ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 1.3.2023

COM(2023) 127 final

2023/0053(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно свидетелствата за управление, за изменение на Директива (ЕС) 2022/2561 на Европейския парламент и на Съвета, на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 383/2012 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2023) 350 final} - {SWD(2023) 128 final} - {SWD(2023) 129 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Настоящото предложение се отнася до основно преразглеждане на правилата на Съюза относно свидетелствата за управление. То представлява третото такова преразглеждане на тези правила, въведени за първи път през 1980 г. с Директива 80/1263/ЕИО 1 , последвана от втората Директива 91/439/ЕИО относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства 2 и третата Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства 3 , 4 .

•Основания и цели на предложението

Това предложение е обявено в работната програма на Комисията за 2022 г. в приложение II (инициативи по REFIT) под заглавието „Нов тласък за европейската демокрация“ 10 и е в изпълнение на програмата за по-добро регулиране 11 , като гарантира, че съществуващото законодателство е опростено и ясно, не създава ненужна тежест и е в крак с развитието на политическите, обществените и технологичните промени.

·въвеждане на единен образец на европейско свидетелство за управление, задължителен за всички водачи от 2033 г., с цел да се гарантира по-голяма защита срещу измами и подправка;

·категоризация на свидетелствата за управление по типове превозни средства и минимална възраст за тяхното управление;

·задължително административно подновяване на всички нови свидетелства за управление на всеки 10 години;

·опростяване на административната тежест за водачите, които сменят мястото си на пребиваване в друга държава членка;

·прилагане на общи минимални стандарти относно уменията, знанията, физическата и психическата годност на водачите;

·постепенен достъп до мотоциклети с голяма мощност въз основа на минимална възраст и предишен опит с мотоциклети с по-малка мощност;

·създаване на мрежа за обмен на информация, свързана със свидетелствата за управление, между националните органи (RESPER).

В доклада за оценка на въздействието 12 беше потвърдена необходимостта от актуализиране на правилата на ЕС, уреждащи свидетелствата за управление, за да се подкрепят усилията за намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия и допълнително да се намалят административната тежест и пречките пред свободното движение на гражданите в ЕС. В много сериозни катастрофи, водещи до смърт, сериозна загуба на здравето и несмъртоносни наранявания, уменията, знанията, поведението и здравословната годност на водача играят важна роля, като все още има твърде много притежатели на свидетелства за управление, чието присъствие по пътищата на ЕС представлява риск поради тяхната негодност за управление. При последващата оценка 13 беше установено, че настоящият скрининг, основан на възрастта, вече не се възприема като най-уместен. Въпреки че има доказателства за потенциално физическо влошаване, дължащо се на възрастта, в някои проучвания се стигна до заключението, че специфични заболявания като злоупотреба с определени вещества, психични заболявания, епилепсия и диабет, сърдечни заболявания и сънна апнея не са непременно свързани с възрастта. Те обаче са по-важни фактори от възрастта, когато става въпрос за здравословната годност за управление.

Уменията, знанията, осведомеността за риска и опитът на водачите остават ограничени, особено при новите водачи. По-високият брой произшествия и смъртни случаи при нови водачи показва, че изискванията за издаване на свидетелства за управление не са напълно адаптирани към целите за пътна безопасност. Освен това постепенното въвеждане на нови технологии, като например усъвършенствани системи за подпомагане на водача, а в бъдеще и автоматизирани превозни средства, ще окаже значително въздействие върху използването на превозните средства. Докато при тези технологии е налице потенциал те да подобрят пътната безопасност и да допринесат за по-приобщаваща мобилност, те също така създават нови предизвикателства за водачите с оглед на уменията и знанията за новите функционални възможности, които не са обхванати от настоящата директива.

Що се отнася до пречките пред свободното движение на хора, ненужните или необосновани процедури за получаване на свидетелство за управление или за упражняване или запазване на правата на управление в друга държава от ЕС продължават да съществуват, когато водачите придобиват, използват, подменят, подновяват или заменят свидетелства за управление. Това в крайна сметка възпрепятства движението им в рамките на ЕС. Според оценката някои мерки, съдържащи се в директивата (като например понятието „обичайно пребиваване“), са били трудни за прилагане и може да са довели до голяма административна тежест или са представлявали пречки пред свободното движение. На практика гражданите с добре документирани права на управление, които се сблъскват с такива пречки, могат да останат без свидетелства за управление в продължение на до шест месеца или дори по-дълго. Освен това действащата към настоящия момент директива в някои случаи може да попречи на граждани на ЕС да получат свидетелство за управление в държави от ЕС, чийто местен език не владеят в достатъчна степен и в които не е разрешено използването на устен преводач по време на изпитите. Също така не съществуват общи правила за замяна на свидетелствата за управление, издадени от трети държави, когато притежателят установи пребиваването си в Европейския съюз, при което свидетелствата за управление на ЕС, получени в една държава членка в замяна на свидетелство за управление от трета държава, могат да престанат да бъдат валидни, когато това лице премести пребиваването си в друга държава членка.

И накрая, няколко държави членки 14 въведоха или планират да въведат национални мобилни (цифрови) свидетелства за управление, без те да бъдат придружени от издаването на физически документ (т.е. карта). Тъй като с действащата към настоящия момент директива се установява принципът на взаимно признаване само за физическите свидетелства за управление, мобилните свидетелства за управление биха останали валидни само на територията на издаващата държава. Следователно действащата към настоящия момент рамка е пречка за извличането на ползите от цифровата трансформация на автомобилния транспорт на европейско равнище и възпрепятства свободното движение в ЕС.

Новото предложение за Директива относно свидетелствата за управление се основава на целите на предходната директива, а именно подобряване на пътната безопасност и улесняване на свободното движение, но също така отговаря на необходимостта от по-голяма устойчивост и цифрова трансформация на автомобилния транспорт. Предложението също така е от основно значение за постигането на целите за устойчиво развитие 15 , а именно допринася за превръщането до 2030 г. на градовете и селищата в приобщаващи, безопасни, адаптивни и устойчиви места за живеене и за осигуряването на достъп до безопасни, финансово и физически достъпни и устойчиви транспортни системи за всички. В него също така се обръща специално внимание на потребностите на всички групи от обществото в областта на пътната безопасност, особено на уязвимите участници в движението по пътищата като пешеходци, велосипедисти, ползватели на двуколесни превозни средства, ползватели на средства за лична мобилност и лица с увреждания или с намалена мобилност и ориентация 16 . Чрез включването на нови правила относно автоматичната предавателна кутия и чрез увеличаване на максималната маса на повечето превозни средства с нулеви емисии в категория В предложението ще улесни навлизането на такива превозни средства, като по този начин ще допринесе за постигането на целите на Европейския закон за климата 17 и  амбицията на Европейския зелен пакт за нулево замърсяване до 2050 г. с околна среда без вредно замърсяване 18 .

Новото предложение за Директива относно свидетелствата за управление е съгласувано с Регламента за единна цифрова платформа 19 , която предоставя достъп до онлайн информация, услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и процедури за електронно управление чрез портала „Вашата Европа“. Информацията, влизаща в обхвата на предложението, вече е включена в приложение I към Регламента за единна цифрова платформа. С цел да се намали допълнително административната тежест, приложение II към Директивата относно свидетелствата за управление ще бъде изменено, за да се гарантира, че административната процедура, която се предлага на гражданите и пребиваващите лица, е изцяло онлайн.

Следователно целта на инициативата е да се подобри пътната безопасност и да се улесни свободното движение на хора в Европейския съюз, като същевременно се допринесе за устойчивия автомобилен транспорт и за неговата цифрова трансформация чрез:

–Подобряване на уменията, знанията и опита за управление и намаляване и наказване на опасното поведение. Правилата за обучение, изпитване и изпитателен срок на водачите ще гарантират, че особено младите и новите водачи получават необходимите за безопасно управление умения, знания, опит и осведоменост относно рисковете. Освен това всички водачи следва да се възползват от подобрени умения и знания за модерните технологии, като използват в пълна степен потенциала на иновациите за безопасност и опазване на околната среда, както и за гарантиране на безопасно съвместно съществуване на движението на моторни превозни средства и на активните видове транспорт. Водачите следва да носят отговорност за своето опасно поведение при управление във всички държави членки, за да се създаде благоприятна среда, способстваща за подобряване на пътната безопасност.

–Осигуряване на подходяща физическа и психическа годност на водачите в ЕС. Правилата относно физическата и психическата годност за управление за непрофесионални водачи ще бъдат подобрени и актуализирани с оглед на най-новото технологично развитие и в съответствие с модела на уврежданията, основан на правата на човека 20 . Освен това процесът на здравен скрининг в ЕС ще бъде подобрен, за да се допринесе в по-голяма степен за постигането на целите в областта на пътната безопасност.

–Премахване на неподходящите или ненужни пречки пред кандидатите и притежателите на свидетелства за управление. Все още са налице няколко пречки пред достъпа на водачите до свидетелства за управление и признаването на техните права на управление, което от своя страна възпрепятства свободата на движение в ЕС: трудности при изпитите за управление, произтичащи от липсата на езикови познания, различните правила за определяне на обичайното пребиваване на пребиваващите в ЕС лица или липсата на непрекъснатост на някои права на управление при пътуване и при промяна на пребиваването в ЕС. Очаква се премахването на тези пречки да спомогне и за преодоляване на настоящия недостиг на водачи, по-специално на водачи на камиони, без да се застрашава пътната безопасност. Освен това следва да се въведе допълнително хармонизиране по отношение на валидността на свидетелствата за управление и мобилното свидетелство за управление.

По-подробна информация за начина, по който инициативата засяга посочените по-горе цели и свързаните с тях проблеми, е представена в глава 3 от настоящия обяснителен меморандум.

За да се гарантира последователен подход в областта на пътната безопасност по отношение на трансграничното прилагане на правилата за движение по пътищата, се създава преговорен пакет, който се състои от три инициативи: освен настоящото предложение в него се съдържа и предложение за Директива за изменение на Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата („Директивата за трансграничния обмен на информация“), 21 , 22 и предложение за Директива относно действието в целия Съюз на определени решения, засягащи правото на управление 23 .

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение е съгласувано с други законодателни актове на ЕС в областта на пътната безопасност: Директива (ЕС) 2022/2561 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници 24 , 25 , Директива (ЕС) 2015/413 26 и т.нар. „Регламент относно общата безопасност“ 27 , 28 . То е съгласувано и с Рамката за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021—2030 г. — следващи стъпки към „Нулева смъртност“ 29 .

Инициативата също така е приведена в съответствие с Директивата за трансграничния обмен на информация. В контекста на взаимопомощта (член 15) в Директивата относно свидетелствата за управление се предвижда и мрежа за обмен на информация, свързана със свидетелствата за управление (RESPER), която може да се използва за прилагането и контрола на съответствието с Директивата относно свидетелствата за управление, Директивата относно квалификацията и обучението на професионални водачи и Директивата за трансграничния обмен на информация. Понастоящем съществува правна несигурност дали RESPER може да се използва за целите на Директивата за трансграничния обмен на информация (като се разчита на EUCARIS) поради формулировката на член 15 от Директивата относно свидетелствата за управление и поради факта, че в член 4, параграф 4 от Директивата за трансграничния обмен на информация се изисква държавите членки да гарантират, че обменът на информация съгласно Директивата за трансграничния обмен на информация се извършва „без обмен на данни, принадлежащи на други бази данни, които не се използват за целите на настоящата директива“. Поради това в по-голямата си част правоприлагащите органи не използват RESPER за целите на контрола.

Директивата за трансграничния обмен на информация се преразглежда успоредно с преразглеждането на Директивата относно свидетелствата за управление както поради правни съображения, така и поради съображения за съгласуваност. В този контекст се обмисля премахването на ограниченията за използването на други бази данни. Достъпът до RESPER за целите на правоприлагането ще бъде възможен при условията, посочени в Директивата относно свидетелствата за управление, като в резултат на това се очаква да бъдат успешно разследвани повече нарушения. Освен това преразглеждането на Директивата относно свидетелствата за управление ще позволи изясняването на всички случаи на използване, които изискват достъп до RESPER в контекста на правоприлагането, за да се премахне напълно правната несигурност.

Предлага се разпоредбите относно действието в целия Съюз на определени решения, засягащи правото на управление, да бъдат обхванати в отделен акт. Той ще обхване трансграничното изпълнение на такива решения, като последствията във връзка с издаването ще останат предмет на разглеждане в настоящата инициатива.

Предложението е също така част от Европейската година на уменията, която има за цел да насърчи ученето през целия живот, да засили конкурентоспособността на дружествата от ЕС и да подкрепи екологичния и цифровия преход по социално справедлив начин.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

С Директивата относно свидетелствата за управление се уреждат правата на управление в зависимост от категориите превозни средства. Някои категории се определят чрез позоваване на правилата на ЕС:

·Директива 96/53/ЕО на Съвета относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик, както и максимално допустимите маси в международния трафик 30 , с която се осигурява възможност за определяне на типовете превозни средства на алтернативно гориво;

·Регламент (ЕС) № 168/2013 относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства 31 , с който се осигурява възможност за определяне на типовете мотопеди, мотоциклети, триколесни и четириколесни превозни средства.

В директивата се определя минималната възраст за получаване на свидетелство за управление за бъдещи професионални водачи, които попадат в обхвата на Директива (ЕС) 2022/2561 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници 32 .

Освен това правилата за защита на личните данни се прилагат и за обмена на информация, свързана със свидетелствата за управление, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Общ регламент относно защитата на данните) 33 .

На 3 юни 2021 г. Комисията прие предложение 34 за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 910/2014 35 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност. Тази нова рамка предоставя основни елементи, свързани с мобилните свидетелства за управление. По-специално електронната самоличност и евентуално функциите на електронния портфейл могат да се използват за разработване на оперативно съвместимо решение за мобилните свидетелства на ЕС за управление.

Настоящото предложение е в съответствие с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и допринася за нея, както е посочено в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета, с който се установява рамката на ЕС за постигане на неутралност по отношение на климата.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание на предложението е член 91, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) 36 . В член 91, параграф 1, буква в) от ДФЕС се предвижда, че Европейският съюз разполага с компетентност в областта на транспорта да установява мерки за подобряване на безопасността на транспорта, включително на пътната безопасност.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

По силата на Директива 2006/126/ЕО Съюзът вече разполага с компетентност в областта на свидетелствата за управление. Въпросите, свързани със свидетелствата за управление, съдържат транснационални аспекти, които не могат да бъдат обхванати самостоятелно от отделните държави членки. Въпреки че Директивата относно свидетелствата за управление представлява важна стъпка в процеса на хармонизиране на правилата относно свидетелствата за управление и допринася за прилагането на политиките на ЕС, до момента тя е изменяна единадесет пъти с цел хармонизиране на общите стандарти и изисквания, както и с цел адаптиране на правилата към научния и техническия напредък, постигнат от 2006 г. насам. Новите правила, които ще бъдат въведени с настоящото предложение, остават в рамките на компетентността, предоставена на Съюза по силата на член 91, параграф 1 от ДФЕС, и предвид тяхната връзка с вече съществуващата рамка за свидетелствата за управление, могат да бъдат постигнати по подходящ начин само на равнището на Съюза.

С оглед на целите на ЕС в областта на пътната безопасност и очаквания недостатъчен напредък при намаляването на смъртните случаи и тежките наранявания при пътнотранспортни произшествия са необходими допълнителни действия на ЕС за постигане на поставените цели. Например борбата срещу опасното поведение по пътищата може да доведе до пълноценни резултати само в случай че нарушителите с чуждестранна регистрация на правилата за движение по пътищата изпитват последиците от поведението си при същите условия като водачите с местна регистрация. Тези цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен самостоятелно от държавите членки, като се има предвид трансграничното измерение на тези проблеми.

Необходими са и допълнителни действия на равнището на ЕС, за да се премахнат ненужните и необосновани пречки пред свободното движение на хора поради неоптималните процедури за издаване и подновяване на свидетелства за управление. Тези проблеми трябва да бъдат решени на равнището на ЕС, тъй като имат и трансгранично измерение. Що се отнася до конкретния случай с мобилните свидетелства за управление, те могат да бъдат взаимно признавани в ЕС само ако решенията, използвани от държавите членки, са хармонизирани и оперативно съвместими.

