ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.6.2022

COM(2022) 296 final

2022/0192(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета по отношение на преобразуването на системата за земеделска счетоводна информация в мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства

{SWD(2022) 166 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Основният акт за системата за земеделска счетоводна информация (Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета) следва да бъде изменен, както е посочено в Съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ и в свързания с него план за действие. Комисията обяви намерението си да преобразува системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) в мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (МДУЗС).

СЗСИ е единствен по рода си източник на микроикономически и счетоводни данни, които ежегодно постъпват от над 80 000 земеделски стопанства в ЕС. Тя дава възможност за оценка на икономическото и финансовото състояние на земеделските стопанства от 1965 г. насам. Комисията предоставя хармонизираната методика и общия въпросник, докато държавите членки събират, проверяват и предават данните. МДУЗС ще допълни това с екологично и социално измерение.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Данните и информацията на равнище земеделско стопанство трябва да бъдат надеждни и с високо качество, за да се даде възможност на създателите на политики, земеделските стопани и другите заинтересовани страни да вземат целесъобразни, основани на факти решения.

СЗСИ се смята за ефективен и годен инструмент за събиране на данни за допълнителни екологични и социални променливи на равнище земеделско стопанство като допълнение към икономическите и свързаните с доходите променливи, за които се събират данни понастоящем.

На равнището на ЕС някои данни на равнище земеделско стопанство се събират във връзка с нуждите на общата селскостопанска политика, например:

(1)Целта на интегрираната статистика за земеделските стопанства (ИСЗС) 1 е да се предоставят сравними данни за земеделските стопанства в ЕС. Данните от всички земеделски стопанства се събират на всеки 10 години (данни от преброяванията) и чрез междинни извадкови изследвания на всеки 3 или 4 години. Държавите членки събират информация от отделните земеделски стопанства и данните се предоставят на Евростат. Събраната информация обхваща: земеползване, брой на селскостопанските животни, развитие на селските райони, управление и вложен в земеделското стопанство труд (включително възраст, пол и връзка със стопанина на земеделското стопанство). Обобщените резултати се представят публично. Достъпът до индивидуалните данни за стопанството е ограничен. ИСЗС предоставя основа за екстраполиране на данните от СЗСИ.

(2)Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) 2 по ОСП е предназначена за управление и контрол на плащанията към земеделските стопани. Системата се прилага за всички схеми за подпомагане за доходите (задължителни или не), както и за някои мерки за подпомагане на развитието на селските райони, при които помощта се отпуска въз основа на броя хектари или животни, за които се грижи земеделският стопанин. Наред с другото, базата данни на ИСАК се състои от следната информация: идентификация на всички земеделски парцели в ЕС (система за идентификация на земеделските парцели — СИЗП), компютризирана база данни за животните в държавите от ЕС, в които се прилагат схеми за помощи, основаващи се на броя животни 3 .

(3)В предстоящия регламент за изпълнение на Комисията 4 ще бъде предвидено определени индивидуални данни на равнище земеделско стопанство да се събират на равнище ЕС за целите на мониторинга и оценката на ОСП в допълнение към данните от рамката за мониторинг и оценка (ОРМО) на ОСП, които са на национално, а понякога и на регионално равнище. Държавите членки ще предоставят на Комисията по хармонизиран начин определени данни за бенефициерите по ОСП.

Всички горепосочени бази данни са създадени за различни цели и в тях не се събират изцяло едни и същи данни и информация. Съществува обаче потенциал за кръстосано свързване на тези (и други) бази данни с данните от МДУЗС. ИСАК и предстоящата база данни за мониторинг и оценка на ОСП с индивидуални данни на равнище земеделско стопанство включват добре установен идентификационен номер на бенефициера по ОСП. Във вторичното законодателство относно МДУЗС ще бъде проучена възможността за свързване на данните на земеделските стопанства с идентификационния номер на бенефициера по ОСП, за да се даде възможност за обмен на информация между тези бази данни — установяването на тази връзка на практика може да се окаже сложна задача, тъй като идентификационният номер на бенефициера невинаги съответства на (само едно) стопанство. Поради това се планира чрез МДУЗС да се въведе единен идентификационен номер на стопанството, който би могъл да бъде въведен например в рамките на ИСЗС, и това да спомогне за свързването на данните от ИСЗС и МДУЗС. За всяка база данни ще бъде необходимо извършването на адаптации (на правния акт, системата или методите на събиране) с цел свързване на базите данни. Следователно, дори ако МДУЗС предоставя възможност за оперативна съвместимост, другите бази данни и системи трябва да я отразяват точно.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Процесът на изменение на Директива 2009/128/ЕО (Директивата за устойчивата употреба на пестициди – ДУУ) 5 е в ход. Предложението на Комисията има за цел, наред с другото, да се установи електронно записване на определена информация както за употребата на пестициди, така и за нехимичните мерки за растителна защита от страна на професионалните ползватели (включително земеделските стопани). В бъдеще, ако законодателството бъде прието, тези данни биха могли да послужат като основа за екстраполиране на данните за пестицидите от МДУЗС. Регламентът относно европейска рамка за управление на данните ( COM/2020/767 ) и предложеният Законодателен акт за данните (понастоящем в правна процедура) биха могли да открият възможности, които да бъдат проучени в предложения правен акт, по-специално във връзка с нови методики за събиране на данни и нови източници на данни в съответствие с целта за намаляване на разходите за земеделските стопани и държавите членки.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Член 43, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност представлява правното основание за разпоредбите, необходими за постигане на целите на ОСП.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Принципът на субсидиарност е приложим, тъй като предложението не е от изключителната компетентност на ЕС.

Въз основа на добре установената мрежа за данни на СЗСИ, МДУЗС ще бъде полезен и ефективен инструмент, който ще даде възможност на ЕС да допринася за постигането на целите на ОСП и да предоставя икономически, екологични и социални данни и информация на равнище земеделско стопанство както за държавите членки, така и за ЕС. Подобно на СЗСИ, МДУЗС ще служи за общо и хармонизирано изследване, чрез което да се събират данни на равнище земеделско стопанство, и ще осигури сравнимост на данните на равнище ЕС.

Предложението за настоящия регламент е изготвено, за да се осигури подкрепа както за държавите членки, така и за земеделските стопани, и да се ограничи тежестта за тях от събирането на данни, като същевременно се гарантират по-добре качеството и сравнимостта на данните от МДУЗС на равнище земеделско стопанство.

Основните критерии за данните за МДУЗС (включително икономически, екологични и социални) включват последователност и сравнимост. Държавите членки не могат да постигнат необходимата последователност и сравнимост, без да съществува ясна европейска уредба, т.е. без законодателство на ЕС, установяващо общите определения, отчетни формати и изисквания по отношение на качеството.

•Пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалността, тъй като ще гарантира качеството и сравнимостта на икономическите, екологичните и социалните данни на равнище земеделско стопанство, събирани в МДУЗС и съставяни чрез прилагане на хармонизирани подходи във всички държави членки. По същия начин то ще гарантира, че мрежата продължава да бъде от значение и приспособена да отговаря на потребностите на ОСП. Заедно с оперативната съвместимост регламентът ще направи събирането и използването на данни на равнище земеделско стопанство по-разходноефективни, като същевременно се зачитат специфичните характеристики на системите на държавите членки.

