Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно нов подход за устойчива синя икономика в ЕС — Трансформиране на синята икономика на ЕС за устойчиво бъдеще“

(COM(2021) 240 final)

(2021/C 517/17)

Докладчик:

Simo TIAINEN

Консултация	Европейска комисия, 31.5.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	9.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2021 г.
Пленарна сесия №	563
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	229/0/11

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Синята икономика играе значителна роля и има непрекъснато нарастващ потенциал по отношение на икономиката на ЕС и световната икономика, създаването на работни места и благосъстоянието на хората. ЕИСК смята, че е изключително важно тези възможности да се използват максимално, като в същото време се сведе до минимум неблагоприятното въздействие върху климата, биологичното разнообразие и околната среда. Доброто качество на водите и доброто състояние на водните екосистеми са предпоставка за процъфтяваща устойчива синя икономика.

1.2.

Упражняващите дейност в областта на синята икономика, са изправени не само пред екологични предизвикателства, но и пред предизвикателства, като нелоялната световна конкуренция и бързото технологично развитие. Голяма част от дейностите, особено туризмът, са сериозно засегнати вследствие на пандемията от COVID-19. Следователно за синята икономика е от решаващо значение плавното и успешно възстановяване.

1.3.

Синята икономика обхваща широк спектър от сектори и дейности — както традиционни, така и нововъзникващи. Нарастващото разнообразие от дейности на синята икономика създава предизвикателства по отношение на съвместимостта помежду им и конкуренция по отношение на морското пространство и ресурси. ЕИСК подчертава важната роля на устройството на акваторията както за осигуряването на възможност за съвместното съществуване на различните дейности, така и за подготовката за адаптирането към изменението на климата.

1.4.

Комитетът призовава ЕС активно да подкрепя развитието и въвеждането на цифрови и екологосъобразни технологии и решения за морските дейности с цел създаване на икономически, социални и екологични ползи. ЕИСК посочва и значението на океанографските изследвания, придружени от изследвания на социално-икономическите и екологичните въздействия на дейностите на синята икономика.

1.5.

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да предостави благоприятна и предвидима среда за иновации и инвестиции с оптимизирани административни процедури и сигурност в регулаторните и финансовите условия. Комитетът приветства факта, че ЕС предоставя значителни средства за подпомагане на устойчивата синя икономика, и посочва необходимостта да се улесни достъпът до финансиране за операторите на национално и местно равнище.

1.6.

ЕИСК изтъква, че е необходимо да се обърне внимание на синята икономика на ЕС и нейния потенциал в световен контекст, включително външните и търговските отношения. Комитетът призовава ЕС да предостави на предприятията от ЕС равни условия на конкуренция по отношение на техните международни конкуренти и да засили глобалното прилагане на международните конвенции и споразумения относно икономическото сътрудничество, условията на труд и околната среда.

1.7.

ЕИСК подчертава основната роля на социалните партньори във връзка с предвиждането на промените в трудовата сфера, подпомагането на развитието на умения и подобряването на пригодността за заетост на работниците в синята икономика. Освен това социалният диалог на национално равнище, във всеки сектор, и на работното място е от ключово значение за гарантирането на подходящи условия на труд.

1.8.

Поради хоризонталния си характер при изготвянето на политиките синята икономика трябва да се разглежда по всеобхватен и последователен начин. Това изисква безпрепятствено сътрудничество между създателите на политики на всички равнища: между ЕС и държавите членки, между държавите членки в различните региони, както и между различните области на политиката, като промишленост, рибарство, търговия, транспорт, енергетика, заетост и околна среда.

1.9.

ЕИСК подчертава необходимостта политиките във връзка със синята икономика да разчитат на надеждни научни познания и масивна база от данни и да вземат изцяло предвид потребностите и вижданията на участниците в синята икономика и на заинтересованите страни. Комитетът призовава за активно участие на работодатели, работници и други страни на гражданското общество при оформянето, прилагането и наблюдението на политиките във връзка със синята икономика на равнището на ЕС и на национално равнище.

1.10.

Макар да е уместно и необходимо синята икономика да се разглежда по всеобхватен и хоризонтален начин, важно е също така различните сектори и дейности да се разгледат от гледна точка на техните специфични възможности и предизвикателства, което позволява на политиките, свързани със синята икономика да се предостави принос „от долу нагоре“.

1.11.

