ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.3.2023

COM(2023) 151 final

Препоръка за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за упълномощаване на Европейската комисия да участва от името на Европейския съюз в преговори за изменението на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (CETS № 196) или за допълнителен протокол към нея във връзка с преразглеждането на определението за терористични престъпления

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Тероризмът е феномен, който придобива все по-глобален характер, и представлява нарастваща заплаха за основните права, демокрацията и принципите на правовата държава в Европа и целия свят. Терористичните нападения, извършени през последните години в Европейския съюз и другаде по света, бяха неприемливи нарушения на ценностите и принципите, на които се основават демократичните общества.

В условията на тази трайна заплаха са необходими решителни действия срещу тероризма не само на национално равнище, но и на равнището на цяла Европа и отвъд нея. Трансграничният в много случаи характер на тероризма изисква силно международно сътрудничество, основано на общо разбиране за терористичните и свързаните с тероризма престъпления.

В стремеж към укрепване на международното сътрудничество в тази област на 22 октомври 2015 г. Европейският съюз подписа Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма („Конвенция № 196“) и Допълнителния протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма („Конвенция № 217“) и ги ратифицира на 26 юни 2018 г. И двете конвенции влязоха в сила в Европейския съюз на 1 октомври 2018 г. Към 27 януари 2023 г. 25 държави — членки на ЕС 1 , са ратифицирали Конвенция № 196.

Конвенция № 196 се отнася до криминализирането на терористични и свързани с тероризма дейности, както и до международното сътрудничество по отношение на такива престъпления и защитата, обезщетението и подкрепата за пострадалите от тероризма. В член 1 от Конвенция № 196 се дава определение на понятието „терористични престъпления“, като се прави препращане към актовете, изброени в приложение I към Конвенция № 196. В приложение I са изброени редица договори на ООН за борба с тероризма, а именно:

·Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети, подписана в Хага на 16 декември 1970 г.;

·Конвенцията за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, сключена в Монреал на 23 септември 1971 г.;

·Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпленията против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, приета в Ню Йорк на 14 декември 1973 г.

·Международната конвенция за борба срещу вземането на заложници, приета в Ню Йорк на 17 декември 1979 г.;

·Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, приета във Виена на 3 март 1980 г.;

·Протоколът за борба с незаконните актове на насилие в летищата, обслужващи международната гражданска авиация, приет в Монреал на 24 февруари 1988 г.;

·Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, приета в Рим на 10 март 1988 г.;

·Протоколът за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, приет в Рим на 10 март 1988 г.;

·Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, приета в Ню Йорк на 15 декември 1997 г.;

·Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, приета в Ню Йорк на 9 декември 1999 г.;

·Международната конвенция за предотвратяването на актове на ядрен тероризъм, приета в Ню Йорк на 13 април 2005 г.

Конвенция № 196 обявява за престъпления редица деяния, когато са извършени умишлено: публичната провокация към извършване на терористично престъпление (член 5), набирането с цел тероризъм (член 6), обучението с цел тероризъм (член 7), както и помагачеството, подбудителството и опита за извършване на горепосочените престъпления (така наречените „други престъпления“, определени в член 9).

Конвенция № 217 допълва Конвенция № 196 чрез криминализиране на следните деяния: участие в сдружение или група с цел тероризъм (член 2), получаване на обучение с цел тероризъм (член 3), пътуване или опит за пътуване с цел тероризъм (член 4), предоставяне или набиране на средства за такива пътувания (член 5) и организиране или улесняване по друг начин на такива пътувания (член 6).

Конвенция № 196 и Конвенция № 217 обаче не предвиждат изчерпателно и ясно правно определение за „терористични престъпления“.

