Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52022IR4074

    Становище на Европейския комитет на регионите — Справедлив и устойчив преход в контекста на въгледобивните и енергоемките региони

    COR 2022/04074

    OB C 498, 30.12.2022, p. 36–38 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    30.12.2022   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 498/36


    Становище на Европейския комитет на регионите — Справедлив и устойчив преход в контекста на въгледобивните и енергоемките региони

    (2022/C 498/07)

    Главен докладчик:

    Sari RAUTIO (FI/ЕНП), председател на управителния съвет на здравното отделение на Häme

    Отправeн документ:

    Писмо с искане за консултация от чешкото председателство на Съвета на ЕС от 16 юни 2022 г.

    ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

    ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР)

    1.

    приветства мисията за неутрален по отношение на климата Европейски съюз до 2050 г., за чието реализиране ще бъде необходим цифров и екологичен преход в европейските общини и региони, който ще засегне из основи начина, по който хората работят и живеят;

    2.

    отбелязва, че поради настъпателната война, която Русия започна през февруари 2022 г., осъществяването на справедливия преход стана още по-трудно и неотложно, тъй като Европа трябва бързо да намали зависимостта си от външни енергийни доставки. Подчертава, че преходът към общество с ниски въглеродни емисии трябва да бъде завършен, като същевременно се вземат предвид потребностите на най-уязвимите граждани чрез създаване на нови работни места и равни възможности в селските и зависимите от въглищата региони;

    3.

    приветства факта, че държавите членки представиха 74 плана, като във всички тях се отчитат различните обстоятелства в съответните региони; подчертава, че променящата се световна обстановка доведе до енергийна криза, която принуди някои държави членки временно да намерят гъвкави регионални решения за постигане на целите на програмата;

    4.

    обръща внимание на тромавите процедури за одобряване на плановете и подчертава, че някои регионите се сблъскват с трудности по отношение на навременното планиране и изпълнение на проекти, поради факта, че по-голямата част от общите налични средства, идващи от Механизма за възстановяване и устойчивост, бяха програмирани за периода 2021—2023 г., което предоставя малко възможности за устойчиво изпълнение на проектите към края на програмния период; изразява съжаление, че Европейската комисия оцени и одобри само част от програмите, и призовава Комисията да обмисли удължаване на крайния срок за изразходване на средствата за Фонда за справедлив преход, които идват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост;

    5.

    счита, като се изхожда от това предположение, че графикът за усвояването на средствата от Фонда следва да бъде преразгледан, за да се гарантира успехът на Фонда;

    6.

    подчертава, че Фондът за справедлив преход следва да бъде интегриран в политиката на сближаване, така че полезните взаимодействия и страничните ефекти да могат да се използват пълноценно;

    7.

    посочва, че справедливият преход трябва да се съсредоточи върху регионите, в които промяната и свързаните с нея рискове са по-големи, тъй като държавите членки и регионите се намират в много различни изходни позиции. Успехът на Фонда зависи от най-големите държави бенефициери — Полша и Германия, които заедно получават около една трета от всички средства от фонда, т.е. почти 33 %. Румъния, Чешката република и България също са основни бенефициери. Тези пет държави членки заедно използват почти 60 % от средствата на Фонда. От навременното изпълнение на плановете на тези държави членки (териториални планове за справедлив преход) ще зависи успехът на цялата програма;

    8.

    подчертава, че във връзка с ФСП е от основно значение да се вземе предвид настоящата голяма енергийна криза. Тази криза представлява и сериозна заплаха за осъществяването на справедлив и екологичен преход, поне в краткосрочен план. По-специално енергийният сектор, енергоемките отрасли, производственият сектор и МСП се борят с безпрецедентен ценови натиск, който оказва допълнителен натиск върху екологичния преход; подчертава, че амбициите на промишлеността да стане въглеродно неутрална зависят и от наличието на екологична електроенергия за производството на водород и от алтернативните енергийни източници, които да заменят природния газ; приветства факта, че Фондът за справедлив преход може да играе роля за постигането на тази цел;

    9.

    посочва, че Фондът за справедлив преход е създаден в по-малък мащаб от традиционните структурни фондове, но някои от неговите цели се припокриват; призовава регионите да използват полезни взаимодействия между програмите на политиката на сближаване;

    10.

