СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 26 април 2023 година

относно предложение за регламент за изменение на регламенти (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2017/1131 по отношение на прекомерните експозиции към централни контрагенти от трети държави и за подобряване на ефективността на клиринговите пазари на Съюза и предложение за директива за изменение на директиви 2009/65/ЕС, 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/2034 по отношение на третирането на риска от концентрация, свързан с централните контрагенти, и риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг

(CON/2023/11)

(2023/C 204/03)

Въведение и правно основание

На 31 януари 2023 г. и на 6 февруари 2023 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искания съответно от Съвета на Европейския съюз и от Европейския парламент за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 648/2012, (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2017/1131 по отношение на мерките за ограничаване на прекомерните експозиции към централни контрагенти от трети държави и за подобряване на ефективността на клиринговите пазари на Съюза (1) (наричан по-долу „предложеният регламент“) и относно предложение за директива за изменение на директиви 2009/65/ЕС, 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/2034 по отношение на третирането на риска от концентрация, свързан с централните контрагенти, и риска от контрагента при сделките с деривати, преминаващи централен клиринг (2) (наричана по-долу „предложената директива“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент и предложената директива съдържат разпоредби, засягащи: 1) основната задача на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) да определя и осъществява паричната политика и да насърчава нормалното функциониране на платежните системи съгласно член 127, параграф 2, първо и четвърто тире от Договора; 2) задачата на ЕСЦБ да допринася за гладкото провеждане на следваните от компетентните органи политики, свързани с пруденциалния надзор върху кредитните институции и стабилността на финансовата система съгласно член 127, параграф 5 от Договора; и 3) задачите, възложени на ЕЦБ по отношение на пруденциалния надзор върху кредитните институции. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

Общи забележки

ЕЦБ подкрепя пакета, предложен от Европейската комисия, който има за цел укрепване на системата за централен клиринг на Съюза чрез въвеждане на целенасочени подобрения на регулаторната рамка. ЕЦБ е съгласна, че устойчивите и добре развити централни контрагенти (ЦК) са от решаващо значение за добре функциониращ съюз на капиталовите пазари.

Първо, ЕЦБ приветства предложените стъпки за повишаване на сигурността и устойчивостта на централния клиринг в ЕС чрез засилване на сътрудничеството между органите и, с оглед на променящите се финансови рискове, актуализиране на пруденциалните изисквания за ЦК и банковите експозиции към ЦК. Второ, ЕЦБ подкрепя предложените мерки за рационализиране на надзорните процеси на ЦК с цел да се даде възможност на ЦК от ЕС да реагират по-бързо на новите пазарни тенденции. Трето, ЕЦБ е съгласна с необходимостта от допълнителни действия за намаляване на прекомерните експозиции на клиенти и клирингови членове от ЕС към ЦК от трети държави с цел ограничаване на потенциалните рискове извън пълния контрол на органите на Съюза.

Стабилните механизми, гарантиращи сигурността и ефективността на централния клиринг в Съюза, са от решаващо значение от гледна точка на Евросистемата като емитираща централна банка. Смущенията при ЦК със значителна деноминирана в евро дейност , биха могли да окажат отрицателно въздействие върху ликвидната позиция на кредитните институции от еврозоната и нормалното функциониране на платежните системи, което предполага рискове за ефикасната трансмисия на паричната политика и, в крайна сметка, за постигането на основната цел на Евросистемата за поддържане на ценова стабилност (3). Силната централна клирингова система на Съюза е важна и за единния надзорен механизъм (ЕНМ) поради размера на експозициите на поднадзорни на ЕНМ кредитни институции към ЦК от ЕС.

Специфични забележки

1.    Засилване на сътрудничеството между органите

ЕЦБ подкрепя предложеното засилване на сътрудничеството между органите на равнището на Съюза и разширената роля на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) за насърчаване на сближаването на надзорните практики, по-специално чрез гласуване и изготвяне на становища по въпроси, свързани с надзора, както и чрез координиране в кризисни ситуации. ЕЦБ счита, че това е стъпка в правилната посока, като се засилва надзорът върху централния клиринг на равнището на Съюза, имайки предвид ръста на капацитета за клиринг в рамките на Съюза и свързания с него риск с трансгранично измерение. Значението и сложността на ЦК от ЕС, които се очаква да нараснат с прилагането на изискването за активна сметка, както и взаимосвързаността на ЦК със значими кредитни институции като техни клирингови членове, изискват засилен надзор на равнището на Съюза и необходимост от управление на потенциалното разпространение на системния риск в няколко държави членки.

1.1.   Колегии

1.1.1.   Постоянно участие на колегията: становища и процес на годишен преглед

Рамката на колегиите, създадена с Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4) (наричан по-долу „РЕПИ“), се доказа като ефективен начин за справяне със специфичните предизвикателства на централния клиринг, произтичащи от изразените трансгранични и междусекторни рискове при ЦК. Колегиите дават възможност на органи от различни юрисдикции и с различни мандати да обменят информация, да предоставят информация и да изразяват опасения относно подходите за управление на риска и набора от услуги на ЦК от ЕС. Понастоящем колегиите изготвят становища относно, наред с другото, лицензирането на ЦК, разширяването на дейностите и услугите на ЦК и значителните промени в модела. Въпреки това мерките на ЦК за управление на риска на променящите се пазарни тенденции и рискове понастоящем не се разглеждат в рамките на официалните процедури на колегията, освен ако тези действия на ЦК предполагат значителна промяна на дейностите или моделите за измерване на риска.

С оглед на засилване на текущото участие на колегията ЕЦБ напълно подкрепя предложението на Комисията компетентният орган на всеки ЦК да представя на колегията поне веднъж годишно подробен доклад, в който се прави преглед на спазването от страна на ЦК на разпоредбите на РЕПИ и се оценяват рисковете, на които ЦК е изложен (5). ЕЦБ приветства предложението на Комисията да се изиска от колегията да издава допълнителни становища по ключови надзорни решения, като например по отношение на докладите за прегледа и оценката на ЦК, изискванията за допълнително обезпечение и евентуалното отнемане на лиценз (6).

Съгласно предложената рамка становищата на колегията, в допълнение към съгласието или несъгласието с определени надзорни решения, могат да включват и условия и препоръки, които колегията счита за необходими за смекчаване на евентуални недостатъци в управлението на риска на ЦК (7). ЕЦБ приветства предложения регламент, тъй като той дава възможност на членовете на колегията да уточнят съображенията, въз основа на които гласуват, и да посочат оставащите опасения. За да се подобри допълнително процесът на гласуване, членовете на колегията следва също така да бъдат насърчавани да предоставят обосновка при гласуването в процеса на изготвяне на становище на колегията, за да се даде възможност на компетентния орган на ЦК да се възползва в по-голяма степен от различните гледни точки на членовете на колегията в становището на колегията. И накрая, ЕЦБ подкрепя предложеното задължение за компетентния орган на ЦК да посочи причините, като в решението си напълно обяснява всички значителни отклонения от становището на колегията (8). ЕЦБ счита, че тези предложени мерки ще засилят текущото участие на колегията и ще спомогнат да се гарантира, че надзорът на ЦК подкрепя ефективната ангажираност с всички съответни органи и извлича ползи от техните гледни точки.

ЕЦБ подкрепя разпоредбата в предложения регламент членовете на колегията да предоставят по-голям принос за провеждането на процеса на годишен преглед и предлага този принос да не се ограничава само до определяне на честотата и задълбочеността на годишния преглед, а следва също така да обърне внимание на съществената надзорна насоченост на този преглед.

1.1.2.   Сътрудничество в съвместни надзорни екипи (СНЕ)

ЕЦБ напълно подкрепя намерението в основата на предложението за въвеждане на СНЕ в надзора на лицензирани ЦК от ЕС. Засилването на участието на членовете на колегията в процеса на текущ надзор — по-специално по отношение на прегледа на прилагането на процедурите на отсъствие на възражения, проверките на място и в контекста на процеса на годишен преглед — е стъпка към засилване на надзора на равнището на Съюза. Това ще помогне на членовете на колегията да придобият по-задълбочено споделено разбиране за основните промени, засягащи рисковете и управлението на риска на ЦК, като по този начин ще се повиши ефективността и ефикасността на диалога между компетентните органи на ЦК и членовете на колегията в целия Съюз. Това също така ще даде възможност за обединяване на ресурсите на компетентните органи на ЦК и колегиите, което допълнително ще допринесе за разходната ефективност на надзора на ЦК от ЕС в полза както на националните компетентни органи, така и на членовете на колегията.

ЕЦБ обаче не счита за необходимо създаване на нов надзорен орган за тази цел, тъй като това може да доведе до по-голяма институционална сложност. За да се гарантира пропорционалност, ЕЦБ предлага да се разчита на съществуващото сътрудничество в рамките на колегията. В този смисъл ЕЦБ предлага предвидените задачи на СНЕ да се възложат на колегията като съвместни надзорни дейности с участието на членовете на колегията на доброволна основа в съответствие с принципа „без принуда — без забрана“. В случай че нито един член на колегията не желае да участва в съвместна надзорна дейност заедно с компетентния орган, това означава, че компетентният орган поема тази задача самостоятелно.

