Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52022AE5991

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Състояние на енергийния съюз през 2022 г. (съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата) (COM(2022) 547 final)

    EESC 2022/05991

    OB C 184, 25.5.2023, p. 88–92 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Date of document:
    22/03/2023; дата на гласуване
    Date of vote:
    22/03/2023
    Date lodged:
    25/11/2022
    Author:
    Европейски икономически и социален комитет
    Responsible body:
    Section for Transport, Energy, Infrastructure and the Information Society, EESC_TEN
    Rapporteur:
    Lutz RIBBE Angelo PAGLIARA Marcin NOWACKI
    Form:
    Становище
    Term of office:
    2015-2020
    Internal reference:
    TEN/791, AVIS-SECTION 2022/5991 FIN
    Session:
    577
    Treaty:
    Договор за функционирането на Европейския съюз
    Legal basis:
    Link
    Link
    Link
    Select all documents mentioning this document
    Earlier related instruments:
    Instruments cited:
    Link

    25.5.2023   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 184/88

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Състояние на енергийния съюз през 2022 г. (съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата)

    (COM(2022) 547 final)

    (2023/C 184/16)

    Докладчици: Marcin NOWACKI, Angelo PAGLIARA, Lutz RIBBE

    Консултации

    Европейска комисия, 25.11.2022 г.

    Правно основание

    член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

    Компетентна секция

    „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“

    Приемане от секцията

    7.3.2023 г.

    Приемане на пленарна сесия

    22.3.2023 г.

    Приемане на пленарна сесия №

    577

    Резултат от гласуването

    („за“/„против“/„въздържал се“)

    208/4/7

    1.   Заключения и препоръки

    1.1.

    		 В своя Доклад за състоянието на енергийния съюз през 2022 г. Европейската комисия представя по доста оптимистичен начин предприетите мерки и поставените цели през последните месеци.

    1.2.

    		 От прочита на доклада става ясно, че много от целите, които преди войната срещу Украйна бяха възприемани като твърде амбициозни, вече се представят като реалистични отговори на енергийната криза. Възниква въпросът какво възпрепятстваше ЕС като цяло да възприеме по-категоричен подход по отношение на опазването на климата, сигурността на доставките, енергийната автономност и издръжливостта на европейската енергийна система преди 24 февруари 2022 г.

    1.3.

    		 Въпреки че информацията относно различните факти и данни, представени в съобщението, е полезна, енергийният съюз е много повече от математически или статистически определими цели за разгръщането на енергията от възобновяеми източници, икономиите на енергия или намаляването на емисиите. ЕИСК отбелязва, че енергийният съюз е преди всичко политически проект със следните точно определени политически цели, описани като визии (1):

    1)

    енергиен съюз, изграден въз основа на солидарност и доверие между държавите членки, които изразяват единни становища по глобалните въпроси;

    2)

    интегрирана енергийна система, в която енергията свободно преминава през националните граници в условията на конкуренция, ефективно регулиране и възможно най-добро използване на ресурсите;

    3)

    устойчива нисковъглеродна и благоприятна за климата икономика, която е проектирана да бъде дълготрайна;

    4)

    силни, иновативни и конкурентоспособни европейски дружества, които разработват продукти и технологии, необходими за осигуряването на енергийна ефективност и ниски въглеродни емисии с цел намаляване на сметките за енергия, и участват активно на пазара, където уязвимите потребители са защитени;

    5)

    изграждане на уменията на европейската работна сила, които са необходими за изграждането и управлението на европейската енергийна икономика;

    6)

    спечелване на доверието на инвеститорите въз основа на ценови сигнали, указващи дългосрочните нужди и целите на политиката, което предполага, наред с другото, постепенно премахване на субсидиите за енергия от изкопаеми източници; и

    7)

    поставяне на гражданите в центъра на енергийния съюз, в рамките на който те се ангажират с прехода на енергийната система, възползват се от новите технологии, за да намалят сметките си за енергия, участват активно на пазара, а уязвимите потребители са защитени.

