ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 10.6.2024

COM(2024) 240 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно предоставянето на макрофинансова помощ за трети държави през 2023 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1.    Въведение    

2.    Макроикономическо развитие в държавите партньори    

2.1    Източно партньорство    

2.2    Южно съседство    

2.3    Западни Балкани    

3.    Операции за макрофинансова помощ през 2023 г.    

3.1    Източно партньорство    

Молдова

Украйна: МФП+

3.2    Южно съседство    

Йордания

3.3    Западни Балкани    

Северна Македония

4.    ГАРАНТИРАНЕ НА НАДЛЕЖНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ МФП: ОПЕРАТИВНИ ОЦЕНКИ, ПОСЛЕДВАЩИ ОЦЕНКИ    

4.1    Оперативни оценки    

4.2 Оценки    

5.    Общи тенденции, свързани с инструмента за МФП    

5.1    Функциониране на инструмента за МФП    

5.2 МФП в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.    

6.    В перспектива — операциите за МФП и бюджетната ситуация през 2024 г.    

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно предоставянето на макрофинансова помощ за трети държави през 2023 г.( 1 )

1.Въведение

Макрофинансовата помощ, или МФП, е финансов инструмент на ЕС( 2 ) за държави партньори, които са изправени пред криза с платежния баланс. От началото си през 1990 г. МФП спомага за подобряването на макроикономическата и финансовата стабилност в държави, съседни или географски близки до ЕС, като същевременно насърчава структурните реформи. Обикновено МФП допълва и се отпуска при наличието на договореност за кредитиране с Международния валутен фонд (МВФ) като непредпазна мярка( 3 ). Облекчаването в известна степен на натиска върху държавата партньор за решаване на основните проблеми, предизвикващи проблемите с платежния баланс, ѝ дава по-голямо пространство за фискални действия и повишава способността ѝ устойчиво да обслужва дълга си и да съсредоточи вниманието си върху провеждането на необходимите реформи. Изглаждайки пътя за макроикономическо приспособяване, операциите за МФП могат да имат положително социално въздействие, като осигуряват на държавата повече време и обхват да се справи с първопричините за кризата.

МФП най-често се предоставя под формата на заеми, средствата за които Комисията заема на капиталовите пазари и на свой ред ги предоставя на държавата бенефициер. В изключителни случаи МФП се предоставя под формата на безвъзмездни средства, финансирани от бюджета на ЕС. Понякога тя може да представлява комбинация от заеми и безвъзмездни средства.

МФП се отпуска на части и само ако са изпълнени всички конкретни критерии за структурна реформа, договорени със съответната държава. Освен това има предварително политическо условие за отпускане на МФП, свързано със съществуването на демократични механизми, включително наличието на многопартийна парламентарна система и спазването на принципите на правовата държава, както и зачитането на правата на човека от страна на държавата. По този начин МФП допълва редовната помощ на ЕС за сътрудничество и допринася за постигане на по-широката цел за запазване на стабилността и насърчаване на просперитета и на основните ценности на ЕС извън неговите граници( 4 ). Това показват и констатациите на няколко независими оценки на приключили операции за МФП( 5 ), както и последната метаоценка на операциите, осъществени през последното десетилетие( 6 ).

2023 беше забележителна година за инструмента поради рекордното равнище на мобилизираните средства в резултат на операцията за МФП+ за Украйна в отговор на продължаващата военна агресия на Русия. С тези извънредни усилия ЕС също така показа, че изявленията му за солидарност са надеждно превърнати в дела, и се утвърди като най-големия финансов донор на Украйна, като същевременно продължи да подкрепя и други партньори, засегнати от икономическите последици от войната в Украйна. В допълнение към безпрецедентното количествено измерение и новата гаранция в рамките на маржа (вж. каре 1) подкрепата също така доказа гъвкавостта и адаптивността на МФП в отговор на предизвикателствата в извънредни кризисни ситуации, като същевременно бяха запазени основните стабилизиращи функции на инструмента. По-специално с реформите, предложени чрез МФП+, се подчертава съответната добавена стойност от МФП дори при най-тежките условия на война.

Докладът за 2023 г. е изготвен в съответствие със задълженията на Комисията за предоставяне на информация, предвидени в решенията на Европейския парламент и на Съвета по отношение на операциите за МФП( 7 ). Той е придружен от работен документ на службите на Комисията, който съдържа по-подробен анализ на изпълнението на отделните операции за МФП.

2.Макроикономическо развитие в държавите партньори

През 2023 г. съседните на ЕС държави и държавите, обхванати от процеса на разширяване, продължиха бавно да се възстановяват от икономическите последици, причинени от пандемията, мащабното нахлуване на Русия в Украйна и текущите предизвикателства, породени от кризата с издръжката на живота.

През 2023 г. в държавите от източното съседство се наблюдаваше разнопосочно икономическо развитие. През годината инфлацията се забави благодарение на по-строгите парични условия и поевтиняването на суровините. Продължаващата нестабилност, свързана с военната агресия на Русия срещу Украйна, обаче оказа влияние върху нагласите на потребителите и инвеститорите, като както Азербайджан, така и Молдова отбелязаха забавен икономически растеж. От друга страна, Армения и Грузия отчетоха засилена икономическа активност, подхранвана от притока на руски мигранти и съответното увеличение на паричните преводи. Украйна отбеляза по-силно възстановяване от очакваното (от спада от почти 30 % от БВП през 2022 г.), като показа забележителна устойчивост на домакинствата и предприятията при адаптирането към военновременните условия.

Що се отнася до южното съседство, ескалацията в Близкия изток увеличи геополитическата нестабилност и напрежението в региона след последното тримесечие на 2023 г. Това се отрази най-вече на икономиките на Израел и Палестина, като съседните държави бяха засегнати от последиците от войната, особено за техните туристически сектори. Въпреки тези предизвикателства обаче се очаква икономиката на региона да продължи да се възстановява през цялата 2023 г., заедно с общо забавяне на инфлацията в повечето държави.

В Западните Балкани икономическият растеж се ускори в сравнение с 2022 г., стимулиран от силното вътрешно търсене. Това отчасти отразява ползата за региона от по-ниските цени на суровините, което доведе до забавяне на инфлацията (и съответно до увеличение на разполагаемия доход). Това от своя страна позволи на държавите с монетарен орган да намалят темпа на затягане на паричната политика.