С оглед на включването на съвместните надзорни дейности в съществуващите процеси на колегията ЕЦБ предлага да се добави допълнителен елемент към доклада на компетентните органи на ЦК относно процеса на годишен преглед (9), а именно план за съвместни надзорни дейности през предстоящия период на годишен преглед.

В допълнение към задачите на СНЕ съгласно предложения регламент ЕЦБ предлага и съвместни надзорни дейности по отношение на предоставянето на информация за процедурата на отсъствие на възражения, свързана с одобряването на промени в моделите на ЦК за допълнително обезпечение, както и с провеждането на годишния преглед и оценка, извършвани от компетентния орган на ЦК от ЕС (10). Съвместните надзорни дейности следва да включват и потенциални пробни упражнения като допълнителен инструмент за съвместни оценки на рисковете и процедурите за управление на риска на ЦК. За да се даде възможност за ефикасно участие на всички органи, включително колегията, в процедурите на отсъствие на възражения, ЕЦБ предлага удължаване на съответния график за оценка (вж. параграф 3.2 по-долу).

С цел да се запази гъвкавостта за евентуални съвместни надзорни дейности по отношение на ad hoc надзорни опасения, които биха могли да възникнат, следва да бъде възможно съвместните надзорни дейности да бъдат разширени, така че да обхващат области, които не са били предвидени по време на предходния годишен преглед. В този контекст ЕЦБ приветства възможността компетентните органи на ЦК от ЕС да поискат съдействие в текущата надзорна работа (11) в съответствие с принципа „без принуда — без забрана“.

Ако СНЕ бъдат създадени, както е посочено в предложението на Комисията, ЕЦБ ще подкрепи участието на съответните надзорни органи на клиринговите членове в СНЕ, като се има предвид значението на връзката между клиринговите членове и ЦК от ЕС, както и на съответните емитиращи централни банки и надзорници, като се има предвид тяхната по-широка системна перспектива относно управлението на риска на ЦК.

1.2.   Европейски орган за ценни книжа и пазари

1.2.1.   Ролята на ЕОЦКП за насърчаване на сближаването на надзорните практики и намаляването на трансграничния риск

Добре функциониращият съюз на капиталовите пазари изисква тясно съгласувани практики в надзора на ЦК от ЕС. С оглед на по-нататъшното насърчаване на сближаването на надзорните практики и последователното прилагане на РЕПИ сред ЦК от ЕС ЕЦБ подкрепя предложенията за засилване на ролята на ЕОЦКП като един от Европейските надзорни органи. По-специално ЕОЦКП следва да има право на глас в колегиите и да предоставя становища по проекти на надзорни решения, отнасящи се до годишния преглед и оценка, изискванията за допълнително обезпечение и отнемането на лиценз. ЕЦБ също така подкрепя предложения процес за становищата на ЕОЦКП, адресирани до компетентния орган на ЦК от ЕС (12). Това е в пълно съответствие с хоризонталното участие на ЕОЦКП във всички колегии и произтичащия от това уникален капацитет и важна роля за насърчаване на последователна оценка на общите въпроси в колегиите.

1.2.2.   Трансгранична координация при кризисни ситуации

ЕЦБ се съгласява, че е необходимо да се укрепи рамката на Съюза за координация между съответните органи в случай на стресови ситуации, които оказват или е вероятно да окажат въздействие върху ЦК от ЕС или пазарите с централен клиринг в по-общ план. Това е от съществено значение както с оглед на идентифицирането и справянето на ранен етап с рисковете от верижна реакция в целия Съюз, произтичащи от стресови ситуации в отделните ЦК от ЕС, така и с оглед на постигането на добре координирана и обхващаща целия Съюз реакция на такива извънредни ситуации в целия Съюз. Една по-конкретна рамка за извънредни ситуации ще спомогне за изясняване на очакванията на съответните органи и ЦК по отношение на практическите стъпки, които трябва да бъдат следвани, ще ускори реакцията на Съюза при такива извънредни ситуации и ще намали потенциалния риск от противоречиви подходи на тези органи.

Поради това ЕЦБ приветства предложеното преразглеждане на разпоредбите за извънредни ситуации (13), включително уточняването на съответните извънредни сценарии, официалната координираща роля на ЕОЦКП, възможността ЕОЦКП да извлича пряко информацията, необходима за тази координираща роля, и правомощието му да издава извънредни препоръки до компетентните органи в ситуации, в които повече от един ЦК от ЕС би бил засегнат от извънредната ситуация или когато събития в рамките на целия Съюз дестабилизират трансграничните пазари с централен клиринг.

Добре координираният отговор на сериозни стресови ситуации, които оказват въздействие върху централния клиринг в Съюза, изисква ефективно взаимодействие на Надзорния комитет за ЦК с други съответни органи. Поради това съответните емитиращи централни банки следва винаги да бъдат канени на заседанията на Надзорния комитет за ЦК, които се свикват, когато развитието на финансовите пазари може да окаже неблагоприятно въздействие върху ликвидността на пазара, провеждането на паричната политика или гладкото функциониране на платежните системи. Това също така ще осигури съгласуваност с подхода на предложения регламент, при който емитиращите централни банки ще участват във всички обсъждания относно ЦК от ЕС (вж. параграф 1.3.1 по-долу).

1.3.   Сътрудничество в рамките на Надзорния комитет за ЦК

1.3.1.   Участие на емитиращите централни банки

Понастоящем участието на емитиращите централни банки в обсъжданията на равнището на Съюза относно ЦК от ЕС е силно асиметрично спрямо съответната им роля за ЦК от ниво 2 от трети държави, въпреки че по-голямата част от клиринга във валути на Съюза се извършва от ЦК от ЕС и произтичащите от това последици за риска. В рамките на Евросистемата това важи дори в областта на извънборсовите деривати, при които зависимостта на клиринговите членове от Съюза от ЦК от Обединеното кралство е най-силно изразена: На ЦК от ЕС се падат около 60 % от първоначалния маржин, предоставен от клиринговите членове от Съюза на ЦК от ЕС и Обединеното кралство (14). Въпреки че емитиращите централни банки могат да участват в заседанията на Надзорния комитет за ЦК по широк кръг от въпроси, свързани с ЦК от ниво 2 от трети държави, съответното им участие за ЦК от ЕС понастоящем се ограничава до обсъжданията относно стрес тестовете на ЦК в целия Съюз и съответното развитие на пазара (15).

В този контекст ЕЦБ горещо приветства предложението емитиращите централни банки да бъдат поканени като членове без право на глас на всички обсъждания на Надзорния комитет за ЦК от ЕС относно ЦК от ЕС (16). Това ще даде възможност на емитиращите централни банки да участват, например, и в обсъждания на анализи от партньорски проверки, редовен обмен на информация относно съответните надзорни дейности и решения и всички становища и препоръки на колегиите.

1.3.2.   Участие на органите за пруденциален надзор

Рисковият профил на ЦК може да окаже въздействие върху рисковия профил на предприятията, действащи като клирингови членове на този ЦК. Такива предприятия са предимно кредитни институции и инвестиционни посредници (17). Произтичащата от това експозиция непрекъснато нараства след световната финансова криза от 2008 г. и изпълнението на програмата на Г-20 за регулаторна реформа, стимулираща централния клиринг. Институциите, действащи като клирингови членове, не само изпълняват задължението за клиринг за собствените си сделки, но и действат като посредници между ЦК и други участници на пазара, като от тях се изисква или избират да извършват централизиран клиринг на тези сделки. Поради това взаимовръзката между институциите, които действат като клирингови членове, и ЦК е от жизненоважно значение и се очаква да остане такава и в бъдеще. Като се има предвид тази взаимовръзка, от решаващо значение е не само компетентните органи, отговарящи за надзора на такива институции, да бъдат напълно и своевременно информирани за управляваните от ЦК рискове, но и да са в състояние да предложат своя експертен опит и гледни точки в областта на надзора.

Сътрудничеството с органите за пруденциален надзор може да бъде подобрено на равнището на Надзорния комитет за ЦК. Задачите на Надзорния комитет за ЦК, по-специално изготвянето на проекти на решения за утвърждаване на значителни промени в моделите на риска или определяне на нивото, или координирането на тестовете за устойчивост, предоставят ценна информация за рисковите профили на ЦК и дават възможност за цялостно познаване на ЦК. В допълнение, като се имат предвид горепосочените взаимовръзки между институциите, действащи като клирингови членове, и ЦК, тези обсъждания са от значение и за рисковете, които тези институции могат да поемат поради експозициите си към ЦК. По този начин органите за пруденциален надзор на институциите с трите най-големи вноски в гаранционния фонд на ЦК от ЕС следва да участват в заседанията на Надзорния комитет за ЦК като членове без право на глас. По този начин надзорните органи ще бъдат своевременно информирани за възможните рискове, засягащи отделните институции, и ще могат да се справят с тях, ако и доколкото е необходимо, в рамките на текущия надзор. Това членство следва да стане постоянно, а не да бъде предмет на ad hoc покана.

