—

в първия уводен раздел се обяснява защо Комисията предоставя насоки относно вертикалните споразумения и се посочва обхватът на тези насоки. В него също така се обясняват целите на член 101 от Договора, как член 101 от Договора се прилага към вертикалните споразумения, както и основните стъпки в оценката на вертикалните споразумения съгласно член 101 от Договора;

—

във втория раздел се прави преглед на положителните и отрицателните въздействия от вертикалните споразумения. Регламент (ЕС) 2022/720, настоящите насоки и политиката на Комисията по прилагане на законодателството в отделни случаи се основават на отчитането на тези въздействия;

—

третият раздел е посветен на вертикалните споразумения, които обикновено попадат извън приложното поле на член 101, параграф 1 от Договора. Въпреки че Регламент (ЕС) 2022/720 не се прилага за тези споразумения, необходимо е да се предоставят насоки относно условията, при които вертикалните споразумения може да попаднат извън приложното поле на член 101, параграф 1 от Договора;

—

в четвъртия раздел се предоставят допълнителни насоки относно приложното поле на Регламент (ЕС) 2022/720, включително обяснения относно защитената област, създадена с регламента, и определението за вертикално споразумение. Този раздел също така съдържа насоки относно вертикалните споразумения в икономиката на онлайн платформите, която играе все по-важна роля в дистрибуцията на стоки и услуги. В този раздел също така се обясняват ограниченията за прилагането на Регламент (ЕС) 2022/720, както са предвидени в член 2, параграфи 2—4 от Регламент (ЕС) 2022/720. Това включва специфичните ограничения, които се прилагат по отношение на обмена на информация между доставчик и купувач в сценарии на двойна дистрибуция съгласно член 2, параграф 5 от регламента, и специфичните ограничения, които се прилагат по отношение на споразумения, свързани с предоставянето на посреднически онлайн услуги, когато доставчикът на тези услуги има хибридна функция, съгласно член 2, параграф 6 от регламента. В четвъртия раздел също така се обяснява как Регламент (ЕС) 2022/720 се прилага в случаите, когато дадено вертикално споразумение попада в приложното поле на друг регламент за групово освобождаване, както е предвидено в член 2, параграф 7 от регламента. Накрая, този раздел съдържа описание на някои общи видове системи за дистрибуция, по-специално на тези, които са от значение за специалните разпоредби на член 4 от регламента, свързани с твърдите ограничения;

—

в петия раздел се разглеждат определянето на съответните пазари и изчисляването на пазарните дялове чрез позоваване на Известието относно определянето на пазара (5). Това е от значение, тъй като вертикалните споразумения могат да се ползват от груповото освобождаване, предвидено в Регламент (ЕС) 2022/720, единствено ако пазарните дялове на предприятията, които са страни по споразумението, не надвишават праговете, определени в член 3 от Регламент (ЕС) 2022/720;

—

в шестия раздел са обхванати твърдите ограничения, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) 2022/720, и изключените ограничения, посочени в член 5 от същия регламент, като са дадени също пояснения защо определянето им като „твърдо“ или „изключено“ ограничение е от значение;

—

в седмия раздел се съдържат насоки относно правомощията на Комисията и на органите за защита на конкуренцията на държавите членки (НОЗК) да оттеглят възможността Регламент (ЕС) 2022/720 да се прилага в отделни случаи съгласно член 29 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (6), и член 6 от Регламент (ЕС) 2022/720, както и насоки относно правомощието на Комисията да приема регламенти, в които се посочва, че Регламент (ЕС) 2022/720 не се прилага, съгласно член 7 от Регламент (ЕС) 2022/720;

—

в осмия раздел се описва политиката на Комисията по прилагане на законодателството в отделни случаи. За целта се пояснява как вертикалните споразумения извън приложното поле на Регламент (ЕС) 2022/720 се оценяват съгласно член 101, параграфи 1 и 3 от Договора и се предоставят насоки по отношение на различни често срещани видове вертикални ограничения.

—

първо, участващите предприятия е необходимо да установят пазарните дялове на доставчика или на купувача на съответния пазар, на който те съответно продават и купуват договорните стоки или услуги;

—

ако нито пазарният дял на доставчика, нито пазарният дял на купувача не надвишава прага на пазарния дял от 30 %, посочен в член 3 от Регламент (ЕС) 2022/720, вертикалното споразумение е обхванато от защитената област, създадена с регламента, при условие че не съдържа твърди ограничения по смисъла на член 4 от регламента или изключени ограничения по смисъла на член 5 от регламента, които не може да бъдат отделени от останалата част на споразумението;

—

ако пазарният дял на доставчика или на купувача на съответния пазар е над прага от 30 %, или ако споразумението съдържа едно или повече твърдо ограничение или изключено ограничение, което не може да бъде отделено, е необходимо да се направи оценка дали вертикалното споразумение попада в приложното поле на член 101, параграф 1 от Договора;

—

ако вертикалното споразумение попада в приложното поле на член 101, параграф 1 от Договора, е необходимо да се провери дали то отговаря на условията за прилагане на изключението, предвидено в член 101, параграф 3 от Договора.