Освен това ЕИСК подчертава необходимостта от образование и мерки за повишаване на обществената осведоменост относно значението на синята икономика за предоставяне на възможности за здравословно хранене, мобилност и отдих в допълнение към предоставянето на работни места и просперитет, както и значението на опазването на морската среда, например от пластмасови отпадъци.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК приветства съобщението на Европейската комисия относно нов подход за устойчива синя икономика в ЕС и подкрепя целите ѝ за подпомагане на прехода към неутрална по отношение на климата, ефективна от гледна точка на ресурсите и конкурентоспособна икономика в съответствие с Европейския зелен пакт.

2.2.

Комитетът подкрепя и се застъпва за интегриран подход към синята икономика по отношение на различните измерения на устойчивото развитие и подчертава, че синята икономика допринася за постигането на по-голямата част от целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално онези, които са свързани с океаните, моретата и морските ресурси, действията в областта на климата, намаляването на бедността и глада, насърчаването на здравето и благосъстоянието, отговорното потребление и производство, достойния труд и икономическия растеж (1).

2.3.

Синята икономика играе значителна роля и има все по-голям потенциал за укрепване на икономиката на ЕС и на световната икономика, качествената заетост и благоденствието на хората на различни места, със специфични ползи за селските и крайбрежните райони. ЕИСК счита, че е изключително важно тези възможности да бъдат използвани в максимална степен.

2.4.

В същото време ЕИСК счита, че е от решаващо значение да се сведе до минимум замърсяването на водата и въздуха, генерирането на отпадъци и вредното въздействие върху климата и биологичното разнообразие. Това е жизненоважно не само по екологични причини, но и защото доброто качество на околната среда и доброто състояние на екосистемите е от съществено значение за гарантирането на подходящи условия и ресурси за самата синя икономика. Следователно управлението на екологичните аспекти трябва да се разглежда като неразделна част от всяка икономическа дейност.

2.5.

Синята икономика обхваща широк спектър от дейности, които са от съществено значение за ежедневния живот на хората, а засегнатите предприятия варират от големи международни дружества до местни МСП. Производството на храни и енергия, минното дело, морските отрасли, транспортът и туризмът са основните съществуващи сектори, свързани с морето, като същевременно има и нововъзникващи сектори, като производството на нови видове продукти на синята биоикономика. Кръговата икономика и дейностите по опазването на водите също са неразривно свързани със синята икономика.

2.6.

Тъй като определението за синя икономика се свързва с океаните, моретата и крайбрежията, тя засяга по-специално държавите, разположени на брега на морето. Благодарение на трансграничните вериги на доставки и общите пазари обаче, както и заради споделения климат и околна среда синята икономика е въпрос от интерес за целия ЕС и всички държави членки — от Средиземно море до Балтийско море и Северния ледовит океан и от Черно море до Атлантическия океан и Северно море.

2.7.

Освен това ЕИСК посочва, че понятието за синя икономика не би трябвало да се ограничава само до океаните и моретата, тъй като съществуват съответни икономически дейности, основаващи се на сладководните ресурси, и тъй като вътрешните водни течения в крайна сметка се вливат в морета и океани. Това подчертава значението на регионалното сътрудничество за контролиране на замърсяването на водите.

2.8.   Предизвикателства и възможности

2.8.1.

Нарастващото разнообразие от дейности на синята икономика създава предизвикателства по отношение на съвместимостта помежду им и конкуренция по отношение на морското пространство и ресурси. Поради това ЕИСК изтъква ролята на устройството на акваторията, включително интегрирано управление и оценка на кумулативните въздействия, и призовава държавите членки да търсят и разпределят подходящи участъци от акваторията за различните дейности, с цел да им се даде възможност да се развиват и съжителстват с минимално неблагоприятно въздействие върху други участници и морската среда.

2.8.2.

Макар океаните и моретата да играят значителна роля като въглеродни поглътители, морските екосистеми и крайбрежните райони са уязвими към изменението на климата и неговите въздействия, включително затопляне на водата, повишаване на морското равнище и екстремни метеорологични явления. Следователно синята икономика трябва да бъде добре подготвена за адаптация към изменението на климата и ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да разгледат адаптацията към изменението климата като съществена част от устройството на акваторията, като предпочитат мерки, които помагат и за поддържане на биологичното разнообразие. Освен това нарастващото засушаване и оскъдните сладководни води изискват нови решения за гарантиране на продоволствената сигурност.

2.8.3.

ЕИСК посочва, че онези, които упражняват дейност в областта на синята икономика, са изправени и пред много други предизвикателства, като нелоялната световна конкуренция и бързото технологично развитие. Освен това много дейности са сериозно засегнати вследствие на пандемията от COVID-19 и трябва да се справят с последиците от нея. Това важи в особено голяма степен за туризма и свързаните с него услуги. Следователно за синята икономика е от решаващо значение плавното и успешно възстановяване в съответствие с екологичния и цифровия преход.

