ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 27.4.2022

COM(2022) 655 final

2022/0131(COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (преработен текст)

{SEC(2022) 201 final} - {SWD(2022) 655 final} - {SWD(2022) 656 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1.Основания и цели на предложението

Настоящото предложение има за цел да се измени Директива 2011/98/ЕС 1 относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка („Директивата за единното разрешение“). Настоящото предложение е част от пакета от мерки за уменията и талантите, предложен като последващо действие във връзка със Съобщението на Комисията относно нов пакт за миграцията и убежището 2 (наричан по-нататък „Пактът“), прието на 23 септември 2020 г., в което се подчертава необходимостта от преодоляване на основните недостатъци на политиката на ЕС в областта на законната миграция с общата цел за привличане на уменията и талантите, от които ЕС се нуждае. Преработването на Директивата за единното разрешение е част от тези мерки, като се цели, както е посочено в Пакта, да се разгледат „начините за опростяване и изясняване на обхвата на законодателството“. Пакетът включва също преработването на Директива 2003/109/ЕО относно дългосрочно пребиваващите лица 3 и свързано с него съобщение, в което се излага нов подход за амбициозна и устойчива политика на ЕС в областта на законната миграция, привличаща талантите, необходими на нашите икономики, и създаваща безопасни канали за достигане до Европа 4 .

По-голямата част от мигрантите пристигат в Европа законно. През 2019 г. държавите — членки на ЕС, издадоха над три милиона първи разрешения за пребиваване на граждани на трети държави, над един милион от които бяха с цел заетост.

През 2019 г. 5 държавите членки докладваха за 2 984 261 решения за издаване на разрешение 6 , 1 212 952 от които бяха за издаване на първо разрешение. Останалите бяха за подновяване или изменение на разрешения. Въз основа на наличните статистически данни от всички разрешения, издадени през 2019 г., 1 172 028 (39 %) са издадени за дейности срещу възнаграждение, 928 483 (31 %) по семейни причини, 395 428 (13 %) за образование и обучение и 368 509 (12 %) по други причини 7 .

Основните цели на Директивата за единното разрешение са установяването на единна процедура за кандидатстване за комбинирано разрешение за работа и пребиваване и гарантирането на общ набор от права за отговарящите на условията граждани на трети държави, въз основа на равно третиране с гражданите на държавата членка, която издава единното разрешение. Въпреки това, както вече беше подчертано в рамките на проверката за пригодност от 2019 г. относно законната миграция и доклада за прилагането , някои нерешени въпроси продължават да възпрепятстват пълното постигане на целите.

Предложението има за цел да рационализира процедурата за кандидатстване и да я направи по-ефективна. Понастоящем общата продължителност на процедурите за кандидатстване 8 възпира работодателите от международно наемане на работа. Очаква се намаляването на тази продължителност да спомогне за повишаването на привлекателността на ЕС и за справянето с недостига на работна ръка в ЕС. Предложението включва и нови изисквания за засилване на гаранциите и равното третиране на гражданите на държави извън ЕС в сравнение с гражданите на ЕС и за подобряване на тяхната защита от трудова експлоатация. Това ще улесни намирането на съответствие между търсенето и предлагането на работна ръка и ще намали уязвимостта спрямо трудовата експлоатация.

През десетте години на прилагане на директивата Комисията получи редица жалби относно нейното прилагане от държавите членки (по-специално във връзка с неспазването на законоустановените срокове за издаване на единно разрешение или във връзка с въпроси в областта на социалната сигурност). Някои жалби бяха последвани от производство за установяване на нарушение. В оценката на директивата в рамките на проверката за пригодност на законната миграция 9 (наричана по-нататък „проверката за пригодност“), приета през 2019 г., и в доклада за прилагането 10 , също приет през 2019 г., бяха установени редица пропуски, несъответствия и недостатъци в персоналния и материалния обхват, успоредно с практически проблеми, произтичащи от прилагането на директивата от държавите членки. По-специално в заключенията на проверката за пригодност се препоръчва „да се обмисли предлагането на законодателни мерки за справяне с установените несъответствия, пропуски и други недостатъци, така че да се опрости, рационализира, допълни и като цяло да се подобри законодателството на ЕС“.

В своята резолюция от 21 май 2021 г. относно нови възможности за законна трудова миграция 11 Европейският парламент приветства планирания от Комисията преглед на Директивата за единното разрешение, като предложи „да се разширят обхватът и прилагането на директивата, за да се достигне до по-широка категория работници“.

1.2.Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящото предложение e съгласувано с Новия пакт за миграцията и убежището 12 , приет от Комисията на 23 септември 2020 г., в който се подчертава необходимостта от преодоляване на основните недостатъци на политиката на ЕС в областта на законната миграция с общата цел за привличане на уменията и талантите, от които ЕС се нуждае.

Настоящото предложение допълва други инструменти, приети в областта на законната миграция, по-специално директивите, с които се уреждат статутите на пребиваване: Директива 2009/50/ЕО за синята карта на ЕС относно висококвалифицираните работници 13 , Директива 2003/109/ЕО относно дългосрочно пребиваващите лица 14 , Директива (ЕС) 2016/801 относно студентите и научните работници 15 , Директива 2003/86/ЕО относно събирането на семейството 16 (наричани по-долу „директивите за законната миграция“) и Директива 2011/95/ЕС относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила 17 .

1.3.Съгласуваност с други политики на Съюза

Настоящото предложение подкрепя целите на съобщението на Комисията от 27 май 2020 г., озаглавено „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“, в което се очертава пътят на ЕС към възстановяване и към по-екологични, цифрови и устойчиви икономика и общество. Подобряването и адаптирането на уменията, знанията и компетентностите са основна част от това. Мерките за подобряване на процедурата за кандидатстване за единно разрешение и правата на равно третиране трябва да се разглеждат в този по-широк контекст.

Предложението е в съответствие и с Европейската програма за умения 19 , в която се призовава за по-стратегически подход към законната миграция, ориентиран към по-добро привличане и задържане на таланти. Това изисква по-добро съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, ясни имиграционни процедури и по-голяма ефикасност при признаването на компетентностите на гражданите на трети държави на пазара на труда в ЕС.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

2.1.Правно основание

Правното основание на предложението е член 79, параграф 2 от ДФЕС, който оправомощава Европейския парламент и Съвета да действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и да приемат мерки относно: а) условията за влизане и пребиваване, както и правилата за издаване от държавите членки на визи и разрешения за дългосрочно пребиваване; и б) определянето на правата на гражданите на трети държави, пребиваващи законно в дадена държава членка, включително условията за свобода на движение и пребиваване в другите държави членки;

2.2.Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Принципът на субсидиарност се прилага, тъй като това е област на споделена компетентност 20 . В оценката на въздействието, извършена за първото предложение относно единното разрешение през 2007 г. (COM (2007) 638 final), беше направена проверка на субсидиарността. Необходимостта от обща рамка на ЕС относно законната миграция е свързана с премахването на граничния контрол по вътрешните граници в рамките на ЕС и създаването на Шенгенското пространство.

Проверката за пригодност показа, че директивите за законната миграция, включително Директивата за единното разрешение, са оказали редица положителни ефекти, които иначе държавите членки, действайки самостоятелно, е нямало да постигнат, като например известна степен на хармонизация на условията, процедурите и правата, с което са спомогнали за установяването на еднакви условия на конкуренция във всички държави членки, опростяването на административните процедури, подобряването на правната сигурност и предсказуемостта за гражданите на трети държави, работодателите и администрациите, по-доброто признаване на правата на гражданите на трети държави (а именно правото на равно третиране спрямо гражданите на държавите членки в редица важни области, като например условията на труд, достъпа до образование и обучение и социалните обезщетения, както и процесуалните права) и подобрената мобилност в рамките на ЕС.

2.3.Пропорционалност

2.4.Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

3.1.Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Проверката за пригодност на законодателството на ЕС в областта на законната миграция 21 , приета на 29 март 2019 г., представлява задълбочена оценка, въз основа на която да се прецени дали уредбата на ЕС за законната миграция все още е подходяща за целта, да се установят несъответствията и пропуските и да се потърсят възможни начини за рационализиране и опростяване на съществуващите правила. В оценката на директивата в рамките на проверката за пригодност и в доклада за прилагането 22 , също приет през 2019 г., бяха установени редица пропуски, несъответствия и недостатъци в персоналния и материалния обхват, успоредно с практически проблеми, произтичащи от прилагането на директивата от държавите членки.

Както бе отбелязано по-горе, в проверката за пригодност се препоръчва „да се обмисли предлагането на законодателни мерки за справяне с установените несъответствия, пропуски и други недостатъци, така че да се опрости, рационализира, допълни и като цяло да се подобри законодателството на ЕС“.Основните проблеми, които бяха установени, могат да се групират в три области:

(1)сложната и неефикасна процедура за кандидатстване и неясните права в някои случаи удължават процедурите и намаляват привлекателността на ЕС за гражданите на трети държави;

(2)някои категории мигранти не попадат в обхвата на директивата или на други правни инструменти на ЕС;

(3)работниците не са достатъчно защитени от експлоатация.