а)

да се разреши въпросът за вертикалните външни ефекти. Определянето на твърде висока цена от дистрибутора, без да се отчита въздействието на неговите решения върху доставчика, може да бъде избегнато от доставчика чрез налагане на максимална препродажна цена на дистрибутора. Аналогично, за увеличаване на усилията на дистрибутора по извършване на продажби доставчикът може да използва селективна или изключителна дистрибуция;

б)

да се разреши проблемът с паразитизма. Паразитизъм между купувачите може да възникне на нивото на търговията на едро или на нивото на търговията на дребно, по-специално когато не е възможно доставчикът да наложи на всички купувачи ефективни изисквания за промоция или обслужване. Паразитизъм между купувачите може да настъпи само при предпродажбеното обслужване и други дейности за промоция, но не и при следпродажбено обслужване, за което дистрибуторът може да таксува своите клиенти поотделно. Предпродажбените усилия, въз основа на които може да възникне паразитизъм, може да са важни например когато стоките или услугите са относително нови, технически сложни или с висока стойност, или когато репутацията на стоките или услугите е важен определящ фактор за тяхното търсене (22). За избягването или намаляването на този паразитизъм могат да бъдат полезни ограниченията в системите за изключителна или селективна дистрибуция, или други ограничения. Паразитизъм може да се срещне също така и между доставчици, например когато един производител инвестира в промоция в помещенията на купувача, която може също така да привлече клиенти за конкурентите на този производител. Ограниченията от вида за въздържане от конкуренция могат да помогнат за преодоляване на паразитизма между доставчиците (23);

в)

за разкриване или за навлизане на нови пазари. Когато даден доставчик желае да навлезе на нов географски пазар, например чрез износ в друга държава, това може да е свързано със специални невъзвръщаеми инвестиции от страна на дистрибутора за налагане на марката на пазара. За да бъде убеден местен дистрибутор да направи тези инвестиции, може да се наложи да му се осигури териториална защита, за да може да възвърне инвестициите си. При това положение може да е оправдано да се ограничи възможността други дистрибутори, установени на други географски пазари, да продават на новия пазар (вж. също параграфи (118), (136) и (137)). Това е специален случай, свързан с проблема на паразитизма, посочен в буква б) по-горе;

г)

да се разреши въпросът с паразитизма на база репутация. В някои сектори определени дистрибутори се ползват с репутацията, че продават само качествени продукти или предоставят само качествени услуги (т.нар. „първокласни дистрибутори“). В този случай продажбата чрез тези дистрибутори може да е от решаващо значение, по-специално за успешното пускане на нов продукт. Ако доставчикът не може да гарантира, че разпространението на неговите продукти е ограничено до такива първокласни дистрибутори, той е изправен пред риска тези дистрибутори да не го включат в списъка. В такъв случай може е оправдано използването на изключителна дистрибуция или селективна дистрибуция;

д)

да се разреши проблемът на задържане. Може да се наложи доставчикът или купувачът да направят специфични за дадено взаимоотношение инвестиции (например за специално оборудване или обучение), които са невъзвръщаеми и имат малка или никаква стойност извън конкретното вертикално взаимоотношение. Например на производител на компоненти може да се наложи да произведе специфични машини, за да удовлетвори изискванията на един от своите клиенти, но машините може да са неподходящи за използване с други клиенти и може да е невъзможно да бъдат препродадени. Ако липсва споразумение, инвестиращата страната ще се окаже в слаба позиция при договарянето, след като направи специфичната за взаимоотношението инвестиция, тъй е изправена пред риска да бъде „задържана“ по време на преговорите със своя търговски партньор. Заплахата от подобно опортюнистично задържане може да доведе до инвестиции под оптималните от инвестиращата страна. С вертикалните споразумения може да бъде премахната възможността за задържане (особено когато инвестицията може да бъде договорена изцяло и всички бъдещи непредвидени обстоятелства могат да бъдат предвидени) или да бъде намалена възможността за задържане. Например задълженията за въздържане от конкуренция, налагането на количество или изключителното снабдяване могат да намалят проблема със задържането, когато специфичната за взаимоотношението инвестиция е направена от доставчика, а изключителната дистрибуция, определянето на изключителна клиентела или изключителната доставка могат да намалят проблема със задържането, когато инвестицията е направена от купувача;

е)

да се разреши специфичният проблем на задържане, който може да настъпи в случая на трансфер на съществено ноу-хау. Доставчикът на ноу-хау може да не желае то да бъде използвано от или в полза на неговите конкуренти, например при франчайзинг. Доколкото това ноу-хау не е било леснодостъпно за купувача и доколкото то е съществено и необходимо за изпълнението на договора, този трансфер може да оправдае дадено ограничение под формата на задължение за въздържане от конкуренция, което в повечето случаи попада извън приложното поле на член 101, параграф 1 от Договора;

ж)

за постигане на икономии от мащаба при дистрибуцията. За да използва икономиите от мащаба и да получи по-ниска цена на дребно за своите стоки или услуги, производителят може да поиска да повери препродажбата на своите стоки или услуги на ограничен брой дистрибутори. За целта производителят може да прибегне до изключителната дистрибуция, до налагането на количество под формата на изискване за минимална покупка, до селективната дистрибуция, съдържаща изискване за минимална покупка, или до изключително снабдяване;