1.4.   Разработване на междусекторен мониторингов механизъм

1.4.1.   Състав

Една от основните характеристики на надзорната рамка за ЦК от ЕС е съсредоточаването ѝ върху отделните ЦК въз основа на комбинация от контрол в държавата по произход и трансгранично сътрудничество с органите на приемащата държава в съответните сектори. Като се има предвид интегрираният характер на финансовите пазари в рамките на Съюза, както и значителните взаимозависимости между ЦК от ЕС, надзорът на отделните ЦК следва да бъде допълнен със съответни мерки на равнището на Съюза за справяне с потенциални кризисни ситуации и уязвимости в целия Съюз. Например рисковете, свързани с взаимозависимостите на централните клирингови системи и наблюдението на изпълнението на изискването за активна сметка, очевидно изискват оценка, която по своето естество е както междусекторна, така и обхващаща целия Съюз.

В този контекст ЕЦБ приветства предложението за обединяване на органите на Съюза, участващи в надзора на ЦК от ЕС, клирингови членове и клиенти, включително представители на ЕОЦКП, Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), Комисията, Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕЦБ, включително в контекста на нейните задачи в рамките на ЕНМ, в нов механизъм за съвместен мониторинг (МСМ) (18). МСМ следва да предостави цялостен преглед на развитието на пазара, което е от значение за клиринга в рамките на Съюза, както и на потенциалните хоризонтални рискове, по-специално отнасящите се към взаимосвързаността на финансовите участници в няколко юрисдикции.

Освен това, като се има предвид, че задачите на МСМ включват наблюдение на изпълнението на изискването за активна сметка, ЕЦБ предлага съответните централни банки, емитиращи валутите, в които са деноминирани договорите за деривати, обхванати от изискването за активна сметка, да участват в МСМ.

1.4.2.   Мандат и връзка с други органи

По същество ЕЦБ изразява съгласие с предложението за запазване на акцента на МСМ върху наблюдението и оценката на хоризонталните рискове и докладването пред съответните институции на Съюза, като по този начин се оставят изцяло непроменени съществуващите правомощия и процеси за вземане на решения за надзор на ЦК.

В същото време би било полезно да се изясни взаимодействието на МСМ със съществуващата надзорна рамка. Първо, с цел да се осигури ефективен принос на националните компетентни органи към работата на МСМ, ЕЦБ предлага годишният доклад на МСМ за резултатите от неговата дейност до Европейския парламент, Съвета и Комисията да бъде изготвен в консултация със съответните национални компетентни органи. Второ, за да се подпомогнат ефективните последващи действия във връзка с докладите на МСМ, от националните компетентни органи, колегиите и Надзорния комитет за ЦК следва, в контекста на собствената им работа, да се изисква да разглеждат и да вземат предвид резултатите от дейността на МСМ, доколкото констатациите на МСМ са от значение за дейностите, рисковия профил или управлението на риска на конкретен ЦК.

Освен това следва да се разшири обхватът на предложената задача на МСМ за наблюдение на рисковете от концентрация. ЕЦБ разбира, че тази задача понастоящем е съсредоточена върху идентифицирането на рисковете от концентрация, произтичащи от разчитането на едни и същи доставчици на услуги. Предложеният регламент не обхваща изрично или адекватно допълнителните критични аспекти на концентрацията. Първо, риск от концентрация може да възникне, когато даден клиент е изложен в значителна степен към ЦК чрез използването на различни клирингови членове на този ЦК, без да се засягат видовете продукти, чийто клиринг се извършва в рамките на същия този ЦК. Това е риск, който може да е от концептуално значение за няколко ЦК, независимо от факта, че тази концентрация следва да бъде анализирана на равнището на всеки ЦК. Второ, рискът от концентрация може да възникне, когато участник на пазара натрупа значителни позиции на пазара за продукт, който може да се търгува както на регулирани, така и на извънборсови пазари. Това опасение може да се задълбочи, когато един и същ или сходен продукт, или дори силно свързан продукт, подлежи на клиринг в повече от един ЦК. Подобни форми на риск от концентрация понастоящем са по-малко видими както за органите, така и за участниците на пазара, въпреки потенциалните значителни последици от тях. Както беше подчертано по време на неотдавнашните кризи, тези рискове може да са довели до значителна заплаха за сигурността и стабилността на ЦК от ЕС, участниците на пазара и финансовата стабилност в по-широк план. Поради това ЕЦБ предлага дейностите по мониторинг на МСМ да бъдат засилени в рамките на предложения регламент, като в контекста на клиринга се въведе по-широко покритие на риска от концентрация.

Освен това, с оглед на новостта на МСМ, ЕЦБ предлага да му се предостави по-голяма гъвкавост по отношение на обхвата на потенциалната му работа. За тази цел следва да се въведе разпоредба, която да дава възможност, когато бъде счетено за полезно, двама или повече членове на МСМ да се съгласят да използват рамката на МСМ като основа за извършване на междусекторни анализи по допълнителни теми за целия Съюз и междусекторни теми от общ интерес, свързани с централния клиринг.

1.5.   Надзор на признати ЦК от трети държави

Като цяло ЕЦБ подкрепя измененията, с които се въвежда по-голяма пропорционалност в процеса на признаване на ЦК от трети държави, както и измененията, с които се гарантира, че ЕОЦКП получава цялата необходима информация от ЦК от ниво 2 от трети държави за целите на надзорните си дейности.

ЕЦБ предлага допълнително изясняване на обхвата на консултацията с емитиращата централна банка във връзка с надзорните дейности и процедури по отношение на ЦК от ниво 2 от трети държави. Понастоящем обхватът на консултацията е ограничен до съответствието на ЦК с петте области от значение от гледна точка на емитиращата централна банка: допълнителни обезпечения, контрол на ликвидния риск, обезпечения, сетълмент и споразумения за оперативна съвместимост (19). На практика съответствието на ЦК с тези области може да бъде предмет на официални решения, взети от ЕОЦКП съгласно определени разпоредби (20), както и на конкретни надзорни оценки и процедури на ЕОЦКП и на Надзорния комитет за ЦК. Освен това областта на изискванията за допълнително обезпечение се урежда от някои разпоредби на РЕПИ (21). Важно е да се провеждат консултации с емитиращите централни банки относно решенията за прегледа на модели, тестове за устойчивост и бектестове за утвърждаване на моделите и параметрите, приети от ЦК за изчисляване на неговите изисквания за допълнително обезпечение, вноски в гаранционния фонд, изисквания за обезпечения и други мерки за контрол на риска съгласно РЕПИ (22). Поради това ЕЦБ препоръчва да се запази фокусът на обхвата на консултациите на емитиращите централни банки в тези пет области, но да се изясни допълнително видът на актовете на ЕОЦКП, при които следва да се консултират емитиращите централни банки (напр. чрез включване на надзорни оценки). Освен това обхватът на консултацията следва да включва всички съответни разпоредби на РЕПИ, които оправомощават ЕОЦКП да приема решения или да извършва надзорна оценка в тези области.

2.    Актуализиране на пруденциалните изисквания

2.1.   Изменения на изискванията на ЦК

2.1.1.   Изисквания за участие и обособяване

ЕЦБ приветства предложението за изменение на изискванията за допускане, установени от ЦК за клирингови членове. Специфичните характеристики на нефинансовите контрагенти в контекста на централния клиринг са от голямо значение, особено като се има предвид неотдавнашният опит с големи искания за допълнително обезпечение, произтичащи от изключително високата нестабилност на пазара. Поради това ЦК следва внимателно да оценят различния ликвиден профил на нефинансовите контрагенти, преди да бъдат допуснати като преки участници. ЦК следва по-специално да проучат дали нефинансовите контрагенти са в състояние своевременно да посрещнат потенциални увеличения на изискванията за допълнително обезпечение или вноските в гаранционния фонд, дори при неблагоприятни пазарни условия. Освен това в интерес на правната сигурност би било особено полезно да бъде допълнително уточнено взаимодействието между допускането на нефинансови контрагенти като клирингови членове съгласно РЕПИ (23) и изискването ЦК да бъде уведомяван като система съгласно Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24). Поради това ЕЦБ предлага в съответните проекти на регулаторни технически стандарти (25) да се определят елементите на критериите за допускане за нефинансови контрагенти. Освен това ЕЦБ предлага да се добавят членовете на ЕСЦБ към списъка на органите, с които ЕОЦКП следва да се консултира по време на разработването на тези проекти на регулаторни технически стандарти.

И накрая, ЕЦБ предлага да се поясни, че забраната за участие на ЦК в друг ЦК (26) не засяга съществуващите разпоредби относно споразуменията за оперативна съвместимост, които осигуряват подходяща рамка за риска за клиринговите услуги между ЦК (27).