Без намеса от страна на ЕС сътрудничеството в областта на свидетелствата за управление между държавите членки би продължило чрез двустранни или многостранни споразумения, което от своя страна би довело до по-голяма сложност на системата за издаване на свидетелства за управление и по-голяма административна тежест за притежателите на свидетелства за управление и за администрациите. Възможно е водачите да се сблъскат и с административни проблеми при пътуване до държави членки 37 , които не са договаряща страна по Виенската конвенция 38 , например с изискването за притежаване на международно свидетелство за управление. И накрая, при промяна на пребиваването в ЕС притежателите на свидетелства на ЕС за управление ще трябва да получат ново свидетелство за управление, издадено от тяхната нова държава на пребиваване, или чрез административна замяна, или чрез полагане на изпит за управление като всеки друг кандидат. Без намеса от страна на ЕС интеграцията на чуждестранните професионални водачи в сектора на автомобилния транспорт в ЕС ще остане ограничена поради административните трудности, които срещат чуждестранните водачи, за да запазят правата си на управление. Премахването на тази пречка би могло да допринесе за справяне с проблема с недостига на водачи в ЕС, заедно с други действия извън тази мярка, например по отношение на квалификацията на водачите, подобряването на условията на труд и структурните предизвикателства.

•Пропорционалност

Предложението е необходимо и пропорционално на целта за улесняване на свободното движение чрез хармонизирани допълнителни правила относно свидетелствата за управление, тъй като държавите членки не могат самостоятелно да гарантират безпроблемното признаване на правото на управление, предоставено със свидетелство за управление, издадено от друга държава членка.

Предложението не надхвърля необходимото за постигане на целите за осигуряване на по-високо равнище на пътна безопасност и за улесняване на свободното движение, тъй като приетите варианти на политиката все още осигуряват адекватно равнище на гъвкавост за държавите членки. Предвидени са само минимални изисквания за хармонизиране на мобилните свидетелства за управление, правилата за изпитателните срокове позволяват на държавите членки да прилагат допълнителни национални условия или ограничения по отношение на новите водачи, а правилата за замяна на свидетелства за управление с трети държави са строго определени.

Поради това е необходим прозрачен, ефикасен и координиран подход с равно третиране на участниците в движението по пътищата на ЕС, особено като благоприятстващо условие за принципа на взаимно признаване на свидетелствата за управление, и предвиденото предложение е в съответствие с принципа на пропорционалност.

•Избор на инструмент

С оглед на ясното и съгласуваното изготвяне на правни актове, най-подходящото правно решение е цялостното преразглеждане на директивата.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

В съответствие с Насоките за по-добро регулиране по време на последващата оценка и оценката на въздействието бяха проведени консултации със заинтересованите страни.

По време на последващата оценка на 16 октомври 2020 г. беше проведена работна среща със заинтересованите страни, за да се съберат доказателства, да се потвърдят установените констатации, да се потърси обратна информация относно направените констатации и да се съберат мнения.

Между 28 октомври 2020 г. и 20 януари 2021 г. беше проведена открита обществена консултация, която предостави възможност на заинтересованата общественост и заинтересованите страни да изразят становищата си относно действащите правила.

По време на подготвителния етап на оценката на въздействието заинтересованите страни имаха възможност да предоставят обратна информация относно първоначалната оценка на въздействието (второто тримесечие на 2021 г.). Впоследствие бяха проведени следните целеви консултации:

–два кръга от интервюта:

·проучвателни интервюта по време на началния етап (първото и второто тримесечие 2022 г.);

·задълбочени интервюта за попълване на пропуските в информацията и оценка на очакваното въздействие на мерките на политиката (второто и третото тримесечие на 2021 г.);

–два кръга от проучвания:

·проучване за обосноваване на анализа на проблемите (второто тримесечие на 2022 г.);

·проучване за оценка на въздействието на мерките на политиката (второто и третото тримесечие на 2022 г.).

И накрая, през третото тримесечие на 2022 г. се проведе нова открита обществена консултация.

•Събиране и използване на експертни становища

По време на оценката на въздействието бяха проведени три експертни работни срещи:

–обучение, изпитване и категории превозни средства, първото тримесечие на 2022 г.;

–издаване и взаимно признаване на свидетелства за управление, второто тримесечие на 2022 г.;

–последици от нарушенията на правилата за движение по пътищата и здравословна годност, второто тримесечие на 2022 г.

Извършената от службите на Комисията работа по оценката на въздействието беше допълнена от външно проучване в негова подкрепа, проведено от независимия консорциум, образуван от COWI, Ecorys и NTUA.

По време на последващата оценка и подготвителния етап на оценката на въздействието беше редовно информиран и консултиран комитетът по свидетелствата за управление, създаден съгласно член 9 от настоящата директива и съставен основно от експерти от държавите членки.

•Оценка на въздействието

Настоящото предложение за преразглеждане на Директивата относно свидетелствата за управление е придружено от доклад за оценката на въздействието 42 , чийто проект беше представен на Комитета за регулаторен контрол (КРК) на 12 октомври 2022 г. На 18 ноември 2022 г. КРК даде положително становище 43 . Докладът за оценката на въздействието беше преразгледан в съответствие с препоръките на КРК. Бяха разгледани и по-подробните технически коментари на КРК. Докладът за оценката на въздействието съдържа подробно описание на вариантите на политиката, включени в раздел 5, а в раздел 6 е представен цялостен анализ на въздействието на всички варианти. Анализираните варианти на политиката са обобщени, както следва:

Вариант на политиката А

Вариант на политиката А (ВП-А) включва мерки на политиката, които са общи и за трите варианта на политиката. Мерките в рамките на ВП-А имат за цел да приведат Директивата относно свидетелствата за управление в съответствие с технологичното, научното и общественото развитие в ЕС, като подобрят основните ѝ разпоредби и отговорят на нуждите и възможностите на пазара.

Що се отнася до пътната безопасност, при него се увеличава обхватът на въпросите, подлежащи на изпитване. С него също така се усъвършенстват техническите средства (RESPER) в подкрепа на сътрудничеството между компетентните органи в контекста на борбата с измамите и подправката. С него се адаптират правилата, за да се вземе предвид увеличаването на броя на превозните средства на алтернативно гориво в автомобилния парк на ЕС. И накрая, с него също така се актуализират стандартите за физическа и психическа годност за управление и се създава нова специална платформа за обмен на информация, за да се даде възможност за по-широкото разпространение на знания между съответните органи.

Що се отнася до свободата на движение, с него се въвежда една и съща административна валидност на свидетелствата за управление за категории А и В, която да се прилага във всички държави членки, и се изясняват случаите, в които валидността може да бъде намалена или удължена. С него също така се установява взаимното признаване на незадължителни съответствия 44 , изясняват се някои аспекти, свързани с прилагането на понятието „обичайно пребиваване“, и се въвеждат допълнителни съответствия. И накрая, с него се въвежда мобилно свидетелство на ЕС за управление, както и възможността на физическото свидетелство за управление да се постави код QR.

Вариант на политиката Б

Вариант на политиката Б (ВП-Б) представлява увеличаване на намесата на политиката по отношение на пътната безопасност, както и намаляване на административната тежест за някои категории водачи.

Що се отнася до пътната безопасност, освен мерките, включени във ВП-А, с него се въвеждат нови правила относно обучението и изпитателните срокове. С него се допълват правилата относно физическата и психическата годност за управление чрез незадължителни насоки за проверка на зрението на кандидатите и със задължителен скрининг въз основа на самооценка. Ще бъде създадена програма за обучение на общопрактикуващи лекари.

Що се отнася до свободата на движение, освен мерките, включени във ВП-А, правилата за издаване се опростяват с предоставената възможност гражданите на ЕС да получат първото си свидетелство за управление в държавата, на която са граждани, когато са изправени пред пречки, свързани с езика на изпита. За да се намали недостигът на професионални водачи, съществуващите правила за водачите на автобуси и камиони също се опростяват и се въвеждат правила за замяна на свидетелствата за управление, издадени от трети държави. И накрая, за да се решат проблемите, свързани с мобилността в отдалечените райони, държавите членки ще имат възможност да разширят правата на управление на притежателите на свидетелство за управление от вид B1, като им позволят да управляват превозни средства с по-голяма маса с максимална скорост до 45 км/ч, но само на националната територия на съответната държава членка.

Вариант на политиката В

Вариант на политиката В (ВП-В) представлява допълнително увеличаване на хармонизирането и обхвата в сравнение с ВП-Б.

По отношение на пътната безопасност освен мерките, включени във ВП-А и ВП-Б, категориите превозни средства, за които се изисква свидетелство за управление, се изменят, като 1) включват нови превозни средства за микромобилност с максимална скорост между 25 и 45 km/h, 2) позволяват взаимното признаване на националните свидетелства за управление, необходими за управление на селскостопански превозни средства, и 3) позволяват по-добро съгласуване с възможностите и нуждите на пазара за автобуси от категория D1. Правилата относно физическата и психическата годност за управление ще станат по-строги.

Що се отнася до свободата на движение, освен мерките, включени във ВП-А и ВП-Б, оценката на физическата и психическата годност за управление се признава взаимно и бившите притежатели на чуждестранни свидетелства за управление могат да продължат да управляват, когато променят пребиваването си в друга държава членка, при условие че имат положителни резултати в областта на пътната безопасност в продължение на най-малко пет години.

Оценка на мерките и вариантите на политиката

Мерките в рамките на различните варианти на политиката бяха подложени на количествена и качествена оценка на икономическите и социалните въздействия (по отношение на пътната безопасност) и на въздействията върху основните права. Времевият хоризонт 2025—2050 г. бе избран за оценка на въздействията в съответствие с базовите прогнози. Що се отнася до пътната безопасност, очаква се ВП-А да не бъде оптимален за постигането на съответните цели на ЕС. ВП-Б ще подобри пътната безопасност в по-голяма степен, а чрез ВП-В се отбелязва значителна стъпка напред, но се очаква съотношението между разходите и ползите при ВП-В да бъде по-неблагоприятно в сравнение с това при ВП-Б. По отношение на свободата на движение и икономическите въздействия се очаква основният принос да се дължи на въвеждането на цифрови свидетелства за управление и на хармонизирането на срока на административна валидност за водачите от група 1 на 15 години (и двете вече са предвидени във ВП-А). Допълнителните мерки, въведени с ВП-Б и ВП-В, ще решат блокиращите проблеми, засягащи някои конкретни групи водачи, но ще имат значително по-малко въздействие. Що се отнася до основните права, въздействията ще продължат да се контролират от стриктното прилагане на правилата за защита на данните, по-специално в RESPER.

Всички варианти на политиката включваха изцяло принципа „цифрови по подразбиране“, залегнал в съобщението „Цифров компас до 2030 г.“ 45 .

•Пригодност и опростяване на законодателството

Настоящата инициатива е част от работната програма на Комисията за 2022 г. в приложение II (инициативи по REFIT) под заглавието „Нов тласък за европейската демокрация“ 46 . Инициативата има важно измерение по Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) с оглед на опростяването и привеждането в съответствие на процедурите, които държавите членки прилагат по отношение на свидетелствата за управление.

Значителен дял от разходите, произтичащи от Директива 2006/126/ЕО, са процедурите за издаване и изготвяне на физическото свидетелство за управление поради големия брой засегнати пребиваващи в ЕС лица. Важна част от опростяването и свързаното с него намаляване на тежестта ще бъде въвеждането на мобилно свидетелство на ЕС за управление. По-специално получаването, подменянето, подновяването или заменянето на свидетелство за управление ще става по-лесно, тъй като ще бъде възможно цялата процедура да се извършва онлайн. Освен това хармонизирането на срока на административна валидност на свидетелствата за управление от категории A, A1, A2, AM, B, B1 и BE ще доведе и до по-малко взаимодействие с администрацията поради това, че по-рядко ще бъде необходимо да се подновява свидетелството за управление (на всеки 15 години вместо на 10 години за държавите членки, които понастоящем прилагат това правило).

•Основни права

Правилата относно свидетелствата за управление са приведени в съответствие с приложимото законодателство на ЕС за защита на данните. Предлага се по-ясно определяне на случаите, в които може да се използва RESPER, като се премахнат съществуващите правни неясноти, които представляват риск за защитата на личните данни на водачите. Използването на функциите на eIDAS за свидетелството на ЕС за управление, по-специално електронната самоличност за записване и портфейла на ЕС за съхранение и обмен на данни, ще гарантира високо равнище на сигурност и поверителност на обработваната информация.

Не се очаква преходът към цифровото свидетелството на ЕС за управление да изключи определени категории от населението. Всъщност, след като цифровото свидетелство за управление започне да се издава по подразбиране, всеки ще може да получи физическо свидетелство за управление по свой избор.

Що се отнася до свободата на движение, изясняването на понятието „обичайно пребиваване“ следва да реши проблема с определянето на издаващия орган непосредствено след преместване на пребиваването. Опростяването на правилата относно срока на административна валидност ще постави притежателите на свидетелства на ЕС за управление при равни условия, независимо в коя държава кандидатстват за свидетелство за управление или удължават срока на валидност на свидетелството си. Взаимното признаване на незадължителните съответствия ще позволи на притежателите на свидетелства за управление да се ползват от правата, предоставени чрез незадължително съответствие, и в други държави членки, които прилагат същите правила.

Предложената директива ще окаже положително въздействие и върху правото на недискриминация, като се има предвид, че тя ще осигури гъвкавост при първото издаване на свидетелства за управление в случай на ограничения, свързани с езиците, което ще позволи на кандидатите да избират къде да се явяват на изпити.

Предложената директива ще гарантира зачитането на правата на хората с увреждания в съответствие с Хартата на основните права и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, по която ЕС и всички държави членки са страни.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Отражението върху бюджета на Съюза се изразява главно в създаването на информационна платформа за органите за обмен на информация относно физическата и психическата годност за управление и разработването на (онлайн) програма за обучение на общопрактикуващи лекари на стойност между 0,7 и 1,1 милиона евро.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

В случай че предложението бъде одобрено, държавите членки ежегодно информират Комисията за броя на издадените, подновените, подменените, отнетите и заменените свидетелства за управление за всяка категория, включително данни за издаването и използването на мобилни свидетелства за управление. 

•Обяснителни документи (за директивите)

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Основните разпоредби, с които съществено се изменя Директива 2006/126/ЕО или се добавят нови елементи, са следните:

·В член 1 се определят предметът на директивата и нейният обхват, като се уточняват областите, за които се установяват общи правила с нея.

·С член 2 се въвеждат определения, за да се вземат предвид новите понятия, които бяха въведени от съображения за по-голяма правна яснота.

·С член 3 се въвеждат основните правила, приложими за физическите и мобилните свидетелства за управление, по-специално по отношение на взаимното им признаване. Подробните изисквания са определени в член 4 за физическите свидетелства за управление и в член 5 за мобилните свидетелства за управление.

·С членове 6 и 7 се заменя предишният член 4 от Директива 2006/126/ЕО, като правилата, приложими за 1) категориите свидетелства за управление и 2) минималната възраст, се разделят в два отделни члена.

·Член 8 съответства на предишния член 5 от Директива 2006/126/ЕО, като се изяснява връзката между кодовете на Съюза и възможните условия и ограничения на правото на управление.

·С член 9 се заменя предишният член 6 от Директива 2006/126/ЕО със следните промени:

oпремахване на изискването за притежаване на свидетелство за управление за категория C или D, за да се получи свидетелство за категория CE или DE;

oпремахване на незадължителния характер на предишното съответствие, установено съгласно предишния член 6, параграф 4, буква в);

oпредоставяне на правото на управление на превозни средства от категория D1E за притежатели на свидетелства за управление за категория D1 и C1E или D1 и CE;

oвъвеждане на незадължително съответствие, позволяващо да се управляват определени превозни средства със свидетелство за управление за категория В1; както и

oвзаимно признаване на незадължителните съответствия.

·Член 10 съответства на предишния член 7 от Директива 2006/126/ЕО със следните промени:

o15-годишният срок на административна валидност се превръща в общо правило за групите от категории А и Б;

oКомисията и държавите членки могат да удължат срока на административна валидност на свидетелствата за управление при извънредни обстоятелства;

oсрокът на административна валидност на свидетелствата за управление може да бъде намален, за да се приведе в съответствие със срока на разрешенията за временно пребиваване;

oсрокът на административна валидност на свидетелствата за управление може да бъде намален въз основа на възрастта на притежателя, само когато тя е над 70 години.

·Член 11 съответства на параграфи 1, 2, 3 и 5 от предишния член 11 от Директива 2006/126/ЕО.

·С член 12 се въвеждат специфични нови правила за замяната на свидетелства за управление, издадени от трета държава на притежатели, които имат обичайно пребиваване на територията на държава членка. 

·В член 13 се включва предишният член 11, параграф 4 от Директива 2006/126/ЕО и се въвеждат някои правила относно последиците от частично ограничаване, временно ограничаване, отнемане или анулиране на свидетелство за управление от държава членка.

·С член 14 се въвежда новият принцип за управление с придружител за водачи, които са на възраст между 17 и 18 години.

·С член 15 се въвежда изпитателен срок от най-малко две години, през който спрямо новите водачи се прилагат строги правила, свързани с управлението под въздействието на определени вещества, и евентуални допълнителни национални условия.

·Член 16 съответства на предишния член 10 от Директива 2006/126/ЕО.

