Становище на Европейския икономически и социален комитет относно:

Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС

[COM(2020) 611 final — 2016/0224 (COD)]

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните граници и за изменение на регламенти (EC) № 767/2008, (ЕС) 2017/2226, (ЕС) 2018/1240 и (ЕС) 2019/817

[COM(2020) 612 final — 2020/0278 (COD)]

Изменено предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на системата Евродак за сравняване на биометрични данни с оглед на ефективното прилагане на Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент относно управлението на убежището и миграцията] и Регламент (ЕС) XXX/XXX [Регламент относно презаселването], за идентифициране на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава или лице без гражданство и относно искания за сравняване с данните в Евродак, отправени от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането, и за изменение на регламенти (ЕС) 2018/1240 и (ЕС) 2019/818

[COM(2020) 614 final — 2016/0132 (COD)]

(2021/C 155/10)

Докладчик: Panagiotis GKOFAS

Консултация	Европейска комисия, 27.11.2020 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	8.2.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	25.2.2021 г.
Пленарна сесия №	558
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	210/9/28

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК взема под внимание новия пакт за миграцията и убежището, който има за цел да намери решение на едно многоизмерно и комплексно явление. ЕИСК счита, че новите регламенти имат положителен принос за по-ефективна сигурност на границите на ЕС. Създава се по-добър и по-безопасен процес за контрол на лицата, влизащи в ЕС. Независимо от това съществува голяма необходимост от интегрирана обща стратегия на ЕС, която да е устойчива и ориентирана към бъдещето, и тя се очакваше вече от дълго време. За съжаление, що се отнася до въпроса за миграцията и убежището като цяло, настоящите предложения не могат да бъдат определени като крайно необходимата ясна стъпка напред. Нещо повече, въз основа на принципа на забрана за влизане (1) четирите или петте засегнати държави членки ще трябва да създадат „закрити центрове“ за човешки същества за период от до шест или седем месеца, ако не и повече, докато станат известни резултатите от процедурите, което ще доведе до ситуации, много по-лоши от преди.

1.2.

Необходими са повече и допълнителни усилия от страна на Европейската комисия и държавите — членки на ЕС. В неотдавнашни свои становища (SOC/649 (2) и SOC/669 (3)) ЕИСК критикува ключови аспекти както на Регламента относно управлението на убежището и миграцията, така и на Регламента за процедурите за предоставяне на убежище. ЕИСК би искал също така да отбележи, че анализът на деветте регламента и контактите му с Комисията показват, че перспективите за прилагане на тези девет различни регламента изглеждат проблематични в няколко аспекта. Необходима е по-всеобхватна стратегия за миграцията, за да се осигури по-добро взаимодействие между различните регламенти на ЕС и да се намерят отговори на важни въпроси в държавите членки, които са по-силно засегнати от миграцията.

1.3.

ЕИСК желае да изрази загрижеността си относно новите процедури на границата, особено във връзка с необходимостта от защита на правото на искане на убежище, както и по отношение на следните въпроси: — погрешната концепция за „държави с нисък процент на признаване на молби за предоставяне на убежище“; — използването на неточно определени правни понятия („заплаха за сигурността“, „обществен ред“), които пораждат правна несигурност; — чуждестранните лица, ненавършили пълнолетие, на възраст между 12 и 18 години, които също се считат за „деца“ съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.; — как и къде ще бъдат държани хората по време на процедурата на границата и как да се избегне правният вакуум, като се гарантира правото на ефективна съдебна защита.

1.4.

ЕИСК признава добавената стойност и необходимостта от общи, всеобхватни и ефективни процедури за предоставяне на убежище, които са съобразени с международните конвенции и правни гаранции, за доверието в ЕС и държавите членки, произтичащо от конкретни механизми за солидарност и справедливо споделени отговорности/ангажименти. В това предложение на Комисията обаче не е включена такава обща система за предоставяне на убежище, която да е всеобхватна, да демонстрира солидарност и да разпределя отговорността между държавите членки по справедлив начин. Разпоредбата относно солидарността следва да бъде включена и в Регламента за процедурите за предоставяне на убежище веднага след извършването на скрининга и с помощта на информационната система на Евродак. Ако „задължителната солидарност“ не приеме формата на „задължително преместване“ съгласно разпоредбите на Регламента за процедурите за предоставяне на убежище или ако не бъдат създадени процедури, които да позволяват на хората да кандидатстват за убежище в държавите — членки на ЕС, без да е необходимо да преминават границите на ЕС, на практика регламентът няма да функционира. Следва също така да има стимули и демотивиращи фактори за преместването и във всеки случай следва да е възможно процедурата съгласно Регламента за процедурите за предоставяне на убежище да се провежда в други държави членки, а не само в държавата на първо влизане.

