Резюме

Доклад за оценка на въздействието към Предложението за Директива на Съвета относно уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (БЕФИТ) и Предложението за Директива относно трансферното ценообразуване

А. Необходимост от действия

В какво се изразява проблемът и защо той се разглежда на равнището на ЕС?

В момент, когато ЕС отбелязва 30-ата годишнина от създаването на вътрешния пазар, предприятията все още са принудени да се съобразяват с различни национални системи за подоходно данъчно облагане на предприятията. Отвъд данъчните ставки и данъчното стимулиране чрез данъците върху предприятията (корпоративните данъци) всяка национална система има различни отличителни черти. Предприятията, извършващи дейност на различни места в ЕС, се сблъскват с различаващи се данъчни правила, практики, тълкувания и административни изисквания, както и с взаимодействия между различните системи и двустранен подход към отнасянето на правата на данъчно облагане и дохода между държавите членки. Ето защо изчисленията на дължимите данъци и изискваните ресурси за спазване на задълженията във връзка с данъчното облагане се отличават в различните държави членки.

Това води до сложност и нееднакви условия на конкуренция за предприятията, работещи на вътрешния пазар. В резултат се наблюдава голяма тежест за предприятията в ЕС, свързана със спазването на данъчното законодателство, и се възпрепятства разширяването на дейността им в презграничен план. Разликите в данъчното третиране може да изкривят инвестиционните решения и да доведат до данъчна несигурност и спорове, макар че това би могло да бъде избегнато.

Тези проблеми са особено важни на равнището на ЕС, защото вътрешният му пазар е с голяма степен на обединение. Макар че в много други области има значителен напредък в правото на ЕС, благодарение на който се гарантира, че предприятията имат възможност да работят на вътрешния пазар при общи стандарти, различаващите се изисквания за данъчното облагане на предприятията остават препятствие. Във все по-цифровизираната и обединена европейска икономика, в която много предприятия извършват презгранична дейност, вътрешният пазар не може да осъществи целия си потенциал, ако тези въпроси не бъдат уредени на равнището на ЕС.

Какво следва да бъде постигнато?

Общите цели на инициативата са: i) опростяване на данъчните правила за предприятията в ЕС;

ii) поощряване на растежа и инвестициите в ЕС; iii) обезпечаване на справедливи и устойчиви данъчни приходи за държавите членки.

За изпълнението на тези общи цели е необходимо да се постигнат следните конкретни цели: i) намаляване на разходите за спазване на изискванията за предприятията в ЕС; ii) насърчаване на презграничното разширяване на дейността; iii) допринасяне за намаляване на изкривяванията, които влияят върху стопанските решения, и съответно осигуряване на еднакви условия на конкуренция; iv) намаляване на риска от двойно данъчно облагане или данъчно свръхоблагане и от спорове; v) повишаване на данъчната сигурност и справедливостта за предприятията.

Каква е добавената стойност от действия на равнището на ЕС (субсидиарност)?

Проблемите, за преодоляването на които се предприемат действия с настоящата инициатива, са общи за всички държави членки и не може да бъдат ефективно преодолени чрез различаващи се действия на национално равнище. Тъй като проблемите произтичат от разпокъсването и разнообразието на националните системи, несъгласуваните национални мерки може да окажат нежелано отражение, увеличавайки сложността. Двустранните подходи също ще бъдат ограничени, особено за групите, работещи в повече от две държави членки. В този контекст ефективна би била само общосъюзна инициатива, предвиждаща общ набор от правила.

Тъй като проблемите са предимно от презгранично естество, те може да бъдат решени само чрез приемане на законодателни актове на равнището на ЕС. Очакваното понижение на разходите за спазване на изискванията и на данъчната несигурност на свой ред ще насърчат инвестициите, както и презграничното разширяване на дейността на предприятията в ЕС. Предприятията, работещи в различни държави членки, ще имат възможност да се възползват максимално от свободата на установяване и свободното движение на капитали, без да бъдат възпрепятствани от излишни данъчни пречки Ето защо настоящата инициатива, предприета чрез законодателни актове на ЕС, включва елементи, които добавят стойност съгласно принцип на субсидиарността. Общ подход за всички държави членки би осигурил най-висока вероятност за постигане на планираните цели.