2.1.2.   Изисквания за допълнително обезпечение и прозрачност

ЕЦБ подкрепя използването на възможността, предоставена от настоящия законодателен преглед, за да се извлекат поуки от последните периоди на изключително висока нестабилност на пазара, което показва, че може да има възможност за засилване на практиките на допълнително обезпечаване. В неотдавнашен доклад на Базелския комитет по банков надзор (БКБН), Комитета по плащания и пазарни инфраструктури (КППИ) към Банката за международни разплащания и Международната организация на комисиите за ценни книжа (МОКЦК) (28) бяха набелязани области, които заслужават допълнителен анализ, по-специално по отношение на способността за реагиране и прозрачността на моделите за допълнително обезпечение на ЦК, както и практиките на променлив маржин. Очаква се този допълнителен анализ да доведе до препоръки от международните органи, определящи стандартите, в контекста на практиките, подходите и моделите на ЦК по отношение на допълнителното обезпечаване.

В този контекст ЕЦБ подкрепя предложените изменения относно изискванията за допълнително обезпечение. Отправянето на искания за допълнително обезпечение в рамките на деня (29) би могло да върне ликвидност към клиринговите членове. Понякога обаче тази практика може да е неподходяща не само за ЦК, но и за клиринговите членове и техните клиенти. Понастоящем някои ЦК могат да обединят исканията за променлив и първоначален маржин в рамките на деня. Това често означава, че клиринговите членове и техните клиенти могат да изберат да удовлетворят исканията за допълнително обезпечение в рамките на деня с непарично обезпечение или във валута, различна от валутата, в която е деноминиран продуктът. Когато ЦК въвеждат отправяне на искания за променливи маржини, тези възможности за гъвкавост по отношение на обезпечението могат да бъдат загубени, тъй като исканията в рамките на деня ще трябва да бъдат разделени между променливи и първоначални маржини. Освен това като допустимо покритие за променливи маржини вероятно ще бъдат приемани само парични средства (т.е. валутата на продукта). Следователно, както се предвижда в предложения регламент (30), отправянето на искания за променливи маржини следва да остане възможност, която да бъде разгледана и разработена от ЦК въз основа на полагане на максимални усилия, след като бъдат оценени всички предимства и недостатъци в консултации с неговите клирингови членове и техните клиенти. Това не засяга евентуалните препоръки, произтичащи от текущата международна работа, които в крайна сметка биха могли да бъдат отразени в проекти на регулаторни технически стандарти относно изискванията за допълнително обезпечение (31).

По отношение на прозрачността и оповестяването на практиките на допълнително обезпечаване ЕЦБ твърдо подкрепя разширяването на отговорностите на клиринговите членове и клиентите, извършващи клиринг на трансакции от името на съответните си клиенти (т.е. доставчици на клирингови услуги на клиенти). Освен това би било целесъобразно да се възложи на ЕОЦКП (32), след консултации с ЕБО и членовете на ЕСЦБ, да разработи проекти на регулаторни технически стандарти във връзка с тези изисквания за прозрачност, приложими за ЦК и доставчиците на клирингови услуги на клиенти. Проектите на регулаторни технически стандарти биха подобрили значително стандартизацията и качеството на съответните оповестявания. В контекста на прозрачността и оповестяването те също така ще осигурят ефикасно взаимодействие между отговорностите на ЦК и доставчиците на клирингови услуги на клиенти. И накрая, тези проекти на регулаторни технически стандарти биха могли да вземат предвид, на по-късен етап и доколкото е уместно, резултатите от текущата международна работа под егидата на БКБН—КППИ—МОКЦК (33) по отношение на прозрачността на допълнителното обезпечение.

2.1.3.   Изисквания за обезпеченията

Като цяло е целесъобразно да се позволи на ЦК да приемат публични гаранции и публични банкови гаранции като обезпечение. ЕЦБ признава регулаторните усилия на Съюза за облекчаване на извънредните затруднения с ликвидността, произтичащи от последните периоди на безпрецедентна нестабилност на пазара. За да се избегнат обаче всякакви съмнения и тъй като в предложението не се коментират особеностите на гаранциите от търговски банки, ЕЦБ подчертава, че не подкрепя възможността необезпечените гаранции от търговски банки да бъдат постоянно допустими обезпечения (34). Приемането на необезпечени гаранции от търговски банки следва да остане временна регулаторна мярка, приложима само за нефинансови контрагенти. Възможността за постоянно приемане на необезпечени гаранции от търговски банки би представлявала структурна промяна в регулаторната толерантност към риска, надхвърляща целта за справяне с извънредните затруднения с ликвидността на небанковите институции. Освен това ЕЦБ предупреждава да не се позволява на ЦК да приемат гаранции от търговски банки от всички клирингови членове, включително финансови институции, а не само от нефинансови контрагенти, какъвто е случаят понастоящем.

И накрая, ЕЦБ предлага да се разшири обхватът на регулаторните технически стандарти, разработени от ЕОЦКП, които определят условията, при които гаранциите от търговски банки могат да бъдат приемани като обезпечение, така че да включват публични гаранции и гаранции от публични банки. Това би позволило на ЕОЦКП да уточни допълнително съответните изисквания за обезпеченията по отношение на публични гаранции и гаранции от публични банки.

2.1.4.   Задължение за отчетност

ЕЦБ твърдо подкрепя предложението за премахване на освобождаването от изискванията за отчетност за вътрешногруповите трансакции с участието на нефинансов контрагент (35). В контекста на въвеждането на това освобождаване през 2017 г. ЕЦБ установи няколко отрицателни последици както за качеството и полезността на данните, отчитани съгласно РЕПИ, така и за способността на органите да наблюдават финансовата стабилност в някои области на финансовите пазари (36). Тези последици са все още актуални. Например липсата на информация за някои вътрешногрупови трансакции засегна ЕЦБ при изпълнението на нейните задачи, свързани с финансовата стабилност, по време на сътресенията на енергийните пазари през 2022 г. Дейността на нефинансовите предприятия представлява много голям дял от пазарите на енергийни деривати. В резултат на това липсата на данни за вътрешногруповите трансакции с поне един нефинансов контрагент представлява съществен пропуск в способността на ЕЦБ да наблюдава този сегмент от пазарите на деривати. В по-общ план на пазарите на стокови деривати вътрешногруповите сделки представляват съществена част от общите двустранни експозиции между участниците на пазара и тяхното идентифициране може да разкрие значението на някои големи конгломерати от гледна точка на финансовата стабилност. Въпреки че неотдавнашните сътресения засегнаха предимно енергийни стокови деривати, естеството на бъдещите кризи не може да се предвиди. Като цяло липсата на пълна пазарна картина би могла също така да възпрепятства ефективното наблюдение на бързо променящата се пазарна динамика от страна на компетентните органи. В този контекст е важно да се отбележи, че Регламент (ЕС) № 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета (37) не съдържа подобно освобождаване за отчитането на вътрешногрупови репо сделки, сделки за финансиране с ценни книжа и маржин заемни сделки. Премахването на освобождаването на вътрешногруповите трансакции с участието на нефинансов контрагент от изискванията за отчитане съгласно РЕПИ е важна мярка за създаването на пълна пазарна картина и за постигането на съгласуваност между съответните регламенти.

2.1.5 .   Оценка на потребности от ликвидност

ЕЦБ счита, че е важно ЦК ежедневно да наблюдават експозициите си към най-значимите валути на Съюза, за да управляват по-добре ликвидния риск, както и да предоставят на своите компетентни органи подходящо отчитане за всяка съответна валута на Съюза. Предложеният регламент следва да отразява това, за да се гарантира, че най-големите задължения за плащане се оценяват съвкупно за всички валути и поотделно за всяка от най-значимите валути на Съюза, в които са деноминирани финансовите инструменти, чийто клиринг се извършва.

2.2.   Въздействие върху пруденциалния надзор на кредитните институции

2.2.1.   Освобождаване на вътрешногрупови трансакции

С предложения регламент се въвеждат промени в приложимата понастоящем рамка за освобождаване на вътрешногруповите трансакции от изискванията за клиринг и допълнително обезпечение (38), както и от капиталовите изисквания за риска от корекция на кредитната оценка (39). Предложените промени обхващат рамката за оценки на еквивалентността на трети държави, което е предварително условие за тези изключения. В случая на РЕПИ се предлага настоящата рамка за оценка на еквивалентността да бъде заменена с опростена рамка. Освобождаванията следва да бъдат обвързани с условия, които да гарантират, че сигурността и стабилността на институциите, но също така и стабилността на финансовата система в по-широк смисъл, не са застрашени. В този смисъл ЕЦБ има редица забележки.