4.КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

Като част от проверката за пригодност в областта на законната миграция 23 беше проведена широка консултация, включваща и обществена консултация. Между 23 септември и 30 декември 2020 г. чрез портала на Комисията „Споделете мнението си“ беше проведена друга обществена консултация онлайн относно бъдещето на законната миграция 24 .

През първата половина на 2021 г. бяха проведени целеви консултации относно по-технически въпроси относно преработването на директивата. Някои от тези консултации бяха проведени от Комисията самостоятелно, а други — в контекста на проучване, възложено на външен изпълнител. В хода на оценката на въздействието към членовете на Европейската мрежа за миграцията бяха отправени и ad hoc запитвания.

Отговори на двете горепосочени обществени консултации бяха получени от граждани на ЕС, организации и граждани на трети държави (пребиваващи в ЕС или извън него), стопански асоциации и организации, неправителствени организации, академични/научноизследователски институции, профсъюзи, министерства и субекти от публичния сектор. В целевите консултации участваха компетентни органи в държавите членки, стопански асоциации и организации, неправителствени организации, академичните среди, практикуващи юристи, мозъчни тръстове и субекти от публичния сектор.

Основните проблеми, установени по време на консултациите, бяха взети предвид и разгледани в предложението.

4.1.Събиране и използване на експертни становища

Оценката на въздействието относно преработения текст на директивата беше подкрепена от проучването, направено от външен изпълнител 25 . В допълнение към това бяха проведени консултации с редица експертни групи относно преработването на директивата: с експертната група за възгледите на мигрантите в областта на миграцията, убежището и интеграцията на 2 март 2021 г., с европейската мрежа на публичните служби по заетостта на 10 март 2021 г., с неформалната експертна група на Комисията по икономическа миграция на 14 април 2021 г. и с мрежата на ЕС от практикуващи юристи в областта на законната миграция на 29 април 2021 г. Европейската мрежа за миграцията също беше консултирана с ad-hoc запитване 26 .

4.2.Оценка на въздействието

Вариант 1: действия за повишаване на ефективността на директивата. Този вариант на политиката включва нови незаконодателни действия, имащи за цел да се подобри прилагането на директивата, като например извършване на сравнителни анализи и целеви проучвания на конкретни аспекти на прилагането на директивата и изготвяне на незадължителни насоки за тълкуване на разпоредбите на директивата под формата на наръчник за Директивата за единното разрешение, както и препоръки относно аспектите, които понастоящем не се считат за обхванати от процедурата за единно разрешение, и популяризиране на новаторските подходи.

Вариант 2: основно законодателно преразглеждане на директивата. Този вариант на политиката има за цел да се опрости процедурата за кандидатстване и да се изясни кои категории работници от трети държави са обхванати от директивата, както и да се обхванат лицата, ползващи се със закрила, в съответствие с националното право. В този вариант се предвижда и приемането на незадължителни правни мерки (напр. препоръки) за подобряване и хармонизиране на прилагането на правата на равно третиране, предвидени в Директивата за единното разрешение.

Вариант 3: законодателно преразглеждане на директивата, както при вариант 2, заедно с регулиране на правата и защитата. Този вариант включва законодателните промени, предвидени във вариант 2, и освен това има за цел да се подобрят и изяснят някои права на равно третиране (достъп до жилищно настаняване, семейни обезщетения), да се гарантира, че разрешението не е свързано само с един работодател, с което да се предотвратят прекалено честите промени в разрешението, и да се подобри защитата от трудова експлоатация чрез законодателни действия.

Въз основа на оценка на социалното и икономическото въздействие, ефективността и ефикасността на вариантите на политиката и тяхната политическа осъществимост и приемливост за заинтересованите страни, предпочетеният вариант е вариант 3.

Вариант 3 включва широк набор от мерки на политиката за преодоляване на съществуващите недостатъци на директивата, допълнително опростяване и рационализиране на единната процедура за кандидатстване, укрепване на правата на равно третиране и допълнително подобряване на съгласуваността на директивата с по-широкообхватното законодателство на ЕС в областта на законната миграция чрез поясняване на категориите работници от трети държави, които не са обхванати от директивата. Освен това с вариант 3 се разширява персоналният обхват на директивата, така че да включва лицата, ползващи се от закрила съгласно националното право, които понастоящем не са изцяло обхванати от разпоредбите за равно третиране, и се разширява материалният обхват на директивата, така че да включва разпоредби относно инспекциите по труда, мониторинга и наказанията за работодателите в случай на нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива.

Оценката на въздействието показа високата ефективност на вариант 3 за постигането на целите и за удовлетворяването на голяма част от исканията, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни. Освен това вариант 3 има потенциала да донесе ползи за обществото, тъй като включването на лицата, ползващи се със закрила в съответствие с националното право, в приложното поле на директивата би им предоставило разширен набор от права, предвид че понастоящем тези граждани на трети държави не се ползват или се ползват само до известна степен от равно третиране. Това би допринесло и за укрепването на защитата от експлоатация на всички работници от трети държави, обхванати от директивата. Ето защо с вариант 3 се постига добър баланс между разширяването на персоналния и материалния обхват на директивата и нейното по-нататъшно опростяване.

Освен това предпочетеният вариант на политиката ще отговори най-добре на препоръките от проверката за пригодност и на целите на Пакта на Комисията за миграцията и убежището. С него ще се осигури и съгласуваност със съдебната практика на Съда на Европейския съюз 27 . Въпреки че в Пакта беше обявено, че при преразглеждането на директивата ще бъдат разгледани начини за опростяване и изясняване на приложното поле на законодателството, включително условията за прием и пребиваване на ниско- и средноквалифицирани работници, вариантът за включване на такива условия беше отхвърлен на ранен етап от процеса на оценка на въздействието.

Освен това приложното поле на директивата вече обхваща всички граждани на трети държави, независимо от равнището на техните умения, по отношение на процедурата за единно разрешение и свързаните с нея права. По-голямата част от консултираните заинтересовани страни изразиха скептицизъм относно необходимостта от регулиране на условията за приемане на ниско- и средноквалифицирани работници, тъй като според тях те са уредени в достатъчна степен в националното законодателство и процедурата за единно разрешение. Освен това експертите изразиха становището, че тъй като директивата е хоризонтална „процедурна“ директива, тя не е подходящият правен инструмент за въвеждането на условия за прием само за определени категории работници.

Становище на Комитета за регулаторен контрол

Оценката на въздействието беше представена на Комитета за регулаторен контрол (КРК) на 22 септември 2021 г., а на 20 октомври 2021 г. беше проведено заседание. На 25 октомври 2021 г. Комитетът даде положително становище с резерви. Комитетът посочи редица елементи от оценката на въздействието, които трябваше да бъдат преразгледани. По-конкретно, Комитетът поиска допълнителни разяснения относно тесния обхват на инициативата, който би могъл да породи неоснователни очаквания по отношение на вероятното въздействие на предложените мерки. Освен това Комитетът поиска повече подробности относно основните разлики в избора на политики между вариантите и по-добър анализ на това дали са възможни алтернативни подходи към предложените мерки. Комитетът поиска също и разяснения относно начина, по който предложените мерки ще се отразят на националните пазари на труда и на административните системи на държавите членки.

Тези и други по-подробни коментари, направени от Комитета, бяха разгледани в окончателната версия на оценката на въздействието, която съдържа, например, по-добро описание на възможните въздействия на предложените целеви мерки върху привлекателността на пазара на труда в ЕС като цяло, както и върху националните пазари на труда и административните системи на държавите членки. Вариантите на политиката бяха преразгледани, така че да следват тематичните области, посочени в определението на проблема. Коментарите на Комитета са отразени и в настоящото предложение за директива.

4.3.Пригодност и опростяване на законодателството

Настоящото предложение има за цел да се опрости процедурата за кандидатстване, като се допусне заявленията да се подават както в приемащата държава, така и от трета държава, и като се постанови, че четиримесечният срок, предвиден в директивата, включва издаването на изискваната виза, посочена в член 4, параграф 3, и времето, необходимо на компетентните органи за проверка на положението на пазара на труда. Също така въз основа на предложените изменения с единното разрешение ще се даде правото на гражданина на трета държава да сменя работодателя си по време на срока на валидност на разрешението, което следва да допринесе и за намаляване на административната тежест, като се ограничи необходимостта от повтарящи се заявления в случай на смяна на работодателя. Освен това предложението има за цел да се подобрят някои права на равно третиране и да се поясни кои категории работници от трети държави са обхванати от директивата. В допълнение с предложението се разширява приложното поле на директивата, така че в него да попаднат лицата, ползващи се от закрила в съответствие с националното законодателство, и се подобрява защитата на работниците от трети държави, като се въвеждат разпоредби за улесняване на подаването на жалби и разпоредби относно мониторинга и наказанията. С предложението се въвеждат нови разпоредби с цел подобряване на защитата на работниците от трети държави, които могат да бъдат разубедени от подаването на жалби срещу своите работодатели поради страх от загуба на разрешението си за пребиваване, като се гарантира, че гражданинът на трета държава може да пребивава законно в държавата членка поне за период от три месеца в случай на безработица.