•Избор на инструмент

Предлаган инструмент: регламент.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

Преобразуването в МДУЗС стана повод за различни консултативни дейности 7 , насочени към трите основни установени групи заинтересовани страни: 1) доставчици на данни, 2) събирачи на данни, 3) ползватели на данни 8 .

След различни консултации със съответните заинтересовани страни като цяло изглежда, че всички групи заинтересовани страни до голяма степен подкрепят инициативата за МДУЗС и добавянето на социални и екологични аспекти към икономическите данни, събирани в СЗСИ. Въпреки че беше изразена силна подкрепа за събирането на данни на равнище земеделско стопанство в МДУЗС за оценяване на икономическата устойчивост на селското стопанство наред с екологичната и социалната устойчивост, някои участници в консултациите смятат, че усилията за събиране на данни трябва да бъдат поделени между различните ползватели и че административната тежест за доставчиците и събирачите на данни следва да бъде ограничена. За да се ограничи административната тежест за земеделските стопани и събирачите на данни, Комисията въведе понятието „еднократно събиране и многократно използване на данните“ с цел по-добър обмен на данни между администрациите, статистическите органи и частните организации. Комисията също така има за цел да допринесе за първоначалните разходи на държавите членки за адаптации в процеса на преобразуване в МДУЗС.

•Събиране и използване на експертни становища

•Оценка на въздействието

9 Предвид силно техническия характер на инициативата и ограничения избор на политики за Комисията бе преценено, че оценка на въздействието не е необходима. В оценката на въздействието, придружаваща законодателните предложения от 2018 г. за ОСП за периода след 2020 г., бе установена необходимостта от адаптиране и укрепване на съществуващите източници на данни, за да се постигне по-добро съответствие с новата политика, както и необходимостта от подобряване на качеството на данните, особено по отношение на показателите, свързани с агроекологията, биологичното разнообразие и климата. В оценката на въздействието също така се предлага разширяване на обхвата на СЗСИ, за да се осигури възможно най-доброто представителство на пазарно ориентираните земеделски стопанства. Освен това в нея се посочва, че може да се наложи преразглеждане на променливите в земеделския статистически отчет (като се вземат предвид и препоръките по проекта FLINT) и на начина, по който е организирано участието на бенефициерите по ОСП в събирането на данни от СЗСИ.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Бе преценено, че наред с устойчивостта, централен компонент на инициативата за преобразуването на СЗСИ в МДУЗС са опростяването и намаляването на тежестта. Целта е да се определят областите, в които методите за събиране на данни може да бъдат опростени и съответно да се намалят разходите.

На първо място, трябва да се признае, че методите за събиране на данни се различават значително в отделните държави членки, тъй като те могат да изберат най-подходящия метод за събиране на данни на равнище земеделско стопанство от СЗСИ. Освен това няма подробен обзор на метода или методите за събиране на данни за всяка държава членка, нито подробен обзор на разходите и тежестта. Поради това за целите на това опростяване и за намаляването на тежестта бяха взети предвид последните проучвания и проекти (техният обзор е представен по-долу), както и съответните резултати от консултативните дейности. Въз основа на тях по-долу се предлагат някои пътища за опростяване и намаляване на тежестта. В крайна сметка обаче държавите членки ще трябва да изберат най-подходящия път (или най-подходящите пътища) заедно с метода или методите за събиране на данни за МДУЗС с оглед събиране на данни за допълнителни екологични и социални променливи.

1. Проучването „Разходи и добри практики за събиране на данни за СЗСИ“ бе проведено и публикувано през 2015 г. 10 Основната цел на това проучване беше да се проучат методите и разходите в държавите членки за събиране на данни за СЗСИ, предвид използването на данните в полза на участващите земеделски стопани, както и за по-добро разработване на политики. Резултатите от това проучване потвърждават, че не съществува единен метод за събиране на данни за СЗСИ; държавите членки избират свой собствен начин за събиране на данните. В резултат на това разходите за събиране на данни за СЗСИ се различават значително в отделните държави членки 11 . В проучването се посочват три основни фактора за разликата в разходите:

1) мащабът и обемът на извадката за СЗСИ (например Малта събира данни от 536 земеделски стопанства, а Полша — от 12 100);

2) различните методи, прилагани за събиране на данни за СЗСИ (напр. данни, събрани пряко от органа за връзка със СЗСИ или чрез наети частни счетоводни дружества); и

3) външни фактори, като различни равнища на възнагражденията между държавите членки и различни средни размери на стопанствата в рамките на полето на наблюдение на СЗСИ.

Изборът на методика за събиране на данни може поне до известна степен да компенсира по-високите разходи, произтичащи от по-високите равнища на възнаграждение и от по-големия размер на стопанствата. Най-ефикасната форма на събиране на данни по отношение на публичните разходи е от съществуващата счетоводна отчетност (която е изготвена за сметка на частните субекти). Същевременно този метод изглежда най-малко гъвкав. Когато в съществуващата счетоводна отчетност не са налични екологични и социални данни, методът за събиране на данни за МДУЗС може да се нуждае от приспособяване или промени. Накрая, в проучването се посочва, че добавянето или заличаването на допълнителна променлива не оказва огромно въздействие върху отношението на общите разходи за събиране на данни към броя на променливите. При установената рамка на системата годишните разходи са предимно постоянни (свързани с подготовката и провеждането на изследването, включително човешки ресурси, обучение, ИТ система), а специфичните променливи разходи (напр. актуализиране на инструкциите, добавяне на специфичен код) са незначителни.

2. В рамките на научноизследователския проект FLINT 12 бяха определени показатели на равнище земеделско стопанство за подобряване на оценяването на политиката по отношение (наред с другото) на кръстосаното спазване, устойчивостта и нововъведенията в ОСП. Събирането на данни за тези показатели беше свързано със СЗСИ в пилотна мрежа в няколко европейски държави. Резултатите от този проект 1) потвърждават, че основаната на СЗСИ система е ефикасен и подходящ инструмент за събиране на допълнителни екологични и социални данни на равнище земеделско стопанство; 2) предоставят солидна научна доказателствена база заедно със списъци на възможни нови променливи, примери за това как да се събират данни за тези нови променливи и да се установяват елементите, пораждащи затруднения при изпълнението 13 , и аналитичните ползи 14 .

