ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 10.11.2022
JOIN(2022) 48 final
СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
План за действие за военната мобилност 2.0
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52022JC0048
JOINT COMMUNICATION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT AND THE COUNCIL Action plan on military mobility 2.0
СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА План за действие за военната мобилност 2.0
СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА План за действие за военната мобилност 2.0
JOIN/2022/48 final
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 10.11.2022
JOIN(2022) 48 final
СЪВМЕСТНО СЪОБЩЕНИЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
План за действие за военната мобилност 2.0
1.Въведение
В Стратегическия компас за сигурността и отбраната 1 , който беше одобрен от Европейския съвет през март 2022 г., се подчертава, че „военната агресия на Русия срещу Украйна потвърди спешната необходимост от устойчиво укрепване на военната мобилност на въоръжените ни сили в рамките на Съюза и извън него“. С оглед на поемането на „нови ангажименти за устойчиво укрепване на военната мобилност и инвестиции в нея“ в него се призовава за изготвянето на „амбициозен преразгледан план за действие“ до края на 2022 г. Настоящият план за действие за военната мобилност 2.0 е създаден в отговор на този призив.
Военната мобилност е от жизненоважно значение за сигурността и отбраната в Европа. Въоръжените сили на държавите — членки на ЕС, трябва да бъдат в състояние да реагират бързо и достатъчно мащабно на кризи, възникващи по външните граници на ЕС и извън тях. Освен това в контекста на руската военна агресия срещу Украйна стана ясно колко е важно военната помощ да се предоставя възможно най-бързо и безпроблемно.
Опитът на държавите членки в контекста на войната в Украйна показва, че Съюзът е отбелязал напредък по отношение на военната мобилност. Например съответните споразумения, разработени от Европейската агенция по отбрана, помогнаха на държавите членки да съкратят сроковете за трансгранично придвижване. Предвид извънредните обстоятелства държавите членки често проявяваха готовност да правят изключения и да решават всеки проблем поотделно, за да преодолеят ограниченията, които съществуват на национално равнище. Време е да се премине от индивидуален подход към структурни решения. Същевременно станахме свидетели и на ограничения — например различията в железопътните системи между Украйна и държавите — членки на ЕС, както и в рамките на Европейския съюз, бяха пречка за оптимални решения в областта на мобилността. Освен това стана ясно, че съществува силна зависимост от отдадени на концесия транспортни решения за граждански цели.
Въз основа на напредъка, постигнат от стартирането на инициативата за военната мобилност през 2017 г. 2 , настоящият нов план за действие поставя началото на следващия етап от работата в областта на военната мобилност за периода 2022—2026 г. Благодарение на разширения си обхват и предложенията за допълнителни мерки той ще допринесе за добре свързана мрежа за военна мобилност, отличаваща се със съкратени срокове на реакция и подходяща, сигурна, устойчива и издръжлива транспортна инфраструктура и способности.
Планът за действие е насочен към необходимостта от допълнително подобряване на капацитета на транспортната инфраструктура, за да се поемат тежестта, размерът и мащабът на придвижването за военни цели, чрез нови мерки за приоритизиране на работата ни и включване на изискванията по отношение на веригата за доставка на гориво за военния транспорт. Той представлява продължение на усилията за рационализиране и хармонизиране на сложните, времеемки и различаващи се помежду си национални правила и процедури, като с него също така се въвеждат нови действия в подкрепа на допълнителната цифровизация на административните процеси. Добавя се нов стълб за готовност и устойчивост, който обхваща развитието на способности за стратегически транспорт в съответствие с координирания годишен доклад за отбраната (Coordinated Annual Report on Defence или CARD) от ноември 2020 г. Предлагат се мерки за укрепване на защитата на транспортния сектор срещу кибератаки и други хибридни заплахи, както и за насърчаване на устойчивостта му спрямо изменението на климата и енергийната сигурност. В новия стълб за партньорство се очертават предложения за засилване на диалога, сътрудничеството и свързаността с редица външни партньори.
Градивните елементи, които съществуват от 2018 г. насам, представляват солидна основа за този нов план за действие:
·Съветът одобри военните изисквания за военната мобилност в ЕС и извън него, в това число техническите спецификации и основните военни маршрути 3 .
·В рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за периода 2021—2027 г. е предвиден бюджет от 1,69 млрд. евро за проекти за транспортна инфраструктура с двойна употреба. 4
·Първата работна програма на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) за периода 2021—2023 г. и Регламентът за изпълнение относно изискванията за двойна употреба за тези проекти бяха приети през август 2021 г. 5 По този начин беше проправен пътят за приемането на първата вълна от проекти на стойност 339 млн. евро на 24 май 2022 г., като по-рано през същия месец беше публикувана и втората покана за представяне на предложения. Предвид войната в Украйна тези срокове бяха съкратени спрямо първоначално предвидените срокове, за да се ускори изпълнението на инфраструктурни проекти, насочени към подобряване на военната мобилност.
·Комисията представи предложение за преразглеждане на Регламента за трансевропейската транспортна мрежа 6 , с което в трансевропейската транспортна мрежа за пръв път се включва темата за военната мобилност. Подобрена е съгласуваността между военната мрежа на ЕС и трансевропейската транспортна мрежа и за всички видове транспорт са предложени нови стандарти в областта на инфраструктурата, с които пряко ще се подобри военната мобилност.
·Освен това се разглеждат и регулаторни и процедурни аспекти: опростени са митническите формалности за трансгранично придвижване за военни цели. Хармонизиран е транспортът на опасни товари във военната област. С нова директива (2019/2235) се предвижда освобождаване от ДДС и акциз на стоките или услугите, използвани или придобити в контекста на отбранителни действия с оглед изпълнението на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана. Двадесет и четири държави — членки на ЕС, и Норвегия се присъединиха към програмата на Европейската агенция по отбрана „Оптимизиране на процедурите за разрешаване на трансгранично придвижване в Европа“.
·В рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) държавите членки стартираха различни проекти за сътрудничество. Проектът за военна мобилност обединява двадесет и пет държави членки и трети държави 7 с оглед координирането на съответните мерки на национално равнище, в това число мерките, договорени от държавите членки в рамките на т.нар. „ангажимент за военна мобилност“ от 25 юни 2018 г. 8 . Проектът за логистични центрове включва 17 държави членки, които работят заедно, за да свържат логистичните си складове и капацитети с цел да се намали времето за реакция и да се оптимизира използването на капацитета.
2.Стратегически подход
С настоящия план за действие се предоставя цялостна рамка за укрепване на военната мобилност, като се следва посоката, зададена в Стратегическия компас, и се вземат предвид както водещите принципи, заложени в плана за действие за 2018 г. 9 , така и промените в стратегическия контекст. Предлагат се допълнителни действия, с които да се даде възможност за бързото, ефикасно и безпрепятствено придвижване на въоръжени сили в потенциално голям мащаб, в това число на личен състав и материални средства за военни цели, както в контекста на общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, така и при национални и многонационални дейности, по-специално в рамките на НАТО.
За да се гарантира съгласуваността на тези действия, да се отрази разширеният обхват на плана за военната мобилност 2.0 и да се улесни ефективното участие на широк кръг от заинтересовани страни, е необходимо да се възприеме стратегически подход. Стратегическият подход, използван в настоящия план за действие, е съсредоточен върху необходимостта да се разработи добре свързана мрежа за военна мобилност, състояща се от:
·мултимодални транспортни коридори, в това число автомобилни пътища, железопътни мрежи, трасета за обслужване на въздушното движение и вътрешни водни пътища с транспортна инфраструктура с двойна употреба, която може да поеме военни превози;
·транспортни възли и логистични центрове, чрез които да се осигуряват необходимата подкрепа и поддръжка в приемащата и в транзитната държава с оглед улесняване на разполагането на войски и военни материални средства;
·хармонизирани правила, разпоредби и процедури, както и цифровизирани административни механизми;
·укрепена устойчивост, издръжливост и готовност на гражданските и военните транспортни и логистични способности.