1.5.

ЕИСК подчертава, че ефективността на предложените нови процедури трябва да се измерва постоянно чрез системи за наблюдение на зачитането на основните права, особено що се отнася до правата на уязвимите лица и децата, индивидуалната оценка на молбите за предоставяне на убежище и ефективните средства за правна защита. Възниква обаче въпросът къде и как ще се прилагат новият пакт и съпътстващите го предложения и с какъв вид договорености за солидарност, преместване и презаселване.

1.6.

ЕИСК подкрепя една по-интегрирана и балансирана информационна система за управление на миграцията, основана на подобрена база данни Евродак, съсредоточена върху молбите и кандидатите. Комитетът остана с впечатлението, че Комисията признава необходимостта от общ подход към задължителния скрининг на пръстовите отпечатъци преди влизане и на рисковете за здравето и сигурността, но въпреки предложената усъвършенствана система, за съжаление не съществува възможност дадено лице да кандидатства за убежище в държава членка, различна от държавата на първо влизане — нещо, което следва да бъде възможно. Правилата за определяне на държавата членка, компетентна за обработването на молба за убежище, понастоящем предвидени в Регламента относно управлението на убежището и миграцията, следва да залегнат в Регламента за процедурите за предоставяне на убежище, предоставяйки възможност молбите да бъдат обработвани и от други държави членки чрез Евродак.

1.7.

Въпреки че ЕИСК подкрепя нови, по-бързи процедури за вземане на решения на границите на ЕС, спазващи основните права и правните процедури, възникват множество въпроси, като например: как прилагаме и гарантираме тези процедури? Как осъществяваме връщанията? Къде е солидарността в Регламента за процедурите за предоставяне на убежище, да не говорим за Регламента относно управлението на убежището и миграцията — ако в него действително се предвижда солидарност? Когато на дадено лице бъде предоставено убежище, може ли то да отиде в друга държава членка вместо в държавата на първо влизане (4)? Могат ли държавите членки да предоставят убежище, за да защитят хора в нужда, или ще започнат да ги отхвърлят? Поради това ЕИСК призовава Комисията да провери задълбочено и да обясни всяка част от предложението и по-специално да отговори на въпроса: „Как този нов пакт подобрява общата процедура по предоставяне на убежище и как зачита правото на искане на убежище?“

1.8.

ЕИСК изразява загриженост във връзка с прилагането на новите процедури за скрининг на граждани на трети държави по външните граници. Този нов механизъм увеличава натиска върху държавите — членки на ЕС, които имат външни морски граници на ЕС, и насърчава създаването на затворени центрове по външните граници или в близост до тях. Подобни центрове породиха сериозни опасения по отношение на защитата на правата на човека и осигуряването на приемливи условия на живот за хората, настанявани в тях.

1.9.

Резултатът от процедурите на границата ще бъде предоставяне на убежище или отказ и връщане. В случай на предоставяне на убежище държавата членка, която го предоставя, отговаря за интегрирането на въпросните лица. При сценария на новия пакт обаче това означава интегрирането им в държавите на юг без всякаква възможност за преместване в други държави членки или проява на солидарност от тяхна страна. Ако не бъде предоставено убежище, държавата членка трябва да върне търсещото убежище лице, което е било отхвърлено. Този подход трябва да потърси начини за установяване на споразумения на ЕС с третите държави на произход и транзитно преминаване и за осигуряване на ефективни процедури, както е предвидено съгласно международното право и инструментите в областта на правата на човека. Държавите членки не могат да сключват отделни споразумения помежду си, а и Комисията не споменава нищо за такава процедура.

1.10.

