52023DC0001

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Технически доклад на JRC относно „Оценка на потенциала за енергийна ефективност при производството, преноса и акумулирането на електроенергия“

Резюме на техническия доклад на JRC относно „Оценка на потенциала за енергийна ефективност при производството, преноса и акумулирането на електроенергия“

В доклада са представени на достъпен нетехнически език резултатите от оценката на потенциала за енергийна ефективност при преобразуването, трансформирането на напрежението, преноса и акумулирането на електроенергия.

Докладът следва насоките, определени в член 24, параграф 13 от Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, изменена с Директива (ЕС) 2018/2002; и разглежда трите основни стълба на възможното развитие на енергийната ефективност, а именно конвенционалните горива, акумулирането и преноса на енергия чрез постоянен ток с високо напрежение (ПТВН). Следователно в документа се описват тези три основни технологични решения в областта на енергийната ефективност, като се изследват възможните икономии, които потенциално могат да бъдат постигнати. Докладът съдържа преглед на настоящите нива на ефективност, на известните възможности за подобрения и приблизителна оценка на възможните икономии на енергия от първични енергоизточници на европейско равнище; първо се проучват поотделно единните технологични решения, а след това в последната глава се представят заключенията и класирането.

Глава 2 съдържа резултатите от възприетата технология и от оценката на ефективността в топлоелектрическите централи, с особен акцент върху конвенционалните електроцентрали с изкопаеми горива (въглища, газ, нефт), допълнени с избрани статистически данни за КПД, консумации, мощности и др. В доклада са описани текущите и бъдещите нива на ефективност, в т.ч. прогнозни нива на потенциалните икономии на енергия от първични енергоизточници при някои допускания, свързани с действащата политика за декарбонизация.

Причината, поради която не се изследва ефективността при производството на електроенергия от възобновяеми източници, е предимно икономическа. Структурата на разходите на най-често срещаните съоръжения за производство на електроенергия е силно изкривена към инвестиционните (капиталови) разходи, докато експлоатационните разходи са ограничени до поддръжка, тъй като операторите няма нужда да заплащат разходите за гориво. Поради това ефективността на преобразуването при производството на електроенергия от възобновяеми източници, въпреки че е интересна от техническа гледна точка, не е активно проучвана, а научната литература е доста ограничена. Не са много различни и съображенията, приложими за производството на електроенергия от ядрени централи: в повечето работещи ядрени реактори едва 30—35 % от топлинната енергия, произведена от ядрено делене, се преобразува в електроенергия, а останалата част се разсейва в околната среда като отпадна топлина. През последните няколко десетилетия този дял се е повишил много малко. Структурата на разходите за производство на електроенергия от ядрени централи е доста подобна на тази от възобновяеми източници, макар и да не е идентична; по-голямата част от разходите са капиталови разходи (за изграждане и демонтиране на централите), а разходите за гориво (обикновено обогатен уран) представляват само малък дял от общите разходи за производство; също така в този случай въпросът е слабо изследван, тъй като приоритетът е подобряването на безопасността и намаляването на престоя за презареждане с гориво и поддръжка. Някои проекти за предстоящи реактори от IV поколение са разработени за по-висока ефективност, но към настоящия момент съществуват само прототипи.

В глава 3 се описват няколко различни вида акумулиране, подходящо за електрическите системи, като се обяснява степента на зрялост на технологиите, като същевременно се предоставят повече подробности за технологиите, които показват по-добри настоящи и бъдещи перспективи (помпено-акумулиращи водноелектрически централи, акумулаторни батерии, сгъстен въздух, маховици). Въпреки че докладът предоставя оценки на ефективността на преобразуването на енергията, трябва също така да се има предвид, че е трудно да се направи пряко сравнение на ефективността на алтернативите за акумулиране, тъй като те могат да са насочени към решаване на много различни технически проблеми. В доклада се обяснява например, че (все още) не могат да се използват суперкондензатори за работа с голямо количество енергия; всеки технически проблем следва да бъде решен с подходящия клас системи за акумулиране; в рамките на този клас следва да се възприеме най-ефективната технология. Главното послание е, че технологиите за акумулиране са интересни не защото позволяват пряка икономия на енергия от първични енергоизточници, а защото дават възможност за интегриране на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) в енергийните системи, като по този начин се подобрява ефективността на системата като цяло.

В глава 4, посветена на преноса на енергия чрез постоянен ток с високо напрежение (ПТВН), се правят същите заключения: подобряването на ефективността на преносните системи, която вече е много висока (около 98 %) и се доближава до физичните граници, не е целесъобразно. Преносът чрез ПТВН е интересен, тъй като дава възможност за пренос на енергия в условия, при които системите за променлив ток с високо напрежение няма да бъдат нито технически, нито икономически достъпни, като това е особено вярно за подводни кабели, които позволяват интеграцията на вятърна енергия от големи ветроенергийни паркове в морето, което на свой ред води до непреки икономии на енергия от първични енергоизточници. Поради това в тази глава се описват основните характеристики на системите за ПТВН и се представят условията за работа, водещи до най-висока ефективност и се подчертават възможните бъдещи приложения в европейски контекст. Всъщност реалното подобряване на ефективността е непряко, т.е. подобрява се интегрирането на възобновяемите енергийни източници и се минимизира тяхното ограничаване; въпреки това тези въпроси, както и интеграцията на системата, реакцията от страната на потреблението и потреблението на енергия като цяло, са извън обхвата на проучването.

В глава 5 са представени заключенията от извършената оценка на потенциала на всяка технология във връзка с енергийната ефективност. При всяка възможност е извършвано количествено определяне на реалистичните икономии, при опростено допускане, като се показва потенциалът за подобрения по отношение на икономията на енергия от първични енергоизточници.