EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52023DC0778

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА Доклад относно прилагането на член 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 за енергията от възобновяеми източници

COM/2023/778 final

Брюксел, 11.12.2023

COM(2023) 778 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад относно прилагането на член 5 от Директива (ЕС) 2018/2001 за енергията от възобновяеми източници


Доклад относно прилагането на член 5 от Директивата за енергията от възобновяеми източници

1.Въведение

В преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници 1 се поставя цел на равнището на ЕС за 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия да достигне 42,5 %, като стремежът е този дял да достигне 45 %. За разлика от целта за 2020 г., тази цел на равнището на ЕС не беше претворена в задължителни национални цели. Целта трябва да бъде постигната съвместно от всички държави членки посредством координирани и съвместни действия, както е отразено в Директивата и Регламента относно управлението 2 .

Съгласно Регламента относно управлението държавите членки трябва да си сътрудничат, като се възползват от всички съществуващи и потенциални форми на регионално сътрудничество, за да постигнат по ефективен начин общите, конкретните и националните цели, определени в техните национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК). Оценката на Европейската комисия на НЕПК за 2020 г. за целия ЕС 3 съдържа обаче заключението, че държавите членки следва да подобрят регионалното си сътрудничество на практика.

По-амбициозните цели в областта на енергията от възобновяеми източници ще изискват икономически ефективно използване на потенциала за внедряване на възобновяеми енергийни източници. Това означава, че сътрудничеството между държавите членки ще играе важна роля за постигане на целта. Същевременно сътрудничеството е инструмент за постигане на по-голямо регулаторно съответствие между държавите членки. Преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници има за цел да насърчи сътрудничеството чрез разпоредбите за съвместни проекти, статистически прехвърляния и съвместни схеми за подпомагане.

Повечето от инвестициите в производството на електроенергия от възобновяеми източници досега са се ползвали от национални схеми за подпомагане, чиято роля за постигане на целта на ЕС се признава в член 4 от Директивата, както и в правилата на ЕС за държавните помощи 4 . Това подпомагане следва да се предоставя по конкурентен начин, например чрез търгове.

Член 5 от Директивата дава възможност на държавите членки да отворят участието в схемите за подпомагане в областта на електрическата енергия от възобновяеми източници и за производители, установени в други държави членки. Делът на това участие може да възлиза, за всяка година, на най-малко 5 % в периода между 2023 г. и 2026 г. и най-малко 10 % в периода между 2027 г. и 2030 г., или — ако делът е по-малък — на равнището на взаимосвързаност на съответната държава членка за дадена година. Освен това отварянето на схемите за подпомагане може да включва или не физически внос на електрическа енергия. Ако държава членка, която отваря схемата си за подпомагане, поиска доказателство, че се извършва физически внос, тя може да ограничи участието в схемата до проекти в държави, до които има пряка връзка посредством междусистемни връзки. Съгласно Директивата, ако дадена държава членка реши да отвори участието в схеми за подпомагане, съответните държави членки трябва да се договарят за принципите на такова участие, като тези споразумения обхващат най-малко принципите за разпределение на възобновяемата електрическа енергия, която се ползва от трансгранично подпомагане. За да придобият допълнителен опит в изпълнението, държавите членки могат да организират една или повече пилотни схеми, при които подпомагането е отворено за производители, установени в други държави членки.

С член 5, параграф 5 се изисква от Комисията да извърши оценка на прилагането на този член. В доклада относно прилагането следва да се оцени необходимостта от въвеждане на задължение за държавите членки за частично отваряне на схемите им за подпомагане за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, установени в други държави членки, с оглед на това до 2025 г. да се постигне дял на отваряне от 5 %, а до 2030 г. — от 10 %.

За тази цел в настоящия доклад се оценява до каква степен държавите членки са изпълнили изискванията по член 5, като са отворили участието в схемите си за подпомагане или са организирали пилотни схеми след влизането в сила на Директива (ЕС) 2018/2001. В настоящия доклад са представени конкретни случаи като примери, както и резултатите от консултациите със заинтересованите страни по тази тема.

