Становище на Европейския комитет на регионите — Европейски пакт за климата

(2020/C 440/17)

Докладчик: Rafał Kazimierz TRZASKOWSKI (PL/ЕНП), кмет на Варшава Отправен документ: Писмо от г-н Maroš Šefčovič от 11 март 2020 г., заместник-председател на Европейската комисия

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Относно постигането на целите на Европейския зелен пакт в периода след COVID-19

1.

приветства предложението на Комисията за създаване на европейски пакт за климата, който има за цел да включи гражданите и техните общности в разработването на действия в областта на климата и околната среда чрез конкретни дейности по места, да насърчи открит диалог с всички участници, да изгради полезни взаимодействия, да укрепи капацитета и да стимулира действия в областта на климата; смята, че Пактът следва да бъде разработен като иновативен инструмент за управление, който да дава възможност за двупосочна комуникация, сътрудничество и обмен на информация между различните равнища, сектори и територии с цел подобряване на ефективността и легитимността на политиката на ЕС в областта на климата;

2.

припомня, че „пакт“ обикновено се отнася до начинание между равнопоставени партньори за съвместни или взаимни ползи и постигане на общи цели; поради това отново заявява, че местните и регионалните власти са готови да работят в партньорство с институциите на ЕС, държавите членки и всички заинтересовани страни в рамките на Пакта за климата с цел съвместно преследване на целите за неутралност по отношение на климата и изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие. Общият подход на Пакта не следва обаче да изключва съществуващите разнообразни предизвикателства, породени от изменението на климата, в различни области на ЕС. Поради това общите цели следва да отразяват специфичните географски потребности въз основа и на систематична оценка на тези потребности и характеристики;

3.

подчертава факта, че пандемията от COVID-19 и икономическата криза, която тя причинява, вероятно ще ни принуди да допълним първоначалната визия на Пакта за климата. Въпреки това настоява, че Европейската комисия и държавите членки трябва да гарантират, че настоящата криза няма да забави, а по-скоро ще бъде използвана като възможност за ускоряване на необходимата трансформация на Европейския съюз към неутралност по отношение на климата; това включва поставяне на цел за намаляване на емисиите на CO2 с най-малко 55 % до 2030 г.;

4.

отново заявява ангажимента си да разглежда 17-те цели за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ЦУР) като неразделна част от Зеления пакт и следователно, в унисон с ООН, счита, че наред с мерките за опазване на климата и природата социалното измерение следва да се разбира като неразделна част от устойчивостта. Трябва да се гарантират възможности за социално приобщаване на цялото европейско население. Наред със социалната сигурност това включва по-специално равенството между половете, достъпа до качествено образование и осигуряването на здравословен живот за всички хора от всички възрастови групи. Същевременно трябва да се подчертае, че ангажиментът към 17-те ЦУР включва сътрудничество с нашите партньори извън ЕС въз основа на същите тези ценности;

5.

подчертава, че Пактът за климата следва да бъде преди всичко фактор, допринасящ за сътрудничеството между МРВ и европейските институции. Той следва да служи като инструмент за иновативно управление за разработване на идеи, канализиране на информацията от място в процеса на вземане на решения в ЕС, подобряване на изпълнението на политиките на ЕС и координиране на действията за борба с изменението на климата, а същевременно — и за преодоляване на икономическата криза, предизвикана от пандемията от COVID-19. Мерките за стимулиране на икономиката следва да насърчават както издръжливостта на обществата, така и декарбонизирането на икономиката с цел постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. Всички политики, които трябва да бъдат разработени, следва да бъдат анализирани с оглед на тяхното въздействие върху климата и околната среда;

6.

подчертава, че Пактът за климата следва да укрепи ангажиментите, които вече са подписани на местно равнище от местните участници (МСП, училища, местни власти, университети и т.н.), и да доведе до нови ангажименти за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.;

7.