·Член 17 включва предишния член 12 от Директива 2006/126/ЕО. С него се въвеждат и някои дерогации, когато притежателят на свидетелство за управление не е в състояние да докаже установяването на обичайното пребиваване или — в случай на първо издаване на свидетелство за управление от категория B — когато граждани на ЕС не владеят езика на държавата членка на пребиваване.

·Член 18 съответства на предишния член 13 от Директива 2006/126/ЕО, като се взема предвид публикуваната от Комисията информация относно стандартните образци на свидетелства за управление от държави, които са извън ЕС.

·Член 19 съответства на предишния член 15 от Директива 2006/126/ЕО, като се изясняват по-специално случаите, в които държавите членки следва взаимно да се подпомагат.

·Член 20 се основава на член 14 от Директива 2006/126/ЕО и предоставя възможност за събиране на информация в съответствие с правилата за по-добро регулиране.

·Член 21 съдържа стандартна разпоредба, която позволява приемането от Комисията на делегирани актове в съответствие с някои разпоредби на директивата.

·Член 22 съответства на предишния член 9 от Директива 2006/126/ЕО за създаване на комитет по свидетелствата за управление и се актуализира с позоваване на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията 47 , което позволява приемането на актове за изпълнение, когато е необходимо.

·С член 23 към член 5, параграф 2 от Директива (ЕС) 2022/2561 се добавя буква в), за да се осигури възможност за управление с придружител за водачи със свидетелства за управление от категория C, които са навършили 17 години.

·С член 24 се изменя приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета 48 .

·Член 25 съдържа разпоредба относно транспонирането, по-специално като се взема предвид Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи 49 .

·Член 26 съдържа стандартна разпоредба, с която се определят условията за отмяна на Директива 2006/126/ЕО.

·Член 27 съдържа стандартна разпоредба, с която се определя влизането в сила на директивата.

·Член 28 съдържа стандартна разпоредба, в която се посочва, че адресати на директивата са държавите членки. 

·Приложение I съответства на предишното приложение I към Директива 2006/126/ЕО. То беше актуализирано, като бяха взети предвид изискванията, въведени с Регламент (ЕС) № 383/2012 на Комисията от 4 май 2012 г. за определяне на техническите изисквания по отношение на включващи запомнящо устройство (микрочип) свидетелства за управление на моторни превозни средства 50 (част Б), техническите спецификации за мобилните свидетелства за управление (част В) и въвеждането на нови кодове на Съюза, които понастоящем са индивидуализирани в част Д.

·Приложение II съответства на предишното приложение II към Директива 2006/126/ЕО. То беше актуализирано, за да се вземат предвид

oнеобходимостта новите кандидати за водачи да преминат успешно изпит за осъзнаване на опасностите от страна на водача;

oизискването за оценяване на знанията за рисковите фактори, свързани със средствата за микромобилност, безопасността на превозните средства на алтернативно гориво, уменията, свързани с усъвършенстваните системи за подпомагане на управлението и други аспекти на автоматизацията на превозното средство;

oоблекчаването на изискванията към водачите, които са издържали изпита си за управление с автоматична предавателна кутия, когато кандидатстват за премахване на съответното частично ограничаване във връзка със свидетелствата им за управление.

·Приложение III съответства на предишното приложение III към Директива 2006/126/ЕО. То беше актуализирано с:

oвъвеждането на задължителен скрининг чрез самооценка за водачите от група 1;

oоблекчаването по отношение на честотата на изпитите, които се изискват, когато водачът страда от здравословен проблем, свързан със захарен диабет.

·Приложения IV, V и VI възпроизвеждат тези от Директива 2006/126/ЕО без съществени промени.

·Приложение VIII съдържа стандартната информация, свързана с отмяната и транспонирането.

2023/0053 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно свидетелствата за управление, за изменение на Директива (ЕС) 2022/2561 на Европейския парламент и на Съвета, на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 383/2012 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 91, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 51 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 52 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Правилата за свидетелствата за управление са съществен елемент на общата транспортна политика, допринасят за подобряване на пътната безопасност и улесняват свободното движение на хора, които се установяват в държава членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление. Като се има предвид значението на индивидуалните транспортни средства, притежаването на свидетелство за управление, надлежно признато от държавата членка домакин, насърчава и улеснява свободното движение на хора и тяхната свобода на установяване. По подобен начин всяко незаконно придобиване на такъв документ или право на управление, или загубата на законно придобито свидетелство за управление чрез неправомерно поведение засяга не само държавата членка, в която са извършени тези нарушения, но и пътната безопасност в целия Съюз.

(2)Настоящата рамка следва да бъде актуализирана, за да бъде съобразена с новата ера и да е устойчива, приобщаваща, интелигентна и издръжлива на сътресения. Тя следва да отчита необходимостта от намаляване на емисиите от транспорта, цифровизацията, демографските тенденции и технологичното развитие с цел засилване на конкурентоспособността на европейската икономика. Важно е да се опростят и цифровизират административните процедури, за да се премахнат оставащите пречки, като например административната тежест, пред свободното движение на водачите, установяващи се в държава членка, различна от тази, която издава свидетелството за управление. Хармонизираната рамка на Съюза за стандартните свидетелства за управление следва да обхваща както физическите свидетелства за управление, така и мобилните свидетелства за управление, и да предвижда взаимното им признаване, когато те са били надлежно издадени в съответствие с настоящата директива.

(3)На 4 декември 1980 г. Европейският съюз въведе първия „образец на Общността“ за физическо свидетелство за управление. Оттогава правилата, свързани с този образец на Общността, се превърнаха в крайъгълен камък на най-напредналите структури за издаване на свидетелства за управление в света, обхващащи над 250 милиона водачи. Поради това настоящата директива следва да се основава на натрупания опит и практика и да установи хармонизирани правила относно стандартите на Съюза за физическите свидетелства за управление. Физическите свидетелства за управление, издадени в Съюза, следва по-специално да осигуряват високо равнище на защита срещу измами и подправка чрез мерки срещу подправка и възможност за включване на микрочипове и кодове QR в тях.

(4)Следва да се гарантира, че обработването на лични данни за целите на прилагането на настоящата директива е в съответствие с рамката на Съюза за защита на данните, и по-специално с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 53 .

(5)С настоящата директива се установява правно основание за съхраняването на задължителен набор от лични данни във физическите свидетелства за управление и техните микрочипове или кодове QR, както и в мобилните свидетелства за управление, за да се гарантира високо равнище на пътната безопасност в целия Съюз и в съответствие с член 6, параграф 1, буква д) и, когато е приложимо, член 9, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) 2016/679. Тези данни следва да се ограничават до това, което е необходимо, за да се докаже правото на управление на дадено лице, да се установи това лице и да се проверят неговите права на управление и самоличност. С настоящата директива се предвиждат и допълнителни гаранции, за да се осигури защитата на личните данни, разкрити по време на процеса на проверка.

(6)За да се осигури правна яснота и да се гарантира плавният преход между настоящата директива и Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелства за управление на превозни средства 54 , държавите членки следва да могат да съхраняват допълнителни лични данни в микрочип, ако това е предвидено в националното законодателство, което е в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Настоящата директива обаче не служи като правно основание за включването на такива допълнителни данни.

(7)За разлика от това установеният с настоящата директива код QR, който дава възможност за проверка на автентичността на информацията, отпечатана върху физическото свидетелство за управление, не следва да позволява съхраняването на повече информация от информацията, посочена във физическото свидетелство за управление.

(8)С настоящата директива не се предоставя правно основание за създаване или поддържане на бази данни на национално равнище за съхранението на биометрични данни в държавите членки, като това е въпрос на националното право, което трябва да бъде в съответствие с правото на Съюза относно защитата на данните. Освен това с настоящата директива не се предоставя правно основание за създаване или поддържане на централизирана база данни с биометрични данни на равнището на Съюза.

(9)Необходими са допълнителни ангажименти за ускоряване на борбата срещу подправката и измамите във връзка със свидетелствата за управление. Поради това е желателно да се изтегли напред първоначално определената в Директива 2006/126/ЕО дата, на която всички издадени или в обращение физически свидетелства за управление трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени в правото на Съюза.

(10)Цифровата трансформация е един от приоритетите на Съюза. В случая на автомобилния транспорт това ще допринесе за премахването на оставащите административни пречки пред свободното движение на хора, като например свързаните с продължителността на издаването на физически свидетелства за управление. Поради това следва да се създаде отделен стандарт на Съюза за мобилните свидетелства за управление, издавани в рамките на Съюза. За да се улесни цифровата трансформация, мобилните свидетелства за управление следва да се издават по подразбиране от [дата на приемане + 4 години], без да се засяга правото на кандидата да придобие или физическо свидетелство за управление, или и двете едновременно.

(11)Мобилното свидетелство за управление следва не само да съдържа информацията, посочена върху физическото свидетелство за управление, но също така и информация, която позволява да се провери автентичността на данните, и еднократно използваем буквено-цифров указател за извличането им. Въпреки това следва да се гарантира, че дори в такива случаи количеството на предоставените лични данни е ограничено до това, което би било показано върху физическото свидетелство за управление, и това, което е строго необходимо за проверката на автентичността на тези данни. Тези допълнителни данни следва да бъдат различни, в случай че дадено лице притежава няколко мобилни свидетелства за управление, което е възможно, при условие че те са издадени от същата държава членка.

(12)В Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност се определя визия за ЕС за значително подобряване на устойчивостта на мобилността и транспорта. Емисиите от сектора на автомобилния транспорт включват емисиите на парникови газове, замърсителите на въздуха, шума и пластмасовите микрочастици от износването на гумите и пътищата. Стилът на управление оказва влияние върху тези емисии, като е възможно отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Поради това обучението за управление следва да подготвя водачите така, че да намаляват въздействието си върху емисиите, както и да ги подготви за управление на превозни средства с нулеви емисии.

(13)За да се даде възможност на гражданите и пребиваващите лица да се възползват пряко от предимствата на вътрешния пазар, без да понасят ненужна допълнителна административна тежест, в Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета 55 се предвижда предоставяне на достъп до онлайн процедури, които са от значение за функционирането на вътрешния пазар, включително за трансграничните потребители. Информацията, обхваната от настоящата директива, вече е обхваната от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1724. Приложение II към посочения регламент следва също да бъде изменено, за да се гарантира, че всеки заявител се ползва от изцяло онлайн процедури.

(14)Свидетелствата за управление следва да бъдат категоризирани според типовете превозни средства, за които те предоставят право на управление. Това следва да се направи по ясен и последователен начин и при пълно съобразяване с техническите характеристики на съответните превозни средства и уменията, необходими за тяхното управление.

(15)В съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г., по която ЕС е страна от 21 януари 2011 г., следва да се приемат специални разпоредби, за да се улесни управлението на превозни средства от хора с увреждания. Във връзка с това, с предварителното съгласие на Комисията, на държавите членки следва да се разреши да изключат от прилагането на член 6 някои специфични типове превозни средства със силово задвижване.

(16)Минималната възраст на кандидатите за различните категории свидетелства за управление следва да бъде определена на равнището на Съюза. Независимо от това на държавите членки следва да се разреши да определят по-висока възрастова граница за управлението на определени категории превозни средства с цел по-нататъшно подобряване на пътната безопасност. При изключителни обстоятелства на държавите членки следва да се разреши да определят по-ниски възрастови граници, за да вземат предвид националните особености, по-специално, за да се даде възможност за управление на превозни средства, свързани с противопожарните служби и поддържането на обществения ред, или за изпълнение на пилотни проекти, свързани с нови технологии за превозни средства.

(17)Следва да се създаде система с етапи — а именно установяване на правото на свидетелство за управление от категория В като предпоставка кандидатът да придобие право да притежава някои други категории — и съответствия между категориите. Тази система следва да бъде частично обвързваща за всички държави членки, но също така следва да предоставя на държавите членки възможността да я прилагат помежду си на съответните им територии. На държавите членки следва също така да бъде разрешено да установят определени съответствия, ограничени само до тяхната собствена територия.

(18)От съображения, свързани с пътната безопасност, е необходимо да се определят минималните изисквания за издаване на свидетелство за управление. Стандартите за изпитите за управление и за издаването на свидетелства за управление следва да бъдат хармонизирани. За тази цел следва да се уточнят знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на превозни средства със силово задвижване, изпитът за управление следва да се основава на тези понятия и да се определят минималните стандарти за физическа и психическа годност за управление на такива превозни средства.

(19)Доказателството за съответствие с минималните стандарти за физическа и психическа годност за управление от водачи на превозни средства, използвани за превоз на хора или стоки, следва да се представя при издаването на свидетелството за управление и периодично след това. Този редовен контрол в съответствие с националните правила за съответствие с минималните стандарти би допринесъл за свободното движение на хора, би предотвратил нарушаването на конкуренцията и би позволил да се вземе по-добре предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите членки следва да се разреши да налагат медицински прегледи като гаранция за съответствие с минималните стандарти за физическа и психическа годност за управление на други превозни средства със силово задвижване. От съображения за прозрачност тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление.

(20)За да се гарантират еднакви права в Съюза, като се вземат предвид и съображенията, свързани с пътната безопасност, свидетелствата за управление от категории AM, A1, A2, A, B1 и B следва да имат срок на административна валидност 15 години, а за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E — срок на административна валидност пет години. В изключителни случаи на държавите членки следва да се разреши да определят по-кратък срок, както е определено в настоящата директива.

(21)За да се даде възможност държавите членки, и в надлежно обосновани случаи Съюзът като цяло, да реагират на кризи, при които за националните органи е невъзможно да подновят свидетелства за управление, чиято валидност в противен случай би изтекла, следва да се предостави възможност за удължаване на срока на административна валидност на такива свидетелства за управление с времетраенето, което е строго необходимо.

(22)Принципът „един притежател — едно свидетелство за управление“ следва да възпрепятства всяко лице да притежава повече от едно физическо свидетелство за управление. Независимо от това принципът следва да бъде разширен, за да се вземат предвид техническите особености на мобилните свидетелства за управление.

(23)По съображения, свързани с пътната безопасност, държавите членки следва да имат възможност да прилагат своите национални разпоредби относно отнемането, временното ограничаване, подновяването и анулирането на свидетелствата за управление по отношение на всички притежатели на свидетелства за управление, които са придобили обичайно пребиваване на тяхна територия.

(24)Водачи, които притежават свидетелство за управление, издадено от държавата членка, в която пребивават, след замяна на свидетелство за управление, издадено от трета държава, следва да имат право да управляват в Съюза, както ако първоначално са придобили свидетелството за управление в рамките на Съюза. Подобна замяна би могла да има различни последици за пътната безопасност и свободното движение на хора.

(25)Комисията следва да бъде оправомощена да приеме решение за определяне на третите държави, които гарантират равнище на пътна безопасност, сравнимо с това на Съюза, и за предоставяне на възможност на притежателите на свидетелства за управление, издадени от тези държави, да заменят своите свидетелства за управление при сходни условия, както ако те са били издадени от държава членка. Тези условия следва да бъдат подробно описани и ясно определени за всички съответни категории свидетелства за управление. 

(26)Що се отнася до свидетелствата за управление, издадени от трети държави, които не са предмет на такова решение на Комисията или за които такова решение не разрешава изрично замяната, нито я забранява, на държавите членки следва да бъде разрешено да ги заменят в съответствие със своите национални правила, при условие че в замененото свидетелство за управление използват съответния код на Съюза. В случай че притежателят на такова свидетелство за управление промени пребиваването си в нова държава членка, от последната не следва да се изисква да прилага принципа за взаимно признаване на такова свидетелство за управление.

(27)„Туризмът за свидетелства за управление“, а именно практиката на промяна на пребиваването с цел придобиване на ново свидетелство за управление, за да се избегнат последиците от решение, засягащо правото на управление, наложено в друга държава членка, е широко разпространено явление, което оказва отрицателно въздействие върху пътната безопасност. Водачите не следва да бъдат освобождавани от изискванията, наложени им, за да възстановят правото си на управление или свидетелството си за управление, като променят пребиваването си. В същото време следва да се поясни, че всяко поведение от страна на гражданите следва да води до забрана за управление за неопределен срок, когато това е надлежно обосновано, и че такова решение следва да има действие, ограничено само до територията на държавата членка, която го е издала.

(28)За някои категории свидетелства за управление следва да бъде въведена обща за Съюза схема за управление с придружител, за да се подобри пътната безопасност. Правилата на тази система следва да предоставят възможност на кандидатите да придобиват свидетелства за управление в съответните категории, преди да бъде достигната изискваната минимална възрастова граница. Използването на тези свидетелства за управление обаче следва да бъде обвързано с условието за придружаване от опитен водач. В такива случаи по съображения, свързани с пътната безопасност, на държавите членки следва да бъде разрешено да определят по-строги условия и правила на своята територия по отношение на свидетелствата за управление, които са издали.

