EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020PC0484

Предложение за РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА относно заделянето на средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ от операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия Европейски фонд за развитие, на оставащите средства от 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР и на отменените средства от проекти по линия на 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР

COM/2020/484 final

Брюксел, 7.9.2020

COM(2020) 484 final

2020/0232(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно заделянето на средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ от операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия Европейски фонд за развитие, на оставащите средства от 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР и на отменените средства от проекти по линия на 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

ЕС (и неговите държави членки) са световни лидери в сферата на международното сътрудничество за развитие. Те традиционно са в челните редици на международните действия като донори, както и поради иновативната си роля във финансирането на развитието.

Въпреки че сме свидетели на цялостно подобрение на условията на живот на най-уязвимите хора, продължават да съществуват значителни предизвикателства. Глобалните предизвикателства станаха по-сложни и многоизмерни и се променят бързо. За да се справи с тях ефективно, Европейският съюз трябва да засили външната си дейност и да използва набор от гъвкави и ефикасни инструменти на политиката и финансови инструменти.

Тъй като мащабът на предизвикателствата надхвърля наличните понастоящем ресурси, ЕС търси нови, иновативни и ефикасни начини за създаване на рамка за финансиране за развитието. Привличането на инвестиции, направени от финансови институции и партньори от частния сектор, е ефикасен начин за максимално оползотворяване на бюджета на ЕС.

Финансовите инструменти продължават обаче да са много малка част от бюджета на ЕС за външна дейност. По-голямата част от бюджета за развитие (около 90 % по време на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г.) се изразходва за традиционни безвъзмездни средства за развитие, за бюджетна подкрепа и за други мерки за пряко и непряко финансиране на партньорските държави.

****

Инвестиционният механизъм за АКТБ (ИМ АКТБ) бе пръв по рода си финансов инструмент. Той бе създаден през 2003 г. по силата на Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно Финансовия протокол към Споразумението за партньорство от Котону (СПК) 1 , с цел насърчаване на растежа в частния сектор — и подпомагане на мобилизирането на вътрешен и външен капитал за тази цел — в 78 държави в Африка на юг от Сахара, Карибите и Тихоокеанския басейн.

Досега управляван от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), той черпи ресурси от 9-ия, 10-ия и 11-ия Европейски фонд за развитие, както и от ресурсите на ЕИБ.

В нормативната уредба на ИМ АКТБ 2 се определя следното (за ресурсите от Европейския фонд за развитие (ЕФР)):

·„Постъпленията и приходите“ (обратните потоци 3 ) от операции по линия на ИМ АКТБ се използват за допълнителни операции (съгласно член 5, параграф 3 от Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР), като функционират като револвиращ фонд.

·При изтичане на срока на действие на Финансовия протокол към СПК (и при липса на специално решение на Съвета) кумулативните нетни обратни потоци се пренасят за следващия протокол (член 3, параграф 2 от приложение II към СПК).

·Общият размер на ресурсите на 11-ия ЕФР и средствата, произтичащи от обратните потоци, вече не се заделят за периода след 31 декември 2020 г., освен ако Съветът реши друго, като действа с единодушие по предложение на Комисията (точка 5 от приложение Iв към СПК и член 1, параграф 5 от Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР).

·Успоредно с това съгласно член 1, параграф 5 от Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР във връзка с член 47, параграф 2 от Финансовия регламент за 11-ия ЕФР средствата, записани от държавите членки по 9-ия, 10-ия и 11-ия ЕФР за финансиране на ИМ АКТБ, трябва да останат налични след 31 декември 2020 г. за изплащане до 31 декември 2030 г. 

·Член 14, параграф 3 от Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР допълва, че това споразумение остава в сила, докато е необходимо, за да бъдат осъществени изцяло всички операции, финансирани по СПК и по МФР за периода 2014—2020 г. (до възстановяването на средствата и приключването на операциите).

Настоящото предложение е необходимо, за да могат средствата, произтичащи от обратни потоци, да се заделят за периода след 31 декември 2020 г. При липса на решение на Съвета средствата, произтичащи от обратните потоци, трябва да бъдат върнати пропорционално на държавите членки в съответствие с таблицата във Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР (член 1, параграф 2, буква а)).

Според настоящите прогнози на ЕИБ обратните потоци възлизат на приблизително 3,2 милиарда евро (3,6 милиарда евро общ размер на отпуснатите средства — от ЕС-28 — минус хонорарите за управление и разходите).

****

Настоящото предложение за използване на обратните потоци на ИМ АКТБ за нови операции идва в решаващ момент, в който ЕС изготвя бъдещата си политика в областта на развитието.

