52020DC0516

(4)Няколко държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)На 20 март 2020 г. Комисията прие съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж 5 . Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97, клаузата улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В своето съобщение Комисията излага пред Съвета становището си, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на разпространението на COVID-19 настоящите условия позволяват активирането на клаузата. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективната част на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, като наред с другото се интегрират зеленият и цифровият преход и се извадят всички поуки от кризата.

(7)Породената от COVID-19 криза изтъкна гъвкавостта, която предлага единният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантира обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на единния пазар, трябва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от планов за готовност за действие при кризи в здравния сектор, като тази готовност включва по-специално подобрени стратегии за покупки, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи. Тези елементи са изключително важни за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби 6 , предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната година 2020—2021 държавите членки могат също така да се възползват от 100-процентово съфинансиране от бюджета на Съюза. Люксембург се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на лицата и секторите, които са най-силно засегнати от предизвикателствата.

(9)На 30 април 2020 г. Люксембург представи своята Национална програма за реформи за 2020 г., а на 29 април 2020 г. — своята Програма за стабилност за 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(10)Понастоящем по отношение на Люксембург се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж.

(11)В своята програма за стабилност за 2020 г. правителството планира влошаване на номиналното салдо от излишък в размер на 2,2 % от БВП през 2019 г. до дефицит от 8,5 % от БВП през 2020 г. Предвижда се дефицитът да намалее до 3,0 % от БВП през 2021 г. След като нарасна до 22,1 % от БВП през 2019 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 28,7 % през 2020 г. съгласно програмата за стабилност за 2020 г. Макроикономическата и фискалната перспектива са засегнати заради високата степен на несигурност, свързана с пандемията от COVID-19.

(12)В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Люксембург прие бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен хора и сектори. Според програмата за стабилност за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 5,5 % от БВП. Мерките включват: укрепване на предоставянето на здравни грижи, подкрепа за изпаднали в затруднения предприятия, възстановяване на заеми и режими за работа при непълно работно време, включително за самостоятелно заетите и трансграничните работници. Освен това Люксембург обяви мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за подкрепа за ликвидност за предприятията. Тези мерки включват отсрочване на данъци, отпускане на заеми на малки и средни предприятия, изправени пред временни финансови затруднения, и гаранции. За разлика от програмата за стабилност за 2020 г. Комисията прогнозира, че пакетът ще има по-малко отражение, тъй като отсрочените данъци и възстановяването на заеми не са били счетени за дискреционни мерки с отражение върху бюджета. Въпреки това органите считат, че част от отсрочените данъци в областта на данъчното облагане в крайна сметка ще имат отражение върху бюджета, което е включено в посочената по-горе сума в размер на 5,5 % от БВП. Освен това известен дял от разходите, свързани с режимите за работа при непълно работно време, се счита за част от действието на автоматичните стабилизатори. Като цяло мерките, предприети от Люксембург, са в съответствие с насоките, изложени в съобщението на Комисията относно координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19. Цялостното прилагане на тези мерки, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволяват това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(13)Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непроменени политики салдото на консолидирания държавен бюджет на Люксембург се очаква да бъде дефицит от 4,8 % от БВП през 2020 г. и излишък от 0,1 % през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да остане под 60 % от БВП през 2020 и 2021 г. В сравнение с прогнозите на Комисията програмата за стабилност се основава на по-консервативни допускания както за приходите, така и за разходите.

(14)На 20 май 2020 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора поради прогнозираното от Люксембург нарушение на прага от 3 % от БВП за дефицит през 2020 г. Като цяло анализът показва, че критерият за дефицит, както е определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, не е изпълнен.

(15)Люксембург разполага с една от най-добрите здравни системи в ЕС. Но тъй като 49 % от лекарите и 62 % от здравните работници са чуждестранни специалисти, системата превишава доста прага на критична уязвимост (съгласно показателя на Световната здравна организация). В този контекст здравната система на Люксембург би могла да бъде засегната от евентуални едностранни решения от страна на съседни държави по време на криза. Люксембург трябваше да приеме краткосрочни мерки за рекордно кратко време, за да подобри устойчивостта на здравната си система вследствие на породената от COVID-19 криза, например да мобилизира медицинска инфраструктура и да създаде временно разширяване на болница, както и да осигури настаняване в Люксембург за трансгранични здравни работници и техните семейства.