Това предложение беше включено в приложение II към работната програма на Комисията за 2021 г. 28 , поради което то е част от Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT). Платформата „Готови за бъдещето“ също излезе със становище относно начините за опростяване и намаляване на ненужната тежест, включително чрез модернизиране на съществуващото законодателство на ЕС посредством цифровизиране, което е отразено в предложението. Становището беше прието на 10 декември 2021 г. Платформата отправи следните две препоръки:

Предложение 1: Рационализиране и цифровизиране на процедурите за кандидатстване за единно разрешение и за издаване на виза, за да се намалят административната тежест и разходите за кандидатите и органите.

Предложение 2: Опростяване на процедурите за смяна на работодателя и повишаване на ангажираността на работниците, за да се осигурят конкретни ползи за националните администрации и кандидатите.

Тези предложения са отразени в:

Член 4, който постановява, че държавите членки следва да дадат възможност заявление за единно разрешение да се подава както в приемащата държава, така и от трета държава, и задължава държавите членки да издават изискваната виза, когато са изпълнени изискванията, установени в правото на ЕС или в националното право.

Член 5, който постановява, че срокът от 4 месеца, предвиден в директивата, включва издаването на изискваната виза, посочена в член 4, параграф 3. Този срок трябва да включва и времето, необходимо на компетентните органи за проверка на положението на пазара на труда преди приемането на решение относно единното разрешение.

Член 11, който предвижда, че единното разрешение не се отнема, в случай че неговият притежател остане безработен. Държавите членки дават възможност на гражданина на трета държава да остане на тяхна територия за срок от най-малко 3 месеца по време на срока на валидност на разрешението.

Първото предложение на платформата се отнася и до цифровизирането на подаването на заявления за издаване на разрешения за пребиваване и работа. Този сложен аспект не е разгледан в настоящото предложение, което вместо това е съсредоточено върху рационализирането и опростяването на процедурите. Цифровизирането обаче може да спомогне за ускоряване на обработването на заявленията и по този начин да намали разходите за кандидатите и работодателите. То би дало възможност и за намиране на съответствия между търсенето и предлагането на работа и би намалило рисковете от недеклариран труд. Поради това Комисията ще следи опита с цифровизирането на шенгенските визи в този контекст и ще извърши техническа работа в рамките на съответните си мрежи, за да обсъди възможностите, които би могло да донесе цифровизирането, и да проучи допълнително ползите и въздействието от него.

4.4.Основни права

Настоящото предложение е в съответствие с Хартата на основните права и подсилва някои от правата, залегнали в нея. По-конкретно то допринася за укрепването на специфични основни права, като например: забраната на робството и на принудителния труд (член 5); правото на собственост (член 17); равенството пред закона (член 20); справедливите и равни условия на труд (член 31); семейния и професионалния живот (член 33) и социалната сигурност и социалната помощ (член 34).5.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

6.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

6.1.Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

6.2.Обяснителни документи (за директиви)

6.3.Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

В тази глава се определят предметът, определенията и приложното поле на предложението. С предложението се въвежда определение за работодател, което включва агенции за заетост или агенции за временна заетост с цел да се повиши правната сигурност и да се укрепи защитата на работниците от трети държави.

Редица изменения в предложението за преработване имат за цел да изяснят обхвата на Директива 2011/98/ЕС, и по-специално изключенията от приложното поле на директивата, предвидени изчерпателно в член 3, параграф 2. По отношение на командированите работници беше въведено позоваване на Директива 1996/71/ЕО на Съвета. Командированите работници от трети държави от друга държава членка са изключени от приложното поле, тъй като не се считат за част от пазара на труда на държавата членка, в която са командировани. Освен това бяха добавени препратки към директиви, приети след влизането в сила на директивата 31 , като например Директивата относно вътрешнокорпоративните трансфери и Директивата за сезонните работници 32 . Само работниците от трети държави, обхванати от тези две директиви, са изключени от приложното поле на Директива 2011/98/ЕС. В настоящия си вид член 3, параграф 2, буква з) изключва от приложното поле гражданите на трети държави, на които е предоставена закрила в съответствие с националното право, международните задължения или практиката на държава членка. Понастоящем не е ясно дали, ако им бъде разрешено да работят, тези граждани на трети държави са обхванати от процедурата по глава II и от разпоредбите за равно третиране на глава III. Поради това се предлага тази категория граждани на трети държави да бъде включена в приложното поле на директивата, като се заличи член 3, параграф 2, буква з).

С предложението за преработване се въвеждат нови разпоредби (член 11, параграфи 2—4), имащи за цел да се подобри защитата на работниците от трети държави. Въз основа на предложените изменения с единното разрешение следва да се разрешава на гражданина на трета държава да сменя работодателя си по време на срока на валидност на разрешението. Държавите членки следва да могат да изискват да бъдат уведомени за смяната и да са в състояние да проверяват положението на пазара на труда в случай на смяна на работодателя. Добавя се параграф 4, за да се гарантира, че държавите членки, които отнемат единното разрешително след загубата на работа, позволяват на работниците от трети държави да останат на тяхна територия за срок от най-малко три месеца по време на срока на валидност на разрешението, в случай че притежателят на единното разрешително загуби работата си.

Освен това в член 12, параграф 1, буква д) се предвижда равно третиране по отношение на достъпа до социална сигурност съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 33 , което включва семейни обезщетения. В неотдавнашно решение, в което се прави позоваване на италианското законодателство 34 , Съдът на Европейския съюз констатира, че национална разпоредба, съгласно която за целите на определянето на правото на социално обезщетение членовете на семейството на притежател на единно разрешение, които не пребивават на територията на тази държава членка, а в трета държава, не се вземат предвид при определянето на правото на обезщетение за социална сигурност, като същевременно се вземат предвид членовете на семейството на граждани на тази държава членка, пребиваващи в трета държава, не е съвместима с правото на Съюза. С предложението за преработване съображение 24 от Директива 2011/98/ЕС се привежда в съответствие с това решение, като се заличават последните две изречения, съгласно които директивата следва да предоставя права само по отношение на членовете на семейството, които се присъединяват към работници от трети държави, за да пребивават в държава членка. Предлага се също така да се премахне позоваването на граждани на трети държави, на които е разрешено да работят въз основа на виза, в член 12, параграф 2, буква б), втора алинея относно ограниченията на достъпа до семейни обезщетения. Това означава, че гражданите на трети държави, на които е разрешено да работят въз основа на виза, имат право на семейни обезщетения, ако работят в съответната държава членка за период, надвишаващ 6 месеца.

Въвеждат се нови членове за укрепване на разпоредбите за равно третиране. Държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за работодателите в случай на нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, по-специално по отношение на условията на труд, свободата на сдружаване, принадлежност и членство и достъпа до социални обезщетения. Тези мерки следва да включват мониторинг, оценка на риска и, когато е целесъобразно, инспекции.

В предложението за преработване на директивата се определят по-подробно задълженията на държавите членки по отношение на информацията за обществеността. Преразгледаните мерки включват задължението за предоставяне на информация относно документните доказателства, необходими за подаването на заявление, и относно условията за влизане и пребиваване, включително правата, задълженията и процедурните гаранции на гражданите на трети държави.

Членове 15—18

С тези членове се определят правилата относно докладването, звената за контакт, транспонирането, влизането в сила и адресатите, както вече е предвидено в Директива 2011/98/ЕС.

В член 19 се посочва, че с предложението официално се отменя действащата Директива 2011/98/ЕС за единното разрешение.

🡻 2011/98/ЕС

2022/0131 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 79, параграф 2, букви а) и б) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 35 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 36 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура 37 ,

като имат предвид, че:

⇩ нов

(1)В Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета трябва да се направят редица изменения 38 . С оглед на постигането на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

🡻 2011/98/ЕС съображение 1 (адаптиран)

За постепенното изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда приемане на мерки в областта на убежището, имиграцията и защитата на правата на граждани на трети държави.

🡻 2011/98/ЕС съображение 2 (адаптиран)

На специалното си заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет отчете необходимостта от хармонизиране на националното право, уреждащо условията за прием и пребиваване на граждани на трети държави. В този контекст той заяви по-специално, че Европейският съюз следва да гарантира справедливо третиране на гражданите на трети държави, пребиваващи законно на територията на държавите-членки, и че една по-активна интеграционна политика следва да има за цел да им предостави права и задължения, съпоставими с тези на гражданите на Съюза. Поради това Европейският съвет прикани Съвета да приеме правни инструменти въз основа на предложения на Комисията. Необходимостта да се постигнат определените в Тампере цели беше препотвърдена отново в Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на заседанието му от 10 и 11 декември 2009 г.

🡻 2011/98/ЕС съображение 3 (адаптиран)

(2)Разпоредби за единна процедура за кандидатстване, която да води до комбиниран акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа в единен административен акт, ще допринесат за опростяване и хармонизиране на правилата, приложими понастоящем в държавите членки. Подобно процедурно опростяване вече беше въведено от няколко държави-членки и допринесе за по-ефективна процедура както за мигрантите, така и за техните работодатели и даде възможност да се улесни контролът за законосъобразността на пребиваването и трудовата заетост на мигрантите.

🡻 2011/98/ЕС съображение 4

(3)За да позволят първоначално влизане на своя територия, държавите членки следва да могат да издават единно разрешение или в случай че такова разрешение се издава само след влизане на тяхна територия — виза. Държавите членки следва да издават такива единни разрешения или визи своевременно.