(1)За следващата МФР на ЕС за периода 2021—2027 г. Комисията предложи да се увеличи бюджетът за външна дейност, включително със средства от Европейския инструмент за възстановяване 4 , и да се опрости структурата му, за да стане той по-гъвкав и по-ефикасен за справяне с глобалните предизвикателства.

(2)Комисията предложи също един основен инструмент за външната дейност — Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС), който включва иновативна и опростена финансова архитектура за инвестиции извън ЕС. Той се основава на Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), подкрепен от новата гаранция за външна дейност (ГВД) 5 . Предложението за ИССРМС е в процес на обсъждане от съзаконодателите.

Предложението на Комисията се опира на всички тези текущи дискусии и доклади.

В него са взети предвид и констатациите и препоръките от публикувания през 2019 г. окончателен преглед на ИМ АКТБ 6 . При прегледа бе стигнато до заключението, че въпреки че ИМ АКТБ допринесе за постигането на целите от Котону да се намали бедността, да се интегрират държавите от АКТБ в световната икономика и да се подпомогне устойчивото им развитие, той не оказа максимален принос в това отношение.

Между 2003 г. и 2017 г. револвиращият фонд отпусна 5,2 милиарда евро за проекти, като над 4 милиарда евро бяха финансирани чрез ЕФР.

Финансовото „допълване“ (използване на средства на ЕС за привличане на допълнителни частни инвестиции, които в противен случай нямаше да бъдат направени) бе задоволително, но не бе използвано пълноценно. Това се вижда от сравнително слабото използване в държави с ниски доходи и нестабилни държави, където допълнителните инвестиции щяха да окажат най-голямо въздействие. Над половината от операциите по линия на ИМ АКТБ бяха осъществени в държави с ниски средни доходи, a 30 % — в малък брой държави с ниски доходи.

Според констатациите от прегледа беше обърнато по-голямо внимание на финансовата устойчивост, отколкото на целите за развитие.

В рамките на оценката бяха формулирани и няколко препоръки. Сред тях бяха необходимостта от намиране на по-добър баланс между целите за развитие и финансовата устойчивост, като се постави по-силен акцент върху държавите с ниски доходи и нестабилните държави, като се увеличи използването на иновативни финансови инструменти (например гаранциите), като се подобрят мониторингът и оценката на резултатите в областта на развитието и като бъде преразгледан моделът на работа.

Предишните оценки, като например междинната оценка от 2010 г. на гаранцията за мандата за външно кредитиране 7 и оценката от 2016 г. на смесеното финансиране 8 , също стигнаха до заключението, че новосъздадените финансови механизми на ЕС (смесеното финансиране и гаранциите) дават резултат, но че въздействието им върху развитието е тясно свързано с направляването на политиката.

****

Именно в този контекст Комисията предлага на Съвета обратните потоци да бъдат прехвърлени от ИМ АКТБ в бъдещия ЕФУР+ на ИССРМС. Комисията предвижда да ги инвестира в държавите от АКТБ чрез ЕИБ.

Както е посочено в неофициалния документ на Европейската комисия и ЕИБ от 2019 г., изготвен в контекста на преговорите за ИССРМС във връзка с „предходния ИМ АКТБ“, ЕИБ подкрепя по-конкретно: да продължи използването на обратните потоци в продължение на няколко години, без разходи за бюджета на ЕС и при специфични условия (за географския обхват, допустимостта и рисковия профил), които предстои да бъдат определени.

Комисията предлага също, като се консултира с ЕИБ, използването на обратните потоци чрез ЕИБ да бъде насочено предимно към инструменти за развитие с висок финансов риск, по-специално финансиране за въздействие, капиталови фондове и операции в най-слабо развитите държави.

Настоящото предложение не води до допълнителни вноски от страна на държавите членки.

****

За да допринесе ЕС за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), заложени в Програмата до 2030 г., от съществено значение е да се увеличи максимално потенциалът за мобилизиране на частен капитал чрез използването на иновативни финансови инструменти в допълнение към традиционното финансиране за развитие.

Тъй като предизвикателствата са много по-големи от наличните ресурси, трябва да се определят приоритети.

Поради това е от решаващо значение да се включат в една и съща рамка за управление множеството инструменти, които могат да бъдат използвани в сферата на външната дейност. Това ще гарантира, че средствата следват принципа „политиката на първо място“, който на свой ред осигурява съгласуваност и взаимно допълване и увеличава максимално въздействието върху развитието.