поради това подчертава, че Пактът за климата следва да служи като инициатива — шапка, със своя собствена марка за съществуващите и бъдещите местни пактове за климата (1) или партньорства на местно равнище, работещи за постигането на ясни цели в областта на климата с гражданското общество, предприятията и други заинтересовани страни. Той следва да спомогне за подкрепата за политиките в областта на климата от страна на гражданите, да улеснява обмена на най-добри практики, възпроизвеждането и разрастването на най-успешните европейски инициативи и да стимулира създаването на местни пактове за климата в целия ЕС;

8.

приветства ангажимента на Комисията да обърне специално внимание на най-отдалечените региони в рамките на Европейския зелен пакт, отчитайки тяхната уязвимост по отношение на изменението на климата и природните бедствия и техните изключителни предимства, като например биологичното разнообразие и възобновяемите източници на енергия, и силно се надява за тази цел да бъдат приети конкретни мерки;

9.

отново заявява ангажимента си да подкрепя Комисията и МРВ по отношение на успешното изпълнение на Зеления пакт и по-специално за превръщането на Пакта за климата в силен инструмент за подпомагане на МРВ в този амбициозен проект и за осигуряване на активното им участие; посочва, че иновативният хоризонтален подход на Зеления пакт и икономическото възстановяване изискват съвсем нов подход към изграждането на капацитет за МРВ, насочен към всички сектори и изискващ по-интегрирано управление. Пактът за климата следва да предостави възможност за създаване на ориентирана към Зеления пакт култура сред всички МРВ и за повишаване на осведомеността и участието на гражданите във всички засегнати области на политиката;

10.

изтъква, че настоящото извънредно положение в областта на здравеопазването в резултат от пандемията от COVID-19 показва отново в цяла Европа ролята на МРВ като решаващ фактор и доставчици на обществени услуги, при гарантирането на първоначален отговор на нуждите и предизвикателствата на местно равнище, най-вече в периоди на извънредно положение в световен план. Посочва, че местните общности и техните граждани следва да поемат отново своята роля, нарушена от нарастващата глобализация и индустриализация, твърде често въз основа на неустойчиво използване на ограничени ресурси, като се превърнат в основни партньори във връзка с проектирането на действията в областта на климата и опазването и възстановяването на заобикалящата ги среда;

11.

предлага да се използват примери за най-добри практики в борбата с изменението на климата на местно и регионално равнище като коалицията Under2 („Под 2 градуса“) — група на поднационално равнище в световен мащаб, съставена от над 220 управленски органа на провинции, региони и общини, с цел използване на вече придобитите знания за разработване на дългосрочни стратегии в областта на климата, а обменът на опит относно успешните методи, иновативните решения и ценните поуки от подобни инициативи да се разглеждат като неразделна част от Пакта за климата;

12.

приветства съобщенията на Европейската комисия относно „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ и „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ и отново изразява подкрепата си за европейската политика за неутралност по отношение на климата, считана за наложителна и водеща политика, насочена към гарантиране на устойчиво бъдеще за Европа. В контекста на текущата пандемия политиката за неутралност по отношение на климата и териториална устойчивост трябва да бъде в основата на стратегия за неутрално по отношение на климата възстановяване, като се гарантира, че всички средства, инвестирани във възстановяването на европейските икономики, допринасят в голяма степен и за ускоряването на прехода към неутралност по отношение на климата, опазването на биологичното разнообразие и увеличаването на териториалната устойчивост съгласно предвидените рамки;

13.

отново заявява, че добре разработените политики, насочени към борба с изменението на климата, могат да разкрият икономически възможности: според Комисията постигането на неутралност по отношение на климата би могло да доведе до увеличаване на БВП на ЕС с 2 % до 2050 г., спестявания в размер на приблизително 200 млрд. евро годишно от предотвратени разходи в областта на здравеопазването и до създаване на един милион работни места в екологосъобразната икономика; тези възможности вероятно ще бъдат от още по-голямо значение с оглед на установяването на връзки между настоящата пандемия и риска от бъдещи пандемии и влошаването на състоянието на околната среда, загубата на биологично разнообразие и последиците от изменението на климата. Затова приветства факта, че едно от приоритетните действия на Пакта за климата ще включва засаждане на дървета, възстановяване на природата и озеленяване на градските райони, и призовава за включване на екологосъобразна инфраструктура и действия, предназначени за пестене на вода и гарантиране на кръговост във водната икономика;

14.

