Резолюция на Европейския комитет на регионите — Преразгледана многогодишна финансова рамка и европейски план за устойчиви инвестиции

(2020/C 324/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Преразгледана многогодишна финансова рамка и инструмент на ЕС за възстановяване

1.

приветства предложението на Комисията за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) в размер на 1 100 милиарда евро и за Европейски инструмент за възстановяване („Next Generation EU“) в размер на 750 милиарда евро — това предложение може да проправи пътя за по-силен, по-устойчив, по-единен и по-стабилен Съюз. То представлява първото ответно действие за преодоляване на неизбежното въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19, и за изпълнение на дългосрочните цели на Съюза;

2.

признава усилията, положени от Комисията в отговор на опасенията на тези държави членки, които бяха засегнати от кризата в най-голяма степен, и на тези, чиито региони все още изостават, като същевременно се опитва да постигне баланс между необходимостта от безвъзмездни средства и ефекта на ливъридж на финансовите инструменти;

3.

изразява обаче загриженост, че съгласно преразгледаното предложение за МФР в размер на 1 100 милиарда евро, предвидените средства са с 34,6 милиарда евро по-малко от това, което Комисията предложи през 2018 г. и са дори под сумите, препоръчани от КР и Европейския парламент, което намалява способността на ЕС да постигне своите дългосрочни цели. Именно в това отношение КР и Европейският парламент трябва да бъдат ангажирани по подходящ начин и в по-голяма степен;

4.

отбелязва, че увеличаването на маржа в бюджета на ЕС чрез временно увеличаване на тавана на собствените ресурси с 0,6 % от БНД на ЕС осигурява на ЕС по-адекватен бюджет, който да подкрепи неговото възстановяване и да отговори на амбициите, посочени в стратегическата програма на ЕС;

5.

отбелязва обявените от Комисията предложения относно потенциалните нови собствени ресурси, които са свързани с целите на плана за възстановяване; подчертава обаче, че две години след първото предложение за МФР за периода след 2020 г. Комисията все още не е представила законодателни предложения за реални собствени ресурси; във връзка с това отново отправя своя призив към Комисията да представи спешно конкретни законодателни предложения по този въпрос относно например данък върху пластмасите и търговията с емисии;

6.

отново заявява, че както МФР, така и планът за възстановяване трябва да се съсредоточат върху сближаването като основна ценност на Европейския съюз, да се справят с основните предизвикателства, като възстановяването от свързаната с COVID-19 криза, Европейския зелен пакт, целите за устойчиво развитие, Европейския стълб на социалните права, както и стимулирането на конкурентоспособността и преодоляването на различията, а също и цифровата трансформация, за да се гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат;

7.

подчертава факта, че местните и регионалните власти извършват една трета от публичните разходи и две трети от публичните инвестиции; те прилагат 70 % от цялото законодателство на ЕС, 70 % от мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и 90 % от политиките за адаптиране към изменението на климата; по тази причина трябва да бъде взето основно решение относно необходимостта от включване на всички местни и регионални власти в изготвянето, консултациите, изпълнението и управлението на средствата, както и да се превърне в задължително правило това, че държавите членки трябва да позволят на всички местни власти да получават и използват средствата за инвестиции, като например интегрираните териториални инвестиции;

Сближаването на централно място в процеса на възстановяване

8.

подчертава факта, че асиметричното въздействие на пандемията от COVID-19 върху икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС и неговите региони изисква адекватен политически отговор;

9.

приветства предложението на Европейската комисия да се гарантира ролята на политиката за сближаване като силна дългосрочна инвестиционна политика на ЕС, както и допълнителните инвестиции чрез новата инициатива за допълнително подпомагане, наречена REACT-EU, и приветства подхода, гарантиращ съизмеримостта на подкрепата с въздействието на кризата. По този начин приемствеността е от основно значение за МРВ в момента, в който те преминават към етапите на възстановяване и осигуряват подкрепа за хората и местата, които най-много се нуждаят от нея. Като цяло в тези предложения се предвижда незабавна и ефективна реакция на пандемията от COVID-19 и на социалните и икономическите последици от нея; подчертава обаче, че гъвкавостта в тази нова програма не следва да се управлява централно, а следва да се прилага съгласно принципа на споделеното управление, като се зачитат прерогативите на местните и регионалните власти;

10.

