Докладчик:

Maurizio MENSI

Съдокладчик:

Jan PIE

Съветник	Alberto DAL FERRO (съветник на докладчика, III група) Vassilis THEODOSOPOULOS (съветник на съдокладчика, I група)
Искане за консултация	Европейска комисия, 27.3.2024 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Консултативна комисия по индустриални промени“ (CCMI)
Приемане от секцията	15.5.2024 г.
Приемане на пленарна сесия	30.5.2024 г.
Пленарна сесия №	588
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	208/2/10

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства Стратегията за европейската отбранителна промишленост като важна стъпка към укрепване на отбранителната готовност на Европа, а следователно и на капацитета ѝ за защита на нейните граждани, нейните територии и нейните основни ценности и начин на живот.

1.2.

ЕИСК счита, че гарантирането на готовността и способността за реакция на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) е стълб от критично значение за отбранителната готовност на Европа, тъй като ЕОТИБ е местният надежден доставчик на най-съвременни хардуер, софтуер и услуги, от които нашите въоръжени сили се нуждаят, за да изпълняват своята мисия.

1.3.

ЕИСК приветства промяната в подхода от спешни мерки към по-дългосрочна, структурна реакция, което е от съществено значение, за да се подкрепи адаптирането на ЕОТИБ към новата среда на сигурност. По-специално той приветства поставянето на акцент върху необходимостта от увеличаване на европейското снабдяване за нуждите на Европа. В това отношение повишаването, консолидирането и насочването на европейското търсене към ЕОТИБ е също толкова важно, колкото и укрепването на капацитета на ЕОТИБ за удовлетворяване на това търсене.

1.4.

ЕИСК приветства съсредоточаването върху сигурността на доставките, която е от решаващо значение за отбранителната готовност и която понастоящем се подкопава от прекомерната зависимост от неевропейски доставчици и липсата на механизъм за управление на европейско равнище по време на криза. Той също така отбелязва, че предложеният режим за сигурност на доставките включва няколко интересни елемента, но прилагането му може да се окаже проблематично поради сложността на веригите на доставки и потенциалната чувствителност и класифициране на информацията, необходима за картографиране и мониторинг.

1.5.

Освен това ЕИСК изтъква, че за да се постигнат целите на стратегията, е важно да се използват ефективно партньорствата с приятелски държави с общи цели. Участието на Украйна в програми на ЕС за отбранителната промишленост, както и насърчаването на по-тесни връзки между ЕОТИБ и украинската отбранителна технологична и индустриална база (ОТИБ) ще осигури важни стратегически ползи и за двете страни. Полезна би била също и засилена координация с НАТО по въпроси от взаимен интерес, при условие че се зачитат изцяло интересите в областта на сигурността на всички държави — членки на ЕС.

1.6.

Същевременно ЕИСК изразява съжаление, че в стратегията не се разглежда възприемането от обществото. Това е сериозен недостатък, тъй като възприемането от обществото е ключов фактор в демократичните общества и свободните пазари като нашите, а следователно и важен двигател за предизвикателствата пред ЕОТИБ, свързани с устойчивостта, които оказват влияние както върху политическите, така и върху пазарните решения. Това предизвикателство трябва спешно да бъде преодоляно, включително чрез координирана публична комуникационна кампания в целия ЕС, за да се противодейства на дългогодишните погрешни схващания и да се повиши осведомеността и подкрепата на европейската общественост за необходимостта да се гарантират мирът, сигурността, просперитетът и ценностите на Европа и за съществения принос на ЕОТИБ за това.

1.7.

В този контекст ЕИСК счита, че стратегията има определени недостатъци, както се подчертава по-долу. По отношение на нейните цели е малко вероятно основният инструмент за изпълнение — Програмата за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП) — да започне да функционира преди края на 2025 г. Поради това стратегията трябва да бъде допълнена с други, краткосрочни мерки, насочени към справяне с непосредствените нужди.

1.8.