подчертава, че при извънредните обстоятелства, в които се намираме в резултат на пандемията, никой не трябва да бъде пренебрегнат. Сега, повече от всякога, действията в областта на климата и на инструментите за възстановяване трябва да достигат както до градовете, така и до селските райони, и до всички сектори на икономиката, като се акцентира по-специално върху традиционните производствени сектори, които са най-силно засегнати в резултат на мерките за борба с пандемията от COVID-19. Във връзка с това приветства обявената инициатива за „вълна на саниране“, насочена към подобряване на енергийната ефективност на обществените и частните сгради, като същевременно се осигуряват работни места и се стимулира строителният сектор;

15.

подчертава, че МРВ следва да имат пряк достъп до европейските фондове (от европейския бюджет и от други европейски финансови институции, например ЕИБ) както за възстановяване от икономическата криза, предизвикана от COVID-19, така и за борба с кризата в областта на климата. По-конкретно, следва да бъдат създадени допълнителни инструменти, особено за свързани със Зеления пакт проекти, за предоставяне на пряк достъп до фондовете на ЕС като Европейския механизъм за градовете по програма „Хоризонт 2020“, иновативните дейности за градско развитие съгласно ЕФРР (член 8) или бъдещата Европейска инициатива за градовете след 2020 г. съгласно Регламента за ЕФРР/КФ (член 10);

16.

в този контекст счита, че Пактът за климата следва да насърчава прекия достъп на МРВ до фондовете на ЕС за техните устойчиви действия по новата многогодишна финансова рамка в съответствие с принципа на субсидиарност. По-конкретно, призовава за пряк достъп до ресурсите, разпределени в рамките на МСЕ. Във връзка с това призовава и за разпределяне на 10 % от новия ЕФРР за устойчиво градско развитие. Предлага разработване на политика за неутралност по отношение на климата със собствен бюджет в рамките на бъдещата МФР, подобно на селскостопанската или регионалната политика, и с пряк достъп до фондовете за градовете и регионите, които избират екологосъобразен начин на възстановяване;

17.

изразява съгласие със заключенията на комитета на мисията „Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове“ по линия на програма „Хоризонт Европа“ за допълнителна подкрепа и популяризиране на 100 европейски града във връзка със системната им трансформация към неутралност по отношение на климата до 2030 г. чрез използване на средства от програмата „Хоризонт Европа“, европейските структурни и инвестиционни фондове, Фонда за справедлив преход, важни проекти от общоевропейски интерес, InvestEU и други инструменти на ЕС;

18.

КР и ЕИБ следва да бъдат близки партньори на членовете на Пакта за климата и да подкрепят Комисията по отношение на адаптирането ѝ и осигуряването на пряк достъп до нея за всички МРВ, независимо от техния размер, географско положение или социално-икономическо положение;

19.

приканва Комисията да преразгледа приоритетните области с оглед на привеждането в съответствие на Пакта за климата и стратегията за неутрално по отношение на климата възстановяване: акцентът на Пакта за климата следва да се постави върху по-широк кръг от действия в зависимост от проектите, които са готови за изпълнение, и конкретните нужди на различните местни общности;

20.

посочва, че в своите планове за действие за устойчива енергетика и климат страните, подписали Конвента на кметовете, представят впечатляващ набор от действия, които биха могли да бъдат финансирани и изпълнени незабавно, както и че много други форми на сътрудничество на местни и регионални власти в областта на климата и околната среда и отделни местни и регионални власти имат сходни планове, които биха могли да бъдат разгледани за същата цел; КР изразява готовност да продължи да подкрепя развитието на тази инициатива, като работи съвместно с Европейската комисия и Бюрото на Конвента на кметовете за засилена политическа подкрепа и включване в по-голяма степен на Конвента в националните рамки в областта на енергетиката и климата;

21.