призовава за допълнителна яснота по отношение на взаимодействието между различните нови механизми, като например REACT-EU, Фонда за справедлив преход и Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се избегне добавянето на допълнителни усложнения и по-тежки национални ограничения от страна на държавите членки;

11.

отбелязва, че предложеното удължаване на срока на действие на текущите оперативни програми ще даде възможност за бързо реализиране на ключови инвестиции. Призовава за бързо одобряване на предложенията, насочени към увеличаване на гъвкавостта, и за разширяване на обхвата на подкрепяните области, така че да бъдат включени наред с другото здравните услуги, туризмът, селското стопанство, образованието, секторите на културата и МСП, които ще помогнат на градовете и регионите да инвестират средства там, където е най-необходимо в съответствие с принципите на политиката на сближаване;

12.

изразява загриженост относно временния характер на някои от увеличенията, по-специално във връзка с политиката на сближаване и развитието на селските райони, които не съответстват на дългосрочните нужди от развитие и на първоначалните съкращения, направени от Комисията в предложенията от 2018 г.; поради това приветства предложението на Комисията за преразглеждане на отпуснатите за отделните държави средства за политиката на сближаване през 2024 г., с оглед на евентуално добавяне на допълнителни 10 милиарда евро към пакета на политиката на сближаване, без някоя държава членка да загуби част от своите средства;

13.

изразява съжаление, че Комисията не промени решението си за отделяне на ЕЗФРСР от Регламента за общоприложимите разпоредби, което създава риск от възпрепятстване на (много необходимото) интегрирано развитие на градските и селските райони;

14.

изразява съжаление, че голям дял от финансовите ресурси е насочен към мерки на равнището на държавите членки, а не на местно и регионално равнище, при положение че местното и/или регионалното равнище разполага с много от компетенциите в областта на здравеопазването, социалните мерки и устойчивостта, и поради това подчертава необходимостта от зачитане на принципите на партньорство, децентрализация и многостепенно управление;

15.

припомня значението на европейско териториално сътрудничество, което е в помощ на хората, общностите и предприятията да си сътрудничат през границите, да преодолеят неблагоприятните последици от кризата и да ускорят икономическото възстановяване. Сътрудничеството ще бъде абсолютно необходимо за възстановяването и в тази връзка новият инструмент за междурегионални иновационни инвестиции ще бъде от съществено значение за подпомагане на развитието на европейските вериги за създаване на стойност в областта на промишлеността и иновациите, в съответствие със стратегиите за интелигентна специализация;

16.

приветства факта, че в придружаващия работен документ на службите на Комисията е извършена подходяща оценка на териториалното въздействие на асиметричните въздействия на регионално равнище;

17.

приветства факта, че се запазва силната връзка с целите на стратегическата политика на ЕС (Зеления пакт, цифровизацията) и че Комисията ги предлага като инструменти за европейско възстановяване; изразява съжаление обаче, че Европейският стълб на социалните права не е в основата на стратегията на ЕС за възстановяване;

18.

счита, че е важно възстановяването, в съответствие със силната политика на сближаване, да бъде осъществено по начин, който отразява принципите на активната субсидиарност;

План за възстановяване и европейски семестър

19.

приветства амбициозното предложение на Комисията за Механизъм за възстановяване и устойчивост, който ще даде възможност за мащабна финансова подкрепа за необходимите инвестиции и реформи; припомня, че местните и регионалните власти отговарят за повече от половината от публичните инвестиции и следователно трябва да могат да получават подходяща подкрепа от тази инициатива; във връзка с това подчертава, че има риск активирането на механизма за възстановяване и устойчивост чрез националните програми да не предостави адекватна информация и комуникация относно намесата на ЕС в полза на своите граждани;

20.

отправя искане към Европейската комисия да гарантира съгласуваността на плановете за възстановяване, да избягва дублирането на инвестиции и излишната бюрокрация или административни тежести, за да бъде ефективна и да постигне общата цел за възможно най-бързо преодоляване на икономическата и социалната криза и кризата с климата;

21.

изтъква, че силната връзка на механизма за възстановяване и устойчивост с европейския семестър увеличава спешната необходимост от дълбока реформа на този семестър и на икономическото управление на ЕС в посока на прозрачен, приобщаваш и демократичен процес. Ако европейският семестър остане нереформиран, съществува риск механизмът за възстановяване и устойчивост да доведе до допълнителна централизация, до низходящ подход към плановете за възстановяване и до връщане към политиките, които не отчитат икономическото, социалното и териториалното сближаване между и в рамките на държавите членки и възпрепятстват спешно необходимите публични инвестиции за устойчивото възстановяване на ЕС;

22.

