ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.4.2024

COM(2024) 153 final

2024/0084(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR) във връзка с решение за изменение на Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.Предмет на предложението

Настоящото предложение се отнася до решението за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на комисията към Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан във връзка с предвиденото приемане на решение за изменение на Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето в рамките на Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан.

2.Контекст на предложението

2.1.Конвенцията OSPAR

Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан („споразумението“) има за цел да се опази морското пространство на Североизточния Атлантически океан от вредното въздействие на човешките дейности, така че да се защити здравето на човека, да се съхранят морските екосистеми и, когато е практически възможно, да се възстановят морските пространства, които са били засегнати по неблагоприятен начин. Споразумението има 16 договарящи се страни: Белгия, Дания, ЕС 1 , Финландия, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Обединеното кралство, Люксембург и Швейцария. Споразумението беше открито за подписване на проведената на 22 септември 1992 г. среща на министрите на комисиите от Осло и Париж и влезе в сила на 25 март 1998 г.

2.2.Комисията OSPAR

Комисията OSPAR (създадена съгласно член 10 от конвенцията) се състои от представители на всяка от договарящите се страни; тя провежда редовни заседания, но при наличието на специални обстоятелства може да бъде свикана по всяко време. Нейните задължения включват надзор върху изпълнението на конвенцията и преглед на състоянието на морското пространство, ефективността на приетите мерки, приоритетите и необходимостта от допълнителни или различни мерки.

Съгласно член 20 от конвенцията всяка договаряща се страна има един глас в Комисията OSPAR. Броят гласове, на които ЕС има право, е равен на броя на неговите държави членки, които са договарящи се страни по конвенцията. ЕС не може да упражнява правото си на глас, когато неговите държави членки упражняват това свое право, и обратно.

2.3.Предвиденият акт на Комисията OSPAR

На 24 юни 2024 г. по време на 27-ата си сесия/заседание Комисията OSPAR трябва да приеме решение за изменение на Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето („предвиденият акт“).

Предлага се да се измени определението за „бетонно съоръжение“ в Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето, за да се поясни, че съдържанието на камери от опорната конструкция не е част от съоръжението. В такива съоръжения (наричани „бетонни гравитационни конструкции (БГК)“) се използват камери за съхранение на въглеводороди, като остатъчните материали в тези камери са със състав, който в голяма степен е неизвестен, и са предимно течни, с големи количества нефт. Такова съдържание на камерите е опасен отпадък, който, ако бъде оставен в морето след извеждането от експлоатация на съоръжението, носи висок риск за околната среда, екосистемите и потенциално за човешкото здраве.

Решение 98/3 на OSPAR по принцип изисква пълно премахване на излезлите от експлоатация съоръжения, но позволява дерогации.

Съдържанието на камерите на БГК не е част от съоръжението в морето и поради това не следва да подлежи на дерогация от Решение 98/3; за да се осигури яснота по този въпрос, юрист-лингвистите на OSPAR препоръчаха да се измени определението за „бетонно съоръжение“ в точка 1 от Решение 98/3 на OSPAR по следния начин: „бетонно съоръжение“ означава излязло от употреба съоръжение в морето, изградено изцяло или предимно от бетон; съдържанието на камери в опорната конструкция не е част от съоръжението и попада в обхвата на разпоредбите на приложение III към Конвенцията OSPAR“. Добавянето на частта в курсив за изричното изключване на съдържанието на камерите от определението за „бетонно съоръжение“ премахва всяка възможност за допускане, посредством дерогация от задължението за пълно премахване, установено с Решение 98/3, оставянето в морето на такова съдържание на камери след извеждането от експлоатация.

3.Позиция, която трябва да се заеме от името на Съюза

След инцидента с Brent Spar в средата на деветдесетте години (когато Shell, изправени пред острата реакция на обществеността, трябваше да променят решението си да потопят в морето излязлото от употреба съоръжение за добив на нефт), на министерската среща на OSPAR през 1998 г. в Синтра (Португалия) беше прието Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето; с настоящото решение в морското пространство на OSPAR се забранява изхвърлянето и оставянето изцяло или частично на място на излезлите от употреба съоръжения в морето.

