СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 6 юни 2023 година

относно предложението за директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта

(CON/2023/15)

(2023/C 249/03)

Въведение и правно основание

На 23 февруари 2022 г. Европейската комисия публикува предложението за директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937 (1) (наричана по-долу „предложената директива“).

Европейската централна банка (ЕЦБ) реши по собствена инициатива да даде становище относно предложената директива. ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложената директива съдържа разпоредби, засягащи задачите на ЕЦБ, свързани с пруденциалния надзор върху кредитните институции съгласно член 127, параграф 6 от Договора и приноса на Европейската система на централните банки за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани със стабилността на финансовата система, както е посочено в член 127, параграф 5 от Договора. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи забележки

1.1.

Предложената директива налага задължения на някои големи дружества да полагат дължима грижа в областта на правата на човека и околната среда (2), включително установяване на действителни или потенциални неблагоприятни въздействия (3), включване на дължимата грижа във всички свои дружествени политики (4), предотвратяване или смекчаване на неблагоприятни въздействия (5), установяване на процедура за подаване на жалби (6), наблюдение на мерките и политиките (7), и докладване (8). За тази цел предложената директива определя понятието „дружество“, за което се прилага, като включващо „регулирано финансово предприятие“ (9), което от своя страна включва, наред с другото, кредитна институция съгласно определението в Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (10) (наричана по-долу „кредитна институция“, а заедно — „кредитни институции“).

1.2.

Освен това предложената директива изисква от дружествата, за които се прилага, да предприемат подходящи мерки, за да установят действителните и потенциалните неблагоприятни въздействия върху правата на човека и неблагоприятните въздействия върху околната среда, произтичащи от техните собствени дейности или от тези на техните дъщерни дружества, а когато са свързани с техните вериги на стойността — от техните установени стопански отношения (11). В случая на регулирани финансови предприятия, включително кредитни институции, понятието „верига на стойността“ е определено в предложената директива като включващо дейностите на клиентите, които получават заем, кредит и други финансови услуги (12). Въпреки че дължимата грижа в областта на правата на човека и околната среда попада извън областите на компетентност на ЕЦБ, предложената директива би могла да има важни практически последици за кредитните институции. От тази гледна точка се препоръчва предложената директива да предвижда механизми за сътрудничество и обмен на информация между органите, отговарящи за надзора за спазване на предложената директива от кредитните институции, и органите, отговарящи за пруденциалния надзор върху кредитните институции, включително ЕЦБ. В това отношение ЕЦБ отбелязва, че съзаконодателите на Съюза са установили механизми за сътрудничество и обмен на информация между органите за пруденциален надзор, от една страна, и компетентните надзорни органи, отговарящи за надзора за спазване от кредитните институции на законодателството на Съюза, уреждащо други области на дейност, които попадат извън компетентността на ЕЦБ за пруденциален надзор върху кредитните институции, от друга страна. Такива механизми са установени например в областта на изискванията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (13), пазарите на финансови инструменти (14)и пазарните инфраструктури (15).

1.3.

С предложената директива се въвежда гражданска отговорност за дружествата, които не изпълняват задълженията си за предотвратяване на потенциални неблагоприятни въздействия и за прекратяване на действителните неблагоприятни въздействия, ако това неизпълнение води до вреди (16). Въпреки че трябва да бъдат определени допълнителни подробности относно режима на гражданска отговорност (например определението за покрити вреди и тежестта на доказване), се очаква, че рисковете от съдебни спорове за банките могат значително да се увеличат в резултат на този режим на отговорност. ЕЦБ очаква, че поднадзорните кредитни институции управляват тези рискове в съответствие със съобщените от ЕЦБ пруденциални надзорни очаквания на ЕЦБ. В този контекст се отбелязва, че досега ЕЦБ е възприела основан на риска подход при оценката на експозицията на дадена банка към рискове с екологичен, социален и управленски характер (рискове с ЕСУ характер). Например ЕЦБ съобщи, че банките трябва да разберат последиците от прехода към по-устойчива икономика за техните сделки и експозиции и да отразят тези рискове в цялостната си стратегия за управление на риска (17). От тази гледна точка продължаването на кредитирането за финансиране на дейности, които са изложени на високи рискове, свързани с прехода, може да се счита за съвместимо с разумното управление на риска само ако кредитополучателят има надежден и научно обоснован план за преход, съобразен с Парижкото споразумение (18), за управление и намаляване на риска, свързан с прехода, с течение на времето. По-специално разумното управление на риска, свързан с прехода, обхваща и разумното управление на риска от съдебни спорове. В този контекст ЕЦБ подчертава, че въвеждането на гражданска отговорност, свързана с неблагоприятното въздействие на подобно кредитиране, ще трябва да отчете и да признае ролята на планирането на прехода в дружествата. В съответствие с горепосочения надзорен подход кредитирането за финансиране на дейности, които са изложени на високи рискове, свързани с прехода, може въпреки това да се счита за съвместимо с подходите за разумно управление на риска, при условие че незначителният принос на планираните или извършени дейности остава в съответствие с надеждни планове за преход. Това е от ключово значение, за да се гарантира, че банките са в състояние да финансират усилията за преход за клиенти, които все още не са приведени в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и Парижкото споразумение, но имат планове за това.