затова счита, че европейският семестър би трябвало да включва принципите на партньорство, многостепенно управление и териториално измерение, за да се превърне в законен и ефикасен механизъм за изпълнение. Поради тази причина прилагането на предложението на КР за кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти в семестъра на национално равнище и на Европейския комитет на регионите на европейско равнище е по-неотложно от всякога;

23.

подкрепя амбицията на Комисията за укрепване на възстановяването на ЕС, както и на неговата устойчивост и стратегическа автономия чрез модернизиране на InvestEU и създаване на инструмент за стратегически инвестиции;

24.

приветства предложението за нов инструмент за подкрепа на платежоспособността, който ще даде тласък на икономиката на ЕС, като стимулира частните инвестиции, и ще подготви дружествата от всички сектори на икономиката за неутрално по отношение на въглеродните емисии цифрово бъдеще. Този инструмент трябва да се приложи бързо и би било желателно да се разработят насоки, които да приведат инвестициите в ясно съответствие с приоритетите на ЕС, за да може да се изпълни неговата цел да се помогне на иначе жизнеспособните предприятия да оцелеят при настоящата криза; подчертава, че тази подкрепа трябва да се предоставя в съответствие с прозрачни критерии, като се взема предвид не само конкретното въздействие върху сектора и региона, но и получената по други канали публична финансова подкрепа;

По-устойчив и по-екологосъобразен съюз

25.

приветства значителното увеличение на пакета за Фонда за справедлив преход (ФСП) за регионите, изправени пред големи предизвикателства в енергийния преход, като по този начин общият размер на средствата на ФСП възлиза на 40 милиарда евро; при това отправя искане да се вземат предвид регионите, които, в очакване на ефективни регулаторни мерки за опазване на климата, са инвестирали много рано и много широко във възобновяеми енергийни източници и технологии за енергия от възобновяеми източници и ще продължат да го правят; привлича вниманието върху специфичния контекст на регионите, зависими от изкопаеми горива и с изолирани енергийни системи, какъвто е случаят с островите и най-отдалечените региони; изразява обаче дълбоко безпокойство от факта, че финансовите ресурси, необходими за декарбонизация на икономиката на ЕС, далеч надхвърлят предложеното от Европейската комисия;

26.

приветства самостоятелната Програма „EU4Health“, за която са предвидени 7,7 милиарда евро под формата на допълнителни ресурси, като по този начин общата сума от 9,4 милиарда евро, заделена за третия стълб на Плана за възстановяване за Европа, е в съответствие с последните политически искания на КР; настоява, че инструментът трябва да остане постоянен ангажимент към здравеопазването в бюджета на ЕС, а не само временен инструмент в МФР за периода 2021—2027 г.;

27.

призовава за по-нататъшно укрепване на регионалните и местните аспекти на мерките, свързани със здравето, особено по отношение на трансграничното здравно обслужване и това в най-отдалечените региони, и отбелязва, че поради децентрализирания характер на здравните системи в някои случаи държавите членки и Европейската комисия трябва да включат в по-голяма степен регионалните власти в спешните действия в областта на здравеопазването и да следват техните съвети относно разпределянето на средствата;

28.

приветства подсилването на rescEU с 2 милиарда евро за развиването на постоянен капацитет за управление на всички видове кризи, по-специално чрез създаване на инфраструктура за ответни действия при извънредни ситуации, капацитет за транспортиране и екипи за спешна помощ. Настоява, че един временен инструмент няма да бъде достатъчен и че е необходим дългосрочен ангажимент, както и по-голям бюджет; приветства ангажираността на Комисията, в дух на готовност, да извлече поуки от настоящата пандемия и да укрепи програмите, включително, но не само, rescEU и „Хоризонт Европа“;

29.

изразява съгласие с необходимостта от по-нататъшно развитие на капацитета на ЕС за реагиране при извънредни ситуации и бедствия и подкрепя предложението на Комисията неговите инструменти за спешна помощ, като например фонд „Солидарност“ на ЕС и Резерва за спешна помощ, да бъдат укрепени и направени по-гъвкави. Подчертава обаче, че предложените инструменти и мерки трябва да отчитат също потребностите и обстоятелствата на местно и регионално равнище, по-специално в особено уязвими райони като най-отдалечените райони;

30.

