—

като взе предвид дял V от Договора за Европейски съюз (ДЕС) и по-специално членове 42 и 43 от него,

—

като взе предвид целите на Съюза за неутралност по отношение на въглеродните емисии за 2030 г. и 2050 г.,

—

като взе предвид пътната карта за изменението на климата и отбраната от 9 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид концепцията за интегриран подход към изменението на климата и сигурността от 5 октомври 2021 г.,

—

като взе предвид концепцията на ЕС за опазване на околната среда и оптимизация на енергията за ръководени от ЕС военни операции и мисии,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на Европейски фонд за отбрана (ЕФО) (1), и по-специално съображение 60 от него, в което се посочва 30 % вноска за климата, и съображение 61 от него, в което се посочва вноска от 7,5 % и 10 % от годишните разходи за борба със загубата на биологично разнообразие до 2027 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (2) ([„Регламента за ИССРМС“]), и по-специално съображение 49 от него, в което се заявява вноска в областта на климата от 30 %;

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юли 2020 г., озаглавено „Стратегия за използването на водорода за неутрална по отношение на климата Европа“ (COM(2020)0301),

—

като взе предвид плана за действие на НАТО относно изменението на климата и сигурността,

—

като взе предвид стратегическия документ на ЕСВД от юни 2016 г., озаглавен „Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, както и последващите го доклади,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 януари 2018 г. относно интегриран подход към външните конфликти и кризи,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2018 г. относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 януари 2020 г. относно дипломацията по въпросите на климата,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 януари 2021 г. относно дипломацията по въпросите на климата и енергетиката — реализиране на външното измерение на Европейския зелен пакт,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 17 юни 2020 г. и от 10 май 2021 г. относно сигурността и отбраната,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—

като взе предвид годишния доклад за дейността на Комисията за 2020 г. — Отбранителна промишленост и космическо пространство,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“ (COM(2021)0082),

—

като взе предвид целите на ООН за устойчиво развитие,

—

като взе предвид научноизследователския доклад на Съвета за сигурност на ООН от 21 юни 2021 г. относно изменението на климата,

—

като взе предвид решенията на лидерите на НАТО от юни 2021 г. относно климата и сигурността,

—

като взе предвид световния доклад за климата и сигурността на Международния военен съвет по въпросите на климата и сигурността от юни 2021 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад на проекта BIOSEC за 2021 г., озаглавен „Биологично разнообразие и сигурност“, финансиран от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС) за периода 2016—2020 г.,

—

като взе предвид проекта ADEPHI, озаглавен „Weathering Risk: A Climate and Security Risk and Foresight Assessment“ (Устояване на риска: риск за климата и сигурността и стратегическа оценка),

—

като взе предвид проекти, съфинансирани от ЕС, като например „FREXUS: подобряване на сигурността и устойчивостта спрямо изменението на климата в нестабилна среда чрез връзката между вода, енергия и продоволствено осигуряване“ в региона на Сахел,

—

като взе предвид документите на ООН относно сигурността на хората и отговорността за предоставяне на закрила,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО в контекста на трансатлантическите отношения (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2018 г. относно дипломацията по въпросите на климата (4),

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0084/2022),

А.

като има предвид, че агресивната война на Русия срещу Украйна отправя по безпрецедентен начин предизвикателство пред европейската архитектура за сигурност и подтиква всички сектори на Съюза и неговите държави членки да станат по-силни, по-издръжливи и по-независими, по-специално в областта на отбраната, сигурността, киберсигурността и критичната инфраструктура, но също така и в областта на енергетиката, включително енергийната ефективност;

Б.

като има предвид, че факторите на околната среда могат да повлияят на сигурността на хората и на държавата по различни преки и косвени начини;

В.

като има предвид, че изменението на климата и свързаните с климата въздействия, включително влошаването на състоянието на околната среда, загубата на биологично разнообразие, обезлесяването, опустиняването, екстремните метеорологични условия, недостигът на вода и храна, замърсяването на въздуха и природните бедствия благоприятстват възникването на конфликти или кризи и вече застрашават местната, регионалната и международната сигурност, стабилност и мир; като има предвид, че изменението на климата, чиито последици вече са очевидни и се очаква да се ускорят в средносрочен и дългосрочен план, се превърна във все по-доминиращ фактор за увеличаване на риска, тъй като може да допринесе за задълбочаване на някои вече съществуващи кризисни фактори (като например увеличаване на икономическите неравенства или силно политическо потисничество) и съставлява ново предизвикателство за сигурността, което изисква подходящи ресурси, за да му се отговори, заедно с хибридните заплахи и киберзаплахите;

Г.

като има предвид, че връзките между изменението на климата и конфликтите могат да бъдат сложни, а конкретните последици от изменението на климата за конфликтите са предимно специфични за контекста; като има предвид, че съществува необходимост от подкрепа за по-систематичен и широкообхватен обмен и взаимно обогатяване между научните общности, работещи по връзките между климата и сигурността;

Д.