Първо, за целите на освобождаването на вътрешногруповите трансакции от изискванията за клиринг и допълнително обезпечение не е достатъчно предварителната оценка на съответната уредба на третата държава да се ограничи само до аспектите, свързани с борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. ЕЦБ е твърдо убедена, че няколко други аспекта, а именно еквивалентността на регулаторната и надзорната рамка на тази трета държава с по-широкия обхват на РЕПИ, следва да бъдат оценени, преди институциите да имат достъп до освобождаванията. Оценката следва да включва, без да се ограничава до, ключови изисквания относно техниките за намаляване на риска при извънборсовите сделки, както вече е предвидено в настоящата рамка на РЕПИ (40). ЕЦБ подкрепя извършването на по-всеобхватна оценка на еквивалентността, тъй като тя дава гаранции, че контрагентите, намиращи се в трети държави, са обект на стабилни регулаторни и надзорни рамки и контрагентите от Съюза не са изложени на неоправдани рискове при сключването на сделки с такива контрагенти. Съгласно предложения регламент Комисията може да извърши по-всеобхватна оценка на рамката на трета държава, като евентуално включи горепосочените аспекти. Такава оценка обаче не следва да бъде дискреционна. Вместо това тази оценка следва да се извърши и приключи предварително, преди контрагентите от Съюза да могат да се възползват от горепосочените освобождавания. В противен случай контрагентите от Съюза носят значителни рискове от сключване или поддържане на голям обем вътрешногрупови трансакции с контрагенти, които може да не подлежат на подходящи регулаторни изисквания и/или адекватен надзор. Поради това ЕЦБ счита, че вместо предложената опростена рамка следва да се запази приложимата понастоящем рамка за еквивалентност.

Второ, предложението оказва пряко въздействие върху прилагането на капиталовите изисквания за риска от корекция на кредитната оценка, както е посочено в Регламент (ЕС) № 575/2013. Корекцията на кредитната оценка е рискът от загуби, причинени от промени в кредитния спред на контрагента по сделка с деривати, дължащи се на промени в неговото кредитно качество. Тази корекция възниква, когато контрагентът от Съюза сключи сделка с деривати с друг контрагент, включително контрагент в рамките на същата група. Една от най-често срещаните причини, поради които контрагентите от Съюза са изложени на такава вътрешногрупова рискова експозиция, е да подкрепят практиките за огледално осчетоводяване. В миналото (41) ЕЦБ е подчертавала, че пруденциалните рискове могат да възникнат от някои практики за осчетоводяване в рамките на международни групи, по-специално практики за огледално осчетоводяване. Независимо от това дали вътрешногруповата трансакция, пораждаща риск от корекция на кредитната оценка, подкрепя или не практика за огледално осчетоводяване, произтичащият риск от корекция на кредитната оценка оказва отрицателно въздействие върху рисковия профил на контрагента от Съюза. Следователно контрагентите от Съюза трябва да разполагат с подходящи местни механизми и персонал, за да управляват правилно този риск и да разполагат с регулаторен капитал, за да го покрият, освен ако се прилага съответното освобождаване съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 (42). Това освобождаване следва да се предоставя на контрагентите от Съюза само при условие че оценката на еквивалентността на третата държава, в която е установен другият контрагент, обхваща всички съответни пруденциални аспекти на правилата на тази трета държава и е насочена конкретно към риска от корекция на кредитната оценка по всеобхватен начин. Поради това ЕЦБ приветства въвеждането в предложения регламент на мандат за оценка на еквивалентността на трети държави (43), но предлага да бъде насочена към пруденциалните и надзорните изисквания на въпросната трета държава. ЕЦБ подкрепя факта, че мандатът е определен в Регламент (ЕС) № 575/2013. По-подходящо би било специално решение за еквивалентност за целите на освобождаването на вътрешногруповите трансакции съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013, тъй като това би позволило оценката да се съсредоточи върху риска от корекция на кредитната оценка. Това би довело до по-благоразумен резултат в сравнение със статуквото дори след иначе приветстваните разяснения на ЕБО (44).

Накрая, независимо от приложимата рамка за оценка на еквивалентността, ЕЦБ възразява срещу възлагането на оценката на допустимостта на третите държави на органа за пруденциален надзор, дори и временно, както се предвижда в предложения регламент. ЕЦБ счита, че от институционална гледна точка Комисията е в най-добра позиция да поеме отговорността за оценка на еквивалентността на регулаторните рамки на трети държави, което изисква получаването и актуализирането на цялостен преглед на регулирането и надзора в трети държави. Това е в съответствие със съществуващата рамка на Съюза за финансовите услуги, съгласно която оценките на еквивалентността обикновено се извършват от Комисията, понякога въз основа на технически съвети от Европейските надзорни органи (45).

2.2.2.   Премахване на надзорното утвърждаване на моделите

Както беше отбелязано и по време на неотдавнашните кризи, от извънборсовите сделки, които не подлежат на централизиран клиринг, могат да възникнат значителни рискове, които засягат както сигурността и стабилността на контрагентите, които сключват такива сделки, така и финансовата стабилност в по-широк план. Тези рискове се изострят от факта, че обемът на извънборсовите сделки, при които не е извършен централизиран клиринг, е голям и се очаква да остане такъв, независимо от постепенното въвеждане на задължението за клиринг след регулаторните реформи на Г-20. Поради това е от решаващо значение финансовите контрагенти да прилагат процедурите за управление на риска, посочени в РЕПИ (46), които са технически издържани и подходящи за постигане на целта за намаляване на базисния риск от съответните сделки. Това може да включва използването на модели за изчисляване на първоначалния маржин. За тази цел ЕЦБ подкрепя изясняването на надзорните изисквания за контрагентите от Съюза във връзка с моделите за първоначален маржин (47). В това отношение ЕЦБ е готова да въведе по-голяма пропорционалност и по-голяма гъвкавост, като например да позволи използването на модели по преценка на контрагентите и да замени формалния процес на утвърждаване с общо правомощие за възражение от страна на компетентните органи. Компетентните органи ще имат правомощието да предприемат действия, за да гарантират, че тези модели са достатъчно стабилни. ЕЦБ предлага тези контрагенти, особено кредитните институции, да отчитат на съответните си компетентни органи достатъчно информация относно процедурите за управление на риска, включително информация за резултатността на моделите, подпомагащи изчисляването на първоначалния маржин. В съществуващата регулаторна рамка обаче липсва информация за резултатността на моделите за първоначален маржин във форма, подходяща за пруденциални цели. Ако компетентните органи разполагат с тази информация, те ще бъдат в състояние да оценят тези процедури за управление на риска, включително моделите за първоначален маржин, и да преценят дали е необходимо да се предприемат подходящи надзорни действия, за да се гарантира надеждността на тяхното прилагане. ЕЦБ препоръчва това да бъде определено с проекти на регулаторни технически стандарти, а не с насоки, за да се гарантира сближаване.

В допълнение към изискванията за по-подробна информация на компетентните органи, участниците на пазара също биха имали полза от достъп до ключова информация относно тези процедури за управление на риска, включително горепосочените модели за първоначален маржин. Този достъп би осигурил прозрачност на управлението на риска от контрагентите по отношение на техните извънборсови сделки, при които не е извършен централизиран клиринг, и би улеснил също така оценяването от участниците на пазара на използвания подход. Поради това ЕЦБ предлага да се въведе изискване за оповестяване на информация на високо равнище относно използването на модели за първоначален маржин в рамките на РЕПИ.

3.    Опростяване и ускоряване на процесите на одобряване от надзорните органи

3.1.   Процедури за лицензиране и разширяване на услуги

ЕЦБ подкрепя предложението за рационализиране на процедурите за лицензиране на ЦК и разширяване на дейностите и услугите с цел да се подобри способността на ЦК от ЕС да реагират своевременно на новите пазарни тенденции (48).

По-специално ЕЦБ приветства факта, че форматът и съдържанието на изискваната документация за заявленията на ЦК (49) следва да бъдат уточнени чрез проекти на регулаторни технически стандарти, разработени от ЕОЦКП в тясно сътрудничество с ЕСЦБ. По-подробното изясняване на съответните надзорни изисквания ще насърчи прозрачността и предвидимостта за ЦК и ще спомогне за значително ускоряване на процеса на одобряване от надзорните органи.

ЕЦБ също така приветства предложението ЕОЦКП да поддържа централна база данни (50), до която компетентните органи на ЦК, ЕОЦКП и членовете на колегиите ще имат достъп и до която ЦК ще подава всички заявления за лицензиране (51), разширяване на услуги и дейности (52), както и значителни промени в рисковите модели и параметри (53). Това ще улесни по-бързото ангажиране на всички съответни компетентни органи по време на съответните процеси на оценка.

ЕЦБ също така е съгласна, че следва да се определи строг график за приключване на оценката на това дали дадено заявление е пълно. Това е важно, за да се ограничат съответните неясноти и забавяния и съответните рискове за гъвкавостта и конкурентоспособността на ЦК от ЕС. ЕЦБ обаче изразява загриженост, че предложеният срок от два работни дни, за да може компетентният орган да потвърди пълнотата на заявлението на ЦК (54), е твърде кратък. За да се гарантира, че компетентният орган ще може да извършва солидна оценка при всички обстоятелства, ЕЦБ предлага този срок да бъде удължен на десет работни дни. В противен случай може да не е възможно да се изключи рискът от ненужно отхвърляне на заявления, ако в изключителни случаи национален компетентен орган може да не е бил в състояние да потвърди в срок от два дни, че цялата необходима документация е била предоставена.

