области, и второ, чрез конкретни материални разпоредби („допълнителни елементи“) „в области на интелектуална собственост, в които“, както подчертава Комисията, „участващите страни изпитват непосредствена нужда от разширяване на защитата“.

Препращането към Парижката конвенция включва всички материални разпоредби на тази конвенция, с изключение единствено на институционалните, заключителните и преходните разпоредби (член 2, алинея 1 от Споразумението TRIPs). Препращането към Бернската конвенция също се отнася до всички материални разпоредби на конвенцията освен тези относно моралните права на авторите (член 9, параграф 1 от Споразумението TRIPs).

Специалните материални разпоредби се съдържат в части ІІ, ІІІ и ІV от Споразумението TRIPs.

Един важен въпрос не е включен в тези специални материални разпоредби: изчерпването на правата. Една от общите разпоредби от Споразумението TRIPs, член 6, гласи:

„За целите на уреждането на спорове в рамките на това споразумение, които са предмет на разпоредбите на член 3 [национално третиране] и 4 [режим на най-облагодетелстваната нация], нищо в това споразумение не следва да се използва при разглеждането на въпроса за изчерпване на правата върху интелектуалната собственост“.

Следва да се припомни, че по силата на принципа за изчерпването носителите на права на интелектуална собственост не могат да се позовават на тях, за да упражняват контрол върху движението на продукти, които те самите са пуснали на пазара или които са били пуснати на пазара с тяхно съгласие. Според Комисията от член 6 от Споразумението TRIPs следва, че „ако страна членка прилага принципа на „национално“ (или „регионално“, за митническите или регионални съюзи) изчерпване, не може да се прави позоваване на разпоредбите на Споразумението TRIPs за уреждане на спорове (включително оплакванията за нарушения и без да има нарушения)“.

Държавите от Общността, които са задължени да прилагат принципа за изчерпването в отношенията в рамките на Общността, могат да не го прилагат, ако внесеният продукт е с произход от трета страна; това важи и за Общността като такава.

Независимо от това, ако държава членка прилага принципа на изчерпване по отношение на своите граждани, без да го ограничава до случаите на пускане в обращение в държава от Общността, в съответствие с принципа на национално третиране тя трябва да го прилага по същия начин по отношение и на гражданите на трети страни. По същия начин принципът на третиране като най-облагодетелствана нация е пречка за всички страни — членки по Споразумението TRIPs, да прилагат различни правила в зависимост от това дали става въпрос за гражданин на една или друга трета страна.

Според Комисията член 6 от Споразумението TRIPs ще даде възможност на страна членка „да продължи да се противопоставя на паралелния внос на стоки […] пуснати на пазара в чужбина [т.е. в трета страна] от този, който разполага с интелектуалната собственост или с негово съгласие“. Комисията счита, че ограничаването на принципа на изчерпването до отношенията вътре в Общността „е необходимо с оглед спазване на разпоредбите на общностното право и за да се даде възможност на носителите на права от Общността да завладяват чужди пазари [т.е. пазари в трети страни], като същевременно се запазва известен контрол върху вноса (или реимпорта) в Общността на стоки, основани на технологии“.

 3. Специални материални разпоредби

a)     Авторско право и свързаните с него права

Обект на закрилата на авторското право са изразени резултати на творческа дейност, но тя е изключена по отношение на идеите, методите на действие или математическите концепции сами по себе си (член 9, параграф 2 от Споразумението TRIPs). Определен е минималният срок на закрила (член 12).

Компютърните програми са защитени като литературни творби в рамките на Бернската конвенция (член 10, параграф 1 от Споразумението TRIPs).

Сродните права на артистите-изпълнители, продуценти на фонограми (звукозаписи) и излъчващите организации са признати и дефинирани (член 14 от Споразумението TRIPs).

На авторите на компютърни програми трябва да бъде предоставено право да ги отдават под наем. Това право трябва да се предвиди за авторите на кинематографични творби само ако отдаването под наем „е довело до широкоразпространено копиране на тези творби, което съществено нарушава изключителното право за възпроизвеждане, предоставено (в съответната страна членка) на авторите и техните правоприемници“.

 б) Индустриална собственост

i)     Търговски марки

Защитата, която следва да бъде предоставена на търговските марки, се прилага едновременно по отношение на марките за стоки и за услуги.

Посочени са знаците, които могат да представляват търговски марки, както и правата, които търговските марки предоставят (член 15, параграф 1 и член 16, параграф 1 от Споразумението TRIPs).

Годността на марката да бъде регистрирана може да бъде поставена в зависимост от нейното използване, но действителното използване не е условие за подаване на заявката за регистриране (член 15, параграф 3). Определен е минималният срок за регистрацията и за нейното подновяване (член 18). При въвеждане на задължение за използване Споразумението TRIPs определя минимален срок на неизползване, след изтичането на който регистрацията на търговската марка може да бъде анулирана (член 19).

Защитата на добре известните марки по смисъла на член 6, второ от Парижката конвенция е разширена по отношение на марките за услуги (член 16, параграф 2) и извън кръга на сходните продукти (член 16, параграф 3).

Страните — членки по Споразумението TRIPs, могат да определят условия за предоставяне на лицензии и за прехвърляне на търговски марки. Задължителното предоставяне на лицензии обаче не се разрешава и прехвърлянето на търговската марка може да стане без прехвърляне на стопанската дейност, към която търговската марка принадлежи.

ii)  Географски означения

Част ІІ, раздел 3 от Споразумението TRIPs съдържа подробни разпоредби относно закрилата, която следва да бъде осигурена на географските означения, които са определени като „означения, определящи дадена стока като произхождаща от територията на страна членка или от регион или местност на тази територия, когато дадено качество, известност или друга характеристика на стоката се явява като съществен атрибут на географския ѝ произход“ (член 22, параграф 1 от Споразумението TRIPs).

Най-общо целта е да се предотврати:

„a)      използването на всякакви средства в означението или представянето на дадена стока, показващи или загатващи, че въпросната стока произхожда от географски район, различен от истинското ѝ място на произход, по начин, който заблуждава обществеността относно географския произход на стоката;

б)      всяко използване, представляващо акт на нелоялна конкуренция по смисъла на член 10, второ от Парижката конвенция (1967)“ (член 22, параграф 2 от Споразумението TRIPs).

На географските означения за вина и алкохолни напитки трябва да се осигури засилена закрила — средства за предотвратяване на използването на географско означение за произход, идентифициращо вина или алкохолни напитки, непроизхождащи от означеното място, трябва да могат да се използват също и в случаите, „когато е посочен истинският произход на стоките или когато географското означение е използвано в превод или се придружава от изрази като „вид“, „тип“, „стил“, „имитация“ и такива подобни“ (член 23, параграф 1 от Споразумението TRIPs).

Тези правила обаче се прилагат само за в бъдеще. Действително,

„нищо в този раздел не изисква страна членка да предотвратява продължителното и сходно използване на конкретно географско означение на друга страна членка относно произхода на вина или алкохолни напитки във връзка със стоките или услугите на някой от нейните юридически или физически лица или постоянните ѝ жители, използвали продължително това географско означение относно същите или подобни стоки или услуги на територията на тази страна членка а) най-малко 10 години преди 15 април 1994 г. или б) добросъвестно, преди тази дата“ (член 24, параграф 4 от Споразумението TRIPs).

iii)  Промишлен дизайн

Областта на промишлената естетика също е обхваната от Споразумението TRIPs. Предвижда се защита на промишлените дизайни, който са нови или оригинални (член 25, параграф 1). Определени са също обхватът и минималният срок на тази защита (член 26).

Изискванията за осигуряване на закрила, по-конкретно на текстилния дизайн, не следва да бъдат такива, че необосновано да пречат на възможността да се получава такава закрила (член 25, параграф 2 от Споразумението TRIPs).

iv)  Патенти

Раздел 5 от част ІІ относно патентите на първо място съдържа разпоредби относно годността за патентоване (член 27). Патентите следва да бъдат достъпни без дискриминация за всички изобретения на продукти или процеси във всички области на техниката (същата разпоредба). Независимо от това развиващите се страни имат възможност да отложат за известен период изпълнението на задължението за разширяване на патентната защита на продукти и в областта на технологиите, които по тяхното право не са били защитени по този начин на територията им, до общия срок за прилагане на Споразумението (член 65, параграф 4). Определени са правата, които патентът предоставя (член 28), както и срокът на тяхната закрила, който не може да бъде по-малък от двадесет години (член 33). Накрая, член 31 съдържа разпоредби, чиято цел е да ограничат условията, при които се предоставят задължителни лицензии.

v)     Дизайн на разположението (топографията) на интегрални схеми

Разпоредбите относно топографията на интегрални схеми имат за цел да поправят несъвършенствата на Вашингтонския договор за интелектуалната собственост в областта на интегралните схеми. Те определят както обхвата на предоставяната защита (член 36), така и срока на тази защита (член 38).

vi)  Закрила на неразгласена техническа информация

Страните по Споразумението TRIPs са задължени да защитят неразгласената техническа информация срещу нелоялна конкуренция (член 39, параграф 1). Лицата, които законно контролират такава информация, трябва да имат възможността да предотвратят тя да бъде „разгласявана, придобивана или използвана от други без тяхното съгласие и по начин, противоречащ на честната търговска практика“. Тази защита е поставена в зависимост от условието информацията да бъде секретна, да има търговска стойност, защото е секретна, и да е била предмет на обосновани действия от страна на законно контролиращото информацията лице, за да я запази секретна (член 39, параграф 2).

vii)  Контрол на антиконкурентна дейност при договорни лицензии

Страните членки се споразумяват, че някои лицензни дейности или условия, отнасящи се до правата върху интелектуалната собственост, които ограничават конкуренцията, могат да имат неблагоприятно въздействие върху търговията и да попречат на трансфера и разпространяването на технологии (член 40). Поради това Споразумението TRIPs им дава право да уточнят дейностите или условията, които може да са проява на злоупотреба при използването на правата върху интелектуалната собственост, и да приемат подходящи мерки за предотвратяване или контрол на тези практики.

 4. Специални процесуални разпоредби (способи за защита/прилагане на правата върху интелектуалната собственост)

За да бъде постигнато минимално равнище на уеднаквена защита на интелектуалната собственост, не е достатъчно да бъде определено съдържанието на различните права, които следва да бъдат признати. Необходимо е освен това да се предвидят „ефективни и подходящи средства“ за тяхното прилагане (вж. преамбюла на Споразумението TRIPs). Това обяснява наличието на част ІІІ от Споразумението TRIPs, относно процедурите, които страните членки следва да осигурят, за да направят възможни ефективните действия срещу всяко нарушение на правата върху интелектуалната собственост в рамките на Споразумението TRIPs (член 41, параграф 1). Част ІІІ, от една страна, изброява мерките, прилагането на които притежателите на права върху интелектуална собственост могат да изискват от съдебните, административните и митническите власти при нарушения и заплахи от нарушения на техните права (а), и от друга страна, изисква процедурите, посредством които се налагат тези мерки, да отговарят на определени изисквания (б).

 а) Санкции

Споразумението TRIPs предвижда както мерки за преустановяване и санкциониране на нарушения на правата върху интелектуалната собственост (съдебни нареждания, присъждане на обезщетение за нанесените щети, конфискация или унищожаване на подправени предмети, наказателни санкции), така и мерки, целящи предотвратяването на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (временни мерки, преустановяване от митническите власти на освобождаването на стоките).

Съдебните органи следва да бъдат овластени да разпоредят на нарушителя да спре нарушение на правото върху интелектуалната собственост на лицето, което е поискало защита (член 44, параграф 1).

Съдебните органи следва да бъдат овластени да разпоредят нарушителят да заплати на притежателя на нарушеното право щетите в размер, компенсиращ вредата, понесена от него поради нарушаване на правото, когато нарушителят е знаел или е имал достатъчно основания да знае, че с действията си уврежда право върху интелектуална собственост (член 45, параграф 1).

Съдебните органи следва да бъдат овластени да разпоредят откритите в нарушение стоки да бъдат разпродадени извън търговските канали без каквато и да било компенсация или, ако това не е в нарушение на съществуващи конституционни изисквания, да бъдат унищожени (член 46).

Наказателните санкции, които могат да бъдат и лишаване от свобода, следва да бъдат прилагани в случаи на преднамерено фалшифициране на търговски марки или пиратско производство на стоки с авторско право в търговски мащаби (член 61).

Предвидени са два вида превантивни мерки.

На първо място, съдебните органи трябва да бъдат овластени да разпореждат незабавни и ефективни временни мерки за предотвратяване на нарушенията на правата върху интелектуалната собственост (член 50, параграф 1). Когато това е подходящо, тези мерки може да бъдат приети inaudita altera parte (член 50, параграф 2), независимо от това, че ответникът може впоследствие да поиска преразглеждане (член 50, параграф 4).

След това страните членки следва да предвидят процедури, които да дават възможност на притежателя на правото, който има действителни основания да очаква, че ще бъдат внесени стоки с фалшифицирана търговска марка или пиратски стоки, които нарушават авторското право, да подаде писмена молба до компетентните административни или съдебни власти за преустановяване от митническите власти на освобождаването на тези стоки за свободно обращение. Страните членки могат да предвидят подобни мерки по отношение на други нарушения на права върху интелектуалната собственост (член 51).

Тези мерки за преустановяване на освобождаването на стоките имат също временен характер. Тяхното продължаване зависи от започването на процедура за решаване на съществото на спора (вж. член 55).

 б) Процесуални гаранции

Процедурите по прилагане на правата върху интелектуалната собственост следва да бъдат честни и равноправни (член 41, параграф 2). Изискванията за честен и равноправен процес са уточнени по няколко начина.

Притежателите на правата следва да имат достъп до гражданскоправните съдебни процедури във връзка с прилагането на правата върху интелектуалната собственост, а ответниците трябва да бъдат своевременно уведомени с достатъчно подробно писмено известие за основанията на иска (член 42). На страните по делото следва да бъде позволено да бъдат представлявани от независими правни съветници, като не трябва да бъдат налагани твърде обременяващи изисквания относно задължителното лично явяване (член 42). На всички страни в тези производства следва да бъде дадена възможност да докажат исковете си и да представят всички съответни доказателства (член 42); те трябва да имат и право да изискват представянето от противната страна на доказателствата, с които разполага (член 43). Решенията по същество на едно дело се основават единствено на доказателствата, във връзка с които на страните е била предоставена възможност да бъдат изслушани, и е за предпочитане те да бъдат изложени в писмена форма и да са обосновани (член 41, параграф 3).

На страните следва да бъде осигурена възможност да обжалват пред съдебен орган окончателните административни решения и първоначалните съдебни решения (член 41, параграф 4).

Трябва да бъде предвидена възможност притежателите на права върху интелектуална собственост, които злоупотребяват или без основание използват процедурите, предвидени за тяхната защита, да носят отговорност за причинените с това им поведение щети (член 48, параграф 1).

XI –  Обща търговска политика GATS и TRIPs: становища на страните в производството

Както вече бе отбелязано, съществува пълно противоречие между становищата на Комисията, от една страна, и на Съвета, представилите становища държави членки и Европейския парламент, от друга страна, относно включването на уредената в GATS и TRIPs материя в общата търговска политика, за която Общността има изключителна компетентност на основата на член 113 от Договора за ЕО.

По-долу са разгледани последователно становищата на страните по отношение съответно на GATS и TRIPs.

A –  GATS

Основната теза на Комисията е, че обхванати от GATS услуги спадат към общата търговска политика. Тази политика не може да бъде ограничена само до стоките. Основната идея на Комисията е, че всяко споразумение, което може да повлияе пряко или косвено на обема или на структурата на търговския обмен, е споразумение от областта на търговската политика и трябва да бъде сключено на основание член 113.

Какви са нейните основните аргументи?

–        Първо, практиката на Съда, който подчертава че „независимо дали се прилага в контекста на международната дейност на дадена държава или на Общността, понятието за търговска политика има едно и също съдържание“ (посоченото по-горе Становище 1/75, по-специално стр. 1362, четвърти параграф). Според Комисията обаче никоя от държавите членки не би могла сериозно да твърди, че търговията с услуги не е търговия и че споразуменията, които тя сключва в тази област, не са част от търговската ѝ политика.

–        Подчертаните от икономистите връзки или прилики между стоки и услуги, като и двата сектора се включват в търговския баланс.

–        Правната теория, в която към момента на практика е единодушно схващането, че търговията с услуги е част от общата търговска политика. Комисията все пак приема, че някои представители на „най-умереното“ научно течение изключват услугите, предоставяни с посредничеството на предприятие, намиращо се в държавата, където услугите се предоставят. Според Комисията няма никаква причина да се прави такава разлика между прякото трансгранично предоставяне на услуги, което единствено било част от общата търговска политика, и доставката на услуги чрез търговско присъствие, което било част от външната политика на установяване.

–        Целта на GATS, която е либерализиране на търговията с услуги.

–        Използваните, инструменти (режим на най-облагодетелствана нация, прозрачност), които са традиционни инструменти на търговската политика. Същото важи и за разпоредбите относно достъпа до пазарите и националното третиране. Списъците със специфичните ангажименти, независимо от това, че до голяма степен се отнасят до създадените с правната уредба бариери, били сравними с тарифните позиции на страните членки в сектора на стоките.

В останалата част Комисията се стреми да покаже, че разпоредбите на GATS имат своя еквивалент в подобни разпоредби на GATT.

Припокриването между стоки и услуги се доказвало и от възможността за кръстосано налагане на наказателни мерки и това припокриване потвърждавало, че стоки и услуги са част от една търговска политика.

Клаузите относно по-нататъшни преговори (виж по-горе Х., А., 6., Динамичен характер на GATS) „не могат да променят правната основа на разглежданото в настоящия момент споразумение“. „Всяко следващо споразумение, постигнато в резултат на тези разпоредби, по-късно ще трябва да бъде подложено на конкретна преценка, за да се определи правната му основа“.

Становището на Комисията е, че компетентността на Общността не е поставена под въпрос, поради факта че не всички обхванати от GATS сектори на услугите са хармонизирани от общностното право и в някои случаи все още са регламентирани от вътрешното право. „GATT, и по-специално неговите разпоредби относно националното третиране, се отразява на законовите и подзаконовите национални разпоредби на държавите членки (например на данъчното законодателство) от много години, без някога да е било изтъквано, че то частично спада към компетентността на държавите членки“.

В заключение Комисията прави две уточнения относно членове 59 и 79 от Договора за ЕО.

Член 59, втора алинея от Договора за ЕО, който оправомощава Съвета да разшири приложното поле на разпоредбите от главата за услугите по отношение на доставчиците на услуги, граждани на трета държава, които са се установили в Общността, не е ли пречка за включването на търговията с услуги в приложното поле на член 113 от Договора за ЕО? Не, отговаря Комисията. Става въпрос за вътрешна разпоредба, а не за разпоредба от общата търговска политика. „Тя не може да бъде правна основа за политика на сключване на споразумения, която е предназначена да обхване всички форми на международната доставка на услуги като GATS“.

Доколкото се отнася и до транспорта, GATS не попада ли в приложното поле на член 75, който предоставя вътрешна компетентност на институциите (вж. Решение от 31 март 1971 г. по дело Комисия/Съвет, наричано „АETR“, 22/70, Recueil, стр. 263, относно паралелното съществуване на вътрешна и външна компетентност)? Отговорът на Комисията е отрицателен. Практиката по дело AETR може да се използва за сключване на споразумения в тези области на транспортната политика, които нямат търговски характер. Впрочем в областта на транспорта Съветът е приел редица ограничаващи търговията мерки, по-специално икономически санкции, основаващи се на член 113, които включват прекъсване на търговията с транспортни услуги.

Всички други страни в производството са категорично против становището на Комисията.

Според Съвета предложеното от Комисията тълкуване на понятието за обща търговска политика води до преобразуването ѝ в обща политика в областта на външните икономически отношения. В световната икономика колебанията в обменния курс на валутите или разликите между разходите за заплати влияят повече на обема и посоките на международния обмен, отколкото например измененията в митническите тарифи. „Ако се приеме становището на Комисията, задължително би следвало да се направи извод, че на основата на член 113 Общността има изключителна компетентност да регулира обменните курсове на валутите на държавите членки или да прилага политика на определяне на работните заплати. Такова тълкуване би изпразнило напълно от съдържание компетентността на държавите членки по въпросите на икономическата политика, поне що се отнася до външните отношения“.

На Междуправителствената конференция за Политическия съюз Комисията предложи такова разширяване на компетентността на Общността. Понятието за обща търговска политика би било заменено с това за обща политика в областта на външните икономически отношения, която би включвала по-специално „икономически и търговски мерки в областта на услугите, капиталите, интелектуалната собственост, инвестициите, установяването и конкуренцията“ — области, чиито граници са разтегливи. Тази политика би попадала в сферата на изключителната компетентност на Общността (член Y17, параграф 2 от предложението на Комисията). В отношенията ѝ с третите страни, с международните организации и на международни конференции Общността би била представлявана изключително от Комисията.

Според Съвета в искането си за становище Комисията се опитвала чрез съдебното тълкуване да утвърди предложения, които били отхвърлени на Междуправителствената конференция за Политическия съюз. Същият аргумент се съдържа в становището на френското и датското правителство и на правителството на Обединеното кралство.

Съветът не прави истинско разграничение между своите доводи за изключване на услугите от търговската политика и тези, на които се позовава, като изследва теорията за успоредното съществуване на вътрешната и външната компетентност, за да заключи, че Общността има съвместна компетентност.

Според Съвета GATS се отнася главно до предоставянето на услуги чрез търговско присъствие в държавата на получателя на тези услуги. Това произтича от самата природа на услугите. Те се консумират или използват в момента на предоставянето им и не могат да бъдат складирани или транспортирани; следователно те се консумират на същото място, където са доставени. Установяването на правила относно търговското присъствие обаче е равносилно на установяване на правила за условията за установяване на дружествата от трети страни и правния режим, приложим по отношение на тях след установяването им.

Според Съвета този режим на първоначалното установяване се определя от вътрешното право и не е включен в понятието за обща търговска политика. По същия начин, що се отнася до потреблението в чужбина (например индийски туристи, посещаващи Франция), Съветът отбелязва, че компетентността в областта на туризма продължава да принадлежи на държавите членки и че предложение за предоставяне на компетентност в тази област на Общността е отхвърлено на Междуправителствената конференция за Политическия съюз. Що се отнася до „движението на хора“, Съветът отбелязва, че влизането и пребиваването в държавите членки на Общността на физически лица, граждани на трети страни, които са наети от доставчик на услуги от трета страна, са въпроси на вътрешното право и са от компетентност само на държавите членки. Що се отнася до трансграничните доставки, Съветът подчертава, че компетентността на държавите членки да регулират този „международен обмен на услуги“ никога не е била оспорвана. „Държава членка може да въведе „екранни квоти“, чиято цел е да се въведе задължение в киносалоните минимална част от прожекциите да бъде запазена за произведени в Общността филми и по този начин да се ограничи разпространението на филми, които не са произведени в Общността“. Накратко, според Съвета международната търговия с услуги попада в приложното поле на член 113 само доколкото въпросните услуги са пряко свързани с доставката на стоки (например монтаж на машина).

Правителството на Обединеното кралство излага по-специфични доводи относно обхвата на понятието за обща търговска политика.

То отбелязва, първо, че що се отнася до услугите, главите от Договора за установяването и за услугите се отнасят само до гражданите на държавите членки. Само гражданин на държава членка може да учреди основно място на стопанска дейност в държава членка. Само гражданин на държава членка, установен в държава членка, може да учреди второстепенно предприятие в друга държава членка. Отново, само граждани на държави членки могат да се позовават на свободата да предоставят услуги, независимо от това, че член 59, втора алинея предвижда разширяване на възможностите за ползване от свободата за предоставяне на услуги по отношение на граждани от трети страни, които са се установили в държава членка.

На следващо място, Обединеното кралство изтъква, че буквално тълкуване на член 113, ограничаващо тази разпоредба до търговията със стоки, е изцяло в съответствие със системата на Договора. Действително „ако държавите членки можеха да запазят различни търговски политики, т.е. различни правила за тарифи и квоти по отношение на вноса от трети страни, това би довело до отклоняване на търговските потоци“. Обратно, не е налице такъв риск за услугите: „няма опасност доставчици на услуги или лица, които имат намерение да се установят в държава членка, която налага ограничения по отношение на граждани на трети страни, да го направят, като използват държава членка, която има не толкова строги правила. Ако държава членка разрешава гражданин на трета страна да предоставя услуги на нейна територия, този гражданин не придобива по този начин правото да доставя услуги в друга държава членка, поради това че той не е гражданин на държава членка“. „Следователно няма причина […], която да изисква наличие на изключителна обща търговска политика за услуги, докато има императивна причина, която налага съществуването на изключителна обща търговска политика за стоки“.

Независимо че понятието „търговия с услуги“ се използва, въпросите, които то поставя, се различават много от тези във връзка със стоките. Основните въпроси във връзка с услугите са установяването на чуждестранни дружества и техните преки инвестиции, свободното движение на необходимия за предоставянето на услуги персонал и правната уредба на достъпа до професиите, които предоставят услуги.

Накрая, Обединеното кралство припомня, че Споразумението GATS обхваща също и транспортните услуги и че приложенията към него обхващат въздушния транспорт и преговорите за морския транспорт. То се позовава на член 61, първа алинея и член 74 от Договора за ЕО и на съдебната практика (Решение по дело AETR, посочено по-горе, и Становище 1/76 от 26 април 1977 г., Recueil, стр. 741, относно Проекта за споразумението за създаване на европейски спестовен фонд за плавателни съдове, осъществяващи плавания във вътрешността) в подкрепа на становището си, че само и единствено „дял „Транспорт“ от Договора е основата за споразуменията с трети страни в областта на предоставяне на транспортни услуги“.

По този въпрос Обединеното кралство отново се позовава на практиката на Съвета. Когато Съветът приема външни мерки, чиято основна цел е регулиране на транспорта, той го прави въз основа на дял „Транспорт“. Във връзка с това Обединеното кралство сочи: Решение 80/50/ЕИО на Съвета от 20 декември 1979 година относно изработването на процедура за консултиране във връзка с отношенията между държавите членки и трети страни в областта на въздушния транспорт и относно действия по тези въпроси в международните организации (ОВ L 18, 1980 г. стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 108); Решение 82/505/ЕИО на Съвета от 12 юли 1982 година относно сключването на Споразумение за международни случайни превози на пътници, извършвани с автобуси (ASOR) (ОВ L 230, стр. 38; Специално издание на български език 2007 г., глава 7, том 1, стр. 139); Споразумение, сключено между Европейската икономическа общност, от една страна, и Австрия, Испания, Финландия, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария и Турция, от друга страна; Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави членки и между държави членки и трети страни (ОВ L 378, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 173); Решение 92/384/ЕИО на Съвета от 22 юни 1992 година относно сключването на Споразумение между Европейската икономическа общност, Кралство Норвегия и Кралство Швеция в областта на гражданското въздухоплаване (ОВ L 200, стр. 20); Решение 92/577/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1992 година относно сключването на Споразумение между Европейската икономическа общност и Република Австрия относно сухопътния и железопътния транзит на стоки (ОВ L 373, стр. 4); Решение 92/578/ЕИО на Съвета от 30 ноември 1992 година относно сключването на Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария за превоз на стоки по шосе и по железниците (ОВ L 373, стр. 26). Обединеното кралство подчертава, че Комисията е предложила член 113 от Договора за ЕИО като правна основа за последните две решения, но Съветът ги е приел на основата на член 75 от Договора за ЕИО.

Френското правителство първо обръща внимание на много широкия обхват на Споразумението за СТО, което:

„потенциално обхваща всеки икономически въпрос, свързан с развитието на търговията. Поради това неговият обхват може да включва всички политики на Общността. Това очевидно не означава, че тези политики, когато са насочени навън, в рамките на СТО и под претекст че имат влияние върху търговията, би трябвало да се разтворят напълно в общата търговска политика. Такова разтваряне би поставило сериозни проблеми във връзка с съгласуването например във връзка с опазването на околната среда: едни и същи мерки, ако бъдат предвидени на вътрешно равнище или в други външни рамки, биха попаднали в сферата на съвместната компетентност, тъй като са част от политиката на опазване на околната среда, докато, ако се обсъждат в СТО, биха попаднали в рамките на общата търговска политика и по този начин в сферата на изключителната компетентност на Общността“.

Френското правителство оспорва становището на Комисията във връзка с услугите, като се позовава на някои вече изложени по-горе доводи като изведения от работата на Междуправителствената конференция за Политическия съюз, този за връзката между Митническия съюз и общата търговска политика в светлината на опасността от нарушения в търговията и този, който е изведен от факта, че GATS обхваща видове доставка на услуги, различни от трансграничното предоставяне на услуги. Що се отнася до използването на класическите инструменти на търговската политика (като клаузата за най-облагодетелствана нация или принципа за национално третиране), на които Комисията отдава голямо значение, френското правителство отбелязва само, че тези инструменти са използвани в области извън междудържавните търговски отношения, и посочва във връзка с това една конвенция за статута на бежанците. Накрая то прави извода, също както Съвета, че само услугите, които са непосредствено свързани с доставката на стоки, попадат в рамките на общата търговска политика.

Испанското правителство обсъжда четирите вида доставки на услуги, обхванати от GATS, и заключава, че последните три (консумация в чужбина, търговско присъствие и движение на хора) са от компетентността на държавите членки: членове 48, 52 и 59 от Договора за ЕО регламентират свободното движение на работници, правото на установяване и свободното предоставяне на услуги само по отношение на граждани на други държави — членки на Общността.

Португалското правителство подчертава общо, че същността на спора между Комисията и държавите членки не е относно инструментите и целта на Споразумението за СТО, а относно естеството на обхванатите от него въпроси. „В настоящия етап на интернационализация на националните икономики всяка вътрешна или външна мярка, двустранна или многостранна, приета в контекста на икономически отношения, е в състояние да повлияе пряко или косвено на обема или на структурата на търговския обмен. Поради това този критерий не може да се използва като единствена основа за отграничаване на изключителната компетентност на Общността в контекста на общата търговска политика […]. Такова тълкуване би довело до прехвърляне към сферата на изключителната компетентност на Общността на въпроси за политиката по отношение на търговски налози, национални валути и преки и непреки разходи за работни заплати“.

Португалското правителство отбелязва, конкретно за услугите, че ако трансграничните доставки на услуги безспорно попадат в приложното поле на член 113, това не се отнася до други видове доставки, като потреблението в чужбина и движението на лица: действително регламентирането на туризма, влизането и придвижването на граждани на трети страни, както и статутът на работниците от държавите, които не са членки на Общността, спадат към компетентността на държавите членки. Колкото до търговското присъствие, португалското правителство отбелязва, че член 52 от Договора за ЕО не предоставя на Общността собствена компетентност в областта на установяване на граждани на трети страни.

Република Гърция счита, че сключването на GATS задължително предполага съвместното участие на Общността и на държавите членки поради динамизма и развитието на създадената от него институционална структура. Участието на държавите членки се основава на тяхната собствена компетентност, като тази компетентност „съществува успоредно с компетентността на Общността или има приоритет пред нея, или е изключителна“. Република Гърция не дава никакви допълнителни пояснения.

Нидерландското правителство обръща внимание на факта, че трансграничните доставки не играят съществена роля в GATS и че фактически GATS се отнася до установяването на доставчиците на услуги, които са граждани на трети страни, и до упражняването на тяхната дейност в държавите членки. Като примери, в които държавите членки имат изключителна компетентност, то посочва придвижването на физическите лица (граждани на трети държави) към територията на държава членка.

Нидерландското правителство подчертава също, че търговската политика и политиката в областта на транспорта изрично са замислени като особени области и че външните действия в областта на транспорта не може да се основат на член 113.

Що се отнася до търговията с финансови услуги, то насочва вниманието на Съда към някои общностни мерки: Втора банкова директива на Съвета, в която има раздел, посветен на отношенията с трети страни(3), Първа директива на Съвета за животозастраховането, която предвижда възможност Общността да сключва споразумения с трети страни(4), и Решение на Съвета за одобряване на споразумението, сключено с Швейцария относно застраховането(5). Първите два от тези актове се основават на член 52, параграф 2, а третият се основава на член 57, параграф 2 и член 235. Поради това не ставало въпрос за член 113.