2.Съществуващи примери за отваряне на схемите за подпомагане и пилотни проекти

1.Германско-датски трансграничен търг за слънчеви фотоволтаични уредби

През 2016 г. въз основа на двустранно споразумение за сътрудничество Германия и Дания проведоха два пилотни трансгранични търга за слънчеви фотоволтаични уредби, единият от които бе проведен от Германия, а другият — от Дания. В германския търг за 50 MW разположените в Дания инсталации имаха правото да заявяват плащания за подпомагане, докато в датския търг за 20 MW за разположените в Германия инсталации бяха отворени 2,4 MW. Търговете се различаваха по няколко структурни особености. Например при германския търг бяха предоставени прогресивни пазарни премии, докато при търга в Дания бяха използвани фиксирани премии. Разрешеният размер на офертата в Германия варираше от 0,1 до 10 MW, докато в Дания той беше ограничен до 2,4 MW. Германия наложи максимална офертна покупна цена, за разлика от Дания, която не наложи максимална цена.

В германския търг бяха подадени 43 оферти за обща мощност от 297 MW, от които 143 MW бяха за проекти, разположени в Германия (26 оферти), а 154 MW — за проекти, разположени в Дания (17 оферти). Петте спечелили оферти бяха за проекти, разположени в Дания, с максималната допустима мощност от 10 MW. В датския търг бяха получени 36 оферти за обща мощност от 79,45 MW и нямаше подадени оферти за инсталации, разположени в Германия. Деветте спечелили оферти бяха за проекти с максималната допустима мощност от 2,4 MW. В резултат на това общата мощност на съвместния търг беше разпределена на проекти, разположени в Дания.

2.Планирано споразумение за ветроенергийни паркове между Ирландия и Обединеното кралство

През 2014 г. Ирландия и Обединеното кралство работиха по междуправителствено споразумение, целящо създаването на ветроенергийни паркове с обща мощност около 5 GW в ирландския регион Midlands с помощта на британски държавни субсидии и износ на произведената електрическа енергия за Обединеното кралство. Това щеше да предложи на Ирландия пазар за износ на електрическа енергия и други икономически ползи и щеше да помогне на Обединеното кралство да постигне целите си в областта на енергията от възобновяеми източници на по-ниска цена, отколкото чрез използване на други възобновяеми енергийни източници. Според един от организаторите на проекта се е очаквало потребителите в Обединеното кралство да спестят около 7 млрд. британски лири за 15 години от този механизъм 5 . В крайна сметка споразумението е прекратено поради опасенията на местните общности, свързани с размера на предложените ветроенергийни паркове, височината на отделните турбини и въздействието върху околната среда и стойността на имотите. Освен това очакваните ползи за Ирландия са били възприети като твърде малки, за да се компенсира въздействието върху околната среда от инсталирането на ветроенергийни паркове в държавата 6 .

3.Информация от заинтересованите страни

Консултациите с държавите членки бяха проведени в рамките на съгласуваните действия по Директивата за енергията от възобновяеми източници (CA-RES) 7 и чрез двустранни искания. Общо 10 държави членки отговориха на въпросника, изпратен в рамките на CA-RES. Шест от тях (Кипър, Финландия, Словения, Словакия, Дания и Полша) отговориха, че не планират да отварят за участие схемите за подпомагане. Швеция се позова на съществуващата си система за сертификати за електрическа енергия с Норвегия. Гърция отговори, че съгласно неотдавнашно министерско решение през 2023 г. са планирани три общи търга в областта на вятърната енергия и слънчевите фотоволтаични уредби, които ще бъдат отворени за производители, установени в други държави членки. По отношение на тези търгове делът на мощността за производители от други държави членки не е уточнен. Друг търг, планиран за 2023 г., е предназначен само за производители, установени в други държави членки.

Досега държавите членки, които са отговорили, не са подписали никакви споразумения за сътрудничество с оглед отваряне за участие на схеми за подпомагане. С изключение на Дания, нито една от отговорилите държави членки не е организирала пилотни схеми, при които подпомагането е отворено за производители, установени в други държави членки 8 .

Държавите членки бяха запитани коя според тях е основната пречка пред отварянето на участието в схемите за подпомагане. В отговор бяха посочени редица фактори: различните национални схеми за подпомагане и рискът различията да доведат до нелоялна конкуренция; различията в административните процедури; опасения, свързани със сигурността на доставките; предизвикателства, свързани с комуникацията и разбирането с други държави членки; както и липсата на електроенергийна свързаност с други държави членки.