3. Проучването на разходите за разширяване на СЗСИ, така че да се преобразува в МДУЗС 15 , е актуализация на две описани по-горе проучвания. В него се прави анализ на допълнителните разходи за добавяне на „данни по FLINT 16 “ към настоящия набор от данни за СЗСИ. В него се посочва, че средните за ЕС оценки за разходите за събиране на данни за СЗСИ са равни на 750 EUR на земеделски статистически отчет, докато разходите за разширяване на обхвата на СЗСИ за преобразуването ѝ в МДУЗС (чрез добавяне на всички данни по FLINT) биха увеличили разходите до 1040 EUR на земеделски статистически отчет, т.е. увеличение от около 40 %. Това проучване потвърди резултатите от проучването от 2015 г., които показват големи различия между държавите по отношение на настоящите разходи за събиране на данни за СЗСИ, както и очакваните допълнителни разходи, свързани с преобразуването в МДУЗС. Проучването също така потвърди, че някои държави членки вече са събирали данни за определени променливи относно устойчивостта, предвидени за МДУЗС, докато други не са, и поради това може да са изправени пред по-високи първоначални разходи. Следователно общите разходи за събиране на данни не са пряко сравними между държавите членки. В крайна сметка прогнозните промени в разходите са в широк диапазон — от държави като Ирландия (+ 10 %) и Нидерландия (+ 11 %) до Франция (+ 124 %) и Малта (+ 225 %) 17 . Въпреки това трябва да се добави, че това изчисление на разходите включва добавяне на всичките 70 променливи, предвидени в проекта FLINT, докато предложеното преобразуване в МДУЗС няма за цел да добави всичките 70 променливи и добавянето на променливи ще се извършва поетапно във времето. Първо, разширяването в МДУЗС ще бъде постепенно. Второ, според първоначалната оценка при разширяването ще се обмисли диапазон от 5 до 25 нови променливи, които да бъдат допълнително оценени чрез текущ анализ за пилотния проект, описан в точка 4 по-долу, както и с оглед на развитието на правната уредба след стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биологичното разнообразие. Освен това в проучването не се разглеждат ползите, произтичащи от процеса на опростяване, както и взаимовръзките и обменът на данни с други бази данни. В резултат на това разходите за разширяване към МДУЗС може да бъдат прогнозирани като много по-ниски, отколкото в споменатото проучване.

4. В рамките на текущ пилотен проект 18 ще бъде извършен анализ и ще се предостави подробна информация за променливите, свързани с устойчивостта, и източниците на данни за тях за всяка държава членка. Както вече беше посочено, методите за събиране на данни зависят от избора на държавата членка. Поради това този пилотен проект ще даде оценка на метода или методите за събиране на данни, прилаган(и) за събиране на данни за устойчивостта за всяка държава членка, и ще покаже как те са свързани (или може да бъдат свързани) със системата за събиране на данни за СЗСИ. Резултатите ще описват ситуацията във всяка държава членка и ще предоставят разумна оценка на административната тежест и разходите, свързани със събирането на данни 19 . Тези резултати ще бъдат пряко включени в работата по вторичното законодателство относно МДУЗС.

Предложението за МДУЗС има за цел да намали разходите и административната тежест за земеделските стопани и държавите членки в дългосрочна перспектива. Въз основа на констатациите и анализа в предложението са взети предвид следните елементи:

(1)Надграждане върху стабилна основа. Събирането на данни за устойчивостта, независимо дали в рамките на СЗСИ или извън нея, ще генерира разходи. Използването на вече утвърдената СЗСИ и нейната мрежа е по-ефективен от гледна точка на разходите избор за събиране на допълнителни екологични и социални данни на равнище земеделско стопанство, за да се оцени политиката на ЕС, вместо да се създава нова отделна и допълнителна база данни. Икономическите данни за СЗСИ се изискват съгласно политиката на ЕС. Поради това разходите и тежестите, свързани с поддържането и подобряването на СЗСИ, ще продължат да съществуват. Освен това съществува по-висок риск от намаляване на значимостта на една чисто икономическа СЗСИ.

(2)Промени с течение на времето. Преобразуването в МДУЗС е процес, който ще отнеме време. Макар да се смята, че 2025 г. е първата година на събиране на нови данни, броят на новите променливи първоначално ще бъде ограничен. Първоначалната оценка показва, че броят на новите променливи ще бъде между 5 и 25.

(3)Оперативната съвместимост помага. Чрез МДУЗС ще се насърчи повторното използване на вече налични данни в други бази данни и източници (напр. връзки с ИСАК, други съответни бази данни на националните статистически служби). В по-дългосрочна перспектива това ще намали разходите за държавите членки за събиране на данни и в същото време ще намали тежестта за земеделските стопани (т.е. събирането на данни за земеделските стопанства е еднократно, а използването им — многократно).

(4)Използване на съвременни и цифрови методи за събиране на данни. МДУЗС ще насърчава използването на алтернативни, модерни и цифрови инструменти за събиране на данни. При прегледа за опростяване и модернизиране на СЗСИ бяха откроени някои области, в които е възможно намаляване на разходите и тежестта чрез използване на модерни инструменти (напр. свързани с географско позициониране). Освен това събирането на данни от разстояние (напр. използване на спътници, измерване с помощта на датчици) и свързването им с други налични административни данни може допълнително да намали разходите и тежестта както за държавите членки, така и за земеделските стопани (например икономия на разходи, тъй като ще се изискват по-малко контакти със земеделските стопани, повторно използване на вече налична информация). При прегледа на вторичното законодателство ще бъде извършена допълнителна подробна работа.

(5)Избор между годишно и периодично събиране на данни. В инициативата МДУЗС се планира да се прави разграничение между годишно и периодично (на всеки няколко години) събиране на данни, тъй като за някои променливи може да не е необходимо да се събират данни всяка година. Поради това с този подход ще бъдат спестени някои разходи и се очаква, че по-дългият период от време за периодичните събирания ще спомогне процесът на събирането на тези данни да се планира по-добре.

(6)Финансова подкрепа за държавите членки и земеделските стопани. Бюджетът на ЕС вече допринася за събирането на данни за СЗСИ чрез фиксираното възнаграждение от ЕС. Що се отнася до МДУЗС, за да се помогне на държавите членки да покрият първоначалните разходи, дължащи се на преобразуването, се планира бюджетът на ЕС да допринесе финансово за създаването и модернизирането на системите на държавите членки. Освен това, за да се стимулират земеделските стопани, участващи в мрежата за данни, държавите членки ще имат право да плащат на земеделските стопани за предоставянето на данни. В същото време МДУЗС ще отразява точно правилата за статистиката в случаите, когато земеделският стопанин е задължен да участва в дадено изследване.

В обобщение, горепосочената оценка показва, че преобразуването в МДУЗС ще създаде допълнителни разходи и известна тежест 20 , главно за държавите членки, в краткосрочен план. Те са свързани основно с началната фаза на процеса на преобразуване, при която в някои държави членки може да са необходими някои промени в методите за събиране на данни и/или адаптиране на информационните технологии. В по-дългосрочна перспектива обаче се смята, че разходите и тежестите ще намалеят както за държавите членки, така и за земеделските стопани.

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

(1)разграничаване на бюджетите за редовни и специални изследвания;

(2)предоставяне на възможност за финансиране на създаването и модернизацията на системите на държавите членки за събиране на данни за МДУЗС и адаптиране на ИТ системите;

(3)стимулиране на участието на земеделските стопанства, като на държавите членки се даде възможност за различно разпределение на възнагражденията в зависимост от стойността на стандартната продукция на стопанството;

(4)даване на възможност на държавите членки да определят стимули за участието на земеделските стопани в мрежата за данни, предоставяйки например финансиране на земеделските стопани.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за наблюдение, оценка и докладване

•Обяснителни документи (за директивите)

•Подробно обяснение на конкретните разпоредби на предложението

Предложеното изменение се прилага за членове 1, 2, 3, 4, 5, 5а, 5б, 6, 7, 8, 16, 17, 19, 19а от Регламент (ЕС) 1217/2009, с цел СЗСИ да се преобразува в МДУЗС, като се разшири обхватът на събирането на данни, така че да се обхванат екологичното и социалното измерение наред с икономическото измерение; като се опрости и модернизира настоящият набор от данни; като се мотивират земеделските стопани да участват в мрежата за данни; и като се подпомагат държавите членки в процеса на събиране на данни (напр. взаимовръзки с други съответни бази данни, предоставяне на финансиране за процеса на преобразуване).

