Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020IR4749

Становище на Европейския комитет на регионите — „Ново Европейско научноизследователско пространство (ЕНП) за научни изследвания и иновации“

COR 2020/04749

OB C 106, 26.3.2021, p. 31–37 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

26.3.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/31


Становище на Европейския комитет на регионите — „Ново Европейско научноизследователско пространство (ЕНП) за научни изследвания и иновации“

(2021/C 106/07)

Докладчик:

Christophe CLERGEAU (FR/ПЕС), член на Регионалния съвет на Пеи дьо ла Лоар

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Ново ЕНП за научни изследвания и иновации

COM(2020) 628 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

припомня заключенията от становището си на тема „Хоризонт Европа“: Девета рамкова програма за научни изследвания и иновации“, в което:

„призовава да се отчете реално разпределението на високите постижения във всички държави членки и в регионите на ЕС с оглед на подобряване на нивото на високите научни постижения на Европа като цяло, а не само на няколко големи градове и региони;

изразява силно съжаление поради факта, че все още не се вземат под внимание местното измерение на високите научни постижения, приносът на регионалните екосистеми и хъбове за иновации към динамиката на Съюза;

призовава настоятелно за пълноценното участие на местните и регионалните власти в стратегическото планиране […] и отчитането на стратегиите за интелигентна специализация в рамките на програмата;

счита, че е необходимо при оценката на програмите и проектите да се отчита териториалното въздействие като съставен елемент на понятието за оценка на въздействието“;

2.

приветства дадената от това съобщение възможност за предлагане на съгласувана стратегия за мобилизиране на всички заинтересовани страни, с цел да се укрепят усилията на Европа в областта на научните изследвания и иновациите; признава обаче липсата на баланс в съобщението, в което Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) е поставено твърде категорично в контекста на продължаването на програмата „Хоризонт Европа“ в ущърб на другите елементи, които следва да бъдат взети под внимание;

3.

подкрепя предвидените в съобщението амбициозни инициативи, които ще допринесат за осигуряване на капацитет на Европа за справяне със световните предизвикателства, пред които е изправена, и биха могли да променят научноизследователската среда и да дадат възможност за укрепване на Европа посредством развиване на знанията. Научните изследвания и иновациите (НИИ) трябва да играят ключова роля, която да позволява оказването на съдействие по време на екологичния, цифровия, социалния и икономическия преход, пред който Европа е изправена. Тези политики трябва също така да помогнат на Европа да преодолее изпитанието, свързано с COVID-19, както е показано в текущия план за действие ERAvsCorona (ЕНП срещу коронавируса);

4.

приветства новия акцент, който Комисията поставя върху привличането на гражданите за участие в разглеждането на въпроси в областта на научните изследвания и иновациите; призовава това участие да се осъществява при зачитане на академичната свобода на всеки етап от определянето, прилагането и проследяването на тези политики и да не се свежда само до „хвърляне на светлина“ или „информиране“ на гражданите, които, напротив, желаят да участват активно в тях; счита, че това участие се организира на първо място на местно равнище и че градовете и регионите са ключови участници в улесняването и развитието му, като играят важна роля в процеса на ориентиране на научноизследователската и развойната дейност спрямо ценностите, нуждите и очакванията на обществото. Така съвместното проектиране и съвместната отговорност за процеса и резултатите от научните изследвания и иновациите могат да бъдат улеснени от регионалните и местните участници, като по този начин се постига по-добро възприемане и приемане на научните изследвания и иновациите от обществото. Градовете и регионите предоставят също важни ресурси за привеждане в действие на програмата за отворена наука в по-широкия смисъл, която е от съществено значение за развитието на ефективно европейско научноизследователско пространство;

5.

приветства желанието на Комисията разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) да достигнат 3 % от БВП и да се постави цел публичният принос през 2030 г. да бъде в размер на 1,25 % (спрямо 0,81 % понастоящем), но иска да узнае какъв е начинът за постигане на тези цели, след като в плана за възстановяване не са предвидени значителни разходи за НИИ и е налице отказ например от предложената от Комисията програма „ЕС в подкрепа на здравето“;

6.