В настоящия раздел се разглеждат по-подробно регионалните предизвикателства, пред които са изправени съседните на ЕС държави и Западните Балкани.

2.1Източно партньорство

През 2023 г. икономиките на държавите от Източното партньорство продължиха да се развиват по различен начин. Армения и Грузия отново отчетоха голям икономически подем на фона на солидни инвестиции и силно вътрешно търсене, като последното беше подкрепено от притока на мигранти и паричните преводи, свързани с продължаващата военна агресия на Русия срещу Украйна. След безпрецедентен срив на икономическата активност след нахлуването през 2022 г. икономиката на Украйна се възстанови с по-бързи темпове от първоначално очакваното, тъй като както домакинствата, така и предприятията показаха забележителна устойчивост и адаптивност към военновременните условия. Икономиката на Беларус се съвзе на фона на силно промишлено производство и нарастващо потребителско търсене. От другата страна на спектъра се наблюдаваше слаба икономическа активност в Азербайджан (свиване на БВП) и Молдова (свиване през първото — третото тримесечие и леко възстановяване от 0,2 % на годишна база през четвъртото тримесечие), най-вече в резултат на ограничено вътрешно търсене на фона на устойчива инфлация. В хода на 2023 г. ръстът на потребителските цени се забави рязко на фона на по-ниските цени на суровините в световен мащаб и строгите парични политики. В Армения и Грузия рязкото поскъпване на националната валута също изигра роля за намаляване на внесената инфлация. На фона на тази дезинфлация централните банки забавиха предишния си цикъл на затягане на паричната политика, макар и с различна скорост, като централната банка на Азербайджан беше най-предпазлива.

С изключение на Украйна и Молдова публичните финанси показаха устойчивост, тъй като дефицитите намаляха въпреки по-слабото търсене и нарастващите разходи за лихви. По предварителни оценки Украйна отново отчете огромен бюджетен дефицит от 19,7 % от БВП, предизвикан от необходимите огромни разходи за отбрана (които възлизат на около 27 % от БВП). На фона на слабия растеж и мерките за подкрепа на домакинствата бюджетният дефицит на Молдова също се увеличи. И двете държави обаче продължиха да се ползват от значителна финансова подкрепа от международните партньори. Възползвайки се от подобреното пространство за фискални действия, повечето държави от Източното партньорство увеличиха държавните си разходи, по-специално капиталовите разходи. Във външен план позициите по текущата сметка като цяло отслабнаха през първите 9 месеца на 2023 г. поради по-бързия растеж на вноса, отколкото на износа, отразявайки силното вътрешно търсене. Освен това в някои държави беше отчетено постепенно намаляване на паричните преводи от Русия, особено там, където те преди това се бяха увеличили рязко непосредствено след нахлуването на Русия в Украйна. В Азербайджан излишъкът по текущата сметка намаля значително, макар и от много високо равнище през 2022 г., поради свързания с условията на търговията обратен ефект от по-ниските цени на нефта и природния газ.

Регионалните перспективи все още са неблагоприятни поради изключително сложната геополитическа ситуация. Това включва военната агресия на Русия срещу Украйна и военната операция на Азербайджан в Нагорни Карабах през септември 2023 г., която беше още едно напомняне за уязвимостта на региона по отношение на различните продължаващи териториални конфликти. Тази нестабилност може да продължи да влияе отрицателно на нагласите на потребителите и инвеститорите. Отделно от геополитическото напрежение външната среда остава неблагоприятна, тъй като строгите условия за международно финансиране биха могли да ограничат външното търсене и достъпа до външно финансиране. Очаква се ефектът от тези неблагоприятни фактори до голяма степен да бъде компенсиран от увеличаващата се покупателна способност на фона на по-ниската инфлация и от продължаващата значителна финансова подкрепа от международните партньори (по-специално за Украйна и Молдова). В средносрочен план слабото управление, слабата институционална рамка и недостатъчно равнопоставените условия на конкуренция представляват основни предизвикателства за източните съседи. Другите затруднения включват слабости в стопанската среда, пропуски в инфраструктурата, недиверсифицирана производствена база, съсредоточена върху сектори с ниска добавена стойност, значително влияние на държавата в икономиката и слабости в областта на човешкия капитал.

2.2Южно съседство

През 2023 г. повечето икономики от южното съседство отбелязаха растеж, макар и по-бавно, отколкото по време на възстановяването след пандемията през 2021—2022 г. Последиците от терористичните нападения на Хамас в Израел от 7 октомври 2023 г. увеличиха риска от геополитическа нестабилност в региона, засягайки предимно израелската и палестинската икономика, като през 2023 г. се очаква съответно първата да нарасне с 2 %, а втората да се свие с 6,7 %. Съседните държави изпитаха отрицателни последици най-вече в своите сектори на туризма и търговията.

Икономическият растеж през 2023 г. първоначално беше обусловен от продължаващото възстановяване на сектора на услугите, по-специално туризма, хотелиерството и ресторантьорството и транспорта, тъй като броят на посетителите като цяло се възстанови до равнищата отпреди пандемията. През четвъртото тримесечие обаче, след нападенията от 7 октомври 2023 г. и последвалия конфликт, туристическият сектор в Израел, Палестина и в по-малка степен в съседните държави отчете отмяна на резервации. Въпреки че безработицата като цяло намаля, тя остана висока (над 15 % в Йордания, Палестина и Тунис), като жените, младите хора и завършилите висше образование бяха засегнати в непропорционално голяма степен. През 2023 г. инфлацията на потребителските цени се забави поради по-ниските цени на енергията в световен мащаб (с изключение на Ливан и Египет поради множество кризи и нестабилни, нарушаващи функционирането на пазара паралелни обменни курсове). През първата половина на 2023 г. централните банки продължиха затягането на паричната политика в отговор на покачването на инфлацията през 2022 г. и в началото на 2023 г., предизвикано от високите цени на суровините. Тя обаче остава висока, въпреки че инфлацията на цените на хранителните стоки се забави. Това представлява особено голямо предизвикателство, тъй като южните съседи разчитат в много голяма степен на вноса на храни и значителна част от населението им живее в бедност или почти в бедност.

През 2022—2023 г. бюджетните салда отбелязаха подобрение въпреки увеличените субсидии за горива и храни, докато равнищата на публичния дълг останаха над тези отпреди пандемията. Възстановяването на туризма и устойчивият приток на парични преводи подпомогнаха външните салда. За вносителите на енергия обаче по-високите цени на енергията в началото на 2023 г. доведоха до натиск върху текущата сметка, който по-късно намаля със забавянето на нарастването на цените на енергията през цялата 2023 г. Регионът също така продължи да се ползва от външна подкрепа от международни институционални заемодатели.