    Докладът съдържа описание на предприетите или планирани до този момент мерки за изпълнението на тези визии. Въпреки това ЕИСК изразява съжаление, че представеният в доклада обзор не се отнася до визиите, а по-скоро до петте взаимно подсилващи се и тясно свързани измерения, чиято цел е да повишат енергийната сигурност, устойчивостта и конкурентоспособността. Този двоен набор от цели или визии, от една страна, и измерения, от друга, затруднява изключително много проследяването на изпълнението на визиите, също и поради факта, че например проблемите на гражданите, които са в основата на енергийния съюз, или необходимостта от повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила се появяват в няколко от измеренията. ЕИСК изразява съжаление, че това много затруднява проследяването на напредъка, постигнат в изпълнението на целите на стратегията за енергиен съюз.

    1.4.

    		 В съобщението основателно се прави позоваване на плана REPowerEU, който беше подкрепен от ЕИСК и с който бяха възобновени и укрепени инструментите по Зеления пакт и по пакета „Подготвени за цел 55“, с акцент върху диверсификацията, икономиите, сигурността на доставките и ускоряването на развитието на възобновяемите енергийни източници. Настоящата криза в областта на климата и енергийната криза, както и липсата на сигурност, стабилност и предвидимост на доставките и цените, обаче оказват огромен натиск върху Европейския съюз. Кризата нямаше да бъде толкова тежка, ако по-рано бяха предприети по-целенасочени действия и ако собствените цели на ЕС (например целите на Европейския енергиен съюз) се възприемаха по-сериозно.

    1.5.

    		 Според Доклада за състоянието на енергийния съюз през 2022 г. в различните направления на действие, насочени към постигане на пълна независимост от руските изкопаеми горива до 2030 г., трябва да бъдат инвестирани приблизително 300 милиарда евро публични средства, което ще окаже значително въздействие върху общия бюджет на ЕС. Освен това ще са необходими допълнителни частни инвестиции, включително инвестиции от страна на европейските граждани. ЕИСК счита, че средствата трябва да бъдат изразходвани по начин, който спомага за постигането на горепосочените цели на енергийния съюз. Освен това разходите не би трябвало да водят до намаляване на ресурсите за справедливия преход, за научни изследвания и иновации или за предприятията и потребителите, засегнати от покачващите се цени на енергията.

    1.6.

    		 Безпрецедентното покачване на цените на енергията, предизвикано от руското нашествие в Украйна, има огромни социални и икономически последици, както и последици за промишлената и производствената система на държавите. ЕИСК подчертава липсата на ясна координация на равнище ЕС по време на енергийната криза и, като част от ответните действия, призовава за създаването на инструмент, основаващ се на модела SURE, с цел подпомагане на работниците и предприятията в затруднено положение.

    1.7.

    		 Неотдавнашните събития увеличиха потенциалния риск от кибератаки и актове на саботаж срещу критични инфраструктури като енергийната мрежа и електроцентралите. Ето защо ЕИСК препоръчва да се разработи и приеме всеобхватна стратегия за защита на ЕС от този вид заплахи.

    1.8.

    		 Целта за енергийна автономност трябва да остане основната средносрочна стратегическа цел на държавите от ЕС, по-специално в светлината на случващото се с войната в Украйна и като се има предвид и евентуалното допълнително усложняване на международното положение. Разбираме „стратегическата енергийна автономност“ като политическа концепция, която ще спомогне за оформянето на бъдещия енергиен пазар на ЕС, където автономните решения, вземани от ЕС, ще гарантират енергийна независимост от ненадеждни доставчици. ЕИСК изразява съжаление относно факта, че тази тема не е разгледана по подходящ начин в доклада и е оставена без внимание, като се поставя акцент единствено върху независимостта от вноса на енергия от Русия.

    1.9.