з)

за осигуряване на еднообразие и стандартизация от гледна точка на качеството. Вертикално ограничение може да спомогне за създаване или популяризиране на имидж на марката чрез налагане на дистрибуторите на известна мярка за еднообразие и стандартизация от гледна точка на качеството. По този начин може да се защити репутацията на марката, да се увеличи привлекателността на съответните стоки или услуги за крайните потребители и да се увеличат продажбите. Такава стандартизация може, например, да бъде постигната чрез селективна дистрибуция или франчайзинг;

и)

за преодоляване на недостатъци на капиталовия пазар. Субектите, осигуряващи капитал, като банките и пазарите на акции, могат да предоставят капитал под оптималния, когато разполагат с несъвършена информация за платежоспособността на кредитополучателя или когато заемът не е обезпечен по адекватен начин. Купувачът или доставчикът може да разполага с по-добра информация и да бъде в състояние, посредством изключителни взаимоотношения, да получи допълнителна гаранция за инвестицията си. Когато доставчикът предоставя заем на купувача, това може да доведе до налагане на купувача на задължение за въздържане от конкуренция или до налагане на количество. Когато купувачът предоставя заем на доставчика, това може да е основание на доставчика да бъдат наложени изисквания за изключителност или за доставка на определено количество.

а)

налагане на антиконкурентно препятстване на достъпа на други доставчици или на други купувачи чрез поставяне на бариери за навлизане или разрастване;

б)

намаляване на конкуренцията между доставчика и неговите конкуренти и/или улесняване на тайните споразумения (изрични или негласни) между конкурентни доставчици, което често се нарича намаляване на конкуренцията между марките;

в)

намаляване на конкуренцията между купувача и неговите конкуренти или улесняване на тайните споразумения (изрични или негласни) между конкурентни купувачи, което често се нарича намаляване на конкуренцията в рамките на една марка, ако се отнася до дистрибуторите на стоките или услугите на един и същ доставчик (24);

г)

създаване на препятствия пред пазарната интеграция, в това число, по-специално, ограничаване на избора на потребителите да купуват стоки или услуги във всяка държава членка.

а)

увеличаване на цените, които купувачите плащат за стоките или услугите, което от своя страна може да доведе до по-високи цени на дребно;

б)

ограничаване на избора на стоки или услуги;

в)

по-ниско качество на стоките или услугите;

г)

намаляване на равнището на иновациите или обслужването на ниво доставчици.

а)

увеличаване на цените на дребно на стоките или услугите;

б)

ограничаване на избора на комбинациите цена-услуга и формите на дистрибуция;

в)

по-малки наличности и по-ниско качество на услугите на дребно;

г)

намаляване на равнището на иновация на нивото на дистрибуцията.

а)

съвкупният пазарен дял на страните на всеки съответен пазар в рамките на Съюза, засегнат от споразумението, не надвишава 5 %, и

б)

съвкупният годишен оборот в Съюза на доставчика от продуктите, предмет на споразумението, не надвишава 40 милиона евро, или при споразумения, сключени между купувач и няколко доставчика, комбинираните покупки на купувача на продуктите, предмет на споразуменията, не надвишава 40 милиона евро (31). Комисията може да обори презумпцията, ако при анализ на характеристиките на споразумението и на неговия икономически контекст се докаже обратното.

а)

специфични за договора рискове, които са пряко свързани с договорите, сключени и/или договорени от представителя от името на принципала, като например финансирането на запаси от стоки;

б)

рискове, свързани със специфични за пазара инвестиции. Това са инвестиции, изисквани специално за вида дейност, за която представителят е бил назначен от принципала, т.е. такива, които са необходими, за да се даде възможност на представителя да сключва и/или да преговаря конкретен вид договор. Такива инвестиции обикновено са невъзвръщаеми, което означава, че при напускане на това конкретно поле на дейност инвестицията не може да бъде използвана за други дейности или да бъде продадена без значителни загуби.

в)

рискове, свързани с други дейности, извършвани на същия продуктов пазар, до степента, до която принципалът изисква от представителя, като част от взаимоотношението на представителство, да се ангажира с извършването на тези дейности, но не в качеството си на представител, действащ от името на принципала, а на собствен риск.