Германското правителство също се присъединява към становището на Съвета. То отбелязва, че GATS регулира транспортните услуги — област, която на равнище на Общността е предмет на член 74 и сл. от Договора за ЕО. Според германското правителство „член 113 от Договора за ЕО не е достатъчен, за да обоснове компетентността на Европейския съюз, тъй като широката област, предмет на GATS, излиза в голяма степен извън областта на услугите, свързани със свободното движение на стоки“. То отбелязва също така, че в някои сектори като образованието и културата Общността разполага само с много ограничена компетентност, поради това че основната културна политика остава от компетентност на държавите членки, за което свидетелства член 128 от Договора за ЕО. Освен това в други сектори Общността изобщо не разполага с никаква компетентност. Като пример в това отношение германското правителство посочва области като правата на работниците от трети страни да влизат, пребивават и работят във връзка с предоставяне на услуги, както и статута на предприятия от трети страни.

Датското правителство счита като цяло, че член 113 от Договора не включва външната икономическа политика и както Съвета и други правителства се позовава във връзка с това на разискванията на Междуправителствената конференция за Политическия съюз . По отношение по-специално на GATS датското правителство счита, че член 113 не може да бъде използван като основа за сключване на споразумение относно услугите, по-специално в областта на транспорта. Според него е необходимо да се използват други разпоредби от Договора (главата за правото на установяване или раздел ІV от Договора за транспорта).

Европейският парламент смята, че Комисията се опитва да включи всички международни икономически отношения към общата търговска политика и по този начин да включи в приложното поле на член 113 от Договора въпроси, които спадат към свободното движение на услуги, транспорта, данъчното облагане, сближаването на законодателствата и т.н. Според него аргументите на Комисията, които се основават на икономически концепции, са спорни. Не става въпрос да се поставят на разглеждане икономически теории и прогнози, а да се обсъди въпросът в настоящия му правен контекст.

Европейският парламент, разбира се, приема, че понятието за търговския обмен, разгледано от позицията на суверенна държавна структура, се отнася не само до готови продукти, но и до всички елементи преди и след получаването им, като се започне от проекта и се приключи с продажбата на крайния потребител. Независимо че това становище е интересно, то трябва отстъпи пред въпросите за законосъобразността, така както тя се разбира понастоящем в Общността.

Разширително тълкуване на понятието за обща търговска политика би било във вреда на прерогативите на Европейския парламент, което е несъвместимо с конституционния принцип за участието на Парламента, установен в съдебната практика по случая „Титаниев диоксид“ (Решение от 11 юни 1991 г. по дело Комисия/Съвет, С‑300/89, Recueil, стр. І‑2867).

Европейският парламент изтъква, че освен в областта на стоките, член 113 не е бил приложен от Съда нито в Становище 1/78 („каучук“) от 4 октомври 1979 г. (Recueil, стр. 2871), нито в други казуси, с които е бил сезиран.

Европейският парламент подчертава, че член 228, параграф 3, втора алинея от Договора за ЕО, изменен в Маастрихт, който предвижда изискване за одобрение от Европейския парламент на споразумения, създаващи институционална рамка, е необходимата правна основа за сключването на Споразумението за СТО.

По отношение на някои сектори на специфични услуги Европейският парламент изразява становището, че правната основа за сключване на международни споразумения в областта на транспорта е член 75 от Договора, а не член 113. Член 75 от Договора следва да се разглежда като „lex specialis“ по отношение на другите разпоредби от Договора относно външните отношения на Общността. От формулировката на член 75, букви а) и в) личало, че тази разпоредба може да послужи за правна основа на всеки акт на Общността, чиято цел е да регламентира въпроси, свързани с транспорта във връзка с трети страни, като споразумения за транзита или инфраструктурни мерки към границите с трети страни.

Парламентът също така счита, че разпоредбите на GATS относно обществените поръчки са извън приложното поле на член 113. По този въпрос той препраща към висящото към момента дело С‑360/93, по което е направил искане за отмяна на решения на Съвета относно споразумение между Общността и Съединените американски щати относно сключването на договори за обществени поръчки, тъй като тези решения се основават единствено на член 113. По негово мнение тази актове би следвало да бъдат приети на основата на членове 59—66 и 100А.

Накрая, доколкото GATS се отнася до инвестициите, правени от чуждестранни предприятия, Парламентът поддържа, че член 52 и член 57, параграф 2 от Договора следва да бъдат правната основа. По този въпрос той препраща към становището си, представено във връзка с искането за Становище 2/92, което в момента е висящо пред Съда.

Европейският парламент се опитва освен това да оспори доводите в подкрепа на становището на Комисията, че услугите попадат в рамките на общата търговска политика, които тя извежда от факта, че решения на Общността за икономически санкции са приемани единствено на основата на член 113. Първо, тези мерки са целели спиране на търговския поток, т.е. да засегнат търговията със стоки, а не да регулират транспорта. Така, ако се вземе предвид случаят с ембаргото върху търговията с Ирак(6) по отношение на внасяните или изнасяни стоки, трудно е да си представим как точно тази мярка би могла да бъде ефективна, ако не бе приложена по отношение на въздушния и морския транспорт. Наред с това, тези решения са взети по спешност. Те са нетипични актове, в които правната основа се появява след съображенията, в които се говори за политическо споразумение между държавите членки. Най-доброто доказателство за това е, че Договорът за Европейския съюз им отделя съвсем специално място. Действително член 228А, в редакцията, в която е въведен в Маастрихт, гласи: „Когато обща позиция или съвместно действие, приети в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз, свързани с общата външна политика и политика на сигурност, предвиждат действия на Общността за спирането или ограничаването, изцяло или отчасти, на икономическите връзки с една или повече трети страни, Съветът предприема необходимите неотложни мерки. Съветът приема решение с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията“.

 Б – TRIPs

Аргументите на Комисията се основават на една двустранна идея. Първо, общата търговска политика обхваща всички мерки, които са предназначени основно да повлияят на обема или на структурата на търговията със стоки или с услуги посредством регулиране или хармонизиране на правата върху интелектуалната собственост. Второ, нормите относно правата върху интелектуалната собственост са тясно свързани с търговията със стоки и услуги, по отношение на която са приложими. Въз основа на това в главното си искане тя прави извода, че Общността има изключителна компетентност на основание член 113 от Договора за ЕО.

Щом като предметът на предвижданото споразумение е да регулира пряко търговията с права върху интелектуалната собственост, следва то да се разглежда като попадащо в обхвата на общата търговска политика.

За да докаже много тясната връзка между правата върху интелектуална собственост, от една страна, и стоките и услугите, от друга, Комисията се позовава на член 36 от Договора за ЕО и на съответното правило, изведено от Съда в областта на услугите.

Според Комисията свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост попадат в приложното поле на общата търговска политика.

Наред с това Комисията описва практиката на институциите.

Комисията посочва три случая, когато Регламент (ЕИО) № 2641/84 на Съвета(7), с който се създава нов инструмент на търговската политика, за да се даде възможност на Общността да реагира срещу незаконни търговски практики на трети държави и да елиминира вредите, причинени от тях на индустрията на Общността, е бил използван от нея и от Съвета. Независимо че в този регламент не се посочва изрично нарушаването на правата върху интелектуалната собственост, той е бил използван три пъти от Съвета и от Комисията за защита на интересите на Общността в тази област. Въз основа на това Комисията прави извода, че за да гарантира защитата на правата си на интелектуална собственост, които се отразяват на обема на нейната търговия със стоки и услуги с чужбина, Общността има изключителна компетентност да предприеме мерки, с оглед на защитата на нейните права в отговор на незаконни търговски практики, като използва съществуващите инструменти на търговската политика.

Освен това, считано от 1 януари 1989 г., Общността изважда временно Република Корея от списъка на държавите, които могат да се ползват от нейната система за общи тарифни преференции, като санкция срещу дискриминационното третиране на индустрията на Общността в областта на защитата на правата на интелектуалната собственост в сравнение с третирането на индустрията на Съединените щати(8).

Освен това няколко двустранни споразумения, сключени от Общността с трети страни, съдържат разпоредби относно защитата на правата върху интелектуалната собственост. Например почти всички двустранни споразумения за текстила, сключени през 80‑те години на основание член 113 от Договора, съдържат разпоредба за защитата на марките, дизайните и моделите на текстилни продукти(9). Също така Общността е сключила на основание член 113 от Договора редица реципрочни споразумения с трети страни за защита на някои наименования за вина с произход от тези страни и имащи наименования за произход(10). Напоследък в европейските споразумения, сключени с държавите от Централна и Източна Европа, Общността е включила клаузи, чиято цел е да повишат равнището на защита на интелектуалната собственост. Търговските разпоредби в тези споразумения, заедно с разпоредбите за правата върху интелектуалната собственост, са приведени в действие чрез временни споразумения. Решенията на Съвета за прилагане на тези временни споразумения в Общността се основават на член 113 от Договора за ЕО(11).

Накрая, през 1986 г. Регламент (ЕИО) № 3842/86 на Съвета от 1 декември 1986 година, установяващ мерките, забраняващи пускането в свободно обращение на фалшифицирани стоки(12), е приет на основание членове 113 и 235 от Договора. Според Комисията този регламент, чиято цел е да попречи на пускането на пазара на фалшифицирани стоки, е класическа мярка на търговската политика, целяща да защитава правата върху интелектуалната собственост на Общността на международно равнище.

На последно място, в подкрепа на становището си Комисията се позовава на действието на Общността, насочено навън, по-конкретно, от една страна, нейното участие в международните конференции, в резултат на които са изготвени протоколът относно Мадридското споразумение за международната регистрация на търговските марки и Вашингтонския договор за интелектуалната собственост в областта на интегралните схеми, и от друга страна, решението на Съвета, с което разрешава на Комисията да преговаря от името на Общността за ново споразумение за защита на правата на изпълнителите и продуцентите на звукозаписи(13).

Както бе отбелязано при излагането на съответните становища на страните във връзка с GATS, Съветът оспорва из основи разширеното съдържание, което Комисията влага в концепцията за общата търговска политика. Според Съвета фактът, че Споразумението TRIPs има последици за търговията, не е достатъчен, за да бъде включено в обхвата на общата търговска политика. При определянето на правната основа на даден акт от значение е неговият основен предмет. Във връзка с член 100А от Договора за ЕО Съветът се позовава на Решение от 17 март 1993 г. по дело Комисия/Съвет относно „Директивата за отпадъците“ (С‑155/91 Recueil, стр. І‑939, точки 19 и 20).

Както по отношение на GATS, Съветът припомня, че предложенията на Комисията за предоставяне на изключителна компетентност на Общността за сключване на международни споразумения в областта на интелектуалната собственост са били отхвърлени от Междуправителствената конференция за Политическия съюз.

В отговор на Комисията, която припомня своето предложение за решение на Съвета, което да задължи държавите членки да се присъединят към Бернската конвенция (Парижки акт) и Римската конвенция, Съветът отговаря, че това предложение не е било прието от него точно поради извънредното прехвърляне на правомощия, до което такова решение би довело.

Колкото до присъствието на Общността на международната сцена в областта на интелектуалната собственост, Съветът подчертава, че винаги когато е оправомощавал Комисията да води преговори от името на Общността, това е било в области, по които са съществували актове на вторичното право.

Германското правителство счита, че по отношение на Споразумението TRIPs член 113 от Договора за ЕО може да съставлява правно основание само за прехвърлянето и упражняването на права върху интелектуална собственост, които имат непосредствена връзка с доставката на стоки и съпътстващите ги услуги.

Обединеното кралство изтъква, че функцията на общата търговска политика, предвидена в Договора във връзка със стоките, е да позволи свободното движение във вътрешния пазар на всички стоки, независимо дали произхождат от държава членка или от трета страна и които се намират в свободно обращение в държава членка. Тази роля не може да се използва като аргумент в полза на разширяване на общата търговска политика по отношение на преговорите за международни споразумения, чието предназначение е да осигурят спазването на правата на интелектуална собственост в Общността и в третите страни. Фактът, че държава членка признава, че едно лице има права на интелектуална собственост върху стоки, внесени от трета страна, не засяга правото на притежател в друга държава членка да се позове на разпоредбите на правото на интелектуалната собственост на втората държава членка, за да ограничи вноса на въпросната стока — този притежател може да се позове на член 36 от Договора за ЕО, за да защити правата, които му признава вътрешният правен ред на тази държава членка. При това положение фактът, че правата на интелектуална собственост не са подчинени на общата търговска политика, не би могъл да доведе до отклоняване на търговските потоци.

Като определя като екстравагантно становището на Комисията за обхвата на общата търговска политика, правителството на Обединеното кралство посочва, че не е възможно да се включи в кръга на изключителната компетентност на Общността област, която в голямата си част се регламентира от нехармонизирани вътрешни норми. Независимо от това то признава, че част ІІІ, раздел 4 от Споразумението TRIPs (членове 51—60), отнасяща се до замразяване на освобождаването на стоки за свободно обращение от страна на митническите власти, на който раздел съответстват разпоредбите на посочения по-горе Регламент № 3842/86 за фалшифицираните стоки, попада в обхвата на член 113 от Договора.

Френското правителство обръща внимание на факта, че от самото заглавие на Споразумението TRIPs е видно, че то не се отнася главно до международната търговия, с изключение на някои разпоредби относно търговията с фалшифицирани стоки (а именно няколко разпоредби от част ІІІ, които се отнасят до средствата за изпълнение на правата върху интелектуална собственост, и член 69, който установява система за сътрудничество с оглед на премахването на международната търговия с фалшифицирани стоки). В основната си част Споразумението TRIPs се отнася до прерогативите на носителите на права на интелектуална собственост, за засилване и хармонизиране на чиято защита в световен мащаб става въпрос.

В отговор на аргумента на Комисията, изведен от включването на клаузи във връзка с интелектуалната собственост в споразуменията с трети държави, Френската република подчертава, че тези клаузи като цяло се свеждат само до един член и представляват само клаузи за полагане на „най-големи усилия“, които в действителност се отнасят само със съответните трети страни.

Въз основа на това Франция заключава, че след като главният предмет на Споразумението TRIPs не е международната търговия, а защитата на интелектуалната собственост, неговата правна основа не може да бъде единствено член 113.

Според датското правителство Общността не може да има изключителна компетентност в областта на интелектуалната собственост на основание член 113, тъй като, както следва от Решение от 20 октомври 1993 г. по дело Phil Collins и др. (С‑92/92 и С‑326/92, Recueil, стр. І‑5145), това е област, която при липсата на общностна хармонизация е от компетентността на националните законодателства.

Гръцкото, нидерландското и португалското правителство също изтъкват, че Споразумението TRIPs се отнася до области, които попадат в сферата на компетентност на държавите членки, тъй като на общностно равнище няма никаква хармонизация.

Испанското правителство поддържа, че не е съществува общностна правна уредба, която да обхваща всички аспекти на правото на интелектуална собственост; щом това е така, държавите членки запазват компетентността си и Общността не може да претендира за изключителна компетентност в тази област.

В отговор на Комисията, която, за да обоснове становището си, сочи примери за мерки на обща търговска политика, взети от Общността с цел да бъде защитена интелектуалната собственост, испанското правителство заявява специално че тези мерки, които са регулирали режима на вноса, не са засягали по никакъв начин режима на интелектуалната собственост и също така не са включвали никакви задължения на Общността в тази област.

Европейският парламент оспорва и становището на Комисията относно TRIPs по същите причини като изложените във връзка с GATS (вж. по-горе, точка ХІ., А).

XII –  GATS, TRIPs и правомощията по презумпция

A –  Общи съображения относно пълномощията по презумпция

В случай че Съдът приеме, че GATS и TRIPs не спадат към общата търговска политика, Комисията при условията на евентуалност излага становището, че Общността има изключителна компетентност на основание теорията за пълномощия по презумпция, произтичащи или от специални разпоредби на Договора (като член 54 от Договора за ЕО), или от разпоредби с общ характер (членове 100А и 235 от Договора за ЕО). Обратно, държавите, които са представили становища, и Съветът, като признават, че Общността има някаква компетентност, поддържат, че държавите членки също имат компетентност.

Комисията разграничава две положения, при които Общността има компетентност по презумпция от изключителен характер на международно равнище:

–        първото положение: разпоредби на Договора са предоставили на общностните институции вътрешни правомощия за постигането на конкретна цел и участието на Общността в международния ангажимент е необходимо за постигането на тази цел (това се определя от Комисията като „Доктрината по Становище 1/76“). Според Комисията не е било необходимо до момента да бъдат използвани вътрешните правомощия.

–        Второто положение: има прието вторично законодателство дори в области извън общите политики и предвижданите международни ангажименти съдържат правила, които, ако бъдат приети от държавите членки извън рамката на общите институции, биха могли да засегнат или променят обхвата на съществуващите общностни норми (това е определено от Комисията като „доктрината по дело AETR“).

Съветът поддържа, че аргументите на Комисията по отношение на правомощията по презумпция пренебрегват разликата между съществуването на правомощия и тяхното упражняване. Единствено упражняването от Общността на вътрешните ѝ правомощия би могло да придаде изключителен характер на произтичащите от тях външни правомощия. Впрочем щом държавите членки запазват вътрешната си компетентност, те я запазват и на международно равнище.

Правителството на Обединеното кралство поддържа, че когато предметът на проект за международно споразумение попада в обхвата на разпоредба от Договора за ЕО, която допуска приемането на вътрешни мерки, и такива са били приети на основание на тази разпоредба, Общността може да извлече от тази разпоредба външна компетентност по презумпция за съответното споразумение. Фактът, че Общността има правомощия по презумпция да сключи едно международно споразумение, обаче не изключва непременно участието на държавите членки. То не се изключва по-конкретно когато вътрешната правна уредба, регламентираща областта на проекта за споразумение, не представлява изключителни мерки за хармонизация. При тези обстоятелства държавите членки биха могли да участват в сключването на въпросното международно споразумение. Според тези принципи, изведени от практиката на Съда, Общността била компетентна да участва в сключването на Споразумението GATS по силата на членове 54, 57, 66, 75, 84, 99 и 100А от Договора за ЕО и в сключването на Споразумението TRIPs по силата на членове 100А, 113 и 235. Държавите членки също били компетентни да участват в сключването на двете споразумения.

Според правителството на Обединеното кралство изключителният или неизключителният характер на компетентността на Общността зависи не само от разпоредбите на Договора, но и от обхвата на мерките, които са били приети от общностните институции за прилагането на тези разпоредби.

Френското правителство подчертава, че когато Общността има вътрешна компетентност, но все още не я е упражнила, и когато разпоредбите на споразумения с трети държави не засягат приетите от Общността норми, държавите членки запазват компетентност за поемане на международни ангажименти.

Според германското правителство външните правомощия по презумпция на Общността имат изключителен характер единствено ако и доколкото общностните органи са упражнявали действително правомощията си на вътрешно равнище. Вътрешни законодателни правомощия не биха могли да предоставят изключителна външна компетентност.

Португалското правителство отбелязва, че по въпроси, които не са били уредени от общностни актове или чиято правна уредба се подчинява на критерии за минимална хармонизация, държавите членки запазват успоредна компетентност, но тя е само преходна.

Европейският парламент отбелязва, че ако компетентността на Общността за сключване на Споразумението за СТО и приложенията към него бъде призната от Съда на основание доктрината за правомощията по презумпция, правната основа на решението за сключване на Споразумението от името на Общността следва да бъде точно посочена в това решение.

 Б – GATS

1.     Позиция на Европейската комисия

Използваните от Комисията аргументи могат да бъдат разделени на две части. Първо, Комисията започва с определяне на вътрешните правомощия на институциите, от които може да бъде направено заключение за международната компетентност на Общността. Второ, тя се стреми да докаже необходимостта от действие от страна на Общността или рисковете, свързани с некоординирани действия на държавите членки по отношение на трети държави.

a)     Наличие на вътрешни правомощия

Комисията се стреми да докаже, първо, че вътрешната компетентност на Общността произтича от главите от Договора, посветени на правото за установяване и на услугите; тя се позовава малко на вторичното право (i). На следващо място, в случай че бъде прието, че Общността няма достатъчно правомощия на основание на специфични разпоредби от Договора, тя поддържа, че Общността би могла да сключи Споразумението GATS на основание на общите разпоредби от Договора, като членове 100А и 235 (ii).

i)     Правомощия, произтичащи от специални разпоредби от Договора за ЕО

Комисията счита, че вътрешните правомощия на Общността обхващат четирите вида доставки, предмет на GATS. Според нея свободата на предоставяне на услуги по смисъла на Договора включва „трансграничните доставки“ (вж. например Решение от 3 декември 1974 г. по дело van Binsbergen, 33/74, Recueil, стр. 1299), както и „потреблението в чужбина“ по смисъла на GATS (вж. Решение от 26 февруари 1991 г., по дело Комисия/Франция, известно като „Туристически справочник“, С‑154/89, Recueil, стр. І‑659, точки 9 и 10). Услугите, предоставяни благодарение на търговско присъствие (третият начин за доставка на услуги, предвиден в GATS) или придвижването на физически лица (четвъртият и последен начин за доставка на услуги, предвиден в GATS), били обхванати също от разпоредбите от Договора за свободното предоставяне на услуги (член 52 и член 60, трета алинея) и от тези за правото на установяване (членове 52 и 58 във връзка с член 66).

В подкрепа на становището си Комисията посочва само разпоредби, които се отнасят единствено до гражданите на държави — членки на Общността. По нейно мнение обаче няма разпоредба в главите от Договора, посветени на правото на установяване и услугите, която да задължава общностния законодател да прилага предоставените му правомощия изключително на вътреобщностна основа. Тя отбелязва също, че характерно за съдебната практика, съдържаща се в Решението по дело AETR, е да намери приложение в случаи, за които Договорът изрично е предвидил само установяването на вътрешни норми.

Комисията отбелязва, че както в главата за свободата на предоставяне на услуги от Договора, понятието „услуги“ в GATS обхваща услугите във всички сектори, с изключение на услугите, предоставяни „при упражняване на държавна власт“ (член 1, параграф 3, буква б) от GATS). Според Комисията това изключение е било въведено, за да се избегне противоречието с разпоредбите от Договора за ЕО, които изключват от сферата на услугите дейностите, попадащи в обхвата на упражняване на публичната власт.

От факта, че практиката на Съда въвежда задължение по правото на Общността за държавите членки, „да предприемат всички мерки, независимо дали от материален или процесуален характер, които могат да гарантират неговото ефективно прилагане“, Комисията заключава, че Общността е компетентна да поеме същия вид задължение в рамките на международно споразумение. По тази причина тя счита, че член VІ, параграф 2, буква а) от GATS, който задължава членовете на СТО да оставят да действат или да създадат съдилища или процедури, които ще дадат възможност за преразглеждане на административни решения, засягащи търговията с услуги, попада в обхвата на изключителната компетентност на Общността.

Пристъпвайки към разглеждането на член ХVІ от GATS, отнасящ се до поемането на конкретни задължения относно достъпа до пазарите, Комисията поддържа, че на вътрешно равнище Общността притежава необходимите правомощия, за да премахне изброените в тази разпоредба количествени ограничения за достъпа до пазарите (квоти, ограничения на общия брой лица, които могат да бъдат наемани от доставчик на услуги, задължителен за доставчиците на някои услуги тип структури на дружествата и т.н.).

След сключването на Договора от Маастрихт Общността имала законодателни правомощия и на вътрешно равнище, които обхващали изцяло член ХІ от GATS. Този член предвижда, че членове на СТО не трябва да прилагат ограничения по отношение на международните трансфери и плащания по текущи сделки, свързани със специфичните задължения, с изключение на разрешените от член ХІІ (опазване на баланса на плащанията). Всъщност в общностното право били забранени всички ограничения на движението на капитали и на плащанията между държавите членки и между държавите членки и трети страни (член 73б, параграфи 1 и 2 от Договора за ЕО). Освен това член 73в, параграф 2 предоставял на Съвета необходимите правомощия за приемане на мерки за движението на капитали към или от трети страни, когато те са свързани с преки инвестиции.

По отношение на признаването на дипломи, лицензии и сертификати (член VІІ от GATS), Комисията поддържа, че Общността има вътрешни правомощия на основание на членове 49, 57 и 66 от Договора и че тя впрочем е използвала тези си правомощия.

Във връзка с това Комисията препраща към Директива 89/48/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършване на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (ОВ L 19, 1989 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 76) и към Директива 92/51/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно втора обща система за признаване на професионално образование и обучение (ОВ L 209, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 212).

Комисията, разбира се, признава, че създадената с тези две директиви обща система за взаимно признаване не се отнася до квалификацията и професионалния опит, придобити в трети държави. Според нея обаче от ratio decidendi на Решение от 9 февруари 1994 г. по дело Tawil-Albertini (С‑154/93, Recueil, стр. I‑451) ясно личи, че мерки за признаване на придобити в трети страни квалификации могат да бъдат взети на общностно равнище (точки 11—15 от решението).

Накрая, що се отнася до видовете транспорт, Общността разполагала с широки вътрешни правомощия за вземане на необходимите мерки за постигане на специфичните цели на общата политика, която тя трябва да води (член 74 и сл. от Договора за ЕО). Всички видове транспорт са типично предоставяне на услуги, за което международно действие е особено необходимо, за да се постигнат целите на Договора. Така посоченият по-горе Регламент № 4055/86 установява нормите, чрез които се прилага принципът на свободното предоставяне на услуги в областта на морския транспорт между държави членки и трети страни. Общността впрочем вече била използвала широко тези си правомощия на външно равнище.

ii)  По правомощията, изведени от общи разпоредби (членове 100А и 235 от Договора за ЕО)

Комисията поддържа, че ако правомощията на Общността, основаващи се на специални разпоредби от Договора за ЕО, не обхващат цялото приложно поле на GATS, член 100А може да бъде използван за сключването му. Според Комисията този член налага „ясно“ на Съвета правно задължение да действа за осъществяването на вътрешния пазар.

Ако и тази правна основа на свой ред бъде приета за недостатъчна, Комисията поддържа, че е следвало да се използва член 235 от Договора, за да бъдат предоставени на общностните институции необходимите външни правомощия. Държавите членки всъщност не били свободни да предприемат общностно действие посредством споразумение, сключено извън рамките на Общността, ако условията за прилагане на член 235 са изпълнени. Според Комисията тези условия са изпълнени. Необходимостта от сключване на споразумението не се оспорва: то ще допринесе за постигане на целите на Договора и е непосредствено свързано с функционирането на общия пазар. Едностранни действия на държавите членки извън рамката на Общността не само няма да помогнат за постигане на специфичните цели на Общността, но и има опасност да им попречат и да доведат до поставянето им под въпрос и до постепенно унищожаване на общия пазар.

 б) По необходимостта от външни действия на Общността

На първо място, Комисията подчертава, че ако Общността е страна по споразумението успоредно със своите държави членки, това би нарушило единството на вътрешния пазар. В подкрепа на това становище тя сочи три довода.

Първо, вземайки за пример финансовите услуги, тя поддържа, че признаването на компетентността на държавите членки би поставило държавите членки с развити центрове за финансови услуги в силна позиция в двустранните преговори с третите страни. В замяна на техните сравнително щедри оферти те биха могли да получат най-големите отстъпки. По този начин техните доставчици на услуги биха подобрили непропорционално конкурентното си положение в сравнение с доставчиците на услуги на други държави членки.

Според Комисията именно това се стреми да избегне посочената по-горе Втора банкова директива 89/646. Тази директива, която хармонизира условията за получаване на разрешение в Общността, всъщност съдържа и разпоредби за търговията с финансови услуги с трети страни (вж. глава ІІІ за отношенията с трети страни, членове 8 и 9). Тя също така има за цел да се избегнат различия в условията за достъп на банките от трети страни до вътрешния пазар и третите страни да предоставят на реципрочна основа на кредитните институции от Общността, независимо от коя държава членка са те, реален достъп, сравним с достъпа, предоставен от Общността на техните кредитни институции. По отношение на този последен въпрос, когато Комисията установи, че трета страна не предоставя такъв достъп, „тя може да представи на Съвета предложения, за да получи подходящ мандат за преговори за постигане на сравними възможности за конкуренция за кредитните институции на Общността. Съветът взима решение с квалифицирано мнозинство“. [неофициален превод] (вж. член 9, параграф 3 от Втора директива).

След това Комисията подчертава, че веднъж установени в държава членка, дъщерните дружества на банки от трети страни, които от този момент нататък в съответствие с член 58 от Договора се считат за дружества на Общността, ще могат да се конкурират с банките от другите държави членки, без тези държави да могат да се противопоставят на това.

Накрая Комисията твърди, че не било възможно да се приеме, че при стриктно приложение на посоченото по-горе Решение по дело AETR компетентността на Общността е ограничена до секторите, които са били предмет на вътрешна хармонизация, като се има предвид, че не всички сектори на услугите са били хармонизирани. Всъщност, ако се възприеме този критерий за разпределение на компетентността, държавите, чиито ключови сектори в областта на услугите са предмет на хармонизирани норми, биха били изцяло подчинени на общностната дисциплина, докато държавите, чиито основни сектори на услуги са били само слабо регулирани или изобщо не са били регулирани от хармонизирани норми, биха запазили почти изцяло свободата си да преговарят. Според Комисията такава ситуация би лишила Общността от възможността да преговаря балансирано в полза на интересите на всички държави членки във всички сектори на услуги.

На второ място, Комисията поддържа, че ако държавите членки запазят известна компетентност, би могло да се засегнат или нарушат съществуващите общностни норми. По този въпрос тя излага три довода.

Тя заявява, първо, че три години след влизането в сила на Споразумението за СТО държавите членки ще могат едностранно да променят своите списъци със специфични задължения чрез предоставяне на компенсации на някои от членовете на GATS, които могат да изтъкнат, че правата им са „анулирани или засегнати“ от изменението. След като компенсацията в контекста на GATS може да бъде под формата единствено на промяна на законови или подзаконови разпоредби (за да бъдат облекчени например условията за достъп до пазара в даден сектор на услуги), Комисията поддържа становището, че това ще наруши общностната правна уредба или ще промени нейния обхват. Ето защо не може на държавите членки да бъде призната компетентност да сключат GATS.

Тъй като компенсациите в системата на GATS могат да се състоят само в промяна на законовите или подзаконовите разпоредби (например за да бъдат облекчени условията за достъп до пазара в даден сектор на услуги), Комисията смята, че те ще нарушат общностните норми или ще засегнат обхвата им. Поради това на държавите членки не могло да се признае правото да сключат GATS.

По-нататък, според Комисията, за да бъдат от такова естество, че да нарушат съществуващите общностни норми, международните ангажименти не е необходимо да им противоречат. Достатъчно е да се отнасят до област, която „в голяма степен“ е регламентирана от общностни норми (вж. Становище 2/91 от 19 март 1993 г., Recueil, стр. І‑1061, точки 25 и 26). Впрочем общностните норми обхващали цялото приложно поле на GATS.

Накрая, Комисията отбелязва, че по принцип не е възможна никаква промяна на специфичните задължения през първите три години след влизане в сила на Споразумението за СТО и на приложенията към него. При това положение, ако сключат Споразумението за СТО от свое име, държавите членки биха могли през целия този период да използват като претекст евентуалната несъвместимост на общностното право с техните задължения по GATS, за да не прилагат общностното право.

2.     Позиции на страните, представили становища

Съветът и правителствата, които са представили становища, оспорват позицията на Комисията.

Държавите, както и Съветът, не правят никакви възражения относно необходимостта от външно действие от страна на Общността. Какви са доводите, с които те оспорват становището за компетентност на Общността, която според Комисията се основавала на специални разпоредби от Договора или на общите разпоредби на членове 100А и 235 от Договора за ЕО?

i)     Компетентността, изведена от специални разпоредби на Договора за ЕО

На първо място, Съветът и испанското и португалското правителство поддържат, че понятието услуги е по-широко в Споразумението GATS, отколкото в общностното право. Действително за разлика от GATS Договорът не се отнася до услуги, които не се предоставят срещу възнаграждение (член 60 от Договора).

Според Съвета Комисията не прави никакво разграничение между система, която се прилага по отношение на граждани и дружества от държави членки, и такава, която се прилага по отношение на граждани и дружества от трети страни. Съветът отбелязва, че в членовете от Договора, които се отнасят до правото на установяване и до свободата за предоставяне на услуги, не се споменава нищо за начина, по който следва да бъдат третирани граждани и дружества от държави членки. Единственото изключение се съдържа в член 59, параграф 2 от Договора. Тази разпоредба създава специална правна основа за приемане на разпоредби за доставчици на услуги от трети страни, при условие че вече са установени в Общността. Тя би била напълно излишна, ако — както поддържа Комисията — Общността вече имала на вътрешно равнище компетентност по отношение на гражданите на третите държави във връзка със свободата за предоставяне на услуги и правото на установяване.