Що се отнася до мерките, които Комисията би могла да предприеме, за да стимулира или подпомогне държавите членки при отварянето на схемите за подпомагане за производители, установени в друга държава членка, в отговорите се посочва стандартизирането на процедурите, включително осигуряването на готова рамка за споразуменията.

В допълнение към консултациите в рамките на CA-RES Комисията отправи онлайн покана за предоставяне на данни относно възможността държавите членки да отворят частично за участие схемите си за подпомагане за електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници за производители, установени в други държави членки, включително относно възможността Комисията да предложи задължително отваряне на схемите за подпомагане.

Комисията получи 18 отговора. След изтичането на крайния срок бяха получени още 2 отговора по електронната поща. Повечето респонденти изразиха несъгласие със задължителното отваряне на схеми за подпомагане. Това се отнася за всички отговорили физически лица, които подчертаха най-вече загрижеността си за суверенитета на държавите членки.

Комисията получи 3 отговора от държави членки. Още един бе получен след допълнително двустранно искане от Комисията до държавите членки. Две от отговорилите на поканата за предоставяне на данни държави членки бяха Дания и Германия 9 , които вече са провели пилотен проект за трансгранични търгове. В отговора си Дания подчертава необходимостта държавите членки да бъдат гъвкави при вземането на решения относно подходящите инструменти за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, включително чрез национални схеми за подпомагане и отваряне на тези схеми за производители в други държави членки. Дания също така припомня, че в бъдеще се очаква инсталациите за енергия от възобновяеми източници на сушата да се внедряват предимно без използване на схеми за подпомагане.

В отговора на Германия се описват особеностите при проектирането на пилотните трансгранични търгове с Дания, извлечените от тях поуки по отношение на повишената ефективност, която може да е резултат от сътрудничеството, и значението на регулаторните условия при трансграничните търгове, както и приложимата нормативна уредба в Германия относно схемите за подпомагане на енергията от възобновяеми източници. Съгласно националните правила от 2017 г., когато подпомагането за енергията от възобновяеми източници трябва да се определя чрез търгове, част от общата мощност, която трябва да се добавя годишно, трябва да бъде отворена за проекти за енергия от възобновяеми източници в други държави членки при определени условия 10 . Впоследствие през 2017 г., 2021 г. и 2023 г. правилата бяха изменени — беше увеличен делът на мощността, която трябва да бъде отворена за проекти в други държави членки, бяха допуснати допълнителни технологии до участие в трансгранични търгове, въведени бяха промени в изчисляването на пазарните премии и беше преустановено изискването за реципрочност. Съгласно действащите правила 20 % от общата мощност, която трябва да бъде добавяна годишно, трябва да бъде отворена за проекти за енергия от възобновяеми източници в други държави членки, докато за мощността за вятърна енергия в морето определеното ограничение от 20 % не важи и цялата мощност може да бъде отворена за проекти в други държави членки. В своето становище Германия признава, че задължителното изискване за отваряне на схемите за подпомагане би стимулирало сътрудничеството между държавите членки в областта на възобновяемите енергийни източници. Тя обаче припомни и по-строгите разпоредби относно съвместните проекти в член 9 от неотдавна преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници. Германия счита, че подкрепата на Комисията за сътрудничество е полезна за повишаване на ефективността на схемите за подпомагане в ЕС.

В повечето отговори от отрасъла се твърди, че задължителното отваряне на схемите не отговаря на основните нужди на съответните правителства, че това може да намали легитимността на схемите и обществената подкрепа за тях и за енергийния преход като цяло и че въвеждането на обвързващо задължение може да не е най-подходящият начин да се подпомогне постигането на целта на ЕС за 2030 г. в областта на енергията от възобновяеми източници, тъй като това може да е съпроводено с промяна на изискванията, на които трябва да отговарят подпомаганите съоръжения, за да получат подпомагане, или промяна на самата схема за финансиране, което би създало административна тежест. Например, респондентите посочват, че съгласно испанската схема за подпомагане REER (Régimen Económico de Energías Renovables), съоръженията за производство на електроенергия трябва да бъдат разположени в континенталната част на Испания и да отговарят на определени административни ключови етапи. Изискването за местоположение ще трябва да бъде променено, за да може да се отворят схемите за подпомагане, както и изискването за изпълнение на определени административни ключови етапи за инсталации, разположени в други държави членки, тъй като тези инсталации ще подлежат на разрешения и административни процедури, различни от приложимите в Испания. Освен това, ако търгът е под формата на договор за разлика, различните правила за разпределяне на финансовата тежест на плащанията за подпомагане между участниците на пазара в съответните държави могат да доведат до неравностойно третиране на държавите членки.