като има предвид, че изменението на климата продължава да бъде в основата на програмата за мир и сигурност като краен „умножител на заплахите“, засилващ съществуващите социални, икономически и екологични рискове, които могат да подхранват размирици и потенциално да доведат до ожесточени конфликти; като има предвид, че промените в околната среда и климата и последиците от тях, в съчетание с други фактори, по-скоро изострят вече съществуващите уязвимости, напрежения и рискове, отколкото винаги сами по себе си да предизвикват или да се явяват пряка причина за въоръжени междудържавни или международни конфликти; като има предвид, че изменението на климата може да засегне сигурността на хората по различен начин в зависимост от техния пол, социално-икономическо положение, възраст, сексуална ориентация, етническа принадлежност, религия (или липса на такава), способности, увреждания и др.; като има предвид, че по-специално маргинализираните групи обикновено са непропорционално отрицателно засегнати от изменението на климата; като има предвид, че рисковете за сигурността, свързани с изменението на климата, засягат по-специално населението в неравностойно икономическо положение и имат социално-икономически последици; като има предвид, че изменението на климата оказва отрицателно въздействие върху културното и природното наследство на засегнатите райони;

Е.

като има предвид, че климатичната криза засяга както човешката, така и държавната сигурност; като има предвид, че изменението на климата се пресича по различни начини с политическата, етническата и социално-икономическата динамика и е пряк двигател на конфликтите, тъй като увеличава рисковете от бедствия и оказва допълнителен натиск върху екосистемите, като по този начин застрашава поминъка на хората, сигурността на водоснабдяването и продоволственото осигуряване и критичната инфраструктура, наред с другото, чрез предизвикване на промени в земеползването и влошаване на състоянието на околната среда;

Ж.

като има предвид, че покачването на морското равнище вече доведе до наводнения и засоляване, създавайки сериозен риск за сигурността и съществуването на ниско разположените крайбрежни райони и острови; като има предвид, че според актуализирания доклад „Groundswell“ на Световната банка от 2021 г. изменението на климата би могло да принуди 216 милиона души да се преместят в рамките на своите държави до 2050 г.; като има предвид, че в доклада се посочва също така, че незабавни и конкретни действия могат значително да намалят мащаба на климатичната миграция; като има предвид, че недостигът на вода оказва многостранно въздействие върху сигурността на хората и социално-политическата стабилност; като има предвид, че поради изменението на климата водоснабдяването ще бъде засегнато, особено в развиващите се страни, докато търсенето на вода в световен мащаб ще нарасне; като има предвид, че изменението на климата увеличава риска от засушавания и наводнения; като има предвид, че въздействието на изменението на климата върху цените на храните подкопава поминъка и предизвиква разселване, заболявания и глад, които от своя страна водят до миграция в безпрецедентен мащаб;

З.

като има предвид, че в района на Сахел въздействието на изменящите се климатични условия върху наличието на природни ресурси, съчетано с фактори като прираста на населението, слабото управление и предизвикателствата, свързани със земевладението, доведе до увеличаване на конкуренцията по отношение на оскъдните природни ресурси — най-вече плодородни земи и води, и предизвика напрежение и конфликти между общностите и групите за препитание;

И.

като има предвид, че изменението на климата е един от факторите, които оформят стратегическата среда, тъй като увеличава рисковете и налага ограничения; като има предвид, че климатичната криза доведе до последствия за международната система, където тя има потенциала да влоши геополитическите напрежения и да промени баланса между големите сили; като има предвид, че проблемите, свързани с изменението на климата, се използват от злонамерени участници, за да се увеличи тяхното влияние или да се насърчат враждебните действия; като има предвид, че топенето на полярните шапки увеличава геополитическото напрежение, особено около Северния полюс;

Й.

като има предвид, че въоръжените сили на САЩ са загубили повече военно оборудване и инфраструктура поради природни бедствия, отколкото поради въоръжените конфликти в Афганистан и Ирак, взети заедно; като има предвид, че администрацията на президента Байдън положи положителни усилия за борба с изменението на климата, включително чрез повторно присъединяване към Парижкото споразумение и включване на изменението на климата в своите временни стратегически насоки за национална сигурност;

К.

като има предвид, че въоръжените сили са сред най-големите потребители на изкопаеми горива в света;

Л.

като има предвид, че вътрешното производство на нефт и газ в Съюза непрекъснато намалява; като има предвид, че Съюзът е силно и все по-зависим от енергията, като всички негови държави членки са нетни вносители на енергия от ограничен брой трети държави, както и че степента на енергийна зависимост се е увеличила от 56 % на 61 % за периода 2000—2019 г.; като има предвид, че в неотдавнашно проучване въглеродният отпечатък от 2019 г. на военния сектор в държавите членки, включително националните въоръжени сили и отраслите на военните технологии, базирани в ЕС, се оценява на приблизително 24,8 милиона тона еквивалент на CO2; като има предвид, че преобразуването на енергията, както и усъвършенстваните оръжейни системи изискват достъп до суровини от изключителна важност, чиито вериги на доставки в някои случаи пораждат уязвимост, също и за специализираните МСП в европейския сектор на отбраната, по-специално ако са доминирани от ограничен брой трети държави;

М.