По тази причина ЕИСК призовава държавите членки да приемат поканата на Комисията да разгледат краткосрочните възможности за насърчаване с помощта на наличните инструменти, мащабни съвместни поръчки в областта на отбраната, мащабното разрастване на ЕОТИБ и стартирането на водещи проекти в областта на отбраната.

1.9.

ЕИСК счита също така, че гарантирането на достъпа на отбранителната промишленост до умения, технологии и научноизследователска дейност е от решаващо значение както от гледна точка на промишлеността, така и от стратегическа гледна точка. За тази цел инвестициите в обучение, научни изследвания и разработване на стратегии са от ключово значение. Освен това посочената по-горе кампания за повишаване на осведомеността на европейската общественост относно приноса на ЕОТИБ за сигурността, просперитета и ценностите на Европа следва да включва компонент, предназначен да се насърчи многообразието и привлекателността на ЕОТИБ сред бъдещите и младите специалисти, както и да се стимулира премахването на такива препятствия като гражданските клаузи в нормативната уредба на университетите. Могат да бъдат проучени и инициативи за насърчаване на мобилността на работната сила в областта на отбраната, като евентуално се черпи вдъхновение от военната програма „Erasmus“.

1.10.

ЕИСК подчертава, че успехът на стратегията ще зависи основно от цялостния ангажимент на държавите членки и тяхното признаване на добавената стойност от един европейски подход. Поради това призовава държавите членки да гарантират, че нейното изпълнение ще започне без ненужно забавяне и че то ще се подкрепя с подходящи финансови средства. В това отношение ЕИСК също така подкрепя изцяло призива на Комисията към Европейската инвестиционна банка да промени кредитните си политики и да оказва пълна подкрепа на отбранителната промишленост и приветства разясненията по отношение на невключването на отбранителни дейности в таксономията на ЕС в областта на околната среда. От съществено значение е да се установи по-тясна връзка и сътрудничество между промишлеността, армията, науката и научните изследвания.

2.   Контекст на становището, включително съответното законодателно предложение

2.1.

На 5 март 2024 г. Европейската комисия и върховният представител представиха първата по рода си стратегия за европейската отбранителна промишленост, заедно с Програмата за европейската отбранителна промишленост (ПЕОП).

2.2.

Целта на стратегията е да се укрепи в по-широк план готовността и конкурентоспособността на европейската отбранителна технологична и индустриална база (ЕОТИБ) като съществено предварително условие за европейската отбранителна готовност.

2.3.

Отбранителната готовност стана от критично значение в новата среда на сигурност, белязана с рязко увеличаване на регионалните и глобалните заплахи за сигурността, и по-специално завръщането в Европа на конвенционални военни действия с висок интензитет след незаконното, брутално, пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

2.4.

В този контекст ЕС и неговите държави членки са изправени пред две основни предизвикателства. В най-краткосрочен план те трябва да бъдат в състояние да помагат на Украйна да оказва съпротива на агресията на Русия. Освен това ЕС трябва спешно да се подготви за вероятността от мащабен конфликт. Това е от решаващо значение, тъй като европейските военни експерти многократно предупреждават, че Русия, която все повече насочва ресурсите си към военния си апарат, би могла да започне широкомащабно хибридно или военно нападение срещу член на ЕС в рамките на няколко години, като неотдавна европейски лидер изрично предупреди, че Европа навлезе в „предвоенна епоха“.

2.5.

За постигането на тези цели ЕОТИБ трябва винаги да е готова и в състояние да осигури пълния спектър от качествени първокласни способности, изисквани от европейските въоръжени сили.

2.6.

Днес обаче това не е така. След три десетилетия на недостатъчно инвестиране в областта на въоръжаването и свързаните с отбраната обучения и умения, в цяла Европа капацитетът за производство на ЕОТИБ беше значително отслабен. Държавите — членки на ЕС, използваха ограничените си бюджети за покупки в областта на отбраната за снабдяване основно с неевропейски продукти и по некоординиран начин.

2.7.