Само за определени категории и след оценка в съответствие с приложение 2 към Решение 98/3 компетентният орган на съответната договаряща се страна по OSPAR може да издаде разрешение за дерогация за оставянето на място на съоръжения или части от съоръжения. Категориите излезли от употреба съоръжения в морето, за които могат да се предвидят дерогации, включват например стоманени съоръжения с тегло във въздуха над десет хиляди тона или бетонни гравитационни конструкции (БГК).

През периода 2019—2020 г. беше предприет процес на консултации съгласно Решение 98/3 на OSPAR относно намерението на Обединеното кралство да издаде разрешение за дерогация за оставяне на място на фундаментите на бетонните гравитационни конструкции на съоръженията Brent Alpha Steel Jacket, Brent Bravo, Brent Charlie и Brent Delta; такова разрешение ще включва съдържанието на камерите от бетонните гравитационни конструкции на съоръженията.

Комисията, представляваща ЕС, заедно с други договарящи се страни по OSPAR, възрази срещу намерението на Обединеното кралство, защото такова съдържание е опасен отпадък, който не следва да се оставя в морето; освен това следва да има въведена подходяща програма за мониторинг на морската среда около частите от излезлите от употреба съоръжения, оставени в морето; освен това, за да се предотврати оставянето на отделни части в морето след извеждането от експлоатация, следва, в съответствие с духа на Решение 98/3, да се ускори разработването на технологични решения за пълното им премахване; предоставянето на разрешения за дерогация без подходяща обосновка не стимулира такова развитие.

Процесът на консултации е отразен, наред с другото, в новата стратегия на OSPAR, приета на министерската среща на OSPAR през 2021 г. в Кашкайш (Португалия), която има за цел да „преразгледа и ако е целесъобразно, да измени категориите излезли от употреба съоръжения в морето, за които могат да се разглеждат дерогации съгласно Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето, с цел да се намали обхватът на възможните дерогации. Прегледът ще се основава, наред с другото, на напредъка в технологиите за извеждане от експлоатация и на най-добрите налични научни познания.“ В стратегията също така е включена цел за насърчаване на технологиите за извеждане от експлоатация; в OSPAR също така е в ход разработването на хармонизирана методика за оценка на вариантите за извеждане от експлоатация.

В този контекст целта на предложеното изменение е да се осигури солидно правно основание за предотвратяване на оставянето след извеждане от експлоатация на замърсено съдържание на камери. Това е в съответствие не само с горепосочените възражения на Комисията и други договарящи се страни по OSPAR срещу дерогациите за съдържанието на камерите, но и със свързаните политики на ЕС, като Плана за действие за нулево замърсяване, целящ намаляване до 2050 г. на замърсяването на водите до нива, които повече не се считат за вредни за здравето и природните екосистеми, Рамковата директива за морска стратегия, която изисква постигане на добро екологично състояние на морските води на ЕС, Рамковата директива за отпадъците, която забранява изхвърлянето на отпадъци, и Директивата относно безопасността в крайбрежни води, в която се разглеждат и екологичните аспекти на извеждането от експлоатация. Нито една от тези политики не може да бъде изпълнена правилно, ако в Североизточния Атлантически океан присъстват източници на потенциално силно и трайно трансгранично замърсяване, например замърсено съдържание на камери от излезли от употреба нефтени съоръжения.

С оглед на заседанието на Комисията OSPAR, което ще се състои на 24—28 юни 2024 г., е необходимо да бъде приета позиция на Съюза, тъй като предвиденото решение е с правно обвързващ текст. Тъй като решението ще улесни изпълнението на политиките и законодателството на ЕС и ще предотврати нанасянето на вреди на морската среда, се предлага Съюзът да подкрепи приемането на решението, като гласува в негова подкрепа.

4.Правно основание

4.1.Процесуалноправно основание

4.1.1.Принципи

В член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда приемането на решения за установяване на „позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден със споразумение, когато този орган има за задача да приема актове с правно действие, с изключение на актовете за допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

Понятието „актове с правно действие“ включва актове с правно действие по силата на нормите на международното право, които уреждат съответния орган. То включва и инструменти, които нямат обвързващ характер съгласно международното право, но са „годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на приеманата от законодателя на Съюза нормативна уредба“ 2 .