Перспективите са за продължаване на експанзията за повечето държави от южното съседство през 2024 г., тъй като инфлационният натиск намаля и затягането на паричната политика се забави. Ескалацията в Близкия изток създава значителен риск в региона, тъй като не само оказва пряко въздействие върху израелската и палестинската* икономики, но и засяга туристическия сектор на съседните държави. Освен това тя допринесе за загуби на приходи от износ и данъчни приходи, свързани с логистичните предизвикателства след нападенията в Червено море (Египет, Йордания). Другите рискове за перспективите включват географско разпространение на конфликта в региона, което може да застраши вътрешната и регионалната политическа стабилност и да доведе до повишаване на цените на суровините. В средносрочен план реформите продължават да бъдат от ключово значение за модернизиране на икономиките, за укрепване на развитието и конкурентоспособността на частния сектор и за преодоляване на неефективността на публичния сектор и управлението с цел подкрепа на по-устойчив и издръжлив модел на икономически растеж.

2.3Западни Балкани

През 2023 г. икономическият растеж в Западните Балкани се диктуваше от вътрешното търсене, особено потребителските разходи, като БВП на региона нарасна с 3,3 % на годишна база спрямо 2,1 % през 2022 г. Средната годишна инфлация на потребителските цени се забави допълнително до 8,1 % през третото тримесечие на 2023 г. на фона на по-ниските цени на суровините, като в повечето икономики продължи да намалява и след него. В държавите с автономност в областта на паричната политика темпът на нейното затягане се забави.

Динамиката на търговията като цяло беше забавена от слабия и в повечето случаи намаляващ износ на стоки, който обаче беше компенсиран от солидно увеличение на износа на услуги, особено в зависимите от туризма държави. Вносът също се сви в повечето икономики в региона. Дефицитът по текущата сметка на региона като плъзгаща се средна стойност за четири тримесечия продължи да се възстановява през първите три тримесечия на 2023 г., падайки до 3,1 % от БВП през септември, което е по-малко от половината от равнището му година по-рано и е най-ниското равнище от 2021 г. насам. Това подобрение, което обхвана много държави, се дължеше главно на продължаващия растеж на износа на услуги, на по-високия приток на парични преводи и на намаляващия стоков търговски дефицит, подпомогнат от по-умерените цени на вноса.

В повечето икономики безработицата намаля и е на исторически ниски равнища, макар и те да са високи в сравнение с ЕС. В Западните Балкани през третото тримесечие на 2023 г. средният растеж на заетостта се ускори до 1,4 %( 8 ) на годишна база, докато участието на трудовия пазар в някои държави се увеличи.

Продължаващата икономическа експанзия подпомогна растежа на бюджетните приходи, като в повечето икономики в региона бюджетните салда през първите 11 месеца на 2023 г. отбелязаха подобрение или останаха на същото равнище като година по-рано. През третото тримесечие на 2023 г. във всички икономики съотношението на публичния дълг към БВП намаля в сравнение с края на 2022 г., отчасти поради силното нарастване на номиналния БВП.

Икономиката на Западните Балкани е готова за умерено икономическо възстановяване, като се очаква растежът да се увеличи от средно около 2,5 % през 2023 г. Очаква се такива фактори като слабото външно търсене и високата инфлация да отслабнат, което ще позволи на държавите да се върнат към по-високия си потенциал за растеж. Износът на туристически услуги и стабилните парични преводи от работниците ще допринесат за растежа. Поради продължаването на пълномащабната военна агресия на Русия срещу Украйна съществуват значителни рискове от неблагоприятно развитие за икономическите перспективи за региона, които може да окажат въздействие върху световните цени на суровините, както и да доведат до потенциални смущения във веригите на доставки и до ново затягане на условията за финансиране. В средносрочен план са необходими реформи за повишаване на производителността, модернизиране на публичната инфраструктура, намаляване на размера на неформалната икономика и ускоряване на екологичния и цифровия преход. Така ще се подкрепи модел на по-устойчив растеж.

3.Операции за макрофинансова помощ през 2023 г.

През 2023 г., на фона на продължаващите последици за Украйна от военната агресия на Русия, за Украйна беше въведена и успешно осъществена нова голяма и извънредна операция за МФП — МФП+. Същевременно Молдова получи допълнителна подкрепа в рамките на текущата си операция за МФП. През 2023 г. МФП за Йордания приключи успешно с изплащането на последния транш през май.

Поради продължителната война и повишените нужди от финансиране на Украйна, през октомври 2022 г. Европейският съвет издаде указание за разработване на всеобхватно решение за по-предвидимо и трайно подпомагане на държавата. Комисията предложи пакет за финансова помощ на обща стойност 18 милиарда евро, структуриран като изключително преференциален заем в рамките на нов инструмент за МФП+, който беше одобрен бързо от Европейския парламент и от Съвета през декември 2022 г., като бяха използвани всички процедурни възможности за гъвкавост. Новата МФП+ беше предназначена да осигури своевременно финансиране, за да се спомогне за покриването на непосредствените нужди на Украйна от финансиране, за възстановяването на критична инфраструктура и за първоначалното следвоенно възстановяване. Това е в съответствие с пътя на страната към европейска интеграция, като същевременно се взема предвид нейното изключително трудно положение чрез включване на допълнителна гъвкавост в редица измерения в сравнение със стандартните операции за МФП. В приетия в средата на януари 2023 г. Меморандум за разбирателство (МР) бяха очертани 20 условия на политиката, които бяха определени едновременно като уместни и осъществими в извънредните военновременни условия. Отразявайки като цяло добрия напредък по съответните реформи на политиката, пълният размер на МФП+ беше изплатен на шест транша между януари и декември 2023 г.

Освен това продължаващата война на Русия в Украйна влоши и без това трудните икономически условия в Молдова. В отговор на това през януари 2023 г. Комисията прие предложение за увеличаване на текущата МФП за Молдова със 145 милиона евро, в т.ч. заеми в размер на 100 милиона евро и безвъзмездни средства в размер на 45 милиона евро, с което общата операция за МФП се увеличи на 295 милиона евро. Решението беше прието от Европейския парламент и от Съвета през юни 2023 г., а МР между ЕС и Молдова влезе в сила през септември 2023 г. След изпълнението на условията на политиката, договорени в МР с Молдова, който беше изменен за тази цел, първият от двата допълнителни транша беше изплатен през октомври 2023 г.