а)

представителят не придобива собствеността върху стоките, закупени или продадени по споразумението за представителство, и не предоставя сам услугите, закупени или продадени по силата на споразумението за представителство. Фактът, че представителят може временно за много кратък период от време да придобие собствеността върху договорните стоки, докато ги продава от името на принципала, не изключва наличието на споразумение за представителство, което попада извън приложното поле на член 101, параграф 1 от Договора, при условие че представителят не поема разходи или рискове във връзка с това прехвърляне на собствеността;

б)

представителят не допринася за разходите, свързани с доставката или покупката на договорните стоки или услуги, включително за разходите за транспортиране на стоките. Това не пречи на представителя да извършва транспортните услуги, при условие че разходите се покриват от принципала;

в)

представителят не поддържа за своя сметка и на свой риск запаси от договорните стоки, включително не поема разходи по финансиране на запасите и разходи по погиване на запасите. Представителят следва да може да върне непродадените стоки на принципала, без разноските, освен когато представителят има вина, тъй като не е спазвал разумни мерки за сигурност или мерки за предотвратяване на кражби, целящи предотвратяване на загуба или погиване на запасите;

г)

представителят не носи отговорност за неизпълнение на договора от страна на клиентите, с изключение на загубата на комисионата си като представител, освен когато представителят има вина (например не е спазвал разумните мерки за сигурност или мерки за предотвратяване на кражби, или не е спазвал разумните мерки за докладване на кражби пред принципала или пред полицията, или за предаване на принципала на цялата необходима информация за финансовата надеждност на клиента, до която има достъп);

д)

представителят не поема отговорност по отношение на клиенти или други трети страни за погиване или вреди, произтичащи от доставката на договорните стоки или услуги, освен ако представителят има вина;

е)

представителят не е пряко или косвено задължен да инвестира в насърчаване на продажбите, включително чрез внасяне на средства в бюджета на принципала за реклама или за рекламни или промоционални дейности, специално свързани с договорните стоки или услуги, освен ако такива разходи не се възстановяват в пълен размер от принципала;

ж)

представителят не прави специфични за пазара инвестиции в оборудване, помещения, обучение на персонал или реклама, като например резервоар за съхранение на бензин в случай на продажба на дребно на бензин, специален софтуер за продажба на застрахователни полици в случай на застрахователни посредници или реклами, свързани с маршрути или дестинации, в случай на туристически агенции, продаващи самолетни билети или хотелски резервации, освен ако такива разходи не се възстановяват в пълен размер от принципала;

з)

представителят не предприема на същия продуктов пазар други дейности, които принципалът изисква по силата на взаимоотношението за представителство (например доставката на стоки), освен ако принципалът не плаща пълното възнаграждение за тези дейности.

а)

ограничаването на територията, на която представителят може да продава договорните стоки или услуги;

б)

ограничаването на клиентите, на които представителят може да продава договорните стоки или услуги;

в)

цените и условията, при които представителят трябва да продава или купува договорните стоки или услуги.

а)

Съществуването на изрично съгласие може да бъде установено от правомощията, предоставени по силата на предварително съставеното общо споразумение. Ако в условията на това споразумение се предвижда или се дава право на една от страните да възприеме впоследствие специфична едностранна политика, която ще бъде обвързваща за другата страна, съгласието на другата страна с тази политика може да бъде установено въз основа на тези условия (52).

б)

За мълчаливо съгласие е необходимо да се докаже, че едната страна изисква пряко или косвено сътрудничеството на другата страна за осъществяването на нейната едностранна политика и че другата страна е спазила изискването, като е осъществила тази едностранна политика на практика (53). Например ако след обявление от страна на доставчика на едностранно намаляване на доставките с цел предотвратяване на паралелна търговия дистрибуторите намалят незабавно своите поръчки и спрат да осъществяват паралелна търговия, може да се направи заключението, че тези дистрибутори мълчаливо се съгласяват с едностранната политика на доставчика. Такъв извод обаче не може да се направи, ако дистрибуторите продължават да участват в паралелна търговия или се опитват да открият нови начини за участие в паралелна търговия.

а)

предприятието, което предоставя посредническите онлайн услуги, не може да бъде категоризирано като купувач по смисъла на член 1, параграф 1, буква к) от регламента по отношение на стоки или услуги, предлагани от трети страни, които използват тези посреднически онлайн услуги;

б)

за целите на прилагането на праговете на пазарния дял, определени в член 3, параграф 1 от регламента, пазарният дял на предприятието, което предоставя посредническите онлайн услуги, се изчислява на съответния пазар за предоставяне на тези услуги. Обхватът на съответния пазар зависи от обстоятелствата по случая, по-специално от степента на взаимозаменяемост между посредническите онлайн и офлайн услуги, между посредническите услуги, използвани за различни категории стоки или услуги, както и между посредническите услуги и каналите за преки продажби;

в)

по отношение на ограниченията, наложени от предприятието, което предоставя посредническите онлайн услуги, на купувачите на тези услуги във връзка с цената, териториите или клиентите, на които стоките или услугите, за които се предоставят посредническите услуги, могат да се продават, включително ограниченията, свързани с онлайн рекламата и онлайн продажбите, се прилагат разпоредбите на член 4 от регламента (твърди ограничения). Например съгласно член 4, буква а) от регламента освобождаването, предвидено в член 2, параграф 1 от регламента, не се прилага за споразумение, съгласно което доставчик на посреднически онлайн услуги налага твърдо определена или минимална продажна цена за сделка, която улеснява;

г)

съгласно член 5, параграф 1, буква г) от регламента освобождаването, предвидено в член 2, параграф 1 от регламента, не се прилага по отношение на задълженията за равнопоставеност на платформите при търговията на дребно, наложени от предприятието, което предоставя посредническите онлайн услуги, на купувачите на тези услуги;

д)

съгласно член 2, параграф 6 от регламента освобождаването, предвидено в член 2, параграф 1 от регламента, не се прилага за споразумения, свързани с предоставянето на посреднически онлайн услуги, когато доставчикът на услугите е конкурентно предприятие на съответния пазар за продажба на стоките или услугите, за които се предоставят посредническите услуги (хибридна функция). Както е посочено в раздел 4.4.4, такива споразумения трябва да бъдат оценявани съгласно насоките относно хоризонталните споразумения по отношение на възможните последици от тайно споразумение, както и съгласно раздел 8 от настоящите насоки по отношение на всякакви вертикални ограничения.