изразява съжаление, че въпреки че един и същ комисар отговоря за политиките в областта на научните изследвания, иновациите, обучението и младежта, не е било възможно да се предложи нов подход за „Европейско пространство за образование и научни изследвания“; припомня необходимостта от хоризонтален подход към тези въпроси, по-специално във връзка с регионалните политики; изразява надежда, че съобщението относно всеобхватния подход към научните изследвания, иновациите, образованието и младежта, обявено от Комисията в работната ѝ програма за 2021 г., ще върви в тази посока;

7.

подчертава, че това съобщение представлява само отправна точка, тъй като трябва да доведе до нови конкретни действия, от една страна, и до приемането на „Пакт за научни изследвания и иновации“, от друга; отправя искане да бъде включен в изготвянето на тези нови етапи; призовава този пакт да бъде повод за защита на академичните и университетските свободи, свободата на изразяване на преподавателите, изследователите, учащите се, интелектуалците и тяхното свободно движение в рамките на Съюза, а също така и между Съюза и всички страни партньори; във връзка с това счита, че политиката на международно сътрудничество в рамките на ЕНП ще трябва да съответства на същите тези принципи, и изразява загриженост относно бързото влошаване на академичните свободи в много държави по света;

8.

посочва, че за ефективното прилагане на политиките е от съществено значение да се осигури подходящ контрол и мониторинг на иновациите и научните изследвания. във връзка с това припомня становището относно „Регионален сравнителен доклад за иновациите и въздействието му върху регионалните политики, ориентирани към местните условия“, в което се посочва, че регионалните иновационни стратегии са основен инструмент за сравняване на резултатите от изпълнението на регионалните политики в областта на иновациите и че тяхното влияние върху процеса на вземане на решения на регионално равнище следва да бъде засилено с цел подобряване на регионалните иновационни екосистеми и интелигентната специализация;

9.

приветства напредъка, осъществен с това съобщение, което предлага по-стратегическо виждане за партньорството между Комисията и държавите членки чрез включване в него на регионалните и местните власти, които често имат правомощия за насърчаване на тези политики, по-интегриран подход към въпросите на научните изследвания и иновациите, както и по-добро отчитане на целите, които трябва да се постигнат с тези политики, и на тяхното въздействие върху обществата ни; приветства също така факта, че в това съобщение се проучва подход, основан на по-приобщаващо многостепенно управление, и че посредством центровете в рамките на ЕНП (ERA hubs) се предлага концепция, която позволява да се признаят по-добре ролите на регионалните екосистеми и центровете за иновации, укрепват се елементи на координация с аспектите, свързани с висшето образование, цифровото образование и умения, и се поема ангажимент за по-приобщаващо Европейско научноизследователско пространство, като се улесняват достъпът до високи научни постижения и споделянето на резултатите;

10.

подчертава значението на развитието на икономиката на споделянето и разпространението на знания. Концепциите и практиките за разпространение на резултатите — идеи, познания, методологии, прототипи, изобретения и други подобни резултати от знанието — от научноизследователските и иновационните програми и проекти следва да бъдат финансирани, за да бъдат преоткрити, да станат достъпни и да могат да се използват активно в цяла Европа;

11.

подкрепя предложението за изготвяне на приобщаващи планове в сферата на равенството между жените и мъжете с цел насърчаване, в областта на научните изследвания и иновациите, на препоръчваното от ЕС равенство между половете, и призовава за включване на градовете и регионите в изготвянето на тези планове. с оглед на това припомня, че дейност 12 на новото ЕНП се отнася за „равенството между мъжете и жените за укрепване на провъзгласеното от Европа равенство между половете в областта на научните изследвания и иновациите“, и подчертава необходимостта от премахване на неравнопоставеността между половете в контекста на цифровия преход и иновациите, като се насърчава по-голямо участие на жените в образованието и заетостта в областта на НТИИМ и ИКТ;

12.

приветства по-специално факта, че Европейският комитет на регионите е споменат изрично като важен участник в Европейското научноизследователско пространство във връзка по-специално с „платформата за обмен на знания“ и инициативата „Науката среща регионите“;

13.