През май 2023 г., след цялостна положителна оценка на изпълнението на свързаните с политиката условия, Йордания получи последния транш от третата операция за МФП, която влезе в сила през януари 2020 г. и която впоследствие беше увеличена със свързано с COVID-19 допълнително финансиране през април 2020 г. (общо за операцията 700 милиона евро), за да се подпомогне страната по време на пандемията от COVID-19.

Състояние на изпълнението на операциите за МФП през 2023 г. (по региони)

3.1Източно партньорство

·Молдова

През 2021 г. Молдова беше тежко засегната от енергийна криза. След искане на страната от 19 ноември 2021 г. Комисията прие предложение за макрофинансова помощ в размер до 150 милиона евро, от които до 120 милиона евро под формата на средносрочни заеми и 30 милиона евро под формата на безвъзмездни средства. Решението на Европейския парламент и на Съвета беше прието на 6 април 2022 г. След положително становище, дадено от Комитета на държавите членки за макрофинансова помощ на 12 юни 2022 г., МР, споразумението за заем и споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства във връзка с тази МФП бяха подписани на 22 юни 2022 г. и ратифицирани от молдовския парламент на 14 юли 2022 г.  След изпълнението на съответните условия на политиката, договорени в МР, първият транш от 50 милиона евро беше изплатен на 1 август 2022 г. (от които 15 милиона евро под формата на безвъзмездни средства). Вторият транш от 50 милиона евро (от които 10 милиона евро под формата на безвъзмездни средства) беше изплатен на 5 април (за безвъзмездните средства) и на 3 май (за заемите).

В отговор на разгръщащото се и засилващото се пряко и непряко въздействие на военната агресия на Русия върху икономиката на Молдова, на 24 януари 2023 г. Комисията прие предложение за увеличаване на текущата МФП със 145 милиона евро, от които до 100 милиона евро под формата на заеми и 45 милиона евро под формата на безвъзмездни средства (допълнителна МФП). Решението беше прието от Европейския парламент и от Съвета на 14 юни 2023 г. и влезе в сила на 5 септември 2023 г. С него общата подкрепа, предоставена чрез тази МФП, се увеличава на 295 милиона евро, от които 75 милиона евро под формата на безвъзмездни средства. Допълнителната финансова помощ по линия на МФП е част от по-голям пакет за подкрепа от ЕС за Молдова, обявен от председателя на Комисията през ноември 2022 г., който съдържаше и бюджетна подкрепа в размер на 105 милиона евро. Допълнителната МФП трябва да бъде изплатена на два допълнителни транша с еднакъв размер (50 милиона евро под формата на заеми и 22,5 милиона евро под формата на безвъзмездни средства), които попадат между второто плащане и последния транш от съществуващата операция за МФП. След изпълнението на условията на политиката, договорени в изменения МР, първият допълнителен транш от 72,5 милиона евро беше изплатен съответно на 25 октомври (50 милиона евро заеми) и 27 октомври (22,5 милиона евро безвъзмездни средства).

Редовната операция за МФП и допълнителното финансиране продължават да бъдат обвързани с постигането на положителни резултати по програмата на МВФ за Молдова по разширения кредитен инструмент/разширения фонд за финансиране, приета през декември 2021 г. и увеличена през май 2022 г. След увеличението програмата на Фонда възлиза на 815 милиона щатски долара. През декември 2023 г. МВФ приключи успешно четвъртия си преглед, като оцени цялостния напредък по програмата като положителен. Освен това през декември 2023 г. Изпълнителният съвет на МВФ одобри договореност за Молдова по Механизма за издръжливост и устойчивост за сума, равняваща се на 173 милиона щатски долара, в подкрепа на усилията на Молдова за укрепване на устойчивостта на климатични сътресения, за подкрепа на реформите в енергийния сектор, за повишаване на готовността на националния финансов сектор и за мобилизиране на финансиране за устойчиво развитие. След внезапното освобождаване от длъжност през декември 2023 г. на управителя на Националната банка на Молдова бяха проведени технически обсъждания с молдовските органи относно значението на доброто икономическо управление, засилването на независимостта на централната банка и спазването на международната добра практика и на законосъобразна процедура в контекста на потенциално освобождаване от длъжност на управителя на централната банка.

·Украйна: МФП+

В отговор на искането на Европейския съвет от 20—21 октомври 2022 г. за представяне на по-структурно решение за подпомагане на Украйна, на 9 ноември 2022 г. Комисията прие предложение за предоставяне на финансова помощ в размер на 18 милиарда евро под формата на изключително преференциални заеми на Украйна за 2023 г. чрез новия инструмент за МФП+. То беше одобрено от Европейския парламент и от Съвета на 14 декември 2022 г., като беше придружено от целенасочено преразглеждане на Регламента за МФР, прието на 15 декември 2022 г., за да се гарантират тези заеми над таваните на МФР( 9 ). Поради извънредната ситуация на предоставяне на безпрецедентни по размер заеми на разкъсвана от война трета държава инструментът за МФП+ се отличаваше с уникални характеристики на по-голяма гъвкавост( 10 ). Въпреки че сами по себе си не създават прецедент за бъдещи операции за МФП при по-стандартни условия, увеличените възможности за гъвкавост се оказаха от голяма полза за ситуацията, в която се намира Украйна. По-конкретно разработването на условия въз основа на напредъка към изпълнението на условията на политиката, като единствено за последното плащане се изисква тяхното пълно изпълнение, и наличието на единствено ориентировъчен график за изпълнението на реформите позволиха действията на политиката да бъдат подредени във времето в една крайно несигурна среда и осигуриха възможност (която в крайна сметка не беше използвана) за адаптиране на МР след междинен преглед, който отрази по подходящ начин изключителната несигурност. Фискалният натиск, произтичащ от заемите по МФП+, беше значително намален благодарение на изключително преференциални условия, като например дълъг матуритет със срок до 35 години, гратисен период от 10 години и лихвена субсидия поне до края на 2027 г.