    		 За да се постигнат целите на ЕС за стратегическа автономност, ЕИСК призовава Съвета и Комисията да разработят подходящи инструменти, включително чрез създаването на Европейски фонд за суверенитет, за да се стимулират инвестициите в технологии за чиста енергия и енергийна инфраструктура на национално равнище. В същото време е от решаващо значение държавите членки да бъдат насърчавани да използват средствата по оптимален и ефективен начин за развиването на чиста енергия. Тази стратегия трябва да включва и насоки за това как да се стимулират по-големи инвестиции от страна на предприятията, общностните институции, гражданите и енергийните общности. Инструментите и ресурсите, които понастоящем се предоставят, изглеждат недостатъчни за сериозните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. ЕИСК приканва Комисията да обърне особено внимание на въздействието на новите ресурси и доставки върху околната среда, както и на новите зависимости от трети държави.

    1.10.

    		 ЕИСК предлага при развитието на енергийна автономност да се следва подход „от долу нагоре“, тъй като този подход улеснява постигането на целите, посочени в параграф 1.3.

    1.11.

    		 Зеленият пакт все още не е придружен от еквивалентни социални политики, така че този преход да бъде справедлив. Като се има предвид, че системата за заетост и промишлената система ще бъдат силно засегнати от процесите на преход, ЕИСК изразява съжаление, че в доклада не се отчита по подходящ начин значението на всеобхватните политики в областта на заетостта и уменията и социални политики. На инвестициите в образование, преквалификация и повишаване на квалификацията трябва да се гледа като на социално-икономическа отговорност.

    2.   Общи бележки

    2.1.

    		 Най-добрият отговор на сътресението в доставките, предизвикано от руската агресия срещу Украйна, който би съответствал в най-голяма степен на стратегическите цели на енергийния съюз, би била енергийна система, основана на 100 % чиста енергия на национално равнище. Наясно сме, че не е постигнато съгласие дали е възможно тази цел да бъде постигната. При очаквания сценарий обаче основната полза от такава енергийна система би било наличието на пълна автономност и висока устойчивост. След като бъдат рефинансирани капиталовите разходи за инвестиции в инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, интелигентни технологии, чист транспорт и енергийна ефективност, тази система ще предложи най-достъпната в ценово отношение енергия за крайния потребител, като същевременно укрепи местните и регионалните икономики и създаде повече работни места от старата система. Всички тези ползи са ясно описани в съответните съображения на пакета за чиста енергия. Въпреки че енергията от възобновяеми източници теоретично има потенциала да гарантира енергийна автономност от оперативна гледна точка, все още трябва да се гарантира, че цялата екосистема, включително материалите за самите инсталации за енергия от възобновяеми източници, позволява местно производство. Докладът за състоянието на енергийния съюз обаче показва, че европейската енергийна система все още е далеч от постигането на тази цел.

    2.2.

    		 Поради тази причина настоящото положение изисква диференциране: ако пълната автономност не е постижима, ЕС ще се нуждае от стратегическа автономност. Част от стратегическата автономност ще бъде да се определи до каква степен вносът на енергия ще остане неизбежен в бъдеще и какво означава това за уязвимостта/устойчивостта на енергийната система на Европа. В Доклада за състоянието на енергийния съюз обаче не се дава никакъв отговор на този въпрос; такъв не се дава и в другите стратегически документ на Комисията.

    2.3.

    		 За да се отговори на въпроса, посочен в параграф 2.2, трябва да се изчисли приносът на енергията от възобновяеми източници, включително съхранението на електроенергия и управлението на търсенето, както и други възможности за гъвкавост, за задоволяването на търсенето в секторите на електроенергията, отоплението и транспорта (гарантираният капацитет). Гарантираният капацитет е частта от инсталирания капацитет на дадена електроцентрала, на която може да се разчита в определен момент. Тъй като енергията от възобновяеми източници представлява разпределена енергия, повече от логично е тази оценка да започне от мястото на нейното производство. Съгласно този подход първият гарантиран капацитет ще трябва да бъде оценен на местно равнище (например на равнището на кварталите), като той се изразява като приноса, който може да бъде постигнат от произвеждащите потребители, общностите за възобновяема енергия и другите производители. Една от целите или визиите на енергийния съюз — поставянето на гражданите в центъра на енергийната система — трябва да се осъществява именно на местно равнище. Следващото равнище би било регионалното равнище, където недостигът (гарантиран капацитет под 100 %) и излишъкът (гарантиран капацитет над 100 %) биха могли да бъдат балансирани, доколкото е възможно. След тях идват междурегионалното, националното и накрая европейското равнище. Тъй като възобновяемите енергийни източници водят до значителни системни разходи за енергийната инфраструктура, основната цел е да се потребява енергия от възобновяеми източници на местно равнище; в противен случай разходите трябва да се понасят от енергопроизводителите.