Според Съвета, що се отнася до гражданите на трети страни, общностното право регламентира само въпросите, свързани с второто предприятие и предоставянето на услуги от първо предприятие, учредено в Общността. Що се отнася до „търговското присъствие“, Съветът прави разграничение между дъщерните дружества на дружество от трета държава и обикновените клонове на дружество от трета държава. Той признава, че общностното право може да се прилага по отношение на дъщерно дружество в Общността на дружество от трета държава. От друга страна, обикновените клонове на дружества от трети страни, които са установени в Общността, са от компетентността на държавите членки, тъй като член 58 от Договора се отнася до дружествата.

Съветът оспорва компетентността, която според Комисията Общността имала за специфичните задължения, свързани с достъпа до пазарите на услуги. Наистина след много дискусии списъците със специфични задължения били депозирани от името на Общността и на държавите членки и ограниченията и условията във връзка с тези задължения са различни за различните държави членки. Съветът отбелязва, че при бегъл прочит на документа, съдържащ специфичните задължения във връзка с услугите — документ, който според него е от първостепенна важност — става ясно, че той се отнася непосредствено до националните законодателства. Следователно специфичните задължения, предложени от Общността и от държавите членки, са в по-голямата си част от компетентността на държавите членки. Според Съвета самото съществуване на този списък дава възможност да се отговори на поставените на Съда въпроси.

Според испанското правителство цели сектори от GATS обхващат области, в които Общността не притежава вътрешни правомощия. Така от компетентността на държавите членки били разпоредбите на GATS относно:

–        доставката на услуги от дружества от трети страни, желаещи да се установят в Общността (търговско присъствие),

–        доставката на услуги чрез придвижване на физически лица, граждани на трети страни,

–        предоставяне на услуги без заплащане,

–        ангажиментите в областта на движението на капитали на граждани на трети страни, които не са установени в Общността (член XI от GATS), като се има предвид, че член 67 от Договора изисква премахването на ограниченията за движението на капитали само за капиталите, собственост на установени в държава членка лица,

–        ангажименти, свързани с признаването на дипломи или звания, получени в трети страни.

Португалското правителство отбелязва, че посочените в GATS видове доставки на услуги, различни от „трансграничните доставки“, са от компетентността на държавите членки.

То набляга на факта, че „най-важните и съществени аспекти на международната либерализация на услугите се отнасят до условията за установяване на дружества от трети страни и нормите, които се прилагат по отношение на лицата със свободни професии и на наетите на работа в дружества от трети страни лица“. По негово мнение тези въпроси са от компетентността на държавите членки.

Според датското правителство няма съмнение, че приетите в сектора на услугите общностни правни актове се отнасят само до някои области. Приетите в тези области правни актове се отнасят съответно само до някои аспекти на предоставянето на услуги. Следователно държавите членки са компетентни да сключват международни споразумения както в областите, в които няма общностна правна уредба, така и в тези, в които съществува общностна правна уредба, но тя е само фрагментарна.

Нидерландското правителство споделя мнението на Съвета и посочва като пример за изключителна компетентност на държавите членки придвижването на физически лица от трета държава към Общността (мобилност на работниците).

Накратко, становището на правителството на Обединеното кралство е, че Общността е компетентна да участва в сключването на Споразумението GATS на основание на членове 54, 57, 66, 75, 84, 99 и 100А от Договора за ЕО. Наистина някои аспекти от Споразумението попадат в области на компетентност на Общността, които са обхванати от тези разпоредби и по отношение на които Общността е приела вътрешни правила. Независимо от това, не всички обхванати от GATS стопански дейности били предмет на общностна правна уредба. Когато пък имало приета такава правна уредба, тя често се състояла от мерки за хармонизация, предвиждащи минимални изисквания, които държавите членки могат да разширят. От това следвало, че държавите членки също са компетентни да участват в сключването на GATS.

Обединеното кралство отбелязва, първо, че нито главата за установяването, нито тази за услугите съдържат разпоредби за:

–        доставката на услуги от територията на трета страна към територията на държава членка (член І, параграф 2, буква а) от GATS),

–        доставката на услуги от доставчик на услуги от трета страна посредством търговско присъствие (различно от дружество, посочено в член 58 от Договора за ЕО) на територията на държава членка (член І, параграф 2, буква в) от GATS),

–        доставката на услуги от доставчик на услуги от трета страна и благодарение на присъствието на физически лица от трети страни на територията на държава членка (член І, параграф 2, буква г) от GATS).

Правителството на Обединеното кралство отбелязва по-специално, че не съществува разпоредба в Договора, която да регулира първоначалното установяване на физически или юридически лица от трети страни, които желаят да предприемат дейност за предоставяне на услуги в държавите членки. То изтъква, че член 59, втора алинея от Договора се отнася само до граждани на трети страни, които вече са установени в Общността. При липсата на вътрешна общностна правна уредба тези въпроси остават от компетентността на държавите членки.

Колкото до дъщерните дружества и клоновете, Обединеното кралство признава все пак, че общностните институции са приели мерки, които установяват „норми за упражняването от страна на Общността на външна компетентност по отношение на установяването на граждани от трети страни в Общността“ на основание член 57, параграф 2 от Договора за ЕО.

Така член 9, параграф 3 от Първа банкова директива (Директива 77/780/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейността на кредитни институции, ОВ L 322, стр. 30) предвижда, че „[…] Общността може, чрез споразумения, сключени в съответствие с Договора с една или повече трети страни, да се споразумее да прилага разпоредби, които на основата на принципа на реципрочността предоставят на клоновете на предприятие, чието седалище е извън Общността, едно и също третиране на цялата територия на Общността“ [неофициален превод]. Освен това членове 8 и 9 от посочената по-горе Директива 89/646 целят да гарантират, че общностните кредитни институции, осъществяващи стопанска дейност в трети страни, се ползват там от предимства, еднакви с тези, от които се ползват дружествата от трети страни, майки на общностни дружества, които учредяват дружества по смисъла на член 58 от Договора.

Подобни разпоредби съществували в застрахователния сектор. Член 32 от Директива 79/267/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и упражняването на пряка животозастрахователна дейност (ОВ L 63, стр. 1) предвижда, че „Общността може в споразумения, сключени в съответствие с Договора с една или повече трети страни, да се договори за прилагането на разпоредби, различни от предвидените в този дял, за да се гарантира при условия на реципрочност достатъчна защита на застрахованите лица от държавите членки“ [неофициален превод]. В параграф 3 от член 32б, въведен с Директива 90/619/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 година (ОВ L 330, стр. 50), се предвижда, че „Когато Комисията установи […], че трета страна не предоставя на застрахователните предприятия от Общността реален достъп до пазара, сравним с този, който Общността предоставя на застрахователните предприятия в тази трета страна, Комисията може да представи предложения на Съвета, за да получи подходящ мандат за преговори с оглед на получаване на равностойни конкурентни възможности за застрахователните предприятия от Общността. Съветът взима решение с квалифицирано мнозинство“.

В областта на първоначалното установяване на физически лица, граждани на трета страна, правителството на Обединеното кралство също отбелязва съществуването на разпоредба от вторично право.

Член 1, буква в) от Директива 73/148/ЕИО на Съвета от 21 май 1973 година за премахване на ограниченията за придвижването и престоя в Общността на граждани на държави членки във връзка с установяването и предоставянето на услуги (ОВ L 172, стр. 14), приета на основание член 54, параграф 2 и член 63, параграф 2, действително предоставя право на постоянно пребиваване на съпруга и децата, които са граждани на трети страни.

Правителството на Обединеното кралство добавя, че тези изключителни разпоредби във връзка с първоначалното установяване на юридически или физически лица от трети страни често са с ограничен обхват.

Дял ІІІ от посочената по-горе Първа банкова директива 77/780 не бил пречка държавите членки да прилагат по отношение на клоновете на кредитни институции от трети държави, когато те започват или продължават дейността си в Общността, по-строги изисквания от прилаганите по отношение на общностните клонове на кредитни институции (вж. в същия смисъл съображенията от посочената по-горе Втора директива 89/646 и деветото съображение от Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 година, ОВ L 360, стр. 1, в областта на застраховането).

Правителството на Обединеното кралство заключава, че като се изключат тези извънредни разпоредби, първоначалното установяване на юридически лица и на физически лица, които са граждани на трета страна, е въпрос, по който държавите членки запазват преходна компетентност.

На следващо място, то изследва съответно компетентността на държавите членки и на Общността по отношение на режима, на който са подчинени дейностите на дъщерните дружества и клоновете на дружества от трети страни, след като вече са се установили в Общността.

Във връзка с това то отбелязва, че във вътрешен аспект, щом като регистрираните в трети страни дъщерни дружества или клонове на дружества са установени в държава членка, по силата на разпоредбите от главите за установяването и услугите Общността е компетентна да регулира тяхната дейност. То също посочва, че Общността е упражнила тази си компетентност в някои области.

Така Директива 89/117/ЕИО на Съвета от 13 февруари 1989 година относно задълженията на клоновете на кредитни институции и на финансови институции, установени в държава членка, чиито главни управления се намират извън тази държава членка, относно публикуването на годишни счетоводни документи (ОВ L 44, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 212), се прилага не само по отношение на клонове на общностни дружества, но и по отношение на клонове на дружества от трети страни (членове 1 и 3). По същия начин Единадесета директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (ОВ L 395, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 100), се прилага по отношение на клонове на дружества от трети страни (членове 7—10). Дял ІІІ от посочената по-горе Първа банкова директива 77/780 и дял ІІІ от Директива 79/267, също посочена по-горе, относно застраховането, също съдържат разпоредби относно клоновете на предприятия със седалище извън Общността.

За останалото обаче, при липсата на вътрешно общностно законодателство режимът, на който е подчинена дейността на дъщерно дружество или клон на дружество от трета държава, продължава да е от компетентността на държавите членки.

Що се отнася до член VІ, параграф 2, буква а) от GATS (запазване или създаване на съдилища или процедури за обжалване на административни решения, засягащи търговията с услуги), правителството на Обединеното кралство поддържа, че свързаните с компетентността, с процедурата и със способите за обжалване въпроси остават от компетентността на държавите членки, с изключение на някои разпоредби от вторичното право, които хармонизират вътрешните процедури и способи за обжалване.

Във връзка с това правителството на Обединеното кралство сочи Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1999 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагане на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237). То уточнява обаче, че тази директива е мярка за частична хармонизация, която оставя на държавите членки голям избор от средства за постигане на нейните цели.

От това правителството на Обединеното кралство стига до заключение, че държавите членки са компетентни да участват в сключването на Споразумението GATS по отношение на областта, предмет на член VІ, параграф 2, буква а) от това споразумение.

Накрая, като пристъпва към разглеждане на член VІІ от GATS (признаване на дипломи и квалификации), правителството на Обединеното кралство заявява, че независимо от предвидените в общностните норми хармонизация и взаимно признаване на придобитите в държавите членки квалификации, компетентни по отношение на придобитите в трети държави квалификации остават държавите членки. По този въпрос то се позовава на посоченото по-горе Решение по дело Tawil-Albertini.

ii)  По компетентността, която може да се изведе от разпоредбите на Договора, които имат общ характер (членове 100А и 235 от Договора за ЕО)

Съветът оспорва твърдението, че членове 100А и 235 от Договора налагат на общностния законодател правно задължение за действие. Да се приеме това становище би означавало да се премахне разграничението между съществуването на компетентност и нейното упражняване и би било в явно противоречие с член 3б от Договора, който прогласява принципа на субсидиарността.

Правителството на Обединеното кралство изтъква, че Съдът не приема, че директивите, въвеждащи минимални стандарти, могат да бъдат източник за изключителна компетентност на Общността (вж. посоченото по-горе Становище 2/91, точка 21). Действително изключителна външна компетентност може да се основава единствено на вътрешни мерки за изключителна хармонизация. А fortiori при липсата на вътрешни правила изключителна външна компетентност не може да произтича единствено от член 100.

Френското правителство не тълкува член 235 от Договора по същия начин както Комисията. За разлика от Комисията, то счита, че Съветът притежава широки правомощия за преценка дали е необходимо действие на Общността за постигане на една от целите на Общността. То счита, че в настоящия случай такава необходимост не е възникнала.

Германското правителство обяснява, че член 235 не може да предостави правомощия на Общността в сектори, които са от изключителната компетентност на държавите членки, и че при всички случаи либерализацията на търговията с услуги в световен мащаб не е сред целите на Общността.

Португалското правителство отхвърля становището, което изглежда се поддържа от Комисията, че е възможно от член 235 от Договора да се изведе задължителната и изключителна компетентност по даден въпрос както във вътрешен, така и във външен план. То излага следните мотиви.

От една страна, Съветът оставал свободен да прецени кой е най-подходящият метод за постигане на целите на Общността. Той можел например да предпочете по международни или вътрешни съображения да прибегне до механизма на сътрудничеството между Общността и държавите членки, което във външните отношения би довело до сключването на смесени споразумения. Такова било становището на Съда, когато приел, че „макар член 235 да допуска Съветът да приема „всички необходими мерки“ също и в областта на външните отношения, той не създава задължение, а предоставя на Съвета възможност, неизползването на която не може да засегне валидността на преговорите“ (посоченото по-горе Решение по дело AETR, точка 95). От друга страна, член 235 не допуска остатъчната и присъща на държавите членки компетентност да се прехвърля на Общността. За да стане това, би било необходимо преразглеждане на договорите.

Испанското правителство счита, че именно членове 100А и 235 от Договора, сред многото други разпоредби, дават правна основа за компетентността на Общността.

Европейският парламент поддържа, че евентуално използване на член 235 от Договора за ЕО не би могло да се тълкува като засягане на неговата свобода да откаже да даде съгласието си, ако споразумението му се струва неприемливо, с оглед на целите на Договора и интересите на гражданите.

B –  TRIPs

1.     Позиция на Европейската комисия

Както по отношение на GATS, изложените от Комисията доводи могат да се разделят на две части. В първата част Комисията се стреми да установи вътрешната компетентност на институциите, от която може да се изведе компетентността на Общността на международно равнище. Във втората нейната цел е да създаде убеждение за необходимостта от действие на Общността или за опасността, до която водят некоординирани действия на държавите членки в отношенията им с трети държави.

a)     По съществуването на вътрешна компетентност

Комисията се стреми първо да докаже, че вътрешната компетентност на Общността произтича от съществуващите актове на вторичното право в областта на интелектуалната собственост (i). След това, в случай че се приеме, че Общността няма достатъчно правомощия въз основа на вторичното право, тя поддържа, че Общността би могла да сключи Споразумението TRIPs по силата на общи разпоредби от Договора като членове 100А и 235 (ii).

i)     По компетентността, изведена от вторичното право

Що се отнася до TRIPs, Комисията първо отбелязва, че предметът на член 36 от Договора за ЕО не е да остави някои области в изключителната компетентност на държавите членки (вж. Решение от 4 октомври 1991 г. по дело Richardt и „Les accessories Scientifiques“, дело С‑367/89, Recueil, стр. І‑4621, точки 19—21).

След това тя пристъпва към сравнение, точка по точка и много подробно, между Споразумението TRIPs и съответните разпоредби от общностното право, като прави общо заключение, че Общността има необходимата външна компетентност да сключи Споразумението TRIPs в неговата цялост.

1. По отношение на авторското право (част ІІ, раздел 1 от TRIPs, членове 9—14) Комисията първо признава, че Общността не е страна нито по Бернската конвенция (конвенция за защита на литературните и артистични творби, Парижки акт от 24 юли 1971 г.), нито по Римската конвенция (Международна конвенция за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации от 26 октомври 1961 г.).

Тя подчертава, че Споразумението TRIPs в раздел 1 от част ІІ, отнасяща се до авторското право и сродните му права, задължава членовете на СТО да предвидят минимално равнище на защита.

Тя припомня, че Съветът е приел редица директиви във връзка с авторското право и сродните му права, и счита, че във вътрешен план те обхващат областите, посочени в членове 10—14 от TRIPs.

Така член 1, параграф 1 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114) отговарял на член 10, параграф 1 от Споразумението TRIPs, което предвижда, че компютърните програми следва да бъдат защитени като литературни творби по Бернската конвенция. Член 2, параграф 1 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 г. относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120), по мнението на Комисията съответствал на член 11 от Споразумението TRIPs, който се отнася до правата на отдаване под наем. Колкото до член 6, параграф 1, член 7 и член 8, параграф 1 от тази директива, те регулирали материята, уредена в член 14 от Споразумението TRIPs (сходни права). Директивата 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 290, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 141) обхваща предмета на член 12 от Споразумението TRIPs, който се отнася до срока за закрила на авторските права. Накрая Комисията заявява, че е представила на Съвета предложение за директива за правната закрила на базите данни (ОВ С 308, 15.11.1993 г., стр. 1), чиято основна цел е да изясни закрилата на базите данни от гледна точка на авторското право и да предостави правото да се попречи на неразрешеното извличане на информация от базите данни. Тя уточнява, че това предложение все още не е прието, но подчертава, че правомощията на Общността да приеме такава директива не са оспорени.

2. Колкото до търговските марки (членове 15—21 от TRIPs, в част ІІ, раздел 2 от Споразумението), Комисията отбелязва, че във вътрешен план Съветът е приел Регламент (ЕО) № 40/94 от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146) и Първа директива 89/104/ЕИО от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

Тя признава, че Първа директива се ограничава до вътрешните разпоредби, които влияят най-пряко на функционирането на вътрешния пазар, но отбелязва, че Съветът е заявил, че е склонен да приеме впоследствие други директиви, сближаващи националните законодателства относно марките.

3. Що се отнася до указанията за произход и наименованията за произход (членове 22—24 от TRIPs, раздел 3), Комисията поддържа, че приетите в тази област общностни норми са много по-прецизни и широкообхватни от разпоредбите, установени от съответния раздел на TRIPs.

Преди всичко Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните за продажба на крайния потребител (ОВ L 33, 1979 г., стр. 1) забранила всяко етикетиране на храните, което би могло да въведе в заблуда купувача по отношение на произхода на даден хранителен продукт. След това Съветът приема Регламент (ЕИО) № 2081/92 от 14 юли 1992 година относно закрилата на географски указания и наименования за произход за земеделски продукти и храни (ОВ L 208, стр. 1). Накрая, в контекста на общата организация на пазара на вино или на основание член 43 и 100А от Договора, Съветът приема няколко регламента, свързани с представянето и обозначаването на вината и спиртните напитки.

4. По отношение на промишления дизайн (предмет на част ІІ, раздел 4 от Споразумението TRIPs, членове 25 и 26) Комисията отбелязва, че на основание член 100А от Договора е представила на Съвета предложение за директива за правната закрила на промишления дизайн, чието предназначение е да хармонизира националните законодателства в областта на дизайните и моделите, както и предложение за регламент за създаване на дизайн на Общността. Според Комисията предвидената в тези две предложения закрила била на много по-високо равнище от това на общите задължения, съдържащи се в членове 25 и 26 от Споразумението TRIPs.

5. По отношение на патентите (предмет на част ІІ, раздел 5 от TRIPs, членове 27—34) Комисията заявява, че както Мюнхенската конвенция от 5 октомври 1973 година за издаване на европейски патенти, така и Люксембургското споразумение от 15 декември 1989 година относно патентите на Общността (ОВ L 401, стр. 1), подписано от държавите членки, но все още невлязло в сила, са част от правния ред на Общността. Тя поддържа, че Общността има правомощия да приеме разпоредби в областта на патентното право, когато тези разпоредби са необходими за доброто функциониране на вътрешния пазар. Освен това Съветът е приел Регламент (ЕИО) № 1768/92 от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 130) и е приел обща позиция по предложението за директива за правната закрила на биотехнологичните изобретения, хармонизираща правото на държавите членки в областта на годността за патентоване на биотехнологичния материал.

6. По отношение на топографиите на интегрални схеми Комисията отбелязва, че Директива 87/54/ЕИО на Съвета от 16 декември 1986 година за правната закрила на топологиите на полупроводникови изделия (ОВ L 24, 1987 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г.; глава 13, том 7, стр. 218) във вътрешен план е съответната на част ІІ, раздел 6 от TRIPs (членове 35—38 относно дизайна на разположението (топографията) на интегралните схеми) правна уредба.

7. По отношение на част ІІІ от Споразумението TRIPs, която въвежда правила за прилагане на правата върху интелектуална собственост, Комисията отбелязва, че вътрешните правомощия на Общността в тази област са толкова широки, колкото и разпоредбите на членове 41—61 от Споразумението TRIPs. Тя добавя, че правомощията на Общността вече са използвани за приемането на посочения по-горе Регламент № 3842/86, установяващ мерки за забрана на пускането в свободно обращение на фалшифицирани стоки.

Комисията обобщава, че всички разпоредби от Споразумението TRIPs имат съответни разпоредби на вътрешно равнище във вторичното право на Общността.

ii)  По правомощията по презумпция, които би могло да се изведат от разпоредбите с общ характер от Договора (членове 100А и 235 от Договора за ЕО)

Най-общо, в подкрепа на използването на член 100А или 235 като правна основа за сключването на Споразумението TRIPs Комисията излага същите аргументи като изложените по повод на GATS. Единственият аргумент, който е специфичен за TRIPs, е следният. Поради това че TRIPs установява правила в области, в които няма мерки за общностна хармонизация, неговото сключване би дало възможност веднага да се осъществи хармонизация в Общността и по такъв начин ще допринесе за изграждането и функционирането на вътрешния пазар.

 б) По необходимостта от външни действия на Общността

Комисията изтъква, че ако Общността беше просто една от многото страни по Споразумението TRIPs, успоредно със своите държави членки, единството на вътрешния пазар би било нарушено в два аспекта. От една страна, то би понесло нарушения на конкуренцията, и от друга страна, това би довело до изкуствено нарушаване на възможностите за конкуренция на пазарите на трети държави.

Според Комисията опасността от нарушаване на търговията е следната: ако държавите членки са свободни да преговарят и да сключват свои собствени споразумения в областта, обхваната от TRIPs, те биха поставили своите предприятия в по-добра конкурентна позиция от предприятията на други държави членки и по този начин биха дали на собствените си икономики предимство, несъвместимо с ненарушената конкуренция във вътрешния пазар.

Комисията сочи като пример акт от вторичното право, който не разрешава на държавите членки да договарят свободно двустранни споразумения с трети държави.

В областта, предмет на посочената по-горе Директива 87/54 за правната закрила на топографиите на полупроводникови изделия, държави членки могат да разширят тази защита по отношение на граждани на трети държави само при определени условия. Тази директива вече е била използвана няколко пъти за разширяване на защитата на топографиите на полупроводникови изделия на основата на взаимност по отношение на ограничен брой страни, които отговарят на критериите на Директивата и предлагат същото равнище на защита на гражданите на Общността. Държавите членки нямат право да дерогират разпоредбите от решенията на Съвета, които предлагат тази закрила. Причината за това е изложена в преамбюла на Директивата, където е обяснено, че разликите, които характеризират правната закрила, произтичащи от законодателствата на държавите членки, имат преки отрицателни последици за функционирането на общия пазар.

Във връзка с опасността от засягане на общото единство на общностните норми в случай на споделена компетентност, Комисията поддържа, че приемането на Споразумението TRIPs както от държавите членки от тяхно име, така и от Общността, може да „наруши“ общностното право или да „измени неговия обхват“ по смисъла на Решение по дело AETR по следните причини.

Първо, независимо че установява само минимални изисквания, TRIPs все пак „би нарушило“ общностното право в областите, където равнището на защита, която то предвижда, е по-ниско от предвиденото в TRIPs.

Второ, макар TRIPs да предвижда само минимално равнище на защита, то ще трябва да се разпростре по отношение на всички страни по TRIPs. Ако държавите членки можеха да преговарят с третите държави извън рамката на Общността, за да разширят закрилата на интелектуалната собственост по отношение на граждани на трети страни, би имало различия и потенциални конфликти между техните външни режими в тази област и режима на Общността.

Трето, независимо че TRIPs предвижда само минимални изисквания, общностните норми в областта на интелектуалната собственост от своя страна не установяват минимално равнище на защита. Като се позовава на посоченото по-горе Становище 2/91, в което Съдът приемал, че самото съвместно съществуване на обхващащи една и съща област международни норми и общностни норми може да наруши общностното право, дори при липса на противоречие между тях, Комисията прави извода, че сключването на TRIPs от държавите членки би „нарушило“ съществуващите общностни норми.

Четвърто, TRIPs оставя на страните по него възможността да повишат равнището на защита, стига получената в резултат на това нова защита да продължи да отговаря на минималните изисквания на разпоредбите на TRIPs. След като Общността от своя страна прилага принципа на вътрешното или „общностното“ изчерпване, достатъчно би било държава членка да възприеме предвидения в TRIPs принцип на „международно изчерпване“, за да бъдат засегнати в резултат на това общностните норми и функционирането на вътрешния пазар.

Накрая, ако TRIPs бъде сключено и от Общността, и от държавите членки въз основа на споделената компетентност, това би нарушило сериозно общностното право, тъй като на практика би означавало да се „замразят“ или отхвърлят общностните норми за хармонизация в областта на прилагане на споразумението. Би имало „нарушаване“ на общностното право, доколкото държавите членки биха продължили да се позовават на изключението по член 36 от Договора за ЕО, за да защитават специфичния „предмет“ на правата върху интелектуалната собственост, което би попречило на хармонизацията на общностно равнище и на установяването и функционирането на вътрешния пазар.

2.     Позиции на страните, представили становища

Съветът първо анализира състоянието на законодателната дейност на Общността в областта на интелектуалната собственост. Той разграничава четири „блока“ на общностна правна уредба.

–        Първият „блок“ се състои от общностни мерки, приети по-специално на основание на член 43 от Договора за ЕО, които се отнасят до географските наименования.

Съветът счита, че обхватът на този първи „блок“ съвпада с обхвата на част ІІ, раздел 3 от TRIPs за географските означения и че условията за съществуване на външна компетентност по презумпция въз основа на Решение по дело AETR като цяло са налице в този случай.

–        Вторият „блок“ от законодателството се състои от приетите на основание член 100А от Договора, а в определени случаи и на основание членове 57 и 66, общностни мерки за хармонизация на националните законодателства, които се отнасят до определени аспекти на режима на интелектуалната собственост.

Става въпрос за директивите за авторското право и свързаните с него права (Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото за отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120), Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, стр. 15), Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 година за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 290, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 141), Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114), Директива 87/54/ЕИО на Съвета от 16 декември 1986 година за правната закрила на топологиите на полупроводникови изделия (ОВ L 24, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 7, стр. 218) и Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

Според Съвета обхватът на втория „блок“ от законодателството само в много малка част се припокрива с областите, обхванати от част ІІ, раздели 1 и 2 от TRIPs (авторско право и марки). Съветът отбелязва, че за сметка на това не са приети никакви мерки за хармонизация в областта на промишлените дизайни и модели и патентите (предмет на част ІІ, раздели 4 и 5 от TRIPs).

Във всички случаи приемането на разпоредби на общностното право не налага задължение за прилагането им по отношение на граждани на трети страни, докато именно TRIPs има за цел да уточни минималните правила, които ще трябва да се прилагат по отношение на гражданите на тези страни.

–        Третият „блок“ от общностното законодателство се състои от общностните мерки, които имат за цел да създадат за някои аспекти на правата върху интелектуална собственост общностен режим на защита, допълващ режимите, установени във всяко национално законодателство. Става въпрос за Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 130) и за посочения по-горе Регламент № 40/94 относно марката на Общността.

Според Съвета съдържащите се в този трети „блок“ мерки са предназначени единствено да създадат общностен режим на защита, който да допълни националните режими. Поради това той счита, че ако доктрината за правомощията по презумпция, установена в Решение по дело AETR, може да се приложи по отношение на общностните регламенти, това е възможно в рамките на предмета на тези допълващи режими и не се разпростира по отношение на това, което продължава да бъде предмет на национални режими на марките (частично хармонизирани) и на патентите (нехармонизирани).

–        Четвъртият „блок“ от законодателството се състои от посочения по-горе Регламент № 3842/86, установяващ мерките за забрана на освобождаване за свободно обращение на фалшифицираните стоки.

Според Съвета този регламент съответства само на някои разпоредби от част IІІ от Споразумението TRIPs (частта относно средствата за прилагане на правата върху интелектуалната собственост), а именно свързаните със забраната за освобождаване за свободно обращение на фалшифицирани стоки (членове 51—60 от TRIPs). От друга страна, основна част от разпоредбите на тази част ІІІ (членове 41—50 и 61) продължават да са от компетентността на държавите членки. Това важи особено за тези, които се отнасят до въвеждането на наказателни санкции (член 61 от TRIPs).

Съветът счита, че при това положение практиката по дело AETR може да се прилага в ограничена степен, доколкото регламентът, забраняващ освобождаването за свободно обращение на фалшифицирани стоки, се припокрива с някои разпоредби на Споразумението TRIPs.

Въз основа на това Съветът прави заключение, че Общността и държавите членки са съвместно компетентни да сключат Споразумението TRIPs.

От своя страна правителството на Обединеното кралство отначало отбелязва, че при всяко предприемане на законодателни инициативи в областта на интелектуалната собственост Общността се е старала да признае запазването на националните правни разпоредби относно интелектуалната собственост.

Поради това всяка държава членка запазва собствената си правна система за защита на патентите, марките, авторските права и дизайните. Правителството на Обединеното кралство набляга на следното: дори марката на Общността и дори патентът на Общността (когато бъде въведен) ще съществуват успоредно с националните правни норми, като ги оставят непокътнати в основната им част.

След това правителството на Обединеното кралство отбелязва, че общностните норми относно съдържанието на правата върху интелектуална собственост са малко. Съществуват малко примери за хармонизация на националните норми, определящи специфичния предмет на правата върху интелектуална собственост. Обединеното кралство цитира два от тях: посочената по-горе Директива 89/104 относно марката и също посочената по-горе Директива 87/54 относно топологиите на полупроводникови изделия.

По отношение по-специално на авторското право и свързаните с него права Обединеното кралство счита, че тъй като редица разпоредби на Споразумението TRIPs се отнасят до съдържанието на специфичен предмет на авторско право и свързаните с него права, не е бил направен опит за хармонизиране на тези аспекти на равнище на Общността. От това то прави заключение, че „начинът, по който държавите членки определят специфичния предмет на авторските права или свързаните с тях права, като се позовават на Конвенцията (Бернската) или по друг начин, е въпрос от компетентността на държавите членки“.

Обединеното кралство припомня също, във връзка с авторското право, че член 9 от Споразумението TRIPs изисква страните членки да спазват членове 1—21 от Бернската конвенция. Тъй като Общността като такава не е страна по Бернската конвенция, само държавите членки могат да вземат решение за сключване на споразумение, което задължава държавите да спазват принципите на Конвенцията в отношенията си с трети страни.

Обединеното кралство припомня относно патентите, че няма никаква хармонизация на общностно равнище. Правителството на обединеното кралство се противопоставя на Комисията, която се позовава на Патентната конвенция на Общността, заявявайки, че тази конвенция, която все още не е влязла в сила, е договорена на междуправителствено, а не на общностно равнище, и че тя оставя непокътнати националните патентни системи.

Обединеното кралство посочва, освен областта на патентите и авторското право, три области от правото върху интелектуалната собственост, обхванати от Споразумението TRIPs и за които няма нито една общностна мярка за хармонизация: промишлените дизайни и модели, защитата на неразгласената информация и изпълнението на правата върху интелектуална собственост.

Обединеното кралство подчертава, че дори там, където имало хармонизация на националните норми на общностно равнище, обхватът ѝ е ограничен чрез изрично препращане към законодателствата на държавите членки или чрез мълчаливо признаване, че държавите членки продължават да прилагат своите собствени системи за защита на интелектуалната собственост в областите, които не са обхванати от общностната правна уредба.

То дава няколко примера в това отношение .

a)      Разпоредбите на посочената по-горе Директива 87/54 относно топологиите на полупроводникови изделия не засягат правата, предоставени от държавите членки в изпълнение на задълженията, наложени им по силата на международни споразумения.