С Директива (ЕС) 2017/541 се установяват минимални правила относно определението на престъпленията и наказанията в областта на терористичните престъпления; престъпленията, свързани с терористични групи, и престъпленията, свързани с терористични дейности, в Европейския съюз. В член 3 от Директива (ЕС) 2017/541 са изброени умишлените деяния, които могат сериозно да навредят на държава или международна организация, които се определят като „терористични престъпления“, когато са извършени с една от терористичните цели, посочени в този член. За сравнение, настоящото определение в член 1 от Конвенция № 196 не предоставя изричен списък на деянията, считани за „терористични престъпления“, а съдържа общо позоваване на деянията, включени в договорите на ООН за борба с тероризма, изброени в допълнението към Конвенцията. Освен това настоящото определение в Конвенция № 196 не включва терористичните цели, в зависимост от които някои деяния се квалифицират като „терористични престъпления“ съгласно достиженията на правото на ЕС. Следователно съществуват значителни разлики между настоящото определение за „терористични престъпления“ в Конвенция № 196 и определението в Директива (ЕС) 2017/541.

През 2017 г., за да бъде отразена променящата се терористична заплаха, която надхвърля традиционните цели и начини на действие, които са предмет на договорите на ООН за борба с тероризма, посочени в член 1 от Конвенция № 196, Комитетът на Съвета на Европа за борба с тероризма (CDCT) сформира работна група, натоварена със задачата да оцени необходимостта и осъществимостта на изготвянето на правно определение за „терористични престъпления“, което да се прилага от страните по Конвенция № 196. Работната група разработи редица алтернативни формулировки на определението и през ноември 2019 г. представи окончателния си доклад 2 на пленарното заседание на CDCT, в което участваха страните по Конвенция № 196. В окончателния си доклад работната група препоръча на пленарното заседание на CDCT да реши, че е осъществимо и необходимо да се изготви правно определение за „терористични престъпления“ в Конвенция № 196, и предложи текстови елементи за евентуално бъдещо правно определение.

През 2020 г. и 2021 г. експерти от страните по Конвенцията представиха писмени коментари по окончателния доклад. Европейският съюз не представи писмени коментари. В писмените си бележки обаче редица държави — членки на ЕС, изтъкнаха необходимостта от привеждане на елементите на евентуално бъдещо правно определение за „терористични престъпления“ на равнището на Съвета на Европа в съответствие с определението за „терористични престъпления“, установено в Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма 3 . Преговорите в Съвета на Европа биха дали възможност определението за терористични престъпления да отразява по-добре достиженията на правото на Съюза в областта на борбата с тероризма.

През 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа възложи на CDCT да вземе решение относно осъществимостта на изработването на правно определение за „терористични престъпления“ и да започне преговори по текста на новото определение. На 2 декември 2022 г. на 9-ото си пленарно заседание CDCT постигна съгласие, че въвеждането на ново определение за тероризъм е осъществимо, и единодушно реши да започне официални преговори по текста на определението на 10-ото пленарно заседание на CDCT на 23—25 май 2023 г 4 .

На 8 февруари 2023 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие стратегията на Съвета на Европа за борба с тероризма (2023—2027 г.) 5 . В плана за действие за борба с тероризма за периода 2023—2027 г., съдържащ се в приложение I към стратегията, „Актуализиране на конвенциите за борба с тероризма на Съвета на Европа“ се определя като дейност 1.9. Очакваният резултат от актуализирането е „да се изготви допълнителен протокол или изменение на Конвенция № 196, включително предложеното ново определение на понятието „терористични престъпления“ в член 1 от Конвенцията до декември 2025 г.“.

В член 3, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че Съюзът разполага с изключителна компетентност „за сключване на международни споразумения, когато това [...] може да засегне общите правила или да промени техния обхват“. Международно споразумение може да засегне общи правила или да промени техния обхват, когато областта, обхваната от споразумението, се припокрива със законодателство на Съюза или е обхваната до голяма степен от правото на Съюза. Европейският съюз е страна по Конвенция № 196 и е упражнил своята компетентност чрез приемането на Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма. Предвиденото преразглеждане на определението за „терористични престъпления“ в Конвенция № 196 е обхванато от правото на Съюза в областта на борбата с тероризма, и по-специално от Директива (ЕС) 2017/541. Преразглеждането може да засегне приложното поле на Конвенция № 196, както и на Директива (ЕС) 2017/541. Поради това Съюзът разполага с изключителна компетентност да участва в тези преговори.