припомня добавената стойност на селските територии за успеха на европейския проект и по-специално за справянето с екстремни ситуации. Регионалните и местните власти разработват иновативни решения и отговарят на основните европейски нужди за безопасност на храните, също и за останалата част от европейското население. Настоящата извънредна ситуация изисква промени в социалната, икономическата и териториалната парадигма с цел преодоляване на недостига, по-добро свързване на градските и селските райони и насърчаване на сътрудничеството между тях;

31.

изразява съжаление относно предложението на Комисията за намаляване на бюджета на ЕЗФРСР в сравнение с предходния програмен период, което противоречи на целта на ЕС за териториално сближаване. Приветства допълнителната подкрепа от 15 милиарда евро за развитието на селските райони; подчертава обаче, че това леко увеличение не компенсира предложеното от Комисията през 2018 г. намаление на бюджета за ЕЗФРСР с 28 %; също така изразява съжаление, че в преразгледаното предложение за МФР Европейската комисия намали финансирането на Общата селскостопанска политика с 9 % спрямо МФР за периода 2014—2020 г.;

32.

призовава за увеличаване на бюджета на програма POSEI (Програма със специфични мерки за справяне с отдалечеността и изолираността), която предвижда специфични мерки в областта на селското стопанство в полза на най-отдалечените региони на Съюза, и за отмяна на предложеното от Комисията намаление на бюджета за периода 2021—2027 г.;

33.

подчертава, че финансирането за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони трябва да отразява нуждите и амбицията на наскоро публикуваната стратегия за селското стопанство и биологичното разнообразие и да подкрепя земеделските стопани и селските райони при извършването на необходимите структурни промени за преход към по-устойчиви продоволствени системи; стратегията за биологичното разнообразие обаче се нуждае от конкретни инструменти, стабилно финансиране и трябва да бъде разработена съвместно с регионите и градовете, които ще трябва и да я прилагат;

34.

отново изразява категоричното си противопоставяне на предложените от Европейската комисия решения, които ще влошават още повече положението на местните и регионалните власти по отношение на крайния срок за използване на годишните средства от програмите на ЕС и равнището на предварителното финансиране, по-специално съфинансирането на проекти;

35.

приветства увеличението на бюджета на Инструмента за съседство за развитие (ИСР) с 10,5 милиарда евро в сравнение с последното предложение за МФР, с което бюджетът на инструмента става 86 милиарда евро, от които 1 милиард евро ще бъдат предоставени още през 2020 г.;

36.

подкрепя намерението за стимулиране на растежа след пандемията посредством инвестиции в критична транспортна инфраструктура и трансгранични връзки с цел насърчаване на екологичния преход към мобилност с нулеви емисии, особено посредством изграждането на един милион пункта за зареждане на електрически превозни средства. отбелязва, че наличието на чисти горива е важно за териториалното и социалното сближаване, а слабото търсене в селските и островните райони следва да бъде компенсирано със специална схема, подобна на програмата WiFi4EU за селските райони;

37.

изразява съжаление, че общата основа на новата програма „Права и ценности“, която има за цел да финансира усилията за защита на основните права и ценности на ЕС и да насърчава активното европейско гражданство, не е увеличена, така че да отговори на огромните предизвикателства в това отношение в някои държави членки;

38.

припомня, че Зеленият пакт е замислен като стратегия за трансформация, която да опазва околната среда, а оттам и нашия поминък; подчертава, че енергията от възобновяеми източници, чистите технологии, кръговата икономика и цифровата трансформация са голяма икономическа и промишлена възможност за осигуряване на растеж и работни места и за създаване на нов модел на просперитет;

39.

изтъква, че КР напълно подкрепя прилагането на Зеления пакт и разработването на Пакта за климата чрез координирани и междусекторни мерки и инициативи, които гарантират надлежно отчитане на многостепенното управление и териториалното многообразие и на принципа да не се пренебрегва нито един човек и нито един регион; счита, че регионите и градовете са в добра позиция да ускорят процеса чрез редица дейности, включително обществени поръчки, саниране на сгради, чист транспорт, по-добро управление на отпадъците и модернизиране на цифровите технологии и значителна трансформация на туризма;

40.