От февруари 2022 г. разходите за инвестиции в областта на отбраната нараснаха рязко в целия ЕС, но тенденцията да се купува само от чужбина се задълбочи. Според неотдавнашно проучване 78 % от покупките в областта на отбраната на държавите — членки на ЕС, в периода от началото на агресивната война на Русия до юни 2023 г. са направени от доставчици извън ЕС и според последните данни на Европейската агенция по отбрана (EDA) през 2022 г. само 18 % от общите разходи за оборудване в ЕС са били направени съвместно. Тази тенденция има изключително вредно въздействие върху ЕОТИБ, тъй като води до загуба на приходи, инвестиционен капацитет, икономии от мащаба, ноу-хау и производствен капацитет.

2.8.

За да се отговори на това предизвикателство, в Европейската стратегия за отбранителната промишленост се очертават няколко действия, структурирани в четири стълба, а именно (1) улесняване и стимулиране на държавите членки съвместно да планират, инвестират и правят поръчки от ЕОТИБ (1); (2) подкрепа за производствения и иновационен капацитет на ЕОТИБ и създаване на рамка на ЕС за сигурност на доставките; (3) интегриране на съображения в областта на отбранителната промишленост във всички политики на ЕС; и (4) използване на партньорствата с Украйна, НАТО и други партньори в подкрепа на тези цели.

2.9.

В стратегията се признава, че предоставените ресурси за ПЕОП (1,5 милиарда евро) по настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС са достатъчни само за действие с малък мащаб и че в краткосрочен план те следва да бъдат допълнени с други важни средства и източници на финансиране. Счита се, че от съществено значение след 2027 г. ще бъде амбициозен финансов пакет в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС.

2.10.

В стратегията се предлагат необвързващи средносрочни цели по отношение на дела на търговията в областта на отбраната в рамките на ЕС на цялостния пазар на ЕС в областта на отбраната.

3.   Общи коментари

3.1.

ЕИСК приветства Стратегията за европейската отбранителна промишленост като важна стъпка към укрепване на отбранителната готовност на Европа, а следователно и на капацитета ѝ за защита на нейните граждани, нейните територии и нейните основни ценности и начин на живот. Това е от първостепенно значение за всички държави — членки на ЕС.

3.2.

ЕИСК счита също така, че гарантирането на готовността и способността за реагиране на ЕОТИБ е ключов стълб на отбранителната готовност на Европа.

3.3.

ЕИСК приветства промяната в подхода от спешни мерки към по-дългосрочна, структурна реакция, което е от съществено значение, за да се подкрепи адаптирането на ЕОТИБ към новата среда на сигурност.

3.4.

ЕИСК счита, че като се имат предвид правомощията на ЕС в областта на отбраната, стратегията обхваща основните измерения на разглеждания въпрос — включително консолидиране на търсенето, подкрепа за промишлеността, включително за НИРД и иновации, сигурност на доставките, включване на отбранителната готовност в политиките на ЕС и партньорства — и предоставя солидна рамка и инструменти за по-нататъшно стимулиране на европейското сътрудничество.

3.5.

ЕИСК приветства по-специално поставянето на акцент върху необходимостта от подобряване на европейското снабдяване за нуждите на Европа. В това отношение повишаването, консолидирането и насочването на европейското търсене към ЕОТИБ е също толкова важно, колкото и укрепването на капацитета на ЕОТИБ за удовлетворяване на това търсене.

3.6.

Поставените в стратегията средносрочни цели са важен показател за напредък, и са необходими за оценяване и евентуално коригиране на усилията за продължаване напред. ЕИСК изразява съжаление обаче, че целите не са обвързващи, и смята, че са определени с твърде слаба амбиция и твърде дълги срокове предвид рисковете за сигурността. По оценка на промишлеността изграждането на една подходяща за новата среда на сигурност ЕОТИБ изисква 80 % от бюджетите за европейски покупки в областта на отбраната да бъдат инвестирани в Европа. ЕИСК счита, че следователно това трябва да е целта и че ЕС следва да се стреми да я постигне неотложно и не по-късно от 2040 г.

3.7.