2022/0192 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета по отношение на преобразуването на системата за земеделска счетоводна информация в мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 23 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 24 ,

като взеха предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Развитието на земеделския отрасъл на Съюза и на общата селскостопанска политика изисква обективна и относима информация за резултатите от дейността на земеделските стопанства в Съюза и за тяхната устойчивост. Системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) е създадена с Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета 25 .

(2)В изготвената от Комисията оценка на въздействието в подкрепа на законодателните предложения от 2018 г. за общата селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2020 г. 26 беше установена необходимостта от подобряване на събирането на данни на равнище земеделско стопанство.

(3)В Съобщението на Комисията от 20 май 2020 г. „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (стратегията „От фермата до трапезата“) Комисията обяви намерението си да преобразува системата за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) в мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (МДУЗС) с цел събиране на данни за устойчивостта на земеделските стопанства. Преобразуването ще допринесе също така за подобряване на консултантските услуги за земеделските стопани и за сравнителен анализ на резултатите на стопанствата.

(4)Устойчивостта на земеделските стопанства се оценява в рамките на целите на ООН за устойчиво развитие в три основни аспекта: икономически, екологичен и социален. Понастоящем се събират данни главно за оценяване на икономическите аспекти на земеделските стопанства, като същевременно е необходимо да се оцени цялостната устойчивост на стопанството, включително данните за околната среда, свързани с почвата, въздуха, водата и биологичното разнообразие, както и данните, обхващащи социалното измерение на земеделието. Преминаването към МДУЗС ще даде възможност за сравнителен анализ на резултатите на стопанствата спрямо регионалните, националните и отрасловите средни стойности. Що се отнася до счетоводните данни, счетоводната отчетност на земеделските стопанства представлява основният източник за всяко оценяване на доходите на земеделските стопанства или за проучване на тяхната стопанска дейност. Събраната информация може да се използва и за предоставяне на персонализирани консултантски услуги и обратна информация на земеделските стопани с цел повишаване на устойчивостта на земеделските стопанства.

(5)Тези цели може да бъдат постигнати само чрез мрежа на Съюза за събиране на данни за устойчивостта на земеделските стопанства (наричана по-долу „мрежа за данни“) въз основа на съществуващите във всяка държава членка събирачи на данни, които се ползват с доверието на заинтересованите страни. Държавите членки или отговорните национални органи следва да се стремят да модернизират във възможно най-голяма степен методите за събиране на данни. С цел да се намали тежестта за земеделските стопани и събирачите на данни, за да се избегне дублирането на искания за данни и да се обогати наборът от данни за МДУЗС, следва да се прилага принципът на еднократно събиране и многократно използване на данните. Ще бъде взета предвид Директивата за отворените данни 27 . Следва да се насърчава използването на цифрови решения, включително повторното използване на данни и споделянето на данни с други източници. Следва да се предвиди, че системата, основана изключително на земеделските счетоводни служби, може да бъде разширена с оглед на събирането на данни за екологични и социални променливи и че събирането на данни може да се основава както на редовни, така и на специални изследвания в зависимост от нуждите от информация.

(6)По отношение на полето на изследване, определено в член 5 от Регламент (ЕО) № 1217/2009, основните критерии за представителността на счетоводните данни и критериите за подбор за редовни изследвания се запазват, като същевременно се добавя допълнителна информация за другите аспекти на устойчивостта и като се има предвид, че полученото изследване може да не е представително по отношение на екологичните или социалните променливи. В зависимост от необходимостта от събиране на такава информация може да бъдат организирани специални изследвания с различни критерии за подбор и периодичност, включително еднократни или периодични (на всеки няколко години) изследвания.

(7)Когато изпращат данните за отчетно стопанство на равнището на Съюза, държавите членки следва да представят идентификационен номер на стопанството, за да се даде възможност за идентификация на равнище земеделско стопанството с цел да се осигури обмен на данни на равнището на Съюза. Този обмен на информация има за цел да увеличи способността за анализиране на въпросите, свързани с устойчивостта.

(8)В случай че индивидуални данни се споделят от Комисията или от органите за връзка, от първостепенно значение е да се гарантира защитата на данните и да се дадат гаранции на земеделските стопани, че техните данни и всички други индивидуални данни, получени съгласно настоящия регламент, ще бъдат анонимизирани или псевдонимизирани, за да се избегне тяхното идентифициране, при което гаранциите обхващат както физическите, така и юридическите лица.

(9)Данните следва да се събират на равнището на държавата членка и следва да се псевдонимизират с идентификационния номер. На Комисията следва да се предават само псевдонимизирани данни. Следва да се предвиди, че достъп до тези данни може да се предоставя само на компетентните органи в конкретни случаи и в съответствие с международното право, правото на Съюза и националното право. Процедурите, които трябва да се следват, и условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи достъп до данни в съответствие с изискванията за необходимост и съразмерност, следва да бъдат определени от международното право, правото на Съюза и националното право, и по-специално Хартата на основните права на Европейския съюз.

(10)Следва да се вземат всички необходими мерки, за да се избегне деанонимизирането и депсевдонимизирането, но е възможно данните да бъдат разкрити поради допълнителни изследвания и разкриване на данни извън контрола на Комисията. В такива случаи данните следва да се смятат за лични данни и следва да се прилагат регламенти (ЕС) 2016/679 28 и (ЕС) 2018/1725 29 на Европейския парламент и на Съвета. Данни се събират за земеделските стопанства, независимо дали са собственост на физически или юридически лица. Поради това гаранциите за защита на данните следва да обхванат и юридическите лица. Освен това, що се отнася до разработването, изготвянето и разпространението на европейски статистически данни, следва да се спазват принципите на Регламент (ЕО) № 223/2009 30 .

(11)За да се гарантира защитата на данните, следва да се определят подробни правила относно управлението на данните. Поради това на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове, допълващи несъществените елементи на Регламент (ЕО) № 1217/2009, за да включи в тях правилата относно процеса на управление на данните, по-специално идентификационния номер на земеделското стопанство, съхранението на данните, качеството и утвърждаването на данните, използването на данните, достъпа до първични данни и предаването на такива данни, обработването на първичните данни, комбинирането на данни с други източници на данни, процедурата за гарантиране на наличието на подробни и обобщени данни, съвместимите системи за съхранение и обмен на данни, преглед на отказа за предоставяне на данни, задълженията за крайните ползватели на научни данни и другите заинтересовани страни.

(12)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 1217/2009, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема актове за изпълнение относно особеното управление на редовните и специалните изследвания, както и по отношение на особените правила за защита на данните.