а)

разпоредбите относно ПИС трябва да са част от вертикално споразумение, т.е. споразумение, съдържащо условията, при които страните могат да купуват, продават и препродават определени стоки или услуги;

б)

ПИС трябва да бъдат прехвърлени на или да бъдат лицензирани за използване от купувача;

в)

разпоредбите относно ПИС не трябва да представляват основният предмет на споразумението;

г)

разпоредбите относно ПИС трябва да бъдат пряко свързани с употреба, продажба или препродажба на стоки или услуги от купувача или от неговите клиенти. В случая на франчайзинг, когато маркетингът съставлява предметът на използването на ПИС, стоките или услугите се разпространяват от основния франчайзополучател или от франчайзополучателите;

д)

разпоредбите относно ПИС във връзка с договорните стоки и услуги не трябва да съдържат ограничения за конкуренцията, имащи същата цел като вертикалните ограничения, които не са освободени по силата на Регламент (ЕС) 2022/720.

а)

споразумения, съгласно които една от страните предоставя на другата страна рецепта и дава лиценз на другата страна за производството на напитка с тази рецепта;

б)

чистия лиценз за търговска марка или знак за целите на търговията;

в)

договори за спонсорство, отнасящи се до правото на самореклама като официален спонсор на дадено събитие;

г)

лицензиране на авторски права, каквито са договорите за радио- и телевизионно излъчване, отнасящи се до правото на записване или до правото на излъчване на дадено събитие.

а)

задължение, наложено на франчайзополучателя, да не участва, пряко или косвено, в друга подобна търговска дейност;

б)

задължение, наложено на франчайзополучателя, да не придобива финансови дялове от капитала на конкурентно предприятие, така че франчайзополучателят да получи правомощието да влияе върху икономическото поведение на такова предприятие;

в)

задължение, наложено на франчайзополучателя, да не разкрива пред трети страни ноу-хау, предоставено от франчайзодателя, докато това ноу-хау не стане публично достояние;

г)

задължение, наложено на франчайзополучателя, да предава на франчайзодателя всеки опит, придобит чрез експлоатацията на франчайзинга, и да предоставя на франчайзодателя, както и на други франчайзополучатели, неизключителен лиценз за ноу-хау, получено в резултат на този опит;

д)

задължение, наложено на франчайзополучателя, да информира франчайзодателя за случаите на нарушаване на лицензирани ПИС, да заведе съдебен иск срещу нарушителите или да подпомага франчайзодателя при всеки заведен иск срещу нарушителите;

е)

задължение, наложено на франчайзополучателя, да не използва ноу-хау, лицензирано от франчайзодателя, за други цели, освен за експлоатацията на франчайзинга;

ж)

задължение, наложено на франчайзополучателя, да не прехвърля правата и задълженията по споразумението за франчайзинг без съгласието на франчайзодателя.

а)

техническа информация, свързана с договорните стоки или услуги, включително информация, свързана с регистрацията, сертифицирането, обработването, използването, поддръжката, поправката, модернизирането или рециклирането на договорните стоки или услуги, особено когато тази информация се изисква за спазване на регулаторните мерки, и информация, която позволява на доставчика или на купувача да адаптира договорните стоки или услуги към изискванията на клиента;

б)

логистична информация, свързана с производството и разпространението на договорните стоки или услуги нагоре или надолу по веригата, включително информация, свързана с производствените процеси, инвентара, запасите и, при спазване на параграф (100), буква б), обема на продажбите и възвръщаемостта;

в)

при спазване на параграф (100), буква б), информация, свързана с покупките на клиентите на договорните стоки или услуги, предпочитанията на клиентите и обратната информация от тях, при условие че обменът на такава информация не се използва за ограничаване на територията или клиентите, на които купувачът може да продава договорните стоки или услуги по смисъла на член 4, букви б), в) или г) от Регламент (ЕС) 2022/720;

г)

информация относно цените, на които договорните стоки или услуги се продават от доставчика на купувача;

д)

при спазване на параграф (100), буква а), информация, свързана с препоръчаните от доставчика продажни цени или максимални продажни цени за договорните стоки или услуги, и информация, отнасяща се до цените, на които купувачът препродава стоките или услугите, при условие че обменът на такава информация не се използва за ограничаване на способността на купувача да определя своята продажна цена или за налагане на фиксирана или минимална продажна цена по смисъла на член 4, буква а) от Регламент (ЕС) 2022/720 (69);

е)

при спазване на параграф (100) и буква д) от настоящия параграф, информация, свързана с предлагането на пазара на договорните стоки или услуги, включително информация за рекламни кампании и информация за нови стоки или услуги, които ще бъдат доставени съгласно вертикалното споразумение;

ж)

информация, свързана с резултатите, включително обобщена информация, съобщена от доставчика на купувача, относно дейностите по маркетинг и продажба на други купувачи на договорните стоки или услуги, при условие че това не позволява на купувача да идентифицира дейностите на определени конкурентни купувачи, както и информация, отнасяща се до обема или стойността на продажбите на договорните стоки или услуги от купувача спрямо неговите продажби на конкурентни стоки или услуги.