ЕИСК призовава държавите членки, както и Европейската комисия и Европейския парламент да направят всичко възможно, за да гарантират, че тези цели няма да останат само амбиция, а ще бъдат напълно осъществени. Това също така ще спомогне за избягване на излишната фрагментираност и дублиране и ще гарантира по-ефективно разпределение на оскъдните ресурси.

3.8.

За тази цел ключов фактор е интегрирането на съображенията в областта на отбранителната промишленост в политиките на ЕС. От особено значение е ясното послание на Комисията за съществения принос на ЕОТИБ за издръжливостта, сигурността и необходимостта този принос да намери отражение в достъпа на промишлеността до финансиране. ЕИСК също така подкрепя изцяло призива на Комисията към Европейската инвестиционна банка да промени кредитните си политики и да оказва пълна подкрепа на отбранителната промишленост и приветства разясненията по отношение на невключването на отбранителни дейности в таксономията на ЕС в областта на околната среда.

3.9.

ЕИСК приветства също и отделеното в стратегията внимание по отношение на сигурността на доставките, суровините от критично значение, интегралните схеми, правомощията, компетентностите, което е от решаващо значение за отбранителната готовност. Понастоящем сигурността на доставките в Европа се подкопава от прекомерното разчитане на неевропейски доставчици и липсата на механизъм за управление на равнището на ЕС по време на криза. Предложеният режим за сигурност на доставките включва няколко интересни елемента, като например разграничението между различните видове кризи и степенуваните мерки, както и евентуалната подкрепа за създаването на стратегически резерв на основни компоненти, Други разпоредби, като например отварянето на съществуващи рамкови договори по време на кризи, също биха могли значително да повишат сигурността на доставките. Същевременно прилагането на такъв режим може да представлява предизвикателство. Сложността на веригите на доставки в областта на отбраната ще направи цялостното картографиране и наблюдение ресурсоемко и трудно, особено за елементи, намиращи се извън Съюза. Потенциалната чувствителност и класификация на изискваната информация може да бъде друга трудност. Използването предимно на публично достъпна информация и доброволни искания за информация може да намали тази трудност, но също така би могло да ограничи точността, валидността, уместността и изчерпателността на информацията.

3.10.

Освен това ЕИСК изтъква, че за да се постигнат целите на стратегията, е важно да се използват ефективно партньорствата с приятелски държави с общи цели. Участието на Украйна в програми на ЕС за отбранителната промишленост, както и насърчаването на по-тесни връзки между ЕОТИБ и украинската отбранителна технологична и индустриална база (ОТИБ) ще осигурят важни стратегически ползи и за двете страни, включително по време на войната и след това, както и с оглед на евентуалното присъединяване на Украйна към Съюза. Полезна би била също и засилена координация с НАТО по въпроси от взаимен интерес, при условие че се зачитат изцяло интересите в областта на сигурността на всички държави — членки на ЕС.

3.11.

Същевременно ЕИСК изразява съжаление, че в стратегията не се разглежда по-конкретно възприемането от обществото. Това е сериозен недостатък, тъй като възприемането от обществото е ключов фактор в демократичните общества и свободните пазари като нашите, а следователно и важен двигател за предизвикателствата пред ЕОТИБ, свързани с устойчивостта, които оказват влияние както върху политическите, така и върху пазарните решения. По-конкретно, значителен брой европейци все още смятат, че отбранителната промишленост е „неустойчива“ и е фактор, който намалява средствата за социални разходи, поради което не заслужава подкрепа, като по този начин се пренебрегват както жизненоважният принос на отбраната за общественото благо на сигурност, така и взаимноизгодното обогатяване между гражданските и отбранителните технологии и иновации. Тези погрешни схващания могат да бъдат изострени от чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство в нашите общества и политически процеси като част от хибридни кампании от злонамерени участници, по-специално Русия. Този негативен имидж на отбранителната промишленост създава сериозни предизвикателства за ЕОТИБ по отношение не само на финансирането, но също и на застраховането, енергетиката, съоръженията и уменията. Това предизвикателство трябва спешно да бъде преодоляно, включително чрез координирана публична комуникационна кампания в целия ЕС, за да се противодейства на дългогодишните погрешни схващания и да се повиши осведомеността и подкрепата на европейската общественост за необходимостта да се гарантират мирът, сигурността, просперитетът и ценностите на Европа и за съществения принос на ЕОТИБ за това. Задача на политическите лидери е да припомнят на гражданите в нашите свободни и демократични общества, че мирът и свободата не са безплатни и трябва да се защитават. Същевременно инструментариумът на ЕС срещу хибридни заплахи, предвиден в Стратегическия компас, следва да бъде използван и с оглед на защитата на ЕОТИБ от хибридни заплахи.