подчертава, че МРВ подкрепят амбициозен преход към чиста, достъпна и сигурна енергия, и предлага насърчаване на постоянен многостепенен диалог в областта на Зеления пакт с МРВ и други заинтересовани страни в контекста на Пакта за климата и чрез неговите инструменти;

22.

счита, че пред достъпа до чиста енергия съществуват две предизвикателства: тя трябва да се предлага на конкурентни цени и с улеснен достъп; въпреки че технологичното развитие намалява разликата по отношение на разходите спрямо други енергийни източници, МРВ са от решаващо значение за улесняването на подходящ достъп до съответната инфраструктура. Поради това е необходим ускорен достъп до финансова подкрепа за местните и регионалните власти за действия за смекчаване на последиците и адаптиране към изменението на климата. Пактът за климата следва да допринася за разбирането на основните нужди на местните и регионалните власти при различни обстоятелства и да разработи подходящите инструменти за подкрепа от ЕС въз основа на техния опит. Във връзка с това КР е готов да си сътрудничи по конкретни действия и инициативи с ЕК и МРВ с оглед на подобряването на достъпа до чиста енергия в целия ЕС;

23.

предлага Пактът за климата да определи като един от основните си приоритети инициативата за „вълна на саниране“, която би могла да бъде един от основните елементи за устойчиво възстановяване; както беше обявено в съобщението на Европейската комисия относно „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“, в тази област е особено важно да се създадат съвместни инициативи на публичния и частния сектор, а МРВ се намират в стратегическа позиция за информиране на гражданите за ползите и съществуващите инструменти за подкрепа на санирането на домовете им, като служат за пример, свързват и подкрепят местните предприятия с необходимите експертни знания на различните равнища и разработват инструменти за достъп до финансова подкрепа на равнището на държавите членки и на ЕС; освен това МРВ следва да играят водеща роля, като дават пример в областта на санирането на обществените сгради и насърчават по-специално енергийното саниране на социалните жилища и други жилища, които са публична собственост;

24.

насочва вниманието към факта, че тъй като местните и регионалните равнища се намират в началото (региони с икономика, чиито отрасли се основават на използването на биомаса) и в края на устойчива и кръгова икономика (управление на отпадъците, рециклиране), те следва да бъдат включени в разработването на съответните политики и тяхното изпълнение; подчертава, че по тази причина и предвид особеното значение на тези въпроси за гражданите и предприятията Пактът за климата може да се използва за извеждане на преден план на конкретните области, нуждаещи се от подкрепа;

25.

освен това призовава за създаването на постоянен механизъм за диалог между Европейската комисия и Европейския комитет на регионите относно инициативата за „вълна на саниране“;

26.

предлага с оглед на целта за постигане на неутралност по отношение на климата и като инструмент за борба с икономическата криза европейските институции да подпомогнат МРВ по отношение на прехода на обществения транспорт към електрически превозни средства и използването на други устойчиви транспортни горива до 2030 г.;

27.

предлага, като се има предвид обхватът на правомощията на МРВ, освен устойчивата мобилност сред основните области, които да бъдат разгледани в контекста на действията на ЕС за Пакта за климата, да бъдат включени енергийната ефективност на сградите, възобновяемите източници на енергия, кръговата икономика (включително водата и отпадъците), насърчаването на отговорно и устойчиво потребление, възстановяването на природата и биологичното разнообразие и развиването на зелена и синя инфраструктура, по-специално в градските райони, както и насърчаването на устойчив, гостоприемен и приобщаващ туризъм. Наред с потенциала си за намаляване на емисиите на парникови газове, те ще разкрият възможности за създаване на нови качествени работни места, развитие на НИРД и иновациите и подобряване на здравето и благосъстоянието на гражданите, което от своя страна ще доведе до намаляване на разходите за здравеопазване в ЕС. Желателно е също така горепосочените области да включват въпроси, свързани с подобряването на водозадържането, намаляването на потреблението на вода и създаването на зони за опазване на биологичното разнообразие;

28.