а)

информация относно бъдещите цени, на които доставчикът или купувачът възнамерява да продаде договорните стоки или услуги надолу по веригата;

б)

информация, свързана с определени крайни потребители на договорните стоки или услуги, освен ако обменът на такава информация е необходим:

в)

информация относно стоки, продавани от купувач със собствената му марка, обменена между купувача и производител на конкурентни маркови стоки, освен ако производителят не е и производител на тези стоки със собствена марка.

—

Регламент (ЕС) № 316/2014 на Комисията;

—

Регламент (ЕС) № 1217/2010 на Комисията (75);

—

Регламент (ЕС) № 1218/2010 на Комисията (76).

а)

когато твърдо ограничение по смисъла на член 4 от Регламент (ЕС) 2022/720 е включено в дадено вертикално споразумение, има вероятност това споразумение да попадне в приложното поле на член 101, параграф 1 от Договора.

б)

споразумение, което включва твърдо ограничение по смисъла на член 4 от Регламент (ЕС) 2022/720, е малко вероятно да отговаря на условията на член 101, параграф 3 от Договора.

а)

фиксиране на надценка при препродажба;

б)

фиксиране на максималното ниво на отстъпка, която дистрибуторът може да направи от предварително определеното ниво на цените;

в)

предоставяне на отстъпки или възстановяване на разходи за реклама от доставчика при спазване на определено ниво на цените;

г)

налагане на минимална рекламирана цена („МРЦ“), с което се забранява на дистрибутора да рекламира цени под дадена ниво, определено от доставчика;

д)

свързване на предписаната препродажна цена с препродажните цени на конкурентите;

е)

заплахи, сплашване, предупреждения, санкции, забавяне или прекратяване на доставките или прекратяване на договора във връзка със спазването на определено ниво на цените.

а)

ППЦ може да улесни тайните споразумения между доставчиците, като повиши прозрачността на цените на пазара, което прави по-лесно да се открие дали даден доставчик се отклонява от негласно договореното равновесие чрез занижаване на своята цена. Това отрицателно въздействие е по-вероятно на пазари, които се поддават на тайни споразумения, например когато доставчиците създадат ограничен олигопол и значителен дял от пазара е обхванат от споразумения за ППЦ;

б)

ППЦ може да улесни сключването на тайни споразумения между купувачите на ниво дистрибуция, особено когато е обусловено от купувачите. Силните или добре организирани купувачи може да са в състояние да принудят или да убедят един или повече от своите доставчици да фиксират своята препродажна цена над конкурентното ниво и по този начин да помогнат на купувачите да достигнат или стабилизират негласно договорено равновесие. ППЦ служи като средство за обвързване на търговците на дребно, така че да не се отклоняват от негласно договореното равновесие чрез намаляване на цените;

в)

в някои случаи ППЦ може също така да намали конкуренцията между производителите и/или между търговците на дребно, особено когато производителите използват едни и същи дистрибутори за разпространение на своите продукти и ППЦ се прилага от всички или от повечето от тях;

г)

ППЦ може да намали натиска върху маржа на доставчика, особено когато даден производител има проблем с обвързването, т.е. когато той има интерес да намали цената, която се начислява на дистрибуторите надолу по веригата. В такава ситуация производителят може да предпочете да се споразумее за ППЦ, за да му помогне това да се ангажира да не намалява цената към дистрибуторите надолу по веригата и да намали натиска върху собствения си марж;

д)

като предотвратява ценовата конкуренция между дистрибуторите, ППЦ може да възпрепятства или да попречи на навлизането и разрастването на нови или по-ефективни форми на дистрибуция, с което да доведе до намаляване на иновациите на ниво дистрибуция;

е)

ППЦ може да бъде прилагано от доставчик, който има пазарна мощ, за да попречи на достъпа до пазара за по-малките си конкуренти. По-високият марж, който ППЦ може да предложи на дистрибуторите, може да ги стимулира да предпочетат марката на доставчика пред конкурентните марки при консултирането на клиенти, дори когато това консултиране не е в интерес на клиентите, или може да ги стимулира изобщо да не продават конкурентните марки;

ж)

непосредственият ефект от ППЦ е елиминирането на ценовата конкуренция в рамките на една марка чрез предотвратяване на намаляването на продажните цени за тази конкретна марка от определени или от всички дистрибутори, което води до увеличаване на цената за тази марка.