(13)С разширяването на обхвата на МДУЗС е необходимо да се адаптират правилата за бюджета, включително различно управление за редовните и специалните изследвания. Бюджетът на Съюза следва да финансира създаването и модернизирането на системите на държавите членки, за да бъдат приведени в съответствие с преразгледания обхват и управление на МДУЗС. Държавите членки могат да предвидят разпределение, свързано със стойността на стандартната продукция на земеделското стопанство. Държавите членки следва да имат възможността да определят стимули за участието на земеделските стопани в мрежата за данни, например финансиране, обратна информация относно резултатите на стопанствата с акцент върху подобряването на устойчивите земеделски практики или целенасочени съвети въз основа на информация от МДУЗС.

(14)Като се има предвид, че някои държави членки се сблъскват с проблеми с участието на земеделските стопани в мрежата за данни, някои от тях вече са включили системата СЗСИ в националната статистика, която предвижда задължение за земеделските стопани да предоставят исканата информация. Когато бъдат избрани за отчетно стопанство, земеделските стопани следва да предоставят данните; следва да бъде възможно държавите членки да приемат национални правила за справяне със случаите на отчетни стопанства, които не спазват това задължение.

(15)Наименованието на Комитета по системата за земеделска счетоводна информация следва да бъде променено, за да се отразят промените в настоящия регламент. Сегашният комитет обаче следва да продължи да съществува, като изпълнява същите функции и бъде пригоден към новия обхват на мрежата за данни.

(16)    Поради това Регламент (ЕС) № 1217/2009 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1217/2009 се изменя, както следва:

1)    заглавието на Регламента се заменя със следното:

„Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за създаване на мрежа за събиране на данни за устойчивостта на земеделските стопанства в Съюза“;

2)    заглавието на глава I се заменя със следното:

„СЪЗДАВАНЕ НА МРЕЖА НА СЪЮЗА ЗА ДАННИ ЗА УСТОЙЧИВОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА“;

3)    член 1 се заменя със следното:

„Член 1

1. Създава се мрежа на Съюза за данни за устойчивостта на земеделските стопанства (наричана по-нататък „МДУЗС“ или „мрежата за данни“) с цел събиране на икономически, екологични и социални данни на равнище земеделско стопанство.

2. Данните, получени съгласно настоящия регламент, допринасят за оценката на устойчивостта на земеделието в ЕС.

3. Данните от МДУЗС се оповестяват публично по начин, който е в съответствие с членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и регламенти (ЕС) 2016/679* и 2018/1725**.

4. Когато е приложимо, обработването, управлението и използването на данните, събрани съгласно настоящия регламент, се извършват в съответствие с регламенти (ЕС) 2016/679, (ЕС) 2018/1725 и (ЕО) 223/2009***.“;

*    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

**    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

***    Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).“;

4)     член 2 се заменя със следното:

   „Член 2

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а) „земеделски стопанин“ означава физическо лице, отговарящо за всекидневното управление на земеделско стопанство;

б) „стопанство“ означава технико-икономическа единица в обичайния смисъл, използван в контекста на земеделските изследвания и преброявания на Съюза;

в) „категория стопанства“ означава група от земеделски стопанства, които принадлежат към едни и същи категории, що се отнася до типа земеделие и икономическия размер по смисъла на типологията на Съюза за земеделските стопанства, определена в член 5б;

г) „земеделски статистически отчет“ означава въпросник, попълнен с данните на земеделско стопанство съгласно общата методика за МДУЗС;

д) „отчетно стопанство“ означава всяко земеделско стопанство, което съставя земеделски статистически отчети за целите на мрежата за данни;

е) „район от мрежата за данни за устойчивостта на земеделските стопанства“ или „район от МДУЗС“ означава територията на държава членка или част от нея, с определени граници с оглед подбора на отчетните стопанства;

ж) „данни за/от МДУЗС“ означава икономически, екологични и социални данни на равнище стопанство, отнасящи се до земеделските стопанства и получени от счетоводната отчетност и/или от други източници на данни, събирани систематично и редовно;

з) „стандартна продукция“ означава стандартна стойност на брутното производство;

и) „лични данни“ означава лични данни съгласно определението в регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725, като обаче защитата обхваща и законните интереси на земеделските стопани, които са юридически лица;

й) „идентификационен номер на стопанството“ означава единният идентификационен номер на отделно стопанство, използван за обработването на данни съгласно настоящия регламент;

к) „обработване на данни“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвани с данни на лица, в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1725;

л) „първични данни“ означава данни, свързани с отделни стопанства, физически или юридически лица или отделни извадки;

м) „метаданни“ означава данни, които дават качествена и количествена информация за събраните първични данни;

н) „анонимизирани данни“ означава данни, основани на първични данни във форма, която не позволява пряко или косвено идентифициране на физически или юридически лица;

о) „псевдонимизирани данни“ означава лични данни, които вече не може да бъдат свързани с конкретен субект, без да се използва допълнителна информация, при условие че тази допълнителна информация се съхранява отделно и е предмет на технически и организационни мерки, за да се гарантира, че личните данни не са свързани с физическо или юридическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано;

п) „обобщени данни“ означава изходящите данни, получени в резултат на обобщаването на първичните или подробните данни за конкретни аналитични цели.“;

5)    добавя се следният член:

„Член 2а

Списък на районите от МДУЗС е даден в приложение I.“;

6)    в член 3 терминът „СЗСИ“ се заменя с „МДУЗС“;

7)    заглавието на глава II се заменя със следното:

„ДАННИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ СТОПАНСТВА И СЪБИРАНЕ НА ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВОСТТА“;

8)    член 4 се заменя със следното:

„Член 4

1. Настоящата глава се прилага за събирането на счетоводни и други данни за устойчивостта. Данните за МДУЗС се събират чрез редовни и специални изследвания.

2. Компетентният орган за МДУЗС може да използва други източници на данни, за да събира и използва повторно данни, които да послужат за изследванията на МДУЗС.

3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19а, за да допълва настоящия регламент с правилата относно процеса на управление на данните, по-специално идентификационния номер на земеделското стопанство, съхранението на данните, качеството и утвърждаването на данните, използването на данните, достъпа до първични данни и предаването на такива данни, обработването на първичните данни, комбинирането на данни с други източници на данни, процедурата за гарантиране на наличието на подробни и обобщени данни, съвместимите системи за съхранение и обмен на данни, прегледа на отказа за предоставяне на данни, задълженията за крайните ползватели на научни данни и другите заинтересовани страни.    

4. Комисията приема актове за изпълнение за определяне и актуализиране на формата и съдържанието на общите редовни и специални изследвания, както и на методите и изискванията за повторно използване и споделяне на данни. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19б, параграф 2.“;

9)    член 5 се заменя със следното:

„Член 5

1. Полето на изследване обхваща земеделските стопанства с икономически размер, равен на или по-голям от прага, изразен в евро, отговарящ на една от долните граници на класовете икономически размер от типологията на Съюза за земеделските стопанства, определена в член 5б.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19а, за да допълва настоящия регламент с правилата за установяването на прага, посочен в първата алинея от настоящия параграф.

Въз основа на получените от държавите членки данни Комисията приема актове за изпълнение за установяването на прага, посочен в първата алинея. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19б, параграф 2.

2. За да отговаря на изискванията за отчетно стопанство, земеделското стопанство трябва да:

а) попада в полето на изследването, посочено в параграф 1;

б) бъде представително, заедно с останалите стопанства и на равнището на всеки район от МДУЗС, за полето на изследване.