В съответствие с този подход, и като се има предвид съществената роля на държавите членки, в плана за действие се определят препоръчителни действия, които държавите членки се приканват да предприемат, като се допълват и съгласуват помежду си, при пълно зачитане на суверенитета на държавите — членки на ЕС, по отношение на тяхната национална територия и националния ред за вземане на решения относно придвижването на военни части. Това включва и дейностите на държавите членки по проекти в рамките на ПСС.
Съгласуваният и координиран подход към военната мобилност представлява интерес, който се споделя и от НАТО. В съответствие с ръководните принципи на сътрудничеството между ЕС и НАТО военната мобилност продължава да бъде „водеща инициатива“ за укрепване и засилване на сътрудничеството между двете организации, при което се осъществяват ефективно взаимодействие и обмен на информация в рамките на добре установения структуриран диалог между служители.
3.НАБЕЛЯЗАНИ ДЕЙСТВИЯ
В съответствие със стратегическия подход набелязаните действия са структурирани в четири основни стълба: мултимодални коридори и логистични центрове, мерки за регулаторна подкрепа, устойчивост и готовност и партньорства.
3.1 Мултимодални коридори и логистични центрове: инвестиции в транспортна инфраструктура с двойна употреба
В основата на военната мобилност стои необходимостта от модернизиране на транспортната инфраструктура с двойна употреба наред с мрежата за военна мобилност — която се състои от мултимодални транспортни маршрути, свързани с логистични центрове — така че тя да може да поеме превози в потенциално голям мащаб и с голяма тежест в кратки срокове. Държавите — членки на ЕС, до голяма степен използват една и съща транспортна инфраструктура за придвижване и превоз както за граждански, така и за военни цели. Ето защо укрепването на транспортната инфраструктура с двойна употреба в рамките на трансевропейската транспортна мрежа включва развитието на мултимодални транспортни коридори и транспортни възли. В резултат на това развитието на транспортната инфраструктура с двойна употреба чрез съфинансиране по инструмента за финансиране „Механизъм за свързване на Европа“ (МСЕ) продължава да бъде основен стълб на настоящия план за действие.
В съответствие със Стратегическия компас ЕС ще продължи да укрепва транспортната инфраструктура с двойна употреба в цялата трансевропейска транспортна мрежа с цел да насърчава бързото и безпроблемно придвижване на личен състав, материални средства и оборудване за военни цели за оперативно развръщане и учения, като работи в тясно сътрудничество с НАТО и други партньори.
Едно от действията, осъществени в рамките на първия план за действие за военната мобилност, беше да се съфинансират проекти за транспортна инфраструктура с двойна употреба, разположени както във военната мрежа на ЕС, така и в трансевропейската транспортна мрежа. Настоящата трансевропейска транспортна мрежа, която беше приета от Европейския парламент и от Европейския съвет през 2013 г., включва по-специално автомобилни пътища, железопътни мрежи, пристанища и летища в Европейския съюз. През 2019 г. службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) извършиха анализ на пропуските, при който беше направено сравнение между трансевропейската транспортна мрежа и военната мрежа на ЕС. Освен това при направения през 2019 г. анализ на пропуските военните изисквания за транспортната инфраструктура бяха сравнени с техническите изисквания за транспортната инфраструктура в рамките на трансевропейската транспортна мрежа. При сравнението между военната мрежа на държавите членки и трансевропейската транспортна мрежа беше установено, че между двете мрежи съществува припокриване на 93 %. Това означава, че инвестициите в транспортна инфраструктура в рамките на трансевропейската транспортна мрежа водят пряко до подобрения във военната мобилност. Целта е основната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа да бъде изградена до 2030 г.
На 14 декември 2021 г. Комисията предложи да се преразгледа Регламентът за трансевропейската транспортна мрежа от 2013 г. По-специално беше предложено да бъдат удължени коридорите на централната мрежа към партньорите от Западните Балкани. При преразглеждането на Регламента за трансевропейската транспортна мрежа Комисията включи допълнителни автомобилни пътища и железопътни участъци в съществуващата географска мрежа с оглед ограничаване на пропуските във военната мрежа. Целта беше да се подобри полезното взаимодействие между употребата на съществуващата транспортна инфраструктура от страна на гражданския и на военния сектор. Освен това Комисията предложи да бъдат завишени някои технически стандарти за инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа. Това ще бъде от пряка полза за придвижването на войски и военни материални средства, с което ще се насърчи военната мобилност в рамките на ЕС и извън него. На 27 юли 2022 г. Комисията прие изменено предложение за трансевропейската транспортна мрежа, за да отрази новия геополитически контекст след агресивната война на Русия срещу Украйна. Предлага се удължаването на четири европейски транспортни коридора до Украйна и Република Молдова с оглед подобряване на връзките между Съюза и съседните му държави партньори. В предложението на Комисията се разглежда и въпросът за разликата в междурелсието в Украйна, Молдова и някои държави членки (Прибалтийските държави, Финландия, държавите на Иберийския полуостров), което възпрепятства оперативната съвместимост на железопътния транспорт и следователно устойчивостта на мрежата. Комисията предложи мерки за постепенно преминаване на железопътните линии към европейския стандарт за междурелсие. 10
На следните карти e показана настоящата трансевропейска транспортна мрежа, включваща автомобилни пътища, железопътни мрежи, пристанища и летища в Европейския съюз (Регламент (ЕС) 1315/2013).
Необходими са и допълнителни усилия, за да бъдат определени пропуските и участъците със затруднения във физическата транспортна инфраструктура в държавите членки. Досега службите на Комисията и ЕСВД (включително Военният секретариат на Европейския съюз) работиха за намаляване на различията между трансевропейската транспортна мрежа и военните мрежи на ЕС в рамките на преразглеждането на трансевропейската транспортна мрежа и чрез осигуряване на средства за военна мобилност по МСЕ в подкрепа на проекти за транспортна инфраструктура с двойна употреба. Понастоящем усилията следва да бъдат съсредоточени върху това да се гарантира, че инфраструктурата може да се използва по най-ефективния начин, когато се налага придвижване на военни сили. Целта е да се повиши капацитетът на инфраструктурата и да се оптимизира нейната употреба както за граждански, така и за военни цели. За това са необходими висока устойчивост на инфраструктурата, подкрепящи технологии и достъп до енергия, така че да се даде възможност на военните сили да придвижват значителен капацитет в много кратки срокове.
Поради това военните изисквания в рамките на ЕС и извън него трябва да бъдат актуализирани, за да се постигне допълнителна съгласуваност на стандартите за трансевропейската транспортна мрежа и военната транспортна мрежа на ЕС. Като част от тази актуализация обхватът на военните изисквания следва да бъде разширен, за да се включи инфраструктурата на веригата за доставки на гориво. При придвижване на въоръжени сили в голям мащаб на дълги разстояния по време на криза е от съществено значение по пътя да има сигурни доставки на гориво. Освен това с напредването на прехода към чиста енергия е от геостратегически интерес да се гарантира, че въоръжените сили в голям мащаб са по-малко зависими от изкопаемите горива. Военните изисквания следва също да обхващат инфраструктурата и системите за ефективен достъп до въздушното пространство и до аеронавигационните системи. За допълнителното увеличаване на капацитета на трансевропейската транспортна мрежа е необходимо да се проучат и връзките с развитието на логистични центрове.