Б. Решения

Какви са различните варианти за постигане на целите? Има ли предпочетен вариант? Ако няма такъв, каква е причината?

Целите може да бъдат постигнати чрез инициатива, която се състои от два правни акта за справяне с настоящите предизвикателства, свързани с данъчното облагане на групите дружества на вътрешния пазар. С първия акт ще се установи общ набор от правила за изчисляване на данъчната основа на големите групи дружества в ЕС, а с втория се предлага общ подход за трансферното ценообразуване за държавите членки. Тази инициатива се анализира в доклада за оценката на въздействието.

Накратко, нов набор от опростени данъчни правила, тясно обвързани с принципите на 2-рия стълб, за изчисляване на данъчната основа на дружествата в големите групи ще замени 27-те различни системи за данъчно облагане на предприятията за онези от тях, които влизат в приложното му поле. Финансовите отчети ще бъдат използвани като отправна точка за изчисляване на данъчната основа на групата в ЕС и след това за отнасяне на тази съвкупна основа към членовете в различните държави членки.

Чрез общ подход за трансферното ценообразуване ще се осигури последователност на начина, по който държавите членки третират сделките между свързани предприятия, като така ще се ограничи прехвърлянето на печалби и ще се повишат данъчната сигурност и прозрачността.

В доклада се определят различни варианти за действие и се прави оценка на три съчетания от тези варианти.

Версия 1 – „Всеобхватна“: при тази версия се предлагат правила, които са задължителни за всички данъчно задължени лица, и се предполага най-висока степен на хармонизация, както и незабавно прилагане. Това съчетание от варианти осигурява възможно най-широкото приложно поле и вследствие на това най-мащабно опростяване за предприятията в ЕС и данъчните органи на държавите членки, тъй като новите разпоредби ще заменят действащите сега национални правила за данъчно облагане на групите в ЕС. 

Версия 2 – „Олекотена“: при тази версия се предлагат правила, които са незадължителни, с най-ниска степен на хармонизация, планирани за постепенно прилагане. Това съчетание от варианти ще доведе до известни промени на сегашното положение, но те ще бъдат с ограничен обхват, не толкова всеобхватни, с предвидено постепенно прилагане.

Версия 3 – „Съставна“ – предпочетеният вариант: това е съчетание на елементи на задължителна хармонизация и постепенно прилагане. Версията предвижда смесен подход, който ще включва общи задължителни правила, насочени към големите групи, които най-вероятно имат презгранични структури и би могло да се очаква да извлекат най-много ползи от опростяването, предлагано от системата. Правилата за трансферното ценообразуване се хармонизират под формата на законодателство въз основа на принципи и представляват уредба за бъдещо съгласуване между държавите членки в тази област. Версия 3 показва ефикасност, тъй като в нейното ограничено приложно поле задължително ще влизат само онези групи, които могат да извлекат най-много ползи от общите правила. Освен това при тази версия се предвижда преходно правило за отнасянето на данъчната основа на групата на базата на средната на облагаемите резултати през предходните три години и по този начин се осигурява стабилност на данъчните приходи на национално равнище. Тя включва и механизъм за преглед, който би могъл да прокара пътя към постоянен метод за отнасяне, евентуално въз основа на разделяне по формула.

В. Въздействие на предпочетения вариант

Какви са ползите от предпочетения вариант?

В оценката на въздействието се излагат положителните ефекти за предприятията и икономиката в ЕС вследствие на възможното намаление на сегашните разходи за спазване на данъчното законодателство за дружествата, работещи в други държави членки, презгранично прихващане на загубите, хармонизирани правила за данъчната основа, например амортизационни норми, и отнасяне на общата данъчна основа. Оценката на въздействието включва макроикономическото въздействие на предпочетения вариант върху БВП и данъчните приходи в ЕС.