3. Земеделско стопанство, което отговаря на изискванията за отчетно стопанство в плана за подбор на отчетните стопанства, представя исканите данни.

4. Държавите членки могат да приемат национални правила за справяне с евентуалните случаи на неспазване на параграф 3.“;

10)    член 5а се изменя, както следва:

а) първата алинея от параграф 1 се заменя със следното:

„Всяка държава членка изготвя план за подбора на отчетните стопанства, който осигурява представителна извадка за полето на изследване, включвайки както редовни, така и, когато е уместно, специални изследвания.“;

б)    в параграфи 2 и 3 терминът „СЗСИ“ се заменя с „МДУЗС“;

11)    в член 5б параграф 1 се заменя със следното:

„1. Земеделските стопанства се класират по еднакъв начин в съответствие с типологията на Съюза за земеделските стопанства, по такива критерии като типа (вида) земеделие, икономическия размер и значението на другите доходоносни дейности, пряко свързани с тях.

Типологията на земеделските стопанства се използва по-специално за представянето, по типове земеделие и по класове по икономически размер, на данните, събрани посредством изследванията на структурата на земеделските стопанства на Съюза и МДУЗС.“;

12)    член 6 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се заменя със следното:

„1. Всяка държава членка създава национален комитет за мрежата за данни (наричан по-нататък „националният комитет“).“;

б) в параграф 4 терминът „СЗСИ“ се заменя с „МДУЗС“;

13)    в член 7 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Всяка държава членка определя орган за връзка, чиито задачи са:

а) да информира националния комитет, регионалните комитети и събирачите на данни, например счетоводните служби, относно приложимата нормативна уредба и да гарантира правилното ѝ прилагане;

б) да изготви плана за подбора на отчетните стопанства, да го представи на националния комитет за одобрение и след това да го изпрати на Комисията;

в) да състави:

i) списък на отчетните стопанства;

ii) когато е приложимо — списък на събирачите на данни, които могат да попълват земеделските статистически отчети;

г) да изготвя земеделските статистически отчети, изпратени до него от събирачите на данни, включително от данни, събрани от други източници на данни;

д) да проверява дали земеделските статистически отчети са били надлежно попълнени;

е) да изпраща на Комисията надлежно попълнените земеделски статистически отчети в необходимия формат и в определения срок;

ж) да предава исканията за информация, посочени в член 17, на националния комитет, на регионалните комитети и на събирачите на данни и да изпраща съответните отговори до Комисията;

з) да предава получените резултати за предоставяне на съвети и обратна информация на земеделските стопани относно резултатите им във връзка с устойчивостта.“;

14)    член 8 се заменя със следното:

„Член 8

1. За всяко отчетно стопанство се попълва индивидуален статистически отчет и то се идентифицира с идентификационен номер на стопанството.

2. Данните, представени във всеки надлежно попълнен статистически отчет, са такива, че да може:

а) отчетното стопанство да се характеризира въз основа на основните елементи на неговите производствени фактори;

б) да се оценят доходите на стопанството в различните им форми;

в) да се оцени икономическата, екологичната и социалната устойчивост на стопанството;

г) чрез проверки намясто да се провери достоверността на дадената информация.

3. Данните в земеделския статистически отчет се отнасят за едно земеделско стопанство и една отчетна година от 12 последователни месеца и засягат единствено това земеделско стопанство. Тези данни се отнасят за земеделските дейности на самото стопанство и другите доходоносни дейности, пряко свързани с това стопанство.

4. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 19а, за да допълва настоящия регламент с правилата за определяне на основните групи от данни, които да бъдат събирани, и общите правила за събиране на данни.

5. С цел да се гарантира, че данните, събирани чрез земеделските статистически отчети, са сравними независимо от изследваните отчетни стопанства, Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формата и оформлението на земеделския статистически отчет и методите и крайните срокове за предаване на данните на Комисията. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19б, параграф 2.“;

15)    член 16 се заменя със следното:

„Член 16

1. Забранява се използването за целите на данъчното облагане на всякакви индивидуални данни или друга индивидуална информация, получени при прилагането на настоящия регламент.

2. Анонимизирани или псевдонимизирани индивидуални данни може да бъдат споделяни от Комисията или от органите за връзка за целите, посочени в член 1, при условие че не се допуска идентифициране на физическите или юридическите лица.“;

(16)    в член 17 параграф 1 се заменя със следното:

„1. Националният комитет, регионалните комитети, органът за връзка и събирачите на данни се задължават, в рамките на съответните си сфери на отговорност, да предоставят на Комисията цялата информация, която тя може да поиска от тях във връзка с изпълнението на задълженията им по настоящия регламент.

Такива искания за информация, подадени до националния комитет, регионалните комитети или събирачите на данни, и съответните отговори се изпращат писмено чрез органа за връзка.“;

17)    член 19 се заменя със следното:

„Член 19

1. Бюджетните кредити, които се включват в общия бюджет на Съюза в раздела за Комисията, обхващат:

а) за редовните изследвания: фиксирано възнаграждение, дължимо на държавите членки за предаването на надлежно попълнени земеделски статистически отчети в определения срок до максималния брой на отчетните стопанства, определен в съответствие с член 5а, параграф 2. Ако общият брой на надлежно попълнените и предадени земеделски статистически отчети по отношение на даден район от МДУЗС или държава членка е под 80 % от броя на отчетните стопанства, определен за този район от МДУЗС или тази държава членка, се прилага възнаграждение в размер на 50 % от фиксираното възнаграждение за всеки земеделски статистически отчет от този район от МДУЗС или от тази държава членка;

б) за специалните изследвания: фиксирано възнаграждение, дължимо на държавите членки за предаването на надлежно попълнени земеделски статистически отчети в определения срок до максималния брой на отчетните стопанства, определен в съответствие с член 5а, параграф 2. Ако общият брой на надлежно попълнените и предадени земеделски статистически отчети по отношение на даден район от МДУЗС или държава членка е под 80 % от броя на отчетните стопанства, определен за този район от МДУЗС или тази държава членка, се прилага възнаграждение в размер на 50 % от фиксираното възнаграждение за всеки земеделски статистически отчет от този район от МДУЗС или от тази държава членка;

в) всички разходи за компютризираните системи, използвани от Комисията за експлоатацията и развитието на мрежата и получаването, проверяването, обработването, оперативната съвместимост и анализирането на данните, предоставени от държавите членки. Тези разходи включват по целесъобразност разходите за разпространяване на резултатите от тези операции и разходите за проучвания и развитие на други аспекти на мрежата за данни.

2. Разходите във връзка със създаването и дейността на националния комитет, регионалните комитети и органите за връзка не се включват в общия бюджет на Съюза.

3. Съюзът може също така да предоставя на държавите членки финансиране от общия бюджет на Съюза с цел покриване на разходите по прилагането на настоящия регламент, когато за създаването на системата за събиране на данни за допълнителни екологични и социални променливи, включително за обучение и оперативна съвместимост между системите за събиране на данни, са необходими значителни адаптации в националната система за събиране на данни за СЗСИ на дадена държава членка.

4. Фиксираното възнаграждение, дължимо на държавите членки, може да бъде частично или изцяло изплатено на земеделските стопани за участието им в изследванията по линия на МДУЗС. Държавите членки могат да установят особен алгоритъм за разпределяне, при който част от сумата или цялата сума, изплащана на участващите земеделски стопани, зависи от стойността на стандартната продукция на стопанството.