    отправя искане за въвеждането на по-силен социален компонент в рамките на ФСП като ориентиран към местните условия инструмент, включващ силно участие на социалните партньори, и се застъпва за запазването на ориентирания към местните условия подход „отдолу нагоре“ като основен елемент на фонда, тъй като всеки регион представлява уникална социално-икономическа екосистема;

    11.

    отбелязва, че основата и целите на Фонда за справедлив преход са стабилни и че Фондът играе важна роля за регионите, но също така и за промишлените отрасли в преход; поради това е необходимо да се осигури възможно най-голяма гъвкавост на механизма по отношение на допустимите операции, за да се постигне икономическа диверсификация на териториите. Припомня, че приетият регламент подкрепя големите дружества и дружествата в рамките на схемата за търговия с емисии, включени като потенциални бенефициери в Регламента за създаване на ФСП, което отличава този фонд от структурните фондове; подчертава, че бъдещият Фонд за справедлив преход следва да бъде напълно интегриран в Регламента за общоприложимите разпоредби, като се спазва принципът на партньорство, и неговият бюджет следва да допълва настоящото финансиране за сближаване;

    12.

    подчертава, че поради различните процеси на регионален преход към въглеродна неутралност такива промени във Фонда следва да включват методология за регионално разпределение на ресурсите, която да съответства на възможно най-голямо приложно поле, и с критерии за географско разпределение на ресурсите на Фонда, които са по-добре адаптирани към териториалното многообразие на ЕС.

    13.

    призовава за ясен ангажимент за създаването на ФСП 2.0, който обхваща по-широк спектър от региони, които са изправени пред предизвикателството на екологичния преход на промишлеността и на производствената система, както и за широко обсъждане на обхвата и размера на инструмента в контекста на подготовката на следващата многогодишна финансова рамка;

    14.

    подчертава факта, че съчетаването на бюджетни ресурси на ЕС от МФР с приходи от Механизма за възстановяване и устойчивост (от 2021 г. до 2023 г.) доведе до значителни трудности за регионите както по отношение на планирането, така и по отношение на изпълнението на проекти, поради факта, че по-голямата част от общите налични средства, идващи от Механизма за възстановяване и устойчивост, бяха програмирани за периода 2021—2023 г., което предоставя малко възможности за устойчиво изпълнение на проектите към края на програмния период;

    15.

    подчертава значението на активното участие на всички региони в ЕС в постигането на целите в областта на климата за 2030 г. и 2050 г., без никой да бъде изоставен; призовава частния сектор да актуализира своите планове, така че да се вземат предвид енергийните нужди и дългосрочното устойчиво развитие;

    16.

    счита, че предвид настоящата енергийна криза и несигурната геополитическа ситуация в света, въпросът за сигурността на енергийните доставки се повдига все повече редом с този за производството на енергия по благоприятен за климата начин. Това е от особено значение за енергоемките промишлени сектори, но в крайна сметка определя и потреблението на енергия от домакинствата;

    17.

    предлага ЕС по-специално да помага на регионите, които са най-зависими от изкопаеми енергийни източници, така че да се предотврати по-нататъшното увеличаване на разликите между регионите, когато става въпрос за бъдещи инвестиции; подчертава, че наличните средства на ЕС за регионите трябва да бъдат насочени към постигане на техните цели по най-добрия начин;

    18.

    Би трябвало да се обърне допълнително внимание на особеното положение на островите и най-отдалечените региони, изправени пред сериозни социално-икономически предизвикателства, особено регионите, които са изолирани и силно зависими от изкопаемите горива;

    19.

    във връзка с това припомня специфичните нужди на най-отдалечените региони, които поради своя малък размер, отдалеченост и изолация са силно зависими от изкопаемите горива и нямат възможност да се свържат с континенталната мрежа; тези региони обаче не са обхванати от ФСП.

    20.

    признава, че ФСП сам по себе си няма да разреши извънредната ситуация в областта на климата, но може да играе важна роля за нейното разрешаване; подчертава, че той следва да се използва за възможно най-ефикасно инвестиране в различните региони на ЕС и в правилния мащаб, за да се гарантира пълната му ефективност; посочва, че за лицата, отговорни за вземането на решения, и за експертите на местните и регионалните власти, като например тези, които подготвят планирането на програмите на ФСП, е трудно да развият контакти с тези, които отговарят за по-големите инвестиции на централното правителство инвестиции или да изградят сътрудничество;

    21.