б)      Посочената по-горе Директива 89/104 относно марките не цели пълно сближаване на съответните законодателства на държавите членки, а само сближаването на разпоредбите, които имат най-непосредствено въздействие върху функционирането на вътрешния пазар (трето съображение). Държавите членки запазват по-конкретно правото да защитават търговските марки, придобити чрез употреба.

в)      Посочената по-горе Директива 91/250 относно правната защита на компютърните програми не засяга националните разпоредби относно патентните права, марките, нелоялната конкуренция, търговските тайни, закрилата на полупроводниковите стоки или договорното право (член 9, параграф 1).

г)      Посочената по-горе Директива 92/100 относно правото на отдаване под наем и в заем оставя на държавите членки пълна свобода да преценят дали е уместно да задължат дружествата за колективно управление да изискват само справедливо възнаграждение, както и да определят лицата, които го дължат (член 4).

д)      Посочената по-горе Директива 93/83 относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, дава възможност на държавите членки да предоставят по-широка защита на носителите на тези права, а не само предвиденото в член 8 от Директива 92/100 право да се противопоставят на излъчването (член 6).

Правителството на Обединеното кралство отбелязва също, че като се изключат някои посочени от него изключения, нито една от общностните мерки в областта на интелектуалната собственост не разглежда въпроса за реципрочността, взаимното признаване или правата, които да се предоставят в Общността на гражданите на трети страни.

В заключение то приема, че Общността и държавите членки имат съвместна компетентност да участват в сключването на Споразумението TRIPs. Общността безспорно е компетентна да участва в сключването на TRIPs на основание на теорията за правомощията по презумпция, като се има предвид, че някои ограничени аспекти на това споразумение са обхванати от вътрешни мерки, приети на основание на членове 100А и 235 от Договора за ЕО, но държавите членки също са компетентни, тъй като запазват значителна вътрешна компетентност в областите, които са предмет на Споразумението TRIPs.

Относно TRIPs и правомощията по презумпция държавите членки, освен Обединеното кралство, като цяло се присъединяват към становището на Съвета. Единствено германското, испанското, френското, португалското и нидерландското правителство разглеждат бегло този въпрос.

Германското правителство поддържа, че TRIPs трябва да се сключи под формата на смесено споразумение. От една страна, Общността е компетентна, доколкото е създала правни норми в областта на интелектуалната собственост. От друга, държавите членки също са компетентни, по три причини. Авторското право остава в голяма степен нехармонизирано; държавите членки са тези, които са се присъединили към международни споразумения в тази област; повечето от задълженията, произтичащи от Споразумението TRIPs, могат да бъдат изпълнени само от държавите членки (по-специално задължението да се организират административни, граждански и дори наказателни процедури във връзка с прилагането на различните права върху интелектуална собственост).

Испанското правителство също счита, че TRIPs трябва да бъде сключено под формата на смесено споразумение. Първо, само отделни аспекти на правата върху интелектуална и индустриална собственост са обхванати от общностната правна уредба. Второ, тази правна уредба невинаги е предназначена да хармонизира националните законодателства. Така посоченият по-горе Регламент № 40/94 относно марката на Общността оставя незасегнати националните правни уредби относно марки; той създава просто режим на специфична защита за марката на Общността, която съществува успоредно с националните марки. Накрая, някои общностни разпоредби в тази област се ограничават до създаване на минимално равнище на защита. При тези обстоятелства държавите членки запазват правото да приемат по-ограничителни мерки (вж. например член 18 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 823/87 от 16 март 1987 година, установяващ специални разпоредби относно качествените вина, произведени в определени региони (ОВ L 84, стр. 59).

Испанското правителство смята също, че разпоредбите на TRIPs относно мерките, които трябва да се вземат за осигуряване на ефективна защита на правата върху интелектуална и индустриална собственост, като гарантиране на справедливост и равнопоставеност на процедурата, представянето на доказателства, право на изслушване, излагане на мотивите на решенията, правото на обжалване, привременните мерки и обезпеченията, служебно извършваните от митническите власти действия, обезщетенията и наказателните санкции, са от компетентността на държавите членки. Всъщност правният ред на Общността не съдържал нито една разпоредба по тези въпроси.

Испанското правителство критикува освен това и направеното от Комисията препращане към член 36 от Договора. Според него това препращане е неотносимо. Член 36 е приложим единствено по отношение на търговията „между държави членки“ и поради това не се прилага по отношение на ограниченията, наложени на вноса от трети страни по причини, свързани със защитата на интелектуалната собственост (вж. Решение от 15 юни 1976 г. по дело EMI 96/75, Recueil, стр. 913).

Френското правителство се присъединява към становището на Съвета.

То отбелязва обаче, че по отношение на патентите, които са основната част на Споразумението TRIPs, становището на Комисията може да бъде критикувано. То припомня, че на европейско равнище цялата материя се регулира от международни конвенции, основната от които (посочената по-горе Мюнхенска конвенция за издаване на европейски патенти) на практика излиза извън рамката на Общността, тъй като седемнадесет европейски държави са се присъединили към нея.

След това френското правителство добавя, че една от особеностите на TRIPs е, че то се отнася до област, в която отдавна има приети обширни многостранни конвенции, които продължават да се прилагат и все още се ръководят от специализирания орган на Организацията на обединените нации, Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Общността никога не се е стремила да замести държавите членки в тези конвенции, тя не е член на СТО и не е кандидатствала за членство в нея. Ако се приеме становището на Комисията, това би означавало държавите членки да загубят цялата си успоредна външна компетентност и за в бъдеще да не могат да сключват или администрират двустранни или многостранни договори в областите, обхванати от TRIPs.

По отношение на TRIPs португалското правителство също препраща към становището на Съвета.

Португалското правителство само подчертава, че от практиката на Съда (посочените по горе Решение по дело ЕМI и Решение по дело Phil Collins и др.) следва, че при сегашното състояние на общностното право и при липсата на общностни разпоредби за хармонизация на законодателствата, държавите членки са тези, които трябва да определят условията и правилата за защита на литературната и художествена собственост. По негово мнение приетите общностни мерки за хармонизация се отнасят само до много ограничена част от въпросите, обхванати от Споразумението TRIPs (раздел 6 от част ІІ, отнасящ се до топографиите на интегрални схеми).

Накрая португалското правителство набляга на факта, че участието на държавите членки е необходимо и поради наличието в част ІІІ от Споразумението TRIPs на разпоредби относно съдебните производства (част ІІІ, раздел 2 от TRIPs) и на такива от наказателноправно естество (част ІІІ, раздел 5 от TRIPs), които са част от област от присъщата на държавите членки компетентност.

От своя страна нидерландското правителство счита, че TRIPs в голяма степен обхваща области, в които са компетентни държавите членки, докато няма хармонизация на общностно равнище. То припомня, че регламентът относно марката на Общността оставя да действат националните законодателства относно марките и че освен това нормите, установени от конвенциите за патентите, имат междуправителствен характер.

Нидерландското правителство освен това набляга на факта, че TRIPs обхваща области, в които държавите членки имат изключителна компетентност, по-специално член 61 от Споразумението TRIPs относно наказателните производства. За разлика от всички други държави членки, правителството на Нидерландия се позовава на дял VІ от Договора за Европейския съюз относно сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. По негово мнение, като отрежда на свързаните с наказателното право разпоредби отделно място от това на разпоредбите от Договора за ЕО, междуправителствената конференция дава ясен знак, че тази област е от компетентността на държавите членки.

Според нидерландското правителство тези причини сами по себе си водят до необходимостта държавите членки да участват в сключването на Споразумението TRIPs. Това е още по-важно, след като само държавите членки могат да носят отговорност за спазване на задълженията, които в тази област произтичат от Споразумението.

XIII –  Проблеми във връзка с представителството на някои зависими от държави членки територии, които обаче не са част от Общността

Колкото до положението на зависимите територии, чиито външни отношения се осъществяват от някои държави членки, според Комисията няма съмнение, че съответните държави членки са компетентни да сключат Споразумението за СТО от името на тези територии, при условие че самите тези територии могат да бъдат страни по Споразумението за СТО.

Съветът заявява, че що се отнася до GATT, някои държави членки остават компетентни да сключват и изпълняват споразумения за териториите, по отношение на които договорите за създаване на Европейските общности не се прилагат, т.е. за отвъдморските територии.

Правителството на Обединеното кралство посочва, че само то има право да сключи Споразумението за СТО от името на тези от своите зависими територии, които не са индивидуални членове на СТО. То се позовава на посоченото по-горе Становище 2/91(точка 35).

Френското правителство подчертава, като се позовава на същото становище, че когато разпоредбите на международно споразумение излизат извън сферата, определена за режима на асоциирането на отвъдморските страни и територии, държавите членки, които осъществяват международните отношения на тези територии, са компетентни да сключат съответното споразумение.

По много въпроси Споразумението за СТО и приложените към него споразумения излизат извън сферата, определена за режима на асоцииране на отвъдморските страни и територии. Това се отнася, на първо място, до материалното приложно поле на Споразумението за СТО и приложенията към него — конкретни сектори като доставката на услуги в областта на транспорта, а също и интелектуалната собственост, понастоящем не са включени в режима на асоциирането с ОСТ (отвъдморски страни и територии). Това се получава и в резултат на „персоналното“ приложно поле на Споразумението за СТО и приложенията към него. Действително търговията със стоки между отвъдморските страни и територии и третите страни, както и установяването и предоставянето на услуги от граждани или предприятия от трети страни, когато те не са установени в държава — членка на Общността, не попадат в приложното поле на разпоредбите на режима за асоцииране с ОСТ.

Нидерландското правителство счита, че каквото и да бъде окончателното разпределяне на компетентността между Общността и държавите членки, държавите членки, които имат връзки с отвъдморски страни и територии, са овластени, поне с оглед защитата на интересите на тези страни и територии, да сключат самостоятелно Споразумението за СТО и при прилагането на споразумението да действат в интерес на тези страни и територии.

В това отношение то припомня практиката на Съда в посоченото по-горе Становище 1/78 за Международното споразумение за естествения каучук и Становище 2/91, също посочено по-горе, за Конвенцията № 170 на МОТ.

След това нидерландското правителство споменава декларацията относно представителството на отвъдморските страни и територии, посочени в член 227, параграфи 3 и 5, букви а) и б) от Договора за ЕО, приета в сключването на Договора за Европейския съюз. Според неговото тълкуване тази декларация се отнася до всички глави от Договора за Европейския съюз(14). По негово мнение по силата на тази декларация държава членка, която представлява в международните отношения зависими територии, трябва да следи, доколкото това е възможно, да не действа по начин, който е в противоречие с общата позиция, приета от Общността в съответната област. Според правителството на Нидерландия тези принципи се прилагат също и в контекста на управлението на Споразумението за СТО.

XIV –  Влияние на въпроса за компетентността върху начина на излагане на становищата в рамките на СТО

Комисията заявява, че е приела държавите членки да станат членове на СТО, тъй като е счела, че по политически причини е уместно да се запази положението, съществувало в рамките на GATT, а именно съвместна принадлежност на Европейските общности и на държавите членки, укрепена с общностната дисциплина по отношение на позициите, заемани в рамките на GATT.

Комисията счита, че в резултат на сключването на споразумението само от Общността, държавите членки, които ще станат пълноправни членове на СТО в съответствие с членове ХІ и ХІV от Споразумението за СТО (вж. част ІІ по-горе. Статут на Европейските общности в СТО), вече няма да могат да упражняват всички свои суверенни права в рамките на СТО, а като членове на СТО ще бъдат подчинени на общностните процедури по член 113 или другите относими разпоредби от Договора за ЕО. Следователно Комисията ще действа като техен говорител и официални становища в СТО ще могат да се вземат само въз основа на процедурите, предвидени в член 113 (или всеки друг относим член от Договора). Държавите членки ще могат да изразяват становища и да заемат позиции само доколкото са били специално оправомощени или ако изразяват становища от името на една от своите „зависими територии“. Впрочем в момента това е положението в GATT.

Комисията поддържа, че ако запазят някои правомощия за GATS или TRIPs, държавите членки биха могли като Общността да се окажат в положение на правна невъзможност за упражняване на правото да предприемат насрещни репресивни санкции. По този начин, ако държава членка в рамките на своята компетентност е била надлежно оправомощена да предприеме насрещни репресивни санкции, но счита, че те биха били неефективни, ако бъдат предприети в сферите, обхванати от GATS или TRIPs, тя не би имала правомощия от гледна точка на общностното право, за да приложи репресивни санкции в областта на търговията със стоки, тъй като тази сфера при всички случаи попада в рамките на изключителната компетентност на Общността на основание член 113 от Договора. Обратно, ако на Общността бъде дадено правото да налага репресивни мерки в стоковия сектор, но прецени, че не е в състояние да упражни това право, тя би била в правна невъзможност да налага репресивни мерки в областта на услугите или на TRIPs, поради това че необходимите правомощия биха били запазени за държавите членки.

Според Комисията признаването на компетентността на държавите членки по отношение на GATS и TRIPs би могло да доведе до несправедливи положения както за държавите членки, така и за Общността. Например ако трета страна получи правото да наложи репресивна мярка по отношение на Общността за нарушение на GATT или на някое от споразуменията за стоки, но в съответствие с процедурата по член 22 от Споразумението за разрешаване на споровете накрая е била оправомощена да упражни такава репресивна мярка в сфера, която е от компетентността на държавите членки съгласно GATS или TRIPs, държави членки биха били „наказани“ за нарушение, което може да бъде вменено само на Общността. По същия начин на Общността може да бъде наложена репресивна мярка в стоковия сектор за нарушение на GATS или TRIPs, извършено от една от нейните държави членки.

Съветът решително оспорва твърдението, че определянето на начините на участие на Общността и на държавите членки в СТО е политически въпрос. По негово мнение съвместното участие на Общността и на държавите членки е правно оправдано и може да се осъществи при зачитане на принципа на единство на външните действия на Съюза, утвърден в член В(15), втора алинея и член Й.1, параграф 4(16), второ и трето изречение от Договора за Европейския съюз, член 5 от Договора за ЕО и условията, определени от Съда в посоченото по-горе негово Становище 2/91.

Съветът заявява, че взима предвид правното задължение на общностните институции и на държавите членки да намерят форми, които да гарантират общо, координирано и последователно действие от страна на Общността и на държавите членки. Той признава, че в момента не е в състояние да представи текст, определящ такива форми на участие. Твърди, че Комисията е отговорна за това, тъй като поради своята „безкомпромисна“ позиция по отношение на изключителната компетентност на Общността за сключване на Споразумението за СТО и приложенията към него е отказала да участва във всякакви разисквания по този проблем.

Мнението на Съвета е, че проблемът не е непреодолим. Преговорите от Уругвайския кръг са водени от Общността и нейните държавите членки по начин, който осигурява единство на действията. Прилагането на споразуменията в рамките на СТО вероятно няма да бъде толкова сложно, колкото преговорите.

Нищо не давало основание на Комисията да предполага, че би могло изискванията, изложени в Договора за Европейския съюз, в договорите и в съдебната практика на Съда на ЕО, да бъдат нарушени в бъдеще. Освен това Комисията може да използва поставените на нейно разположение съдебни средства (членове 169 и 173 от Договора), за да следи актовете на Съвета и на държавите членки да бъдат в съответствие с правото на Общността.

Държавите членки, които са представили становища, изцяло подкрепят становището на Съвета.

Правителството на Обединеното кралство, след като както Съвета се позовава първо на Становище 2/91 и на член В, втора алинея от Договора за Европейския съюз, подчертава, че видът тесни връзки, предвидени от тези текстове, са характеризирали преговорите от Уругвайския кръг. Тези преговори показват, че може да се намери и да се задейства ефективно система за преговори с трети страни, която да е съобразена с компетентността на Общността и на държавите членки.

Като отбелязва, че броят на гласовете на Общността зависи непосредствено и изключително от членството на държавите членки в СТО, Френското правителство, както Съвета, счита, че членството на държавите членки е оправдано не по политически съображения, каквито се твърди, че са налице, а поради компетентност, която те имат, с други думи, поради неизключителния характер на компетентността на Общността за сключване на споразумението.

Нидерландското правителство, което се позовава на посоченото по-горе Становище 2/91, на съдържащото се в член 5 от Договора за ЕО задължение да се действа добросъвестно по въпроси, отнасящи се до Общността, и на необходимостта да се осигури последователност на външните действия на Съюза, спомената в член В, втора алинея от Договора за Европейския съюз, счита, че Съветът, Общността и държавите членки биха могли да се разберат по всички аспекти на дейността, която трябва да бъде осъществена в рамките на СТО, като взаимно съгласуване на становищата, упражняване на функцията на говорител в процеса на преговорите и намеса при разрешаването на спорове.

Нидерландското правителство отбелязва, че изготвянето на такава договореност, при спазване на съществуващата компетентност на Общността и на държавите членки, е вътрешен въпрос, който следва да бъде разрешен между Общността и държавите членки и по никакъв начин не се отразява на факта, че Общността няма изключителна компетентност по въпросите, обхванати от Споразумението за СТО.

Испанското правителство признава, че в случай на съвместно участие на държавите членки и на Общността в сключването на Споразумението за СТО и приложенията към него ще бъде необходимо да се координират настоящите и бъдещи дейности на Общността и на държавите членки в рамките на новата организация. В това отношение то сочи същата съдебна практика (Становища 1/78 и 2/91) и същите разпоредби от Договора като другите правителства, представили становища (задължение да се действа добросъвестно по въпроси на Общността, прогласено в член 5 от Договора за ЕО).

Гръцкото правителство просто отбелязва, че съвместното участие на Общността и на държавите членки в процедурите за вземане на решения в СТО може да функционира само ако се спазва принципът на последователност във външните отношения на Европейския съюз, както се предвижда в член В, втора алинея от Договора за Европейския съюз.

XV –  Бюджетни и финансови въпроси

Във връзка с финансовите разпоредби от Споразумението за СТО Комисията счита, че независимо от това, че оперативните разходи на СТО са жизненоважни за функционирането на организацията, в споразумението те не заемат ключовото място, което имат финансовите разпоредби в системата на Споразумението за естествения каучук, предмет на посоченото по-горе Становище 1/78 (параграф 55). Бюджетът на СТО е само последица от преследването на общите цели на организацията.

Следователно дори ако плащането на определените вноски трябва да се прави от държавите членки, това не би могло да постави под въпрос изключителната компетентност на Общността за сключване на Споразумението за СТО: държавите членки просто биха изпълнили за сметка на Общността международни задължения, които само Общността е оправомощена да поеме.

В случай че Съдът все пак приеме, че държавите членки могат от свое име да правят вноски в бюджета на СТО, Комисията подчертава, че смесената компетентност, която би се получила в резултат на това, би останала ограничена до бюджетните и финансовите въпроси на новата организация.

Португалското правителство счита, че една от решаващите причини международно споразумение да може да бъде сключено съвместно, но автономно от Общността и от държавите членки, е националното финансиране на разходите, произтичащи от прилагането на Договора. Съдебната практика на Общността потвърдила това тълкуване в посоченото по-горе Становище 1/78.

Португалското правителство посочва, че държавите членки ще финансират разходите, произтичащи от създаването и функционирането на СТО, тъй като те са нейни първоначални членове (виж член ХІ от Споразумението за създаване на СТО). По негово мнение този факт е достатъчен да обоснове участието на държавите членки в сключването на споразумението по две причини.

Първата е изведена от общностното право: в практиката на Общността една от определящите причини за сключване на международно споразумение от Общността и от държавите членки е, че финансирането на разходите, произтичащи от прилагането на договора, е в тежест на държавите членки.

Противно на това, което Комисията твърди, няма особено значение дали финансирането заема ключово място в системата на споразумението (както е в Споразумението за естествения каучук, по повод на което е постановено Становище 1/78) или не. Редица международни споразумения за основни продукти са сключени след произнасянето на Становище 1/78 под формата на смесени споразумения, тъй като финансовата отговорност е в тежест на националните бюджети, независимо че вноските са предназначени единствено за покриване на присъщите на функционирането разходи на организациите, създадени за прилагането на въпросните споразумения. Обратно, подобни споразумения имат формата на изцяло общностни споразумения само поради това че е предвидено те да бъдат финансирани от бюджета на Общността.

Португалското правителство излага втора причина в полза на участието на държавите членки в сключването на Споразумението за СТО, изведена от неговото собствено конституционно право. Според член 164, буква й) от Конституцията на Португалската република Народното събрание одобрява международните договори, предвиждащи участие на Португалия в международни организации, а след това президентът на Републиката ги ратифицира (вж. член 137, буква б). Според португалското правителство присъединяването на Португалия към Европейските общности не би могло да попречи на прилагането на тези конституционни разпоредби, най-малкото когато участието на Португалия в международни организации предполага финансово участие със средства от националния бюджет.

XVI –  Отговори, предложени от Комисията, Съвета и държавите членки, представили становища

С оглед на изложените по-горе съображения Комисията и страните, които са представили становища, предлагат на поставените въпроси да бъдат дадени следните отговори.

Комисията прави следния извод:

„–      частите от Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО) относно търговията със стоки, а именно Споразумението GATT 1994 и приложенията към него, са от изключителната компетентност на Общността по член 113 от Договора за ЕО, с вероятно изключение за някои свързани с продуктите по ЕОВС аспекти,

–        частта от Споразумението за СТО относно търговията с услуги (GATS) също е от изключителната компетентност на Общността по член 113 от Договора за ЕО или членове 235 и/или 100А от посочения договор, а когато са налице условията за това, въз основа на принципа за правомощията по презумпция съгласно изложената в Становище 1/76 доктрина и доктрината, съдържаща се в Решение по дело AETR,

–        частта от Споразумението за СТО, отнасяща се до търговията с права върху интелектуалната собственост (TRIPs) също е от изключителната компетентност на Общността по член 113 от Договора за ЕО или по членове 100А и/или 235, а ако са налице условията за това, въз основа на принципа за правомощията по презумпция съгласно изложената в Становище 1/76 доктрина и доктрината, съдържаща се в Решение по дело AETR“.

Изводите на Съвета са следните:

„По процедурата

Съветът се осланя на мъдростта на Съда на ЕО за отговора на въпроса дали при конкретните обстоятелства в разглеждания случай, когато става въпрос за споразумение, което не се „предвижда“, а вече е подписано под условие да бъде сключено, искането за (предварително) становище е допустимо. При всяко положение той счита, че въпросите, поставени на Съда от Комисията, трябва да се формулират по друг начин.

По същество

Общността има изключителна компетентност по отношение на почти цялото GATT, с някои изключения, по-специално относно режима, приложим по отношение на продуктите, предмет на Договора за ЕОВС, и за отвъдморските територии, които не са обхванати от договорите на Общността. Общността има изключителна компетентност и въз основа на Решение по дело AETR по отношение на някои специфични аспекти на споразуменията GATS и TRIPs.

Освен това и преди всичко, тъй като Съветът вече е решил да не упражнява евентуалната компетентност на Общността по отношение на споразуменията GATS и TRIPs, компетентността на държавите членки е преобладаваща в по-голямата част от областите, обхванати от тези две споразумения. Накрая, при сегашното състояние на Договора, някои от областите, обхванати от споразуменията GATS и TRIPs, могат при всяко положение да бъдат единствено и изцяло от компетентността на държавите членки“.

Съветът предлага

„доколкото искането за становище е допустимо, Съдът да отговори на него по следния начин:

Съвместното сключване от Общността и от държавите членки на споразуменията, постигнати в резултат на Уругвайския кръг на преговори, е съвместимо с разпределението на компетентността, установено с Договорите за създаване на Европейските общности“.

Становището на правителството на Обединеното кралство е следното:

„1)      Общността е компетентна да участва в сключването на Споразумението GATS въз основа на членове 54, 57, 66, 75, 84, 99 и 100А от Договора за ЕО.

2)      Държавите членки също са компетентни да участват в сключването на Споразумението GATS.

3)      Държавите членки са компетентни да участват в сключването на Споразумението TRIPs.

4)      Общността също е компетентна да участва в сключването на Споразумението TRIPs на основание членове 100А, 113 и 235 от Договора за ЕО.

5)      Държавите членки са компетентни да участват в сключването на Споразумението за създаване на Световната търговска организация“.

Френското правителство „предлага на Съда да отговори на запитването на Комисията, че сключването на Споразумението за СТО (заедно с приложените към него споразумения) е едновременно от компетентността на Общността и на държавите членки и че що се отнася до Общността, решението не може да има за правна основа само член 113, нито само членове 100А, 113 и 235“.

Испанското правителство предлага на Съда да даде становище, че съществува споделена компетентност между Общността и държавите членки в контекста на Споразумението за създаване на Световната търговска организация и че следователно това споразумение има смесен характер.

Според португалското правителство:

„–      Споразумението за СТО, в частта му относно услугите, правата върху интелектуалната собственост и регламентирането на търговията с продуктите, предмет на Договора за ЕОВС, урежда въпроси, които частично попадат в съвместната или изключителната компетентност на държавите членки,

–        финансирането на оперативните разходи на СТО от националните бюджети е въпрос, оставен на присъщата на държавите членки компетентност,

–        доколкото уредените със Споразумението за СТО въпроси са отчасти от компетентността на Общността и отчасти от компетентността на държавите членки, формата на смесено споразумение е не само съвместима с предвидената в основните договори общностна система за разпределяне на компетентността, но е и единствената форма, която може да гарантира единството и последователността на международното представителство на интересите на Европейския съюз и на държавите членки в Световната търговска организация“.

Становището на германското правителство е, че:

„Споразуменията GATS и TRIPs, митата по ЕОВС и Споразумението за СТО трябва да бъдат сключени под формата на смесени споразумения. Те трябва да бъдат ратифицирани от Федерална република Германия“.

Датското правителство приема, че:

„Европейските общности нямат […] изключителна компетентност за сключване на Споразумението за създаване на Световната търговска организация“.

Според датското правителство

„държавите членки могат да решат дали Общността следва да сключи споразумението. Държавите членки могат също да изберат смесената форма, така че споразумението да бъде сключено както от Общността, така и от държавите членки. По мнението на датското правителство въпросът за прилагането на споразумението следва да се вземе предвид при тази преценка. В областите, в които държавите членки възнамеряват понастоящем или в бъдеще да изпълняват споразумението на национална основа, не е уместно само Общността да сключи споразумението. Това се отнася до някои части от Споразуменията GATS и TRIPs. Датското правителство счита, че за двете обхванати от тези две споразумения области е необходимо смесената компетентност да бъде запазена и към споразумението да се добави указание за необходимата правна основа“.

Ако Съдът приеме направеното от Комисията искане за становище за допустимо, нидерландското правителство счита, че сключването на Споразумението за СТО и приложенията към него попада в обхвата на съвместната компетентност на държавите членки и на Общността.

Гръцкото правителство

„очаква Съдът да се произнесе, като възприеме защитаваната от Съвета позиция“.

Европейският парламент предлага Съдът:

„–      да приеме, че Споразумението за създаване на Световната търговска организация трябва да бъде сключено на основата на член 228, параграф 3, втора алинея от Договора за ЕО,

–        да приеме, независимо от гореизложеното, че член 113 от Договора за ЕО не представлява достатъчно правно основание,

–        да приеме, че не е възможно по никакъв начин евентуалното използване на член 235 от Договора за ЕО или на практиката на Съда на ЕО да се тълкува като източник на правно задължение за Парламента да даде съгласие, дори когато сключването на споразумението, от гледна точка на неговото съдържание, би било неприемливо за Европейския парламент“.

XVII –  Въпроси, поставени от Съда на Комисията, Съвета и на държавите членки, и отговори, дадени на тези въпроси

Съдът реши да постави следните въпроси на Комисията и на страните, които са представили становища.

A –  Първи въпрос

От Комисията се иска да отговори на довода, изведен от Съвета от начина, по който е бил изработен депозираният от името на Общността и на държавите списък със специфичните задължения. Наистина от прегледа на този документ става ясно, че предвидените за премахване на ограниченията за достъпа до пазара на услуги условия и въведените ограничения за това премахване са различни в различните държави членки.

Комисията отговаря, че според нея начинът, по който представеният от Общността списък със задължения е бил съставен, неговото съдържание и наименование нямат никакво отношение към определянето на компетентността на Общността.

Тя би приела списъкът да бъде депозиран от името на Общността и на нейните държави членки единствено за да не се страхуват, че няма да могат да станат членове на СТО, ако от тяхно име не бъде представена оферта „Услуги“. Тази чисто политическа отстъпка не води до признаване на компетентността на държавите членки да сключат GATS.

Колкото до различията между различните държави членки в поставените условия за премахване на ограниченията за достъпа до пазарите на услуги, те се дължат на приетата от GATS методология и на обстоятелството, че хармонизацията в Общността не е завършена.

Основната цел на GATS била либерализацията на международната търговия с услуги. Независимо от това, за да се осигури гъвкавост, членове ХVІ и ХVІІ от GATS разрешавали на членовете на СТО да впишат ограничения и условия в техните списъци със специфични задължения. От съображения за прозрачност било прието, че е по-добре да се изброят видовете съществуващи ограничения, отколкото да се въведе обща клауза „standstill“.

Изброяването на съществуващите ограничения било различно в различните държави членки, тъй като общностната хармонизация не била цялостна и поради това че държавите членки все още имат паралелна компетентност във вътрешната област. От това обаче все пак не следвало, че компетентността във външната сфера е споделена.

Стоковият сектор давал поразителен пример за изключителна компетентност на Общността във външната сфера, припокриваща се с отчасти конкурираща я вътрешна компетентност. Например правната уредба на техническите пречки пред търговията продължава отчасти да е от компетентността на държавите членки на вътрешно равнище, докато в международната област Общността има изключителна компетентност на основание на член 113 от Договора. Това е разпоредбата, по силата на която Общността е сключила Кодекса на GATT за техническите пречки. Ако към настоящия момент трябва да се направи описание на положението в областта на приложимите по отношение на стоките стандарти и технически норми, подобно на списъка със задълженията в областта на услугите, различията ще бъдат съществени. Това обаче не поставяло под въпрос изключителната компетентност на Общността да сключи международен договор, чиято цел е либерализацията в тази област. От това Общността прави извода, че при определяне на компетентността за сключване на GATT, съответно на Общността и на държавите членки, не е възможно да бъдат изведени никакви аргументи от начина, по който са били изработени списъците с тези специфични задължения, и от съдържанието на тези списъци.

 Б– Втори въпрос

Според направеното от Комисията кратко изложение на Становище 1/76 компетентността на Общността да поема международни ангажименти не се ограничава до случаите, в които вътрешната компетентност вече е използвана, а може също да съществува, когато вътрешни общностни мерки са приети само по повод на сключването и прилагането на международни споразумения. От Комисията се иска да посочи вътрешните мерки, чието приемане се предвижда по повод на сключването и прилагането на GATS и TRIPs.

Комисията отбелязва, че в неотдавна представеното от нея предложение до Съвета за мерки за прилагане на резултатите от преговорите от Уругвайския кръг се предвижда следното:

–        изменение на членове 5 и 29 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146),

–        промени в регламентите на Съвета относно защитата на географските наименования по отношение на вината, ароматизираните вина и спиртните напитки (Регламент (ЕИО) № 822/87 на Съвета от 16 март 1987 година относно общата организация на пазара на вино, ОВ L 84, стр. 1, Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета от 29 май 1989 година относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на спиртните напитки, ОВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 3, том 7, стр. 76 и Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета от 10 юни 1991 година относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти (ОВ L 149, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 9, стр. 262),

–        решение, с което да се разшири обхватът на защитата на Директива 87/54/ЕИО на Съвета от 16 декември 1986 година за правната закрила на топологиите на полупроводникови изделия (ОВ L 24, 1987 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 7, стр. 218) по отношение на физическите и юридическите лица от страните — членки на СТО,

–        изменено предложение за регламент за определяне на мерките за забрана на освобождаване за свободно обращение, износ или транзит на фалшифицирани или пиратски стоки.

Комисията добавя, че понастоящем се ограничава до предложения единствено на мерки, които са абсолютно необходими за правилното изпълнение на Споразумението за СТО и приложенията към него. По тази причина засега тя предвижда само за в бъдеще общностни мерки за прилагането на GATS.