Трябва да се определи до каква степен военната транспортна мрежа на ЕС практически отговаря на военните изисквания за инфраструктурата. Въз основа на анализа на пропуските, при който беше направено сравнение между гражданските и военните изисквания (първоначално представен през 2019 г. и актуализиран през 2020 г.), трябва да се направи оценка на степента, в която физическата инфраструктура отговаря на военните изисквания. Благодарение на тази оценка ще може да се определи в кои региони има пропуски, както и какви видове пропуски, като при необходимост ще се проведе консултация с НАТО. Впоследствие ще бъде по-лесно да се определят приоритети за развитието и финансирането на инфраструктура на равнището на ЕС, за да се ускори развитието на инфраструктурата с двойна употреба и да се гарантира устойчивостта на транспортната мрежа. Тези мерки ще спомогнат за създаването на безпроблемна свързаност на военните логистични складове и инфраструктура с транспортната мрежа на целия ЕС. Инфраструктурата, с която се гарантира бързото развръщане на военните сили, ще бъде от пряка полза и за граждански цели, например нов инфраструктурен капацитет, който може да бъде използван от държавите членки, за да си оказват взаимна помощ при спешни интервенции за борба с горските пожари.
За да се улеснят съгласуваността и връзките между дейностите на държавите членки — включително чрез съответните различни проекти в рамките на ПСС, по-специално в областта на военната мобилност и логистичните центрове — и работните направления на равнището на ЕС по целия спектър от теми, би могло да се организира годишно събитие, с което да се съберат на едно място различни заинтересовани страни от институциите на ЕС, съответните проекти по линия на ПСС и партньори като НАТО. Първото такова събитие може да се състои през втората половина на 2023 г.
Основни действия на равнището на ЕС: ·До края на 2022 г. ЕСВД (в това число ВСЕС), в координация с държавите членки, службите на Комисията и Европейската агенция по отбрана (ЕАО), ще актуализира военните изисквания в ЕС и извън него. Военните изисквания ще бъдат разширени, за да обхванат инфраструктурата на веригата за доставки на гориво и да включват двойната употреба на системите и инфраструктурата за комуникация, навигация и наблюдение на управлението на въздушното движение, с което ще се даде възможност за ефективен достъп до въздушното пространство и до аеронавигационно обслужване 11 . При необходимост ще продължи да се работи за осигуряване на съгласуваност с НАТО. ·Службите на ЕАО и на Комисията ще продължат да си сътрудничат с оглед осигуряване на достъп до въздушното пространство и аеронавигационно обслужване за целите на гражданската и военната авиация в контекста на Единното европейско небе и свързаните с него изследвания в областта на управлението на въздушното движение (SESAR). ·До средата на 2023 г. службите на Комисията, съвместно с ЕСВД, ще проведат проучване, за да определят възможностите за придвижване на военни части в голям мащаб и в кратки срокове, с цел да бъде подобрена устойчивостта във връзка с горивата, дългосрочното планиране на инфраструктурата и оптималното ѝ използване. Проучването ще включва анализ на степента, в която физическата военна транспортна мрежа на ЕС отговаря на изискванията за инфраструктурата, посочени във военните изисквания, като при необходимост ще се проведе консултация с НАТО. Въз основа на информацията, предоставена от националните органи, службите на Комисията и ЕСВД ще анализират евентуалните пропуски и ще предложат действия за тяхното преодоляване. ·До лятото на 2023 г. ЕСВД, в консултация със службите на Комисията и ЕАО, ще се свърже с проявяваща желание държава членка, за да организира първото годишно събитие на тема военна мобилност, като използва подход, обхващащ всички нива на управление, със съответните заинтересовани страни. ·Както е посочено в Съвместното съобщение относно анализа на недостига на инвестиции в отбраната и бъдещите действия, в рамките на цялостния преглед на приоритетите в междинния преглед на многогодишната финансова рамка (МФР) Комисията ще обмисли възможността за подсилване на бюджета за военна мобилност чрез Механизма за свързване на Европа с оглед изпълнение на инфраструктурни проекти с двойна употреба в рамките, зададени от МФР. |
Държавите — членки на ЕС, се приканват: ·да поддържат и развиват мрежата от национални точки за контакт за военна мобилност; ·да разработват и подават предложения за инфраструктурни проекти с двойна употреба във всички области на транспорта, които да допринасят за подобряване на военната мобилност в съответствие с МСЕ и заявените в него приоритети, като се набляга по-специално върху действия в областта на транспорта, които са същевременно и действия за климата, включително проекти за подобряване на енергийната сигурност; ·да допринасят за актуализацията на военните изисквания за военната мобилност в ЕС и извън него и да представят предложения за нови области, които да бъдат включени; ·да представят на службите на Комисията и на ЕСВД — до средата на 2023 г. — своите национални оценки за това доколко физическите мрежи могат да отговорят на изискванията за инфраструктурата, посочени във военните изисквания, за да бъдат тези оценки включени в гореспоменатото проучване; ·да се стремят към постигане на полезни взаимодействия по отношение на енергийната ефективност в националните си стратегии с оглед подготовката на въоръжените сили за изменението на климата до края на 2023 г., както се призовава в Стратегическия компас. |
3.2 Мерки за регулаторна подкрепа
Хармонизирането на процедурите и премахването на процедурните пречки ще улеснят бързото придвижване за военни цели. При тези мерки следва да се зачита суверенитетът на държавите — членки на ЕС, по отношение на тяхната национална територия и националния ред за вземане на решения относно придвижването на военни части. В бъдеще работата следва да бъде съсредоточена върху изпълнението и допълването на различните работни направления, стартирали от 2018 г. насам, с цел да се помогне на държавите членки да изпълнят поетия през 2018 г. „ангажимент за военна мобилност“ 12 .
3.2.1 Разрешения за трансгранично придвижване
За да подпомогне придвижването на личен състав и материални средства за военни цели, ЕС улесни преминаването на границите с различни видове транспорт. Програмата на ЕАО „Оптимизиране на процедурите за разрешаване на трансгранично придвижване в Европа“ беше създадена с цел хармонизиране и опростяване на процедурите за трансгранично придвижване, като в нея се разглеждат както регулаторни, така и процедурни въпроси. През ноември 2021 г бяха подписани две технически споразумения — едно за наземната 13 и едно за въздушната област 14 . В тези споразумения се посочват процедурите, които трябва да се спазват при придвижване по време на криза, подготовка за кризи, обучение и ежедневни дейности.
В някои случаи все още е необходимо държавите членки да интегрират тези мерки в процесите на национално равнище. Понастоящем ЕАО улеснява тяхното прилагане, включително чрез мрежата от национални точки за контакт, създадена по проекта „Военна мобилност“ по линия на ПСС. Така ще се съкратят процесите за издаване на разрешения за придвижване и по този начин ще се помогне на участващите държави членки да постигнат договорената цел за предоставяне на отговор в рамките на пет работни дни. Освен това ЕАО започна да работи по разработването на трето споразумение за разрешение за трансгранично придвижване за морската област.
3.2.2 Митници
През юли 2020 г. влязоха в сила законови изменения 15 за опростяване на митническите формалности за военните стоки и за създаване на правна рамка за формуляр 302 на ЕС 16 .