    2.4.

    		 Този подход „от долу нагоре“, описан в параграф 2.3, подхожда в най-голяма степен на естеството на възобновяемите източници на енергия и възможностите за гъвкавост по отношение на производителите от всякакъв мащаб, в това число големите електроцентрали и малките производители, включително т. нар. произвеждащи потребители.

    2.5.

    		 По отношение на енергийния съюз описаният в параграф 2.3 подход има три основни предимства.

    2.5.1.

    		 На първо място, от гледна точка на планирането на инвестициите трябва да се предвиди обемът на вноса на енергия в ЕС, необходим понастоящем и в бъдеще. Само тогава могат да се избегнат неуспешните инвестиции и особено ефектите на обвързване. По-конкретно без описания анализ е невъзможно да се определи правилно действителното търсене на ВПГ през 2025 г., 2030 г. и 2035 г. Всяко решение за закупуване, особено такова, което се основава на дългосрочни договори, има опасност да бъде неправилно, ако гарантираният капацитет не е оценен на местно, регионално, междурегионално и европейско равнище. Това е особено важно, тъй като сега са необходими дългосрочни договори за осигуряване на ВПГ. Успехът на енергийния съюз зависи от този анализ, но такъв не съществува.

    2.5.2.

    		 Второто предимство на анализа на гарантирания капацитет на възобновяемите източници на енергия, включително възможностите за гъвкавост, на местно, регионално, междурегионално и европейско равнище е, че той би спомогнал за осъществяването на ориентирана към бъдещето система за планиране на енергийната инфраструктура, обхващаща електроенергийната мрежа, мрежата за нисковъглероден газ и системите за централно отопление. Тук е от основно значение да се посочи, че газовата инфраструктура в Европа трябва да е готова за пренос на водород. Понастоящем обаче не съществува надежден критерий за наличието на готовност за пренос на водород. ЕИСК призовава Комисията да започне разработването на такива стандарти с оглед на представянето на предложение във възможно най-кратък срок.

    2.5.3.

    		 Третото предимство е тясно свързано с посоченото в параграф 1.10, а именно че трябва да се преосмисли стабилността на системата. Бъдещата система от преносни и разпределителни мрежи в Европа и на равнището на държавите — членки на ЕС, следва да представлява матрица от стандартизирани връзки, която е взаимосвързана и обхваща както централно управляваните електропроводи с високо напрежение, така и енергийните кооперации, основани на електропроводи със средно и ниско напрежение на търговски принцип. На местно равнище е от съществено значение да се ускори въвеждането и опростеното развиване на разпределена енергия чрез правни и организационни механизми, които позволяват използването на т.нар. директни електропроводи, общи връзки за различни видове енергия и сътрудничество с производителите на ВЕИ по общи, определени принципи на споразуменията за закупуване на електрическа енергия.

    2.6.