🡻 2011/98/ЕС съображение 5

(4)Следва да се предвидят правила, уреждащи процедурата за разглеждане на заявления за единно разрешение. Тази процедура следва да бъде ефективна и изпълнима, като се взема предвид нормалното натоварване на администрациите на държавите членки, а също така прозрачна и безпристрастна, за да се предостави адекватна правна сигурност на заинтересованите.

🡻 2011/98/ЕС съображение 6

(5)Разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат компетентността на държавите членки да регулират приема на граждани на трети държави с цел работа, включително и броя на тези граждани.

⇩ нов

(6)Настоящата директива следва да обхваща трудовите правоотношения между работниците от трети държави и работодателите. Когато националното право на държава членка допуска прием на граждани на трети държави с посредничеството на агенции за временна заетост, установени на нейна територия, които имат трудово правоотношение с работника, тези агенции не следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящата директива.

🡻 2011/98/ЕС съображение 7 (адаптиран)

(7)Командированите граждани на трети държави,⌦ за които се прилага Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, 39  ⌫ не следва да попадат в обхвата на настоящата директива. Това не следва да засяга правото на граждани на трети държави, които пребивават и работят законно в държава членка и са командировани в друга държава членка, да продължат да се ползват от равно третиране с гражданите на държавата членка по произход за времетраенето на командироването им по отношение на реда и условията на заетост, които не се засягат от прилагането на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги 40 .

⇩ нов

(8)Граждани на трети държави, на които е предоставена закрила в съответствие с националното право, международните задължения или практиката на дадена държава членка, следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива, за да получат разширен набор от права.

🡻 2011/98/ЕС съображение 8 (адаптиран)

(9)Граждани на трети държави, придобили статут на дългосрочно пребиваващи в съответствие с Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни 41 , не следва да попадат в приложното поле на настоящата директива поради техния ⌦ като цяло ⌫ по-привилегирован статут и спецификата на разрешението им за пребиваване, а именно „дългосрочно пребиваващ в ЕС“.

🡻 2011/98/ЕС съображение 9

⇨ нов

(10)Граждани на трети държави, приети за сезонна работа на територията на държава членка ⇨ и които са кандидатствали за приемане или са приети на територията на държава членка в съответствие с Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 42 , ⇦ не следва да попадат в приложното поле на настоящата директива, предвид ⇨ че попадат в обхвата на Директива 2014/36/ЕС, с която се установява специален режим ⇦ временния им статут.

🡻 2011/98/ЕС съображение 10 (адаптиран)

⇨ нов

(11)Задължението на държавите членки да определят дали заявлението се подава ⌦ трябва да се подава ⌫ от гражданина на трета държава, или от неговия работодател не следва да засяга каквито и да е правила, изискващи двете страни да участват в процедурата. Държавите членки следва да решават дали ⇨ допускат ⇦ заявлението за единно разрешение да бъде да се подадено ⌦ подава ⌫ ⇨ както ⇦ в приемащата държава членка или ⇨ , така и ⇦ от трета държава. В случаите, когато на гражданин на трета държава не е разрешено да подава заявление от трета държава, държавите-членки следва да гарантират, че заявлението може да бъде подадено от работодателя в приемащата държава-членка.

🡻 2011/98/ЕС съображение 11

⇨ нов

(12)Разпоредбите на настоящата директива относно единната процедура за кандидатстване и единното разрешение не следва да се отнасят за единни визи или визи за дългосрочно пребиваване ⇨ , с изключение на задължението на държавите членки да издадат изискваната виза в рамките на четиримесечния срок, определен за приемане на решение относно единното разрешение ⇦.

🡻 2011/98/ЕС съображение 13

⇨ нов

(13)Срокът за приемане на решение относно заявлението не следва да включва времето, необходимо за признаване на професионални квалификации, нито времето, необходимо за издаване на виза ⇨ следва да включва както времето, необходимо за издаването на виза, когато това е необходимо, така и времето, необходимо за извършването на проверките на положението на пазара на труда ⇦. Настоящата директива не следва да засяга националните процедури за признаване на дипломи.

⇩ нов

(14)За тази цел държавите членки следва да извършват само една проверка по същество на документацията, подадена от кандидата за издаването както на единно разрешение, така и на изискваната виза, за да се избегне дублирането на работа и удължаването на процедурите. Освен това държавите членки следва да изискват от кандидатите да подават съответната документация само веднъж.

🡻 2011/98/ЕС съображение 12

(15)Определянето на компетентния орган съгласно настоящата директива не следва да засяга ролята и отговорностите на други органи и съответно на социалните партньори във връзка с разглеждането на заявлението и с решението по него.

🡻 2011/98/ЕС съображение 13 (адаптиран)

(16)Срокът за приемане на решение относно заявлението не следва ⌦ обаче ⌫ да включва времето, необходимо за признаване на професионални квалификации , нито времето, необходимо за издаване на виза. Настоящата директива не следва да засяга националните процедури за признаване на дипломи.

🡻 2011/98/ЕС съображение 14

(17)Единното разрешение следва да бъде изготвено в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни 43 , с който се дава възможност на държавите членки да включват допълнителна информация, по-специално дали на лицето е разрешено да работи или не. С оглед и на по-доброто контролиране на миграцията не само в единното разрешение, а и във всички издадени разрешения за пребиваване дадена държава членка следва да включва информация за разрешението за работа, независимо от вида на разрешението или на разрешението за пребиваване, въз основа на които гражданинът на трета държава е приет на територията на държавата членка и му е даден достъп до пазара на труда в нея.

🡻 2011/98/ЕС съображение 15

(18)Разпоредбите на настоящата директива относно разрешенията за пребиваване за цели, различни от работа, следва да се прилагат единствено за формата на тези разрешения и не следва да засягат правилата на Съюза или националните правила относно процедурите за прием и за издаване на такива разрешения.

🡻 2011/98/ЕС съображение 16

(19)Разпоредбите на настоящата директива относно единното разрешение и относно разрешението за пребиваване, издадено за цели, различни от работа, не следва да възпрепятстват държавите членки да издават допълнителен документ на хартия, така че да бъдат в състояние да дадат по-точна информация относно трудовото правоотношение, за което форматът на разрешението за пребиваване не оставя достатъчно място. Такива документи могат да служат за предотвратяване на експлоатацията на граждани от трети държави и за борба с незаконната заетост, като не следва да бъдат задължителни за държавите членки и не следва да служат за заместител на разрешението за работа, което би компрометирало понятието за единно разрешение. Техническите възможности, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и буква а), точка 2016 от приложението към него, може също да се използват за съхраняване на такава информация на електронен носител.

🡻 2011/98/ЕС съображение 17

(20)Условията и критериите, въз основа на които може да бъде отхвърлено заявление за издаване, изменение или подновяване на единно разрешение, или въз основа на които единното разрешение може да бъде отнето, следва да са обективни и да бъдат уредени в националното право, включително задължението да се спазва принципът на преференциите на Съюза, както е изразен по-конкретно в съответните разпоредби на актовете за присъединяване от 2003 г. и от 2005 г. Решенията за отхвърляне и отнемане следва да бъдат надлежно мотивирани.

🡻 2011/98/ЕС съображение 18

(21)На граждани на трети държави, които притежават валиден документ за пътуване и единно разрешение, издадено от държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген, следва да бъде разрешено да влизат и да се движат свободно на територията на държавите членки, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, за срок не по-дълъг от три месеца за всеки шестмесечен период, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета 44  Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) 45 и член 21 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници 46 (Шенгенската конвенция).

🡻 2011/98/ЕС съображение 19

(22)При отсъствието на хоризонтално законодателство на Съюза правата на гражданите на трети държави варират в зависимост от държавата членка, в която работят, и в зависимост от тяхното гражданство. За по-нататъшното развитие на съгласувана имиграционна политика и за намаляване на несъответствието между правата на гражданите на Съюза и тези на гражданите на трети държави, законно работещи в държава членка, както и за да се допълнят съществуващите достижения на правото на Съюза в сферата на имиграцията, следва да се определи набор от права, по-специално за да се уточнят областите, в които на такива работници от трети държави, които все още не са дългосрочно пребиваващи, се гарантира равно третиране със собствените ѝ граждани. Подобни разпоредби имат за цел да създадат минимални условия на равнопоставеност в рамките на Съюза и да признаят приноса към икономиката на Съюза чрез работа и плащане на данъци на законно работещите в държави членки граждани на трети държави, както и да служат като предпазна мярка за намаляване на нелоялната конкуренция между гражданите на дадена държава членка и гражданите на трети държави, произтичаща от евентуалното експлоатиране на последните. В настоящата директива „работник от трета държава“ следва да се определи, без да се засяга тълкуването на понятието за трудово правоотношение в други разпоредби от правото на Съюза, като гражданин на трета държава, който е приет на територията на държава членка, пребивава законно и му е разрешено да работи там в рамките на възмездно правоотношение съгласно националното право или практика.