За да се възползва от познанията на националния компетентен орган за ЦК поради текущите му надзорни дейности и с оглед подпомагане на ефикасния диалог между националния компетентен орган, ЕОЦКП и колегията по време на процеса на оценка, ЕЦБ предлага на колегията да се предостави достатъчно време, за да приключи своята оценка, като вземе предвид проекта на оценка на националния компетентен орган и проекта на становище на ЕОЦКП. Националният компетентен орган и ЕОЦКП следва да споделят своите проекти на оценки с колегията в рамките на 30 работни дни. След това ЕЦБ предлага да предостави на всички заинтересовани страни — националните компетентни органи, ЕОЦКП и колегията — 20 допълнителни работни дни, за да финализират своите оценки.

3.2.   Процедури на отсъствие на възражения за несъществени промени

ЕЦБ приветства предложеното въвеждане на нова процедура на отсъствие на възражения за удовлетворяване на искане за разширяване на дейности или услуги за несъществени промени в услугите (55). Това би гарантирало, че задълбочеността на надзорния преглед е пропорционална на финансовите рискове, породени от нова дейност или услуга, и че съответните процеси на одобрение поддържат динамична среда за централен клиринг в Съюза. В същото време следва да се запазят подходящите гаранции за надзорен контрол.

Общите критерии на предложения регламент, свързани с несъществения ефект от промяната на клирингова услуга или дейност, са важни за насърчаване на цялостната прозрачност и последователност на надзорните подходи. Тези критерии обаче биха били твърде високи, за да обхванат всички съответни фактори. В този контекст ЕЦБ счита, че предложените допълнителни условия, определящи кога може да се прилага процедурата на отсъствие на възражения (56), следва да бъдат съчетани с мандат за ЕОЦКП да разработи в тясно сътрудничество с ЕСЦБ по-подробни насоки въз основа на проекти на регулаторни технически стандарти. Тези допълнителни технически насоки също така биха имали ползата да бъдат по-лесно приспособими, като се има предвид, че процедурата на отсъствие на възражения би била изцяло нова процедура, която може да изисква адаптиране въз основа на опита с практическото ѝ прилагане.

Съответно ЕЦБ е на мнение, че използването на процедурата на отсъствие на възражения в случаите, когато към съществуващите услуги ще бъде добавена нова валута, не следва да се разглежда в самия предложен регламент, а само в проекти на регулаторни технически стандарти, разработени от ЕОЦКП, като се има предвид, че въздействието на риска ще зависи от по-подробни фактори, като например размера на прогнозните клирингови стойности и евентуалната необходимост от нови процедури за управление на ликвидния риск или сетълмента. За да се даде на всички органи, участващи в процедури на отсъствие на възражения (вж. параграф 1.1.2 по-горе), достатъчно време за оценка по същество, ЕЦБ предлага съответният срок да бъде удължен от 10 на 20 работни дни.

И накрая, на ЦК от ЕС не следва да се разрешава да започне нова дейност или услуга преди приключването на процедурата на отсъствие на възражения от страна на надзорните органи, за да се избегне неоправдано поемане на риск от страна на ЦК през междинния период. Освен това за ЦК от ЕС най-вероятно би било непривлекателно да започне да извършва нови дейности или услуги без уверения, че надзорните органи ще се съгласят тези услуги или дейности да продължат.

4.    Намаляване на прекомерните експозиции към ЦК от трети държави

4.1.   Активна сметка

4.1.1.   Изискване за активна сметка

С предложения регламент се въвежда изискване финансовите и нефинансовите контрагенти, които подлежат на задължение за клиринг, да извършват клиринг при лицензиран ЦК от ЕС на част от своите експозиции към услуги, които се предлагат от ЦК от трети държави и са определени като такива от съществено системно значение. В него също така се предлага ЕОЦКП, в сътрудничество с ЕБО, ЕОЗППО и ЕССР, след консултация с ЕСЦБ, да калибрира чрез проекти на регулаторни технически стандарти равнището на клиринговата дейност, която трябва да се поддържа по активни сметки в ЦК от ЕС. Такова калибриране следва да гарантира, че предвиденото преместване на експозиции към ЦК от ЕС води до това, че тези услуги вече не се считат за услуги от съществено системно значение по отношение на това, което би останало при съответния ЦК от трета държава.

ЕЦБ подкрепя становището, че прекомерните експозиции към ЦК от трети държави и продължаващото предоверяване на такива ЦК представляват риск за финансовата стабилност на Съюза, който трябва да бъде преодолян чрез намаляване на тези експозиции в рамките на клиринговите услуги, за които е определено, че са от съществено системно значение. Поради това ЕЦБ горещо приветства подобна мярка, която следва да осигури баланс между ограничаването на системните рискове и рисковете за финансовата стабилност за Съюза и подкрепата за постепенното създаване на устойчив и ликвиден клирингов пазар, базиран в Съюза. ЕЦБ има редица коментари относно предложеното изискване за активна сметка.

Първо, в предложения регламент се предвижда, че ЕОЦКП следва да обмисли въвеждането на периоди, които оставят достатъчно време за постепенното прилагане на изискването за активна сметка. ЕЦБ подкрепя това предложение, тъй като е необходимо да се избегне всяко потенциално отрицателно въздействие от внезапното прилагане на това изискване върху участниците на пазара и ЦК от ЕС. За да се гарантира сигурен и стабилен централен клиринг, от решаващо значение е постепенното калибриране на това изискване. Това би позволило на контрагентите постепенно да изпълняват своите изисквания за клиринг по отношение на частта от експозициите, на които е извършен клиринг по сметки в ЦК от ЕС. По този начин ЕОЦКП, като използва възможността да преразгледа регулаторните технически стандарти относно калибрирането на изискването за активна сметка въз основа на информацията, предоставена от МСМ (57), би могъл да гарантира, че калибрирането на частта от клиринговата дейност, която трябва да се поддържа в активни сметки в ЦК от ЕС, може да бъде адаптирано към развитието на пазара или към всякакви други съответни обстоятелства. Такова постепенно калибриране следва да даде възможност за ефективни корекции, основани на пазара, и намаляване на потенциалните рискове за финансовата стабилност. В резултат на това ще се развие по-привлекателен и стабилен клирингов пазар на Съюза. Поради това ЕЦБ предлага това постепенно прилагане да бъде отразено в мандата на ЕОЦКП да разработва проекти на регулаторни технически стандарти, определящи калибрирането на изискването за активна сметка.

Второ, след приключването на периода на постепенно въвеждане изискването за активна сметка следва да бъде калибрирано до крайно целево равнище, на което съответните клирингови услуги, предоставяни от ЦК от трети държави, вече не са от съществено системно значение. Съгласно РЕПИ (58) ЕОЦКП е оправомощен да определя ЦК или клиринговите услуги, които са от такова съществено системно значение, въз основа на напълно обоснована оценка. Тъй като ЕОЦКП извършва такава оценка, като използва комбинация от количествени показатели и качествен анализ, за калибриране на изискването за активна сметка следва да вземе предвид и комбинация от количествени и качествени показатели.

Трето, при калибрирането на равнищата на клиринговата дейност ЕОЦКП следва да вземе предвид възможното въздействие на постепенното преместване, като отчита ползите и рисковете за финансовата стабилност на Съюза и потенциалната динамика на преместване на клиринговите дейности в трети държави. Това би могло да се постигне, като от ЕОЦКП се изисква да извършва анализ на разходите и ползите при определянето на графика и изискваните равнища на дейност през периода на поетапно въвеждане, както и всеки път, когато възникне необходимост от повторно калибриране.

Четвърто, при разработването на методиката за изчисляване на равнищата на клирингова дейност ЕОЦКП следва да гарантира, че той не само разглежда съвкупната част на дейността на равнището на Съюза, което би било необходимо, за да се гарантира, че намаляването на клиринга (59) е такова, че услугите в ЦК от трети държави вече не са от системно значение. ЕОЦКП следва също така да гарантира, че разработва индивидуалните части от дейността, която финансовите и нефинансовите контрагенти, подлежащи на задължение за клиринг, ще трябва да поддържат в активните си сметки в ЦК от ЕС. ЕЦБ разбира, че законодателното намерение е проектите на регулаторни технически стандарти, посочени в предложения регламент (60), да включват такива индивидуални части от дейността. Това е така, защото самото изискване за активна сметка е пряко приложимо и насочено към финансовите и нефинансовите контрагенти, които подлежат на задължението за клиринг. Само въз основа на такива индивидуално определими части всеки финансов и нефинансов контрагент, който подлежи на задължението за клиринг, ще бъде в състояние да спази изискванията за активна сметка и да разработи съответните планове, предвидени в предложените изменения на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (61), съдържащи се в предложената директива.