като има предвид, че според Европейската агенция по отбрана (EDA) транспортните горива съставляват 52 % от потреблението на енергия в 22-те държави членки, които са предоставили данни за 2016 г. и 2017 г. (държави, които съставляват 96,9 % от общите разходи за отбрана на държавите членки в Европейската агенция по отбрана); като има предвид, че според същото проучване на Европейската агенция по отбрана военните инфраструктури и сгради са друг голям потребител на енергия, като само отоплението съставлява средно 32 % от потреблението на енергия на въоръжените сили на държавите членки през 2017 г., 75 % от което е генерирано от течни горива и природен газ;

Н.

като има предвид, че поради агресивната война на Русия срещу Украйна Съюзът и неговите държави членки искат да прекратят вноса на изкопаеми горива от Русия; като има предвид, че поради руското нападение срещу европейската архитектура за сигурност европейските въоръжени сили също трябва да станат по-независими от вноса на изкопаеми горива, като същевременно се повишат тяхната военна сила и ефективността им при мисии;

О.

като има предвид, че някои държави — членки на ЕС, използват обширните си определени за военни цели зони, за да опазват биологичното разнообразие, например като предотвратяват полетите на хеликоптери над зоните за гнездене;

П.

като има предвид, че престъпленията срещу околната среда са много честа престъпна дейност по света и съставляват сериозна заплаха за сигурността; като има предвид, че е необходимо засилено сътрудничество по този въпрос между ЕС и държавите партньори, като се подкрепят държавите в развитието на техните способности за борба с престъпленията срещу околната среда;

Р.

като има предвид, че престъпленията срещу околната среда се превърнаха в четвъртия по големина на постъпленията престъпен сектор в света, като той се разраства три пъти по-бързо от световната икономика; като има предвид, че в доклад на Интерпол и Програмата на ООН за околната среда от 2016 г. приходите от престъпления срещу околната среда се оценяват на 258 милиарда щатски долара годишно, включително незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна, горското стопанство и рибарството, трафика на отпадъци и незаконния добив на полезни изкопаеми;

С.

като има предвид, че в доклад на Интерпол, RHIPTO и Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност от 2018 г. се посочва, че престъпленията срещу околната среда са най-големият финансов фактор за конфликти и най-големият източник на доходи за недържавни въоръжени групировки и терористични организации, изпреварвайки традиционните незаконни дейности като отвличането с цел откуп и трафика на наркотици;

Т.

като има предвид, че секторът на отбраната не се споменава в Парижкото споразумение от 2015 г., което оставя на националните правителства да решат дали да включат усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата от страна на сектора на отбраната в своите национални ангажименти към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК); като има предвид, че всички сектори трябва да допринасят за намаляването на емисиите и същевременно да се адаптират към изменението на климата, за да се постигнат целите на Съюза за въглеродна неутралност и да се запази оперативната ефективност; като има предвид, че през септември 2020 г. Франция оповести своята нова енергийна стратегия в областта на отбраната, съдържаща 34 препоръки за намаляване и оптимизиране на потреблението на енергия от нейните въоръжени сили и за повишаване на енергийната ѝ сигурност;

У.

като има предвид, че дори малка по-мащаб размяна на ядрени удари би имала драматични хуманитарни последици и също така би оказала много силно отрицателно въздействие върху климата, причинявайки глад и съкращаване на вегетационните периоди в продължение на няколко години;

Ф.

като има предвид, че сигурността трябва да бъде в основата на екологичното мислене, за да се разработят реалистични, трайни и ефективни решения за устойчиво развитие за сигурността на хората и глобалната стабилност; като има предвид, че вследствие на това външната дейност на Съюза трябва във все по-голяма степен да включва съображенията, свързани с изменението на климата и околната среда, като основен риск за сигурността, и съответно да адаптира стратегии и концепции, процедури, гражданско и военно оборудване и инфраструктура, развитие на способностите, включително обучение, и, когато е целесъобразно, неговата институционална рамка и механизми за отчетност; като има предвид, че политиката на Съюза за сигурност и отбрана и нейните инструменти следва пряко да допринасят за предотвратяването и намаляването на отрицателните последици за сигурността от климатичната криза; като има предвид, че цялостното допълване на инструментите за управление и укрепване на мира трябва да обърне внимание на връзката между климата и сигурността;

Х.

като има предвид, че поради последиците за сигурността от изменението на климата и свързаните с климата въздействия, мерките за сигурност по отношение на климата, т.е. предвиждане и адаптиране към последиците от изменението на климата за стратегическата среда и военните мисии, както и тяхното финансиране, трябва да се разбират като допринасящи и за отбраната и сигурността; като има предвид, че поставената пред инструмента на Съюза за глобална Европа (ИССРМС) цел е да изразходва 30 % от своя седемгодишен бюджет в размер на 80 милиарда евро в подкрепа на действията в областта на климата и между 7,5 и 10 % годишно — за целите в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.