През май 2021 г. 23 допринасящи държави членки и Норвегия подписаха програмно споразумение от категория А на ЕАО „Хармонизиране на военните изисквания, свързани с митниците“. То е насочено към цифровизацията на свързаните с военните сили митнически дейности и предоставянето на получения набор от данни за обмен с гражданските митнически органи. До момента работата е съсредоточена върху първата цел на програмата, която представлява оценка на потребностите, ползите и рисковете за разработването на военна митническа система, която да бъде използвана от допринасящите държави членки. Последните, с подкрепата на ЕАО, работят в тясна координация със службите на Комисията, за да гарантират спазването на митническите процедури, описани в Митническия кодекс на Съюза. Резултатите от тази оценка ще послужат за основа на следващите стъпки, по-специално за определяне на спецификациите и изискванията за цифровизацията на военните митници, в това число техники за електронна обработка на данни с цел обмен на информация между митниците и военните сили.
При необходимост Комисията ще работи по правните изменения и по наблюдението на развитието на цифровата система за сигурен и бърз обмен на свързана с военната мобилност информация с цел да гарантира наличието на правна рамка, обхващаща използването на системата от страна на държавите членки, и съгласуваността на системата с митническите процедури, установени в митническото законодателство на ЕС.
3.2.3 Цифровизация на административните процеси
Както е посочено по-горе, съгласно годишната работна програма за 2021 г. в Европейския фонд за отбрана беше включено предложение за разработване на цифрова система за бърз и сигурен обмен на свързана с военната мобилност информация. Чрез предварителен подбор беше избран консорциум, състоящ се от дружества от девет държави членки и една държава партньор 17 , който да получи финансиране за разработването на тази цифрова система, която може пусната в употреба в средата на 2025 г.
Комисията ще оказва съдействие на изпълнителя, който разработва системата, и ще следи тя да бъде използвана от всички държави членки.
3.2.4 Подобрено логистично осигуряване
Подобреното логистично осигуряване е фактор от изключително значение във всички оперативни области на въоръжените сили на държавите членки. Различията в логистичните системи и процеси на национално равнище, които са съобразени с потребностите във всяка държава, представляват голямо предизвикателство за съгласуваността на способностите в Европа. Ето защо ЕАО подкрепя разработването на общи стандарти за логистична ИТ мрежа в целия ЕС 18 съгласно съответния приоритет на ЕС за развитие на способностите и специфично работно направление на целевата област „Повишена военна мобилност“ на CARD. Тази ИТ мрежа ще даде възможност за ефективно управление на запасите и доставките, в това число съвместно управление на складовете и способност за проследяване, за да се подобри равнището на осведоменост по отношение на логистичната верига за доставки.
Освен това следва да се разработят общи стандарти за решения за адитивно производство за военни цели, за да се използват предимствата на тази технология, с която потенциално може да се гарантира бързото придвижване на военни сили, като се ускори предоставянето на резервни части в рамките на логистичната верига за доставки. Освен това, тъй като представлява ключова технология, адитивното производство допринася както за устойчивостта, така и за конкурентоспособността на промишлеността. На последно място, намаляването на логистичния отпечатък — например необходимите (повторно) снабдяване, поддръжка и други логистични дейности, от които има нужда при придвижването на военни единици и/или материални средства — ще освободи капацитет и ресурси, като по този начин ще подобри ефективността и бързината на придвижването за военни цели. Например инспекцията и поддръжката на взаимно използвано оборудване и сертифицирането на военно оборудване, например боеприпаси, може да се извършват съвместно на място или в логистични центрове, като се използват съществуващите стандарти. Чрез засилена подкрепа от приемащата държава или други форми на многонационално сътрудничество може да се спомогне за намаляване на логистичния отпечатък в това отношение.
Основни действия на равнището на ЕС: ·До 2024 г. ЕАО ще подкрепя участващите държави членки да изпълнят изцяло техническите споразумения за процедурите за разрешаване на наземно или въздушно трансгранично придвижване, като наблюдават прилагането им и определят съществуващите затруднения и пречки и работят за отстраняването им; да набелязват области, които не са обхванати от подписаните технически споразумения, и да подобряват тяхното съдържание; и да разработят техническо споразумение за морската област. ·До края на 2024 г. ЕАО ще прецени как да увеличи полезното взаимодействие между работата, извършена по проектите „Военна мобилност“ и „Мрежа от логистични центрове в Европа и подкрепа на операциите“ по линия на ПСС. ·В бъдещите си годишни работни програми Комисията ще определи теми в рамките на Европейския фонд за отбрана — в съответствие с целите и критериите на фонда — с които да укрепи военната мобилност. ·Комисията ще наблюдава развитието на цифровата система за сигурен и бърз обмен на свързана с военната мобилност информация и при необходимост ще подготви правни изменения на митническото законодателство на ЕС, за да гарантира, че съществува правна рамка за използването на системата от страна на държавите членки и че системата е съгласувана с митническите процедури, установени в митническото законодателство на ЕС. ·До 2024 г. ЕАО ще разработи концепция за логистична ИТ мрежа за целия ЕС, с която да се даде възможност за обмен на логистични данни между различните участници. До 2023 г. ЕАО ще представи резултатите от проучване за картографиране на държавните и търговските логистични ИТ системи, в това число софтуера за проследяване и за планиране на ресурсите на предприятието, които ще послужат като основа за започване на допълнителни действия. ·До 2024 г. ЕАО ще определи първия пакет от общи стандарти за насърчаване на военната употреба на решения за адитивно производство по оперативно съвместим начин. |
Държавите — членки на ЕС, се приканват: ·да постигнат — до края на 2023 г. — целта за максимален срок от 5 работни дни за процедурите за преминаване на границите като част от „ангажимента за военна мобилност“, договорен от Съвета през юни 2018 г., и да проучат възможността за намаляване на този срок до 3 работни дни за единиците за бързо реагиране с оглед евентуално актуализиране на ангажимента; ·да участват в съответни проучвания, провеждани на равнището на ЕС, и да предоставят необходимите данни за тях; ·да подкрепят активно разработването на техническо споразумение за разрешение за трансгранично движение за морската област. |
3.3 Устойчивост и готовност
Една добре функционираща мрежа за военна мобилност трябва да бъде устойчива, включително в контекста на киберзаплахи, заплахи, свързани с изменението на климата, и други хибридни заплахи, които е възможно да бъдат насочени към ключови възли в използваната от военните сили транспортна система. Например една кибератака срещу системи, използвани в летища, пристанища или железопътни мрежи, или срещу военни активи може да има сериозни последици. Поради това при цифровизацията на процесите и процедурите, включително за целите на необходимото сътрудничество между гражданския и военния сектор, ще е необходимо КИС/ИТ системите да бъдат укрепени срещу киберзаплахи. В това отношение държавите членки ще трябва да предприемат действия, като се основават на работата на ЕАО. Освен да осигурят предпоставки за военна мобилност, държавите членки следва също да повишат мобилността и способността за развръщане на въоръжените си сили, за да гарантират, че по време на криза може да се разчита както на гражданските, така и на военните способности и транспортна инфраструктура.
3.3.1 Способности за стратегически транспорт
Способностите за стратегически транспорт са от решаващо значение, за да се гарантира, че държавите членки могат бързо да разполагат своите сили и оборудване в рамките на ЕС и извън него. Една от основните области, включени в първия координиран годишен преглед на отбраната, одобрен от министрите на отбраната в ЕС през ноември 2020 г. 19 , беше „Повишена военна мобилност“. В нея се набляга на необходимостта от подобряване на устойчивостта, способностите за стратегически транспорт и логистичното осигуряване, като същевременно се отчитат хибридните заплахи за придвижването на военни сили и се представят предложения за цялостно справяне с тези заплахи.