Целта на Съюза в преговорите следва да бъде да се избегнат всякакви несъответствия, а бъдещото правно определение за „терористични престъпления“ на равнището на Съвета на Европа следва да бъде съвместимо с правното определение за „терористични престъпления“, посочено в член 3 от Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма 6 .

Успешният резултат от преговорите би довел до общоевропейско определение за „терористични престъпления“, като общото разбиране за „терористични престъпления“ се разшири от държавите — членки на ЕС, за да обхване държавите — членки на Съвета на Европа, които ратифицират изменението на Конвенция № 196 или новия допълнителен протокол, съдържащ определението за „терористични престъпления“, в зависимост от това кой инструмент се счита за по-подходящ за преразглеждането от Съвета на Европа. Приемането на общоевропейско определение би могло също така да допринесе за постигането на напредък в текущите дискусии относно определението за „терористични престъпления“ в контекста на преговорите по проекта за всеобхватна конвенция относно международния тероризъм на равнището на ООН 7 .

Настоящата препоръка се представя на Съвета в съответствие с член 218, параграфи 3 и 4 от ДФЕС, за да се получи упълномощаване от името на Европейския съюз за водене на преговори за изменение на Конвенция № 196 или за евентуалния нов допълнителен протокол към Конвенцията, предвиждащ преразглеждане на определението за „терористични престъпления“, да се предоставят указания за водене на преговори и да се назначи Комисията за преговарящ.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Преговорите за преразглеждане на определението за „терористични престъпления“ в Конвенция № 196 или в евентуалния нов допълнителен протокол към Конвенцията са пряко свързани с общите правила на ЕС за борба с тероризма.

На 15 март 2017 г. Съюзът прие Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма. С директивата се установяват хармонизирани определения за терористични престъпления и престъпления, свързани с терористични дейности, които служат за еталон за сътрудничество и обмен на информация между националните органи. Държавите — членки на ЕС, които прилагат директивата 8 , трябва да гарантират, че престъпленията, посочени в директивата, са криминализирани съгласно националното им законодателство. Дял II от Директива (ЕС) 2017/541 включва определения за „терористични престъпления“ (член 3) и „престъпления, свързани с терористични групи“ (член 4), а дял III включва определения за престъпления, свързани с терористични дейности, като обучение с цел тероризъм (член 7 и 8), пътуване с цел тероризъм (член 9) и финансиране на тероризма (член 11).

В член 3 от Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма се съдържа правното определение за „терористични престъпления“. Член 3 се състои от два параграфа: в параграф се изброяват умишлените деяния, които могат сериозно да навредят на държава или международна организация, които се определят като терористични престъпления, когато са извършени с една от терористичните цели, изброени в параграф 2.

Работната група на CDCT изготви документ с текстовите елементи на потенциалното бъдещо определение за „терористични престъпления“, който беше разпространен сред страните по Конвенция № 196 през октомври 2022 г. Този документ представя необвързваща предварителна илюстрация на възможните елементи на бъдещото определение. Вариантът предлага структура от две части, като в параграф 1 се уточняват престъпленията, а в параграф 2 се посочват терористичните цели. Тази структура от две части отразява структурата на определението, съдържащо се в член 3 от Директива 2017/541. При все че списъкът на престъпленията, включени в параграф 1 от варианта, не е толкова изчерпателен, колкото списъка в член 3, параграф 1 от Директива 2017/541, налице е добро равнище на съответствие с Директивата, когато списъкът се чете във връзка с терористичните престъпления, определени в договорите, съдържащи се в приложение I към Конвенция № 196. Въпреки че документът е необвързващ, той показва, че предварителните обсъждания дават основание да се очаква, че по време на преговорите определението на Съвета на Европа за „терористични престъпления“ ще се доближи до правото на ЕС.