Какви са разходите, свързани с предпочетения вариант?

Разходите по предложението не може да бъдат определени с точност, защото преди тази инициатива не е имало подобна нормативна уредба, поради което липсват съответните сведения. Освен това няма специални данни, които да може да се използват по надежден начин за съставяне на много конкретни разчети. В доклада за оценката на въздействието се прави опит за описание на възможните разходи.

За големите групи се очаква да възникнат следните разходи при въвеждането на общата уредба за изчисляване на облагаемите им резултати: краткосрочни (еднократни) разходи за приспособяване във връзка с актуализирането на информационнотехнологичните (ИТ) системи, разходи за обучение на служителите на дружествата и данъчните администрации за приспособяване към новата система; текущи оперативни разходи от административно естество, напр. за служителите, отговарящи за обмена на информация между данъчните администрации.

По отношение на трансферното ценообразуване няма да има допълнителни разходи за данъчно задължените лица или националните органи, тъй като и понастоящем големите групи и данъчните администрации имат голям брой служители, занимаващи се с трансферното ценообразуване. Би имало начални разходи за приспособяване, предназначени за обучение с цел запознаване на служителите с новите правила, но повишаването на яснотата и общосъюзното прилагане на тези правила в крайна сметка ще доведат до понижение на разходите за спазване на изискванията или административните разходи.

Какво е въздействието върху МСП и конкурентоспособността?

МСП: групите МСП, които подават консолидирани финансови отчети, ще имат право да изберат дали да прилагат общите правила за изчислението на данъчната основа. Предвид на това, че правилата ще останат незадължителни за МСП, не очакваме неблагоприятни ефекти. Напротив, МСП ще имат възможност да изберат най-простия и най-икономичен вариант според собствените си потребности.

Конкурентоспособност: очаква се инициативата да окаже положително въздействие върху разходната и ценовата конкурентоспособност чрез въвеждането на общи правила и общ подход. Всички елементи са въз основа на опростявания на сегашните правила за данъчно облагане на предприятията, които ще доведат до понижение на разходите за спазване на изискванията за предприятията, работещи във всички отрасли на вътрешния пазар. Също така се очаква чрез общите правила да се установят еднакви условия на конкуренция, да се разрушат препятствията пред презграничното разширяване на дейността и да се повиши международната конкурентоспособност на предприятията в ЕС спрямо предприятията извън ЕС, особено работещите на други големи пазари. 

Ще има ли други значителни въздействия?

В оценката на въздействието бе разгледан също така въпросът дали инициативата ще окаже въздействие върху околната среда, социалната сфера или основните права. Не се очаква особено пряко въздействие върху околната среда. Не се очаква и значително социално въздействие. Все пак освободените ресурси може да повлияят положително върху различни области, напр. устойчивото инвестиране и решенията по отношение на заетостта. Инициативата не би трябвало да окаже въздействие и върху основните права, които са гарантирани, а личните данни ще бъдат защитени.

Съразмерност?

Предпочетеният вариант не надхвърля необходимото за постигане на преследваните цели и е съсредоточен върху елементи, при които добавената стойност от действието на ЕС надвишава това, което държавите членки могат да постигнат сами.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

При оценяването на инициативата следва да се прецени до каква степен са изпълнени очертаните цели. Това оценяване ще се извърши пет години след началото на прилагането на директивите. Ще се анализира също така доколко са се осъществили очакваните опростявания за целевите заинтересовани лица и ще се направи оценка на съответната административна и нормативна тежест. Комисията ще представи резултатите от оценяването във вид на доклад. Освен това за уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа се предвижда оценката да включва преглед на преходното правило за отнасянето. Ако въз основа на прегледа Комисията сметне за целесъобразно, тя може да приеме законодателно предложение за изменение на метода за отнасяне, евентуално чрез въвеждане на формула.