МР, който влезе в сила на 17 януари 2023 г., съдържаше 20 условия на политиката в областта на макрофинансовата стабилност — структурни реформи и добро управление, върховенство на закона и енергетика; ЕС и украинските органи бяха определили тези условия като уместни и осъществими в извънредната военновременна ситуация. Изплащането на първия транш от 3 милиарда евро беше извършено на 17 януари 2023 г., като беше обвързано с продължаващото изпълнение на политическото предварително условие и задоволителното изпълнение на засилените изисквания за докладване за МФП+, определени в МР. Изплащането на следващите траншове беше допълнително обвързано с напредъка към изпълнението на условията на структурната политика, договорени в МР. Изплащането на втория транш от 1,5 милиарда евро се състоя на 21 март. Последващите плащания бяха извършени след съответните положителни оценки на Комисията за задоволителния напредък на Украйна в изпълнението на договорените условия. Третият транш беше предоставен като три плащания от 1,5 милиарда евро, които бяха извършени съответно на 25 април, 23 май и 22 юни. По същия начин четвъртият транш беше отпуснат като месечни плащания от 1,5 милиарда евро всяко на 25 юли, 22 август и 22 септември. И накрая, по петия и предпоследен транш бяха предвидени две месечни плащания от 1,5 милиарда евро всяко, които бяха извършени на 23 октомври и 22 ноември.

Както се изискваше от съответното законодателство, окончателното изплащане на цялата сума от 18 милиарда евро беше обвързано с изпълнението на всички условия, договорени в МР (а не с напредъка към тяхното изпълнение, какъвто беше случаят с предходните траншове), независимо от изключително трудната военновременна обстановка. В действителност Комисията стигна до заключението, че Украйна е изпълнила напълно 11 условия и е изпълнила до голяма степен 9 условия( 11 ). Ето защо изплащането на оставащите 1,5 милиарда евро, свързани с последния транш, беше извършено на 21 декември 2023 г. С това изплащане на общата сума от 18 милиарда евро под формата на изключително преференциални заеми, налични по инструмента за МФП+, ЕС допринесе съществено за финансирането на значителния недостиг на външно финансиране на Украйна при съществуващите безпрецедентни обстоятелства. Всъщност през 2023 г. ЕС беше международният партньор на страната, който осигури най-голям принос за финансирането. С приемането на Регламента за създаване на механизъм за Украйна( 12 ), който влезе в сила на 1 март 2024 г., ЕС изпълни обещанието си да продължи да осигурява на Украйна стабилен и предвидим източник на финансиране; по механизма се предвижда да бъдат предоставени до 50 милиарда евро до 2027 г. Така с този по-всеобхватен инструмент се продължава успешното прилагане на инструмента за МФП+.

3.2Южно съседство

·Йордания

През септември 2019 г. Комисията предложи трета МФП за Йордания в размер на 500 милиона евро под формата на заеми, която съзаконодателите приеха през януари 2020 г. След това през април 2020 г. йорданските органи поискаха допълнителна помощ в контекста на пандемията от COVID-19. Като част от пакета от МФП за COVID-19 за 10 държави през май 2020 г. ЕС договори допълваща МФП в размер на 200 милиона евро под формата на заеми. Свързаните с политиката условия на комбинираната МФП са съсредоточени главно върху подобряването на управлението на публичните финанси, борбата с корупцията, както и насърчаването на реформите в сектора на комуналните услуги, социалната политика и политиката за пазара на труда и управлението.

Първият транш (100 милиона евро плюс 150 милиона евро от свързаното с COVID-19 допълнително финансиране) беше изплатен на 25 ноември 2020 г. Той зависеше единствено от това общите политически предварителни условия за МФП и програмата на МВФ да продължават да се изпълняват по график. Освен това вторият и третият транш зависеха от конкретните условия на политиката, договорени между Йордания и ЕС в МР. Вторият транш (200 милиона евро и допълнително финансиране в размер на 50 милиона евро) беше изплатен на 20 юли 2021 г., с което успешно приключи свързаната с COVID-19 част от помощта. Третият и последен транш в размер на 200 милиона евро беше изплатен на 3 май 2023 г., отново след положителна оценка на съответните свързани с политиката условия, отнасящи се до мобилизирането на приходи и политиките в областта на обществените поръчки, както и до по-дългосрочни предизвикателства, като например подобряването на функционирането на секторите на водоснабдяването и електроенергията или политиката на пазара на труда с цел подобряване на образованието на младите хора.

Подкрепата в рамките на МФП бе предоставена заедно с ресурси от международни финансови институции и двустранни донори, включително МВФ. На 25 март 2020 г. МВФ одобри 4-годишна програма по Разширения фонд за финансиране с Йордания с първоначален размер от 1,3 милиарда щатски долара, който беше увеличен два пъти през периода 2021—2022 г. на около 1,49 милиарда щатски долара (334 % от квотата на Йордания). Общият размер на плащанията от МВФ към Йордания за периода 2020—2023 г. възлизаше на около 1,7 милиарда щатски долара, което през май 2020 г. включваше около 390 милиона щатски долара спешна помощ по Инструмента за бързо финансиране с цел подпомагане на Йордания да се справи с последствията от пандемията. В края на 2023 г., когато в Разширения фонд за финансиране от 2020 г. беше останала съвсем малка сума след значителното концентриране на плащанията в първата част на периода, МВФ предложи програмата да бъде прекратена предсрочно и да бъде заменена с нов Разширен фонд за финансиране.

През януари 2024 г. Изпълнителният съвет на МВФ одобри ново споразумение по Разширения фонд за финансиране за Йордания на стойност 1,2 милиарда щатски долара за периода 2024—2027 г. През октомври 2023 г., с оглед на повишената регионална несигурност и изпълнената с предизвикателства външна среда, йорданските органи изпратиха искане за последваща МФП (вж. раздел 5).

3.3Западни Балкани

·Северна Македония

На 6 февруари 2023 г. Комисията прие предложение за предоставяне на МФП на Северна Македония в размер на 100 милиона евро под формата на заеми на два равни транша. Предложението беше прието от съзаконодателите през юли 2023 г., а МР беше договорен с органите през август 2023 г. МР съдържа 20 условия на политиката (8 от които са свързани с първото плащане) в следните области: публични финанси; бизнес среда; образование и пазар на труда; енергетика; и съдебна система, добро управление и борба с корупцията. Комисията прецени, че са изпълнени всички условия във връзка с първия транш, и решението за изплащането на съответните 50 милиона евро беше взето на 22 април.