B –  Трети въпрос

1.      Комисията заявява, че в главите от Договора за ЕО за свободата на установяване и свободата за предоставяне на услуги няма разпоредба, която да задължава общностния законодател да използва само във вътрешен аспект (т.е. по отношение на гражданите на държавите членки) правомощията, които са му предоставени с тези глави. Комисията е помолена да посочи случаите, в които — и съображенията, въз основа на които, — общностният законодател вече е използвал тези правомощия по отношение на граждани на трети страни.

Комисията е представила списък с тридесет и три акта от вторичното право, включващи част, посветена на външните отношения. Някои от тях са приети в областта на банковото дело, финансите, застраховането и телекомуникациите и се основават на член 54, член 57, параграф 2 или член 66 от Договора. Други са приети в областта на транспорта и се основават на член 84, параграф 2 от Договора. Най-важните от посочените от Комисията актове могат да бъдат групирани, както следва:

a)      Някои актове от вторичното право предвиждат, че съдържащите се в тях разпоредби се прилагат също и по отношение на общностните клонове на дружества от трети държави или дори съдържат специални разпоредби за тях.

Вж.:

–        член 3 от Директива 89/117/ЕИО на Съвета от 13 февруари 1989 година относно задълженията на клоновете на кредитни институции и на финансови институции, установени в държава членка, чиито главни управления се намират извън тази държава членка, относно публикуването на годишни счетоводни документи (ОВ L 44, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 212), която се основава на член 54 от Договора,

–        член 7 от Единадесета директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (ОВ L 395, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 100), която се основава на член 54 от Договора,

–        Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 година за предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари, която се основава на член 57, параграф 2 и член 100А (ОВ L 166, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 103),

–        Директива 94/19/ЕИО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 135, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163), която се основава на член 57, параграф 2 от Договора. Член 6 от тази директива предвижда, че държавите членки проверяват дали клоновете, установени от кредитна институция и чието главно управление се намира извън Общността, имат покритие, еквивалентно на предвиденото в тази директива. При липса на такова държавите членки могат да изискват от такива клонове да се присъединят към схеми за гарантиране на депозити, действащи на техните територии,

б)      По финансови въпроси общностната правна уредба се прилага по отношение на всички ценни книжа, които са регистрирани или за които е направено искане да бъдат официално регистрирани на фондова борса, намираща се или действаща в държава членка, дори когато техния емитент е установен в трета държава.

Вж. член 1 от Директива 79/279/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 година относно координирането на условията за допускане на ценни книги до официална регистрация на фондова борса (ОВ L 66, стр. 21) и член 1 от Директива 80/390/ЕИО на Съвета от 17 март 1980 година относно координирането на изискванията за съставяне, разглеждане и разпределение на регистрационните данни, които подлежат на публикуване във връзка с допускането на ценни книжа до официална регистрация на фондова борса (ОВ L 100, стр. 1), и двете основаващи се на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора.

в)      По много сходен начин една директива се прилага по отношение на дружествата от трети страни, чиито акции са официално регистрирани на общностна фондова борса.

Вж. Директива 82/121/ЕИО на Съвета от 15 февруари 1982 година относно информацията, подлежаща на периодично публикуване от дружествата, чиито акции са допуснати до официална регистрация на фондовата борса (ОВ L 48, стр. 26), която се основава на член 54, параграф 3, буква ж) и член 100 от Договора.

Друга директива се прилага по отношение на дружествата от трети страни, които придобиват или продават мажоритарен дял в дружество, регистрирано по правото на една от държавите членки, и акциите на които са допуснати до официална регистрация на фондова борса в Общността.

Виж Директива 88/627/ЕИО на Съвета от 12 декември 1988 година относно информацията, подлежаща на публикуване, когато мажоритарен дял в регистрирано дружество бъде придобит или продаден неколкократно (ОВ L 348, стр. 62), която се основава на член 54 от Договора.

г)      Директива „Телевизия без граници“ задължава държавите членки да правят необходимото всички програмни емисии, които се предават от излъчващи оператори под нейна юрисдикция или от излъчващи оператори, които, без да са под юрисдикцията на държава членка, използват честота или сателитен капацитет или спътникова мощност, предоставени от тази държава членка, или спътникова връзка, разположена в тази държава членка, да бъдат съобразени със закона, приложим за телевизионните програмни емисии, предназначени за обществеността в тази държава членка.

Вж. член 2 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 година относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (ОВ L 298, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 215), която се основава на член 54, параграф 2 и член 66 от Договора.

д)      Някои актове от вторично право оправомощават Общността да си сътрудничи с властите на трети страни, за да укрепи ефективността на общностното право.

Вж.:

–        Директива 92/30/ЕИО на Съвета от 6 април 1992 година относно консолидирания надзор над кредитните институции (ОВ L 110, стр. 52), която се основава на член 57, параграф 2 от Договора. Член 8 оправомощава Съвета да сключва споразумения с трети страни, за да се съгласуват правилата за упражняване на консолидиран надзор, от една страна, по отношение на кредитните институции, чиито дружества майки са със седалища в трети страни, и от друга страна, по отношение на кредитните институции, установени в трети страни и чиито дружества майки, представляващи кредитни институции или финансови компании, са със седалище в Общността,

–        Директива 89/592/ЕИО на Съвета от 13 ноември 1989 година, относно координирането на правните уредби относно търговията с вътрешна информация (ОВ L 334, стр. 30), която се основава на член 100А от Договора. Член 11 от нея оправомощава Общността да сключва споразумения с трети държави по въпросите, уредени с тази директива.

е)      Някои актове от вторичното право оправомощават Общността да сключва споразумения с една или повече трети страни, за да бъдат договорени правила за клоновете в Общността на дружества от тези трети държави, по-благоприятни от предвидените в тези актове от вторичното право, при условие че клоновете на дружества от Общността в тези трети страни се третират по същия начин (принцип на реципрочността). В това отношение Комисията се позовава на:

–        член 9, параграф 3 от Първа директива (77/780/ЕИО) на Съвета от 12 декември 1977 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейността на кредитни институции (ОВ L 322, стр. 30), която се основава на член 57 от Договора,

–        член 32 от Първа директива 79/267/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно започването и упражняването на пряка животозастрахователна дейност (ОВ L 63, стр. 1), която също се основава на член 57 от Договора,

–        член 29 от Първа директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 14), която се основава на член 57, параграф 2 от Договора. Въз основа на член 29 от тази първа директива е сключено споразумение с Конфедерация Швейцария на основата на член 57, параграф 2 и член 235 от Договора (ОВ L 205, 1991 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 258).

ж)      Въз основа на други актове от вторичното право е организирана постоянна процедура за оценяване на достъпа, който имат икономическите оператори от Общността до пазарите на трети държави. Ако се окаже, че предприятията от Общността нямат достъп до пазара, подобен на предоставения от Общността на предприятията от тези трети държави, Комисията може да започне преговори със съответната трета страна за намиране на изход от това положение, дори да предложи на Съвета пазарът на Общността да бъде затворен за дъщерните дружества в Общността на дружества от тази трета държава.

В това отношение Комисията се позовава на:

–        членове 8 и 9 от Втора директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции и за изменение на Директива 77/780/ЕИО (ОВ L 386, стр. 1), която се основава на член 57, параграф 2 от Договора,

–        член 4 от Директива 90/618/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 година за изменение на Директива 73/239/ЕИО и Директива 88/357/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прякото застраховане, с изключение на животозастраховането, особено по отношение застраховането на отговорността, свързана с моторните превозни средства (ОВ L 330, стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 243),

–        член 8 от Втора директива 90/619/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, предвиждаща условия за ефективно осъществяване на свободно предоставяне на услуги и за изменение на Директива 79/267/ЕИО (ОВ L 330, стр. 50),

–        член 7 от Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 година относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа (ОВ L 141, стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 3), която се основава на член 57, параграф 2 от Договора.

з)      Във финансовата сфера директивите на Съвета разрешават на Общността да сключва споразумения с трети страни за признаване, при условия на взаимност, на проспекти, които са изготвени и разгледани в съответствие с правната уредба на тази или на тези трети страни за допускане до официална регистрация на фондовите борси или за публично предлагане.

Вж. Директива 87/345/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 година за изменение на посочената по-горе Директива 80/390 (ОВ L 185, стр. 81), която се основава на член 54, параграф 2 от Договора, и Директива 89/298/ЕИО на Съвета от 17 април 1989 година относно координиране на изискванията за изготвянето, разглеждането и разпределението на проспекта, който следва да бъде публикуван, когато публично се предлагат прехвърлими ценни книжа (ОВ L 124, стр. 8), която се основава на член 54 от Договора.

и)      В областта на обществените поръчки директива предвижда, че оферта, направена за получаване на обществена поръчка за доставка, може да бъде отхвърлена, когато частта от стоките с произход от трета страна превишава 50 % от общата стойност на стоките, съставляващи офертата, освен ако Общността е сключила с тази трета страна споразумение, гарантиращо на предприятията от Общността подобен и ефективен достъп до нейните пазари.

Вж. член 29 от Директива 90/531/ЕИО на Съвета от 17 септември 1990 година относно процедурите за възлагане на обществени поръчки във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникациите, която се основава на член 57, параграф 2 и членове 66, 100А и 113 от Договора (ОВ L 297, стр. 1).

На основание член 29 от тази директива Европейската общност е сключила споразумение под формата на меморандум за разбирателство със Съединените американски щати за обществените поръчки. Това споразумение осигурява подобен и ефективен достъп на предприятията от Общността до пазарите на Съединените американски щати по отношение на възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство от нейните възлагащи органи в сектора на електроснабдяването (вж. Решение 93/323/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 година за одобряване на споразумението, (ОВ L 125, стр. 1), което се основава на член 113 от Договора, и Решение 93/324/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 година относно разширяване на действието на разпоредбите на Директива 90/531/ЕИО по отношение на Съединените американски щати, което също се основава на член 113 от Договора (ОВ L 125, стр. 54).

По силата на друга директива, когато Комисията установи, че по отношение на възлагането на обществени поръчки за услуги трета страна не предоставя на предприятията от Общността реален достъп, сравним с този, който Общността осигурява на предприятията от тази трета страна, тя може да предложи Съветът да реши да спре или да ограничи възлагането на обществени поръчки за услуги на:

–        предприятия, регистрирани по правото на тази трета страна,

–        предприятия, свързани с предприятията, посочени в буква а) със седалище в Общността, но които нямат пряка и ефективна връзка с икономиката на държава членка,

–        предприятия, представящи оферти с предмет услуги с произход от съответната трета страна.

Вж. член 37, параграф 3 от Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и телекомуникационния сектор (ОВ L 199, стр. 84), който се основава на член 57, параграф 2 и членове 66, 100А и 113 ЕИО.

й)      В областта на морския транспорт регламент определя реда за предприемане на ответни стъпки по отношение на практиката на нелоялно ценообразуване от страна на някои корабособственици от трети страни, занимаващи се с международен редовен превоз на стоки по море.

Вж. Регламент (ЕИО) № 4057/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно практиката на нелоялно ценообразуване в морския транспорт (ОВ L 378, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 13), който се основава на член 84, параграф 2 от Договора.

Друг регламент определя приложимата процедура, когато действия на трета страна или на нейни посредници ограничават или застрашават да ограничат свободния достъп на корабните дружества от държавите членки или на корабите, регистрирани в държава членка (член 1). Той се прилага по отношение на корабните дружества от трета страна, които извършват превози между собствената си страна или друга трета страна и една или няколко държави членки (член 2). Член 4, параграф 1, буква б) допуска приемане на координирани действия, състоящи се в ответни мерки срещу такива дружества.

Вж. Регламент (ЕИО) № 4058/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно координираните действия за опазване на свободния достъп до превоз на товари в презокеанската търговия (ОВ L 378, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 20), който се основава на член 84, параграф 2 от Договора.

2. В общи линии Комисията е приканена да изложи доводите, които дават основание, при положение че, както твърдят Съветът и някои от представилите становище държави, компетентността е ограничена до гражданите на държавите членки, от така ограничена вътрешна компетентност да се изведе външна компетентност, която да включва начина на третиране на гражданите на трети страни.

В началото Комисията подчертава, че както GATS, така и Договорът за ЕО се основават на принципа за недопускане на дискриминация и използват едни и същи правни средства за постигане на целта за либерализиране на доставката на услуги. Така членове 52 и 59 от Договора не допускат държавите членки да вземат мерки, които биха нарушили принципа за недопускане на дискриминация на основата на гражданството. От своя страна GATS забранява на своите членове дискриминацията между гражданите от различните страни членки (клаузата за най-облагодетелствана нация) и различното третиране на националните и чуждестранните доставчици на услуги, що се отнася до достъпа до пазара и условията за упражняване на тяхната дейност (клауза за достъп до пазара и за национално третиране).

По тази причина, ако бъде призната външна компетентност на Общността за сключване на GATS въз основа на теорията за успоредно съществуване на компетентности, това не би означавало, че външните правомощия на Общността имат по-широк обхват от нейните вътрешни правомощия, а по-скоро че техният обхват е подобен, даже по-тесен.

На следващо място, Комисията се позовава на два аргумента в полза на външна компетентност на Общността, обхващаща начина, по който са третирани гражданите от трети страни: от една страна, необходимостта от предприемане на външни действия, и от друга страна, опасността от нарушаване на общностните норми.

По отношение на необходимостта от предприемане на външни действия Комисията отбелязва, че с изграждането на вътрешния пазар икономическите предимства, които общностните доставчици на услуги извличат от Договора, са на път да достигнат своя предел. Именно либерализацията на търговията с услуги в трети страни понастоящем е най-благоприятна за поддържане на икономическото развитие на държавите членки. Според Комисията Общността не може да се стреми да получи търговски предимства за общностните икономически оператори на пазарите на третите страни, ако не е в състояние да предложи в замяна подобни предимства в общия пазар за доставчиците на услуги от трети страни, което предполага тя да бъде компетентна да регулира техния достъп до общия пазар.

За да илюстрира тясната взаимозависимост между тези две измерения на дейността на Общността, Комисията дава два примера: посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария от 10 октомври 1989 година относно прякото застраховане, различно от животозастраховане, и Втора банкова директива. Сключеното с Конфедерация Швейцария споразумение „има за цел да установи на взаимна основа условията, които са необходими и достатъчни, за да се даде възможност на представителствата и клоновете на предприятия, чиито седалища се намират на територията на една от страните по споразумението и които желаят да се установят или са установени на територията на другата страна, да получат възможност да упражняват без трудово правоотношение дейността по пряко застраховане, различно от животозастраховането, или да осъществяват тази дейност на директно застраховане“ (член 1). Втора банкова директива предвижда възможност за спиране на разглеждането на молбите за разрешително за филиали в Общността на кредитни институции от трети страни, за да бъде дадено на Общността средство за договаряне на реален достъп до пазара на съответните трети страни за учредените в тези страни филиали на общностни кредитни институции.

Вторият изложен от Комисията аргумент е, че ако вътрешната компетентност на Общността е ограничена само по отношение на граждани на държави членки, би могло принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги да бъдат нарушени.

Първо, би могло да има нарушения при предоставянето на услуги и на конкуренцията, ако всяка държава членка може сама да определя за гражданите на трети държави правилата, регулиращи достъпа до нейния пазар и самостоятелното упражняване на професионална дейност. Например най-либералната в областта на банковото дело и застраховането държава членка би привлякла повечето от доставчиците на тези услуги от трети страни, като предвиди по-леки условия от предвидените в общностното право (по отношение на минималния капитал, техническите резерви, граница на платежоспособност и т.н.). Установените в по-малко либерални държави членки застраховани лица биха се отказали от установените в тези държави застрахователни дружества, за да се насочат към застрахователните дружества, действащи в най-либералната държава.

На следващо място, би съществувала опасност от нарушаване на основните принципи на общностното право, независимо дали има общностна хармонизация или не. Например в областта на признаването на професионалните квалификации, ако държава членка установи за гражданите на трета държава режим, по-благоприятен от приложимия за гражданите на Общността, тя би нарушила правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги на гражданите от другите държави членки на нейната територия. Освен това такава правна уредба би нарушила принципа на съгласуваност или на общностно предимство и дори член 5 от Договора.

 Г– Четвърти въпрос

Съветът счита, че в основната си част главите от Договора за ЕО относно правото на установяване и услугите мълчат по въпроса за третирането на лицата (дружества и физически лица) от третите страни. След това за доставката под формата на „търговско присъствие“, според терминологията на GATS, той прави разграничение между дъщерно дружество на дружество от трета държава и обикновените клонове на дружество от трета държава. Съветът е помолен да обясни позицията си.

В началото Съветът уведомява Съда, че по време на Съвета (Общи въпроси) в Люксембург на 4 октомври 1994 година е одобрил проект на решение за сключване на споразуменията от Уругвайския кръг, което е било изпратено на Европейския парламент, за да има той готовност да изготви позицията си в рамките на процедурата за даване на одобрение. Този проект на решение евентуално ще бъде преразгледан в светлината на становището, което Съдът ще даде на 15 ноември 1994 година. Към момента Съветът е възприел като правна основа за компетентността на Общността членове 43, 54, 57, 66 и 75, член 84, параграф 2 и членове 99, 100, 100А, 113 и 235 във връзка с член 228, параграф 3, втора алинея от Договора за ЕО.

След заседанието на 11 октомври 1994 година Съветът е представил на Съда „Кодекс за поведение“, изработен по взаимно съгласие от Съвета, държавите членки и Комисията относно преговорите за услугите от „постуругвайския кръг“. Съдържанието му е следното:

„1.      По повод на преговорите за търговията с услуги, предвидени в Решенията на министрите, приети в Маракеш на 15 април 1994 година и в хода на всички останали разисквания относно търговията с услуги, проведени под егидата на Комитета за подготовка или на Съвета за търговията с услуги на Световната търговска организация, беше постигнато съгласие, че независимо че позициите на страните относно нов мандат и по въпроса за разпределението на компетентността остават непроменени и преди да е известен резултатът от отправеното от Комисията до Съда искане за становище относно компетентността, Комисията следва да продължи(17):

a)      да преговаря от името на Общността и на държавите членки в посочените по-горе преговори и разисквания;

б)      да уведомява държавите членки възможно най-рано за времето и мястото на всички предвидени разисквания или преговори с други страни или в групите за официални преговори, или по друг начин, когато държавите членки не са били информирани пряко;

в)      да изразява по всички въпроси постигнатите становища, в съответствие със съответните процедури за вземане на решения(18);

г)      да следи представителите на всички държави членки да са в състояние да присъстват на всички срещи и преговори по същество, като държавите членки могат да възложат на Председателството да ги представлява;

д)      да разпраща бързо до държавите членки всички официални и неофициални уведомления, изхождащи от Секретариата на GATT или от други участници, включително от самата Комисия, които не са били изпратени направо до държавите членки.

2.      Съветът взима решение да обобщава редовно развитието на преговорите въз основа на докладите, които Комисията ще представя своевременно на Съвета, така че той да може да подготви работата си. Съветът ще продължи да изследва начина, по който са формулирани целите на преговорите за всеки сектор на услуги, и си запазва правото да даде своевременно на Комисията подходящи насоки“.

Съветът счита, че в основната си част главите от Договора за ЕО за правото на установяване и за услугите по същество мълчат относно начина на третиране на физическите или юридически лица от трети страни, тъй като от самата буква на членове 52 и сл., 59 и сл. и 221 следвало, че Договорът за ЕО не налага никакви задължения на държавите членки относно начина, по който да третират гражданите на трети държави.

Съветът използва един пример, за да уточни доводите си: приватизацията на публични предприятия, предоставящи услуги.

При липсата на общностни мерки за хармонизация в тази област държавите членки остават компетентни да регламентират условията на приватизацията. При упражняване на тази си компетентност обаче държавите членки трябва да спазват условията и ограниченията, наложени им от съответните разпоредби от Договора (например принципа за недопускане на дискриминация, основана на гражданството, който въз основа на член 58 се прилага по отношение на дружествата). В това отношение е уместно да се направи разграничение между дружества, учредени в държавите членки, и „чуждестранни“ дружества, т.е. учредените в трети страни. Когато националното законодателство определя условията за придобиване от частните дружества на дялове от капитала на приватизираното предприятие, не следва да има дискриминация между учредените в държавите членки дружества, основана на тяхното „гражданство“. За сметка на това по отношение на чуждестранните дружества компетентността на държавите членки остава пълна и може да бъде упражнявана, без да се прилагат никакви норми от общностното право.

Съветът използва същия пример, за да обясни разграничението, което прави между дъщерни дружества и клонове или представителство на дружества от трети страни при доставката на услуги чрез „търговско присъствие“.

Според Съвета, ако дружество от трета страна има две дъщерни дружества, установени в различни държави членки, държавата членка, която прави приватизацията, няма да може на основание член 58 от Договора за ЕО, във връзка с член 52, да допусне дискриминация между тези две дъщерни дружества при определяне на условията за придобиване на дял от капитала от частни дружества.

Обратно, ако дружество от трета страна има само клонове или представителства (които по тази причина нямат юридическа личност) в държавата членка, член 58, който се прилага само по отношение на дружествата, не се прилага и държавата членка, осъществяваща приватизацията, ще може да третира по различен начин тези различни клонове или представителства.

 Д– Пети въпрос

Обединеното кралство заявява, че в Договора няма разпоредба, която да се отнася до първоначалното установяване на физически или юридически лица, които са граждани на трети страни и искат да предоставят услуги в държава членка. То отбелязва обаче, че общностните институции са приели мерки за създаване на „правила относно упражняването от Общността на външната компетентност по отношение на установяването на граждани от трети страни в Общността“. Във връзка с това Обединеното кралство посочва директивите, приети в областта на банковото дело и застраховането. От Обединеното кралство се иска да посочи как съгласува тази практика (която то не оспорва) с принципната позиция, която то освен това защитава, относно обхвата на главите за установяването и свободното предоставяне на услуги.

Правителството на Обединеното кралство констатира, че главите от Договора за установяването и услугите не съдържат никаква конкретна разпоредба за вътрешната компетентност на Общността по отношение на първоначалното установяване на граждани от трети държави в държави членки.

Единствената цел на главата за установяването е да гарантира установяването на граждани от една държава членка на територията на друга. Целта на главата за свободното предоставяне на услуги е да гарантира тази свобода на гражданите от една държава членка, които са установени в друга държава — членка на Общността. Следователно тези глави не целят постигането на някаква специална цел по смисъла на практиката на Съда по въпросите на международната компетентност, която да може да бъде основание за международна компетентност по презумпция за сключване на споразумения с трети страни.

В това отношение има контраст между, от една страна, главите за установяването и свободното предоставяне на услуги, и от друга — главите относно транспорта.

В Решение от 14 юли 1976 г. по дело Kramer (3/76, 4/76 и 6/76, Recueil, стр. 1279) Съдът приема, че някои разпоредби от Договора за ЕИО и от Акта за присъединяване, както и Регламент (ЕИО) № 2142/79 на Съвета от 20 октомври 1970 година за общата организация на пазара на рибни продукти (ОВ L 236, стр. 5) предоставят вътрешна компетентност на Общността, за да регулира риболова в открито море с цел опазване на неговите биологични ресурси. Съдът приема, че от възложените на институции на Общността задължения и от предоставените им правомощия на вътрешно равнище следва, че Общността има правомощия да поема международни ангажименти за опазване на биологичните ресурси в открито море. Правителството на Обединеното кралство отбелязва, че в открито море юрисдикцията на всяка държава е ограничена до плаващите под нейния флаг кораби и че рибните запаси мигрират. Поради това от мерките за опазването им, приети от една държава (или от Общността за всички води под суверенитета на нейните държави членки), не би имало никаква полза, ако не бъдат взети съответни мерки от съседните държави. От това следва, че поради неговия характер опазването на ресурсите в открито море може да бъде постигнато единствено чрез сключване на международни споразумения между страните, които имат юрисдикция по отношение на тези води.

Правителството на Обединеното кралство подчертава, че ако в Решение по дело AETR Съдът е могъл да изведе вътрешна компетентност от членове 74 и 75 от Договора за ЕИО, той го е направил, като се е основал на член 75, буква а), който „се отнася също за разположената на територията на Общността част от пътя, до транспорта от или към трети държави“. По този начин Съдът е могъл да заключи, че „компетентността на Общността обхваща отношения от областта на международното право и следователно в тази област предполага необходимост от споразумения със заинтересованите трети държави“.

Обратно, основанието на външната компетентност на Общността за сключване на GATT трябва да се търси не в разпоредбите от Договора за установяването и за услугите, а във вторичното право, прието на основание на главите за установяването и за услугите.

Фактът, че главите за установяването и за услугите не определят никаква специфична цел във връзка с първото установяване или свободното предоставяне на услуги от граждани на трети страни, не изключва възможността Общността да приеме при определени обстоятелства актове по отношение на гражданите на трети страни. Правителството на Обединеното кралство посочва два случая, в които тя може да направи това.

Първо, когато Съветът приема вътрешни норми, за да улесни упражняването от гражданите на държавите членки на правото им на свобода на установяване и свобода за предоставяне на услуги, тези вътрешни норми може също да регулират положението на гражданите на трети страни, доколкото това може да е необходимо за осигуряване на ефективното упражняване на посочените по-горе права от граждани на държави членки при предвидените в Договора условия за функциониране на вътрешния пазар. Обединеното кралство дава два примера за това. За да се улесни упражняването на правото на установяване от гражданите на държавите членки, една директива дава възможност на членове на техните семейства, които са граждани на трети страни, да се ползват от правото на влизане и на пребиваване. Другият пример се отнася до разширяване на действието на нормите, приложими по отношение на клонове на дружества със седалища в държави членки, по отношение клонове на дружества със седалища в трети страни. В това отношение Обединеното кралство се позовава на Единадесета директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (ОВ L 395, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 100).

Второ, вътрешни норми може да предвиждат изрично външна компетентност на Общността по отношение на уредени от тях въпроси. Така вътрешните норми могат да предвидят сключването с трети страни на споразумения, в които се предвижда, че клоновете на дружества от трети страни следва да бъдат третирани по един и същ начин в различните държави членки или също сключване на споразумения с третите страни, така че клоновете на дружества от държави членки да бъдат третирани по начин, който е не по-малко благоприятен от начина, по който са третирани в Общността клоновете на дружества от трети страни. В това отношение Обединеното кралство се позовава на разпоредбите, съдържащи се в посочените по-горе Първа и Втора банкова директива, както и на тези от Първа директива 79/267/ЕИО на Съвета от 5 март 1979 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административни разпоредби относно започването и упражняването на пряка животозастрахователна дейност (ОВ L 63, стр. 1), които то обсъжда по-подробно в писменото си становище (част ХІІ.Б.2.i).

Накрая правителството на Обединеното кралство припомня, че според практиката на Съда, когато въз основа на главите относно установяването и услугите Общността е приела вътрешни норми, които сами по себе си са мерки за изключителна хармонизация, дори да не е предвидила изрични разпоредби за упражняването на международна компетентност, самите тези вътрешни норми могат да бъдат основание за международната компетентност по презумпция на Общността (вж. посоченото по-горе Решение по дело AETR). Когато обаче съответните вътрешни норми не са мерки за изключителна хармонизация, външната компетентност, изведена от упражняването на вътрешна компетентност, също няма изключителен характер.

 E– Шести въпрос

Нито Съветът, нито държавите, които са представили становища, са взели отношение по изложените от Комисията доводи, с които тя цели да докаже необходимостта от външно действие от страна само на Общността. От тях се иска или да вземат становище по тези доводи, или да посочат защо считат, че такова становище не е необходимо.

Съветът подчертава, че му е било трудно да разбере доводите, изложени от Комисията, за да докаже необходимостта от външно действие от страна само на Общността. По отношение на останалото той не е счел за необходимо да изрази изрично становище и обяснява това по следния начин.

Първо, Съветът отбелязва, че прецедентът, на който се позовава Комисията, за да защити „необходимостта“ Общността да участва сама в Споразумението GATS, е този за т.нар. „Европейски“ споразумения със страните от Централна и Източна Европа, които са били сключени точно съвместно от Общността и от държавите членки.

След това Съветът, както и Европейският парламент, приема, че Комисията смесва два различни въпроса, а именно този за правната рамка, която следва да бъде спазвана от общностния законодател, и този за критериите за политическа целесъобразност, поради която общностният законодател би (или не би) взел решение за действие, както и за мащабите на неговото действие.

Накрая, според Съвета доводът на Комисията, свързан с опасността от некоординирани международни действия на държавите членки, ако последните сключат GATS и TRIPs на основание на собствената си компетентност, се основава на погрешно представяне на фактите.

Съветът изтъква, че до сега компетентността на държавите членки в голяма част от обхванатите от тези две споразумения области не е била оспорвана и е била постоянно упражнявана на международно равнище (например сключените под егидата на СОИС конвенции). Това не е попречило на прогресивното развитие на вътрешното общностно право и на международната дейност на Общността.

Датското и гръцкото правителство не правят никакви уточнения във връзка с този въпрос на Съда.

Според германското правителство, ако се приеме поддържаното при условията на евентуалност становище на Комисията, че Общността е задължена да действа, като използва предоставени ѝ от членове 100А и 235 от Договора за ЕО правомощия, това становище би противоречало на член 4 от Договора за ЕО и би означавало изменение на този договор. Федералното правителство се позовава на институционалните проблеми, до които би довело такова становище, с оглед на изложените от Bundesverfassungsgericht (Конституционен съд) съображения в неговото решение от 12 октомври 1993 година за ратификацията на Договора за Европейския съюз, по-специално част С ІІ 3b, която гласи:

„Договорът за Съюза прави принципно разграничение между упражняването на правомощия на държавна власт, които са стриктно определени, от една страна, и изменението на Договора, от друга страна; ето защо, тълкуването на Договора не би могло да доведе до резултат, равнозначен на неговото разширяване; такова тълкуване на нормите за компетентността не би имало задължителен характер за Германия“.

Според испанското правителство изложените от Комисията доводи за доказване на необходимостта от външно действие на Общността и само на Общността противоречат на принципа за специалното предоставяне на правомощия, който е установен в член 3б и член 4, параграф 1 от Договора за ЕО. Само по себе си установяването на необходимостта от общо външно действие не може да обоснове изключителната компетентност на Общността, ако такава компетентност не ѝ е била предоставена от държавите членки. Да се приеме обратното би означавало да се измени Договорът в нарушение на процедурата, предвидена за тази цел в член Н от Договора за Европейския съюз. Испанското правителство добавя, че теорията за успоредното съществуване на вътрешната и външната компетентност, развита в практиката на Съда, не означава, че в областите, в които Общността няма вътрешна компетентност, тя може да я придобие в резултат на сключването на външно споразумение и така да приеме вътрешно законодателство в области, в които преди това не е могла да прави това.

Френското правителство счита, че членове 100А и 235 от Договора за ЕО, на които Комисията се позовава при условията на евентуалност, за да обоснове изключителната компетентност на Общността, оставят на Съвета широко право на преценка относно наличието на условията за тяхното прилагане.

В това отношение френското правителство отбелязва, че в по-голямата част от секторите, обхванати от TRIPs и GATS, съществуващите преди това норми на Общността не са засегнати. Няма да бъде необходимо и действие от страна само на Общността, за да бъдат постигнати целите на Общността. С изключение на много изолирани случаи, няма да има общностно привеждане в действие на тези споразумения, тъй като държавите членки запазват компетентността си по много въпроси. Въз основа на това френското правителство стига до извода, че не е нито необходимо, нито възможно сключването на Споразумението за СТО само от Общността.

Според нидерландското правителство изложените от Комисията доводи за обосноваване на необходимостта от външно действие на Общността и само на Общността е част от замислена от Комисията политика de lege ferenda. При сегашното състояние на общностната интеграция обаче не е възможно тези доводи да бъдат изведени от прилагането на практиката от Решение по дело AETR.

Португалското правителство счита, че външната компетентност на Общността трябва да бъде основана на критерии от правно естество и не може да зависи от оценка по целесъобразност на характера или степента на необходимост от общо действие. Външната компетентност може да произтича от разпоредбите от Договора, установяващи вътрешна компетентност, доколкото упражняването на такава външна компетентност се счита необходимо за постигането на една от целите на Общността и не води до присвояване от страна на Общността на правото да предприема мерки от сферата на компетентност на държавите членки. Португалското правителство припомня и принципа на специално предоставяне на компетентност, който по негово мнение е нарушен от становището на Комисията.