(16)Очаква се в бъдеще здравната система да бъде изправена пред нарастващи предизвикателства, в допълнение към все по-големия брой незаети работни места за здравни работници през последните години. По-конкретно, очаква се увеличаване на търсенето на здравни грижи от застаряващото население, а през следващите 15 години се прогнозира пенсионирането на между 59 % и 69 % от медицинския персонал. Иновациите в микса на уменията и изготвянето на професионални функции, споделянето и размяната на задачи ще играят важна роля за запазване на привлекателността на сектора на здравеопазването като работно място. В по-общ план има възможност за подобряване на управлението на здравната система, включително сътрудничество със съседни страни, като правителството наскоро предприе значителна реформа. Въпреки че в Люксембург цифровата инфраструктура вече е в напреднал етап, все още са в ход усилия за прилагане на решения в областта на електронното здравеопазване, като например цифрови решения за възстановяване на разходите на доставчиците. Люксембург се съсредоточи силно върху цифровите технологии, като например суперизчисления, изкуствен интелект, блокверига и големи информационни масиви, и има потенциала да мобилизира тези способности и да си сътрудничи на равнище Съюза, за да допринесе значително за научните изследвания с цел неутрализиране на вируса и намаляване на инфекциите. Люксембург също така създаде нова схема за подпомагане на инвестиционни проекти за научноизследователска и развойна дейност във връзка с продукти за борба с COVID-19, които са необходими за ефективното справяне с настоящата пандемия чрез разработване на ефективно лечение и ваксини.

(17)Според прогнозата на Комисията безработицата се очаква да нарасне до 6,4 % през 2020 г. и да се възстанови до 6,1 % през 2021 г. Люксембург предприе редица мерки за поддържане на заетостта, по-специално по отношение на частичната безработица „chômage partiel“. Въпреки това следва да се обърне специално внимание на по-уязвимите групи, като например по-възрастните и нискоквалифицираните работници в контекст, в който новата система за минимален доход (доход за социално приобщаване - REVIS revenu d'inclusion sociale) вече е довела до увеличаване на броя на регистрираните безработни лица в публичната служба по заетостта поради задължителната регистрация на нейните бенефициери от януари 2019 г. насам. Тези по-уязвими хора ще пострадат най-много от по-голямата конкуренция на пазара на труда в резултат на породената от COVID-19 криза. Други уязвими лица, засегнати от кризата, могат да бъдат временните работници, както и работниците с ниска квалификация като цяло. Що се отнася до по-възрастните работници, техният нисък процент на заетост остава структурен проблем в Люксембург, което също оказва влияние върху дългосрочната устойчивост на пенсионната система, както е посочено в препоръките, отправени към Люксембург през предходните години. В настоящия контекст по-възрастните работници са изправени пред допълнителни рискове да бъдат освободени от работа заради кризата; подобряването на приспособимостта им към други работни места и сектори, включително чрез повишаване на квалификацията и преквалифициране, е необходима повече от всякога. Показателите на Люксембург по отношение на социалното приобщаване се доближават до средното равнище за ЕС, но тези по отношение на неравенството и бедността сред работещите намаляват през последните години, а възможностите за студентите продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия им произход. В този контекст особено уязвимите групи следва да бъдат подкрепяни, за да се справят със социалните последици от кризата.

(18)За да се подпомогнат предприятията в контекста на породената от COVID-19 криза, по-специално малките и средните предприятия, включително самостоятелно заетите лица и микропредприятията, Люксембург включи редица мерки в своя план за стабилизиране. Търговията на дребно е един от най-засегнатите сектори поради срива в търсенето и настоящите мерки, които възпрепятстваха много предприятия да функционират изобщо или бяха принудени да ограничат дейността си. Регулаторната гъвкавост ще доведе до съживяване на търговията на дребно след кризата. Освен това би било полезно да се подкрепят малките и средните предприятия за въвеждане на цифрови технологии, които да гарантират непрекъснатост на дейността, като например електронната търговия. През целия период на възстановяване следва да се поддържат подходящи мерки, като същевременно се прилага постепенно и гъвкаво поетапно преустановяване и се определят най-засегнатите сектори, за да се разработят конкретни планове за подпомагане, които да им позволят да наваксат през периода на възстановяване. В процеса на прилагане на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор. След най-тежката фаза на кризата, за да подкрепи прехода и създаването на нови малки и средни предприятия в стимулиращите растежа сектори, реформата на правната уредба на Люксембург в областта на несъстоятелността може да помогне на предприятията да получат втори шанс, ако са изправени пред несъстоятелност, без да са имали вина за това.