а)

При въвеждането на нов продукт от даден производител ППЦ може да бъде ефикасно средство за стимулиране на дистрибуторите да отчитат в по-голяма степен интереса на производителя този продукт да бъде популяризиран. Съгласно член 101, параграф 3 от Договора се изисква също така да не съществуват реалистични и по-малко ограничителни алтернативни средства за стимулиране на дистрибуторите да популяризират продукта. За да изпълнят това изискване, доставчиците могат например да докажат, че на практика не е целесъобразно да налагат на всички купувачи изисквания за ефективна промоция чрез договор. При тези обстоятелства налагането на фиксирани или минимални цени на дребно за ограничен период от време, за да се улесни въвеждането на новия продукт, като цяло може да се счита за стимулиращо конкуренцията.

б)

Фиксираните препродажни цени, а не просто максималните препродажни цени, може да са необходими за организиране на координирана краткосрочна кампания за ниски цени (от 2 до 6 седмици в повечето случаи), по-специално в дистрибуторска система, в която доставчикът прилага единна форма на дистрибуция, като например система за франчайзинг. В този случаи предвид временния му характер, налагането на фиксирани цени на дребно като цяло може да се счита за стимулиращо конкуренцията.

в)

Минимална препродажна цена или МРЦ може да се използва, за да се попречи на конкретен дистрибутор да използва продукта на доставчик като продукт, продаван с ниска печалба или на загуба с цел привличане на клиенти. Когато дистрибутор редовно препродава продукт под цената на едро, това може да навреди на имиджа на марката на продукта и с течение на времето да намали общото търсене на продукта и да подкопае стимулите на доставчика да инвестира в качеството и имиджа на марката. В този случай възпрепятстването на този дистрибутор да продава под цената на едро, като му бъде наложена целева минимална препродажна цена или МРЦ, в крайна сметка да се счита, че благоприятства конкуренцията.

г)

В някои ситуации допълнителният марж, предоставен от ППЦ, може да позволи на търговците на дребно да предлагат допълнително предпродажбено обслужване, особено в случай на сложни продукти. Ако достатъчно потребители се ползват от такова обслужване, за да изберат продукт, но след това закупуват на по-ниска цена от търговци на дребно, които не предлагат такова обслужване (и затова не понасят тези разходи), търговците, осигуряващи високо ниво на обслужване, може да намалят или да престанат да предоставят предпродажбено обслужване, което повишава търсенето на продукта на доставчика. Доставчикът трябва да докаже, че съществува риск от паразитизъм на ниво дистрибуция, че фиксираните или минималните препродажни цени осигуряват достатъчно стимули за инвестиции в предпродажбено обслужване и че не съществуват реалистични и по-малко ограничителни алтернативни средства за преодоляване на такъв паразитизъм. В такава ситуация има по-голяма вероятност да се счете, че ППЦ стимулира конкуренцията, когато конкуренцията между доставчиците е по-силна и доставчикът има ограничена пазарна мощ.

а)

изискване купувачът да иска предварително одобрение от доставчика за продажби на такива клиенти (117);

б)

отказване или намаляване на бонуси или отстъпки, ако купувачът продава на такива клиенти (118), или извършване на компенсаторни плащания на купувача, ако спре да продава на такива клиенти;

в)

прекратяване на доставката на продукти, ако купувачът продава на такива клиенти;

г)

ограничаване или намаляване на доставените обеми, например по такъв начин, че обемите да съответстват на търсенето от клиенти в определени територии или на търсенето от определени групи клиенти;

д)

заплашване да бъде прекратено вертикалното споразумение (119) или то да не бъде подновено, ако купувачът продава на такива клиенти;

е)

начисляване на дистрибутора на по-висока цена за продукти, които трябва да се продават на такива клиенти (120);

ж)

ограничаване на дела на продажбите, които купувачът извършва към такива клиенти;

з)

възпрепятстване на използването от купувача на допълнителни езици на опаковките или за рекламирането на продуктите (121);

и)

доставка на друг продукт в замяна на това купувачът да спре продажбите на такива клиенти;

й)

плащане на купувача, за да спре да продава на такива клиенти;

к)

задължаване на купувача да прехвърля на доставчика на печалбите от такива клиенти (122);

л)

изключване от гаранционното обслужване в целия Съюз, което се възстановява от доставчика, на продукти, които се препродават извън територията на купувача, или на продукти, които се продават на територията на купувача от купувачи, намиращи се в други територии (123).

а)

изискване към купувача да попречи на клиенти, намиращи се на друга територия, да разглеждат неговия уебсайт или онлайн магазин, или да пренасочва клиентите към онлайн магазина на производителя или на друг продавач. Задължаването на купувача да предлага връзки към онлайн магазините на доставчика или на други продавачи обаче не представлява твърдо ограничение (125);

б)

изискване към купувача да прекратява онлайн сделките на потребителите, когато данните от кредитната им карта показват, че местопребиваването им не е на територията на купувача (126);

в)

изискване към купувача да продава договорните стоки или услуги само във физическо пространство или във физическото присъствие на специализиран персонал; (127)

г)

изискване към купувача да иска предварително разрешение от доставчика, преди да извърши отделни сделки за онлайн продажба;

д)

забрана купувачът да използва търговските марки или търговските наименования на доставчика на своя уебсайт или в своя онлайн магазин;

е)