възразява въпреки това срещу подход на управление, при който отношенията между Комисията и държавите членки продължават да заемат централно място, а градовете и регионите обикновено се превръщат в обект на публичното действие вместо в негови активни участници, и при който местните и регионалните проблеми се оставят на държавите членки; по тази причина отново призовава за пълно признаване на градовете и регионите като заинтересовани страни, които трябва да бъдат привлечени за участие в разработването, прилагането, наблюдението и оценката на европейските политики в областта на научните изследвания и иновациите в съответствие с принципа на „активна субсидиарност“ (1);

Нов подход за Европейското научноизследователско пространство

14.

подчертава важността на позициите, разработени от Комитета за европейското научноизследователско пространство и иновациите (ERAC) (2) (17.12.2019 г.) и от Мрежата на европейските региони за изследователска дейност и иновации (ERRIN) (3), и защитава нов подход за ЕНП, при който се преминава:

въз основа на подхода на „Хоризонт Европа“, основан на високите научни постижения, към подход, съчетаващ високите постижения на научните изследвания и знанията за изграждане по-специално на европейска водеща роля в областта на устойчивия растеж и процеси на преход към нови модели;

от научноизследователски стратегии към стратегии за знания, предлагащи интегриран подход на научни изследвания, иновации, образование и компетенции, в който се включват широк кръг заинтересовани страни — университетите, промишлеността, различните равнища на публичния сектор, гражданите и гражданското общество;

от европейската рамкова програма и самостоятелни национални политики в областта на научните изследвания към истинска многостепенна рамка за управление и пълно признаване на местното измерение на НИИ в градовете и регионите;

15.

предлага да се постави по-силен акцент върху връзката между научните изследвания и предприятията, като същевременно се признава основната роля на местните и регионалните власти за развитието на благоприятна за предприемачеството среда и улесняването на връзките за трансфер на знания: спонсориране на фундаменталните научни изследвания от предприятията, насърчаване на научното предприемачество, в съответствие с изискванията за прозрачност, частни инвестиции, подкрепа за предприятията да развиват своите иновации;

16.

призовава, в контекста на създаването на „Платформата за таланти в рамките на ЕНП“, да се уточни по-добре начинът, по който Комисията възнамерява: a) да осигури приемственост с инициативата EURAXESS и Стратегията за човешките ресурси в областта на научните изследвания (HSR4R), които бяха разработвани до момента с цел улесняване на мобилността на изследователите и тяхното професионално развитие, за да се допринесе за създаването на единен пазар за знания, научни изследвания и иновации; и б) да насърчава признаването на научноизследователския персонал за тези инициативи и да популяризира механизми за подкрепа на регионите, ангажирани с привличането и задържането на таланти, стратегията HRS4R и подкрепата за нуждите на институциите и изследователския персонал;

17.

подчертава необходимостта да се работи, като се проявява добра солидарност на местно/регионално равнище и като се предоставят инструменти, които позволяват на местните и регионалните власти да играят първостепенна роля, като например механизма за подкрепа в областта на политиките, полезните взаимодействия между регионалната политика и „Хоризонт Европа“, както и отличието за високи постижения. От съществено значение е да се улесни достъпът до информацията и данните, за да се увеличат полезните взаимодействия и взаимното допълване между фондовете на ЕС и да се даде възможност на различните държавни органи да работят в по-тясна координация;

18.

призовава да се поясни понятието „високи постижения“, като се направи ясно разграничение между високите научни постижения, високите постижения по отношение на въздействията, които са тясно свързани с взаимодействието между науката и екосистемите за иновации, по-специално местните и регионалните, и високите постижения на самите екосистеми посредством техните специфични области на високи научни постижения, но и посредством техните стратегически и координационни способности (4);

19.

предлага, като същевременно още веднъж изцяло потвърждава значението на действията за подкрепа на високите научни постижения, по-специално в рамките на програма „Хоризонт Европа“, като цел, допълваща ЕНП, да се признае изцяло и наличието на висококачествена наука във всички градове и региони на Съюза, която да може да бъде мобилизирана, с цел да се активизират иновациите и да се помогне на обществото и на предприятията да преодоляват предизвикателствата, свързани с целите за устойчиво развитие, и да се изправят срещу настоящите кризи;

20.

приветства факта, че Европейската комисия улеснява инвестициите и реформите, насочени към приоритетите на ЕС, особено екологичната и цифровата трансформация, които станаха от основно значение след кризата с COVID-19;

21.