2.8.4.

Като цяло синята икономика предоставя много възможности по отношение на цифровия и екологичния преход. Възползването от тези възможности ще изисква интензивни усилия в областта на научните изследвания и иновациите. Това е от съществено значение както за развитието на традиционните дейности, така и за създаването на нови, като по този начин се помага и за привличането на млади хора и за разнообразяването на спектъра на синята икономика.

2.8.5.

ЕИСК призовава ЕС да подкрепя активно разработването и въвеждането на цифрови решения за свързаните с морето дейности, включително тяхното използване при картографирането на моретата и при наблюдението, проучването, моделирането и прогнозирането на състоянието на морската среда и ресурси. Необходими са и иновации за подобряване на енергийната ефективност и ефективността на материалите, и за намаляване на емисиите на парникови газове, замърсяването на въздуха и водите и количеството на отпадъците. Специално внимание следва да се обърне на подкрепата за малките предприятия в екологичния и цифровия преход. Освен това ЕИСК настоятелно призовава за споделяне на добри практики и за разрастване на социалните иновации, създадени от участниците в синята икономика и заинтересованите страни, включително с оглед на укрепването на взаимосвързаността, издръжливостта, прозрачността и справедливостта на веригите за създаване на стойност.

2.8.6.

Развитието на устойчива синя икономика изисква правилно разбиране на свързаните с морето физични, химични и биологични явления и промените в тях. ЕИСК изтъква значението на океанографските изследвания, придружени от изследвания на социално-икономическото въздействие и въздействието върху околната среда на дейностите на синята икономика, като се следва подходът на отворената наука и се използват граждански научни проекти.

2.8.7.

При използването на потенциала за създаване на работни места в синята икономика е от съществено значение да се създадат повече висококачествени работни места, които насърчават благоденствието на хората. Това изисква също развиването на специализирано обучение и преносими умения, взаимно признаване на квалификациите, междусекторна мобилност и адаптивност към промените на пазара на труда. ЕИСК призовава държавите членки и доставчиците на образование — в сътрудничество с представителите на операторите от синята икономика и социалните партньори — да вземат предвид тези потребности при разработването на програми за образование и обучение, включително за повишаване на квалификацията и преквалификация, и да използват за тази цел Европейския социален фонд плюс, наред с други ресурси.

2.8.8.

ЕИСК подчертава също така жизненоважната роля на социалните партньори във връзка с предвиждането на промените в трудовата сфера, подпомагането на развитието на умения и подобряването на пригодността за заетост на работниците в синята икономика. Освен това социалният диалог на секторно и национално равнище и на равнището на работното място, включително колективното договаряне, е от съществено значение не само за гарантиране на определени минимални стандарти, но и за подобряване на условията на труд във всички сектори на синята икономика.

2.9.   Инвестиции, финансиране и международна рамка

2.9.1.

За реализиране на потенциала на устойчивата синя икономика ЕИСК настоятелно призовава ЕС да предостави благоприятна и предвидима среда за иновации, инвестиции и работа, включително оптимизирани административни процедури и сигурност в регулаторните и финансовите условия. Съобщението на Комисията, в което се определя дългосрочната визия и всеобхватната рамка, е ценен инструмент за гарантирането на предвидимостта.

2.9.2.

ЕИСК приветства факта, че ЕС предоставя значителни средства за подпомагане на устойчивата синя икономика, включително конкретните инструменти за свързано с морските дейности финансиране и общите инструменти, като „Хоризонт Европа“, структурните и инвестиционните фондове и Механизма за възстановяване и устойчивост. Комитетът посочва необходимостта да се улесни достъпът до финансиране от ЕС за операторите на национално и местно равнище.

2.9.3.

За развитието на синята икономика е важно да се привлича и частно финансиране, което изисква привлекателни за частните инвеститори и финансисти проекти, ръководени от принципите и стандартите на устойчивото финансиране. Освен това ЕИСК призовава за проекти на засилено партньорство между публичния сектор, предприятията и равнището на обикновените хора.

2.9.4.

ЕИСК подчертава необходимостта да се обърне внимание на синята икономика на ЕС и нейния потенциал в световен контекст, тъй като по-голямата част от дейностите на синята икономика имат международна връзка чрез търговия и вериги на доставки или чрез споделени морски райони. Следователно е необходимо международно сътрудничество и общи правила, за да се гарантират равни условия на конкуренция и да се избегнат конфликти по отношение на морските ресурси. ЕИСК насърчава ЕС да засили глобалното прилагане на международните конвенции и споразумения в области като търговията, транспорта, условията на труд, климата и околната среда, наред с Конвенцията на ООН по морско право.