4.1.2.Приложение в конкретния случай

Комисията OSPAR е орган, създаден със споразумение, а именно Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан.

Актът, който Комисията OSPAR има за задача да приеме, представлява акт с правно действие. Предвиденият акт има правно действие, тъй като всички решения на OSPAR са правно обвързващи за договарящите се страни съгласно член 13, параграф 2 от Конвенцията OSPAR, по силата на който: „След изтичането на срок от 200 дни след приемане на решението, то става задължително за тези договарящи се страни, които са гласували за него и които в този срок не са нотифицирали изпълнителния секретар в писмен вид, че не са в състояние да приемат решението, при условие че при изтичането на този срок три четвърти от договарящите се страни са гласували или в подкрепа на решението и не са оттеглили приемането му, или са нотифицирали изпълнителния секретар писмено, че са в състояние да приемат решението. Такова решение става задължително по отношение на всяка друга договаряща се страна, която е нотифицирала изпълнителния секретар писмено, че е в състояние да приеме решението от момента на това нотифициране или след изтичането на срок от 200 дни след приемането на решението — на по-късната от двете дати.“.

Предвиденият акт не допълва, нито изменя институционалната рамка на споразумението.

Поради това процесуалноправното основание за предложеното решение е член 218, параграф 9 от ДФЕС.

4.2.Материалноправно основание

4.2.1.Принципи

Материалноправното основание за дадено решение съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС зависи преди всичко от целта и съдържанието на предвидения акт, във връзка с който се заема позиция от името на Съюза. Ако предвиденият акт преследва две цели или се състои от две части и ако едната от целите или частите може да се определи като основна, докато другата е само акцесорна, решението съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС трябва да се основава на едно-единствено материалноправно основание, а именно на изискваното от основната или преобладаващата цел или част.

4.2.2.Приложение в конкретния случай

Основната цел и съдържание на предвидения акт са свързани със защитата на околната среда.

Поради това материалноправното основание за предложеното решение е член 192, параграф 1 от ДФЕС.

4.3.Заключение

Правното основание за предложеното решение следва да бъде член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от ДФЕС.

2024/0084 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенцията OSPAR) във връзка с решение за изменение на Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан 3 („конвенцията“), по която Съюзът е договаряща се страна, влезе в сила на 25 март 1998 г.

(2)Съгласно член 10, параграф 3 от конвенцията комисията, създадена по силата на член 10, параграф 1 от конвенцията („Комисията OSPAR“), може да приема решения в съответствие с член 13 от конвенцията.

(3)На 24 юни 2024 г., по време на 27-ата си редовна сесия/заседание, Комисията OSPAR трябва да приеме решение за изменение на Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето.

(4)С предвиденото решение се изменя определението за „бетонно съоръжение“, за да се поясни, че съдържанието на камери в опорната конструкция не е част от съоръжението.

(5)Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комисията OSPAR, тъй като решението, което тя ще приеме, ще бъде обвързващо за Съюза.

(6)Позицията на Съюза следва да бъде да се гласува в подкрепа на решението за изменение на Решение 98/3 на OSPAR, тъй като то ще улесни изпълнението на политиките и законодателството на ЕС и ще предотврати нанасянето на вреди на морската среда,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 27-ата сесия/заседание на Комисията OSPAR, е да се гласува в подкрепа на приемане на решението за изменение на Решение 98/3 на OSPAR относно обезвреждането на излезли от употреба съоръжения в морето по отношение на определението за „бетонно съоръжение“.

Член 2

Уточнения на позицията, посочена в член 1, могат да бъдат договаряни, в зависимост от хода на 27-ото заседание на Комисията OSPAR, от представителите на Съюза в консултации с държавите членки по време на координационните съвещания на място, без да се налага приемане на допълнително решение на Съвета.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Комисията.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)     Решение 98/249/ЕО на Съвета от 7 октомври 1997 г. относно сключването на Конвенция за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1).

(2)     Решение на Съда на Европейския съюз от 7 октомври 2014 г., Германия/Съвет, C-399/12, ECLI:EU:C:2014:2258, т. 61—64.

(3)     ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 2.