🡻 2011/98/ЕС съображение 20 (адаптиран)

(23)Всички граждани на трети държави, които законно пребивават и работят в държавите членки, следва да разполагат най-малкото с общ набор от права на основата на равно третиране с гражданите на съответната приемаща държава членка, независимо от първоначалната причина или основание за приема. Правото на равно третиране в ⌦ обхванатите от ⌫ посочените в настоящата директива области следва да се предоставя не само на гражданите на трети държави, които са приети, за да работят в държава членка, но и на онези, които са приети по други причини и са получили достъп до пазара на труда в тази държава членка в съответствие с други разпоредби от правото на Съюза или от националното право, включително членове на семейството на работник от трета държава, които са приети на територията на държавата членка в съответствие с Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството 47 ; граждани на трети държави, приети на територията на държава членка въз основа на Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета 48 Директива 2004/114/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност 49 ,и научни работници, приети съгласно Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност 50 .

🡻 2011/98/ЕС съображение 21

(24)Правото на равно третиране в определени области следва да е свързано единствено и само с правото на законно пребиваване и с достъпа до пазара на труда в държава членка, предоставени на граждани на трети държави с единното разрешение, което обхваща едновременно разрешения за пребиваване и за работа, и с разрешенията за пребиваване, издадени за други цели и съдържащи информация за разрешението за работа.

🡻 2011/98/ЕС съображение 22

(25)Условията на труд по настоящата директива следва да обхващат най-малко трудовото възнаграждение и уволнението, здравословните и безопасни условия на работното място, работното време и отпуска, като се отчитат действащите колективни трудови договори.

🡻 2011/98/ЕС съображение 23

(26)Дадена държава членка следва да признава придобитите от гражданин на трета държава професионални квалификации в друга държава членка по същия начин както тези на граждани на Съюза и следва да взема предвид квалификациите, придобити в трета държава в съответствие с Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации 51 . Правото на равно третиране, предоставено на работници от трети държави по отношение на признаването на дипломи, свидетелства и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури, следва да не засяга компетентността на държавите членки да допускат тези работници от трети държави до трудовия си пазар.

🡻 2011/98/ЕС съображение 24

(27)Работниците от трети държави следва да се ползват от равно третиране по отношение на социалната сигурност. Клоновете на социалната сигурност са определени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност 52 . Разпоредбите за равно третиране по отношение на социалната сигурност в настоящата директива следва да се прилагат и към работниците, приети в държава членка направо от трета държава. Независимо от това настоящата директива не следва да предоставя на работниците от трети държави повече права от вече предвидените в действащото право на Съюза в областта на социалната сигурност за граждани на трети държави, които са в трансгранични условия. Освен това настоящата директива не следва да предоставя права в случаи, които попадат извън приложното поле на правото на Съюза, като например по отношение на членове на семейството, пребиваващи в трета държава. Настоящата директива следва да предоставя права само по отношение на членове на семейството, които се присъединяват към работници от трета държава, за да пребивават в държава-членка на основание събиране на семейството, или на членове на семейството, които вече законно пребивават във въпросната държава-членка.

🡻 2011/98/ЕС съображение 25

(28)Държавите членки следва да осигурят най-малко равно третиране на граждани на трети държави, които са трудово заети или които след минимален период на заетост са регистрирани като безработни. Ограниченията на равното третиране в областта на социалната сигурност по настоящата директива следва да не засягат правата, предоставени съгласно Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство 53 .

🡻 2011/98/ЕС съображение 26

(29)Правото на Съюза не ограничава правомощията на държавите членки да организират системите си за социална сигурност. При липсата на хармонизация на равнището на Съюза Ввсяка държава членка определя при какви условия се изплащат социални обезщетения, размера на тези обезщетения и срока, за който те се изплащат. Същевременно при упражняването на това правомощие държавите членки следва да спазват правото на Съюза.

🡻 2011/98/ЕС съображение 27

(30)Равното третиране на работниците от трети държави не следва да се прилага към мерките в областта на професионалното обучение, които се финансират по схемите за социално подпомагане.

⇩ нов

(31)За да се укрепи равното третиране на работниците от трети държави, държавите членки следва да предвидят ефективни, пропорционални и възпиращи наказания за работодателите в случай на нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, по-специално по отношение на условията на труд, свободата на сдружаване и принадлежност и достъпа до социални обезщетения.

(32)С цел да се гарантира правилното прилагане на настоящата директива държавите членки следва да гарантират въвеждането на подходящи механизми за наблюдение на работодателите и, когато е подходящо, провеждането на ефективни и адекватни проверки на съответните им територии. Изборът на работодателите, които ще бъдат инспектирани, следва да става най-вече въз основа на оценка на риска, изготвяна от компетентните органи в държавите членки, като се отчитат фактори като сектора, в който дружеството извършва дейност, и наличието на нарушения в миналото.

(33)Държавите членки следва също да въведат ефективни механизми, чрез които работниците от трети държави да могат да търсят правна защита и да внасят жалби пряко или чрез трети страни, които в съответствие с предвидените в националното право критерии имат законен интерес да се гарантира спазването на настоящата директива, като профсъюзи или други сдружения или компетентните органи. Това се счита за необходимо във връзка със ситуации, в които работниците от трети държави не са наясно със съществуването на механизми за прилагане или се колебаят да ги използват от свое име поради страх от евентуални последствия.

(34)С единното разрешение следва да се разрешава на гражданина на трета държава да сменя работодателя по време на срока на валидност на разрешението. Държавите членки следва да могат да изискват да бъдат уведомени за смяната и да могат да проверяват положението на пазара на труда в случай на смяна на работодателя. Единното разрешение не следва да се отнема за период от поне три месеца, в случай че неговият притежател остане безработен.

🡻 2011/98/ЕС съображение 28

(35)Настоящата директива следва да се прилага, без да се засягат по-благоприятни разпоредби, съдържащи се в правото на Съюза и в приложимите международни инструменти.

🡻 2011/98/ЕС съображение 29

(36)Държавите членки следва да приведат в действие разпоредбите на настоящата директива без дискриминация по отношение на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други възгледи, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждания, възраст или сексуална ориентация, и по-специално в съответствие с Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход 54 и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите 55 .

🡻 2011/98/ЕС съображение 30

(37)Доколкото целите на настоящата директива, а именно установяване на единна процедура за кандидатстване за издаване на единно разрешение на граждани на трети държави за работа на територията на държава членка и за общ набор от права на законно пребиваващите в държава членка работници от трети държави, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно, с оглед на обхвата и последиците на действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, мерките по настоящата директива не надхвърлят необходимото за постигане на тези цели.

🡻 2011/98/ЕС съображение 31

(38)Настоящата директива спазва основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз в съответствие с член 6, параграф 1 ДЕС.

🡻 2011/98/ЕС съображение 32 (адаптиран)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите-членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. държавите-членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

🡻 2011/98/ЕС съображение 33 (адаптиран)

⇨ нов

(39)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия ⌦ по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие ⌫, приложен към ⌦ Договора за Европейския съюз ⌫ (ДЕС) и към ⌦ Договора за функционирането на Европейския съюз ⌫ (ДФЕС), и без да се засягат член⇨ ове 3 и ⇦ 4 от посочения протокол, ⇨ Ирландия ⇦ тези държави членки не участват ⇨ не участва ⇦ в приемането на настоящата директива и не eса обвързанаи от нея, нито от нейното прилагане.

[ИЛИ]

[В съответствие с членовe ⇨ 4a ⇦ 1 и 2 от Протокол № (21) относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия ⌦ по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие ⌫, приложен към ⌦ Договора за Европейския съюз ⌫ (ДЕС) и към ⌦ Договора за функционирането на Европейския съюз ⌫ (ДФЕС), и без да се засяга член 4 от посочения протокол, тези държави-членки не участват в приемането на настоящата директива и не са обвързани от нея, нито от нейното прилагане ⇨ Ирландия е нотифицирала [с писмо от …] желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива. ⇦ ]

🡻 2011/98/ЕС съображение 34

(40)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№ 22) относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящата директива и не е обвързана от нея, нито от нейното прилагане,.

⇩ нов

(41)Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива.

(42)Настоящата директива не засяга задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство на директивите, посочени в приложение I, част Б,

🡻 2011/98/ЕС (адаптиран)

⇨ нов

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

1.Настоящата директива определя:

а)единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за издаване на единно разрешение за пребиваване с цел работа на територията на държава членка, за да се опростят процедурите за техния прием и да се облекчи контролът на статута им; както и

б)общ набор от права за работниците от трети държави, които пребивават законно в държава членка, независимо от целите, за които са приети първоначално на територията на тази държава членка, на основата на равно третиране с гражданите на тази държава членка.

2.Настоящата директива ⌦ не накърнява ⌫ не засяга правомощията на държавите членки по отношение на ⌦ броя на допуснатите ⌫ допускането на граждани на трети държави ⌦ , идващи от трети държави в търсене на работа ⌫ до трудовите им пазари.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

а)„гражданин на трета държава“ означава лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС;

б)„работник от трета държава“ означава гражданин на трета държава, който е приет на територията на държава членка и който пребивава законно и му е разрешено да работи в рамките на възмездно ⇨ трудово ⇦ правоотношение в тази държава членка, в съответствие с националното право или практика;

⇩ нов

в)„работодател“ означава всяко физическо или юридическо лице, включително агенции за временна заетост, за което или под чието ръководство или контрол се осъществява трудовата заетост;

🡻 2011/98/ЕС

 гв)„единно разрешение“ означава разрешение за пребиваване, издадено от органите на държава членка, с което на гражданин на трета държава се разрешава да пребивава законно на нейна територия с цел работа;

дг)„единна процедура за кандидатстване“ означава процедура, която на основата на единно заявление, подадено от гражданин на трета държава или от неговия работодател, за разрешение за пребиваване и за работа на територията на държава членка води до издаване на решение по заявлението за единно разрешение.