1.4.

Предложената директива налага задължение на дружествата, за които се прилага, да приемат план за преход, за да се гарантира, че бизнес моделът и стратегията на дружеството са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C в съответствие с Парижкото споразумение (19). По-конкретно, дадено дружество трябва да включи в своя план цели за намаляване на емисиите, ако то определи изменението на климата като основен риск. Въпреки че задължението за приемане на план за преход е наложено от предложената директива, съдържанието и практическите изисквания за оповестяване на плана за преход са предвидени отделно в Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета (20) (наричана по-долу „Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта“ или „ДОПУ“). Поради това тясната координация и съгласуваността между определенията и изискванията на предложената директива и ДОПУ са от първостепенно значение. ЕЦБ подчертава необходимостта да се гарантира последователност и оперативна съвместимост на плановете за преход съгласно тези два законодателни акта. Важно е да се отбележи, че плановете за преход, изисквани съгласно предложената директива и ДОПУ, биха могли да се различават както по своите цели, така и по своето предназначение от плановете за преход, изисквани от пруденциална гледна точка съгласно Директива № 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21) (наричана по-долу „Директивата за капиталовите изисквания“ или „ДКИ“), понастоящем в процес на преразглеждане. ДКИ има за цел да гарантира, че кредитните институции оценяват цялостно рисковете с ЕСУ характер и включват преценка на перспективите за тези рискове в своите стратегии, ценообразуване, текущо наблюдение на риска и управление, с цел да се гарантира устойчивостта на кредитната институция.

1.5.

Предложената директива възлага на държавите членки да определят един или повече надзорни органи, които да упражняват надзор върху спазването на задълженията, предвидени в нея (22). В този контекст органите, които понастоящем са определени като компетентни органи за надзора на регулираните финансови предприятия, могат също да бъдат определени за надзорни органи за целите на предложената директива по отношение на финансовите предприятия, които попадат в обхвата на предложената директива (23). ЕЦБ подчертава, че надзорът върху спазването на задълженията, предвидени в предложената директива, представлява задача, различна от пруденциалните задачи на националните компетентни органи (НКО) в рамките на единния надзорен механизъм (ЕНМ) (24). Ако НКО в рамките на ЕНМ бъдат определени за надзорен орган от държавите членки съгласно предложената директива, те следва да разполагат със средства и ресурси за изпълнение на тези нови задачи, без да се засягат настоящите им пруденциални отговорности. Освен това ЕЦБ изтъква отново необходимостта от подходящи механизми за координация, сътрудничество и обмен на информация между органите, отговарящи за надзора върху спазването от кредитните институции на задълженията им съгласно предложената директива, от една страна, и органите, отговарящи за пруденциалния надзор върху кредитните институции, включително ЕЦБ, от друга страна. Тези механизми следва да спомогнат за предотвратяване, доколкото е възможно, на ненужни изисквания за двойно отчитане и непоследователно вземане на решения по отношение на поднадзорните кредитни институции.

1.6.

