—

„оказва ли положително въздействие върху конкурентоспособността на европейските финансови дружества по света, като засилва стратегическата геополитическа автономност на ЕС?“

—

„запазва ли се стабилността на финансовия пазар?“

—

„има ли положително въздействие върху дългосрочното финансиране на европейските дружества, и по-специално на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, и върху заетостта?“

—

„има ли положително въздействие по отношение на прехода, свързан с климата, социалната сфера и цифровите технологии?“.

—

подкрепа на едно екосъобразно, използващо цифровите технологии, приобщаващо и устойчиво икономическо възстановяване чрез подобряване на достъпа на европейския бизнес до финансиране;

—

превръщане на ЕС в още по-сигурна зона за дългосрочните спестявания и инвестиции на хората;

—

интегриране на националните капиталови пазари в един действително единен пазар.

—

Подобряване на финансовите пазари в ЕС с цел повишаване на ефективността. Това следва да бъде благоприятствано посредством три основни действия: i) създаване на Европейски единен пункт за достъп, който, наред с другото, ще помогне на инвеститорите при избора на емитенти (действие 1), ii) прилагане на единна нормативна уредба, особено по отношение на местата за търговия, ЦК (централните контрагенти) и доставчиците на данни, като се предотвратяват регулаторният арбитраж и празнотите (действие 16). Като цяло сближаването на надзорните практики и по-тясното сътрудничество ще бъдат от решаващо значение за предотвратяването на регулаторния арбитраж и пропуски (действие 16) и iii) чрез опростяване на трансграничните инвестиции и въвеждане на обща за целия ЕС стандартизирана система за облекченията, предоставяни за данъците, удържани при източника, предотвратяваща данъчните измами и данъчния арбитраж (действие 10).

—

Пренасочване на дългосрочните спестявания към дългосрочни инвестиции. Високото равнище на спестявания в Европа, което е най-силната страна на ЕС-27, не носи достатъчна полза за реалната икономика. Преразглеждането на рамката за европейските фондове за дългосрочни инвестиции (ЕФДИ) трябва да даде възможност за обновена рамка за този вид дългосрочни фондове, която по-специално ще улесни инвестирането на дългосрочни институционални спестявания и спестявания на дребно в котирани и некотирани акции и инфраструктурни проекти на МСП и на дружества със средна пазарна капитализация (действие 3). По-добър пруденциален режим за инвестициите на застрахователите и банките в дялов капитал, като се засилва, а не се намалява ефективността на пруденциалните правила (действие 4). В допълнение, както е подчертано в доклада на ЕП по собствена инициатива относно „Допълнително развитие на съюза на капиталовите пазари (СКП)“ (11), държавите членки следва да работят за възстановяването на баланса при преференциалното данъчно третиране на дълга при данъчното облагане. При това обаче целта не бива да бъде да се подкопава размерът на данъчните приходи като цяло. Отдаването на предпочитание на дяловото участие на служителите, което е липсващ елемент в плана за действие, е друга важна тема, на която Комисията би могла да наблегне, както е правила това и преди. Всъщност, ако се прилага по справедлив начин, участието на наетите лица в собствеността, както и в печалбите, би допринесло за социалното сближаване и икономическата ефективност. За да не се налагат неоправдани рискове на работниците, от решаващо значение са участието на техните представители и солидната защита на инвеститорите. СКП следва да бъде нова възможност за насърчаване на тези схеми в съответствие със социалната програма и с призива, отправен в доклада по собствена инициатива на Европейския парламент.