Пето, в предложения регламент се пояснява, че контрагентите, които подлежат на изискването за активна сметка, трябва да потвърждават чрез ежегодно докладване на компетентния орган на ЦК от ЕС, че спазват това изискване. Честотата на това докладване може да има преки последици за ефикасното наблюдение на спазването на изискването за активна сметка и на риска от концентрация по отношение на признати ЦК от трети държави, предлагащи услуги от съществено системно значение. Поради това ЕЦБ предлага честотата на това докладване да се увеличи на тримесечна база в съответствие с честотата на наблюдение на редовната надзорна отчетност.

Шесто, в предложения регламент се пояснява, че такова докладване трябва да бъде представено от финансовите и нефинансовите контрагенти на компетентния орган за ЦК в ЕС. В съответствие с предложената директива ЕЦБ разбира, че други органи, които не са компетентният орган за ЦК от ЕС, могат да бъдат призовани да преразгледат привеждането на контрагентите под техен надзор в съответствие със съответните цели на политиката на Съюза или по-широки тенденции на преход, свързани с използването на активната сметка съгласно предложения регламент. В този контекст е от решаващо значение тези органи да бъдат включени като получатели на такова докладване. Освен това информацията за клиринговата дейност само при ЦК от ЕС би била недостатъчна, за да се наблюдава спазването на изискването за активна сметка, тъй като това изисква преглед на глобалната дейност на контрагентите в съответните категории договори за деривати. Поради това докладването следва да включва отделно информация за трансакциите, преминали клиринг от лицензирани ЦК и признати ЦК от трети държави. Това ще позволи на компетентните органи да установят случаите на неспазване на изискването за активна сметка, при които контрагентите, за които се прилага изискването за активна сметка, продължават да използват само признати ЦК от трети държави за целите на клиринга на определени категории договори за деривати.

Седмо, необходимо е да се хармонизира форматът за отчитане на информацията, която трябва да бъде докладвана от всеки контрагент относно резултата от изчислението, извършено съгласно изискването за активна сметка (62). Това би гарантирало минимално равнище на съпоставимост на данните, докладвани от контрагентите, които подлежат на изискването за активна сметка, и следователно надежден мониторинг на спазването на изискването за активна сметка. Съответно проектите на регулаторни технически стандарти относно калибрирането на изискването за активна сметка следва да бъдат придружени от проекти на технически стандарти за изпълнение, определящи формата на информацията, която трябва да бъде докладвана.

И накрая, с предложения регламент се въвежда промяна в методиката за изчисляване на задължението за клиринг, като при изчисляването на позициите спрямо праговете се изисква да се включват само договори за деривати, за които не е извършен клиринг от лицензиран ЦК от ЕС или от признат ЦК от трета държава. Като се има предвид връзката между обхвата на изискването за активна сметка и обхвата на задължението за клиринг, ЕЦБ приканва законодателя на Съюза да вземе предвид потенциалните последици, които промяната в методиката за изчисляване би могла да има както за обхвата на изискването за активна сметка, като например евентуалното му разширяване, така и за способността на активната сметка да се справи с риска, свързан с прекомерните експозиции на клиринговите членове и клиенти от Съюза към ЦК от трети държави, които предоставят клирингови услуги, определени като такива от съществено системно значение.

4.1.2.   Предложени изменения на Директива 2013/36/ЕС

С предложените изменения на Директива 2013/36/ЕС от институциите и компетентните органи се изисква да се справят с риска от концентрация, който може да възникне от техните експозиции към ЦК, по-специално ЦК от трети държави, които предлагат услуги от съществено системно значение за Съюза. В този контекст от компетентните органи, определени съгласно Директива 2013/36/ЕС, се очаква да оценяват и наблюдават привеждането на институциите под техен надзор в съответствие със съответните цели на политиката на Съюза, определени от изискването за активна сметка, посочено в предложения регламент. Предлагат се изменения в процеса по преглед и оценка. Освен това с предложената директива в Директива 2013/36/ЕС се въвеждат нови надзорни правомощия, които позволяват на компетентните органи конкретно да оценяват и отстраняват риска от прекомерна концентрация, произтичащ от експозициите на институциите под техен надзор към ЦК от трети държави, предлагащи услуги от съществено системно значение за Съюза. ЕЦБ има редица коментари в тази връзка.

Първо, предложените изменения на надзорната рамка са необходими, за да се гарантира, че компетентните органи могат да оценяват и наблюдават по-целенасочено риска от концентрация, произтичащ от експозиции към ЦК, по-специално тези, които предлагат услуги от съществено системно значение за Съюза. Съществуващите разпоредби на Директива 2013/36/ЕС (63) изискват от компетентните органи да се справят с този риск от концентрация само в контекст, в който ЦК имат присъща тенденция към широкомащабна концентрация, за да се възползват от икономии от мащаба и мрежови ефекти. Поради това ЕЦБ приветства пояснението, направено с изискването за активна сметка по отношение на понятието за концентрация. Това пояснение, отразено в предложената директива, гарантира, че компетентните органи разполагат с по-целенасочена надзорна рамка, за да предприемат действия, в сравнение със съществуващата възможност компетентните органи да налагат допълнителни капиталови изисквания за рискове, които не са обхванати или не са адекватно покрити от действащите капиталови изисквания съгласно Директива 2013/36/ЕС (64).

Второ, при справянето с риска от концентрация на институциите, компетентните органи следва да се съсредоточат основно върху индивидуалното положение на всяка институция. В това отношение сигурността и стабилността на институциите следва да останат основната цел на компетентните органи, упражняващи пруденциален надзор съгласно Директива 2013/36/ЕС.

Трето, като се има предвид, че предложените изменения на Директива 2013/36/ЕС са свързани с изискването за активна сметка, от компетентните органи не следва да се очаква да упражняват предложените правомощия, преди ЕОЦКП, в сътрудничество с ЕБО, ЕОЗППО и ЕССР и след консултация с ЕСЦБ, да разработи проекти на регулаторни технически стандарти относно активната сметка. Това е така, защото компетентните органи се нуждаят от ясни критерии, за да определят при какви обстоятелства експозицията на клирингов член или клиент под негов надзор би могла да породи опасения. Освен това ефективният мониторинг на изискването за активна сметка зависи от адекватното докладване. Поради това ЕЦБ предлага докладването съгласно предложения регламент (65) да се предоставя пряко както на компетентния орган на ЦК от ЕС, така и на компетентния орган на институцията, за която се прилага изискването за докладване.

Четвърто, както беше споменато по-горе, на МСМ е възложено да наблюдава изискването за активна сметка, както и по-широкото наблюдение на всички потенциални рискове, включително рисковете от концентрация, произтичащи от взаимосвързаността на финансовите участници. Компетентните органи биха могли да вземат предвид резултатите от това наблюдение при оценката си на риска от концентрация, произтичащ от експозициите на институциите под техен надзор към ЦК (66).

Освен това в предложената директива се изисква ЕБО, в координация с ЕОЦКП, да изготви насоки с цел прилагане на съгласувана методика за включване на риска от концентрация, произтичащ от експозициите към ЦК от ЕС, в провежданите за целите на надзора тестове за устойчивост (67). Директива 2013/36/ЕС (68) има за цел да гарантира, че компетентните органи извършват надзорни стрес тестове на поднадзорни институции, като използват общи методики, определени в насоките на ЕБО. Освен това, тъй като насоките на ЕБО не са специфични за риска, не следва да се изискват допълнителни самостоятелни насоки за покриване на конкретен риск или елементи на риска. Всеки конкретен риск би могъл да бъде систематично включен в съществуващите насоки.

4.2.   Информация за клирингови услуги

Предложеният регламент изисква от клиринговите членове и клиентите, които предоставят клирингови услуги както при лицензирани ЦК от ЕС, така и при признати ЦК от трети държави, да информират клиентите си за възможността за клиринг на договор за деривати при ЦК от ЕС (69). ЕЦБ подкрепя това изискване, което следва да допринесе за постигането на съответните цели на политиката на Съюза по два начина. Първо, ЕЦБ разбира, че обхватът на това изискване е по-широк от обхвата на изискването за активна сметка, тъй като обхваща и сделки, които не подлежат на задължението за клиринг, и изисква съответните клирингови членове и клиенти систематично да предлагат алтернативи за клиринг в Съюза дори на услуги, които не са определени от ЕОЦКП като такива от съществено системно значение. Второ, това изискване следва да стимулира крайните клиенти да извършват клиринг в лицензирани ЦК от ЕС.

Освен това с предложения регламент се въвежда изискване съответните клирингови членове и клиенти да докладват за обхвата на своите клирингови дейности в признати ЦК от трети държави (70). ЕЦБ приветства това изискване, което гарантира, че компетентните органи и МСМ имат достъп до необходимата информация за наблюдение на клиринговите дейности в признати ЦК от трети държави. Освен това ЕЦБ твърдо подкрепя факта, че ЕОЦКП, на който е възложено да разработи проекти на регулаторни технически стандарти, определящи съдържанието на това докладване, следва да отчита информацията, с която вече разполага съгласно действащите изисквания за докладване. Излишните елементи в докладването създават ненужна тежест за институциите. Тези въпроси могат да засегнат не само разходите на институциите за докладване, но и качеството и целостта на данните, предоставяни на компетентните органи.