За сметка на това, браншова асоциация, подкрепяща задължителното отваряне, се обяви за единна схема на ЕС или за хармонизирани мерки за подпомагане в помощ на икономически ефективното внедряване на енергията от възобновяеми източници, както и за интеграцията и функционирането на пазара на електроенергия. Друга браншова асоциация респондент предупреди, че ако отварянето на схеми за подпомагане стане задължително, националното финансиране ще бъде осигурено пряко или непряко от населението на съответната държава членка и следователно това финансиране следва да допринесе по-специално за постигането на целите на тази държава членка в областта на енергетиката и климата. Друга браншова асоциация изрази подкрепа за задължително отваряне, с цел произведената енергия да се изнася към държавата членка, която организира търга. Освен това респондентът настоява за възможността трансграничната електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, да се транспортира под формата на газообразни молекули, а именно водород. Респондентът твърди, че това би могло да спомогне за преодоляване на проблема с недостатъчната преносна способност на електроенергийната мрежа и да създаде възможност за сезонно акумулиране на енергия от възобновяеми източници.

Въпреки че повечето респонденти предпочитат отварянето на схемите за подпомагане да не бъде обвързващо, като цяло се признават ползите от сътрудничеството при разгръщането на мощности за енергия от възобновяеми източници. Секторът на вятърната енергия от разположени в морето инсталации беше изтъкнат като един от тези, в които системната координация и сътрудничество между държавите около морския басейн са от решаващо значение.

Няколко респонденти от отрасъла подкрепиха насърчаването на отварянето на схемите за подпомагане, тъй като това би създало конкуренция сред по-голям брой оференти, би насърчило държавите членки да хармонизират административните си процедури и би осигурило по-европейски подходи в случаите, когато например една държава членка има ограничено пространство за разгръщане на допълнителни мощности за енергия от възобновяеми източници, а е налице значително национално търсене, докато ресурсният потенциал на друга държава членка е по-голям от нейното вътрешно търсене. Същевременно от отрасъла на слънчевата енергия подчертаха, че за да бъдат успешни трансграничните търгове, административната тежест трябва да остане ограничена и да има гарантирана яснота относно механизмите за подпомагане и националните политики от двете страни.

Респондентите от отрасъла както на слънчевата, така и на вятърната енергия, посочиха като особено важни няколко точки, свързани с инфраструктурата на електроенергийната мрежа. Те изтъкнаха необходимостта от повишаване на равнището на междусистемната електроенергийна свързаност, като посочват, че физическите присъединявания към мрежата са една от предпоставките за отваряне на схемите за подпомагане. Респондент от отрасъла на вятърната енергия подчерта, че разходите за присъединяване към мрежата също трябва да бъдат част от разпределянето на разходите и ползите. Респондент от отрасъла на слънчевата енергия заяви, че трябва да се осигурят еднакви условия на конкуренция за съответните държави чрез хармонизиране на регулаторните рамки или прилагане на мерки за разпределяне на разходите. Например, ако разходите за присъединяване към мрежата се различават, в процеса на подбор на офертите може да се добави премия към офертите на пазара с по-благоприятни условия.

Отговорите на няколко респонденти съвпадат и по отношение на възгледите им за по-широкото споделяне на разходите и ползите. От отрасъла на вятърната енергия подчертаха, че трансграничната схема би помогнала на държавите членки да преодолеят различията в оценките на разходите и ползите, че произведената електроенергия би подобрила сигурността на доставките в държавата, която отваря своята схема за подпомагане, и че тази държава би се възползвала също от спада на цените на електроенергията вследствие инсталирането на допълнителна мощност за енергия от възобновяеми източници. От отрасъла на слънчевата енергия изтъкнаха начините, по които механизмът за подпомагане може да бъде разработен така, че държавата на местонахождение също да има полза от инсталацията, например чрез участие на местното население, местни разработчици и евентуално местна собственост върху инсталацията. От отрасъла на слънчевата енергия подчертаха също така значението на ясното и прозрачно отчитане на произведената и изнесената електроенергия, за да се избегне двойно отчитане.