    		 Понастоящем операторите на преносни мрежи на национално равнище не са заинтересовани в достатъчна степен от развиването на местни мрежи, които биха повишили гъвкавостта на електроенергийния сектор, тъй като от тяхна гледна точка това може да дестабилизира електроенергийната система. Операторите на разпределителни мрежи не са стимулирани да инвестират в местни мрежи поради липсата на ясни насоки в настоящата регулаторна и политическа среда. Регламентът за таксите за достъп до мрежата стимулира единствено преноса и разпределението на електроенергия. Не се предоставят стимули за концепции за интелигентно управление на електроенергията. ЕИСК е убеден, че развитието на енергийните кооперации и на модела на производство на енергия от произвеждащи потребители дава възможност за укрепване на енергийната сигурност на местно равнище и намаляване на натоварването на енергийната мрежа. Местното потребление на енергия от непостоянни възобновяеми източници намалява натиска върху мрежата, поради което местното потребление следва да бъде предпочитаният вариант, когато е ефективно от гледна точка на ресурсите и разходите. Произвеждащите потребители и енергийните общности (с участието на енергоразпределителни предприятия, местни органи на управление, предприемачи и граждани) могат да постигнат баланс между наличните ресурси и търсенето на електроенергия в своите домакинства, предприятия и обществени сгради — особено с разработването на технологии за съхранение на енергия и цифрови технологии. ЕИСК отбелязва, че съществува риск електроразпределителните предприятия да попаднат в конфликт на интереси в това отношение, и отправя искане компетентните надзорни органи да обмислят мерки за избягване на отрицателните последици от вертикалната интеграция.

    2.7.

    		 На фона на лошата практика, описана в параграф 2.6, става още по-важно да се следва подходът, посочен в параграф 2.3, за да се реализират трите предимства, обяснени в параграфи 2.5.1, 2.5.2 и 2.5.3. Поради това ЕИСК призовава Комисията да разработи предложение как този подход да бъде включен в нейната политика в областта на енергийния съюз. Постигането на стратегическата перспектива за енергийна независимост, като се изключат необходимите спешни интервенции през последната година, ще изисква постоянно наблюдение и напредък по следните въпроси:

    —

    баланс между съществуващите ресурси (нефт, газ, възобновяеми и ядрени източници и др.);

    —

    баланс между потенциалните ресурси (проучване, добив на конвенционални ресурси, разработване на иновативни технологии и др.);

    —

    програма и йерархия на оптималното развитие на различните енергийни източници в Европа; система за финансиране на програмата за енергийна независимост.

    Това изисква също така да се оцени кои съществуващи инсталации, които все още са в експлоатация, следва да бъдат запазени и кои стари източници, включително конвенционални мощности, би трябвало да бъдат заменени в рамките на плавен и допълнителен процес. Следва също така да се анализират ползите и разходите, свързани с технологиите за реформинг на метан с водна пара и за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ)/улавяне и използване на въглерод (УИВ).

    2.8.

    		 В това отношение ЕИСК отново посочва, че процесът на ускоряване на издаването на разрешителни за проекти в областта на възобновяемите енергийни източници е от решаващо значение. Това е важно и е сравнително лесно за изпълнение от гледна точка на процеса. Равнището на бюрокрация очевидно забавя някои проекти, особено тези, които включват големи производствени мощности. Виждаме и оценяваме усилията на Комисията в тази област, но в крайна сметка трябва да бъдат направени промени.

    2.9.

    		 При изпълнението на задачата, посочена в параграф 2.5.3, Комисията би трябвало също така да вземе предвид стратегическата връзка между европейската енергийна стратегия и необходимостта от силна, устойчива и иновативна европейска промишлена система, която досега не е била разглеждана в докладите относно състоянието на енергийния съюз. В своето становище относно „Състоянието на енергийния съюз през 2021 г.“ (TEN 767) ЕИСК препоръча управлението и ръководството на енергийния съюз да отчитат по-внимателно възможните синергии с новата промишлена стратегия на ЕС. ЕИСК призовава Европейската комисия още в следващия доклад да обърне внимание на значението на тази стратегическа връзка и да осигури по-добра координация с доклада за стратегическото прогнозиране.

    2.10.