Предполага се, че предизвикателствата пред управлението на миграцията, свързани по-специално с осигуряването на бързо идентифициране на лицата, които се нуждаят от международна закрила, или прилагането на практика на връщанията (за лицата, които не се нуждаят от закрила), следва да бъдат преодолени по „еднакъв начин“ от ЕС като цяло, но не може да се твърди, че настоящите предложения постигат тази цел. В действителност това е въпрос, който трябва да се решава само от държавата членка на първо влизане, и липсва справедливо споделяне на тежестта, т.е. посредством задължителното преместване на кандидатите за убежище по време на процедурата, предвидена съгласно Регламента за процедурите за предоставяне на убежище, и разглеждането на молбата за убежище.

1.11.

По-специално, важно е да се създаде по-добра процедура, даваща възможност за идентифициране на лицата, които е малко вероятно да получат закрила в ЕС (5). С предложението на Комисията се въвежда скрининг преди влизане , който следва да се прилага за всички граждани на трети държави, намиращи се на външната граница, без да отговарят на условията за влизане или при сваляне на брега след провеждането на операция по търсене и спасяване. За съжаление обаче този „скрининг преди влизане“ се извършва на границата на територията на държавата на първо влизане в ЕС. „Преди“ означава, че въпросното лице отива в „затворен център за задържане“ и остава там, без каквато и да било възможност за движение, докато органите на държавата членка не решат дали да му предоставят убежище (6) или да го върнат в държавата на произход или на транзитно преминаване, и само ако това връщане е възможно, което в повечето случаи не е.

1.12.

ЕИСК подкрепя рамката на ЕС, с която се въвеждат единни правила за скрининг на незаконни мигранти, които са задържани на територията и които са избегнали граничния контрол при влизането си в Шенгенското пространство. Целта е защита на Шенгенското пространство и гарантиране на ефикасно управление на незаконната миграция.

1.13.

ЕИСК призовава институциите и агенциите на ЕС и социалните партньори да участват в изготвянето на по-нататъшните политики и програми (като партньорствата в подкрепа на талантите), в обмена на най-добри практики и в многостранни туининг програми във връзка със съществуващите „хуманитарни коридори“. Освен това Комитетът отправя искане да се разработят нови нормативни уредби, да се въведат бързи процедури, които дават възможност да се използва по-широко и от по-голям брой хора „хуманитарната виза“ (чрез корекции на настоящите разпоредби на член 25 от Регламент (EО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (7)), и „спонсорирането“ също да се включи в областта на имиграционните политики като нормален законен канал за влизане, приложим за граждани на трети държави, различни от държавите — членки на ЕС. ЕИСК привлича вниманието на съзаконодателите върху факта, че в действащото преди това законодателство на ЕС, като например Шенгенското споразумение и Договора от Лисабон, вече се предвижда „субсидиарна и временна закрила“ за лицата, които бягат от войни или природни бедствия. Това показва как може да се гарантира законно влизане на уязвимите лица, които се нуждаят от международна закрила, като се използват законодателни инструменти, които вече са на разположение на държавите — членки на Европейския съюз.

2.   Общи опасения и бележки

2.1.

Новият европейски пакт се обявява за интегрирано създаване на политики чрез обединяване на политиките в областите на убежището, миграцията, връщането, защитата на външните граници, борбата срещу трафика на мигранти и отношенията с ключови трети държави в рамките на подход, който обхваща всички нива на управление. В крайна сметка обаче предложените регламенти, предмет на настоящото становище, ще създадат огромна тежест за държавите членки от Южна Европа, с неизбежното последствие, че те ще бъдат неприложими и няма да постигнат планирания резултат. След изтичането на известен период от време държавите членки фактически ще бъдат принудени да отхвърлят много молби за предоставяне на убежище, дори и такива, които отговарят на условията за предоставяне на убежище, за да се избегне увеличаващият се брой хора, които биват държани заедно при нехуманни условия.

2.2.

Държавите членки в южната част на Европа нямат избор, освен да бъдат превърнати в центрове за задържане или „центрове преди заминаване“.

2.3.

Настоящото становище ще се съсредоточи върху три от деветте инструмента, които се съдържат в новия пакт: i) нов регламент относно скрининга; ii) изменено предложение за преразглеждане на Регламента за процедурите за предоставяне на убежище; iii) изменено предложение за преработване на Регламента за Евродак.

3.   Конкретни бележки във връзка с новия регламент относно скрининга

3.1.

В новия регламент относно скрининга се предлага процедура за скрининг преди влизане на територията на държавата на първо влизане, която следва да се прилага за всички граждани на трети държави, намиращи се на външната граница, без да отговарят на условията за влизане или след сваляне на брега след провеждането на операция по търсене и спасяване.