Един респондент от отрасъла на енергията от възобновяеми източници в Дания заяви, че проектите за енергия от възобновяеми източници, както на сушата, така и в морето, са изградени без използване на схеми за подпомагане и че използването на субсидии би подкопало успеха и ползите от отрасъла на енергията от възобновяеми източници. От друга страна, представителят от отрасъла изтъкна необходимостта от субсидии за производството на вятърна и слънчева енергия като средство за укрепване на европейските вериги за създаване на стойност.

4.Оценка

Въз основа на данните, събрани при изготвянето на настоящия доклад, става ясно, че в държавите членки са налице много малко конкретни стъпки, свързани с отварянето на схемите за подпомагане, както по отношение на законовите изисквания, така и по отношение на натрупването на опит посредством пилотни схеми.

Германия е една от малкото държави членки, които са включили отварянето на схемите за подпомагане в своето законодателство в областта на енергетиката. Тя посочва обаче липсата на интерес към трансграничните търгове от страна на други държави членки, което затруднява прилагането на този механизъм за сътрудничество. Повечето от останалите държави членки не възнамеряват да отворят за участие схемите за подпомагане, с изключение на Гърция, която планира да организира няколко търга за вятърна и слънчева енергия през 2023 г., отворени за производители, разположени в други държави членки, като един от тях ще бъде предназначен само за производители, разположени в съседни държави. В някои държави членки отварянето на схемите за подпомагане не би било възможно без промени в действащата регулаторна рамка, като например в Испания, където инсталациите, финансирани от схеми за подпомагане, трябва да се намират на испанска територия и да отговарят на определени административни ключови етапи. В такива случаи потенциалните регулаторни промени ще трябва да внесат по-голяма гъвкавост по отношение на местоположението на инсталацията и, доколкото в националните административни процедури за възобновяеми енергийни източници остават специфични елементи, които не са хармонизирани с правилата на ЕС, да осигурят възможност за разпознаване на сравнимите административни ключови етапи в регулаторната рамка на другата държава, като се отчитат националните особености.

Що се отнася до опита в прилагането на пилотни проекти, германско-датският пилотен пример показа, че трансграничните търгове създават условия за това проектите с по-благоприятни условия, например проектите, които са свързани с ресурсен потенциал, да се конкурират на по-ниска цена за публичния бюджет на държавата, която финансира схемата за подпомагане. Във въпросния пилотен проект петте печеливши оферти в германския търг за проекти, които ще се изпълняват в Дания, заявиха прогресивна премия от 5,38 евроцента/кВтч, което беше под средната цена в предходни германски национални търгове по това време (7,25 евроцента/кВтч), тоест намаление от почти 26 %. Същевременно, както се посочва в отзивите на няколко заинтересовани страни, отчетени в настоящия доклад, в допълнение към ползата от разгръщането на мощности за енергия от възобновяеми източници по икономически ефективен начин, трансграничните схеми за подпомагане следва също така да гарантират балансирано разпределение на разходите като цяло между участващите държави по такъв начин, което да позволи изпълнението на проектите за енергия от възобновяеми източници.

Опитът от германско-датската пилотна схема разкрива също колко е важно да се отчитат различията в регулаторните условия между участващите държави. Резултатът от германския търг, при който всички печеливши оферти бяха разположени върху земеделски земи в Дания, може да се дължи не само на по-добрия ресурсен потенциал в Дания, но и на ограниченията спрямо терените в Германия, които забраняват инсталирането на слънчеви фотоволтаични проекти върху земеделски земи, както и на малко по-ниските данъци и по-ниските разходи за наем на земя в Дания 11 .

Дания също наложи същите ограничения за местоположението в датския търг, но само за инсталации на германска територия, което някои заинтересовани страни сметнаха, че е в ущърб на германските инсталации в трансграничния търг 12 . Освен това плановете за бъдещи търгове в Германия може да са разколебали германските оференти да участват в трансграничния търг. От друга страна прекратяването на механизма за подпомагане на големи слънчеви фотоволтаични централи в Дания преди провеждането на трансграничния търг и липсата на предстоящи търгове може да са мотивирали активното участие на датските оференти. Взаимовръзката между националните и трансграничните мерки подчертава значението на: i) времевите параметри на националните и трансграничните мерки; и ii) взаимодействието между участващите държави по отношение на институционалната, правната и финансовата уредба.