В съответствие с основната област „Повишена военна мобилност“ ЕС трябва да определи и преодолее пропуските и дефицитите в логистичния си капацитет, включително способностите за наземен (в това число по вътрешните водни пътища), морски и въздушен транспорт, който е необходим за ефективно и ефикасно придвижване в голям мащаб. В тази връзка е необходимо да се подобри капацитетът за стратегически въздушен транспорт в Европа в критичната област на извънгабаритните или специализираните товари (напр. превоз на боеприпаси). С рамката на ЕАО може да се подпомогне адаптирането на граждански активи за извънгабаритни товари за военни цели, като по този начин се максимизира полезното взаимодействие между гражданския и военния сектор и се вземат предвид дейностите по проекта „Стратегически въздушен транспорт за извънгабаритни товари“ (SATOC) по линия на ПСС 20 . Освен това следва да се определят възможните изисквания за активите за морски и специализиран железопътен транспорт.
За да се използват оптимално способностите за въздушен транспорт, ЕС следва да повиши координацията на капацитета за придвижване, включително чрез поддържане на връзка с различни многонационални структури за координация на придвижването в Европа 21 . Това включва развиване на връзки между тези структури и ЕСВД и ЕАО, за да се отговори на конкретни искания и да се координират по-общи логистични предизвикателства.
На последно място, поуките от войната на Русия в Украйна показват ограничените възможности на гражданския сектор да отговори на спешните и вероятно мащабни нужди на военните по време на криза. За да се преодолее принципът „пръв пристигнал, пръв обслужен“, е необходимо да бъдат въведени спешни мерки, за да се гарантира, че когато бъде признато настъпването на криза във връзка със сигурността на равнището на ЕС, на военните може да се предостави приоритетен достъп до транспортна инфраструктура, капацитет или маршрути — например въз основа на рамкови договори и други практически стъпки за подготовка за такива ситуации, при пълно зачитане на суверенитета на държавите — членки на ЕС, по отношение на тяхната национална територия и националния ред за вземане на решения относно придвижването на военни части. Освен това в този контекст зависимостта от изкопаеми горива следва да бъде ограничена, където това е възможно. Въз основа на тази обосновка ЕС може да оцени възможностите за осигуряване на достъп до способности за стратегически транспорт, например чрез рамкови договори с доставчици от гражданския сектор, включително за инфраструктура с двойна употреба в случаи, когато се оказва помощ при бедствия (напр. за превоз на медицинска инфраструктура и инфраструктура за деконтаминация при замърсяване с ХБРЯ материали). За да бъдат осигурени достатъчни способности за транспорт, е от основно значение да се работи съгласувано с граждански партньори, като се започне с преглед на всички съответни участници от гражданския сектор по видове транспорт.
3.3.2 Учения
Ученията в различни формати са незаменими за изпитването на инфраструктурните и процедурните ни подобрения, като същевременно дават възможност да се набележат пречки и затруднения, които все още съществуват. През януари 2021 г. като съпътстващо събитие на учението на ЕС за управление на кризи Integrated Resolve 2020 22 беше проведена основана на сценарии дискусия за военната мобилност. Тези симулационни учения следва да продължат, а в „ученията с реални действия“ следва да бъдат включени свързани с военната мобилност цели, в това число целите, предложени в контекста на капацитета за бързо развръщане, представен в Стратегическия компас, или такива, възникнали в резултат на участие в други многонационални учения, включително в контекста на НАТО, когато е уместно.
3.3.3 Защита срещу рискове за сигурността в транспортния сектор
Нарастващата уязвимост на военната ни транспортна система може да бъде използвана с цел прекъсване на военната мобилност. Ето защо спешно е необходимо да се обърне внимание на устойчивостта на мрежата, която изграждаме, с оглед нейната защита срещу хибридни и други заплахи, включително по отношение на гражданския и търговския транспортен сектор. При допълнителната работа в тази област ще бъдат от полза текущите действия за противодействие на хибридните заплахи 23 и за защита на критичната инфраструктура, включително предвид неотдавнашното предложение за препоръка на Съвета за координиран подход на Съюза за укрепване на устойчивостта на критичната инфраструктура (2022/0338/NLE) 24 .
По-специално ЕС следва да засили сътрудничеството с оглед отстраняването на следните проблеми:
·Следва да се укрепи физическата устойчивост срещу природни и причинени от човека заплахи на обектите, предоставящи основни услуги в транспортния сектор. Това включва прилагане на Директивата относно устойчивостта на критичните субекти 25 в транспортния сектор, както и улесняване на бързото приемане и последващо прилагане на предложението за препоръка на Съвета за координиран подход на Съюза за укрепване на устойчивостта на критичната инфраструктура, където транспортът е един от основните сектори 26 ..
·Киберсигурността на гражданския транспортен сектор и поддържащите системи, в това число системи за контрол на трафика (при въздушен, железопътен или морски транспорт), системи за управление на контейнерни терминали, системи за контрол на шлюзове, мостове, тунели и др. Това включва ускоряване на транспонирането и прилагането на наскоро приетата преработена Директива относно мерките за прилагане на Директивата за мрежова и информационна сигурност (Директивата за МИС 2) 27 в транспортния сектор и работата в областта на базовите показатели за устойчивост в контекста на противодействието на хибридните заплахи. В случай на криза, свързана с киберсигурността, е от съществено значение да се гарантира подходящ обмен на необходимата информация, за да се осигури възможно най-пълна осведоменост за ситуацията във военния и гражданския транспортен сектор. Това следва да включва и сътрудничество между съответните секторни органи, отговарящи за транспорта, компетентните органи по киберсигурност и екипите за реагиране при инциденти с компютърната сигурност (ЕРИКС), както и — в съответствие със задачите ѝ, предвидени в Директивата за МИС 2 — чрез Европейската мрежа за връзка на организациите при кибернетични кризи (EU-CyCLONe). Следва да се проучат възможностите за полезно взаимодействие с трансевропейската транспортна мрежа 28 . Освен това държавите членки се приканват да се възползват от краткосрочната програма за подкрепа на Комисията, която се изпълнява съвместно с Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), за да повишат готовността на основните субекти в транспортния сектор, например чрез изпитване за пробиви.
·Възможно е преките чуждестранни инвестиции на субекти извън ЕС в инфраструктура и транспортни операции в рамките на ЕС, които имат решаваща роля и при военния транспорт, да представляват риск за сигурността на ЕС и неговите държави членки. Преките чуждестранни инвестиции на трети държави в инфраструктура с двойна употреба в ЕС биха могли да доведат до рискове за неговата сигурност и обществен ред. Такъв е случаят по-специално, когато трети държави използват финансови мерки, за да влияят отрицателно върху свързаността, или когато инвеститорите от трети държави получават достъп до чувствителни разузнавателни сведения. В контекста на преките чуждестранни инвестиции високото припокриване между гражданската и военната инфраструктура води до допълнителна уязвимост. Такива инвестиции ще бъдат внимателно проверявани в рамките на Регламента за скрининг на преките чуждестранни инвестиции 29 и трансевропейската транспортна мрежа 30 .
·Въздействието на изменението на климата и на прехода към екологична енергия върху устойчивостта и енергийната сигурност на военнотранспортната инфраструктура и способностите на държавите — членки на ЕС. Повишаването на морското равнище и по-екстремните метеорологични явления водят до нови изисквания за военните съоръжения, като същевременно намаляването на зависимостта от изкопаеми горива във военния транспорт има отражение върху сигурността и върху наличието на възобновяеми енергийни източници и свързаните с тях технологии 31 . Тази работа ще се основава на съответните резултати от Консултативния форум за устойчива енергия в сектора на отбраната и сигурността (CF SEDSS), включително изследователски проучвания за адаптивността към изменението на климата и въздействието на хибридните заплахи върху отбраната, и ще определи възможностите за използване на възобновяеми енергийни източници, напр. водород, във военния транспорт.