във връзка с това призовава за допълнителни инструменти за предоставяне на пряк достъп до фондовете на ЕС за местните и регионалните власти за техните устойчиви дейности съгласно многогодишна финансова рамка, като например съществуващия европейски механизъм за градовете по програма „Хоризонт 2020“;

41.

призовава за по-гъвкаво използване на новите ресурси на МФР, за да се оценят и адаптират реалните разходи, свързани с прехода към устойчиво развитие и възстановяване на околната среда, и насърчава осъществяването на ръководени от градовете и регионите инициативи за публично-частни партньорства в областта на иновациите;

42.

призовава финансирането и подкрепата от фондовете на ЕС винаги да се оценяват от гледна точка на тяхното въздействие върху климата и устойчивостта. Преките и непреките субсидии, помощи и схеми за подпомагане, нанасящи вреди върху околната среда, следва да бъдат проверeни за съгласуваността им с целите, свързани с климата и устойчивостта;

43.

изразява загриженост относно недостига на инвестиции за екологичната трансформация, който в последно време се оценява на 470 милиарда евро годишно; подчертава, че спешно е необходим подробен план за финансирането на този огромен недостиг;

44.

приветства предложената „вълна за саниране“ и изисква подходящо финансиране и включване на цялата верига за създаване на стойност, за да се стимулира възстановяването. Като се имат предвид огромните различия между териториите, регионите и градовете следва да разполагат с автономия при планиране и особено на етапа на изпълнение на своите планове, както и с пряк достъп до европейските структурни и инвестиционни фондове. Обучението и обменът на знания следва също така да бъдат част от европейската рамка за насърчаване на полезните взаимодействия и повишаване на ефективността при използването на средствата;

Ориентиран към бъдещето Съюз

45.

приветства укрепването на програмата „Хоризонт Европа“ с 7,8 милиарда евро, на цифрова Европа с 1,5 милиарда евро и на Механизма за свързване на Европа с 1,5 милиарда евро. Допълнителните средства за научни изследвания, особено в областта на здравеопазването, зелената икономика и Европейския съвет по иновациите, имат определено местно въздействие; във връзка с това подчертава, че много регионални органи са отговорни за университетите и научноизследователските институти и по този начин могат непряко да се възползват от тези програми; подчертава, че е необходимо конкурентно разпределение на средствата за научни изследвания, за да бъдат те конкурентоспособни на научните изследвания и иновации в световен мащаби за укрепване на европейските научноизследователски консорциуми;

46.

изразява обаче загриженост във връзка с продължаващите съкращения в областта на енергетиката и цифровите технологии на МСЕ;

47.

приветства предложенията на Европейската комисия за Европейския социален фонд плюс, с който да се засили подкрепата за мерки за справяне с младежката безработица и бедността сред децата, както и допълнителния акцент върху подкрепата за работната сила при екологичния и цифровия преход, а също и дублирането на Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

48.

приветства предложението на Комисията да увеличи поне до известна степен инвестициите в младите хора и в секторите на културата и творчеството, като добави 3,4 милиарда евро към програмата „Еразъм“ и 150 милиона евро към програмата „Творческа Европа“; изразява обаче загриженост поради факта, че тези увеличения все още не са на равнището на предложенията на Комисията от май 2018 г., и поддържа искането си за утрояване на броя на участниците в програмата „Еразъм“ (1) и за 2 милиарда евро за програмата „Творческа Европа“ (2);

49.

приветства специалното внимание, отделено на културата, културното наследство, аудиовизуалния и творческия сектор, които заедно с туризма са силно засегнати от кризата, и подкрепя факта, че те биха могли да се възползват от инициативата REACT-EU;

50.

призовава за подходяща рамка за регионите със слаба икономическа диверсификация, които са специализирани в най-силно засегнатите от кризата с COVID-19 сектори, в контекста на плана на ЕС за икономическо възстановяване в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план;

51.

подчертава, че е важно политиките на Европейския съюз в областта на образованието да бъдат преразгледани и че планът за действие в областта на цифровото образование, необходим за периода след -COVID - 19 трябва да бъде актуализиран с цел да се помогне на регионите и по-слабо развитите региони да се подготвят по-добре и да бъдат по-добре оборудвани за цифровото образование, което би помогнало на областите, засегнати от цифровото разделение;

План за инвестиции за устойчива Европа (3)

52.