При тези обстоятелства португалското правителство счита, че необходимостта от външно действие от страна на Общността не е достатъчна, за да докаже изключителната компетентност на Общността. Безспорно е, че Споразумението за СТО и приложенията към него, отнасящи се до GATS и TRIPs, обхващат въпроси, които частично са от компетентността на държавите членки, така че доводите на Комисията, с които тя цели да докаже изключителната компетентност на Общността в тази сфера, са израз единствено на оценка, която има политически характер.

В отговор на Комисията, която изтъква, че ако се приеме наличие на споделена между Общността и държавите членки компетентност за сключване на споразумение, би било нарушено единството на вътрешния пазар, биха възникнали нарушения на конкуренцията и възможностите за конкуренция на пазарите на трети страни биха били нарушени, правителството на Обединеното кралство държи да подчертае, че положението, което Комисията е решила да представи като хипотеза, всъщност е било преобладаващо по време на преговорите от Уругвайския кръг. От самото начало и през цялото време на преговорите е показано ясно, че те се водят, без това да се отразява на компетентността на Общността и на държавите членки по конкретни въпроси. Преговорите са водени от Комисията, на която е възложено да представлява Общността и държавите членки. Интересите на държавите членки са защитени от общностни процедури, предназначени да осигурят консенсус. От гледна точка на държавите членки преговорите се водят, като се изхожда от предположението, че компетентността се разпределя между Общността и държавите членки. Резултатът от тези преговори е съобразен напълно с интересите както на Общността, така и на държавите.

Комисията сочи сектора на финансовите услуги като пример за сектор, в който биха могли да възникнат нарушения на конкуренцията. Тази хипотеза обаче е изпитана по време на многостранните преговори (Обединеното кралство припомня, че GATS има приложение за финансовите услуги). За правителството на Обединеното кралство това е проява на балансирани правомощия за преговори, каквито според Комисията може да се постигнат само при наличие на изключителна компетентност на Общността. Всъщност според това правителство съществени трудности като възникналите във връзка с преговорите за приложенията към GATS за финансовите услуги са възникнали също при опитите за постигане на споразумение в Съвета по въпроси, за които се считало, че са от изключителната компетентност на Общността (взаимност за кредитните институции по силата на член 9 от Втора банкова директива).

Според Обединеното кралство Комисията с основание признава сама, че услугите не могат да бъдат предмет на свободно обращение между държави членки. Това означава, че достъп на гражданин на трета страна до пазара на държава членка сам по себе си не му гарантира правото да предоставя услуги или да се установи в другите държави членки, тъй като главите за установяването и за услугите се прилагат само по отношение на гражданите на държавите членки.

Правителството на Обединеното кралство отбелязва, че все пак Комисията набляга на два довода. Първият е, че сключването от държавите членки на споразумения с третите страни би довело до възникване в някои държави на предимства, които не биха съществували в други държави, а това би било недопустимо нарушаване на конкуренцията. Вторият довод е, че гражданите на някои държави членки биха получили на пазарите на трети страни предимства, от които не биха могли да се ползват гражданите на други държави членки.

Обединеното кралство все пак държи да отбележи,че възможността държава членка да сключи споразумение с трета държава относно условията за осъществяване на професионална дейност на нейна територия не може да бъде считано за несъвместимо с вътрешния пазар. В Решение от 9 февруари 1994 г. по дело Tawil-Albertini (С‑154/93, Recueil, стр. І‑451) Съдът приема, че Директива 78/686/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 година относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози, включително мерки за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги (ОВ L 233, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 61) не засяга компетентността на държавите членки да сключват с трети страни външни споразумения в тази област. Упражняването на такава компетентност обаче може да се отрази на условията на конкуренция между държави членки. По този начин получените в трета страна квалификации биха могли да бъдат признати в една държава членка, но не и в друга. По същия начин такава компетентност може да доведе до признаване на квалификациите на граждани от една държава членка на територията на трета държава, а квалификациите на граждани на друга държава членка да не бъдат признати там, и то независимо от факта че в Общността квалификациите и на едните и на другите трябва да се считат еднакви. Такова положение, което произтича от разпределението на компетентност между Общността и държавите членки в съответния сектор, не може само по себе си бъде считано за несъвместимо с вътрешния пазар. Това би трябвало a fortiori да се отнася и за възможността държави членки да сключват споразумения с трети страни за услуги в областите, за които не са приети вътрешни норми.

От друга страна, когато има приети вътрешни норми в даден сектор, Съветът може да реши, че Общността следва да упражнява изключителна външна компетентност (вж. например член 9 от Втора банкова директива). Съветът е този, който трябва да определи, когато приема вътрешни норми за даден сектор, дали следва да предвиди изключителна външна компетентност на Общността за регламентираната материя. Когато Съветът предоставя по този начин изключителна външна компетентност на Общността, това позволява да се уеднаквят условията на конкуренция както в Общността, така и между гражданите на различните държави членки на пазарите на третите държави. Следователно обхватът на външната компетентност, оставена на държавите членки след приемането на вътрешни норми на основание на главите за установяването и за услугите, зависи от решение на общностния законодател. Този анализ е много по-подходящ от предлаганото от Комисията становище, според което изключителната външна компетентност на Общността произтича автоматично от разпоредбите на самия Договор. Според правителството на Обединеното кралство, след като главите от Договора за установяването и за услугите сами по себе си не позволяват да се установи „конкретна цел“, въз основа на която Общността да има външна компетентност по презумпция, то по необходимост приетите въз основа на тези глави вътрешните норми от вторичното право могат да бъдат основата за външна компетентност на Общността в областта на услугите. Такива норми обаче не съществуват за цялата област на обхванатите от GATS икономически дейности, а когато съществуват, невинаги представляват изключителна хармонизация на секторите, които обхващат.

Комисията поддържа, че съвместна компетентност на държавите членки и на Общността би застрашила вътрешния пазар. В подкрепа на този аргумент тя отбелязва, че доставчиците на услуги, граждани на трета страна, биха могли да учредят дружество по правото на държава членка, което след това ще им позволи да създадат представителства и клонове в другите държави членки, излагайки по този начин гражданите на тези държави на засилената конкуренция от страна на дружествата от съответната трета страна. Този довод не е убедителен за правителството на Обединеното кралство.

Първо, дъщерно дружество, учредено в държава членка от гражданин на трета страна, се подчинява на вътрешното право на тази държава членка, а неговите клонове и представителства от своя страна са подчинени на законите на държавите членки, в които са учредени.

Второ, GATS не води до това самото учредяване на дружество в държава членка да може да послужи като „трамплин“ за завладяването на пазарите на другите държави членки. Под заглавието „Ограничения на националното третиране“ списъкът със специфичните задължения предвижда, че „може да се предвиди по-малко благоприятно третиране на учредени в съответствие с правото на държава членка дъщерни дружества (на дружества от трети държави), на които само седалището се намира на територията на Общността, освен ако може да се докаже, че те имат ефективна и постоянна връзка с икономиката на държава членка“.

Уместно е освен това да се подчертае, че учредяването на дъщерно дружество е само един от предвидените в GATS способи за предоставяне на услуги. Услугите могат да се предоставят и от представителства или клонове. Учредяването от граждани на трета държава на представителства или клонове по никакъв начин не може да има за вътрешния пазар последиците, които Комисията приписва на учредяването от тези граждани на дъщерни дружества в държавите членки. Всъщност учреденият в държава членка клон или представителство на дружество от трета държава няма право нито да се установи, нито да предоставя услуги на територията на другите държави членки; при все това при спазване на посочените по-горе ограничения GATS се прилага по отношение на установяването чрез представителства или клонове, така както се прилага по отношение на установяването чрез дъщерни дружества.

Поради това не е възможно на основание на последиците, които член 58 от Договора би имал за гражданите на трети държави, които се установяват лично на територията на държава членка, да се направи извод, че съществува изключителна външна компетентност. Следователно изведеният от член 58 довод на Комисията не може по никакъв начин да засегне компетентността на държавите членки във връзка с приложението на GATS по отношение на установяването посредством представителства или клонове в държавите членки.

Що се отнася до довода, който Комисията основава на възможността за насрещно прилагане на наказателни мерки, правителството на Обединеното кралство счита, че въпросът за разпределянето на компетентността за сключване на международно споразумение между Общността и държавите членки не може да бъде решен въз основа на една-единствена разпоредба от това споразумение, разгледана изолирано, а трябва да бъде разрешен в светлината на всички негови разпоредби. Сама по себе си разпоредбата за насрещното прилагане на наказателни мерки не може да доведе до разширяване на компетентността на Общността по отношение на споразумението за услугите или да стесни компетентността на държавите членки по отношение на същото споразумение.

В отговор на довода на Комисията, че сключването на GATS от държавите би нарушило или променило обхвата на общностното право, поради това че нормите на Общността обхващат изцяло GATS, Обединеното кралство заявява, че това е напълно неточно. Всъщност вътрешните общностни норми не се отнасят до всички икономически дейност в областта на установяването и услугите; там, където съществуват такива норми, те често са само мерки за частична хармонизация или просто установяват минимални стандарти.

Обединеното кралство изразява учудването си от твърдението на Комисията, че след като GATS би могло по един или друг начин да противоречи на първичното или вторичното общностно право по силата на установената с Решение по дело AETR практика, това предполагало изключителна компетентност на Общността за сключване на GATS. При преговорите за GATS целта на Комисията е трябвало да бъде да осигури неговото съответствие с правото на Общността. Комисията заявява, че е водила преговорите, като се е съобразявала с цялото съществуващо общностно право. Правителството на Обединеното кралство не може да скрие усещането си, че Комисията полага усилия на всяка цена да открие всевъзможни несъответствия между GATS и общностното право, за да ги използва като претекст за твърдението си за изключителната компетентност на Общността. Според Обединеното кралство това, което Комисията пропуска да докаже, е, че действително съществуват несъответствия между GATS и действащите общностни норми. Във всеки случай, ако бъдат установени такива противоречия между GATS и някои съществуващи общностни норми, тези противоречия не биха изключили компетентността на държавите членки извън приложното поле на тези общностни норми.

В отговор на довода на Комисията, че сключването на Споразумението TRIPs и от името на държавите членки могло да наруши или да промени обхвата на общностното право, Обединеното кралство заявява, че Общността безспорно има компетентност по отношение на TRIPs, но тя е ограничена до степента, в която TRIPs може да засегне мерките за хармонизация, приети на основание на член 100А или Регламента относно марката на Общността, приет въз основа на член 235. Обединеното кралство подчертава, че поради това съществуващите между него и Комисията различия не са относно външната компетентност на Общността в областите на TRIPs, а именно относно изключителния характер на тази компетентност.

Позовавайки се на принципите, изложени от Съда в Становище 2/91, Обединеното кралство счита, че компетентността за сключване на Споразумението TRIPs трябва да бъде поделена между Общността и държавите членки, поради това че повечето от областите, обхванати от TRIPs, са или остават изцяло извън общностната хармонизация или са предмет само на частична хармонизация, която е ограничена от изричното или мълчаливо признаване на вътрешното право в областта на интелектуална собственост.

Комисията е сочи само един-единствен пример за област, в която минималните условия, предвидени в TRIPs, са по-ограничителни от съдържащите се в общностното право (условията за предоставяне на задължителни лицензи за топографии на полупроводникови продукти, установени в посочената по-горе Директива 87/54). Фактът, че TRIPs може да наруши или да промени обхвата на тази директива, е основателна причина за Общността да вземе участие в сключването на Споразумението TRIPs. Този факт обаче не може да обоснове прехвърлянето на Общността на външна компетентност за сключване на споразумение, което в голямата си част се отнася до въпроси, за които общностният законодател не е предприел никакви действия или по отношение на които запазването на компетентността на държавите членки е изрично призната или от Договора за ЕО, или от приложимото вторично право.

В отговор на твърдението на Комисията относно обстоятелството, че правомощията на държавите членки да действат в обхванатата от Споразумението TRIPs област може да доведе до различия и конфликти в режима на техните външни отношения, което от своя страна да повлияе на съществуващата или бъдеща хармонизация на общностно равнище, Обединеното кралство заявява, че компетентността, която държавите членки си поделят с Общността за сключването на Споразумението TRIPs, по никакъв начин не им позволява да действат по начин, несъвместим със съществуващите общностни норми или като приемат законодателни разпоредби, или като сключват нови международни споразумения, противоречащи на общностното право.

 Ж– Седми въпрос

От Комисията се иска да уточни доводите, които излага, за да докаже, че в случай на съвместно участие на Общността и държавите членки в сключването на Споразуменията GATS и TRIPs, съществуващите общностни норми щели да бъдат нарушени или променени.

Според Комисията, ако се приеме съвместната компетентност в областта на банковото дело, общностните норми може да бъдат нарушени или променени по смисъла на Решение по дело AETR в три насоки.

Първо, ако държавите членки можели да определят свои собствени специфични задължения по отношение на достъпа до банковата дейност на тяхна територия, разпоредбите на посочената по-горе Втора банкова директива, по-специално тези относно хармонизацията на условията за издаване на разрешение (глава ІІ), щели да бъдат нарушени. Освен това установеният в член 9 от Втора директива механизъм за преговори за осигуряване на общностните кредитни институции на достъп до пазарите на трети държави, подобен на достъпа до общностния пазар на дружествата от трети държави, щял да се изпразни от съдържание. Щяло да се получи връщане към времето, когато всяка държава членка е имала своя собствена система на взаимност.

На следващо място, държавите членки можели в рамките на своята компетентност да определят вида и равнището на своите специфични задължения. При това положение можели да съществуват успоредно няколко различни равнища на изисквания: в областите от компетентност на държавите членки би имало равнище А на специфични задължения в рамките на GATS, а в областите от компетентност на Общността би имало, от една страна, общностна правна уредба (равнище Б), и от друга страна, специфични задължения, поети от Общността в рамките на GATS (равнище В). Тъй като тези три равнища би могло да са различни, вероятно е общностните норми да бъдат нарушени или променени по смисъла на Решение по дело AETR.

Накрая, общностната правна уредба за достъпа до банковия пазар щяла да се обезсмисли в значителна степен, ако всяка държава членка можела да определя своите ангажименти, които като тези на Общността би следвало да се прилагат на основата на принципа на най-облагодетелстваната нация. Това щяло да бъде така особено в областите, за които се претендира смесената компетентност, поради това че общностните норми съдържат минимум разпоредби. Като се имало предвид, че при такива обстоятелства компетентността на Общността и компетентността на държавите членки биха имали един и същ предмет, всеки ангажимент от страна на държава членка би обезсмислил поетия от Общността ангажимент.

Комисията се връща и към проблема за изчерпването на правата върху интелектуална собственост. Тя отбелязва, че според TRIPs страните членки са свободни да определят своите собствени правила за изчерпване, при условие че ги прилагат в съответствие с принципа за най-облагодетелствана нация и с принципа за национално третиране (вж. член 6) и че общностното право от своя страна прилага принципа за изчерпване на общностно равнище. Следователно в случай на смесена компетентност биха могли да съществуват едновременно три режима на изчерпване:

–        в рамките на компетентността си някои държави членки биха могли да прилагат системата на международното изчерпване по отношение на трети страни,

–        другите държави членки биха приели принципа на вътрешно изчерпване,

–        по подразбиране в областите от компетентността на Общността всички държави членки ще трябва във всеки случай да прилагат принципа на общностното изчерпване.

Като се има предвид, че няма да бъде лесно винаги да се определя режимът, по който продукт или услуга, включващ(а) право върху интелектуална собственост, е внесен(а) в държава членка, ще може да се завеждат искове за нарушаване на правата върху интелектуална собственост в държавите членки. Паралелният внос би могъл да бъде засегнат. Възможно е действието на принципа на свобода на движение да бъде променено или нарушено.

Например ако продукт е бил пуснат на пазара в трета страна от носител на право върху интелектуална собственост или с негово съгласие, би било възможно продуктът да се внася от паралелен вносител в тези държави — членки на Общността, които прилагат принципа за международно изчерпване. Независимо от това носителят на правото ще може да се противопостави на вноса на този продукт в тези държави членки, които прилагат принципа за национално изчерпване. От посоченото по-горе Решение на Съда по дело ЕМI/CBS имплицитно следва, че носителят на правото ще може да забрани вноса на въпросния продукт от паралелен вносител в другите държавите — членки на Общността, от държавата, която прилага принципа на международно изчерпване. Това е така, тъй като носителят на правото всъщност няма да е дал съгласието си за първия внос на продукта в Общността, осъществен от паралелния вносител. Следователно не би могло да се приложи принципът за общностното изчерпване. Поради това хармонизацията е необходима в тази област и вече е предприета за някои права върху интелектуална собственост по такъв начин, че да се изключи възможността за международно изчерпване.

Комисията припомня, че GATS не позволява едностранно изменение на списъците със специфичните задължения през първите три години след влизането му в сила. След това, ако такава промяна отменя или нарушава правата на други страни — членки на GATS, те трябва да бъдат обезщетени (член ХХІ). Поради това Комисията счита, че в случай на смесена компетентност държавите членки биха могли да се изкушат да се противопоставят на всяко ново развитие на общностното право, от страх че може да трябва да дадат обезщетение на трети страни. Според Комисията тази опасност от „замразяване“ на общностното право представлява нарушаване или изменение на общностното право по смисъла на Решение по дело AETR.

Комисията отбелязва освен това, че член V от GATS предвижда общо изключение за споразуменията за икономическа интеграция. Съществува обаче известна неяснота по отношение на точния обхват на някои от разпоредбите на член V. Не е абсолютно сигурно, че Европейските споразумения, сключени със страни от Централна и Източна Европа (вж. споразуменията, сключени от Общността или Общностите с Република Полша на 16 декември 1991 г., ОВ L 348, 1993 г. стр. 2, с Чехословашката федеративна република на 16 декември 1991 г., ОВ L 115, 1992 г., стр. 2, с Република Унгария на 16 декември 1991 г., ОВ L 347, 1993 г., стр. 2, с Република България на 8 март 1993 г., ОВ L 323, 1993 г., стр. 2, с Румъния на 1 февруари 1993 г., ОВ L 81, 1993 г., стр. 2) отговарят на условията по член V. Ако се окаже, че някои споразумения не са съобразени с тази разпоредба, те биха могли да бъдат оставени в сила като преференциални споразумения само ако бъде постигнато изключение от принципа за най-облагодетелствана нация. Ако държавите членки откажат да бъде направено такова искане, на основание на принципа на най-облагодетелствана нация възможността да се ползват предимствата по тези споразумения би трябвало да се разшири по отношение на всички членове на GATS.

Комисията подчертава също, че член 6 от посочената по-горе Директива 87/54 относно топологиите на полупроводникови продукти определя условия за предоставяне на задължителни лицензи, които са по-малко стриктни от минималните условия по TRIPs. Позовавайки се на посоченото по-горе Становище 2/91 (точки 25 и 26), Комисията припомня, че самото успоредно съществуване на международни норми и норми на Общността в дадена област може да засегне общностното право, дори те да не си противоречат.

Накрая Комисията отбелязва, че тъй като Споразумението за СТО представлява един общ пакет и поради правилото за насрещни наказателни мерки в Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове, ако се приеме смесена компетентност, нарушение от държава членка на някое от споразуменията, приложени към Споразумението за СТО би могло да доведе до наказателна мярка в рамките на друго споразумение, попадащо в обхвата на компетентността на Общността. Самата възможност за такова прилагане на насрещни репресивни мерки би могла да наруши или промени правото на Общността по смисъла на Решение по дело AETR.

 З– Осми въпрос

Част ІІ, раздел 3 от Споразумението TRIPs задължава всяка страна членка да защитава географските означения на другите страни членки. Съветът и Комисията твърдят, че Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година за закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (ОВ L 208, стр. 1), отговаря отчасти на това изискване. Съветът и от Комисията са помолени да посочат как този регламент може да служи за основа за закрилата на географските означения и наименования за произход на трети страни.

Комисията заявява, че на основание на член 12 този регламент се прилага и по отношение на географските означения на третите страни — на тези, които отговарят на поставените в него условия (по-специално да отговарят на спецификациите и да бъдат подложени на контрол), може да бъде предоставена предвидената в член 13 от този регламент специфична защита, при спазване на същата процедура.

Съветът припомня, че част ІІ, раздел 3 от TRIPs задължава всяка страна по споразумението да предостави защита на защитените наименования на другите страни по Споразумението. Самата логика на Споразумението налага прилагането му да може да постави под въпрос предоставената от общностната правна уредба закрила.

За пример Съветът сочи оплакването, направено от Република Унгария, член на СТО, която поддържала, че предоставена от Общността закрила на наименованието „Токау“ противоречи на TRIPs, тъй като тя би следвало да бъде запазена за вината, произведени в унгарския регион Токау. След като наименованието „Токау“ е защитено от общностното право, Съветът счита, че Общността, а не държавите членки, е компетентна да оспорва исканията на Република Унгария в контекста на такъв спор.

Независимо от това Съветът признава, че въпросът за защитата на географските означения на третите страни може да възникне и да бъдат засегнати общностните норми, и че той не е обсъждал тази хипотеза в писменото си становище.

За пример по този въпрос Съветът посочва закрилата, която трябва да бъде предоставена в Испания на произведена в Мексико и наречена „Tequilа du Mexique“ алкохолна напитка. Според Съвета, освен при наличие на акт на вторичното право по този въпрос, проблемът е от компетентността на държавите членки. Във връзка с този пример Съветът желае да промени писменото си становище: обхватът на общностните мерки по отношение на географските означения не съвпада изцяло с този на част ІІ, раздел 3 от TRIPs. Съответно компетентността на Общността, произтичаща от Решение по дело AETR, не обхваща целия раздел 3, поради което държавите членки остават частично компетентни.

 И– Девети въпрос

От Комисията и Съвета е поискано да отговорят дали ако е налице общностен акт за хармонизация на права върху интелектуална собственост, държавите членки са задължени да прилагат нормите, които им е предписано да приемат по отношение на гражданите на трети страни.

Що се отнася до общностните актове, хармонизиращи правата върху интелектуална собственост, обхванати от Парижката конвенция за индустриалната собственост или Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, Комисията счита, че въпросът е разрешен от самите тези международни конвенции.

Наистина членове 2 и 3 от Парижката конвенция предвиждат национално третиране по отношение на гражданите на страните от Парижкия съюз и лицата, живеещи или притежаващи действително и сериозно установено предприятие в някоя от тези държави, във връзка с настоящи и бъдещи „преимущества“, предвидени от законодателството в областта на индустриалната собственост. Поради това този принцип се прилага автоматично по отношение на разпоредбите на Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92).

Съгласно членове 3 и 5 от Бернската конвенция автори, които са граждани на една от страните на Бернския съюз или които обичайно пребивават там, се ползват от настоящите и бъдещи права, предоставени от правото на собствените граждани.

Този принцип трябва да бъде прилаган автоматично по отношение на разпоредбите за авторското право, съдържащи се в:

–        Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120),

–        Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134).

По отношение на другите права върху интелектуална собственост отговорите са различни в зависимост от актовете на Общността. Съгласно член 3, параграф 7 от Директива 87/54/ЕИО на Съвета от 16 декември 1986 година за правната закрила на топологиите на полупроводникови изделия (ОВ L 24, 1987 г., стр. 36; Специално издание на български език 2007 г., глава 13, том 7, стр. 218) решение за разширяването на закрилата по отношение на граждани на трети страни се взима от Съвета. В Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г, глава 17, том 1, стр. 120), се подразбирало, че държавите членки ще продължат да предоставят тези права на основа на взаимност и да предоставят национално третиране на граждани на държави, които са страни по Римската конвенция. Тази позиция била изрично потвърдена от Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 година за хармонизиране на срока на закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 290, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г, глава 17, том 1, стр. 141). Действително в двадесет и трето съображение от преамбюла се споменава закрила на граждани на трети страни, предвидена в международно споразумение.

Съветът поддържа, първо, че по принцип при наличие на общностен акт за хармонизиране на права върху интелектуална собственост държавите членки не са задължени да прилагат по отношение на граждани на трети страни нормите, които им е предписано да приемат.

Поначало мерките за хармонизация всъщност са насочени към създаването и функционирането на вътрешния пазар и тяхната цел е да премахнат пречките за свободата на придвижване в Общността. Те не са предназначени да хармонизират третирането на гражданите от трети страни. Впрочем най-често мълчат по отношение на третирането, което всяка държава членка може да предостави на гражданите на трети страни.

Независимо от това Съветът признава, че общностните мерки за хармонизация понякога могат да съдържат общи норми, приложими по отношение на всички дейности, осъществявани на територията на държавите членки, включително от граждани или дружества от трети страни. Например мярка за хармонизация би могла да наложи изискването за регистрация на всеки професионалист, който иска да осъществява дейността си в Общността, или на всяко физическо или юридическо лице, което иска да защити право върху интелектуална собственост, което притежава. Тази обща норма се прилагала по отношение на граждани на трети страни.

По тази причина Съветът счита, че отговорът на деветия въпрос може да бъде даден единствено с оглед на настоящото състояние на общностната хармонизация; към момента общностното законодателството налага на държавите членки единствено по изключение задължения във връзка с правата върху интелектуална собственост, които следва да бъдат предоставени на граждани на трети страни.

 Й– Десети въпрос

Тъй като Общността не е страна по редица споразумения в областта на интелектуалната собственост, администрирани от СТО, Комисията е поканена да посочи кой би участвал в администрирането на тези споразумения, ако бъде призната изключителна компетентност на Комисията за сключване на споразумения с трети страни в областта на интелектуалната собственост.

В началото Комисията уточнява, че поддържа становището за изключителната компетентност на Общността за сключване на споразумението за СТО, тъй като то е преди всичко споразумение, свързано с търговията (trade related); тя не твърди, че Общността притежава изключителна компетентност да сключва всички конвенции с трети страни в областта на интелектуалната собственост.

Според Комисията всяка конвенция трябва да се разглежда отделно, сама за себе си, за да се определи дали това е търговско споразумение, а ако не е — дали общностният законодател вече е приел мерки, които могат да бъдат засегнати от съответната конвенция, или се подготвя да го направи чрез сключването на посочената конвенция.

Комисията подчертава, че външната компетентност на Общността се развива, особено в областта на интелектуалната собственост. Така понастоящем Общността не може да стане членка на СОИС или да се присъедини към съществуващи конвенции като Парижката или Бернската конвенция, след като това е възможно само за държави. Комисията има само статут на наблюдател в СОИС, където действа съгласувано с държавите членки. От друга страна, Общността е участвала по-отблизо в подготовката на две конвенции на СОИС, подготвени наскоро, а именно Вашингтонския договор от 26 май 1989 г. за защита на интелектуалната собственост на интегрираните вериги и Мадридския протокол за международната регистрация на търговските марки. Всъщност Общността взе участие със статут на делегация в Дипломатическата конференция и е възможно да стане договаряща страна по тези конвенции.

 К– Единадесети въпрос

От Съвета и от представилите становища държави се иска да посочат точно по какъв начин може да бъде постигнато единството на действие на Общността и на държавите членки, ако се приеме, че сключването на GATS и TRIPs изисква съвместно участие на Общността и на държавите членки.

Съветът заявява, че въпросът относно начина, по който да бъде организирано съвместно участие в СТО на Общността и на държавите членки, все още не е разрешен, тъй като до приемането на становище от страна на Съда съществуването на съвместна компетентност, предоставена на Общността и на държавите членки, остава несигурно.

Съветът се задоволява единствено да очертае контурите на решението, което може да бъде прието в случай на съвместно участие.

Първо, решението следва да бъде изцяло в съответствие с Договорите и с достиженията на правото на Общността. На следващо място, трябва да се възприеме принципът за единствен общ говорител, дори по въпроси, които само частично са или изобщо не са от изключителната компетентност на Общността. Що се отнася до самите решения, те следва да се вземат в Съвета, дори по въпроси, които не са от общностната сфера, за да може той да изпълнява изцяло предоставената му от Договора за Европейския съюз роля. Накрая, следва да бъде приет принципът за единна „пощенска кутия“, за да не бъдат другите членове на СТО натоварени със задачата да установят кой е компетентен — Общността или държавите членки. Всички искания за консултации и всички оплаквания биха могли да се адресират или „до Европейския съюз“, или „до Общността и до държавите членки“, и би следвало да се приемат независимо от това кой е компетентен.

Съветът добавя, че не е необходимо Съдът да знае каква организация ще бъде възприета в случай на съвместно участие на Общността и на държавите членки, за да отговори на поставения му въпрос, а именно дали държавите членки са компетентни в една или друга област, в която GATS и TRIPs установяват задължения. Той твърди, че при всички случаи е наясно със задълженията, възложени му с разпоредбите от Договора, които изискват съгласуваност на външните действия на Европейския съюз.

Според датското правителство от член В от Договора за Европейския съюз и от член 5 от Договора за ЕО, а също така и от практиката на Съда на ЕО следва, че институциите на Общността и държавите членки са задължени да си сътрудничат добросъвестно, като това задължение действа, когато Общността има изключителна компетентност и когато компетентността е разделена между Общността и държавите членки. В последния случай това задължение се прилага независимо от начина, по който държавите членки упражняват своята компетентност.

Германското правителство се позовава на „кодекса за поведение“, приет от Съвета през май 1994 г. за да се даде възможност за продължаване на „постуругвайския кръг от преговори“ в областта на услугите (вж. текста на това споразумение, възпроизведен по-горе в отговора на въпрос 4) и на проекта за „кодекс за поведение“, който е в процес на обсъждане в рамките на Съвета, по-общо замислен за СТО като цяло. Тези кодекси можели да премахнат трудностите, свързани с опазването на единство на външните действия на Общността и на държавите членки.

Гръцкото правителство също отбелязва, че единството на действията на държавите членки и на Общността в рамките на СТО може да бъде осигурено чрез „кодекс за поведение“, приет с решение на представителите на правителствата на държавите членки в рамките на Съвета. Този кодекс щял да посочи Комисията като „общ говорител“ на държавите членки и на Общността в рамките на СТО по въпроси както от изключителната компетентност на Общността, така и от компетентността на държавите членки. За втората категория въпроси държавите членки трябвало да бъдат поканени да определят общи позиции, които Комисията да изложи пред компетентните органи на СТО. Накрая, ако държавите членки не успеят да стигнат до обща позиция и само тогава, според гръцкото правителство те биха могли да защитят своите национални становища в рамките на СТО.

Испанското правителство също набляга на необходимостта от приемане на кодекс за поведение, който да предвиди използването на процедурите, установени в Договорите по въпроси от компетентността на Общността и търсенето на консенсус между държавите членки в областите от тяхната компетентност. В случай че не може да бъде постигнат консенсус, държавите членки щели да бъдат свободни, по мнението на испанското правителство, да представят собствените си позиции. Накрая Комисията щяла да бъде поканена да изрази становище и да преговаря от името на Общността и на държавите членки в съответствие с дадените инструкции, в зависимост от обстоятелствата или от Съвета, или от държавите членки.

Френското правителство също отбелязва, че единството на действията на Общността и на нейните държави членки следва да бъде осигурено за прилагането на споразуменията, които са резултат от Уругвайския кръг, в съответствие с член В, втора алинея от Договора за Европейския съюз и член 5 от Договора за ЕО. Според френското правителство проектът за кодекс за поведение, който е бил обсъждан в Съвета, позволявал да бъде постигнато такова единство на действията. Този кодекс трябвало да съдържа следното: принципа на единствен говорител на Общността в рамките на СТО; водене на преговорите в рамките на СТО от Комисията от името на Общността и на държавите членки в рамките на един мандат; редовни отчети за преговорите пред Съвета и пред органите му, натоварени от него да ги наблюдават; включване на държавите членки във всеки стадий на преговорите или на дискусиите. Освен това Комисията следвало да уважава всяко искане на държавите членки за консултации и ако е необходимо, временно да спира разискванията. Следва да се установи тясно сътрудничество между Комисията, държавите членки и Генералния секретариат на Съвета, за да се осигури организираното водене на преговорите. Всички действия и застъпени становища следва да се основават на приета обща позиция в областите от компетентността на Общността, съобразно със съответните разпоредби от Договора, а що се отнася до въпроси от компетентността на държавите членки, с консенсус. Държавите членки изразяват своите становища по въпроси от тяхната национална компетентност единствено ако не е могла да бъде приета обща позиция.