Устойчивостта може да се повиши и чрез проучване на възможностите за взаимно признаване на резервни части за модели на въздухоплавателни средства с гражданска и военна конфигурация. Понастоящем въздухоплавателните средства за граждански цели и компонентите, използвани за тяхната поддръжка и ремонт, се сертифицират от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ), а въздухоплавателните средства за военни цели и техните компоненти — от държавите членки от съображения за национална сигурност. Този подход води до дублиране: резервните части за въздухоплавателни средства за военни цели следва да могат да бъдат заменяни с такива, които са сертифицирани за употреба за граждански цели, ако те са идентични. Без да се променят правомощията на ЕААБ или на държавите членки, може да се предвиди нов механизъм за опростяване на процедурите за сертифициране и техническо обслужване на въздухоплавателните средства, като бъде разрешено компонентите и частите, сертифицирани от ЕААБ, да бъдат обединени за съвместна употреба от страна на оператори от военния и от гражданския сектор, като по този начин значително ще се намалят разходите за техническо обслужване на въздухоплавателните средства за военни цели и същевременно ще се повиши безопасността на полетите. Следва да започне пилотно проучване за определяне на полезното взаимодействие между двата механизма за сертифициране. Освен това операциите във въздушната област зависят в голяма степен от ефективността на обмена и споделянето на цифрови данни между съответните заинтересовани страни и оператори от гражданския и от военния сектор.
За това са необходими съвместни усилия от страна на гражданския и на военния сектор с оглед осигуряване на устойчива и стабилна мрежа за споделяне на данни с високо ниво на киберсигурност.
3.3.4. Решения за военна мобилност, основани на космически технологии
Настоящите и бъдещите системи за космическа навигация („Галилео“/EGNOS), сигурни комуникации и наблюдение на Земята („Коперник“) имат потенциала да допринесат значително за военната мобилност. Следва да се оцени как да се използва този потенциал.
Публично регулираната услуга (PRS) е най-сигурната услуга на европейска навигационна спътникова система „Галилео“, подходяща за правителствени приложения, които трябва да бъдат надеждни дори в кризисни ситуации, и е еквивалентна на военния режим на глобалната система за определяне на местоположението (GPS M-Code). Публично регулираната услуга на „Галилео“ може да бъде от пряка полза за военната мобилност, като осигурява непрекъсната, сигурна и точна информация за местоположението, навигацията и времето в оспорвана среда, покрива критични оперативни потребности в театъра на операциите и допринася за вземането на информирани решения и за командването и контрола.
Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), въпреки че не е предназначена за работа в зона на конфликт, може да доведе до важни оперативни ползи за логистичното осигуряване и превоза. При неблагоприятни метеорологични условия, при липсата на други средства, чрез нея може да се получи сигурен достъп до въздушни бази и регионални летища.
Новата Програма на Съюза за сигурна свързаност, за която Комисията предложи регламент на 15 февруари 2022 г., има за цел да се осигури достъп до сигурни правителствени сателитни комуникации в световен мащаб. В този контекст са проучени редица случаи на употреба, включително за управление на трафика и военни мисии. От този анализ става ясно, че сигурната свързаност представлява актив с все по-стратегическо значение за употребата на автономни превозни средства и въздухоплавателни средства. При определянето на портфолиото от услуги на системата за сигурна свързаност е необходимо надлежно да се вземат предвид потребностите, свързани с военната мобилност.
Програмата на ЕС за наблюдение на Земята „Коперник“ предлага информационни услуги, основани на сателитно наблюдение на Земята (от спътниците Сентинел на програмата „Коперник“ или от търговски спътници), както и на получени на място (т.е. не от космоса) данни в три основни области: 1) екологичен мониторинг (наземен: земно покритие и земеползване, цифров модел на релефа, референтни данни за мрежата на реките и водните обекти на ЕС; морски; на атмосферата; на изменението на климата), 2) управление на извънредни ситуации (в случай на природни или причинени от човека бедствия, например наводнения, земетресения, горски пожари) и 3) сигурност (наблюдение на границите, морско наблюдение и подкрепа за външната дейност на Съюза). Възможните връзки с военната мобилност може да бъдат допълнително проучени.
CASSINI — инициативата на Комисията за насърчаване на космическото предприемачество в ЕС — ще стимулира разработването на революционни технологии, промишлени процеси и услуги. Появата на нови търговски участници ще доведе до разширяване на обхвата на основаните на космически технологии решения, включително в областта на военната мобилност.
Основни действия на равнището на ЕС: ·ЕАО, в тясно сътрудничество с държавите членки, ЕСВД и службите на Комисията, ще предприеме последващи действия във връзка с целевата област на CARD „Повишена военна мобилност“, за да се преодолеят пропуските и дефицитите по отношение на устойчивостта, както и на капацитета за логистично обслужване и транспорт, необходим за придвижването на военни сили в голям мащаб, по-специално на извънгабаритни или специализирани товари (напр. опасни стоки, при които са необходими специални мерки). ·До 2023 г. ЕСВД ще направи оценка на логистичния отпечатък на мисиите и операциите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), по-специално по отношение на сертифицирането и инспекциите, като също ще набележи евентуални пропуски в капацитета за транспорт и ще предостави препоръки относно възможностите за сътрудничество. ·До 2023 г. ЕАО ще проучи възможността за адаптиране на граждански активи за извънгабаритни товари за военни цели, като вземе предвид дейностите по проекта „Стратегически въздушен транспорт за извънгабаритни товари“ (SATOC) по линия на ПСС. ·До 2024 г. ЕАО ще определи възможните изисквания за активите за специализиран железопътен транспорт и за способностите за стратегически морски транспорт. ·ЕСВД, ЕАО и службите на Комисията ще проучат как може да се засили координацията на капацитета за придвижване, включително чрез търсене на полезно взаимодействие с многонационални координационни центрове за придвижване. ·До края на 2024 г., за целите на планирането и координацията при извънредни ситуации и кризи, службите на Комисията ще предоставят преглед на всички основни участници в гражданския сектор по видове транспорт. ·До 2024 г. ЕАО, заедно със службите на Комисията и ЕСВД (включително СМЕС), ще оцени ползата от капацитета за стратегически транспорт с двойна употреба, например за предоставяне на помощ при бедствия. ·ЕСВД, службите на Комисията и ЕАО ще използват многонационални учения за интегриране на дейностите, свързани с военната мобилност (развръщане, поддържане и преразпределение на въоръжени сили), включително учения с реални действия на ЕС и паралелни и координирани учения с НАТО, както и чрез участие на ЕС в учения на НАТО, когато е уместно. ·ЕСВД, заедно със службите на Комисията и ЕАО, ще организира основани на сценарии учения с участието на експерти от държавите членки. ·ЕАО и службите на Комисията ще продължат да работят, за да гарантират надеждността и ефективността на обмена и споделянето на цифрови данни между съответните заинтересовани страни от гражданската и от военната авиация. ·Службите на Комисията, ЕСВД и групата за сътрудничество за МИС, в координация със съответните граждански и военни органи и агенции, както и с изградените мрежи, ще провеждат редовно оценка на риска и ще изготвят сценарии за риска от гледна точка на киберсигурността, като наблягат на основните критични сектори. Целта ще бъде да се допълни стрес тестът на критичната инфраструктура, както е посочено в плана от 5 точки на председателя и последвалото предложение за препоръка на Съвета относно устойчивостта на критичната инфраструктура. ·ЕАО, заедно с ЕСВД и службите на Комисията, ще надгражда текущите инициативи за повишаване на устойчивостта спрямо изменението на климата и на енергийната сигурност на военните съоръжения и необходимите за военната мобилност транспортни способности, и ще представи препоръки на държавите членки като част от работата по въпросите на климата и отбраната. Освен това ще бъдат проучени възможностите за полезно взаимодействие с трансевропейската транспортна мрежа. ·До края на 2023 г. службите на Комисията, съвместно с ЕААБ и в сътрудничество с органите на военната авиация и индустрията, ще започнат пилотен проект за създаване на механизъм за взаимно признаване на частите, използвани за модели на въздухоплавателни средства с гражданска и военна конфигурация. Проектът следва да включва изготвянето на споразумение за сътрудничество между гражданския и военния сектор, с което да се определят отговорностите на различните страни. Пилотният проект следва да бъде завършен не по-късно от две години след приемането на плана за действие. ·Службите на Комисията, ЕАО и ЕСВД ще проучат набор от извънредни мерки, с които при необходимост на военните ще се предоставя приоритетен достъп до инфраструктура, способности и маршрути за транспорт по време на криза, призната на равнището на ЕС. За да се засили взаимодействието между двата сектора, ще се оценят възможностите за осигуряване на достъп до капацитет за стратегически транспорт, например чрез рамкови договори с доставчици от гражданския сектор. |
Държавите — членки на ЕС, се приканват: ·да гарантират киберустойчивостта на бъдещите цифрови процеси и процедури, като използват работата на ЕАО и проучат възможността за разработване на функционални изисквания, свързани със сигурността. |
4. ИЗМЕРЕНИЕ НА ПАРТНЬОРСТВОТО
ЕС и НАТО имат общ интерес да осигурят бързото придвижване на личен състав и материални средства за военни цели както за рутинни дейности в мирно време, така и по време на криза. Ето защо усилията за осигуряване на съгласуваност и взаимно укрепване на съответните направления на работа представляват неразделна част от инициативата за военна мобилност още от самото ѝ начало. След войната в Украйна възникнаха нови въпроси, свързани с необходимостта от свързване на транспортните маршрути със съседните държави и региони, включително Украйна.