3.12.

Като цяло ЕИСК приветства стратегията за това, че в нея се признава извънредното предизвикателство, което руската агресия представлява за Европа. В същото време Европа е изправена и пред други важни рискове, като например продължаващите и потенциалните бъдещи конфликти в съседство и по-далече, както и потенциалното оттегляне от участие на нейния основен съюзник. Стратегията идва в момент, когато тези предизвикателства се изостриха и стана неотложна дълго обсъжданата необходимост Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Ето защо истинският показател за успеха на стратегията ще бъде дали ще се справи с тези предизвикателства.

3.13.

В този контекст ЕИСК счита, че стратегията има определени недостатъци, които са изтъкнати по-долу. По отношение на нейните цели е малко вероятно основният инструмент за изпълнение (ПЕОП) да започне да функционира преди края на 2025 г. С такъв срок не могат да се решат неотложните нужди на Украйна и недостатъците в краткосрочните способности на държавите членки, които изискват спешни действия. Поради това стратегията трябва да бъде допълнена с други мерки, които да са краткосрочни и насочени към посрещане на непосредствените нужди.

3.14.

ЕИСК подчертава също така, че Комисията и върховният представител обявяват чрез стратегията промяна в парадигмата в подхода на ЕС към отбранителната промишленост, като самата стратегия няма да осигури подготвената за война отбранителна промишлена база, от която се нуждае Европа. В действителност държавите членки разполагат с ресурсите и правомощието за вземане на решения, необходими за обръщане на тенденцията при поръчките в областта на отбраната, за сътрудничество по програмите за способности и за категоричното налагане на гледната точка, при която отбраната се възприема като гаранция за сигурността. Комисията може да призове държавите членки да действат в тези направления и да предостави стимули за това, но наличните понастоящем стимули са ограничени, а в случая на финансирането те в крайна сметка зависят и от желанието на държавите членки.

3.15.

ЕИСК подчертава, че от десетилетия има огромно разминаване между реториката и действията от страна на държавите членки по широк кръг от въпроси, свързани с отбраната, например хармонизирането на военните изисквания и съвместните проекти или трайното контролирано от държавите членки изключване на отбраната от инвестиционните политики на много национални пенсионни фондове. Важно е да се отбележи, че отбраната често се разглежда в държавите членки като второстепенен въпрос, а не като жизненоважен приоритет. Освен това бюджетите за отбрана, по-специално инвестиционните елементи в тях, често се използват като бюджетен регулатор във времена на финансови ограничения.

3.16.

ЕИСК изразява също така съгласие с оценката на Комисията, че наличните засега средства за изпълнение на стратегията са недостатъчни. Предложеният за ПЕОП бюджет от 1,5 милиарда евро представлява твърде малка част от европейските потребности и разходи за отбрана, за да има структурен ефект върху пазара, докато потенциалното използване на извънредните печалби от замразени руски активи за финансиране на ПЕОП далеч не е сигурно.

3.17.

Поради тази причина ЕИСК призовава държавите членки да приемат поканата на Комисията да проучат краткосрочните възможности за насърчаване с помощта на наличните инструменти на мащабни съвместни поръчки в областта на отбраната, мащабното разрастване на ЕОТИБ и стартирането на водещи проекти в областта на отбраната. Предвиденото разглеждане на инвестициите в отбраната като важен фактор в рамките на преразгледания Пакт за стабилност и растеж би могло да бъде от особено значение за финансирането на такива проекти.

3.18.