Предвид достиженията на правото на ЕС, които обхващат предмета на преговорите, Съюзът следва да се стреми да осигури последователност и съгласуваност между преразгледаното определение за „терористични престъпления“ на равнището на Съвета на Европа и определението за „терористични престъпления“ съгласно правото на ЕС.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

С част трета, дял V от ДФЕС на Европейския съюз се предоставя компетентност в областта на свободата, сигурността и правосъдието, включително за установяване на минимални правила относно определянето на престъпленията и санкциите за някои особено тежки престъпления 9 . В допълнение към Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма, изискваща от държавите членки да криминализират терористичните престъпления, която съдържа такива минимални правила, Европейският съюз е приел всеобхватен набор от правни инструменти за борба с тероризма, наред с други престъпления. Тези правни инструменти на ЕС допринасят за четирите стълба на Програмата на ЕС за борба с тероризма 10 : i) предвиждане на съществуващи и нововъзникващи терористични заплахи в Европа, ii) предотвратяване на нападенията, iii) защита на европейците и iv) реагиране на нападения, когато такива са извършени. Следните правни инструменти представляват част от тази всеобхватна правна рамка:

·Рамково решение 2002/465/ПВР на Съвета относно съвместните екипи за разследване 11 ;

·Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки 12 ;

·Директива 2014/41/ЕС относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси 13 ;

·Конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз 14 ;

·Решение 2005/671/ПВР на Съвета относно обмена на информация и сътрудничеството по отношение на терористични престъпления 15 ;

·Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета от 18 декември 2006 г. за опростяване обмена на информация и сведения между правоприлагащите органи на държавите — членки на Европейския съюз 16 ;

·Решение 2008/615/ПВР на Съвета за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност („Решение Прюм“) 17 ;

·Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2022/991 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 г. 18 ;

·Регламент (ЕС) 2021/784 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн 19 ;

·Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета 20 ;

·Директива 2004/80/ЕО на Съвета относно обезщетението на жертвите на престъпления 21 .

Този всеобхватен набор от правни инструменти на ЕС подчертава задължението за държавите членки да действат в рамките на институциите на ЕС, когато поемат международни ангажименти в областта на борбата с тероризма. По този начин преговорите следва да гарантират постоянната способност на държавите членки да спазват правото на ЕС, като се вземе предвид и бъдещото развитие на правото на ЕС.

С оглед на бъдещото развитие на правото на ЕС в тази област, по-специално следва да се вземат предвид следните законодателни предложения, внесени от Комисията:

·Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и за отмяна на Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета 22 ;

·Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за автоматизиран обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество („Прюм II“), за изменение на решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета и регламенти (ЕС) 2018/1726, (ЕС) 2019/817 и (ЕС) 2019/818 на Европейския парламент и на Съвета 23 ;

·Предложение за Регламент относно създаване на платформа за сътрудничество за подпомагане на функционирането на съвместните екипи за разследване и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1726 24 ;

·Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1727 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение 2005/671/ПВР на Съвета по отношение на цифровия обмен на информация по дела за тероризъм 25 .

В Дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се определят целите и задачите на външната дейност на Съюза. В глава 2 от посочения дял се определя и политиката на Съюза в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). Тъй като тероризмът и борбата с него засягат не само вътрешната сигурност, но и ОВППС, съгласуваността между тези области на действие на Съюза трябва да бъде гарантирана от съответните участници (член 21, параграф 3, втора алинея от ДЕС). Комисията, подпомагана от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, осигурява тази съгласуваност и сътрудничи за тази цел.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

В член 218, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че Комисията представя препоръки на Съвета, който приема решение, с което разрешава започването на преговорите и назначава преговарящ от страна на Съюза. Комисията се назначава за преговарящ. Съгласно член 218, параграф 4 от ДФЕС Съветът може да дава указания на преговарящия.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Не се прилага.

•Пропорционалност

Настоящата инициатива не надхвърля необходимото за постигане на съответните цели на политиката. Съюзът е в най-добра позиция да действа, тъй като Съюзът вече е упражнил вътрешна компетентност в тази област чрез приемането на Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма. В директивата се предоставя определение на ЕС за терористични престъпления, с което се установяват минимални правила, които да се прилагат еднакво от държавите — членки на ЕС. Поради това в преговорите следва да се възприеме общ подход на ЕС, за да се избегнат несъответствия между правното определение за терористични престъпления на равнището на Съвета на Европа и правото на ЕС.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Не се прилага.

•Консултации със заинтересованите страни

Не се прилага.