3.2.

Наличните данни показват, че пристигането на граждани на трети държави с ясни нужди от международна закрила през 2015—2016 г. бе частично заменено от пристигането на лица с по-разнородни проценти на признаване.

3.3.   Конкретни бележки относно целите и основните елементи на процедурата на скрининг

3.3.1.

Целта на скрининга е да допринесе за новия всеобхватен подход към миграцията и смесените миграционни потоци, като гарантира бързо установяване на самоличността на лицата, но също и на рисковете за здравето и сигурността, както и бързото насочване към приложимата процедура на всички граждани на трети държави, които се намират на външната граница, но не отговарят на условията за влизане, или са свалени на брега след операция по търсене и спасяване. Целта следва да бъде и да се осигури полезен инструмент и да се даде възможност на останалите държави от ЕС да участват и също да оценяват кандидата по време на процедурата съгласно Регламента за процедурите за предоставяне на убежище.

3.3.2.

В предложението се предвижда основните права на засегнатите лица да бъдат защитени чрез механизъм, който да бъде създаден от държавите членки.

3.3.3.

Скринингът следва да включва по-специално следното: 1) предварителна здравна проверка и проверка на уязвимостта; 2) проверка на самоличността спрямо информацията в европейските бази данни; 3) регистриране на биометрични данни (т.е. данни за пръстови отпечатъци и данни за портретна снимка) в подходящи бази данни, доколкото това не е било вече извършено; и 4) проверка за сигурност чрез търсене в съответни национални бази данни и бази данни на Съюза, по-специално в Шенгенската информационна система (ШИС), за да се провери дали лицето не представлява заплаха за вътрешната сигурност.

3.3.4.

Скринингът следва да бъде задължителен и да се прилага не само в държавите на първо влизане, а във всяка държава членка, в съответствие с принципа на солидарност на ЕС. Както е описано в новия пакт, процедурата съгласно Регламента за процедурите за предоставяне на убежище ще се прилага само в държавите на първо влизане. Ако „задължителната солидарност“ не приеме формата на „задължително преместване“ съгласно разпоредбите на Регламента за процедурите за предоставяне на убежище или ако не бъдат създадени процедури, които да позволяват на хората да кандидатстват за убежище в държавите — членки на ЕС, без да е необходимо да преминават границите на ЕС, на практика регламентът няма да функционира. Следва също така да има стимули и демотивиращи фактори за преместването и във всеки случай процедурата съгласно Регламента за процедурите за предоставяне на убежище следва да може да се провежда в други държави членки, а не само в държавата на първо влизане.

3.3.5.

Очаква се предложеният скрининг да добави стойност към настоящите процедури и — с изключение на свързаните със здравето въпроси, не следва да се провежда само в държавите с външни граници.

3.3.6.

Независимият, ефективен и постоянен механизъм за мониторинг следва да обхваща по-специално спазването на основните права във връзка със скрининга, спазването на приложимите национални правила в случай на задържане, както и спазването на принципа на забрана за връщане. Освен това той следва да гарантира, че жалбите се разглеждат експедитивно и по подходящ начин.

3.3.7.

В предложението се признава ролята на агенциите на ЕС — Frontex и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, които могат да придружават и подкрепят компетентните органи при всичките им задачи, свързани със скрининга — но тя не е достатъчно изяснена. В него се отрежда и важна, но напълно неясна роля на Агенцията на Европейския съюз за основните права, която следва да подкрепя държавите членки при разработването на независимите механизми за мониторинг на спазването на основните права във връзка със скрининга, както и на спазването на приложимите национални правила в случай на задържане и спазването на принципа на забрана за връщане.

4.   Изменено предложение за преразглеждане на Регламента за процедурите за предоставяне на убежище

4.1.

ЕИСК счита за целесъобразен избора на ново, изменено законодателно предложение под формата на регламент на ЕС вместо на директива, какъвто е случаят в момента. Въпреки това според Комитета съществува очевиден проблем във връзка с неговото въвеждане и прилагане във всички държави членки, по-специално в онези, които са предмет на производства за установяване на неизпълнение на задължения. ЕИСК може да одобри настоящото предложение само ако то не превръща държавите членки в южната част на Европа в центрове за задържане или „центрове преди заминаване“ за човешки същества.

4.2.