(29)Без да се засяга общата цел за подобряване на пътната безопасност, схемата за управление с придружител следва да направи професията водач на камион по-достъпна и привлекателна за по-младите поколения, за да се разширят възможностите им за работа и да се спомогне за справяне с недостига на водачи в рамките на Съюза. Поради това тя следва да обхваща свидетелствата за управление от категория С и необходимите за тях свидетелства за управление от категория В.

(30)Следва да се гарантира, че водачите, които наскоро са придобили свидетелство за управление в дадена категория, не застрашават пътната безопасност поради липса на опит. За тези нови водачи следва да се установи изпитателен срок от две години, по време на който те следва да подлежат на по-строги правила и наказания в целия Съюз, когато ги нарушават при управление под въздействието на алкохол. Наказанията за такова поведение следва да бъдат ефективни, пропорционални, възпиращи и недискриминационни и тяхната тежест следва да отчита във възможно най-голяма степен средносрочните и дългосрочните цели на Съюза за намаляване наполовина и почти премахване на смъртните случаи и тежките наранявания. Що се отнася до всички други ограничения за новите водачи, държавите членки следва да имат право свободно да прилагат допълнителни правила на своята територия.

(31)Следва да се определят минимални стандарти относно достъпа до професията на изпитващ, както и относно изискванията за обучение на изпитващия, за да се подобрят знанията и уменията на изпитващите, и с това да се осигури по-обективно оценяване на кандидатите за свидетелства за управление и постигане на по-голяма степен на хармонизиране на изпитите за управление. Освен това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове за изменение и адаптиране на тези минимални стандарти към всяко техническо, оперативно или научно развитие в тази област, когато възникне необходимост.

(32)Понятието „обичайно пребиваване“ следва да бъде определени по начин, който дава възможност за разрешаване на проблеми, възникващи, когато не е възможно да се установи обичайно пребиваване въз основа на професионални или семейни връзки. Необходимо е също така да се предвиди възможност кандидатите да полагат теоретични или практически изпити в държавата членка, на която са граждани, в случаите когато тяхната държава членка на обичайно пребиваване не предоставя възможност за полагане на тези изпити на официалния език на първата държава членка. Следва да се установят специфични правила за дипломатите и техните семейства, когато тяхната мисия изисква от тях да живеят в чужбина за продължителен период от време.

(33)Държавите членки следва да се подпомагат взаимно при прилагането на настоящата директива. Когато е възможно, те следва да използват мрежата на ЕС за свидетелства за управление, за да предоставят такава помощ. Мрежата на ЕС за свидетелства за управление, наричана обикновено „RESPER“, е център за обмен на информация между националните органи, отговарящи за издаването на свидетелства за управление, и за улесняване на прилагането на настоящата директива.

(34)Мрежата на ЕС за свидетелства за управление има за цел да гарантира признаването на придобити права и документи с произход от държавите членки, да се бори с документните измами, да предотвратява издаването на множество свидетелства за управление и да улеснява прилагането на решения, засягащи правото на управление. По-специално на държавите членки следва да се даде възможност систематично да проверяват дали причините, довели до наложено по-рано частично ограничаване, временно ограничаване, отнемане или анулиране на свидетелство за управление или на правото на управление, вече не са налице. Използването на RESPER за прилагането на други актове на Съюза следва да бъде разрешено само ако тези видове използване са изрично предвидени в настоящата директива.

(35)За да се даде възможност за изготвяне на съдържателни доклади относно прилагането на настоящата директива, Комисията следва да получава ежегодно информация относно броя на издадените, подновените, подменените, отнетите и заменените свидетелства за управление за всяка категория, включително данни за издаването и използването на мобилни свидетелства за управление.

(36)За да се постигнат целите на настоящата директива, по-специално за адаптиране на приложенията към нея към всяко техническо, оперативно или научно развитие, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с изменението на части А, Б и Г от приложение I, което урежда спецификациите на физическите свидетелства за управление, изменението на част В от приложение I, в която се определят спецификациите за мобилните свидетелства за управление, изменението на част Д от приложение I, в която се уреждат правилата за приложимите национални кодове и кодове на Съюза, изменението на приложения II, III, V и VI, в които се определят някои минимални изисквания относно издаването, валидността и подновяването на свидетелствата за управление, и изменението на приложение IV, в което се определят минималните стандарти за изпитващите. Тези правомощия следва да се предоставят за срок от пет години, като се има предвид фактът, че често се наблюдава техническо, оперативно и научно развитие по въпросите, уредени от тези приложения. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 56 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(37)В контекста на постепенната цифровизация и автоматизация и на все по-строгите изисквания за намаляване на емисиите на автомобилния транспорт, както и на постоянния технологичен напредък в областта на превозните средства със силово задвижване, е необходимо всички водачи да получават актуални знания във връзка с пътната безопасност и информация относно устойчивостта. Насърчаването на обучението през целия живот може да бъде от ключово значение за актуализирането на уменията на опитните водачи по отношение на пътната безопасност, новите технологии, екологичното управление, което подобрява горивната ефективност и намалява емисиите, и управлението на скоростта.

(38)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на характеристиките, осигуряващи оперативна съвместимост, и мерките за сигурност, приложими към кодовете QR, въведени във физическите свидетелства за управление, за разпоредбите, свързани с оперативната съвместимост, сигурността и изпитването на мобилните свидетелства за управление, за удължаването на срока на административна валидност на свидетелствата за управление в Съюза в случай на криза, за съдържанието на самооценката на физическата и психическата годност, която трябва да се извършва за водачите от група 1, за условията за замяна на свидетелствата за управление от трети държави със свидетелства за управление, издадени от държавите членки, без да се отбелязва фактът на замяна в свидетелството за управление, както и за оперативната съвместимост между националните системи, свързани с мрежата на ЕС за свидетелства за управление, и защитата на личните данни, обменяни в този контекст. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 57 .

(39)От съображения за съгласуваност Директива (ЕС) 2022/2561 на Европейския парламент и на Съвета 58 , в която се разглеждат някои въпроси, обхванати от настоящата директива, и Регламент (ЕС) 2018/1724 следва да бъдат изменени.

(40)Директива 126/2006/ЕО и Регламент (ЕС) № 383/2012 на Комисията 59 следва да бъдат отменени.

(41)Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, тъй като правилата, уреждащи издаването, подновяването, подмяната и замяната на свидетелства за управление, биха довели до толкова разнообразни изисквания, че равнището на пътната безопасност и свободното движение на гражданите, предвидени от хармонизираните правила, не биха могли да бъдат осигурени, тези цели се постигат по-добре на равнището на Съюза чрез определяне на минимални изисквания. Поради това Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, определен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(42)В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на [ДД/ММ/ГГГГ].

(43)Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи 60 държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят счита, че предоставянето на такива документи е обосновано,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Предмет и обхват

1.С настоящата директива се определят общи правила за:

а)образците, стандартите и категориите на свидетелствата за управление;

б)издаването, валидността, подновяването и взаимното признаване на свидетелства за управление;

в)някои аспекти на замяната, подмяната, отнемането, частичното ограничаване, временното ограничаване и анулирането на свидетелства за управление;

г)някои аспекти, приложими за новите водачи.

2.Настоящата директива не се прилага за превозни средства със силово задвижване, движещи се с колела или вериги и разполагащи най-малко с две оси, чиято основна функция се заключава в теглителната им сила, специално конструирани да теглят, тласкат, носят или задвижват определени инструменти, машини или ремаркета, използвани във връзка със селскостопански или горскостопански дейности, и при което превозът по шосе на пътници или стоки или тегленето по шосе на превозни средства, предназначени за превоз на пътници или стоки, е само второстепенна функция.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)„свидетелство за управление“ означава електронен или физически документ, който удостоверява правото на управление на превозни средства със силово задвижване и в който се посочват условията, при които притежателят има право да управлява такива превозни средства;

(2)„физическо свидетелство за управление“ означава свидетелство за управление в неговия физически формат, издадено в съответствие с член 4;

(3)„мобилно свидетелство за управление“ означава свидетелство за управление в цифров формат, издадено в съответствие с член 5;

(4)„превозно средство със силово задвижване“ означава самоходно превозно средство, придвижващо се по път със собствена тяга, различно от релсово превозно средство;

(5)„двуколесно превозно средство“ означава превозно средство, посочено в член 4, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета 61 ;

(6)„триколесно превозно средство“ означава превозно средство, посочено в член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 168/2013;

(7)„леко четириколесно превозно средство“ означава превозно средство, посочено в член 4, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕС) № 168/2013;

(8)„мотоциклет“ означава двуколесно превозно средство със или без кош, посочено в член 4, параграф 2, букви в) и г) от Регламент (ЕС) № 168/2013;

(9)„триколесно моторно превозно средство“ означава превозно средство с три симетрично разположени колела, посочено в член 4, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕС) № 168/2013;

(10)„моторно превозно средство“ означава превозно средство със силово задвижване, което нормално се използва за превоз на пътници или стоки по път или за теглене по път на превозни средства, предназначени за превоз на пътници или стоки. Този термин включва и тролейбуси, т.е. нерелсови превозни средства, които са свързани към електрически проводник;

(11)„тежко четириколесно превозно средство“ означава превозни средства, посочени в член 4, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕС) № 168/2013;

(12)„решение, засягащо правото на управление“ означава всяко решение, което води до отнемането, анулирането, частичното ограничаване или временното ограничаване на валидността на свидетелството за управление или на правото на управление на даден водач на превозно средство със силово задвижване, което не може повече да бъде обжалвано. Мярката може да представлява главно, допълнително или съпътстващо наказание или мярка за безопасност.

Член 3

Стандартни спецификации на Съюза относно свидетелствата за управление и взаимно признаване

1.Държавите членки гарантират, че техните национални свидетелства за управление се издават в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и отговарят на стандартните спецификации на Съюза и на други критерии в съответствие с:

а)член 4 за физически свидетелства за управление;

б)член 5 за мобилни свидетелства за управление.

2.Държавите членки гарантират, че физическите свидетелства за управление и мобилните свидетелства за управление, издадени на едно и също лице, са напълно равностойни помежду си и посочват съвсем същия набор от права и условия, при които това лице има право да управлява.

3.Държавите членки не изискват като предварително условие притежаването на физическо или мобилно свидетелство за управление от кандидата при издаването, подмяната, подновяването или замяната на свидетелство за управление в другия формат.

4.До [дата на приемане + 4 години] държавите членки гарантират, че по подразбиране се издават само мобилни свидетелства за управление. До тази дата държавите членки могат да вземат решение да издават мобилни свидетелства за управление.

5.Чрез дерогация от параграф 4, по искане на кандидата, държавите членки предоставят възможност за издаване на физическо свидетелство за управление вместо или заедно с мобилно свидетелство за управление.

6.Свидетелствата за управление, издадени от държавите членки, се признават взаимно.

7.Чрез дерогация от параграф 6 държавите членки признават взаимно само мобилните свидетелства за управление, издадени след [дата на приемане + 3 години] в съответствие с член 5. Мобилните свидетелства за управление, издадени преди тази дата, но отговарящи на изискванията на член 5, се признават взаимно след посочената дата.

Член 4

Физически свидетелства за управление

1.Държавите членки издават физически свидетелства за управление въз основа на стандартните спецификации на Съюза, определени в приложение I, част А1.

2.Държавите членки предприемат всички необходими стъпки за избягване на какъвто и да е риск от подправка на свидетелства за управление, включително на образците на свидетелства за управление, издадени преди влизането в сила на настоящата директива. Те информират за това Комисията.

Физическото свидетелство за управление се подсигурява срещу подправка посредством стандартните спецификации на Съюза, определени в приложение I, част А2. Държавите членки могат да въведат допълнителни защитни елементи.

3.Когато притежателят на валидно физическо свидетелство за управление без срок на административна валидност установява обичайното си пребиваване в държава членка, различна от тази, която е издала свидетелството за управление, държавата членка домакин може две години след датата, на която притежателят е установил обичайното си пребиваване на нейна територия, да приложи административните срокове на валидност, определени в член 10, параграф 2, чрез подновяване на свидетелството за управление.

4.Държавите членки гарантират, че към 19 януари 2030 г. всички физически свидетелства за управление, които са издадени или са в обращение, изпълняват всички изисквания на настоящата директива.

5.Държавите членки могат да решат да въведат запаметяващо устройство (микрочип) като част от физическото свидетелство за управление. Когато дадена държава членка реши да въведе микрочип като част от своето физическо свидетелство за управление, тя може, когато националното ѝ законодателство, свързано със свидетелствата за управление, предвижда това, да реши също така да съхранява в микрочипа данни в допълнение към посоченото в приложение I, част Г.

Когато държавите членки предвиждат микрочипа като част от физическото свидетелство за управление, те прилагат техническите изисквания, определени в приложение I, част Б. Държавите членки могат да въведат допълнителни защитни елементи.

Държавите членки информират Комисията в случай на решение за включване на микрочип в техните физически свидетелства за управление или за всяка промяна, свързана с такова решение, в срок от три месеца от приемането му. Държавите членки, които вече са въвели микрочип в своите физически свидетелства за управление, информират Комисията за това в срок от три месеца от датата на влизане в сила на настоящата директива.

6.Когато микрочипът не е въведен като част от физическото свидетелство за управление, държавите членки могат също така да решат да отпечатват, върху запазеното за тази цел място, код QR на издадените от тях физически свидетелства за управление. Кодът QR позволява проверка на автентичността на информацията, посочена върху физическото свидетелство за управление.

7.Държавите членки гарантират, че проверяващият орган не съхранява личните данни, необходими за проверката на информацията, посочена върху физическото свидетелство за управление, както и че органът, издаващ свидетелството за управление, не се уведомява за процеса на проверка.

Комисията приема актове за изпълнение за определяне на подробни разпоредби относно характеристиките, осигуряващи оперативна съвместимост, и мерките за сигурност, на които трябва да отговарят кодовете QR, отпечатани върху физическите свидетелства за управление. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

Държавите членки информират Комисията за всяка мярка, целяща въвеждането на код QR в техните свидетелства за управление, или за всяка промяна на такава мярка, в срок от три месеца от приемането ѝ.

8.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 за изменение на приложение I, части А, Б и Г, когато това е необходимо, за да се вземе предвид техническото, оперативното или научното развитие.

Член 5

Мобилни свидетелства за управление

1.Държавите членки издават мобилни свидетелства за управление въз основа на стандартните спецификации на Съюза, определени в приложение I, част В.

2.Държавите членки гарантират, че електронните приложения, създадени за мобилните свидетелства за управление, за да се даде възможност за проверка на наличието на права на управление на притежателя на свидетелството за управление, са достъпни безплатно за лицата, чието обичайно пребиваване е на тяхна територия, или за лицата, които по друг начин имат право да притежават издадени от тях мобилни свидетелства за управление.

Тези приложения се основават на европейските портфейли за цифрова самоличност, издадени в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета 62 .

3.Държавите членки публикуват и редовно актуализират списъка на наличните електронни приложения, които са създадени и поддържани за целите на настоящия член.

Държавите членки гарантират, че електронните приложения не съдържат повече данни или, в случай на използване на буквено-цифров указател за извличането им, не предоставят повече данни от посочените в приложение I, част Г.

4.Държавите членки си предоставят взаимно и редовно актуализират помежду си информацията, необходима за достъп до националните системи, посочени в приложение I, част В, които се използват за проверката на мобилни свидетелства за управление.

Държавите членки гарантират, че личните данни, необходими за проверката на правата на управление на притежателя на мобилно свидетелство за управление, не се съхраняват от проверяващия орган и че органът, издаващ свидетелството за управление, обработва информацията, получена чрез уведомлението, единствено с цел да отговори на искането за проверка.

5.Държавите членки информират Комисията за списъка на съответните национални системи, оправомощени да издават данни и буквено-цифрови указатели за извличането им за мобилните свидетелства за управление. Комисията предоставя на обществеността чрез сигурен канал списъка на тези национални системи на държавите членки, подписана или подпечатана по електронен път и във форма, подходяща за автоматизирана обработка.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 за изменение на приложение I, част В, когато това е необходимо, за да се вземе предвид техническото, оперативното или научното развитие.

7.До [дата на приемане + 18 месеца] Комисията приема актове за изпълнение за определяне на подробни разпоредби относно оперативната съвместимост, сигурността и изпитването на мобилните свидетелства за управление, включително функциите за проверка и интерфейса с националните системи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

Член 6

Категории свидетелства за управление

1.Чрез свидетелството за управление се разрешава управлението на превозни средства със силово задвижване от следните категории:

а)мотопеди:

категория AM:

–двуколесни превозни средства или триколесни превозни средства с максимална проектна скорост не по-висока от 45 km/h (с изключение на тези с максимална проектна скорост по-малка или равна на 25 km/h);

–леки четириколесни превозни средства;

б)мотоциклети и триколесни моторни превозни средства:

i)    категория A1: 

–мотоциклети с работен обем на цилиндъра(ите), непревишаващ 125 cm3, с мощност, непревишаваща 11 kW, и с отношение мощност/тегло, непревишаващо 0,1 kW/kg;

–триколесни моторни превозни средства с мощност, непревишаваща 15 kW;

ii)    категория A2:

–мотоциклети с мощност, непревишаваща 35 kW, с отношение мощност/тегло, непревишаващо 0,2 kW/kg, и които не са конструирани на базата на превозно средство с мощност над 70 kW;

iii)    категория А:

–мотоциклети;

–триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW;

в)моторни превозни средства:

i)    категория B1:

–тежки четириколесни превозни средства.