•Събиране и използване на експертни становища

При подготовката на преговорите Комисията взе предвид мненията, изразени от експертите от държавите членки по време на дискусиите в съответните работни групи на Съвета.

•Оценка на въздействието

Не се прилага.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Не се прилага.

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Няма отражение върху бюджета на Съюза.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

На 8 февруари 2023 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие стратегията на Съвета на Европа за борба с тероризма (2023—2027 г.) 26 . Съгласно плана за действие за борба с тероризма за периода 2023—2027 г., приложен към стратегията, Съветът на Европа се ангажира да актуализира своите конвенции за борба с тероризма. Актуализирането следва да бъде под формата на „допълнителен протокол или изменение на Конвенция № 196, включително предложеното ново определение на понятието „терористични престъпления“ в член 1 от Конвенцията до декември 2025 г.“ В инициативата се предлага да се следва открит, приобщаващ и прозрачен преговорен процес.

Препоръка за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за упълномощаване на Европейската комисия да участва от името на Европейския съюз в преговори за изменението на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (CETS № 196) или за допълнителен протокол към нея във връзка с преразглеждането на определението за терористични престъпления

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 218, параграфи 3 и 4 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)През 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа възложи на Комитета на Съвета на Европа за борба с тероризма (CDCT) да започне преговори за преразглеждане на правното определение за терористични престъпления, което да се прилага у страните по Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма („Конвенция № 196“).

(2)На 2 декември 2022 г. CDCT реши да преразгледа определението за терористични престъпления и да започне официалните преговори по текста на това определение на заседанието си на 23—35 май 2023 г.

(3)Съюзът е страна по Конвенция № 196. Той упражни своята компетентност в тази област чрез приемането на Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета 27 , с която се установяват минимални правила относно правното определение за престъпленията и санкциите в областта на терористичните престъпления и престъпленията, свързани с терористични дейности.

(4)Определението за терористични престъпления е обхванато от правото на Съюза, по-специално от член 3 от Директива (ЕС) 2017/541. Преразглеждането на определението за терористични престъпления в Конвенция № 196 може да засегне общите правила, установени с Директива (ЕС) 2017/541, или да промени нейния обхват. Поради това Съюзът разполага с изключителна компетентност да участва в преговорите.

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Комисия се упълномощава да преговаря от името на Европейския съюз за изменението на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (CETS № 196) или за нов допълнителен протокол към нея във връзка с преразглеждането на определението за терористични престъпления.

Член 2

Указанията за воденето на преговорите се съдържат в приложението.

Член 3

Преговорите се водят в консултация с [Съветът да впише наименованието на специалния комитет].

Член 4

Адресат на настоящото решение е Комисията.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Всички държави — членки на ЕС, с изключение на Гърция и Ирландия, са ратифицирали Конвенция № 196.

(2)    Окончателен доклад на подгрупата на CDCT с цел проучване на осъществимостта на изготвянето на определение за тероризъм от 26 септември 2019 г. CDCT-DEF (2019) 03rev .

(3)    Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(4)    Подробен доклад и списък с решения на 9-то пленарно заседание на CDCT от 2 декември 2022 г., стр. 4 CDCT (2022) 16 .

(5)    Стратегия на Съвета на Европа за борба с тероризма (2023—2027 г.) CM (2023) 2-add-final .

(6)    Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

(7)    Ad hoc комитет, създаден с Резолюция 51/210 на Общото събрание от 17 декември 1996 г. — Резултати от работата на ad hoc комитета . Последно актуализирано: 17 февруари 2022 г.

(8)    Директива (ЕС) 2017/541 не се прилага за Дания и Ирландия.

(9)    Член 83 от Договора за функционирането на ЕС.

(10)    COM(2020) 795 final.

(11)    OВ L 162, 20.6.2002 г., стр. 1.

(12)    OВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1.

(13)    OВ L 130, 1.5.2014 г., стр. 1.

(14)    Акт на Съвета от 29.5.2000 г. за съставяне на Конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите — членки на Европейския съюз, ОВ С 197, 12.7.2000 г., стр. 1;

(15)    ОВ L 253, 29.9.2005 г., стр. 22.