    		 Централната и активна роля на гражданите, които би трябвало да бъдат поставени в центъра на политиките, също не е подходящо разгледана нито в документа, нито в приложенията. ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че гражданите следва да бъдат поставени в основата на енергийния съюз, като бъдат интегрирани на пазара и превърнати в истински „произвеждащи потребители“. Понятието „производство на енергия от потребители“ трябва да бъде разширено, така че да включва споделянето на енергия, виртуалното производство за собствено потребление (при което производството и потреблението на енергия се осъществяват на различни места) и други форми на производство от потребители, при което се използва обществената мрежа. За тази цел ЕИСК призовава лицата, определящи политиката, да насърчават и популяризират всички необходими мерки, за да могат хората да се превърнат в произвеждащи енергия потребители.

    2.11.

    		 Държавите членки са задължени да представят своите национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) до юни 2023 г. За тази цел държавите членки трябва да получат ясно послание с пътна карта, която да им позволява да планират по подходящ начин своя път в енергийния преход, както е описано в параграф 2.3, и като вземат предвид препоръките, дадени в параграфи 2.7, 2.8 и 2.9.

    2.12.

    		 Планираните дейности за развитие на нова структура на пазара трябва да бъдат определени в контекста на горепосочените аспекти. ЕИСК изразява съгласие, че са необходими действия за оптимизиране и подобряване на структурата на пазара на електроенергия в ЕС, включително с оглед на бъдещото развитие на енергетиката, както е описано в параграф 2.3, нововъзникващите технологии, геополитическите процеси и поуките, извлечени от настоящата криза. ЕИСК оценява положително намерението на Комисията да преразгледа рамката на REMIT, за да се намалят рисковете от пазарна злоупотреба, и я призовава да въведе всички необходими мерки с цел запазване на функционирането на пазара и избягване на нарушаващите конкуренцията последици при ценообразуването и спекулациите. Европейският енергиен пазар не би следвало да функционира като финансовите пазари. Нашият вътрешен енергиен пазар трябва да отразява реалистичната картина на положението в енергийната система в Европа. ЕИСК привлича вниманието към неотдавнашния доклад на Европейската сметна палата, в който се посочват недостатъчните ресурси на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) за наблюдение на пазара с цел предотвратяване на злоупотреби, и призовава Комисията да гарантира, че ACER може да изпълнява задачите си в това отношение.

    2.13.

    		 ЕИСК изразява загриженост, че през 2021 г. беше отчетено намаляване на субсидиите за енергия от възобновяеми източници, докато субсидиите за изкопаеми горива остават стабилни. След кризата са необходими решителни стъпки, за да се сложи край на „конкуренцията за субсидии“ между производството на енергия от възобновяеми източници и от изкопаеми горива. В доклада си Комисията не дава никакви указания в този смисъл.

    2.14.

    		 ЕИСК посочва, че в Доклада за състоянието на енергийния съюз през 2022 г. не се обръща надлежно внимание на въпроса за разходите и последиците по отношение на предвидения в европейската стратегия стълб за намаляване на търсенето на енергия. Поради тази причина ЕИСК препоръчва Комисията допълнително да проучи как това намаляване би могло да се отрази на различните регионални условия и да очертае необходимите инструменти за смекчаване на последиците от него.

    2.15.

    		 Политиките в областта на климата ще окажат силно въздействие върху работниците и предприятията и ще изискват масово обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията. Този преход би трябвало да се използва като възможност за създаване на качествени работни места с добри условия на труд във всички сектори и региони. Справедливият преход не е взет предвид в достатъчна степен в доклада. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да укрепи механизма за справедлив преход, като обърне специално внимание на въздействието върху работниците, работните места и промишлената система. Също така участието на социалните партньори в разработването на политики за устойчивост, сигурност и солидарност следва да бъде постоянно и от структурен характер. „Справедливият преход“ не се свежда само до финансиране на прехода. В справедливия преход се включва и целта за защита на правата на работниците, създаване на достойна заетост, качествени работни места и социална сигурност, както и поддържане и по-нататъшно увеличаване на конкурентоспособността на европейските предприятия; той изисква конкретни мерки на всички равнища, по-специално на регионално равнище.

    Брюксел, 22 март 2023 г.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Christa SCHWENG

    (1)  Вж. COM(2015) 80 final, „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“.

    Top