    отбелязва, че производството на енергия и снабдяването на потребителите (промишлени и частни) често са в ръцете на големи, дори многонационални дружества, което възпрепятства сътрудничеството от гледна точка на регионалните и местните власти;

    22.

    посочва, че екологичният преход в енергийния сектор е постепенен и ще покаже значителни резултати едва през 30-те години на XXI век, въпреки настоящото интензивно разработване на продукти и експериментиране с нови технологии;

    23.

    освен това посочва, че настъпателната война на Русия в Украйна, която може да продължи дълго, повиши значението на сигурността на енергийните доставки в цяла Европа. Значението на сигурните доставки трябва да бъде взето предвид във всички решения на енергийната политика през следващите години, за да се постигне дългосрочната цел за чиста, достъпна и сигурна енергия, която е заложена в Зеления пакт на ЕС и трябва да бъде приветствана;

    24.

    подчертава, че целите на ФСП допринасят и за постигането на целите на създадения впоследствие план REPowerEU. Целите на REPowerEU също следва да бъдат взети предвид при усвояването на средства от ФСП в държавите членки и регионите.

    25.

    счита, че с оглед на постигането на възможно най-добрия справедлив преход съществуващите финансови инструменти и практики на ЕС следва да бъдат доразвити и адаптирани към различните ситуации, така че да могат да бъдат намерени полезни взаимодействия между различните програми;

    26.

    посочва, че програмите на политиката на сближаване се оценяват непрекъснато; призовава регионалните и местните власти да гарантират, че тези програми също допринасят за постигането на справедлив преход;

    27.

    настоява за създаването на ясни насоки относно възможните полезни взаимодействия с ЕСФ + и други средства от ЕСИ фондовете; изисква от Европейската комисия да предостави допълнителна експертна помощ на съответните региони, за да се постигнат целите на Фонда за справедлив преход;

    28.

    измежду инструментите на политиката на сближаване ЕФРР и ЕСФ са подходящи за намаляване на регионалните различия и за постигане на най-добри резултати с помощта на финансиране по линията на ФСП следва да се използват полезни взаимодействия;

    29.

    отбелязва, че политиката на сближаване на ЕС има за цел постигането на по-добър икономически, социален и териториален баланс в Европа. Политиката на сближаване трябва да положи основите за дългосрочно териториално развитие, като спомогне за справяне с внезапни кризи и подкрепи икономическото възстановяване; подчертава, че действията на местно и регионално равнище са особено важни, когато става въпрос за изграждане на устойчивост при кризи; подчертава, че дългосрочните цели на политиката на сближаване не следва да бъдат пренебрегвани в условията на криза;

    30.

    посочва, че планирането на програмата на ФСП следва да бъде засилено, за да се мобилизира своевременно финансиране. Финансирането на Механизма за възстановяване и устойчивост беше предоставено в рамките на една година. Европейската комисия и държавите членки работят върху ФСП от почти три години. Ако програмата по ФСП не е приключила и не функционира през 2022 г., съществува риск от загуба на разпределените за цялата година средства, които представляват 25 % от наличните средства;

    31.

    подчертава, че Европейската комисия следва своевременно да представи необходимите предложения за непрекъснатост на планирането на програмите по ФСП в съответствие с дългосрочните цели в областта на климата; настоятелно призовава съзаконодателя да включи по подходящ начин регионите в бъдещата програма на ФСП и призовава за повече елементи на участие в изпълнението на териториалните планове за справедлив преход, така че да се избягват решения на централното управлявани, при които не се вземат предвид реалните потребности на регионите;

    32.

    заключава, че е от съществено значение целите за устойчиво развитие (ЦУР) да бъдат отчитани при прилагането на всички инструменти. На регионално равнище търсенето на най-подходящите и ефективни средства ще бъде успешно само ако регионите и градовете действително участват на всички етапи от планирането и изпълнението.

    Брюксел, 12 октомври 2022 г.

    Председател на Европейския комитет на регионите

    Vasco ALVES CORDEIRO


    Top