РЕШЕНИЕ НА СЪДА

24 ноември 1993 година(*)

„Национална уредба в областта на цените — Препродажба на загуба“

[…]

По съединени дела C‑267/91 и C‑268/91

с предмет: искане, отправено до Съда на основание член 177 от Договора за ЕИО от tribunal de grande instance de Strasbourg (Франция), за постановяване във връзка с висящите пред тази юрисдикция наказателни производства срещу

Bernard Keck

и

Daniel Mithouard

на преюдициално заключение за тълкуване на правилата от Договора за ЕИО относно конкуренцията и свободното движение в Общността

СЪДЪТ,

състоящ се от: г‑н O. Due, председател, г‑н G. F. Mancini, г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н M. Díez de Velasco и г‑н D. A. O. Edward, председатели на състави, г‑н C. N. Kakouris, г‑н R. Joliet, г‑н F. A. Schockweiler, г‑н G. C. Rodríguez Iglesias, г‑н F. Grévisse, г‑н M. Zuleeg, г‑н P. J. G. Kapteyn и г‑н J. L. Murray, съдии,

генерален адвокат: г‑н W. Van Gerven,

секретар: г‑жа D. Louterman-Hubeau, главен администратор,

като взе предвид писмените становища, представени:

–        за г‑н D. Mithouard, от адв. M. Meyer от адвокатската колегия в Страсбург,

–        за г‑н B. Keck, от адв. J.‑P. Wachsmann от адвокатската колегия в Страсбург,

–        за френското правителство, от г‑н Ph. Pouzoulet, заместник-директор на дирекцията по правни въпроси към Министерството на външните работи, и от г‑жа H. Duchêne, секретар по чуждестранните дела в правната дирекция към същото министерство, в качеството на представители,

–        за гръцкото правителство, от г‑н F. P. Georgakopoulos, заместник-юрисконсулт в Държавното юрисконсулство, в качеството на представител,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н R. Wainwright, юридически съветник и г‑жа V. Melgar, национален държавен служител на разположение на правната служба, в качеството на представители, подпомагани от адв. H. Lehman от Парижката адвокатска колегия,

предвид доклада от съдебното заседание,

след като изслуша устните становища на г‑н D. Mithouard, представляван от адв. Meyer и адв. Huet от адвокатската колегия в Страсбург, на френското правителство и на Комисията, представени в съдебното заседание от 9 март 1993 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 април 1993 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

1        С два акта за преюдициално запитване от 27 юни 1991 г., постъпили в Съда на 16 октомври 1991 г., tribunal de grande instance de Strasbourg е отнесъл на основание член 177 от Договора за ЕИО два преюдициални въпроса за тълкуването на правилата от същия договор относно конкуренцията и свободното движение в Общността.

2        Тези въпроси са повдигнати в рамките на наказателни производства срещу г‑н Keck и г‑н Mithouard, преследвани за препродажба на продукти с непроменено съдържание на цени, по-ниски от действителната им продажна цена, в нарушение на член 1 от френския закон № 63‑628 от 2 юли 1963 г., изменен от член 32 от Наредба-закон № 86‑1243 от 1 декември 1986 г.

3        В своя защита г‑н Keck и г‑н Mithouard поддържат, че предвидената в тези разпоредби обща забрана за препродажба на загуба е несъвместима с член 30 от Договора, както и с принципа на свободно движение на хора, услуги и капитали и с принципа на свободна конкуренция в Общността.

4        Като счита за необходимо тълкуването на някои разпоредби от правото на Общността, tribunal de grande instance de Strasbourg спира и двете производства и отнася до Съда следния преюдициален въпрос:

„Съвместима ли е съществуващата във Франция забрана за препродажба на загуба, предвидена в член 32 от Наредба-закон № 86‑1243 от 1 декември 1986 г., с принципа на свободното движение на хора, услуги и капитали, принципа на свобода на установяване, принципа на свободна конкуренция в общия пазар и принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, установени в Договора за създаване на ЕИО от 25 март 1957 г., и по-специално в членове 3 и 7 от него, доколкото френското законодателство може да наруши конкуренцията:

а) от една страна, като инкриминира препродажбата на загуба и като изключва от приложното поле на забраната производителя, свободен да продава на пазара продукта, който произвежда, преработва или подобрява, дори и в минимална степен на цена, по-ниска от неговата себестойност;

б) от друга страна, като нарушава конкуренцията, особено в пограничната зона между различните икономически оператори в зависимост от тяхното гражданство и място на установяване?“

5        За по-пълно обхващане на фактите по главното производство, по хода на делото, както и по писмените становища, депозирани в Съда, се препраща към доклада от съдебното заседание. Материалите от преписката по делото са обсъдени по-долу единствено доколкото това е необходимо с оглед излагане мотивите на Съда.

6        Най-напред следва да се отбележи, че разпоредбите от Договора относно свободното движение на хора, услуги и капитали в Общността не са релевантни спрямо общата забрана за препродажба на загуба, която засяга пускането в продажба на стоки, и следователно тези разпоредби са чужди на предмета на спора в главното производство.