4.1 ЕС — НАТО
Партньорството с НАТО представлява неразделна част от настоящия план за действие. Основният формат за насърчаване на диалога и сътрудничеството на равнище персонал чрез редовни срещи е структурираният диалог за военна мобилност, за който ще бъде необходим взаимен обмен на информация между двете организации, както досега. Инвестициите в транспортна инфраструктура с двойна употреба, която да бъде използвана за придвижване за военни цели, са от полза както за ЕС, така и за НАТО. Техническите и географските изисквания се припокриват, а техническите стандарти са разработени съвместно. Благодарение на това сътрудничество военните изисквания за военна мобилност на ЕС съответстват на изискванията на НАТО на около 95 %.
Стремежът е да се осигурят съгласуван подход и полезни взаимодействия между ЕС и НАТО и ефикасно да се преодоляват съществуващите пречки — в това число от правен, инфраструктурен и процедурен характер, така че да се улеснят и ускорят придвижването и трансграничното преминаване на личен състав и материални средства за военни цели при пълно зачитане на суверенните решения на национално равнище. Това важи по-специално за усилията по отношение на подобряването на инфраструктурата и свързаните с нея изисквания, ограничаването на процедурните и регулаторните бариери, повишаването на устойчивостта и взаимното участие в учения на другата страна, свързани с военната мобилност.
Взаимодействието в областта на военната мобилност ще се развива в съответствие с водещите принципи на укрепеното и засилено сътрудничество, по-специално пълна откритост и прозрачност, пълно зачитане на самостоятелното вземане на решения и на процедурите на двете организации, приобщаване и реципрочност, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на която и да е държава — членка на ЕС.
4.2 Връзки с други партньори
ЕСВД, заедно със службите на Комисията и ЕАО, ще проучи възможностите за сътрудничество по въпроси, свързани с военната мобилност, и с други партньори в различни формати.
Това включва обсъждане на свързаните с военната мобилност развития в рамките на диалога по въпросите на сигурността и отбраната със съответните ключови партньори на ЕС, например тези, участващи в проекта „Военна мобилност“ по линия на ПСС, по-специално САЩ, Канада и Норвегия. Очаква се в скоро време, след като приключат съответните процедури, към този проект по линия на ПСС да се присъедини и Обединеното кралство. Това ще допринесе за трансатлантическото сътрудничество по тези въпроси, както и за партньорството между ЕС и НАТО.
Може да се проучат и възможностите за двойна употреба на текущите проекти за по-добро свързване на основните транспортни маршрути на държавите членки с ключови държави партньори като Украйна, както е предвидено в съобщението относно т.нар. „коридори на солидарността“ между ЕС и Украйна и предложението на Комисията от 27 юли 2022 г. за удължаване на четири европейски транспортни коридора до Украйна и Молдова 32 . Освен това измененото през юли 2022 г. предложение за преразгледан регламент за трансевропейската транспортна мрежа включва разпоредба за стандартизиране на междурелсието на железопътните мрежи в Европа с цел подобряване на оперативната съвместимост между Украйна, Молдова и ЕС.
На последно място, ЕС е готов да сподели най-добрите практики от напредъка, който е постигнал в повишаването на военната мобилност, с регионалните партньори и държавите от процеса на разширяване, като държавите в Западните Балкани, например по отношение на подхода, обхващащ всички нива на управление, подхода на двойната употреба и практическите стъпки за намаляване на административната тежест и забавянията.
Основни действия на равнището на ЕС: ·ЕСВД, заедно със службите на Комисията и ЕАО, ще продължи структурирания диалог между ЕС и НАТО относно военната мобилност с цел обмен на информация и осигуряване на съгласуваност по съответните направления на работа. ·ЕСВД, заедно със службите на Комисията и ЕАО, ще включва — при необходимост — военната мобилност в диалога по въпросите на сигурността и отбраната със съответните партньори, по-специално с Канада, Норвегия и САЩ. ·Службите на Комисията и ЕСВД ще проучат възможностите за двойна употреба на текущите проекти за по-добро свързване на основните транспортни маршрути на държавите членки, като ще обърнат специално внимание на Украйна и Молдова. ·ЕСВД и службите на Комисията ще проучат възможностите за насърчаване на диалога с регионалните партньори, по-специално с държавите от процеса на разширяване, относно най-добрите практики. |
5. ПРЕДСТОЯЩИ СТЪПКИ
Върховният представител и Комисията представят плана за действие за военната мобилност за преглед и одобрение от държавите — членки на ЕС, за да може да се пристъпи към своевременното му и съгласувано изпълнение.
На държавите — членки на ЕС, ще бъдат представяни периодични съвместни доклади за напредъка по изпълнението на настоящия план за действие, като първият доклад ще бъде представен до ноември 2023 г.
Стратегически компас за сигурност и отбрана — За Европейски съюз, който защитава своите граждани, ценности и интереси и допринася за международния мир и сигурност (7348/1/22).
Въз основа на Съвместното съобщение „Подобряване на военната мобилност в Европейския съюз“ (JOIN(2017) 41 final) и Съвместното съобщение относно план за действие за военната мобилност (JOIN(2018) 5 final).
Военни изисквания за военната мобилност в ЕС и извън него, осъвременяване (ST 10921/19), 4 юли 2019 г., одобрени от Съвета на 15 юли и консолидирани в останалата част на 19 юли (ST 11373/19).