ЕЦБ има няколко коментара по отношение на такова докладване относно клиринговите дейности.

Първо, за да се подобри способността на компетентните органи и на МСМ да имат цялостен поглед върху пазарните тенденции, свързани с клиринга в Съюза, те следва да получават необходимата информация, обхващаща както лицензираните ЦК от ЕС, така и признатите ЦК от трети държави. Поради това ЕЦБ предлага да се разшири обхватът на изискването за докладване, за да се обхванат експозициите към лицензирани ЦК от ЕС. Подобно разширяване на обхвата също така ще трябва да бъде отразено пропорционално в мандата на ЕОЦКП за разработване на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, определящи съдържанието и формата на това докладване.

Второ, в предложения регламент се пояснява, че докладването от клиринговите членове и клиенти относно клиринговите дейности трябва да се представя ежегодно на компетентните органи. Честотата на това докладване може да има преки последици за ефикасния мониторинг на тези клирингови дейности, по-специално в контекста на изискването за активна сметка и мониторинга на риска от концентрация по отношение на ЦК. Поради това ЕЦБ предлага честотата на това докладване да се увеличи на тримесечна база в съответствие с честотата на редовната надзорна отчетност.

Трето, в предложения регламент се пояснява, че докладването трябва да се подава от клиринговите членове и клиентите до техните компетентни органи. В съответствие с РЕПИ (71), Директива 2013/36/ЕС (72) и Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (73) тези компетентни органи могат да се различават за клиринговите членове и клиенти. Поради това, в интерес на яснотата, в предложения регламент следва да се добави изменение, за да се отрази тази точка и да се гарантира, че компетентните органи получават такова докладване в съответствие със своите надзорни мандати съгласно приложимата понастоящем рамка.

Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложения регламент и предложената директива, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език в EUR-Lex.

---

(1)  COM(2022) 697 final.

(2)  COM(2022) 698 final.

(3)  Вж. общите забележки в Становище CON/2017/39 на Европейската централна банка от 4 октомври 2017 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1095/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) и на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на процедурите и участващите органи при лицензирането на ЦК, както и на изискванията за признаване на ЦК от трети държави (ОВ C 385, 15.11.2017 г., стр. 3). Всички становища на ЕЦБ са достъпни в EUR-Lex.

(4)  Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1).

(5)  Вж. член 1, точка 16, буква б) от предложения регламент.

(6)  Вж. член 1, точка 12 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 17б, параграф 1, буква б) в РЕПИ.

(7)  Вж. член 1, точка 12 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 17б, параграф 2, буква в) в РЕПИ.

(8)  Вж. член 1, точка 12 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 17б, параграф 3 в РЕПИ.

(9)  Вж. член 1, точка 16 от предложения регламент.

(10)  Вж. член 1, точка 16 от предложения регламент, с която се изменя член 21 от РЕПИ.

(11)  Вж. член 1, точка 18 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 23б, параграф 2, буква г) в РЕПИ.

(12)  Вж. член 1, точки 12 и 17 от предложения регламент.

(13)  Вж. член 1, точка 19 от предложения регламент.

(14)  Изчисления на персонала на ЕЦБ за периода от декември 2021 г. до август 2022 г. въз основа на данни от DTCC Data Warehouse.

(15)  Вж. параграфи 6 и 7 от Становище CON/2017/39.

(16)  Вж. член 1, точка 20, буква а) от предложения регламент, с която се изменя член 24а, параграф 2, буква г), подточка ii) от РЕПИ.

(17)  Вж. член 4, точки 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(18)  Вж. член 1, точка 18 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 23в в РЕПИ.

(19)  Вж. членове 41, 44, 46, 50 и 54 от РЕПИ.

(20)  Вж. член 25, параграф 2б и член 25б, параграф 1 от РЕПИ.

(21)  Вж. членове 41 и 49 от РЕПИ.

(22)  Вж. член 49 от РЕПИ; вж. параграф 2.3 от Становище CON/2017/39.

(23)  Вж. член 17, параграф 4 от РЕПИ.

(24)  Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

(25)  Вж. член 1, точка 29, буква в) от предложения регламент, с която се добавя нов параграф 7 към член 37 от РЕПИ.

(26)  Вж. член 1, точка 29, буква а) от предложения регламент, с която се изменя член 37, параграф 1 от РЕПИ.

(27)  Вж. дял V от РЕПИ.

(28)  Вж. публикацията „Review of margining practices“, БКБН, КППИ и МОКЦК, септември 2022 г. Достъпна на уебсайта на Банката за международни разплащания www.bis.org.

(29)  Отправянето на искания за допълнително обезпечение в рамките на деня може да се отнася само до променливи маржини, което означава маржини, събрани или изплатени за отразяване на текущите експозиции, произтичащи от действителни промени в пазарните цени (вж. член 1, точки 4 и 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 153/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти относно изискванията към централните контрагенти (ОВ L 52, 23.2.2013 г., стр. 41)).

(30)  Вж. член 1, точка 31 от предложения регламент, с която се изменя член 41, параграф 3 от РЕПИ.

(31)  Вж. член 41 от РЕПИ.

(32)  Това ще изисква нов член в предложения регламент, с който ще се вмъкне нов параграф 9 в член 38 от РЕПИ.

(33)  Вж. публикацията „Review of margining practices“, БКБН, КППИ и МОКЦК, септември 2022 г. Достъпна на уебсайта на Банката за международни разплащания www.bis.org.

(34)  Вж. член 1, точка 33, буква а) от предложения регламент, с която се изменя член 46, параграф 1 от РЕПИ.

(35)  Вж. член 1, точка 5, буква а) от предложения регламент.

(36)  Вж. параграфи 2.2.1—2.2.3 от Становище CON/2017/42 на Европейската централна банка от 11 октомври 2017 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на задължението за клиринг, прекратяването на задължението за клиринг, изискванията за отчетност, техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез централен контрагент, регистрацията и надзора на регистрите на трансакции, както и изискванията за регистрите на трансакции (ОВ C 385, 15.11.2017 г., стр. 10).

(37)  Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 1).

(38)  Вж. членове 4 и 11 от РЕПИ.

(39)  Вж. член 382, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(40)  Вж. член 11 от РЕПИ.

(41)  Вж. публикацията „Supervisory expectations on booking models“, ЕЦБ, август 2018 г., достъпна на уебсайта на ЕЦБ за банков надзор www.bankingsupervision.europa.eu.

(42)  Вж. член 382, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013.

(43)  Виж член 2 от предложения регламент.

(44)  Вж. публикацията „Question & Answer 2022_6495“, ЕБО, септември 2022 г., достъпна на уебсайта на ЕБО www.eba.europa.eu.

(45)  Вж. Работен документ на службите на Комисията, Решения на ЕС за еквивалентност в политиката в областта на финансовите услуги: оценка, SWD(2017) 102 final.

(46)  Вж. член 11, параграф 3 от РЕПИ.

(47)  Вж. параграф 4.1 от Становище CON/2017/42.

(48)  Вж. член 1, точки 9, 10 и 11 от предложения регламент.

(49)  Вж. член 1, точки 9 и 10 от предложения регламент.

(50)  Вж. член 1, точка 11 от предложения регламент.

(51)  Вж. член 1, точка 9 от предложения регламент.

(52)  Вж. член 1, точка 10 от предложения регламент.

(53)  Вж. член 1, точка 34 от предложения регламент.

(54)  Вж. член 1, точки 9 и 10 от предложения регламент.

(55)  Вж. член 1, точка 12 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 17а в РЕПИ.

(56)  Вж. член 1, точка 12 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 17а, параграф 2 в РЕПИ.

(57)  Вж. член 1, точка 18 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 23в, параграф 5 в РЕПИ.

(58)  Вж. член 25, параграф 2в от РЕПИ.

(59)  Вж. член 1, точка 4 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 7а, параграф 5 в РЕПИ.

(60)  Вж. член 1, точка 4 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 7а, параграф 5 в РЕПИ.

(61)  Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(62)  Вж. член 1, точка 4 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 7а, параграф 4 в РЕПИ.

(63)  Вж. член 81 от Директива 2013/36/ЕС.

(64)  Вж. член 104 от Директива 2013/36/ЕС.

(65)  Вж. член 1, точка 4 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 7а, параграф 4 в РЕПИ.

(66)  Вж. член 2, точка 3 от предложената директива, с която се изменя член 81 от Директива 2013/36/ЕС.

(67)  Вж. член 2, точка 4 от предложената директива.

(68)  Вж. член 100 от Директива 2013/36/ЕС.

(69)  Вж. член 1, точка 4 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 7б, параграф 1 в РЕПИ.

(70)  Вж. член 1, точка 4 от предложения регламент, с която се вмъква нов член 7б, параграф 2 в РЕПИ.

(71)  Вж. член 2, точка 13 от РЕПИ.

(72)  Вж. член 4 от Директива 2013/36/ЕС.

(73)  Вж. член 6 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).