отчита факта, че прилагането на екологични критерии при възлагането на обществени поръчки и обвързването на наличното финансиране с условия за намаляване на емисиите на парникови газове ще представляват важен стимул, допринасящ за необходимото пренасочване на икономическия модел, което благоприятства постигането на целите на Зеления пакт. В този смисъл Пактът за климата следва да предвиди конкретни действия за разработване на съответните критерии и измервания и за оказване на подкрепа на органите на местното и регионалното самоуправление (както и на по-малките по размер, за които сложността на законодателството в областта на обществените поръчки често представлява сериозна пречка пред инвестициите) при въвеждането им, като същевременно призовава ЕС и националните администрации да опростят правилата, да предоставят техническа подкрепа, когато това е необходимо, да разработят подходящи критерии и изисквания за екопроектиране; насърчава ЕС, държавите членки и МРВ да създадат и доразвият свои собствени ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове за своите администрации; Европейският пакт за климата би могъл да послужи като подкрепяща рамка за тази цел;

29.

изтъква, че все по-голям брой проучвания показват връзката между опазването на здравето и околната среда (2), включително намаляването на замърсяването на въздуха, и призовава настоятелно Комисията да включи здравното измерение в рамката на Зеления пакт, като започне от създаването на Европейска стратегия за здравеопазването, околната среда и изменението на климата, подобна на стратегията на СЗО (3); във връзка с информирането на гражданите и гражданското общество пактът за климата следва да бъде важен инструмент за повишаване на осведомеността относно тези връзки и за създаване на импулс за включване на тези измерения в процеса на изготвяне на съответните политики на всички равнища;

30.

предлага, в контекста на стратегията на ЕС за водорода за неутрална по отношение на климата Европа (COM(2020) 301 final), с Пакта за климата да се подкрепя и развитието на водородна икономика, използваща „чист“ водород, основан на възобновяема енергия, в регионите и градовете (вж. CoR 2020/549);

31.

призовава всички институции на ЕС и държавите членки да продължат да работят за изготвяне на амбициозен набор от нови национално определени приноси; освен това изтъква отново, че е важно в този процес да се включат МРВ в ЕС чрез създаване на система за определени на местно равнище приноси в допълнение към национално определените приноси, и да се установи по-силна връзка между амбициите на местно/регионално, национално и европейско равнище, като се започне от работата в рамките на Световния конвент на кметовете. Пактът за климата би могъл да бъде мощен инструмент в това отношение;

32.

изтъква решаващата роля на цифровите технологии за изграждането на по-устойчиво общество и техния потенциал за общо положително въздействие върху намаляването на емисиите и икономическото възстановяване: поради това счита, че следва да се предвиди по-силна интеграция между прехода към неутралност по отношение на климата и устойчивата цифровизация, и че Пактът за климата би могъл да бъде инструмент за обсъждане и по-нататъшно проучване на потенциалните полезни взаимодействия между тях, също и въз основа на неотдавнашния опит на МРВ в отговор на извънредната ситуация в областта на здравеопазването;

Относно повишаването на осведомеността и изграждането на капацитет

33.

отново изтъква решаващата роля на адаптирането към изменението на климата с оглед на изграждането на устойчиви територии и намаляването на годишните загуби от неблагоприятни климатични въздействия: във връзка с това изтъква необходимостта от набор от мощни действия, насочени към подобряване на капацитета на МРВ за прилагане на политики за адаптиране, като се започне от стратегии за устойчиво финансиране и засилени дейности за изграждане на капацитет. От решаващо значение е и възможността за мониторинг на напредъка във връзка с инвестициите в областта на климата на равнището на градовете и регионите. Понастоящем обхватът на данните в тази област е ограничен. Комитетът призовава настоятелно Комисията да вземе предвид тези аспекти при изготвянето на новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата и да я обвърже с Пакта за климата;

34.