призовава в ЕНП да се насърчават връзките, които следва да се изградят между стратегиите за интелигентно специализиране, приоритетите на ЕНП и тяхното всеобщо прилагане; призовава също така ЕНП да допринесе за един по-добър баланс между необходимите високи постижения на науката, от една страна, и от друга — неотложната необходимост от преодоляване на разликите при постигането на резултати в областта на научните изследвания и иновациите между държавите, регионите и градовете в ЕС;

ЕНП, интелигентни специализации и регионална политика

22.

счита, че едно ново ЕНП следва да бъде повод за пълно признаване на ролята на интелигентните специализации и техния колективен и предприемачески процес като един от стълбовете на настоящите и бъдещите европейски резултати в областта на научните изследвания и иновациите; подчертава, че интелигентните специализации обединяват местните и регионалните власти, научноизследователските институции, частния сектор и гражданското общество и помагат на регионите да получат конкурентно предимство, стимулират частните инвестиции и създават работни места; подчертава освен това ключовата роля на регионите в европейската стратегия за интелигентна специализация и необходимостта от запазване на специфичния подход на регионалните стратегии за интелигентна специализация, включително там, където съществуват и национални стратегии за интелигентна специализация; във връзка с това предлага да се осъществи кръстосано и динамично картографиране на разпределените високи научни постижения и на интелигентните специализации в партньорство между регионите, държавите членки и Европейския съюз; предлага също така да се вземе предвид необходимото преминаване от S3 към устойчиви стратегии за интелигентна специализация (S4) и към по-добро използване на четворната спирала, което дава възможност обществото да стане участник в стратегията;

23.

подчертава колко е важно въз основа на това картографиране да се допринесе за създаване на мрежа на регионалните интелигентни специализации, които се основават на високи научни постижения, и да се улесни сътрудничеството между регионите както чрез Interreg и по-специално неговото направление „междурегионални инвестиции в иновации“, така и в рамките на „Хоризонт Европа“ посредством конкретни колективни проекти и посредством цялата програма, по-специално втория стълб, по-специално в рамките на „мисиите“ и на „европейските партньорства за иновации“ и в хоризонталната част „Укрепване на европейското научноизследователско пространство“; подчертава колко е важно градовете и регионите да участват в управлението на „мисиите“ и „партньорствата“;

24.

подкрепя целта на Комисията да направлява разработването на технологични пътни карти заедно с промишлеността с цел включване на инвестиционни програми в полза на научните изследвания и иновациите, но изразява учудване, че те се отнасят само за държавите членки и промишлеността в рамките на европейски партньорства, планирани в рамките на „Хоризонт 2020“; припомня, че тази дейност трябва да се извършва, като се вземат предвид интелигентната специализация на регионите и ролята на регионалните екосистеми и центрове за иновации, които структурират също промишлените вериги за създаване на стойност;

25.

отново потвърждава призванието на градовете и регионите да бъдат партньори в разработването и свързването в мрежа на научноизследователските и технологичните инфраструктури и в програмата „Европейски стратегически форум за научноизследователски инфраструктури“; припомня важната им роля за възникването, активизирането и оползотворяването на тези инфраструктури (5); освен това отново подчертава, че местните и регионалните власти са основни действащи фактори при създаването на ефективни регионални екосистеми и центрове за иновации (6);

26.

предлага да се премине към договори за партньорство между регионите, държавите членки и ЕС, да се мобилизират всички заинтересовани страни около споделени цели в областта на научните изследвания, иновациите и висшето образование, и цифровото образование и умения, както и около планове за подпомагане на сферите на интелигентна специализация, включващи всички политики на ЕС, без да се ограничават до правилата за мобилизиране на ЕФРР. Това би могло да бъде предмет на пилотно действие;

27.

припомня, че мобилизирането на средства от ЕФРР за научни изследвания и иновации се е увеличило значително през програмните периоди до над 100 милиарда евро за периода 2014—2020 г. и че през същия период финансовата мобилизация на градовете и регионите по линия на собствените им бюджети е достигнала равнище, което като цяло представлява почти два пъти повече от обема на Европейската рамкова програма за научни изследвания. Тези данни подчертават предизвикателствата, свързани с координацията между европейските, националните, местните и регионалните политики, както и предизвикателствата във връзка с полезните взаимодействия между инструментите за намеса;

28.