Комитетът приветства намерението на предложението на Комисията за подобряване на координацията и общите процедури за предоставяне и оттегляне на международна закрила и за допълнително хармонизиране на решенията за предоставяне на убежище и за връщане. Въпреки това ЕИСК изразява съжаление, че са направени повече предложения за координиране на създаването на закрити центрове за задържане в държавите на първо влизане, отколкото за общата система за предоставяне на убежище, което налага на държавите на първо влизане изключителното задължение за управление на търсещите убежище лица. Това оставя преобладаващото впечатление, че предложенията, които ще бъдат прилагани, са насочени към южните държави, а мярката „преместване“ по време на прилагането на „процедурите на границата“ изобщо не се упоменава.

4.3.

Освен това ЕИСК изразява съжаление, че в предложението не са посочени точно потенциалните проблеми, свързани с функционирането на програмите за връщане, преди всичко по отношение на готовността на практика на държавите извън ЕС, държавите на произход или държавите на транзитно преминаване да си сътрудничат с ЕС.

4.4.

Комитетът подчертава спешната нужда от по-всеобхватна стратегия, основана на система на балансирана и споделена отговорност за управлението на миграционните потоци между ЕС и държавите извън Съюза.

4.5.

Освен това ЕИСК подчертава, че е необходимо да се предоставя подходяща закрила на семействата с деца, и настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на непридружените ненавършили пълнолетие лица, цялостната ефективност на насоките относно процедурите за предоставяне на убежище, показателите на оперативните стандарти и сборника от примери за най-добри практики (публикувани от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Не е приемливо децата да се считат за такива само ако са на възраст под 12, а не под 18 години, в съответствие с международното право. Съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. „дете“ означава всяко човешко същество на възраст под 18 години.

4.6.

При неотдавнашните консултации организациите на гражданското общество предложиха да се преразгледат определени правила за определяне на компетентността и да се предвиди механизъм за задължителна солидарност, в това число за лицата, свалени на брега след операция по търсене и спасяване. Освен това неправителствените организации се застъпиха за определяне на общо разбиране за „компетентността“ сред държавите членки и призоваха преразгледаните правила от Дъблин да включват по-траен механизъм за преместване (8) . ЕИСК си задава въпроса как съгласно новото изменено предложение би могъл реалистично да бъде въведен добре функциониращ механизъм за солидарност между държавите членки. Правилата за определяне на държавата членка, компетентна за обработването на молба за убежище, понастоящем предвидени в Регламента относно управлението на убежището и миграцията, следва да бъдат включени в Регламента за процедурите за предоставяне на убежище, предоставяйки възможност молбите да бъдат обработвани и от други държави членки чрез Евродак.

5.   Изменение на предложението от 2016 г. за преработване на Регламента за Евродак

5.1.

Изменението на предложението от 2016 г. за преработване на Регламента за Евродак има за цел да се създаде връзка между конкретни лица и процедурите, на които те са подложени, с цел да се подобрят контролът на незаконната миграция и откриването на неразрешени движения.

5.2.

Основната цел на Евродак е установяване на самоличността на търсещите убежище лица и улесняване, чрез данни за пръстови отпечатъци и данни за портретна снимка („биометрични данни“), на предоставянето на доказателства с цел подпомагане на определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата за предоставяне на убежище в ЕС.

5.3.

ЕИСК не е убеден, че използването на Евродак (9) ще бъде подходящият инструмент за борба с незаконната миграция, нито пък че ще подпомага ефективно държавите членки при контрола върху оказването на помощ за доброволно връщане и реинтеграция (10).

5.4.

Предложението за изменение на предложението от 2016 г. се основава на предварителното споразумение между съзаконодателите, като допълва тези промени и има за цел превръщането на Евродак в обща европейска база данни в подкрепа на политиките на ЕС в областта на убежището, презаселването и незаконната миграция.

5.5.

Освен това тази база данни има за цел събирането на по-точни и пълни данни, които да се използват при изготвянето на политики, като по този начин се подпомагат по-добре контролът на незаконната миграция и откриването на неразрешени движения чрез преброяване и на отделните кандидати, освен на молбите. ЕИСК счита обаче, че тази усъвършенствана система трябва да дава и възможност на мигрантите да кандидатстват за убежище в друга държава членка, без да бъдат ограничавани до държавата на първо влизане.

5.6.