Извънредно заседание на Европейския съвет (17—21 юли 2020 г.) — заключения, https://www.consilium.europa.eu/media/45109/210720-euco-final-conclusions-en.pdf , стр. 53.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1328 на Комисията от 10 август 2021 г. за определяне на изискванията за инфраструктурата, приложими за определени категории действия в областта на инфраструктурата с двойна употреба съгласно Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета, C/2021/5859 (ОВ L 288, 11.8.2021 г., стр. 37).
Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1).
Канада, Норвегия и Съединените щати.
Заключения на Съвета относно сигурността и отбраната в контекста на Глобалната стратегия на ЕС, 25 юни 2018 г., точка 18, http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10246-2018-INIT/bg/pdf
Съвместно съобщение относно план за действие за военната мобилност (JOIN(2018) 5 final).
Изменено предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) 1315/2013 (COM(2022) 384 final).
Управлението на въздушното движение (УВД) в ЕС (управление на мрежата, оперативна съвместимост, предоставяне на аеронавигационно обслужване, използване на въздушното пространство за граждански и за военни цели) се разглежда в инициативата „Единно европейско небе“ и в проекта SESAR. Основната регулаторна рамка засяга двойната употреба на системите и инфраструктурата за УВД.
Заключения на Съвета по външни работи, 25 юни 2018 г., параграф 18: „Призовава държавите членки да предприемат действия на национално равнище за подобряване на ефикасността на военната мобилност, както и за опростяване и стандартизиране на съответните правила и процедури в съответствие с плана за действие и военните изисквания за военната мобилност в рамките на ЕС и извън него в съответствие с националното законодателство на държавите членки във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 2024 г., и да се стремят към изпълнението до края на 2019 г. на следните първи стъпки:
а) да разработят национални планове за военна мобилност и да дадат висок приоритет на тяхното изпълнение;
б) в съответствие с подходящи стандартизирани процедури и при условие на вземане на решения и критерии на национално равнище, да ускорят граничнопропускателните процедури, като за тази цел работят с компетентните национални органи за предоставянето на разрешения за трансгранично придвижване, включително искания за разрешение за влизане и придвижване за всички видове транспорт (наземен, въздушен и морски) и аспектите на военното придвижване и транспорт, за рутинни дейности в рамките на 1 работен ден; и да разгледат възможността за допълнително съкращаване на този срок за звената за бързо реагиране;
в) да улеснят и ускорят комуникацията и процедурите, като за целта създадат силно взаимосвързана мрежа от национални точки за контакт за всички аспекти, свързани с военната мобилност, така че, наред с другото, да са в състояние бързо да обработват искания за трансгранично придвижване;
г) да използват подходящи съществуващи национални и многонационални учения с цел по-редовно практикуване на военната мобилност, включително по време на войскови учения, и придвижвания с кратко предизвестие.“
Техническото споразумение за наземно придвижване има за цел да се подобри военната мобилност по автомобилните пътища, железопътните мрежи и вътрешните водни пътища чрез хармонизиране и опростяване на административните процедури и насърчаване на използването на разрешенията за придвижване. То е подписано от 23 допринасящи държави членки и Норвегия.
Техническото споразумение за въздушен транспорт има за цел да обхване по-широк кръг от мисии, допълващи съществуващото техническо споразумение за дипломатическите разрешения, в това число зареждане с гориво във въздуха, платформи на дистанционно управляеми летателни системи, мисии за обучение, изтребители и витлокрили. То е подписано от 22 допринасящи държави членки и Норвегия.
В резултат на двугодишната работа на Комисията, в сътрудничество с ЕАО и държавите — членки на ЕС, в Официален вестник бяха публикувани няколко изменения на Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, а именно делегираните актове и актовете за изпълнение на Митническия кодекс на Съюза.
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:02015R2446-20220101&from=EN
България, Германия, Естония, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Румъния, Чехия и Норвегия.
Логистичното осигуряване представлява затворена и устойчива система, в която всички доставчици, потребители и трети страни допринасят взаимно за веригата на доставки. Тя включва снабдяване, придвижване и транспорт, обучение, дистрибуция и управление на предлагането. Целта ѝ е да се осигурят търсеното количество и качество на стоките в желания срок и на желаното място.
Одобряване на преразглеждането на плана за развитие на способностите и неговото изпълнение, документ 2018/15 на Управителния съвет на ЕАО, 28 юни 2018 г.
Общата цел на проекта „Стратегически въздушен транспорт за извънгабаритни товари“ е да се компенсира критичният недостиг на стратегически въздушен транспорт за извънгабаритни товари, като се разработи европейско решение за превоз на извънгабаритни и тежки товари.
Като например: Европейското командване на Военнотранспортната авиация (EATC), Центъра за координация на придвижването „Европа” (МССЕ; за всички видове транспорт), както и Многонационалния координационен център за морски транспорт в Атина (AMSCC). Връзката на ЕС с тези структури ще се осъществява при пълно зачитане на принципите на приобщаване на всички държави членки към многонационалните структури, както е потвърдено в заключенията на Съвета относно сигурността и отбраната от 17 юни 2020 г. (точка 21)
Събитието събра участници от държавите — членки на ЕС, Европейската служба за външна дейност, включително Военния секретариат на ЕС, службите на Комисията и Европейската агенция по отбрана, ключови партньори на ЕС — секретариата на НАТО и трима съюзници от НАТО — Съединените американски щати, Канада и Норвегия.
Съвместен работен документ на службите на Комисията — Пети доклад относно напредъка в прилагането на съвместната рамка от 2016 г. за борба с хибридните заплахи и на съвместното съобщение от 2018 г. относно повишаването на устойчивостта и укрепването на способностите за справяне с хибридните заплахи (SWD(2021) 729 final).
Съвместен работен документ на службите на Комисията — Пети доклад относно напредъка в прилагането на съвместната рамка от 2016 г. за борба с хибридните заплахи и на съвместното съобщение от 2018 г. относно повишаването на устойчивостта и укрепването на способностите за справяне с хибридните заплахи (SWD(2021) 729 final).
COM(2020) 829 final. През юни 2022 г. беше постигнато политическо споразумение по Директивата относно устойчивостта на критичните субекти, която се очаква да влезе в сила в началото на 2023 г. Директивата относно устойчивостта на критичните субекти ще замести Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита.
Предложението за препоръка на Съвета беше прието на 18 октомври 2022 г. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_6238
Тази директива ще бъде отменена и заменена с Директива относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза (Директива за МИС 2).
COM(2020) 829 final. През юни 2022 г. беше постигнато политическо споразумение по Директивата относно устойчивостта на критичните субекти, която се очаква да влезе в сила в началото на 2023 г. Директивата относно устойчивостта на критичните субекти ще замести Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита.
Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза.
Вж. член 47, предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа, за изменение на регламенти (ЕС) 2021/1153 и (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на Регламент (ЕС) 1315/2013 (COM(2021) 812 final).
По линия на CF SEDSS III, в сътрудничество с ГД „Съвместен изследователски център“ и ГД „Енергетика“, ЕАО провежда изследователски проучвания, за да проучи въздействието на изменението на климата върху свързаната с отбраната критична енергийна инфраструктура и начините за повишаване на устойчивостта ѝ срещу хибридни заплахи. Във връзка с това през 2023 г. ще се проведе симулационно учение, за да се определят уязвимите места и да се насърчи полезното взаимодействие с гражданския сектор с оглед укрепване на устойчивостта на отбраната.
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: План за действие за коридорите на солидарността между ЕС и Украйна за улесняване на износа на селскостопански продукти от Украйна и на двустранната търговия с ЕС (COM(2022) 217 final).