7        На следващо място, що се отнася до принципа на недопускане на дискриминация, установен в член 7 от Договора, от актовете за преюдициално запитване е видно, че националната юрисдикция има съмнения относно съвместимостта на тази разпоредба със забраната за препродажба на загуба, тъй като тя би могла да постави предприятията, които са длъжни да се съобразят с нея, в неизгодно положение по отношение на конкурентите им в държави-членки, където препродажбата на загуба е позволена.

8        Във връзка с това следва да се приеме, че сам по себе си фактът, че предприятия, които извършват продажби в различни държави-членки, са предмет на различни правни уредби, някои от които забраняват, а други разрешават препродажбата на загуба, не съставлява дискриминация по смисъла на член 7 от Договора, тъй като националното законодателство, предмет на спора по главното производство, се прилага спрямо всяка дейност по продажба, извършена на националната територия, независимо от гражданството на лицата, които я упражняват (вж. Решение от 14 юли 1988 г. по дело Lambert, 308/86, Recueil, стр. 4369).

9        Накрая, от преюдициалния въпрос е видно, че запитващият съд иска да получи разяснения относно възможните антиконкурентни последици на правната уредба, предмет на спора, позовавайки се на основите на Общността, посочени в член 3 от Договора, без обаче да препраща към конкретните правила от Договора, които прилагат тези основи в областта на конкуренцията.

10      При тези обстоятелства, като се имат предвид представените доводи и устните състезания пред Съда и с цел да се предостави полезен отговор на запитващата юрисдикция, забраната за препродажба на загуба следва да се разгледа от гледна точка на свободното движение на стоки.

11      Съгласно член 30 от Договора количествените ограничения върху вноса и всяка мярка с равностоен ефект са забранени между държавите-членки. Според постоянната съдебна практика всяка мярка, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Общността, съставлява мярка с равностоен на количествено ограничение ефект.

12      Следва да се установи, че национална правна уредба, която налага обща забрана за препродажбата на загуба, няма за предмет да регулира търговията със стоки между държавите-членки.

13      Такава правна уредба действително може да ограничи обема на продажбите и следователно — обема на продажбите на стоки от други държави-членки, доколкото тя лишава операторите от метод за промоционално предлагане. Остава обаче открит въпросът дали такава възможност е достатъчна, за да се квалифицира правната уредба, предмет на спора, като мярка с равностоен на количествено ограничение върху вноса ефект.

14      Предвид факта, че икономическите оператори се позовават все по-често на член 30 от Договора, за да оспорят всякакъв вид правни уредби, чието действие ограничава тяхната търговска свобода, дори когато те не са насочени към продуктите от други държави-членки, Съдът счита за необходимо да преразгледа и изясни съдебната си практика по този въпрос.

15      В тази връзка следва да се напомни, че в съответствие със съдебната практика по делото Cassis de Dijon (Решение от 20 февруари 1979 г. по дело Rewe-Zentral, 120/78, Recueil, стр. 649) представляват забранени от член 30 ЕО мерки с равностоен ефект пречките за свободното движение на стоки, които в отсъствието на хармонизация на законодателствата са последица от прилагането по отношение на стоки от други държави-членки, законно произведени и пуснати на пазара там, на правила относно условията, на които тези стоки следва да отговарят (като условията относно тяхното наименование, форма, размер, тегло, състав, представяне, етикетиране, опаковане), дори ако тези правила са приложими без разлика спрямо всички продукти, доколкото тяхното прилагане не е оправдано от съображения за обществен интерес, който има предимство пред изискванията за свободното движение на стоки.

16      За разлика от това следва да се приеме, че обратно на постановеното досега, прилагането по отношение на стоки с произход от други държави-членки на национални разпоредби, които ограничават или забраняват някои начини на продажба, не може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията между държавите-членки по смисъла на съдебната практика по делото Dassonville (Решение от 11 юли 1974 г., 8/74, Recueil, стр. 837), доколкото те се прилагат към всички заинтересовани оператори, които упражняват своята дейност на националната територия, и доколкото засягат по един и същи начин от правна и фактическа гледна точка търгуването на националните продукти и на продуктите от други държави-членки.

17      Всъщност щом тези условия са изпълнени, прилагането на такава правна уредба по отношение на продажбата на стоки с произход от друга държава-членка и отговарящи на установените от тази държава правила не е от естество да възпрепятства техния достъп до пазара или да затрудни този достъп в по-голяма степен, отколкото затруднява достъпа на националните продукти. Поради това такива правни уредби попадат извън приложното поле на член 30 от Договора.

18      Следователно отговорът, който следва да се даде на националната юрисдикция, е, че член 30 от Договора за ЕИО следва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо законодателство на държава-членка, което налага обща забрана за препродажба на загуба.

 По съдебните разноски

19      Разходите, направени от френското и гръцкото правителство и от Комисията на Европейските общности, които са представили становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ,

произнасяйки се по въпросите, поставени пред него от tribunal de grande instance de Strasbourg с два акта за преюдициално запитване от 27 юни 1991 г., реши:

Член 30 от Договора за ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо законодателство на държава-членка, което налага обща забрана за препродажба на загуба.

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 ноември 1993 година.

* Език на производството: френски.