(19)За да се стимулира икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти, както и да се стимулират частните инвестиции, включително чрез съответни реформи, по-специално в цифровия и „зеления“ сектор. Люксембург вече стартира инициативи за насърчаване на цифровизацията и на иновациите, но технологичната интеграция в бизнес сектора и частните инвестиции, както и цифровизацията на обществените услуги, продължават да бъдат ниски в сравнение с големия потенциал на средата и амбицията на страната за преход към основана на данни икономика. Инвестициите в цифровизацията, задълбочените цифрови умения и иновациите — включително разработването на интегрирана стратегия за научни изследвания и иновации — ще бъдат от съществено значение за подпомагане на малките и средните предприятия с цел повишаване на производителността и конкурентоспособността. Възстановяването следва да бъде подкрепено и от амбициозни инвестиции за екологосъобразност в краткосрочен план. Ключови сектори могат да бъдат по-специално по-нататъшните действия в областта на устойчивия транспорт, включително железопътния транспорт, устойчивото строителство, най-вече по отношение на енергийната ефективност на сградите — както съществуващи, така и нови, и енергията от възобновяеми източници. Те ще спомогнат за осигуряването на стабилни екологични стимули и ще подкрепят Люксембург за преодоляване на различията във връзка с целите за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, като също така ще подготвят почвата за постигане на неутралност по отношение на климата. Продължава да е налице нужда от по-нататъшно определяне на инвестиционните потребности и на финансовите източници за инвестиции с оглед също така на въздействието на пандемията от COVID-19 върху икономиката и публичните финанси. Програмирането на Фонда за справедлив преход за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Люксембург да преодолее някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната. Това ще позволи на Люксембург да използва този фонд възможно най-пълноценно.

(20)Люксембург е изправен пред значителни рискове от изпиране на пари с оглед на големия приток на преки чуждестранни инвестиции и наличието на сложни правни структури с чуждестранни кредитори. Тези рискове са отразени в националната оценка на риска, по-специално по отношение на специалистите, занимаващи се с предоставянето на услуги на дружества и на тръстове за доверително управление или на инвестиционни услуги. Слабостите при прилагането на рамката за борба с изпирането на пари от страна на тези специалисти водят до неадекватни анализи на риска и до ниско равнище на докладване на подозрителни дейности. Интензивността на надзора върху тези специалисти е недостатъчна, за да се отстранят тези слабости. Беше създаден национален регистър на действителните собственици на дружествата с цел да се ограничи поверителността и да се определят действителните собственици. Качеството на предоставената информация и ефективността на регистъра трябва да бъдат проследени във времето.

(21)Справянето с агресивното данъчно планиране продължава да бъде от ключово значение за подобряването на ефективността и справедливостта на данъчните системи, както се посочва в препоръката за еврозоната от 2020 г. Разпространението между държавите членки на ефектите от стратегиите на данъкоплатците за агресивно данъчно планиране налага координирани действия на националните политики, които да допълват законодателството на ЕС. Люксембург предприе стъпки за справяне с практиките на агресивно данъчно планиране чрез прилагането на предварително договорени международни и европейски инициативи, но високият дял от БВП на плащанията на дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения и лихви показва, че данъчните правила на държавата се използват от дружества, които прибягват към агресивно данъчно планиране. По-голямата част от преките чуждестранни инвестиции се държат от „дружества със специална цел“. Липсата на данъци, удържани при източника (т.е от лица пребиваващи в ЕС към такива, които пребивават в трети държави) върху изходящи дивиденти и авторски и лицензионни възнаграждения, както и освобождаването от удържани при източника данъци върху плащанията на дивиденти при някои обстоятелства могат да доведат до пълно избягване на данъчно облагане върху тези плащания, ако те не са обложени също в държавата на местоназначение. Люксембург внесе законопроект за въвеждане на неприспадане на плащанията на лихви и роялти на юрисдикциите, включени в списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, в съответствие с ангажимента му да въведе защитни мерки по отношение на тези юрисдикции.

(22)Докато настоящите препоръки са насочени към справяне със социално-икономическото въздействие на пандемията и улесняването на икономическото възстановяване, специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., приети от Съвета на 9 юли 2019 г., обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Тези препоръки продължават да бъдат актуални и тяхното изпълнение ще продължи да бъде наблюдавано през целия годишен цикъл на европейския семестър през следващата година. Това се отнася и до препоръките относно икономическите политики, свързани с инвестициите. Въпросните препоръки следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за преустановяване на мерките във връзка с настоящата криза.

(23)Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. Държавите членки направиха преглед на напредъка по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в своите национални програми за реформи за 2020 г. Гарантирайки цялостното изпълнение на препоръките по-долу, Люксембург ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

Choose the experimental features you want to try