изразява тревога във връзка с установения ограничен напредък в областта на полезните взаимодействия, по-специално поради забавянията, засягащи развитието на нормативната уредба в областта на държавните помощи; припомня призива си „всички мобилизирани средства за съфинансиране на действие или програма за действие въз основа на „Хоризонт Европа“ да бъдат обвързани с правните норми, които се прилагат към тази програма, по-специално тези, свързани с държавните помощи“ (7), и отново потвърждава разбирането си за полезните взаимодействия като доброволно създадени сътрудничества в съответствие с „петорен“ принцип: съгласуваност, допълняемост, съвместимост, съвместно изграждане, признаване на колективи от местни участници (8); отново подчертава нуждата от ефективен подход на съвместно изграждане и от управление на евентуалните прехвърляния на средства от страна на управляващия орган;

29.

счита, че предвид тези елементи е необходимо пълно приобщаване на градовете и регионите във Форума за преход на ЕНП както поради предизвикателствата, свързани със сътрудничеството и координацията, които трябва да бъдат преодолявани, така и поради ролята на местните участници в разгръщането на програмата за трансформация във връзка с кризите и преходите;

Принос на регионалните екосистеми и центровете за иновации към динамиката на Европейското научноизследователско пространство

30.

препоръчва мониторинга и разработването на добрите местни или регионални практики като част от изготвянето на критериите за изпълнение на благоприятстващото условие на стратегиите за интелигентна специализация, посочени в Регламента за общоприложимите разпоредби за структурните фондове. Следва да се припомни, че доброто управление на националните, регионалните или местните стратегии за интелигентна специализация трябва да бъде част от процеса на изготвяне на регионалните програми по ЕФРР, при което всеки местен или регионален орган трябва да представи напредъка, постигнат при изпълнението на неговите стратегии S3, включително, наред с другото, приетите мерки за международно сътрудничество. Това е отлична възможност за разработване и разпространение на добри практики, например чрез платформи като „Науката среща регионите“ или Платформата за обмен на знания (ПОЗ);

31.

подкрепя ентусиазирано концепцията за „център в рамките на ЕНП“ (ERA hub), като има предвид, че това е възможност за институционално признаване и придаване на конкретна форма на понятието за регионална екосистема и център за иновации, което Комитетът насърчава от няколко години, както и за пълно признаване на ориентирания към местните условия подход (place-based approach) на науката и иновациите; отправя искане за бързо прилагане на това предложение и предлага да се използва платформата за обмен на знания (ПОЗ), за да се уточнят спецификациите му и да се улесни стартирането на пилотни проекти. Освен това приветства намерението на Комисията да постави тази инициатива, в сътрудничество с КР, на стратегическо равнище, като насърчава полезните взаимодействия между инструментите за научни изследвания и иновации, образование, повишаване на квалификацията, преквалификация и обучение, и мобилизира кохезионните фондове; призовава тази инициатива да не се ограничава единствено до целта за улесняване на достъпа до високи постижения;

32.

обръща внимание на няколко опасности, които следва да се избягват: в обсъждането, което следва да се проведе, трябва да се вземе под внимание опитът на „цифровите центрове“ или на Европейския институт за иновации и технологии, но центровете в рамките на ЕНП не трябва да се ограничават до тези еталони, нито до организиране на „свързано пространство за знания“, което да е съсредоточено единствено върху обмена на добри практики и разпространението на знания, освен това Европа няма нужда от „център на центровете“; центровете в рамките на ЕНП не трябва да се ограничават до инструмент, посветен на намаляването на разделението в областта на иновациите, освен това те не трябва да служат за извеждане на преден план за пореден път единствено на университетите от световна класа, които вече получават много голяма подкрепа от държавите членки и рамковата програма;

33.