5. Държавите членки могат да определят и да предоставят стимули за участие на земеделските стопани в изследванията по линия на МДУЗС.

6. Комисията приема актове за изпълнение за установяване на подробните процедури във връзка с фиксираното възнаграждение, посочено в параграф 1, букви а) и б), и адаптациите на системата за събиране на данни, посочени в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 19б, параграф 2.“;

18)    член 19а се изменя, както следва:

а) параграф 2 се заменя със следното:

„2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 3, член 4, параграф 3, член 5, параграф 1, член 5а, параграф 1, член 5б, параграфи 2 и 3 и член 8, параграф 3, се предоставя на Комисията за срок от 5 години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Комисията изготвя доклад относно делегираните правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегираните правомощия се удължават мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу подобно удължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.“;

б)    параграф 3 се заменя със следното:

„3. Делегираните правомощия, посочени в член 3, член 4, параграф 3, член 5, параграф 1, член 5а, параграф 1, член 5б, параграфи 2 и 3 и член 8, параграф 3, може да бъдат оттеглени по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратяват посочените в него делегирани правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“;

в)    параграф 5 се заменя със следното:

„5.  Делегиран акт, приет съгласно член 3, член 4, параграф 3, член 5, параграф 1, член 5а, параграф 1, член 5б, параграфи 2 и 3 и член 8, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца от уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за този акт или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета. “;

19)    в член 19б

параграф 1 се заменя със следното:

„1. Комисията се подпомага от комитет, наречен „Комитет за мрежата за данни за устойчивостта на земеделските стопанства“. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 31 .

20)    приложение I се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Регламент (ЕС) 2018/1091 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. относно интегрирана статистика за земеделските стопанства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1166/2008 и (ЕС) № 1337/2011 (ОВ L 200, 7.8.2018 г., стр. 1—29).

(2)    Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549—607).

(3)     https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/financing-cap/financial-assurance/managing-payments_bg  

(4)    Съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на оценката на стратегическите планове по ОСП и предоставянето на информация за мониторинг и оценка.

(5)    Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

(6)    По-долу, в раздел „Пригодност и опростяване на нормативната уредба“, са дадени примери за това.

(7)    1) пътната карта (която беше достъпна на уебсайта Europa, „Споделете мнението си“ , от 4 юни до 4 юли; бяха получени общо 33 отзива); 2) целева писмена консултация чрез проучване в ЕС (през лятото на 2021 г. беше проведена онлайн анкета, получени бяха повече от 300 отговора); 3) семинари със заинтересованите страни в рамките на МДУЗС (първи семинар през февруари 2021 г. с цел да се направи равносметка на познанията и опита на заинтересованите страни по отношение на събирането и използването на различни данни на равнище земеделско стопанство. Вторият семинар (през септември 2021 г.) бе посветен на обсъждане на резултатите от пътната карта и целевите консултативни дейности и на обмен на конкретни предложения за опростяване и модернизиране); както и 4) заседания на комитетите по СЗСИ (през април и октомври 2021 г. с представители на всички органи за връзка на държавите членки) и 5) три специални заседания на работните групи (относно опростяването и модернизирането на СЗСИ; относно бъдещата МДУЗС и инструмента за искане на индивидуални данни в СЗСИ), като на срещи, проведени от пролетта на 2021 г. до пролетта на 2022 г., 20 експерти от държавите членки и няколко служители на Комисията обсъдиха темите, свързани със СЗСИ и МДУЗС).

(8)    1) доставчици на данни (земеделски стопани); 2) събирачи на данни (публични органи, отговарящи за събирането, предаването и достъпа до административни данни в държавите — членки на ЕС (напр. органите на държавите членки, бюрата за връзка на СЗСИ, националните статистически институти); 3) ползвателите на данни (напр. създатели на политики, консултанти в областта на селското стопанство, академични среди, изследователи, оценители, консултантски фирми).

(9)    LEI-WUR et al. (2016) Farm Level Indicators for New Topics in policy evaluation project (FLINT) [Проект „Показатели на равнище земеделско стопанство за нови теми при оценяване на политиката (FLINT)“], финансиран по Седмата рамкова програма.

(10)     https://ec.europa.eu/info/food-farming-fisheries/key-policies/common-agricultural-policy/cmef/regulation-and-simplification/cost-and-good-practices-fadn-data-collection_bg  

(11)    Според проучването общите публични разходи за бюджета на държавите членки за ЕС-28, изчислени средно за периода 2012—2014 г., са малко над 58 милиона евро. На равнище ЕС-28 средното (претеглено) равнище на разходите е 678 EUR на попълнен земеделски статистически отчет, но със значителни различия между държавите членки — от средно (за 2012—2014 г.) 107 EUR в България и 156 EUR в Румъния до 2905 EUR в Белгия.

(12)    FLINT (Показатели на равнище земеделско стопанство за нови теми при оценяване на политиката): https://www.flint-fp7.eu/  

(13)    Елементи, пораждащи затруднения при изпълнението на FLINT: значително увеличение на разходите, ако трябва да бъдат приложени всички показатели. За да се компенсира това, едно от възможните решения би било намаляване на извадката от 85 000 на 55 000 стопанства. Последното би довело до ненадеждни оценки в някои държави членки. Друг проблем е прилагането на различни методи за събиране на данни на равнище земеделско стопанство в държавите членки, а за някои държави членки (главно когато участват счетоводни дружества) добавянето на допълнителни променливи изглежда по-трудно и/или по-скъпо.

(14)    Възможните аналитични ползи, подчертани в проекта FLINT, биха били повторното използване на съществуващите данни/информация, като събирането на данни за устойчивостта зависи от системното записване, което в дългосрочен план намалява административната тежест и повишава качеството, и накрая, допълнителните данни за устойчивостта дават възможност за по-добри и нови видове оценяване на политиката и научни изследвания.

(15)    Cost of Extending the Farm Accountancy Data Network to the Farm Sustainability Data Network: Empirical Evidence [„Разходи за разширяване на системата за земеделска счетоводна информация за преобразуване в мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства: емпирични данни“] https://edepot.wur.nl/551988  

(16)    Данни по FLINT — списък с приблизително 70 конкретни елемента от данни за описание на 31 значими теми за устойчивостта, определени по екологични, икономически и социални измерения.

(17)    Разходите за всяка държава членка също са различни в абсолютно изражение. Те са повлияни от прилаганата методика за събиране на данните, степента, в която данните по FLINT вече са били част от националните СЗСИ, броя на темите на показателите по FLINT, които са относими за държавата (напр.: в ирландската извадка за СЗСИ, в която преобладават данни за селскостопанските животни, почти няма данни за пестицидите при земеделските култури), както и от вида и размера на дадено стопанство. Освен това в проучването се вземат предвид разходите за подготовка, но те се различават значително в отделните държави членки. Проучванията класифицират държавите членки в следните 3 групи по вид: 1) като Нидерландия/Ирландия: вече има много налични данни, данните по FLINT се събират в рамките на същия процес като за СЗСИ; 2) като Полша/Унгария: няма много налични данни, данните по FLINT се събират в рамките на същия процес като за СЗСИ; и 3) като Франция/Гърция: няма много налични данни, данните по FLINT се събират чрез отделно посещение на земеделското стопанство. Примерите за прогнозните разходи за някои държави членки (в абсолютно изражение в EUR на стопанство, където първото число показва оценените разходи за текущите данни за СЗСИ, а второто число — комбинираните разходи за данните за СЗСИ и за данните по FLINT) са следните: Ирландия (съответно 1000 EUR и 1104 EUR), Нидерландия (3000 EUR и 3333 EUR), Полша (656 EUR и 860 EUR), Унгария (500 EUR и 566 EUR), Франция (500 EUR и 1119 EUR), Гърция (1273 EUR и 1910 EUR).