Нидерландското правителство се позовава на Становище 2/91, за да наблегне на необходимостта от възможно най-тясно сътрудничество между Общността и нейните държави членки, ако се приеме, че е налице съвместна компетентност. Това сътрудничество би следвало да намери израз в приемането на кодекс за поведение. В това отношение нидерландското правителство припомня съдържанието на предишния член 116 от Договора за ЕИО, съществуващата договореност в рамките на FAO и на процедурите, съществуващи в рамките на третия стълб от Договора за Европейския съюз, по-специално тези по член К.5.

Според португалското правителство всички потенциални трудности, които могат да възникнат на равнище на представителството на интересите на отделните държави членки в рамките на СТО или във връзка с формирането на тяхната воля, не могат да дадат отговор на въпроса за разделението на компетентността и да попречат да бъде направен изводът за смесения характер на тези споразумения. Португалското правителство припомня задълженията за сътрудничество и за съгласуваност, установени в членове В, Й.1, параграф 4 и Й.2, параграф 3 от Договора за Европейския съюз и член 5 от Договора за ЕО. Целта за единство в действията на Общността и на държавите членки е била постигната по време на преговорите за СТО. Според португалското правителство придобитият във връзка с това опит следвало да служи за модел при изработването на кодекс за поведение, който да определи едновременно специфичните задължения на Комисията, като говорител на държавите членки, и начина на приемане на общи или съгласувани позиции от държавите членки по въпроси от тяхната компетентност. Когато става въпрос за жизнени или особено важни интереси на държава членка, следва да се търси възможност решението да се вземе с консенсус.

Правителството на Обединеното кралство подчертава, че истинското значение на въпроса на Съда е свързано с бъдещото участие на Общността и на държавите членки в СТО. То припомня, че Общността и държавите членки са си сътрудничили ефективно по време на многостранните преговори от Уругвайския кръг по същия начин, по който биха го направили, ако още в началото е било прието от всички страни, че те имат съвместна компетентност. Това показва, че такова сътрудничество е политически възможно и може да бъде особено ефективно за защита на интересите на Общността и на държавите членки.

Независимо от това не всеки метод на сътрудничество непременно е подходящ за всички споразумения и при всички обстоятелства. По тази причина Обединеното кралство може само да очертае възможните характеристики на всяка процедура за постигане на съгласие, чрез която ще може да се постигне единство на външните действия в рамките на СТО.

1. Процедурата трябвало да обхване поведението на Общността и на държавите членки в рамките на СТО, независимо дали става въпрос за области от компетентността на Общността или на държавите членки.

2. Комисията трябвало обикновено да бъде единственият „говорител“ и да преговаря от името на Общността и на държавите членки; при извънредни обстоятелства обаче държавите членки трябвало също да могат да се изразяват и да преговарят. Приложимата процедура трябвало да определи обстоятелствата, при които те могат да упражняват това право.

3 Комисията трябвало да информира държавите членки за състоянието на преговорите и на разискванията и да им даде възможност да участват по подходящ начин.

4. Комисията трябвало да разпространява надлежно до държавите членки всички значими документи, включително и текстовете.

5. Комисията трябвало да взима предвид становищата на държавите членки. Приложимите процедури следвало да се определят по споразумение.

6. Становищата или действията, за които ще бъде взето решение, трябвало да се основават на общностни норми и процедури, когато такива са приложими (например по член 228, параграф 1, второ изречение от Договора за ЕО), а в другите случаи — на обща позиция, постигната с консенсус.

7. Държавите членки ще се изразяват, както и сега, от свое име по административни и бюджетни въпроси, но ще избягват да вземат различаващи се позиции.

8. Ще трябва да бъдат приети разпоредби за определяне на начина, по който Общността ще ръководи процедурите за разрешаване на спорове в рамките на СТО, като тези разпоредби следва да предвиждат тясно сътрудничество между Общността и държавите членки.

9. Ако интересите на отделни държави членки бъдат засегнати от поведението на други страни по Споразумението за СТО, които действат в нарушение на същото, ще трябва да има разпоредби, които да предвиждат процедура за консултации между Комисията и държавите членки и тясно сътрудничество между тях.

За правителството на Обединеното кралство няма никакво съмнение, че процедура, отговаряща на описаната по-горе, ще бъде организирана в близко бъдеще. Държавите членки нямат никакво намерение да подкопават огромните правомощия за преговори, които те съвместно упражняват; техният най-важен интерес е да разгърнат тези правомощия по възможно най-ефективния начин.

 СТАНОВИЩЕ НА СЪДА

 I– Въведение

1.      Целта на въпросите, с които Комисията е сезирала Съда с искането си за становище, представено на основание член 228, параграф 6 от Договора за създаване на Европейската общност, на първо място е да се установи, дали Общността има изключителна компетентност да сключи Многостранните споразумения за търговия със стоки, доколкото тези споразумения се отнасят до стоките по ЕОВС и стоките по Евратом, или не. С въпросите Комисията иска и да се установи дали Общността има изключителна компетентност за сключване на Общото споразумение по търговията с услуги (наричано по-долу „GATS“) и Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, включително търговията с фалшифицирани стоки (наричано по-долу „TRIPs“), изведена или от член 113 от Договора за ЕО, или от успоредното съществуване на вътрешна и външна компетентност, или от член 100А или 235 от Договора за ЕО.

2.      Тези споразумения са приложени към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (наричано по-долу „Споразумението за СТО“). Споразумението за СТО създава обща институционална рамка за осъществяване на търговските отношения между страните членки по въпроси, свързани със споразуменията и отнасящите се към тях правни актове, включени в приложенията към това споразумение (член II, параграф 1 от Споразумението за СТО). Тези споразумения отразяват резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори, започнали с Декларацията на министрите от Punta del Este от 20 септември 1986 г.

3.      Когато одобряват тази декларация, Съветът и държавите членки решават, че „за да се осигури в максимална степен съгласуваност при воденето на преговорите“, „Комисията ще действа като единствен преговарящ от името на Общността и на държавите членки“. Независимо от това в протокола от заседанието се уточнява, че това решение „не предрешава въпроса за компетентността на Общността и на държавите членки по конкретни въпроси“.

4.      На проведената на 15 декември 1993 г. среща на равнище висши държавни служители в рамките на Комитета по търговските преговори, специално създаден от конференцията в Punta del Este орган, който да доведе до успешен край преговорите от Уругвайския кръг, е одобрен Заключителният акт, който отразява резултатите от Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори.

5.      По време на сесията си на 7 и 8 март 1994 г., Съветът решава да бъдат подписани Заключителният акт и Споразумението за СТО. Той упълномощава председателя на Съвета и члена на Комисията сър Leon Brittan да подпишат в Маракеш на 15 април 1994 г. от името на Съвета на Европейския съюз Заключителния акт и Споразумението за СТО. Тъй като считат, че тези актове „третират и въпроси от национална компетентност“, представителите на държавите членки се споразумяват на същата дата да подпишат Заключителния акт и Споразумението за СТО. Комисията от своя страна иска в протокола да бъде отразено, че „Заключителният акт […] и приложените към него споразумения са от изключителната компетентност на Общността“.

6.      Комисията представя искането си за становище на 6 април 1994 г. Тя поставя следните въпроси:

„С оглед на резултатите от търговските преговори от Уругвайския кръг на GATT, съдържащи се в Заключителния акт от 15 декември 1993 г.:

1)      Компетентна ли е Европейската общност да сключи всички части от Споразумението за създаване на СТО относно търговията с услуги (GATS) и свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, включително търговията с фалшифицирани стоки (TRIPs) въз основа на Договора за ЕО, и по-специално въз основа само на член 113 или на член 113 във връзка с членове 100А и/или 235 от същия договор?

2)      Компетентна ли е Европейската общност да сключи сама частите от Споразумението за СТО, които се отнасят до продукти и/или услуги, попадащи изцяло в приложното поле на Договорите за ЕОВС и за Евратом?

3)      При утвърдителен отговор на горните два въпроса, отразява ли се това на способността на държавите членки да сключат Споразумението за СТО, след като вече има съгласие, че те ще бъдат първоначални членове на СТО?“.

7.      Постигнатите в резултат на Уругвайския кръг споразумения са подписани в Маракеш на 15 април 1994 г.. За Общността и за нейните държави членки те са подписани в съответствие с описаните по-горе решения (вж. точка 5).

8.      Представеното от Комисията искане за становище е било съобщено на Съвета и на държавите членки на 24 май 1994 г.

 ІІ– По допустимостта на искането

9.      Следва на първо място да се припомни, че според постоянната съдебна практика становището на Съда по член 228, параграф 6 от Договора може да бъде взето предвид именно по въпроси, които се отнасят до разпределянето между Общността и държавите членки на компетентността за сключване на споразумение с трети страни, какъвто е настоящият случай (вж. по-специално Становище 1/75 от 11 ноември 1975 г., Recueil, стр. 1355, по-конкретно стр. 1360, Становище 1/78 от 4 октомври 1979 г., Recueil, стр. 2871, точка 30 и Становище 2/91 от 19 март 1993 г., Recueil, стр. I‑1061, точка 3).

10.    Кралство Испания счита искането за недопустимо. То поддържа, че процедурата за искане на становище на основание член 228 може да бъде образувана единствено ако Общността все още не е поела международен ангажимент. Кралство Испания отбелязва, че целта на подписването на Заключителния акт в Маракеш е да придаде официален характер на текстовете, които са резултат от преговорите, и включва задължение от страна на подписалите ги страни да ги представят за одобрение от техните съответни органи. Съветът и нидерландското правителство изразяват съмнения единствено по въпроса дали вече подписано споразумение все още е споразумение, което просто е „предвиждано“ по смисъла на член 228.

11.    Тези възражения и съмнения следва да бъдат отхвърлени.

12.    От Съда може да бъде поискано становище на основание член 228, параграф 6 от Договора по всяко време, преди Общността окончателно да е изразила съгласие да бъде обвързана със споразумението. Докато не бъде дадено такова съгласие, споразумението остава само предвиждано. Следователно не е налице основание да се приеме, че това искане е недопустимо.

 ІІІ– По начина на формулиране на въпросите на Комисията

13.    Съветът критикува начина, по който Комисията е формулирала въпросите си. Щом като процедурата се отнася до споразумение, подписано от Общността и от държавите членки по силата на техните съответни правомощия, въпросът не е дали Общността може сама да подпише и сключи това споразумение (въпрос, който според Съвета се поставя само на теория), а именно дали „съвместното сключване от Общността и от държавите членки на споразуменията, които са резултат от Уругвайския кръг, е […] съвместимо с установеното с договорите за създаване на Европейските общности разпределяне на компетентността“. При изключителна компетентност на Общността за сключване на цялото споразумение, отговорът на въпроса би бил отрицателен.

14.    Критиката на Съвета, към която се присъединява португалското правителство, не следва да се приема. Дали въпросите са поставени по предложения от Съвета начин или са формулирани по друг начин от Комисията, въпросът по същество е дали Общността има изключителна компетентност за сключване на Споразумението за СТО и приложенията към него или не. Това е въпросът по същество, който Съдът смята да разгледа по-нататък в становището си, като разгледа последователно някои конкретни въпроси, произтичащи от Многостранните споразумения за търговия със стоки, от GATS и от TRIPs. Необходимо е обаче предварително да се обсъдят доводите, които Съветът и някои от представилите становища правителства извеждат от представителството на зависимите от държавите членки територии, и доводите на португалското правителство във връзка с участието на държавите във финансирането на функционирането на СТО.

 ІV– По представителството на някои зависими от държавите членки територии

15.    На твърдението на Комисията, че Общността има изключителна компетентност да сключи Споразумението за СТО и приложенията към него, Съветът и няколко представили становища правителства възразяват, като отбелязват, че някои държави членки остават компетентни да сключват и изпълняват споразумения за териториите, по отношение на които не се прилагат договорите за създаване на Европейските общности.

16.    Френското правителство заявява освен това, че по много въпроси Споразумението за СТО и приложенията към него не попадат в определената за режима на асоцииране на отвъдморските страни и територии (ОСТ) област и че по отношение на тях само то е компетентно да сключи Споразумението за СТО и приложенията към него.

17.    Както Съдът приема в посоченото по-горе Становище 1/78 (точка 62), въпросните територии, доколкото остават извън приложното поле на Договора за ЕИО, по отношение на Общността са в еднакво положение с третите страни. Ето защо държавите, от които зависят тези територии, трябва да участват в Споразумението не като членове на Общността, а поради това че осъществяват международните отношения на територии, зависещи от тях, но невключени в приложното поле на общностното право.

18.    Въпреки това, както Съдът подчертава в това становище (същата точка), особеното положение на тези държави членки не може да повлияе на решаването на въпроса относно отграничаването на сферите на компетентност вътре в Общността.

 V– По бюджетните и финансовите въпроси

19.    Като се основава на член VII от Споразумението за СТО, който предвижда, че всяка страна членка участва в разходите на СТО, и на обстоятелството, че държавите от Общността ще имат статут на първоначални страни — членки на СТО (вж. член XI, параграф 1), португалското правителство смята, че това е достатъчно, за да оправдае участието на държавите членки в сключването на споразумението, въпреки че финансирането в този случай няма същото решаващо значение, както при Международното споразумение за естествения каучук, предмет на посоченото по-горе Становище 1/78. Португалското правителство добавя и изведено от неговото конституционно право основание, според което за международните договори, предвиждащи участието на Португалската република в международни организации, се изисква одобрението на националния парламент.

20.    В отговор на последния довод е достатъчно да се отбележи, че нормите на вътрешното право, дори и конституционните, не могат да променят установеното от Договора разпределяне на международната компетентност между държавите членки и Общността.

21.    Първият довод също не може да бъде приет. Тъй като става въпрос за международна организация, която ще разполага само с бюджет за функционирането си, а не с инструмент за финансова политика, поемането от държавите членки на разходите на СТО само по себе си в никакъв случай не може да оправдае участието на държавите членки в сключването на Споразумението за СТО.

 VІ– По многостранните споразумения за търговия със стоки

22.    Комисията и представилите становища страни са на едно и също мнение и признават, че по-голямата част от Многостранните споразумения за търговията със стоки попада в обхвата на изключителната компетентност, която Общността има на основание член 113 от Договора за ЕО в областта на общата търговска политика. Различията между тях са само по някои конкретни въпроси.

23.    Нито Съветът, нито която и да било от представилите становища държави членки оспорват искането на Комисията на Общността да бъде призната изключителна компетентност за сключване на Многостранните споразумения за търговия със стоки, доколкото те се прилагат по отношение на продуктите по Евратом. Независимо от това, след като този проблем е поставен от Комисията във втория ѝ въпрос, уместно е той да бъде разгледан.

24.    Член 232, параграф 2 от Договора за ЕО уточнява, че разпоредбите на този Договор „не дерогират онези, които се съдържат в Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия“. След като Договорът за Евратом не съдържа никакви разпоредби относно външната търговия, няма пречка споразуменията, сключени по силата на член 113 от Договора за ЕО, да обхванат международната търговия с продукти по Евратом.

25.    Обратно, относно продуктите по Договора за ЕОВС има разногласия между Комисията, която счита, че изключителната компетентност на Общността на основание на член 113 от Договора се отнася също и до продуктите по Договора за ЕОВС, от една страна, и Съвета и по-голямата част от представилите становища държави членки, от друга страна, които твърдят, че държавите членки са компетентни, като се позовават на член 71 от Договора за ЕОВС.

26.    Безспорно член 71 от Договора за ЕОВС предвижда, че „правомощията на правителствата на държавите членки по въпроси на търговската политика не се засягат от този договор, освен ако в него не е предвидено друго“. Впрочем член 232, параграф 1 от Договора за ЕО уточнява, че Договорът не засяга разпоредбите на Договора за създаване на ЕОВС, в частност що се отнася до правата и задълженията на държавите членки и правомощията на институциите.

27.    Независимо от това, тъй като Договорът за ЕОВС е създаден по време, когато Европейската икономическа общност все още не съществува, член 71 от този Договор може да се отнася единствено до продуктите на въглищата и стоманата. Във всеки случай той би могъл да запази основание за компетентност за държавите членки само за споразумения, свързани конкретно с продукти по ЕОВС. Обратно, по силата на член 113 от Договора за ЕО единствено Общността е компетентна да сключва външни споразумения с общ характер, т.е. включващи всички видове стоки, дори между тези стоки да има и продукти по ЕОВС. Както Съдът приема в посоченото по-горе Становище 1/75 (стр. 1365, трета алинея), изключено е член 71 от Договора за ЕОВС да може „да бъде пречка за прилагането на членове 113 и 114 от Договора за ЕИО и да засегне предоставените на Общността правомощия за водене на преговори и сключване на международни споразумения от областта на общата търговска политика“. По настоящото дело от прегледа на Многостранните споразумения за търговията със стоки се установява, че нито едно от тях не се отнася специално до продукти по ЕОВС. От това следва, че изключителната компетентност на Общността за сключване на тези споразумения не може да бъде подлагана на съмнение поради това, че те се прилагат също и по отношение на продукти на ЕОВС.

28.    Съветът поддържа, че ще се наложи член 43 от Договора за ЕО да се използва за основа на решението на Съвета за сключване на Споразумението за СТО и приложенията към него за Споразумението за селското стопанство, тъй като то се отнася не само до приложимите в международната търговия със селскостопански продукти търговски мерки, но също — и даже преди всичко — до вътрешния режим на организация на селскостопанските пазари. Правителството на Обединеното кралство обяснява по-специално че ангажиментите за намаляване на вътрешната подкрепа и възстановяванията при износ, включени в Споразумението за селскостопанските продукти, ще имат последици за общите организации на пазарите и че тъй като те засягат общностните, а не вносните продукти, остават извън рамката на член 113 от Договора за ЕО.

29.    Що се отнася до Споразумението за селското стопанство, вярно е, разбира се, че член 43 е приет за подходящата правна основа за директива, чийто предмет е да установи уеднаквена правна уредба на условията за пускане на пазара на продуктите не само за търговия в рамките на Общността, но също така и когато те са с произход от трети страни (вж. Решение от 16 ноември 1989 г. по дело Комисия/Съвет, С‑131/87, Recueil, стр. I–3764, точка 27). Все пак това е директива, насочена към постигане на една или повече от целите на общата селскостопанска политика, изложени в член 39 от Договора. Това не се отнася до Споразумението за селско стопанство, приложено към Споразумението за СТО. Всъщност то има за цел да създаде на световно равнище „справедлива и пазарно ориентирана система на търговия в селското стопанство“ (вж. преамбюла на Споразумението за селското стопанство). Фактът, че поетите по това споразумение ангажименти предполагат приемането на вътрешни мерки за изпълнението му въз основа на член 43 от Договора, не е пречка самите международни ангажименти да могат да бъдат поети на основата само на член 113.

30.    По-нататък Съветът заявява, че по същите причини, изложени във връзка със Споразумението за селското стопанство, член 43 от Договора за ЕО ще трябва да се използва като основа за решението му за сключване на Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки.

31.    Това становище следва да се отхвърли. Споразумението за санитарните и фитосанитарните мерки се ограничава, както се установява от мотивите към него, до създаване на „международна рамка от правила и разпоредби, които да ръководят разработването, приемането и прилагането на санитарни и фитосанитарни мерки, за да бъдат сведени до минимум техните отрицателни влияния върху търговията“. Такова споразумение може да бъде сключено на основата само на член 113.

32.    Според нидерландското правителство съвместното участие на Общността и на държавите членки в Споразумението за СТО е оправдано, тъй като държавите членки имат своя собствена компетентност в областта на техническите пречки пред търговията, поради това че някои от общностните директиви в тази област не са задължителни и поради това че в тази област не е осъществена и не се предвижда пълна хармонизация.

33.    Този довод не може да се приеме. Споразумението за техническите пречки пред търговията следва да се разглежда като част от общата търговска политика, тъй като разпоредбите му имат за цел просто да не допуснат технически регламенти и стандарти, както и процедури за оценяване на съответствието, да създават излишни пречки пред международната търговия (вж. изложението на мотивите и членове 2.2 и 5.1.2 от Споразумението).

34.    От изложените по-горе съображения следва, че само Общността е компетентна на основание член 113 от Договора за ЕО да сключи Многостранните споразумения за търговията със стоки.

 VІІ– По член 113 от Договора за ЕО, GATS и TRIPs

35.    Становището, което Комисията поддържа като главно искане, е следното: сключването както на GATS, така и на TRIPs е от изключителната компетентност, която Общността има в областта на търговската политика на основата на член 113 от Договора за ЕО. Същността на това становище се оспорва решително от Съвета, представилите становища държави членки и Европейския парламент, на който след направено от него искане бе разрешено да представи становище. Уместно е именно това главно становище на Комисията да се разгледа първо, като последователно се разгледат GATS и TRIPs.

 А– GATS

36.    Като се основава по същество на неограничителното тълкуване, което Съдът дава в практиката си на понятието за обща търговска политика (вж. посоченото по-горе Становище 1/78, точки 44 и 45), на връзките или припокриването между стоките и услугите, на целта на GATS и на използваните инструменти, Комисията прави заключение, че услугите са част от общата търговска политика, без да е необходимо да се прави разграничение между различните видове доставка на услуги, и по-специално между услугите, предмет на пряка трансгранична доставка, и тези, които са доставени чрез търговско присъствие в страната на получателя на услугата. Комисията поддържа също, че в областта на транспорта международните споразумения с търговски характер (за разлика от свързаните с нормите за безопасност) попадат в обсега на общата търговска политика, а не в този на конкретния дял от Договора, който се отнася до общата политика в областта на транспорта.

37.    Уместно е първо да се разгледат услугите, различни от транспорта, а след това конкретните услуги, които съставляват транспорта.

38.    По отношение на първата категория следва в самото начало да се припомни, че в Становище 1/75 Съдът, който трябва да се произнесе по обхвата на компетентността на Общността по отношение на договореностите във връзка със стандарт на местните разходи, приема, че „областта на общата търговска политика, и по-специално политиката на износа, по необходимост включва схемите за помощи при износ, и по-специално мерките относно кредитите за финансиране на местните разходи, свързани с операции по износ“ (Recueil, стр. 1362). Въпросните местни разходи са свързани с разходи, направени за доставката както на стоки, така и на услуги. Независимо от това, Съдът признава изключителната компетентност на Общността, без да прави разграничение между стоки и услуги.

39.    В посоченото по-горе становище 1/78 (точка 44) Съдът отхвърля тълкуване на член 113 „което би довело до ограничаване на общата търговска политика до използването на инструментите, предназначени да произведат действие само в традиционните аспекти на външната търговия“. Напротив, той приема, че „въпросът за външната търговия трябва да бъде разрешен в перспектива на отваряне“, което се потвърждава от „факта, че изброяването в член 113 на аспектите на търговската политика […] е замислено като неизчерпателно изброяване“ (посоченото по-горе Становище 1/78, точка 45).

40.    В искането за становище Комисията подчертава, че в някои развити страни секторът на услугите е станал доминиращият сектор на икономиката и че световната икономика е в процес на основно преструктуриране, като има тенденция обикновената промишленост да се прехвърли в икономиките на развиващите се страни, докато развитите икономики са на път да станат главно износители на услуги и на стоки с висока добавена стойност. Съдът отбелязва, че това развитие се доказва от Споразумението за СТО и приложенията към него, които са били предмет на общи преговори, включващи както стоки, така и услуги.

41.    С оглед на това развитие в международната търговия отвореният характер на общата търговска политика по смисъла на Договора не допуска търговията с услуги да бъде поначало изключена от приложното поле на член 113, както биха искали някои от представилите становища правителства.

42.    За да бъде уточнен този извод, е уместно все пак да се вземе предвид даденото в GATS определение на търговията с услуги, за да се прецени дали системата на Договора като цяло не е от естество да ограничи включването на търговията с услуги в член 113.

43.    Съгласно член I, параграф 2 от GATS търговията с услуги по смисъла на споразумението включва четири вида доставки на услуги: 1) трансграничните доставки, които не предполагат никакво придвижване на лица; 2) потребление в чужбина, което предполага придвижване на потребителя до територията на страната — членка на СТО, в която е установен доставчикът на услугата; 3) търговско присъствие, т.е. присъствие на дъщерно дружество или на клон на територията на страна — членка на СТО, където следва да се предостави услугата; 4) присъствие на физически лица от страна — членка на СТО, благодарение на които доставчик на услуги от страна членка предоставя услуги на територията на всяка друга страна членка.

44.    Що се отнася до трансграничните доставки, услугите се предоставят от доставчик, установен в дадена страна на потребител, пребиваващ в друга страна. Няма нито придвижване на доставчика към страната на потребителя; нито в обратна посока — придвижване на потребителя към страната на доставчика. Следователно тази ситуация прилича на търговията със стоки, която несъмнено е обхваната от общата търговска политика по смисъла на Договора. Поради това не е налице никаква особена пречка тази доставка на услуги бъде включена в понятието за обща търговска политика.

45.    Не може да се каже същото за другите три вида посочени в GATS доставки на услуги, а именно потреблението в чужбина, търговското присъствие и присъствието на физически лица.

46.    Що се отнася до физическите лица, от член 3 от Договора, който прави разлика между „обща търговска политика“ в буква б) и „мерки, относно влизането и пребиваването на лица“ в буква г), следва, че не може третирането на гражданите на трети страни при пресичане на външните граници на държавите членки да се разглежда като част от общата търговска политика. По-общо казано, съществуването в Договора на специални глави за свободното движение на физически и юридически лица показва, че тези въпроси не попадат в обхвата на общата търговска политика.

47.    От това следва, че видовете доставки на услуги, които GATS нарича „потребление в чужбина“, „търговско присъствие“ и „присъствие на физически лица“, не са обхванати от общата търговска политика.

48.    Тук е уместно да се разгледат особените услуги, от които се състои транспортът. В Договора им е посветен специален дял (дял IV), различен от дял VII за общата търговска политика. Именно по повод на политиката на транспорта Съдът приема за първи път, че компетентността на Общността да сключва международни споразумения „произтича не само от изрично възлагане от Договора, както в случая с членове 113 и 114 за тарифните и търговските споразумения и член 238 за споразуменията за асоцииране, но може също така да произтича от други разпоредби от Договора и от актове, приети на основание тези разпоредби от институциите на Общността“ (вж. Решение от 31 март 1971 г. по дело Комисия/Съвет, наричано „Решение по дело AETR“, 22/70, Recueil, стр. 263, точка 16). Идеята, която е в основата на тази съдебна практика, е, че международните споразумения в областта на транспорта не попадат в приложното поле на член 113.

49.    Значението на Решение по дело AETR не може да бъде ограничено, като се направи разграничение между споразуменията за правилата за безопасност като тези за продължителността на времето на шофиране за професионалните шофьори, която е предмет на Решение по дело AETR и споразуменията с търговски характер.

50.    В Решение по дело AETR не се прави такова разграничение. Съдът потвърждава анализа си в Становище 1/76 от 26 април 1977 г., Recueil стр. 741) по повод на споразумение, чийто предмет е оздравяването на икономическото положение в сектора на вътрешния воден транспорт, с други думи, икономическо споразумение, което не се отнася до установяване на правила за безопасност. Впрочем на основата на Дял „Транспорт“ са сключени много споразумения с трети страни, които правителството на Обединеното кралство представя в дълъг списък в становището си.

51.    В подкрепа на становището си Комисията посочва и поредица от мерки по налагане на ембарго, които се основават член 113 и включват прекъсване на транспортните услуги (мерки срещу Ирак: Регламент (ЕИО) № 2340/90 на Съвета от 8 август 1990 година за предотвратяване на търговията на Общността с Ирак и Кувейт (ОВ L 213, стр. 1), Регламент (ЕИО) № 3155/90 на Съвета от 29 октомври 1990 година за разширяване действието и изменение на Регламент (ЕИО) № 2340/90 за предотвратявана на търговията на Общността с Ирак и Кувейт (ОВ L 304, стр. 1) и Регламент (ЕИО) № 1194/91 на Съвета от 7 май 1991 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2340/90 и Регламент (ЕИО) № 3155/90 за предотвратяване на търговията на Общността с Ирак и Кувейт (ОВ L 115, стр. 37); мерки срещу Федеративна pепублика Югославия (Сърбия и Черна гора): Регламент (ЕИО) № 990/93 на Съвета относно търговията между Европейската икономическа общност и Федеративна pепублика Югославия (Сърбия и Черна гора) (ОВ L 102, стр. 14); мерки срещу Хаити: Регламент (ЕИО) № 1608/93 на Съвета от 24 юни 1993 година, въвеждащ ембарго върху някои видове търговия между Европейската икономическа общност и Хаити (ОВ L 155, стр. 2). Тези прецеденти не са убедителни. Както с право отбелязва Европейският парламент, след като ембаргото се отнася преди всичко до износа и вноса на продукти, то не може да бъде ефективно, ако същевременно не бъде взето решение за прекъсване на транспортните услуги. Такова прекъсване се явява необходимото допълнение към основната мярка. Следователно прецедентите не са относими за решаване на въпроса дали Общността има изключителна компетентност на основата на член 113 да сключва международни споразумения в областта на транспорта.

52.    При всички случаи според постоянната практика на Съда обикновената практика на Съвета не може да дерогира нормите от Договора и поради това не може да създаде прецедент, обвързващ институциите на Общността по отношение на избора на правилната правна основа (вж. Решение от 23 февруари 1988 г. по Обединено кралство/Съвет, 68/86, Recueil, стр. 855, точка 24).

53.    От изложените по-горе съображения следва, че единствено трансграничните доставки попадат в приложното поле на член 113 от Договора и че международните споразумения в областта на транспорта са изключени от него.

 Б – TRIPs

54.    Основното твърдение на Комисията в подкрепа на изключителната компетентност на Общността на основата на член 113 е, че нормите относно правата върху интелектуалната собственост са тясно свързани с търговията с продуктите и услугите, по отношение на които те се прилагат.

55.    Следва първо да се отбележи, че част III от TRIPs, която се отнася до средствата за прилагане на правата върху интелектуалната собственост, съдържа специални изисквания във връзка граничните мерки. Както отбелязва правителството на Обединеното кралство, на този раздел съответстват разпоредбите от Регламент (ЕИО) № 3842/86 на Съвета от 1 декември 1986 година за установяване на мерки за забрана за освобождаване за свободно обращение на фалшифицирани стоки (ОВ L 357, стр. 1). С основание този регламент, доколкото се отнася до забраната за освобождаване за свободно обращение на фалшифицирани стоки, има за правна основа член 113 от Договора: всъщност става въпрос за мерки, които следва да бъдат взети от митническите власти на външните граници на Общността. Тъй като този вид мерки могат да бъдат приети самостоятелно от общностните институции на основата на член 113 от Договора за ЕО, то Общността следва сама да сключва международни споразумения по тези въпроси.

56.    Независимо от това обаче по отношение на въпроси, различни от разпоредбите на TRIPs за освобождаване за свободно обращение на фалшифицирани стоки, доводът на Комисията не може да бъде възприет.

57.    Наистина съществува връзка между интелектуалната собственост и търговията със стоки. Правата върху интелектуалната собственост дават възможност на тези, които ги притежават, да предотвратяват извършването на определени действия от трети лица. Възможността да се забрани използването на марка, производство на даден продукт, копиране на модел или възпроизвеждане на книга, диск или видеокасета неизбежно има последици за търговията. Впрочем правата върху интелектуалната собственост са създадени точно за да имат тези последици. Това не е достатъчно, за да бъдат включени в приложното поле на член 113. Наистина правата върху интелектуалната собственост не са свързани само с международната търговия; те са свързани с вътрешната търговия също толкова, ако не и повече, отколкото с външната търговия.

58.    Както правилно отбелязва френското правителство, основната цел на TRIPs е да засили и хармонизира защитата на интелектуалната собственост в световен мащаб. Самата Комисия също признава, че след като TRIPs установява норми в области, в които няма мерки за общностна хармонизация, неговото сключване ща даде възможност в същото време да се постигне общностна хармонизация и по този начин ще допринесе за създаването и функционирането на общия пазар.

59.    Във връзка с това следва да се подчертае, че по отношение на вътрешното законодателство в областта на интелектуалната собственост Общността е компетентна да хармонизира законодателствата на държавите членки на основата на членове 100 и 100А и може да използва член 235 като основа за създаване на нови права, които се прибавят към националните права, както направи с Регламента относно марката на Общността (Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146). За тези разпоредби има правила за гласуване (единодушие за членове 100 и 235) или процедурни правила (допитване до Парламента в случаите по член 100 и по член 235, процедура по съвместно вземане на решение в случая на член 100А), различни от тези, които се прилагат за член 113.