Член 3

Приложно поле

1.Настоящата директива се прилага за:

а)граждани на трети държави, които кандидатстват за разрешение за пребиваване в държава членка с цел работа;

б)граждани на трети държави, които са приети в държава членка за цели, различни от работа, в съответствие с правото на Съюза или националното право и на които е разрешено да работят, и които притежават разрешение за пребиваване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002; както и

в)граждани на трети държави, които са приети в държава членка с цел работа в съответствие с правото на Съюза или националното право.

2.Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави:

а)които са членове на семействата на граждани на Съюза, които са упражнявали или упражняват правото си на свободно движение на територията на Съюза в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки 56 ;

б)които, съвместно с членовете на своите семейства и независимо от националността си, се ползват от права на свободно движение, равностойни на правата на гражданите на Съюза, по силата на споразумения или между Съюза и държавите членки, или между Съюза и трети държави;

🡻 2011/98/ЕС (адаптиран)

в)които са в командировка ⌦ обхванати от Директива 96/71/ЕО ⌫ за срока на командировката ⌦ на територията на съответната държава членка ⌫ ;

г)които са кандидатствали за приемане или са приети на територията на държава членка с цел работа като ⌦ лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер ⌫ вътрешнофирмено прехвърлени служители ⌦ в съответствие с Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ⌫ в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер 57  ;

д)които са кандидатствали за приемане или са приети на територията на държава членка като сезонни работници или детегледачки ⌦ в съответствие с Директива 2014/36/ЕС или като работещи като „au pair“ в съответствие с Директива (ЕС) 2016/801 ⌫ ;

🡻 2011/98/ЕС

е)които имат разрешение за пребиваване в държава членка на основание временна закрила или са кандидатствали за разрешение за пребиваване там на това основание и очакват решение относно своя статут;

ж)които се ползват от международна закрила съгласно Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 58  Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство, като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила 59 или които са представили молба за международна закрила съгласно посочената директива, по която все още не е взето окончателно решение;

з)които се ползват от закрила съгласно националното право, международните задължения или практиката на държава-членка или са подали молба за закрила съгласно националното право, международните задължения или практиката на държава-членка и по чиято молба все още не е взето окончателно решение;

зи)които са дългосрочно пребиваващи в съответствие с Директива 2003/109/ЕО;

ий)чието извеждане от страната е спряно на фактическо или правно основание;

йк)които са кандидатствали за приемане или са приети на територията на държава членка като самостоятелно заети работници;

кл)които са кандидатствали за приемане или са приети като морски лица за трудова заетост или работа в каквото и да е качество на борда на кораб, регистриран във или плаващ под знамето на държава членка.

3.Държавите членки могат да решат, че глава II не се прилага за граждани на трети държави, които са получили разрешение за работа на територията на държава членка за срок, който не надвишава шест месеца, или които са приети в държава членка с цел обучение.

4.Глава II не се прилага по отношение на граждани на трети държави, на които е разрешено да работят въз основа на виза.

ГЛАВА II

ЕДИННА ПРОЦЕДУРА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ И ЕДИННО РАЗРЕШЕНИЕ

Член 4

Единна процедура за кандидатстване

🡻 2011/98/ЕС (адаптиран)

⇨ нов

1.    Заявление за издаване, изменение или подновяване на единно разрешение се подава чрез единна процедура за кандидатстване. Държавите членки определят дали заявленията за издаване на единно разрешение се подават от гражданина на трета държава или от неговия работодател. Държавите членки могат също да решат да дадат възможност за подаване на заявление от който и да е от двамата. Ако заявлението се подава от гражданин на трета държава, държавите членки дават възможност заявлението да бъде подадено ⇨ както ⇦ от трета държава ⇨ така и ⇦ или, ако това е предвидено в националното право — на територията на държавата членка, в която гражданинът на трета държава вече присъства законно.

2.    Държавите членки разглеждат заявлението, направено ⌦ подадено ⌫ съгласно параграф 1, и приемат решение за издаване, изменение или подновяване на единното разрешение, ако кандидатът отговаря на изискванията, определени ⌦ установени ⌫ в правото на Съюза или в националното право. Решението за издаване, изменение или подновяване на единното разрешение представлява единен административен акт, съчетаващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа.

3.    Единната процедура за кандидатстване не засяга процедурата за издаване на виза, която може да се изисква за първоначално влизане.

⇩ нов

3.    При условие че изискванията, установени в правото на Съюза или в националното право, са изпълнени и когато държава членка издава единни разрешения единствено на своя територия, съответната държава членка издава на гражданина на трета държава изискваната виза.

🡻 2011/98/ЕС

4.    Когато предвидените условия са изпълнени, държавите членки издават единно разрешение на гражданите на трети държави, които кандидатстват за приемане, и на гражданите на трети държави, които вече са приети и които кандидатстват за подновяване или изменение на разрешението им за пребиваване след влизането в сила на националните разпоредби за изпълнение.

Член 5

Компетентен орган

1.Държавите членки определят органа, компетентен да приема заявленията и да издава единното разрешение.

2.Компетентният орган приема решение по пълното заявление във възможно най-кратък срок, но във всеки случай в рамките на четири месеца от датата, на която е подадено заявлението.

🡻 2011/98/ЕС (адаптиран)

⇨ нов

Посоченият в първа алинея срок ⇨ включва проверката на положението на пазара на труда и издаването на изискваната виза, посочена и издаването на изискваната виза, посочено в член 4, параграф 3. ⇦ При изключителни обстоятелства, свързани със сложността на разглеждането на заявлението, посоченият в първа алинея ⌦ този срок ⌫ може да бъде удължен.

🡻 2011/98/ЕС

Когато не е взето решение до края на срока, предвиден в настоящия параграф, последиците се определят от националното право.

3.Компетентният орган уведомява кандидата за решението си в писмена форма в съответствие с процедурите за уведомяване, предвидени в съответното национално право.

4.Ако информацията или документите, представени в подкрепа на заявлението, са непълни според определените в националното право критерии, компетентният орган уведомява кандидата писмено за изискваните допълнително информация или документи и поставя разумен срок за предоставянето им. Срокът, посочен в параграф 2, спира да тече, докато компетентният орган или останалите участващи в процедурата органи получат изисканата допълнителна информация. Ако допълнителната информация или документи не бъдат предоставени в рамките на определения срок, компетентният орган може да отхвърли заявлението.

Член 6

Единно разрешение

1.Държавите членки издават единно разрешение, като използват единния формат, предвиден в Регламент (ЕО) № 1030/2002, и вписват информацията, свързана с разрешението за работа в съответствие с буквa а), точки 12 и 16точка 7.5—9 от приложението към него.

Държавите членки могат да посочат допълнителна информация, свързана с трудовото правоотношение на гражданин на трета държава (като име и адрес на работодателя, място на работа, вид работа, работно време, трудово възнаграждение), във вид на документ на хартия или да съхраняват такива данни на електронен носител, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и в буква а), точка 2016 от приложението към него.

2.При издаване на единното разрешение държавите членки не издават допълнителни разрешения като доказателство за разрешение за достъп до пазара на труда.

Член 7

Разрешения за пребиваване, издадени за цели, различни от работа

🡻 2011/98/EС (адаптиран)

1.При издаване на разрешения за пребиваване ⌦ за цели, различни от работа ⌫ в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 държавите членки посочват информацията, свързана с разрешението за работа, независимо от вида на разрешението.

🡻 2011/98/ЕС

Държавите членки могат да посочат допълнителна информация, свързана с трудовото правоотношение на гражданин на трета държава (като име и адрес на работодателя, място на работа, вид работа, работно време, трудово възнаграждение), във вид на документ на хартия или да съхраняват такива данни на електронен носител, както е посочено в член 4 от Регламент (ЕО) № 1030/2002 и в буква а), точка 2016 от приложението към него.

2.При издаване на разрешения за пребиваване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 държавите членки не издават допълнителни разрешения като доказателство за разрешение за достъп до пазара на труда.

Член 8

Процедурни гаранции

1.    Въз основа на критерии, предвидени в правото на Съюза или в националното право, в писменото уведомление се посочват мотивите за решението, с което се отхвърля заявление за издаване, изменение или подновяване на единно разрешение, или за решение, с което се отнема единно разрешение.

2.    Решение за отхвърляне на заявление за издаване, изменение или подновяване на единно разрешение, или за отнемане на това разрешение може да бъде обжалвано в съответната държава членка съгласно националното право. В писменото уведомление, посочено в параграф 1, се указва съдът или административният орган, пред който заинтересованото лице може да подаде жалба, и срокът за това.

🡻 2011/98/ЕС (адаптиран)

⇨ нов

3.    Дадено заявление може да се счита за недопустимо по съображения, свързани с броя на гражданите на трети държави, ⌦ идващи от трети държави ⌫ с цел трудова заетост, и на това основание не трябва да се обработва.