Настоящото предложение има за цел да осигури по-силно направляване на политиката и да увеличи въздействието, оказвано от обратните потоци на ИМ АКТБ върху развитието. То ще насърчава инвестициите в държавите от АКТБ по по-стратегически и по-ефикасен начин. Инвестициите ще се основават на нуждите на партньорските държави и на целите на ЕС в областта на външната дейност и ще бъдат разгърнати чрез най-добрата комбинация от налично финансиране, включително по линия на ЕФУР+.

****

ЕФУР+ е включен в ИССРМС — амбициозно предложение с глобален обхват, увеличени финансови средства и засилено направляване на политиката, ръководено от принципа „политиката на първо място“.

ИССРМС ще осигури оптимална рамка от гледна точка на политиката и финансовите аспекти, тъй като ще събере смесеното финансиране и гаранциите като източници на финансиране в рамките на единно и опростено управление, като те ще бъдат управлявани заедно с други инструменти за изпълнение (безвъзмездни средства, техническа помощ, бюджетна подкрепа и т.н.).

ЕФУР+ ще бъде изцяло подчинен на приоритетите, целите и индикативното разпределение на средствата, определено в рамките на процеса на програмиране, като крайната цел е да се подпомогнат инвестициите извън ЕС по стратегически и съгласуван начин, в полза на устойчивото развитие.

Това означава, че всички инвестиционни дейности ще бъдат планирани така, че да бъдат постигнати максимално въздействие върху развитието и максимална съгласуваност на външните действия на ЕС. Планирането на операциите трябва да бъде приобщаващ процес, включващ консултации с публичния и частния сектор, държавите членки, финансовите институции, гражданското общество и други участващи страни.

ЕФУР+ надгражда успешния опит на своя предшественик — Европейския фонд за устойчиво развитие (ЕФУР) — който е основният елемент на настоящия План за външни инвестиции (ПВИ) и на финансовото направление на алианса между Африка и Европа.

При извършена неотдавна независима оценка 9 бе установено, че ЕФУР е особено уместен за нуждите от инвестиции на обхванатите региони (Африка на юг от Сахара и съседните на ЕС държави), както и за приоритетите и ангажиментите на ЕС.

Що се отнася до смесеното финансиране (комбиниране на публични и частни средства), между 2017 г. и 2019 г. бяха отпуснати 3,1 милиарда евро за финансиране на 154 проекта, изпълнявани на територията на африканския континент и в съседните на ЕС държави. Този принос на ЕС насърчи отпускането на допълнително финансиране, което се очаква да покрие инвестиции на обща стойност около 30 милиарда евро, предимно в сектора на енергетиката и транспорта, но и в подкрепа на развитието на частния сектор и селското стопанство.

В Африка на юг от Сахара чрез приноса на ЕС в размер на 1,8 милиарда евро ЕФУР мобилизира общо 13,5 милиарда евро, които послужиха за финансиране на 78 операции. В съседните на ЕС държави приносът на ЕС в размер на 1,3 милиарда евро отключи инвестиции на обща стойност 16,2 милиарда евро, с които бяха финансирани 76 операции.

Освен това бяха отпуснати средства от ЕС на стойност 1,55 милиарда евро, предназначени за 22 предложени програми за гаранции. Очаква се тези програми да отключат инвестиции на обща стойност 17,5 милиарда евро.

****

Що се отнася до съгласуваността, настоящото предложение надгражда и съвместното изявление от 2017 г. относно новия Европейски консенсус за развитие 10 , което беше част от отговора на ЕС по отношение на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните ЦУР 11 . Европейският консенсус за развитие вече изтъкна необходимостта от комбиниране на помощта с други ресурси и от изграждане на по-добре адаптирани партньорства с по-широк кръг от заинтересовани страни и потвърди отново ангажимента за постигане на съгласуваност на политиките за развитие .

Освен това с настоящото предложение се гарантира, че ЕС ще спазва принципите и критериите, определени в съобщението на Комисията относно ролята на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж 12 .

****

Комисията е уведомила ЕИБ за съдържанието на настоящо предложение.

2020/0232 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно заделянето на средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ от операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия Европейски фонд за развитие, на оставащите средства от 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР и на отменените средства от проекти по линия на 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС и за разпределението на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за функционирането на Европейския съюз 13 („Вътрешното споразумение за 11-ия ЕФР“), и по-специално член 1, параграфи 3, 4 и 5 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)Средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ от операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), не могат да бъдат заделени за ползване след 31 декември 2020 г., освен ако Съветът, като действа с единодушие по предложение на Комисията, реши друго.