Повечето респонденти, участвали в консултацията със заинтересованите страни, която Комисията проведе за изготвянето на настоящия доклад, се противопоставиха на задължителното отваряне на схемите за подпомагане. Мотивите за това варират от съображения, свързани с националния суверенитет, до увеличената административна тежест и трудността да се разпределят разходите и ползите по начин, който би бил възприет като справедлив от участващите държави. При двустранния обмен с някои държави членки се открои като проблемен момент и получаването на съгласие от обществото националният бюджет да се използва за финансиране на проекти за енергия от възобновяеми източници в друга държава членка. Като допълнителен аргумент бе посочено, че подкрепата за инвестиции в капиталови разходи изисква незабавни плащания от страна на финансиращата държава членка, което има отражение върху бюджета, докато потенциалните ползи от сътрудничеството ще се реализират едва в бъдеще. Същевременно, тъй като повечето действащи схеми за подпомагане на проекти за енергия от възобновяеми източници не включват авансови плащания за капиталови разходи, а по-скоро текущи плащания за произведена електроенергия, разпределени във времето, в повечето случаи този проблем няма да възникне.

Освен това при разглеждането на възможността за налагане на задължително отваряне на схемите за подпомагане следва да се вземат предвид и разпоредбите, въведени неотдавна в Директивата за енергията от възобновяеми източници. Те изискват до края на 2025 г. всяка държава членка да се ангажира да създаде рамка за сътрудничеството по съвместни проекти с една или повече други държави членки за производството на енергия от възобновяеми източници. Тази разпоредба беше въведена като обвързваща в отговор на недостатъчното сътрудничество между държавите членки в областта на енергията от възобновяеми източници, така че придобиването на опит в прилагането на тази разпоредба може да помогне да се разбере по-добре дали са необходими допълнителни обвързващи мерки за засилване на сътрудничеството и по този начин да се постигне по-ефективно разгръщане на мощности за енергия от възобновяеми източници.

Налице е все пак широко признание за ползите от сътрудничеството и за необходимостта то да бъде допълнително стимулирано. С инсталирането на все повече мощности за енергия от възобновяеми източници подходящите места за нови инсталации може да станат недостатъчни в някои държави членки, но не и в други, по-специално когато се вземат предвид разликите между държавите членки по отношение на търсенето на електроенергия, потенциала за производство на енергия от възобновяеми източници и наличните места за нови инсталации.

Изглежда, че потенциалът на трансграничните схеми за подпомагане на разположени в морето проекти за енергия от възобновяеми източници не е изчерпан. Тези проекти често предлагат големи обеми на производство, надхвърлящи нуждите на една държава, но изискват и значителни инвестиции. Такива проекти биха могли да бъдат особено привлекателен вариант за държавите без излаз на море с ограничена възможност на местно равнище за нови проекти за енергия от възобновяеми източници, за да получат достъп до потенциала на вятърната енергия от възобновяеми източници от разположени в морето инсталации. Както беше обяснено по-горе, такъв подход може да бъде допълнен с изискване за физически обмен на електроенергия, въпреки че това може да не е необходимо и да зависи от нуждите на съответните държави членки. Освен това трансграничните схеми за подпомагане може да бъдат от особено значение и в контекста на някои от проектите за хибридни 13 междусистемни връзки, които са в процес на изготвяне и съгласуване, при които физическата междусистемна връзка е гарантирана от хибридните проекти в морето, а схемите за трансгранично подпомагане може да улеснят трансграничните проекти за производство на вятърна енергия в морето.

5.Заключение

В настоящия доклад се описват натрупаният до момента опит при прилагането на член 5 от Директивата за енергията от възобновяеми източници, както и отзивите на държавите членки и различните заинтересовани страни по отношение на извлечените поуки и бъдещите перспективи.

Данните ясно показват, че при добра организация сътрудничеството между държавите членки в областта на енергията от възобновяеми източници има значителен потенциал по отношение на ефективността на разходите, сближаването на регулаторните рамки и по-доброто използване на наличните източници на възобновяема енергия. В случай на трансгранични схеми за подпомагане потенциалът може да бъде оползотворен само ако при създаването на схемата се вземе предвид въздействието на различните характеристики на проекта върху резултата, както и разходите и ползите за участващите държави както на местно равнище, така и от гледна точка на пазарната интеграция. Освен това отражението на различията в нормативната уредба върху резултатите от трансграничните схеми за подпомагане изглежда подсказва, че държавите членки могат да подобрят своите национални рамки по отношение на разгръщането на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници.