вместо това предлага в центровете в рамките на ЕНП да се признаят колективи от участници, регионални (или междурегионални) екосистеми и центрове за иновации, които биха се характеризирали със следните кумулативни критерии:

наличие на стратегия за знания, в която се предлага интегриран подход за висшето образование, цифровото образование, ученето през целия живот (включително повишаването на квалификацията и преквалификацията), научните изследвания и иновациите;

приобщаване на всички заинтересовани страни по модела на четворната спирала, при който се акцентира върху включването на гражданите и местните публични участници, излъчени от демократична система;

способност за колективна координация, определяне на стратегия и споделено вземане на решения във връзка с приемането на приоритетите и разпределянето на ресурсите;

постигане на икономически и социални резултати по отношение на местното въздействие във всички области: обучение, иновации, създаване на работни места и на предприятия, услуги, предоставяни на предприятията, на публичните служби и на неправителствения сектор, принос към преходите, социални и културни иновации, социално сближаване, активно гражданство и културно творчество (като се използва по-специално „сравнителният доклад за иновациите“ (9));

присъствие в рамките на интелигентните специализации, към които принадлежат центровете в рамките на ЕНП, на области на високи научни постижения на европейско и международно равнище или на такива, които се вписват в траектория, позволяваща да се достигне бързо и надеждно до това равнище;

участие в тематични междурегионални или европейски мрежи и партньорства за интелигентна специализация;

предишно участие в европейските програми в областта на научните изследвания, обучението и европейската мобилност на изследователи и учащи се;

34.

счита, че тези центрове в рамките на ЕНП следва да се подкрепят пряко от ЕС, в това число финансово, в рамките на партньорство, основаващо се на три стълба:

признаване на тези центрове в рамките на ЕНП от страна на ЕС като важна опора за постигане на целите на Европейския съюз и прилагане на свързаните с тях политики; това означава центровете на ЕНП да се вземат предвид както при провеждането на „Форума на ЕНП за преход“, така и при стратегическото планиране в рамките на „Хоризонт Европа“;

европейска подкрепа за засилване на основните поддържащи функции (стратегия, координация, европеизация, интернационализация, обучение, привличане на таланти, иновации и трансфери) и улесняване на достъпа до различни европейски програми, една от които е „Хоризонт Европа“;

поемане на ангажимент от заинтересованите страни, участващи в центровете в рамките на ЕНП, да укрепват техния стратегически капацитет и качеството на интелигентните специализации, да засилват участието им в мрежите и програмите на ЕС и да развиват сътрудничества в европейската мрежа на центровете в рамките на ЕНП;

35.

изразява желание като центрове в рамките на ЕНП да могат да бъдат признати най-малко между 50 и 100 обекта в Европа и тази мрежа да бъде широко отворена по-специално за нововъзникващите екосистеми от ЕС-13 и най-необлагодетелстваните региони;

36.

подчертава решаващата роля на градовете и регионите като инициатори и организатори на проекти за широко сътрудничество за обществени иновации с цел справяне с обществените предизвикателства. Центровете в рамките на ЕНП следва да служат като инструменти за развиване на необходимите компетентности и практики за ускоряване на този напредък;

37.

подчертава, че мрежата на центровете в рамките на ЕНП би могла да се превърне в отлична рамка за стимулиране на възникването на колективни проекти в областта на научните изследвания и иновациите, обединяваща чрез подход от долу нагоре няколко регионални екосистеми и центрове за иновации. Тези обединения биха могли да мобилизират ползотворно правния инструмент на съфинансираните действия (Cofund actions), предвиден в „Хоризонт Европа“, който може да се използва също така в рамките на втория стълб и е идеално средство за развиване на полезни взаимодействия между рамковата програма, регионалната политика и бюджетите на градовете и регионите;

Кризата с COVID-19, различията в областта на иновациите, разпространение на високите постижения: сближаването в центъра на ЕНП

38.

отправя предупреждение във връзка с последиците от настоящите кризи върху най-уязвимите и най-засегнатите райони и припомня, че икономическата и финансова криза от 2008 г. доведе до срив на инвестициите в научни изследвания и иновации в определени региони, по-специално в южните държави. Във връзка с това Комитетът настоява планът за възстановяване „Next Generation EU“ и следващата многогодишна финансова рамка да подкрепят по-силно висшето образование, цифровото образование, ученето през целия живот (включително повишаването на квалификацията и преквалификацията), научните изследвания и иновациите с оглед постигане на целите на ЕНП, както и в този контекст програмата „React EU“ и Фондът за справедлив преход също да бъдат мобилизирани в съответствие с приетите от регионите оперативни програми и техните стратегии за интелигентна специализация, които се нуждаят от по-голяма подкрепа за възстановяване, преди да постигнат устойчивост;

39.