(16)    ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 89.

(17)    OВ L 210, 6.6.2008 г., стр. 1.

(18)

   ОВ L 169, 27.6.2022 г., стр. 1.    

(19)    ОВ L 172, 17.5.2021 г., стр. 79.

(20)    ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(21)    ОВ L 261, 6.8.2004 г., стр. 15.

(22)    COM/2021/782 final

(23)    COM(2021) 784 final

(24)    COM(2021) 756 final

(25)    COM(2021) 757 final

(26)    Стратегия на Съвета на Европа за борба с тероризма (2023—2027 г.) CM (2023) 2-add-final .

(27)    Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета (ОВ L 88, 31.3.2017 г., стр. 6).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.3.2023

COM(2023) 151 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Препоръка за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за упълномощаване на Европейската комисия да участва от името на Европейския съюз в преговори за изменението на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма (CETS № 196) или за допълнителен протокол към нея във връзка с преразглеждането на определението за терористични престъпления

ПРИЛОЖЕНИЕ

Що се отнася до преговорния процес, Съюзът следва да се стреми да постигне следното:

(1)Преговорният процес е открит, приобщаващ и прозрачен и се основава на добросъвестно сътрудничество.

(2)Данни и становища, получени от всички държави — страни по Конвенцията, се разглеждат на равни начала, за да се гарантира приобщаващ процес.

(3)Преговорният процес се основава на ефективна и реалистична работна програма.

Що се отнася до общите цели за преговорите, Съюзът следва да се стреми да постигне следното:

(4)Определението за терористични престъпления в Конвенцията е, доколкото е възможно, съвместимо с правото на Съюза и задълженията на държавите членки в съответствие с правото на Съюза, по-специално Директива (ЕС) 2017/541.

(5)Определението за терористични престъпления отразява адекватно и изчерпателно обхвата на терористичните престъпления, като се взема предвид променящата се терористична заплаха, която надхвърля традиционните цели и начини на действие.

(6)Определението за терористични престъпления, посочено в член 3 от Директива (ЕС) 2017/541, се запазва в Европейския съюз и продължава да се прилага във отношенията между държавите — членки на Европейския съюз, прилагащи директивата.

(7)При воденето на преговорите се гарантира зачитането на основните права, свободи и общи принципи на правото на Съюза, залегнали в Договорите на Европейския съюз и в Хартата на основните права на Европейския съюз.

Що се отнася до същността на преговорите, Съюзът следва да се стреми да постигне следното:

(8)Определението за терористични престъпления в Конвенцията е определено по начин, който гарантира яснота и правна сигурност.

(9)Определението за терористични престъпления следва да бъде формулирано общо. Формулировката следва, доколкото е възможно, да бъде съвместима със съответното право на Съюза и договорите на ООН за борба с тероризма, изброени в допълнението към Конвенцията.

(10)Доколкото е възможно, няма несъответствия между определението за терористични престъпления в Конвенцията и определението за терористични престъпления, посочено в член 3 от Директива (ЕС) 2017/541.

(11)Елементите на определението за терористични престъпления в Конвенцията са съгласувани с подхода от две части в член 3 от Директива (ЕС) 2017/541, като в параграф 1 от този член се изброяват умишлените деяния, можещи сериозно да навредят на държава или международна организация, които се определят като терористични престъпления, когато са извършени с една от терористичните цели, изброени в параграф 2 от него.

(12)В случай на актуализация на допълнението към Конвенцията, като в него бъдат включени нови договори за борба с тероризма, престъпленията, определени в тези договори, и техният обхват следва да бъдат съвместими със списъка на престъпленията в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2017/541.

Що се отнася до функционирането на Конвенцията, Съюзът следва да се стреми да постигне следното:

(13)С изменената конвенция се запазват действащите глобални и регионални инструменти и текущото международно сътрудничество в глобалната борба с тероризма.

(14)Изменената конвенция запазва механизма си за прилагане и заключителните разпоредби, включително относно уреждането на спорове, подписването, ратифицирането, приемането, одобряването и присъединяването, влизането в сила, изменението, спирането на изпълнението и денонсирането.