МФП зависи от постигането на положителни резултати по отношение на текущата програма на МВФ. На 22 ноември 2022 г., след искане от страна на органите и споразумение на работно ниво, Изпълнителният съвет на МВФ прие 24-месечно споразумение за предпазна и ликвидна линия в размер на 530 милиона евро. Половината от тази сума се изплаща, а останалата част има предпазен характер. През януари 2024 г. МВФ приключи първия си преглед по споразумението за предпазната и ликвидна линия.

4.ГАРАНТИРАНЕ НА НАДЛЕЖНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ МФП: ОПЕРАТИВНИ ОЦЕНКИ, ПОСЛЕДВАЩИ ОЦЕНКИ

4.1Оперативни оценки

В съответствие с изискванията на Финансовия регламент на ЕС Комисията извършва оперативни оценки с помощта на външни консултанти, за да получи достатъчна увереност за функционирането на административните процедури и финансовите потоци в държавите бенефициери.

Оперативните оценки се отнасят до публични системи за финансово управление, и най-вече до начина, по който са организирани финансовите министерства и централните банки и прилаганите от тях процедури, и по-специално, начина на управление на сметките, по които се получават средства от ЕС. Специално внимание се обръща и на функционирането, независимостта и работните програми на външните одиторски институции, както и на ефективността на техните проверки. Разглеждат се също така процедурите за възлагане на обществени поръчки на централно равнище.

Във връзка с извънредната подкрепа по МФП през 2022 г.( 13 ) и МФП+ беше извършена оперативна оценка на административните и финансовите вериги на Украйна. Това е третата подобна оценка, извършена в Украйна, въпреки че този път беше осъществена дистанционно поради военновременните условия. Като цяло заключението от нея беше, че след последната оценка от 2018 г. е постигнат значителен напредък към укрепването на системите за управление на публичните финанси и другите финансови вериги. В нея също така беше подчертана продължаващата ангажираност на украинските органи с непрекъснатото подобряване. В оценката беше подчертана необходимостта да се даде приоритет на реформите в управлението на публичните финанси в ключови приоритетни области, като например изграждането на капацитет, и да се изяснят ролите във функциите за одит и вътрешен контрол. Препоръчва се да се даде допълнителен тласък в тези приоритетни области, след като положението със сигурността го позволи и с оглед на значителните усилия за възстановяване, които предстоят.

През 2023 г. беше започната нова оперативна оценка на Северна Македония в контекста на новата операция за МФП. Външните консултанти заключиха, че финансовите вериги и процедури на страната се считат за задоволителни за целите на МФП. Те потвърдиха, че системата за управление на публичните финанси на Северна Македония като цяло е стабилна и е постигнала значителен напредък през последните години.

4.2 Оценки

В съответствие с разпоредбите на Финансовия регламент и съответните решения за МФП Комисията провежда оценки( 14 ) след приключване на операциите за МФП, за да оцени тяхното въздействие. Двете основни цели на тези оценки са, първо, да се анализира въздействието на МФП върху икономиката на държавата бенефициер, и по-конкретно върху устойчивостта на нейната външна позиция, и второ, да се оцени добавената стойност от действията на ЕС.

През 2023 г. Комисията започна съвместната последваща оценка на операциите за държавите от Източното партньорство Молдова, Грузия и Украйна (2017—2020 г.). Придружаващият работен документ на службите на Комисията ще бъде публикуван през 2024 г. И за трите държави в предварителните резултати от проучването се стигна до заключението, че операциите са оказали положително въздействие върху устойчивостта на обслужването на дълга и макроикономическата ситуация. Това беше особено важно в случая на Украйна, като се има предвид по-големият мащаб на операцията и съдържащата повече предизвикателства макроикономическа рамка на страната. Въпреки различните модели, свързани с характерните политически условия, трите операции успяха да насърчат положителна промяна в редица ключови области на реформи. Беше установено, че операциите съответстват на цялостната рамка на политиката на ЕС и са съобразени с програмата на органите за реформи и с програмите на другите донори.

5.Общи тенденции, свързани с инструмента за МФП

5.1Функциониране на инструмента за МФП

В Съвместната декларация на Европейския парламент и на Съвета относно МФП от 2013 г.( 15 ) помощта се определя като такава с макроикономически и финансов характер и ясно се казва, че тя има за цел „възстановяването на устойчиво външно финансиране за отговарящите на критериите държави и територии, които изпитват затруднения с външното финансиране“. Следователно, за да бъде МФП успешна като „спешен“ инструмент, е важно тя да се мобилизира ефективно и своевременно. Вземането на решения в рамките на обикновената законодателна процедура често се определя като отнемащо време и представлява сериозен недостатък за кризисен инструмент, предназначен за бърза реакция при криза с платежния баланс( 16 ).

Скорошният опит с пакета от МФП за COVID-19 и различните операции за МФП за Украйна (спешна МФП, извънредна МФП, МФП+) обаче показа, че настоящата структура на МФП може да даде възможност за много бързо приемане, ако всички институции се възползват в пълна степен от наличните процедурни възможности за гъвкавост, с които разполагат. В тези случаи Комисията работи с Парламента и Съвета за постигане на съгласие относно използването на съществуващите процедури по спешност, което позволи съответната помощ да бъде приета и от двата съзаконодателни органа в рамките на един месец след съответните предложения на Комисията. Парламентът се позова на специфична клауза (член 163) в Правилника за дейността си, съгласно която му се разрешава директно да приеме предложението на пленарно заседание, без да е необходимо да се минава през комисията по международна търговия (INTA), която иначе трябва да участва съгласно редовната практика.

Съответно в Правилника за дейността както на Европейския парламент, така и на Съвета се предвижда ускорена процедура, необходима за бързо приемане при спешни ситуации. Благодарение на навременните и конструктивни контакти се оказа възможно да се постигне по-бърз процес на приемане в рамките на обикновената законодателна процедура с пълното участие на Парламента в тези случаи. Въпреки това, с оглед на неотложната необходимост да бъде в състояние да предостави подкрепа още през втората половина на 2024 г., през март 2024 г. Комисията реши по изключение да предложи първа спешна краткосрочна МФП на Египет въз основа на член 213 от ДФЕС (приложим в случаите, когато се изисква спешна финансова помощ, и съгласно който само Съветът приема операцията за МФП). Като се отчита обстоятелството, че този вариант представлява втората най-добра възможност, по-голямата част от подкрепата по МФП за Египет беше предложена в рамките на втора, по-средносрочна операция за МФП, при която ще бъдат следвани обичайните процедури съгласно член 212 от ДФЕС, като надлежно бъдат включени и двата съзаконодателни органа.