подчертава основната роля на местните и регионалните власти по отношение на производството на храни и управлението на земята; с помощта на образованието, общественото хранене и обществените поръчки могат да бъдат насърчавани по-добри тенденции в храненето; във връзка с по-устойчивото производство на храни следва да се вземат предвид и създаваните работни места, транспортът на стоки и опаковките; включването на селскостопанския сектор в схемата за търговия с емисии следва да отразява по-добре приноса му по отношение на поглъщането на въглерод;

35.

посочва, че устойчивостта като понятие следва да включва значението на използването и управлението на земята, които като цяло се осигуряват от земеделските стопани и рибарите в изолираните, слабо населените и отдалечените райони. МРВ следва да улесняват новото заселване на хора в селските общности като средство за предотвратяване на демографския натиск върху градовете, да рационализират обществените услуги и свързаните с тях разходи, да насърчават устойчивото използване на земята и да намалят свързаните с транспорта емисии. За това се изискват съдействие и целево финансиране за създаване на необходимата инфраструктура за дистанционна работа, както и за мобилност, цифровизация (достъп за местните потребители и предлагане на продуктите им на пазара), социални и здравни услуги;

36.

счита, че политиките за намаляване на риска от бедствия във връзка с изменението на климата ще играят все по-важна роля: МРВ следва да получат подкрепа с оглед на по-доброто разбиране на тези политики и свързването им с оглед на укрепването на цялостната устойчивост на районите и способността си да се справят с извънредни ситуации;

37.

посочва, че МРВ изпитват затруднения във връзка с достъпа до финансиране, което подкопава равнището на усвояване на средствата от ЕС: Пактът за климата следва да преодолее този недостатък чрез обединяване на всички съществуващи мерки за подкрепа за МРВ, за да могат да се ориентират по отношение на фондовете на ЕС, и чрез допълването им с липсващата информация; цялата тази информация следва да бъде предоставена на всички езици на ЕС и да бъде удобна за ползване;

38.

подчертава, че образованието следва да играе централна роля за създаването на нова култура на опазване на околната среда и климата, което означава преминаване към значителни промени в обществото: във връзка с това Пактът за климата би могъл да насърчи, в сътрудничество с МРВ, участието на публичните, местните и частните доставчици на образование, обучение и информация, по-специално училищата и информационните центрове Europe Direct, в инициативи, които да им дадат възможност за създаване на тази нова култура. Тези инициативи следва да бъдат свързани помежду си със силен тласък към цифровизацията, която в този период се оказва основен инструмент за образованието;

39.

отчита високите постижения на европейските университети и научноизследователски центрове и призовава Комисията да ги включи в Пакта за климата като важен източник на знания и потенциални силни съюзници във връзка със създаването на ефективна платформа за изграждане на капацитет, както и да насърчава координацията им с местните и регионалните власти за разработването на съвместни пилотни проекти за улесняване на вземането на решения и обмена на успешен опит;

Относно насърчаването на действия и подобряването на многостранното сътрудничество

40.

счита, че инициативата „Конвент на кметовете“ и други форми на сътрудничество на местни и регионални власти в областта на климата и енергетиката следва да бъдат допълнително прецизирани и укрепени, за да се превърнат в ключови инструменти на Пакта за климата за предприемане на действия на местно равнище: във връзка с това следва да се подкрепя по-активно участие на гражданите, съответните НПО, предприятията, научноизследователските институции и университетите, като постепенно се възприеме подход на четворна спирала;

41.

отбелязва стратегическото значение на свързването на националните и регионалните дуални система на обучение с постигането на целите на Европейския зелен пакт в тясно сътрудничество с участниците в системите за основно образование, висше образование и научните изследвания като най-доброто средство за актуализиране на уменията на работниците и тяхната интеграция в света на предприятията, ангажирани с борбата срещу изменението на климата;

42.