2.9.5.

Комитетът настоятелно призовава ЕС да гарантира, че условията за синята икономика в ЕС са конкурентни в сравнение с тези на други международни участници, например Китай. Това е необходимо, за да могат предприятията от ЕС да изнасят на международните пазари устойчиви продукти, технологии и решения на синята икономика и да се конкурират успешно с вноса от държави извън ЕС.

2.9.6.

ЕИСК обръща внимание и на възможностите, които предоставя сътрудничеството с развиващите се държави, и насърчава ЕС да подобри синята икономика като един от елементите на партньорството с Африка.

2.10.   Последователен и приобщаващ процес на изготвяне на политиките

2.10.1.

Поради хоризонталния си характер при изготвянето на политиките синята икономика трябва да се разглежда по всеобхватен и последователен начин. Това изисква безпрепятствено сътрудничество между създателите на политики на всички равнища, както вертикално, така и хоризонтално: между ЕС и отговорните за вземането на решения на национално равнище, между държавите членки, както и между различните области на политиката, като промишленост, рибарство, търговия, транспорт, енергетика, трудова заетост и околна среда.

2.10.2.

Регионалното сътрудничество между държавите членки и с държави извън ЕС е особено важно (2), като се има предвид, че морските райони, както и голяма част от вътрешните водни течения имат трансграничен характер. Сътрудничеството е от решаващо значение и за гарантирането на сигурността на морските дейности и защитата на правата на човека и околната среда срещу голямо разнообразие от вътрешни и външни заплахи — от геополитически рискове до пиратство, екологични престъпления и киберпрестъпления.

2.10.3.

ЕИСК подчертава необходимостта от политики и мерки във връзка със синята икономика, които да разчитат на факти, извлечени от надеждни научни познания и масивна база от данни. Освен това, разглеждайки жизненоважната роля на участниците от гражданското общество при практическото създаване на устойчива синя икономика, Комитетът призовава за активно участие на организациите на работодателите и синдикатите, както и на екологичните и други заинтересовани организации при оформянето, прилагането и наблюдението на политиките на ЕС и националните политики.

2.10.4.

ЕИСК призовава Комисията да продължи работата по пътна карта за по-конкретни действия, която да се основава на отзивите и приноса на различните участници в синята икономика и заинтересованите страни и да използва диалога, който ще се проведе на Синия форум на ползвателите на морето.

2.10.5.

ЕИСК подчертава и необходимостта от образование и мерки за повишаване на обществената осведоменост относно значението на синята икономика за предоставяне на възможности за здравословно хранене, мобилност и отдих в допълнение към предоставянето на работни места и просперитет, както и значението на опазването на морската среда, например от пластмасови отпадъци.

3.   Конкретни бележки

3.1.

Макар да е уместно и необходимо синята икономика да се разглежда по всеобхватен и хоризонтален начин, важно е също така различните сектори и дейности да се разгледат от гледна точка на техните специфични възможности и предизвикателства. Това дава възможност да се предостави принос „от долу нагоре“, който да се съчетае с подхода „от горе надолу“ в съобщението.

3.2.   Транспорт и пристанища

3.2.1.

Морският транспорт е от решаващо значение за логистиката на превоза на товари и пътническия транспорт както в рамките на ЕС, така и извън него. ЕИСК призовава ЕС да подобри условията за по-нататъшно укрепване на международната конкурентоспособност, цифровизацията и екологизирането на корабоплаването и да работи за премахването на практики, които водят до нелоялна конкуренция, като например неправомерни практики в контекста на плаването под чуждо знаме. В допълнение към отделните технологични разработки, цифровите решения на системно равнище помагат за подобряване на икономическите и екологичните показатели в областта на транспорта, например чрез постигане на по-добро съответствие между търсенето и предлагането. Ползите от морския превоз на къси разстояния би трябвало да се използват пълноценно и за намаляване на въздействието на транспорта върху околната среда. Освен това ЕИСК обръща внимание на възможностите, предоставяни от новите световни транспортни маршрути, като Североизточния маршрут в Арктическия регион.

3.2.2.

ЕИСК подчертава ключовата роля на пристанищата като центрове на синята икономика, включително при екологичния и цифровия преход. Макар да се запазва традиционната роля на пристанищата като предпоставка за морския транспорт и кейове за разтоварване на рибата, ролята им се разширява, за да включва нови дейности, като например улесняване на енергията от възобновяеми източници и кръговата икономика. Това изисква инвестиции в инфраструктура и като цяло нов вид управление. Възможно е новите роли да наложат по-малките пристанища като по-важни за съответния регион.