Категория В1 не е задължителна; в държави членки, които не въвеждат тази категория свидетелства за управление, се изисква свидетелство за управление от категория В за управлението на такива превозни средства.

Държавите членки могат също така да решат да въведат тази категория изключително за превозните средства, посочени в член 9, параграф 4, първа алинея, буква в), и при условията, предвидени в посочения параграф. Когато държава членка реши да направи това, тя отбелязва този факт в свидетелството за управление чрез използване на код на Съюза 60.03;

ii)    категория B:

–моторни превозни средства с максимално допустима маса, непревишаваща 3 500 kg, и проектирани и конструирани за превоз на не повече от осем пътници освен водача;

–моторните превозни средства от тази категория могат да се образуват състав с ремарке с максимално допустима маса, която не превишава 750 kg.

Без да се засягат разпоредбите относно правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни от тази категория могат да образуват състав с ремарке с максимално допустима маса, превишаваща 750 kg, при условие че максимално допустимата маса на състава не превишава 4 250 kg. В случай че такъв състав превишава 3 500 kg, държавите членки изискват, в съответствие с разпоредбите на приложение V, този състав да се управлява само след:

–завършване на обучение, или 

–издържан изпит за проверка на уменията и поведението.

Държавите членки могат също така да изискват както такова обучение, така и да бъде издържан изпит за проверка на уменията и поведението.

Държавите членки указват правото да се управлява такъв състав в свидетелството за управление със съответния код на Съюза, посочен в приложение I, част Д;

iii)    категория BE:

–без да се засягат разпоредбите относно правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състав от превозни средства, състоящ се от теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато максимално допустимата маса на ремаркето или полуремаркето не превишава 3 500 kg;

iv)    категория C1:

–моторни превозни средства, различни от тези от категории D1 или D, с максимално допустима маса, която превишава 3 500 kg, но не превишава 7 500 kg, и които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от осем пътници освен водача; 

–моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с максимално допустима маса, непревишаваща 750 kg;

v)    категория C1E:

–без да се засягат разпоредбите относно правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състави от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория C1 и неговото ремарке или полуремарке има максимално допустима маса над 750 kg, при условие че допустимата маса на състава не превишава 12 000 kg;

–без да се засягат разпоредбите относно правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състави от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория В и неговото ремарке или полуремарке има допустима маса над 3 500 kg, при условие че допустимата маса на състава не превишава 12 000 kg;

vi)    категория С:

–моторни превозни средства, различни от тези от категории D1 или D, чиято максимално допустима маса е над 3 500 kg, и които са проектирани и конструирани за превоз на не повече от осем пътници освен водача; 

–моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с максимално допустима маса, която не превишава 750 kg;

vii)    категория CE:

–без да се засягат разпоредбите относно правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състави от превозни, при които теглещото превозно средство е от категория С и неговото ремарке или полуремарке има максимално допустима маса над 750 kg;

viii)    категория D1:

–моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 16 пътници освен водача и с максимална дължина, непревишаваща 8 m;

–моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с максимално допустима маса, непревишаваща 750 kg;

ix)    категория D1E:

–без да се засягат разпоредбите относно правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състави от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория D1 и неговото ремарке има максимално допустима маса над 750 kg;

x)    категория D:

–моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от осем пътници освен водача; моторните превозни средства, които могат да се управляват със свидетелство за категория D, могат да образуват състав с ремарке, чиято максимално допустима маса не превишава 750 kg;

xi)    категория DE:

–без да се засягат разпоредбите относно правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, състави от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория D и неговото ремарке има максимално допустима маса над 750 kg.

2.С предварителното съгласие на Комисията, която оценява въздействието на предложената мярка върху пътната безопасност, държавите членки могат да изключват от прилагането на настоящия член някои специфични типове превозни средства със силово задвижване, включително специални превозни средства за хора с увреждания.

Държавите членки могат да изключват от прилагането на настоящата директива типовете превозни средства, използвани от или под контрола на въоръжените сили и гражданската отбрана. Те информират за това Комисията.

Член 7

Минимална възраст

1.Минималната възраст за издаване на свидетелство за управление е следната:

а)16 години за категории AM, A1 и B1;

б)18 години за категории A2, B, BE, C1 и C1E;

в)по отношение на категория А:

i)    20 години за мотоциклетите. Независимо от това достъпът до управление на мотоциклети от тази категория зависи от наличието на минимум двегодишен опит с управление на мотоциклети в рамките на свидетелство за управление А2. Изискването за двегодишен опит може да бъде отменено, ако кандидатът е на най-малко 24 години;

ii)    21 години за триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW;

г)21 години за категории C, CE, D1 и D1E;

д)24 години за категории D и DE.

2.Държавите членки могат да повишават или намаляват минималната възраст за издаване на свидетелство за управление:

а)за категория АМ надолу до 14 години или нагоре до 18 години;

б)за категория В1 нагоре до 18 години;

в)за категория А1 нагоре до 18 години, при условие че са изпълнени едновременно следните две условия:

i)    има две години разлика между минималната възраст за категория А1 и минималната възраст за категория А2;

ii)    има изискване за минимум двегодишен опит с управление на мотоциклети в рамките на категория А2, преди да може да бъде предоставен достъп до управление на мотоциклети от категория А, както е посочено в параграф 1, буква в), точка i);

г)за категории В и ВЕ надолу до 17 години.

3.Държавите членки могат да намаляват минималната възраст за категория С до 18 години и за категория D до 21 години по отношение на:

а)превозни средства, използвани от противопожарната служба, и превозни средства, използвани за поддържане на обществения ред;

б)превозни средства, преминаващи през пътни изпитвания с цел ремонт или техническо обслужване.

4.Свидетелствата за управление, издадени в съответствие с параграфи 2 и 3, са валидни само на територията на издаващата държава членка, докато притежателят на свидетелството за управление достигне минималната възрастова граница, определена в параграф 1.

Държавите членки могат да признават валидността на тяхна територия на свидетелства за управление, издадени на водачи под минималната възраст, определена в параграф 1.

5.Чрез дерогация от параграф 1, букви г) и д) от настоящия член, когато кандидатът притежава удостоверение за професионална компетентност, посочено в член 6 от Директива (ЕС) 2022/2561, минималната възраст за издаване на свидетелство за управление е, както следва:

а)за категории C и СЕ — минималната възраст, предвидена в член 5, параграф 2, буква а), точка i) от Директива (ЕС) 2022/2561;

б)за категории D1 и D1E — минималната възраст, предвидена в член 5, параграф 3, буква а), точка i), втора алинея от посочената директива;

в)за категории D и DE — минималната възраст, предвидена в член 5, параграф 3, буква а), точка i), първа алинея, член 5, параграф 3, буква а), точка ii), първа алинея и член 5, параграф 3, буква б) от посочената директива.

Когато в съответствие с член 5, параграф 3, буква а), точка i), втора алинея или член 5, параграф 3, буква а), точка ii), втора алинея от Директива (ЕС) 2022/2561 дадена държава членка разрешава управление на нейна територия от по-ранна възраст, валидността на свидетелството за управление се ограничава до територията на издаващата държава членка, докато притежателят на свидетелството за управление достигне съответната минимална възраст, посочена в първа алинея от настоящия параграф, и притежава удостоверение за професионална компетентност.

Член 8

Условия и ограничения

1.Държавите членки поставят обозначение в свидетелствата за управление, издадени на лице, спрямо което се прилагат едно или повече условия, при които то има право да управлява. За тази цел държавите членки използват съответните кодове на Съюза, предвидени в приложение I, част Д. Те могат да използват и национални кодове за условия, които не са обхванати от приложение I, част Д.

Ако поради физическа непригодност управлението е разрешено само за определени типове превозни средства или за превозни средства, приспособени с цел компенсиране на такава непригодност, изпитът за проверка на уменията и поведението, предвиден в член 10, параграф 1, се извършва с такова превозно средство.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 за изменение на приложение I, част Д, когато това е необходимо, за да се вземе предвид техническото, оперативното или научното развитие.

Член 9

Етапи и съответствия между категориите

1.Свидетелства за управление от категории BE, C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D и DE се издават само на водачи, които вече имат право да управляват превозни средства от категория В.

2.Валидността на свидетелствата за управление се определя, както следва:

а)свидетелствата за управление, издадени за категории C1E, CE, D1E или DE, са валидни за състави от превозни средства от категория BE;

б)свидетелствата за управление, издадени за категория CE, са валидни за категория DЕ, ако притежателите им имат право да управляват превозни средства от категория D;

в)свидетелствата за управление, издадени за категория C1E или CE, са валидни за категория D1E, ако притежателите им имат право да управляват превозни средства от категория D1;

г)свидетелствата за управление, издадени за категории CE и DE, са валидни за състави от превозни средства съответно от категории C1E и D1E;

д)свидетелствата, издадени за всички категории, са валидни за превозни средства от категория АМ. Независимо от това за свидетелствата за управление, издадени на нейна територия, дадена държава членка може да ограничи съответствията за категория АМ до категории А1, А2 и А, ако тази държава членка наложи практически изпит като условие за получаване на категория АМ;

е)свидетелствата за управление за категория А2 са валидни също така за категория А1;

ж)свидетелствата за управление, издадени за категории A, B, C или D, са валидни съответно за категории A1, A2, B1, C1 или D1;

з)две години след издаването за първи път на дадено свидетелство за управление за категория В то е валидно за управление на превозните средства на алтернативно гориво, посочени в член 2 от Директива 96/53/ЕО на Съвета 63 , с максимално допустима маса над 3 500 kg, но непревишаваща 4 250 kg без ремарке.

3.За управление на тяхна територия държавите членки могат да предоставят следните съответствия:

а)триколесни моторни превозни средства в рамките на свидетелство за управление за категория В, за триколесни моторни превозни средства с мощност, превишаваща 15 kW, при условие че притежателят на свидетелството за управление за категория В е най-малко 21-годишен;

б)мотоциклети от категория А1 в рамките на свидетелство за управление за категория В.

Съответствията, предвидени в първа алинея, се признават взаимно от държавите членки, които са ги предоставили.

Държавите членки не посочват в свидетелството за управление, че притежателят има право да управлява превозните средства, посочени в първа алинея, освен посредством съответните кодове на Съюза, посочени в приложение I, част Д.

Държавите членки незабавно информират Комисията за съответствията, посочени в първа алинея, които са предоставени на тяхна територия, включително за националните кодове, които може да са били използвани преди влизането в сила на настоящата директива. Комисията предоставя тази информация на държавите членки с цел улесняване на прилагането на настоящия параграф.

4.Държавите членки могат да разрешават управлението на тяхна територия на следните категории превозни средства:

а)превозни средства от категория D1 с максимално допустима маса 3 500 kg, като се изключва специалното оборудване, предназначено за превоз на пътници с увреждания, от водачи на възраст над 21 години, притежаващи свидетелство за управление, издадено за категория В, най-малко две години след първото издаване на такова свидетелство за управление и при условие че превозните средства се използват от организации с нестопанска цел за социални нужди и водачът предоставя услугите си на доброволни начала;

б)превозни средства с максимално допустима маса, превишаваща 3 500 kg, от водачи на възраст над 21 години, притежаващи свидетелство за управление, издадено за категория В, най-малко две години след първото издаване на такова свидетелство за управление, при условие че са изпълнени всички изброени по-долу условия:

i) предназначението на тези превозни средства е да се използват в неподвижно положение само в зони за обучение или възстановяване;

ii) те се използват от организации с нестопанска цел за социални нужди;

iii) модифицирани са така, че да не могат да се използват за превоза на повече от девет лица или за превоза на стоки, различни от тези, които са строго необходими за тяхното предназначение;

в)превозни средства от категория В с максимално допустима маса 2 500 kg и максимална скорост, физически ограничена до 45 km/h, от водачи на възраст под 21 години, притежаващи свидетелство за управление, издадено за категория B1. 

Държавите членки не посочват в свидетелството за управление, че притежателят има право да управлява превозните средства, посочени в първа алинея, букви а) и б), освен чрез съответните национални кодове.

Държавите членки информират Комисията за всички разрешения, предоставени в съответствие с настоящия параграф.

Член 10

Издаване, валидност и подновяване 

1.Свидетелства за управление се издават само на кандидатите, които отговарят на следните условия: 

а)издържали са изпит за проверка на уменията и поведението и теоретичен изпит и отговарят на минималните стандарти за физическа и психическа годност за управление, в съответствие с разпоредбите на приложения II и III;

б)по отношение на категория АМ са издържали само теоретичен изпит; държавите членки могат да изискват кандидатите да издържат изпит за проверка на уменията и поведението и да преминат медицински преглед за тази категория. 

За триколесни и четириколесни превозни средства в рамките на тази категория държавите членки могат да налагат специфичен изпит за проверка на уменията и поведението. За разграничаване на превозните средства от категория АМ в свидетелството за управление може да се впише национален код; 

в)по отношение на категория А2 или категория А и при условие че имат придобит минимум двегодишен опит с управление на мотоциклет съответно от категория А1 или категория А2, или:

i) са издържали само изпит за проверка на уменията и поведението, или

ii) са преминали обучение в съответствие с приложение VI;

г)преминали са обучение или са издържали изпит за проверка на уменията и поведението, или са преминали обучение и са издържали изпит за проверка на уменията и поведението в съответствие с приложение V по отношение на категория В за управление на състав от превозни средства, посочен в член 6, параграф 1, буква в), точка ii), трета алинея; 

д)имат обичайно място на пребиваване на територията на държавата членка, издаваща свидетелството за управление, или могат да представят доказателства, че са учили там за срок най-малко шест месеца. 

2.Срокът на административна валидност на свидетелствата за управление, издадени от държавите членки, е, както следва:

а)15 години за категории AM, A1, A2, A, B, B1 и BE;

б)пет години за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E.

Подновяването на свидетелство за управление може да задейства нов срок на административна валидност за друга категория или категории, за които притежателят на свидетелството има право на управление, доколкото това е в съответствие с условията, определени в настоящата директива.

Наличието на микрочип или на код QR съответно съгласно член 4, параграф 5 и член 4, параграф 6 не е предварително условие за валидността на свидетелство за управление. Загубата или невъзможността за прочитане на микрочипа или на кода QR, или друга повреда в тях не засяга валидността на свидетелството за управление.

Държавите членки могат да ограничат срока на административна валидност на свидетелствата за управление, издадени на нови водачи по смисъла на член 15, параграф 1, от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. 

Държавите членки могат да ограничат срока на административна валидност на индивидуалните свидетелства за управление за всички категории, ако сметнат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицинските прегледи или други специфични мерки, включително ограничения за нарушители на правилата за движение по пътищата. 

Държавите членки намаляват сроковете на административна валидност, посочени в първа алинея, на пет години или по-малко за свидетелства за управление на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 70-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински прегледи или други специфични мерки, включително опреснителни курсове. Този намален срок на административна валидност се прилага само при подновяване на свидетелството за управление.

Държавите членки могат да намалят срока на административна валидност, посочен в настоящия параграф, за свидетелствата за управление на лица, на които е издадено разрешение за временно пребиваване или които се ползват от временна закрила или от адекватна закрила съгласно националното законодателство на тяхна територия. За тази цел този намален срок на административна валидност е равен или по-кратък от срока на административна валидност на разрешението за временно пребиваване или на временната закрила или адекватната закрила.

3.Подновяването на свидетелства за управление, когато техният срок на административна валидност изтече, се извършва след едновременното изпълнение на следните две условия:

а)продължаващо съответствие с минималните стандарти за физическа и психическа годност за управление, определени в приложение III;

б)обичайно пребиваване на територията на държавата членка, издаваща свидетелството за управление, или доказателства, че кандидатът е учил там за срок най-малко шест месеца към момента на подаване на заявлението му. 

4.В случай на криза държавите членки могат да удължат срока на административна валидност на свидетелствата за управление, който в противен случай би изтекъл, за максимален срок от шест месеца. Удължаването може да бъде подновено, ако кризата продължава.

Всяко такова удължаване се обосновава надлежно и незабавно се съобщава на Комисията. Комисията незабавно публикува тази информация в Официален вестник на Европейския съюз. Държавите членки признават валидността на свидетелствата за управление, чийто срок на административна валидност е бил удължен съгласно настоящия параграф.