Комисията следва да създаде Европейска мрежа на надзорните органи, съставена от представители на надзорните органи, определени от държавите членки, в която Комисията може да покани за участие европейски агенции с цел обмен на информация, предоставяне на взаимопомощ и установяване на мерки за ефективно сътрудничество (25). Предложената директива правилно изключва възможността на ЕЦБ да бъде възложена задачата да упражнява надзор върху спазването на предложената директива от значимите кредитни институции, които са под прекия ѝ надзор. Това е в съответствие с разбирането на ЕЦБ, че тази задача не попада в обхвата на задачите по пруденциалния надзор, които могат да бъдат възложени на ЕЦБ съгласно член 127, параграф 6 от Договора. Въпреки това ЕЦБ счита, че е от ключово значение предложената Европейска мрежа на надзорните органи да бъде разширена, за да включи ЕЦБ в качеството ѝ на орган за пруденциален надзор над кредитните институции. Това би осигурило координация и би предоставило стабилна правна основа за установяването на споразумения за сътрудничество и обмен на информация между ЕЦБ и надзорните органи, определени съгласно предложената директива, по-специално по отношение на регулираните финансови предприятия, които попадат под прекия пруденциален надзор на ЕЦБ (т.е. значимите кредитни институции), но които същевременно ще подлежат на надзор от националните надзорни органи, определени от държавите членки за целите на предложената директива.

1.7.

Предложената директива дава определение на веригата на стойността на регулираните финансови предприятия. Това би могло да окаже въздействие върху бъдещите регулаторни рамки, например европейските стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, изготвени от Европейската консултативна група за финансова отчетност (26), които ще бъдат приети от Комисията в контекста на ДОПУ. Определението следва да бъде внимателно оценено в контекста на пруденциалните регулаторни рамки, тъй като може да не е подходящо да се използва в пруденциалните регулаторни рамки. Това е така, защото от гледна точка на пруденциалния надзор е важно регулираните финансови предприятия да имат цялостен поглед върху рисковете, свързани с прехода, присъщи на тяхната верига на стойността. Поради това може да са необходими по-задълбочен анализ и допълнително разглеждане на определението на верига на стойността, доколкото то се отнася до регулираните финансови предприятия.

1.8.

И накрая, ЕЦБ подчертава значението на постепенното и организирано влизане в сила на предложената директива, за да се даде възможност на дружествата да адаптират своите вътрешни процеси и бизнес отношения, така че да отговарят на новите изисквания. Това е от особено значение, за да могат регулираните финансови предприятия да осигурят организирано преоценяване на рисковете и да избегнат ефекта на срутване, който може да доведе до внезапно прекратяване на финансови услуги с потенциално отрицателно въздействие върху финансовата стабилност. Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложената директива, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

---

(1)  COM (2022) 71 final.

(2)  Вж. член 4 от предложената директива.

(3)  Вж. член 6 от предложената директива.

(4)  Вж. член 5 от предложената директива.

(5)  Вж. членове 7 и 8 от предложената директива.

(6)  Вж. член 9 от предложената директива.

(7)  Вж. член 10 от предложената директива.

(8)  Вж. член 11 от предложената директива.

(9)  Вж. член 3, буква а), подточка iv) от предложената директива.

(10)  Вж. член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(11)  Вж. член 6, параграф 1 от предложената директива.

(12)  Вж. член 3, буква ж) от предложената директива.

(13)  Вж. член 49 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73); параграфи 3.1—3.8 от Становище CON/2022/4 на ЕЦБ. Всички становища на ЕЦБ са достъпни на EUR-Lex.

(14)  Вж. член 79 от Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 349).

(15)  Вж. член 84 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(16)  Вж. член 22 от предложената директива.

(17)  Вж. „Ръководство относно рисковете, свързани с климата и околната среда“ („Guide on climate-related and environmental risks“) на ЕЦБ, достъпно на уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ www.bankingsupervision.europa.eu. Вж. също прессъобщението „ECB sets deadlines for banks to deal with climate risks“, достъпно на уебсайта на банковия надзор на ЕЦБ www.bankingsupervision.europa.eu

(18)  Вж. речта на Frank Elderson „„Running up that hill“ – how climate-related and environmental risks turned mainstream in banking supervision and next steps for banks’ risk management practices’“, достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu

(19)  Вж. член 15 от предложената директива.

(20)  Вж. Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС, по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ОВ L 322, 16.12.2022 г., стр. 15).

(21)  Вж. член 76 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(22)  Член 17, параграф 1 от предложената директива.

(23)  Член 17, параграф 5 от предложената директива.

(24)  Вж. член 2, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

(25)  Член 21 от предложената директива.

(26)  Вж. Европейска консултативна група за финансова отчетност, „First Set of draft ESRS“, ноември 2022 г., достъпно на уебсайта на ЕКГФО www.efrag.org