Член 9

Достъп до информация

При поискване държавите членки ⇨ създават условия за лесен достъп и ⇦ предоставят:,

а)на гражданина на трета държава и на бъдещия работодател съответната информация относно ⌦ всички ⌫ ⌦ документни доказателства, необходими за ⌫ документи, необходими за подаване на пълно заявление. подаване на заявление;

⇩ нов

б)    информацията относно условията за влизане и пребиваване, включително правата, задълженията и процедурните гаранции на гражданите на трети държави и на членовете на техните семейства.

🡻 2011/98/EС (адаптиран)

Член 10

Такси

Държавите членки могат да изискват от кандидатите да заплатят такси за обработване на заявления съгласно настоящата директива, когато това е уместно. Размерът на такива такси е пропорционален и може да бъде определен ⌦ се определя ⌫ въз основа на действително предоставените услуги за обработване на заявления и издаване на разрешения.

Член 11

Права въз основа на единното разрешение

1.    Когато в съответствие с националното право е издадено единно разрешение, то дава на притежателя си за срока на своята валидност най-малко правото:

а)на влизане и пребиваване на територията на държавата членка, издала единното разрешение, при условие че притежателят отговаря на всички изисквания за приемане съгласно националното право;

б)на свободен достъп до цялата територия на държавата членка, издала единното разрешение, в рамките на ограниченията, предвидени от националното право;

в)да упражнява конкретна трудова дейност, придобито с единното разрешение, в съответствие с националното право;

г)да бъде информиран за свързаните с разрешението права на притежателя, които му се предоставят съгласно настоящата директива и/или националното право.

⇩ нов

2.    В рамките на срока на валидност на разрешението, посочен в параграф 1, държавите членки позволяват на притежател на единно разрешение да бъде наеман от работодател, различен от първия работодател, с който притежателят на разрешението е сключил трудов договор.

3.    В рамките на срока на валидност на разрешението, посочен в параграф 1, държавите членки могат:

а)да изискват смяната на работодателя да бъде съобщена на компетентните органи в съответната държава членка в съответствие с процедурите, установени в националното законодателство,

б)да изискват смяната на работодателя да подлежи на проверка на положението на пазара на труда.

Правото на притежателя на единно разрешение да осъществи такава смяна на работодателя може да бъде спряно за максимален срок от 30 дни, докато съответната държава членка проверява положението на пазара на труда и проверява дали са изпълнени изискванията, установени в правото на Съюза или в националното право. Съответната държава членка може да се противопостави на смяната на работодателя в рамките на тези 30 дни.

4.    В рамките на срока на валидност, посочен в параграф 1, единното разрешение не се отнема за период от поне три месеца, в случай че неговият притежател остане безработен. Държавите членки позволяват на гражданина на трета държава да остане на тяхна територия, докато компетентните органи вземат решение в съответствие с параграф 3, буква б), според случая, дори ако този период от поне три месеца е изтекъл.

🡻 2011/98/ЕС

ГЛАВА III

ПРАВО НА РАВНО ТРЕТИРАНЕ

Член 12

Право на равно третиране

1.    Работници от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата членка, в която пребивават, по отношение на:

а)условията на труд, включващи възнаграждение и уволнение, както и здравословни и безопасни условия на работното място;

б)свободата на сдружаване, принадлежност и членство в организация, представляваща работници или работодатели или каквато и да е друга организация, чиито членове упражняват определена професионална дейност, включително по отношение на предоставяните от подобни организации обезщетения, без да се засягат националните разпоредби относно обществения ред и обществената сигурност;

в)образованието и професионалното обучението;

г)признаването на дипломи, свидетелства и други професионални квалификации в съответствие с приложимите национални процедури;

д)клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент (ЕО) № 883/2004;

е)данъчните облекчения, доколкото се счита, че за целите на данъчното облагане работникът пребивава в съответната държава членка;

🡻 2011/98/ЕС

⇨ нов

ж)достъпа до стоки и услуги и доставката на стоки и услуги, предоставяни на обществеността, включително до процедурите за ⇨ получаване на достъп до обществено и частно ⇦ жилищно настаняване, предвидени в националното право, без да се засяга свободата на договаряне в съответствие с правото на Съюза и националното право;

🡻 2011/98/ЕС

з)консултациите, предоставяни от службите по заетостта.

2.    Държавите членки могат да ограничат равното третиране:

а)съгласно параграф 1, буква в), като:

i)ограничат неговото прилагане до работници от трети държави, които са трудово заети или са били трудово заети и са регистрирани като безработни;

ii)изключат работниците от трети държави, които са приети на територията им в съответствие с Директива 2016/801/ЕС2004/114/ЕО;

iii)изключат стипендиите и заемите за обучение и издръжка или други безвъзмездни средства и заеми;

🡻 2011/98/ЕС

⇨ нов

iv)установят специални предварителни изисквания, включително владеене на език и заплащане на такси за обучение, в съответствие с националното право, по отношение на достъпа до висше образование, образование след завършено средно образование ⇨ и обучение ⇦ и професионално ⇨ образование и ⇦ обучение, което не е пряко свързано с конкретната трудова дейност;

🡻 2011/98/ЕС

б)като ограничат правата на работници от трети държави съгласно параграф 1, буква д), но не ограничават такива права за онези работници от трети държави, които са трудово заети или са били трудово заети за минимален срок от шест месеца и са регистрирани като безработни.

Освен това държавите членки могат да решат, че параграф 1, буква д) във връзка със семейните обезщетения не се прилага за граждани на трети държави, получили разрешение за работа в държава членка за срок до шест месеца, за граждани на трети държави, приети с цел обучение, и за граждани на трети държави, на които се разрешава да работят въз основа на виза;

в)съгласно параграф 1, буква е), по отношение на данъчните облекчения, като ограничат прилагането му до случаи, при които регистрираното или обичайното местопребиваване на членовете на семейството на работник от трета държава, за които този работник подава заявление за облекчения, е на територията на съответната държава членка;

г)съгласно параграф 1, буква ж), като:

i)ограничат прилагането му до работниците от трети държави, които са трудово заети;

🡻 2011/98/ЕС

⇨ нов

ii)ограничат достъпа до ⇨ обществено ⇦ жилищно настаняване.

🡻 2011/98/ЕС

3.    Установеното в параграф 1 право на равно третиране не засяга правото на държавата членка да отнеме или да откаже да поднови разрешение за пребиваване, издадено в съответствие с настоящата директива, разрешение за пребиваване, издадено за цели, различни от работа, или друг вид разрешение за работа в държава членка.

4.    Работници от трети държави, които се преместват в трета държава, или преживелите лица на такива работници, пребиваващи в трета държава, чиито права произтичат от тези на работника, получават законоустановени пенсии във връзка със старост, инвалидност и смърт, които се основават на предишната заетост на тези работници и са придобити в съответствие със законодателството, посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, при същите условия и в същия размер като гражданите на съответните държави членки, когато се преместват в трета държава.

⇩ нов

Член 13

Мониторинг, оценка на риска, инспекции и наказания

1.    Държавите членки предвиждат мерки за предотвратяване на евентуални нарушения от страна на работодателите на националните разпоредби, приети съгласно член 12. Превантивните мерки включват наблюдение, оценка и когато е подходящо — инспекции, в съответствие с националното право или административната практика.

2.    Държавите членки предвиждат мерки за предотвратяване на евентуални нарушения от страна на работодателите на националните разпоредби, приети съгласно член 12. Предвидените наказания трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки незабавно нотифицират на Комисията тези разпоредби и мерки и я нотифицират незабавно за всяко последващо изменение, което ги засяга.

3.    Държавите членки гарантират, че службите, които отговарят за провеждането на инспекции по труда или другите компетентни органи, и когато е предвидено в националното право по отношение на националните работници — организациите, представляващи интересите на работниците, получават достъп до работното място.

Член 14

Улесняване на подаването на жалби и правна защита

1.    Държавите членки гарантират, че са налице ефективни механизми, чрез които работниците от трети държави могат да подават жалби срещу своите работодатели:

а)пряко; или

б)чрез трети страни, които в съответствие с предвидените в тяхното национално право критерии имат законен интерес от гарантиране спазването на настоящата директива; или

в)или чрез компетентен орган на държавата членка, когато това е предвидено в националното право.

2.    Държавите членки гарантират възможност за третите страни, посочени в параграф 1, буква б), да участват от името на работник от трета държава или в негова подкрепа, с неговото съгласие, във всяко административно и/или гражданско производство, имащо за цел изпълнението на настоящата директива.

3.    Държавите членки гарантират, че работниците от трети държави имат еднакъв достъп като гражданите на държавата членка, в която пребивават, по отношение на:

а)мерките за защита от уволнение или друго неблагоприятно третиране от работодателя като реакция срещу подаване на жалба в рамките на предприятието; или

б)административно и/или гражданско производство, имащо за цел изпълнението на настоящата директива.

🡻 2011/98/ЕС

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1513

По-благоприятни разпоредби

1.    Настоящата директива се прилага, без да се засягат по-благоприятните разпоредби на:

а)правото на Съюза, включително двустранни и многостранни споразумения между Съюза или Съюза и неговите държави членки, от една страна, и една или повече трети държави, от друга страна; и

б)двустранни или многостранни споразумения между една или повече държави членки и една или повече трети държави.

2. Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да приемат или да запазват разпоредби, по-благоприятни за лицата, към които тя се прилага.

🡻 2011/98/ЕС

⇨ нов

Член 1614

Информация за обществеността

Всяка държава членка предоставя на ⇨ създава условия за лесен достъп на ⇦ обществеността до редовно актуализирана информация:

а)относно условията за прием и пребиваване на нейна територия на граждани на трети държави с цел работа в нея;

⇩ нов

б)относно всички документни доказателства, необходими за подаване на заявлението;

в)относно условията за влизане и пребиваване, включително правата, задълженията и процедурните гаранции на гражданите на трети държави и на членовете на техните семейства, които попадат в приложното поле на настоящата директива.

🡻 2011/98/ЕС (адаптиран)

⇨ нов

Член 1715

Докладване

1.    Периодично и за първи път ⌦ не по-късно от […] ⌫ до 25 декември 2016 г., Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящата директива в държавите членки и предлага измененията, които счита за необходими.

2.    Ежегодно и за първи път до 25 декември 2014 г. ⌦ не по-късно от [ ] ⌫ държавите членки изпращат на Комисията ⌦ (Евростат) ⌫ статистическа информация за броя на гражданите на трети държави, на които през предходната календарна година е издадено единно разрешение, в съответствие с Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила 60 . ⇨ Тази статистическа информация се отнася до референтни периоди от една календарна година с разбивка по вид решение, основание, срок на валидност и гражданство, и се предава в срок от шест месеца след края на референтния период. ⇦

🡻 2011/98/ЕС (адаптиран)

Член 1816

Транспониране

1.    Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с ⌦ член 2, буква в), член 3, параграф 2, член 4, параграфи 1 и 3, член 5, параграф 2, втора алинея, член 7, параграф 1, член 9, член 11, параграфи 2—4, член 12, параграф 1, буква ж), член 12, параграф 2, буква б), втора алинея, член 12, буква г), точка ii), член 13, член 14 и член 16 ⌫ настоящата директива до ⌦ [две години след влизането им в сила] ⌫ 25 декември 2013 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредбимерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на това позоваване се определят от държавите-членки. ⌦ Те включват също така уточнение, че позоваванията в действащите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване и формулировката на уточнението се определят от държавите членки. ⌫

2.    Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

⌦ Член 19 ⌫

⌦ Отмяна ⌫

⌦ Директива 2011/98/ЕС, посочена в приложение I, част A, се отменя, считано от [деня след дата, посочена в член 18, първа алинея от настоящата директива], без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство и датите на прилагане на директивата, посочени в приложение I, част Б. ⌫

⌦ Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II. ⌫

Член 2017

Влизане в сила ⌦ и прилагане ⌫ 

Настоящата директива влиза в сила на ⌦ двадесетия ⌫ ден след ⌦ деня на ⌫ публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз..

⌦ Член 1, член 2, букви а) и б), член 2, букви г) и д), член 3, параграф 1, член 3, параграф2, букви а), б), е) и букви з)—к), член 3, параграфи 3 и 4, член 4, параграфи 2 и 4, член 5, параграфи 1, 3 и 4, член 6, член 7, параграф 2, член 8, член 10, член 11, параграф 1, член 12, параграф 1, букви а—е) и буква з), параграф 2, букви а), в), г) и и), параграф 3 и 4, и член 15, се прилагат от [деня след датата в член 18, параграф 1, първа алинея]. ⌫

🡻 2011/98/ЕС

Член 2118

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 1.

(2)     COM/2020/609 final

(3)    COM/2022/650.

(4)    COM/2022/657.

(5)    Източник: Евростат ( migr_ressing ).

(6)    Що се отнася до докладването на статистически данни, под „единно разрешение“ се разбира разрешение за пребиваване, което включва както лицата, които пребивават с цел работа, така и тези, приети по други причини и които имат право да работят. Статистическото определение за „единно разрешение“ съответства на член 2, буква в) от Директива 2011/98/ЕС.

(7)    Причината за издаване на разрешението не е посочена за около 4 % от общия брой единни разрешения, издадени през 2019 г. Предвид промените в миграционните потоци през 2020 г., дължащи се на пандемията от COVID-19, в анализа бяха използвани статистическите данни за 2019 г.

(8)    Проучването относно практическото прилагане на проверката за пригодност показва, че времето, необходимо за кандидатстване за виза, понякога удължава значително цялостната процедура, в някои случаи с цели 3 месеца.

(9)    Вж. обобщението на проверката за пригодност в приложение 7 и пълния доклад: https://ec.europa.eu/home-affairs/what-we-do/policies/legal-migration/fitness-check_en#:~:text

(10)     https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52019DC0160&from=BG

(11)    Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно нови възможности за законна трудова миграция (2020/2010(INI))

(12)    COM/2020/609 final.

(13)    Преразгледана с Директива (ЕС) 2021/1883 от 20 октомври 2021 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и за отмяна на Директива 2009/50/ЕО на Съвета (ОВ L 382, 28.10.2021 г., стр. 1).

(14)    Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44). Преработването на Директивата за дългосрочно пребиваващите лица също е част от пакета от мерки за уменията и талантите, вж. (COM).

(15)    Директива (EС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 21).

(16)    Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12).

(17)    Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9).

(18)    COM(2020) 758 final.

(19)    COM(2020) 274 final.

(20)    Нито една предложена в областта на законната миграция мярка обаче „не засяга правото на държавите членки да определят капацитета за прием на граждани на трети страни, идващи от трети страни, на тяхната територия с цел да търсят работа като заети или самостоятелно заети лица“ (член 79, параграф 5 от ДФЕС).

(21)    SWD(2019) 1055 final.

(22)     https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52019DC0160&from=BG

(23)     https://ec.europa.eu/home-affairs/system/files/2019-03/201903_legal-migration-check-annex-3aii-icf_201806.pdf

(24)     https://ec.europa.eu/home-affairs/content/public-consultation-future-eu-legal-migration_en

(25)    ICF, Study in support of the Impact assessments on the revision of Directive 2003/109/EC and Directive 2011/98/EU, 2021 (ICF, Проучване в подкрепа на оценките на въздействието от преразглеждането на Директива 2003/109/EО и Директива 2011/98/ЕС, 2021 г.).

(26)    EMN (2021) Ad Hoc Query 2021.36 to support an impact assessment study on the revision of the Single Permit Directive (Европейска мрежа за миграцията (2021 г), Специално запитване 2021.36 във връзка с оценката на въздействието от преразглеждането на Директивата за единното разрешение).

(27)    Решение на Съда на Европейския съюз от 25 ноември 2020 г., Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)/WS, C-302/19.

(28)     https://eur-lex.europa.eu/resource.html?uri=cellar:91ce5c0f-12b6-11eb-9a54-01aa75ed71a1.0019.02/DOC_2&format=PDF  

(29)    Така полученият широк диапазон се дължи на разликите в размера на очакваните икономии на разходи, изчислени за различните действия/мерки на политиката, свързани с предпочетения вариант (дължащи се отчасти на различаващи се допускания относно броя на засегнатите от тези мерки кандидати/заявления).

(30)    В средносрочен и дългосрочен план може да се очаква намаляване на административната тежест/разходите, след като започнат да се появяват ползите от една по-рационализирана процедура за кандидатстване — икономиите ще нараснат вследствие на намаляването на ресурсите (персонал и време), необходими за обработването на заявленията, и на тяхното по-ефективно използване в рамките на организациите, произтичащо от това.

(31)    Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 1).

(32)    Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер (ОВ L 157, 27.5.2014 г., стр. 1). Директива 2014/36/ЕС относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).

(33)    Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).

(34)    Решение на Съда на Европейския съюз от 25 ноември 2020 г., Istituto nazionale della previdenza sociale (INPS)/WS, C-302/19.

(35)    ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 114.

(36)    ОВ C 257, 9.10.2008 г., стр. 20.

(37)    Позиция на Европейския парламент от 24 март 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 24 ноември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Позиция на Европейския парламент от 13 декември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник).

(38)    Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (ОВ L 343, 23.12.2011 г., стр. 1).

(39)    Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1).

(40)    ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1.

(41)    Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).

(42)    Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 375).

(43)    Регламент (EО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни (ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1).

(44)    Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 23.3.2016 г., стр. 1).

(45)    ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1.

(46)    ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(47)    Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12).

(48)    Директива (EС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 21).

(49)    ОВ L 375, 23.12.2004 г., стр. 12.

(50)    ОВ L 289, 3.11.2005 г., стр. 15.

(51)    Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 22).

(52)    Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1).

(53)    Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (ОВ L 344, 29.12.2010 г., стр. 1).

(54)    Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22).

(55)    Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16).

(56)    Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).

(57)    Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер (ОВ L 157, 27.5.2014 г., стр. 1).

(58)    Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9).

(59)    ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12.

(60)    Регламент (ЕО) № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 23).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 27.4.2022

COM(2022) 655 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (преработен текст)

{SEC(2022) 201 final} - {SWD(2022) 655 final} - {SWD(2022) 656 final}

🡹 

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Част А

Отменена директива
(посочена в член 19)

Част Б

Срокове за транспониране в националното законодателство
(посочени в член 19)

_____________

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

_________