60.    Ако бъде призната изключителна компетентност на Общността да участва в споразумения с трети страни, за да хармонизира защитата на интелектуалната собственост и в същото време да постига хармонизиране на общностно равнище, общностните институции ще могат да избегнат задълженията, които са им наложени на вътрешно равнище във връзка с процедурата и правилата за гласуване.

61.    Този извод не може да се промени, като за аргумент се използва практиката на институциите, изразяваща се в самостоятелни мерки или външни споразумения, приети на основата на член 113.

62.    Комисията сочи три случая, при които по силата на „новия инструмент на търговската политика“ (Регламент (ЕИО) № 2641/84 на Съвета от 17 септември 1984 година относно укрепването на общата търговска политика, по-специално в областта на защитата срещу незаконни търговски практики, ОВ L 252, стр. 1, регламент, самият който се основава на член 113 от Договора) е открита процедура за защита на интересите на Общността в областта на интелектуалната собственост (Решение 87/251/ЕИО на Комисията от 12 март 1987 година за откриване на международни процедура за консултации и разрешаване на спорове относно американска мярка, изключваща вноса на някои арамидни влакна в Съединените американски щати, ОВ L 117, стр. 18); известие за откриване на процедура срещу „незаконни търговски практики“ относно неразрешеното възпроизвеждане на звукозаписи в Индонезия, ОВ С 136, стр. 3; известие за откриване на процедура за разследване относно незаконна търговска практика по смисъла на Регламент (ЕИО) № 2641/84 на Съвета, изразяваща се в пиратско възпроизвеждане на звукозаписи от Общността в Тайланд, ОВ С 189, 1991 г., стр. 26).

63.    Мерките, които могат да бъдат взети въз основа на този регламент в отговор на липсата на защита на правата върху интелектуалната собственост на общностни дружества (или срещу дискриминацията, на която са подложени в тази област) в трети страни, не са свързани с хармонизацията на защитата на интелектуалната собственост, която е основната цел на TRIPs. Всъщност според член 10, параграф 3 от посочения по-горе Регламент № 2641/84 тези мерки са: първо, спиране или оттегляне на всички отстъпки, направени в резултат на договаряне на търговска политика, второ, увеличаване на съществуващите мита или въвеждане на какъвто и да е друг вид облагане на вноса, и накрая, въвеждане на количествени ограничения или на всякакви други мерки, които променят условията за внос или за износ със съответните трети страни. Всички тези мерки поради самото си естество попадат в приложното поле на търговската политика.

64.    Комисията използва като довод и приетите от Общността мерки по отношение на Корея в рамките на Регламент (ЕИО) № 4257/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на общи тарифни преференции за 1989 г. по отношение на някои промишлени стоки с произход от развиващите се страни (ОВ L 375, стр. 1). Тъй като Корея дискриминира някои от търговските си партньори във връзка със защитата на интелектуалната собственост (вж. осемнадесето съображение от Регламента), Общността спира действието на общите тарифни преференции по отношение на нейните стоки (член 1, параграф 3 от същия регламент).

65.    Този довод не е по-убедителен от предишния. След като предоставянето на общи преференции е въпрос на търговска политика, както приема Съдът (вж. Решение от 26 март 1987 г. по дело Комисия/Съвет, наричано „общи тарифни преференции“, 45/86, Recueil, стр. 1493, точка 21), същото се отнася и до спирането на тяхното действие. Това по никакъв начин не доказва, че въз основа на член 113 Общността има изключителна компетентност да сключва с трети страни споразумение за хармонизиране на защитата на интелектуалната собственост в световен мащаб.

66.    В подкрепа на становището си Комисията посочва и клаузи, свързани със защитата на интелектуалната собственост, съдържащи се в споразумения с трети страни, сключени на основание на член 113 от Договора.

67.    Следва да се подчертае, че тези клаузи имат изключително ограничен обхват. Споразумението между Европейската икономическа общност и Китайската народна република за търговията с текстилни продукти, утвърдено на 9 декември 1988 г. (ОВ L 380, стр. 1), и Споразумението между Европейската икономическа общност и Съюза на съветските социалистически републики за търговията с текстилни продукти, утвърдено на 11 декември 1989 г. (ОВ L 397, стр. 2), предвиждат единствено процедура за консултации във връзка със защитата на марките или моделите на текстилните изделия. Освен това и трите временни споразумения, сключени между Общността и някои страни от Източна Европа (Споразумение с Унгария от 16 декември 1991 г., ОВ L 116, 1992 г., стр. 1, Споразумение с Чехословашката федеративна република от 16 декември 1991 г., ОВ L 115, 1992 г., стр. 1, Споразумение с Република България от 8 март 1993 г., ОВ L 323, стр. 1) съдържат формулирани по един и същ начин клаузи, които приканват тези държави да подобрят защитата на интелектуалната собственост, за да достигнат след известно време „същото равнище на защита като гарантираното в Общността“ от актовете на Общността. Както с основание отбелязва френското правителство, клауза от този вид е обвързваща само за третата страна, страна по споразумението.

68.    Фактът, че Общността и нейните институции имат право да включат във външни споразумения, които за предвиденото в повече попадат в обхвата на член 113, допълнителни разпоредби за организиране на изцяло консултативни процедури или клаузи, приканващи другата страна да повиши равнището на защита на интелектуалната собственост, не означава, че Общността е компетентна да сключи сама международно споразумение от вида и с обхвата на TRIPs.

69.    Накрая, безспорно е вярно, както твърди Комисията, че в Споразумението с Република Австрия от 23 декември 1988 година за контрола и взаимната защита на качествените вина и виното „retsina“ (ОВ L 56, 1989 г., стр. 1) и в Споразумението с Австралия от 26 и 31 януари 1994 г. за търговията с вино (ОВ L 86, стр. 1) се съдържат разпоредби относно взаимната защита на наименованията на вина. На територията на Общността наименованията на австрийските лозарски области са запазени изключително за австрийските вина, по отношение на които те се прилагат и могат да бъдат използвани само в съответствие с предвидените в австрийското законодателство условия (член 3, параграф 3 от Споразумението). Подобна разпоредба се съдържа и в споразумението с Австралия (член 7, параграф 3).

70.    Независимо от това, както става ясно от съображенията на Решение 94/184/ЕО на Съвета от 24 януари 1994 година относно сключването и подписването на споразумение между Европейската общност и Австралия относно търговията с вино (ОВ L 86, стр. 1), това споразумение е изготвено на общностно равнище, тъй като неговите разпоредби са пряко свързани с мерките на общата селскостопанска политика, и по-специално на общностната правна уредба относно лозарството и винарството. Освен това от този прецедент не може да се изведе никакъв довод във връзка с патентите и моделите, закрилата на неразгласената техническа информация, марките или авторските права, които също са обхванати от TRIPs.

71.    С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че с изключение на разпоредбите от TRIPs относно забраната за освобождаване за свободно обращение на фалшифицирани стоки, TRIPs не попада в обхвата на общата търговска политика.

 VІІІ– По външните правомощия по презумпция на Общността, GATS и TRIPs

72.    В случай че Съдът отхвърли основното ѝ становище, че Общността има изключителна компетентност на основание член 113, Комисията поддържа при условията на евентуалност, че изключителната компетентност на Общността да сключи GATS и TRIPs произтича по презумпция от разпоредбите от Договора, които установяват нейната вътрешна компетентност, или от наличието на актове от вторичното право, които ги привеждат в действие, или също от необходимостта да се поемат международни ангажименти за постигане на вече определена вътрешна цел на Общността. Комисията твърди също, че ако Общността няма достатъчно правомощия въз основа на конкретни разпоредби от Договора или от актовете на вторичното право, изключителната ѝ компетентност се извежда от членове 100А и 235 от Договора. Съветът и държавите членки, които са представили становища, признават, че Общността има някои правомощия, но в становищата си оспорват техния изключителен характер.

 А– GATS

73.    По-специално във връзка с GATS Комисията сочи три възможни източника на изключителна външна компетентност на Общността: правомощията, които Договорът предоставя на институциите на Общността на вътрешно равнище, необходимостта от сключване на споразумението, за да бъде постигната цел на Общността, и накрая — членове 100А и 235.

74.    На първо място Комисията сочи, че в GATS не съществува нито една област или специална разпоредба, за които Общността да няма съответни правомощия за приемане на мерки във вътрешен план. Тези правомощия били установени в главите за правото на установяване, за свободното предоставяне на услуги и за транспорта. Изключителната външна компетентност произтичала от тези вътрешни правомощия.

75.    Този аргумент следва да се отхвърли.

76.    Като се основава на разпоредбата на член 75, параграф 1, буква а), който за частта от пътя, намираща се на общностна територия, се отнася също и до транспорта от или до трети държави, в посоченото по-горе Решение по дело AETR (точка 27) Съдът приема, че „компетентността на Общността обхваща отношения, регулирани от международното право, и поради това предполага необходимост, в съответната област, от споразумения със заинтересованите трети държави“.

77.    Независимо от това, дори в областта на транспорта изключителната външна компетентност на Общността не произтича ipso facto от нейното право да установява норми на вътрешно равнище. Както Съдът подчертава в Решение по дело AETR (точки 17 и 18), държавите членки, независимо от това дали действат индивидуално или колективно, губят правото да поемат задължения по отношение на трети страни само постепенно и успоредно с въвеждането на общи норми, които могат да бъдат нарушени от тези задължения. Външната компетентност на Общността става изключителна само доколкото са налице общи вътрешни норми на Общността. Не всички свързани с транспорта въпроси обаче са обхванати от общностни норми.

78.    При изслушването Комисията изтъква, че оставената на държавите членки свобода да осъществяват външна политика, основаваща се на двустранни споразумения с трети страни, неизбежно ще доведе до нарушаване на потока на услугите и постепенно ще подкопае основите на вътрешния пазар. Така според Комисията пътникът ще се качи на самолет от летището на държава членка, която е сключила двустранно споразумение от вида „open-skies“ с трета страна и с нейната авиокомпания, което дава възможност да се предложи най-доброто съотношение качество/цена в областта на транспорта. По същия начин поради съществуването на споразумение между Германия и Полша, което освобождава германските автомобилни превозвачи от транзитни такси, докато в същото време сходното споразумение между Полша и Нидерландия налага такса в размер на 650 германски марки на нидерландските превозвачи, възникнало нарушаване на конкуренцията между нидерландски и германски превозвачи във връзка с трафика в посока към Русия, Беларус и Балтийските държави.

79.    На този довод е достатъчно да се отговори, че нищо в Договора не пречи на институциите да предвидят в приеманите от тях норми съгласувани действия по отношение на трети страни, нито да предпишат поведението, което държавите членки следва да следват в отношенията си с външния свят. Впрочем пример за тази възможност са много от регламентите в областта на транспорта, посочени от Комисията в отговора ѝ на третия поставен ѝ от Съда писмен въпрос.

80.    Например член 3, трета алинея от Регламент (ЕИО) № 4058/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно координираните действия за опазване на свободния достъп до превоз на товари в презокеанската търговия (ОВ L 378, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 20) предвижда, че Съветът, по реда за гласуване, посочен в член 84, параграф 2 от Договора, може да вземе решение за координирани действия, когато мярка на трета държава ограничава свободния достъп на предприятията за морски транспорт от държави членки до редовните превози. По същия начин Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 година относно прилагането на принципа на свободното предоставяне на услуги по отношение на морския транспорт между държави членки и между държави членки и трети страни (ОВ L 378, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 173) предписва (член 3) постепенното премахване или коригиране на съществуващите договорености за товарните дялове и подлага договореностите за товарни дялове във всяко бъдещо споразумение на общностна процедура за издаване на разрешение (член 5).

81.    За разлика от главата за транспорта, главите за правото на установяване и за свободно предоставяне на услуги не съдържат нито една разпоредба, която да разширява изрично компетентността на Общността и спрямо „отношения, от областта на международното право“. Както с основание подчертават Съветът и повечето от представилите становища държави членки, тяхната единствена цел е да гарантират правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги за гражданите на държавите членки. Те не съдържат никаква разпоредба, която да разрешава въпроса за първоначалното установяване на гражданите на трети страни и режима за техния достъп до дейности като самостоятелно заети лица. Поради това е изключена възможността направо въз основа на тези глави да се изведе изключителна компетентност на Общността за сключване на споразумение с трети държави за либерализиране на първоначалното установяване и достъпа до пазарите на услуги, различни от тези, които са предмет на трансгранични доставки по смисъла на GATS, които попадат в обхвата на член 113 (вж. точка 42 по-горе).

82.    Като се позовава на посоченото по-горе Становище 1/76 (точки 3 и 4), Комисията твърди, на второ място, че изключителната външна компетентност на Общността не е ограничена само до случаите, в които вътрешната компетентност вече е използвана за приемане на мерки, които се вписват в осъществяването на общите политики. Щом като общностното право е предоставило на институции вътрешна компетентност за постигането на определена цел, международната компетентност на Общността произтичала имплицитно от тези разпоредби. Достатъчно било участието на Общността в международното споразумение да е необходимо за постигане на една от целите на Общността.

83.    В това отношение Комисията посочва както вътрешни, така и външни причини, които обосновават участието на Общността и единствено на Общността в сключването на GATS и ТRIPs. Във вътрешен аспект Комисията поддържа, че в противен случай би било засегнато единството на вътрешния пазар. Във външен аспект Европейската общност не може да си позволи да остане пасивна на международната сцена: не се оспорва необходимостта от сключването на Споразумението за СТО и приложенията към него, които са проява на цялостен подход към международната търговия (включващ стоки, услуги и интелектуална собственост).

84.    По отношение на GATS не може да се приеме такова прилагане на Становище 1/76.

85.    Предмет на Становище 1/76 е въпрос, различен от въпроса, свързан с GATS. В него става въпрос за оздравяване на икономическото положение в речното корабоплаване в басейните на Рейн и Мозел и по всички нидерландски плавателни пътища, както и свързаните с басейна на Рейн германски плавателни пътища, чрез премахване на излишните конюнктурни мощности. Постигането на тази цел не е възможно чрез приемане на самостоятелни общи норми поради традиционното присъствие на плавателни съдове от Швейцария в навигацията по посочените плавателни пътища. Поради това е необходимо присъединяването на Швейцария към предвиждания режим чрез международно споразумение (виж посоченото по-горе Становище 1/76, точка 2). По същия начин в областта на опазването на морските ресурси ограниченията на риболова в открито море за плавателни съдове, плаващи под флага на държави членки, наложено чрез вътрешни законодателни мерки, не би имало почти никакъв ефект, ако същите ограничения не се прилагат по отношение на плавателни съдове, плаващи под флага на трета страна, която граничи със същите морета. Поради това е разбираемо, че външните правомощия да могат да бъдат упражнени и така да станат изключителни, без предварително да бъде прието вътрешно законодателство.

86.    В областта на услугите положението е различно: постигането на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги за граждани на държавите членки не е неразривно свързано с третирането, което следва да се предостави в Общността на гражданите от трети страни или в третите страни на гражданите на държавите — членки на Общността.

87.    На трето място, Комисията се позовава на членове 100А и 235 от Договора като правна основа за изключителна външна компетентност.

88.    Що се отнася до член 100А, не може да се спори, че когато правомощията за хармонизиране са упражнени, приетите на това основание мерки за хармонизация могат да ограничат или дори да премахнат свободата на държавите членки да водят преговори с трети страни. Изключено е обаче вътрешно правомощие за хармонизация, което не е упражнено в дадена област, да може да доведе до възникване на изключителна външна компетентност на Общността в тази област.

89.    Що се отнася до член 235, който дава възможност на Общността да намери разрешение за липсата на достатъчно предоставени ѝ изрично или по презумпция правомощия, за да постигне своите цели, сам по себе си той не би могъл да създаде изключителна компетентност на Общността на международно равнище. Наистина, освен в случаите, в които вътрешната компетентност може да бъде ефективно упражнявана само едновременно с външната компетентност (вж. посоченото по-горе Становище 1/76 и точка 85 по-горе), вътрешната компетентност може да породи изключителна външна компетентност само ако е упражнена. Това важи a fortiori и за член 235.

90.    Независимо че единственият предмет, изрично посочен в главите за правото на установяване и за свободно предоставяне на услуги, е постигането на тези свободи за гражданите на държавите — членки на Общността, от това все пак не следва, че на институциите на Общността е забранено да използват предоставените им в тази област правомощия, за да уточнят начина на третиране на гражданите от трети страни. Редица актове, приети от Съвета на основата на член 54 и член 57, параграф 2 от Договора, които той обаче изобщо не посочва, съдържат разпоредби в това отношение. Комисията ги изброява в отговор на въпрос на Съда.

91.    При разглеждането на тези актове се установява, че включването на външни разпоредби може да е насочено към постигането на много различаващи се цели.

92.    Директивите за координиране на изискванията за оповестяване на сметките на дружествата се прилагат единствено по отношение на дружествата като такива, но не и по отношение на техните клонове. Това води до различия в защитата на съдружниците и третите лица между дружествата, осъществяващи дейността си в други държави членки чрез създаване на клонове, и дружествата, осъществяващи дейността си чрез дъщерни дружества. Поради това Директива 89/666/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно изискванията за оповестяване на данни за клонове, открити в една държава членка от някои видове дружества, регулирани от правото на друга държава (ОВ L 395, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 100), която се основава на член 54 от Договора, е приета, за да регламентира задълженията за оповестяване на информация, които се прилагат по отношение на такива клонове. За да се избегне всяка дискриминация, основана на държавата на регистрация на дружеството, тази директива трябвало да обхване също и клоновете, създадени от учредени по правото на трети страни дружества.

93.    Освен това във Втора директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции и за изменение на Директива 77/780/ЕИО (ОВ L 386, стр. 1), която се основава на член 57, параграф 2 от Договора, има дял III за „отношенията с трети страни“. Тази директива установява система за едно-единствено одобрение и предписва взаимно признаване на контрола.

94.    След като получи разрешение в една държава членка, кредитната институция може да осъществява дейността си в друга държава членка (например чрез учредяване на клон в тази държава), без да е необходимо да получава ново разрешение от тази държава. При тези обстоятелства за кредитна институция, чието седалище се намира в трета държава, е достатъчно да учреди дъщерно дружество в държава членка или да придобие контрола върху дружество, чието седалище е в тази държава, за да може да учреди клонове във всички други държави от Общността, без да е необходимо да получава други разрешения. По тази причина дял III от тази директива предвижда съвкупност от мерки, включително процедури за преговори, за да бъдат постигнати в третите страни сравними възможности за конкуренция за общностните кредитни институции. Подобни разпоредби са приети в областта на застраховането (член 4 от Директива 90/618/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 година за изменение на Директива 73/239/ЕИО и Директива 88/357/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби за прякото застраховане, с изключение на животозастраховането, особено по отношение застраховането на отговорността, свързана с моторните превозни средства, ОВ L 330, стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 243; член 8 от Втора директива 90/619/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 година, относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, предвиждаща условия за ефективно осъществяване на свободно предоставяне на услуги и за изменение на Директива 79/267/ЕИО на Съвета, ОВ L 330, стр. 50) и в областта на финансите (член 7 от Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 година относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа, ОВ L 141, стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 3).

95.    При положение че Общността е включила във вътрешните си нормативни актове разпоредби относно третирането на гражданите на трети страни или е предоставила изрично на институциите си правомощия за водене на преговори с третите страни, тя придобива изключителна външна компетентност в областите, попадащи в приложното поле на тези актове.

96.    Това е така дори и при липсата на изрична разпоредба, овластяваща нейните институции да водят преговори с трети държави, когато Общността е осъществила пълна хармонизация на нормите, регулиращи достъпа до дейности като самостоятелно заето лице, тъй като така приетите общи норми биха могли да бъдат нарушени по смисъла на посоченото по-горе решение по дело AETR, ако държавите членки запазваха свободата си да водят преговори с третите страни.

97.    Както признава самата Комисия, това все пак не е така във всички сектори на услугите.

98.    От изложените по-горе съображения следва, че компетентността за сключване на GATS се поделя между Общността и държавите членки.

 Б– TRIPs

99.    В подкрепа на твърдението си, че Общността има изключителна компетентност да сключи TRIPs, Комисията се позовава на съществуването на актове от вторичното право, които би могло да бъдат нарушени по смисъла на посоченото по-горе решение по дело AETR, ако държавите членки участваха съвместно в сключването му и както и във връзка с GATS, на необходимостта за Общността да участва в споразумението, за да постигне една от целите, които са ѝ определени в Договора (теорията, наречена „по Становище 1/76“), както и на членове 100А и 235.

100. Релевантността на позоваването на Становище 1/76, когато става въпрос за TRIPs, e също толкова спорна, както и за GATS: за да бъде ефективно уеднаквяването или хармонизацията на правата върху интелектуалната собственост в рамките на Общността, не е необходимо то да бъде придружено от споразумения с третите страни.

101. Колкото до членове 100А и 235 от Договора, те не могат сами по себе си да бъдат основание за изключителна компетентност на Общността, както бе отбелязано по-горе.

102. Поради това остава единствено да се провери дали, както твърди Комисията, приетите в общностен контекст актове от вторичното право могат да бъдат нарушени по смисъла на посоченото по-горе Решение по дело AETR в случай на участие на държавите при сключване на TRIPs.

103. По този въпрос е достатъчно да се отбележи, че при всяко положение постигнатата в Общността хармонизация в някои обхванати от TRIPs области е само частична и че в други области не е предвидена никаква хармонизация. Хармонизацията е само частична в областта на марките, например: от трето съображение от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) е видно, че тя се ограничава до сближаването на националните правни норми, „които най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар“. В други попадащи в приложното поле на TRIPs области не са приети никакви общностни актове за хармонизация. Такова е положението във връзка със закрилата на неразгласената техническа информация, с дизайните и моделите, за които са представени само предложения, както и във връзка с патентите. В областта на патентите единствените актове, които Комисията сочи, са междуправителствени конвенции, а не общностни актове: Мюнхенската конвенция от 5 октомври 1973 година за издаване на европейски патенти (JORF, Указ № 77-1151 от 27 септември 1977 г., стр. 5002) и Люксембургското споразумение от 15 декември 1989 година относно патентите в Общността (ОВ L 401,. стр. 1), което обаче все още не е влязло в сила.

104. Някои от представилите становища правителства изтъкват, че разпоредбите на TRIPs относно мерките, които следва да бъдат взети за осигуряване на ефективната защита на правата върху интелектуалната собственост, като гарантирането на честен и справедлив процес, правилата относно представянето на доказателствата, правото на страната да бъде изслушана, мотивирането на решенията, правото на обжалване, привременните мерки и присъждането на обезщетение за вреди и пропуснати ползи са от компетентността на държавите членки. Ако този довод следва да се разбира в смисъл, че всички тези въпроси попадат в своеобразна област, запазена за държавите членки, той не би могъл да бъде възприет. Общността със сигурност е компетентна да хармонизира националните норми по тези въпроси, доколкото, както се предвижда и в член 100 от Договора, те „се отнасят непосредствено до изграждането и функционирането на общия пазар“. Все пак общностните институции досега не са упражнили правомощията си в областта на „изпълнението на правата върху интелектуалната собственост“, с изключение на посочения по-горе (вж. точка 55) Регламент № 3842/86, установяващ мерки за забраняване на пускането в свободно обращение на фалшифицирани стоки.

105. От изложените по-горе съображения следва, че компетентността за сключване на TRIPs се разпределя между Общността и нейните държави членки.

 ІХ– По задължението за сътрудничество между държавите членки и институциите на Общността

106. По време на изслушването Комисията обърна внимание на Съда върху проблемите, които биха възникнали във връзка с администрирането на споразуменията, ако се приеме, че компетентността за участие в сключването на споразуменията GATS и TRIPs се разпределя между Общността и държавите членки. Докато в процеса на договаряне на споразуменията е използвана с известни много малки приспособявания предимно процедурата по член 113 от Договора, държавите членки, в контекста на СТО, несъмнено ще искат да изразят индивидуалните си становища по въпросите от тяхната компетентност винаги когато не може да бъде постигнат консенсус. Същевременно в резултат на това ще последват безкрайни разисквания, за да се определи дали даден въпрос е от компетентността на Общността, в който случай ще бъдат приложени предвидените в съответните разпоредби от Договора общностни механизми, или е от компетентността на държавите, което ще задейства правилото за консенсуса. По такъв начин единството на действията на Общността в отношенията ѝ с външния свят ще бъде застрашено, а авторитетът при преговори — значително намален.

107. В отговор на тази напълно основателна загриженост следва първо да се подчертае, че трудностите, които биха възникнали при прилагането на Споразумението за СТО и приложенията към него във връзка с необходимата за осигуряване на единство на действията координация в случай на съвместно участие на Общността и държавите членки, не могат да променят отговора на въпроса за компетентността. Всъщност това е предварителен въпрос. Както подчертава Съветът, въпросът за разпределяне на компетентността не (може) да бъде разрешен в зависимост от евентуалните трудности, които би могло да възникнат при управлението на споразуменията.

108. Уместно е след това да се припомни, че когато се окаже, че предметът на споразумение или конвенция е отчасти от компетентността на Общността и отчасти от компетентността на държавите членки, е важно да се осигури тясно сътрудничество между държавите членки и общностните институции както в процеса на преговори и сключване, така и при изпълнението на поетите задължения. Това задължение за сътрудничество произтича от изискването за единство на международното представителство на Общността (Разисквания 1/78 от 14 ноември 1978 г., Recueil, стр. 2151, точки 34—36 и Становище 2/91, посочено по-горе, точка 36).

109. Това задължение за сътрудничество е задължително още повече при споразумения като приложените към Споразумението за СТО, които са неразривно взаимно свързани и от гледна точка на механизма за насрещните наказателни мерки, създадени с Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на спорове. Така при липсата на тясно сътрудничество, в случай че държава членка е надлежно овластена в рамките на компетентността си да предприеме насрещни наказателни мерки, но счете, че те ще са неефективни, ако са приети в области, обхванати от GATS и TRIPs, от гледна точка на правото на Общността тя не би имала право да наложи такива санкции в областта на търговията със стоки, тъй като това е област, която при всички случаи е от изключителната компетентност на Общността по член 113 от Договора. Обратно, при липсата на същото това тясно сътрудничество, ако получи правото да налага санкции в стоковия сектор, но смята, че не е в състояние да го упражни, Общността би се оказала в положение, при което от правна страна не би могла да налага санкции в областите, обхванати от GATS и TRIPs, които са от компетентността на държавите.

110. Не се налага да бъде даден отговор на третия въпрос на Комисията, който е поставен само при условие че Съдът приеме, че Общността има изключителна компетентност.

Ето защо

СЪДЪТ,

състоящ се от: г‑н G. C. Rodríguez Iglesias, председател, г‑н R. Joliet (докладчик), г‑н F. A. Schockweiler, г‑н P. J. G. Kapteyn и г‑н C. Gulmann, председатели на състави, г‑н G. F. Mancini, г‑н C. N. Kakouris, г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н J. L. Murray, г‑н D. A. O. Edward и г‑н A. M. La Pergola, съдии,

след като изслуша г‑н G. Jacobs, първи генерален адвокат, г‑н C. O. Lenz, г‑н G. Tesauro, г‑н G. Cosmas, г‑н P. Léger и г‑н M. Elmer, генерални адвокати,

дава следното становище:

1)      Само Общността е компетентна на основание на член 113 от Договора за ЕО да сключи Многостранните споразумения за търговията със стоки.

2)      Компетентността за сключване на GATS се разпределя между Общността и нейните държави членки.

3)      Компетентността за сключване на TRIPs се разпределя между Общността и нейните държави членки .

Люксембург, 15 ноември 1994 година.

1 – GATS е съкращение на английското заглавие „General Agreement on Trade in Services“.

2 – TRIPs е съкращение на английското заглавие „Agreement on Trade-Related Aspects of Intelectual Property Rights.“

3 –      Директива 89/646/ЕИО на Съвета от 15 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприемането и осъществяването на дейност на кредитни институции и за изменение на Директива 77/780/ЕИО (ОВ L 386, стр. 1).

4 –      Директива 73/239/ЕИО на Съвета от 24 юли 1973 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане (ОВ L 228, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 14).

5 –      Решение 91/370/ЕИО на Съвета от 20 юни 1991 година относно сключването на Споразумение между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария относно прякото застраховане, различно от животозастраховането (ОВ L 205, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 259).

6 –      Регламент (ЕИО) № 2340/90 на Съвета от 8 август 1990 година относно недопускане на търговски обмен на Общността с Ирак и Кувейт (ОВ L 213, стр. 1).

7 –      Регламент от 17 септември 1984 година относно укрепването на общата търговска политика, по-специално в областта на защитата срещу незаконни търговски практики (ОВ L 252, стр. 1).

8 –      Вж. Регламент (ЕИО) № 4257/88 на Съвета от 19 декември 1988 година за прилагане на общи тарифни преференции за 1989 г. по отношение на някои промишлени стоки с произход от развиващите са страни (ОВ L 375, стр. 1).

9 –      Вж. например член 18 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Китайската народна република относно търговията с текстилни изделия, утвърдено на 9 декември 1988 г. (ОВ L 380, стр. 1) и член 20 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Съюза на съветските социалистически републики относно търговията с текстилни изделия, утвърдено на 11 декември 1989 г. (ОВ L 397, стр. 1).

10 –      Вж. например Споразумението с Кралство Мароко: Регламент (ЕИО) № 482/77 на Съвета от 8 март 1977 г. (ОВ L 65, стр. 1); Споразумението с Република Тунис: Регламент (ЕИО) № 3618/87 на Съвета от 30 ноември 1987 г. (ОВ L 340, стр. 27); Споразумението с Австрия: Решение 89/146/ЕИО на Съвета от 12 декември 1988 г. (ОВ L 56, 1989 г., стр. 1).

11 –      Вж. например Решение 92/230/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година (ОВ L 116, стр. 1) относно временното споразумение с Република Унгария (член 35), Решение 93/690/ЕИО на Съвета от 10 декември 1993 година (ОВ L 323, стр. 1) относно временното споразумение с Република България (член 37); Решение 92/229/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 година (ОВ L 115, стр. 1) относно временното споразумение с Чешката и Словашка федеративна република (член 36).

12 –      ОВ L 357, стр. 1.

13 –      ОВ C 24 от 31.1.1991 г., стр. 5.

14 –      „Тази конференция, като отбелязва, че при изключителни обстоятелства е възможно да възникнат различия между интересите на Съюза и тези на отвъдморските страни и територии, посочени в член 227, параграф 3 и параграф 5, букви а) и б) от Договора за създаване на Европейската общност, приема, че Съветът ще се стреми да намери разрешение, съобразено с позицията на Съюза. Ако обаче това се окаже невъзможно, конференцията приема, че съответната държава членка може да действа отделно в интерес на посочените отвъдморски страни и територии, без това да засяга интереса на Общността. Тази държава членка уведомява Съвета и Комисията, когато има опасност да възникне такова различие в интересите и когато самостоятелно действие е неизбежно, като посочва ясно, че действа в интерес на отвъдморска територия, посочена по-горе.

Тази декларация се прилага също по отношение на Макао и Източен Тимор“.

15 –      „Съюзът по-специално осигурява последователност на неговите външни действия като цяло в контекста на неговите политика в областта на външните отношения, сигурността, икономическата политика и политиката на развитие. Съветът и Комисията отговарят за осигуряване на такава последователност. Те осигуряват прилагането на тези политики, всеки от тях в съответствие със своите правомощия“.

16 –      По силата на този член държавите членки „се въздържат от всяко действие, което противоречи на интересите на Съюза или е вероятно да наруши неговата ефективност като обединяваща сила в международните отношения. Съветът следва да гарантира спазването на тези принципи“.

17 –      Следната декларация ще бъде вписана в протокола от заседанието на Съвета: „Съветът, държавите членки и Комисията се съгласяват, че параграф 1 от този Кодекс за поведение не е пречка Комисията на своя отговорност да потърси решения по отношение на всички въпроси, по които се водят преговори“.

18 –      Следните декларации ще бъдат вписани в протокола на Съвета:

а) „Съветът декларира, че използваният в параграф 1, буква в) израз „Съответни процедури за взимане на решения“ означава консенсус, в случай на вътрешна компетентност“;

б) „Комисията декларира, че при прилагане на съответните процедури за взимане на решения е необходимо да бъдат положени максимални усилия за постигане на консенсус“.