Предстоящата подготовка за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) ще даде възможност да се извлекат поуки от неотдавнашния опит с МФП. Това би могло да послужи за обсъждане на бъдещето на МФП с Парламента и Съвета.

5.2 МФП в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.

Държавите партньори на ЕС продължават да бъдат уязвими поради структурни слабости в своите икономики. Освен това регионът продължава да е изложен на висока геополитическа несигурност и продължава да изпитва икономическа нестабилност, допълнително засилена от агресивната война на Русия срещу Украйна, а напоследък и от ескалиращия конфликт в Близкия изток. Като се има предвид тази ситуация, необходимостта ЕС да разглежда предоставянето на МФП вероятно ще остане висока през следващите години. Поради това е важно да се гарантира, че през следващите години ще останат на разположение достатъчно бюджетни ресурси за инструмента за МФП.

Заемите за МФП са гарантирани чрез гаранцията за външна дейност по Регламента за ИССРМС — „Глобална Европа“, с процент на провизиране от 9 %, какъвто беше случаят при предишните МФР( 17 ). Общият бюджет, първоначално предназначен за провизиране на заемите за МФП, беше определен на около 1 милиард евро, което означава заеми в размер на 11 милиарда евро. От началото на настоящата МФР през 2021 г. и в контекста на значителната подкрепа от ЕС за Украйна чрез МФП през 2022 г., до края на 2023 г. вече бяха използвани около две трети от заделените провизии. Именно в този контекст след извънредното заседание на Европейския съвет от 1 февруари 2024 г. относно междинния преглед на МФР около 225 милиона евро задължения за провизиране, свързани с извънредната операция за МФП в размер на 5 милиарда евро за Украйна, изплатени през 2022 г., бяха прехвърлени към механизма за Украйна. Заедно с увеличенията на бюджета за провизиране на заемите за МФП това ще позволи да се финансира предложеният пакет от МФП за Египет в размер до 5 милиарда евро (вж. точка 6 по-долу), ако той бъде приет от съзаконодателния(те) орган(и), като същевременно се остави известна възможност за други операции за МФП до края на 2027 г.

Доста по-високите рискове, свързани с подкрепата за Украйна след избухването на войната, наложиха специално третиране от бюджетна гледна точка. В каре 1 са представени някои данни по този въпрос, като се акцентира върху 2023 г.

Каре 1 — Бюджетно третиране на подкрепата за Украйна през 2023 г.

6.В перспектива — операциите за МФП и бюджетната ситуация през 2024 г.

Предвид кризисния характер на МФП е невъзможно да се предостави с някаква степен на сигурност прогноза за бъдещите операции за остатъка от настоящата МФР. Ето защо в настоящия раздел са описани операциите, които вече са одобрени през 2024 г., или потенциалните операции, което илюстрира невъзможността за планиране на инициативите за МФП.

На 8 октомври 2023 г. йорданските органи поискаха последваща операция за МФП в размер на 700 милиона евро. Искането за допълнителна помощ дойде в ситуация на повишена несигурност и регионална нестабилност, не на последно място поради ескалирането на конфликта в Близкия изток. През януари 2024 г. Изпълнителният съвет на МВФ одобри ново споразумение по Разширения фонд за финансиране за Йордания на стойност 1,2 милиарда щатски долара за периода 2024—2027 г. Йордания има структурни икономически слабости, които водят до хроничен фискален и външен дефицит, и е уязвима към външни сътресения, в резултат на което е налице голям недостиг на външно финансиране, който се очаква да се запази в настоящите условия на високи рискове от неблагоприятно развитие за секторите на туризма и търговията. Като взе това предвид, на 8 април 2024 г. Комисията прие ново предложение за МФП 23 в размер до 500 милиона евро под формата на заеми, които трябва да бъдат изплатени на три транша между 2024 г. и 2027 г.

На 12 март 2024 г. Египет поиска макрофинансова помощ от 5,5 милиарда евро след подписването на ново споразумение на работно ниво с МВФ и увеличаване на текущата програма на МВФ от 3 милиарда щатски долара на 8 милиарда щатски долара. Египет също беше засегнат от външни сътресения, по-специално от продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна и външните ефекти от ескалиращия конфликт в Близкия изток. Породените от тях изходящи потоци от портфейлни инвестиции и намаляващи постъпления в чуждестранна валута в резултат от по-ниските приходи от туризма и Суецкия канал допринесоха за значително увеличаване на недостига на външно финансиране, като продължават да съществуват рискове от неблагоприятно развитие поради сложната геополитическа ситуация. Поради тази причина Комисията предложи пакет за МФП в размер до 5 милиарда евро, състоящ се от краткосрочна операция за МФП в размер до 1 милиард евро въз основа на член 213 от ДФЕС, която ще бъде изплатена още през 2024 г. (приета от Съвета на 12 април), и по-голямата част от пакета за МФП — до 4 милиарда евро за периода 2025—2027 г., която ще бъде в рамките на редовна операция съгласно член 212 от ДФЕС. Тези операции ще спомогнат за посрещане на неотложни краткосрочни нужди от макроикономическа стабилизация в решаващ момент за Египет и по-широкия регион, а в средносрочен и дългосрочен план ще спомогнат за подпомагане и допълване на програмата за реформи на МВФ чрез насърчаване на модел на по-издръжлив и устойчив растеж.

През ноември 2022 г. Тунис поиска допълнителна макрофинансова помощ от ЕС в размер на 1,2 милиарда евро, за да се подкрепят нуждите на страната от финансиране в контекста на влошената глобална среда и високите международни цени на суровините. Това бе предхождано от постигнатото през октомври 2022 г. споразумение на работно ниво с МВФ за нов Разширен фонд за финансиране (4 години, 1,9 милиарда щатски долара). Изпълнителният съвет на МВФ обаче все още не е приел програмата, тъй като Тунис все още не е приключил предишните действия, по-специално по отношение на реформата във връзка със субсидиите за горива. Благодарение на активния туризъм и стабилните парични преводи натискът върху Тунис във връзка с външното финансиране временно намаля. След внимателна оценка на предварителните условия за МФП и нуждите от външно финансиране на Тунис Комисията е готова да изготви предложение за нова МФП, след като бъде налична програмата на МВФ, както беше потвърдено и в рамките на всеобхватното партньорство между ЕС и Тунис, договорено през юли 2023 г.