подчертава значението на голям брой инициативи на ЕС, насочени към градовете и регионите в рамките на обхвата на Зеления пакт: въпреки това счита, че те не се използват в достатъчна степен от МРВ поради липсата на ясен преглед на всички съществуващи възможности, техните характеристики и основни цели. Платформата на Пакта за климата следва да създаде такъв преглед, като подкрепя МРВ при избора на най-подходящите за тях инициативи и предлага постепенен преход към неутралност по отношение на климата с възможно най-достъпна комуникация и информация за МРВ с цел бързо прилагане на мерките на местно равнище: Конвентът на кметовете и други инициативи за сътрудничество в областта на климата и енергетиката с участието на МРВ биха могли да бъдат опорните елементи на тази система;

43.

посочва изразените по-рано позиции на КР, по-специално включването на понятието за „цифрово сближаване“ като двигател за по-добра интеграция на всички граждани на ЕС, заедно със специални програми за повишаване на цифровите умения и за наблюдение и адаптиране на политиките. Проектите за интелигентни градове би трябвало да бъдат добра основа за разработване на по-мащабни проекти за изграждане на капацитет, достатъчно гъвкави, за да бъдат адаптирани към различните реалности;

44.

признава централната роля на партньорското обучение за ефективен и прагматичен подход към изпълнението на Зеления пакт: побратимяването и регистрите на най-добри практики, например чрез инициативи като Конвента на кметовете, могат да бъдат мощен инструмент за подпомагане на МРВ при стартирането на техните политики за неутралност по отношение на климата, без да им се налага да започват от нулата;

45.

признава, че на местно равнище е натрупан богат опит по отношение на съвместното създаване на политически решения, които предоставят възможности на гражданските асамблеи, стимулират гражданските диалози и насърчават основано на участието бюджетиране. Този опит представлява солидна основа за вдъхновение за начините за пряко ангажиране на хората във връзка с формулирането и постигането на амбициозни цели в областта на климата. Пактът за климата следва да се базира на информация на местно равнище, като постави МРВ в позицията на посредници за широк кръг от местни заинтересовани страни и граждани;

46.

посочва, че повечето местни проекти за енергиен преход и опазване на климата са малки по размер в сравнение с оптималния мащаб за финансиране в голям размер: Пактът за климата би могъл да създаде инструмент за МРВ с цел намиране на партньори и обединяване на тези проекти, за да получат достъп до всички възможности за финансиране;

47.

признава значителния потенциал на публично-частното партньорство за финансиране на прехода към неутралност по отношение на климата и изтъква, че този подход все още представлява предизвикателство за голям брой МРВ: в това отношение следва да се осигурят по-надеждни насоки и подкрепа, за да се гарантира, че всички избирателни територии могат да се възползват в максимална степен от тази възможност;

48.

посочва, че преодоляването на кризата предполага драстична промяна на навиците ни като граждани и потребители: във връзка с това трябва да се признае в пълна степен ролята на всички граждани като активни заинтересовани страни и те трябва да бъдат оправомощени чрез основани на участието подходи като този на „живата лаборатория“ или чрез микрогрантове за реализиране на малки проекти от местни общности и НПО в близост до местата, където живеят хората. Трансформирането на потребителите в произвеждащи потребители следва да бъде насърчавано и да се осигури подходяща финансова подкрепа за това на всички равнища. Освен това ангажираността на гражданите следва да бъде подкрепена чрез използване на иновативни технологии, като например интелигентни измервателни уреди или специализирани приложения за смартфони. Ролята на местните и регионалните власти в това отношение ще бъде от ключово значение;

Относно ролята на КР

49.

поема ангажимент чрез работната си група „Зелен пакт на местно равнище“ да насърчава, обменя и координира усилията на местните и регионалните власти във връзка с изпълнението на Зеления пакт и да гарантира бърза координация на дейностите в областта на Зеления пакт и екологосъобразното възстановяване с Европейската комисия и други партньори;

50.