ЕИСК потвърждава оценката на Комисията, че изпълнението на целите на стратегията ще се нуждае от наистина амбициозен финансов пакет в рамките на следващата МФР. Подкрепата за адаптирането на ЕОТИБ към новата ера на стратегическа конкуренция може да изисква бюджетен ред на ЕС за отбрана от порядъка на 100 милиарда евро за периода 2028—2035 г. Този финансов пакет ще бъде необходим за адекватно финансиране на проекти за НИРД, в рамките на укрепен ЕФР, както и за стимулиране и подкрепа на съвместното възлагане на обществени поръчки и поддържането на способности от страна на държавите членки, особено на критичните фактори, и за подпомагане на промишлеността да повиши своята готовност, производствен капацитет и устойчивост на веригата на доставки, в рамките на пълноценен приемник на ПЕОП.

3.19.

ЕИСК счита също така, че гарантирането на достъпа на отбранителната промишленост до умения е от решаващо значение както от гледна точка на промишлеността, така и от стратегическа гледна точка. За тази цел посочената по-горе кампания за повишаване на осведомеността на европейската общественост и подкрепата за приноса на ЕОТИБ за сигурността, просперитета и ценностите на Европа следва да включва компонент, предназначен да се насърчи многообразието и привлекателността на ЕОТИБ сред бъдещите и младите специалисти, както и да се стимулира премахването на такива препятствия като гражданските клаузи в нормативната уредба на университетите. Могат да бъдат проучени и инициативи за насърчаване на мобилността на работната сила в областта на отбраната, като евентуално се черпи вдъхновение от военната програма „Erasmus“.

3.20.

В заключение ЕИСК счита, че Стратегията за европейската отбранителна промишленост представлява важно признание за предизвикателствата, пред които е изправена Европа, и спешната нужда от всеобхватно усилие за укрепване на готовността и конкурентоспособността на ЕОТИБ. Същевременно предложените за постигането на тази цел мерки разкриват ограниченията на компетентностите и ресурсите на ЕС в областта на отбраната.

3.21.

С оглед на това ЕИСК подчертава, че успехът на стратегията ще зависи основно от цялостната ангажираност на държавите членки и тяхното признаване на добавената стойност от един европейски подход.

3.22.

ЕИСК счита освен това, че само държавните и правителствените ръководители могат да поемат водещата роля и да осигурят конкретното ангажиране от страна на държавите членки, което е спешно необходимо, за да се подобри съществено европейската отбранителна (промишлена) готовност.

3.23.

Поради това ЕИСК призовава за успоредно действие на равнището на Европейския съвет, което да надхвърля Стратегията за европейската отбранителна промишленост и да гарантира, че европейската отбрана и ЕОТИБ имат пълната подкрепа на държавите членки и Европейския парламент, необходима за укрепване на европейския технологичен суверенитет и европейската стратегическа автономност в настоящата критична обстановка по отношение на сигурността.

3.24.

ЕИСК подчертава също така, че европейската отбранителна промишленост е един от ключовите отрасли, които стоят в основата на бъдещето на европейската стратегическа автономност, не само поради критичното значение на самата отбрана, но и поради факта, че дружествата, осъществяващи дейност в областта на отбраната, са и ключови участници в стратегически важния космически сектор на Европа и разработват надеждни, висококачествени решения за защита на критичните цифрови инфраструктури на Европа.

3.25.

И накрая, като отчита все по-опасната геополитическа обстановка и тежките последици за нашата обща европейска сигурност, които биха могли да произтекат от некоординираното и неефективно прилагане на стратегията и други подходящи мерки, ЕИСК призовава държавите членки да проучат всички възможности за по-пълноценно използване на съществуващите разпоредби на Договора, предвиждащи постепенното определяне на обща отбранителна политика, която би могла да доведе до обща отбрана.

---

(1)  Вж. Регламент (ЕС) 2023/2418 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за създаване на Инструмент за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни поръчки (АУЕОПСП) (OВ L, 2023/2418, 26.10.2023, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/2418/oj) и становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Акт за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки“ (COM(2022) 349 final) (OВ C 486, 21.12.2022 г., стр. 168).