По подобен начин през април 2022 г. Ливан постигна споразумение на работно ниво с МВФ (4 години, 3 милиарда щатски долара), но отбеляза само ограничен напредък по дългия си списък с предишни действия. Междувременно БВП продължи да се свива, много публични институции спряха да функционират, а валутата драстично се обезцени, което доведе до широкообхватна доларизация на ливанската икономика. Комисията е готова да подкрепи всеобхватна програма за реформи с операция за МФП, след като бъдат изпълнени предварителните условия, включително отпускане на средства по програмата на МВФ.

Комисията е готова да разгледа други евентуални предстоящи искания за МФП, и ако е уместно, ще предложи нови и/или последващи операции за МФП за отговарящи на критериите партньори.

В таблица 1 е представен преглед на поетите задължения, плащанията на МФП под формата на безвъзмездни средства и изплащането на заеми за МФП за 2021 г., 2022 г., 2023 г. и (предварително) за 2024 г.

Таблица 1: Поети задължения и плащания за МФП под формата на безвъзмездни средства и МФП под формата на отпуснати заеми за периода 2021—2024 г. (в евро)( 24 )

(1)

 Настоящият доклад се основава на информацията, налична към април 2024 г.

(2)

Правното основание за макрофинансовата помощ за трети държави, различни от развиващите се държави, е член 212 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Член 213 от ДФЕС може да се използва като правно основание, когато третата държава има нужда от спешна финансова помощ.

(3)

 От това предварително условие беше направено изключение при организирането на извънредната подкрепа за Украйна след мащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г.

(4)

 МФП допълва и други външни действия или инструменти на ЕС за съседните държави и Западните Балкани, включително бюджетна подкрепа, за която са предоставени общо 980 милиона евро безвъзмездни средства за регионите през 2023 г. Последният доклад за бюджетната подкрепа може да бъде намерен на адрес: Budget support ― Служба за публикации на ЕС (europa.eu) .

(5)

 Всички оценки могат да бъдат намерени на уебсайта на Комисията: https://ec.europa.eu/info/evaluation-reports-economic-and-financial-affairs-policies-and-spending-activities_bg

(6)

 Работен документ на службите на Комисията „Оценка на макрофинансовата помощ за трети държави (Метаоценка на операциите за периода 2010—2020 г.)“ (COM(2023) 0016 final).

(7)

 Решение (ЕС) 2023/1165 за изменение на Решение (ЕС) 2022/563; Решение (ЕС) 2023/1461; Решение (ЕС) 2022/313; Решение (ЕС) 2022/1201; Решение (ЕС) 2022/1628; Решение (ЕС) 2022/2463; Решение (ЕС) 2022/563; Решение (ЕС) 2020/701; Решение (ЕС) 2020/33.

(8)

Тази цифра не включва Косово, за което до крайната дата за изготвяне на настоящия доклад нямаше налични данни за третото тримесечие.

(9)

 Регламент (ЕС) 2022/2463 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за създаване на инструмент за предоставяне на подкрепа на Украйна през 2023 г. (макрофинансова помощ +) (ОВ L 322, 16.12.2022 г., стр. 1).

(10)

Общ преглед на новите характеристики, които отличават инструмента за МФП+ от стандартните операции за МФП, може да бъде намерен в SWD (2023) 24 final, стр. 16—17.

(11)

Тази оценка на като цяло добрия напредък по програмата за реформи е в съответствие и с констатациите на МВФ в контекста на втория преглед по споразумението за Разширения фонд за финансиране от 11 декември 2023 г., в който МВФ приветства изпълнението на програмата от украинските органи и отбеляза наличието на трайна силна ангажираност с реформите. Вж.  IMF Executive Board Concludes the 2023 Article IV Consultation and the Second Review under the Extended Fund Facility Arrangement for Ukraine .

(12)

Регламент (ЕС) 2024/792 на Европейския парламент и на Съвета от 29 февруари 2024 г. за създаване на механизъм за Украйна (OВ L, 2024/792, 29.2.2024 г.).

(13)

Решение (ЕС) 2022/1201 и Решение (ЕС) 2022/1628.

(14)

Всички оценки са на разположение на уебсайта на Комисията: https://ec.europa.eu/info/evaluation-reports-economic-and-financial-affairs-policies-and-spending-activities_bg

(15)

Съвместна декларация на Европейския парламент и на Съвета, приета заедно с решението за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия (Решение № 778/2013/ЕС от 12 август 2013 г.). На разположение на адрес:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32013D0778&from=BG

(16)

През 2023 г. се проведе метаоценка на операциите през последното десетилетие — COM(2023) 0016 final; Работен документ на службите на Комисията „Оценка на макрофинансовата помощ за трети държави (Метаоценка на операциите за периода 2010—2020 г.)“.

(17)

Регламент (ЕС) 2021/947 за инструмента ИССРМС — „Глобална Европа“ влезе в сила през юни 2021 г. след официалното му приемане от Парламента и от Съвета. При все че регламентът играе важна роля в бюджетната структура на МФП, инструментът за МФП като такъв остава отделен от ИССРМС — „Глобална Европа“, като при необходимост продължават да се задействат конкретни операции за МФП чрез отделни ad hoc решения въз основа на приложимото правно основание от Договора.

(18)

Това се отнася до извънредната операция за МФП в размер на 1 милиард евро, приета с Решение (ЕС) 2022/1201 от 12 юли 2012 г., и извънредната операция за МФП в размер на 5 милиарда евро, приета с Решение (ЕС) 2022/1628 от 20 септември 2023 г.

(19)

Регламентът също така включва клауза за преглед на процента на провизиране на всеки 6 месеца, като се има предвид изключителната несигурност предвид настоящата война.

(20)

Работен документ на службите на Комисията First review of the 70% provisioning rate for Macro-financial Assistance (MFA) and certain EIB loan disbursements covered by the External Lending Mandate (ELM) to Ukraine („Първи преглед на размера на провизиране от 70 % за макрофинансовата помощ (МФП) и някои отпуснати заеми от ЕИБ, обхванати от нейния мандат за външно кредитиране, за Украйна“) (SWD (2023) 264 final от 18.7.2023 г.).

(21)

OВ L 325, 20.12.2022 г., стр. 11—12.

(22)

OВ L, 2024/765, 29.2.2024 г.

(23)

СОМ(2024) 159 final.

(24)

 В таблицата не са взети предвид предложенията за нови операции за МФП след април 2024 г.