счита, че не бива да се допусне свързаната с COVID-19 криза да попречи на амбициите на Европа да постигне целите за устойчиво развитие и да стане неутрална по отношение на климата до 2050 г., което е реалистично само ако придружено с подходящи финансови средства и подходяща фискална и регулаторна рамка;

53.

приветства амбицията на Европейската комисия през идното десетилетие да мобилизира 1 трилион евро частни и публични инвестиции за устойчиво развитие, но изразява загриженост, че: а) това представлява относително малък дял от всички необходими инвестиции, които самата Европейска комисия оценява на 260 млрд. евро годишно до 2030 г.; б) тази оценка включва само инвестиции, свързани с климата и енергетиката, а постигането на по-широки цели в областта на устойчивостта, включващи инвестиции в социалния и човешкия капитал, ще изисква дори още по-големи суми; в) основната сума от 1 трилион евро до голяма степен не се основава на „допълнителни“ нови средства или инициативи, а по-скоро на текущи или вече планирани политики и инструменти на ЕС;

54.

изразява съжаление във връзка с факта, че основната сума, предвидена в плана изглежда надценена, като същевременно самият план изглежда недостатъчно добре финансиран и с ограничен обхват, като пренебрегва основните социално-икономически аспекти;

55.

посочва, че от енергетиката до транспорта или жилищното настаняване, местните и регионалните власти са ключови фактори за осъществяване на инвестициите, необходими за прехода към устойчивост; поради това счита, че целите на плана не могат да бъдат постигнати без ефективното участие на местните и регионалните власти, и изразява съжаление, че този факт изглежда не се признава от Комисията;

56.

счита, че инвестициите в прехода към устойчив икономически модел изискват финансова и фискална система, която да стимулира инвеститорите да правят устойчиви инвестиции; във връзка с това приветства продължаващата работа на Комисията по устойчивото финансиране, но припомня необходимостта от бързо разширяване на регулаторната рамка, така че тя да обхване и социалната устойчивост (4);

57.

изразява твърдо убеждение, че посредством подходящи ценови сигнали данъчното облагане може да доведе до устойчиво поведение от страна на производителите, ползвателите и потребителите, и поради това настоятелно призовава Съвета бързо да приеме предложеното законодателство относно данъка върху добавената стойност (ДДС), така че държавите членки да могат да използват по-целенасочено ставките на ДДС, за да отразят нарасналите амбиции в областта на екологията;

58.

изразява предпазливост по отношение на плановете на Комисията за въвеждане на ново законодателство относно екологосъобразните обществени поръчки; въпреки че то може да бъде полезен инструмент в това отношение, много публични органи все още работят по адаптирането към настоящата рамка, последвала реформата от 2014 г., така че допълнителните законодателни изисквания следва да останат прости, но ефективни (5); приветства факта, че Комисията е посочила, че бъдещите преразгледани насоки за държавните помощи ще дадат възможност за допълнителна гъвкавост на публичните органи за насърчаване и придружаване на прехода към устойчив икономически модел;

59.

изразява твърдо убеждение, че като се вземат предвид поуките, извлечени от тяхното суспендиране в отговор на кризата, свързана с COVID-19, във фискалните правила на ЕС следва да се интегрират по-добре дългосрочните цели на ЕС по отношение на устойчивостта;

60.

подчертава необходимостта от специални усилия за оповестяване по леснодостъпен начин на новите възможности, които МФР предлага на гражданите и на един милион местни и регионални политици на изборни длъжности в ЕС чрез съгласувани усилия на всички институции на ЕС.

---

(1)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Еразъм“— Програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта“ (ОВ C 168, 16.5.2019 г., стp. 49).

(2)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Творческа Европа и Нова европейска програма за култура“ (ОВ C 168, 16.5.2019 г., стp. 37).

(3)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — План за инвестиции за устойчива Европа — План за инвестиции на Европейския зелен пакт. (COM(2020) 21 final).

(4)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „План за действие: Финансиране за устойчив растеж“ (ОВ C 86, 7.3.2019 г., стp. 24).

(5)  Становище на Европейския комитет на регионите — Доклад относно прилагането на директивите в областта на обществените поръчки (ОВ C 39, 5.2.2020 г., стp.43).