призовава Комисията да обясни как, в настоящия контекст и без засилена подкрепа, държавите членки, чието равнище на инвестиции в научни изследвания и иновации е под средното за Европа, биха могли да постигнат целта за увеличаване на тези инвестиции с 50 % през следващите 5 години — цел, която Комитетът подкрепя;

40.

отбелязва, че ЕНП е разпокъсано: финансовите средства от ЕС не са достатъчни за финансиране на сътрудничеството между регионалните екосистеми за иновации и резултатите от научните изследвания се споделят рядко с широката общественост и с останалите региони дори в рамките на една и съща държава членка; едновременно с това изразява съжаление, че от наднационалните програми за научни изследвания и иновации по традиция се възползват малки и относително „затворени“ мрежи от престижни университети, научноизследователски центрове, големите индустрии и региони, обхващащи столица, които в много случаи вече са участвали в предишните издания на рамковата програма или разполагат със силно присъствие в Брюксел;

41.

споделя констатацията, че напредъкът в изграждането на ЕНП се е забавил и че все още съществуват големи различия между държавите и регионите, както е посочено в Доклада за напредъка на ЕНП за 2018 г. Сближаването на европейските, националните и регионалните системи за научни изследвания и иновации е недостатъчно, което води до вредна концентрация на институциите с високи постижения в областта на научните изследвания и иновациите, която се наблюдава навсякъде в Европа и води до изоставянето на цели региони. Това, между другото, води и до небалансирана среда за мобилност и движение на знания, което противоречи на политическите цели на ЕНП;

42.

счита, че тези констатации са споделяни широко и редовно изразявани, но не е извлечена никаква политическа поука, както и че текущите бюджетни решения, ако останат в настоящия си вид, няма да позволят да се облекчат тези недостатъци, ще превърнат дискурса относно намаляването на разликите в областта на иновациите в напразно пожелание, а средствата за разпространение на високите постижения и за разширяване на участието в инструментите ще бъдат недостатъчни и неспособни да постигнат предвидените политически цели.

Брюксел, 5 февруари 2021 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS


(1)  COM(2018) 703.

(2)  Становище на ERAC относно бъдещето на Европейското научноизследователско пространство (https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-1201-2020-INIT/en/pdf, на английски език).

(3)  Препоръки на ERRIN за бъдещето на Европейското научноизследователско пространство (https://errin.eu/system/files/2020-06/200608%20ERRIN_recommendations_for_the_future_of_the_European_Research_Area_approved.pdf, на английски език).

(4)  Така според Европейската асоциация на университетите „Excellence is not limited to highly cited publications but needs to be based on the many and diverse contributions of the research community, notably including Open Science practices, citizen engagement, and impact on society.“ (Високите постижения не се ограничават до най-често цитираните публикации, а трябва да се основават на множество и разнообразни приноси на научноизследователската общност, по-специално на практиките на „отворена наука“, ангажиране на гражданите и въздействие върху обществото.)

(5)  Становище на Европейския комитет на регионите — Научноизследователски инфраструктури — бъдещето на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) от регионална и трансгранична перспектива (OB C 39, 5.2.2020 г., стр. 68).

(6)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Обновена Европейска програма за научни изследвания и иновации — шансът на Европа да определи своето бъдеще“ (OB C 168, 16.5.2019 г., стр. 4).

(7)  Становище на Европейския комитет на регионите — „Хоризонт Европа“: Девета рамкова програма за научни изследвания и иновации (OB C 461, 21.12.2018 г., стр. 79).

(8)  Становище на Европейския комитет на регионите — Местното и регионалното измерение на „Хоризонт 2020“ и новата рамкова програма за научни изследвания и иновации (OB C 342, 12.10.2017 г., стр. 1).

(9)  Становище на Европейския комитет на регионите — Регионален сравнителен доклад за иновациите и въздействието му върху регионалните политики, ориентирани към местните условия (OB C 440, 18.12.2020 г., стр. 87).


Top