Когато дадена криза засяга няколко държави членки, Комисията може да приеме актове за изпълнение, за да удължи срока на административна валидност на всички или на някои категории свидетелства за управление, който в противен случай би изтекъл. Това удължаване не може да надвишава шест месеца, като може да бъде подновено, ако кризата продължи. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 3.

Когато дадена държава членка не е засегната и няма вероятност да бъде засегната от трудности, направили подновяването на свидетелствата за управление практически неосъществимо вследствие на кризата, посочена в трета алинея, или е предприела подходящи национални мерки за смекчаване на последиците от кризата, тази държава членка може да реши да не прилага удължаването, въведено с акта за изпълнение, посочен в трета алинея, след като предварително информира Комисията. Комисията информира за това останалите държави членки и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз.

За целите на настоящия параграф „криза“ означава извънредно, неочаквано и внезапно природно или предизвикано от човека събитие с извънреден характер и мащаб, което се случва в рамките на Съюза или извън него, със значително пряко или непряко въздействие върху областта на автомобилния транспорт и което също така предотвратява или значително възпрепятства възможността на притежателите на свидетелства за управление или на съответните национални органи да извършват необходимите процедури за тяхното подновяване.

5.Без да се засяга националното наказателно и полицейско законодателство, по отношение на издаването на свидетелства за управление държавите членки могат да прилагат национални разпоредби, отнасящи се до въпроси извън посочените в настоящата директива. Те информират за това Комисията.

6.При издаване или подновяване на свидетелства за управление от категории AM, A, A1, A2, B, B1 и BE държавите членки могат да изискват извършване на преглед, като прилагат минималните стандарти за физическа и психическа годност за управление, определени в приложение III, вместо самооценката, предвидена в точка 3 от същото приложение. В този случай медицинският преглед обхваща всички видове медицинска непригодност, посочени в приложение III. 

До [дата на приемане + 18 месеца] Комисията приема актове за изпълнение, в които се определя съдържанието на самооценката, посочена в точка 3 от приложение III, и се обхващат всички видове медицинска непригодност, посочени в същото приложение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

7.Никой не може да притежава повече от едно физическо свидетелство за управление. Дадено лице обаче може да притежава няколко мобилни свидетелства за управление, при условие че те са издадени от една и съща държава членка.

Никой не може да притежава свидетелства за управление, издадени от повече от една държава членка.

Съответната държава членка отказва да издаде свидетелство за управление, когато установи, че кандидатът вече притежава свидетелство за управление, издадено от друга държава членка.

Държавите членки предприемат необходимите мерки за целите на прилагането на трета алинея. Необходимите мерки по отношение на издаването, подмяната, подновяването или замяната на свидетелство за управление имат за цел да се извърши проверка с други държави членки, когато има основателни причини да се подозира, че кандидатът вече притежава друго свидетелство за управление. За тази цел държавите членки използват мрежата на ЕС за свидетелства за управление, посочена в член 19.

Без да се засяга член 3, параграф 6, държава членка, която издава свидетелство за управление, полага дължимата грижа, за да гарантира, че лицето изпълнява изискванията, определени в параграф 1 от настоящия член, и прилага своите национални разпоредби относно анулирането или отнемането на свидетелството за управление или на правото на управление, ако се установи, че свидетелството за управление е било издадено, без да са изпълнени посочените изисквания. 

8.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 за изменение на приложения II, III, V и VI, когато това е необходимо, за да се вземе предвид техническото, оперативното или научното развитие.

Член 11 

Замяна и подмяна на свидетелства за управление, издадени от държавите членки

1.Когато притежател на валидно национално свидетелство за управление, издадено от държава членка, установи обичайното си пребиваване в друга държава членка, той може да поиска замяна на своето свидетелство за управление с еквивалентно свидетелство за управление. Държавата членка, която извършва замяната, проверява за коя категория е все още валидно представеното свидетелство за управление. 

2.При спазване на принципа на териториално действие на наказателното и полицейското законодателство държавата членка на обичайно пребиваване може да прилага своите национални разпоредби относно частичното ограничаване, временното ограничаване, отнемането или анулирането на правото на управление на притежателя на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка, и при необходимост да замени свидетелството за управление за тази цел.

3.Държавата членка, която извършва замяната, връща старото свидетелство за управление на органите на държава членка, която го е издала, като посочва причините за това.

4.Подмяна на свидетелство за управление, което е било изгубено или откраднато, може да се направи от компетентните органи на държавата членка на обичайно пребиваване на притежателя. Тези органи извършват подмяната въз основа на информацията, с която разполагат, или, ако е целесъобразно, въз основа на доказателства от компетентните органи на държавата членка, която е издала първонаналното свидетелство.

Член 12 

Замяна на свидетелства за управление, издадени от трети държави

1.Когато дадена държава членка предвижда замяна на свидетелство за управление, издадено от трета държава, на притежател, който е установил обичайното си пребиваване на нейна територия, тази държава членка заменя свидетелството за управление в съответствие с разпоредбите на настоящия член. 

2.Когато дадена държава членка заменя свидетелство за управление, издадено от трета държава, която не е била предмет на решение за изпълнение, посочено в параграф 7, тази замяна се вписва в свидетелството за управление, издадено от посочената държава членка, чрез поставяне на съответния код от приложение I, част Д, както и при всяко последващо подновяване или подмяна. Ако притежателят на посоченото свидетелство за управление премести обичайното си пребиваване в друга държава членка, последната не е необходимо да прилага принципа на взаимно признаване, предвиден в член 3, параграф 6.

За такива замени държавите членки прилагат разпоредбите на националното си законодателство в съответствие с условията, предвидени в настоящия параграф.

3.Когато свидетелството за управление е издадено за дадена категория и от трета държава, която е била предмет на решение за изпълнение, посочено в параграф 7, тази замяна не се вписва в свидетелството за управление, издадено от съответната държава членка. В тези случаи държавите членки заменят свидетелството за управление в съответствие с условията, определени в съответното решение за изпълнение.

4.Когато свидетелство за управление, издадено от държава членка, е било заменено със свидетелство за управление, издадено от трета държава, държавите членки не изискват изпълнението на допълнителни условия, различни от посочените в член 10, параграф 3, буква а), нито вписват допълнителна информация за замяната на това свидетелство за управление с издадено от тях свидетелство за управление по отношение на категориите от първоначалното свидетелство за управление.

В случая, посочен в първа алинея, когато кандидат поиска замяна на свидетелство за управление, което е валидно и за съответни категории, за които той е придобил правото на управление в трета държава, се прилагат следните правила:

а)ако свидетелството за управление е издадено за дадена категория и от трета държава, която е била предмет на решение за изпълнение, посочено в параграф 7, се прилага параграф 3; 

б)при липса на такова решение за изпълнение се прилага параграф 2. 

5.Замените, посочени в параграфи 2, 3 и 4, се извършват само ако свидетелството за управление, издадено от третата държава, е било предадено на компетентните органи на държавата членка, която извършва замяната.

6.Комисията може да определи, че дадена трета държава разполага с рамка в областта на автомобилния транспорт, която изцяло или частично гарантира равнище на пътна безопасност, сравнимо с това на Съюза, което позволява свидетелствата за управление, издадени от тази трета държава, да бъдат заменяни без вписването на тази замяна в свидетелствата за управление, издадени от държавите членки, ако е необходимо, след като бъдат изпълнени някои предварително определени условия.

Когато Комисията определи такава трета държава, тя може да направи оценка на рамката на третата държава в областта на автомобилния транспорт в сътрудничество с държавите членки. Държавите членки разполагат с шест месеца, за да представят становището си относно действащата рамка в областта на автомобилния транспорт в определената трета държава. Комисията извършва оценката, след като получи становище от всички държави членки или след като изтече срокът за изпращане на становищата, в зависимост от това кое от двете събития настъпва по-късно.

При оценката на действащата рамка в областта на автомобилния транспорт в дадена трета държава Комисията взема предвид най-малко следните елементи: 

а)въведените изисквания за свидетелство за управление, като класификация на категориите свидетелства за управление, изисквания за минимална възраст, изисквания и условия за обучение и изпити за управление, както и медицински стандарти за издаване на свидетелството за управление;

б)дали третата държава издава мобилни свидетелства за управление, и ако това е така — приложимата подробна информация от технически и структурен характер за функционирането на системата; 

в)степента, в която са налице в обращение подправени свидетелства за управление, и какви мерки се предприемат за предотвратяване на подправката на свидетелства за управление; 

г)срока на административна валидност на свидетелствата за управление, издадени от третата държава; 

д)условията на пътното движение в третата държава и дали те са сравними с условията на пътното движение по пътните мрежи в Съюза;

е)показателите на третата държава по отношение на пътната безопасност.

7.След извършване на оценката, посочена в параграф 6, и чрез решения за изпълнение Комисията може да реши, че дадена трета държава разполага с рамка в областта на автомобилния транспорт, която изцяло или частично гарантира равнище на пътна безопасност, сравнимо с това на Съюза, така че свидетелствата за управление, издадени от такава трета държава, да бъдат заменяни, без тази замяна да се вписва в свидетелството за управление, издадено от държава членка.

Решението за изпълнение съдържа най-малко следното:

а)категориите свидетелства за управление, посочени в член 6, по отношение на които може да се извърши замяна, без тя да се вписва в свидетелството за управление, издадено от държава членка; 

б)датите на издаване на свидетелствата за управление на третата държава, от които може да се извърши замяна, без тя да се вписва в свидетелството за управление, издадено от държава членка; 

в)всички общи условия, които трябва да се спазват с цел проверка на автентичността на официалния документ, който ще бъде заменен; 

г)всички общи условия, които кандидатът трябва да изпълни, за да докаже съответствие с медицинските стандарти, определени в приложение III, преди замяната. 

Когато свидетелството за управление на кандидата не позволява постигане на съответствие с втора алинея, буква а) или б) от настоящия параграф, държавите членки могат да решат да заменят свидетелството за управление в съответствие с параграф 2. Когато кандидатът не е в състояние да спази втора алинея, буква в) или г) от настоящия параграф, държавите членки отказват да заменят свидетелството за управление. Всяко допълнително условие, което решението за изпълнение може да съдържа, предвижда или приложимостта на националните разпоредби на държавата членка в съответствие с параграф 2, или отказ за замяна на свидетелството за управление, когато тези условия не са изпълнени от кандидата.

Решенията за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

8.В решението за изпълнение, посочено в параграф 7, се предвижда периодичен преглед на състоянието на пътната безопасност в съответната трета държава най-малко на всеки четири години. В зависимост от заключенията от прегледа Комисията запазва, изменя или спира прилагането, доколкото е необходимо, на посоченото в параграф 7 решение за изпълнение или го отменя.

9.Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на своя уебсайт списък на третите държави, които са били предмет на решение за изпълнение в съответствие с параграф 7, и също така публикува всички съответни промени, направени в съответствие с параграф 9.

10.Комисията създава мрежа за знания с цел обобщаване, обработване и разпространение на знания и информация относно най-добрите практики за интегриране на чуждестранни професионални водачи на вътрешния пазар. Мрежата включва съответните органи на държавите членки, центрове за високи постижения, университети и изследователи, социални партньори и други съответни участници в сектора на автомобилния транспорт.

Член 13

Последици от частично ограничаване, временно ограничаване, отнемане или анулиране на правото на управление или на свидетелство за управление

1.Държава членка отказва да издаде свидетелство за управление на кандидат, чието свидетелство за управление е частично ограничено, временно ограничено, отнето или анулирано в друга държава членка.

2.Държава членка отказва да признае валидността на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка на лице, чието свидетелство за управление или право на управление е частично ограничено, временно ограничено, отнето или анулирано на територията на първата държава членка.

3.Дадено свидетелство за управление или право на управление се счита за частично ограничено, временно ограничено, отнето или анулирано за целите на настоящия член, докато съответното лице все още не изпълнява условията, наложени от държава членка, на които то трябва да отговаря, за да може да си възстанови правото на управление или свидетелство за управление или за да може да кандидатства за ново свидетелство за управление.

Държавите членки гарантират, че всички условия, които те налагат, за да може притежателят да си възстанови правото на управление или свидетелство за управление или за да може да кандидатства за ново свидетелство за управление, са пропорционални и недискриминационни за притежателите на свидетелства за управление, издадени от която и да е друга държава членка, и че сами по себе си те не водят до отказ за неопределен срок за издаване на свидетелство за управление или за признаване на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка.

4.Никоя от разпоредбите на настоящия член не може да се тълкува като възпрепятстваща държавите членки да забранят на дадено лице да управлява на тяхна територия за неопределен срок, без да му предоставят възможност да си възстанови правото на управление или свидетелството за управление или да може да кандидатства за ново свидетелство за управление, когато това е опобосновано с оглед на неговото поведение.

Когато държава членка, в съответствие с настоящия параграф, е наложила забрана за управление за неопределен срок, тази държава членка може да откаже да признае за неопределен срок валидността на съответната ѝ територия на всяко издадено от друга държава членка свидетелство за управление. Чрез дерогация от параграф 1 други държави членки могат, след консултация с държавата членка, която налага забрана за управление за неопределен срок, да издадат свидетелство за управление на такова лице.

Член 14

Схема за управление с придружител

1.Чрез дерогация от член 7, параграф 1, съответно букви б) и г) държавите членки издават свидетелства за управление в съответствие с член 10, параграф 1 за категории B и C, на които е поставен код на Съюза 98.02, посочен в приложение I, част Д, на кандидати, навършили 17 години.

2.Притежателите на свидетелство за управление с поставен на него код на Съюза 98.02, които не са навършили 18 години, управляват само когато са придружени от лице, което отговаря на следните условия:

а)то е на възраст най-малко 25 години;

б)притежава свидетелство за управление от съответната категория, издадено преди повече от пет години;

в)по отношение на него не е имало решение, засягащо правото на управление, през последните пет години;

г)по отношение на него не е имало решение в областта на наказателното право, произтичащо от пътнотранспортно нарушение; 

д)в случай на превозно средство от категория С — притежава квалификацията и е преминало обучението, предвидени в Директива (ЕС) 2022/2561.

3.Държавите членки могат да изискват установяването на самоличността на придружаващите лица, посочени в параграф 2, за да се гарантира съответствието с настоящия член. Държавите членки могат да ограничат броя на евентуалните придружаващи лица.

4.Държавите членки могат да прилагат допълнителни условия за издаване на свидетелство за управление, на което е поставен код на Съюза 98.02, на кандидати, ненавършили 18 години. Те информират Комисията за това. Комисията предоставя тази информация на обществеността.

Член 15

Изпитателен срок

1.Притежателят на свидетелство за управление от дадена категория, издадено за първи път, се счита за нов водач и спрямо него се прилага изпитателен срок от най-малко две години. 

2.Държавите членки установяват правила за наказания за нови водачи, които управляват с ниво на алкохол в кръвта, превишаващо 0,0 g/ml, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Тези наказания са ефективни, пропорционални, възпиращи и недискриминационни.

3.Държавите членки могат да установяват допълнителни правила, приложими на тяхна територия за нови водачи по време на изпитателния срок, с цел подобряване на пътната безопасност. Те информират за това Комисията.

4.Държавите членки поставят в свидетелствата за управление, издадени по време на изпитателен срок, код на Съюза 98.01, посочен в приложение I, част Д.

5.Изпитателен срок не се прилага за водачи, които получават свидетелство за управление от категория А2 или А в съответствие с член 10, параграф 1, буква в). 

Член 16

Изпитващи

1.Изпитващите по управление трябва да отговарят на минималните стандарти, посочени в приложение IV.

По отношение на изпитващите по управление, които вече работят като такива преди 19 януари 2013 г., се прилагат само изискванията относно мерките за осигуряване на качество и за редовно периодично обучение.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 21 за изменение на приложение IV, когато това е необходимо, за да се вземе предвид техническото, оперативното или научното развитие.

Член 17

Обичайно пребиваване

1.За целите на настоящата директива обичайно пребиваване е мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест прекарва повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.

Независимо от това, за обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно живее на различни места в две или повече държави членки, се счита мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето живее в дадена държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Посещаването на университет или училище не представлява преместване на обичайното пребиваване.

2.За целите на член 10, параграф 3, буква б) и член 11, параграф 4 се счита, че обичайното пребиваване на персонала на дипломатическите служби на Съюза или на неговите държави членки, или на членовете на техните семейства, които са част от тяхното домакинство, се намира на територията на държавите членки, издали свидетелствата за управление, които се подновяват или заменят.

За целите на настоящия член „дипломатически служби на Съюза“ включва длъжностни лица от съответните отдели на генералния секретариат на Съвета и на Комисията, както и персонал, командирован от националните дипломатически служби на държавите членки, и всеки друг служител или изпълнител, работещ за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза в областта на външното представителство, който, за да може да изпълнява договорните си задължения, трябва да живее най-малко 181 дни на територията на една или няколко трети държави в рамките на една календарна година.