(2)Налице са убедителни доказателства, че въпреки че Инвестиционният механизъм за АКТБ е допринесъл за постигането на целите за намаляване на бедността, интегриране в световната икономика и устойчиво развитие на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, формулирани в Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС, той не е увеличил в максимална степен приноса си в това отношение. По-нататъшното използване на обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ при нова рамка и ново управление може да доведе до по-добри резултати в областта на развитието.

(3)[На 14 юни 2018 г. Комисията прие предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС) 14 , в който се предвижда да бъде създаден Европейският фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), подпомаган от гаранция за външна дейност, в който държавите членки могат да правят вноски, които те могат да заделят за започването на действия в конкретни региони, държави, сектори или съществуващи инвестиционни компоненти.]

(4)Счита се, че Европейският фонд за устойчиво развитие 15 (ЕФУР) има голямо значение за нуждите от инвестиции на обхванатите региони (Африка на юг от Сахара и съседните на ЕС държави), както и за приоритетите и ангажиментите на Съюза.

(5)В съвместното си съобщение „Към цялостна стратегия с Африка“ 16 Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност призоваха Съюзът да подкрепи устойчивия растеж и работните места в целия африкански континент. Наред с други мерки, Съюзът иска да си партнира с Африка в насърчаването на инвестициите чрез увеличаване на използването на иновативни механизми за финансиране.

(6)В посоченото съвместно съобщение Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност заявиха, че финансовите инструменти трябва да насърчават инвестициите с голямо въздействие върху развитието, най-вече в подкрепа на частния сектор, като се следват критериите, определени в съобщението на Комисията „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ 17 , а именно критериите за измеримо въздействие върху развитието, допълване, неутралност, споделен интерес и съфинансиране, демонстрационeн ефект и спазване на социални, екологични и фискални стандарти.

(7)Поради това е необходимо да се разреши обратните потоци и касовите наличности, посочени в настоящото решение, да представляват вноски в Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+) и гаранцията за външна дейност („заделени външни целеви приходи“). Тези обратни потоци и касови наличности няма да бъдат получавани като външни целеви приходи от ИССРМС след 31 декември 2027 г. След тази дата средствата ще бъдат получавани от следващите механизми за финансиране, докато бъдат изчерпани.

(8)Обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ следва да се прехвърлят ежегодно като допълнителни средства за географските бюджетни редове на ИССРМС с цел да бъдат инвестирани чрез ЕФУР+ в съответствие с документите за програмиране.

(9)Комисията ще прави инвестициите чрез Европейската инвестиционна банка с цел да бъдат увеличени в максимална степен въздействието им върху развитието и допълването, както и като взема под внимание въпросите, свързани с устойчивостта на обслужването на дълга.

(10)[В съответствие с Регламент (ЕС) XXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета [за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество] средствата следва да бъдат насочени предимно към инструменти за развитие с високи финансови рискове, по-специално финансиране за въздействие, капиталови фондове и дейности в най-слабо развитите държави. Операциите следва да се стремят да увеличат в максимална степен въздействието върху развитието.]

(11)Съгласно член 152, параграф 4 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия 18 делът на Обединеното кралство от Инвестиционния механизъм за АКТБ от ЕФР, натрупан през последователните периоди на функциониране на ЕФР, следва да бъде възстановен на Обединеното кралство с настъпването на падежа на инвестицията. Освен когато е уговорено друго, не се поема задължение за капиталовото участие на Обединеното кралство след края на периода за поемане на задължения по 11-ия ЕФР и това капиталово участие не се пренася за следващи периоди.

(12)Влизането в сила и прилагането на настоящото решение следва да бъдат обвързани с влизането в сила на Регламент (ЕС) XXXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета [за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество]. Поради това датите за влизане в сила и прилагане на настоящото решение и на Регламент (ЕС) XXXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета [за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество] съвпадат,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

(1)Средствата, произтичащи от обратните потоци по Инвестиционния механизъм за АКТБ за операции по линия на 9-ия, 10-ия и 11-ия Европейски фонд за развитие, оставащите средства от 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР и отменените средства от проекти по линия на 10-ия ЕФР или от предходни ЕФР на [дата на влизане в сила на настоящото решение] представляват вноски [в Европейския фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+) и гаранцията за външна дейност съгласно член 1 от Регламент (ЕС) XXX/XXX на Европейския парламент и на Съвета [за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество] за целите на предоставянето на финансиране чрез бюджетни гаранции съгласно член 23, параграф 1, буква е) и смесено финансиране съгласно член 23, параграф 1, буква ж) от този регламент].