Очевидно е, че няма единно решение за отварянето на схемите за подпомагане, което да може да се прилага във всички държави, предвид необходимостта от адаптиране на схемите към специфичните обстоятелства в държавите партньори. По искане на съответните държави членки обаче Комисията може да улесни този процес, като предостави насоки, образци на споразумения за сътрудничество, техническа експертиза и помощ относно преките и непреките разходи и ползи от сътрудничеството. По отношение на инсталациите в морето, които имат особен потенциал за създаване на бъдещи трансгранични схеми за подпомагане, Комисията вече редовно води обсъждания с държавите членки в рамките на форуми като Сътрудничеството в областта на енергетиката в северните морета, обхващайки наред с останалото и области като инфраструктурата в морето и споделянето на разходите за енергия от възобновяеми източници. В тази връзка до средата на 2024 г. Комисията ще приеме насоки за разпределяне на разходите за инсталации в морето. Комисията също така ще обменя данни с държавите членки и ще им предлага съвети, за да им помогне да определят възможностите за производство на енергия от възобновяеми източници в морето, включително по видове технологии, след като оцени окончателните актуализирани НПЕК.

Преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници включва задължително изискване за създаване на рамка за сътрудничество по съвместни проекти, така че необходимостта от засилено сътрудничество между държавите членки в областта на възобновяемите енергийни източници вече е разгледана в директивата. Липсват убедителни доказателства за ползите от въвеждането на задължение за държавите членки за частично отваряне за участие на схемите им за подпомагане за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, установени в други държави членки. Следователно най-подходящо би било да се наблюдава изпълнението на новоприетите разпоредби по отношение на сътрудничеството и тяхната роля за постигането на целите, като същевременно се запази възможността да бъдат предложени допълнителни задължения на по-късен етап като мярка за по-ускорено постигане на целта за 2030 г. в областта на възобновяемите енергийни източници, ако напредъкът се счита за недостатъчен.

(1)

 Директива (ЕС) 2018/2001, изменена с Директива (ЕС) 2023/2413.

(2)

Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.

(3)

 Към екологосъобразен преход и насърчаване на икономическото възстановяване чрез интегрирано планиране в областта на енергетиката и климата (COM(2020) 564 final).

(4)

 Насоки относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката за 2022 г. (2022/C 80/01).

(5)

https://www.bbc.com/news/science-environment-21147279

(6)

 Трансгранично сътрудничество в областта на енергията от възобновяеми източници, стр. 5, https://www.eea.europa.eu/publications/cross-border-cooperation-on-renewable-energy

(7)

CA-RES е проект по програма „Хоризонт 2020“, с който се подпомага транспонирането и прилагането на Директивата. Посредством CA-RES участващите държави обменят опит и най-добри практики.

(8)

В отговора си Дания се позовава на пилотния трансграничен търг за слънчеви фотоволтаични уредби с Германия от 2016 г., който е описан в раздел 2.а от настоящия доклад.

(9)

Третият отговор от държава членка (Литва) се отнася до приложимата регулаторна рамка за съвместни схеми за подпомагане и участие в търгове в друга държава членка без заемане на позиция в полза на или против задължителното отваряне на схеми за подпомагане.

(10)

1) Има сключен международен договор за механизъм за сътрудничество съгласно Директивата за енергията от възобновяеми източници между Германия и държавата партньор; 2) сътрудничеството е реципрочно, което означава, че и двете страни отварят своите търгове на съответните си пазари за държавата партньор в сравними обеми; и 3) трябва да бъде извършен физически внос на произведената електроенергия или да има сравним ефект върху германския пазар на електроенергия.

(11)

  https://static.agora-energiewende.de/fileadmin/Projekte/2017/RES-Policy/144_cross-border_RES_cooperation_WEB.pdf  

(12)

  https://www.eea.europa.eu/publications/cross-border-cooperation-on-renewable-energy  

(13)

„Хибридни“ означава съчетаване на производство на вятърна енергия в морето и междусистемна електроенергийна връзка.

Top