3.Когато притежателят на свидетелство за управление не може да докаже установяването на обичайното си пребиваване в дадена държава членка съгласно параграф 1, притежателят може като последна възможност да поднови свидетелството си за управление в държавата членка, която го е издала първоначално.

4.Чрез дерогация от член 10, параграф 1, буква д) и за конкретната цел на първото издаване на свидетелство за управление от категория В кандидат, чиято държава членка на обичайно пребиваване е различна от държавата членка, на която е гражданин, може да получи свидетелство за управление, издадено от последно посочената държава членка, когато държавата членка на обичайно пребиваване не предвижда възможност за полагане на теоретичен или практически изпит на един от официалните езици на държавата членка, на която е гражданин, или с устен преводач.

Член 18

Съответствия между свидетелства за управление, които са различни от стандартния образец на Съюза

1.Държавите членки прилагат съответствията, установени с Решение (ЕС) 2016/1945 на Комисията 64 , между правата, придобити преди 19 януари 2013 г., и категориите, посочени в член 6 от настоящата директива.

2.Всички права на управление, предоставени преди 19 януари 2013 г., не се отнемат и по никакъв начин не се квалифицират с разпоредбите на настоящата директива.

Член 19

Взаимопомощ

1.Държавите членки си помагат взаимно при прилагането на настоящата директива. Те обменят информация за свидетелствата за управление, които издават, заменят, подменят, подновяват, частично ограничават, временно ограничават, отнемат, анулират или отменят, относно решенията, засягащи правото на управление, които са наложили или планират да приемат, и се консултират помежду си, за да проверят дали по отношение на даден кандидат за свидетелство за управление няма решение, засягащо правото на управление, в някоя от държавите членки. Те използват мрежата на ЕС за свидетелства за управление, създадена за тези цели.

2.Държавите членки могат също така да използват мрежата на ЕС за свидетелства за управление за обмен на информация за следните цели:

а)да осигуряват възможност на органите си да проверяват валидността и автентичността на свидетелствата за управление по време на пътни проверки или като част от мерки срещу подправка;

б)да улесняват разследванията, които имат за цел да се установи самоличността на лицето, отговорно за пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, в съответствие с Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета 65 ;

в)да предотвратяват, разкриват и разследват престъпления, както е посочено в [ПОЗОВАВАНЕ НА „ПРЮМ II“];

г)да прилагат Директива (ЕС) 2022/2561;

д)да изпълняват и прилагат [НОВАТА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО ДЕЙСТВИЕТО В ЦЕЛИЯ СЪЮЗ НА ОПРЕДЕЛЕНИ РЕШЕНИЯ, ЗАСЯГАЩИ ПРАВОТО НА УПРАВЛЕНИЕ].

3.Достъпът до мрежата е защитен. Мрежата осигурява както синхронен (в реално време), така и асинхронен обмен на информация, както и изпращане и получаване на защитени съобщения, уведомления и приложения.

Държавите членки предприемат всички необходими стъпки, за да гарантират, че информацията, обменяна чрез мрежата, е актуална.

Държавите членки могат да предоставят достъп до мрежата само на органите, компетентни за целите, посочени в параграфи 1 и 2.

4.Държавите членки се подпомагат взаимно и при прилагането на мобилното свидетелство за управление, по-специално за да се гарантира безпроблемната оперативна съвместимост между приложенията и функциите за проверка, посочени в приложение I, част В.

5.За да се гарантира оперативна съвместимост между националните системи, свързани с мрежата на ЕС за свидетелства за управление, и защитата на личните данни, обменяни в този контекст, до 6 юни 2026 г. Комисията приема актове за изпълнение за определяне на подробните оперативни, интерфейсни и технически изисквания относно мрежата на ЕС за свидетелства за управление. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 22, параграф 2.

6.Държавите членки могат да си сътрудничат при прилагането на всяко частично ограничаване, временно ограничаване, отнемане или анулиране на правото на управление или на свидетелство за управление, по-специално когато съответните мерки са ограничени до определени категории свидетелства за управление или до териториите на определени държави членки, по-специално чрез отбелязване на тази информация върху издадените от тях свидетелства за управление.

Член 20

Преглед

Държавите членки ежегодно информират Комисията за броя на издадените, подновените, подменените, отнетите и заменените свидетелства за управление за всяка категория, включително данни за издаването и използването на мобилни свидетелства за управление. 

До [влизането в сила + 5 години] и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива, включително относно нейното въздействие върху пътната безопасност.

Член 21

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия. 

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 4, параграф 8, член 5, параграф 6, член 8, параграф 2, член 10, параграф 8 и член 16, параграф 2, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от [датата на влизане в сила на директивата]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 4, параграф 8, член 5, параграф 6, член 8, параграф 2, член 10, параграф 8 и член 16, параграф 2, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила. 

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета. 

6.Делегиран акт, приет съгласно член 4, параграф 8, член 5, параграф 6, член 8, параграф 2, член 10, параграф 8 и член 16, параграф 2, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. 

Член 22

Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет по свидетелствата за управление. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011. 

2.Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато становището на комитета трябва да бъде получено по писмена процедура, тази процедура се прекратява без резултат, ако в рамките на срока за даване на становище председателят на комитета вземе такова решение или обикновено мнозинство от членовете на комитета отправят такова искане.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема акта за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3.Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилага член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 23

Изменения на Директива (ЕС) 2022/2561

В член 5, параграф 2 от Директива (ЕС) 2022/2561се добавя следната буква в):

„в) от 17-годишна възраст, превозно средство от категория C, при условие че притежават УПК, както е посочено в член 6, параграф 1, и само при условията, предвидени в член 14, параграф 2 от Директива [ПОЗОВАВАНЕ НА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА];“.

Член 24

Изменения на Регламент (ЕС) 2018/1724

В приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1724 се правят следните изменения:

а)във втората колона, която е част от ред „Преместване“, се добавя следната клетка: „Придобиване и подновяване на свидетелство за управление“;

б)в третата колона, която е част от ред „Преместване“, се добавя следната клетка: „Издаване, замяна и подмяна на свидетелства на ЕС за управление“.

Член 25

Транспониране 

1.Държавите членки приемат и публикуват не по-късно от [дата на приемане + 2 години] законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. 

Те прилагат тези разпоредби от [дата на приемане + 3 години]. 

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки. 

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. 

Член 26

Отмяна

1.Директива 2006/126/ЕО се отменя, считано от [дата на приемане + 3 години].

Позоваванията на Директива 2006/126/ЕО се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

2.Регламент (ЕС) № 383/2012 се отменя, считано от [дата на приемане + 3 години].

3.Позоваванията на Регламент (ЕС) № 383/2012 се считат за позовавания на приложение I, част Б към настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

Член 27

Влизане в сила 

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 28

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката 

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с: 

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 66  

Х продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

1.4.4.Показатели за изпълнението

1.5.Мотиви за предложението/инициативата 

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничен срок на действие

–    в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ 

–    Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за плащания.

X неограничен срок на действие

–Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета 76  

X Пряко управление от Комисията

– от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–    от изпълнителните агенции;

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

– трети държави или на органите, определени от тях;

– международни организации и техните агенции (да се уточни);

– ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

– публичноправни органи;

– частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции;

– органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции;

– органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

2.1.Правила за мониторинг и докладване 

Да се посочат честотата и условията.

2.2.Системи за управление и контрол 

2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване) 

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности 

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове 

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

·Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити 

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи 

–Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–X    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу. Няма да са необходими допълнителни бюджетни кредити. Сумите, необходими за финансиране на проекта, ще бъдат преразпределени от бюджетните кредити, които вече са предвидени в официалното финансово програмиране по конкретните бюджетни позиции.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една оперативна функция, повторете частта по-горе:

Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в приложението към законодателната финансова обосновка (приложение 5 към Решението на Комисията относно вътрешните правила за изпълнението на раздела за Комисията от общия бюджет на Европейския съюз), което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи 

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи 

–X    Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

–    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

–Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

–    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка 

Предложението/инициативата:

–X    може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

–    налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

–    налага преразглеждане на МФР.

3.2.5.Финансов принос от трети страни 

Предложението/инициативата:

–X не предвижда съфинансиране от трети страни

–    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

3.3.Очаквано отражение върху приходите 

–X Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

върху собствените ресурси

върху разните приходи

Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове 

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1)    ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 1 EUR-Lex — 31980L1263 — EN — EUR-Lex (europa.eu) .

(2)    ОВ L 237, 24.8.1991 г., стр. 1 EUR-Lex — 31991L0439 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(3)    ОВ L 403, 30.12.2006 г., стр. 18 EUR-Lex — 02006L0126-20201101 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(4)    С първата директива относно свидетелствата за управление на моторно превозно средство (Директива 80/1263/ЕИО) беше въведен първият набор от правила в ЕС по отношение на хармонизирането на националните схеми за свидетелства за управление, по-специално чрез въвеждането на образец на Общността за свидетелството за управление, предварителното определяне на категориите превозни средства и чрез определяне на условията, при които свидетелствата за управление могат да бъдат издавани или заменяни в ЕС. Тези правила бяха допълнително уточнени и разширени с втората директива относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (Директива 91/439/ЕИО). Най-важното е, че беше установено взаимното признаване на свидетелствата за управление, издадени от държавите членки, и бяха въведени изисквания за минимална възраст за получаване на свидетелство за управление. Третата директива относно свидетелствата за управление (Директива 2006/126/ЕО) беше одобрена през декември 2006 г. и беше изменена единадесет пъти между 2009 г. и 2020 г., главно с цел да се подобри хармонизирането на общите стандарти и изисквания и за адаптиране към технологичното развитие.

(5)    Вж.:
https://eumos.eu/wp-content/uploads/2017/07/Valletta_Declaration_on_Improving_Road_Safety.pdf ; през юни 2017 г. Съветът прие заключения относно пътната безопасност, с които одобри Декларацията от Валета (вж. документ 9994/17).

(6)    Приложение I към COM (2018) 293 final (Европа в движение). Устойчива мобилност за Европа: безопасна, свързана, екологосъобразна) EUR-Lex — 52018DC0293 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(7)    SWD(2019) 283 final https://transport.ec.europa.eu/system/files/2021-10/SWD2190283.pdf .

(8)    COM(2020) 789 final EUR-Lex — 52020DC0789 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(9)    P9_TA(2021)0407 https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2021-0407_BG.html .

(10)    COM(2021) 645 final EUR-Lex — 52021DC0645 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(11)    SWD(2021) 305 final По-добро регулиране (europa.eu) .

(12)    SWD(2023) 128 final.

(13)    SWD(2022) 17 final EUR-Lex — 52022SC0017 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(14)    Вече са налични (в Испания, Дания, Гърция, Полша, Португалия) и в процес на разглеждане (в Австрия, Белгия, Кипър, Естония, Финландия, Германия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Швеция) съгласно неофициален документ № 10 на ИКЕ на ООН от 13 септември 2022 г. и консултативните дейности.

(15)     https://sdgs.un.org/#goal_section .

(16)    Цел № 11 и цел № 11.2 от Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. ( https://sdgs.un.org/2030agenda ).

(17)    Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1) EUR-Lex — 32018R1724 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(18)    COM(2021) 400 final EUR-Lex — 52021DC0400 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(19)    Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1) EUR-Lex — 32018R1724 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(20)    Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г., по която ЕС е страна от 21 януари 2011 г.

(21)    COM(2023) 126 final.

(22)    ОВ L 68, 13.3.2015 г., стр. 9 EUR-Lex — 32015L0413 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(23)    COM(2023) 128 final.

(24)    ОВ L 330, 23.12.2022 г., стр. 46 EUR-Lex — 32022L2561 — BG — EUR-Lex (europa.eu) . 

(25)    С която се определят специални правила за квалификация и обучение на професионалните водачи на тези превозни средства.

(26)    С която се улеснява обменът на информация между държавите членки, когато пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата, са извършени с превозно средство, регистрирано в друга държава членка.

(27)    Регламент (ЕС) 2019/2144 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно изискванията за одобряване на типа на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства и защитата на пътниците и уязвимите участници в движението по пътищата (ОВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 1)  EUR-Lex — 02019R2144-20220905 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(28)    В който се предвижда задължително оборудване на новите превозни средства с усъвършенствани елементи за безопасност.

(29)    SWD(2019) 283 final https://transport.ec.europa.eu/system/files/2021-10/SWD2190283.pdf .

(30)    ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59 EUR-Lex — 01996L0053-20190814 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(31)    ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52 EUR-Lex — 02013R0168-20201114 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(32)    ОВ L 330, 23.12.2022 г., стр. 46 EUR-Lex — 32022L2561 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(33)    ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1 EUR-Lex — 32016R0679 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(34)

   COM(2021) 281 final EUR-Lex — 52021PC0281 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(35)    Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73) EUR-Lex — 32014R0910 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(36)    ОВ C 115, 9.5.2008 г., стр. 85 EUR-Lex — 12008E091 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(37)    Испания, Малта, Кипър и Ирландия.

(38)    Конвенция за пътното движение, сключена във Виена на 8 ноември 1968 г.

(39)    SWD(2022) 17 final.

(40)    ОВ L 68, 13.3.2015 г., стр. 9. EUR-Lex — 32015L0413 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(41)    ОВ L 325, 16.12.2019 г., стр. 1—40 EUR-Lex — 32019R2144 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(42)    SWD(2023) 128 final.

(43)    RSB/RM/cdd — rsb(2022)7907617.

(44)    Например ако дадено лице има право да управлява лек мотоциклет със свидетелство за категория В в своята държава на пребиваване, то би могло да направи същото във всяка друга държава членка, която е приложила същото незадължително съответствие.

(45)    COM (2021) 118 final EUR-Lex — 52021DC0118 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(46)    COM (2021) 645 final EUR-Lex — 52021DC0645 — BG — EUR-Lex (europa.eu) .

(47)    ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

(48)    ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1.

(49)    OB C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(50)    ОВ L 120, 5.5.2012 г., стр. 1
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32012R0383 .

(51)    ОВ С […], […] г., стр. […].

(52)    ОВ С […], […] г., стр. […].

(53)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(54)    Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства (ОВ L 403, 30.12.2006 г., стр. 18).

(55)    Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).

(56)    ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(57)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(58)    Директива (ЕС) 2022/2561 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници (ОВ L 330, 23.12.2022 г., стр. 46).

(59)    Регламент (ЕС) № 383/2012 на Комисията от 4 май 2012 г. за определяне на техническите изисквания по отношение на включващи запомнящо устройство (микрочип) свидетелства за управление на моторни превозни средства (ОВ L 120, 5.5.2012 г., стр. 1).

(60)    OB C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(61)    Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства (ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52).

(62)    Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(63)    Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г. относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (OB L 235, 17.9.1996 г., стр. 59).

(64)    Решение (ЕС) 2016/1945 на Комисията от 14 октомври 2016 г. относно съответствията между категориите на свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 302, 9.11.2016 г., стр. 62).

(65)    Директива (ЕС) 2015/413 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата (ОВ L 68, 13.3.2015 г., стр. 9).

(66)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(67)    С първата директива относно свидетелствата за управление (Директива 80/1263/ЕИО) беше въведен първият набор от правила в ЕС по отношение на хармонизирането на националните схеми за свидетелства за управление, по-специално чрез въвеждането на образец на Общността за свидетелствата за управление, предварителното определяне на категориите превозни средства и чрез определяне на условията, при които свидетелствата за управление могат да бъдат издавани или заменяни в ЕС. Тези правила бяха допълнително уточнени и разширени с втората Директива относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (Директива 91/439/ЕИО). Най-важното е, че беше установено взаимното признаване на свидетелствата за управление, издадени от държавите членки, и бяха въведени изисквания за минимална възраст за получаване на свидетелство за управление. Директива 2006/126/ЕО беше одобрена през декември 2006 г. и беше изменена единадесет пъти между 2009 г. и 2020 г., главно с цел да се подобри хармонизирането на общите стандарти и изисквания, както и за адаптиране към технологичното развитие.

(68)

   ОВ L 60, 2.3.2013 г., стр. 52—128.

(69)     https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:01996L0053-20190814 ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59—75.

(70)     https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:02003L0059-20190726 ОВ L 226, 10.9.2003 г., стр. 4—17.

(71)     https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:32018R1725 ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39—98.

(72)     https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:02016R0679-20160504 ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1—88.

(73)    Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 89).

(74)

    https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=COM%3A2021%3A281%3AFIN . 

(75)    Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(76)    Подробности във връзка с методите на изпълнение на бюджета и позовавания на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BUDGpedia: https://myintracomm.ec.europa.eu/corp/budget/financial-rules/budget-implementation/Pages/implementation-methods.aspx .

(77)    Многогод. = Многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = Едногодишни бюджетни кредити.

(78)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(79)    Държави кандидатки и, ако е приложимо, потенциални кандидатки от Западните Балкани.

(80)    Съгласно официалната бюджетна номенклатура.

(81)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(82)    Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.). Същото за следващите години.