забрана купувачът да създава или използва един или повече онлайн магазини, независимо дали онлайн магазинът се поддържа на собствения сървър на купувача или на сървър на трета страна (128);

ж)

забрана купувачът да използва цял канал за онлайн реклама, например търсачки (129) или услуги за сравняване на цени, или ограничения, с които косвено се забранява използването на цял канал за онлайн реклама, например задължение да не се използват търговските марки или търговските наименования на доставчика за наддаване, което да бъде посочено в търсачките, или ограничение за предоставяне на свързана с цени информация на услуги за сравняване на цени. Такива ограничения имат за цел да се възпрепятства ефективното използване на интернет от купувача за продажба на договорните стоки или услуги на определени територии или клиенти, тъй като ограничават възможността на купувача да достигне до клиенти извън своята физическа търговска площ, да ги информира за офертите си и да ги привлича към своя онлайн магазин или други канали за продажба. Забраната да се използват определени услуги за сравняване на цени или търсачки обикновено не е твърдо ограничение, тъй като купувачът може да използва други онлайн рекламни услуги, за да повиши осведомеността за своите онлайн продажби. Въпреки това забраната за използване на най-широко разпространените услуги за рекламиране в конкретния канал за онлайн реклама може да бъде равнозначна на твърдо ограничение, ако останалите услуги в този канал за реклама фактически не дават възможност да се привлекат клиенти към онлайн магазина на купувача.

а)

изисквания, предназначени за гарантиране на качеството или на конкретен външен вид на онлайн магазина на купувача;

б)

изисквания относно показването на договорните стоки или услуги в онлайн магазина (например минимален брой показвани артикули, начин, по който се показват търговските марки или наименования на доставчика);

в)

пряка или косвена забрана за използване на онлайн места за търговия (133);

г)

изискване към купувача да притежава един или повече физически магазина или шоурумове, например като условие да стане член на системата за селективна дистрибуция на доставчика;

д)

изискване към купувача да продава офлайн минимално абсолютно количество (от гледна точка на стойност или обем, но не и като дял от неговите общи продажби) от договорните стоки или услуги, за да гарантира ефективно функциониране на своя физически магазин. Това изискване може да бъде едно и също за всички купувачи или да бъде определено на различно ниво за всеки купувач въз основа на обективни критерии, като например размера на купувача спрямо други купувачи или неговото географско местоположение.

а)

изискване онлайн рекламата да отговаря на определени стандарти за качество или да включва конкретно съдържание или информация;

б)

изискване купувачът да не използва услугите на определени доставчици на онлайн реклама, които не отговарят на определени стандарти за качество;

в)

изискване купувачът да не използва търговското наименование на доставчика в името на домейна на своя онлайн магазин.

а)

задължението е необходимо за защитата на ноу-хауто, прехвърлено от доставчика на купувача;

б)

то е ограничено само до пункта за продажба, от който купувачът е извършвал дейността си по време на договорния период;

в)

то е ограничено за максимален период от една година.

а)

задължения за равнопоставеност при търговията на дребно във връзка с каналите за преки продажби на купувачите на посреднически онлайн услуги (т.нар. задължения за „тясна“ равнопоставеност при търговията на дребно);

б)

задължения за равнопоставеност, свързани с условията, при които стоки или услуги се предлагат на предприятия, които не са крайни потребители;

в)

задължения за равнопоставеност, свързани с условията, при които производители, търговци на едро или търговци на дребно закупуват стоки или услуги като суровини (задължения за „най-облагодетелстван клиент“).

а)

естеството на споразумението;

б)

пазарната позиция на страните;

в)

пазарната позиция на конкурентите (нагоре и надолу по веригата);

г)

пазарната позиция на купувачите на договорните стоки или услуги;

д)

бариерите за навлизане на пазара;

е)

нивото на производствената или дистрибуторската верига, което е засегнато;

ж)

естеството на продукта;

з)

динамиката на пазара.

а)

наличието на кумулативни ефекти, произтичащи от факта, че пазарът е обхванат от подобни вертикални ограничения, наложени от други доставчици или купувачи;

б)

дали споразумението е „наложено“ (а именно повечето от ограниченията или задълженията се отнасят само за едната страна по споразумението) или „договорено“ (и двете страни поемат ограничения или задължения);

в)

регулаторната среда;

г)

поведение, което може да бъде показател за или да улеснява тайни споразумения, като ценово лидерство, предварително обявени промени в цените и обсъждания на цените, фиксирани цени в отговор на свръхкапацитет, ценова дискриминация и тайни споразумения в миналото.

а)

то трябва да създава обективни икономически ползи,

б)

потребителите трябва да получават справедлив дял от произтичащите от него ползи (161),

в)

ограниченията на конкуренцията трябва да бъдат необходими за постигането на тези ползи, и

г)

споразумението не трябва да дава на страните възможност да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки или услуги (162).

а)

самият доставчик използва онлайн мястото за търговия, което купувачът не може да използва;

б)

доставчикът налага ограничението на някои дистрибутори, но не и на други;

в)

самият оператор на онлайн мястото за търговия е оторизиран член на системата за селективна дистрибуция.