приканва националните сдружения на местните и регионалните власти да играят активна роля и да бъдат партньори на КР и на Комисията в дейностите относно Зеления пакт: за тази цел могат да бъдат създадени информационни пунктове в рамките на Пакта за климата на подходящото равнище, за да се представят информацията и инициативите на Зеления пакт и да се гарантира, че те достигат до всички заинтересовани групи територии;

51.

планира да стартира проект за пакт „CoR4Climate“, за да подкрепи допълнително тази важна инициатива. Проектът ще включва определянето на посланици на Зеления пакт, които да служат като координатори за информация и разпространение на най-добри практики във връзка със Зеления пакт, включително ролята му за ускоряване на социалното и икономическото възстановяване след кризата с COVID-19. Планира се проектът да включва и насърчаване на комуникацията относно Зеления пакт, както публично, чрез уебсайта на КР, така и вътрешно за членовете на КР: в тази комуникация следва да се включи най-подходящата информация за МРВ, за да стартират своя Зелен пакт на местно равнище, включително възможностите за финансиране. И накрая, проектът за пакт „CoR4Climate“ ще бъде възможност да се направи преглед на ангажиментите, поети от членовете на КР в рамките на Зеления пакт, и да се насърчат възможностите за партньорско обучение;

52.

предлага създаването на форум за екологосъобразно възстановяване, на който Европейската комисия, МРВ и други заинтересовани страни да могат да работят заедно за действия в областта на климата: този форум би могъл да бъде интегриран в цифрова платформа на Пакта за климата, която да бъде управлявана съвместно от Комисията и КР;

53.

подкрепя прилагането и интегрирането на „зелена клетва“ за принципа „Не вреди!“ в рамките на програмата и насоките на Комисията за по-добро регулиране. Съгласуваността на политиката и по-доброто регулиране са от съществено значение за осигуряването на ефикасно и навременно законодателство, което създава добавена стойност за гражданите. Поради това е важно гражданите, заинтересованите страни и всички равнища на управление да могат да допринасят за изготвянето на правилното законодателство за правилната цел. Инструментариумът и насоките за по-добро регулиране трябва да се използват за постигането на целта за неутралност по отношение на климата;

54.

подчертава, че Пактът за климата е отлична възможност за прилагане на принципа на активна субсидиарност, тъй като самите цели на пакта до голяма степен съвпадат с основната цел на подхода на активна субсидиарност — разработване на приобщаващ и конструктивен начин на работа, който използва пълноценно потенциала на многопластовата демократична и управленска рамка на Европейския съюз;

55.

подчертава, че ЕС трябва да действа като световен лидер в борбата с изменението на климата, като насърчава амбициозни стандарти и цели за съседните държави и други големи източници на емисии; във връзка с това изтъква инициативите на КР, като Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP), Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) и децентрализираното сътрудничество, включително инициативата от Никозия за сътрудничество с либийски кметове, които могат да използват инструментите и методиките, които ще бъдат разработени в рамките на Пакта за климата, за да окажат подкрепа на МРВ в съседните държави по отношение на обмена, възприемането и изпълнението на най-добри практики за по-устойчива и екологосъобразна икономика;

(56)

като се има предвид решаващата роля на ЕСИ фондовете за изпълнението на Зеления пакт, счита, че Пактът за климата следва да установи диалог с управляващите органи, за да се гарантира, че те са напълно запознати със съществуващите възможности в това отношение. Изразява готовността си за сътрудничество с Комисията за повишаване на осведомеността и капацитета на управляващите органи за планиране и изразходване на тези средства с оглед на постигането на неутралност по отношение на климата чрез екологичния и справедлив преход.

---

(1)  Като примери могат да се посочат местни пактове за климата в градове като Стокхолм, Ротердам, Амстердам и Нант.

(2)  https://www.eea.europa.eu/themes/human.

(3)  https://www.who.int/phe/publications/global-strategy/en/.