(83)    Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(84)    Описана в точка 1.4.2. „Конкретни цели...“.

(85)    Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.). Същото за следващите години.

(86)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(87)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.

(88)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(89)    Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.). Същото за следващите години.

(90)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 1.3.2023

COM(2023) 127 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно свидетелствата за управление, за изменение на Директива (ЕС) 2022/2561 на Европейския парламент и на Съвета, на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕС) № 383/2012 на Комисията

{SEC(2023) 350 final} - {SWD(2023) 128 final} - {SWD(2023) 129 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ I

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ, ИЗДАВАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

ЧАСТ А1: ОБЩИ СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ

(1)Физическите характеристики на картата на образеца на Съюза на свидетелство за управление са в съответствие с ISO 7810 и ISO 7816-1.

Картата се изработва от поликарбонат.

Методите за изпитване на характеристиките на свидетелствата за управление с цел потвърждаване на тяхното съответствие с международните стандарти са в съответствие с ISO 10373.

(2)Свидетелството за управление има две страни и съответства на образеца от фигура 1.

Страна 1                        Страна 2 

Фигура 1: Образец на свидетелство на ЕС за управление

1. Фамилия; 2. Имена; 3. Дата и място на раждане; 4a. Дата на издаване; 4b. Дата на валидност; 4c. Издаващ орган; 5. Номер на свидетелството за управление; 10. Дата на издаване на категорията; 11. Дата, до която е валидна категорията; 12. Кодове (за ограничения)

(3)Свидетелството за управление съдържа информацията, посочена в част Г, както следва: 

Страна 1 съдържа: 

а)думите „свидетелство за управление“, отпечатани с едър шрифт на езика или езиците на държавата членка, която издава свидетелството за управление;

б)името на държавата членка, която издава свидетелството за управление (не е задължително);

в)отличителния знак на държавата членка, която издава свидетелството за управление, отпечатан в негатив в син правоъгълник и обкръжен от 12 жълти звезди, както е посочено в част Г, точка 1;

г)специфична информация за издаденото свидетелство за управление (полета 1—9), както е посочено в част Г, точка 3;

д)думите „образец на Европейския съюз“ на езика(езиците) на държавата членка, която издава свидетелството, и думите „свидетелство за управление“ на другите езици на Европейския съюз, отпечатани в розово, като оформят фона на свидетелството за управление, както е посочено в част Г, точка 2.

Страна 2 съдържа: 

а)специфична информация за категориите от издаденото свидетелство за управление (полета 9—12), както е посочено в част Г, точка 4; 

б)специфична информация за администрирането на свидетелството за управление (полета 13 и 14), както е посочено в част Г, точка 5;

в)обяснение на следните номерирани полета, които фигурират на първа и втора страница на свидетелството за управление: 1, 2, 3, 4a, 4b, 4c, 5, 10, 11 и 12.

Ако дадена държава членка желае да направи вписване на национален език, различен от следните езици: български, хърватски, чешки, датски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, испански или шведски, тя изготвя двуезична версия на свидетелството за управление, като използва един от езиците, посочени по-горе, без да се засягат другите разпоредби на настоящото приложение.

В образеца на Съюза на свидетелство за управление се запазва място, което дава възможност за евентуално въвеждане на микрочип или на подобно компютърно устройство, или за евентуално отпечатване на код QR.

Референтната информация за цветовете е, както следва:

–синьо: Pantone Reflex Blue;

–жълто: Pantone Yellow.

(4)Специални разпоредби

а)Когато притежател на свидетелство за управление, издадено от държава членка в съответствие с настоящото приложение, обичайно пребивава в друга държава членка, тази държава членка може да вписва в свидетелството за управление информация, която е съществена за неговото администриране, при условие че вписва този вид информация също в свидетелствата за управление, които издава, и при условие че остава достатъчно място за тази цел.

б)Държавите членки могат да добавят цветове и маркировки, като баркодове и национални символи, без да са засягат другите разпоредби на настоящото приложение. Държавите членки уведомяват Комисията за това.

В контекста на взаимното признаване на свидетелствата за управление баркодът не може да съдържа информация, различна от информацията, която вече може да се прочете на свидетелството за управление, или която е съществена за процеса на издаване на свидетелството за управление.

в)Информацията, нанесена върху лицевата и обратната страна на картата на свидетелството за управление, трябва да може да се чете с невъоръжено око, като минималната височина на символите е 5 пункта за полета 9—12 на страна 2.

ЧАСТ А2: СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА ФИЗИЧЕСКОТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА НЕГОВАТА ПОДПРАВКА 

(1)Заплахите за физическата сигурност на свидетелствата за управление са: 

а)производство на фалшиви карти: създаване на нов обект, който има голяма прилика с документа чрез създаването му от самото начало или чрез копиране на оригинален документ,

б)съществена промяна: изменение на свойство на оригинален документ, например модифициране на някои от данните, отпечатани на документа.

(2)Общата сигурност е заложена в системата в нейната цялост, която се състои от процеса на заявление, предаването на данни, материала на тялото на картата, техниката на отпечатване, минимален набор от различни защитни елементи и процеса на персонализиране.

(3)Използваният материал за свидетелствата за управление се подсигурява срещу подправка чрез използването на следните техники (задължителни защитни елементи):

а)тялото на картата е от материали, които не реагират на ултравиолетови лъчи;

б)мотив на фон за сигурност, проектиран да бъде устойчив срещу фалшифициране чрез сканиране, отпечатване или копиране, като се използва ирисово оцветяване с многоцветни защитни мастила и печатане с гийоши (плетеници) в позитив и негатив. Мотивът не е композиран с основните цветове (CMYK), съдържа сложни дизайни на мотив с минимум два специални цвята и включва микронадписи;

в)оптични променливи елементи, които осигуряват адекватна защита срещу копиране и подправяне на снимката;

г)лазерно гравиране;

д)в областта на снимката дизайнът на фона за сигурност и снимката трябва да се припокриват най-малкото по нейния ръб (избледняващ мотив).

(4)В допълнение използваният материал за свидетелствата за управление се подсигурява срещу подправка чрез използване на най-малко три от следните техники (допълнителни защитни елементи):

а)мастила, които променят цвета си*;

б)термохромно мастило*;

в)специално изработени холограми*;

г)променливи лазерни изображения*;

д)ултравиолетово флуоресциращо мастило, видимо и прозрачно;

е)печатане с преливащи се цветове;

ж)цифров воден знак във фона;

з)инфрачервени или фосфоресциращи пигменти;

и)осезаеми при допир букви, символи или мотиви*.

(5)Държавите членки могат да въвеждат допълнителни защитни елементи. Като основа техниките, обозначени със звездичка, се предпочитат, тъй като дават възможност на правоприлагащите служители да проверяват валидността на картата без специални средства.

ЧАСТ Б: СПЕЦИФИКАЦИИ ЗА МИКРОЧИПА, ВЪВЕДЕН КАТО ЧАСТ ОТ ФИЗИЧЕСКОТО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ 

(1)Микрочипът и данните, съдържащи се в микрочипа, включително допълнителната информация, предвидена в националното законодателство на дадена държава членка във връзка със свидетелствата за управление, са в съответствие с разпоредбите на част Б1.

(2)Списъкът на приложимите стандарти за включващи микрочип свидетелства за управление се съдържа в част Б2.

(3)Включващите микрочип свидетелства за управление подлежат на процедура за ЕС одобряване на типа в съответствие с разпоредбите, посочени в част Б3.

(4)Когато са изпълнени всички съответни разпоредби за ЕС одобряване на типа по отношение на включващо микрочип свидетелство за управление в съответствие с параграфи 1—3, държавите членки издават на производителя или на неговия представител сертификат за ЕС одобряване на типа.

(5)Когато е необходимо, по-специално с цел да се гарантира съответствие с разпоредбите на настоящата част, дадена държава членка може да отнеме издадено от нея ЕС одобряване на типа.

(6)Сертификатите за ЕС одобряване на типа и уведомлението за тяхното отнемане са в съответствие с образеца, определен в част Б4.

(7)Комисията бива информирана за всички издадени или отнети сертификати за ЕС одобряване на типа. В случай на отнемане се представя подробна обосновка.

Комисията информира държавите членки относно всяко отнемане на ЕС одобряване на типа.

(8)Сертификатите за ЕС одобряване на типа, издадени от държавите членки, се признават взаимно.

(9)Когато дадена държава членка установи, че значителен брой от включващите микрочип свидетелства за управление системно не отговарят на изискванията на настоящата част от приложение I, тя съобщава това на Комисията. Посочва се съответният номер на сертификата за ЕС одобряване на типа, свързан с тези свидетелства за управление, и се представя описание на несъответствието. Комисията информира без необосновано забавяне всички други държави членки за фактите, които са ѝ съобщени съгласно настоящия параграф.

(10)Държавата членка, която е издала тези свидетелства за управление, незабавно разследва проблема и предприема подходящи коригиращи действия, включително отнемане на сертификата за ЕС одобряване на типа, когато е необходимо.

ЧАСТ Б1: Общи изисквания към включващи микрочип свидетелства за управление 

Общите изисквания към включващи микрочип свидетелства за управление, описани в настоящото приложение, се основават на международните стандарти, и по-специално на стандартите от серията ISO/IEC 18013. Те обхващат: 

а)спецификациите за микрочипа и логическата структура на данните в микрочипа;

б)спецификациите за хармонизираните и допълнителните данни, които трябва да се съхраняват;

в)спецификациите, отнасящи се до механизмите за защита на данните, съхранени в цифров формат в микрочипа.

1.СЪКРАЩЕНИЯ

2.ДАННИ, СЪХРАНЯВАНИ В МИКРОЧИПА

(1)Хармонизирани задължителни и незадължителни данни на свидетелства за управление

Микрочипът съхранява хармонизираните данни на свидетелствата за управление, посочени в част Г. Ако държава членка реши да включи в свидетелството за управление елементи на данни, обозначени като незадължителни в част Г, тези елементи се съхраняват в микрочипа.

(2)Допълнителни данни

Държавите членки могат да съхраняват допълнителни данни в микрочипа, предвидени в националното им законодателство във връзка със свидетелствата за управление. Те информират за това Комисията.

3.МИКРОЧИП

(1)Тип запаметяващо устройство

Запаметяващото устройство за данните на свидетелството за управление представлява микрочип с контактен, безконтактен или комбинация от контактен и безконтактен (двоен) интерфейс съгласно посоченото в част Б2, позиция 1.

(2)Приложения

Всички данни в микрочипа се съхраняват в електронни приложения. Всички приложения в микрочипа се идентифицират чрез уникален код, наречен идентификатор на приложението (AID), както е посочено в част Б2, позиция 2.

а)Приложение за свидетелства на ЕС за управление

Задължителните и незадължителните данни на свидетелствата за управление, посочени в приложение I, част Г, се съхраняват в специално приложение за свидетелства на ЕС за управление. AID за приложението за свидетелства на ЕС за управление е:

„A0 00 00 04 56 45 44 4C 2D 30 31“,

състоящ се едновременно от следните два елемента:

–идентификатор на регистрирано приложение (RID) за Европейската комисия: „A0 00 00 04 56“,

–собствено разширение на идентификатор на приложение (PIX) за приложението за свидетелства на ЕС за управление: „45 44 4C 2D 30 31“ (EDL-01).

Данните се групират в групи от данни (DG) като част от логическата структура на данните (LDS).

DG се съхраняват като основни файлове (EF) в приложението за свидетелства на ЕС за управление и са защитени в съответствие с част Б2, позиция 3.

б)Други приложения

Други допълнителни данни се съхраняват в едно или повече специални приложения отделно от приложението за свидетелства на ЕС за управление. Всяко такова приложение се идентифицира с уникален AID.

4.ЛОГИЧЕСКА СТРУКТУРА НА ДАННИТЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕТО ЗА СВИДЕТЕЛСТВА НА ЕС ЗА УПРАВЛЕНИЕ

(1)Логическа структура на данните

Данните на свидетелството за управление се съхраняват в микрочипа с логическата структура на данните (LDS), посочена в част Б2, позиция 4. В тази точка се съдържат допълнителните изисквания към задължителните и допълнителните DG.

Всяка DG се съхранява в един EF. EF, които ще се използват за приложението за свидетелства на ЕС за управление, се идентифицират чрез идентификаторите на основните файлове (EFID) и кратките идентификатори на EF съгласно посоченото в част Б2, позиция 5.

(2)Задължителни групи от данни

Задължителните и незадължителните елементи от данни се съхраняват в следните DG:

а)DG 1: всички задължителни и незадължителни елементи от данни, както са отпечатани върху документа, с изключение на изображението на лицето и изображението на подписа;

б)DG 5: изображение на подписа на притежателя на свидетелството за управление;

в)DG 6: изображение на лицето на притежателя на свидетелството за управление.

Данните от DG 1 се структурират съгласно посоченото в точка 6 и в част Б2, позиция 6. Данните, съдържащи се в DG 5 и DG 6, се съхраняват в съответствие със спецификациите в част Б2, позиция 7.

(3)Групи от допълнителни данни

Допълнителните елементи от данни, когато това е предвидено в националното законодателство на държавите членки относно свидетелствата за управление, се съхраняват в следните DG:

а)DG 2: подробна информация за притежателя на свидетелството за управление с изключение на биометрични данни;

б)DG 3: подробна информация за издаващия орган;

в)DG 4: портретно изображение;

г)DG 7: биометрични данни относно пръстовите отпечатъци на притежателя на свидетелството за управление;

д)DG 8: биометрични данни относно ириса на притежателя на свидетелството за управление;

е)DG 11: друга подробна информация, като например пълно име на притежателя с букви от националната азбука.

Данните, съдържащи се в тези DG, се съхраняват в съответствие със спецификациите в част Б2, позиция 8.

5.МЕХАНИЗМИ ЗА СИГУРНОСТ НА ДАННИТЕ

За удостоверяване на автентичността и целостта на микрочипа и на данните, съдържащи се в него, както и за ограничаване на достъпа до данните на свидетелството за управление се използват подходящи механизми.

Данните в микрочипа са защитени в съответствие със спецификациите, определени в част Б2, позиция 3. В този раздел се съдържат допълнителните изисквания, които трябва да бъдат спазвани.

(1)Проверка на автентичността

а)Задължително пасивно удостоверяване на автентичността

Всички DG, съхранени в приложението за свидетелства на ЕС за управление, са защитени чрез пасивно удостоверяване на автентичността.

Данните, които се отнасят до пасивното удостоверяване на автентичността, отговарят на изискванията, посочени в част Б2, позиция 9.

б)Незадължително активно удостоверяване на автентичността

Механизмите за незадължителното активно удостоверяване на автентичността се прилагат с цел да се гарантира, че оригиналният микрочип не е бил подменен.

(1)Ограничение на достъпа

а)Задължителна основна защита на достъпа

Механизмът за основна защита на достъпа (BAP) се прилага за всички данни в приложението за свидетелства на ЕС за управление. С оглед на оперативната съвместимост със съществуващи системи, като например за машинно четими документи за пътуване (eMRTD), е задължително да се използва едноредовата машинно четима зона (MRZ), както е посочено в част Б2, позиция 10.

Ключът на документа, Kdoc, използван за достъп до чипа, е генериран от едноредовата MRZ, която може да се въведе ръчно или чрез четец за оптично разпознаване на символи (OCR). Прилага се конфигурацията на BAP 1, определена за едноредовата MRZ, както е посочено в част Б2, позиция 10.

б)Условен разширен контрол върху достъпа

Когато личните данни, посочени в член 9, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, се съхраняват в микрочипа, достъпът до тези данни се защитава с допълнителни мерки.

Механизмите за разширен контрол върху достъпа съответстват на спецификациите, посочени в част Б2, позиция 11.

(2)Инфраструктура за публични ключове (PKI) за включващи микрочип свидетелства за управление

Държавите членки създават необходимата организация на национално равнище за управление на публични ключове в съответствие с приложение A от стандарт ISO 18013_3.

6.ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДАННИТЕ

(1)Форматиране на данните в DG 1

(2)Логически формат на записа

Категориите относно превозните средства, ограниченията или условията са обединени в обект на данни съгласно структурата, определена в следната таблица:

където:

а)кодовете на категорията на превозното средство се представят, както е определено в член 6 (като например AM, A1, A2, A, B1, B и т.н.);

б)датата на издаване се представя във формата ДДММГГГГ (ден с две цифри, следван от месец с две цифри, следван от година с четири цифри) за категорията на превозното средство;

в)датата на изтичане на срока на валидност се представя във формата ДДММГГГГ (ден с две цифри, следван от месец с две цифри, следван от година с четири цифри) за категорията на превозното средство;

г)кодът, знакът и стойността се отнасят за допълнителната информация или ограниченията, свързани с категорията на превозното средство или водача на превозното средство.

ЧАСТ Б2: Списък на приложими стандарти за включващи запаметяващо устройство свидетелства за управление