(18)    Пилотният проект ИУВ2-МДУЗС започна през декември 2021 г. и ще приключи през ноември 2023 г. Техническите спецификации са достъпни на следния адрес: https://etendering.ted.europa.eu/document/document-file-download.html?docFileId=111485

(19)    Важен междинен резултат е планиран за октомври 2022 г. Той ще се състои от преглед на екологичните и социалните теми в държавите членки, техните източници на данни, както и анализ на настоящите методи за събиране на данни, а също и на бъдещите теми за МДУЗС.

(20)    Както е посочено в анализа, към този момент не е възможно да се предоставят конкретни числа, тъй като основните разходи са свързани с възможните настройки на метода за събиране на данни. Методите и свързаните с тях разходи се различават значително в отделните държави членки. Текущият пилотен проект ИУВ2-МДУЗС ще предостави повече информация и прогнозни оценки по този въпрос най-рано през есента на 2022 г.

(21)    През 2010 г. сумата се равняваше на 155 EUR на земеделски статистически отчет, понастоящем (2022 г.) е до 180 EUR на земеделски статистически отчет. Всъщност от 2015 г. възнаграждението се състои от 2 части, т.е. 160 EUR (фиксирана част) + до 20 EUR (премийна част, плащането на която зависи от навременното подаване на данни и тяхното качество). За последната година с плащане (2019 г.) само 14 от общо 28 държави членки са получили определена част от плащането на премийното възнаграждение.

(22)    Въз основа на оценката на някои държави членки фиксираното възнаграждение от ЕС покрива разходите за събиране на данни за СЗСИ: в Дания — 23,6 %, в Португалия — 30 %, във Франция — 29,5 %, в Полша — 22 %.

(23)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(24)    ОВ C […], […] г., стр. […].

(25)    Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за създаване на система за събиране на счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските стопанства в Европейския съюз (ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 27).

(26)    SWD (2018) 301 final, Работен документ на службите на Комисията — Оценка на въздействието — Предложения за— Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на Общата селскостопанска политика (стратегическите планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета— Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 — Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, (ЕС) № 251/2014 за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти, (ЕС) № 228/2013 за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените региони на Съюза и (ЕС) № 229/2013 за определяне на специфични мерки в областта на селското стопанство по отношение на малките острови в Егейско море

(27)    Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор. (PE/28/2019/REV/1).

(28)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

(29)    Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

(30)    Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(31)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.6.2022

COM(2022) 296 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

РЕГЛАМЕНТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕО) № 1217/2009 на Съвета по отношение на преобразуването на системата за земеделска счетоводна информация в мрежа за данни за устойчивостта на земеделските стопанства

{SWD(2022) 166 final}

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на районите от МДУЗС по член 2а

Белгия

1. Vlaanderen

2. Bruxelles — Brussel

3. Wallonie

България

1. Северозападен (Severozapaden)

2. Северен централен (Severen tsentralen)

3. Североизточен (Severoiztochen)

4. Югозападен (Yugozapaden)

5. Южен централен (Yuzhen tsentralen)

6. Югоизточен (Yugoiztochen)

Чехия

Съставлява един район

Дания

Съставлява един район

Германия

1. Schleswig-Holstein/Hamburg

2. Niedersachsen

3. Bremen

4. Nordrhein-Westfalen

5. Hessen

6. Rheinland-Pfalz

7. Baden-Württemberg

8. Bayern

9. Saarland

10. Berlin

11. Brandenburg

12. Mecklenburg-Vorpommern

13. Sachsen

14. Sachsen-Anhalt

15. Thüringen

Естония

Съставлява един район

Ирландия

Съставлява един район

Гърция

1. Μακεδονία — Θράκη

2. Ήπειρος — Πελοπόννησος — Νήσοι Ιονίου

3. Θεσσαλία

4. Στερεά Ελλάς — Νήσοι Αιγαίου — Κρήτη

Испания

1. Galicia

2. Asturias

3. Cantabria

4. País Vasco

5. Navarra

6. La Rioja

7. Aragón

8. Cataluña

9. Baleares

10. Castilla-León

11. Madrid

12. Castilla-La Mancha

13. Comunidad Valenciana

14. Murcia

15. Extremadura

16. Andalucía

17. Canarias

Франция

1. Île de France

2. Champagne-Ardenne

3. Picardie

4. Haute-Normandie

5. Centre

6. Basse-Normandie

7. Bourgogne

8. Nord-Pas de Calais

9. Lorraine

10. Alsace

11. Franche-Comté

12. Pays de la Loire

13. Bretagne

14. Poitou-Charentes

15. Aquitaine

16. Midi-Pyrénées

17. Limousin

18. Rhône-Alpes

19. Auvergne

20. Languedoc-Roussillon

21. Provence-Alpes-Côte d'Azur

22. Corse

23. Guadeloupe

24. Martinique

25. La Réunion

Хърватия

1. Kontinentalna Hrvatska

2. Jadranska Hrvatska

Италия

1. Piemonte

2. Valle d'Aosta

3. Lombardia

4. Alto Adige

5. Trentino

6. Veneto

7. Friuli — Venezia Giulia

8. Liguria

9. Emilia — Romagna

10. Toscana

11. Umbria

12. Marche

13. Lazio

14. Abruzzo

15. Molise

16. Campania

17. Puglia

18. Basilicata

19. Calabria

20. Sicilia

21. Sardegna

Кипър

Съставлява един район

Латвия

Съставлява един район

Литва

Съставлява един район

Люксембург

Съставлява един район

Унгария

1. Észаk-Маgуаrország

2. Dunántúl

3. Alföld

Малта

Съставлява един район

Нидерландия

Съставлява един район

Австрия

Съставлява един район

Полша

1. Pomorze and Mazury

2. Wielkopolska and Śląsk

3. Mazowsze and Podlasie

4. Małopolska and Pogórze

Португалия

1. Norte e Centro

2. Ribatejo-Oeste

3. Alentejo e Algarve

4. Açores e Madeira

Румъния

1. Nord-Est

2. Sud-Est

3. Sud-Muntenia

4. Sud-Vest Oltenia

5. Vest

6. Nord-Vest

7. Centru

8. București-Ilfov

Словения

Съставлява един район

Словакия

Съставлява един район

Финландия

1. Etelä — Suomi

2. Sisä — Suomi

3. Pohjanmaa

4. Pohjois-Suomi

Швеция

1. Равнини в Южна и Централна Швеция

2. Горски и смесени земеделско-горски области в Южна и Централна Швеция

3. Области в Северна Швеция“