Евродак има за цел също така да подкрепи определянето на подходящи политически решения в тази област, като позволи изготвянето на статистически данни, които съчетават данни от няколко бази данни.

5.7.

ЕИСК споделя мнението, че общите правила за снемане на дактилоскопични отпечатъци и заснемане на портретни снимки на граждани на трети държави за целите на Евродак трябва да се прилагат по един и същ начин във всички държави членки.

5.8.

Комитетът подкрепя създаването на инструмент за събиране на данни, който да предоставя на Европейския съюз информация за броя на гражданите на трети държави, които влизат на територията на ЕС незаконно или вследствие на операции по търсене и спасяване, и подават молба за международна закрила — тъй като тези данни са необходими за създаването на стабилна и основана на факти политика в областта на миграцията и визите.

5.9.

Друга цел на Евродак е да предостави допълнителна подкрепа на националните органи, които се занимават с кандидати за убежище, чиито молби вече са били отхвърлени в друга държава членка, чрез указване на отхвърлените молби, като обаче на националните органи трябва да бъде предоставено правото да разглеждат повторно молба, обработена от друга държава членка.

---

(1)  Понятието „забрана за влизане“ съществуваше както в достиженията на правото от Шенген, така и в областта на убежището (член 43 от Директивата за процедурите за убежище).

(2)  ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 15.

(3)  Вж. страница 58 от настоящия брой на Официален вестник.

(4)  В съответствие с разпоредбите на Регламента относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище, правата и ползите, произтичащи от статута на бежанец/на субсидиарна закрила, са свързани с държавата членка, която е предоставила статута.

(5)  Делът на мигрантите, пристигащи от страни с процент на признаване на молбите за предоставяне на убежище по-нисък от 25 %, се е увеличил от 14 % през 2015 г. на 57 % през 2018 г.

(6)  Що се отнася до прилагането на мярката „задържане“ по време на процедурата на границата, вж. параграф 179 и параграф 183 от решение C-808/18 на Съда на Европейския съюз: „държавите членки всъщност имат право да приложат мярката „задържане“ по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2013/33 по отношение на намиращите се на границите им кандидати за международна закрила, преди да им предоставят право на влизане на тяхна територия, при условията, предвидени в посочения член 43, и за да гарантират ефективността на процедурите по същия член 43“; „от член 43, параграф 1 от Директива 2013/32 следва, че задържане на основание на тази разпоредба е оправдано само ако има за цел да позволи на съответната държава членка, преди да признае на кандидат за международна закрила правото да влезе на територията ѝ, да провери дали молбата му не е недопустима по силата на член 33 от Директива 2013/32 или дали не следва да бъде отхвърлена като неоснователна […]“.

(7)  Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (ОВ L 243, 15.9.2009 г, стр. 1).

(8)  Доклад по проекта на Центъра за европейски политически изследвания, Search and rescue, disembarkation and relocation arrangements in the Mediterranean. Sailing Away from Responsibility? („Договорености за търсене и спасяване, сваляне на брега и преместване в Средиземноморието. Отплаване от отговорност?“), юни 2019 г.

(9)  Той ще подобри капацитета на държавите членки за мониторинг в тази област и ще предотврати търсенето на най-изгодни условия за доброволно връщане и реинтеграция, тъй като държавите членки ще имат незабавен достъп до тази информация и лице, на което е предоставена помощ в една държава членка, ще трябва да се въздържа от преместване в друга държава членка с цел получаване на друг вид или по-добра помощ. Понастоящем държавите членки не разполагат с обща база данни или друг начин да установят дали подлежащото на връщане лице вече се е възползвало от подкрепа за връщане и реинтеграция. Тази информация е от съществено значение за борбата със злоупотребите и двойните ползи.

(10)  Системата за влизане/излизане позволява на държавите членки да откриват граждани на трети държави, които са пребивавали незаконно, въпреки че са влезли законно в ЕС. Не съществува обаче такава система за идентифициране на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, които влизат незаконно в ЕС през външните му граници. Настоящата система Евродак е идеалната база данни за хостване на тази информация, тъй като тя вече съдържа такива данни. Засега целта на събирането на такива данни е ограничена до подпомагане на определянето на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище. Идентифицирането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и на лица, които са влезли незаконно в Европейския съюз през външните му граници, ще подпомогне по-специално държавите членки при издаването на документ на гражданин на трета държава за целите на неговото връщане.