3.3.   Рибарство, аквакултури и нови биологични продукти

3.3.1.

ЕИСК подчертава важната роля на рибарството, аквакултурите и свързаните с тях отрасли за гарантирането на нисковъглеродни емисии и здравословно хранене за европейците. Като се има предвид голямото количество риба и морски продукти, внасяни в ЕС, налице е ясно основание за намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на храни и осигуряване на конкурентни условия за европейския риболов, аквакултури и свързаните с тях отрасли, за да се отговори на необходимостта от продоволствена сигурност и суверенитет. Като се има предвид възрастта на риболовния флот на ЕС, финансирането по линия на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури следва да бъде разпределено за модернизиране на флотовете и по този начин за подобряване на техните екологични показатели, условия на труд и привлекателност. ЕИСК признава и насърчава непрекъснатите усилия на рибарството да поддържа рибните запаси на устойчиви равнища и да опазва морските екосистеми. Комитетът също така насърчава споделянето на конкретни практики, като приноса на траулерите за събирането на пластмасови отпадъци.

3.3.2.

По отношение на аквакултурите ЕИСК посочва друго становище, чийто фокус са новите стратегически насоки за аквакултурите в ЕС (3). ЕИСК също така одобрява разработването на нови биопродукти, като фармацевтични продукти, храни и хранителни добавки, фуражи, козметика и нови суровини на базата на водорасли и други морски организми. Тези биопродукти допълват спектъра на синята биоикономика, който ЕИСК разгледа в предишното си становище (4), което обхваща и сладководните води.

3.4.   Туризмът и свързаните с него услуги

3.4.1.

Морският и крайбрежният туризъм, с няколко свързани дейности, като транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, са жизненоважни за много региони на ЕС. По отношение на мерките за справяне с проблемите, причинени от пандемията, ЕИСК препраща към своето становище относно туризма и транспорта (5). След възстановяването от пандемията туризмът би трябвало да си възвърне важната роля в приноса за местните икономики и качествените работни места, често основани на МСП, по начин, който да гарантира цялостната му устойчивост. ЕИСК посочва, че устойчивият туризъм е основен начин не само за предоставяне на развлечение на хората, но и за опознаване и откриване на многообразието от култури и среди в ЕС.

3.5.   Корабостроене и морски технологии

3.5.1.

Корабостроенето е традиционен морски отрасъл, който обслужва товарния и пътническия транспорт, но в момента се въвеждат много нови елементи и подходи в съответствие с цифровия и екологичния преход. Например усъвършенстваната автоматизация на плавателните съдове допринася за подобряване на енергийната ефективност и безопасността на транспорта, а разработването и въвеждането на чисти задвижващи технологии и възобновяемите горива са основни фактори за намаляването на емисиите в атмосферата. Технологиите и практиките за ремонт, поддръжка и разглобяване на корабите за скрап, които подобряват кръговата икономика, също са от съществено значение за това развитие. Поради това ЕИСК призовава ЕС да осигури благоприятни условия за развитието и инвестициите в морски технологии, включително оборудване и софтуер и работна сила.

3.6.   Енергия

3.6.1.

Въпреки традиционния фокус върху използването на изкопаеми горива, морските дейности в енергийния сектор сега са насочени към енергия от възобновяеми източници, главно вятърна и океанска енергия. Въвеждането на енергия от възобновяеми източници е от ключово значение за напредъка към неутралност по отношение на климата, а морската енергия от възобновяеми източници може да допринесе значително за бъдещия енергиен микс и за намаляване на въглеродните емисии. В същото време трябва да се намерят решения за преодоляване на конкуриращите се интереси между различните видове използване на морските райони. Комитетът изрази своите виждания относно енергията от възобновяеми източници в морето в неотдавнашното становище относно „Стратегия за енергията от възобновяеми източници в морето“ (6).

---

(1)  https://www.un.org/sustainabledevelopment/oceans/.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Инициатива за устойчивото развитие на синята икономика в Западното Средиземноморие“ (ОВ C 129, 11.4.2018 г., стр. 82).

(3)  Становище на ЕИСК NAT/816: „Стратегически насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС“ (вж. страница 103 от настоящия брой на Официален вестник).

(4)  Становище на ЕИСК относно „Синя биоикономика“, (ОВ C 47, 11.2.2020 г., стр. 58).

(5)  Становище на ЕИСК относно „Туризъм и транспорт през 2020 г. и след това, (OВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 219).

(6)  Становище на ЕИСК относно „Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще“, (ОВ C 286, 16.7.2021 г., стp. 152).