(2)За целите на настоящото решение „обратни потоци“ означава всеки приход, включително дивиденти, прираст на капитала, гаранционни такси и лихви по заеми върху суми по всяка сметка, открита с цел отчитане на паричните средства, държани за Инвестиционния механизъм за АКТБ, и възнаграждения от инвестиции в държавни ценни книжа, както и възстановени средства, включително върнат капитал, освободени гаранции и погасяване на главницата по заеми, произтичащи от операции по Инвестиционния механизъм за АКТБ. Средствата, произтичащи от отмяната на обратни потоци, също се считат за обратни потоци.

(3)Обратните потоци подлежат на приложимите правила и процедури на ЕФУР+, предвидени в Регламент (ЕС) XXXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета [за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество].

Член 2

Вноските се заделят за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на датата, на която влиза в сила на Регламент (ЕС) XXXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета [за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество]. То се прилага от 1 януари 2021 г.

Съставено в Брюксел на […] година.

   За Съвета

   Председател

(1)    Вътрешно споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, за финансирането и управлението на помощите, предоставени от Общността съгласно Финансовия протокол към Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и Европейската общност и нейните държави членки, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 година, и за предоставянето на финансова помощ, предназначена за отвъдморските страни и територии, за които се прилагат разпоредбите на Част четвърта от Договора за ЕО (ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 355—372).
(2)    Член 76, параграф 1, буква г) от СПК, изменено за втори път през 2010 г., и приложение Iв и приложение II към СПК (ОВ L 317, 15.12.2000 г.; ОВ L 287, 28.10.2005 г.; ОВ L 287, 4.11.2010 г.). Нормативната уредба включва също член 1, параграф 5, член 2, буква г), член 4, параграф 1, член 5, параграф 3, член 7, параграф 1, член 9 и член 11, параграф 2 от Вътрешното споразумение за 11-ия Европейски фонд за развитие между представителите на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Европейския съюз съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ—ЕС (ОВ L 210, 6.8.2013 г.) и членове 45—52 от Финансовия регламент за 11-ия ЕФР (Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (ОВ L 307, 3.12.2018 г.).
(3)    Под „обратни потоци“ се разбира всеки приход (напр. лихвени плащания, дивиденти, капиталови вноски, възнаграждение от инвестиции в държавни ценни книжа, гаранции, други такси и комисиони и постъпления от обратно изкупуване или продажба на капиталово участие на ИМ АКТБ), възстановени средства (напр. освобождаване на финансирани гаранции по ИМ АКТБ, върнат капитал, погасяване на главницата по заеми) или касови наличности, считано от 1 януари 2021 г., произтичащи от операции по линия на ИМ АКТБ. За да бъдат избегнати всякакви съмнения, средствата, произтичащи от отмяната на обратни потоци, също се считат за обратни потоци.
(4)    Предложение за Регламент на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19 (COM(2020) 441 final, 28.5.2020 г.).
(5)    Европейският фонд за устойчиво развитие плюс (ЕФУР+), създаден съгласно Регламента на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, както е предвидено в Предложението на Комисията за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (COM(2018) 460 final).
(6)    Окончателен преглед на Инвестиционния механизъм за АКТБ, окончателен доклад, Aide à la Décision Economique (ADE), март 2020 г.
(7)    Мандат на Европейската инвестиционна банка за външно кредитиране за периода 2007—2013 г. — Междинен преглед и препоръки на Ръководния експертен комитет, февруари 2010 г., известен също като доклада Camdessus.
(8)    Оценка на смесеното финансиране, окончателен доклад, декември 2016 г.
(9)    Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно изпълнението на Европейския фонд за устойчиво развитие (COM(2020) 224 final, юни 2020 г.).
(10)    „Новият европейски консенсус за развитие — нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“ — съвместно изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Европейската комисия (2017 г.) (ОВ C 210, 30.6.2017 г.).
(11)    Резолюция на ООН: „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“ (2015 г.).
(12)    COM(2014) 263 final. 
(13)    ОВ L 210, 6.8.2013 г., стр. 1.
(14)    COM(2018) 460 final.
(15)    Регламент (ЕС) 2017/1601 от 26 септември 2017 г. за създаване на Европейски фонд за устойчиво развитие (ЕФУР), гаранция от ЕФУР и Гаранционен фонд на ЕФУР (ОВ L 249, 27.9.2017 г., стр. 1).
(16)    JOIN(2020) 4 final.
(17)    COM(2014) 263 final.
(18)    ОВ L 29, 31.1.2020 г., стр. 7.
Top